~ 1 ~

Ето Човекът

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Ето Човекът", Сила и Живот - 1- ва серия, неделни беседи държани от Учителя 1914 г. Книгата, която се предлага за теглене на PDF е фототипно копие на изданието от 1915 г. - "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бележки). Първа серия. София, Царска Придворна Печатница, 1915. 268 с. (стар правопис)

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
— 26 литѣ е толкова голѣмо, има почти такова отношение, каквото има между единъ главочъ, отъ който се е образувала жабата, и човѣка. Отъ гледището на ангелитѣ, ние сме още жабички. Казватъ нѣкои : „Ha-ли хората сж направени по образъ и подобие Божие?“ Но тѣ още не сж добили такъвъ образъ и подобие. Вие виждате какво вършимъ. За да кажемъ: „Ние сме направени по образъ и подобие Божие“, трѣбва да имаме чертитѣ на Бога. А какви сж Неговитѣ черти? Тѣ сж Добродѣтель, Любовь, Мждрость и Истина. Добродѣтельта изключва злото, любовьта—умразата, мждростьта—безумието, истината— лъжата. Изключени ли сж тия нѣща у насъ, ние имаме подобие Божие; не сж ли изключени, ние сме още жабички. Нѣмамъ нищо противъ тази жаба; тя трѣбва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живѣе въ едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремежъ да хвърчи изъ въздуха, иска да възприеме вибрациитѣ на мухата, |да ги развие и да хвърчи. Защо вълкътъ яде овие? Той трѣбва да яде овце, за да стане кротъкъ, защото, като ядемъ добри работи, ставаме добри. Артисти сж правили опитъ, когато сж искали да играятъ роль на идеална любовь, да се хранять дълго врѣме съ овче месо, защото това месопрѣдразполага къмътакива чувства. Слѣдователно, вълкътъ има право да яде овце, ако иска да стане кротъкъ. И непрѣмѣнно ще стане такъвъ, защото сега вълкътъ е много по-кротъкъ, отколкото е билъ нѣкога. И дѣто хората ядатъ овце и кокошки, ще ви кажа, че тѣ ядатъ овце, защото искатъ да станатъ хубави, ядатъ и кокошки, защото искатъ да станатъ и крилати като ангелитѣ. И имате право
— 30 — Христосъ казва: „Събирайте съкровища', Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя ващъ капиталъ въ Небето, за да може Богъ оть лихвитѣ да храни бѣднитѣ хора на земята. Не сж ангелитѣ, които изработватъ нашето спасение, ние сами трѣбва да извършимъ това. И имаме всичкитѣ условия да го извършимъ. Законътъ не е да бждемъ всички еднакво учени; всѣки трѣбва да знае толкова, ковкото му е потрѣбно. Нѣкой казва: „Мозъкъть ми е малъкъ“; азъ му отговарямъ: „Ако не можешъ да гледашъ малъкъ конь, какъ ще можешъ да гледашъ по-голѣмъ; ако имашъ малко сърце и не можешъ да го управлявашъ, какъ ще управлявашъ друго по-голѣмо сърце, което има по-голѣми желания ?“ Какво трѣбва да правимъ? Не трѣбва да мислимъза бждешето, а да използуваме всички блага, които ни дава днешниятъ день, за добро; той ни носи всички бждащи блага. Законътъ е такъвъ, че Богъ, Който е далъ условия за този день, ще ги даде и за другитѣ: нѣма защо да мислимъ какво ще стане съ насъ въ бждаще, а трѣбва да бждемъ спокойни: има извѣстни закони, които регулиратъ отношенията на хората. Че може нѣкой да направи пакость, това не е никакъ произволно; то ще стане по самия законъ. Всѣко нещастие, обаче, ще ви донесе благословение; всѣка мжчнотия ще разкрие за васъ новъ хоризонти. Туй можете да провѣрите всѣкога, и затова не трѣбва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случать. Нѣкой ме питатъ по политическия животъ на България: „Какво ще стане съ нея?“ — Чудна работа! Че какво е станало сега? На България й правять малко
— 78 този процесъ, вие сте вече сформирани, имате 32 зжба, сте въ възрастьта на Христа — 32 години. Сега, да направя единъ малъкъ разборъ, какъ а постояъ Павелъ е схващалъ любовьта. За да разберемъ любовьта, трѣбва да сравнимъ това понятие съ противоположните нему понятия. Когато човѣкъ иска да опише нѣкой прѣдметъ, трѣбва да намѣри отличителнитѣ му бѣлѣзи; описва, напр., единъ конь, една крава, овца, вълкъ и т. н. — трѣбва да намѣри бѣлѣзитѣ, които отличаватъ едно отъ друго всѣко отъ тия животни. Въ описанието правимъ разборъ обикновено иа външната страна, но можемъ да направимъ разборъ и на вжтрѣшнитѣ особености, като изтъкнемъ разликитѣ, които сжществуватъ между тѣхъ. Въ съврѣменния свѣтъ всички хора искатъ да сж краснорѣчиви оратори, понеже всѣки знае, че единъ ораторъ съ силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостолъ Павелъ казва: „Ако имамъ всички краснорѣчия, които човѣшкиятъ езикъ може да добие, нѣщо повече, дори ако имамъ краснорѣчието на ангелитѣ, а не разбирамъ любовьта, нищо нѣма да ме ползува“: отношението ше бжде сжщо такова, както когато гледаме една ябълка само отъ вънъ. Сега всѣки у насъ се запитва каква ще бжде неговата сждба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекатъ да ви питать, и вие ше бждете на почитъ, ако вашето пророчество се сбждне. Но апостолъ Павелъ казва: „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и • планини да прѣмѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нишо не съмъ". Тия нѣща, които ставатъ днесъ, не съста
83 — на мравкитѣ е по-лошо оть вашето? Тѣ сж хиляди пжти по-щастливи оть васъ: тѣ не усѣщатъ тия страдания, конто рие усѣщате. Трѣбва да съжаляваме само ония хора, въ които се е пробудило божественото Съзнание, които разбиратъ любовьта, доброто н злото, които страдатъ и се терзаятъ. Нѣкой хора казватъ: „Менѣ не ми върви ръ свѣта —азъ съмъ нещастенъ човѣкъ“. Отговарямъ: „Защото любовьта не те е посѣтила, затова си нещастенъ“. „А защо не дохажда?“ — „Зашото си нетърпѣливъ“. — „Ама мжча се да бжда търпѣливъ". — „Хубаво, почналъ си“. — „Пакъ не ми върви“. — Защото не си благосклоненъ“. Ще кажете: „Тия нѣща сж много хубави и лесни да ги направи човѣкъ, ще ги направимъ“; но не ги правите. Азъ ви казвамъ като лѣкарь: „Всинца сте болни“; защото не съмъ срѣщалъ човѣкъ здравъ въ пълния смисълъ на думата; напълно здрави сж само светиитѣ и ангелитѣ, които живѣятъ на Небето; хората сж болни — разбира се, не въ еднаква степень. Единъ лѣкарь, като влѣзе въ кжщата ви, ще ви каже: „Вашата кжща не е хигиенична, защото е на сѣверъ; ще излѣзете отъ тая стая ще се прѣмѣстите въ южна; трѣбва дй“ държите лрозорцитѣ доста отворени, за да влиза чистъ въздухъ и свѣтлина; ще промѣните постелката; ще обърнете внимание на храната и т. н.“. И любовьта казва сжщото — „Бащата стая е на сѣверъ, нехигиенична, трѣбва да влѣзете да живѣете въ южна стая, дѣто слънцето може дз ви огрѣе“, сир. тя иска да каже: „Трѣбва да бждете търпѣливи и благосклонни“. Тя казва: „Тора сж мритѣ двѣ ржцѣ, съ които постоянно работя — тѣ сж ржцѣтѣ на любовьта“. И
Важностьта на малкитѣ нѣша. „Гледайте да не прѣзрете едного отъ тѣзи малкитѣ, зашото ви казвамъ, че ангелитѣ имъ иа небесата винаги гледатъ лицето на Отца Моето, Който е иа небесата"'). Изобщо хората отъ двата пола имать стремежъ къмъ велики нѣща, къмъ голѣми работи; всѣки, по еДна вжтрѣшна слабость, прѣзира малкитѣ работи. Даватъ ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да сж хилядо, 10, 100 хиляди лева, разбирамъ, цо петаче — азъ не съмъ просякъ!“ ДаВатъ ви единъ орѣхъ — „Ти ме обиждашъ; да ми дадешъ б-ИО кгр., разбирамъ, но съ единъ орѣхъ ти, господине, иодигравашъ ли се съ мене?“ Ка+о се стремимъ къмъ голѣми работи, ние Гледаме да се запознаемъ и съ високостоящи хора — съ царе, министри-прѣдседатели, началници, учени, философи; за по-низкостояшитѣ социално хора коване: „Той е невѣжа, простакъ!“ Отъ едина до другия край на нашия животъ виждаме йрѣзрѣнйе кЪмъ малкитѣ работи и търсене само на голѣми йѣща, Но Христосъ се обръща къмъ Своитѣ уйейицн и ги прѣдупрѣждава да не прѣзиратъ малкитѣ. Зашо? „Не Ти прѣзирайте, защото вие обиждате тѣхнитѣ ангели, които имъ служатъ на небесата Ако прѣзирате тия малкитѣ, вие прѣ0 Ев. Матея 1&10.
136 зирате ангелитѣ, на които малкитѣ сж дѣца.“ Когато искаме да разцѣпимъ едно дърво, най-първо издѣлваме малки остри клинове, и тѣ, като влѣзатъ, отварять мѣсто за голѣмитѣАко клиноветѣ бждатъ голѣми и тдпи, какъ ше се забиятъ? Тъй че, малкитѣ нѣща отварять пжть на голѣмитѣ. И въ свѣта цѣлиятъ процесъ на развитието върви отначало съ тия дребни нѣща, които вие прѢзирате; на тѣхъ се дължи всичкиятъ прогресъ на вселената. Ние казваме, че ралото цѣлъ свѣтъ храни, че, като изоре орачътъ добрѣ нивата и я посѣе, тя дава голѣмо плодородие. Това е тъй, ио не бива да забравяме и ролята, която играятъ ония милиарди червейчета, който сжщо прѣораватъ нивата. Понеже сме възпирани тъй» че да прѣзираме слабитѣ, ние, и ка+о влѣземъ въ Християнството, носимъ, подъ овчата кожа, инстинктитѣ на вълка, и вижъ, че по едно врѣме подъ тая невинна прѣмѣна си покажемъ своитѣ Нокти; не забравяме своитѣ стари навици: щомъ нѣкой ни вземе единъ рошъ — скоро прошение въ сжда. Открадне ли 3—10 хиляди леда — „А, браво!" му речемъ. Обаче, онзи, който краде много, не е придобилъ този навикъ изеднъжъ; най-напрѣдъ той е взелъ отъ баща си едно петаче, послѢ — единъ гологанъ, лослѣ — грошъ, петь гроша, десеть гроша и т. н. Въ всѣко отношение този законъ е вѣренъ. Когато Нрѣзираме малкитѣ причини, ние пропущаме голѣмитѣ послѣдствия въ работата. Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължатъ на това прѣзрѣние на малкитѣ нѣща въ миналбто. И затуй Христосъ се обръща къмъ Своитѣ ученици и имъ казва да не
138 други дреболии, почива нашиять ежедневенъ животь. Това е по отношение на тѣлото; но и по отношение на ума именно малкитѣ мисли и желания причинявать радость и веселие въ животаНѣкой пжть се смѣемъ на дѣцата, че ги занимавали дребни мисли; не мислитѣ, а зрънцата, които спомагатъ за развитието на голѣмитѣ нѣща, сж дребни. А защо не трѣбва да прѣзираме малкитѣ; защо не бива да прѣстжпимъ втората Божествена заповѣдь: „да любимъ ближнитѣ си“? Всѣко живо сжщество, което има отношение къмъ нѣкого, което принася полза, не трѣбва да го прѣзираме. Може това сжщество да е гьлжбъ, кокошка, овца, волъ, конь, магаре, за всѣко отъ тѣхъ има книга, въ която се пише: днесъ сте натоварили магарето съ толкова, утрѣ съ толкова — тамъ се пише, и като му прѣсмѣтне Господъ по 5 лв. на день, слѣдъ 100 години — ако речемъ, че ви е служило, прѣзъ цѣлъ животь — какъвъ капиталъ ще имате да му плащате? Единъ день ще се озовете, като оня длъжникъ, че му дължите 10 хиляди таланта. Ще кажете: „Азъ не помня“; но Господь е записалъ въ книгата, че дължите толкова. Тъй че, всинца ние дължимъ на тия малкитѣ. Сегашното наше развитие, сегашнитѣ наши мисли, сегашнитѣнаши желания ние дължимъ на тия малкитѣ, за които говори Христосъ, и, слѣдователно, като имъ дължимъ, трѣбва да имаме любовь къмъ тѣхъ, да знаемъ, че сж работили за насъ и че ние трѣбва да работимъ сега за тѣхъ. И пжтемъ ще кажа нѣщо за една загадка. Често сж ме запитвали: защо ангелитѣ се интересуватъ за хората, какво общо иматъ съ тѣхъ. Едно врѣме, когато ангелитѣ сж били въ нашето положение, като хора на зе
~ 139 мята, ние сме били въ положението на животни и сме имъ служили, тѣ ни дължатъ много, и сега Господь ги кара да ни се отплащатъ. Сжщо и великитѣ ангели не прѣзирать по-малкитѣ свои събратя, защото послѣднитѣ сж работили за тѣхъ. Вие може да имате слуга невѣжа, но не знаете отношенията на този слуга къмъ васъ, защо Господь fo е докаралъ въ вашия домъ. Връзката ви съ него не е отсега; този слуга много пжти е бивалъ въ вашия домъ; вие не знаете, но Господь знае; той, може-би, много пжти е избавялъ живота ви отъ погибель; слѣдователно, трѣбва да имате всичката любовь и снизхождение къмъ него. И тогава си обясняваме този великъ Божественъ Законъ — да имаме любовь къмъ по-малкитѣ. Любовьта не е за великитѣ хора, за ангелитѣ, за светиитѣ, тя е за малкитѣ, дребнитѣ, бѣднитѣ, пропадналитѣ братя. Ето защо у майката се развива такава силна любовь къмъ дѣтето; тя го обича по силата на този Божественъ Законъ, че трѣбва да го обича. Обича го ей-тьй по единъ вжтрѣшенъ огънь, защото Господъ инкогнито е влѣзълъ въ него. Вие искате да видите Господа, а когато Той дойде въ това дѣте, вие казвате: „Защо, Господи, ми даде това дѣте?“ Всѣки день викате Господа и всѣки день Го пждите. И минавате за умни хора! Такова поведение държите не само вие, но и цѣлъ свѣтъ. "Господь всѣки день ви опитва ума, да види колко Го обичате и колко говорите истината. Едно врѣме, когато свѣтътъ се развалилъ, разнесло се, че Господь тръгналъ по земята, да види какъ живѣятъ хората, и послѣднитѣ рекли: „На небето сега нѣма Господь, нѣма кой да ни контролира, ше живѣемъ
143 — ваме единъ човѣкъ, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е въ него. Па и когато правимъ добро, ние помагаме на Господа. Когато помогнемъ нѣкому, и неговиятъ ангелъ, който е на Небето, ще бжде въ наша услуга. Слѣдователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трѣбва да слугуваме на малкитѣ, и тѣхнитѣ бащи, ангелитѣ на Небето, ще ни приемагь въ своя домъ и ще ни нагостятъ, ше бждемъ като у дома си. Услуга за услуга, любовь за любовь така е свѣтътъ. Сега, знаете ли защо Христосъ се е обърналъ съ тази мисъль къмъ Своитѣ ученици ? Прѣзирането — туй състояние трѣбва да изпждите изъ своята душа. Напр., срѣщате единъ човѣкъ, когото не познавате; въ васъ се заражда прѣзрѣние, че той, можеби, стои по-долу отъ васъ; ако само констатирате невѣжество и му помогнете, то е друго, но, ако го прѣзрете, внасяте отрова. Отъ прѣзрѣнието се е родилъ съврѣменниятъ аристократизъмъ, каститѣ — едни благородни, други неблагородни, едни богати, други сиромаси. Ако разбираме отношенията на нѣщата, ще видимъ, че не трѣбва да ни е сраМъ отъ бѣднотията, защото тя е служба, дадена намъ да я носимъ: трѣбва до бждемъ малки, трѣбва да бждемъ бѣдни, за да станемъ богати. То сж два противоположни полюса, между които именно лежи развитието. И всѣкога движението е отъ по-голѣмитѣ къмъ по-малкитѣ, сир. Господь всѣкога се стреми къмъ дребнитѣ, Той не се занимава съ велики работи. Той е направилъ свѣта, но управлението на цѣлия свѣтъ не Му прави толкова удоволствие, колкото, когато се занимава съ дѣцата. Неговата работа е, когато види хората, че грѣшать, да ги учи, и съ това Той дава и намъ примѣръ, да не
— 148 видѣлъ човѣкъ да свири на кръста си. Влѣзете въ концертна стая и виждате, че на свиренето на кръстъ хората ржкоплѣскатъ, безъ да мислять, Ме и тѣ иматъ кръстове, страданията, че и тѣ свирятъ. Но най-важното въ това свирене на кръстъ е пазенето на тактъ. Като вдигне капепМейсторътъ своята пръчица и замаха съ нея, всички трѣбва да внимавать и да се ржководятъ отъ него, И движението на лжковетѣ ни причинява извѣстна приятность, защото лжковетѣ вьрвятъ по извѣстно правило. Та, когато дойдемъ до дълбокия вжтрѣшенъ смисълъ на живота, когато иагласимъ неговитѣ струни-—умътъ, сърцето, душата, живота, и като впрегнемъ въ работа лжка—човѣшката воля, чрѣзъ Дука на Капелмейстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадемъ най-приятната музика Въ живота си. Забѣлѣжете, че кръстътъ е велико, благословение. съ което Тосподь ни посѣщава на земята: оть него излиза най-великата симфония, Музика, Пѣние, което се нарича спасение. Въ такова пѣние е спасението. Когато Христосъ страдаше на кръста, ангелитѣ горѣ, на Небето, не Плачеха, а пѣеха. Всички затворници въ ада се радваха, че иде тѣхниятъ Спасители. Сжщо и когато Той се роди на земята, ангелитѣ дойдоха да извѣстять идването Му пакъ съ пѣение Значи, когато се създаваше този Инструмент» тѣзи Струни, този Лжкъ на нашата вѣра» ангелитѣ пѣеха горѣ, на Небесата. Съврѣменниятъ християнинъ казва: Горко ни! Земята е плачевенъ долъ, животътъ е брѣме, нѣма смисълъ". За глупавитѣ хора, които не знаятъ и не желаятъ да свирятЬ, които не знаятъ да стѣгатъ своитѣ струни, които не слушатьКапел
