Ангелитѣ сѫ свободни: тѣ сѫ въ условия най-благоприятни за проява на тѣхния вѫтрѣшенъ животъ Светиитѣ не сѫ били обладавани, не се оплаквали и не чувствували страданията, защото душевниятъ имъ животъ е билъ по-пълно проявенъ, поставенъ въ по-висшитѣ условия, въ Божествената атмосфера, дѣто били свободни.

Разстоянието между човѣцитѣ и ангелитѣ е толкова голѣмо, има почти такова отношение, каквото има между единъ главочъ, отъ който се е образувала жабата, и човѣка. Отъ гледището на ангелитѣ, ние сме още жабички. И дѣто хората ядатъ овце и кокошки, ще ви кажа, че тѣ ядатъ овце, защото искатъ да станатъ хубави, ядатъ и кокошки, защото искатъ да станатъ и крилати като ангелитѣ. Не сѫ ангелитѣ, които изработватъ нашето спасение, ние сами трѣбва да извършимъ това.

Но апостолъ Павелъ казва; „Ако имамъ всички краснорѣчия, които човѣшкиятъ езикъ може да добие, нѣщо повече, дори ако имамъ краснорѣчието на ангелитѣ, а не разбирамъ любовьта, нищо нѣма да ме ползува“: отношението ще бѫде сѫщо такова, както когато гледаме една ябълка само отъ вънъ. Азъ ви казвамъ като лѣкарь: „Всинца сте болни“; защото не съмъ срѣщалъ човѣкъ здравъ въ пълния смисълъ на думата; напълно здрави сѫ само светиитѣ и ангелитѣ, които живѣятъ на Небето; хората сѫ болни разбира се, не въ еднаква степень.

Ако прѣзирате тия малкитѣ, вие прѣзирате ангелитѣ, на които малкитѣ сѫ дѣца.“ Когато искаме да разцѣпимъ едно дърво, най-първо издѣлваме малки остри клинове, и тѣ, като влѣзатъ, отварятъ мѣсто за голѣмитѣ. Често сѫ ме запитвали: защо ангелитѣ се интересуватъ за хората, какво общо иматъ съ тѣхъ. Едно врѣме, когато ангелитѣ сѫ били въ нашето положение, като хора на земята, ние сме били въ положението на животни и сме имъ служили, тѣ ни дължатъ много, и сега Господь ги кара да ни се отплащатъ. Любовьта не е за великитѣ хора, за ангелитѣ, за светиитѣ, тя е за малкитѣ, дребнитѣ, бѣднитѣ, пропадналитѣ братя. Слѣдователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трѣбва да слугуваме на малкитѣ, и тѣхнитѣ бащи, ангелитѣ на Небето, ще ни приематъ въ своя домъ и ще ни нагостятъ, ще бѫдемъ като у дома си.

Когато Христосъ страдаше на кръста, ангелитѣ горѣ, на Небето, не плачеха, а пѣеха. Сѫщо и когаго Той се роди на земята, ангелитѣ дойдоха да извѣстятъ идването Му пакъ съ пѣение. Значи, когато се създаваше този Инструментъ, тѣзи Струни, този Лѫкъ на нашата вѣра, ангелитѣ пѣеха горѣ, на Небесата. Това е животътъ, който се развива между ангелитѣ, отъ най-низшитѣ до най-висшитѣ.

И когато ангелитѣ слѣзатъ и пакъ се върнатъ на Небето да рапортиратъ за хората, какво ще кажатъ горѣ? — „Долу тѣ още блѣятъ“. Когато почнемъ да се събираме съ светиитѣ, съ ангелитѣ, когато се съберемъ съ Бога, тогава ще научимъ истинкото събиране.

И Господь му казва: „Не говоришъ истината“, Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява съ по-възвишенитѣ отъ себе си, съ ангелитѣ, а съ долнитѣ типове, съ прѣстѫпницитѣ, че не билъ като тѣхъ. Има правилна философия: не се сравнява съ по-низкостоящитѣ отъ него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледамъ Тебе, ангелитѣ, светиитѣ, какво съмъ азъ? трѣбва да се повдигна, трѣбва да бѫда като Тебе. Доста е, по сѫщия законъ, една добродѣтель да ви издигне въ Небето и да ви постави между ангелитѣ.

Ако искаме да се запознемъ съ ония условия, въ които живѣятъ ангелитѣ, послѣднитѣ ще ни кажатъ тъй, както ние ще кажемъ на рибата, ако тя иска да излѣзе изъ водата и да влѣзе въ нашата срѣда, да мисли и дѣйствува: „Ти трѣбва най-първо да измѣнишъ своитѣ хрилѣ, да образувашъ дробове и да се научишъ да дишашъ“. Свѣтътъ на духоветѣ, на ангелитѣ, който нѣкои наричатъ астраленъ свѣтъ, е свръзката между човѣшкия свѣтъ (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествения свѣтъ. Онзи, който говори, е Богъ — Той прѣдставлява сказуемото, изворъ на знание, сила и животъ; човѣкътъ е подлогътъ, почвата, която приготовлява соковетѣ на живота, а спомагателниятъ глаголъ „е“ — това сѫ духоветѣ, ангелитѣ, които свръзватъ физическия свѣтъ съ духовния и които прилагатъ законитѣ за хармоничното дѣйствуване на тия два свѣта. Ангелитѣ именно внасятъ въ насъ познанието за Бога, безъ което не можемъ да имаме никакъвъ животъ въ себе си. Той е попълнилъ всички междини, съединилъ е свѣтоветѣ въ едно цѣло: „духовния“ — съ свѣта на ангелитѣ, „Божествения“ — съ свѣта на Тройцата, „физическия“ — съ свѣта на човѣцитѣ — душитѣ. Затова Той казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ отъ Истината за живота; Азъ свръзвамъ тия два свѣта и водя еднакво и къмъ свѣта на ангелитѣ, и къмъ свѣта на Бога, на Истината. Трѣбва много трудъ, много ра- бота надъ себе си, за да може човѣкъ да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които единъ день ще го повдигнатъ да бѫде съгражданинъ на Небето, да живѣе между светиитѣ и ангелитѣ. Тогава въ нашето подсъзнание ще се явятъ коренитѣ на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволътъ, ще израснатъ клонищата, ще се развиятъ листата на нашето самосъзнание, а въ вѣйкитѣ на това послѣдното ще се появятъ пъпкитѣ и цвѣтоветѣ на свръхсъзнанието — на ангелитѣ,

Слѣдъ това идва втората категория, която отива къмъ Ангелитѣ: дълготърпѣние — това е бащата; благость — майката; милосердието — тѣхното чадо. Придобийте ги и ще бѫдете между ангелитѣ. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да отида между ангелитѣ“. Милосърденъ ли си, ти си ангелъ, ти имашъ горѣ, между ангелитѣ, баща — дълготърпѣние и майка — благость.

Словото е проявление на Бога въ Духовния свѣтъ, Словото подразбира Ангелитѣ. Значи, първоначално Ангелитѣ се движатъ отъ Бога и Той е въ тѣхъ. И когато евангелистътъ казва:” И Словото стана плъть и всѣли се между насъ ”, той подразбира, че отъ Ангелитѣ Словото слѢдва надолу, приема друга форма и слиза въ човѣка. Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки езикъ, елинитѣ сѫ имали стремежъ нагоре къмъ Ангелитѣ, а нашата буква ''с'' е символъ на полумесецъ, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свѣтъ, нѣмаме Свѣтлина и затова я вземаме, отразена отъ Луната. Какъ ще бѫдете, когато не сте посѣти и сте изникнали? Ангелитѣ хвърчатъ като птицитѣ, а вие сте растения; тогава какъ ще се прѣобразите толкова бързо? Знаете ли колко форми трѣбва да прѣминете! Подъ думата ''форми'' разбирамъ силитѣ, които трѣбва да владѣете.

И знаете ли на какво приличатъ тѣ? Има анекдотъ за единъ турски мѫдрецъ, който разправялъ, че знаялъ всичко, каквото ставало на Небето — въ колко часа ставалъ Господь, какво правѣлъ, какво правѣли ангелитѣ. Тогава ангелитѣ ще взематъ участие въ нашата работа.

Искашъ да бѫдешъ учитель, питамъ те: кѫдѣ си училъ, кое училище си свършилъ? — «Ама азъ съмъ челъ библията, зная евангелието». — Не е достатъчно. — «Ама зная Християнската вѣра». — Не е достатъчно. — «Ама азъ съмъ отъ еди-коя църква». — Ти училъ ли си на Небето — въ онова висше заведение, дѣто се учатъ ангелитѣ? Разбирашъ ли вѫтрѣшнитѣ закони на природата — какъ е устроенъ човѣкътъ, неговиятъ умъ и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа къмъ неговия духъ? — «Челъ съмъ за тия работи». — Какво? — «Душата тукъ е едно понятие отвлѣчено, една идея на съчетание». — Отъ какво е съчетана? Човѣшкиятъ умъ билъ съчетание на способности; ами какъ се съчетаватъ тия нѣща? Мисли, че знае нѣщо. Сега, възгледитѣ, които съврѣменнитѣ хора иматъ за Божиитѣ закони, за Небето, за ангелитѣ, сѫ смѫтни и погрѣшни; тѣ нѣматъ нѣкаква прѣдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо мѣсто, е организирано твърдѣ умно и знае какво прави, а между ангелитѣ и човѣцитѣ има извѣстни съотношения тъй, както между насъ и растенията и животнитѣ. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се хвалите: «Христосъ записа Името Си въ нашата книжка», не! То ви е потрѣбно не за тукъ, а за Небето; когато отидете тамъ, ангелитѣ ще ви спратъ и ще ви попитатъ: «Я извадете тевтерчето си» и, ако Господь се е разписалъ въ него, ще ви кажатъ: «Свободни сте да влѣзете». Ангелитѣ идватъ като пчелитѣ, ще оплодотворятъ цвѣтоветѣ въ душитѣ. Когато познаете вашия Истински Баща, тогава и ангелитѣ и свѣтътъ ще бѫдатъ ваши братя, и не единъ и двама, а съ хиляди. На земята единъ, между ангелитѣ е Учительтъ, а между боговетѣ е Богъ.

Защото мнозина отъ васъ не сте се родили още, а се прѣраждате и въ прѣраждането трѣбва да се родите единъ день, и ангелитѣ да кажатъ за васъ: „Роди се въ града Давидовъ“. Ангелитѣ, като възвѣстяватъ: „днесъ се роди Спаситель“, определятъ, каква радость носи той на човѣчеството: миръ - най-високото изявление на Бога. Ще се издигнете само тогава, когато ангелитѣ влѣзатъ въ вашата душа и кажатъ „Днесъ се роди въ дома Давидовъ Спаситель“. Нѣкой казватъ: Когато се роди Христосъ и ангелитѣ отгорѣ възвѣстиха миръ на човѣцитѣ, защо хората не се поправиха? — Защото не сѫ научили Христовото учение, както трѣбва Христосъ пакъ ще проповѣдва въ този свѣтъ; ще Го видите, положително ви казвамъ.

Затова да дишаме дълбоко, а съ това ще влѣземъ въ свръзка съ ангелитѣ, съ небеснитѣ сили.

Забѣлѣжете, че, когато Христосъ се роди, ангелитѣ се явиха на небето и възвѣстиха „миръ между человѣцитѣ“; значи, Христосъ се роди тържествено, но виждаме, че този тържествующъ Христосъ трѣбваше да умре съ най-позорна смърть.

А хората съ какво се занимаватъ? Често питатъ: „Ами ти проповѣдвашъ ли нѣща съобразни съ цръквата?“ Отговарямъ: азъ проповѣдвамъ нѣща, които сѫ съобразни съ великия божественъ законъ; прѣдъ Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно съ вашитѣ възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно, моитѣ възгледи да бѫдатъ съгласни съ великия законъ, да не бѫда лъжецъ прѣдъ Бога, прѣдъ Небето, прѣдъ ангелитѣ, прѣдъ светиитѣ — то е важниятъ въпросъ за мене.

Но, за да можемъ да се повдигнемъ, трѣбва да измѣнимъ формата на своята глава, на своя умъ, на своето сърце, на своя характеръ, да почувствуваме великото съзвучие на живота въ своя духъ, и тогава ще минемъ въ чина ангелитѣ, ще се приближимъ къмъ Небето.

И слѣдъ това се казва, че Ангелитѣ Божии дойдоха да служатъ на Христа. Слѣдъ като минете тѣзи три изкушения, ще дойдатъ Ангелитѣ да ви избавятъ отъ четвъртото.

Ще оставите само тѣлото, защото то е имущество, и ще кажете: „Азъ ви оставямъ моето тѣло за наслѣдство, турѣте го въ гробъ, а азъ, който заминавамъ при Отца си, Той ще ми даде.“ Азъ бихъ желалъ да ми пѣятъ Ангелитѣ Божии и Господь ще ме упокои, само когато отида при Баща си и кажа: „Татко, съгрѣшихъ.“ Така ще дамъ единъ прѣкрасенъ примѣръ на цѣлото общество; тогава Христосъ ще каже: „Днесъ стана смирението на този човѣкъ, този синъ мъртъвъ бѣше и оживѣ.“ Азъ бихъ желалъ да заколя едно теле за такъвъ синъ и ще повикамъ всичкитѣ си приятели да ядемъ за него.

И когато влѣзете въ тази тайна стаичка, трѣбва да чувствате, че сте въ сношение съ Ангелитѣ.

Единъ день, когато бѫдемъ между Ангелитѣ, тѣ ще ни учатъ на тѣзи измѣрения.

Когато влѣзетѣ въ връзка съ Ангелитѣ, въ духа и въ ума ви ще влѣзе нова Свѣтлина, ще чуетѣ такава музика, каквато никога не сте слушали, и ще кажетѣ:“ Има смисълъ, това е дълбокиятъ смисълъ на Живота ”.

Когато Христосъ дойде съ Ангелитѣ, които сѫ носители на добри мисли и идеи, тогава ще имаме нова култура, ще имаме благото, което очакваме. Това, което проповѣдвамъ, е едно учение на Божественитѣ закони, учение на Ангелитѣ, на свѣтиитѣ, на благороднитѣ хора – опитайтѣ го. Днесъ, когато слушатѣ, вие не сте сами, съ васъ сѫ вашитѣ близки отъ Небето – Ангелитѣ.

Такъвъ е и законътъ за Ангелитѣ.

И вие като този отшелникъ искате да дадете прѣимущество на низшето, но ще дойдатъ Ангелитѣ да ви набиятъ и тогава ще трѣбва да издигнете висшето въ човѣка.

Като се научили за това рѣшение, ангелитѣ се изредили прѣдъ Господа, да Му дадатъ мнението си за сѫществото, което е рѣшилъ да сѫздаде. Не можешъ ли да направишъ това, ще дойдатъ ангелитѣ на истината, на правдата и на мира прѣдъ Господа, да кажатъ, че сѫ били прави, когато сѫ Го съвѣтвали да не създава човѣка.

Нѣкои хора, които мразятъ лошитѣ духове, казватъ, че има споръ между тѣхъ и ангелитѣ, и мислятъ, че тѣ се каратъ. Ако го приложите, и Господъ, и ангелитѣ, и светиитѣ — всички ще ви се усмихнатъ и ще ви помогнатъ да станете синове Божии.

Принципътъ, който се олицетворява въ Мария, прѣдставя висшето, което показва какъ да служимъ на Бога,какъ да сме въ хармония съ висшитѣ сѫщества, светиитѣ, ангелитѣ, които знаятъ повече отъ насъ, знаятъ да се подчиняватъ — ще седнемъ тихо и спокойно при нозѣтѣ на Учителя да се учимъ.

Христосъ го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горѣ, между ангелитѣ Човѣкъ не може да бѫде едноврѣменно богатъ и благочестивъ Азъ не вѣрвамъ на такова благочестие. Той живѣелъ въ онази велика епоха, велика култура, когато ангелитѣ сѫ пѣли въ божествената зора на живота, въ златния вѣкъ на човѣшкия животъ.

Само така ангелитѣ ще ви бѫдатъ приятели, и вие ще ходите въ свѣтлина. Голѣмо благословение е за човѣка да има приятелството на ангелитѣ, на светиитѣ, на добритѣ хора въ свѣта. Всичкото богатство на свѣта е негово За дявола е казано: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на семето Аврамово“.

Добритѣ мисли и желания образуватъ дрехитѣ на Ангелитѣ: мислитѣ и желанията сѫ дрехитѣ, въ които се обличатъ Божественитѣ Духове.

Добритѣ мисли и желания образуватъ дрехитѣ на Ангелитѣ: мислитѣ и желанията сѫ дрехитѣ, въ които се обличатъ Божественитѣ Духове.

Въпрѣки това, тѣ четатъ Свещеното Писание, дето се казва: „И ангелитѣ Божии слизатъ и възлизатъ.“ Както ангелитѣ слизатъ и се качватъ, така и дяволитѣ слизатъ и се качватъ. Това е решението на Бога, на ангелитѣ, на всички възвишени сѫщества.

Христосъ дойде на земята да създаде здрава, постоянна връзка, отъ една страна между хората и ангелитѣ, отъ друга — между хората и Бога. На въпроса на младия човѣкъ, какво да прави, за да наследи вѣчния животъ, Христосъ каза: „Не убивай!“ Значи, убийството е въ състояние да скѫса връзкитѣ на човѣка съ Бога, съ ангелитѣ, съ неговитѣ напреднали братя.

Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на сольта, а не на свѣтлината, която е пъкъ свѣтъ на ангелитѣ. — „Вие“ Кои „вие,,? Не взимайте тази дума въ ограниченъ смисълъ. Ако бѣхме съвършени, щѣхме да бѫдемъ между ангелитѣ, при Бога. Па и ангелитѣ като погледнатъ отъ горѣ, че сме тръгнали изъ Пѫтя, ще дойдатъ да ни помогнатъ.

Всички да бѫдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тѣлото, щастието е качество на Душата между Ангелитѣ, а блаженството е качество на Духътъ при Бога.

Всички да бѫдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тѣлото, щастието е качество на Душата между Ангелитѣ, а блаженството е качество на Духътъ при Бога.

„И видѣ сънь: и ето стълба, поста­вена на земята, на която върхътъ стигаше до небето ; ето, ангелитѣ Божии възлизаха и слизаха по нея.“ [1]) Още първия день, следъ залѣзване на слънцето, той сънувалъ сънь: „Видѣлъ стълба, поставена на земята, а върхътъ ѝ стигалъ до небето; и ето, ангелитѣ Божии слизали и възлизали по нея,“ Само така и вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота, както Яковъ разбра значението на високата стълба, по която слизаха и възлизаха ангелитѣ Божии. Тази стълба и до днесъ още стои изправена и по нея слизатъ и възлизатъ ангелитѣ Божии. Щомъ роди тя, ангелитѣ единъ следъ другъ започватъ да се въплътяватъ въ човѣшкитѣ умове и сърдца. Иосифъ дойде въ Египетъ и спаси жителитѣ му отъ погибель — отъ гладна смърть. — Кога ще дойдатъ ангелитѣ въ свѣта? — Отъ васъ зависи. Богъ, ангелитѣ, светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ.

Животътъ има отношение къмъ три свѣта: къмъ физическия, въ който живѣятъ хората; къмъ духовния, въ който живѣятъ ангелитѣ, и къмъ Божествения, въ който живѣятъ съвършенитѣ сѫщества. Единъ день, когато хората разбератъ законитѣ на живота, ще си създадатъ естествена, модерна кухня, като тази на ангелитѣ. — Каква е кухнята на ангелитѣ? Какви сѫ тѣхнитѣ дюкяни? — За да разберете, какви сѫ кухнитѣ и дюкянитѣ на ангелитѣ, трѣбва да изпратите една комисия при тѣхъ, да донесе образецъ оттамъ. Ако искате да знаете, какво нѣщо е култура, идете при ангелитѣ, тамъ ще научите много нѣща.

