Учителя за кармата, Смирението, Елеазар за своя път и Учителя, Наследствеността

01.11.2013 г.

Скоро една книга ще влиза в печатница за Кармата, добавка е това по Учителя, много ценна книга така, ще стане дебела както Влиянията, книга за Влиянията, защото досега не е излизало така нещо по-сериозно. За кармата какво казва Учителя, каза: Съдбата на човечеството и света е в моите ръце. Такива неща казва, казва: Аз ръководя събитията! Той въобще Учителя е нещо много, дълго време ще трябва, докато го разберат хората. Някои го бъркат, мислят, че е светец или мъдрец. Той от светци и мъдреци, могат само ученици да му бъдат и то ако са приети. Отдавна е надраснал светостта - не се занимава с такива странични работи. Концентриране в Бог и в Истина и изцяло - никаква святост. Те и Будисти са така, затова изпреварват светците. Бог не е святост, Бог е Безкрайност! Разликата е много тънка, и който не може да я разбере, остава в, светостта е ограничение на Бога - ниско ниво. Не, то самото развитие е свързано с много напреднали същества - заедно Бог ти ги изпраща, ама ти трябва - то може да ти се даде, като го искаш дълго време - ако много го искаш нещо, Бог ще те повика или ако Бог те повика, пак ти се дава - зависи, зависи от миналото, да.

А, Учителя защо идва в България, защото българите са по, защото сещам се за еврейския народ, по-втвърден такъв? И ако при нас поеме Учението, нали да може да се разпространи навсякъде.

Ами има едно ядро от хора, чрез които може да тръгне всичко, но се оказва, че всичко е бавен процес и в братството даже, още има спорове, още да, его има, още спорове има. Егото се ликвидира със смирение. Скоро един брат ме пита, защото той харесва кротостта, нали я търси - тя, кротостта може да се справи с гнева, обаче егото остава. Обаче когато е, има Смирение. Страшно качество е Смирението - много рядко го срещам в България, при учениците, но го видях при един брат в София, който се занимава с бойни изкуства. Напълни ми Душата, то се излъчва. Учителят ми го показа, направо, той стоеше скромно отстрани на 30 години, Тай Чи Чуан, бойни изкуства, ходил в Китай, обаче чувстваш, че е голям специалист, не е... Той се отказал скоро, защото разбрал, че бойните изкуства са ниско ниво е, правила, техники. Той каза: Мечът е в сърцето - Чистотата. Ти като влезеш в реалността - тя, Той Бог воюва вместо тебе и тогава какви бойни изкуства? Много хубаво момчето така, още като го видях, смирение, чистота и отидох така да му се поклоня, защото рядко срещам такива хора и взаимно така се уважихме. После се случи, че заедно той ни кара с колата на другото място в София, където се събирахме, и така си поговорихме. И там му дадох малко думата, ама той не е от тези където, не може да говори. Да, знае някои неща, но не му е дадено. Обаче каквото каже, е точно абе хубава Душа, красива Душа, така рядко съм срещал, защото много наши хора говорят за смирението, ама то е Висше.

Сякаш, по-достъпно е за източните народи. Там по, докато при нас е, а особено колкото по-на запад отиваш...

Да по-достъпно е. Ние го чуваме, знаем го, знаем какво е казал Учителя, че първото качество на бялата, да, няма. То е стихия, то не е слабост.

Тя е по-позната, може би, за дълбочината - вече различно е.

