Плодовете са изява на Словото. Словото е създало плодовете, като е внесло в тях една основна идея. Когато ядем плод, трябва да знаем какво е внесъл Духът в него - какво качество и каква цел. Ако разбереш какво се крие в ябълката, ти ще възприемеш внесеното Слово. Когато човек не може да разбере скритото Слово в храната, в него се явяват празнини, значи човек става недоволен. Каквито мисли и чувства да имаш, без правилното хранене ти няма да постигнеш виждането и различаването, Първичното.

Много усилия са необходими, за да освободят един човек от заблудите. Където има грешки и недостатъци, не може да се различи Истина и заблуда, но когато се освободиш от недостатъците, идва различаването. Само волята може да постигне вътрешните тайни на Словото. Тези, които нямат контрол, Словото ги изоставя и се вглъбява в себе си. Духът се отделя от тези, които не го разбират.

5) Дървото на живота. Тук ученикът живее дълбок вътрешен живот. Тук е правенето на истинско добро и различаването. Това е добро, което произхожда от Духа, а не от ума. Тук се разбира качеството различаване, с което се помага за пробуждането на душите.

Често в Библията се казва, че Христос се уединявал. Притчата за нечестивия домоуправител - за да се разбере тя, трябва ключ, това е Христос. Бог е, Който извършва прогреса на човека отвътре, но трябва да има условия. Бог тика непрестанно човека напред. За окултния ученик е настанало време, когато двойственият живот трябва да отпадне - това е миналото, което умира. Двойственият живот е голяма пречка за духовното развитие. Това, което е било полезно в миналото, сега в настоящето се превръща в пречка. Окултният ученик може да накара съвестта в него да замлъкне. Съвестта е строгият съдия в човека, който говори на ученика за неговите грешки. При истинска работа върху себе си - ежедневна работа с формули, дневници и ежедневно развитие на волята - се укрепяват вътрешните сили и те надминават тези грешки в характера. Ученикът постепенно израства и отстранява от себе си всички грешки. Така съвестта заглъхва и обвинението се оттегля. Така отношението на съдията се променя и присъдата се оттегля. Голяма грешка в окултизма е да се молиш, да медитираш, без да оправиш своите грешки в характера. Тези, които се молят, стигат само донякъде; те не могат да постигнат различаването, а в окултизма различаването на духовете е като оръжие в духовната област.

За различаването - това се отнася до висшата будност, която напълно отстранява илюзията. Какво означава илюзията от гледна точка на Кабала? - Илюзията е илюзия, защото е смесица от светлина и тъмнина. Висшата будност е чиста Светлина, а това в което светлината присъства частично е илюзия. Само чистата Светлина (Духът в човека) може да даде различаването. Цялостното виждане, това е Духът в човека. Нещата са цялостни само в Духа. Умът никога не е цялостен. За да постигнеш цялостното виждане трябва да си отдаден цялостно.

Само които познават Бога имат истинско знание и могат да различават. Има хора, които не са познали Бога пряко, но те са направили избор за целия си живот - да служат на Бога. Затова им се дава различаването.

Един окултен момент: Някои хора обичат често да ходят в усамотение до морето или до някой ручей и т.н., уж за отмора. Трябва да знаете, че в много случаи те са повикани духовно от някое водно същество. И ходене на планина, и при приятели, и даже при неприятели, също е духовен повик. Той е толкова тих и нежен, че е много трудно различаването, защото различаването се изработва по определени закони. Ученикът трябва да се научи да различава; и ако може да се домогне до този, който го е повикал - още по-хубаво.

В тази връзка, трябва да се знае, че науката за различаването се основава на Окултните сили на природа - не е обикновен въпрос. Казвам това, защото и сега ще срещнете много хора от най-различни учения, които не могат да различат дали им говори съзнанието, дали е сърцето, дали е Душата, дали е Духът, дали е Ангел, дали е Арахангел, дали е Бог - всички тези неща са различни.

За пробудения ученик, за човека на различаването няма изненади, защото той се движи с голяма скорост. Той не се движи с бавната скорост на мислите и на чувствата, той се движи със скоростта на Душата и на Духа. Преди време бях ви обяснил, че Духът изпреварва мига, умът не може да изпреварва мига.

Когато Учителя те докосне, твоята Любов става постоянна и неизменна. И Когато Учителя те докосне, твоята светлина става постоянна и неизменна. Когато си Докоснат, ти вече знаеш, че който воюва, не може да оцелее - значи тогава идва различаването. Когато си Докоснат, ти вече знаеш, че Мирът е една много по-дълбока наука от войната и затова Мирът много трудно се постига. (Накратко ще обясня.) Войната е излизане от Вечността, а Дълбокият Вътрешен Мир е навлизане във Вечността - значи два различни пътя. В тази връзка искам да ви кажа нещо за Мира. Мирът е ценен само когато е вътре в тебе. Същото важи и за човека, когото обичаш - Учителя, любимото същество, т.е. един човек е ценен, когато е вътре в тебе, когато е в твоята Душа.

Както казах, “Напитката на Бога” е внасяла всеобщото вдъхновение за царете толтеки и за техните близки. Когато трябвало да се вземат много важни решения (тук ще видим как толтеките са постъпвали, разбира се, сега има много по-съвършени методи, но и тези методи спадат все още към древната Истина и частично към новата Истина), толтеките прекарвали цяла нощ в светилището на храма на Слънцето (тук става въпрос за мъдреците и за главния жрец) в изморителни и постоянни молитви, да се домогнат до най-чистото и свято решение, защото после то се разнася в народа. Накрая, сутринта преди изгрев слънце, всеки от мъдреците разказвал пред главния жрец, който притежава силата на различаването. (За него ще говорим другия път повече в учението на Орела. Това е главното качество, което дава Орела – силата на различаването.) Всичко това се изповядвало пред главния жрец. Всеки казвал своя сън, своята будност, своето будно видение или идея. Всичко това минава пред погледа на жреца и той е търсел тънката мярка в нишката на всички идеи, и чрез специални молитви откривал Истината, и чак тогава се стигало до общо решение и общо съгласие. По този път и чрез този метод се зараждала чистата интуитивна мъдрост. Тук трябва да кажа, че те не са знаели за тайната, която надминава интуицията, за която Учителят говори. Но тук ще се спрем на тяхната мъдрост, която е достатъчно дълбока.

Защо блаженството е благодат? Защото то е място, в което светлината на Духа се спуска. Това е светлината на различаването. Само светлината на различаването може да освещава пътя (искам да кажа, може да усъвършенства).

Тези, които не познават Съкровеното, те не знаят какво да желаят, винаги имат излишни желания, което означава, че ще си подготвят страдания. Дори когато мислят за добри неща, пак накрая стигат до задънена улица. В Съкровеното се таи изкуството на вътрешния покой и дълбочината на различаването, защото, според Учителя, Съкровеното се състои от абсолютно чиста и бяла енергия, тя е прекалено тънка и духовна, тя е безцветна. Затова Учителят казва, че Истината няма цвят, цветовете са ограничение, не е ограничена от цветове. Частица от Съкровеното е скрита даже и в цветята и затова е казано, че който откъсва цвете, наранява звездите. И който наранява Съкровеното, изгубва своя път, защото само Съкровеното е път към Истината, не доброто, а Съкровеното, това е една разлика. Само Съкровеното е път към Истината.

Ватанската идея е следната. Ще дам някои мерки, кога Бог е проговорил на човека. Това е въпрос и отговор. Мярката е в следното: Когато Бог ти е проговорил, твоите неща се оправят завинаги. Не за един живот, не за една година, а твоите неща се оправят завинаги. Това е ватанската дума “атавах”. Тя означава най-дълбокият смисъл на нещата. Тука си стигнал до най-дълбокото. Преди това може да са ти говорили много ангели, разумни същества, архангели, но когато Бог ти проговори, тогава е вече съвсем друго. Тази дума “атавах” е много близка до еврейската дума “атева”. И двете приблизително означават едно и също – стихия. Еврейската дума означава стихия. Този глас внася в тебе различаването. Значи когато чуеш гласа на Бога, вече можеш да различаваш, защото щом си го чул, Той внася в тебе различаване. Знаеш кое е добро. Знаеш коя добра постъпка е лоша. Защото има добри постъпки – казва Учителят – които имат лоши последствия, те са от черното братство. Има лоши постъпки, които водят към добри последствия, те са от бялото братство. А има добри постъпки, които водят към добри последствия, те са вече по-изчистени.

Искам да напомня: тези, които искат да навлязат много дълбоко в учението, има две основни неща: те са преди мъдростта, преди истината, преди чистотата. Това е да проучват най-дълбоко любовта и молитвата. Да проявяват любовта и да се молят усърдно, интензивно, както Библията казва: “Постоянно се молете”. Това е основата на учението; постепенно идва чистотата, постепенно идва различаването, по-късно идва Мъдростта и по-късно Истината. Но основата са тези две неща. Който иска да навлезе много дълбоко в учението, най-много трябва да наблегне на любовта и молитвата. Не казвам, че трябва да се моли по двадесет и четири часа и да припада. Богомилите са стигали до припадане от молитва, не го препоръчвам. Който може да си увеличава молитвите, да ги увеличава. На когото му тежат, ако има тридесет молитви, да ги направи двадесет, ако и те му тежат, да ги направи десет, но никога да не ги прекъсва. Ако и десет са много, да ги направи пет. В краен случай стигам до една — оттам нататък не отивам.

Въпреки че Луцифер е сияел, то цялата тогава видима реалност на Луцифер е била въпреки всичко голяма илюзия. Голяма светлина и същевременно голяма илюзия поради факта, че Луцифер не е цялата Истина, не е самата Истина, пък и той самият не е можел да я понесе. Както толтеките казват, тескатлипока, т.е. вселенската илюзия, така те наричат Луцифер, защото той заблуждава не само света, а и ангели. Защото единствената реалност е само Бог. Ето защо херувимът е създаден много мъдро, защото неговата цел е да ни заведе до цялата Истина, до различаването и след време до дълбоката Мъдрост на Бога. Такава е целта на Бога.

Бьоме казва: Луцифер е нещо странно, което се намира в Бога. Луцифер е вид бог, но който не е абсолютен Бог. Чрез Луцифер трябва да се извърши различаването на Бога, защото нищо не може да се открие без неговото противодействие. Ето защо Бог го създава. Луцифер е необходим, за да може Бог да възкръсне и да се върне в Себе Си.

В Покоя е различаването. Покоят е всякога Мъдър. Чистотата определя Покоя.