Само така човѣкъ ще съзнае, че трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, както сѫ чисти ангелитѣ. Да придобие човѣкъ чистотата на ангелитѣ, това значи, да бѫде готовъ да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.

Причината е следната: когато ангелитѣ и светиитѣ ми помагатъ при службата, азъ свършвамъ работата си бързо, за половинъ часъ.

Отъ гледището на ангелитѣ, той се уподобява на дърво, затова е казано въ Писанието: „Праведнитѣ ще бѫдатъ като дървета, посадени при бистри отоци.“ Дървото се взима като символъ на знание. Затова всѣки трѣбва да си каже: Всичко мога да направя, заедно съ Бога, съ ангелитѣ, съ светиитѣ и съ добритѣ хора.

За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”.

Съ вѣрата човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. Тѣ гледатъ на ангелитѣ като на въздухообразни, недействителни сѫщества. Въ действителность, ангелитѣ сѫ по-реални отъ хората; материята, съ която сѫ облѣчени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива отъ тази, съ която хората сѫ облѣчени. Когато влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, тогава ще мислите само за себе си. — Защо? — Защото тамъ всички сѫ силни, не се нуждаятъ отъ чужда помощь.

Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение.

Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ.

Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си. — Нека се забавляватъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи. — Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си. — Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ.

Колко християни, мѫже или жени, сѫ запазили закона на абсолютната чистота въ мисли, въ чувства и въ желания? Ангелитѣ живѣятъ въ този законъ, но и човѣкъ може да го спази.

Ангелитѣ не страдатъ, защото разбиратъ законитѣ. Хората сѫ листа на живото дърво, светиитѣ сѫ цвѣтоветѣ, ангелитѣ — завързалитѣ, но още неузрѣли плодове, а херувимитѣ и серафимитѣ — узрѣлитѣ и сладки вече плодове.

Който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да бѫде въ връзка съ ангелитѣ — основа на това царство, и съ херувимитѣ — неговиятъ физически свѣтъ. Чрезъ тѣзи органи човѣкъ се свързва съ ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, отъ които черпи знания за своето повдигане. Най-после слизаме до иерархията на ангелитѣ, които сѫ основа на живота. Който не може да роди една възвишена мисъль, едно добро желание, не е свързанъ съ ангелитѣ. Който не ражда, самъ прекѫсва връзката си съ ангелитѣ. Казано е, че човѣкъ се мѫчи, ангелитѣ се трудятъ, а Богъ работи. Често Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Мѫчатъ се. „Ако се не роди нѣкой изново.” Това значи: ако не се свържете съ възвишенитѣ сѫщества — съ ангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ, началствата, престолитѣ, не може да се новородите.

Това е Христосъ, това сѫ ангелитѣ. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ.

Ангелитѣ даватъ планъ за тази кѫща. Засега въ свѣта градятъ хората и ангелитѣ. И ангелитѣ правятъ грѣшки, но по-малко отъ хората. Когато казваме, че въ всѣки законъ има изключения, разбираме работитѣ на ангелитѣ, които не сѫ направили точно изчисленията си. Бѫдете носители на новото учение, да станете проводници между хората и ангелитѣ, между ангелитѣ и Бога.

Само така свѣтътъ ще оживѣе и ще се отвори предъ васъ. — Може ли човѣкъ да влѣзе въ връзка съ ангелитѣ? — Може. Опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте съ ангелитѣ. Ще види ангелитѣ, които слизатъ и възлизатъ, ще се свърже съ тѣхъ и ще започне да се учи на новото знание.

Ако въ това се съмнявате, направѣте единъ малъкъ опитъ: Станѣте сутринь много неразположени, спрѣте се и кажѣте: „Нѣма да намигвамъ!” Отправѣте ума си къмъ Бога, започнѣте да мислите за Бога, за всичко хубаво, за ангелитѣ. Когато остарѣе твоето тѣло, не е способно вѣче да прѣдава твоитѣ мисли, Господь казва на ангелитѣ: „Иди съблѣчи това мое дѣте, чиито дрехи сѫ много нечисти, не може да се ператъ.” Рекохъ, братко, ще те съблѣкатъ. Много човѣшки души сѫ се подигнали толкова, че сѫ дошли до ангелитѣ, а много ангели има, които сѫ паднали.

Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ.

Важно е, всѣки човѣкъ, всѣки народъ да приложи любовьта и да гласува заедно съ ангелитѣ.

И Христосъ казва за себе си: „Не дойдохъ да помагамъ на ангелитѣ, но на загубеното Адамово сѣме.” На друго мѣсто е казано: „Чухъ отъ мало до голѣмо да славятъ Бога.” Ще слѣзе Богъ между всички сѫщества и ще ги примири.

Само ангелитѣ и светиитѣ могатъ да живѣятъ безъ плъть, но, когато сѫ на небето. Вие свирите, ангелитѣ ви слушатъ и даватъ мнението си. Съвременнитѣ хора се хранятъ съ трошицитѣ, които падатъ отъ трапезата на ангелитѣ.

Създательтъ на свѣта, Който е всемѫдъръ и великъ, познава добритѣ и лоши чърти на човѣка, заради което не позволява нито на хората, нито на ангелитѣ да злоупотрѣбяватъ съ Неговата благодать и сила.

Какво представятъ любовьта, вѣрата и надеждата? Любовьта е Богъ, вѣрата — ангелитѣ, а надеждата — цѣлото човѣчество.

Вѣрата е качество на ангелитѣ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да покажа истинския пѫть на всички, коитъ вѣрватъ. и иматъ чистотата на ангелитѣ“. Слѣдъ това ще дойдатъ ангелитѣ съ своитѣ рала, ще посѣятъ тази почва и ще кажатъ: „Достатъчно сте работили, ние ви благодаримъ, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бѫдете всички братя“.

Какво нѣщо сѫ ангелитѣ и демонитѣ? Тѣ прѣдставляватъ движение въ двѣ противоположни посоки.

Като напуснем добрите мисли и желания, ние изгубваме най-добрите си приятели, най-добрите си помощници – ангелите-помагачи. Сега какво ще кажете вие на вашия Баща? (Ще Го слушаме.) Тогава Бог казва: „Аз ще изпратя отгоре по един от Моите служители, от ангелите, за да проверят у всекиго едного дали казва Истината.“ Като се върнат назад при Бога, те ще Му кажат какво правят малките богове на Земята. Това число показва и връзка между човека и ангелите. От 10 до 100 са числата на ангелите, от 100 до 1000 са числа на човеците. Ние, хората, сме по-далече, защото сме слезли по-дълбоко в материята, отколкото ангелите.

Материята, въ която сте заровени, която за васъ е толкова приятна, погледната отъ свѣта на ангелитѣ, на по­висшитѣ сѫщества, е такава, каквато е оная на червеитѣ; каквото е положението на червеитѣ въ земята, такова е и вашето — ровене.

Искате ли да стигнете ангелитѣ, започнете да развивате въображението си.

Но ще каже нѣкой философъ: „Вие не може да чувствувате и мислите като ангелитѣ“, Когато дойдете до тѣхното положение, ще чувствувате като тѣхъ.

Както плоднитѣ дървета сѫ необходими за човѣшкия животъ, така и човѣшкитѣ добродѣтели сѫ необходими за ангелитѣ, защото чрѣзъ тѣхъ тѣ се хранятъ. Ако ме запитате- „Защо ангелитѣ се интересуватъ отъ насъ“? — Защото иматъ нужда отъ плодоветѣ на нашитѣ добродѣтели.

Майката не казва на дъщеря си: „Дъще, ще отидешъ при Бога, при ангелитѣ да се учишъ“, а й казва: „Дъще, ти днесъ си красива, но утрѣ ще остарѣешъ, ще погрознѣешъ, и ще оти­дешъ въ гроба, при червеитѣ“.

Защото животътъ не се гради отъ единъ камъкъ и, когато го съградимъ, само тогава ще дойде мѫдростьта и любовьта, само тогава ще има музика, поезия, изкуство, само тогава ще има редъ и порядъкъ, само тогава ще има разбиране между всички хора, само тогава ще си дадемъ една свята цѣлувка, въ която ще почувствуваме радостьта, която ангелитѣ чувствуватъ.

Като се слѣете съ Бога, ще прѣстанатъ всички страдания и вие нѣма да бѫдете нито мѫжъ, нито жена, ще дойдете до това положение, че като се събудите въ вѣка, въ състоянието на ангелитѣ, нито ще се жените, нито за мѫжъ ще отивате.

Знаете ли какво чувствува единъ ангелъ, когато му се даде плодъ отъ негово дѣте или отъ кое и да е дѣтско сърдце? Ще запитате: “Ангелитѣ иматъ ли дѣца?” — Да, вие сте дѣца на ангелите.

Вие изучавате законитѣ на ангелитѣ само въ негативна смисълъ, затова не успѣвате.

Такъвъ е законътъ на ангелитѣ, такъвъ е законътъ на Бѣлото братство, което сега рѫководи свѣта. И тъй, ангелитѣ и светиитѣ сѫ първитѣ слуги.

Тѣзи братя сѫ серафимитѣ — братя на любовьта ; херувимитѣ — братя на хармонията; прѣстолитѣ — на волята; господствата — на радостьта, интелигентностьта; силитѣ — на движението и растенето ; властитѣ — братя на външнитѣ форми, изкуст­вото; началствата — братя на врѣмето, състоянието и такта; архангелитѣ — на топлината, огъня ; ангелитѣ — носители на живота и растителностьта, тѣ приготовляватъ живота.

Тя е едно отъ качествата на ангелитѣ.

Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ. Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ? Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора.

Тогава ще чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ: „Днесъ се възцарява Господь въ свѣта, елате да наслѣдите царството Божие, което е опрѣдѣлено за васъ още отъ начало!“

Грѣховетѣ, глупоститѣ принадлежатъ на насъ хората и на ангелитѣ. Ще кажете : „И на ангелитѣ ли?“ Да, ангелитѣ, макаръ че сѫ културни сѫщества, но и тѣ грѣшатъ. Когато ангелитѣ правятъ грѣхове, положението на хората се затруднява още повече.

Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете.

Нѣкога, още прѣди появяването на хората на земята, още въ йерархията на ангелитѣ и архангелитѣ, когато се развивала тѣхната култура, Господь изпратилъ единъ отъ тѣзи военачалници на земята да помага, обаче той като дошълъ, срѣщналъ една красива жена, оженва се за нея и забравилъ работата си. Като видѣлъ Господь тѣзи усилия на слабия човѣкъ, изпратилъ ангелитѣ да му донесатъ вѣнецъ.

По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть.

Като снемете това фалшиво божество и турите новия надписъ, ще чуете ангелитѣ отгорѣ да пѣятъ и ще дойдатъ всички благословения върху васъ.

Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото.

Вие казвате: „Ние да сме ангели.“ Слѣдователно, ангелитѣ ламтятъ, иматъ стремежъ да изпитатъ човѣшкия животъ. Най-долниятъ животъ на ангелитѣ е 100 пѫти по-горенъ отъ най-висшия животъ тукъ на земята. Когато говоря за духове, азъ имамъ друго понятие за духове; когато говоря за ангелитѣ, азъ имамъ друго понятие отъ това, което вие разбирате. Когато чета описанието за ангелитѣ и духовния свѣтъ, смѣшно е това описание.

Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция.

Ангелитѣ запримѣръ, контролиратъ много добрѣ органитѣ си. Ще кажете: „Дѣ сѫ ангелитѣ?“ — Нѣкои отъ васъ съставляватъ малкото пръстче на ангелитѣ и когато нѣкой ангелъ рѣши да употрѣби твоята воля, ти ставашъ мекъ, нѣженъ, и тогава те хваща страхъ, че си на пръста на ангела, а утрѣ, щомъ те остави свободенъ, казвашъ си: „Слава Богу, свободенъ съмъ“. Второто положение (тритѣ пръста приготвени за кръстене), това е съзнателниятъ животъ, свързанъ съ ангелитѣ и Бога.

Знаете ли, като сгрѣши нѣкой човѣкъ, какво донасятъ ангелитѣ за него прѣдъ Бога? Тѣ казватъ: „Това Твое дѣте направи едно голѣмо благодѣяние“. Когато правите добрини на земята, ангелитѣ никакъ не обръщатъ внимание, но когато направите нѣкое голѣмо зло, тѣ казватъ: „Това е нѣщо извънредно, това заслужава да се изучава, особенъ спесиментъ е това, нѣщо чудесно за нашитѣ научни изслѣдвания“.

Ще влѣземъ, ще се учимъ, тъй както ангелитѣ се учатъ, и ще изпълнимъ Неговата Воля.

Казвамъ: ти ходилъ ли си въ духовния свѣтъ? — „Не, не съмъ.” Съ ангелитѣ разговарялъ ли си? — „Не съмъ.” Съ светиитѣ разговарялъ ли си? — „Не съмъ.” Е, тогава? — „Видѣлъ съмъ нѣщо, мина една сѣнка покрай мене.” — Е, какво, каза ли ти нѣщо? — „Нищо не ми каза, само се усмихна.” Ами тази усмивка знаете ли какъ я тълкуватъ турцитѣ? Като имъ се усмихне нѣкоя жена, тѣ казватъ: „Работата е наредъ”.

Досега ангелитѣ и архангелитѣ управляваха свѣта, а и много други сѫ управлявали, но не можаха да турятъ изисквания редъ и порядъкъ въ свѣта.

И тогава, като се върнемъ въ небето, този Господъ на Любовьта, този Синъ Божи, той ще ни даде една цѣлувка, и, когато ние влѣземъ въ този животъ, ангелитѣ ще запѣятъ, защото ще бѫдемъ готови да разбираме.

И тогава ангелитѣ ще изнесатъ всичкитѣ Ананиевци и Сапфири, и всичкитѣ Юдовци, които сѫществуватъ; и отъ този свѣтъ, отъ тази култура, нѣма да остане ни поменъ! Това е великото рѣшение на небето, на Бога, на ангелитѣ, на светиитѣ, това е рѣшението на всички добри хора, да пометатъ резултатитѣ отъ тази култура.

Досега сѫ ви проповѣдвали все за небето, и всички се готвите все за небето; какъ ли не си прѣдставяте рая, какъ ли не си прѣдставяте ангелитѣ, светиитѣ? Но всички тия нѣща сѫ неопрѣдѣлени въ вашитѣ умове.

Ако така можете да служите на Христа, той ще ви каже: „Прощаватъ ви се грѣховетѣ, и вашитѣ имена се записватъ въ небето прѣдъ ангелитѣ, и въ бѫдеще вие ще станете граждани на това велико царство“.

Тѣ сѫ малко, но такъвъ единъ моментъ, едно прѣживѣване на миръ, една тишина, като че ли човѣкъ се разправя съ ангелитѣ, съ всички възвишени сѫщества и какъ се подига човѣкъ! И такъвъ единъ моментъ струва повече, отколкото всички богатства.

Тамъ само ангелитѣ може да се борятъ. „Хубаво“, казва, „но дяволътъ“?

И ние, съврѣменнитѣ хора, имаме голѣмо мнѣние за себе си, ние мислимъ, че сме близо до ангелитѣ.

Нашето съзнание може да мине въ единъ моментъ, да вземе друга посока, и слѣдователно, да минемъ въ съзнанието на ангелите, то е надъ насъ.

Нито азъ ще измѣня Божиитѣ закони, нито вие, нито ангелитѣ, никое сѫщество въ свѣта не е въ състояние да измѣни, по какъвто и да е начинъ, Божественитѣ пѫтища.

Ангелитѣ сѫ опитали нашето изкуство.

Тукашната наша наука е една дѣтска играчка за тѣхъ, тъй, на вашъ езикъ казано такава играчка, че тѣ биха се хванали за корема отъ смѣхъ, когато ни гледатъ, какъ ние съ единъ замахъ разрѣшаваме въпроситѣ: какво е безсмъртието, какво нѣщо е Богъ, какво сѫ ангелитѣ.

Ангелитѣ обичатъ много да правятъ познанства.

Ако ангелитѣ, които бѣха толкова по-високо отъ хората, при съгрѣшаването си, паднаха и изгубиха свѣтлината си, какво остава за хората? Този законъ се отнася до всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.

Павелъ казва, че Любовьта не отпада, нали? Е, питамъ тогава: Ако вашата любовь по този начинъ отпада, любовь ли е? Любовь е само тази, която може да издържи всичкитѣ грѣхове на свѣта, всички безконечни грѣхове на хората; тя е Любовьта на ангелитѣ и на боговетѣ.

И сега Господь говори, но не го чуваме, и сега ангелитѣ ни пѣятъ, но не разбираме тѣхната пѣсень. За примѣръ, ония сѫщества, ангелитѣ, които сѫ минали прѣди хората и които седятъ на по висока степенъ, контролиратъ нашитѣ мисли чрѣзъ растителното царство.

Може, но кога? Когато хората достигнатъ състоянието на ангелитѣ.

Ама какъ мислите, когато Господъ изпрати нѣкой великъ ангелъ при нѣкоя грѣшна душа да я утеши, какво трѣбва да сторятъ? И ангелитѣ иматъ окултна школа, да полагатъ на такива грѣшницн.

Ами че ако въ школата не научимъ ония причини, които сѫ спѫвали нашия животъ, ако въ школата не може да подобримъ живота си за въ бѫдаще, защо ни е тогава тази школа? Азъ може да ви говоря за небето, какъ живѣятъ тамъ ангелитѣ, свѣтиитѣ, кѫщитѣ имъ какъ сѫ, много работи може да ви опиша, вие ще кажете: Много интересно е това! Дѣйствително интересно е, но това не е умно.

Ангелитѣ да му пѣятъ! А ние отъ тукъ да го изпращаме съ пѣсни, нѣма защо.

Да имашъ благоволението на Бога, на ангелитѣ, на свѣтиитѣ! Да имашъ разположението на Бога! Какво по-хубаво отъ това? Да сме въ хармония и съгласие съ този Великъ законъ! Тѣ нѣма да ни дадатъ нѣщо, което да не можемъ да изпълнимъ, нѣма да изискватъ отъ насъ невъзможни нѣща.

Тогава ще имате такѫв изгрев, както сегашния (посочва назад и нагоре); изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Най-пѫрво ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите, и ще отидеш при падналите, ще ги подигнеш и пак ще се качиш при Бога.

Можете ли вие да си представите един светия хилав, или един ангел хилав, блед? Можете ли да си представите, че ангелите на небето сѫ жѫлти, хилави, изпити? Не, всички ангели сѫ красиви, с красота, която е желателна.

Когато човек дойде да разбере по-дѫлбоко законите вѫтре в материята, и неговото сѫзнание се подигне, и влезне в сѫзнанието на ангелите, вѫпросѫт е друг, но ние влизаме в нашето сѫзнание, трябва да го изучаваме, него искаме да превѫзпитаме.

И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите.

Но от тогава досега колко води сѫ изтекли! Ако дойде Христос ще каже: „Изпитвайте писанията, какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук на земята, но и горе на небето, и ангелите, и светиите, всички пишат. Запример, ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта, да я проучавате, като сила вѫв всичките нейни форми, в каквито се проявява, в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мѫдроста в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, сѫщо велики резултати щяхте да добиете. Ако вие влезете в невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата любов, каква е вашата мѫдрост, истина, правда, добродетел.

Като се изменим, как трябва да живеем? Вѫпросѫт е, като души, как ще живеем? — Ще живеете тѫй, както живеят ангелите.

Когато човек изгуби своята любов, казва: „Нищо не искам, нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито темян, нито свещи, нищо ми не трябва“.

Не се спѫвайте от буквата, защото от как светѫт е засветувал, и по-вѫзвишените духове, и ангелите, и те правят опити. И ангелите, които сѫ направили света, и те сѫ направили много опущения.