— 154 вече и по-отдалечъ, отколкото сега слушате — сега тѣ сж много дебели, нѣмате даже музикална способность, схващате само най-грубитѣ тонове — вие ще забѣлѣжите, че въ цѣлата вселена се движатъ извѣстни тонове, които прѣдметитѣ—• изворитѣ, дърветата, листата — издавагь, и ще чуете велика музика, която се разнася отъ едина край на свѣта до другия, и тогава ще разберете вжтрѣшния смисълъ на живота. И Христосъ чрѣзъ Своето възкресение иска да ви въведе въ тая концертна зала. Той ще плати за васъ, ще ви даде по единъ билетъ, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влѣзете въ онази зала и видите онзи концертъ, онова свирене? Това е вжтрѣшниятъ дълбокъ смисълъ на Христовото възкресение. Това е животьтъ, който се развива между ангелитѣ, отъ най-низшитѣ до най-висшитѣ. Навсѣкждѣ въ свѣта има туй Божествено проявление, и, понеже не можемъ да намѣримъ тази вжтрѣшна връзка, ние считаме, че между всички явления нѣма връзка. И когато чуете думитѣ: „Миръ вамъ1“ трѣбва да сте готови, какво ще ви заповѣда Капелмейсторътъ да свирите — да пѣете ли или да-нлачете. Когато Господь вдигне Своята пръчка и каже: „Миръ вамъ!“ мжжътъ, който не знае да пѣе, почва да вика, и неговото пѣние вече се нарича биене. И той бие тжпана, но го бие накриво. Жената, и тя по нѣкой пжть бие накриво тжпана. Господь казва: „Ти не си научилъ да биешъ тжпана, еди-кой тоиъ не вземашъ вѣрно, не си оправилъ гласа си, нагласи, постегни малко струнитѣ на своя животъ, на своята душа“. Пакъ каже: „Миръ вамъ!“ и започвате да
— 188 — учите, и този букварь е станалъ вече на парцали. Долу вашитѣ буквари, вземете читанкитѣ. Разбирамъ човѣкъ да държи буква ря една, двѣ, три години, но 100 години да срича се букваря, това не разбирамъ. „Читанкитѣ“, казва Христосъ, „вземете сега“. А на онѣзи, които сж свършили читанкитѣ, казва: „Долу читанкитѣ! вземете граматиката, аритметиката, физиката, химията, Законъ Божи и тръгнете напрѣдъ. Доста това блѣение“. — „Вѣрвашъ ли, че Христосъ е дошълъ“ 1 Повече нѣщо се изисква отъ васъ. Слушайте какво говори Христосъ и научете туй, което Той е донесълъ. Тогава само ще научите дълбокия смисълъ на този животъ. И когато имате способностьта да мислите, да дѣйствувате и да създавате, вие имате прѣимушество скрито въ себе си, имате богатства, рудница, която трѣбва да разработите — вашия умъ, вашата воля. Питамъ ви сега: работили ли сте върху вашия умъ и върху вашата воля или досега само сте блѣели надъ вашия букварь? Ако Христосъ, Който иде, направи ревизия въ вашитѣ домове, ше провѣри напълно да-ли сте се занимавали. Азъ не подразбирамъ ония, обикновенитѣ кжщи, които сте направили, а ония, въ които сега живѣете, съ които сега сте дошли тукъ. Христосъ ще види да-ли въ тия килийки, въ тия стаи има разумна човѣшка мисъль и дѣйствие или има овчи извержения. И този послѣденъ торъ е хубавъ, но грѣхота е единъ човѣкъ, когато баща му го е пратилъ на училище, на когото е далъ всичкитѣ условия да стане разумно сжщество, да остане вънъ и да блѣе. И когато ангелитѣ слѣзатъ и пакъ се върнатъ на Небето да рапортиратъ за хората, какво ще кажатъ горѣ? — „Долу тѣ още
194 една жена, не я харесва, иска да я парясва — не знае какъ да изважда. Не е врѣме сега да се изважда. Намножать му се дѣца, иска да ги изпжди, защото не били умни. Трѣбва да ги научи. Какъвъ великъ законъ се крие въ тия четири правила: да знаешъ какъ да събирашъ, какъ да изваждашъ, И така нататъкъ! То е дълбока наука, която съ хиляди години седи прѣдъ хората. Ние сме научили само механическата страна на смѣтането. Когато почнемъ да се събираме съ светиитѣ, съ ангелитѣ, когато се съберемъ съ Бога, тогава ще научимъ истинското събиране. Единъ грошъ и още единъ грошъ правятъ два гроша; но, ако въ събирането има и минусъ и плюсъ? Нѣкой казва: „Мога да събирамъ“. Ама какъ — съ плюсъ или съ минусъ? „Имамъ“ казва, „минусъ двѣ хиляди лева“. Колко врѣме ти трѣбва да работишъ, за да ги изплатишъ? „Имамъ плюсъ двѣ хиляди лева“. А, ти си богать човѣкъ, може да располагашъ и да правишъ добро на други. Този е основниятъ законъ на Христа. Тази овца вие ще съберете и ще извадите; тя ще ви даде елементитѣ. Ако посѣтите единъ овчарь, той ще ви научи основния законъ на събирането и изваждането: като подсири млѣкото, една часть ще събере, друга ше извади вънъ. Ако знае какъ да извади непотрѣбното, той ще спечели, ако не знае, ще изгуби. И вие, ако знаете какъ да подсирите вашето млѣко, какъ да събирате едното и какъ да изваждате другото, когато доде да балансирате вашата смѣтка, ще кажете: „Сега имаме печалба. Имате ли загуба, това показва, че не сте употрѣбили онзи разуменъ принципъ на Христа, а сте били овца, която е само пасла и блѣла прѣзъ
201 живѣлъ въ наше врѣме, щѣше да минава за виденъ писатель, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава. Защо Христосъ изважда този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забѣлѣзва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ — човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а изпуска настоящето и бждещето; човѣкъ, който се е влюбилъ, като мома или момъкъ, въ своя портретъ, който, кждѣто ходи, само него вижда. Чудно е, когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Еднъжъ наблюдавахъ единъ български писатель: бѣше седналъ на видно мѣсто, имаше до него огледало, запуши цигара, обърне се и се огледа въ огледалото, като-че си дума: „Красивъ съмъ, правя впечатлѣние на хората“. Пакъ ще запуши и позира прѣдъ огледалото. Ако единъ день това огледало се разруши, ще се разруши и неговото щастие. Фарисеятъ миза на този типъ, влюбенъ въ себе си. И виждате, като се обръща къмъ Господа, колко сж интересни неговитѣ думи — „Боже, благодаря Ти, че не съмъ като другитѣ човѣци; азъ съмъ нѣщо повече“. Но философията му е именно тукъ погрѣшна, защото Богъ е създалъ всички човѣци. „Не съмъ като другитѣ хора“; ами какво си? Да си ангелъ, не си; отъ сжщата каша си направенъ, и въ твоитѣ жили тече сжщата кръвь. Иска да лъже и себе си, и Господа. Ето първата лъжа, която той употрѣбява. И Господь му казва: „Не говоришъ истината“. Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява съ по-възвишенитѣ отъ себе си, съ ангелитѣ, а съ долнитѣ тилове, съ прѣстжпницитѣ, че не билъ като тѣхъ.
— 211 — стоевитѣ, като на човѣкъ, който краде, взема, но и дава бащата и майката крадѣха, хайде азъ да дамъ, да облагодѣтествувамъ, дано Господь да ни прости грѣховетѣ". Очи има кафяви или винени бѣлѣгъ на естествена мекота и добродушие, които чакатъ само своето врѣме да се проявятъ. Глава правилно развита, като главата на Сократа. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣсть, която му показва грѣшкитѣ, и той не се свѣни да ги изповѣдва и прѣдъ Бога, и прѣдъ човѣцитѣ, и прѣдъ себе си. Нѣма прѣдвзети възгледи засвоето благородство. Има религия, но въ нея той е поставилъ образа на Добрия Богъ, а не своя. Всѣкога вѣрва, че този Добъръ Господь ще го изведе на видѣло. Има повече вѣра въ Него, отколкото въ себе си. Има правилна философия: ие се сравнява сь по-низкостоящитѣ отъ него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледамъТебе, ангелитѣ, светиитѣ, какво съмъ азъ? трѣбва да се повдигна, трѣбва да бжда като Тебе. Грѣшникъ съмъ; дѣди, прадѣди и азъ човѣци не станахме; ямъ, пия, но съмъ станалъ като свиня; прости ми, че не мога да използувамъ благата, които Си ми далъ“. И какво казва Христосъ? Този човѣкъ, който съзнава грѣшкитѣ си, има единъ възвишенъ идеалъ, единъ день той ще надмине фарисея. Какъ може да бжде това? Богатитѣ хора се уповавагъ само на своитѣ ренти иди доходи, нищо не работятъ, а само бистрятъ политиката, обществения животь. Други, които ставатъ сутринь рано, работятъ по 10 часа
— 221 тази молитва, която ще принесете въ черква, има ли извѣстна връзка съ сѣмейния животъ, може ли да ви помогне? И тази черква трѣбва да я намѣрите, дѣ е тя? Учительть най-първо прѣподава на ученицитѣ за извѣстни елементи и ги оставя сами да разрѣшатъ задачата, да намѣрятъ отношенията на извѣстенъ' законъ. Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“. Ако ние сме храмове Божи, като влѣземъ въ тайната ни стаица прѣдъ Бога, какъ трѣбва да влѣземъ? Ако влѣземъ като фарисея, Христосъ ще ни каже: „Не сте постигнали цѣльта си“. Ако влѣземъ като митаря и признаемъ погрѣшкитѣ си, обѣщаемъ, че ще ги изправимъ, ние ще сполучимъ и ще чуемъ Христовия отговоръ: „Ти си оправданъ, имашъ бждеще“. Може-би учительть да намѣри въ тетрадката много погрѣшки, ученикътъ не трѣбва да каже: „Колко е дребнавъ — само три погрѣшки“! Той може да я зацапа, може да задраска 4—5 думи, и ученикътъ да каже: „Развали ми тетрадката“. Да, ама ако искашъ да бждешъ съвършенъ, ти трѣбва да му се благодаришъ, че ти е обърналъ вниманието и на тия погрѣшки, зашото тритѣ погрѣшки може да станать повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрѣшката е като въшката: ако я оставишъ, едната въ седмицата може да навъди хиляди. Доста е една погрѣшка да изпрати човѣка на позорния стълпъ. Доста е, по сжщия законъ, една добродѣтель да ви издигне въ Небето и да ви постави между ангелитѣ. Дайте условията, и, ако една постжпка е погрѣшна, ще ви снеме, ако е добродѣтелна, ще ви въздигне. Слѣдователно, обръцайте внимание, както върху една добродѣтель.
255 разсжждаване. Първото нѣщо, което единъ християнинъ трѣбва да направи, е да се освободи отъ всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Единъ логикъ може да се освободи веднага отъ тѣхъ. Д единъ ученикъ може да провѣри доколко е правилно, напр., това прѣдложение: „Човѣкъ е сжщество съ два крака; всѣко сжщество съ два крака е човѣкъ; слѣдователно, и кокошката, която има два крака, е човѣкъ“. Заключението е много правилно; но именно двата крака не сж онѣзи нѣща, които характеризиратъ човѣка — той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човѣка, то сж: неговиятъ умъ, неговото сърце, неговата душа. Това сж три елемента. Краката или ржцѣтѣ сж само единъ изводъ или единъ външенъ физически продуктъ за човѣшката дѣятелность. Когато човѣкъ трѣбва да прояви дѣятелность, трѣбва да има ржцѣ и крака. Условията ще ги сьздадатъ. Ще попитате какви ще бждатъ. Тѣ ще съотвѣтствуватъ на срѣдата. Ние казваме, че извѣстни органи е невъзможно да се измѣнятъ, докато сжществото живѣе въ една и сжща срѣда. Лко вземемъ рибата, ще кажемъ, че перкитѣ, съ които тя плува, сж необходими за нея въ водата, и че тѣ не може да се измѣнятъ; обаче, ако рибата излѣзе изъ водата, ако може да направи това и рече да стане човѣкъ, нейнитѣ перки трѣбва да се прѣвърнатъ въ ржцѣ и крака. Ние, които искаме да минемъ въ духовния свѣтъ, сме като рибитѣ, потопени въ една срѣда. Лко искаме да се запознемъ съ ония условия, въ които живѣятъ ангелитѣ, послѣднитѣ ще ни кажатъ тъй, както ние ще кажемъ на рибата, ако тя иска да
258 ветѣ. Тогава, „познанието“ подразбира познаването на почвата като срѣда, за клонищата, а за коренитѣ — като условие за придобиване храна за клонищата, листата и цвѣтоветѣВие сте, да кажемъ, долу въ коренитѣ; като пжтувате по това дърво ~ дървото на живота — тамъ има двоякъ животъ, Материаленъ въ коренитѣ и духовенъ въ клонищата. Тѣ сж като подлогъ и сказуемо. Свѣтътъ на духоветѣ, на ангелитѣ, който нѣкои наричатъ астраленъ свѣтъ, е свръзката между човѣшкия Свѣтъ (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествения свѣтъ. Онзи, който говори, е Богъ — Той прѣдставлява сказуемото, изворъ на знание, сила и животъ; човѣкътъ е подлогътъ, почвата, която приготовлява соковетѣ на живота, а спомагателниятъ глаголъ „е“ — това сж духоветѣ, ангелитѣ, които свръзватъ физическия свѣтъ съ духовния и които прилагать законитѣ за хармоничното дѣйствуване на тия два свѣта. Вие може да имате подлогъ, може да имате сказуемо, но, ако иѣмате тази свръзка, нѣмате изречение. Ангелитѣ именно внасятъ въ насъ познанието за Бога, безъ което не можемъ да имаме никакъвъ живоТъ въ себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощемъ зимно врѣме, треперите и се приличате на мѣсечината. Пита ви иѣкой: „Защо седите тукъ? — “Припичамъ се. — „Ама нѣма слънце“. — „Ти си слѣпъ човѣкъ, ти се ЛЪжешъ; това слънце полека-лека ще ме стопли". Когато нѣмате прѣдстава за Бога, това показва, че между Бога и васъ има извѣстна празнина, извѣстна прѣграда, която прѣсича връзката
— 260 — разбиратъ, сж за тѣхъ пустиня, въ която нищо не расте, нищо нѣма. Когато Христосъ е говорилъ за „вѣчния животъ“. Той е билъ много внимателенъ. Той е попълнилъ всички междини, съединилъ е свѣтоветѣ въ едно цѣло: „духовния“ — съ свѣта на ангелитѣ, „Божествения“ — съ свѣта на Тройцата, „физическия“ — съ свѣта на човѣцитѣ — душитѣ. Затова Той казва: „Азъ съмъ пжтьтъ отъ Истината за живота; Азъ свръзвамъ тия два свѣта и водя еднакво и къмъ свѣта на ангелитѣ, и къмъ свѣта на Бога, на Истината. Слѣдователно, онзи, който Ме послѣдва и тръгне по тоя пжть, който Азъ ще му посоча, ще намѣри онова необходимо благо за своята душа — Божествения миръ“. Затова Той още казва: „Миръ ви давамъ, Моя миръ ви оставямъ“. А миръть е чадо на Небето, Той е отгледанъ въ жилището на Бога.. Отъ горното заключаваме слѣдното: Пжтьтъ — това е движението на Духа въ разумното приложение на законитѣ въ природата; животътъ — това е хармоничното организирание на елементитѣ и развитието на силитѣ въ Божествената душа; Истината — това е проявлението на Единия Богъ, Който създава условията, при които човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа могатъ да се стремятъ къмъ нѣщо по-добро и посвѣтло въ тоя обШиренъ свѣтъ. Да вземемъ „вѣчния животъ“, като изворъ, който изтича изъ нѣкой планински върхъ на Божеството, подъ нѣкой скала: водата е елементътъ, който носи живота, течението на рѣката — пжтьтъ на туй слизане къмъ по-долна посока, къмъ понизшъ свѣтъ. Затова Христосъ казва: „Азъ излѣзохъ отъ Истината — отъ Бога и слѣзохъ въ мате
261 риалния свѣтъ, за да помогна на хората, да ги напоя съ тазй жива вода“. Затова Той казва пакъ на друго мѣсто: „Азъ съмъ жива вода“. Тия три нѣща, за които ви говоря: вѣченъ животь, Богъ, Иисусъ Христосъ; пжть, Истина и животь сж свързани помежду си. Ако водата не извира изъ планинския върхъ, й ако не потече по този пжть, по коритото на рѣката, за което Христосъ говори, не може да принесе очакванитѣ блага. И отъ чисто християнско гледище трѣбва да се намираме близо до този изворъ. Живиятъ Христосъ е Изворътъ, само трѣбва човѣкъ да знае какъ да пие отъ водата на тоя Изворъ. Не казвамъ, че вие не знаете да пиете, но пиете на 500 или 1000 километра далечъ отъ Извора, и тогава казвате, че знаете какъвъ е Христосъ. А пъкъ не знаете колко други елементи сж влѣзли въ тази вода, размжтили сж я, та сж заблудили ващия вкусъ. Трѣбва да тръгнете нагорѣ по течението на рѣката; пжтьтъ е малко дълъгь, по кра-. ката ще излѣзатъ пришки, ама, като додете до Извора, ще кажете: „Това разбирамъ вода“. А онѣзи, които не могатъ да отидатъ до Извора, ще пиятъ мжтна вода; мжтна, защото пъкъ безъ вода е още пО-лошо. Азъ ви казвамъ, макаръ и да ви излѣзатъ пришки по краката, идете при Извора и пийте отъ Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистъръ и свѣжъ умъ, добро сърце и широкъ погледъ. Трѣбва много трудъ, много работа надъ себе си, за да може човѣкъ да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които единъ день ще го повдигнатъ да бжде съгражданинъ на Небето, да живѣе между светиитѣ и ангелитѣ.
— 268 — начертаят» пжтьтъ, по който трѣбва да се върви. Тѣ съединяватъ, тѣ затѣгатъ разединенитѣ части на живота. И онзи, който се вгледай въ тѣхнитѣ витлообразни нарѣзи и въ ржката, която ги завинтва, ше разбере дълбокия смисълъ на великитѣ закони, които движатъ всичко къмъ опрѣдѣлена цѣль. Това сж Божествени сили, които споредъ Божията воля скоро ше се явятъ въ живота и ще намѣстятъ и турять на своитѣ мѣста разгласенитѣ елементи, ще насочатъ Божественитѣ сокове къмъ човѣшката душа, ще поставять душата въ нейната истинска срѣда, ще й създадатъ най-сгодни условия за нейното развитие, ще й внесал» истинскитѣ елементи на живота. Тогава нашата душа ше бозае, тъй както дѣте бозае отъ гръдитѢ на майка си, здраво, чисто и непримѣсено млѣко. Тогава въ нашето подсъзнание ще се явятъ коренитѣ на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволътъ, ще израснать клонищата, ще се развиятъ листата на нашето самосъзнание, а въ вѣйкитѣ на това послѣдното ще се появятъ пъпкитѣ и цвѣтоветѣ на свръхсъзнанието — на ангелитѣ, Когато това стане, то ще бжде признакъ на духовната пролѣть, човѣшката душа ще се намѣри въ областьта на безсмъртието, извънъ ноктетѣ на смъртьта, грѣха и лрѣсгжпностьта. И ние съ положителна вѣра, съ положително знание, можемъ да очакваме неоцѣнимото богатство — плода отъ дървото на вѣчния животъ, листата на което служать за изцѣление на човѣшкитѣ неджзи, а самиятъ плодъ — за поддържанието на безсмъртието на човѣшката душа и единението й съ Бога. А това велико събитие е на, прага на днещния животъ. (Бесѣда, държана въ София на 12. октомври# 1914 г.)