Каквато и трудност да попадне на Смирения човек, той я поглъща - направо я сразява, нали. Обаче, който, защото няма его, и тази трудност не може нищо да направи. Как ще обидиш смирения човек? Каква обида ще му кажеш? Той отсъства - няма кой да обидиш. Той си е, той е Нищото - Реалността. Все едно да обидиш Бога, как ще обидиш Бог в човека? Обаче егото и без обида. Винаги намира обиди... Техниката винаги може да увисне. И най-съвършените самолети, изпипани, падат в блатата, обаче Духът никога не пада - никога! Той си е друга... Да си направим една кратка ограждаща формула. Значи, кратка лекция, да кажем плюс-минус 10-14 минути точно. Учителя за кармата, от последната книга, която скоро ще влезе в печатница. Учителя: Твоята съдба се определя, от отношението ти към Истината! Кармата е отклонение от Истината. Ти си осъден от собствените си лъжи! Разбира се, някой е лъгал в миналия живот, а сега иска да си устрои живота - няма устройване. Който избере Пътя на Истината - възстановява свободата си. Значи, един от начините да бъдеш свободен, да имаш време, но за да имаш време, ти трябва да го посветиш на Бога, а не на други неща - значи, може да се възстанови свободата. Слаби са само хипнотизираните от лъжата, казва Учителя. Погрешките се изправят, само чрез страдания. Значи, тука иска да се каже, не става с извинявай, няма извинявай, просто, а страдание и преживявания, човек иска - не иска, може да е бавно, може да е бързо, може да е смачкан от страдание - това е начинът, по който човек може да се оправи. И затова има много страдание в света, защото иначе ще има: Извинявай, сгреших. Обаче, ти някой път с една дума, може да убиеш човека - какво извинение? Съдбата е изключителен преследвач, казва Учителят: На твоите грешки! Това е нейната задача. Извинение за погрешките няма - грешките се заличават само когато се изправят! Злото не е в погрешките, а в отлагането на работата върху себе си. Съдбата управлява само нисшата природа на човека. Кармата е просто слуга, тя донася последствията. Внимавай днес, докато имаш избор. Когато човек промени себе си, Бог променя своите решения за него. Значи, ако твърдо можеш да промениш нещо, и да избереш Истината, каквато и карма да ти е писано, даже и да ти е писано, че тази година си заминаваш от този свят. Бог много лесно казва - има примери в Библията: Дайте му 20 години, дайте му 50 години живот - Той прибавя, но човек трябва да иска искрено да се учи, за да има защо да живее. Както някои искат здраве. За който е здраве - като ще правиш нови глупости с него, нали? Здравето е дадено за други неща.

Винаги има един изходен Път, казва Учителя: Да работиш върху себе си, и да възстановиш връзката си с Бога! Бог е лечителя - само Бог изцелява. Има много хора мислят, че с пари всичко може да се купи - не, много примери има. Преди време събраха много пари за едно дете, неуспешна операция и т.н. Това са други глупости, които хората, невежеството. Значи, ако майката беше поискала да си посвети детето на Бога и живота на Бога, ще дойде невидима помощ чрез хора, чрез ангели и отгоре. Но когато я няма тази идея, увисват пари, увисва всичко, увисват старания. Всички хора са стари длъжници на Бога. Това е, че някои си го признават, други не си го признават - няма значение, така или иначе, те ще си платят всичко по правилата. Кармата е събирач на дълговете ти към Бога. Смъртта не те освобождава от лъжата. Ще обясня: Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата. Лъжата е необходима за лъжеца, казва Учителят: За да получи той заслуженото си. Значи, той е стигнал до там. Това е ниско съзнание - той трябва да лъже, за да може после да бъде смачкан от самата лъжа и тя да му предаде, преподаде уроци. И той да каже, някой път, като стигне до някакво голямо дъно, и да каже: "Край, на лъжата, оттук нататък!", защото човек не може да го разбере това със съвети. Той трябва да бъде смачкан, и то някой път, наистина до дъно!

