Индианците например са изключително издръжливи на тежки условия и сега. Много от съвременните хора не биха издържали в джунглите - и особено има едни области в Амазония, които са изключително опасни. Там съществата се ядат едно друго до такава степен, че не може да се разбере откъде може да дойде опасността. Наистина, има много водачи на редица индиански племена, които по своето благородство са стигнали едно високо развитие - което означава, че в следващ етап те вече могат да сменят своята раса, а след време могат да се върнат отново да й помагат на друго ниво и да я изтеглят по пътя на еволюцията.

Страданията — казва един от индианците — които ни причиняваш, превърнах в любов и сега тази любов Ти дарявам.

После: Не се опитвай да летиш с крила, приятелю! Ти имаш вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Пак ще повторя, това е свещена поезия на индианците. Между другото осмият Старец, за който ви споменах, казва се Авал Мавара, той е Старецът на всички индиански традиции от Първата слънчева раса. Авал Мавара означава Споделящият слънцето. За него ще говорим по-специално по-нататък.

Единният е мярка на собствената си безмерност, т. е. неизмеримост, и може да бъде разбран само от самия Себе Си. (Спомняте си, когато говорехме за индианците и за числата, ние смятаме от едно до безкрайност, не можем да броим. Ако вземем да броим, някъде по пътя ще заспим и ще умрем, не можем да достигнем до числата на безкрайността. Индианците го наричат дългата сметка. )

Ухото по принцип е свързано с тънките енергии. То улавя много тънки неща. Вие знаете при индианците, особено при вождовете, при шаманите такива тънки неща се научават, такива следи, такива стъпки, такива долавяния на вятъра... Ще направя едно малко отклонение, преди да завърша: преди много години американците успяха да излъжат много индианци с мирни договори, после много от тях ги натикаха в резервати. Много от тях избиха... А вождовете на индианците от третото внимание нагоре са наследници на толтеките. Но за съжаление, между тях има много индианци, много племена, които са първо и второ внимание, да не говорим за човекоядците, които са извън вниманията. Какво се случи? Американците си намериха майстора. Това между другото го казвам, аз въобще не се занимавам с политика, но тука искам да ви дам един закон, в случая това е само повод да ви разкажа нещо друго: американците изнасилиха, ограбиха, убиха много, натикаха в резервати, отнеха им природата, земята и т.н. в името на някакво добро. Обаче те попаднаха на многобройни вождове от второто внимание. Тези вождове имат традиция от Атлантида. Един вожд може да прави заклинание от единадесет часа до три дена без почивка, никакъв проблем. Една мисъл, без да я прекъсне, от единадесет часа до три дена. Тази мисъл привлече Алкайда, съответния инструмент, и трябваше някой да отмъсти за тези лъжи. И, разбира се, веднага след тези мощни мисли, океани от егрегори, ние ще говорим след време и за тайната на егрегора, тези егрегори образуваха мощна вълна и намериха съответните хораоръжия, хораинструменти и това е заплатата. Така че ако не се разбират дълбоко нещата, винаги ще се плаща, ще се случват такива неща. Особено пък ако попаднеш на човек, който е във второ внимание, и то вожд или шаман. Това е най-голямата грешка, която може да направиш. Тогава имаше и вождове от трето внимание, които изпитаха съжаление, че тези от второ внимание не ги разбраха. Те приеха съдбата си, но не се почувстваха жертви, защото в третото внимание си винаги победител и отвъд нещата. Те претърпяха, израснаха и влязоха в първото внимание на толтеките. Те продължиха своето развитие, не еволюция, а развитие. Но те имаха друг подход. Те никога за нищо не съжаляват. Но в случая бяха обучавали много хора от второ внимание да тръгнат по този път и изпитаха едно малко съжаление, че останаха неразбрани и че другите отвърнаха на удара с удар. Но това е за техен опит и те ще го изплащат също.

Тези напреднали духове, които са влезли в напредналите толтеки, са успели по-късно да обновят Атлантида. Тя се е нуждаела от обновление и най-вече, както знаете, чрез тези раси се извършва то. Разбира се, в пета, шеста и седма раса има нещо разумно. За четвъртата подраса на Атлантида ще ви говоря отделно. Това е най-опасната, най-жестоката раса, съществувала някога въобще във вселената — пратуранците. За нея ще говоря в отделна лекция, тъй като тя надминава дори и думата жестокост. В момента има малки остатъци от тази раса, които не владеят, т.е. изгубили са, тази черна магия. Те са някакви татари, някакви чеченци, но много скромно, пак независими, непокорни, но много далече от миналото, защото пратуранецът може да се концентрира три дена без прекъсване, и то върху най-черната мисъл, и то на древните езици, когато са имали сила. Докато индианците, наследство пак от Атлантида, висшите индианци и шаманите могат да се концентрират най-много от единадесет до двадесет и четири часа без прекъсване — само една мисъл. Има изключения, но това е друг въпрос. Пратуранецът може три дена да прави заклинание. И затова са били разрушени по-късно. Дори има толтеки, които са отстъпвали на туранците. Разбира се, някои са предпочели да напуснат храмовете, други са воювали — най-различни нива на толтеки, но това е друга тема.

И планината, която не е просто възвишение, събиране на камъни и скали — няма такова нещо — планината е тайнство, създадено и подредено от определени духовни сили. Затова една скала ако я гледаш, може да научиш много повече неща, както индианците и шаманите, отколкото ако цял живот четеш Библията. Зависи как гледаш, зависи от твоя поглед и особено от твоя съкровен поглед. Но имало е такива скали, които те въвеждат в мистично познание, защото те са изработени от духовни сили в полза на човека в неговото развитие. Тези духовни сили са творили определени скали. Висотата на планината е тяхно творение. Тази висота е говорила за нещо високо, но не в обикновен смисъл, а да откриеш височината на собствения си Дух. Същата идея е и при пирамидите, там има някакъв връх. Ти трябва да откриеш своя връх, който ти е даден от Бездната — твоя собствен Дух. Това е идеята на посланието, както ще говорим по-нататък особено за историята на толтеките — най-дълбокият, най-силният народ, някога слизал на Земята.

Граалът, това е да се отдадеш изцяло на себепознанието. Не донякъде, а изцяло, както индианците казват: „За този път трябва да имаш остро и всеотдайно внимание”.

Казват друидите: „Посвети малка песен или молитва…” Значи когато се отива при дървото, се носят и някои дарове: може да се запали свещ, да се занесе вода, брашно и т.н., най-различни неща — може и мед; или другият вариант — „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му, който е скрит в дълбините”. Тука за малко ще се отклоня, сещам се за индианската мъдрост: когато шаман иска да си отсече клон от дървото, той казва: „Татко Дъб, позволи ми да си отрежа истински клон за жезъл, за да служа на хората”. И сутринта, по време на изгрева, той се концентрира и се моли и слънцето, прониквайки между клоните, му показва кой е точно клонът. Тогава дървото, което има скрито съзнание, не оттегля енергията си от клона, а я оставя там. Когато човек реже без разрешение, той взима сух клон, без енергия — скритото същество я оттегля и тогава това не е жезъл, а някаква пръчка, която ще работи срещу тебе. Тя няма никаква стойност, защото не е взета по правилата на съкровеното начало. Но след време ще говорим за индианците отделно.