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
— 26 литѣ е толкова голѣмо, има почти такова отношение, каквото има между единъ главочъ, отъ който се е образувала жабата, и човѣка. Отъ гледището на ангелитѣ, ние сме още жабички. Казватъ нѣкои : „Ha-ли хората сж направени по образъ и подобие Божие?“ Но тѣ още не сж добили такъвъ образъ и подобие. Вие виждате какво вършимъ. За да кажемъ: „Ние сме направени по образъ и подобие Божие“, трѣбва да имаме чертитѣ на Бога. А какви сж Неговитѣ черти? Тѣ сж Добродѣтель, Любовь, Мждрость и Истина. Добродѣтельта изключва злото, любовьта—умразата, мждростьта—безумието, истината— лъжата. Изключени ли сж тия нѣща у насъ, ние имаме подобие Божие; не сж ли изключени, ние сме още жабички. Нѣмамъ нищо противъ тази жаба; тя трѣбва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живѣе въ едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремежъ да хвърчи изъ въздуха, иска да възприеме вибрациитѣ на мухата, }да ги развие и да хвърчи. Защо вълкътъ яде овце? Той трѣбва да яде овце, за да стане кротъкъ, защото, като ядемъ добри работи, ставаме добри. Артисти сж правили опитъ, когато сж искали да играятъ роль на идеална любовь, да се хранять дълго врѣме съ овче месо, защото това месопрѣдразполага къмътакива чувства. Слѣдователно, вълкътъ има право да яде овце, ако иска да стане кротъкъ. И непрѣмѣнно ще стане такъвъ, защото сега вълкътъ е много по-кротъкъ, отколкото е билъ нѣкога. И дѣто хората ядатъ овце и кокошки, ще ви кажа, че тѣ ядатъ овце, защото искатъ да станатъ хубави, ядатъ и кокошки, защото искатъ да станатъ и крилати като ангелитѣ. И имате право
— 30 — Христосъ казва: „Събирайте съкровища4, Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя вашъ капиталъ въ Небето, за да може Богъ отъ лихвитѣ да храни бѣднитѣ хора на земята. Не сж ангелитѣ, които изработватъ нашето спасение, ние сами трѣбва да извършимъ това. И имаме всичкитѣ условия да го извършимъ. Законътъ не е да бждемъ всички еднакво учени; всѣки трѣбва да знае толкова, колкото му е потрѣбно. Нѣкой казва: „Мозъкътъ ми е малъкъ“; азъ му отговарямъ: „Ако не можешъ да гледашъ малъкъ конь, какъ ще можешъ да гледашъ по-голѣмъ; ако имашъ малко сърце и не можешъ да го управлявашъ, какъ ще управлявашъ Друго по-голѣмо сърце, което има по-голѣми желания ?“ Какво трѣбва да правимъ? Не трѣбва да мислимъ за бждешето, а да използуваме всички блага, които ни дава днешниятъ день, за добро; той ни носи всички бждащи блага. Законътъ е такъвъ, че Богъ, Който е далъ условия за този день, ще ги даде и за другитѣ: нѣма защо да мислимъ какво ще стане съ насъ въ бждаще, а трѣбва да бждемъ спокойни: има извѣстни закони, които регулиратъ отношенията на хората. Че може нѣкой да направи пакость, това не е никакъ произволно; то ще стане по самия законъ. Всѣко нещастце, обаче, ще ви донесе благословение; всѣка мжчнотия ще разкрие за васъ новъ хоризонть. Туй можете да провѣрите всѣкога, и затова не трѣбва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случатъ. Нѣкои ме питатъ по политическия животъ на България: „Какво ще стане съ нея?“ — Чудна работа! Че какво е станало сега? На България й правятъ малко
— 78 този процесъ, вие сте вече сформирани, имате 32 зжба, сте въ възрастЬта на Христа — 32 години. Сега, да направя единъ малъкъ разборъ, какъ апостолъ Павелъ е схващалъ любовьта. За да разберемъ любовьта, трѣбва да сравнимъ това понятие съ противоположнитѣ нему понятия. Когато човѣкъ иска да опише нѣкой прѣдметъ, трѣбва да намѣри отличителнитѣ му бѣлѣзи; оПисва, напр., единъ конь, една крава, овца, вълкъ и т. н. — трѣбва да намѣри бѣлѣзитѣ, които отличаватъ. едно отъ друго всѣкр отъ тия животни. Въ описанието правимъ разборъ обикновено на външната страна, но можемъ да направимъ разборъ и на вжтрѣщнитѣ особености, като изтъкнемъ разликитѣ, които сжществуватъ между тѣхъ, Въ съврѣменния свѣть всички хора искатъ да сж краснорѣчиви оратори, понеже всѣки знае, че единъ ораторъ съ силата на словото може да влияе на тълпата, Но апостолъ Павелъ казва: „Ако имамъ всички краснорѣчия, които човѣшкиятъ езикъ може да добие, нѣщр повече, дори ако имамъ краснорѣчиетр на ангелитѣ, а не разбирамъ любовьта, нищо нѣма да ме ползува“: отношението ше бжде сжщотакова, както когато гледаме една ябълка самб отъ вънъ. Сега всѣки у насъ се запитва каква ще бжде неговата сждба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекатъ да ви питать, и вие ше бждете на почитъ, ако вашето пророчество се сбждне. Но апостолъ Павелъ казва: „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и планини да прѣмѣствамъ, а люборь нѣмамъ, нишо не съмъ". Тия нѣща, които ставатъ днесъ, не съста
83 — на мравкитѣ епо-лошо оть вашето? Тѣ сж хиляди пжти по-щастливи отъ васъ: тѣ не усѣщатъ тия страдания, които рие усѣщате. Трѣбва да съжаляваме само ония кора, въ които се е пробудило божественото съзнание, които разбиратъ любовьта, доброто и злото, които страдате» и се терзаятъНѣкой хора казватъ: „Менѣне ми върви ръ свѣта — азъ съмъ нещастенъ човѣкъ“. Отговарямъ: „Защото любовьта не те е посѣтила, затова си нещастенъ“. „А защо не дохажда?“ — „Защото си нетьрпѣливъ“. — „Ама мжча се да бжда търпѣливъ". — „Хубаво, почналъ си“. — „Пакъ не ми върви. — Защото не си благосклоненъ. Ще кажете: „Тия нѣща сж много хубави и лесни да ги направи човѣкъ, ще ги направимъ“; но не ги правите. Азъ ви казвамъ като лѣкарь: „Всинца сте болни"; защото не съмъ срѣщалъ човѣкъ здравъ въ пълния смисълъ на думата; напълно здрави сж само светиитѣ и ангелитѣ, които живѣятъ на Небето; хората сж болни разбира се, не въ еднаква степень. Единъ лѣкарь, като влѣзе въ кжщата ви, ще ви каже; „Вашата кжща не е хигйенична, защото е на сѣверъ; ще излѣзете отъ тая стая ще се прѣмѣстите въ южна ; трѣбва дд“ държите прозорцитѣ доста отворени, за да влиза чистъ въздухъ и свѣтлина; ще промѣните постелката; ще обърнете внимание на храната и т. нЛ И любовьта казва сжщото — „Вашата стая е на сѣверъ, нехигиенична, трѣбва да влѣзете да живѣете въ южна стая, дѣто слънцето може дз ви огрѣе", сир. тя иска да каже: „Трѣбва да бждете търпѣдиаи и благосклонни“. Тя казва: „Тора сж моитѣ двѣ ржцѣ, съ които постоянно работя — тѣ сж ржцѣтѣ на любовьта“. И
Важностьта на малкитѣ нѣша. „Гледайте да не прѣзрете едного отъ тѣзи малкитѣ, защото ви казвамъ, че ангелитѣ имъ иа небесата винаги гледать лицето на Отца Моето, Който е иа небесата“). Изобщо хората отъ двата пола иматъ стремежъ към велики нѣща, къмъ голѣми работи; всѣки, по еДна вжтрѣшна слабость, прѣзира малкитѣ работи. Даватъ ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да сж хилядо, 10, 100 хилади лева, разбирамъ, цо петаче — азъ не съмъ просякъ!“ ДаВатъ ви единъ орѣхъ — „Ти ме обиждашъ; Да ми дадешъ 5-т-Ю кгр., разбирамъ, но съ единъ орѣхъ ти, господине, иодигравашъ ли се съ мене?“ Като се стремимъ къмъ голѣми работи, ние гледаме дй се запознаемъ и съ високостоящи хора — съ царе, министри-прѣдседатели, началници, учени, философи; за по-низкостояшитѣ социално хора казване: „Той е невѣжа, простакъ!“ Отъ едиНа до другия край на нашия животъ виждаме Лрѣзрѣние къмъ маЛ| иѣ работи и търсене само на голѣми нѣща. Нб Христосъ се обръща къмъ Своитѣ уйейицй и ги прѣдупрѣждава да не прѣзиратъ малкитѣ. Зашо? „Ие Ти прѣзирайте, защото вие обиждате тѣхнитѣ ангели, които имъ служатъ на небесата Ако прѣзирате тия малкитѣ, вие прѣ) Ев. Матея 1&10.
136 зирате ангелитѣ, на които малкитѣ сж дѣца.“ Когато искаме да раЗцѣпимъ едно дърво, най-първо издѣлваме малки остри клинове, и тѣ, като влѣзагь, отварять мѣсто за голѣмитѣ. Ако клинОветѣ бждатъ голѣми и тжпи, какъ те се забиятъ? Тъй че, малкитѣ нѣща отварять пжть на голѣмитѣ. И въ свѣта цѣлиять процесъ на развитието върви отначало съ тия дребни нѣща, крито вие прѣзирате; на тѣхъ се дължи всичкиятъ прогресъ на вселената. Ние казваме, че ралото цѣлъ свѣтъ храни, че, като изоре орачъть добрѣ нивата и я посѣе, тя дава голѣмо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играятъ ония милиарди чербейчета, който сжщо прѣораватъ нивата. Понеже сме възпирани тъй, че да прѣзираме слабитѣ, ние, и каТо влѣземъ въ Християнството, ноГимъ, подъ овчата кожа, инстинктйтѣ на вълка, и вижъ, че по едно врѣме подъ тая невикна прѣмѣна си покажемъ сроитѣ Нокти; не забравяме своитѣ стари ндвиЦи: щомъ нѣкой ни вземе единъ Трошъ — скоро прошение въ сжда. Открадне ли 5—10 хиляди лева — „А, бравоГ му речемъ. Обаче, онзи, който краде много, не е придобилъ този навикъ изеднъжъ; най-напрѣдъ той е взепъ отъ баща си едно петаче, пбслѣ — единъ гологанъ, лослѣ — грошъ, петь гроша, десеть гроша и т. н. Въ всѣко отношение този законъ е вѣренъ. Когато йрѣзираме малкитѣ причини, ние пропущаме голѣмитѣ прспѣдствия въ работата. Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължать на това прѣзрѣние на малкитѣ нѣща въ миналбто. И затуй Христосъ се обръща къмъ Своитѣ ученици и Имъ казва да не
138други дреболии, почива нашиятъ ежедневенъ животь. Това е по отношение на тѣлото; но и по отношение на ума именно малкитѣ мисли и желания причинявать радость и веселие въ живота. Нѣкой пжть се смѣемъ на дѣцата, че ги занимавали дребни мисли; не мислитѣ, а зрънцата, които спомагатъ за развитието на голѣмитѣ нѣща, сж дребни. А защо не трѣбва да прѣзираме малкитѣ; защо не бива да прѣстжпимъ втората Божествена заповѣдь: „да любимъ ближнитѣ си“? Всѣко живо сжщество, което има отношение къмъ нѣкого, което принася полза, не трѣбва да го прѣзираме. Може това сжщество да е гължбъ, кокошка, овца, волъ, конь, магаре, за всѣко отъ тѣхъ има книга, въ която се пише: днесъ сте натоварили магарето съ толкова, утрѣ съ толкова — тамъ се пише, и като му прѣсмѣтне Господъ по 5 лв. на день, слѣдъ 100 години — ако речемъ, че ви е служило прѣзъ цѣлъ животъ — какъвъ капиталъ ще имате да му плащате? Единъ день ще се озовете, като оня длъжникъ, че му дължите 10 хиляди таланта. Ще кажете: „Азъ не помня“; но Господь е записалъ въ книгата, че дължите толкова. Тъй че, всинца ние дължимъ на тия малкитѣ. Сегашното наше развитие, сегашнитѣ наши мисли, сегашнитѣ наши желания ние дължимъ на тия малкитѣ, за които говори Христосъ, и, слѣдователно, като имъ дължимъ, трѣбва да имаме любовь къмъ тѣхъ, да знаемъ, че сж работили за насъ и че ние трѣбва да работимъ сега за тѣхъ. И пжтемъ ще кажа нѣщо за една загадка. Често сж ме запитвали: защо ангелитѣ се интересуватъ за хората, какво общо иматъ съ тѣхъ. Едно врѣме, когато ангелитѣ сж били въ нашето положение, като хора на зе
~ 139 мята, ние сме били въ положението на животни и сме имъ служили, тѣ ни дължатъ много, и сега Господь ги кара да ни се отплашатъ. Сжщо и великитѣ ангели не прѣзиратъ по-малкитѣ свои събратя, защото послѣднитѣ сж работили за тѣхъ. Вие може да имате слуга невѣжа, но не знаете отношенията на този слуга къмъ васъ, защо Господь fo е докаралъ въ вашия домъ. Връзката ви съ него не е отсега; тоЗи слуга много пжти е бивалъ въ вашия домъ; вие не знаете, но Господь знае; той, може-би, много пжти е избавялъ живота ви отъ погибель; слѣдователно, трѣбва да имате всичката любовь и снизхождение къмъ него. И тогава си обясняваме този великъ Божественъ Законъ — да имаме любовь къмъ по-малкитѣ. Любовьта не е за великитѣ хора, за ангелитѣ, за светиитѣ, тя е за малкитѣ, дребнитѣ, бѣднитѣ, пропадналитѣ братя. Ето защо у майката се развива такава силна любовь къмъ дѣтето; тя го обича по силата на този Божественъ Законъ, че трѣбва да го обича. Обича го ей-тьй по единъ вжтрѣшенъ огънь, защото Господъ инкогнито е влѣзълъ въ него. Вие искате да видите Господа, а когато Той дойде въ това дѣте, вие казвате: „Защо, Господи, ми даде това дѣте?“ Всѣки день викате Господа и всѣки день Го пждите. И минавате за умни хора! Такова поведение държите не само вие, но и цѣлъ свѣтъ-Господь всѣки день ви опитва ума, да види колко Го обичате и колко говорите истината. Едно врѣме, когато свѣтьтъ се развалилъ, разнесло се, че Господь тръгналъ по земята, да види какъ живѣять хората, и послѣднитѣ рекли: „На небето сега нѣма Господь, нѣма кой да ни контролира, ше живѣемъ
143 — ваме единъ човѣкъ, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е въ него. Па и когато правимъ добро, ние помагаме на Господа. Когато помогнемъ нѣкому, и неговиять ангелъ, който е на Небето, ще бжде въ наша услуга. Слѣдователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трѣбва да слугуваме на малкитѣ, и тѣхнитѣ бащи, ангелитѣ на Небето, ще ни приематъ въ своя домъ и ще ни нагостятъ, ще бждемъ като у дома си. Услуга за услуга, любовь за любовь -~ така е свѣтьтъ. Сега, знаете ли защо Христосъ се е обърналъ съ тази мисъль къмъ Своитѣ ученици ? Прѣзирането - туй състояние трѣбва да изпждите изъ своята душа. Напр;, срѣщате единъ човѣкъ, когото не познавате; въ васъ се заражда прѣзрѣние, че той, можеби, стои по-долу отъ васъ; ако само констатирате невѣжество и му помогнете, то е друго, но, ако го прѣзрете, внасяте отрова. Отъ прѣзрѣнието се е родилъ съврѣменниятъ аристократизъмъ, каститѣ едни благородни, други неблагородни, едни богати, други сиромаси. Ако разбираме отношенията на нѣщата, ще видимъ, че не трѣбва да ни е срамъ отъ бѣднотията, защото тя е служба, дадена намъ да я носимъ: трѣбва да бждемъ малки, трѣбва да бждемъ бѣдаи. за да станемъ богати. То сж два противоположни полюса, между които именно лежи развитието. И всѣкога движението е отъ по-голѣмитѣ къмъ по-малкитѣ, сир. Господь всѣкога се стреми къмъ дребнитѣ, Той не се занимава съ велики работи. Той е направилъ свѣта, но управлението на цѣлия свѣтъ не Му прави толкова удоволствие, колкото, когато се занимава съ дѣната. Неговата работа е, когато види хората, че грѣшатъ, да ги учи, и съ това Той дава и намъ примѣръ, да не
— 148 — видѣлъ човѣкъ дз свири нд кръста си. Влѣзете въ концертна стдя и виждате, че на свиренето на кръстъ хората ржкоплѣскатъ, безъ да мислятъ, ме и тѣ иматъ кръстове, страданията, че и тѣ свирятъ. Но най-важното въ това свирене на кръсть е пазенето на тактъ. Като вдигне капепмейсторътъ своята пръчица и замаха съ нея, всички трѣбва да внимдваТъ и да се ржкаводятъ отъ него, Й движението нд лжковетѣ ни причинява извѣстна прият ность, защото лжковетѣ вьрвятъ по извѣстна правило. Та, когато дойдемъ до дълбокия вжтрѣшенъ смисълъ на живота, когато иагласимъ неговитѣ струни — умътъ, сърцето, душата, живота, и като впрегнемъ въ работа лжка—човѣшката воля, чрѣзъ Духа на Капелмейстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадени най-приятната музика въ Живота си. Забѣлѣжете, че нръстътъ е велико, благословение, съ което Господи ни посѣщава на земята: отъ него излиза най-великата симфония, музика, пѣние, което се нарича спасение. Въ такова пѣние е спасението. Когато Христосъ страдаше на кръста, ангелитѣ горѣ, на Небето, не Плачеха, а пѣеха. Всички затворници въ ада се радваха, че иде тѣхниятъ Спасители. Сжщо и когаго Той се роди на земята, ангелитѣ дойдоха да извѣстятъ идването Му пакъ съ пѣение. Значи, когато се създаваше този Инструменти», тѣзи Струни, този Лжкъ на нашата вѣра» ангелитѣ пѣеха горѣ, на Небесата. Съврѣменниятъ християнинъ казва: „Горко ни! Земята е плачевенъ долъ, животътъ е брѣме, нѣма смисълъ“. За глупавитѣ хора, които не знаять и не желаятъ да свирятИ, които не знаять да стѣгатъ своитѣ струни, който не слушатъ Капел
— 154 вече и по-отдалечъ, отколкото сега слушате — сега тѣ сж много дебели, нѣмате даже музикална способность, схващате само най-грубитѣ тонове — вие ще забѣлѣжите, че въ цѣлата вселена се двиЖать извѣстни тонове, които прѣдметитѣ — изворитѣ, дърветата, листата — издавагь, и ще чуете велика музика, която се разнася оп» едина край на свѣта до другия, и тогава ще разберете вжтрѣшния смисълъ на живота. И Христосъ чрѣзъ Своето възкресение иска да ви въведе въ тая концертна зала. Той ще плати за васъ, ще ви даде по единъ билетъ, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влѣзете въ оназй зала и видите онзи концертъ, онова свирене? Това е вжтрѣшниятъ дълбокъ смисълъ на Христовото възкресение. Това е животътъ, който се развива между ангелитѣ, отъ най-низшитѣ до най-висщитѣ. Навсѣкждѣ въ свѣта има туй Божествено проявление, и, понеже не можемъ да намѣримъ тази вжтрѣшна връзка, ние считаме, че между всички явления нѣма връзка. И когато чуете думитѣ: „Миръ вамъ!“ трѣбва да сте готови, какво ще ви заповѣда Капелмейсторътъ да свирите — да пѣеТе ли или да-нлачете. Когато Господь вдигне Своята пръчка и каже: „Миръ вамъ!“ мжжътъ, който не знае да пѣе, почва да вика, и неговото пѣние вече се нарича биене. И той бие тжпана, но го бие накриво. Жената, и тя по нѣкой пжть бие накриво тжпана. Господь казва: „Ти не си научилъ да биешъ тжпана, еди-кой тонъ не вземашъ вѣрно, не си оправилъ гласа си, нагласи, постегни малко струнитѣ на своя животъ, на своята душа“. Пакъ каже: „Миръ вамъ!“ и започвате да
— 188 — учите, и този букварь е станалъ вече на парцали. Долу вашитѣ буквари, вземете читанкитѣ. Разбирамъ човѣкъ да държи букваря една, двѣ, три години, но 100 години да срича се букваря, това не разбирамъ. „Читанкитѣ“, казва Христосъ, „вземете сега“. А на онѣзи, които сж свършили читанкитѣ, казва: „Долу читанкитѣ вземете граматиката, аритметиката, физиката, химията, Законъ Божи и тръгнете напрѣдъ. Доста това блѣение". — „Вѣрвашъ ли, че Христосъ е дошълъ“ 1 Повече нѣщо се изисква оть васъ. Слушайте какво говори Христосъ и научете туй, което Той е донесълъ. Тогава само ще научите дълбокия смисълъ на този животъ. И когато имате способностьта да мислите, да дѣйствувате и да създавате, вие имате прѣимущество скрито въ себе си, имате богатства, рудница, която трѣбва да разработите —вашия умъ, вашата воля. Питамъ ви сега: работили ли сте върху вашия умъ и върху вашата воля или досега само сте блѣели надъ вашия букварь? Ако Христосъ, Който иде, направи ревизия въ вашитѣ домове, ше провѣри напълно да-ли сте се занимавали. Азъ не подразбирамъ ония, обикновенитѣ кжщи, които сте направили, а ония, въ конто сега живѣете, съ които сега сте дошли тукъ. Христосъ ще види да-ли въ тия килийки, въ тия стаи има разумна човѣшка мисъль и дѣйствие или има овчи извержения. И този послѣденъ торъ е хубавъ, но грѣхота е единъ човѣкъ, когато баща му го е пратилъ на училище, на когото е далъ всичкитѣ условия да стане разумно сжщество, да остане вънъ и да блѣе. И когато ангелитѣ слѣзатъ и пакъ се върнатъ на Небето да рапортиратъ за хората, какво ще кажатъ горѣ? — „Долу тѣ още
194 една жена, не я харесва, иска да я парясва — не знае какъ да изважда. Не е врѣме сега да се изважда. Намножатъ му се дѣца, иска да ги изпжди, защото не били умни. Трѣбва да ги научи. Какъвъ великъ законъ се крие въ тия четири правила: да знаешъ какъ да събирашъ, какъ да изваждашъ, И така нататъкъ! То е дълбока наука, която съ хиляди години седи прѣдъ хората. Ние сме научили само механическата страна на смѣтането. Когато почнемъ да се събираме съ светиитѣ, съ ангелитѣ, когато се съберемъ съ Бога, тогава ще научимъ истинското събиране Единъ грошъ и още единъ грошъ правятъ два гроша; но, ако въ събирането има и минусъ и плюсъ? Нѣкои казва: „Мога да събирамъ“. Ама какъ — съ плюсъ или съ минусъ? „Имамъ“ казва, „минусъ двѣ хиляди лева“. Колко врѣме ти трѣбва да работишъ, за да ги изплатишъ? „Имамъ плюсъ двѣ хиляди лева“. А, ти си богатъ човѣкъ, може да располагашъ и да правишъ добро на други. Този е основниятъ законъ на Христа. Тази овца вие ще съберете и ще извадите; тя ще ви даде елементитѣ. Ако посѣтите единъ овчарь, той ще ви научи основния законъ на събирането и изваждането: като подсири млѣкото, една часть ще събере, друга ще извади вънъ. Ако знае какъ да извади непотрѣбното, той ще спечели, ако не знае, ще изгуби. И вие, ако знаете какъ да подсирите вашето млѣко, какъ да събирате едното и какъ да изваждате другото, когато доде да балансирате вашата смѣтка, ще кажете: „Сега имаме печалба“. Имате ли загуба, това показва, че не сте употрѣбили онзи разуменъ принципъ на Христа, а сте били овца, която е само пасла и блѣла прѣзъ
201 •живѣлъ въ наше врѣме, щѣше да минава за виденъ писатель, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава. Защо Христосъ изважда този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забѣлѣзва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ — човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а изпуска настоящето и бждещето; човѣкъ, който се е влюбилъ, като мома или момъкъ, въ своя портрети, който, кждѣто ходи, само него вижда. Чудно е, когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Еднъжъ наблюдавахъ единъ български писатель: бѣше седналъ на видно мѣсто, имаше до него огледало, запуши цигара, обърне се и се ( огледа въ огледалото, като-че си дума: „Красивъ съмъ, правя впечатлѣние на хората". Пакъ ще запуши и позира прѣдъ огледалото. Нко единъ день това огледало се разруши, ще се разруши и неговото щастие. Фарисеятъ мяза на този типъ, влюбени въ себе си. И виждате, като се обръща къмъ Господа, колко сж интересни неговитѣ думи — „Боже, благодаря Ти, че не съмъ като другитѣ човѣци; азъ съмъ нѣщо повече“. Но философията му е именно тукъ погрѣшна, защото Богъ е създали всички човѣци. „Не съмн като другитѣ хора“; ами какво си? Да си ангели, не си; отъ сжщата каша си направени, и въ твоитѣ жили тече сжщата кръвь. Иска да лъже и себе си, и Господа. Ето първата лъжа, която той употрѣбява. И Господь му казва: „Не говоришъ истината“. Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява съ по-възвише нитѣ отъ себе си, съ ангелитѣ, а съ долнитѣ типове, съ прѣстжпницитѣ, че не билъ като тѣхъ.
211 — стоевитѣ, като на човѣкъ, който краде, взема, но и дава „бащата и майката крадѣха, хайде азъ да дамъ, да облагодѣтествувамъ, дано Господь да ни прости грѣховетЬ-. Очи има кафяви или винени бѣлѣгъ на естествена мекота и добродушие, които чакатъ само своето врѣме да се проявятъ. Глава правилно развита, като главата на Сократа. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣсть, която му показва грѣшкитѣ, и той не се свѣни да ги изповѣдва и прѣдъ Бога, и прѣдъ човѣцитѣ, и прѣдъ себе си. Нѣма прѣдвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но въ нея той е поставилъ образа на Добрия Богъ, а не своя. Всѣкога вѣрва, че този Добъръ Господь ще го изведе на видѣло. Има повече вѣра въ Него, отколкото въ себе си. Има правилна философия: не се сравнява сь по-низкостоящитѣ отъ него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледамъТебе, ангелитѣ, светиитѣ, какво съмъ азъ? трѣбва да се повдигна, трѣбва да бжда като Тебе. Грѣшникъ съмъ; дѣди, прадеди и азъ човѣци не станахме; ямъ, пия, но съмъ станалъ като свиня; прости ми, че не мога да използувамъ благата, които Си ми далъ“. И какво казва Христосъ? Този човѣкъ, който съзнава грѣшкитЬ си, има единъ възвишенъ идеалъ, единъ день той ще надмине фарисея. Какъ може да бжде това? Богатитѣ хора се уповаватъ само на своитѣ ренти иди доходи, нищо не работятъ, а само бистрять политиката, обществения животъ. Други, които ставатъ сутринь рано, работятъ по 10 часа
— 221 — тази молитва, която ще принесете въ черква, има ли извѣстна връзка съ сѣмейния животъ, може ли да ви помогне? И тази черква трѣбва да я намѣрите, дѣ е тя? Учительтъ най-първо прѣподава на ученицитѣ за извѣстни елементи и ги оставя сами да разрѣшатъ задачата, да намѣрятъ отношенията на извѣстенъ'законъ. Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“. Ако ние сме храмове Божи, като влѣземъ въ тайната ни стаица прѣдъ Бога, какъ трѣбва да влѣземъ? Ако влѣземъ като фарисея, Христосъ ще ни каже: „Не сте постигнали цѣльта си“. Ако влѣземъ като митаря и признаемъ погрѣшкитѣ си, обѣщаемъ, че ще ги изправимъ, ние ще сполучимъ и ще чуемъ Христовия отговоръ: „Ти си оправданъ, имашъ бждеще“. Може-би учительтъ да намѣри въ тетрадката много погрѣшки, ученикътъ не трѣбва да каже: „Колко е дребнавъ — само три погрѣшки“! Той може да я зацапа, може да задраска 4—5 думи, и ученикътъ да каже: „Развали ми тетрадката“. Да, ама ако искашъ да бждешъ съвършенъ, ти трѣбва да му се благодаришъ, че ти е обърналъ вниманието и на тия погрѣшки, зашото тритѣ погрѣшки може да станать повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрѣшката е като въшката: ако я оставишъ, едната въ седмицата може да навъди хиляди. Доста е една погрѣшка да изпрати човѣка на позорния стълпъ. Доста е, по сжщия законъ, една добродѣтель да ви издигне въ Небето и да ви постави между ангелитѣ. Дайте условията, и, ако една постжпка е погрѣшна, ще ви снеме, ако е добродѣтелна, ще ви въздигне. Слѣдователно, обръщайте внимание, както върху една добродѣтель.
255 разсжждаване. Първото нѣщо, което единъ християнинъ трѣбва да направи, е да се освободи отъ всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Единъ логикъ може да се освободи веднага отъ тѣхъ. Д единъ ученикъ може да провѣри доколко е правилно, напр., това прѣдложение: „Човѣкъ е сжщество съ два крака; всѣко сжщество съ два крака е човѣкъ; слѣдователно, и кокошката, която има два крака, е човѣкъ“. Заключението е много правилно; но именно двата крака не сж онѣзи нѣща, които характеризиратъ човѣка — той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човѣка, то сж: неговиятъ умъ, неговото сърце, неговата душа. Това сж три елемента. Краката или ржцѣтѣ сж само единъ изводъ или единъ външенъ физически продуктъ за човѣшката дѣятелность. Когато човѣкъ трѣбва да прояви дѣятелность, трѣбва да има ржцѣ и крака. Условията ще ги създадатъ. Ще попитате какви ще бждатъ. Тѣ ще съотвѣтствуватъ на срѣдата. Ние казваме, че извѣстни органи е невъзможно да се измѣнятъ, докато сжществото живѣе въ една и сжща срѣда. Лко вземемъ рибата, ще кажемъ, че перкитѣ, съ които тя плува, сж необходими за нея въ водата, и че тѣ не може да се измѣнятъ; обаче, ако рибата излѣзе изъ водата, ако може да направи това и рече да стане човѣкъ, нейнитѣ перки трѣбва да се прѣвърнать въ ржцѣ и крака. Ние, които искаме да минемъ въ духовния свѣтъ, сме като рибитѣ, потопени въ една срѣда. Ако искаме да се запознемъ съ ония условия, въ които живѣятъ ангелитѣ, послѣднитѣ ще ни кажатъ тъй, както ние ше кажемъ на рибата, ако тя иска да
258 .ветЬ. Тогава, „познанието“ подразбира познаването на почвата като срѣда за клонищата, а за коренитѣ — кат условие за придобиване храна за клонищата листата и цвѣтоветѣВие сте, да кажемъ, долу въ кОренитѣ; като пжтувате по това дърво —-дървото на живота — тамъ има двоякъ животъ, Материаленъ въ коренитѣ и духовенъ въ клонищата. Тѣ сж като подлогъ и сказуемо. Свѣтьтъ иа духоветѣ, на ангелитѣ, който нѣкой наричатъ астраленъ свѣтъ, е свръзката: между човѣшкия свѣтъ (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествения свѣтъ. Онзи, който говори, е Богъ — Той прѣдставлява сказуемото, изворъ на знание, сила и животъ; човѣкътъ е подлогътъ, почвата, която приготовлява соковетѣ на живота, а спомагателниятъ глаголъ „е“ — това сж духоветѣ, ангелитѣ, които свръзватъ физическия свѣтъ съ духовния и кОито прилагатъ законитѣ за хармоничното дѣйствуване на тия два свѣта. Вие може да имате подлогъ, може да имате сказуемо, но, ако нѣмате тази свръзка, нѣмате изречение. Ангелитѣ именно внасять въ насъ познанието за Бога, безъ което не можемъ да имаме никакъвъ животъ въ себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощемъ зимно врѣме, треперите и се приличате на мѣсечината. Пита ви нѣкой: „Защо седите тукъ?“ —“Припичамъ се.— „Ама нѣма слънце“. —„Ти си слѣпѣ човѣкъ, ти се Лъжешъ; това слънце прлека-лека ще ме стопли“. Когато нѣмате прѣдстава за Бога, това показва, че между Бога и васъ има извѣстна празнина, извѣстна прѣграда, която прѣсича връзката
— 260 — разбиратъ, сж за тѣхъ пустиня, въ която нищо не расте, нищо нѣма. Когато Христосъ е говорилъ за „вѣчния животъ“, Той е билъ много внимателенъ. Той е попълнилъ всички междини, съединилъ е свѣтоветѣ въ едно цѣло: „духовния“ — съ свѣта на ангелитѣ, Божествения“ — съ свѣта на Тройцата, „физическия“ — съ свѣта на човѣцйтѣ —• дуШитѣ. Затова Той казва: „Азъ съмъ пжтьтъ отъ Истината за живота; Азъ свръзвамъ тия два свѣта и водя еднакво и. къмъ свѣта на ангелитѣ, и къмъ свѣта на Бога, на Истината. Слѣдователно, онзи, който Ме послѣдва и тръгне по тоя пжть, който Азъ ще му посоча, ще намѣри Онова необходимо благо за своята душа — Божествения миръ“. Затова Той още казва: „Миръ ви давамъ, Моя миръ ви оставямъ“. А мирътъ е чадо на Небето, Той е отгледанъ въ жилишето на Бога.. Отъ горното заключаваме слѣдното: Пжтьтъ — това е движението на Духа въ разумното приложение на законитѣ въ при-. родата; животъть — това е хармоничното организирание на елементитѣ и развитието на силитѣ въ Божествената душа; Истината — това е проявлението на Единия Богъ, Който създава условията, при които човѣшкиять духъ и човѣшката душа могатъ да се стремять къмъ нѣщо по-добро и посвѣтло въ тоя обширенъ свѣтъ. Да вземемъ „вѣчния животъ“, като изворъ, който изтича изъ нѣкой планински върхъ на Божеството, подъ нѣкой скала: водата е елементъть, който носи живота, течението на рѣката — пжтьтъ на туй слизане къмъ по-долна посока, къмъ понизшъ свѣтъ. Затова Христосъ казва: „Азъ излѣзохъ отъ Истината — отъ Бога и слѣзохъ въ мате
261 риалния свѣтъ, за да помогна на хората, да ги напоя съ тазй жива вода“. Затова Той казва пакъ на друго мѣсто: „Азъ съмъ жива вода“. ТиЯ три нѣща, за които ви говоря: вѣченъ животъ, Богъ, Иисусъ Христосъ; пжть, Истина и жйвотъ сж свързани помежду си. Ако водата не извира изъ планинския върхъ, й ако не потече по този пжть, по коритото на рѣката, за което Христосъ говори, не може да принесе очакванитѣ блага И отъ чисто християнско гледище трѣбва да се намираме близо до този изворъ. Живиятъ Христосъ е Изворътъ, само трѣбва човѣкъ да знае какъ да пие отъ водата на тоя Изворъ. Не казвамъ, че вие не знаете да пиете, но пиете на 500 или 1000 километра далечъ отъ Извора, и тогава казвате, че знаете какъвъ е Христосъ. А пъкъ не знаете колко други елементи сж влѣзли въ тази вода, размжтили сж я, та сж заблудили вашия вкусъ. Трѣбва Да тръгнете нагорѣ по течението на рѣката; пжтьтъ е малко дълъгъ, по кра-. ката ще излѣзатъ пришки, ама, като додете до Извора, ще кажете: „Това разбирамъ вода“. А онѣзи, които не могать да отидатъ до Извора ще пиятъ мжтна вода; мжтна, защото пъкъ безъ вода е още пО-лошо. Азъ ви казвамъ, макаръ и да ви излѣзатъ пришки по краката, идете при Извора и пийте отъ Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистьръ и свѣжъ умъ, добро сърце и широкъ погледъ. Трѣбва много трудъ, много работа надъ себе си, за да може човѣкъ да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които единъ день ще го повдигнать да бжде съгражданинъ на Небето, да живѣе между светиитѣ и ангелитѣ.
— 268 — начертаяъ пжтьтъ, по иойто трѣбва да се върви. Тѣ съединяватъ, тѣ затѣгатъ разединенитѣ части на живота. И онзи, който се вгледай въ тѣхнитѣ витлообразни нарѣзи и въ ржката, която ги завинтва, ше разбере дълбокия смисълъ на великитѣ закони, които движать всичко къмъ опрѣдѣлена цѣль. Това сж Божествени сили, които споредъ Божията воля скоро ше се явятъ въ живота и ще намѣстятъ и турять на своитѣ мѣста разгласенитѣ елементи, ще насочатъ Божественитѣ сокове къмъ човѣшката душа, ще поставять душата въ нейната истинска срѣда, ще й създадатъ най-сгодни условия за нейното развитие, ще й внесатъ истинскитѣ елементи на живота. Тогава нашата душа ше бозае, тъй както дѣте бозае отъ гръдитѣ на майка си, здраво, чисто и непримѣсено млѣцо. Тогава въ нашето подсъзнание ще се явятъ коренитѣ на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволътъ, ще израснатъ клонищата, ще се развиятъ листата на нашето самосъзнание, а въ вѣйкитѣ на това послѣдното ще се появятъ пъпкитѣ и цвѣтоветѣ на свръхсъзнанието — на ангелитѣ, Когато това стане, то ще бжде признакъ на духовната пролѣть, човѣшката душа ще се намѣри въ областьта на безсмъртието, извънъ ноктетѣ на смъртьта, грѣха и прѣстжпностьта. И ние съ положителна вѣра, съ положително знание, можемъ да очакваме неоцѣнимото богатство — плода отъ дървото на вѣчния животъ, листата на което служать за изцѣление на човѣшкитѣ неджзи, а самиятъ плодъ — за поддържанието на безсмъртието на човѣшката душа и единението й съ Бога. А това дедикосъбитие е на, прага на днешния животъ. (Бесѣда, държана въ София на 12. октомврий 1914 г.)