Поклоненията също са останали неразбрани - защото поклоненията заслужават само чистите действия на човека. Другото е някакъв фитнес, някакви упражнения: по хиляда поклона, по три хиляди поклона - трагедия. „Който разбира чистите действия - казва Бодхидхарма, - той следва Истината.“ А поклоните са от провалените умове. Поклонение означава благоговение и смирение към Истината - това е поклонение. Външните поклони винаги говорят за невежество на ума: тези поклони са пози на света. Разбира се, човек, който има дълбоко уважение и почит, това е малко по-друг въпрос, но той влага сърце, т.е. там няма ум. Където действа чисто сърце, там умът не може да действа. Това суетно мислене означава все по-тежки прераждания. Само различаването освобождава човека от злите деяния. Колкото повече се владееш, толкова повече се очистваш.

Различаването на доброто от злото се дава чрез Откровение. Божията Воля е единствената мярка.

Както казах: „Напитката на Бога“ и също тази вода, тази напитка е внасяла всеобщото вдъхновение за Царете Толтеки и за техните близки. Когато трябвало да се вземат много важни решения... Тук ще видим как толтеките са постъпвали, разбира се, сега има много по-съвършени методи, но и тези методи спадат все още към древната Истина и частично към новата Истина. Значи, когато трябвало да взимат много важни решения, толтеките прекарвали цяла нощ в светилището на храма, в светилището на храма на Слънцето. (Значи, тук става въпрос за мъдреците и Главния Жрец.) Те прекарвали цяла нощ в светилището на храма на Слънцето в изморителни и постоянни молитви, да се домогнат до най-чистото и свято решение, от което зависи... после, защото то се разнася в народа. Накрая, сутринта преди изгрев слънце, всеки от мъдреците разказвал пред Главния Жрец, който притежава силата на различаването, за което ще говорим другия път повече в учението за Орела. Това е главното качество, което дава Орелът – силата на различаването. Значи, всичко това се изповядвало пред Главния Жрец. Всеки казва своя сън, своята будност, своето будно видение, или идея. Всичко това минава пред погледа на жреца и той е търсел тънката мярка в нишката на всички идеи, и чрез специални молитви, откривал Истината и чак тогава се стигало до общо решение и общо съгласие. По този път и чрез този метод се зараждала чистата интуитивна мъдрост. (Тук трябва да кажа, че те не са знаели, за тайната, която надминава интуицията, за която Учителя говори. Но тук ще се спрем на тяхната мъдрост, която е достатъчно дълбока.) Чак тогава се е зараждала чистата мъдрост, интуитивна мъдрост.

Кога не разбираме, че нашите мисли и чувства ни заблуждават и ограбват? Когато нямаме Любов към Истината, която ни дава различаването.

Различаването, мярката и хармонията образуват съвършената добродетел на Дао и приютяват мъдреца в мистериозността на Нищото.

Когато Бог ръководи хората по този път, Той не премахва булата, тъй като това е невъзможно. Това, което прави, е да отвежда хората от едно „по-далечно“ було, което е невежеството, до „по-близко“ було, което е различаването на Сияйната Светлина на Бога вътре в булото.

Прозрението принадлежи на светлината, различаването на разума, а развитието и упадъкът принадлежат на сърцето.

В Покоя е различаването. Покоят е всякога Мъдър. Чистотата определя Покоя.

Тайната на всяко същество се състои в това, че то прилича на един особен Глас, на един Свещен трепет. Мъдростта е достъпна само тогава, когато Душата е придобила усета за Вътрешния Глас – той ѝ дава различаване на Доброто от злото. Различаването е Възходът на Душата.

Различаването помага на Душата да се върне в своето Слънчево състояние, в своята Предвечна Родина. Различаването черпи Живот от един много дълбок вътрешен Извор. Това е заплатата на Душата, която с голямо усърдие е търсила Истината.

Животът иска да се одухотворяваш и обожествяваш, а не само да мислиш. Мисълта е светла или тъмна, Мъдростта е Сияеща. Мъдреците са в различаването.

Законът е външен израз на Любовта. Той уточнява пътя на злото. А изпълнението на Всемъдрата Божия Воля е самият Закон на Любовта. Самото Присъствие на Любовта е преобразяваща сила... Една душа, която е подготвена, може да й се даде ключът, който открива Истината зад текста на Писанието. Само душата може да стане владетел на златния ключ. Хокма е достъпна само тогава, когато душата е придобила усета за Вътрешния Глас, който й дава различаване на доброто от злото. Различаването е възходът на душата. Различаването помага на душата да се върне в своето слънчево състояние, което е нейната предвечна родина. Различаването черпи живот от един много дълбок вътрешен Извор. Това е заплатата на душата, която с голямо усърдие е търсила Истината.

А различаването му от познаваемото е от решаващо значение. Объркването на двете поставя ясновидците в крайно опасно положение при всеки сблъсък с непознаваемото.

О, Господи, Боже Мой, ако единението е същността на отделението и близостта е самата душа на разстоянието, ако знанието е мястото на невежеството и различаването, тронът на неразличаването, тогава коя е посоката и къде е началото на Пътя?

Едно от Имената, Които Ибн Араби използва най-често, когато се позовава на Бога, е Ал-Хакк. Ал-Хакк е Име на Бога от Корана и означава Истината и Реалността, тоест Бог или Реалното Битие. Като човешко качество хакк означава правилното, истинското, стойностното, уместното, справедливото, както и дългът и отговорността на човека. Хакк, достъпна за човешките същества, се явява посредством пределното разкритие на Безпределния Единствен, защото Реалния е създал всяко нещо с реалност, съответстваща на собственото му положение в Божественото Дихание. Всичко е откровение на Реалния и като такова, всичко е реално, уместно и истинско. За да се ползва правилно от въплъщението си в глина, човек трябва да разпознава различната хакк в нещата и изискванията, които те поставят пред него. Тези различия се определят не от това, че нещата (обектите) проявяват битието на Единия, а се определят от това, че всяко нещо е уникално и разграничено откровение, представляващо специфична хакк, която трябва да бъде разбрана, ако човек иска да постъпва правилно и с мярка. Затова основната задача на човека е обобщена в хадиса: „Отдай на всяко нещо, което има хакк, неговата хакк“. За да постигнат успех, хората трябва да разпознават нещата в контекста на хакк на Бога, хакк на космоса и хакк на знаещия аз. След като са придобили това разбиране, те трябва да постъпват правилно и със съответната мярка. Божествените предписанията на Закона дават насоките за различаването и правилното поведение.

Не можем да избягаме от булата на нещата, но хората трябва да разпознават Лицето на Бога в тях и отвъд тях. Изпитът за нашата човечност е обвързан с различаването и разпознаването на нещата, такива каквито са, с отдаването на хакк на всяко нещо и поставянето на нещата на съответстващите им места.

Господи, Боже мой, приеми ни сред тези, които оставят надалече зад гърба си обиталището на грешните и се отдалечават от компанията на безумците. Приеми ни сред тези, които насищат със светлината на Искреността плодовете на делата си и пият от извора на Мъдростта. Приеми ни сред тези, които отплават с кораба на различаването и се носят по вълните, водени от ветровете на Увереността; които прекосяват дълбоките морета на Спасението, преди да стигнат брега на Освобождението. Приеми ни, Господи, сред тези, чиито души свободно напредват във висините и чиито сърца утвърждават желанията в съгласие с Предаността, преди да се спрат в Градината на наслаждението, за да вкусят от плодовете на сместа от Тасним, потопени в радостни вълни, и да отпият от чашата на Живота, отдавайки почит на покрова на Трона. Господи, Боже мой, приеми ни сред тези, за които Вратата на Търпението е отворена, а пропастта на безпокойството - запълнена; сред тези, които са прекосили страданията и мъченията и са преминали Моста на Страстта в съответствие с Твоите думи: „За който се е страхувал да не застане пред своя Господ (с грях) и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят“ (Коран 79, 40-41). Приеми ни, Господи, Боже наш, сред тези, които за узнали Пътя, благодарение на знаците, за които посоката на Спасение е ясна и които следват Пътя на Абсолютната Увереност с цялото си същество“.

Знанието има притежател, а вярата – орден. И знанието, и притежателите му имат опитности. Знанието е от два вида: отказано и придобито. И морето е от два вида: прекосено и заобиколено. Времето е от два вида: осъдено и възхвалено. Хората са от два вида: избрани и прокудени. Сега чуй със сърцето си, какво ще ти каже един приятел и претегли с разума си, защото различаването е дар. Изкачих се на върха, без да направя нито крачка – висотата му представлява опасност за всеки. Потопих се в Океана, без да намокря краката си – Духът ми се гмурна, въпреки че сърцето ми се страхуваше. Песъчинките Му са съкровища, които ничия ръка не е докосвала, въпреки че обхватът на разбирането може да ги загребе. Изпих своя дял от Водата без уста, въпреки че Неговата Вода се отпива с уста, защото Духът ми е жадувал за нея от Вечността, а тялото ми не я е докосвало, преди да бъде сътворено. Сирак съм, но имам Баща, в Когото намирам убежище – сърцето ми страда, когато живея без Него. Сляп, но виждащ, аз съм глупав, но съм умен и речта ми се обръща на обратно, когато пожелая. Някои младежи знаят онова, което съм научил, защото са мои приятели, тъй като благочестивите имат приятели. Те разпознават себе си във Вечното Начало; слънцето им изгрява, докато времето залязва.

Реалността на Бога се намира чрез точността на различаването, чрез различни преживявания и ридания по време на плен, благодарение на постоянството на страданията.

Когато Самадхи се случи, нищо не се изменя, случва се само завръщане в Древното естество; но все пак има нещо, което се изменя. Това е придобиване на Чистата Яснота, ние я наричаме различаването. Това е различаване на реалността от всичко друго. Това е различаването на Божията Воля от другите неща.

Различаването е между Аз-а и това, което е неистинско. И все пак нищо не е отделно от Аз-а. Всичко, което е отделено, видяно или преживяно, е илюзорно. Няма отделяне от нищо, тъй като всичко сте Вие самите. Няма "ти" и "светът", тъй като самият свят е въображаем. Всичко различно от Аз-а е неистинно и не може да трае. Изучавайте само онази част, която пребъдва, която сте вие самите.

В Покоя е различаването. Чистотата определя Покоя.

Само чистата Светлина (Духът в човека) може да даде различаването. Цялостното виждане, това е Духът в човека. Нещата са цялостни само в Духа.

Аз имам метод в Себе Си и проверявам всяко нещо Истина ли е, или не. Методът, това е самата Истина в Мен. Тя вижда всяка друга Истина. Всеки трябва да дочака търпеливо своя час на Истината, за да може да се обърне лице в лице с Истината и тя да го осветли. Когато Истината избере някой, той става първо избраник на смъртта, а после възкръсва. След Възкресението Бог му дава Ключа на истинското разбиране. Бог му дарява Тайния Ключ на различаването. Докато дойде този час, трябва много усърдие, работа и чакане.

Тука си стигнал до най-дълбокото. Този глас внася в тебе Различаването.