Въ бъдеще човѣкъ ще мине презъ благоприятнитѣ условия на ангелитѣ, ще живѣе като ангелъ, но днесъ това още е невъзможно.

Тогава вие ще почувствувате, че цѣлата вселена, всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отъ мушицитѣ до ангелитѣ, сѫ вѫтре въ васъ.

Това е музиката на ангелитѣ, съ която тѣ дойдоха, когато Христосъ се роди, изпѣха една отъ окултнитѣ пѣсни.

Да се питате, за каква любовь се говори, това показва, че има нѣколко вида прояви на любовьта: проява на любовьта между животнитѣ, между хората, между ангелитѣ и най-после Божествена Любовь. Въ това отношение ангелитѣ сѫ абсолютно невежи.

Музиката е изкуство на ангелитѣ. И слѣдователно, за насъ тази музика е неразбрана, но за ангелитѣ всѣки единъ музикаленъ тонъ, това е звукъ опрѣдѣленъ. И тия звукове сѫ неразбрани за насъ, но за ангелитѣ, тѣ сѫ цѣлъ единъ езикъ, красивъ ангелски езикъ.

Интелектуалниятъ свѣтъ, туй е ангелскиятъ свѣтъ, дѣто казватъ — човѣкъ е манасъ, то е свѣтътъ на ангелитѣ. Често, въ небето има такъвъ единъ изразъ; тамъ най-простия ангелъ е офицеръ, не е войникъ между ангелитѣ — офицеръ е; а тукъ, офицерътъ не е ангелъ. Сега, ние имаме за себе си високо мнѣние даже по нѣкой пѫть, азъ съмъ слушалъ да казватъ, че хората седѣли по-високо отъ ангелитѣ, отъ арахангелитѣ. Тамъ, въ Писанието се казва: „Направилъ си го малко по долу отъ ангелитѣ“. Но нѣкои богословци тълкуватъ, че човѣцитѣ надминаватъ ангелитѣ. Това не е вѣрно! Ако вземемъ формата на ангелитѣ, — добрѣ, но ако вземемъ тѣхната сѫщина, има нѣщо, въ което ангелитѣ не могатъ да прогресиратъ, то е, че тѣ не могатъ да грѣшатъ! Тѣ сѫ сѫщества абсолютно чисти, чисти ! Тѣ сѫ образецъ на чистота и Любовь. Въ рая лесно се влиза, но между ангелитѣ мѫчно се влиза. Та, когато нѣкой ме слуша да говоря за ангелитѣ, казвамъ: пламъкътъ, огъньтъ, ангелитѣ ги правятъ, тѣ сѫ сѫщества на огъня. Ангелитѣ иматъ отлична култура, — такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. Не си правете илюзия! Ангелитѣ слизатъ много рѣдко, не че не обичатъ да слизатъ, но иматъ много работа. И ангелитѣ — тѣ си иматъ еволюция, по която вървятъ; тѣ приготовляватъ светии. Та почти всички служби, които ангелитѣ сѫ имали, сега сѫ заети отъ светии. И като дошълъ Христосъ, дошълъ да каже на ангелитѣ: „Вашата мисия бѣше да помогнете на човѣчеството, пъкъ хората като дойдатъ до съзнание, нека тѣ да спасяватъ другитѣ съ тия връзки“. Ангелитѣ сѫ свързани чрѣзъ растенията, чрѣзъ животнитѣ, а ние сме свързани съ тѣхъ. Азъ ще ви кажа какъ сме свързани съ ангелитѣ. Дърветата, това сѫ дѣца на ангелитѣ. Ангелитѣ и арахангелитѣ имъ казватъ: „Учете се тукъ, изучвайте човѣшкия животъ!“ Не мислете, че растенията иматъ просто произхождение, единъ день тѣ ще се върнатъ горѣ, при своитѣ родители. Нѣкои казватъ: „Това е едно дърво!“ Сега, у васъ ще влѣзе една отрицателна мисълъ: ангелитѣ иматъ ли дѣца? — Иматъ разбира се, но дѣца, които не се раждатъ, както се раждатъ хората. Когато ви говоря за растенията, азъ имамъ прѣдъ видъ, че тѣ сѫ дѣца на ангелитѣ, за туй въ ябълката, въ крушата, и пр. у тѣхъ има такива хубави сокове...

Ангелитѣ се занимаватъ съ живота на растенията.

Ако вие сте единъ горделивъ човѣкъ, ако Богъ ви се противи, какво търсите между ангелитѣ? Тогава, като излѣзете отъ тѣлото, ще се намѣрите на земята. Не, въ окултната музика ние искаме да пѣемъ не както пѣятъ хората, а както ангелитѣ пѣятъ. Ние искаме да пѣемъ както ангелитѣ пѣятъ. Главното е, че ние чрѣзъ музиката може да привлечемъ ангелитѣ, тѣ ще се заинтересуватъ заради насъ ще имъ кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пѣемъ като васъ“. Вие ще може да говорите съ ангелитѣ, ще ги разбирате, ще бѫдете радостни, като тѣхъ, всѣкога ще бѫдете радостни, тѣ не знаятъ какво е скръбь.

Въ нѣкои отношения ангелитѣ седатъ по-високо отъ боговетѣ.

Нѣкои сѫ чували ангелитѣ да пѣятъ. Сутринь, като станатъ, знаешъ ли какъ започватъ въ ангелския свѣтъ? И ангелитѣ, и тѣ нѣкой пѫть спятъ, само че тѣхниятъ сънь не е като нашия. Да се качимъ нѣкѫдѣ, и да пѣемъ тъй, както ангелитѣ пѣятъ.

Различие сѫществува не само между хората, но и между духоветѣ, между ангелитѣ, както и между всички напреднали сѫщества. — На какво се дължи това различие? — На редъ външни причини. За ангелитѣ този човѣкъ е далечъ отъ Бога, а за хората — той е близо до Бога.

И тогава и съ хората ще говоримъ, и съ Бога ще говоримъ, и съ ангелитѣ ще говоримъ. Днесъ се ражда този Христосъ и ангелитѣ пѣятъ благословение. Пѣятъ ангелитѣ: Да бѫде благословенъ Този новия Христосъ, Който освобождава хората отъ всички страдания и привлича хората къмъ Бога, показва имъ пѫтя.

Окултиститѣ казватъ, че растенията сѫ деца на ангелитѣ. Споредъ нѣкои окултисти растенията сѫ деца на ангелитѣ, а животнитѣ — деца на арахангелитѣ. Днесъ, обаче, свѣтътъ е станалъ толкова голѣмъ, че и ангелитѣ не могатъ да го носятъ. Казано е, запримѣръ, че растенията сѫ деца на ангелитѣ. Сега се явява въпросъ, защо ангелитѣ трѣбва да взиматъ формата на растенията? Това е единъ неизвестенъ въпросъ — хиксъ (х). Ангелитѣ се свързватъ съ съзнанието на растенията, за да имъ помогнатъ да развиятъ добродетели.

Въ вашия животъ, между Бога и васъ, между ангелитѣ и васъ, има извѣстна дисхармония. А че съ ангелитѣ сте въ контрастъ, то е, защото не възприемате тѣхната Мѫдрость както трѣбва.

(9) И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ. (10) И тутакси като възлѣзваше отъ водата видѣ че се разтваряха небесата, и Духътъ като гълѫбъ слѣзваше на него. (11) И гласъ биде отъ небето: Ти си Сънъ мой възлюбленний въ когото благоволихъ. (12) И тозъ часъ Духътъ го извожда въ пустинята. (13) И тамъ бѣ въ пустинята четиридесеть дни и се изкушаваше отъ Сатана, и бѣше съ звѣроветѣ; и ангелитѣ му служеха.

И всичкитѣ народи трѣбва да съзнаятъ туй, и духовницитѣ трѣбва да го съзнаятъ, и свѣтътъ да го съзнае, понеже пакъ казвамъ: „Рѣшено е, и указъ има издадѣнъ отъ невидимия свѣтъ и Небесниятъ Царь е изпратилъ прокламации до всички, и ангелитѣ сѫ взѣли разпорѣждания, че за въ бѫдеще, всички лоши хора ще се намѣрятъ въ затвора.“ „Нека го знаятъ всички това!“ За въ бѫдеще има шансъ да живѣятъ само добритѣ и благороднитѣ хора.

Сега, по-висшитѣ сѫщества, ангелитѣ, праведницитѣ, адептитѣ, Учителитѣ се интересуватъ отъ хората до толкова, до колкото е степеньта на тѣхния стремежъ къмъ Бога.

Ако произтича отъ ангелитѣ, тази мисъль всѣкога носи съ себе си топлина; пъкъ, ако произтича отъ хората, отъ човѣка, като колективно сѫщество — носи добрина. Какъвъ си? — Ученикъ! Който тукъ на земята е свършилъ всички науки и е станалъ професоръ, въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ го приематъ за кандидатъ на прогимназията. Прѣдставете си сега, какви трѣбва да бѫдатъ ученитѣ хора на Божествения свѣтъ! Ако тукъ, въ човѣшкия свѣтъ, най-гениалниятъ умъ, нѣма вече какво да учи изучилъ е всичкитѣ науки, ангелитѣ го приематъ, даватъ му почетно мѣсто, като ученикъ на прогимназията. „Ангелитѣ сѫ топлина“ — И най-послѣ, кажете мислено:

Казва се въ писанието: „Ангелитѣ, като затрѫбятъ съ своитѣ трѫби, мъртвитѣ ще станатъ отъ гробоветѣ си“. Така е между ангелитѣ, така е и между хората. Едно правило бихъ ви далъ, то е за ангелитѣ: пѣвецътъ трѣбва да бѫде дѣвственъ! Азъ мога да ви дамъ редъ факти отъ които се вижда, че онѣзи, които изгубватъ гласа си, изгубватъ го по причина на грубитѣ страсти. То е правило на ангелитѣ.

Кѫща нѣма, пари нѣма, това-онова, но съ Бога говори, съ ангелитѣ се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Защо? Защото въ духовния свѣтъ между ангелитѣ всичко става много бързо. Единственото реално нещо, това сѫ само ангелитѣ, които дигатъ пръчицата. Ние влизаме въ положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора. „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“.

И другата еволюция е напредналата еволюция на ангелитѣ. Другиятъ пѫть, другата еволюция, индуситѣ я наричатъ еволюция на девитѣ или на ангелитѣ. Тамъ има единъ възелъ ще настане едно прекръстосване на човѣшката раса и културата на ангелитѣ. Хората и ангелитѣ ще се срещнатъ въ единъ общъ центъръ ще се поздравятъ. Любовьта не е качество на човѣка, тя е качество на ангелитѣ. Ще се прекръстосатъ ангелитѣ и хората.

Да, вие сте благородни хора, но въ сравнение съ животнитѣ, а въ сравнение съ светиитѣ и ангелитѣ, вие сте животни. Да бѫдешъ чистъ, тъй, както ангелитѣ сѫ чисти.

Имате ли нѣкакво упражнение за вечерно врѣме? — Послѣдното упражнение бѣше: „Богъ е свѣтлина, ангелитѣ сѫ топлина, а всички хора сѫ добрина“.

Ангелитѣ, които живѣятъ въ тебе, тѣ ще покажатъ отъ какво имашъ сѫществена нужда.

Подсъзнанието представя миналия животъ, въ който влиза животътъ на минералитѣ, растенията, животнитѣ, хората и ангелитѣ. Свръхсъзнанието представя живота на ангелитѣ.

Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и азъ ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ. Бѣлитѣ Братя сѫ служители на Бога, тѣ сѫ ангелитѣ.

Ако краката на ангелитѣ се обърнаха на копита, и на задницитѣ имъ израстнаха опашки, а на главитѣ имъ израснаха рогове, мислите ли, че на синоветѣ Божии тукъ на земята, сѫдбата имъ ще бѫде по-добра? Защото, рогата е изопачение на човѣшката воля.

Тогава почватъ ангелитѣ да слизатъ отгорѣ, да носятъ писма отъ кѫщи. И Христосъ казва: „Голѣма е радостьта на ангелитѣ горѣ на небето, когато една душа се обръща къмъ Бога“. Чуешъ единъ гласъ, втори, трети, четвърти, всичко туй оживѣва, и около тебе ще дойдатъ Бѣлитѣ Братя и ангелитѣ, ти ще се зарадвашъ и ще кажешъ; не съмъ самъ, другояче не би останало нищо отъ мене.

Кристалитѣ слѣзоха отъ свѣта на Мѫдростьта, растенията слѣзоха отъ свѣта на ангелитѣ.

А Божествениятъ планъ е онзи, когато вие живѣете за вѣчностьта, за ангелитѣ.

Ако вие бихте се прѣнесли въ далечното минало на човѣшкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелитѣ сѫ имали, да видятъ създаването на сегашния свѣтъ, появяването на човѣка, неговото развитие, всички онѣзи култури, които сѫ прѣдшествували, и които има още да прѣдшествуватъ, които сѫ били, и които има още да бѫдатъ, щѣхте да имате ясна прѣдстава за думитѣ „разумъ и незлобие“. И дѣйствително, разумътъ е единъ даръ на човѣка отъ ангелитѣ, тѣ сѫ го подарили на хората. Ангелитѣ, като го погледнали, видѣли го въ много незавидно положение, живѣлъ въ една колибка, не му стигало ума какъ да си направи кѫща, и си казали: „Да му дадемъ отъ нашия разумъ“, и така човѣкътъ се нарекълъ „човѣкъ на мѫдростьта“. Подъ „змиитѣ“ ние разбираме културата, прѣзъ която сѫ минали ангелитѣ. „Бѫдете разумни, като змиитѣ!“ Защо? Само по този начинъ вие ще се удостоите, казва Христосъ, да се свържете съ ангелитѣ, и тѣ ще бѫдатъ ваши Учители. И прѣдставете си, ако вие имате единъ свѣтълъ разумъ, съ който да привличате ангелитѣ, всѣки день, при всѣка мѫчна задача, ще ви посѣщава по единъ свѣтълъ житель. Гдѣ е разумътъ? — При ангелитѣ. Най-долниятъ поетъ измежду ангелитѣ върши чудеса.

Когато мислимъ за ангелитѣ, ние си прѣдставляваме, че тѣ живѣятъ въ една непрѣривна свѣтлина, а когато мислимъ за Бога, трѣбва да знаемъ, че той е свѣтлина безъ никакви сѣнки.

Свободата принадлежи само на Божествения свѣтъ, тя не е качество даже и на ангелитѣ. Единственото сѫщество въ свѣта, което е свободно, това е Богъ; и ангелитѣ не сѫ свободни.

Вие казвате: Господъ ми говори, ангелитѣ ми говорятъ, но какво — на знаете. Това ще е бѫдещата музика, музиката, съ която ангелитѣ се занимаватъ.

Не, Любовь е, туй казватъ и ангелитѣ, и арахангелитѣ, всички иерархии. Не само ангелитѣ, но и всички други духове идватъ и казватъ: Богъ е Любовь! Когато човѣкъ каже, че Богъ не е Любовь, тогава го натрупватъ съ голѣмо богатство. Тия дрехи, съ които нѣкой пѫть нашитѣ художници рисуватъ ангелитѣ, отъ тѣхъ нѣма ни поменъ тамъ. Трѣбва да пропѫтуваме цѣлия свѣтъ, да се научимъ да слушаме красивата рѣчь, като започнемъ отъ духовния свѣтъ, да слушаме ангелитѣ и послѣ да слизаме къмъ светиитѣ на земята, до гениалнитѣ хора, до обикновенитѣ хора въ всички области, тогава ще имаме едно понятие, какъ трѣбва да се слуша. И тъй, ще свършите благополучно, ще влѣзете въ новата епоха, ще чуете гласа на ангелитѣ, тѣхнитѣ пѣсни, тѣхната наука, тѣхната култура.

За човѣшкото, нито Господъ, нито ангелитѣ искатъ да знаятъ нѣщо. Сѫщото нѣщо става и съ тия падналитѣ духове, ангелитѣ.

Тогава ще придобиете живота на ангелитѣ.

Когато първи пѫть се събудили ангелитѣ въ небето, почнали да пѣятъ. Ами че ти не си ли прѣкалилъ? Кой отъ васъ. не е прѣкалилъ, я ми кажете? И ангелитѣ, и всички сѫ прѣкалили.

Любовьта, изявена чрѣзъ животнитѣ, има една форма, единъ начинъ; любовьта, изявена чрѣзъ хората има друга форма, другъ начинъ, а любовьта, изявена чрѣзъ ангелитѣ, и тя се отличава. Тази книга е една малка опитность, но гдѣ е опитностьта на ангелитѣ, гдѣ е опитностьта на тѣзи светии? Апостолъ Павелъ е казалъ много малко нѣща.

Отъ тукъ ще извадя една аналогия, а именно: както растенията прѣдставляватъ единъ прѣходенъ етапъ къмъ развитието на човѣка, тъй и човѣкътъ прѣдставлява единъ прѣходенъ етапъ къмъ развитието на ангелитѣ.

Днесъ хората говорятъ за радостьта, но радостьта е достояние само за ангелитѣ. Казвате ама какъ тъи, ангелътъ да не скърби! Ангелитѣ не могатъ да скърбятъ понеже в тѣхъ съзнанието е толкова будно, тѣхнитѣ крака сѫ тъй хубаво обути тѣхнитѣ тѣла сѫ тъй хубаво облѣчени, че никакъвъ трънъ, т. е. никаква посторопна мисъль не може да влѣзе. Понеже човѣкъ е въ едно срѣдно състояние между падналитъ духове и ангелитѣ по туй се отличава и отъ тѣхъ, че отчасти разбира скръбьта и отчасти разбира радосьта. Отчасти я разбирате вие още не разбирате радоста, която ангелитѣ иматъ, не разбирате и скрьбьта и мѫчнотиитѣ, които падналитѣ духове иматъ. Слѣдователно, настоящето на ангелитѣ е наше бѫдеще, а тѣхното минало е наше насгояще.

Нито ангелитѣ, никой не дохожда при мене — всѣки дойде и си замине“. Тѣ сѫ ангелитѣ. Ангелитѣ знаятъ една голѣма радость и една малка радость.

Нито ангелитѣ, никой не дохожда при мене — всѣки дойде и си замине“. Тѣ сѫ ангелитѣ. Ангелитѣ знаятъ една голѣма радость и една малка радость.

Заблужденията, които каратъ хората да страдатъ за Бога, за ангелитѣ — чулъ, недочулъ нѣщо, тъй казалъ или писалъ еди кой си, това сѫ все илюзии.

Ангелитѣ сѫ минали прѣди създаването на сегашната вселена. Ето защо ангелитѣ и човѣкътъ се различаватъ. Единъ день хората ще бѫдатъ като ангелитѣ, но все пакъ ще се различаватъ, все ще има една разлика въ тѣхнитѣ естества.

Мнозина мислятъ, че иматъ любовь въ сърцето си; мнозина мислятъ, че иматъ вѣрвания; мнозина мислятъ, че иматъ разбирания; мнозина мислятъ, че иматъ общения съ Бога, съ ангелитѣ, съ светиитѣ, съ великитѣ хора, съ гениалнитѣ, съ ученитѣ хора. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫдешъ въ общение съ Бога, съ ангелитѣ, съ светиитѣ, съ великитѣ, гениалнитѣ хора, но да бѫдешъ! И не само да бѫдешъ, но това, което Богъ, ангелитѣ, светиитѣ, гениалнитѣ хора говорятъ, да можешъ да го приложишъ въ живота си.

Азъ говоря сега за козмоса на човѣшкото съзнание, защото има единъ козмосъ, който е извънъ човѣшкото съзнание, той е съзнанието на ангелитѣ, или козмоса на ангелитѣ, който е различенъ отъ козмоса на човѣка. Нашиятъ козмосъ е много по-малъкъ отколкото козмоса на ангелитѣ.