~ 2 ~

Духът и плътта

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Духътъ и плътьта". Сила и Животъ.-2-ра серия, Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки) в периода 1914, 1915, 1916 и 1917 г.. Издание София,1915 г., Царска Придворна Печатница, (стар правопис). Други издания на книгата : София, 1927, Пловдив 1933 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
отидете прѣдъ Господа, зашото въ васъ има отлйвъ, вие си омивате лицето и казвате: Ще снема отъ сърцето си товара, ще смъкна надолу утай китѣ на моя умъ, и тогава ще отида горѣ прѣдъ Господа. Миенето на лицето съ тегленето ржцѣ отгорѣ надолу — това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, омивате се и цѣлъ день пакъ бъркате вжтрѣ въ кальта. И работата не върви.' Какъ ше върви, кальта е у васъ! Трѣбва да бждете на нѣкое високо планинско мѣсто. Трѣбва да приложимъ този законъ, както казва ап. Павелъ въ „плодоветѣ на духа“. А тѣ сж: „любовь, радость, миръ, дълготьрпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание“. — Любовьта — това е бащата, радостьта — това е майката, мирътъ — това е тѣхното дѣте, значи, тѣ сж единъ трижгьлникъ, който спада въ божественитѣ нѣща. Който иска да бжде блаженъ, трѣбва да притежава тия нѣща. Тогава той е на Небето. Слѣдъ това идва втората категория, която отива къмъ Ангелитѣ: дълготърпѣние — това е бащата; благость — майката; милосердието — тѣхното чадо. Придобийте ги и ще бждете между ангелитѣ. Третата категория; вѣрата — то е бащата; кротостьта — майката: въздържанието — тѣхното дѣте. И тъй, азъ казвамъ, споредъ този законъ на подобието, вие трѣбва първомъ да имате баща. Кой е вашиятъ баща? Вѣрата. „Ама азъ нѣмамъ вѣра“. За тебе, приятелю, азъ имамъ лошо мнѣние. Щомъ нѣмашъ баща, та си роденъ отъ незаконни родители; тебе майка ти не те е родила по божественъ начинъ. Туй подразбирамъ, когато нѣ кой каже: „Нѣмамъ вѣра“. А когато каже: „Имамъ
—, I— вѣра“, — ублажавамъ те, ти имашъ баща, който е много благороденъ, който е отъ високо произхождение, огь царска фамилия. „Ама не вѣрвамъ въ този баща“, ти си послѣденъ негодникъ. Да дойдемъ на думата „кротость“. Казахме, кротостьта е майка; тя е отъ царска фамилия. Вѣрвашъ въ кротостьта, значи, имашъ майка. Ама не искамъ да бжда кротъкъ“,-—тогава, тисибезъ майка. Слѣдователно, единъ христианинъ трѣбва да имеГ баща и майка — вѣра и кротость, и самиятъ той е въздържанието. Когато кажемъ „въздържание“, трѣбва да подразбираме себе си — дѣтето на нашия баща — вѣрата и на нашата майка — кротостьта. НЬкои казватъ: „Азъ искамъ да Отида между ангелитѣ“. Може да отидешъ; но трѣбва да се родишъ отъ баща — дълготърпѣнието, и трѣбва да те зачене майка ти — благостьта, тя да те носи въ своята утроба и ти, като се родишъ, какъвъ ще бждешъ? Милосърдие — ангелъ, светия. Милосърденъ ли си, ти си ангелъ, ти имашъ горѣ, между ангелитѣ, баща — дълготърпѣние и майка — благость. Този е законъть, който регулира човѣшкия животъ: той е основание на една философия, която може да се прослѣди всѣки день. Той не е никакво прѣдположение; той може да се провѣри отъ всѣкиго. Не лъжа, както не обичамъ да ме лъжатъ. Да лъжа, значи да бжда глупавъ. както, и ако ме лъжатъ, ще бжда глупавъ. Изключва мъ закона за контраститѣ отъ себе си. Ако съмъ въ отливъ, отивамъ при Бога; ако съмъ въ приливъ, дохождамъ на земята на работа. А ако съмъ при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казвамъ въ една минала своя бесѣда: „Тамъ, кждѣто Господъ
всѣкждѣ е лошо. Значи, първото основание, първата опорна точка сте вие; втората е Христосъ — съединете се, както се съединява мжжътъ съ жената, както братъ и сестра се съединяватъ, защото въ съединението е силата, въ съединението има работа, градежъ, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. Това е мисъльта, която ви оставямъ: „Никой не може да положи друго основание“. А основанието е, че този животъ, който сега живѣете, е най-добриятъ животъ, който Господъ ни даде на земята; по-добъръ отъ него Господъ по никой начинъ не може да ти даде. Той е отличенъ, пъленъ съ такива блага, че ние можемъ да направимъ чудеса; вие още не подозирате какво голѣмо богатство е вложено въ него. Вие не подозирате какви сили носи зарадъ васъ бждещето, какво можете да бедете, какво можете да постигнете. Малкото дѣте въ утробата на майка си е микроскопично, но на деветия мѣсецъ става самостоятеленъ организъмъ, и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; слѣдъ други 20 години то става мжжъ и почва да мисли. По сжщия законъ човѣкътъ сега е микроскопично същество спрѣмо Бога, но единъ день, като се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великитѣ работи. Но, за да можемъ да се повдигнемъ, трѣбва да измѣнимъ формата на своята глава, на своя умъ, на своето сърце, на своя херактеръ, да почувствуваме великото съзвучие на живота въ своя духъ, и тогава ще минемъ въ чина ангелитѣ, ще се приближимъ къмъ Небето. Това е то новото основание на човѣка. (Бесѣда държана на 10 май 1915 г.
му отговорилъ: „Не зная“, той му казалъ: „Изгубилъ си1/ отъ живота1. Слѣдъ това го запиталъ: „Знаешъ ли нѣщо отъ геология? — „Не знамъ". »2/ си изгубилъ отъ живота си“. „Ями знаещъ ли математика?4 „Не знамъ. — „8/ отъ своя животъ си изгубилъ“. По едно врѣме се дигнала страшна буря, и се явила опасность да се прѣвърне лодката; тогава лодкарьтъ отъ своя страна попиталъ философа: „Умѣешъ ли да плавашъ? Послѣдниятъ отговорилъ: „Не умѣя“. Лодкарьтъ сега на свой редъ му казалъ: ЯЧ отъ живота си изгубилъ“. Сега, ние седимъ като този философъ и питаме какъ се е родиль Христосъ и какъ е дошълъ на земята, но, щомъ се подигне буря въ нащия животъ, дойдатъ извѣстни мжчнотии и страдания, не знаемъ да плаваме и почнемъ да потъваме. Тогава, кждѣ е вашата философия, математика, въ какво ви помагатъ тѣ? А математиката е наука — какъ трѣбва да построимъ разумно живота си; биологията — какъ трѣбва да туримъ клѣткитѣ въ редъ и порядъкъ; геологията — какво е нашето отношение къмъ земята и така нататъкъ. ъ живота на Христа има три периода, които сж важни — има ги въ всѣкой животъ — раждане. смърть и възкресение. Забѣлѣжете, че, когато Христосъ се роди, ангелитѣ се явиха на небето и възвѣстиха „миръ между человѣцитѣ“ ; значи, Христосъ се роди тържествено, но виждаме, че този търже ствующъ Христосъ трѣбваше да умре съ най-позорна смърть. А пита се: зашо трѣбваше така да умре? Съврѣменнитѣ хора умиратъ, и често сж ме питали защо умиратъ Има причини. Христосъ умрѣ оозорно и най-послѣ възкръсна. Сега ще направя
• • 1 ОТМШЬ защото и жена може да има мустаци, както иматъ и нѣкой животни, но има извѣстни качества, които я отличаватъ, и тия качества вѣчно ще прѣбждватъ въ нея — но у мжжа се намира оная друга божествена сила, която се казва мждрость. Когато любовьта и мждростьта се оженять, ражда се истината. Искате ли да узнаете истината, трѣбва да намѣрите баща си — мждростьта, и майка си — любовьта, и тѣ, като ви родять, ще ви кажать кое е истина — ще се прояви тази истина. Истината е по бащина линия, тя е пакъ мжжки полъ — тя е синътъ на тия двама. Бащата и майката, сир., мждростьта и любовьта, като зачнать, пакъ ще родять добродѣтельта; това е вашата сестра. А добродѣтельта и истината съединени, това е правдата. Така седи този въп съ. Искате ли да създадете този бисеръ, вашата душа именно трѣбва да го обработи. А кората съ какво се занимаватъ? Често питать: „Ами ти проповѣдвашъ ли нѣща съобразни съ цръквата?“ Отговарямъ: азъ проповѣдвамъ нѣща, които сж съобразни съ великия божественъ законъ; прѣдъ Господа не лъжа; да-ли моето учение е съгласно съ вашитѣ възгледа, за мене е безразлично; за мене е важно, моитѣ възгледи да бждать съгласни съ великия законъ, да не бжда лъжецъ прѣдъ Бога, прѣдъ Небето, прѣдъ ангелитѣ, прѣдъ светиитѣ — то е важниятъ въпросъ за мене. Ако всички така схващатъ учението и така мислятъ, нѣма отъ какво да се плашимъ. Нѣкой казватъ: „Ама ти имашъ цѣль да образувашъ нѣкоя секта“. Ония, които рбразуватъ секти, сж, споредъ мене, много дребнави хора. Секта всѣки може да образува — вземи брадва,
мм X — I» да има млѣко, но туй млѣко трѣбва да бжде и непокварено. Колко майки сж отровили своитѣ дѣца съ лошото си млѣко! Ако майката се гнѣви по нѣколко пжти на день, подиръ нѣколко дена ще отрови сь млѣкото си дѣтетб. Сжщо и свещеницитѣ, които по отношение на паството си сж на мѣсгото на майкитѣ, когато проповѣдвагь, и учителитѣ, когато прѣподаватъ, ако се смущавать и тревожагь, тровятъ своитѣ пасоми и питомци. Съврѣменнитѣ хора страдать отъ едно голѣмо невѣжество: тѣ много нѣща знаятъ — отъ геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небеснитѣ тѣла, какъ е създалъ Богъ човѣка, какъ послѣдаиятъ се е развилъ, — но сжщестзеното знание, необходимото словесно млѣко, тѣ нѣматъ. И знаете да на какво приличатъ тѣ ? Има анекдоти за единъ турски мждрецъ, който разправялъ, че знаялъ всичко, каквото ставало на Небето — въ колко часа ставалъ Господъ, какво правѣлъ, какво правѣли ангелитѣ. Като разправялъ еданъ день това на султана, послѣдниятъ повикалъ оше единъ, като него, философъ и като искалъ да ги изобличи, че има нѣща, които не знаятъ, рекълъ имъ: Желая да се поразходимъ съ моя параходъ насамѣ и да си поприказваме приятелски». Тръгнали. Като се разговаряли, сложида имъ тепсия съ хлѣбъ и млѣко; султанътъ рекълъ на съпжтницитѣ си да дробятъ залъци въ млѣкото; като надробили хлѣба, той разбъркалъ залъцитѣ и рекълъ: Всѣки да изяде своитѣ залъци», — Отдѣ да знаемъ кои чии сж?» възразили философитѣ. — Ами, като не знаете залъцитѣ, които вие сами дробите, какъ ще знаете какво става на Небето ?». Петъръ въ цитуванитѣ стихове по нататъкъ отправя слушателитѣ си къмъ живия камъкъ. Ние знаемъ, че има само мъртви камъни, отъ които правятъ хжщи; ала, както виждате, има и живи камъни. Ако можете ла изтълкувате думата камъкъ» на духовенъ езикъ, ще намѣрите, че има друго значение. Подъ думата камъкъ» въ духовенъ смисълъ се разбира завършени характеръ, въ който всички сили сж ура
вратарьтъ Ви — моля, останалитѣ 25 да платите нему». И Христосъ, когато забивате гвоздеи въ Неговото тѣло, казва: Повикайте ортака ми и ударете нему останалитѣ». Това, което става сега всѣки день, не е друго, освѣнъ останалитѣ тояги — половината възнаграждение, което сме поискали. Колко страдамъ, ще ми се пръсне душата!»; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили въ Господа! Болни сте — Да дойде лѣкарьтъ». Истинскиятъ лѣкарь, който ще ви излѣкува, нѣма да влѣзе въ кжщата, докато продължавате забиването на гвоздеитѣ. Туй, • което ви проповѣдаамъ, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всѣки може да приложи. Когато ви налети лоша мисъль, когато пожелаете нѣщо недобро, турете този твърдъ камъкъ въ пещьта, да се прѣвърне въ варь, съ която да бѣлосате душата си — да я направите да свѣтне. Така ако се упражнявате, ще видите какъ душата ви ще се озари. Това е учението, което проповѣдва апостолъ Петъръ. Вие го смѣтате простъ рибарь, но той е такъвъ рибарь, който е пекълъ и не е ялъ рибата сурова. Въ какао трѣбва да я Божествения огънь —Любовьта. опечете и вие? Въ И когато я опечете тдка, ще кажете: Вижъ, каква отлична риба!» Нко не станемъ сътрудници на ония, които живѣятъ на Небето, какво мѣсто ще имаме на онзи свѣтъ? И когато Господь казва да се самоотречемъ, да изгубимъ своя животъ, Той разбира да го изгубимъ не за свинетѣ, а за ония, които седятъ на по-високо стжпало отъ насъ; само тогава ще спечелимъ. Ще кажете, че този законъ е несъвмѣстимъ съ законитѣ на природата. Съвмѣстимъ е. Ония, които ще изядатъ соковетѣ, ще посѣятъ ново сѣме, и отъ него ново дърво ще израсте и даде плодъ. Слѣдователно, за да можемъ да израсремъ, трѣбва да влѣземъ въ пжтя на раззитието. Тогава ангелитѣ ще вземать участие въ нашата работа. А за да вземать участие, трѣбва да имъ платимъ нѣщо. За да ни посѣятъ единъ день наново, при по-добри условия на живота, трѣбва още отсега, докато живѣемъ на земята, да приготвимъ наградата.
— 12 — благодарение на нея, той не се разваля, не се вписва, не гине, и, когато вие имате марийния принципъ у васъ, вашето сърце не се разлага. Марта излиза отъ мари», което значи горчивъ, киселъ, буенъ; тъй че този горчивъ принципъ у васъ постоянно се люти, гнѣви, недоволенъ е, и това той го прави не отъ зла мисъль, но защото е единъ принципъ много активенъ, който, откждѣто мине, иска отворенъ пжть. Ако е Марта, ще видите, че сутринь, като стане въ кжщи, всички слуги сж на кракъ, викъ, крѣсъкъ; вдигне ли метла, всички бѣгатъ наполовинъ километъръ; тя казва: Всичко тукъ трѣбва да бжде въ редъ и поредъкъ». Тази Марта е и въ черкви, и въ училища, и въ сждилища — навсѣкждѣ я има. Тя е необходима: но не давайте прѣимущество нито на нея, нито на другата — нито на единия, нито на другия принципъ. Съ тѣзи дна принципа ще свържа други два принципа, които формулирамъ така: принципъ на виешето и принципъ на нисшето. Принципътъ, който се олицетворява въ Мария, прѣдставя виешето, 'което показва какъ да служимъ на Бога, какъ да сме въ хармония съ висшитѣ същества, които знаять повече отъ насъ, светиитѣ, ангелитѣ, знаять да се подминяватъ — ще седнемъ тихо и спокойно при нозѣтѣ на Учителя да се учимъ. Ще кажете: Колко сж учители ?» — Единъ е Той, единъ Учитель азъ познавамъ. Той може да има 250000 косми на главата, но това не ще рече, че сж 250030 учители. Едно дърво може да има много клончета, но тѣ не сж дръвчета. Обаче, въ дървото и клончетата му прониква единъ животъ. Така трѣбва да стои единството въ ума ви. И когато дойде Учительть, духътъ, който е въ васъ, били сте мжже или жени, трѣбва да слушате дълбоко въ себе си този гласъ меката нѣжность, гг на любовьта. Любовьта не е кисела. Кое въ живота обичате? Да си прѣдставимъ, че всичко въ свѣта е само отъ Марти; задигнали метли, вдигнали прахъ, викове — каква музика ще бжде то? Вѣрвамъ, че кжщитѣ щѣха да бждатъ добрѣ наредени, щѣше да има мебели хубави, хубави дрехи, всичко щѣше да
—— мм» рени горѣ, които означаватъ Божествения ' вѣть, има корени долу въ стомаха, които означаватъ физическия свѣтъ. Когато земята се обърне, вие се обръщате съ краката си къмъ Бога тогава коренитѣ на ващия стомахъ сж къмъ Бога Тъй че на всѣки 24 часа и краката, и главата ви се обръщатъ къмъ Бога. Главата и краката иматъ еднакво значение прѣдъ Бога, ззщото, ако влѣзете въ духовния свѣтъ, основа на нѣщата — тоз0 сж краката; върху тѣхъ почиватъ нѣщата. Казватъ нѣкои: „Защо ми сж краката?“ Защо ви е осноза? — За да съградите вашата кжща. Слѣдователно, тѣ сж почва, върху която градите вашата кжща, и почва, върху която вашето битие може да расте. Сега, въ това растене ние трѣбва да обичаме всички хора въ себе си, живи и умрѣлъ които иматъ отражение и живѣять вжтрѣ въ насъ. Вие имдте единъ Иванъ вжтрѣ и единъ вънъ; имате единъ ангелъ вжтрѣ и единъ отвъъъ; имате единъ дяволъ отвжтрѣ и единъ отвънъ — и Небето, и земята ецноврѣменно жрвѢятъ въ вашата душа. У васъ има добри и лоши духове, които се спогаждатъ. Нѣкои хора, ксито мразятъ лошитѣ духове, казватъ, че има споръ между тѣхъ и ангелитѣ, и мисдятъ, че тѣ се каратъ. Спорътъ е стмо, когато ние се намѣсимъ, а иначе межпу тѣхъ има равновѣсие. Щомъ се ние намѣсимъ, има борба. Когато има споръ между два духа, вие ги само слушайте. Спорътъ е разговоръ между тѣхъ. На ученицитѣ не е позволено да се мѣсятъ въ работитѣ на учителя. А лошитѣ и добри гѣ духове сж велики учители. Нѣмате право да сждите, вие трѣбва само да слушате. Законъть е такъвъ. Ако се намѣсите въ тая работа, ще ви биятъ; ще ви кажагь: „Слушай, ти си едно бебе, не трѣбва да се мѣсишъ, а да слушашъи Често нѣкои се оплакван», че ги нападнали лоши духове; но азъ имъ казвамъ: Тѣзи лоши духове не искатъ да знаятъ нищо зт васъ, тѣ не искатъ да знаятъ за вашето сжществуване; тѣ подъ сѣнката на вашето дърво само сж се спрѣли да разговарятъ, а вие сте ги подслушали. Вие сте бебета още не сте се родили. „Казватъ ми лошитѣ nyxoje
мм I ‘ ставате сутринь трѣбва да ставате съ главата нагорѣ, а не надолу. И когато излизате, да се покажете съ глазата къмъ Господа, не съ краката си да излѣзете. Азъ бихъ ви обяснилъ по-подробно това, но нѣма врѣме сега. Съ главата си да излѣзешъ и да благодаришъ въ душата си на Бога. Тогава всички свѣтли духове ще те заобиколял», ще добиешъ сила, мждрость и ще възрастешъ. Господь е, който възраства нѣщата. Азъ ви говоря сепа това защо? Господь е, Който върши работитѣ чрѣзъ хората. Нѣкой пжть, азъ като ви говоря, казвате: „Господинъ Джновь тъй казва“. Туй, което азъ говоря, това сж го казали отгорѣ, тежа го говори цѣлото Небе. Поатарямъ, че Господь иде чрѣзъ огьнь да очисти земята, да съблѣче старитѣ дрипи на хората, да имъ даде нови тѣла, да внесе любовь въ сърцата имъ, да подигне умоветѣ имъ, да отстрани оть тѣхъ всѣка злоба, умраза. Това възвѣстява Божественото учение въ новата епоха. Сутринь, като станете, направете опитъ и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голѣмата благодать, която имашъ къмъ насъ. Ние Те познаваме, че си добъръ, всемилостивъ, всеистиненъ и всемждъръ“. Повтаряйте това всѣки день въ продължение на единъ мѣсецъ и елате при мене, ще видите каква ще бжде температурата на душата ви тогава. Това е всичката тайна. Яко го повтаряте десеть мѣсеца, ще бжде още по-добрѣ. Това е а-то, началото. Едно врѣме, когато бѣхъ на ващитѣ години, когато учехъ тази наука, като ставахъ, тъй започвахъ.„Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми далъ и си ме научилъ“. И вие започнете така. Това е велико учение. Яко не започнете съ него, вие ще бждете въ вѣчна тъмнина, вѣченъ мракъ на около си. Ако го приложите, и Господь, и ангелитѣ, и езетиитѣ — всички ще ви се усмихнатъ и ще ви помогнатъ да станете синове Божии. Да понесете 4.000 удара на вашия гьрбъ и, когато дойде Христосъ, да каже: „Нека Той отиде на моето мѣсто — Язъ ще понеса останалитѣ“. Въ прѣносенъ смисьлъ разбирамъ това и така ви говоря. Разнесете това учение на народа. Само така, а не по другъ начинъ, всѣки на
VI ’-• питамъ: какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите ? Ако нѣкого сте учили, и слѣдъ това той е станалъ по-лошъ, азъ разбирани, че на нищо не сте го научили. Въ съврѣменнитѣ християни и въ църквитѣ владѣе голѣма слабо'ть да учителствуватъ. Не е лошъ самъ по себе си този стремежъ, но трѣбва да се знаятъ законитѣ на учителствуването. Обикновенитѣ закони изискватъ отъ учителитѣ извѣстенъ цензъ, извѣстенъ изпить прѣдъ комисия, и слѣдъ туй излиза заповѣдь за назначение, сир. за официално встъпване въ длъжносгь; и въ духовния свѣтъ е сжщото — човѣкъ трѣбва да чака, докато Божественият ь Духъ го осѣни и упжтиОнзи, който не е осѣнень отъ Духъ Божи, нѣма право да учителствува, :ащото ще прѣстжпи Божествения законъ. Когатт схванемъ дълбокия смисьлъ на тия Христови думи, които иматъ вжтрѣшенъ и външенъ изразъ (сега азъ говоря за вжтрѣшното християнство — за онова, което може да ни свърже съ всички области на невидимия свѣтъ), тогава ще разберемъ смисъла на учителствуването. Искашъ да бждешъ учитель, питамъ те: кждѣ си училъ, кое училище си свършилъ ? — Ама азъ съмъ челъ библията, зная евангелието». — Не е достатъчно. — Ама зная Християнската вѣра». — Не е достатъчно. — Ама азъ съмъ отъ еди-коя църква». Ти училъ ли си на Небето — въ онова виеше заведение, дѣто се учатъ ангелитѣ? Разбиратъ ли вжтрѣшнитѣ закони на природата — какъ е устроенъ човѣкътъ, иеговиятъ умъ и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа къмъ неговия духъ? — Челъ съмъ за тия работи». — Какво ? — Душата тукъ е едно понятие отвлѣчено, една идея на съчетание». —Оть какво е съчетана? Човѣшкиятъ умъ билъ съчетание на способности; ами какъ се съчетаватъ тия нѣша? Мисли, че знае нѣщо. Не е такова съчетание, приятелю. То е дѣйствително съчетание, но не на отдѣлни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говоримъ тъй неразбрано за ума и сърцето, безъ да знаемъ да кажемъ, на кое мѣсто е сърцето. То има три мѣста, едното — физическото — вие знаете кждѣ е; но
аявмвт 8 характера и сждбата на младенеца, какво ще стане въ бждеще съ него. Майка, която се нервира, не бива да мисли, че дѣтето, което ще роди, ще бжде оветия, да я гледа на старида; то единъ день ще си отмъсти и ще й рече: По-добрѣ би било да не си ме раждала». Сжщо тъй и ученикъть ще каже на учителя: По-добрѣ да не си ме училъ». Учитель въ пълния смисълъ на думата трѣбва да бжде чистъ, като кристална вода, образецъ въ всичко; въ него не трѣбва да има нито сѣнка оть колѣбание, двоумѣние и невѣрие. Христосъ, като дава това указание, иска да ни посочи голѣмата опасности, на която се излагаме, и голѣмата отговорность, която поемаме прѣдъ Него за осакатяването на нѣкой души. Всѣка майка, всѣки учитель, които не знаятъ да възпитавал», ще бждатъ наказани. Сега, възгледитѣ, които съврѣменнитѣ хора иматъ за Божиитѣ закони, за Небето, за ангелитѣ, -сж смжтни и погрѣшни; тѣ нѣматъ никаква прѣдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо мѣсто, е организирано твърдѣ умно и знае какво прави, а между ангелитѣ и човѣцитѣ има извѣстни съотношения тъй, както между насъ и растенията и животнитѣ. Понеже не знаемъ какъ да възпитаваме, ние стоварваме съ нашия остенъ и съ нашата тояга 40—50 удара върху животното, съ което оремъ нивата, и съ това мислимъ, че изпълняваме своя дългъ. Господь казва: Тебе нѣкой день ще те науча какъ се упразляватъ волове и какъ се оре нива». Нѣкой мислять, че Господь не може да деградира, не може да повръща хората назадъ. Ако ТоК е прѣвърналъ нѣкой ангели на змии и на животни сь рога, може да направи да ви израстял» и копита. Той може да ви прѣвърне и на ангели и на дяволи; може да измѣни и вашата форма. И понеже въ свѣта сж важни формитѣ—тѣ регулирватъ нашия животь — ние трѣбва да обърнемъ особено внимание на тѣхъ. Ако азъ ви съградя една нехигиенична кжща, не оставя никакъвъ прозорецъ на южната страна, а оставя такива само на сѣверната страна, и при това я съградя дълбоко въ земята, вие, слѣдъ
19 ~— може да станатъ и царски синове. Прѣди да влѣзете въ Небето, ще минете прѣдъ изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси, какви сж вашитѣ чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любовь къмъ ближния и къмъ Бога и много още въпроси. Защото сега Христосъ иде, и ще се отворятъ, както е казано, книгитѣ на живота, и ще бждатъ сждени хората, да ли заслужватъ или не да минаъ въ единъ класъ по-горѣ или да влѣзатъ въ Небето. Ще се даде всѣкиму това, за което е достоенъ. Затуй Христосъ се обръща къмъ васъ и ви казва: Единъ е вашиятъ учитель — Христосъ. Отъ всинца ви искамъ да запомните този Учитель, Който е дошълъ прѣди двѣ хиляди години, да ви изкупи отъ грѣха. И вие още Го търсите! Записалъ ли е Христосъ Името Си въ вашата душа, въ вашето сърце поне единъ пжть? Ако Го е записалъ, ублажавамъ ви; ако не Го е записалъ, постарайте се да Го срѣщнете и да Го помолите да Го запише. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се хвалите: Христосъ записа Името Си въ нашата книжка», не! То ви е потрѣбно не за тукъ, а за Небето; когато отидете тамъ, ангелитѣ ще ви спратъ и ще ви попитатъ: Я извадете тевтерчето си» и, ако Господь се е разписалъ въ него, ще ви кажатъ: Свободни сте да влѣзете». Тогава и Христосъ, и светиитѣ, и вашитѣ голѣми и малки братя ще ви посрѣщнатъ съ вѣйки и голѣма радость ще бжде, че сте дошли. Въ flnraropOBOTO училище нѣкога е имало правило, когато приемали нѣкой ученикъ, първата година да го подлагатъ на най-голѣми подигравки и, ако е могълъ да изтърпи подигравкитѣ, приемали сж го. И Христосъ е пратилъ сега нѣкои на земята да ви подиграватъ — иска да стане светия, хлопа му дъската, смахнатъ е, малко лудъ е, цѣло roeefit е» — това е Питагоровата система за приемане на ученици. Ако може да издържите тѣзи подигравки, знайте, че сте издържали изпита. И тогава ще бждете приети. Ако ли пъкъ се разгорещите отъ нападкитѣ и кажете азъ ли — чакай!» вие сте изгубенъ. Мжжътъ ми е лошъ»; отдѣ знаете, че той не е
— 20 •“• нарочно поставенъ отъ комисията да ви изпита? Прѣтърпете една година, издръжте Господь ще каже на мжжа: Нѣма вашъ и врѣдишь на жена си», и изпита, и тогава вече да подагра ще видите, какъ той ще стане кротъкъ, като агне. Но само тогава ж когато прѣтьрпите и когато каже Христосъ. Запомнете това учение, азъ ви говоря за външната негова страна; то сж мисли нахвърлени, колкото да' може да различите лъжливото отъ благородното. Когато влѣзе въ васъ Христовото учение, то ще ви подигне, вие ще познаете хората, ще виждате тѣхнитѣ души. Често се срѣщатъ двама и се питатъ: Азъ съмъ християнинъ, ти вѣрвашъ ли въ Христа ?». Ако сте християни, нѣма защо да се питате: самото питане показва, че въ него нѣма никакво християнство. Никога нѣма да питамъ, какво е дадено цзѣте — като го помириша, ще зная, дали е роза или карамфилъ. Носътъ ми е на мѣстото си. Ако обонянието ми е затжпено, парализирано, или съмъ слѣпъ и не виждамъ, тогава може да попитамъ, но, ако всички мои сѣтива сж здрави, азъ, само като видя или помириша цвѣтето, по външната обвивка или по аромата му, ще позная, какво е. Тъй и всѣка душа се изявява чрѣзъ своитѣ външни страни — чрѣзъ постжпкитѣ. Азъ ви виждамъ отвжтрѣ като карамфили, ама нѣкои оше неразцъвтѣли. Имате пъпки, нѣкои обѣщавагь да се развиять въ бждеще. Не искамъ само да цъвтите, но и да завържете и узрѣете. Ангелитѣ идвать като пчелитѣ, ще оплодотворятъ цвѣтоветѣ въ душитѣ. Ако цъвнете, вие сте вече въ общение съ тѣхъ. Каква дълбока наука е това, а колко работи има още да узнаете! Требва да ви дамъ десеть лекции; но да ви разлравямъ тия работи, които сж много уморителни, вие ще кажете, че не е интересно, и ще заспите. И прави сте, защото не сте още готови за това. Ще дойде врѣме, когато ще бждете готови. Напр., ако вземете да ядете медъ и прѣядете, ще ви се втръсне. Защо? Защото сте се прѣситили. Дружите сь нѣкой добъръ човѣкъ, черпите постоянно отъ него, по едно врѣме речете: Да се махне отъ мене, не мога да го гледамъ».
№# изпита. Сега, първото нѣщо, което се износва отъ васъ, то е чистата въ мисли и желания и непоколѣбима вѣра, че, какаото е казалъ Господь, то ще бжде. Когато туряшъ Господа отлрѣдъ на нѣкоя работа, нѣма защо да се питашъ, да-ли ще успѣешъ. Може да бждешъ учитель, сждия, свещеникъ, земедѣлецъ, ако изпълняаашъ своята длъжность, нѣма сила въ свѣта, която да ти попрѣчи. Ще имате много прѣпятсгвия, мжчнотии и изпитания, но тѣ сж необходими за вашето растене. Страданията, които сж пратени, тѣ сж благословение. Сега ви оставямъ съ тази мисъль: да познаете вашия учитель — Христосъ. Когато познаете вашия Истински Баща, тогава иангелитѣ и свѣтътъ ще бждатъ ваши братя, и не единъ и двама, а съ хиляда. Съ хиляда години ще ви развеждал» изъ своето жилище на Небето. Тамъ има много приятни работи, дълги разходки, образцови училища, нови слънца, ноти сжщества и колко още нѣща! И тогава ще кажете: Сега разбираме дълбокия смисълъ на живота, защо трѣбва да се живѣе». То ще стане, когато имате само единъ учитель; имате ли много, нищо нѣма да научите. Едно дѣте не може да има двѣ майки, тъй и единъ човѣкъ не може да има повече отъ единъ истински учитель. Ако речете, че имате двама, ще кажа: И мене и Бога лъжете». Една майка има на физическото поле» на духовния свѣтъ — единъ Учитель, на божествения» — единъ Баща, който е Господь. Всичко трима сж. На земята единъ, между ангелитѣ е Учительтъ, а между боговетѣ е Богъ. Когато минете прѣзъ тия трима, тогава всѣки отъ васъ ще разбере дълбокия смисълъ, вжтрѣшната страна на сегашния животъ, и сь радостъ и пѣсни ще понасяте всички страдания; нѣма за васъ да има мжка въ живо,а, и работитѣ между мжжетѣ и женитѣ, между родителитѣ и дѣцата и между всички народи ще се оправятъ. Тогава нѣма да има и питането: Какво ще стане съ българския народъ?» Нека всички българи се обърнатъ къмъ Бога, азъ имъ гарантирамъ, че всичко ще бжде въ редъ. Но, ако иосягъ сегашнитѣ глави, по