Шаманът трябва да обладава глас, вътрешен глас. Гласът, според индианците, е жезъл във вътрешността на нещата, в невидимата област, когато е свещен.

Индианците казват: Ти си винаги наблюдаван от Великата Тайна във всичко, което правиш. Великият Дух е дал на всички по един свещен път. Хората се различават помежду си само по това, как ползват всичко, което им е дадено от Хуракан, от Великата Тайна.

Казват индианците: Огледайте се наоколо: всички неща потвърждават, че Творецът ги е създал. Хората не могат да сътворят дърво, не могат да сътворят камък, не могат да сътворят листо. Всички неща разказват за Великата Тайна. Отдавна, отдавна и далече във времето ние сме живели в тази Тайна, вътре в Създателя, и сме били единни, както орела и небето, и сме били свободни, както вятъра в прерията.

Страхът е враг на самотата. Искаш ли да си сам, най-напред победи страха. Ето защо индианците минават през тъмната нощ, тъмното страдание.

Вятърът е по-свято място от всяка църква. — Вятърът те облъхва и те пречиства. То е по-добро място да намериш Бога от която и да е църква. Вятърът е чисто духовно място. Сещам се за немските богомили, казват: Много е вредно даже да се молиш в църква, защото в църквите е наситено с демони. Ще видите другия път какво казват поп Богомил и Василий Врач — много подобни неща. Също за святите мощи: Василий Врач обяснява как ги правят демоните и как привличат малките бедни души, изостаналите, старите души, тези, които са се отказали от развитието. Значи вредно е да се молиш в църква, защото там е наситено с демони, а хората мислят, че има чиста аура, понеже не различават. Въздухът (тука понеже говорим за въздуха) — ето го чистото място, ето го мястото на свободната църква, на свободата — във вятъра. Значи силата е тук във вятъра, казват индианците, по хълмовете, и тя оживява в сърцето ни, за да открием с нея Бог.

Защо тази енергия, която създаваш в себе си, ти дава ново виждане? Защото тя е честна, казват индианците — и тя е чиста енергия.

Когато имаш лош навик и той често се повтаря, индианците казват, мъдреците казват: това означава, че имаш със себе си същество-придружител. На това се дължи този навик, имаш същество-придружител, който участва в този лош навик. Това същество често и упорито се завръща в тебе, но всеки може да го пребори, ако стане изключително честен към себе си.

Древната котка е била същество на уединението и слуха. Тя е знаела, че Тайната се улавя със слуха, а уединението е метод за натрупване на сила и на стихия. Със слуха си те улавяли Тайните на Невидимия свят; както индианците, така и те подобно - със слуха; а с концентрацията те прониквали в тези Тайни. Значи, първо е уединението, слухът - изключителна способност - и после проникването. Така мишките срещнали срещу себе си същества оръжия, срещу които нямали противодействие, не можели да устоят. Това са оръжия от различни светове, мишките нямали подход към тях. Защо? Ще обясня: мишките са движение, котките са неподвижност. Неподвижността е първична, там Духът е събран, концентриран, съсредоточен. В голямата концентрация и самият човек, ако умее да я прави, става Дух - не ум, не сърце, даже не и Душа; говоря за голямата свръхконцентрация. Затова това упражнение за концентрация е важно - за да можеш да събереш себе си срещу тежки проблеми или да помагаш на който е достоен.

Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат Пътуващите леко, а Толтеките казват, че вътре в себе си те имат скрит Огън, който ги освобождава от земното, хаотично тяло.

В тази връзка, за малко ще се отклоня. Индианците имат едно лечение, за което казват: Ако ти обикнеш човека като Душа, само тогава можеш да го лекуваш… Само ако имаш голяма Любов към него. И когато насочиш цялата си Любов, няма по-изцеляваща енергия. После, каквото и да стане, този човек ще се възкачва и ще се възражда. Цялата Тайна на лечението е (догодина ще ви говоря за индианския метод по-дълбоко) тази изключително концентрирана Любов, за която няма никакви прегради.

Казват индианците: Никога не губи Чистотата на сърцето си - защото, чрез тази Чистота, то устоява срещу бурите на живота.

Какво казват индианците за здравето… Не е трудно да лекуваш човека: достатъчно е да го обгърнеш с Любовта си и да проникнеш в него. Тогава болестта, която е живо същество, ще усети тази Любов и ще отстъпи.

Превърни болния в нещо много важно за тебе и пусни Любовта си да тече към него. (Най-могъщата лечебна Сила, без да се сравнява с други сили: това е върховната Сила преди Вселената и затова индианците наблягат на нея - това е Тайната на лечението.)

Казват индианците: В Тайната на Живота има три извора. Първият - водата: външната, извираща Любов. (Както знаете, Любовта, водата, замества Бога на Земята.) Второ - Любовта: вътрешният извор, Същността; и трето - Бог: самата Тайна, самият Извор, Извиращият от Себе Си.

Индианците казват: Храната има много по-важно значение от това просто да минава през тебе. В нея има духове, които бдят - в самата храна. (Затова има хора, обичат често да ядат, защото има и успокояващи духове. Но всичко има мярка!)

Индианците Аймара

Индианците са родени, за да наблюдават природата. Който умее да наблюдава природата, открива нейното величие. Който открие нейното величие, той се обогатява с Незримото. За Индианеца правилното наблюдение е завръщане при Всестария Баща. Смята се, че неправилното наблюдение обърква твоя път, твоето завръщане. Великата природа не говори с думи, а със символи. И само наблюдателят може да разчете пътя, по който трябва да върви. Правилното наблюдение никога не разочарова. Правилното наблюдение означава правилно развитие. Погледни, не пътува ли реката към океана? Не изгрява ли слънцето от Ръцете на Всестария Баща? Не се ли раждат цветята с радост върху земята? Не те ли учи водата на обновяване? Не те ли учи наблюдението на това, че трябва да бъдеш Достоен Син на Всестария Баща? Не утолява ли водата твоята жажда? Така както всичко ти помага във Великата природа, така и ти трябва да утолиш Диханието си, като му помогнеш да се завърне с Достойнство при Всестария Баща. Само правилното наблюдение осмисля пътя на твоето Дихание. Правилното наблюдение е скритото Достойнство. Само Достойният има чисто Дихание. Само той се завръща неопетнен при Всестария Баща. Това е пътят, по който са се родили истинските Древни Шамани. В Древността думата Шаман е означавала Достойният. Такива Шамани са били Азарива, Хатара, Азарол и много други...