Има и седмо в словото, че Бог е с нас в страданията и ни състрадава. Трябва да ни утеши тази особеност на Бога: Неговото абсолютно Единство без случайната множественост на различаването; - така че може да се помисли само едно: всичко, което е в Него, е Сам Бог. Всичко, което благият човек търпи заради Бога, търпи той в Бога, и в неговото страдание с него страда Бог. Ако моето страдание е в Бога, и Бог ми състрадава, то как може страданието да е за мен болка - защото страданието се лишава от болката, и моето страдание е в Бога, и моето страдание е Бог? Ако Бог е Истина, то където и да открия истина, аз постигам Бог, Истината. Същото е, когато открия чистото страдание заради Бога и в Бога - постигам моето страдание като Бог. Който не разбира това, нека се оплаква от своята слепота, а не от мен, от Божията Истина и от любезното милосърдие.

На способността за различаване - rationale - се слага златен пръстен „Просветление“. Този пръстен се носи, за да бъде различаването просветлявано чрез Божествената светлина, вън от времето, във всички времена.

– О, Арджуна! Аз те нарекох цар на съня, за да бъде вечно буден твоят Дух. Ала Духът ти е заспал, а тялото е победило твоята душа. Ти оплакваш ония, които не би трябвало да бъдат оплаквани, и твоите думи са лишени от Мъдрост. Просветлените люде не оплакват нито живите, нито мъртвите. Аз и ти, и тия предводители на човеци – ние винаги сме съществували и никога няма да престанем да принадлежим на бъдещето. Също както в това тяло душата преживява детството, младостта и старостта, така ще ги преживява и в други тела. Човекът, владеещ различаването на нещата, не се смущава от това. Сине на Бхарат! Понасяй и мъката, и насладата с Единна Душа! Ония, които са неуязвими и за двете, заслужават Безсмъртието; ония, които виждат Реалната Същност, съзират Вечната Истина, господстваща над Душата и тялото. Затуй знай, че Онова, Което прониква всички неща, е над разрухата. Никой не може да разруши Неизчерпаемия. Всичките тия тела няма да траят вечно – ти знаеш това. Ала ясновиждащите знаят също и че въплътената Душа е вечна, нерушима и безпределна. Ето защо, иди да се сражаваш, потомъко на Бхарат! И тия, които вярват, че Душата може да убива, и ония, които си мислят, че е възможно тя да бъде убита, еднакво се заблуждават. Душата не убива, нито може да бъде убита. Тя не се ражда и не умира, нито може да изгуби оная Същност, която винаги е имала. Също както човек захвърля старите си дрехи, за да се облече в нови, тъй и въплътената Душа захвърля тялото си, за да приеме друго тяло. Нито меч я посича, нито огън я гори, нито вода я мокри, нито въздух я изсушава. Тя е непроницаема и за влагата, и за изпепеляващия пламък. Трайна, устойчива и вечна, Душата преминава през всичко и го надживява. Така че не би трябвало да се безпокоиш нито за раждането, нито за смъртта, о, Арджуна! Защото за онзи, който се ражда, смъртта е неминуема – също както и раждането е неизбежно за онзи, който умира. Изпълнявай своя дълг, без да трепнеш дори, защото за един кшатрий няма нищо по-хубаво от праведната битка. Блажени са воините, които виждат сражението като двери, отворени към Небето! Ако ли пък не желаеш да се сражаваш в тази праведна война, ще паднеш в грях, напускайки своя дълг и отказвайки се от достойнството си. Всички създания ще говорят за твоя вечен позор – а за онзи, който е бил почитан, позорът е по-лош и от смъртта.

Всички ние трябва да разбираме Бога по следния начин: първо, че поради Неговата свободна Благодат, Той призовава и подканва всички хора, без различие, към Единство с Него – и добрите, и лошите еднакво, без изключение. Второ, следва да разбираме Благодатта на Бога така: Бог, посредством Благодатта, Се излива върху всички онези, които се подчинят на призива Му. Трето, ние трябва да открием и ясно да разберем вътре в себе си, че можем да станем един Живот и един Дух с Бога тогава, когато се отречем от себе си по всички начини и когато последваме Благодатта на Бога до висините, до които тя ще ни отведе, защото Благодатта на Бога работи в порядък във всеки човек според мярката и начина, по които той може да я получи. Така посредством универсалната работа на Благодатта на Бога, всеки грешник, ако се обърне, получава различаването и силата, които са необходими, за да отхвърли греха и да се отвори за добродетелите. Чрез тази скрита работа на Божията Благодат всеки праведен човек може да преодолее всички грехове, да издържи на всички изпитания и да осъществи всички добродетели, и може да постоянства в най-високото съвършенство – ако той във всички неща се подчинява на Благодатта на Бога. Защото всичко, което представляваме ние, и всичко, което сме получили отвън и отвътре, са Дарове от Бога, за което ние трябва да Му благодарим и да Го възхваляваме, и с тях трябва да Му служим, ако искаме да бъдем Богоугодни. Обаче има много Дарове от Бога, които са помощ и източник на добродетели за праведния, но за грешния са повод и подтик към грях. Такива са здравето, красотата, мъдростта, богатството и светската слава. Това са най-нисшите и най-малко ценени Дарове от Бога, които Той дава в полза на всички – на Своите приятели и врагове, на праведните и на грешните. С тези дарове праведните служат на Бога и на Неговите приятели, а грешните – на своята плът, на дявола и на света.

Втората се заключава в избягване на риска и труда от различаването на добро и зло, и разпознаването дали това е ангел на светлината или на тъмнината, от което няма никаква полза, освен загуба на време и сила, както и създаване на поводи за много несъвършенства, спиране на придвижването напред, отвличане на вниманието на душата от належащото. Тази причина се заключава още и в освобождение от празни работи, от постижения и мисли лични, съгласно това, което казах за виденията телесни и тези, за които ще говоря по-нататък.

Значи Бог е създал условно един друг свят, който Той го обхваща. Както допуснал злото, защото Той Го ръководи. Той го е създал, за да може този контраст човек да види своите мисли, да знае кои са негови мисли. Хората не знаят, казват: Аз мисля така, имам желания така. Той не знае, че тези мисли може да са на дяволи, на ангели, на демони, на животни и след време като стане... За да може човек да познае своите мисли от дяволските, нали защото аз съм срещал християни. При мен са идвали да се изповядват и християни, даже и свещеници, ама да не та занимавам. Значи те не знаят някой път дявол ли им говори, ангел ли говори или въобще не могат да различат. Въобразяват си нещо, защото тънко е различаването.

Умрелите - казва Учителя - влизат в живите така лесно, както вятърът влиза. Сега дали ще осъзнаеш… Аз съм имал случай, на една майка й казах в стаята; сина й беше се самоубил, понеже не ме послуша там. Както и да е… Така, имаше много приятно момче, но имаше голямо его - така, изглежда християнин, така почти като Христос, като излъчване. Вътрешно аз видях, че е пукната стомна, но го обичах като, така, като момче, като приятел. И той ми се довери. Казах му… Той като върви по улиците мисли, че всички него гледат. Викам: „Първо, не те гледат всички, защото някой си имат такива проблеми… Второ, и като те гледат може да не те виждат, защото зависи за какво мисли човек. И трето, туй не трябва да те вълнува и… Много неща му казах, но след време той се удави с тежести. На тринадесетия ден го откриха, както и да е. И майка му вярваше в прераждането, после отиде в църквите, взе да не вярва в прераждането, то… както и да е. Един път бяхме в стаята и викам: „В момента той е тука до завесата. Виждаш ли го?“. „Не“ - каза. „Там е, ей къде е!“. Той наистина беше там и искаше да я успокои, но тя дълги години нямаше успокояване, както и да е. Те умрелите хора… Той (обикновеният човек, бел.ред.) и като види факт или нещо явно, той пак не може да го разбере. Да не говорим за духовните факти. Така е устроен земният човек, той наистина не вижда. Гледа упорито, даже може, ще кажеш, че наистина вижда, но той не може да различава. Нали, различаването е вече, то е Духовност, нали - на най-ниската степен е Духовност.

Значи, Бог действа в Единство със своите инструменти и проводници, Боговете, напредналите същества и думата Бог е събирателна. Защото Бог, за да действа пряко, той действа много рядко, пряко и директно, значи, има разлика, когато ти помага ангел, хората не могат да различат, когато ти помага архангел, напреднал брат, може серафим да ти помага, може да е от Боговете, може да е Древен Учител, и може да е Бог. Има такива разлики, те са, спадат към различаването и то отново Бог го дава, да знаеш кое как действа. Аз съм виждал такива разлики точно кога ми помага Учителя и точно кога е Бог, но те са пак в Единство то е Заедно. Христос говори за Великото Единство на Бог и Боговете, за това е общо, нали, това е цяло, това е Изначално Човечество - Боговете. Изначално Единство - Елохим, съдържат се в този център, нали. Може да се каже Всемирното Бяло Братство - не бялото братство...

Да, той се чувства полезен в помагането, а как помага този човек, който не е помогнал на себе си в случая. Той не може в тишината… Исках да ти кажа, Боре, че Човекът на Любовта е по-дълбок от своите действия. Не може да го видиш. Ако той ти се, той може да ти е комшия, ако той ти се разкрие, ще го откриеш, но той е скрит. Той може да участва в мъдри действия, в точни действия. Някой път може да не постъпи разумно и това е сто пъти по-хубаво, отколкото глупак, ако ти помага. То всъщност е беля, ако глупак ти помага, нали, дано да не ти се случва. Значи, до колкото е Любовта, толкова виждаш Бога. При Истинската Любов, човек за човека е Божий Дар. Не е някакъв човек, нещо се случило, нали. Който има Любов към Бога, той се е спасил от бъдещето, забележи, той…не му трябва бъдеще, ти… Бог е по-дълбок от бъдещето, аз съм ти казвал, не трябва да вярваш в бъдещето, трябва да го създадеш и като го създадеш, то като дойде ти си готов. А като не си готов… Който няма Любов към Бога е станал враг на себе си. Виж тука другия момент. Ние не сме Любов, ние любим чрез Бога и трябва да осъзнаем това. Ние любим чрез Бога. Бог не е наука и религия. Бог е Любов, Мъдрост и Истина, казва Учителят. Този, който има Любов към Бога, винаги е в храма, защото Бог е навсякъде. В пустинята може да се разхождаш, в пещерата, ти си в храм. Може да си в храм, обаче щом Бог не е с тебе… Значи, ако Бог не е с тебе - няма храм. Свършен е въпроса. Може да спиш в олтара, сега ми хрумва, спи, може, щях да кажа хъркай… Да не засягаме. Значи, този, който има Любов към Бога е винаги в Бога, винаги в храма. Само този, който има Истинска Любов към тебе, това е човекът, който може да те учи. По това ще разбереш дали този човек реално и тайно ще те учи, или ще те използва и други неща. Истинската Любов угажда на Бога, а не на хората и на обществото. Значи, да угаждаш на хората и на обществото…това е голяма трагедия. Първо, когато си угодил на Бога, Бог ще те научи точно как да помагаш на хората, колко да помагаш, кое е полезно и кое не за този човек. Ще имаш мярката, различаването. Да имаш Истинска Любов към Бога, това е запалената свещ. Другите свещи са угаснали. При Истинската Любов, човекът дарява на, дарява Бог на другия. Това е най-хубавото нещо, което можеш да дадеш на друг човек, а не нещо… Това е над подаръците. Сети се нещо?