Понеже въ гробищата имъ били погребвани заедно и невѣрующитѣ и правовѣрнитѣ мохамедани, то вечерно врѣме ангелитѣ съ камилитѣ си ходили да прѣнасятъ невѣрующитѣ мохамедани отъ турскитѣ гробища въ христианскитѣ, и така освобождавали отъ тѣхъ правовѣрнитѣ.

Въ това отношение човѣшкото сърце е образувано отъ херувимитѣ и серафимитѣ — сѫществата на Любовьта, които седятъ по-горѣ, отколкото ангелитѣ изобщо.

Той е единъ отъ ангелитѣ.

Да простимъ, то значи да приложимъ всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което ангелитѣ знаятъ.

Отъ 10 до 100 — животътъ на ангелитѣ, животътъ отъ втората категория. Щастието е качество на ангелитѣ.

Човѣшкитѣ души, ангелитѣ, висшитѣ духове, съ тѣхъ могатъ да ставатъ промѣни. Тѣ нѣма да бѫдатъ като ангелитѣ, но въ своя животъ тѣ трѣбва да бѫдатъ образци.

Лазаръ билъ посрещнатъ отъ ангелитѣ, тѣ го занесли горѣ и го прѣдали въ обятията на Аврама.

Тогава, какво ще научите? Допуснете, че ви заведа да видите ангелитѣ. — Красиви, като слънца свѣтять.

Единъ день ние ще се срещнемъ горѣ, прѣдъ лицето на ангелитѣ, и прѣдъ лицето на Бога.

И колко смѣшни сѫ съврѣменнитѣ учени хора, като искатъ да подчинятъ природата, да я турятъ подъ своя власть! Тѣ трѣбва да знаятъ, че ангелитѣ сѫ настойници на тази жива природа.

Единственото реално нѣщо въ свѣта, това е царството Божие! То е единъ вѣченъ порядъкъ, на който ангелитѣ сѫ господари. Въ небето, между ангелитѣ, нѣма никаква църква. Въ небето има Любовь, и то такава възвишена Любовь, за която ангелитѣ сѫ готови да жертвуватъ всичкото свое богатство, спечелено въ милиони години. Но, онзи, който се рѣши да присажда, ангелитѣ го вързватъ съ 100 вѫжета, и ако се опита да изкриви най-малкия Божественъ законъ, главата му хвръква, безъ глава остава. Казва Христосъ: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и азъ ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ.“ Единъ день казвамъ: Господи, нека прѣдъ Твоето Лице се изкаже Истината! Нека кажатъ Истината, затова ги благослови. И тѣзи сѫщества, които сѫ живѣли прѣди насъ, които сѫ минали по този пѫть на еволюция, ангелитѣ, тѣ сѫ изучавали дълги години Битието и знаятъ тази наука. Светиитѣ, които идватъ сега сѫ ученици на ангелитѣ, и тѣ завършватъ сега своето развитие. Ако единъ поетъ на земята напише едно поетическо творение, и то се прѣведе между ангелитѣ горѣ, ще знаете, че опитътъ му е сполучливъ. Прѣведе ли се, обаче, между ангелитѣ, това е мѣродавно. Ако сте единъ философъ, богословъ или какъвто и да е ученъ човѣкъ, и сте изказали една истина, и тази истина обърне внимание на ангелитѣ, тя ще мине като велика Истина, и тѣ ще кажатъ: „Ние имаме на земята единъ честенъ човѣкъ, който говори Истината.“ И ние се нуждаемъ на земята отъ хора на Истината! Ние се нуждаемъ отъ писатели, безъ да лъжатъ, отъ философи безъ да лъжатъ, отъ свещеници, отъ проповѣдници безъ да лъжатъ, отъ майки и бащи безъ да лъжатъ, отъ братя и сестри безъ да лъжатъ.

Всички тия професии трѣбва да се осветятъ и да се прилагатъ тъй, както ангелитѣ ги прилагатъ.

По нѣкой пѫть вие мислите, че сте ангели, нали? Но прѣди всичко ангелитѣ се отличаватъ съ възвишенъ умъ. Умътъ на ангелитѣ се отличава по това, че въ даденъ моментъ той контролира всички сили и ги направлява, безъ да изпуща нѣщо изъ прѣдъ видъ, когато въ отношенията на хората много нѣща се прѣнебрѣгватъ.

Чудни сѫ хората, като запитватъ: защо Богъ, като е създалъ ангелитѣ, е създалъ и такива хора? Хората мислятъ, че Господъ ги е създалъ. Прѣзъ него сѫ минали ангелитѣ, то ни е останало въ наслѣдство отъ тѣхъ. Къмъ слънцето ще се стремишъ, къмъ ангелитѣ, къмъ Бога.

Ако вие работите така, ще имате съдѣйствието на живата природа, на невидимия свѣтъ, на светиитѣ, на ангелитѣ, на всички напрѣднали сѫщества.

Значи, ако бихме имали всичкото знание, което ангелитѣ иматъ и знанието, което хората иматъ, а Любовь нѣмаме, нищо не струваме.

Вие казвате: какво нѣщо е небето? Дѣ живѣятъ ангелитѣ? Какви сѫ ангелитѣ? Азъ искамъ да бѫда като тѣхъ. Нѣкой казва: искамъ да бѫда при Бога, при ангелитѣ, при Христа. — За да бѫдешъ при ангелитѣ, трѣбва да имашъ ума на ангелитѣ.

Слѣдователно, така и ние единъ денъ ще излѣземъ отъ сегашния животъ и ще влѣземъ въ закона на ангелитѣ. Ще се минатъ, може би, повече отъ милиони години, докато станемъ ангели, но ще влѣземъ въ свѣта на ангелитѣ, дѣто животътъ ни постепенно ще се подобрѣва и като дойдемъ до фазата на онази абсолютна интелигентность, ние ще знаемъ, какъ да прѣвръщаме, формата си.

Единъ день ще видите, какво нѣщо е Божието лице, къмъ което ангелите отправятъ погледитѣ си.

Казвашъ: „Какво ще излѣзе отъ мене?” – Единъ скроменъ Божий работникъ, на когото ангелитѣ обръщатъ внимание.

Въ тия Велики Духове има необикновена хубость и красота! Вие ще кажете: „Ами ангелитѣ какви сѫ?” Когато човѣкъ придобие тази хубава, красива форма, душитѣ на хората и на ангелитѣ ще се съединятъ и ще образуватъ едно цѣло.

Сега по нѣкой пѫть вие си казвате: „Какъвъ ли е ангелскиятъ свѣтъ, какъ ли живѣятъ ангелитѣ?” Дѣйствително, между ангелския и човѣшкия животъ има допирни точки, но такива, каквито между мравешкия и човѣшкия.

Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде.

Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ? Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.“ Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде.

Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли.

Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли.

Ще каже нѣкой: ама безъ пари може ли да се живѣе, безъ кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, паритѣ сѫ едно удобство, но ако е права тази философия, че безъ пари не може да се живѣе, питамъ: птицитѣ съ пари ли живѣятъ, пчелитѣ въ кошеритѣ съ пари ли живѣятъ, ангелитѣ съ пари ли живѣятъ, Господь съ пари ли живѣе? Казвате: простаци сѫ тия хора, които могатъ безъ пари да живѣятъ.

Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ.

Сега теософитѣ казватъ: “Като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка.” Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ.

Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения.

И като погледна Исусъ на него рече: Ти си Симонъ синъ Ионинъ: ти ще се наречешъ Кифа (което се тълкува Петъръ, камикъ). (43) На утриньта поиска Исусъ да излѣзе въ Галилея; и намѣрва Филипа и казва му: Ела подирѣ ми. (44) А Филипъ бѣше отъ Витсаида отъ града Андреевъ и Петровъ. (45) Намѣрва Филипъ Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей въ закона и пророцитѣ, намѣрихмѣ Исуса сина Иосифова, който е отъ Назаретъ. (46) И рече му Натанаилъ: Отъ Назаретъ може ли да произлѣзе нѣщо добро? Казва му Филипъ: Ела и вижъ. (47) Видѣ Исуса Натанаила че иде къмъ него, и казва за него: Ето истиненъ Израилянинъ въ когото лукавщина нѣма. (48) Казва му Натанаилъ: Отъ дѣ ме познавашъ? Отговори Исусъ и рече му: Прѣди Филипъ да те повика видѣхъ те като бѣше подъ смоковницата. (49) Отговори Натанаилъ и казва му: Учителю, ти си Синъ Божий: ти си царь Израилевъ. (50) Отговори Исусъ и рече му: Понеже ти рекохъ: Видѣхъ те подъ смоковницата, вѣрвашъ ли? По-голѣми отъ тия нѣща ще видишъ. (51) И казва му: Истина, истина ви говоря: Отъ нинѣ ще видите небето отворено, и ангелитѣ Божии да възлѣзватъ и слѣзватъ надъ Сина Человѣческаго.

И трети единъ езикъ, идеенъ езикъ, на ангелитѣ, и той е образенъ.

Има и единъ трети езикъ, разуменъ, съзнателенъ, езикъ на ангелитѣ, който сѫщо тъй е образенъ.

И наистина, онази свѣтлина, въ която ангелитѣ живѣятъ е толкова деликатна, че вие даже не бихте я почувствували.

Ние трѣбва да разбираме не само интереситѣ на цѣлото човѣчество, но трѣбва да включваме и интереситѣ на ангелитѣ, защото имаме отношения съ тѣхъ. По отношение на ангелитѣ, по отношение на висшитѣ сѫщества, ние сме корени, а тѣ, по отношение на насъ, сѫ клонищата. Дали за насъ тѣ сѫществуватъ, или не, т.е. дали ги признаваме, или не, то е другъ въпросъ, но ангелитѣ сѫ клонища за насъ, а ние за тѣхъ корени. Има по-висши сѫщества отъ ангелитѣ, които съставляватъ цвѣтове и плодове на този животъ. Ама азъ ще живѣя за ангелитѣ – Ако живѣешъ така, ще умрешъ. Подъ думата Господь, ангелитѣ разбиратъ туй сѫщество, което има еднакви любовни отношения къмъ всички сѫщества.

Човѣкъ има образно съзнание, а ангелитѣ иматъ идейно съзнание. Съзнанието на ангелитѣ е идейно, понеже тѣ нѣматъ този навикъ да се оглеждатъ, тѣ нѣматъ нужда да се оглеждатъ, понеже и безъ огледало се виждатъ. Онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е високо, тѣ ще започнатъ да усѣщатъ съзнанието на ангелитѣ. Ангелитѣ сѫ раздѣлени на двѣ царства: ангели, които принадлежатъ къмъ сѫщинския Божественъ свѣтъ, тъй наречения небесенъ свѣтъ и ангели, които принадлежатъ къмъ духовния свѣтъ, тѣ сѫ отъ една по-нисша йерархия. Каквото знание е минало прѣзъ ума на ангелитѣ, то слиза и при човѣцитѣ, дѣто за трети пѫть се прѣчупва.

Казва Петъръ въ тази глава, че Господь изхвърлилъ въ прѣизподнята ангелитѣ, които съгрѣшили и вързалъ нозѣтѣ имъ съ вериги. Хубаво, какъ си прѣдставяте ангелитѣ? Вие мислите, че тѣ нѣматъ човѣшко тѣло, че сѫ нѣщо безформено. Какъ е възможно, туй, което е сѣнка да бѫде вързано и да бѫде хвърлено въ бездната? Какъ ще примиримъ туй противорѣчие, че ангелитѣ били вързани съ вериги? Значи, за да бѫдатъ вързани съ вериги, да могатъ да се задържатъ тия вериги, прѣдполага се, че ангелитѣ иматъ крака, и то по-дебели отъ тия на хората. Какъ, ти ли ще ни заповѣдвашъ! Ние искаме тия хора! Но, понеже ангелитѣ разполагатъ съ силитѣ на природата, то съ своята тояжка докарали всички тия хора въ положение да ослѣпѣятъ. Ние сме живѣли и по единия, и по другия начинъ, и ако до сега животътъ е вървѣлъ добрѣ, то е благодарение на невидимия свѣтъ, който работи надъ насъ; то е благодарение на онѣзи разумни сѫщества, на ангелитѣ, които сѫ тѣсно свързани съ насъ и работятъ, грижатъ се за насъ. И ангелитѣ се раздѣлятъ на двѣ възвишени царства. И тъй, нѣкои мислятъ, че ангелитѣ сѫ нѣщо въздухообразно, като нѣкакъвъ газъ. Ангелитѣ сѫ велики души. Нѣкой казва: ангелитѣ не сѫ като хората. Подъ честенъ човѣкъ азъ разбирамъ този, който е честенъ въ цѣлата си душа: честенъ спрѣмо всички души, честенъ спрѣмо цѣлото човѣчество, честенъ спрѣмо Бога, ангелитѣ.

И ангелитѣ ядатъ, хранятъ се, и тѣ иматъ обѣди като насъ, но слѣдъ като се наядатъ, усѣщатъ едно разширение, тѣхниятъ животъ става по-изобиленъ и тѣ разбогатяватъ.

Ами че ангелитѣ сѫ все такива добри хора. Казвате: Господь създалъ ангелитѣ. Не, онзи свѣтъ ще бѫде тъй реаленъ, тъй отворенъ, ще говорите съ ангелитѣ, съ своитѣ разумни братя тъй, както говорите приятель, съ приятель, учитель съ ученикъ.

Злото не се е родило отъ глупавитѣ хора, но отъ най-умнитѣ, отъ гениалнитѣ, отъ ангелитѣ. Казва се, че ангелитѣ винаги пѣятъ. Въ това отношение бихъ желалъ да приличате на ангелитѣ. Ще се молите на ангелитѣ, ще кажете: “Моля ви се елате, научете ни да пѣемъ тъй, както вие пѣете!” Тѣ все ще ви дадатъ малко отъ своето изкуство, поне отъ трошицитѣ ще ви дадатъ малко.

Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ.

Речешъ ли да я изучишъ, тя си заминава и те оставя, Тя е единъ отъ ангелитѣ.

Миротворството ще ви свърже още съ свѣта на ангелитѣ, съ всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии.

Чудни сѫ нѣкои хора, като мислятъ, че ангелитѣ ще дойдатъ и ще ги взематъ на небето съ параходъ.

Така ангелитѣ разбиратъ законитѣ на растителното царство, но ангелитѣ не разбиратъ живота на животинското царство. Ангелитѣ и тѣ си иматъ свой районъ на дѣйствие.

Ангелитѣ, запримѣръ, които седятъ по-високо отъ насъ, разбиратъ законитѣ на растителното царство, но не разбиратъ живота и законитѣ на животинското царство. Разбира се, дѣйностьта на ангелитѣ въ свръзка съ тази на човѣка е по-обширна, но въ сравнение съ тази на по-висши отъ тѣхъ сѫщества е ограничена.

Седите сега и мислите за Бога, за ангелитѣ, но дѣ е Богъ, дѣ сѫ ангелитѣ - не знаете. Кой отъ васъ знае дѣ сѫ ангелитѣ? - “Ама азъ мисля за тѣхъ.” Че кой не мисли за ангелитѣ? Това, че мислишъ за ангелитѣ, не прѣдставлява нѣкаква строга, научна мисъль. Азъ зная, че ангелитѣ сѫ много учени, тѣ разбиратъ висшата геометрия и математика тъй добрѣ, че могатъ да ви освѣтлятъ върху нѣкоя трудна задача за васъ и ще ви помогнатъ да я рѣшите.

Всички трѣбва да се стрѣмимъ да се повърнемъ къмъ първоначалния езикъ, който наричамъ Божественъ езикъ, или езикъ на ангелитѣ. Нѣкои религиозни хора мислятъ, че лесно е да се разбератъ съ ангелитѣ. Тогава, какъвъ смисълъ има да се хвалишъ, че имашъ умъ? Да, можешъ да се хвалишъ, колкото искашъ между жабитѣ и между хората даже, но дойдешъ ли да се сравнявашъ съ ума на ангелитѣ, ще туришъ всичкото смирение, което можешъ да намѣришъ въ себе си.

Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ.

Ще мислите само за хубави нѣща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелитѣ.

Идейнитѣ пѣсни сѫ при ангелитѣ.

Нашето врѣме е по-дълго отъ врѣмето на ангелитѣ. Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има единъ видъ, за млѣкопитающитѣ – другъ видъ, за насъ – трети видъ, за ангелитѣ – четвърти видъ и т.н. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при насъ? – Нѣма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ.

Сега вие си прѣдставлявате, че като се качите на небето между ангелитѣ или ако отидете въ рая между най-щастливитѣ хора, ще бѫдете щастливи.

Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина!“ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста.

Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ. Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния.

Какъ е възможно да влѣзе змия въ рая, да се качи на дървото и пазителитѣ на рая да не знаятъ нищо? Чудно ми се вижда, какъ е възможно да влѣзе въ рая змия, безъ да знаятъ ангелитѣ за това и да оставятъ тази змия да си играе съ Ева! Змията бѣше пазителка на туй дърво - нищо повече. Нѣкой пѫть вие идвате до крайности въ живота и казвате: “Това не ни трѣбва, онова не ни трѣбва.” Вие трѣбва да знаете, какво да вършите. -“Ама, азъ мисля да отида на онзи свѣтъ.” - Ще отидешъ на онзи свѣтъ! Ти не можешъ да живѣешъ между хората на земята, че между ангелитѣ ще живѣешъ.

Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза.

Цѣлиятъ свѣтъ прѣдствалява една лѣствица отъ сѫщества съ различна интелигентность като започнете отъ най-малката микроба и стигнете постепенно до човѣка и оттамъ продължите до ангелитѣ, арахангелитѣ и редъ още по-висши йерархии.

Цѣлиятъ свѣтъ прѣдставлява една лѣствица отъ сѫщества съ различна интелигентность, като започнете отъ най-малката микроба и стигнете постепенно до човѣка и оттамъ продължите до ангелитѣ, арахангелитѣ и редъ още по-висши иерархии.

Пише ми Господь: „Синко, какъ си, какъ минавашъ, близкитѣ ти какъ сѫ?“ Често запитвате: защо идватъ ангелитѣ? – Пощальони сѫ тѣ, носятъ писма отъ Бога. Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи.

Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания.

То значи: първо ще мислятъ възвишенитѣ духове, послѣ ангелитѣ и найпослѣ Богъ.

То значи: първо ще мислятъ възвишенитѣ духове, послѣ ангелитѣ и най послѣ Богъ.

Вие си казвате: “Дали ангелитѣ се интересуватъ отъ нашия животъ?” - Не се интересуватъ.

Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ. Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ. Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ. Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Кога? – Когато сме свързани съ ангелитѣ. Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. И тъй, ние съ ангелитѣ ще се свържемъ чрѣзъ разумностьта, а съ Бога ще се свържемъ чрѣзъ Любовьта. Щомъ имаме Любовь, Богъ е въ насъ; щомъ има идеалность, ангелитѣ сѫ въ насъ. Щомъ проявяваме Любовьта, ние сме въ Бога; щомъ проявяваме разумностьта, ние сме съ ангелите.

Ангелитѣ и арахангелитѣ слѣзоха ли отъ небето да кажатъ на хората, че сѫ велики сѫщества? Не, тѣ мълчатъ, нищо не говорятъ за себе си.

Ангелитѣ и арахангелитѣ слѣзоха ли отъ небето да кажатъ на хората, че сѫ велики сѫщества? Не, тѣ мълчатъ, нищо не говорятъ за себе си.

Ще си кажете: каквото е отношението на Бога спрѣмо ангелитѣ, такова е и спрѣмо мене.

Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става. Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме.

Не, вие не можете да си прѣдставите светиитѣ и ангелитѣ нечисти като васъ. Трѣбва да знаете, че ангелитѣ и светиитѣ сѫ съвършени хора по чистота. Ако ангелите правѣха такива изключения, каквито правите вие тукъ на земята, всичко щѣше да се обърне съ главата надолу. Знаете ли каква точность сѫществува въ свѣта на ангелитѣ? Ако прѣзъ хилядитѣ години на тѣхния животъ се роди нѣкѫдѣ едно малко изключение, то произвежда голѣмо сътресение на земята.