Индианците са най-страдащият народ. И моето племе, което се наричаше Гуарахи, беше образ на страданието. Цялото племе страдаше. Студът ни нападаше, снегът ни затрудняваше, дъждът ни мокреше, а храната трудно се добиваше. Най-страдащият от всички нас беше нашият Шаман. Който е страдал най-много, само той може да бъде духовен Водач на своето племе. Когато той ни заговореше пред огъня, той всъщност ни хранеше. Гласът му беше подобен на Гласа на Всестария Баща. Старият Шаман казваше: Не е ли страданието самият живот? Не е ли животът Дихание от Извора. Не е ли Изворът нашата Свещена Река – Реката вътре в нас? Нека Свещената Река да тече в нас и ще бъдем нахранени. Ние не сме от този свят. Ние сме от света на Всестария Баща. Нека да изпепелим страданието в себе си чрез жаждата да бъдем Свещена Река. Тогава страданието ще остане далече от нас. Защото там, където се намира Великата Свещена Вода, страданието ни е напуснало. Свещената Вода няма брегове и ние нямаме брегове. Реката, която тече в нас, ще ни освободи от всички страдания, защото Свещената Вода винаги отмива непотребното. – Така ни говореше Старият Шаман.

Много дни воюва племето Уавала. Много верни Индианци напуснаха достойно този свят. Те воюваха срещу три пъти по-многочислен враг. Освен това белите поробители бяха много по-добре въоръжени. Предстоеше последната битка. Белите бяха получили подкрепление с още около 300 човека, докато Вождът на племето, наречен Уахира, разполагаше само с 22-ма воини. Всички очакваха какво ще каже Вождът Уахира. Той събра воините си и започна своето слово. Всички го слушаха с притаен дъх. Уахира заговори: Вие, които сте верни на своето племе, помнете онова, което ни завеща Старият Шаман. Ето словата му: Ние ще победим. Колко е многоброен врагът ни, няма значение. Победата принадлежи на този, който воюва със Смелост и Достойнство. В Смелостта и Достойнството оцелява Духът. Не е важна победата или загубата. Важно е да съхраним докрай смелостта си в битката и Любовта си към Великия Дух. Има само една победа. Тази победа е Свещеното, което съхраняваме вътре в нас. Победата никога не принадлежи на страхливите и недостойните. Духът е винаги нещо повече от битката, нещо повече от всичко, което се случва. – Така Индианците влязоха в неравен бой. Те изгубиха битката. Те изгубиха себе си, но съхраниха Духа си. Те съхраниха нещо, което белите не видяха.

Много воюваше племето Агуая. Това Индианско племе беше много смело, въпреки че Индианците, и млади, и стари, умираха един след друг. Младите Индианки им се възхищаваха, защото най-младите умираха с усмивка на лицето си, по-старите умираха с мир, който сияеше от цялото им същество, а най-старите умираха с широко разтворени ръце, сякаш прегръщаха Безкрая. И попитаха Индианките Стария Шаман: Защо умират така красиво и толкова величествено, сякаш тяхната смърт превъзхожда живота? – И тогава Старият Шаман каза: Това са истинските Индианци. Те познаха Тайната на Достойнството. Достойнство е само това, което превъзхожда живота и смъртта. Животът и смъртта са деца на Достойнството. Достойнството е Бащата на живота и смъртта. Да си живял достойно и да си умрял достойно, това надминава пределите на Тайната. Тайната е също дете на Достойнството. Достойнството е Истината в човека. Достойнството е първото дете на Истината. Само Достойнството съхранява Истината. Тайната се прекланя пред Достойнството. Достойнството е най-древната Тайна на Истината.

Танцът е Свещен ритуал. За Индианците Танцът е ритуалът на ритуалите. Танцът е завръщане в Центъра. Танцът доказва несъществуванието. Танцът е процес на изчезване. Само искреният може да изчезне в своя Център. Само той може да се завърне при Великия Дух. А който се е завърнал, той вече няма име, няма свой живот, няма смърт, няма го танцуващия, няма го дори и Танца. Останал е само Великият Дух. Само тогава можеш да чуеш Истината. Ритуалът на ритуалите е завръщане в Истината. Затова този ритуал се прави тържествено.

За Индианците животът е тежък. За Индианците пътят е осеян с трудности. Но тези, които са тръгнали по пътя към Великия Дух, те превръщат трудностите в цветя. Цветята показват разбирането на пътя. А всеки, който е разбрал пътя си, той се превръща в едно ухание. Той е едно ухание, което се завръща при Великия Дух. Трудностите не съществуват, за да ги премахваш. Трудностите съществуват, за да ги разбереш. Който е разбрал трудностите, те си отиват от него и той се завръща при Великия Дух.

И разказваше Старият Шаман Легендата за Вожда Муагумба. И младите Воини слушаха внимателно, защото искаха да узнаят нещо за легендарния Вожд. Шаманът казваше: По природа Вождът Муагумба, наричан Летящият Воин, беше много вдълбочен и мълчалив. Той не беше от тези, които показваха уменията си. Той беше толкова мълчалив, че някои от племето се питаха дали е жив и какво прави. Те знаеха, че могат да разговарят с него само когато бъдат повикани. Той живееше в царството на Мълчанието и оттам черпеше своята сила. Той не обичаше дори да воюва. Но когато воюването беше наложително, както се случи преди време, когато войната с белите не можеше да се избегне, той излезе пред своите Воини и каза: Смели Воини, изправени сме пред битка на живот и смърт. Белите са три пъти повече от нас и много добре въоръжени. Но ние сме по-силни, защото имаме Любовта към Великия Дух. Трябва да бъдем много смели и бързи, за да може Великият Дух в нас да изкове победата. Днес те не приеха нашето примирие и затова подгответе оръжията си и над всичко подгответе Духа си. – И продължи Старият Шаман: Още помня Великата битка. Вождът Муагумба така беше разположил своите Воини, че белите толкова много се объркаха, та не знаеха накъде да стрелят. Дори започваха да се взират в небето и оттам да очакват Воините на Муагумба. Това взиране траеше секунди, но то именно отнемаше живота им, защото смелият Муагумба летеше с Духа на Вятъра. Белите толкова бързо биваха поразявани, че в изненадата си не разбираха какво се е случило. И падаха един след друг. През това кратко време тези от белите, които се осъзнаваха, вече имаха по една стрела в гърдите си. Муагумба беше научил своите Воини да използват мига. Докато неговите Воини изпращаха стрелите си, Муагумба лежеше близо до белите. И нито белите го виждаха, нито неговите Воини. Той лежеше абсолютно неподвижен и това го скриваше от погледа на всички. За да вдъхне нова смелост всред своите Воини, не му трябваха движения и знаци. Съществуваше само един звук и този звук преливаше Дух у неговите Воини. Този звук беше връзката. И когато Муагумба извикваше мощното си „Ахууууу“, това беше изненадващият знак. Тогава неговите Воини изведнъж се издигаха от храстите и моментално залягаха на земята, без да изпращат стрелите си. За белите това беше моментът да стрелят. За Индианците това беше моментът да изчезнат. Така белите бяха затегнати в железен обръч, защото те отново не знаеха по какво да стрелят. А оръжието на Муагумба винаги беше изненадата. И той винаги умееше да я използва. В миговете на изненада човекът е отделен от себе си, той не може да мисли бързо, той не е цялостен, той е раздвоен. И именно тогава Муагумба летеше като вятър. Поразяваше враговете си и отново заставаше неподвижен. – И каза накрая Старият Шаман: Муагумба беше Велик Воин. Той беше Летящ Воин, той беше Летящ Вятър. И знаете ли защо беше Велик Воин? Защото той не обичаше войната. Той обичаше единствено Великия Дух и се учеше само от Него. И Великият Дух го научи да бъде бърз като Него и неподвижен като Него. А кой може да изпревари бързия и да открие неподвижния? Бързината е победа, а неподвижността е по-бърза дори от бързината. Това беше подвигът на великия Муагумба. Той и сега е все още сред нас. Макар и вече много стар, той още живее там, до голямата скала. И ако отидем сега заедно да го видим, няма да видим в него бързината и могъществото му, но ще видим в очите му един чуден Покой – Покой толкова стар, колкото Покоят извън времената. Това е нашият Вожд.