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
15 — отидете прѣдъ Господа, защото въ васъ има отливъ, вие си омивате лицето и казвате: Ще снема отъ сърцето си товара, ще смъкна надолу утайкитѣ на моя умъ, и тогава ще отида горѣ прѣдъ Господа. Миенето на лицето съ тегленето ржцѣ отгорѣ надолу — това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, омивате се и цѣлъ день пакъ бъркате вжтрѣ въ кальта. И работата не върви.' Какъ ше върви, кальта е у васъ! Трѣбва да бждете на нѣкое високо планинско мѣсто. Трѣбва да приложимъ този законъ, както казва ап. Павелъ въ „плодоветѣ на духа“. А тѣ сж: „любовь, радость, миръ, дълготьрпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание“. — Любовьта — това е бащата, радостьта — това е майката, мирътъ — това е тѣхното дѣте, значи, тѣ сж единъ трижгьлникъ, който спада въ божественитѣ нѣща. Който иска да бжде блаженъ, трѣбва да притежава тия нѣща. Тогава той е на Небето. Слѣдъ това идва втората категория, която отива къмъ Ангелитѣ: дълготърпѣние — това е бащата; благость — майката; милосердието — тѣхното чадо. Придобийте ги и ще бждете между ангелитѣ. Третата категория; вѣрата — това е бащата; кротостьта — майката: въздържанието — тѣхното дѣте. И тъй, азъ казвамъ, споредъ този законъ на подобието, вие трѣбва първомъ да имате баща. Кой е вашиятъ баща? Вѣрата. „Ама азъ нѣмамъ вѣра“. За тебе, приятелю, азъ имамъ лошо мнѣние. Щомъ нѣмашъ баща, та си роденъ отъ незаконни родители; тебе майка ти не те е родила по божественъ начинъ. Туй подразбирамъ, когато нѣ’КОЙ каже: „Нѣмамъ вѣра“. А когато каже: „Имамъ
— 16 — вѣра“, — ублажавамъ те, ти имашъ баща, който е много благороденъ, който е отъ високо произхождение, отъ царска’ фамилия. „Ама не вѣрвамъ въ този баща“, ти си послѣденъ негодникъ. Да дойдемъ на думата „кротость“. Казахме, кротостьта е майка; тя е отъ царска фамилия. Вѣрвашъ въ кротостьта, значи, имашъ майка. Ама не искамъ да бжда кротъкъ“,— тогава, тисибезъ майка. Слѣдователно, единъ христианинъ трѣбва да има баща и майка — вѣра и кротость, и самиятъ той е въздържанието. Когато кажемъ „въздържание“, трѣбва да подразбираме себе си — дѣтето на нашия баща — вѣрата и на нашата майка — кротостьта. НЬкои казватъ: „Азъ искамъ да отида между ангелитѣ“. Може да отидешъ; но трѣбва да се родишъ отъ баща — дълготърпѣнието, и трѣбва да те зачене майка ти — благостьта, тя да те носи въ своята утроба и ти, като се родишъ, какъвъ ще бждешъ? Милосърдие — ангелъ, светия. Милосърденъ ли си, ти си ангелъ, ти имашъ горѣ, между ангелитѣ, баща — дълготърпѣние и майка — благость. Този е законътъ, който регулира човѣшкия животъ: той е основание на една философия, която може да се прослѣди всѣки день. Той не е никакво прѣдположение; той може да се провѣри отъ всѣкиго. Не лъжа, както не обичамъ да ме лъжагъ. Да лъжа, значи да бжда глупавъ, както, и ако ме лъжатъ, ще бжда глупавъ. Изключва мъ закона за контраститѣ отъ себе си. Ако съмъ въ отливъ, отивамъ при Бога; ако съмъ въ приливъ, дохождамъ на земята на работа. А ако съмъ при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казвамъ въ една минала своя бесѣда: „Тамъ, кждѣто Господъ
29 всѣкждѣ е лошо. Значи, първото основание, първата опорна точка сте вие; втората е Христосъ — съединете се, както се съединява мжжътъ съ жената, както братъ и сестра се съединяватъ, защото въ съединението е силата, въ съединението има работа, градежъ, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. Това е мисъльта, която ви оставямъ: „Никой не може да положи друго основание“. А основанието е, че този животъ, който сега живѣете, е най-добриятъ животъ, който Господъ ни даде на земята; по-добъръ отъ него Господъ по никой начинъ не може да ти даде. Той е отличенъ, пъленъ съ такива блага, че ние можемъ да направимъ чудеса; вие още не подозирате какво голѣмо богатство е вложено въ него. Вие не подозирате какви сили носи зарадъ васъ бждещето, какво можете да бедете, какво можете да постигнете. Малкото дѣте въ утробата на майка си е микроскопично, но на деветия мѣсецъ става самостоятеленъ организъмъ, и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; слѣдъ други 20 години то става мжжъ и почва да мисли. По сжщия законъ човѣкътъ сега е микроскопично същество спрѣмо Бога, но единъ день, като се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великитѣ работи. Но, за да можемъ да се повдигнемъ, трѣбва да измѣнимъ формата на своята глава, на своя умъ, на своето сърце, на своя херактеръ, да почувствуваме великото съзвучие на живота въ своя духъ, и тогава ще минемъ въ чина ангелитѣ, ще се приближимъ къмъ Небето. Това е то новото основание на човѣка. (Бесѣда държана на 10. май 1915 г.'
— 5 — му отговорилъ: „Не зная“, той му казалъ: „Изгубилъ си1/ отъ живота1. Слѣдъ това го запиталъ: „Знаешъ ли нѣщо отъ геология?“ — „Не знамъ“. „2а си изгубилъ отъ живота си“. „Ями знаещъ ли математика?“ „Не знамъ“. — „8/ отъ своя животъ си изгубилъ“. По едно врѣме се дигнала страшна буря, и се явила опасность да се прѣвърне лодката; тогава лодкарьтъ отъ своя страна попиталъ философа: „Умѣешъ ли да плавашъ? Послѣдниятъ отговорилъ: „Неумѣя“. Лодкарьтъ сега на свой редъ му казалъ: //д оть живота си изгубилъ“. Сега, ние седимъ като този философъ и питаме какъ се е родидъ Христосъ и какъ е дошълъ на земята, но, щомъ се подигне буря въ нашия животъ, дойдатъ извѣстни мъчнотии и страдания, не знаемъ да плаваме и почнемъ да потъваме. Тогава, кждѣ е вашата философия, математика, въ какво ви помагатъ тѣ? Я математиката е наука — какъ трѣбва да построимъ разумно живота си; биологията •— какъ трѣбва да туримъ клѣткитѣ въ редъ и порядъкъ; геологията — какво е нашето отношение къмъ земята и така нататъкъ. Въ живота на Христа има три периода, които сж важни — има ги въ всѣкой животъ — раждане, смърть и възкресение. Забѣлѣжете, че, когато Христосъ се роди, ангелитѣ се явиха на небето и възвѣстиха „миръ между человѣцитѣ“; значи, Христосъ се роди тържествено, но виждаме, че този търже ствующъ Христосъ трѣбваше да умре съ най-позорна смърть. Я пита се: защо трѣбваше така да умре? Съврѣменнитѣ хора умиратъ, и често сж ме питали защо умирагь. Има причини. Христосъ умрѣ еозорно и най-послѣ възкръсна. Сега ще направя
— 11 — защото и жена може да има мустаци, както иматъ и нѣкой животни» но има извѣстни качества, които я отличаѣатъ, и тия качества вѣчно ще прѣбждватъ въ нея — но у мжжа се намира оная друга божествена сила, която се казва мждрость. Когато любовьта и мждростьта се оженятъ, ражда се истината. Искате ли да узнаете истината, трѣбва да намѣрите баща си -— мждростьта, и майка си — любовьта, и тѣ, като ви родятъ, ще ви кажатъ кое е истина —• ще се прояви тази истина. Истината е по бащина линия, тя е пакъ мжжки полъ — тя е синътъ на тия двама. Бащата и майката, сир., мждростьта и любовьта, като зачнать, пакъ ще родятъ добродѣтельта; това е вашата сестра. А добродѣтельта и истината съединени, това е правдата. Така седи този въпросъ. Искате ли да създадете този бисеръ, вашата дуща именно трѣбва да го обработи. А корана съ какво се занимаватъ? Често питать: „Ами ти проповѣдвашъ ли нѣща съобразни съ цръквата?“ Отговарямъ: азъ проповѣдвамъ нѣща, които сж съобразни съ великия божественъ законъ; прѣдъ Господа не лъжа; да-ли моето учение е съгласно Съ вашитѣ възгледа, за мене е безразлично; за Мене е важно, моитѣ възгледи да бждать съгласни съ великия законъ, да не бжда лъжецъ прѣдъ Бога, прѣдъ Небето, прѣдъ ангелитѣ, прѣдъ светиитѣ-то е важниятъ въпросъ за мене. Ако всички така схващатъ учението и така мислятъ, нѣма отъ какво да се плашимъ. Нѣкой казватъ: „Ама ти имашъ цѣль да образувашъ нѣкоя секта“. Ония, които образуватъ секти, сж, споредъ мене, много дребнави хора. Секта всѣки може да образува — вземи брадва,
2 — да има млѣко, но туй млѣко трѣбва да бжде и непокварено. Колко майки сж отровили своитѣ дѣца съ лошото си млѣко! Ако майката се гнѣви по нѣколко пжти на день, подиръ нѣколко дена ще отрови сь млѣкото си дѣтетб. Сжщо и свещеницитѣ, които по отношение на паството си сж на мѣсгото на майкитѣ, когато проповѣдвагь, и учителитѣ, когато прѣподаватъ, ако се смущавать и тревожагь, тровятъ своитѣ пасоми и питомци. Съврѣменнитѣ хора страдать оть едно голѣмо невѣжество: тѣ много нѣща знаятъ — оть геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небеснитѣ тѣла, какъ е създалъ Богь човѣка, какъ послѣдниятъ се е развилъ, — но сжщественото знание, необходимото словесно млѣко, тѣ нѣматъ. Й знаете да на какво приличатъ тѣ? Има анекдогь за единъ турски мждрецъ, който разправялъ, че знаялъ всичко, каквото ставало на Небето — въ колко часа ставалъ Господъ, какво правѣлъ, какво правѣли ангелитѣ. Като разправялъ еданъ день това на султана, послѣдниятъ повикалъ оше единъ, като него, философъ и като искалъ да ги изобличи, че има нѣща, които не знаятъ, рекълъ имъ: Желая да се поразходимъ съ моя параходъ насамѣ и да си поприказваме приятелски». Тръгнали. Като се разговаряли, сложида имъ тепсия съ хлѣбъ и млѣко; султанътъ рекълъ на съпжтницитѣ си да дробятъ залъци въ млѣкото; като надробили хлѣба, той разбъркалъ залъцитѣ и рекълъ: Всѣки да изяде своитѣ залъци», — Отдѣ да знаемъ кои чии сж?» възразили философитѣ. — Ами, като не знаете залъцитѣ, които вие сами дробите, какъ ще знаете какво става на Небето?». Петъръ въ цитуванитѣ стихове по-нататъкъ отправя слушателитѣ си къмъ живия камъкъ. Ние знаемъ, че има само мъртви камъни, отъ които правятъ хжщи; ала, както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата камъкъ» на духовенъ езикъ, ще намѣрите, че има друго значение. Подъ думата камъкъ» въ духовенъ смисълъ се разбира завършенъ характеръ, въ който всички сили сж ура
9 — вратарьтъ Ви — моля, останалитѣ 25 да платите нему». И Христосъ, когато забивате гвоздеи въ. Неговото тѣло, казва: Повикайте ортака ми и ударете нему останалитѣ». Това, което става сега всѣки день, не е друго, освѣнъ останалитѣ тояги — половината възнаграждение, което сме поискали. Колко страдамъ, ще ми се пръсне душата!»; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили въ Господа 1 Болни сте — Да дойде лѣкарьтъ». Исгинскиятъ лѣкарь, който ще ви излѣкува, нѣма да влѣзе въ кжщата, докато продължавате. забиването на гвоздеитѣ. Туй, • което ви проповѣдаамъ, както виждате, е едао напълно практическо учение, което всѣки може да приложи. Когато ви налети лоша мисъль, когато пожелаете нѣщо недобро, турете този твърдъ камъкъ въ пещьта, да се прѣвърне въ варь, съ която да бѣлосате душата си — да я направите да свѣтне. Така ако се упражнявате, ще видите какъ душата ви ще се озари. Това е учението, което проповѣдва апостолъ Петъръ. Вие го смѣтате простъ рибарь, но той е такъвъ рибарь, който е пекълъ и не е ялъ рибата сурова. Въ какво трѣбва да я опечете и вие? Въ Божествения огънь — Любовьта. И когато я опечете така, ще кажете: Вижъ, каква отлична риба!» Нко не станемъ сътрудници на ония, които живѣять на Небето, какво мѣсто ще имаме на онзи свѣтъ? И когато Господь казва да се самоотречемъ, да изгубимъ своя животь, Той разбира да го изгубимъ не за свинетѣ, а за ония, които седятъ на по-високо стжпало отъ насъ; само тогава ще спечелимъ. Ще кажете, че този законъ , е несъвмѣстимъ съ законитѣ на природата. Сьвмѣсгимъ е. Ония, които ще нзядатъ соковетѣ, ще посѣятъ ново сѣме, и оть него ново дърво ще израсте и даде плодъ. Слѣдователно, за да можемъ да израстемъ, трѣбва да влѣземъ въ пжтя на развитието. Тогава ангелитѣ ще взематъ участие въ нашата работа. А за да взематъ участие, трѣбвада имъ платимъ нѣщо. За да ни посѣятъ единъ день наново, при по-добри условия на живота, трѣбва още отсега, з докато живѣемъ на земята, да приготвимъ наградата.
— 12 — благодарение на нея, той не се разваля, не се вписва, не гине, и, когато вие имате марийния принципъ у васъ, вашето сърце не се разлага. Марта излиза отъ мара», което значи горчивъ, киселъ, буенъ; тъй че този горчивъ принципъ у васъ постоянно се люти, гнѣви, недоволенъ е, и това той го прави не отъ зла мисъль, но защото е единъ принципъ много активенъ, който, откждѣто мине, иска отворенъ пжть. Ако е Марта, ще видите, че сутринь, като стане въ кжщи, всички слуги сж на кракъ, викъ, крѣсъкъ; вдигне ли метла, всички бѣгатъ наполовинъ километъръ; тя казва: Всичко тукъ трѣбва да бжде въ редъ и поредъкъ». Тази Марта е и въ черкви, и въ училища, и въ сждилища— навсѣкждѣ я има. Тя е необходима: но не давайте прѣимущество нито на нея, нито на другата — нито на единия, нито на другия принципъ. Съ тѣзи дна принципа ще свържа други два принципа, които формулирамъ така: принципъ на виешето и принципъ на нисшото. Принципъть, който се олицетворява въ Мария, прѣдставя виешето, 'което показва какъ да служимъ на Бога, какъ да сме въ хармония сь висшитѣ сжщества, светиитѣ, ангелитѣ, които знаятъ повече отъ нась, знаятъ да се поцчиняватъ — ще седнемъ тихо и спокойно при нозѣтѣ на Учителя да се учимъ. Ще кажете: Колко сж учители ?» — Единъ е Той, единъ Учитель азъ познавамъ. Той може да има 250000 косми на главата, но това не ще рече, че сж 250030 учители. Едно дърво може да има много клончета, но тѣ не сж дръвчета. Обаче, въ дървото и клончетата му прониква единъ животъ. Така трѣбва да стои единството въ ума ви. И когато дойде Учительть, духътъ, който е въ васъ, били сте мжже или жени, трѣбва да слушате дълбоко въ себе си този гласъ на меката нѣжность, на Любовьта. Любовьта не е кисела. Кое въ живота обичате? Да си прѣдставимъ, че всичко въ свѣта е само отъ Марти; задигнали метли, вдигнали прахъ, викове — каква музика ще бжде то? Вѣрвамъ, че кжщитѣ щѣха да бждатъ добрѣ наредени, щѣше да има мебели хубави, хубави дрехи, всичко щѣше да
— 7 — рени горѣ. които означаватъ Божествения ' вѣть, има корени долу въ стомаха, които означаватъ физическия свѣтъ. Когато земята се обърне, вие се обръщате съ краката си къмъ Бога тогава коренитѣ на ващия стомахъ сж къмъ Бога Тъй че на всѣки 24 часа и краката, и гл-вата ви се обръщатъ къмъ Бога. Главата и краката иматъ еднакво значение прѣдъ Бога, ззщото, ако влѣзете въ духовния свѣтъ, основа на нѣщата — това сж краката; върху тѣхъ почиватъ нѣщата. Казватъ нѣкой: „Защо ми сж краката?“ Защо ви е осноза? — За да съградите вашата кжща. Слѣдователно, тѣ сж почва, върху която градите вашата кжща, и почва, върху която вашето битие може да расте. Сега, въ това растене ние трѣбва да обичаме всички хора въ себе си, живи и умрѣли, които иматъ отражение и живѣять вжтрѣ въ насъ. Вие имате единъ Иванъ вжтрѣ и единъ вънъ; имате единъ ангели вжтрѣ и единъ отвъьъ; имате единъ дяволъ отвжтрѣ и единъ отвънъ — и Небето, и. земята едноврѣменно живѣять въ вашата душа. У васъ има добри и лоши духове, които се спогаждатъ. Нѣкой хора, ксито мразятъ лошйтѣ духове, казватъ, че има споръ между тѣхъ и ангелитѣ, и мислягь, че тѣ се каратъ. Спорътъ е омо, когато ние се намѣсимъ, а иначе между тѣхъ има равновѣсие. Щомъ се ние намѣсимъ, има борба. Когато има споръ между два духа, вие ги само слушайте. Спорътъ е разговоръ между тѣхъ. На ученицитѣ не е позволено да се мѣсятъ въ работитѣ на учителя. А лошйтѣ и добри гѣ духове сж велики учители. Нѣмате право да сждите, вие трѣбва само да слушате. Законътъ е такъвъ. Ако се намѣсите въ тая работа, ще ви биятъ; ще ви кажагь: „Слушай, ти си едно бебе, не трѣбва да се мѣсишъ, а да слушашъ“. Често нѣкой се оплакватъ, че ги нападнали лоши духове; но азъ имъ казвамъ: Тѣзи лоши духове не искатъ да знаятъ нищо зт васъ, тѣ не искатъ да знаятъ за вашето съществуване; тѣ подъ сѣнката на вашето дърво само сж се спрѣли да разговарятъ, а вие сте ги подслушали. Вие. сте бебет», още не сте се родили. „Казватъ ми лошйтѣ духозе
— 18 — ставате сутринь трѣбва да ставате сь главата нагорѣ, а не надолу. И когато излизате, да се покажете сь глазата къмъ Господа, не съ краката си да излѣзете. Язъ бихъ ви обяснилъ по-подробно това, но нѣма врѣме сега. Съ главата си да излѣзешъ и да благодаришъ въ душата си на Бога. Тогава всички свѣтли духове ще те заобиколятъ, ще добиешъ сила, мждрость и ще възрастешъ. Господь е, който възраства нѣщата. Язъ ви говоря сега това защо? Господь е, Който върши работитѣ чрѣзъ хората. Нѣкой пжть, азъ като ви job зря, казвате: „Господинъ Джновь тъй казва“. Туй, което азъ говоря, това сж го казали отгорѣ, това го говори цѣлото Небе. Повтарямъ, че Господь иде чрѣзъ огънь да очисти земята, да сьблѣче старитѣ дрипи на хората, да имъ даде нови тѣла, да внесе любовь въ сърцата имъ, да подигне умоветѣ имъ, да отстрани отъ тѣхъ всѣка злоба, умраза. Това възвѣстява Божественото учение въ новата епоха. Сутринь, като станете, направете опитъ и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голѣмата благодать, която имашъ къмъ насъ. Ние Те познаваме, че си добъръ, всемилостивъ, всеистиненъ и всемждъръ“. Повтаряйте това всѣки день въ продължение на единъ мѣсецъ и елате при мене, ще видите каква ще бжде температурата на душата ви тогава. Това е всичката тайна. Яко го повтаряте десеть мѣсеца, ще бжде още по-добрѣ. Това е а-то, началото. Едно врѣме, когато бѣхъ на вашитѣ години, когато учехъ тази наука, като ставахъ, тъй започвахъ; „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми далъ и си ме научилъ“ И вие започнете така. Това е велико учение. Яко не започнете съ него, вие ще бждете въ вѣчна тъмнина, вѣченъ мракъ на около си. Яко го приложите, и Господь, и ангелитѣ, и светиитѣ — всички ще ви се усмихнатъ и ще ви помогнатъ да станете синове Божии. Да понесете 4.000 удара на вашия гърбъ и, когато дойде Христосъ, да каже: „Нека Той отиде на Моето мѣсто — Язъ ще понеса останалитѣ". Въ прѣносенъ смисълъ разбирамъ това и така ви говоря. Разнесете това учение на народа. Само така, а не по другь начинъ, всѣки на
6 — питамъ: какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите ? Ако нѣкого сте учили, и слѣдъ това той е станалъ по-лошъ, азъ разбирамъ, че на нищо те сте го научили. Въ съврѣменнитѣ християни и въ църквите владѣе голѣма слабостъ да учителствуватъ. не е лошъ самъ по себе си този стремежъ, но трѣбва с знаятъ законитѣ на учителствуването. Обикновенитѣ закони изискватъ отъ учителитѣ извѣстенъ цензъ, извѣстенъ изпитъ прѣдъ комисия, и слѣдъ туй излиза даповѣдь за назначение, сир. за официално встжпване въ длъжности; и въ духовния свѣтъ е сжщото човѣкъ трѣбва да чака, докато Божествениять Духъ го осѣни и улжти. Онзи, който не е осѣненъ огъ Духъ ьожи. нѣма право да учителствува, гащото ще прѣстжпи Божествения законъ. Ксгатт схванемъ дълбокия смисълъ на тия Христози думи, които иматъ вжтрѣшенъ и външенъ изразъ (сега азъ говоря да вжтрѣшното християнство да онова, което може да ни свърже #ИЧКИ области на невидимия свѣтъ), тогава ще разберемъ смисъла на учителствуването. Искашъ да ождешъ учитель, питамъ те: кждѣ си училъ, кое училище си свършилъ? — Ама азъ съмъ челъ библията, зная евангелието». — Не е достатъчно. — Ама зная Християнската вѣра». — Не е достатъчно. — Ама азъ съмъ отъ еди-коя църква». — Ти училъ ли си на VTd0"083 висше ие. Дѣто се учать ангелитѣ? Разбирашъ ли вжтрѣшнитѣ закони на природата — какъ е устроенъ човѣкътъ, неговиятъ умъ и неговото сърце, какво е отношението на неговата къмъ неговия духъ? Челъ съмъ да тия ~ Какво? — Душата тукъ е едно понятие отвлѣчено, една идея на съчетание». — Отъ какво е съчетана ? Човѣшкиять умъ билъ съчетание на спосости; ами какъ се съчетаватъ тия нѣша? Мисли, И®Щ0, Н® е такова съчетание, приятелю. То е действително съчетание, но не на отдѣлни части, ипорадитази тъмнота, която имаме, ние говоримъ лразбр8но и сърито, безъ да знаемъ да кажемъ, на кое мѣсто е сърцето. То има три мѣста, едното физическото — вие знаете кждѣ е; но зная евангелието».
8 — характера и сждбата на младенеца, какво ще стане въ бждеще сь него. Майка, която се нервира, не бива да мисли, че дѣтето, което ще роди, ще бжде светия, да я гледа на старини; то единъ день ще си отмъсти и ще й рече: По-добрѣ би било да не си ме раждала». Сжщо тъй и ученикъть ще каже на учителя: По-добрѣ да не си ме училъ». Учитель въ пълния смисълъ на думата трѣбва да бжде чистъ, като кристална вода, образецъ въ всичко; въ него не трѣбва да има нито еѣнка отъ колѣбание, двоумѣние и невѣрие. Христосъ, като дава това указание, иска да ни посочи голѣмата опасность, на която се излагаме, и голѣмата оттоворность, която поемаме прѣдъ Него за осакатяването на нѣкой души. Всѣка майка, всѣки учитель, които не знаятъ да възпитааатъ, ще бждать наказани. Сега, възгледитѣ, които сьврѣменнигѣ хора иматъ за Божиитѣ закони, за Небето, за ангелитѣ, сж смжтни и погрѣшни; тѣ нѣмать никаква прѣдстава за тия закони и за Небето, Небето, на първо мѣсто, е организирано твърдѣ умно и знае какво прави, а между ангелитѣ и човѣцитѣ има извѣегни съотношения тъй, както между насъ и растенията и животнитѣ. Понеже не знаемъ какъ да възпитаваме, ние стоварваме съ нашия остенъ и съ нашата тояга 40—50 удара върху животното, съ което оремъ нивата, и съ това мислимъ, че изпълняваме своя дългъ. Господь казва: Тебе нѣкой день ще те науча какъ се упразляватъ волове и какъ се оре нива». Нѣкой мислятъ, че Господь не може да деградира, не може да повръща хората назадъ. Ако Той е прѣвърналъ нѣкой ангели на змии и на животни съ рога, може да направи да ви израстятъ и копита. Той може да ви прѣвърне и на ангели и на дяволи; може да измѣни и вашата форма. И понеже въ свѣта сж важни формитѣ—тѣ регулирватъ нашия животъ — ние трѣбва да обърнемъ особено внимание на тѣхъ. Ако азъ ви съградя една нехигиенична кжща, не оставя никакъвъ прозорецъ на южната страна, а оставя такива само на сѣверната страна, и при това я съградя дълбоко въ земята, вие, слѣдъ
—— 19 — може да станатъ и царски синове. Прѣди да влѣзете въ Небето, ще минете прѣдъ изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси, какви сж вашитѣ чувва и Хи кае вашето милосърдие, вашата любь КЪМЪ ближния и къмъ Бога и много оше въпР°°и. Защото сега Христосъ иде, и ще се Р’ е казано, книгитѣ на живота, и ще бждДтъ сждени хооата, да ли заслужватъ или не да минатъ въ единъ SS ;Х£ѣ W» впЬатъ въ Небето. Ще се дме всѣкиму това, за което е достоенъ. . Затуй Христосъ се обръща къмъ васъ и ви казва. Единъ е вашиятъ учитель — Христосъ»- ® ви искамъ да запомните този Учитель, Ко1° е прѣди двѣ хиляди години, да ви изкупи отъ ГР®‘" веце Го търсите! Записалъ ли Христъ Името Си въ вашата душа, въ вашето сърце поне единъ пжть? Ако Го е записалъ, ублажавамъ ви, ако не Го писалъ, постарайте се да Го срѣщнете и да Го помолите да Го запише. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се и ; записа Името Си въ нашата книжка», не! То ви е потрѣбно не за тукъ, а за Небето; когато °®Ja”J ангелитѣ ще ви спрагь и ще ви попитатъ. Я извадете Х . и, £ Господь се е Р~ ви кажатъ: Свободни сте да влѣзете». Тогава и Христосъ, и светиитѣ, и вашитѣ голѣми и малки братя ше по вѣйки и голѣма Щ! бжде че стедошли ВъПитагоровотоучилище нѣкога е имало правило, когато приемали ко” ’ първата година да го подлагатъ на наитолѣми подиSX и/ето е могълъ да изтърпи подигравкитѣ, гравки и, ак е пратилъ сега нѣкой на приемали сж го. И христосъ е пратил» земята да ви подиграватъ — иска да хлопа му дъската, смахнатъ е, малко лудъ е, цѣло говеда е» — това е Питагоровата система за приемане Ако може да ижите тЬзи подиь знайте, че сте издържали изпита. и приети. Ако ли пъкъ се раз»решите етъ и м кажете азъ ли — чакай!» вие сте из!уоенъ. Мжжътъ ми е лошъ»; отдѣ знаете, че той не е
— 20 —нарочно поставенъ отъ комисията да ви изпита ? Прѣтърпете една година, издръжте изпита, и тогава Господь ще каже на мжжа: Нѣма вече да подигравашъ и врѣдишь на жена си», и ще видите, какъ той ще стане кротъкъ, като агне. Но само тогава — когато прѣтърпите и когато каже Христосъ. Запомнете това учение, азъ ви говоря за външната негова страна; то сж мисли нахвърлени, колкото да' може да различите лъжливото отъ благородното. Когато влѣзе въ вась Христовото учение, то ще ви подигне, вие ще познаете хората, ще виждате тѣхнитѣ души. Често се срѣщать двама и се питагь: Азъ съмъ християнинъ, ти вѣрвашъ ли въ Христа ?». Ако сте християни, нѣма защо да се питате: самото питане показва, че въ него нѣма никакво християнство. Никога нѣма да питамъ, какво е дадено цзѣте — като го помириша; ще зная, дали е роза или карамфилъ. Носътъ ми е на мѣстото си. Ако обонянието ми е затжпено, парализирано, или съмъ слѣпъ и не вижцамъ, тогава може да попитамъ, но, ако всички мои сѣтиеа сж здрави, азъ, само като видя или помириша цвѣтето, по външната обвивка или по аромата му, ще позная, какво е. Тъй и всѣка душа се изявява чрѣзъ своитѣ външни страни — чрѣзъ постжпкитѣ. Азъ ви виждамъ отвжтрѣ като карамфили, ама нѣкой още неразцъвтѣли. Имате пъпки, нѣкой обѣщавагъ да се развиять въ бждеще. Не искамъ дамо да цъвтите, но и да завържете и узрѣете. Ангелитѣ идватъ като пчелитѣ, ще оплодотворятъ цвѣтоветѣ въ душитѣ. Ако цъвнете, вие сте вече въ общение сь тѣхъ. Каква дълбока наука е това, а колко работи има още да узнаете! Трѣбва да ви дамъ десеть лекции; но да ви разправямъ тия работи, които сж много уморителни, вие ще кажете, че не е интересно, и ще заспите. И прави сте, защото не сте още готови за това. Ще дойде врѣме, когато ще бждете готови. Напр., ако вземете да ядете медъ и прѣядете, ще ви се втръсне. Защо? Защото сте се прѣситили. Дружите съ нѣкой добъръ човѣкъ, черпите постоянно отъ него, по едно врѣме речете: Да се махне отъ мене, не мога да го гледамъ».
изпита. Сега, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, то е чистота въ мисли и желания и нелоколѣбима вѣра, че, какаото е казалъ Господь, то ще бжде, Когато туряшъ Господа отлрѣдъ на нѣкоя работа, нѣма защо да се питашъ, да-ли ще успѣешъ. Може да бждешъ учитель, сждия, свещеникъ, земедѣлецъ, ако изпълнявашъ своята длъжносгь, нѣма сила въ свѣта, която да ти попрѣчи. Ще имате много прѣпятствия, мжчнотии и изпитания, но тѣ сж необходими за. вашето растене. Страданията, които сж пратени, тѣ сж благо словение. Сега ви оставямъ съ тази мисъль: да познаете вашия учитель — Христосъ. Когато познаете вашия Истински Баща, тогава иангелитѣ и свѣтътъ ще бждатъ ваши братя, и не единъ и двама, а съ хиляди. Съ години ще ви развеждатъ изъ своето жилище на Небето. Тамъ има много приятни работи, дълги разходки, образцови училища, нови слънца, нови сжщества и колко още нѣща! И тогава ще кажете: 5®га Разбираме дълбокия смисълъ на живота, защо трѣбва да се живѣе». То ще стане, когато имате само единъ учитель; имате ли много, нищо нѣма да научите. Едно дѣте не може да има двѣ майки, тъй и единъ човѣкъ не може да има повече отъ единъ истински учитель. Ако речете, че имате двама, ще тежа: И мене и Бога лъжете». Една майка има на физическото поле, на духовния свѣтъ — единъ Учитель, на божествения» — единъ Баща, който е Господь. всичко трима сж. На земята единъ, между ангелитѣ е Учительтъ, а между боговетѣ е Богъ. Когато минете П ТИЯ трима’ тогава всѣки отъ васъ ще разбере дълбокия смисълъ, вжтрѣшната страна на сегашния животъ, и сь радость и пѣсни ще понасяте всички етрадания; нѣма за васъ да има мжка въ живота, и работитѣ между мжжетѣ и женитѣ, между родителитѣ и дѣцата и между всички народи ще се оправятъ. тогава нѣма да има и питането: Какво ще стане съ българския народъ ?» Нека всички българи се обърнатъ къмъ Бога, азъ имъ гарантирамъ, че всичко ще бжде въ редъ. Но, ако носягь сегашнитѣ глави, по