Когато се роди Истината в тебе, ще излезеш от съдбата си. Знаете, съдба означава - съд, осъдени. При чисти съзнания няма съдба, и при ангелите. Великият и Скрит Бог, създава събитията в твоя живот. Значи, говорим и за малки събития и за големи, всичко е за твои поучения. Дали ти одобряваш - няма никакво значение. Той ще ги изпрати, тези събития, тези страдания, тези съответни изпитания, тези поучения. Съдбата ти влияе, казва Учителят: Защото нямаш истински знания. Иначе ти ще й влияеш, но когато нямаш истински знания. Съдба има, защото Бог не е заживял в тебе. Става въпрос за тази Велика разумност! Разумният е извън съдбата - той всичко предвижда, другите се управляват от случая, какво и да се случи. Който не властва над самия себе си, остава в съдбата. Значи, едно от важните неща е да се научиш да се владееш. Хората мислят, че могат да говорят каквото си искат. Не! На всяка крачка има правила как да гледаш, как да говориш, доколко да говориш, къде, как да спреш нали, всичко това си е науки. На всяка стъпка, казва Учителят: Има промисъл, но хората не го виждат. Съдбата, това е неразбраната Любов. Строгостта на съдбата - това е милостта Божия. Значи, Бог когато те наказва, иска да се завърнеш, защото ако не те накаже, вече тръгваш на много по-лошо ниво. Говорили сме за, тръгваш към демонизиране. Станеш ли демонизиран, не се знае вече хиляди и милиони години, дали ще имаш шанс да се завърнеш в Бога! Хиляди, милиони години! Съдбата е болест на съзнанието. Забравата на Бога е най-големият човешки грях, а не грехопадението! Закъснелите в еволюцията, ще бъдат лишени от развитие. Тези, които отлагат сега, Учителя, Учението, практики, формулите, Истинолюбието, пречистването - ще бъдат след време, няма да имат избор, просто ще им бъде отнето развитието, ще бъдат лишени, все едно е дали вярват. Съдбата на света, казва Учителят: Минава през Великия Учител на Вселената. Ако аз ви изоставя - вие сте изгубени. Думи на Учителя: За всеки един от вас, казва Учителят, е платено от мене преголяма цена. В мен е ключът. Обикновената човешка Любов е кармична. Тя си има, тя е по дълг. Просто дълг от минали животи, дълг. Както има психически дългове, материални дългове и така, има и чувства. Дължиш на човека някакви чувства, някакви мисли. Когато изтече това - любовта свършва, и хората, казват: Беше ангел, а сега е дявол. Защото не разбират. Няма по-хубаво нещо да обичаш като Дар от Любов, по свобода. Това е вече Божествената Любов, но то е, трябва да си стигнал до там, да ти е дадено, но ти тогава не живееш с хора, ти живееш с Бог заедно с... Живееш с Душа, която е Богиня. След време ще говорим какво казва Тот за Жената - това е такава мистерия, Жената. Не, хората - Боговете не са я познали. Боговете - това е, ще говорим специално какво казва той, по-нататък, мисля, че догодина.

Значи, обикновената човешка Любов е кармична, тя си има определен срок. Разбира се, че тя може да се превърне и в истинска Любов постепенно, и човек може да заобича тази Душа, и след време тя да се пренесе в Бог, ако има Искреност, Чистота там и т.н. Кармата не е дълг към определен човек - тя е дълг към Бога. Когато обичате някого, казва Учителят: Вие ще бъдете изпитани, него ли обичате, или Бог в него? Голяма е разликата. Ако обичаш Бог в човека, връзката е неразрушима - тя продължава и след гроба. Учителят казва: Любов, която е до гроба - нищо не струва. Истинската Любов, тя си продължава. Ако обичаш човека, значи не виждаш Бога - след време ще загубиш и Бог, и човека, нещата са... Всяка вражда, казва Учителя: Се явява отново, за да бъде разрешена. Значи в семействата има хора, които не могат да се търпят, роднини, те са събрани, за да си разрешат старата карма, за да не се гонят и в други животи, да не се гонят и в задгробния живот. Даден им е шанс, да заличат враждата. А, тя се разрешава с Любов, с мекота и т.н. Най-мъчното учение, казва Учителя: Е хората да повярват, че всичко, което става - е за добро. Аз лично, като видя мои хора, много страдащи, ми е много приятно, и съм го казвал това. Една сестра дойде при мен и каза: "Много страдам!". Викам: "Много ми е приятно!" Защото това е мачкане, да научиш уроци скъпоценни и да се върнеш при Бога! Ако го нямаше това, защото преди време дойде една и каза: "Познах Любовта, и много съм щастлива!" Голямо съжаление към тази Душа - видях я после как е смачкана, защото такова изказване нали, познала Любовта и т.н..

Ако не слугуваш на Бога, съдбата ще ти заповядва. Който е изпълнен с Любов, не създава карма. Просто той има правилен подход към нещата, към всичко - не създава карма. Свързвай се с Бога, а не с хората. Съдбата може да се видоизмени с много усърдна молитва. Значи, колкото и тежка да е съдбата - Усърдна молитва. Като цяло, моите хора много-много не познават какво означава 10-15 часа молитва. Могат да смачкат кармата, колкото и тежка да е! Те се молят по-малко, а искат големи резултати. Или там, където един, Учителя казва: "За едно движение - Аз съм тренирал 10 години, да го постигна." Там, и аз помня една снимка на Учителя, как е хванал цигулката. Така, както е хванал, аз вече не искам да свири. Това е такова движение, такова излъчване, такава Любов - то е движение в Безкрайността. Но, каза Учителят, има някои хора тука, искат за 10-20 дена, за един-два месеца, да научат такива неща. Всичко се учи много бавно, с много старание - и след време просто се раждаш с него нали, идваш си да го покажеш, а не да го учиш. Както Бах, Моцарт, на пет години, със затворени очи, могат да свирят такава музика, където нали, хора на 100 години тренирали музика, не могат да се сравняват, защото това е много прераждания и усилия.