Познавателство, това е вътрешно озареният път към Уахира Танка. Познавателство има, когато един Индианец вярва в Свещената идея на своите Предци. Когато тази Свещена идея стане всичко за Индианеца, само тогава един от Предците слиза във вътрешния живот на Индианеца и започва да го ръководи. Ето защо вярата на Индианците в Предците е много силна. Предците са Водителите на всеки, който се е посветил на Свещената си идея.

Индианците са същества на Дълга. Те живеят за Дълга, те дишат Дълга. Те обичат Дълга си, както обичат природата, както обичат реката, която тече до тях. Те са отдадени на Дълга. И всеки, който е изпълнил Дълга си достойно, получава отворена Врата към Предците си. И когато настане Великият час, Предците ще му покажат Видението на Вотаро Хая. Тогава Достойнството му ще се превърне в още по-ярка Светлина.

Дълъг и необичаен е пътят на Индианската Раса. Това са били многобройни племена и многобройни Предания. В Първата Слънчева Раса Индианците са имали Учители. По-късно, когато Учителите се оттеглят, идват Старейшините. После Старейшините се превръщат в Предци. Предците символизират образеца, по който трябва да се живее. По-късно идват Вождовете и Шаманите. Често се е случвало между Вождовете и Шаманите да има спор. Всеки Шаман и всеки Вожд е мислел по свой собствен начин. В повечето случаи това е носело вреда на племето. Впоследствие в племената се появяват недостойни Вождове и Шамани. Така Индианската Раса в известен смисъл е започнала да губи своя облик. По-късно между Индианските племена е имало такива, които били склонни да виждат във всички други Индиански племена врагове. И така се появяват ашотарите. Това са кръвожадните Вождове, които разрушават едновременно и себе си, и племето. Ашотарите не са обичали да се вслушват в гласа на Шамана. А Шаманите в повечето случаи били като Бащи, Закрилници на племето. В последните времена Индианските племена са се смесили с най-различни култури. Много от тях дори се занимават с медитация и съвременно разглеждане на нещата. Но не винаги, когато културите се смесват, се обогатяват. Днес основното ядро на Индианската Раса продължава да се старае да се завърне към Древните си Корени. В много племена Шаманите и Вождовете си подават ръка. Вождовете разбират, че Шаманът трябва да взема най-важните решения на племето. А Шаманът разбира, че Вождът сам трябва да изработва плана си и да ръководи племето в битка. Днес Индианската Раса е многолика. В много от Индианските племена дори има Вождове от Бялата Раса. А в градовете на Европа и Америка живеят много Индианци. Те имат най-различни професии – лекари, готвачи, охранители, музиканти и всякакви други. Ние не знаем докъде ще доведе това смесване на културите, но вярваме в едно: вярваме, че Уахира Танка ръководи правилно нещата и че Древната Индианска Раса ще бъде възродена, защото нейната Мъдрост в основата си е неопетнена. Многобройните Индиански племена в различните времена са имали различни имена за Великия Дух. Тези имена са толкова много, че не можем да ги изредим всичките, но ще кажем някои от тях: Вотаро Хая – Великият Стар, Уаханатан – Великата Светлина, Абарава – Великото Сърце, Арихая – Великата Душа, Аравал – Великият Познат, Оаха – Великият Корен, Матиху, Матимбу, Мохарар, Васари, Садуха, Хорах и много, много други, както и Уахира Танка – Великият Дух – от последните времена.

Много са тези, които са живели и ще живеят. Велика и необятна е Индианската Раса. Но дори и най-великите Вождове и Шамани на Индианската Раса знаят много малко за Ахувар Ари. Това е предание отпреди времената. Имало ли е време отпреди времената? Това е Велико Предание – Предание отпреди Ашувая, или Атлантида. Много неща са се случвали преди Ашувая. Тогава Индианците са имали корени в друга Раса. Това е била една Велика Слънчева Раса. Това е било едно Велико време, преди да е имало Шамани и Вождове. Това Велико време пази Преданието за Ахувар Ари, макар че малко са тези, които са успели да преживеят Видението на Ахувар Ари. Тук накратко ще ви кажа за този, който е видял и преживял Ахувар Ари. Това е Великият Праотец на Индианската Раса. Той се е наричал Матасанга. Това име означава „Предхождащият“. Ето неговото кратко описание за Ахувар Ари. Той казва: Аз не желаех да видя Ахувар Ари, а умирах да Го видя. Много пъти умирах и не Го виждах. Колкото повече умирах, толкова повече увеличавах Великата Енергия в себе си. Аз знаех, че тази Енергия може да види Ахувар Ари, или Неизговоримото Лице. И в едно време преди времената това се случи. Аз почувствах издълбоко, че съм събрал в себе си Великата Енергия, устрема на всички мои желания и помисли, който бе като устрема на всички светове и слънца. И запалих в себе си Пламъка на Взрива. В този Взрив аз изгорях. В този Взрив аз изгубих себе си без следа. Остана само едно – Видението на Ахувар Ари. Сега, когато ви говоря, не мислете, че аз живея или съществувам. Живее само Духът на Преданието. Други Велики същества изнасят това Предание, защото аз се прелях и се разтворих в Ахувар Ари. Аз умирах единствено за Неизговоримото и в него оживях. Изговоримото, това е животът на сенките. Никой не може да изговори Ахувар Ари. Ахувар Ари е Видение от Първата Слънчева Раса. Това е Видение, в което виждащият изчезва. В това Видение разширението на съзнанието е толкова голямо, че напускаш Вселените – сътворени и несътворени – и се разтваряш в Ахувар Ари. Това е Лице без образ. Това е Предание без глас. Това е Ахувар Ари. Това не е нещо, което можеш да споделиш. Но нека Духът на Преданието да се носи.

Великият Дух ми каза: Ти ще бъдеш Праотецът на Индианската Раса и ще се наречеш Матасанга, което значи „Повелителят на Преданията“. Преданията са Съкровеното Учение, което трябва да докосне душите на Индианците. Нека Индианците да съхранят Преданията в душите си, за да мога да запаля Огъня Си в тях, когато дойде Моят час. Избрах те за Праотец, защото от незапомнени времена ти съхрани Съкровеното Сърце на Преданията. Избрах те, защото от предвечни времена ти носиш в Диханието си Съкровената Тъкан на Преданията. Само Съкровеното може да облече Преданията с Душа. Аз знам, че Преданията живеят в твоята Същност и затова те назовах Матасанга, което още значи „Съкровеният Дом на Преданията“.

Честта е свещена.