~ 3 ~

Да възлюбиш Господа

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Да възлюбиш Господа", неделни беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.), Издадена 1946 г., София

съдържание

49 Това значи, да бъдеш научен от Бога. Вие сте дошли на земята, като в велико училище. Който се научи да свири, ще стане велик артист. Който не се научи, ще остане зад сцената. Такъв е великият закон. — Защо е дошъл човек на земята? — За да научи закона на милосърдието. „Ще бъдат научени от Господа“. Ще обясня тоя стих с легенда, в която се говори за създаването на света. Бог създал небето и земята, растенията и животните и решил да си почине. По едно време Му дошло на ума да направи човек, който да представя връзка между небето и земята. Като се научили за това решение, ангелите се изредили пред Господа, да Му дадат мнението си за съществото, което е решил да създаде. Пръв се явил пред Господа ангелът на Истината и казал: Господи, не създавай това същество. То ще завладее света. Втор се явил ангелът на Правдата и казал: Господи, не създавай тово същество. То ще бъде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си. Никога няма да влиза в положението на страдащите. После дошъл ангелът на Мира и казал: Господи, не създавай това същество. То ще напои света с кръв. С неговото явяване ще настанат големи кръвопролития. Бог се отказал от желанието си да създаде човека. Най-после се явила при Господа най-малката дъщеря на Милосърдието и казала: Господи, както си намислил, така направи. Създай това същество. Даже всички да се откажат от него, аз ще му покажа, как да люби, как да прояви милосърдието. От тия думи лицето на Господа светнало, и Той казал: „Ще създам това същество, ще го направя по образ и подобие свое.“ Значи, човекът бил създаден заради любовта на малката дъщеря на Милосърдието. И доднес още, който познава тая дъщеря, той запазва образа на Оня, Който го е създал. Който не познава тая дъщеря, той е осъден на изчезване. Малката дъщеря на Милосърдието е Христос. Казвате: Как е възможно Христос да символизира дъщерята на Милосърдието? Може ли Той да се уподоби на мома? Христос съдържа в себе си двата принципа: мъжкия и женския. Под „мъж“ се разбира разумно същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога — милосърдието. Казано е : „Всички ще бъдат научени от Господа.“ — На какво ще бъдат научени? — На милосърдие. Това е велика
50 наука. Това значи, да си научил правилно да теглиш лъка, правилно да свириш. Ще дойде ден, когато от ученик ще се превърнеш на учител, който ще преподава на другите. И тъй, изучавайте Христовото учение, като учение за човешката душа. Само така човек ще познае отношенията си към Бога и ще се определи. Някой иска да изучава астрономия. Той трябва да се запита, какво отношение има астрономията към неговата душа. Тя говори за ония вечни условия, при които душата може да живее в безпределното пространство. Само оня може да живее в безпределното пространство, който се е научил да управлява лъка и да свири. — Искам да придобия Духа Божи в себе си. — Как се постига това ? — Когато дадеш път на милосърдието в своя живот. Не можеш ли да направиш това, ще дойдат ангелите на истината, на правдата и на мира пред Господа, да кажат, че са били прави, когато са Го съветвали да не създава човека. Когато един от тия ангели види, че човек греши, той си казва: Аз знаех, че ще бъде така. Милосърдието и доброто трябва да работят дълго време върху човека, докато възстановят оня образ в него, който някога му е бил даден. Доброто в човека е в отношение 1:3. Едното е доброто, а тройката — трите неприятели, които му се противопоставят. Те са заблуждението, себелюбието и жадността да пролива кръв. Ще кажеш, че не си проливал кръв. Няма човек в света, който да не е проливал кръв. Миналият век е век на проливане на кръв. Иде милосърдието в света, което работи за повдигане на човечеството. Друга култура трябва да дойде в света — културата на милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога. Това е първото отношение, първото изкуство. Придобие ли се това изкуство, другите идат сами по себе си; всички тайни се откриват сами по себе си. Лъкът на цигулката символизира човешката воля. Ако волята не е възпитана, човек не може да изрази правилно своите мисли и чувства. При невъзпитана воля можем да говорим за неправилен и дисхармоничен живот. При възпитана воля имаме правилен и хармоничен живот. Мислите и чувствата са тоновете, които цигуларят предава чрез своята цигулка. — Кой цигулар се харесва на публиката ? — Който свири хармонично. — Защо някои мъже и жени не могат да се търпят ? — Защото цигулките им
133 пата конституция, всичко ще тръгне по мед и масло. На сто случая ще има едва едно изключение. — Може ли това да стане при сегашните условия, при сегашния ред и порядък? — Не може. Човек, който не се храни, не диша, не мисли и не чувствува, умира. — Можеш ли да възкръсиш човека ? — На оня, който не се храни, не диша, не мисли, не чувствува и не действува, никой не може да му помогне. Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тая молитва е мощна, тя върши чудеса. Ако обиденият, изневереният мъж каже, че ще отмъсти на своя съперник, неговата закана е силна като молитвата. Той се заканва и успява. И ангелите, и херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъжът е готов да прости и да прояви доброто, тоя момент е посилен от отмъщението. Цялото небе и Бог му идат на помощ. Днес всички българи — управляващи, духовенство, всички се питат, какво ще стане с България. — Нищо лошо няма да стане с България. — Какво ще решат в Париж ? — Кой решава въпросите в Париж ? Ще кажете, че французите, американците и англичаните решават въпросите. — Кои са тия хора ? Аз познавам два вида англичани, американци и французи; и двата вида добре ги познавам. Няма сила в света, която може да върне човечеството назад. Няма сила в света, която може да умъртви хората, да избие и унищожи човечеството. Тоя век е отживял своето време. Останал е само ариергардът, който бяга вече. След 20—30 години нищо няма да остане от него. „Кога се молиш, влез в скришната си стаичка.“ Моли се и не се връщай към старото. Моли се за живите хора, йосители на бъдещата култура, а не за умрелите. Който не иска да се моли, свободен е да не се моли. За себе си казвам: За умрели хора не се моля. — Бог да прости нашите умрели I — Няма защо да ги прощава. Бог прощава на живите, а не на умрелите. Смешно е да се молиш за умрял кон,, който мирише. Моли се за живи хора. Да се молиш за умреш! хора, това е заблуждение, което няма нищо общо с християнството. Който върши добро, е жив; който върши престъпления, е умрял.
138 Помнете: Докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото учение. Влезете ли в стаичката си, истината, правдата, любовта ще царуват в вас. Волята, умът, сърдцето ще се проявят с всичката си сила — никакво недоволство, никаква сянка няма да се яви на лицето ви. Питате: Вън ли съм, или вътре в стаичката? — Вън сте, всички сте вън. Някога правите опит, влезете вътре, постоите десетина секунди и пак излизате вън. Доброто и възвишено настроение, което понякога имате, както и желанието ви да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия, това се дължи на момента, който сте прекарали в тайната си стаичка. — Нали сме правоверни? — Според мене, правоверен е само оня, който е в тайната си стаичка. На оня, който е в тая стаичка, моето почитание и благословение. За него всякога мога да се моля. Оня, който стои вън от стаичката си и само философствува, той е далеч от мене — за него не мога да се моля. Той казаа: Помоли се за мене. — Влез в скришната си стаичка, заедно ще се помолим. Казвате: Човек трябва да бъде силен, за да приложи Христовото учение. — Щом намирате, че сте слаби, децата ви ще приложат това учение. Те ще оправят сета. Майката живее само за детето си, понеже то внася потик, импулс в нея. Детето е цар за майката: каквото заповяда, тя изпълнява. Изпълнява се заповедта на онова дете, което внася потик към наука, към култура. На такъв цар и аз бих се молил. На такъв цар бих изпратил много подаръци и бих казал: Достоен си да управляваш. Христос казва: „.Като се молиш, влез в скришната си стаичка.“ Тая стаичка е една гатанка, още неразрешена. И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал. Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно.“ Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш, какво нещо е Господ. Той не е такъв, какъвто философите и богословите Го описват. Те не Го познават, защото оста на техния мозък е изкривена. Всички, които ме слушате днес, влезте в скришната си стаичка и се помолете на Бога. Това, което пожелаете в тайно, Бог ще ви го въздаде наяве. Като казвам, че всичко ще ви се въздаде, имам пред вид бе
200 човешките умове. Някои казват, че лъжата струва пари. — Това е въпрос. В същност, казано е, че краката на лъжата са къси. Ако вземеш пари за лъжата, няма да мине много време, ще те уловят и ще платиш скъпо. Повечето хора много обещават, малко изпълняват. И това е особен вид лъжа. Човек трябва да бъде искрен към себе си, да не карикатури истината. Малцина са ония, които са дали обещание да отидат на нивата и са изпълнили обещанието си. Който не работи на нивата, той попада в закона на кармата и страда. Който работи, той има какво да яде, затова е щастлив. Използувайте малкото време, което ви остава. Не ви заплашвам, но повтарям: Решете още сега да заживеете нов живот, защото малко време ви остава. Това не значи да тръгнете по църквите, да четете Библията и Евангелието, да палите кандила и свещи. Бог не се лъже. Той е сит на човешки обещания. Адът е павиран с човешки обещания. Важно е, кой ще изпълни Божията воля. Казано е в Писанието: „Когато слънцето потъмнее, луната престане да свети и звездите почнат да падат една след друга, тогава ще се яви знамението на Сина Человечески, Който ще прати ангели на земята да съберат Неговите избранници. “ — Какво ли означава това събиране? Дано не дойде скоро това време! — Няма време за отлагане. Всеки трябва да направи завещанието си. Ако го направи навреме, ще подобри живота си. Мисли ли, че има още време, горко ще пати. Кога ще дойде часът ви, и ангелите не знаят. — Кои ангели не знаят? — Падналите. И синовете човечески не знаят. — За кои синове се говори ? — За облечените в плът. Ангелите, които са при Бога, всичко знаят. Навсякъде по света има ангели и синове човечески, които нищо не знаят. От Америка се чува гласа на един учен, който казва, че на 17 декемврий ще се свърши светът. Дойдоха при мене две студентки да ме питат, какво е мнението ми за това предсказване. Питам ги: Вие готови ли сте за оня свят? — Как ще се познае свършването на света ? — Бог ще слезе на земята и ще Го посрещнат тържествено с салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще придойдат и ще излезат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще се зарадва на Господа. Вулканите ще изригнат и с силен гръм ще поздравят Господа. Интересно
201 е да се следи, колко салюти и поздрави ще се отправят към Господа. Земята, като млада мома, ще заиграе пред Него. Христос запитва днес всички хора: „Кой от двамата синове е изпълнил Божията воля?“ Ще кажете, че оня, който първо се е отказал, а после се разкаял, той е изпълнил Божията воля. Последният момент спасява положението. В тоя смисъл, много добрини и едно добро са равносилни. Важно е, какво си направил последният момент. Може да си направил много злини, но в последния момент на живота си да си направил едно добро — то спасява живота ти. Последното добро заличава всичките ти злини и от разумния свят започват да гледат на тебе като на свой брат. С тота не ви утешавам, но казвам: Съблечете старите си дрехи и облечете белите, праздничните си дрехи. Нали много от вас сте ясновидци, кажете, какво ще стане на 17 декемврий. Ако питате мене, аз ще ви кажа, че на 17 много хора ще излезат от гробовете си и ще възкръснат. Какво е казал американецът, това е негова работа. Аз не отговарям за него. Ако пророчеството му се сбъдне, той ще мине за истински пророк. Ако не се сбъдне, ще изгуби доверието на хората. И да не се сбъдне пророчеството му, той е накарал хиляди хора да се замислят. На мнозина сърдцата се свиват от страх, боят се да не правят погрешки, Колкото е голяма възможността да се сбъдне пророчеството му, толкова е голяма вероятността и да не се сбъдне. Ако сега ви подложа на глад, всички ще гласувате да се отложи това нещо. — Защо не искате да гладувате ? — Защото не сте приключили сметките си. Какво страшно има в смъртта? Каквото и да правите, колкото и да отлагате, все ще дойде едно число 17. Дали единично, или колективно ще заминете за оня свят, не е важно. Иде денят, когато ангелите ще кажат: Стига вече 1 Време е да се върнеш при баща си. Тук ще минава регулация, и къщата ти ще се развали. Като знаете това, съветвам ви да се освободите от всякаква омраза, от всякакяо съмнение и подозрение. „Някой си человек имаше двама синове.“ Синът, който обеща да извърши Божията воля, е мъжът, човекът, когото Бог пръв създаде. Другият син, който отказа да изпълни Божията воля, но после се разкая и я изпълни, е жената. Двамата синове, т. е. мъжът и жената са ония
237 ще останат от него. Запитаха Христа: „Могат ли тия кости да оживеят?“ — Учението, което проповядвам, ще събере тия сухи кости. И горко на тоя, който не се подчинява на Духа, Който иде. Не мислете, че слънцето може да измени нещата. Не мислете, че аз правя нещо. Божията воля прави всичко в света. Аз казвам: Наближило е времето, извадете ралото и сейте. Идната година ще има изобилно жито. Послушайте ме, направете опита. За българите настанаха най-благоприятни условия. Обърнете се към живия Господ, към Неговата велика държава. Ще кажете, че никой никога не е видял Господа. Обърнете се към живия Господ, Който е всякога между нас. Светиите са между нас, ангелите са между нас. Всичко, което не е в съгласие с това, което казвам, е далеч от нас. Когато двама млади седнат в гората и се любуват, цялият свят е хубав за тях. Те обещават, че ще живеят според законите на Бога. Като ги види баща им, набие ги. На другия ден те пак се срещат; герои са те. Аз не говоря за вашите целувки, които са сенки на живота. Аз говоря за такава целувка, в която умът и сърдцето се съединяват; после духът и душата се съединяват. Най-после иде Бог и дава своето съгласие. Тогава цялото небе се радва. Сега момата не дава на момъка да я целуне, докато не й обещае нещо. Щом обещае да й купи рокля, златен часовник, обувки, тя казва: Можеш да ме целунеш. Това не е Божествена целувка. Целият свят страда от такива целувки. Така не се живее. Христос казва: „Аз съм добрият пастир.“ Обърнете се всички към добрия пастир, към Бога. Така ще се образува една велика бойна канара, от нищо несъкрушима. Казано е: „Ще изпратя Духа си.“ Тогава хиляди реки ще потекат. Това значи, хиляди духовни хора ще служат на Бога. Ето защо, като се върнете по домовете си, обещайте пред себе си, че ще служите на Бога. Кажеш ли веднъж, ще издържаш — никаква измяна не се позволява. — Слаб човек съм. — Аз не вярвам в слаби хора. Който служи на Бога, не може да бъде слаб. Живият Господ ще заговори. Хиляди хора ще започнат да се стичат отвсякъде. Учени, философи, професори, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават. Какво представя сегашният свят? — Замръзнало езеро, върху което се пързалят хиляди хора. Други стоят