Различаването е страшен въпрос Боре, тя и жабата чува гласове, разбираш ли, и магарето слуша, но какво чуват е друг въпрос. Когато си посветиш живота на Бога - Бог отстранява всички неразумни гласове, и вече те ръководят не предчувствия, не някакви си неща, а Интуицията - това е белега. А, интуицията винаги те води правилно, предчувствията са на граница, и могат така да те объркат, искам да ти кажа, отново все ще стигаме, дали първо избираш Бога над всичко? Дали честно вървиш по този Път, не просто да го търсиш, има методи, ние сме говорили ако трябва след време ще... Така да го избереш Бога, така да живееш за Него, така да умираш за Него, че Той да се възражда в теб.

И да, и не. Ние подаряваме също много книги, но не може да подариш на човек, който не цени, защото той захвърля тази идея. Някой път може да дадеш и на богат, и на беден. Отново стигаме до преценката и до различаването. Главната идея е: Бъди в Бога, живей в системата на Бога, в скрития живот на Бога и всичко, което правиш ще е правилно. Ще знаеш на кой да дадеш и на кой да не дадеш. Така че аз разбирам въпроса му, но безплатно или не, с пари или без пари - това си остава външният хляб. Осъзнай как даваш вътрешния хляб ... как даваш Словото и ако Бог реши, може да нахрани всички гладни в света ... Той няма проблем - и в Африка, и нататък ... Дори може да ги пресити, но това не решава никакви въпроси. Ти може цял живот да раздаваш хляб и да бъдеш наказан, защото не осъзнаваш ... Защото важният въпрос е винаги ... той си остава винаги един и същ: Ти гладен ли си истинно за Бога и за Истината?... И ако не осъзнаеш това, всичко друго е безсмислено ... Онзи хляб може да си го ядеш цял живот, той си остава ... И подарък да е, и цял живот да те хранят - ти няма да стигнеш до Бога, ще кажеш: "А, има кой да ме храни, за какво ще търся Бога" и тогава вече е белята. Освен това, той мисли, че дава, а не е той, който дава.

Да ... "Има разлика между енергия и сила - аз съм я казвал преди - Енергията е навсякъде, Силата - не е. Тя трябва да се призове." - Шаманът може да я призове. Чистият човек, обаче във важен момент. Където ти казах за различаването. Заедно с Бога, защото не можеш така лесно, нали.

Значи, някои ги носиш, някои ги внушават... някои ти ги внушават. Закон е: Не мисли за лошите мисли и слабости. Мисли много за Бога. Той ще ти донесе Чистота и Осъзнаване, което е Освобождаване. Този, който се справя със слабостите в нас е Един - Правещият, Действащият, Можещият. Можещият е само Бог. Някой се излекувал. Можещото действие, казва Дионисий е на Бога. Ти не може да направиш. Обаче Бог се оттегля, лекарят взема парите. Сега, той някой път може да има някакви заслуги, старание - защо да не ги получи. Друг път може да няма, както и да е. Само Бог дава Различаването, Боре и това е Освобождението. Ако ти се бориш със слабостите ти може да ги усилиш. Защото злото се храни с твоята енергия, твоето...злото се побеждава без борба. Мисли за Бога. Учителят дава златна формула: “Където е Бог, там съм и аз”. Имал съм случаи, змия отдалече насочена в гората към мене - “Където е Бог, там съм и аз” - спря на около 2 метра. Около един камък направи кръг и замина. После разбрах от Учителя, че това е поздрав. Има скоро и нови формули така - Учителя, защото някой път ме питаш. В момента се сещам: “Господи, излей милостта си върху сестра еди коя си или върху брат еди кой си…”. Още една златна, която я наричам златна. “Господи, излей Себе Си в тази душа, в еди коя си душа”. Ти като излееш Бог, като желаеш, всичко друго ще се разрешава. Излей Себе Си, то е по-дълбоко от от милостта. Милостта е пак дълбока. Милостта е благодат, а това е някаква...дълбока вода. Да, туй е по този въпрос.

Христос е подадената ръка на Бога към света. Красива ръка, значи Учителят говори много красиви неща за Христос, дълга тема. Илюзията, грехопадението е допуснато много мъдро.То също е подадена ръка, за да видиш разликата. И макар, че си заключен в себе си, ако видиш разликата, това е спасението - да видиш разликата. Затуй има и черни Учители, да видиш фалшивите Учители и Христос, Учителя, Мелхиседек, Бог, Истинските Учители. За да видиш, трябва да минеш и през черни Учители. Имаше някои, които идват - дойдоха при мене. Викам “не сте за мене, ще стане по-лошо. Ще се объркате повече.” - “Ама аз ходя при един черен Учител” - “Ходи. Ходи и наблюдавай с Любов. Това е. Значи спасението това е Различаването. Истинското спасение - Възкресение се дължи на Тайно Знание, което е Абсолютно Чисто. Няма тука вяра и неверие. Освобождение означава Завръщане. Христос, забележи, не осъжда. Той само Посочва Пътя. Той е показал, че Пътя е Любов към Бога. Няма тука свещи, няма. Това е конкретно Любов към Бога. Той го е показал. от това по-явно, нали...

Основната тема - Свободната воля и свободният избор, преди туй реших да, някои неща, като кратък предговор, за Самадхи, за Сахасрара чакра, защото от там започва различаването на тази воля, много е важно, след време обаче ще говорим на дълго по този въпрос, Днес по-кратък ще бъда. Самадхи е много тайнствено, много мистично нещо, обаче пък е много естествено, както и да е. Самадхи загатва за най - древната идея: В началото беше Тишината. Не е Словото, туй което е в последствие… Самадхи е тотално вътрешно преживяване на Бога. Значи, при Третото око, Сърдечната чакра няма такива неща и няма пълно различаване, освен ако тръгнеш по пътя на истинско пречистване. Тогава вече до някъде ще ти подсказват. Но може да правиш правилни неща, сега се сещам, дяволът може да те накара да правиш правилни неща, да влезеш в манастир, да помагаш на лекари, какво ли не… Светли мисли, и ти да мислиш, че си прав и след време да се възгордееш или, ти можеш да кажеш, а, няма да се възгордея. Ама то не зависи от тебе или няма да се, нали, аз съм прав, ще настояваш, ще си убеден, само че убеден е само този, който изпълнява Божията воля. Той има тотално убеждение, защото може да различава. Както и да е.

Значи, тук вече се ражда нова Любов, но Любов към Мистерията на Абсолюта. Дълбока вода. Истинското различаване е в Самадхи, в Сахасрара чакра. Преди туй може да си мислиш, че изпълняваш волята на Бога, станал си монах и мислиш, че всичко е наред. Кой те е закарал обаче, ти си въобразяваш, че си ти. Няма такова нещо и, много тънко, много е хитър дяволът и много елементарен. Затова, ако не може да те изкуши на груби нива, ще те изкушава на фини, нали, и ти там ако си буден, ще знаеш точно как са нещата. И може да те кара правилни неща да правиш, да станеш монах и след време ти казваш, аз няма да се възгордея, но ти не се владееш. Ти не си в смирението, аз не съм срещнал смирен човек в България и от Братството. Има няколко човека, които са много близко, така, те са над 90% и им трябва крачка, очертава се да станат, нали, защото това е нещо страхотно, нали, така. Трябва да се разделиш с тази чакра, по-висшата, и с различаването. Забележи за какво говорим. Различаваш Духовете, познаваш, тук е Мъдростта. Трябва да се разделиш, за да влезеш в Премъдрост и в Мистерия иначе, там където са Старци и част от Боговете, много по-висша степен, на езика на Атлантските жреци, на Аразума, чакрата се нарича Айя Морхот. Иначе означава правдъхновението, не вдъхновението, нали. Обаче това е една скрита, друг вид вдъхновение, нали, което вече не е вдъхновение към Бога, нали, вдъхновение отвъд Духа. Майстер Екхарт говори за искрата и за този друг свят.

Те всички живеят в това Нищо, Боре, и това Нищо е единственият вход към Бога, към Целостта на нещата, защото там си цялостен и тогава различаваш на друго ниво, но много не те интересува различаването, защото в края на краищата те интересуват дълбоки мистични неща и Мистерия. Онази случка с индианката, ако я знаеш, аз другият път ще я разкажа, но ако искаш сега мога да ти я разкажа. Тя спада към Мистиката. Значи, тя е била посветена на свещеното. Изцяло отдадена обаче, няма тука проценти. Обаче някакъв нечист Дух, човек, искал да я оскверни, да я изцапа, да я предизвика и тръгва към нея със своите намерения. Тя му изпраща цялата вътрешна сила, свещена. Това е рядък случай. И той пада в мъгла, наоколо става мъгла, вдига се мъглата и само кости, кокали и кости. Знакът е, Бог иска да каже, защото Той действа в свещеното, това е негова врата, Той пак е част от нищото на друга степен, нали, който посегне на съкровеното, последствията са жестоки. Значи, може да посягаш на престъпници, на глупави хора, на разумни, където се водят, логични, нали… Посегнеш ли на съкровеното и свещеното, както църквата, нали, посегна на Богомилите, че и на деца, които бяха изгорени - тя е в застой, няма вече развитие да има дълго време, говоря ти за векове. Но тук, там някой се усети и тръгне на разкаяние и по манастири, нали, избяга от правилата, нали, той може да получи някакво право за развитие. Както и да е. сега, значи, Става въпрос за неща, които, туй където говорим, нито за живите, нито за умрелите. Защото те са все още Духове, Боре, още са в Духа, а не са в Мистерията. Тук се случва на езика на Аразума, Маар Дарита, най-древното проникновение. То се нарича още вещото възприятие, нали но това е дълбоко проникване в нещата, защото Нищото има право да прониква във всичко, защото то никога не пречи. То гледа да види нещо, което може да подобри и да помогне. И за туй висшия свят, бях ти казал, може да прониква в нисши същества, а нисшите не могат, за тях има стена. Те ако искат да проникнат, то е като рибата като излезе във въздуха, толкова ще проникнат.

Нещо за злото. Много хора казват: Злото е отсъствие на добро. Философии, даже и в окултизмът има. Грешат. Те нямат, това е различаването, Боре. Злото не е отсъствие на доброто, злото е отсъствие на Бог. защото и доброто е отсъствие на Бог, Бог е в Любовта и в Мъдростта, не в доброто и злото. Много хора имат цел в този живот "да станем по-добри", след време ще станат зли, Боре, и лоши, но когато изберат Истината и Любовта, когато станат Любов и Истината, ти и да не искаш си добър, защото то е вече последствие, ти нямаш избор, ти нищо не можеш да направиш по въпроса. Където казва Яджнавалкия: “Ти си безсмъртен и нищо не можеш да направиш по въпроса”. Не можеш да го промениш. Така.