За Мага, няма Чудеса, няма Магия - има Истинно Познание. Както навремето индианците са мислили, че Белия човек, дошъл по земите им, стреля по тях с Магия - в единия край се вижда светкавица, в другия някой индианец пада на земята. За индианците това било Магия, но за Белия човек, това било Познание - Познанието, как да направи пушка, патрони и барут. Така и Магът си служи с невидима магическа пушка, патрони и барут.

Индианците казват: Потопът, това е изобилната вода. Ние не сме способни да понесем такова голямо изобилие.

Попол Вух е Свещен епос, тайна книга на индианците Киче от семейството на маите, живели в Гватемала, езерото Атитлан.

Докато християните научават за Бога от Библията, то индианците учат за Него от природата и легендите.

За индианците гората е очарование и изцеление. За тях гората е Майка Целителка, а растенията са съкровищата на джунглата.

Индианците казват: Който е в хармония със себе си, може да съхранява здравето си.

Един лакота лечител казва: „За нас индианците съществуват само лулата, земята, върху която стоим и откритото небе… Димът на лулата се издига нагоре към света на Духовете. Сила тече през дима, през отвора на лулата към нас надолу… Човек чувства тази сила, когато държи лулата - тя прониква от лулата направо в твоето тяло. Лулата не е обикновен предмет, тя живее“.

За нас индианците съществуват земята, лулата, Свещеното и Безкрайността.

Светът на индианците е духовен и пропит с един по-висш ред и порядък.

Формите са Космичната Вселена на индианците. Те търсят в тях скритото и Свещеното.

Според индианците да отидеш в болницата на белите хора, значи да отидеш на място, където да умреш.

Животът на белите хора омръзва дори когато е приятен, а при индианците животът става все по-хубав, а смъртта е просто завръщане и почивка.

При индианците молитвата е почитание или дълбоко вглеждане чрез което те виждат Свещеното в себе си.

Индианците казват, че Любовта обича Свободата, но религията не обича свободните същества. Религията обича човекът да е окован в незнание.

Индианците, които имали голяма Любов към природата, остарявали с изящество, защото те вярвали в природата и Уакан Танка, и така се преобразявали. Така те придобивали ново усещане за посока, цел и творчество.

Любовта към природата, дарявала на индианците нови звуци - богати и идващи от Невидимото.

О, бели хора, не ви искаме цивилизацията! Ние индианците нямаме нужда от вашата църква. Черните хълмове са нашата църква. Нямаме и най-малка нужда от Библията ви, нашата Библия са: вятърът, дъждът, звездите. Светът е една отворена Библия за нас и ние индианците я изучаваме от милиони години.

Ние индианците може и да сме бедни, но сме доволни и свободни.

Индианците са имали много силна връзка с Майката Земя и затова са разкривали нейните Тайни.

Белите хора се нуждаят от индианското знание - от Тайното Знание на индианците.

Индианците могат да задействат в себе си силата на мечката, на лъва, на тигъра, на Духа - поради Любов и Почит към съответната Сила.

Понеже индианците са били големи Търсачи, те са били свидетели на много свръхестествени събития.

Аура от Мистерия и Мъдрост забулва Древния свят на индианците и тя идва при тях от небесните Предци.

Индианците били убедени, че докато търсили вътрешния Мир не те намирали него, а той тях и той ги завладявал като топъл, любещ и мощен Покой, който се превръщал в най-желания гост на света.

За индианците кристалът бил наречен „Светлина, която пронизва“.

Река, която тече, не е река. Река, която пътува за някъде, не е река. Всеки, който пътува за някъде, се заблуждава. Пътища има много, но аз знам, че те не са ми нужни. Ако аз съм Пътят, за какво са ми пътища? И отпреди времената, и след времената от мен се иска едно и също нещо - да бъда листо от Нетленното Дърво на Живота. И затова индианците ме нарекоха Мъдрия Лист. Те не знаят, че аз не познавам Мъдростта. Но по Волята на Нетленния узнавам нещо от Полъха на Вятъра.

Камък, животно, растение, облак - всички тези неща били взаимосвързани или както казват индианците: „всички сме роднини“. Всичко е свързано с всичко останало.

Тази дребнавост не е присъща само на индианците яки. Това състояние е капан, в който са уловени човешките същества, състояние, което дори не е човешко, а внедрено отвън.

В Мексико има две култури, които са се сблъскали в челен удар: испанците и индианците. Ние знаем всичко за древна Испания, но не и за древно Мексико, просто защото испанците са победителите и са се опитали да заличат индианските традиции. Но въпреки систематичните им и безпощадни усилия, те не са успели напълно.

Г., ти къде го търсиш: в индианците, в перата?

А как индианците са го виждали?

Ще имаме за индианците догодина. Те са минавали през едни изпитания там, сигурно ги знаеш: без ядене, без такова, докато получат истинско видение. Обаче очакват с жажда за Истина. И понеже с такава жажда отиват, получават, и туй видение ги преобразява завинаги. Но умеят как да чакат.

Те имат силна мисъл, защото имат много силна концентрация. Индианците са от тази категория.

То при индианците има такава идея: за седемте посоки на света. Когато са поставяли посоките, четирите посоки - изток, запад, север, юг; горе и долу, обаче седмата била най-дълбоката и се чудели, къде да се скрие, защото е най-съществената, и я сложили в човешкото сърце.

Някакво много голямо сходство такова. При индианците също се чудели защо на белите им трябва азбука, след като всичко съществено се предава по вътрешен начин и въобще.

Всъщност те и техният начин на изразяване, на индианците е много сходен с хайку.

Просто това, което ти казваш за Дзен, много силно усещам, че е също като индианците. Просто те по своя си начин, но е много силно. Не знам дали за всички индианци.

Не, но само тези, които са изкривени, те са остатъци. Значи: изкривената част на Монголия, изкривената част от индианците, изкривената част от татарите и чеченците - това са все туранци, разновидности.

Ами като стана въпрос за церемониите, всъщност нали знаеш, че съм почитател на индианската линия. Всъщност там свещената лула на индианците, това също ли е нещо от такъв тип?

След време Истинолюбието ще те заведе до, индианците го наричат Дълбока Свещена Почит. Таз Почит, сама по себе си, тя вече е отношение, тя е към всичко. И тя се превръща и в Спасение, при тях е по друг начин. Но това е нещо много важно: Свещена Почит към всичко.

Индианците казват: Който е в хармония със себе си, може да съхранява здравето си.

Според индианците да отидеш в болницата на белите хора, значи да отидеш на място, където да умреш.

За индианците гората е очарование и изцеление. За тях гората е Майка Целителка, а растенията са съкровищата на джунглата.

Индианците: Чистите Духове говорят много дълбоко, много чисто и много ясно, никога не оставят съмнение в човека.

Индианците: Свещеният човек обича Тишината, обвива я около себе си като одеяло. Силната Тишина е като глас на гръмотевица, която му открива много Тайни.