~ 4 ~

Все що е писано

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
16 рете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия пжть. Само така ангелитѣ ще ви бждатъ приютели, и вие ще ходите въ свѣтлина. Това иска Богъ отъ всички. Слушайте гласа Му и бждете готови да изпълните Неговата воля. Дошло е време вече за скжсване връзкитѣ съ стария господарь и да възстановите връзкитѣ си съ Онзи, Който ви е създалъ, Който ви обича и мисли за васъ Религиознитѣ хора се готвятъ, като отидатъ на онзи свѣтъ, да минатъ презъ всички планети и да се установятъ на слънцето. И това ще бжде, но не сега. Вие още не сте готови за другитѣ планети. Има смисълъ да обиколи човѣкъ всички планети и звезди, но да придобие нѣщо, да се измѣни, да стане новъ човѣкъ. А тъй, да мине и замине само, да види нови нѣща, безъ да разбере смисъла имъ, не заслужава да се изразходва толкова енергия. Ще дойде день, когато човѣкъ ще пжтува свободно отъ една планета въ друга, но не съ сегашното си тѣло. Ново тѣло трѣбва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте отъ едно мѣсто на друго. Ще дойде день, когато човѣкъ ще пжтува по земята безъ тренове, безъ автомобили и аероплани. Той ще има ново тѣло, устроено по новъ начинъ. Самъ той ще разполага съ нова свѣтлина и знания, ще познава законитѣ на Всемира и ще ги прилага. Тогава той нѣма да оре и копае земята, както днесъ прави, но ще се храни по особенъ начинъ, който днесъ и най-ученитѣ не познаватъ. Христосъ казва: „Иди си сега и повече не грѣши“. Да не грѣши човѣкъ, това значи, да не престжпва Божия законъ. Който реши да служи на Бога, той изпълнява Неговия законъ. Щомъ влѣзешъ въ обществото на ангелитѣ, ти се повдигашъ. Голѣмо благословение е за човѣка да има приятелството на ангелитѣ, на светиитѣ, на добритѣ хора въ свѣта. Всѣки ще се надпреварва ти даде нѣщо. Страшно е, обаче, да попаднешъ между неприятели. Всѣки гледа да вземе нѣщо отъ тебе, да те ограби и погуби. Царството Божие не погубва човѣка. Тамъ живѣятъ хора въ пълно обединение, въ служене на любовьта. Тамъ всички живѣятъ единъ за другъ, а днесъ всѣки живѣе за себе си. Подъ думата „себе си разбираме низшето въ човѣка: млѣкопитаещи,
19 при Тебе окжсанъ и босъ, гладенъ и сиромахъ. Всичко, което ми даде, изядохъ и изпихъ, съгрѣшихъ предъ Тебе и небето, но готовъ съмь да Ти стана слуга и да Ти служа. Това е сждбата на свѣта, която днесъ се прилага. Богъ ще приеме блудния синъ съ любовь, ще заповѣда да го окжпятъ и облѣкатъ въ нова премѣна, ще го пригърне и цѣлуне и въ негова честь ще заколи най-угоеното си теле, но дяволътъ, т. е. по-голѣмиятъ братъ ще бжде недоволенъ. Той ще каже на Господа: Толкова години работихъ за тебе, но ти нищо не ми даде. Дяволътъ не говори истината. Всичкото богатство на свѣта е негово За дявола е казано: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на семето Аврамово“. И тъй, съ слизането на Христа въ свѣта хората ще се повдигнатъ, ще чуятъ гласа Му и ще възприематъ новата мисъль. Отъ който край на свѣта да говори Христосъ, навсѣкжде ще чуватъ гласа Му. Праведнитѣ едновременно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бжде навсѣкжде. Това значи, да бжде човѣкъ ясновидецъ, да е развилъ шестото чувство въ себе си. Ако Христосъ слѣзе втори пжть на земята въ плъть, хората пакъ ще Го разпнатъ. Този пжть Христосъ иде въ такава форма, която нито отъ храна се нуждае, нито кръстъ я хваща. Той се нуждае отъ плодоветѣ на вашето дърво. Като ви погледне, Той ще види, има ли плодове вашата душа и, като намѣри плодъ, ще каже: „Да бжде благословена тази душа ! Казвамъ: Блажена е онази душа, на чието дърво има поне единъ узрѣлъ плодъ! Като дойде Христосъ при васъ, ще Му предложите своя плодъ, да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си съ любовь, добре сте разкопавали и поливали плоднитѣ си дръвчета. Много мжже, жени и деца поливатъ своитѣ градини съ сълзи, които идатъ отъ дълбочината на тѣхнитѣ сърдца. Единъ день отъ тѣзи сълзи ще се родятъ сладки, вкусни плодове. Не се плашете отъ сълзитѣ си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърдцето ви се разкжсва отъ скръбь и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плодъ. Това е смисълътъ на живота. Затова иде Христосъ въ свѣта.
33 мисионерътъ, съ намѣрение да го убие и да вземе паритѣ. Мисионерътъ наближилъ до мѣстото, дето билъ скритъ разбойникътъ, и почувствувалъ нѣкаква тежесть въ гърдитѣ си, като че нѣщо го задушава. Той си обяснилъ това притѣснение като лошо предчувствие и веднага слѣзълъ отъ коня, помолилъ се на Бога и продължилъ спокойно пжтя си. Едва изминалъ нѣколко метра, той видѣлъ въ гората единъ човѣкъ, добре въоржженъ, но спокойно го отминалъ. Следъ нѣколко години сжщиятъ мисионеръ билъ повиканъ да изповѣда единъ умиращъ. Последниятъ го погледналъ внимателно и после го запиталъ: Познавашъ ли ме? — Не те познавамъ, отговорилъ мисионерътъ. — Азъ пъкъ те познавамъ, и ще ти разкажа, при какъвъ случай те срещнахъ. Това бѣше преди нѣколко години. Азъ решихъ да те причакамъ въ гората, когато ти носѣше голѣма сума пари въ себе си. Искахъ да те убия и ограбя, но не се решихъ, защото, заедно съ тебе, яздѣше на бѣлъ конь още единъ човѣкъ, добре въоржженъ. Азъ се разтреперахъ и не посмѣхъ да посегна върху тебе. Значи, въ случая разбойникътъ билъ ясновидецъ. Той видѣлъ това, което и мисионерътъ не могълъ да види. Човѣкътъ, който ездѣлъ бѣлъ конь, билъ отъ невидимия свѣтъ, изпратенъ да пази мисионера. Съвременнитѣ хора не признаватъ сжществуването на духове. Въпрѣки това, тѣ четатъ Свещеното Писание, дето се казва: ,И ангелитѣ Божии слизатъ и възлизатъ.“ Както ангелитѣ слизатъ и се качватъ, така и дяволитѣ слизатъ и се качватъ. Значи, и еднитѣ, и другитѣ вършатъ Божията воля и се подчиняватъ на Божественитѣ закони. Нѣма сила въ свѣта, нито сжщество, което да не се подчинява на Бога. Разумниятъ човѣкъ се ползува и отъ добритѣ, и огй лошитѣ духове. Той знае закона за превръщането и го прилага. Христосъ казва: „Вземете моето иго на себе си и се научете отъ мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце, и ще намѣрите спокойствие на душитѣ си“. Мнозина мислятъ, че владѣятъ свѣта, че иматъ голѣма власть, но, като се намѣрятъ предъ изпитания, тогава виждат ъ, докжде сж достигнали, каква власть притежаватъ и какво могатъ да направятъ съ нея. Съвременниятъ човѣкъ не е още напълно оформенъ; той не трѣб
40 свещеници, учени, философи, музиканти ще призоватъ хората къмъ работа, която ще имъ донесе великото вжтрешно освобождаване. Всички заедно ще запѣемъ химнъ на Божията Любовь. Само така ще разберемъ, какво представя любовьта, която ще ни заведе при Сина и при Отца. Само любовьта е въ състояние да прероди човѣка. Ще кажете, че не трѣбва да си въобразявате нѣща, които не могатъ да станатъ. Важно е, какво си въобразява човѣкъ. Има въображение, което води човѣка нагоре, къмъ Бога. Има въображение, което го сваля надолу и отдалечава отъ Бога. Астрономътъ, съ своята тржба, вижда и най-отдалеченитѣ звезди, когато обикновениятъ човѣкъ и съ телескопъ даже нищо не вижда. Той се чуди, какъ може астрономътъ да вижда толкова нѣща и, въ края на краищата, казва: Всичко е въображение. Насочете и вие своя телескопъ нагоре, да видите Бога и величието, съ което е обиколенъ. Стремете се да Го видите и познаете, за да станете граждани на Царството Божие. Стремете се да намѣрите мѣстото си като удъ въ Божествения организъмъ. Щомъ намѣрите мѣстото си, не се борете да заемете първото мѣсто. Който изпълнява службата си, както трѣбва, той е на първо мѣсто. — Кжде ще бжде нашето мѣсто ? Като българи, вие ще бждете поставени въ дупката, която евреитѣ направиха въ ребрата на Христа. Тя и до днесъ още е отворена. На всички хора, на всички народи е дадена една и сжща задача: да запушатъ дупката въ ребрата на Христа, която отъ две хиляди години още зее. Христосъ е близо вече до земята. Той носи своето учение, съ което е решилъ, да обърне земята съ главата надолу, но да изпжди дявола. Той носи нова табела, на която е написано: .Царството Божие иде на земята“, Каквото и да стане съ свѣта, Царството Божие ще се въдвори на земята. Това е решението на Бога, на ангелитѣ, на всички възвишени сжщества. Който не вѣрва, нека се моли, да доживѣе това време, да види Царството Божие реализирано на земята. Като види, ще повѣрва на думитѣ ми. Който вижда нѣщата, не се нуждае отъ доказателства ; Toil вѣрва на очитѣ си. Какъ ще постжпятъ съвременнитѣ религиозни съ Христа, ако се въплъти на земята? Щомъ Го видятъ,
45 една тежка болесть, а следъ време да заболѣе отъ друга. Това значи, да се спаси отъ едно зло и да налети на друго. Човѣкъ се нуждае отъ истинско спасение, да възстанови връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Докато не възстанови тази връзка, той не може да бжде спасенъ. Вънъ отъ това, никакво спасение не сжществува. Така се разбира спасението днесъ, така го разбиралъ Христосъ, така го разбиратъ всички светии, праведни и добри хора на земята. Христосъ казва: „Ако искашъ съвършенъ да бждешъ, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай". Който не разбира спасението така, той самъ се заблуждава: той ще грѣши, ще пада и става, ще се обезвѣрява и т. н. Законътъ за спасението' е постояннодействуващъ законъ. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ се спасява само веднъжъ. Спасенъ единъ пжть, повече не трѣбва да мисли за спасението. Човѣкъ трѣбва да се спасява всѣки моментъ. Значи, спасението е многократенъ, вѣченъ процесъ. Ние не вѣрваме въ еднократнитѣ процеси. Както яде, пие вода и диша постоянно, така човѣкъ трѣбва постоянно да се спасява. Между човѣшката душа и Бога сжществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение“. Често хората се запитватъ: Спасенъ ли съмъ ? — Днесъ може да си спасенъ, но утре ще те хване нѣкой за врата; днесъ може да си ситъ, но утре ще бждешъ гладенъ; днесъ имашъ добра мисъль, но утре ще те нападне нѣкоя лоша мисъль. За да не бждете днесъ въ едно положение, утре — въ друго, пазете връзката си съ Бога. Христосъ дойде на земята да създаде здрава, постоянна връзка, отъ една страна между хората и ангелитѣ, отъ друга — между хората и Бога. На въпроса на младия човѣкъ, какво да прави, за да наследи вѣчния животъ, Христосъ каза: „Не убивай!“ Значи, убийството е въ състояние да скжса връзкитѣ на човѣка съ Бога, съ ангелитѣ, съ неговитѣ напреднали братя. По-нататъкъ Христосъ продължи: „Не прелюбодействувай, не кради, не свидетелствувай на лъжа ; почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си“. Това сж законитѣ на Духа, които иматъ отношение къмъ сегашната епоха. Казва момъкътъ на Христа: „Всичко това упазихъ отъ младостьта си; що ми още недостига ?
Яковъ и Исавъ „И видѣ сънь: и ето стълба, поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето ; ето, ангелитѣ Божии възлизаха и слизаха по нея.“ :;:) „Яковъ и Исавъ" — интересенъ предметъ за разискване. Който е челъ Библията, познава тѣзи два характера. Яковъ и Исавъ сж двама братя: Яковъ е по-малкиятъ, Исавъ — по-голѣмиятъ. Разликата въ възрастьта имъ е малка, нѣколко часа. Отъ разказа за двамата , братя могатъ да се извадятъ седемь характера. За Яковъ и Исава било предсказано, че отъ тѣхъ ще произлѣзатъ два народа, отъ които по-голѣмиятъ ще слугува на помалкия. Още въ утробата на майка си тѣ се борили, съ което й причинявали голѣми смущения. Казва се, че пръвъ се родилъ Исавъ, а вторъ — Яковъ, който държалъ петата на брата си. Външно тѣ се различавали много: Исавъ билъ косматъ, а Яковъ — гладъкъ. Съ други думи казано: Исавъ билъ мжжественъ, а Яковъ — женственъ. Отъ физиологическо гледище, Исавъ е човѣкъ на природата, откровенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, живѣе отъ день за день, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличатъ на Исава. Като се нахранятъ добре, тѣ казватъ: Благодаримъ Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пакъ ще се погрижишъ за нает . Тѣ изказватъ благодарностьта си само по отношение на яденето. Яковъ е женственъ, но е смѣлъ; има нѣкой отрицателни чърти въ характера си: хитрость и лукавство. Яковъ прилича на сарафитѣ, които всѣкога печелятъ. Каквато работа предприеме, той иска непремѣнно да спечели. Споредъ еврейския законъ, Исавъ, като първороденъ, трѣбвало пръвъ да получи благословението на баща си. Обаче, въ Якова се явило желание да вземе първенството на ) Битие 28 : 12.
62 чичо си Лаванъ, да се скрие отъ Исава, да не се стовари върху него гнѣвътъ на братъ му. Яковъ напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ на пжть. Още първия день, следъ залѣзване на слънцето, той сънувалъ сънь: „Видѣлъ стълба, поставена на земята, а върхътъ й стигалъ до небето; и ето, ангелитѣ Божии слизали и възлизали по нея.“ Богъ видѣлъ постжпката на Якова и му отдалъ заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човѣка, всичко отбелязва и всѣко нѣщо възнаграждава или наказва. Яковъ отиде въ дома на чичо си Лаванъ, човѣкъ хитъръ и практиченъ, който му стана учитель. Въ този домъ изпъкватъ още три характера : Лаванъ и дветѣ му дъщери — Лия — по-голѣмата и Рахилъ — по-малката. Преди да стигне въ дома на чичо си, Яковъ срещналъ при кладенеца Рахилъ, на която помогналъ да си начерпи вода, цѣлуналъ я и казалъ, че сж роднини. Отъ този моментъ той се влюбилъ въ Рахилъ. Като практиченъ човѣкъ, Лаванъ запиталъ Якова, каква заплата иска за времето, презъ което ще остане въ дома му да работи. Яковъ отговорилъ, че обича Рахилъ и иска да я вземе за своя жена — това е неговата заплата. Името „Рахилъ“ е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното въ човѣка. Лаванъ обещалъ да даде Рахила на Якова, но съ условие, да му работи седемь години за нея. Яковъ се съгласилъ. Следъ изтичането на седемтѣ години, вмѣсто Рахилъ, Лаванъ далъ Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутриньта той разбралъ, че билъ излъганъ и запиталъ чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахилъ, споредъ обещанието си? Лаванъ отговорилъ: Споредъ нашитѣ закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата. Работи ми още седемь години, за да ти дамъ и Рахилъ. Тукъ виждаме закона за възмездието. Яковъ излъга баща си и брата си, затова и Лаванъ го излъга. За дветѣ лъжи той трѣбваше да слугува 14 години: седемь години, дето излъга баща си, и седемь години — за лъжата къмъ брата си. Мнозина мислятъ, че сж свободни отъ грѣшкитѣ на Якова, че никога не лъжатъ. Докато е на земята, човѣкъ все ще играе нѣкаква роля: или ролята на
68 много пари въ Африка, но всичко изгубихъ и се връщамъ въ Парижъ, да умра въ родния си градъ. Кой отъ двамата ще ме вземе при себе си? Единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Ела при мене за известно време. Обаче, още на първата седмица той му казалъ: Търси си друго мѣсто, не можешъ да останешъ при мене за повече време. Той отишълъ при втория си братовчедъ, който му казалъ: Братко, остани при мене, колкото време искашъ. Моятъ домъ е и твой; разполагай съ всичко, като съ свое. Като минали нѣколко месеци, той решилъ да открие истинското си положение и казалъ на братовчеда си: Азъ искахъ да ви изпитамъ, да разбера, кой отъ двамата е истински човѣкъ, за да остана при него да живѣя. Ти прояви безкористие и любовь къмъ менъ. Азъ съмъ богатъ, нищо не съмъ изгубилъ отъ спечеленото и ще го оставя на тебе. Като научилъ истината, първиятъ братовчедъ отишълъ при роднината си, когото изпждилъ отъ дома си, извинилъ се и го поканилъ да отиде при него и да остане, колкото време желае. — Късно е вече, отговорилъ богатиятъ роднина. Ще дойде день, когато Богъ ще се яви на всички хора въ видъ на бедна вдовица, беденъ момъкъ, или нѣкоя страдаща душа и ще ви изпита, доколко сте готови да Го приемете съ любовь и безкористие. Той ще ви изпита, доколко сте вѣрни на вашия идеалъ. Само така и вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота, както Яковъ разбра значението на високата стълба, по която слизаха и възлизаха ангелитѣ Божии. Тази стълба и до днесъ още стои изправена и по нея слизатъ и възлизатъ ангелитѣ Божии. Днесъ тя е по голѣма и поразклонена. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и, когато дойде до първото й стжпало, да разбере смисъла на земния животъ и на страданията, които му се даватъ. Страданията не сж нищо друго, освенъ обвивка, въ която сж скрити благата на живота. Както семето е обвито въ своята черупка, за да не се изгубятъ хранителнитѣ сокове на зародиша, така и страданията обвиватъ благата, за да се дадатъ на човѣка тогава, когато той може да се ползува отъ тѣхъ. Ето защо, който търси щастие и блаженство въ свѣта, първо трѣбва да мине презъ страданията.
70 Това, което Яковъ видѣ преди нѣколко хиляди години на сънь, се отнася до сегашнитѣ хора, т. е. до хората на XX вѣкъ. Днесъ вече слизатъ и възлизатъ Божиитѣ ангели; нова култура се ражда, ново сближение става между хората и народитѣ. Страданията, презъ които съвременнитѣ хора минаватъ, показватъ, че тѣ се намиратъ въ положението на жена, която ражда. Щомъ роди тя, ангелитѣ единъ следъ другъ започватъ да се въплътяватъ въ човѣшкитѣ умове и сърдца. Богъ, Който изпраща своитѣ ангели, следи за последствията. На всѣки човѣкъ ще се даде възможность да чуе, какъ Богъ говори. Излѣзте рано сутриньта презъ пролѣтьта, когато природата се събужда, когато цвѣтята цъвтятъ, и се вдълбочете въ себе си, да чуете тихия говоръ на Бога. Ако слухътъ ви е развитъ, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася миръ, спокойствие и радость въ душата. Ако отидете въ гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива въ нѣжна, приятна мелодия. Колкото по-развитъ е слухътъ на човѣка, толкова по-голѣма възможность се открива предъ него, да чуе тихия гласъ на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вѣковетѣ. Ако младата мома и младиятъ момъкъ не могатъ да забравятъ думитѣ, които си пишатъ или казватъ, колко повече оставатъ паметни думитѣ на Бога. Коя мома и кой момъкъ сж забравили дветѣ думи „обичамъ те“, които нѣкога сж. си казали? Единъ младъ човѣкъ разправялъ своята опитность. По известни причини той дошълъ до голѣмо отчаяние въ живота си и решилъ да се самоубие. Въ този моментъ, въ съседната стая се чулъ тихиятъ гласъ на неговия приятель. Той се вслушалъ въ пѣсеньта, която долитала до ушитѣ му, и ясно разбралъ смисъла на следнитѣ думи: „Азъ за тебе само мисля и никога не ще те забравя“. Тѣ произвели превратъ въ него, и той се отказалъ отъ решението си да се самоубие, като си казалъ: Има Единъ, Който мисли за мене. Това е въ състояние да ме застави да живѣя и да се радвамъ на всичко, което ми е дадено. Като знаете, че има нѣкой да мисли за васъ, не се обезсърдчавайте. Ако само една мисъль може да ви застави да обикнете живота, колко повече трѣбва да