Съдбата е огледало на отношението ти към Бога. За да измени съдбата си човек, трябва да измени отношението си към Бога. В много малки мигове се, решава съдбата на живота - има хора, които изпускат тези мигове. В много малки, някой път, ако загубиш будност, критикуваш човек, кажеш нещо неточно - може да тръгне от събития, стотици години назад в развитието. Един малък миг - ето, защо се иска. Молитвата увеличава будността, да знаеш в този важен миг на живота си, как да постъпиш, защото вече тя те завлича, изтекло ти е времето. Кармата се е зародила в момента, когато ние сме се отказали да говорим Истината. Лъжата е смъртният грях, и бялата, и черната лъжа - са все лъжа. Някои мислят, че има благородна лъжа - и така излъгват себе си. Има начин, човек как да говори Истината - който си е посветил живота на Истината, тя ще го научи. Там, където няма Истина, е вечното безпокойство. Тези хора всички са, където се тревожат, все се тревожат за нещо, и да няма причини, и да има причини нали. Това са хора, които са далече от Истината. Не само стачкаджии, и наши хора има, които, говори за едно - после... Защо има тревога? Аз някои скоро ги питах. Ама, еди-какво си тревожили се. Къде ти е вярата в това? Ти нямаш право да говориш за вяра и за Бог, защото вяра, която се тревожи, вяра ли е? Това е толкова е елементарно! Когато един човек, казва Учителят: Извърши убийство, той 100 години спира своето развитие - няма никакъв шанс за развитие. Отнето му е развитието - може да иска, може да се моли. При убийство, от 100 години се връщаш назад.

Вие прилагате това Божествено учение, но нямате, казва Учителят: Резултат. Защо? Защото той после ще дойде.Там, където не върви, т.е. там, където ти върви сега назад - това е твоят стар живот. Но ти трябва да продължаваш. Старият живот си е стар живот - продължаваш да правиш усилие в Истината, в Бога, в молитвите, в проучването, в пречистването, за да може в другия живот, като дойдеш, не пак да ми задаваш въпроси: "Какво да правя?" Има хора 20-30 години при мене и на лекциите и питат: "Какво да правя?" Какво може да кажеш като? Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог! Затова изнесох такива лекции, в които астролози напуснаха ми лекциите ми. Особено в Русе една групичка, ама преди години в София. Защото звездите за мен не са важни - никога не са били важни, нито хороскопите. Бог е важен! Да! Вярата, вярата в Бог, в Себе Си - Той те научава как. Не, вярата в себе си! Вярата на Бог в Себе Си. Тогава Той те научава как да вярваш в себе си по правилния начин. Тогава можеш да се справиш с всичко, но който вярва в себе си, той ще загази - когато Бог го изостави. Той ще каже: "Вярвай!", той ще си натрапи. Ума, защото той може да имитира нещата, и истинска вяра в себе си. Вяра, която е от ума - е болна вяра. Вяра, която е от Душа, е от Дух, която е от Любов - тя е Истинската вяра. Онази вяра е лицемерна.

На много хора, кармата не им позволява да работят за Бога. Може да искат - не им е дадено, защото те не са го посели от миналото. Онзи, който работи за Бога, отгоре се уреждат неговите работи - той въобще не се занимава с пари, с оцеляване с... Отгоре има Духове, които се грижат, Висши същества, те го срещат със съответни хора, хора с Доверие. Нещата вървят по съвсем други закони за него - другите се смачкват цял живот да работят с голямо трудолюбие, където казва Учителя: Цял живот се трудят - за да станат нещастни. Много точно го е казал, с много просто, то така говори Учителят въобще. Много хора искат сами да си уредят нещата с този беден ум, уреждат работят - нищо. Обаче, когато се посветиш на Истината и на Бога, аз много пъти съм го казвал: Когато поставиш Бог на първо място в живота си, и Той те поставя Своя план на първо място. Бавно, постепенно, животът ти започва да се урежда. След няколко години ще се смаеш, навсякъде, във всички отношения и подробности, защото Той ръководи - Той ти ръководи всичко. Учителят казва: Някой пита, дали нещо е предопределено? Да, когато отидеш в кръчмата, предопределено е да платиш, а когато не отидеш - не е предопределено.