Според преданията на брахманизма, цивилизацията е възникнала на нашата Земя преди петдесет хиляди години, с червената раса върху южния континент, докато цяла Европа и част от Азия са били още под вода. В тези митологии се говори също и за една по-ранна раса от великани. В някои пещери в Тибет са намерени исполински човешки кости, чийто строеж прилича по-скоро на костите на маймуна, отколкото на човек. Те имат отношение към едно първобитно, междинно човечество, все още близко до животинското, което не е имало нито членоразделен език, нито обществен строй, нито религия – защото тези три неща винаги възникват едновременно; и в това се крие смисълът на онази забележителна Троица, възпявана от бардовете, за която се казва: „Три неща са първоначални и едновременни: Бог, Светлината и Свободата“. Наедно с първите опити за членоразделна реч се пораждат обществото и смътната догадка за съществуването на един Божествен Ред и Порядък. Това е Диханието на Йехова в устата на Адам, Словото на Хермес, Законът на Първия Ману, Огънят на Прометей. Един Бог трепти в човешката „фауна“. Червената раса, както казахме, заемала южния континент, сега вече потънал, наричан Атлантида от Платон, според египетските предания. Един огромен катаклизъм я разрушил отчасти и разпръснал нейните отломки. Няколко полинезийски племена, както и индианците в Северна Америка и ацтеките, които Франсиско Писаро срещнал в Мексико, са оцелелите от древната червена раса, чиято завинаги изгубена цивилизация е имала своите дни на слава, блясък и величие в материален план. Всички тези бедни, изостанали в развитието си племена носят в своята душа неизлечимата печал на старите раси, които безнадеждно умират.

Сондажите на Атлантическия океан доказаха съществуването на огромна верига от подводни планини,покрити с вулканични отломки, които се простират от север на юг.1 Тази верига се извисява почти внезапно от дъното на океана до височина 9000 стъпки. Азорските острови, остров Сао Пауло, остров Възнесение и архипелагът Тристан да Куня са най-високите ѝ върхове. Единствено тези връхни точки на изчезналия континент все още се издигат над вълните. От друга страна, трудовете по антропология и сравнителна етнология на Льо Плонжон, на Катрьофаж и на Банкрофт са доказали, че всички раси на земното кълбо(черната, червената, жълтата и бялата) някога са обитавали Америка, която вече е съществувала отчасти по времето на Атлантида и е била свързана с нея първоначално. Забелязани са също и поразителни аналогии между древните паметници в Мексико и в Перу и архитектурата в Индия и в Египет. Служейки си с всички тези документи и добавяйки към тях преданията на индианците от Северна, Централна и Южна Америка, както и тези на всички други народи относно потопа, г-н Скот-Елиът се е опитал да направи възстановка на историята на Атлантида, значителна част от която се състои от хипотези, но която образува едно хомогенно цяло и убедителна съвкупност.2 От друга страна, д-р Рудолф Щайнер, надарен с висока езотерична култура и специално ясновиждане, е споделил със завладяващо новаторство и поразителна дълбочина своите прозрения за физическия и психичния строеж на атлантите във връзка с по-ранното и по-късното човешко развитие.

Учителя казва: Гъсеницата е религия, пеперудата е Духовност. Пеперудата е изтъкала своята Духовност, нека и човекът да я изтъче. Пашкулът е Тайнство, в него е посято развитието. Гъсеницата, това са земните желания, робството. Знаеш: гъсеницата е много гладна, много и се яде - това е робство. А пеперудата - това е Освобождението от капана. Наричат пеперудите летящи цветя - те са такива. Толтеките наричат пеперудите (Атлантите), лекият вятър; Дзен ги нарича финия свят, Освобождението, Лекотата. Учителя казва: Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда - т.е. земният човек, ако не се откаже от земните си желания… Пеперудата показва, че човек трябва да пресътвори себе си. Пашкулът е тайната стаичка, особеният вид Храм. Тука се трупа светлина, Истинолюбие и т.н., което чака раждане. Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат пътуващите леко. А Учителя казва: Някой път има Ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората. Те използват пеперудата като аеропланче. Влиза в нея и се разхожда, и наблюдава. Сега, пеперудата какво разбира, какво не разбира, това е друга тема. Но Ангелът вътре работи, и даже аз съм имал случай - пет пеперуди кацнаха на… Те иначе бягат от мене. Кацнаха на ръката ми, стояха дълго време. Дълго, дълго, заради точността: около три, четири минути плюс, минус, защото дълго време ги наблюдавах, чудех се. И накрая викам: някакви пет души, особени има, нали. (Както и да е.)

Значи, всички светове са нещо повърхностно. Те са места за учене. И наистина, що за свят е свят без цялото присъствие на Бога. Това е вече при Боговете. Значи тези герои и т. н., те нямат цялото присъствие. Нали ще ме извинят, нали ако искат да не ме извиняват, нали. Значи без цялото присъствие на Бога и на Истината. Пранарода или Боговете, т. е. наречени в египетски Нетер Хет, означава мястото на чистите духове, нали. За такъв дух, то е да слезе в такъв свят, това е една мъка. Обаче понеже, когато слиза от Любов към Бога, той се нагажда и го приема нали, като ще го кажа по по-земен начин. Преди години ме извикаха запас. Значи все едно там военните – отрова. Обаче викам: Я бързо да я превърна в еликсир, защото... Отивам с нагласа за Бога и то стана там едни проповеди станаха. Половината армия на моята страна, половината на другите. Казаха: Ти ще разделиш армията на две. И после ме гониха там да ... И там се получи, както и да е, но то друга ..., както и да е. Значи място на чистите Духове, но тяхната родина е Безкрая. Нали това са тесни места, нали. Дори и да гледаш, да морето е красиво, океанът е красив, въздухът е хубав, обаче онова е Безкрая. Едно е да дишаш в Безкрая, друго е да дишаш в една тясна къща или пък килия, нали – отделно другата килия. Тази слънчева раса, това е древното човечество. Тука е учението да се превръща енергията в чиста светлина, чиста храна, това е прасветлината. Тука за първи път се е пеело ватанското АУМ. То тръгва от Боговете, после го приема Древна Индия и другите народи. Името на неделимото единство и то по време на слънцето. Оттам тръгва любовта към Слънцето и тя после се предава на Атлантите, Толтеките и даже на Рмоахали – първата подраса. И оттам тръгва тази Любов. После Учителят, Питагор – защото то всичко е тясно свързано, нали. И посрещането на Слънцето не е почит към Слънцето, казва Учителя, а този, който живее и грее в Слънцето. Защото самото Слънце не грее, те Боговете греят нещо, но скрития Бог. Това е прозорец на Бога, око на Бога, нали. И по-късно това се е възприело от, както казах Атлантите. Първата раса, Пранарода Боговете са получили част от древния мистичен огън на Бога. От този творчески и мистичен огън тръгват следващите раси. Значи искам да направя една разлика: Бог е създал Боговете, а не другите цивилизации, не другите раси. Другите раси ги създава Боговете. И затуй има грешки, има непълнота. Обаче тези, които се поддават на обучение, защото Бог е дал голяма творческа част от Себе Си в Боговете. Те могат да творят и да имат успешни същества, които са връщат в Боговете, както толтеките. Но имат и неуспешни опити, като Кентавъра и да не говорим за много животни други, също за русалката – неуспешен опит, делфините – успешен опит. Но вече съществата, които са възприемали Истината, те вече се завръщат, нали, така. И после тръгват от тях следващите раси, които са творение на Боговете. Тука Боговете, самите те са творение на Бога, расите са творение на Боговете. Само Бог е единственият самосъздаден. А между другото Боговете не могат да създават Душа, Висша Душа. Могат да създават астрално тяло, подобие на Душа, нали нещо като двойник, но Душа във висшия смисъл, която е богиня, която е част от Бога, те не могат, там нямат власт, не им е дадено, нали. Той слиза от Бездната, която е част от скритостта, чието име е Върховния Абсолют. И Учителят казва: Понеже Абсолюта никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея, казва Учителя. Никъде не може да се побере. И Той се ограничава, и става Бог. После друго ограничение – Боговете. Сега Боговете са нашите древни и мистични предци. Наричат ги още прародители, някъде ги наричат индианците Старейшини, но то е едно и също. Значи те са етерни същества, те са неунищожими, странстващи в Прасветлината. Тука Земята е била Древна, чисто светлинна Земя, прасветлина. Точно това е Царството Божие. Точно това е, нали.