Другата: Господи, научи ме да правя истинското добро. - То е различаването, нали.

Мъдростта му: Тайната на Истината е отвъд свещените книги, няма време за губене, Царството е вътре, Бог е вътре, как ще замениш Бог със свещените книги, с Библия и Коран, нали, и това Ал-Халладж го казва, за което. Предпочитам казва: Аз да съм Боговдъхновен, а не Библията - това е моя добавка. Всъщност, аз съм Вдъхновен преди раждането си. Пътя е откриване Незнайности, казва Бодхидхарма, тук няма, знайните неща са умрели. Тук откриваш нови откровения, както Василид. Какво е правилно и какво е неправилно - питат го. Различаването чрез Духа, е правилно, а чрез ума е неправилно. Твоите действия казва, са твоите писания, твоя начин на живот и погледни Христос, и в писанието и над писанието, нали, Бог в него действа. Свещените книги казва, са просто думи, а твоя живот, особено този скрития живот, там се набляга - това е писанието. Веднага, щом злото е извършено, казва, то вече е неунищожимо, вече то, ти си, то вече те изкриви, нали, и за това ние, постепенно. Бог знае, че постепенно е пречистването, освобождаването, и за това е търпелив към хората, към търсачи.

Да. Учителя казва за имунитета, ако имаш една Божествена мисъл да те ръководи в живота, това е Божествен имунитет, вече, променяш човешкия нали. Само хора с Висша Реалност, не създават карма. Те са постигнали Дхарма, тоест, Истината, били са приети от Истината. Ако умът ти е чист и овладян, тогава всичките ти практики са чисти. Каквото и да правиш Боре, дали метеш гора, дърва, нали. Когато дълго време пиеш Истината, ставаш Буда - казва той. хората глупаво се занимават с издигането на храмове и статуи - другия капан. А, не умеят да издигнат Буда в себе си, Истината в себе си, Буда-природата, нали. Различаването освобождава от всички зли деяния. Тук Бодхидхарма е имал една среща с един император, сега ще ти разкажа, тя се знае така, като цяло но аз съм я изнасял донякъде, които ми следят лекциите. Императора каза, той дошъл с цялата си свита, нали. Намерил на кой, на Бодхидхарма: Аз извърших много добродетелни деяния. Бодхидхарма го погледнал, и веднага го смутил: Че, как може, да извършиш, ти да извършиш деяние, ти нямаш Дхарма, ти нямаш Истината в себе си, нямаш Дух, ти нямаш Реалност! Императора се смутил защото с неговите хора, нали. Императора казал: Аз построих храмове, дадох много за преводи на свещени книги, дадох храна на хората. Бодхидхарма се смял неудържимо, нали, казал: Ти наистина си глупак, нали, ти не си построил нищо, докато не си построил Истината в себе си. Императора още повече се смутил, ако можел да избяга Боре, но няма как, той попаднал вече, защото знаел, че Бодхидхарма идва, и знаел, че това е Велик Учител и трябва да го посрещне, нали, и сигурно друг път няма да го посрещне, но в случая. Пак го пита: Тогава има ли нещо свято или не? Бодхидхарма много се смее: Няма нищо свято и несвято, има само Истина и Безпределност, нали. Святост и несвятост са игри на ума, това е падение, както добро и зло, всичко двойствено, нали, както тъмнина и светлина. Ти наистина си глупак - пред всичките, нали, на императора. Императора, нали ти казвам, ако можеше да избяга, нали, обаче не може, ще се изложи пред всичките. Той бил смаян, такова пряко Слово и прямо, искреност, нали.

Луцифер е допуснат, за да се извърши след време Различаването на Бога, което пък е вече - допълвам - Спасение от Древното зло. - Значи...Различаването на Бога - Защото нищо не може да се открие без неговото противодействие.

Докато не си влязъл във висшата реалност и не си отдаден честно, помощта ти не може да бъде реална и защото ти самият още не си реален. Как ще помагаш с ума, още си в ума. Това означава, че всяка помощ може да бъде опасност. Защото нямаш различаването, но ако си честно тръгнал, вече Бог ще учи частично как да помагаш и ти ще искаш заедно с Бога да помагаш, защото какъв помагач си ти или аз какъв помагач съм. Различаването, Боре, това е Духа в нас, чистият Дух, това е мярката. Обаче той работи скромно и постоянно за своето развитие, и се моли Бог да бъде помощта за неговите близки. Ако Бог реши да отклони един твой близък от правилния път, какво може да направиш? Освен това Бог го води в правилния път, но по отрицателен път, ти може да не го видиш туй, нали. Бог знае, защото Той самият е пътя. Знае кой трябва да е в правия път, кой трябва да е отклонен и това е голямата красота на, да виждаш само Бога, защото някой път може да хвърлиш големи сили да помогнеш, да стане още по-лошо.

Когато ангелите са се провалили – те са станали дяволи и демони. Паднали са на много места. В тежкия въздух…, примерно на три места: В тежкия въздух, на земята и под земята – в съответствие с тежестта на греховете. Сатана работи върху човека като Скрита Божия Справедливост. Луцифер е трябвало да бъде пожертван, за да изкуси Адам и Ева и да донесе Различаването. Няма как, ако няма в този свят – контраст – да разбереш какво е Бог. Ако няма фалшиви учители, ако няма имитатори, ако няма такива свещеници и проповедници, които говорят общи приказки… и така… Да?

Шестото: Различаване на Божията Воля от своята. Само тука в Различаването може да виждаш нещата Ясно. Чистотата е Помнене на Бога! Постоянното Помнене на Бога означава Първична Любов - Върховният Принцип на Духовният свят. Ще обясня: Да помниш Бога, означава да навлизаш все повече в Божията Воля! Даже, Золайра, като питала за Чистотата как да я придобие - Няма нужда да придобиваш Чистота, само Помни Моето Име. - Всичко друго идва след това. Тоест - “Постоянно Мисли за Мене!” Как ще се пречистиш? - Не е твоя работа. Как ще станат нещата? Как ще станеш истински човек…? Номер едно Върховна Практика! Тука няма медитации и умувания. И да помниш Бога, това е все повече навлизане в Божията Воля. Това помнене е преди световете. Щом постоянно Го помниш, Той все повече ще върши Божествената Си Воля в тебе. Неговата Воля е Постоянно да Го помним, а това е преодоляване на света. Когато повтаряме Божието Име, оживяваме в Него. А когато оживеем в Него, Той ще върши Своята Воля в нас и ще ни дарява все повече Себе Си. Божието Име е Споделена Любов на Бога с човека. Нищо не ни очиства повече от Божието Име! Щом постоянно помним Неговото Име, То става нашият Насъщен Хляб. Когато постоянно Го помним, вкусваме Неговият Живот и Неговата Воля. За да Го помним, Той трябва да Го е пожелал! Когато Бог Иска да Му служиш, Той те кара постоянно да Го помниш. Тогава Той Иска и да Изпълняваш Неговата Воля! Суфи казва: В началото ти полагаш усилия да повтаряш, да Го помниш - ЗИКР. После Той влиза в тебе и усилията стават Негови. А после, се ражда Единството и то става естествено. И накрая, просто Естествено, си в Неговата Воля.

Бог ни дава такъв опит и дава ни преживявания, защото нещата се разбират чрез дълбоки преживявания, тогава се осмислят, и в тези преживявания Той ни дава различаването. Най-важното, което казват суфите е не да искаш да служиш на Бога - Той да е пожелал ти да му служиш. Той да ти каже Ти си мой Син, а не ти да си казваш Аз служа на Бога, аз вярвам, записани ни са имената, нали има много така от църквите говорят, а те не искат да чуят за друга религия, а Бог е във всички религии, защото Той е Източника, нали? Не можеш да обичаш една част.

Изгубили сме Бог, защото сме поискали да му дадем познаваемост. Някои от Църквите мислят, че всеки ден разговарят с Бог. Учителят е казал: Горко ти, ако Бог ти проговори втори път. Горко ти! Това е, значи, Бог изпраща, един път като ти проговори, Той ти променя тотално съдбата. Вторият път вече е опасен знак, защото е на живот и смърт. Когато Той ти проговори, вече после идват Висши същества, защото виждат, че Бог ти е проговорил. И вече може Богове, ангели, дяволи, напреднали, изостанали и всичко може да ти говори, и ти някой път може да ти говори, дявола и ти да мислиш, нали, и въпросът е, но когато станеш цялостен, там е различаването - дали ти говори умът, дали ти говори дълбоко същество. И, ще знаеш някой път дали ти говори Учителят или Бог, или напреднал брат или Бог, но това са вече потънкости.

Така…изгубили сме Бога, защото сме поискали да му дадем познаваемост. Същността на служенето на Бога е Любовта. Бог понякога не ни предпазва от определени страдания, забележи - за да не ни ограби дълбочината. Има страдания, които могат да ти дадат голяма дълбина и ако Той ти ги отнеме, там навътре, нещо ще загубиш. И даже има такива, които помагат, в Църквите, обичат си Христос. Има много такива. Помагат, изцеляват, мислят, че са свършили… Не знаят различаването. Отнели са на човек развитието. Мислят, че Бог го е поискал. Те ще заплатят след време - и болния, и оздравелия. Но това са големи тънкости, в които ако навляза, пак ще засегнем… Те, даже ще помислят, че ги критикуваме. Капка критика няма. Както и да е.

Слуховете трябва да ги има. Илюзията трябва да я има. Защото как ще постигнеш след време разликата, различаването, Вивека?! Което е много важно за… Акаша различава. Човек, който има чист Дух в себе си… Докато човека не се върне в Акаша, в чистия Дух, в него винаги ще има някаква отрицателна енергия и злото никога няма да изчезне. Злото изчезва в Акаша. Злото изчезва само там, само в Петия елемент, и само в този елемент е спасението от злото. Отдавна го е казал Тот: “Спасението е в Петия елемент”. Спасителите са спасители. Дали ще помогнат, дали няма да помогнат…слизали са. Но завръщането в Акаша, в Пустотата - това е спасение от сътворението.

