О, Господи, всички имат желания, докато аз искам да нямам желания. Всички имат себе си, докато аз искам да нямам себе си. Това, което искам, е да не бъда себе си!

Попитали Абул-Аббас ад-Динавари: „Как позна Бога?“. Той отговорил: „Чрез това, че не Го познавам“.

Тавхид означава нищо друго да не преминава през сърцето ти, освен Бога.

Единство означава нищо друго да не преминава през ума ти, освен Бога.

Бог, Всемогъщия и Всевишния, е поставил ограничение на всички задължения, които е повелил на човешките същества, с изключение на дикр (призоваването). За него няма ограничение.

Ако някой се радва на нещо друго, освен на Бога, неговата радост поражда тъга и ако някой не е съкровен в службата си към Господаря, неговата близост поражда самота.

Всеки човек има някое неосъществимо желание и аз също имам едно неосъществимо желание, което със сигурност знам, че никога няма да се изпълни - Бог да ме доведе до не-съществуване, което никога да не се завърне в съществуване.

Доволството седи в това сърцето да зачита вечния избор на Бога за Своите създания.

След като Зул Нун залепил обратно зъба в устата на един човек, Абул Аббас ал Аббаси, който по това време бил на сто и двадесет години, му казал: „Виждам, че знаеш Великото Име на Бога!“. Зул Нун отвърнал: „Остави ме, човеко!“. „Няма да те оставя, докато не ми Го кажеш!“, настоял Абул Аббас ал Аббаси. Зул Нун се обърнал към него и му казал: „Човече, когато сърцето ти се пречисти, наричай Го, както искаш, защото това ще бъде Великото Име на Бога!“.