Така, и грешните хора, и *********** ще бъдат наказани от Бога, и няма значение дали ********** е убит - туй не е наказанието. Чака го друго по-тежко. Бог го знае. Той ще бъде осакатяван няколко прераждания. Нали, защото е осакатил много хора. Но има ********* - няма да бъдат пипнати с пръст. Те убиват човек, който ги е убил от миналото. Това е друга тема, пак е много дълга, пак ще смути хората, както и да е. Сега, слушай какво казва Библията: Злото винаги ще гони грешните хора. Злото. Какво казва Михей, Библията: Слезе зло от Господа. Не от дявола, виж какво казва Библията, тука говорим за…Божие Слово, без коментари. Слезе зло от Господа. Павел: Бог ще съди тайните дела на човеците. Ти може да не знаеш своето дете, ти не знаеш тайната на сърцето му. Бог знае ли я? А какво казва Древен Египет: Сърцето е най-осведоменото нещо за тайните на човека. След време може да говорим за тайните на египетското сърце, нали, то излиза от Атлантида, но както и да е. Притчи: Съдът на всеки, съдът над всеки човек е от Господа. Той е Единственият Съдия. Може да изглежда някъде, казвал съм ти, малко ще се отклоня. Двама човека правят, Боре, едно и също престъпление и съдиите дават две различни присъди. На единия - две години, на другия - осем години. Хората казват “неправда”. Това са слепите хора, които ти казах, те не са в Любовта, за да знаят правдата. Защо е така? Виж Божията справедливост. Бог дава две години на единия, на другия - осем, защото му се прибавят неща от предните прераждания. И той, понеже не се е поучил, той си остава в същото невежество. Нека да си ги изплати. Ако той се изповяда и тръгне по новия път, Бог ще влезе в главата чрез ангели на адвокатите и на съдиите - те нямат никакъв избор. Всичко е инструменти на Бога. Никой няма, ако Бог иска нещо, нали, на някой му се дало, решено да бъде освободен. Бог знае тайните вътрешни. Хората мислят, че хората правят грешки. Още нещо, което съм го казвал. Баязид казва: Ако Бог ми даде цялата власт в света, няма да променя нито едно нещо на нито един милиметър. Защо? Страшна правда на всяка крачка, Божия. Според минали животи, според Погледа на Бога, според…страшна правда на всяка крачка! Мухата си е муха, комарът си е комар, буболечката е буболечка, политиците са политици - всичко е на своето ниво, ниско, средно, високо - без значение. Всичко е толкова точно, толкова справедливо, такава Божия Любов и Замисъл. Ако ме питаш мене лично, аз съм смаян от тази Правда и аз съм изумен, аз пред Него всеки ден…какво да ти кажа, благоговение е слаба дума. След време може да го обясня. Така. Значи, Павел: Бог ще съди тайните дела на човеците. Дали ги виждаме ние - никакво значение. Отново Библията: Така говори Господ. Ето, против този род Аз замислям зло. Думи на Бога, ако искаш ги разбирай. Отново Библията: Съдбите Господни са Истинни, кой може да осъди Бога? Кой? Можеш ли да кажеш някой, кой може да посегне на Бога и да каже “Какво говори този Бог” или… Кой си ти? Ти никога не си бил фактор, животът е от Бога, смъртта е от Бога. Всяко раждане се решава, отклонявам се малко. Всяко раждане се решава от Бога, всяка смърт - кога да умре човек, казва Учителят, гласува цяла комисия от Висши Същества и последната дума е на Бога. Кой си ти? Как… После, раждането… Значи, аз съм ти загатвал, но нека ти кажа. Майката не ражда детето, нали, но да го кажа като идея. Майката е само врата да слезе детето, да си върви по своя път. То си има свой път. Защо харесвам индианците, които не дават, като се роди детето не му дават име. Което е грешка. Те чакат да си покаже тайната на характера и веднага казват - Белия вълк, Сивия облак, Летящата стрела, защото то си издава характера от миналото и те му дават такова име, което да отговаря на характера му. А тука му слагаш едно име, което, после второ име, трето име, после прякори, обаче… Така. Да, кажи.

Любовта между земните е винаги кармична, между духовните е разумна Съдба. Път, път към духовно развитие към почит. Любовта между божествените души е без Карма. Тяхната Любов е свободен дар, нещо истинско тече там, Бог тече. Ако нямаш напротив, в едно от последващите интервюта ти, предлагам за истинската Любов, за Дълбинното чувство, защото ако знаеш каква красота. Какво казват индианците: Чистото сексуално сливане ражда звезди и слънца. Друг подход, друга…други намерения и тази чистота, вече щяха да се раждат от ангели на горе. Нали, обаче за истинската Любов неща, които не съм изнасял, ако ти кажеш. Ще видим, ще видим за какво ще говорим.

Позволявам се да правя от време на време от отклонения, но когато говорихме за природните катаклизми, когато, които сега връхлитат Америка, макар и казахме многократно, че те са едно малко предупреждение. Тези, които се случват сега, можем ли да ги асоциираме с избиването на индианците?

Ами една от най-големите причини е посягането на индианците, второ Америка сама отдавна посяга на себе си, като начин на мислене и трето - сега отново тя сее, нали, и това е жътва, благодат, нали, божията милост, както казахме, за да може да не се отлага, след време съвсем нещата трябва да се изхарчат. Както и войните, каза Учителя, отдавна са планирани да може да се изхарчат, и след време хората да поумнеят, тоест какво става двама като се сбият или два народа като е война, или двама човека като се сбият, ами да си изпразнят главите до дъно и после да може да се пълни нещо, защото иначе как, как ще се научи.