Ами, не пълна, а на времето Абсолютна. Бог е дал пълна , а Той е дал Абсолютна, понеже може да управлява всичко. Абсолютно Върховен. Значи, това Древно зло е от най-скритите замисли на Абсолюта. Мистерията на Абсолюта, пак ще ти кажа, е по-дълбока от това Древно зло, от живота и смъртта - Той ще изведе всичко във... Това Древно зло може да посегне на живота, но в Мистерията на Нищото, той е безпомощно - то умира. Това чудно дърво, за познанието на доброто и злото в Рая, е за да попаднат хората в ръцете на или Сатана или на Христос. Някой път и двамата не може да помогнат, но няма значение, най-добре е в ръцете на Учителя, но няма да го обяснявам. Но за да избегнат да попаднат в ръцете на Древното зло, и на звярът, където е безпощадно. Само да ти кажа: Това Дърво за познаването на доброто и злото, е спасително, защото Бог е Любов. Защото ако Бог не беше Любов - спасение няма, както и при Древното зло. Но Бог е Върховен замисъл на Абсолюта. Всичко това означава, че ние сме Изначално Божествени, и Абсолютни и Благословени, и за това ние сме тук в това Дърво на познанието, защото това Дърво, ще ни даде Различаването.

Любовта е храната за Бог, и само в Любовта, Той е в Себе си - Тя е Неговото място, на Бога. Бог е Правилния Път в Христос и изгубения Път в Адам, все е Той, за да се яви Различаването. Бог няма нужда от Библия, защото Той е, Който произнася Истината в Сърцето ти. Бог има нужда само от твоето Чисто Сърце, и без Чисто Сърце - писанията са безполезни.

Твоята Воля, това е потокът на кармата, и той все още тече. Когато ОМ се произнася в момента на смъртта - това е награда за сливане със самият Бог. Защото сега ти може да го знаеш, но тогава да не се сетиш, но тези които са в Любовта, те ще се сетят или: Учителю, или... Достатъчно е да кажеш само Учителю - скок над смъртта, скок над прераждането - влизане в Осъзнаване, и извън сътворение, много са тънки тези неща, въпрос на Осъзнаване, голямо нещо е Осъзнаването. Тази най-висша мисъл или ОМ, е фундамента на следващото прераждане. Бог е по-фин и от най-тънкото. Няма никога успех без Божията Милост, но не можеш да стоиш със скръстени ръце, нали. Истината е проявения Бог. Търсенето и Осъзнаването на Истината - ето истинската духовна практика, самото търсене, да държиш на тези неща, на, които са ти дадени. Самопознанието води до постигане на Истината. Чрез Самопознанието, човекът става Драща - този, който вижда, постепенно различаването, Вивека се нарича на друго място, различаващия.

Добрите резултати в света се държат на вътрешната чистота. Ръката написала кармата - може да изтрие кармата постепенно. Вашето положение в този живот се определя от вашите деяния в миналия живот. Бог не ви е заключил в желязната клетка на съдбата, от която да не можете да излезете. Той ви е дал Вивека - различаването, способността да различавате, за да достигнете Бога. Всеки може да се справи с каквато и да е карма, нали, и в момента имам няколко човека идват тук с много тежка карма. Всяка работа, която е служене на Бога - разсича кармата, Той пак Бог я дава. Бог не гледа дали си ученик, отшелник и дали повтаряш Името Божие - тук и друга идея има, и дали си в медитация. Той гледа, дали Сърцето ти е изпълнено с Любов. Когато умът е постоянно насочен към Бога - той носи освобождение. Ако е насочен към себе си - той носи робство. Отказът от лошите чувства е жертвоприношение, да.

Да, именно. Това е правото да проповядваш. Оттук нататък вече няма кармично проповядване, и служиш на Божественото право, защото мярката е в теб. И така Бог се разкрива в себепознанието, тоест в Същността на Любовта, в Есенцията, в Акаша, в Истинската Любов, но в света тя е забулена - извън себепознанието. Извън себепознанието е илюзията, която е голяма опасност, защото тя е смесица от светлина и тъмнина. И Кабала казва: "Само себепознанието, което е Прасветлината, дава различаването, а тя е от Духа - Чистия Дух. Това разбира. Тук е Цялостното виждане. Умът не е цялостен и затова той не вижда Дълбокото. Той вижда само от части. Както и тези неща за войната, хората се тревожат за войната, вместо за Единството с Бог и Учителя. накъде отиват, нали? Така, значи целта на Кабала е да се постигне пряк, личен, Дълбок контакт с Бог. Това малко хора могат да го постигнат, защото те са сяли много от миналите животи и сега им е лесно, а другите трябва да имат Учители, наистина. След преминаването през тъмнината, идва наслаждението от Вечната и Чиста Любов, Неговата Любов, Неговата светлина, която тече в нашата Душа. Кабала казва, че човек със свободна воля. Свободна воля е този човек, който се е слял с Бог и Учителя. Бог в нас е свободна воля. Учителят в нас е свободна воля, Абсолюта - Свръхсвободна. Той дори е отвъд свободата - това е друга тема. Човек със свободна воля, казва Кабала: Дори и той не може да премахне определени събития на злото по пътя си, но той може да съкрати своето развитие - друг подход. За да оправи своите грешки, и злини в себе си. Човекът има време, има много време, месеци, години и много години. Но всичко това с една свободна воля и духовна работа може да се съкрати до месеци, до години, вместо векове и хиляди години - и това е съдбата. Не си осъден! Бог, ако те осъжда, значи Той не е Любов! Или както казваше, мисля, че Золайра: Ако Христос беше религия на кръста, щеше да умре по всички правила на науката, но той е Любов! Разликата е, това е Акаша.

Значи всяко учение, което и да е, няма ли я тази основа. Оттам нататък вече, нито Мъдростта ще дойде, нито различаването, ще има полу, нали? А всичко, което е полу, то си е.

То ще дойде от тях различаването. Ти като започнеш да тренираш, отначало няма да различаваш. После ще започнеш постепенно да различаваш. Постепенното, по закона на бялото братство, казва Учителя. Слънцето не изгрява изведнъж. Тя една сестра от София каза: "Искам само едно нещо, да различавам." То. това е краят на развитието. Да различаваш, като говориш с кой дух говориш, умрял ли е вътре в човека, жив ли е, ангел е, архангел ли е? Това са, и Той Бог трябва пак да ти каже, ако е необходимо, но това е различаването е много висока летва. То няма общо с предчувствие и с това, то е интуиция на най-високо ниво. Този път не е тежък пътя, то е просто да влезеш в него, и всеки ден в този поток, малки, и искрени усилия казва Брат Михаил, постоянно на тях отстъпва и Божията воля! Те са вродени, Бог като ги види, това е радостта за Бога, Той ще се зарадва, няма какво по-хубавото от това да зарадваш Бога! За какво ти е, да радваш хората и обществото Ако не зарадваш Бога? За каквото ти да те одобрява света и близки хора, а пък Бог да не те одобрява. По-хубаво е целият свят да те критикува, духовните, нали? Аз навремето като реших твърдо, близките се опълчиха срещу мене, братството една голяма част и държавна сигурност. Разбрах, че съм на правия път. Това е пътят! Защото онова е вече излизане от всякакви системи такива, нали, полу-практики, полу. Ти тогава не искаш и никой да те одобрява. Тръгнеш ли по този път, да, да, ти вътрешно ще знаеш, че вървиш по този път, и че си избран, защото и ти си го избрал и той го е избрал, и станало е нещо хубаво.

Значи, първо, различаването е голяма награда, и тя е за тези предани, които са се много отдали, и които накрая се отдават на живот и смърт, и обичат повече Истината от живота. И тогава вече Учителят, на който се е отдал, или Висше същество, влиза в тебе, и то ти дава различаване. Но твоята работа е, не да искаш различаване, а да, така упорито, в смисъл с постоянство и искрено да вървиш в този Път, без да гледаш на някои временни такива неща, защото те са от твоето минало нали, твоя минала карма, които засенчват нали, и ти мислиш, че не вървиш правия Път. Той правият Път се знае, нали - въпросът е, че трябва да го извървиш докрай, не само да го знаеш, и да си, в случая даже е хубаво и да си упорита и постоянна. В случая упоритостта е на място, защото тя ще се превърне в постоянство, защото то няма да ти се даде различаване изведнъж. Ще работиш, ще работиш, малко ще се разкрие, после друго ще се разкрие, и така постепенно нали, докато спечелиш Доверието, и накрая вече ще ти се даде, и ще можеш да различаваш, и как говориш с хората и с другите нали, и със същества от други светове нали. Но това, Той е Бог в тебе - Той е различаването. То е нещо, като някакъв голям Дар - различаването. Значи, тоест Бог да влезе в тебе, да има място в тебе, да живее и Той. И има, и неща непоправими, където Настрадин Ходжа, има един случай там с един негов Ходжа, колега, по време на Рамазана, на големия пост, и онзи много ял - ама то пост! И отива при Настрадин и казва: "Ти можеш да ме спасиш!" И Настрадин казал: "Мога! Кажи първо какво яде?" И онзи изрежда: "Три пържоли, пет-шест супи" Пи ли нещо? Пих там, да не обидя еди кои си. Там, едни... Сладко яде ли? Там едни 15 меденки. Ама той ял, че ял. И накрая Настрадин му казва: "Има изход! Сега, иди ей там на хълма, и изкопай един по-плитък гроб, и гледай, като легнеш, да събаряш пръста отгоре." Нали, значи, един вид, има недостатъци само в другия свят, няма, посланието е, и да искаш да се оправиш - има упорити хора.

Ами, аз съм говорил за този Дневник за безкритичност - той се тренира поне една-две-три години, много сериозно, и след време той ти дава различаването, защото когато обичаш тази безкритичност, защото осъжда съзнание, то е земно съзнание, нисшата душа, нисшето съзнание, Висшето съзнание е едно, то е както ангелското съзнание, то е устроено, то няма нужда да осъжда - то е пълно с Бога. И затова, като тренираш, ще разбереш кое е критика, кое е забележка. Критиката е по закона на кармата и по закона на ума, забележката е по закона на любовта - ти там влагаш друго, думите са подбрани нали - те са забележка, нали, за да може да помогне на някой приятел. Някой може да не го разбере, но ти пред Бога си чист вече, понеже си трениран. Всичко е в тренировките, както един музикант свири, и след време може да излезе със затворени очи и да свири - това е същото нещо. И който е правил тези тренировки, той стига до едно ниво вече където, и да иска, не може да критикува - или е споделяне, или е забележки, той влага винаги нещо друго. Има случай с долните гащи на една млада вдовица - Настрадин казва, той е Мистик, той казва едно, обаче мюсюлманите мислят, че той разваля морала - а той го издига. Но не е лесно да разбереш Мистик - той проповядвал, тя паднала, отнесла се - млада, хубава, вдовица, паднала на перилата, увиснала, и гащите ѝ се видели, и Настрадин видял това, и казал: "Правоверни мюсюлмани, никой да не гледа, защото ще бъдеш в мига ослепен от Аллаха!" А на един свой приятел казва: "Приятелю, аз ще пожертвам едното си око." Сега, като погледнеш, външно ще кажеш: "Тези мюсюлмани, казват - той говори глупости." А той какво иска да каже? Пак, много е скрит, той е Мистичен, той различава - той може да си позволи всичко, каквото и да говори, все е прав, защото е Безсмъртен Дух. Иска да каже: "Вие говорите за Корана, за Аллаха, а едно изкушение, като ти се яви и си отваряте окото." Виж, колко е просто, но не можеш да го разбереш Настрадин, трябва да си Мистик или с друго съзнание, или поне трябва напълно да вярваш, защото той е стигнал вече до това ниво, той може да си играе с всичко нали, защото е Чист, и защото нищо не цапа, но те го изкарват... Те, много мюсюлмани не го обичат, за такива неща, но Чистотата му си остава, тя е... Той всъщност изобличава тях, а те мислят, че той ги излага.