7У Можете ли да играете ролята на Рахилъ, да пасете овцетѣ си като нея? Можете ли да живѣете между овчари и да бждете почтени? Колко мжже трѣбва да има една жена и колко жени единъ мжжъ? — Единъ мжжъ и една жена. Съ други думи казано: Човѣкъ трѣбва да има единъ умъ и едно сърдце. Два ума, две сърдца раздвояватъ човѣка, а всѣко раздвояване причинява зло. Единъ умъ, едно сърдце и една воля водятъ къмъ доброто. Когато жената разлюби мжжа си, крилата й падатъ. Когато мжжътъ разлюби жена си и пожелае друга нѣкоя, той прелюбодействува. Любовьта трѣбва да бжде чиста и безкористна. И Лаванъ обичаше Якова, но го използува. Жената трѣбва да се стреми да бжде като Рахилъ, да роди Иосифа. Ако мжжетѣ и женитѣ раждатъ синове като Иосифа, тѣ ще бждатъ избрани жени и мжже, ще образуватъ избранъ народъ. „Божиитѣ ангели слизатъ и възлизатъ по нея.' Тѣ питатъ българскитѣ моми: Готови ли сте да раждате синове като Иосифа? Тѣ питатъ и българскитѣ момци: Готови ли сте да раждате синове като Иосифа? Готови ли сте да живѣете добре? Ако сте готови, ние ще дойдемъ въ България. Иосифъ дойде въ Египетъ и спаси жителитѣ му отъ погибель — отъ гладна смърть. — Кога ще дойдатъ ангелитѣ въ свѣта ? — Отъ васъ зависи. Тѣ могатъ да дойдатъ следъ единъ часъ, но могатъ да дойдатъ и следъ години. Когато дадете мѣсто на душата и на духа си да се проявятъ, ангелъ Господенъ ще слѣзе при васъ. Той ще ви познае, и вие ще го познаете. — Грѣшни сме. — Не мислете за грѣховетѣ си. Ние не се занимаваме съ минали нѣща; не се занимаваме и съ настоящето. Миналото и настоящето сж важни като условия на бждещето. Предъ васъ се открива велико бждеще — за него работете. Ако ми донесатъ една нечиста риза, азъ не питамъ, защо се изцапала, на кого е, но я турямъ въ коритото, заливамъ я съ чиста вода и я пера, докато стане чиста. Ако ризата ви е чиста, пазете я, да не изгуби чистотата си. Стремете се къмъ любовьта, която чисти и повдига човѣшкото сърдце. Кой очисти и повдигна Якова ? — Неговата възлюбена — Рахилъ. Богъ му каза: Давамъ ти Рахилъ, нея люби и за други жени да не мислишъ. Яковъ, кой
76 женитѣ излѣзатъ на фронта, свѣтътъ ще се поправи, Богъ, ангелитѣ, светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ. И азъ имамъ голѣма вѣра въ тѣхъ. Следователно, свѣтътъ ще се оправи, когато мж.жетѣ станатъ любими синове и братя на женитѣ. Беседа отъ Учителя, държана на 8 априлъ, 1917 г. София.
Радвайте се Исусъ ги срещна и рече: „Радвайте cel“) „Радвайте се!“ Това е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие въ думата „радость“, има Божественъ произходъ. Радостьта не е качество на хората отъ сегашния вѣкъ, а още по-малко на животнитѣ. Тя подразбира пробуждане на висшето съзнание въ човѣка или вжтрешна връзка съ естественитѣ отношения на истинския животъ, който се отличава съ непреривность въ своитѣ прояви. Животътъ има отношение къмъ три свѣта: къмъ физическия, въ който живѣятъ хората; къмъ духовния, въ който живѣятъ ангелитѣ, и къмъ Божествения, въ който живѣятъ съвършенитѣ същества. Радостьта принадлежи къмъ Божествения свѣтъ, или тъй наречения, номиналенъ, а не феноменаленъ свѣтъ. Ако разгледаме буквитѣ, отъ които е съставена думата „радость“ на български езикъ, виждаме на първо мѣсто буквата „Р“, която е образувана отъ единица и единъ малъкъ кржгъ горе. Кржгътъ означава Божествена идея. Значи, буквата „Р подразбира човѣкъ, обремененъ съ една Божествена идея. За такъвъ човѣкъ казватъ, че държи нѣщо здраво въ ржката си. Когато не разбира законитѣ на живота, той обръща буквата надолу, и тя се измѣня въ буквата ,б'. И тогава, вмѣсто да бжде бремененъ съ Божествена идея, човѣкъ се обременява отъ стомаха си и постепенно слиза въ материалния свѣтъ. Когато стане бремененъ на физическия свѣтъ, човѣкъ затлъстява. Ако не може самъ да се освободи отъ забременяване, т. е. отъ затлъстяване, гей търси лѣкарь. За такъвъ човѣкъ казваме, че е пометналъ. Щомъ не може да носи тежестьта си, той непремѣнно ще пометне. Обаче, радостьта нѣма ) Матея 28: 9
IP ниятъ по умъ, по духъ и по сърдце може да се радваСегашнитѣ жени, заробени въ кухнитѣ си, и сегашнитѣ мжже, заробени въ дюкянитѣ си, не могатъ истински да се радватъ. Ще кажете, че човѣкъ не може да живѣе безъ кухня и дюкянъ. Нима кухнитѣ и дюкянитѣ сж необходими за щастието? Кжде сж кухнитѣ и дюкянитѣ на птицитѣ? И тѣ се хранятъ, и тѣ живѣятъ, но нѣматъ нужда отъ кухни и дюкяни. Съвременнитѣ културни хора поставятъ като девизъ на своя животъ мисъльта: Не може безъ кухни и безъ дюкяни. Отгоре на този девизъ азъ пиша: И безъ радость не може.Едно отъ условията за придобиване на щастието е разбирането на любовьта. Човѣкъ трѣбва да разбира и прилага любовьта, но не както сегашнитѣ хора: половинъ день да любишъ и половинъ день да мразишъ. Това не е любсвь, но робство. Любовьта е непреривна. Христосъ е говорилъ на ученицитѣ си и на слушателитѣ си да се радватъ. И азъ говоря на съвременнитѣ християни да се радватъ, но, въпрѣки това, тѣ не могатъ още да се радватъ, както трѣбва. Тѣ минаватъ за християни, чели сж Евангелието, но, въ края на краищата, не могатъ да се радватъ. Това не значи, че радостьта е неприложима въ сегашния животъ, но тя сенуждае отъ подходяща почва, за да се прояви. Духовниятъ елементъ въ човѣка е почва, условие за проява на радостьта. Единъ день, когато хората разбератъ законитѣ на живота, ще си създадатъ естествена, модерна кухня, като тази на ангелитѣ. — Каква е кухнята на ангелитѣ? Какви сж тѣхнитѣ дюкяни? — За да разберете, какви сж кухнитѣ и дюкянитѣ на ангелитѣ,. трѣбва да изпратите една комисия при тѣхъ, да донесе образецъ оттамъ. Като изучавате културата на другитѣ народи, вие мислите, че тя представя нѣщо особено. Колкото и да е висока тази култура, все пакъ е човѣшка. Ако искате да знаете, какво нѣщо е култура, идете при ангелитѣ, тамъ ще научите много нѣща. Обаче, мжчнотията се заключава въ това, какъ ще отидете при тѣхъ. Културата на сегашнитѣ хора се отличава съ голѣма критика и съмнение. Тѣ казватъ, че, за да бжде философъ, човѣкъ трѣбва да бжде критикъ, да подлага всѣко нѣщо на опитъ. Нѣкои провѣряватъ нѣщата и
119 По-рано ездѣхъ на конь, посещавахъ балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързанъ съмъ за леглото. Когато лѣкарьтъ дошълъ да го види, той започналъ да плаче, да се моли да му даде револверъ да се самоубие. Лѣкарьтъ го утешавалъ, като му казвалъ, че ще му направятъ хубавъ кракъ, съ който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоилъ, примирилъ се съ положението си и започналъ да разсжждава философски върху живота. По този начинъ той се излѣкувалъ отъ ипохондрията. Далъ на лѣкаря още 25,000 долари, съ които му направили хубавъ гуменъ кракъ и напусналъ болницата съвършено здравъ, съ права и трезва мисъль за живота и предназначението на човѣка. Той разбралъ, какво представя чистотата за човѣшкия животъ. Какво става днесъ въ свѣта ? — Сжщото, каквото съ ипохондрика. Много ипохондрици има на бойнитѣ полета и, за да се излѣкуватъ, Богъ изпратилъ своитѣ асистенти — лѣкари, да ги опериратъ. Тѣ за почватъ своята работа: на едного отрѣзватъ ржката, на другиго — крака, на трети — носа, на четвърти — ухото и т. н. Отвредъ се чуватъ викове, стенания, плачове, докато най-после утихнатъ и се примирятъ съ положението си. Всички започватъ да мислятъ право, радватъ се, че иде нова култура въ свѣта — култура на любовьта, която разширява човѣшката душа, сближава хората и имъ дава възможность да се развиватъ правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения планъ. Само така човѣкъ ще съзнае, че трѣбва да бжде абсолютно чистъ, както сж чисти ангелитѣ. Да придобие човѣкъ чистотата на ангелитѣ, това значи, да бжде готовъ да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днесъ малко хора изпълняватъ Божията воля. Защо ? — Защото нѣматъ нуждната чистота. Само чистиятъ може да види Бога и да Му служи. Христосъ казва: Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Като знаете това, стремете се къмъ чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всѣки може да види Бога поне три пжти презъ живота си, но, при условие, да живѣе въ чистота. Живѣли ли сте нѣколко години наредъ въ чистота ? Ще кажете, че това е
150 знаете това, не постъпвайте като невежия, да разлжчвате онова, което Богъ е съчеталъ. Който спазва Божиитѣ закони, той се радва на успѣхъ въ живота си, Селянитѣ на едно село се оплакали на владиката отъ свещеника си, че ги уморявалъ съ службата си, която често продължавала четири петь часа. Нѣкога свършвалъ службата за половинъ часъ, но повечето пъти държалъ хората въ църква съ часове. Владиката извикалъ свещеника, казалъ му, че има оплакване противъ него отъ енориашитѣ му и го запиталъ, какво ще каже за свое оправдание.—Влацико небесни, казалъ свещеникътъ, вѣрно е това, което говорятъ противъ мене. Причината е следната: когато ангелитѣ и светиитѣ ми помагатъ при службата, азъ свършвамъ работата си бързо, за половинъ часъ. Обаче, когато остана самъ, на своитѣ сили, безъ подкрепата на свѣтлитѣ сжщества, азъ свършвамъ работата си за четири-петь часа. Следователно, когато работитѣ на хората се нареждатъ добре, свѣтлитѣ сжщества имъ помагатъ; когато работитѣ имъ не се нареждатъ добре, свѣтлитѣ сжщества сж ги изоставили сами на себе си. Съ това си обясняваме, защо нѣкой дървета узрѣватъ рано, а други по-късно. Напримѣръ, дрѣнътъ цъвти пръвъ, а узрѣва последенъ. При създаване на свѣта, Богъ направилъ и растенията, както и плоднитѣ дървета, и далъ право на всѣки духъ да си избере по едно плодно дърво за себе си. Като дошълъ редъ на дявола, той избралъ за себе си дрѣна, като дърво, което първо цъвти. Той си казалъ: Щомъ дрѣнътъ цъвти пръвъ, и ще узрѣе пръвъ. Обаче, останалъ излъганъ: дрѣнътъ узрѣлъ последенъ. И човѣкъ може, като черешата, да узрѣе рано, и като дрѣна, да узрѣе последенъ. Защо едни плодове узрѣватъ рано, а други — късно, и затова има причини. Узрѣването на черешата и на дрѣна представятъ процеси, които се извършватъ и въ човѣшкия животъ. „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлжча“. Съ този стихъ Христосъ обръща внимание на хората да не развалятъ това, което Богъ е направилъ. Що се отнася до развалянето, сегашнитѣ хора сж майстори. Между който народъ да попаднете, ще
164 това, защото обичатъ прѣснитѣ ядки на орѣха. Като се отегчатъ отъ живота, хората казватъ: Защо ни е това тѣло 1 Дано се освободимъ отъ него. Тѣ не разбиратъ смисъла на физическото си тѣло. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ зрѣе и организира силитѣ си. Изгуби ли тѣлото си, той преждевременно пада отъ дървото на живота и, неорганизиранъ, недозрѣлъ отива въ другия свѣтъ, Христосъ казва: „Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ.“ Сърдцето се намира въ физическото тѣло на човѣка. Щомъ се лиши отъ тѣлото си, той се лишава и отъ живота на сърдцето. Ето защо, физическото тѣло е обвивка, т. е посрѣдникъ, презъ който минаватъ соковетѣ отвънъ. навжтре, т. е. отъ външния, физическия свѣтъ къмъ духовния. Чрезъ храната, напримѣръ, човѣкъ възприеме външнитѣ необходими материали за съграждане не самъ на тѣлото си, но и на душата. Отъ Божествено гледище, човѣкъ не е още оформенъ, не се е превърналъ воистински човѣкъ, т. е. още не е напълно узрѣлъ. Отъ гледището на ангелитѣ, той се уподобява на дърво, затова е казано въ Писанието: „Праведнитѣ ще бждатъ като дървета, посадени при бистри отоци.“ Дървото се взима като символъ на знание. Значи, въ дървото се крие знанието, науката за живота. Въ райската градина имало много дървета, между които две отъ тѣхъ се отличавали: едното било „дърво на живота“, а другото— „дърво за познаване на доброто и на злото.“ Като създалъ първитѣ човѣци и ги поставилъ въ рая, Богъ имъ казалъ: „Отъ всички дървета можете да ядете, но не и отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Въ който день ядете отъ това дърво, ще умрете.“ Съ това Богъ искалъ да обърне внимание на първитѣ човѣци, че, докато не организиратъ добре своето физическо тѣло, съ всички негови удове и системи, тѣ не могатъ правилно да възприематъ соковетѣ и енергиитѣ, които идатъ отъ възвишения свѣтъ, и да се ползуватъ отъ тѣхъ. Като забранилъ на първитѣ човѣци да ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, Богъ искалъ да имъ каже, че тѣ не сж готови още за тази наука Докато не оформятъ и организиратъ своята външна обвивка, чрезъ която могатъ да възприематъ енер
177 означава стиха, който Христосъ е казалъ: „По дѣлата имъ ще ги познайте." Днесъ искамъ отъ всички хора да развържа тъ кесиитѣ си, умоветѣ и сърдцата си, да хвърлятъ настрана пеленитѣ и повоитѣ си и да почнатъ да движатъ свободно ржцетѣ и краката си. Това се иска и отъ религиознитѣ, и отъ свѣтскитѣ хора. Това изисква разумниятъ животъ отъ човѣка. Ще кажете, че лесно се говори, мжчно се работи. Който говори съ любовь, той работи лесно — съ любовь. Той е миналъ презъ мжчнотии и страдания, разбралъ е животътъ и знае да работи. Неговитѣ думи сж пълнн съ съдържание и смисълъ. Христосъ иде на земята да обнови цѣлото човѣчество, народитѣ, обществата, както и всѣки човѣкь поотдѣлно. Затова всѣки трѣбва да си каже: Всичко мога да направя, заедно съ Бога, съ ангелитѣ, съ светиитѣ и съ добритѣ хора. Каже ли всѣки за себе си така, свѣтътъ ще се оправи и всичко ще тръгне напредъ. Три начина има, по които човѣкъ може да влѣзе въ тѣсния пжть, т. е. въ Божествения пжть. Първиятъ начинъ е да бутате трена, който води въ този пжть; вториятъ начинъ — да се надпреварите съ него, а третиятъ — да се качите на трена и да се оставите свободно, той да ви заведе на опредѣленото мѣсто. Видите ли този тренъ, не го бутайте да върви, той самъ се движи; не се надпреваряйте съ него — не можете да го следвате, но, влѣзте вжтре и вѣрвайте, че той ще ви заведе въ Царството Божие. Желая ви да бждете онзи добъръ човѣкъ, за когото Христосъ казва, че отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ. Беседа отъ Учителя, държана на 20 май, 1917 г. София. 12

~ 5 ~

Дали може

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Дали може", 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), Издание 1942 г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
56 кровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бждете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало. Много отъ сегашнитѣ хара живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сжщность, е смъртьта?—Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи същества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пжть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ посъзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание ? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластпчность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сжщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьте. Като слушатъ днешната беседа, нѣкон си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пжть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете
59 шатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшннка и вижте, какъ той се мжчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва. Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате. „Духъ Свети ще ви научи на всичко“. Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ певъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето й. Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мжчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри—помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сж. избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сж постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сж нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днесъ тѣ се жертвуватъ и за помалкитѣ си братя, да ги спасятъ. „Духъ Свети ще ви научи на всичко“. Подъ думитѣ „Духъ Свети“ разбираме всички свѣтли, възвишени ду хове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сжщество. Той казва : „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ“. Тѣ носятъ миръ, първо за Балкапскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ п веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи па всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна весть навсѣкжде. Казано е въ Писанието: „Ще бжде едно стадо и единъ Пастиръ“. Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания
63 скръбьта въ живота сж временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сж вѣчни, абсолютни. „Въ надежда бивайте радостни'. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората. Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ржчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тѣзи нѣща отъ детето, и то изчезва заедно съ тѣхъ. Щомъ изчезне формата на детето, сжщо така изчезватъ радостьта и надеждата па майката. Значи, надеждата е реалность, която е видима за физическия свѣтъ, вѣрата — за духовния, а любовьта — за Божествения. Съ вѣрата човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. За нѣкой този свѣтъ не е реаленъ. Тѣ гледатъ на ангелитѣ като на въздухообразни, недействителни сжщества. Въ действителность, ангелитѣ сж по-реални отъ хората; материята, съ която сж облѣчени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива отъ тази, съ която хората сж облѣчени. Съ какво сж облѣчени хората? — Съ плъть, която наричатъ тленна. Тя е гжста, тежка. Материята на сжществата отъ Божествения свѣтъ, т. е. отъ свѣта на любовьта, е вѣчна, неизмѣнна. Като се надѣва, човѣкъ има стремежи въ себе си, а като вѣрва, той живѣе. „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни“. Това е необходимо за всѣкидневния животъ на човѣка. Следователно, учението, което ви проповѣдвамъ, носи въ себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осжждамъ схоластицитѣ, не осжждамъ и актьоритѣ, защото и тѣ иматъ своето предназначение, но това сж временни занятия. Трѣбва ли да осжждаме децата, които строятъ кжщички отъ пѣсъкъ и вода и мислятъ, че това сж истински кжщи? Чрезъ игритѣ децата се упражняватъ, развиватъ въображението си, но какво ще стане съ възрастнитѣ, ако и тѣ си играятъ съ пѣсъкъ и строятъ такива кжщички. Тѣ сж минали вече този периодъ отъ живота си и трѣбва да вървятъ напредъ.
73 трѣбва да се молимъ? — За да придобиемъ постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте надеждата; ако искате да бждете търпеливи, приемайте съ радость скръбьта; ако искате да бждете постоянни, молете се. Молете се не само за васъ, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо нѣма да постигне. Когато влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, тогава ще мислите само за себе си. — Защо? — Защото тамъ всички сж силни, не се нугкдаятъ отъ чужда помощь. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другитѣ. Ако си слуга, ще мислишъ за господаритѣ си. Излѣзешъ ли отъ това положение, можешъ да мислишъ само за себе си. Ти си въ положението на господарь, който мисли първо за себе си, а после за своитѣ ближни. Приложете това, което ви казвамъ, да видите, какъвъ превратъ ще стане въ живота ви. Нѣкой живѣятъ на земята, но мислятъ за смъртьта, страхъ ги е, че ще умратъ. Нищо страшно нѣма въ смъртьта. Да умрешъ, това значи, да мислишъ само за себе си. Следователно, когато нѣкой казва, че иска да живѣе и да мисли само за себе си, Богъ веднага заповѣдва да го взематъ въ другия свѣтъ. На земята ще мислишъ за ближнитѣ си и за себе си; като заминешъ за другия свѣтъ, ще мислишъ само за себе си. Умрѣлиятъ не мисли за дру1 итѣ. Смѣшно е, волътъ, който се е освободилъ отъ хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прѣсна трева и за чиста вода. Умрѣлиятъ, който се е освободилъ отъ земята, мисли за възвишени нѣща. Онзи, който е вързанъ за земята, и като умре, пакъ не е свободенъ; той самъ не знае, живъ ли е, или умрѣлъ. Когато умрѣлиятъ е дошълъ до положение да мисли за по-високи нѣща, това не значи, че е егоистъ, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближнитѣ си. Докато сте на земята, ще мислите и за другитѣ Щомъ отидете на онзи свѣтъ, ще ви попитатъ, при Бога ли искате да останете, или пакъ да се върнете на земята. Отъ отговора, който дадете, вие ще си опредѣлите мѣстото. Това показва, че човѣкъ иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мжчнотии и да имате, при каквито условия и да живѣете, не роптайте. Вие сами сте избрали мѣстото си, доброволно сте дошли на земята.