Числата са Древна верига от трептения, трептящи същества, призовани от Абсолюта да слязат и да тръгнат по своя Път. и първото се изрича 1, 2 и т.н. нали. По-късно числата станали хиляди милиони, милиарди, нещо безбройно. Ако вземеш да броиш числата от 1 до безкрайност, по пътя ще умреш казват индианците, защото това е, те го наричат - дългата сметка, няма край, някъде по пътя, защото това са... Да чуем какво казва Гносиса за числата 1, 2, и 3. Тогава Бог е нямал още Име, бил е наречен Първия, Първото Същество. Луцифер е бил наречен второто същество и Христос е бил наречен третото същество - по-малкия брат. Първото същество е било могъщо, само то е имало право да влиза в Абсолюта и Мистерията, нали - във Великата и Страшна Мистерия на живота. Второто същество Луцифер нямало никакъв достъп до Абсолюта. Второто същество, е било като Луцифер, нещо което птица без крила. Третото същество Христос е бил птица с крила, но също няма достъп до Абсолюта, има достъп до Бога нали, но чрез Единство с Бога, той е можел да се приближава до Мистерията, която Христос я нарича Праотеца, той чрез Бог го познава Праотеца, чрез посредник нали. И той говори за Него прекалено дълбоки неща, нали които разбира се ги няма в Библията, но нека ти кажа, че никога Библията не е била важна - чистотата е важна и после Любовта. И тази Любов към Бога превъзхожда всички свещени писания - без коментари. Имаш ли Любов към Бога? Ти си надраснал свещените писания, може да ги ползваш може да не ги ползваш, но ти си вече в Бога. Бог не е ли по-дълбок от свещените писания? Кой ги е създал? И те са някаква малка част от Него, както и да е. Значи, тук не е място да се изнасят нали, тайните на Мистерията, за нея можем да говорим също отделно, от гледна точка на Учителя и Гносиса.

Целта на болестите е да излекуват хората. Понеже болест означава слабости. Те индианците го казват, после ще започнем с индианската мъдрост. Нали няма болести, има слабости и болестите всъщност са лечители. Човек до такова здраве да стигне, което вече да не се разболява, защото умът е голям майстор. Някой път даже може да участва в здравето в името на по-голямо разболяване. Той е стар хитрец. Така, че болестите сами по себе си са лечители. Въпросът обаче е да осъзнаеш какво се иска от тебе, защото целителят Бог го изпраща, ако Той не го изпрати, човек няма никакъв шанс. А зад целителят стои Бог и той решава.

Да, започвам ли? Добре. Първо започвам с индианската мъдрост: "Неправилно разбраното знание, неизбежно става болест." Значи Аполоний казва - Когато словото е слязло е станало знание, това е падението. Самият ад, Боре, даже и болестите в това число, означава падение в словото, падение в мисленето. Това е - това е греха падението. Иначе здраве - означава цялост. Човекът на истинското знание. Какво означава цялост - ум, сърце, воля, дух и душа - в една посока съзнателно към Бога. Човекът на истинското знание и на здравето, има няколко белега - лек, течащ, ефирен, енергиите му са освободени. Няма задръстване, запушени чакри, запушени, нали. Казват индианците "Няма болести има само натрупване на слабости." Голяма награда в живота е да откриеш правилните отговори. В случая можем да добавим правилното лекарство. Обаче това е пак Бог, пак, ако той е с тебе, то трябва да има причина, Осъзнатост, Единство - общ знаменател, нали. Мярката в храненето, индианците - определя притока на жизнени сили. Значи при мярката е едно, Учителят казва: "Малкото храна, дава повече енергия." Хората мислят, че като се задръстят - виждал съм хора, знам едни там ядат на вечеря от 1-во до 7-мо. То се знае, какво ще стане. Той почина де, единият човек, защото, нали...

Влез в себе си, казват индианците и стани свой учител. Царството е вътре. Казано: В твоето сърце са думите, които лекуват. Значи от сърцето си можем да извадим думи, които са лекарства - Свещени думи.

Значи, през едно интервю имаме за Словото. Трябва да ти кажа, че всички болести, всички падения са започнали от Словото. Словото отключва реалността, словото я заключва. Словото позволява и ако ти го пречистваш то ще те приеме и ти ще се освободиш от знанието, от информацията нали. Много важна тема, тогава ще я разгледаме от всички гледни точки, и включително от този Аполоний, който е мярка, защото много хора не знаят, че той е един от превъплътените Богове. Говорим за Аполоний Тиянски, специално за него говорим, много висша мярка, нали един от малкото в света, които са проникнали в Тайната на Сфинкса, и в тайните книги. Малко са хората, които му е позволено, то му е позволено. Той казва "Аз се съветвам с Боговете и живея в единство с тях." Те са единство, само че той е един от тези които е слязъл на Земята. Ще говорим да видиш какви неща казва. Превърни... Индианците: "Превърни болният нещо много важно за теб - тук говоря за система на лекарите на - и пусни любовта си да тече към него." Това е идеята на лекаря. Не "Дай да ти предпиша ... " нали? И то дали, нали, и да пробутваш лекарства, както и да е. В това е тайната на лечението, да подходиш към душа, към, и тогава вече...

Достатъчно - казват индианците, е да обгърнеш човека с любовта си, и да проникнеш в него, тогава болестта ще, тя е живо същество - ще усети тази любов и ще отстъпи, защото това е влияние на Бога, а Бог е любов. Разбираш ли какъв чист подход са индианците, за това, нали. Забрави останалия свят, и изпращай лъчите на Любовта си върху болния, от тук започва централното дълбоко, лекарят може да допълни нещо, може да помисли, че е излекувал, може да се радва даже и да няма хабер, че нищо не е направил.

Ако той има молитвен дух ще има най-малко един на Земята и един от другият свят, който да се моли за него, защото той е връзка. При молитвата има връзка, задължително - най-малко ти говоря. Силата, която лекува - индианската мъдрост, това е любящата сила в тебе, от тук започва... Това, което прониква във всичко е Любовта. Излъчващата любов е най-действащата целебна сила. Истинската любов е преливане на Бог. Виж как мислят индианците. Преливане на Бог от единия в другия. Колко просто, колко естествено - нали тук какви лекарства виждаш? Нали?

Да. Ако ти на една трудност можеш да пееш, започнеш да пееш, не говоря за онова свирукане, което е трагедия. Говорим за едно пеене, от Душа, да вкараш Душа, нали. И ако й се усмихваш или ако кажеш, където казва Учителя - за болестта, за недоволството: Колко сте красиви! И те тези същества започват да се чудят какво става тук? И те получават нещо. Нали то и за тях е вид смекчаване, а човекът е изцеление. "Съедини се със съюзника си - казват индианците - този съюзник може да е - лечебно Слово, действащ Дух - видим или невидим, и действай постоянно. Около нас винаги има съюзници, на човек може да му е натрапено, че е сам и че е самотен - самота няма. Цял космос вътрешен, външен. Даже самота няма, от гледна точка има хиляди микроби в тебе и паразити, каква самота, нали? Шегувам се...

Истинското лечение означава, да изцелиш напълно злото в себе си. Говорим и за малкото зло. Там е нали "Това е своята стара култура" казват индианците - злото в нас е стара култура. Останки от стари светове от т.н. "Лекуването на човека е лекуване на погрешното в него, погрешното мислене." А това е погрешното му отношение към нещата, той няма отношение. Всъщност тук се лекува, идеята на лекуването е нов подход, промяна, ново отношение и вече и съкровение. "Лечението трябва да промени съзнанието". Иначе където говорим - той си играе на болести, и на, ще оздравее за малко, после го чака болест, после може две болести да дойдат, защото те някой път се колекционират, тези земните хора. Една сестра помня: Абе не мога да си изредя болестите вече, те станали... И какво ще ги изреждаш, нали? То друго е по-важно, ама.