И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира? Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ. Кои сѫ ангелитѣ? – Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него.

И къмъ бръмбаритѣ, и къмъ хората, и къмъ ангелитѣ трѣбва да имашъ еднакви отношения. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си!“ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори.

Бързината на свѣтлината е бързината на биволска кола, въ сравнение съ бързината, съ която се движатъ ангелитѣ. Когато ангелитѣ се движатъ, тѣ впрѣгатъ своитѣ биволи и съ такава бързина се движатъ, а ние взимаме това движение за голѣма бързина. Отъ тукъ вижте, какви сѫ нашитѣ понятия за врѣмето и какви сѫ понятията на ангелитѣ за врѣмето. Бързината на биволската кола на ангелитѣ е по-понятна за васъ.

Когато се научишъ да пѣешъ хубаво, ще пѣешъ и на ангелитѣ и тѣ ще те слушатъ.

Ангелитѣ сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ сѫщо и какво нещо е грѣхъ.

Да кажемъ, че вие размишлявате идеално върху единъ въпросъ, по мисъль живѣете между ангелитѣ, а сѫщеврѣмено сте облечени въ плъть и кръвь. Така е, животътъ на ангелитѣ и животнитѣ сѫ свързани въ единъ общъ животъ.

Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ.

Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ.

Този човѣкъ пѣе за своето отечество, за свѣтли бѫднини, за ангелитѣ, за Бога - за всичко велико и красиво въ свѣта. Нѣматъ ли мостове, тѣ не сѫ разумни сѫщества. (- Ангелитѣ нуждаятъ ли се отъ мостове?) - Цѣлото небе е свързано съ мостове и ангелитѣ вървятъ по тѣхъ. Какво прѣдставляватъ въ сѫщность крилата на ангелитѣ? -Мостове.

Този човѣкъ пѣе за своето отечество, за свѣтли бѫднини, за ангелитѣ, за бога — за всичко велико и красиво въ свѣта. Нѣматъ ли мостове, тѣ не сѫ разумни сѫщества. (Ангелитѣ нуждаятъ ли се отъ мостове?) — Цѣлото небе е свързано съ мостове, и ангелитѣ вървятъ по тѣхъ. Какво прѣдставляватъ, въ сѫщность, крилата на ангелитѣ? — Мостове.

Вие говорите, че сѫществуватъ ангели, но нито единъ отъ васъ не е ималъ разговоръ съ ангелитѣ.

По сѫщия начинъ и ние, като животнитѣ, не можемъ да влѣземъ въ положението на ангелитѣ, но тѣ обхващатъ нашето съзнание, разбиратъ ни и ни помагатъ. Питамъ: възможно ли е тогава всички тия сѫщества, тукъ на земята и горѣ на небето да те мразятъ? Добриятъ, разумниятъ човѣкъ има съотношение и съ ангелитѣ.

Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ.

Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния.

Само ангелитѣ мислятъ. Понеже ангелитѣ мислятъ правилно, тѣ работятъ съ мисъльта, а сѫ оставили хората да работятъ съ чувствата. Значи ангелитѣ мислятъ, а хората чувствуватъ. Слѣдователно между мислитѣ на ангелитѣ и нашитѣ чувства става една вѫтрѣшна връзка. Въ цѣлата свещена книга никѫдѣ не се говори за човѣшкия умъ, но за ума, за мисъльта на ангелитѣ, а за сърцето на човѣка.

Сега ангелитѣ правятъ хубаво, здраво вѫже, съ което да извадятъ хората на повърхностьта на земята. Вие можете да шлифовате камънитѣ, но дойде ли до хората, оставете тази работа, тя е за ангелитѣ.

Вие сте забравили, когато ангелитѣ сѫ ви изпращали съ вѣнци. Така и ние казваме за васъ: ангелитѣ влизатъ въ тази гѫста материя и ви изкопаватъ. Тия, у коиго съзнанието се е пробудило, ангелитѣ ги намиратъ тъй, както днесъ намиратъ заровенитѣ скѫпоцѣнни камъни, и ги изкопаватъ. Ние ще разберемъ Бога като свѣтлина, тъй както ангелитѣ го разбиратъ. Ще имаме една велика наука на ангелитѣ, и ще се радваме. Ако знаехте езика на ангелитѣ, бихъ ви казалъ Вехади.

Нѣкой день вие сте радостни, настроението ви е подигнато, вие прѣживѣвате живота на ангелитѣ.

На когото и да пишешъ, ще знаешъ, че пишешъ като за Господа, като за ангелитѣ — ще се научишъ на чистота. Ангелитѣ сѫ сѫщества на абсолютната чистота, на редъ и порядъкъ. И ангелитѣ иматъ вѣра, само че тѣхната вѣра се различава отъ нашата.

Щомъ е на земята, той не може да бѫде единъ съвършенъ духъ, каквито сѫ ангелитѣ, които живѣятъ въ Бога. Нѣкой пѫть ангелитѣ слизатъ отъ небето съ цѣль да разрѣшатъ извѣстна задача на Любовьта.

Въпросътъ е, че вие сега сте на земята, а азъ ви говоря за ангелитѣ. Независимо отъ това, тукъ ме разбирате добрѣ, но когато се върнете въ София и другитѣ градове изъ България, вие ще влѣзете пакъ въ вашитѣ кухни, а ангелитѣ ще останатъ на небето.

Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща.

Въ вашия умъ седи идеята, че ангелитѣ сѫ облѣчени съ хубави бѣли дрехи, свирятъ съ китари и като отидете при тѣхъ, веднага ще ви посрещнатъ. Да, ако знаешь езика на ангелитѣ и те срещне нѣкой отъ тѣхъ, ще ти проговори; не знаешъ ли езика имъ, той нѣма да те погледне, ще си замине. Даже и ангелитѣ не сѫ знаяли, какь да постѫпятъ съ хората. Първиятъ завѣтъ биде даденъ чрѣзъ ангелитѣ.

Той извиква приятелигѣ си и имъ казва: хората вече не ме разбирать, тѣсно ми е тукъ на земята, затова отивамъ въ другъ свѣтъ, при по-културни сѫщества, при ангелитѣ.

Като дойде ангелътъ, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боятъ отъ ангелитѣ. Какво прѣдставляватъ ангелитѣ? — Носители на Любовьта. Кога ви е страхъ? Чудни сѫ хората, когато ги е страхъ отъ ангелитѣ, да не имъ взематъ живота! Когато нѣкой приятель ви носи животъ и здраве, храна и дрехи, защо ви е страхъ отъ него? Когато дойде нѣкой разбойникъ да ви обере, разбирамъ да ви е страхъ. Тъй че сега Господъ ще похлопа на вратата ти, ангелитѣ ще похлопатъ и ще ти кажатъ: „Ще донесешъ туй, което отъ толкова години не си върналъ!“ Туй е сѫдбата на свѣта! Питамъ: ангелитѣ какъ прѣкарватъ своя животъ? Не е ли смѣшно да учатъ едно малко дѣте, което не разбира още нищо отъ живота, че ако майка му, баща му умратъ, то ще остане на произвола на сѫдбата? Това е първото заблуждение, което се внася въ човѣшката душа.

Азъ трѣбва да мисля като ангелитѣ; азъ трѣбва да мисля като зайцитѣ; азъ трѣбва да мисля като дърветата.

Ще кажете: и тазъ добра! Че ако вие знаете да товарите и разтоваряте едно магаре, както трѣбва, ангелитѣ ще ви пѣятъ хвалебни пѣсни. Когато човѣкъ е ситъ, той се занимава и съ наука, и съ философия, разсѫждава по много философски въпроси, какво е казалъ Кантъ, какво е казалъ Шопенхауеръ, но щомъ огладнѣе, напуща всичката философия, не го интересува вече, кой какво е казалъ, прѣстава да се интересува за небето, за ангелитѣ; той започва да мисли вече само за хлѣба, какъ се изкарва отъ земята, какъ се пече и т. н.

Веднъжъ Богъ казалъ, че отъ васъ човѣкъ ще стане, и ангелитѣ прѣсметнали това, какъ можете вие сами да вадите заключение, че отъ васъ нищо не може да излѣзе? Това не е права мисъль.

Нали нѣкога свети Илия се възнесе на небето съ огнена колесница? Тогава, какъ ще се проектиратъ ангелитѣ и арахангелитѣ, напримѣръ, въ физическия свѣтъ? Какви линии ще образуватъ тѣ? Казвамъ: колкото съотношенията между линиитѣ, които тѣ образуватъ, сѫ по-правилни, толкова и сѫществата сѫ по-разумни. Влѣзе ли нѣкой грозенъ човѣкъ между ангелитѣ, достатъчно е само веднъжъ да се погледне въ тѣхнитѣ огледала, за да се ужаси отъ своя образъ. Види ли образа си, той за нищо вече не е въ състояние да остане между ангелитѣ. Ангелитѣ ще се отнесатъ внимателно къмъ него, но не могатъ да направятъ никаква връзка съ него, защото знаятъ, че той е невѣжа човѣкъ. Щомъ е попадналъ между ангелитѣ, ще трѣбва да се смири и да си каже: Господи, тѣзи сѫщества сѫ високо напрѣднали, азъ не съмъ за тукъ. Когато ангелитѣ искатъ да развиятъ музикалното чувство на нѣкой човѣкъ, тѣ го поставятъ на голѣми страдания и изпитания.

По нѣкой пѫть и у ангелитѣ, които сѫ толкова напрѣднали въ своята култура, се заражда едно отвращение, едно желание Господъ да имъ позволи да ометатъ хората, да създадътъ нѣщо по-хубаво. Сега, ако ме попитате, какво правятъ ангелитѣ, ще ви кажа, че тѣ точатъ своитѣ огнени ножове. Сега, мнозина искатъ да отидатъ при ангелитѣ, какво ще научишъ? За да отидешъ при ангелитѣ, трѣбва да имашъ тѣхнитѣ органи. Казва се, че Господъ щѣлъ да изпрати ангелитѣ си съ трѫби да затрѫбятъ, и човѣкъ щѣлъ да възкръсне.

Прѣди всичко, граматиката, съ която хората си служатъ на земята, не е сѫщата граматика, съ която ангелитѣ си служатъ. Опита ли се нѣкой да влѣзе въ една отъ тия врати, той ще срещне огнения мечъ на ангелитѣ. Ангелитѣ горѣ пѣятъ тази свещена пѣсень, която се отразява и въ вашитѣ души.

Нѣкога въ миналото боговетѣ сѫ водили борба, ангелитѣ сѫ падали и ставали, хората и до днесъ продължаватъ да се борятъ, и всичко това става все за числото двѣ. И тъй, числото двѣ прѣдставлява хората, а не ангелитѣ. Ангелитѣ сѫ нишки, проводници, прѣзъ които минава тази Любовь. Вѣрно е това, но работата на Бога, на ангелитѣ не е тази. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той самъ трѣбва да работи върху себе си, а Богъ, ангелитѣ и другитѣ разумни сѫщества ще му даватъ свѣтлина и топлина, ще му помагатъ само.

Този духъ по-нататъкъ взима Христа, изкачва Го на едно високо мѣсто на храма и Му казва: „Хвърли се отгорѣ, защото е писано въ Писанието, че ангелитѣ ще те носятъ на рѫцѣ, да не би да прѣпънешъ въ камъкъ ногата си“. Ти нѣма да се хвърляшъ! Ще седишъ на това мѣсто и ще кажешъ: азъ разрѣшавамъ въпроса между Бога и мене, нѣма какво да Го изкушавамъ, нѣма какво да се съмнѣвамъ въ Него, азъ Го познавамъ, нѣма какво да казвамъ: Господи, ако ме обичашъ, прати отгорѣ ангелитѣ да ме хванатъ! Какво научи Христосъ въ пустинята? Духътъ Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Питамъ: постѫпилъ ли си благородно? Въ дадения случай какво ще кажатъ ангелитѣ за тебе? Нека вземемъ примѣръ отъ съврѣменнитѣ учени хора, какъ тѣ се интересуватъ и наблюдаватъ и най-малкитѣ явления въ природата.

Отъ двѣтѣ успоредни АВ и СД, правата АВ прѣдставлява ангелитѣ, ДС сме ние, а перпендикулярътъ MN е Богъ, Който никога не се измѣня. Правата АВ прѣдставлява ангелитѣ и разумнитѣ хора. Ангелитѣ и хората сѫ двѣ еволюции, опрѣдѣлени отъ Бога да вървятъ успоредно въ великия животъ на Битието. Докато вашиятъ животъ е успореденъ съ живота на ангелитѣ и разумнитѣ сѫщества, вие ще се развивате правилно. Освѣнъ това, искамъ да вървите успоредно съ ангелитѣ.

Ангелитѣ, които сѫ толкова будни, или казано на другъ езикъ, онѣзи Разумни сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, или онѣзи възвишени братя, на които днесъ Брама дава второ угощоние, за което сега нѣма да ви говоря, всички слѣдятъ, всички виждатъ това нѣщо. Ще дойдатъ много професори отъ небето които ще ви кажатъ: имаме честь да ви се представимъ като професори, да ви научимъ Божествения езикъ, чрѣзъ който да се съобщавате съ ангелитѣ.

И когато ние мъртвитѣ хора, се движимъ, какъ мислите, ние ли се движимъ, или ангелитѣ ни носятъ отъ едно мѣсто на друго? По нѣкой пѫть вие мислите, че сте живи. Чудни сте вие! Ангелитѣ нѣматъ друга работа, ами ще напуснатъ небето, онзи свѣтълъ, смисленъ животъ, и ще дойдатъ при васъ, при нѣкоя неодѣла майка, като нѣкое малко бебенце, да го потупва всѣки день, да го праща да оре на нивата или да го праща да пасе нѣкому биволитѣ и воловетѣ. Благородно е това желание, да дойде нѣкой ангелъ у насъ, възможно е и това, но кога? По какъвъ начинъ може да дойде, единъ ангелъ у насъ? Ангелитѣ нѣма да се раждатъ като насъ, но писано е въ Писанието: „Когато ние се обърнемъ къмъ Бога и се новородимъ, тогава Господъ ще изпрати по единъ ангелъ да живѣе въ всѣки едного отъ насъ“. И всичко възвишено и благородно въ свѣта, въ какъвто и да е смисълъ, се дължи само на ангелитѣ. Обаче ние ще кажемъ: тогава дѣ е нашата индивидуалность? Какво подразбираме подъ думата „индивидуалность?“ Има ли въ това нѣщо несъобразно? Ангелитѣ сѫ почерпили своето знание отъ Бога, а ние го черпимъ отъ тѣхъ. Какво лошо има въ това? Когато единъ ангелъ влѣзе въ нѣкой човѣкъ, и той се прояви като поетъ, напише една много хубава поема, ангелътъ нѣма да подпише името си, но ще каже на своя ученикъ: „Ти си подпиши името, тази работа е твоя!“ Ангелитѣ сѫ много щедри, много благородни. Единъ день, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелитѣ иматъ. Кои сѫ твоитѣ ближни? — Твоитѣ ближни сѫ ангелитѣ. Най-първо ще служишъ на Бога, послѣ на ангелитѣ и най-послѣ на себе си. Въ древностьта е сѫществувала една култура, въ врѣмето на която хората сѫ напуснали Бога и сѫ служили на ангелитѣ, а послѣ на себе си. Най-първо ще служишъ на Бога, Който съдържа всичко въ себе си, послѣ на ангелитѣ и най послѣ ще влеземъ при себе си, като човѣкъ и ще видимъ, какви сѫ нашитѣ отношения въ свѣта. Ние можемъ да бѫдемъ въ съобщение едноврѣменно и съ Бога, и съ ангелитѣ. Защо майкати стана охтичава? Защото бѣше въ противорѣчие съ ангелитѣ.

Ангелитѣ се видѣли въ чудо, какво да правятъ съ този евреинъ, какъ да го изпѫдятъ вънъ отъ рая. Ангелитѣ влѣзли отново въ рая и затворили вратата за евреина. Колективното изправяне на свѣта е задача на ангелитѣ, на Бога. И светиитѣ, и ангелитѣ, па и самъ Богъ работятъ за уреждане живота на грѣшнитѣ.

Когато човѣкъ завърши нѣкаква своя работа, или нѣкакво свое добро начинание, ангелитѣ издаватъ единъ указъ, една похвала за него. Слѣдователно, когато вие се произнасяте за прѣстѫпленията на нѣкой човѣкъ, спрѣте се въ себе и си кажете: Божествената вода, която ще изпия отъ чашата, чиста ли ще излѣзе отъ мене? Този опитъ ще направятъ и ангелитѣ съ васъ. Какъ ще се всели? — Той ще живѣе между човѣшкитѣ души, ще живѣе и между ангелитѣ.

Ангелитѣ пъкъ никъкъ не стѫпватъ на земята. Хората си прѣдставятъ ангелитѣ сѫщества съ два крака, подобни на тѣхъ. Доколкото ние знаемъ, ангелитѣ никога не стѫпватъ на тази земя, която е направена само отъ умрѣли клѣтки. Когато ангелитѣ слизатъ на земята, тѣ кацватъ върху главитѣ на хората, и вървятъ отъ глава на глава. Въ това отношение човѣшкитѣ мозъци прѣдставляватъ стѫпала, по които ангелитѣ ходятъ. При това, забѣлѣзано е, че колкото по-често ангелитѣ стѫпватъ върху мозъцитѣ на хората, толкова и мозъцитѣ имъ сѫ по-обработени, а слѣдователно и хората мислятъ по-добрѣ. Колкото по-малко ангелитѣ стѫпватъ върху мозъцитѣ на хората, толкова по-злѣ мислятъ. Запитватъ ли ни, защо сме толкова мирни, ще отговоримъ: причината, дѣто седимъ мирни е тази, че въ дадения случай ние сме букви, съ които ангелитѣ си служатъ, да пишатъ и четатъ. Когато ангелитѣ провѣряватъ сърцата на хората, тѣ гледатъ, дали този ключъ е на мѣстото си, дали е употрѣбяванъ, или не.

Кога? Вие бихте казали; е, слѣдъ като умремъ и ни турятъ въ гроба, слѣдъ като станемъ тамъ на малки частици и дохождатъ да ни палятъ свѣщи, да проливатъ сълзи заради насъ и най-послѣ слѣдъ като ни взематъ ангелитѣ горѣ, все ще разберемъ смисъла на живота. Чудни сте вие, ако чакате ангелитѣ да ви взематъ горѣ слѣдъ като умрете! Че ангелитѣ могатъ да ви взематъ и сега още. Но ако азъ ви говоря Истината, и вие ме слушате, тогава ние влизаме въ връзка съ кого? — Съ други разумни сѫщества въ свѣта, съ ангелитѣ. Най-послѣ нѣма какво да говоримъ за ангелитѣ, тѣ сѫ тъй високо отъ насъ. И тогава ти казвашъ: окрѫжаващитѣ ме хора не сѫ съгласни съ мене; хората не ме разбиратъ, природата не ме разбира, ангелитѣ не ме разбиратъ, Богъ не ме разбира. Ами какво ще кажемъ ние за живота на онѣзи дръвчета, на онѣзи минерали, на онѣзи животни, на човѣка, докато най-послѣ стигнемъ до живота на ангелитѣ? Всичко това прѣдставлява една цѣла иерахия.

Прѣди всичко, вие трѣбва да взимате чисти тонове, да пѣете така, че ангелитѣ да изпитватъ удоволствие, като ви слушатъ. Всѣки трѣбва да пѣе! За кого пѣятъ ангелитѣ, напримѣръ? — Тѣ пѣятъ за насъ. Значи, ангелитѣ, съ своята пѣсень, ни приспиватъ, даватъ ни концертъ. Като се събудимъ, ние не запазваме никакъвъ споменъ отъ концерта на ангелитѣ, но имаме особено вѫтрѣшно доволство отъ тѣхната музика. Казвате: ангелитѣ спиратъ ли се прѣдъ пеперудитѣ? — Спиратъ се, разбира се.