Нямал е избор. Това е дълбоко предопределено. *** е предопределен, майка му е страшна Любяща Душа, от древните.. дълга история, някой път ще ти разкажа за това ме намразиха някои хора, даже ми напуснаха навремето помня. Тя едната ходеше при църквите, и като чу какво говорех за ***, и каза: Това не е за мен. Не можа да разбере Дълбокото. Свобода... Какво ще правиш на моите лекции, като не си отворена широко. Значи, когато ходиш на лекции, или бъди широко скроен, или не отивай. Или приемай, за да разбереш различаването, и после ако не ти харесва - не ходи. Аз не държа нали... Даже помня навремето една ученичка каза: Смятам да идвам на лекциите. Викам й: Не си достойна за тях. - Точно за това ще дойда! Всякакви, просто!

Когато си си посветил живота, и Той ти дава различаване. И аз това обясних на Р. Някой път говориш с някой човек – не е човек, вътре може да е от умрелите, някой ангел, архангел, преобразен дявол. Бог, и някой Път Учителя ми е казвал – даже имало е случаи, тънки различавания – и разбрах единия път, че не е Учителя, а Бог. В друг случай пък – Учителя. Той ти го дава (различаването) на базата на Преданост и Той ти казва каква е Неговата Воля. Когато иска, не винаги. Някой път даже Мъдреци и Посветени може да се заблудят в някакво различаване, за да... Така Бог го прави, и Учителя. За да може да не се възгордеят. И най-малкото възгордяване е голяма беля. И така правят някой път, че... Виждат нещо, мислят, че е правилно, то после се оказва неправилно, и така става едно красиво смиряване. Да не си въобразяваш... Започнеш ли да си въобразиш, че много виждаш и знаеш – вече навлизаш в опасна зона. И така предпазват отгоре. От време на време, на годината едно-две тънки заблуждения. Смири се, нали, не си въобразявай, нали...

"Може ли да попитам, ако Ева не отхапе плода, какво ще се случи?" - Ако Ева не отхапе плодът, нямаше да има развитие, воля, израстване и завръщане в Бога. Сещам се, че, Адам не е наказан, както си мислят хората и църквите, нито с грехопадение, нито с нищо. Той е изпратен да се учи и да стане постепенно Син, Син Божий. Както и да е... Грехопадението е благо за Ева, поучение за Ева, опит, който ще даде различаването - никакво наказание няма. Грехопадението е падение за Девата, но за Ева - ако Девата падне е падение. Но за Ева е спасение, то е творец на малкото зло, което ни спасява от голямото зло. Грехопадението е вид криза, но криза, която е лечима. Докато в Древното зло - няма лечение. Но и то не иска лечение, самото Древно зло. Грехопадението е скрито избавление, то е дадено за да се пресътворим. Грехопадението е тъмнина в която има светлина, за разлика от Древното зло. В Древното зло няма светлина. В грехопадението на Адам и Ева е позволен Пътя на Пречистването. В Древното зло няма такъв път - то е тотално отричане на Бога и на развитието. Само в Чистотата може да влезе силата, която да отстрани грехопадението. Ева трябваше да отхапе плодът, и да влезе в грехопадението, за да запали изгубената си Любов към Бога. Не грехопадението е катастрофата, а невежеството - нежеланието да търсим Бога, това е катастрофата. И то голямата катастрофа! Грехопадението Ади, ще стане завръщане, и за това то е Спасение. Грехопадението е създаденото скрито спасение на Бога, но трябва да търсиш Бога - целеустремено. Грехопадението е замисъл на Скритата Божия Любов, защото сам Бог иска да се завърнем.

Усамотяването е процес на проникване в себе си, а при това проникване се постига единение с чистата духовна същност. Това единение е изгряването на Духа и тогава ще дойде различаването на кое е добро и кое зло.

Само по Пътя на Любов към Истината, Истината ще уточнява и накрая ще даде различаването. Тогава каквото и да разказва човек губи, каквото и да чува, нали, мисли, че това е символи, че това е изпратено от Бога. Примерно, да кажем, среща черна котка, Той Бог не, Той не зависи от тази черна котка, Бог в теб как може да зависи от символи, Той е над... и когато този глас те води към себе си ще се откажеш от всички символи, от видения, докато виждаш още означава, че не виждаш. Прякото Общение е Нищото, то изключва всичко и тогава Нищото говори в теб. И тогава Гласа на Учителя е чист, говори ти ясно, говори ти разбираемо...

Някои певци нямат връзка с Душата си, с Духа си. Но дава им Духът заради усилията – трудят се хората и все пак този труд, малко или много, трябва да бъде възнаграден; хората ги харесват, но няма Развитие. Хиляди такива певци има в света, но няма Развитие. Изкуствения интелект идва да коригира естествения интелект, който се е изгубил. То е корекция. Естественият интелект е изгубил Различаването – например певецът не знае какво пее, чии думи изрича. Земните хора са нарушили Правилата отвсякъде и затова се появява изкуствения интелект и отнема някои от функциите им, и изкуствения интелект ще се наложи. Изкуственият интелект е наречен така, за да се хвърли завеса.

Това е музика, която ще променя съдби. Туй след време ще го подемат групи, хора, музиканти. Защото то да пееш цял живот, без да има текстове… Много истински гласове не могат да те вдъхновят. А туй ще те вдъхнови и ще ти промени съдбата. Всичко в света, от камъка до тревичката, е Глас на Бога. Тук също има такава Идея. Пак е правилно – има свобода. Човекът трябва да си мисли по своя начин, за да го изстрада. И там Бог не му дава да разбере, не е той. Бог решава кой да разбира нещата и кой да не ги разбира. Единственият Действащ! Той е Мъдростта, Той е глупостта. Всичко Той го решава. Той знае кой по какъв Път трябва да мине, позволява да разбираш или не позволява да разбираш. Имаш право на глупост – всичко да си кажеш и да си го понесеш. Умът и тъмните сили правят това разделение. Който има Различаване, не осъжда. Абсолютното Неосъждане. Понеже всичко е Бог. Тогава как има зло, като злото е Бог, и то е за добро? Няма изключение. Всичко е за добро, обаче е скрито. Неосъждащото съзнание – туй е Различаването. Скритият Бог, Който е навсякъде и във всичко. Аз 30-40 години се моля Бог и Учителя да изнасят тези лекции, Те да говорят и то е станало навик, то се наслагва. И отделно имам една Специална Формула. Духът си прониква и прави всичко. Човешкият Дух може да прониква във всички Тайни на Бога. Духът прониква навсякъде, след като прониква и в Тайните на Бога. Аз, с Духа си, прониквам в Бога и Учителя и Те правят всичко друго. Аз не знам кое как го правят. Учителя много пъти ми е казвал: „Аз съм с теб завинаги, Сине Мой!“. То е Връзка. То е създадено, то е напоено и ти нямаш избор в един момент – както музикантът, който може да свири със затворени очи.

Интересното е, че дори когато Самадхи се случи, нищо не се изменя. Случва се само Завръщане в Древното Естество. Но все пак има едно нещо, което се изменя – това е придобиването на Чистата Яснота. Ние я наричаме „Различаването“. Това е Различаването на Реалността от всичко друго. Това е Различаването на Божията Воля от другите неща. Посвещението дава чисто и дълбоко Осъзнаване на Бога навсякъде.

На едно място Учителя казва, че Седем пъти ще ви прекарам през огън, защото има много братя и сестри, където мислят, че знаят, мислят, че обичат, мислят, че имат Любов, Мъдрост и Истина. Мислят, че като правят нарядите и си ядат ангелска супа и паневритмия. Мисля, че това е мярка. Обаче мярката е съвсем друга. Тайно да си посветиш живота на - Тотално изтребление на изкушенията. И когато ги постигнеш, след време всичко може да правиш, но вече си в Третия бряг на реката. И ако раждаш деца, ще раждаш Божествени деца и ще вкарваш само чиста енергия във всичко. Но въпросът е да стигнеш над нещата, над чистотата. Тогава вече само може да си позволиш и то пак питаш Бога, защото, чистотата не е достатъчна за Бога. Аз съм го казвал, тя е важна, но не е съществена - Любовта е съществена. Обаче и в Любовта трябва да постигнеш едно ниво, което наистина да те слива с Бога и със Смирението на Дълбоко ниво, и тогава вече ще дойде различаването. И тогава като говориш с Учителя, ще знаеш, че е Учителят, и няма да се въобразяваш, нали? Както един казва: "Учителят в момента е преводен в Сливен в една казарма и си пие ракията там с един". И стават ей такива неща, където не са заслушани, нали? Обаче, да изслушваш го човека, нека си каже своето, но такива неща могат да се чуят много от тези хора, които си въобразяват Учителя и Любовта и така нататък. Въображението им работи. Много ясновидци има такива, които са влезли са във въображението в астралния свят, нищо общо с Чистия Дух, който прекосява реално световете и то с Бога, с позволение на Бога. Срещнах една такава ясновидка, ми изпратиха, ще ви разкажа малко от Кайсиева градина. Христо Нанев и Дамян Попхристов ми я изпратиха. Тя ги питала нещо там, разказвала им в Търговище на някаква лекция. Те казали: "Не, има във Варна има един - само той ще разбере." Тя е от тези, които още като я видиш - и не ти се говори. Направо млъкваш. И разбрах защо са ми я изпратили. И викам: "Ще си наложа едно търпение да слушам." И започна тя: "Аз владея световете. Решавам кой да е смъртен, кой да е безсмъртен. Злото мога да го погубя по всяко време. Аз решавам кои да са богове - кои да не са." Така един стил 10-15 минути. Слушам, слушам - чак ми стана радостно. Защото то такова въображение, такива убеждения, такава, нали? И викам: "Сега я да я питам. Сигурно твоите близки не те слушат?" "Не, никой не ме чува!" Сега не мога да ѝ го кажа това. Викам: "Добре, Душа." Тя харесаше, че я търпя и че я слушам така с интерес, и викам: Сега ще ти дам. Умът е голям, голяма пропаст, голямо бедствие. Сега ще дам, викам, три формули за овладяване на ума. "Ще ги приема, каза, и ще ги карам." И разбрах, защо е дошла. Странна история. При много, какви ли не хора ми идват, нали - тя е една от странните. И каза: "Друг път може ли пак да идвам?" Приятно й стана.