Прѣзъ тия 250 милиарда години прѣзъ колко фази е миналъ той, колко опитности е набралъ! Не сѫ малко тия 250 милиарда години за земята, но ако се взематъ въ сравнение съ мѣрката на ангелитѣ, тия години не сѫ нищо друго, освѣнъ една възрасть отъ около 2½ години. Слѣдователно, отъ гледището на ангелитѣ, съврѣменниятъ човѣкъ е едно малко дѣтенце, на 2½ години, което пада, става, клатушка се. Защото въ закона на любовьта, тъй както сега сѫществува въ всички народи, това е едно самоограничение на личностьта, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелитѣ, самоограничение на Бога. Каква разумность трѣбва да ви прѣпорѫчамъ тогава? — Ще ви препорѫчамъ разумностьта на светиитѣ, на ангелитѣ.

Сега има друго едно съотношение, което насъ интересува, а именно: какво съотношение, каква връзка сѫществува между единъ ангелъ и единъ човѣкъ? Ангелитѣ се отличаватъ съ трѣзва, съ абсолютно чиста мисъль. Когато ние говоримъ за съврѣменната култура, подразбираме мислитѣ, културата на ангелитѣ. „Angelos“ е гръцка дума, тя не изразява онази идея, която азъ искамъ да вложа. Тъй че азъ говоря за вѫтрѣшната сѫщина на тази дума, подразбирамъ мислитѣ, които ангелитѣ изпращатъ на земята. Слѣдователно, въ това отношение не може да се насади извѣстна култура у насъ, т. е. нашитѣ умове не могатъ да се просвѣтятъ, не можемъ да бѫдемъ носители на каква и да е култура изобщо докато не възприемемъ културата на ангелитѣ. Ако речемъ сега да говоримъ за ангелитѣ, нѣкой ще каже: за ангелитѣ ли ще ни говоритѣ? — Да, за ангелитѣ. Вие ще кажете: какъ, нима ангелитѣ сѫ безъ коси, безъ бради и мустаци, безъ вѣжди и клѣпачи? Каква е тази философия тогава? Ами че ако едно млѣкопитающе животно днесъ би описало единъ ангелъ, какъ ще си го прѣдстави? Ако нѣкой волъ описва единъ ангелъ, ще го прѣдстави съ рога, съ козина. Питамъ сега: ангелътъ може ли да има рога? Защо не, воловетѣ могатъ да турятъ роги на ангелитѣ. И хората могатъ да турятъ на ангелитѣ и мустаци, и бради, и вѣжди, и клѣпачи, но не имъ турятъ, защото всичката имъ красота ще изчезне. И сега хората мислятъ, какъ да нарисуватъ ангелитѣ, че да имъ турятъ брада и мустаци. Ангелитѣ не носятъ външно, мустаци защото тѣ прѣдставляватъ емблемъ на нѣщо. Това е не само съ растенията, но като почнемъ отъ кристалитѣ, ще свършимъ съ ангелитѣ. Значи по редъ вървятъ: кристалитѣ, растенията, животнитѣ, хората и най-послѣ се дохожда до ангелитѣ. Ние ще бѫдемъ Рада и Господъ ще се радва, ще се весели, пъкъ и ангелитѣ ще ни пѣятъ.

Въ миналата си бѣседа ви говорихъ, какво е станало съ единъ отъ ангелитѣ на свѣтлината - Адонаилъ. Ако ние се хвалимъ съ днешната музика, какво прѣдставлява тя? Ако вие отидете горѣ, между ангелитѣ и тамъ слушате единъ симфонически оркестъръ, като се върнете на земята, нѣма да пипнете повече вашитѣ инструменти. И когато вие говорите или мислитѣ върху вашитѣ идеи, ангелитѣ затварятъ всички дупки и прозорци, да не влиза тази воня при тѣхъ. Дѣйствително, и дяволътъ ходи по пламъци, но и ангелитѣ сѫщо тъй стѫпватъ въ такива пламъци и не изгарятъ.

Сега ние чакаме да дойдатъ ангелитѣ да ни освободятъ.

Първо азъ ще те видя; послѣ хората ще ми кажатъ; слѣдъ това ангелитѣ ще ми кажатъ, а най-послѣ и Богъ самъ ще ми каже. Значи, първо азъ виждамъ хората; което азъ не виждамъ, ангелитѣ виждатъ и ми съобщаватъ; което ангелитѣ не виждатъ, Богъ вижда и ми казва: кажи на този човѣкъ, че ако не изправи погрѣшката си, ще си навлѣче голѣмо страдание.

Слънчевата система далъ на ангелитѣ а земята — на хората. Любовьта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство — най-свещеното, най-мощното чувство, божествено чувство, което твори въ свѣта, и прѣдъ което ангелитѣ се прѣкланятъ съ благоговение. Затова, когато вашето море се развълнува прострете рѫката си върху вашия умъ и кажете: защо трѣбва да скърбя? Господъ не скърби, ангелитѣ не скърбятъ, само малкитѣ дѣца скърбятъ, само малкитѣ дѣца плачатъ.

Напримѣръ, нѣкой човѣкъ чете свещеното Писание и казва: когато отида на небето, азъ ще познавамъ ангелитѣ, ще се разговарямъ съ тѣхъ. Да познавашъ ангелитѣ, не е достатъчно само да си прочелъ нѣщо за тѣхъ. Дѣцата и ангелитѣ носятъ на рѫцѣ.

Когато става въпросъ за повдигане на планината, имаме предъ видъ съзнанието на сѫщества отъ духовния свѣтъ — ангелитѣ.

Четворката прѣдставлява отношения между ангелитѣ, а седморката — между хората. Работи ли деветь часа на день, той трѣбва да пожертвува три часа за Господа, т. е. за Божествения свѣтъ, три часа за ангелитѣ — за ангелския свѣтъ и три часа за себе си — за физическия свѣтъ. Богъ ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да ви носятъ, да не би да прѣпънете въ камъкъ ногата си.

Понѣкога и ангелитѣ правятъ такива опити съ хората. Слѣдъ това ангелитѣ откѫсватъ плода, опитватъ го, а сѣмето хвърлятъ на земята, дѣто има условия за неговото покълване, растене, напѫпване и цъвтене. И тъй, човѣкъ ще обикаля този крѫгъ, ще слиза и ще се качва, докато разбере законитѣ така, както ангелитѣ ги разбиратъ.

Той дѣйствува еднакво и въ ангелитѣ, и въ човѣка.

Влѣзе ли човѣкъ въ срѣда, въ която ангелитѣ живѣятъ, и тамъ не може да живѣе. Това, което занимава ума на ангелитѣ, не може да занимава и ума на човѣка.

Азъ започвамъ отъ най-малкитѣ бубулечици, пъкъ и прѣди тия бубулечици, и слѣдъ тия бубулечици, до човѣка и до ангелитѣ, въ всѣка наука Богъ учи хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Съврѣменнитѣ хора или съврѣменната култура има за ангелитѣ такова понятие, каквото мравитѣ иматъ заради насъ. Както и да си прѣдставляваме ангелитѣ, ние си ги прѣдставляваме подобни на насъ, съ тази разлика само, че иматъ нѣкакви си крилца. Крилцата, обаче не сѫ нѣщо особено, тѣ сѫ човѣшко изобрѣтение: Ние си прѣдставляваме ангелитѣ като хора, но сме имъ махнали мустацитѣ, брадата, турили сме имъ хубави лица, пълнички, добрѣ охранени, нѣжнички, като царски дъщери, на които служатъ по 10 слугини, а тѣ нищо не пипатъ съ рѫцѣтѣ си. Едно врѣме, прѣди да дойде Христосъ на земята, дойдоха ангелитѣ, съобщиха, че Христосъ ще се роди и се върнаха назадъ въ небето. И сега, като дойде Христосъ, и ангелитѣ ще дойдатъ заедно съ Него и ще работятъ.

Желая всички да имате очитѣ на ангелитѣ.

Ако тя прѣкарва ангелитѣ прѣзъ такива реторти, колко повече хората! Ония ангели, които не се подчиняватъ на нейнитѣ закони, тя по сѫщия начинъ, както и хората, прѣкарва прѣзъ своитѣ реторти, не да ги мѫчи, но да ги учи на умъ и разумъ. Това, което човѣкъ пише, трѣбва да бѫде написано вѫтрѣ въ него, че като отиде на онзи свѣтъ, ангелитѣ да дойдатъ при него, да отворятъ написаната книга и да четатъ отъ нея.

Вие трѣбва да се приготовлявате за единъ концертъ прѣдъ ангелитѣ, тѣ да ви харесатъ.

Ангелитѣ шиятъ съ много малки игли. Казвате: и ние искаме да живѣемъ между ангелитѣ, като тѣхъ. Който иска да живѣе между ангелитѣ, той трѣбва да се освободи отъ своитѣ слабости, като гордость, щестлавие и редъ други пороци. Този човѣкъ ще се почувствува отдалеченъ отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ добритѣ хора, отъ цѣлото човѣчество и ще остане самъ въ свѣта, като сухъ клонъ отъ нѣкое дърво.

Вие ще говорите за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, но това нѣма да ви ползува. Човѣкъ трѣбва да живѣе духовно, ако иска да бѫде хармониченъ въ себе си; има ли хармония въ себе си, той ще може да живѣе и между дяволитѣ въ ада, както и между ангелитѣ въ рая.

Това, което човѣкъ създава е смъртно; това, което ангелитѣ създаватъ е вѣчно, а това, което Богъ създава е вѣчно и безконечно. И ангелитѣ създаватъ много нѣща, но тѣ сѫ конечни.

Нѣкой казва: ангелитѣ иматъ ли музика? — Иматъ. Ангелитѣ, които слѣзоха да поздравятъ Христа, бѣха хора, завършили своето развитие на земята.

Въ свѣта и светията прави погрѣшки, и ангелитѣ правятъ погрѣшки.

Сега помнете слѣдната максима, която и другъ пѫть съмъ ви привеждалъ: хората обикновено започватъ добрѣ и свършватъ злѣ; ангелитѣ започватъ злѣ и свършватъ добрѣ, а Богъ винаги започва добрѣ и свършва добрѣ. Ангелитѣ започватъ злѣ, а хората свършватъ злѣ; ангелитѣ свършватъ добрѣ, а хората свършватъ злѣ. Когато вие се радвате, ангелитѣ скърбятъ, страдатъ. Какъ страдатъ ангелитѣ? Когато човѣкъ яде, пие, весели се и ликува въ живота си, тогава ангелътъ, който го рѫководи, страда и пъшка заради него. Казвамъ: дойдатъ ли радости въ живота ви, повикайте и ангелитѣ си заедно съ васъ да ядатъ и пиятъ. За прѣдпочитане да се откажете отъ вашитѣ удоволствия и да страдате заедно съ ангелитѣ си, отколкото да останете сами въ своитѣ удоволствия, а ангелитѣ ви да страдатъ за васъ. Дойдатъ ли радоститѣ въ живота ви, бѫдете заедно съ ангелитѣ си. Тогава ангелитѣ казватъ: ние ще задържимъ главата, съ която служи на Бога, а другата ще изпратимъ въ ада. Направите ли едно добро, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ, къмъ Бога и запитайте: Богъ доволенъ ли е отъ моята постѫпка? Небето доволно ли е отъ моята постѫпка? Ангелитѣ доволни ли сѫ отъ моята постѫпка? Ако никой не е доволенъ отъ васъ, започнете отново да работите.

Когато говоримъ, че Господъ работи отвънъ, ние подразбираме ангелитѣ и всички напрѣднали сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, които сѫ завършили своята еволюция. Ако ти идешъ отъ свѣта на ангелитѣ, какво ще кажешъ за тѣхъ? Че и ангелитѣ се развиватъ. Всичката култура на свѣта е дошла отъ ангелитѣ. Колко гласни букви въ сѫщность иматъ ангелитѣ, нѣма да ви кажа.

Както виждате, ангелитѣ сѫ много взискателни. Знаете ли, колко прѣдмета трѣбва да изучава добродѣтелниятъ човѣкъ? Добродѣтелниятъ човѣкъ трѣбва да разбира езика на минералитѣ, на растенията и на животнитѣ; той трѣбва да разбира езика на водата, на въздуха, на свѣтлината и на топлината; той трѣбва да разбира езика на добритѣ хора, на светиитѣ, на ангелитѣ и най-послѣ той трѣбва, да разбира езика на Бога. Казвате: ангелитѣ сѫ добри, тѣ ще ни помогнатъ.

Тогава ангелитѣ вече не могатъ да го въведатъ въ това Царство. И когато Христосъ дава образеца за блудния синъ, той подразбира онова положение, когато човѣкътъ се намиралъ при ангелитѣ и слѣдъ като напусналъ това висше положение, отишълъ между хората, дѣто ялъ и пилъ. Та въ сравнение съ животнитѣ, човѣшкото лице е красиво, но въ сравнение съ лицето на ангелитѣ вие заемате мѣстото на животнитѣ. Вие мислите, че сте красиви, но трѣбва да знаете, че най-красивиятъ отъ васъ не може да се сравни съ най-грозния отъ ангелитѣ. Когато ангелитѣ говорятъ за Бога, тѣ се изпълватъ съ най-голѣмо уважение и почитание. Сѫщото е и когато ангелитѣ мислятъ заради насъ. Виждамъ какъ хората се трѣпятъ, какъ се убиватъ предъ лицето на ангелитѣ. Имате ли ангелитѣ за приятели, тогава всички любещи, добри и разумни хора ще бѫдатъ на ваша страна.

Никога не питай, дѣ е Господъ! Не Го търси нито въ небето, нито въ себе си, въ ума или въ сърдцето си, нито между ангелитѣ. Ще отидетѣ на небето, ангелитѣ ще ви подържатъ тамъ 4 ÷ 5 деня и ще ви изпратятъ пакъ назадъ, както изпращатъ царе отъ една държава въ друга. Азъ съмъ казвалъ: отъ небето ще ни посѣщаватъ ангелитѣ, тѣ сѫ напрѣдналитѣ наши братя. Щомъ иматѣ връзка, Господъ ще отвори небето, ще каже: „Приемете тия гости добрѣ!” Щомъ нѣмате връзка, ангелитѣ ще ни поливатъ отгорѣ и ще кажатъ: „Какво търсите на туй високо мѣсто?” Днесь ще опрѣдѣлимъ, ще се изкачимъ ли на Мусала, или не.

Казвате: трѣбва ли ангелитѣ да постѫпватъ съ насъ по този начинъ? Вие запитвате по сѫщия начинъ, както съврѣменнитѣ хора се питатъ за постѫпкитѣ на Христа, на светиитѣ, или на истинскитѣ християни.

Небето ще се отвори за тебе, и ангелитѣ ще ти заговорятъ, всички разумни сѫщества ще ти заговорятъ. Ангелитѣ, като тѣ погледнатъ, ще намѣрятъ, че си важенъ, и кой какъ мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъль.

Какъ мислите, може ли да сѫществува такава дисхармония между ангелитѣ? Когато нѣкой човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, къмъ свѣтли идеи, линиитѣ на неговитѣ движения трѣбва да бѫдатъ хармонични, плавни и пластични. Ако търсите ангелитѣ, и тѣхъ ще намѣрите. Защо? — Защото ангелитѣ сѫ красиви, тѣ живѣятъ абсолютно чистъ животъ, съ който вие не бихте могли да се справите. Ангелитѣ идватъ при човѣка само да донесатъ нѣкаква Божествена мисъль, или едно Божествено чувство, което той трѣбва да разработи. Богъ обича и човѣка толкова, колкото и ангелитѣ, само че ангелитѣ съзнаватъ Божията Любовь и я приематъ, а хората всѣкога не я съзнаватъ. Тогава ще можете да постѫпвате като ангелитѣ.

Абсолютното добро и абсолютното зло, това сѫ, тъй да речемъ, качества на висшитѣ духове, качества само на ангелитѣ. Само ангелитѣ могатъ да бѫдатъ абсолютно добри и абсолютно зли.

Питамъ: ако Господъ ви тури на такава работа, какъ ще я свършите? Вие сега мислите, че като отидете на оня свѣтъ, ангелитѣ ще ви посрещнатъ съ финикови вѣйки, ще ви облѣкатъ съ бѣли дрехи, ще ви турятъ вѣнци на главата, ще ознаменятъ името ви за вѣчни врѣмена и ще кажатъ: този идва отъ земята, той е ученикъ отъ окултната школа въ, България. Ангелитѣ любятъ, защото сѫ съ Бога. Ангелитѣ тогава ще те посрещнатъ съ вѣнци, съ букети и ще кажатъ: този е единъ отъ великитѣ ученици, който като цѣлуна хората; повдигна ги на едно стѫпало по-високо. И ангелитѣ, които паднаха, имаха свобода, но не знаяха, какъ да я запазятъ.

Защото много вѣщи или прѣдмети, много живи тѣла, много наши приятели, даже и ангелитѣ, ако не знаемъ какъ да ги съпоставимъ въ своя животъ, ние можемъ да се спънемъ отъ идеитѣ, на които тѣ ни навеждатъ.

Вънъ отъ тебе нѣма нищо чуждо, ти си навсѣкѫдѣ и съ всички: и между ангелитѣ, и между светиитѣ, и между божествата. Не само тия сѫщества отъ земята, но и ангелитѣ Божии като минаватъ, ще го посѣтятъ, ще се разговарятъ съ него.

Въ човѣка се криятъ всички добродѣтели, които ангелитѣ иматъ, но въ него се криятъ и всички злини, които сѫществата на ада иматъ. Когато всички разумни хора — и мѫже и жени, и дѣца и възрастни, и господари и слуги — си подадатъ рѫцѣ, всички ще заживѣятъ единъ разуменъ животъ, тъй както ангелитѣ сега живѣятъ на небето. Слѣдъ 3—4 хиляди години тѣ ще слѣзатъ отново на земята съ светещи аероплани и ще ни разкажатъ, какъ живѣятъ ангелитѣ на небето. Често казвате: ние ще свършимъ работата си, но като отидемъ между ангелитѣ. Светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора на земята, това сѫ само служители на Бога.

Или, казано на наученъ езикъ: човѣкъ трѣбва да се прояви или между хората, или между ангелитѣ. Между хората ще се проявишъ като страждущъ човѣкъ, а между ангелитѣ ще се проявишъ като добъръ човѣкъ.

И ако ние вземемъ ангелитѣ, тѣ прѣдставляватъ човѣкътъ въ своята най-висша форма. И когато Господъ създалъ свѣта, Той ималъ прѣдъ видъ най-виднитѣ души — ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ, разумнитѣ хора. Най-послѣ и за ангелитѣ ще кажемъ, че тѣ се спиратъ по-далечъ, отколкото човѣка, но по-високо отъ себе си не могатъ да отидатъ. Тогава се заражда въпросътъ, защо Богъ е създалъ свѣта, защо е създалъ хората? Човѣцитѣ сѫ връзка между Бога и ангелитѣ.

Защо? — Какво щѣше да бѫде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щѣше да бѫде нашето положение, ако ангелитѣ не ни влияеха? Какво щѣше да стане отъ насъ, ако добритѣ хора не ни влияеха? Ако злото е несъвмѣстимо съ доброто, защо Богъ, Който е толкова всемѫдъръ, го е допустналъ? Злото е една неизбѣжность въ свѣта.

Ако Богъ не отговаря на молитвитѣ му, ако ангелитѣ не го слушатъ и ако той се намира въ противорѣчие съ себе си, кой е виновенъ за това? Той ще каже, че всички сѫ го забравили. Мнозина искатъ да обърнатъ вниманието на ангелитѣ, да се застѫпятъ за тѣхъ. Ангелитѣ сѫ крайно строги, взискателни и изпълнителни къмъ закона. Ако искате нѣщо отъ ангелитѣ, искайте тѣхното знание, тѣхната култура.

Питамъ: на какво се дължи смѣхътъ? Ангелитѣ смѣятъ ли се? Смѣхътъ се дължи на силни контрасти, на голѣмо несъотвѣтствие между двѣ явления, или между двѣ мисли, чувства или постѫпки.

Засега добритѣ, напреднали братя, светиитѣ, ангелитѣ правятъ съединения съ хората, но полученитѣ съединения не сѫ много устойчиви. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, лежи въ Негови рѫцѣ, а не въ рѫцѣтѣ на ангелитѣ, или въ човѣшки рѫцѣ. Ангелитѣ се приближаватъ до Бога чрѣзъ радости, а хората — чрѣзъ страдания. Земята е бойно поле, дѣто хората се биятъ съ ангелитѣ. Ангелитѣ оставатъ незасегнати, но хората винаги пострадватъ.

Въ ангелитѣ не вѣрватъ, въ душата не вѣрватъ, въ доброто сѫщо не вѣрватъ; дойде ли, обаче, до късметъ, всички вѣрватъ.

Ние не искаме да освободимъ свѣта отъ снѣга, както нѣкои хора искатъ да освободятъ живота си отъ всѣкакви противорѣчия и да живѣятъ като ангелитѣ. Чудни сѫ хората! Тѣ били ли сѫ при ангелитѣ, за да знаятъ, какъ живѣятъ? Ангелътъ живѣе добъръ, красивъ животъ, защото е крайно разумно сѫщество. Въ това отношение ангелитѣ се отличаватъ съ висока култура. Надъ тази суша се намира още една такава, върху която ангелитѣ оратъ и сѣятъ своето жито. Като ме слушате да говоря така, нѣкои ще кажатъ: „Този човѣкъ говори така, защото задъ него има нѣщо друго.” — Да, задъ мене има нѣщо, но какво? Задъ мене седи Господъ, задъ мене седи Истината, задъ мене седятъ ангелитѣ, задъ мене седятъ идеитѣ на всички добри хора.

Ангелитѣ, които изпращатъ свѣтлината отъ слънцето, сѫ разумни сѫщества; тѣ постоянно ни говорятъ, и ние трѣбва да привикнемъ на тѣхния езикъ, да ги разбираме.

Когато стане въпросъ за изправяне на нѣкои криви страни въ човѣка, съ това се занимаватъ ангелитѣ и арахангелитѣ. Слѣдователно, страданията на хората се дължатъ на корекциитѣ, на ремонта, който ангелитѣ правятъ върху тѣхъ.

Когато тя придобие това изкупление, за земята ще настане такова посрѣщане, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ: ангелитѣ ще развѣватъ своитѣ знамена, ще слизатъ и ще възлизатъ нагорѣ, пѣсни ще пѣятъ, музики ще свирятъ — навредъ радость ще цари.

Когато ангелитѣ пѣятъ, и хората могатъ да пѣятъ; щомъ ангелитѣ млъкнатъ, и хората прѣставатъ да пѣятъ.

Ангелитѣ пѣятъ и славятъ Бога.

Какъ си прѣдставяте ангелитѣ? Какви дрехи носятъ тѣ? Мислите ли, че дрехитѣ имъ сѫ прости, скѫсани? Ангелитѣ сѫ облѣчени съ бѣли, широки дрехи, прѣпасани съ коланъ. Ангелитѣ иматъ едно специфично качество; тѣ не искатъ да изпѫкватъ, вслѣдствие на което външно запазватъ едно подобие, а вѫтрѣшно се различаватъ. Какво правите вие? Ставате сутринь и веднага заповате да работите и забравяте за Бога, за ангелитѣ, за разумнитѣ сѫщества.

Питамъ: може ли богатството на физическия животъ да се сравни съ богатството на Вѣчния Животъ? Кое е по-хубаво: да слѣдвашъ въ нѣкой отъ европейскитѣ университети или да се запишешъ за студентъ въ единъ отъ ангелскитѣ университети? Кое е по- хубаво: да слѣдвашъ въ нѣкоя италиянска академия по пѣние, или да слѣдвашъ пѣние между ангелитѣ? Ако една наша пѣвица отиде да пѣе между ангелитѣ, тѣ трѣбва да турятъ на ушитѣ си нѣколко трѫби, съ които да намалятъ силата на нейния гласъ.

Питамъ: може ли богатството на физическия животъ да се сравни съ богатството на Вѣчния Животъ? Кое е по-хубаво: да слѣдвашъ въ нѣкой отъ европейскитѣ университети или да се запишешъ за студентъ въ единъ отъ ангелскитѣ университети? Кое е по-хубаво: да слѣдвашъ въ нѣкоя италиянска академия по пѣние, или да слѣдвашъ пѣние между ангелитѣ? Ако една наша пѣвица отиде да пѣе между ангелитѣ, тѣ трѣбва да турятъ на ушитѣ си нѣколко трѫби, съ които да намалятъ силата на нейния гласъ.

Щомъ ни видятъ голи, ангелитѣ ще дойдатъ при насъ, ще ни облѣкатъ въ тънка, хубава дреха, прѣпасана съ красивъ поясъ. Такива сѫ дрехитѣ на ангелитѣ. Казвамъ: толкова пѫти хората сѫ се излагали прѣдъ разумнитѣ сѫщества, прѣдъ ангелитѣ и светиитѣ, безъ да сѫ се срамували, а се срамуватъ отъ хората, които, сѫщо като тѣхъ, грѣшатъ.

И ангелитѣ слизатъ на земята да учатъ, като обикновени дѣца.

Само гениалнитѣ хора, само светиитѣ, ангелитѣ и боговетѣ могатъ да бѫдатъ въ пълния смисълъ на думата търпеливи. Мислите ли вие, че самъ Господъ и ангелитѣ ще слѣзатъ на земята да уреждатъ човѣшкитѣ работи? Сами тѣ нѣма да слѣзатъ, но ще се изявятъ чрѣзъ готовитѣ за работа хора, които живѣятъ на земята.

Само гениалнитѣ хора, само светиитѣ, ангелитѣ и боговетѣ могатъ да бѫдатъ въ пълния смисълъ на думата търпеливи. Мислите ли вие, че самъ Господъ и ангелитѣ ще слѣзатъ на земята да уреждатъ човѣшкитѣ работи? Сами тѣ нѣма да слѣзатъ, но ще се изявятъ чрѣзъ готовитѣ за работа хора, които живѣятъ на земята.

Ако се сравни съ животнитѣ, той е отишълъ много напрѣдъ, но ако се сравни съ ангелитѣ, много има още да работи. За да ви посрещнатъ по този начинъ, вие трѣбва да бѫдете високо културни, да разбирате отъ езика на ангелитѣ, на напредналитѣ сѫщества. Когато Христосъ се качи на планината, ученицитѣ Му Го видѣха такъвъ, какъвто бѣше между ангелитѣ.

Ако се самоотречешъ отъ живота си като човѣкъ и се качишъ въ по-висока область, въ областьта на ангелитѣ или други висши сѫщества, и това самоотричане има смисълъ. Питамъ: вие, които искате отъ другитѣ хора да ви разбиратъ, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелитѣ и светиитѣ? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелитѣ, нито светиитѣ, какъ искате другитѣ хора да ви разбератъ? Казвате: ама ние сме повѣрвали вече въ Господа. — Азъ не правя въпросъ за това. — Ние сме християни, благородни хора сме. — И по това не правя никакъвъ въпросъ.

Ако се самоотречешъ отъ живота си като човѣкъ и се качишъ въ по-висока область, въ областьта на ангелитѣ или други висши сѫщества, и това самоотричане има смисълъ. Питамъ: вие, които искате отъ другитѣ хора да ви разбиратъ, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелитѣ и светиитѣ? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелитѣ, нито светиитѣ, какъ искате другитѣ хора да ви разбератъ? Казвате: ама ние сме повѣрвали вече въ Господа. — Азъ не правя въпросъ за това. — Ние сме християни, благородни хора сме. — И по това не правя никакъвъ въпросъ.

Мѫчно е човѣкъ да се справи съ ангелитѣ. Сега, като се върнете дома си, провѣрете, имате ли такъвъ олтаръ въ себе си, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва. Тя върви заедно съ поета, а се разяася отъ ангелитѣ изъ цѣлата вселена. Тя е слѣдната: никаква поезия, никаква музика, никаква наука, никакъвъ общественъ животъ, никакво приятелство не могатъ да сѫществуватъ, ако човѣкъ не приготви въ своето сърце жертвеникъ, олтаръ, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва на Бога.

Хайде да ги размѣнимъ! Споредъ правилото на ангелитѣ, да не, отказватъ никому нищо, той веднага съблѣкълъ дрехата си и я далъ на царската дъщеря, а облѣкълъ нейната. Събрали се ангелитѣ около него, искали да прочетатъ написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетатъ. Казвамъ: ангелитѣ не се занимаватъ съ човѣшкитѣ грѣхове и прѣстѫпления. Ангелитѣ не знаятъ, какво нѣщо е грѣхъ, или какво е прѣстѫпление. Питамъ: какъ ще примирите противорѣчието, въ което се намѣрили ангелитѣ на небето, както и царьтъ, които не могли да четатъ написаното върху дрехитѣ на ангела и на царската дъщеря? Дрехата на царската дъщеря, съ която ангелътъ се качилъ на небето, станала причина да слѣзе Христосъ съ нея на земята, да разбере, какво нѣщо е карма и да понесе кармата на човѣчеството, да изплати дълговетѣ на хората, и въ замѣна на тази дреха да даде своята — дрехата на новия животъ. Това е ново не само за хората, но и за всички напрѣднали сѫщества, както и за ангелитѣ.

Хайде да ги размѣнимъ! Споредъ правилото на ангелитѣ, да не, отказватъ никому нищо, той веднага съблѣкълъ дрехата си и я далъ на царската дъщеря, а облѣкълъ нейната. Събрали се ангелитѣ около него, искали да прочетатъ написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетатъ. Казвамъ: ангелитѣ не се занимаватъ съ човѣшкитѣ грѣхове и прѣстѫпления. Ангелитѣ не знаятъ, какво нѣщо е грѣхъ, или какво е прѣстѫпление. Питамъ: какъ ще примирите противорѣчието, въ което се намѣрили ангелитѣ на небето, както и царьтъ, които не могли да четатъ написаното върху дрехитѣ на ангела и на царската дъщеря? Дрехата на царската дъщеря, съ която ангелътъ се качилъ на небето, станала причина да слѣзе Христосъ съ нея на земята, да разбере, какво нѣщо е карма и да понесе кармата на човѣчеството, да изплати дълговетѣ на хората, и въ замѣна на тази дреха да даде своята — дрехата на новия животъ. Това е ново не само за хората, но и за всички напрѣднали сѫщества, както и за ангелитѣ.

Като отиде на небето, между ангелитѣ, тамъ е обратно: умътъ ще помага на сърцето.

Духовното е достояние на ангелитѣ.

Той получи много уроци отъ невидимия свѣтъ чрѣзъ хората, и докато ги учеше, ангелитѣ бѣха далечъ отъ Него. Щомъ научи уроцитѣ си и издържа изпитъ по тѣхъ, ангелитѣ дойдоха да Му служатъ. Не е достатъчно човѣкъ само да обича хората, но той трѣбва да бѫде въ връзка съ тѣхъ, както и съ ангелитѣ, да почувствува и тѣхната любовь и култура.

Той получи много уроци отъ невидимия свѣтъ чрѣзъ хората, и докато ги учеше, ангелитѣ бѣха далечъ отъ Него. Щомъ научи уроцитѣ си и издържа изпитъ по тѣхъ, ангелитѣ дойдоха да Му служатъ. Не е достатъчно човѣкъ само да обича хората, но той трѣбва да бѫде въ връзка съ тѣхъ, както и съ ангелитѣ, да почувствува и тѣхната любовь и култура.

Ако не държите тѣлото си въ изправность, за колко години ще могатъ краката ви сигурно да стѫпватъ, рѫцетѣ ви разумно да работятъ, ушитѣ ви добре да чуватъ, очитѣ ви ясно да виждатъ? Вие не се замисляте за това, но се занимавате съ небето, съ ангелитѣ, искате да знаете, какъ ще ви посрещнатъ на онзи свѣтъ. Знаете ли, какъ сѫ дошли ангелитѣ до положението, на което днесъ се намиратъ? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелитѣ.

Питамъ: ангелитѣ спятъ ли тогава? — Ангелитѣ никога не спятъ, но хората спятъ. Слѣдователно, първо трѣбва да се даде жертва, а послѣ ангелитѣ да дойдатъ на помощь. Ангелитѣ идатъ съ своята любовь въ помощь на силата.

Питамъ: ангелитѣ спятъ ли тогава? — Ангелитѣ никога не спятъ, но хората спятъ. Слѣдователно, първо трѣбва да се даде жертва, а послѣ ангелитѣ да дойдатъ на помощь. Ангелитѣ идатъ съ своята любовь въ помощь на силата.

Пѣйте на ревматизъма и го благославяйте! Благославяйте, Бога, светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора по свѣта, и като се свържете съ тѣхъ, нѣма да забележите, какъ ревматизъмътъ ви ще изчезне.

Когато единъ актъ се извършва на земята тайно отъ очитѣ на хората, на небето той е прѣдставенъ ясно, като на сцена, дѣто ангелитѣ го наблюдаватъ и слѣдятъ, дали дѣйствуващитѣ лица играятъ ролитѣ си правилно, или не. Ангелитѣ ви казваха, че ще дойде врѣме да станете голѣми, силни, да ви облѣкатъ въ хубави дрехи. Ангелитѣ по сѫщия начинъ ви утѣшаватъ, че ще ви извадятъ отъ тѣзи условия и ще ви поставятъ въ по-добри; ще ви извадятъ, като риба, отъ нѣкоя малка локва, и ще ви турятъ въ нѣкое чисто, кристално езеро, или ще ви турятъ, като птици, въ нѣкоя райска градина, или най-послѣ, като човѣкъ, ще ви поставятъ въ нѣкоя хубава кѫща, да се учите да свирите, да пѣете или да рисувате.

Сега, като говоримъ за доброто, подразбираме дѣлата на ангелитѣ, които живѣятъ за ближнитѣ си.

Когато се говори за ангелитѣ, подразбиратъ се сѫщества, които живѣятъ въ четириизмѣрния свѣтъ. Когато се ограничаваме, ние влизаме въ четириизмѣрното съзнание, въ свѣта на щастието и благото, въ свѣта на ангелитѣ.

Когато се говори за ангелитѣ, подразбиратъ се сѫщества, които живѣятъ въ четириизмѣрния свѣтъ. Когато се ограничаваме, ние влизаме въ четириизмѣрното съзнание, въ свѣта на щастието и благото, въ свѣта на ангелитѣ.

Това подразбира: радвайте се, че не сте толкова лоши, като дявола, нито пъкъ толкова добри, като ангелитѣ. Първото положение ще ви насърдчи, да вървите напредъ; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеалъ въ свѣта, да дойдете до положението на ангелитѣ.

Каква интелигентность се крие въ сѫщество, което може да си служи съ толкова крила! Сегашнитѣ цепелини иматъ по 5 — 6 крила, по 4 — 5 мотора, и всички казватъ: грамадно нѣщо е този цепелинъ! Какво нѣщо прѣдставятъ ангелитѣ съ своитѣ шесть милиона крилѣ, това хората не могатъ да го помислятъ.

Каква интелигентность се крие въ сѫщество, което може да си служи съ толкова крила! Сегашнитѣ цепелини иматъ по 5 ÷ 6 крила, по 4 ÷ 5 мотора, и всички казватъ: грамадно нѣщо е този цепелинъ! Какво нѣщо представятъ ангелитѣ съ своитѣ шесть милиона крилѣ, това хората не могатъ да го помислятъ.

Дойдете ли до връзка съ ангелитѣ, пакъ ще се изпълните съ свѣтли мисли и възвишени чувства.

Само при това положение, въ домоветѣ ви ще настане радость и веселие; децата ще ви обичатъ, ангелитѣ ще ви се радватъ. Щомъ и дветѣ страни решатъ да вършатъ волята Божия, ангелитѣ ще започнатъ да работятъ между тѣхъ.

Понеже съзнанието на ангелитѣ, на адептитѣ, на великитѣ духове е всѣкога будно, тѣ не спятъ, т. е. тѣхниятъ сънь не е като този на хората. Азъ наричамъ дъждовнитѣ бани „бани на ангелитѣ“.

Само боговетѣ, ангелитѣ, арахангелитѣ могатъ да бѫдатъ обичани, защото тѣ сѫ въ състояние да направятъ всичко, което любовьта имъ заповѣда.

Казвате: страшно нѣщо сѫ болшевицитѣ! Да, страшни сѫ, но тѣ сѫ ангелитѣ на смъртьта, които дойдоха, и безъ да питатъ нѣкого, взеха всичко до стотинка.

Казвате: страшно нѣщо сѫ болшевицитѣ! Да, страшни сѫ, но тѣ сѫ ангелитѣ на смъртьта, които дойдоха, и безъ да питатъ нѣкого, взеха всичко до стотинка.

Търпението е качество на ангелитѣ.

Питамъ: знаете ли, какво прѣдставятъ всички цвѣтя и плодни дървета, които ви обикалятъ? Тѣ прѣдставятъ синове и дъщери на ангелитѣ. Тъй щото, дѣцата на ангелитѣ днесъ ставатъ жертва за подигането на падналото човѣчество. Като се говори за ангелитѣ, напримѣръ, трѣбва да се знае, че тѣ сѫ разумни сѫщества, подобни на хората, съ тѣла приблизително като тѣхнитѣ, съ тази разлика само, че тѣ нито се женятъ, нито се размножаватъ, нито се раждатъ, нито умиратъ. Сега, каквото и да ви се говори за ангелитѣ, вие ще си съставите крива прѣдстава за тѣхъ.

Като личность, Той се прѣдставя между хората; като индивидъ — между ангелитѣ. Казвате: може ли да се вѣрва въ духоветѣ, които живѣятъ въ задгробния животъ? Питамъ: можете ли да живѣете безъ дробове? Казвамъ: да вѣрвате въ ангелитѣ, това е възвишенъ животъ; то значи да дишашъ. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ ангелитѣ, защото тѣ сѫ дробоветѣ на неговия животъ.

Като личность, Той се представя между хората; като индивидъ — между ангелитѣ. Казвате: може ли да се вѣрва въ духоветѣ, които живѣятъ въ задгробния животъ? Питамъ: можете ли да живѣете безъ дробове? Казвамъ: да вѣрвате въ ангелитѣ, това е възвишенъ животъ; то значи да дишашъ. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ ангелитѣ, защото тѣ сѫ дробоветѣ на неговия животъ.

Казва се по нататъкъ, че като видѣли красивитѣ дъщери на човѣцитѣ, ангелитѣ се влюбили въ тѣхъ, оженили се и останали на земята да живѣятъ.

Азъ не подразбирамъ само раждането на съврѣменнитѣ хора, но имамъ прѣдъ видъ процеса на раждането и въ миналото, въ най-отдалеченитѣ врѣмена отъ днесъ, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелитѣ се пробуждали отъ своя дълбокъ сънъ. Казвате: какво може да се работи въ онзи свѣтъ? Ако отидете въ онзи свѣтъ, ще видите, че ангелитѣ работятъ усилено, цѣли слънчеви системи творятъ. Нѣкой казва: какви ли сѫ ангелитѣ? На видъ тѣ сѫ обикновени хора, но даватъ насока на всички сѫщества въ живота.