Различаването в момента на Самадхи се дава по-напълно и пак не е тотално, нали? Някой път съм разговарял с някои хора, знам, че в него са умрели. Един път разговарях с една майка, която синът й се самоуби. Той не ме послуша от братството такъв християнско лице, много приятен, но се смяташе се за много извисен. Така не можах да го, после се удави с някакви тежести, много хубаво момче те, както и да е. Един път бях там, с нея разговарях и го видях зад пердето духът му, тя не го вижда. Какво да ти кажа? Дава се, не е виждане.

За мислите. Пак става въпрос за различаването. Той го дава, Ти си работиш много. може да не стане веднага.

На просяци, някой път се дават, някой път не се дават. Пак е различаването, но искам друго искам да ти кажа. Ти му даваш, обаче той може да се напие, и да стане катастрофа. Ще ти дам една мярка, но. Тя ще си направи кармата. Тя трябва да изживее, не, не, това няма значение. Тя щом върви по този отрицателен път и използва хората. Това е нейният начин, по който ще научи тежките,,. Значи, когато даваш с 5, 10, 20 зависи, с лекота, с приятно чувство и още като ги дадеш, ги забравяш. Да. Малко приятно чувство, леко радостно, че си помогнал на Душа, не на ума, не на някакъв дявол. Но тук един път в подлеза видях една много смешна ситуация, там в една кутийка слагаха такова слагаха му стотинки на един, сакат така инвалид така, все едно няма крака мина едно момче му грабна, циганче, грабна му парите и хукна и този като стана, и взе да го гони. Имитира сакат, и това след време или ще стане сакат, или нещо ще му се случи, което...

Значи човек може да търси Истината, с честността си, и тогава ще използва и изкуствен и интелектен - ще му подскажат отгоре. Въпросът е той не дали я търси, защото може и да не я намери, както хиляди и милиони, може да имитира търсене, може да имитира творчество - говорене. Ако я търси честно, искрено - той ще я намери. Значи, казваме: Търси Истината навсякъде, но с Любов към Бог и Учителя - различаването ще дойде от Бог и Учителя, защото те са Реалността на Истината! А, инструментите са много. Например, телескопа, нищо не може да ти разкрие, нищо, защото ако Бог и Учителя не влязат в очите ти, в съзнанието ти, в Нищото ти - гледай колкото искаш. Но, ако те влязат, влиза Гносисът и Истината за нещата.

Да, Яснотата е Различаването. Но това, Различаването, е нещо като края на еволюцията.

Не, ти, аз като говоря, искам Бог и Учителя да Говорят - Те като го Изричат, аз също се уча. Хората мислят, че аз говоря, че така, че изнасям, нали. Това е Голямата Помощ, която Той и спонтанното, което Той ми дава. Аз много рядко нещо може да кажа, но гледам да не се намесвам, за да не стане грешка, защото може да изрека нещо, което да стане дълбока карма. А в Нищото, Бог и Учителя спокойно си действат - ти наистина не се смяташ за авторитет! Наистина има скромност, наистина има Смирение, наистина няма показ, нали, и който се досеща, досеща. Който не, но Смирението е Страшно качество. Майстер Екхарт казва: То може да заповядва на Бог! Заповед, защото Смирение и Бог са Едно - няма две! И Смирението е божественост и Бог е божественост. Каквото каже едната божественост, дълбока, аз ще я развия тази тема след време, но тя е нещо Страхотно, да. Там и Бог няма да има избор, ако Смиреният много Дълбоко иска нещо - защото то това е Бог в него, нали, как Бог ще откаже на Себе Си, нали? Разбира се, различаването, да, претенции има. Ами, тези неща, трябва да си развил Търпение и Истинска Любов - тайно! Колкото по-тайно, по-хубаво, Смирение - Истинско, и колкото по-скрито, по-хубаво. И ти си ги знаеш нещата насаме с Бога и с Учителя, какво казват хората е толкова без значение, че и целият свят да те осъди, ти като си с Учителя - свърши!

"Учителят казва: "Добиеш ли едно знание без Любов - то няма да те ползва." - Да. Само на Любовта е позволено да придобие истинско знание, и Толтеките го наричат - Безмълвното знание, макар че то може да се облича, и да слиза като откровение. И на ума не е дадено, може много да е чел, голяма ерудиция - и огромно невежество. Обаче на Любовта е дадено да прониква - Всепроникваща сила. Говорим за скритата неизменна Любов - при всички условия. Тя е тайна, и не зависи от кармите как текат. Тя е Дълбоко в човека и е насаме, каквито и да са кармите, както и да изглежда човекът, тази неизменност е вътре, тайно отношение към Него, и Той знае. Значи, Учителят казва: "Единственото нещо, което осмисля всичко, може да осмисли дори и знанието, това е Любовта." Но, първо е Любовта, първо е отношението към Бога и Учителя при всички условия. На първо място е Бог, на първо място е Истината, на първо място е Учителят, и после Те, като последствие вече, дават истинското знание и дават различаването. И тогава може да разбереш дори и намерението на мравката.

Това седморно обръщение е изключително силно, нали другото е, нали, пак седемте, седмото обръщане: "Само Ти действай в мен, и никой друг!" И тук вече ще се реши, дали Бог да действа, дали Господ, дали Бог, дали Учителя, дали Абсолютния. Те са в Тотално Единство, там няма разделение, защото няма ум, и Те знаят кой ще излъчи и кой ще направи подхода, действието, нали. Това седморно обръщение е изключително, има и по-дълбоки, но става въпрос за огромна отговорност и за тайни скрити принципи, които, защото човек може да се изкуши да използва Дълбоки имена, и, а да не е в мярката - различаването! Спокоен си, защото и грешките са на място, и негрешките, и те са - всичко е на място вече. Защото ти си се посветил на Него, отдаден на Него, и Той вече, ти си вече извън грешките, но това не означава, че трябва да се възгордееш! Ти трябва да си оставаш осъзнат и буден, както добрият шофьор може да си кара колата, но будността си остава - няма тука професионализъм. Отговорността - тя си остава винаги. Децата те карат да бъркаш Дълбоко, защото от Душицата, нещо Лъч от Душата.

Нарекох го "споделяне". Ще кажа някои Важни неща, така, без да навлизам в Дълбини, но все пак Важни. Живеем в ускорени карми. Пресява се житото от плявата. За Чистият - всичко е Чисто. Той не може да се обижда. Привидно да, но иначе не. Той пази Словото. Той е в Смирението и в Нищото. Той е в Бога. Как ще го обидиш? Но, може да изглежда, че се обижда, но то – е отвън. Как ще оцапаш Извора? Как ще обидиш Слънцето? Какво ли не съм чул за себе си! И казвам го ясно: Всичко съм прегърнал - Тайно. Бог в мен, кой ще Го обиди? Учението е Величествено. Това е Реална Любов, Мъдрост и Истина, а не знания. Любов към Бога и Учителя, това е друго измерение. Тук няма нищо човешко и тъмно. Адам избра да се учи от знанието, а Учителят ни учи на Любовта. Това е Дървото на Живота, а Отец. Чрез Любовта се връщаме в Бога, в Живота, а чрез Адам – в смъртта. В Светлото Съзнание на Любовта на Учителя - тъмнината я няма. Живея твърдо за Бог и Учителя от много прераждания, и за Душите. Ама някой казал нещо. Аз съм в Абсолютното Неосъждане. Аз съм за Различаването и Любовта. Значи, не само за Любовта, а Любовта, която различава лъжите и т.н. - без да ги осъжда. Казвам: "Любовта е по-важна от знанието и от критиките." Въпросът е: Имаш ли Любов? Чиста, Божествена, Различаваща - Любов. Обидите към мен, не мога да ги преброя, но знам, че те са малки листенца - цветенца. Даже много обиди ги нарекох "нектаринки" – ей така. Сред Древния вятър на океана, наричам го, по-скоро, тези обиди, когато попаднат в океана на Бога, и когато си там – няма как нещо да те обиди. Помнете, всичко вършим пред Него! Пред Бог и Учителя във всеки миг. И Му разказваме себе си. Аз знам колко е важно Точното Говорене на Истината, защото съм тренирал много това и съм минал през тази Школа, и знам от опит, че Точното Говорене на Истината е - Неуязвимост. Тези, които ме разбират, ме разбират с Бог и Учителя, и с Душата си в себе си. А тези, които не ме разбират, аз и не искам да ме разбират, защото това е Божие Дело. Кой съм аз, че да искам да ме разбираш? Не се меся в Божието Дело! Ако Бог реши, много лесно ще ме разбереш. Предпочитам да съм в Бог и Учителя, в Истината, и целият свят да ме критикува, отколкото обратното. Горко ми, ако съм извън Бог и Учителя и Истината, и да ме хвали целият свят. Казвам: "Само една критика, или само една отрицателна мисъл, и ти вече се отдалечаваш от Бог, Учителя, Единството, Любовта." Но пък това е скъп урок. Значи, казвам: "Само една мисъл, не две. Една отрицателна мисъл, една критика, ти вече си надалеч!" Ама туй... Само Посветените могат да кажат критика, защото тя е Скрита Любов. Но, това е друга тема.

Учителят казва: "Учението, което Аз изнасям, изисква Абсолютна Честност, Абсолютна Доброта и Абсолютно Отдаване на Истината. В това отношение няма компромиси." Така, първо, честността е Директен Път към Центъра. Но, дълго време трябва да си бил честен към себе си, за да се прехвърли. Добротата е, няма нищо общо с човешката доброта. Тя е от вечност-доброта - нагоре! Затуй говорим. Абсолютно Отдаване на Истината, защото заместиш ли, според мене, даже Бог и религията и други, ако ги заместиш с Истината - ще направиш голяма грешка. Някои ще кажат: "Бог е Истина." Бог е Истина, обаче Абсолютът е Върховната Истина, и тя е създадена от Него, вселена е в Бога, Той е Част от Него, разбира се. Но, Истината е мярка! Отдадеш ли се на религия и ритуали, ти ще изостанеш, наистина, реално хиляди, а може и милиони години в развитието си. Отдадеш ли се на Истината, ще придобиеш и Бог правилно, и добротата правилно, и Учителя правилно, и ще те докосне Абсолюта. А Той докосне ли те вече, докоснала те е Мистерията. Компромисът може да е пробив, да пробиеш себе си и да, говорим за компромис с Истината. Най-тежките компромиси са там. И който прави компромис с Истината – прошка няма. По-хубаво е да засегнеш човека. Той след време ще разбере, че си му бил приятел, нали, отколкото. А, полуистини са допустими, когато не е готов човекът, защото с Истината може да го убиеш. Но това всичко го преценява този, който има Любовта. Казано по друг начин - различаването. Той знае кое да каже, колко да каже, кое да премълчи. Различаването е, то е свързано пак с Абсолютното неосъждане или със Скритата Чистота, не тази, която е духовната. Тя е също бедна. Учителя допуска компромиси, защото Той знае, че това е Път.