Азъ не подразбирамъ само раждането на съвременнитѣ хора, но имамъ предвидъ процеса на раждането и въ миналото, въ най-отдалеченитѣ времена отъ днесъ, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелитѣ се пробуждали отъ своя дълбокъ сънъ. Казвате: какво може да се работи въ онзи свѣтъ? Ако отидете въ онзи свѣтъ, ще видите, че ангелитѣ работятъ усилено, цѣли слънчеви системи творятъ. Нѣкой казва: какви ли сѫ ангелитѣ? На видъ тѣ сѫ обикновени хора, но даватъ насока на всички сѫщества въ живота.

Единъ день, когато отидете при ангелитѣ, дѣто ще изучавате тѣхната наука съ хиляди години, ще разберете най послѣ, каква е великата идея за Бога, скрита въ козмическия свѣтъ. Единъ день, когато станемъ съвършенни, когато сърцата и умоветѣ ни придобиятъ свѣтлината на ангелитѣ, тогава ще се разберемъ, познаемъ и придобиемъ Божията Любовь.

Единъ день, когато отидете при ангелитѣ, дѣто ще изучавате тѣхната наука съ хиляди години, ще разберете най-послѣ, каква е великата идея за Бога, скрита въ козмическия свѣтъ. Единъ день, когато станемъ съвършенни, когато сърдцата и умоветѣ ни придобиятъ свѣтлината на ангелитѣ, тогава ще се разберемъ, познаемъ и придобиемъ Божията Любовь.

Ангелитѣ, напримѣръ, не спятъ; светиитѣ не спятъ.

Ангелитѣ, напримѣръ, не спятъ; светиитѣ не спятъ.

Ангелитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Добродѣтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други.

И ангелитѣ, които се занимаватъ съ скулптура, изпращатъ своитѣ произведения на оцѣнка въ свѣта. Ние говоримъ за музиката на ангелитѣ, но си ги прѣдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тѫпани.

Когато говоримъ за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелитѣ, но разбираме това знание, което е достояние на човѣшкия умъ. Новата Любовь иде отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ всички ваши братя, които живѣятъ на земята и горѣ на небето и отъ всички ученици. Ще благодарите на Бога за хубавото врѣме, за хубавия животъ, за добритѣ условия на живота; ще благодарите, че ви е пратилъ на земята между този народъ; ще благодарите, че сте членъ на човѣчеството; ще благодарите, че сте свързани съ ангелитѣ, а понѣкога и Той самъ благоволява да говори съ васъ.

Подсъзнателниятъ животъ е този на ангелитѣ, а свърхсъзнателниятъ е животътъ на Божествения свѣтъ.

Докато той е на небето между ангелитѣ, въ Божествения свѣтъ, дѣто нѣма никакви противорѣчия, живѣе добрѣ, но като слѣзе на земята, като се намѣри въ онази гѫста материя, между хората на грѣха, между тия дебели глави, между тѣхнитѣ неразбранщини, казва: „На небето ние не живѣемъ така.“ Хората, като го слушатъ да говори тъй, казватъ му: за какво небе говоришъ? Да не си сънувалъ нѣщо? Не те ли виждаме, какъ си облѣченъ? И ти си обикновенъ човѣкъ, като насъ. Питате ангелитѣ, и тѣ мълчатъ. Ние имаме подкрѣпата и на ангелитѣ.

Сѫщо така, Той е промислилъ и за ангелитѣ, като имъ каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия дѣца, които оставихъ да живѣятъ на земята.“ Това е единъ крѫгъ на живота, който е съединенъ съ проявата на Бога. Желанието ви да се проявите е единъ Божественъ принципъ, единъ творчески актъ, но питамъ: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Богъ създаде, даде го на човѣцитѣ, като остави ангелитѣ за тѣхни възпитатели.

Какъ? — Както ангелитѣ работятъ, както най-великитѣ хора работятъ. И тогава азъ ще имамъ на своя страна и ангелитѣ, и светиитѣ, и праведнитѣ, и добритѣ хора, и всички ученици.

Като мислили дълго време, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ, най-после ангелитѣ намѣрили способъ: тѣ ги изпратили на земята. Ангелитѣ поставиха Европа на това мѣсто, за да видятъ, какво ще прави.

Какво правятъ въ такива случаи съвременнитѣ хора? Тѣ се обръщатъ за помощь къмъ Петко, къмъ Ивана или Стояна, като казватъ, че Богъ билъ високо, не ги чувалъ; ангелитѣ били ефирни сѫщества, не могли да влѣзатъ въ положението имъ, а светиитѣ били заняти, не могли да имъ се отзоватъ въ помощь.

Тогава тѣ ще се хранятъ като ангелитѣ, съ чистия нектаръ на природата.

За този човѣкъ, именно, апостолъ Павелъ казва, че Господъ го е направилъ малко нѣщо по-доленъ отъ ангелитѣ. Това се отнася не само до хората, но и до ангелитѣ. „По-доленъ отъ ангелитѣ.“ Каква е разликата между ангелитѣ и хората? Ангелитѣ се отличаватъ отъ хората по своята абсолютна чистота и светость. „Направилъ си го малко нѣщо по-доленъ отъ ангелитѣ: съ слава и почесть си го вѣнчалъ, и поставилъ си го надъ дѣлата на Твоитѣ рѫце.“ Кога идва славата? Славата идва следъ Любовьта. По този начинъ, той е проводникъ сѫщевременно и на ангелскитѣ мисли и чувства, затова и ангелитѣ го обичатъ. Отъ друга страна, човѣкъ е връзка между ангелитѣ и животнитѣ, затова и животнитѣ го обичатъ. Значи, чрезъ чувствата си човѣкъ се свързва съ животнитѣ, а чрезъ интелигентностьта, чрезъ ума си — съ ангелитѣ. „Направилъ си го малко нѣщо по-доленъ отъ ангелитѣ.“ Какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да отговори на това положение? Той трѣбва да бѫде честенъ, добъръ, справедливъ и високо благороденъ. „Направилъ си го малко нѣщо по-доленъ отъ ангелитѣ.“ Защо е дошълъ човѣкъ на земята? Да учи закона на смирението. Ако ангелитѣ, светиитѣ, добритѣ хора, па и самъ Богъ не се грижеха за насъ, какво щѣше да бѫде нашето положение? Ние сме заобиколени отъ толкова грижи и внимание, но даже не подозираме това нѣщо, защото всички тия сѫщества ни услужватъ, жертвуватъ се за насъ, безъ да се изявяватъ външно. „Направилъ си го малко нѣщо по-доленъ отъ ангелитѣ; съ слава и почесть си го вѣнчалъ.“ Щомъ Богъ ни е вѣнчалъ съ слава и почесть, каква е нашата длъжность тогава? Нашата длъжность е да бѫдемъ търпеливи, докато Божиятъ планъ се реализира; да имаме смирение да понесемъ обидитѣ на свѣта, за да влѣземъ въ Новия животъ — въ бѫдещия животъ. За тия ученици, именно, се отнася стиха: „Съ слава и почестъ си го вѣнчалъ.“ Значи, съ слава и почесть е вѣнчалъ онѣзи, които Го любятъ, които иматъ пълна вѣра въ Него и очакватъ новата, великата вселена, която е подчинена на ангелитѣ, но не и на хората.

Запримѣръ, почти всички религии говорятъ за онзи свѣтъ и казватъ, че като умре, човѣкъ отива при Христа, при ангелитѣ. Всѣка мисъль, която се явява въ ума на човѣка, трѣбва да бѫде достѫпна за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, за добритѣ хора, за добритѣ риби, птици, животни и растения.

„Последниятъ Адамъ е духъ животворещъ.“ Христосъ слиза вече отъ небето, а съ Него заедно - и ангелитѣ.

Гладъ има и между ангелитѣ, но тѣ се задоволяватъ по естественъ начинъ, вѫтрешно, а не както хората.

Богъ говори на човѣка чрезъ страданията, а ангелитѣ — чрезъ радоститѣ.

Мнозина искатъ да бѫдатъ като ангелитѣ. — Добре е човѣкъ да бѫде като ангелитѣ, но кой човѣкъ на земята може да има силата на ангелитѣ? Кой обикновенъ човѣкъ може да има интелигентностьта и чистотата на ангелитѣ? — Днесъ нѣма такъвъ човѣкъ, но въ бѫдеще ще има. Днесъ можете само да рисувате, да копирате ангелитѣ, но не и да станете като тѣхъ. Обаче, вие можете да правите опити, да копирате ангелитѣ, да видите, доколко можете да подражавате на нѣкои тѣхни чърти.

Азъ не вѣрвамъ на ангелитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. — Азъ не вѣрвамъ въ светиитѣ, и въ гениитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. Светиитѣ, ангелитѣ, гениитѣ, това сѫ крѫгове, които сѫществуватъ въ самия тебе и стоятъ надъ твоето съзнание.

Когато отивате на небето, при ангелитѣ, ще носите съ себе си ситнитѣ сита. При хората ще отивате съ едри сита и съ широки сърдца, а при ангелитѣ — съ ситни сита и съ възвишени сърдца. Човѣкъ не трѣбва да си прави илюзии, да мисли, че Богъ му говори, или че ангелитѣ му говорятъ. Добре е да помислите малко върху въпроса, по какво се отличава човѣкъ, на когото Богъ говори, отъ този, на когото ангелитѣ и светиитѣ говорятъ.

Мнозина си поставятъ за идеалъ въ живота желанието да влѣзатъ въ рая и да слушатъ тамъ пѣсеньта и музиката на ангелитѣ.

Различни служби се даватъ на ангелитѣ. Като знаете това, вие можете да изпратите молбата си до единъ отъ ангелитѣ, които се занимаватъ съ женитбитѣ на хората, и да го помолите да ви отговори, трѣбва ли да се жените или не. Въ това седи новото учение, което се отнася едновременно и за хората, и за ангелитѣ. Философията на мравитѣ не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелитѣ; философията на ангелитѣ не е философия на боговетѣ. Божествената свѣтлина влиза първо въ умоветѣ на ангелитѣ, дето претърпява едно пречупване и после — въ умоветѣ на хората, дето претърпява второ пречупване.

Условието, при което ще живѣятъ хората на възкресението, ще бѫдатъ ангелитѣ, ангелскиятъ свѣтъ. Кои сѫ по-напреднали сѫщества отъ хората? Ангелитѣ. Ето защо, ангелитѣ могатъ да бѫдатъ въ услуга на човѣчеството. Въ свободното си време, ангелитѣ слизатъ на земята да помагатъ на хората, понеже считатъ, че тѣ сѫ удове, които взиматъ участие въ цѣлокупния животъ. Казано е въ Писанието: „Голѣма е радостьта между ангелитѣ на небето, когато единъ грѣшникъ се обърне къмъ Бога.“ Сега, каквото и да говоримъ за ангелитѣ, тѣ сѫ щастливи; важно е, какъ могатъ хората да измѣнятъ живота си, и тѣ да станатъ щастливи. И вие трѣбва да изливате душитѣ си така, че ангелитѣ отъ небето да отварятъ прозорцитѣ си, да слушатъ, кой пѣе толкова хубаво. Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ възкресението и се свържатъ съ ангелитѣ, тѣ сѫ Синове Божии.“ Да възкръсне човѣкъ, това значи да се върне дома си, да разбере, какво нѣщо е братство и сестринство, какво нѣщо е музиката. Съвременното човѣчество е дошло до положение, дето ангелитѣ и напредналитѣ сѫщества му посочватъ пѫтя, по който трѣбва да върви. Тѣ сѫ ангелитѣ, светиитѣ, гениитѣ. Значи, първо човѣкъ трѣбва да се освободи отъ клещитѣ на смъртьта; после, да бѫде равенъ на ангелитѣ, и най-после да има великъ идеалъ, да стане Синъ Божи. Първо, освобождаване отъ смъртьта; второ, връзка съ ангелитѣ и трето, създаване на правилни отношения съ Бога. Този е смисълътъ въ живота — придобиване на безсмъртието, т. е. на възкресението; после, връзка съ ангелитѣ и най-после да станете Синове Божии.

Ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ, добритѣ хора виждатъ Бога.

Не само на ангелитѣ ще се даватъ задачи да рѫководятъ нѣкоя грѣшна душа, но и на хората.

Понѣкога и ангелитѣ, които, по отношение на хората сѫ много учени, правятъ малки погрѣшки.

Често нѣкои се оплакватъ отъ живота си, искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, да поживѣятъ между ангелитѣ. — Тѣ не могатъ да живѣятъ на този свѣтъ, че ще живѣятъ на онзи! Тѣ не могатъ да живѣятъ между хората, че ще живѣятъ между ангелитѣ! Ангелитѣ сѫ възвишени, учени сѫщества. Добъръ е и нашиятъ строй, но голѣма разлика има между хората и ангелитѣ. Какъвто и да е нашиятъ животъ на земята, ангелитѣ се интересуватъ отъ него.

Споредъ степеньта на свѣтлината, която ангелитѣ излѫчватъ за човѣка, се сѫди и за интелигентностьта на самия човѣкъ.

Растенията не можаха да го разрешатъ, и затова го предадоха на рибитѣ; рибитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на птицитѣ; птицитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на млѣкопитаещитѣ; млѣкопитаещитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на хората; хората не можаха да го разрешатъ, предадоха го на ангелитѣ; и ангелитѣ не можаха да го разрешатъ.

Какъ си представяте ангелитѣ? Като стари, набръчкани баби и дѣдовци? Не, красотата не се заключава въ бръчки.

Вие имате крива прѣдстава за ангелитѣ, за светиитѣ, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че тѣ сѫ заети само съ възвишени работи и не се интересуватъ отъ човѣка, не се занимаватъ съ дребни работи. Той е цѣлото, затова се проявява между ангелитѣ и между хората, като части на цѣлото. Въ това отношение хората сѫ началото, а ангелитѣ сѫ краятъ на Божията Любовь.

Желая ви, да се приготвите за това знание, че, като дойдете до райската врата, мечътъ да падне отъ рѫцетѣ на ангелитѣ, и вие свободно да влѣзете вѫтре, да започнете да се учите.

Тукъ ангелитѣ развиватъ своето милосърдие, благость и търпение, а хората — вѣра, кротость и въздържание. Ангелитѣ не се нуждаятъ отъ вѣра, кротость и въздържание, но главно отъ милосърдие. Въ свѣта Богъ проявява своето милосърдие чрезъ ангелитѣ. Дробоветѣ му сѫ създадени отъ ангелитѣ.

Дойде ли въпросъ за изправяне на обществата, на домоветѣ, това е работа на ангелитѣ. Който иска да изправя обществата, домоветѣ, той трѣбва да се обърне къмъ ангелитѣ, тѣ да го посъветватъ, какъ да постѫпи. Ангелитѣ женятъ хората. Ако нѣкой иска да се ожени, нека отиде при ангелитѣ и ги помоли да му помогнатъ. И тъй, щомъ се запитате, кой ще оправи свѣта, ще си отговорите, че това е работа на Бога. — Кой ще уреди отношенията между членоветѣ на семействата? — Това е работа на ангелитѣ. — Кой ще се грижи за тебе?—Това е лично твоя работа. Право е това желание, но каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ осигуровката, която Богъ ще му даде? Каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ тази, която ангелитѣ ще му направять? И каква по-голѣма осигуровка може да желае човѣкъ отъ тази, която той самъ е въ сила да си направи? Когато Богъ, ангелитѣ и човѣкътъ се съединятъ въ едно, човѣкъ става силенъ, всичко може да направи. Тѣ поематъ работата на Бога, на ангелитѣ и своята, и следъ това пъшкатъ подъ голѣмото бреме на живота. Следователно, дойдете ли до трудноститѣ въ живота, ще се обърнете къмъ ангелитѣ, къмъ светиитѣ съ молба да ви помогнатъ. Kогато въ ума на човѣка се роди една координираща мисъль, Богъ я благославя, ангелитѣ я поливатъ, възрастватъ, а човѣкъ събира плодоветѣ‏ ѝ и ги опитва.

Азъ имамъ отношения първо съ Бога, после съ ангелитѣ, съ светиитѣ и най-после съ хората.

Когато дойдоха ангелитѣ въ Содомъ и Гоморъ, да погубятъ тѣзи градове, Аврамъ ги запита: „Ако има поне десеть праведни между жителитѣ на Содомъ и Гоморъ, ще погубите ли градоветѣ?“ Ангелитѣ имъ отговориха: Нѣма да ги погубимъ.

Не, на първо мѣсто земята е създадена за Бога, на второ мѣсто — за ангелитѣ и на трето мѣсто — за насъ. Главата е Богъ, дробоветѣ сѫ ангелитѣ, а стомахътъ сме ние.

Когато се говори за духовната любовь, ние подразбираме любовьта на ангелитѣ, на възвишенитѣ сѫщества. Който иска да изяви тази любовь къмъ ближнитѣ си, той трѣбва да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества, съ ангелитѣ, и да мисли за тѣхъ. Да мислишъ за ангелитѣ е едно нѣщо, да мислишъ за хората е друго нѣщо. Ако е свързанъ съ ангелитѣ, човѣкъ никога не може да изживява противоречия.

Изключи ли се съмнѣнието, хората ще чуватъ гласове отъ невидимия свѣтъ, ще могатъ да се разговарятъ и съ ангелитѣ. Единъ день, съ още по-усъвършенствувани микрофони, ученитѣ хора ще успѣятъ да чуятъ мелодичния гласъ на ангелитѣ, на светиитѣ, на гениитѣ отъ другия свѣтъ.

Когато хората изправятъ живота си, ангелитѣ на небето се радватъ. Ако не изправятъ живота си, ангелитѣ страдатъ. Това значи човѣкъ да спечели довѣрието на своитѣ напреднали братя, на ангелитѣ, на светиитѣ и на Бога.

Дойдемъ ли до човѣшката интелигентность, и тя е благо на ангелитѣ, а не на хората. Въ Писанието се казва, че и ангелитѣ се интересуватъ отъ голѣмитѣ противорѣчия, които човѣкъ прѣкарва на земята. Това показва, че Богъ е много снизходителенъ къмъ тѣхъ, а къмъ ангелитѣ е много строгъ. Ангелитѣ благоговѣятъ отъ Бога, а хората не се страхуватъ отъ Него. Ами ако знаехте езика на ангелитѣ, щѣхте ли да страдате? И ангелитѣ иматъ своя граматика, своя писменость, свои нарѣчия, главно три — за тритѣ различни свѣтове.

Тъй щото, за да получи човѣкъ известно откровение и да го разбере напълно, то трѣбва да е минало презъ десеть срѣди, презъ десеть стѫпала: презъ херувимитѣ, серафимитѣ, ангелитѣ, светиитѣ, гениалнитѣ, талантливитѣ, праведнитѣ, добритѣ хора и т. н.

Ангелитѣ се дѣлятъ на степени, като офицеритѣ. Степенитѣ на ангелитѣ се опредѣлятъ отъ степеньта на тѣхната любовь.

Такава разлика сѫществува и между светиитѣ, адептитѣ, ангелитѣ, арахангелитѣ и т. н. Въ Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за единъ богатъ човѣкъ и за другъ сиромахъ, на име Лазаръ. „И умрѣ сиромахътъ, и занесоха го ангелитѣ на лоното Аврамово“ — при благоприятнитѣ условия на живота; „умрѣ и богатиятъ и погребанъ бѣ. Когато човѣкъ отива при Бога, Той го завежда на слънцето, показва му всички красиви звѣзди, всички плодни дръвчета въ своитѣ градини, прѣдставя го на ангелитѣ, като имъ казва: „Ето единъ отъ моитѣ любимци!“ Въ живота ще срещнете много такива хора, които сѫ свършили четири факултета, но нищо не знаятъ за Любовьта, за Духа, за душата, за ангелитѣ, за звѣздитѣ, за слънцето, за планетитѣ и т. н. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за ангелитѣ, за светиитѣ, за великитѣ души, които сѫ прѣдъ васъ.