Спасението е въпрос на настояще, настоящето е Божествено - уловете го. Не мислете, че няма връщане, казва Учителят - деградиране назад. Тоест, някои мислят, че човек не може да стане животно. Не! Човек се връща в животно и надолу в развитието си. Тези, които живеят като животни, както онзи случай, в Плевен. Освен разврата, със жена си това, както и да е. Той я кара да пълзи и да лае като куче, и да реве и стенания и... Накрая, той скача от 14-тия етаж. Този човек, човек ли е вътрешно? Значи, въобще в хората живеят: ангели, архангели, напреднали, изостанали, много изостанали, зверове, много зверове, демони и т.н. Човека, всичко това минава през човека - за да го изпита. Има деградиране, казва Учителят: Ако ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си изгубиха светлината си, какво остава за хората? Ако Господ е превърнал някои ангели на змии, и животни с рога, Той може да направи и на вас да ви израснат рога и копита. Няма значение дали човека... Той просто ще живее като животно, а ще си учи уроците. Само да обясня: Това не означава, че Душата е животно, или че Душата е човек, или че Душата е цвете. Душата не е ангел даже - тя е Божество. Обаче, минава през тези форми, да си научи уроците, защото е упорита, или защото й трябва някакъв ценен урок. Ще минава през много форми - докато израсне. Голям шанс е да бъдеш роден като човек, това означава, че ти е позволено да се развиваш. И който го използва, той може да надрасне и ангелите даже. Защото това ти е дадено, нали. Но самата Душа, тя е повече от ангел, повече - тя е Божество, тя е част от Бога. И затова Тот обяснява, че Жената е голяма мистерия, защото това е част от Бога.

Така. Учителят казва: Бог може да измени вашата форма - може да направи от вас каквото си поиска. И Учителят казва: ако Бог те заключи в една риба, ще живееш като риба - нямаш друг избор, просто. Христос казва: Учителят, не ти изплаща кармата - той само те връща от една посока в друга, той ти променя посоката, ако разбереш. Учението на Любовта е едно, казва Учителят: От най-опасните Учения. Защо Любовта е опасна? Защото в нея ти, или ще живееш, или ще умреш! Ако изчезнеш в нея, ако съумееш да се слееш, ще живееш по един правилен начин, иначе... Който опорочи Божествената Любов, който не разбира тази Любов - с него всичко в живота му е свършено. Оттам нататък той тръгва назад. Грехопадението или опорочаването, се е случило в Лемурия преди 18 милиона години - оттам тръгва. Казва Учителя: В моите ръце е ключът на вашето избавление! Конкретно говори. Ако ви кажа това, което зная, ще ви побелее косата. Много истини се спестяват. Лично аз също не казвам всичко на лекции, но много неща казвам - но и ще продължим. Много малко са спестените неща, защото има хора, които няма да понесат Истината. Аз съм, казва Учителят: Този, който движи събитията и нещата - Аз движа целия политически живот на света и човечеството. Това е голяма скритост. Съдбата на света минава през мен! Конкретни думи на Учителя: На мен всички форми ми се подчиняват! Това го видях и в гората, когато са ме нападали животни на групи, различни животни, видях как действа Учителят! Страхотно! Преобръща ги, изчезват. Но трябва да умираш за Учителя и за Истината - не просто да говориш, че уважаваш Истината. Няма такова нещо! Казва: Бог стои над мен и е вътре в мен. Когато обичаш врага си - ти го обезоръжаваш. Затова е важно Любовта към врага - да го стопиш. Любовта към врага означава, че в миналото ти си тикнал този човек в кривия път, и си го направил враг - отклонил си го. Ще го обичаш, за да го обърнеш в правия Път. Защото след време, той пак ще те гони, пак ще те измъчва. Да не говорим, че Бог може да ти изпрати и много врагове.

Учение, което казва Учителя: Не може да се приложи - не искам да го чуя. Тоест, тези цитатаджии, и в братството ги има, така, така. Не! Времето на цитатите е остаряло. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно - създават хиляди мъчнотии в света. Много хора има умствено напреднали, знаещите хора, които нямат Любов. Предпочитам, казва Учителя: Хора, които вършат Волята Божия и правят грешки, отколкото ония, които не правят грешки и не вършат Волята Божия. Свободата се придобива само когато работим за Бога - значи, работиш ли за семейство, за света, за някакво си оцеляване, за детето си, за някакъв народ, може да се каже, след време - горко ти. Ще го разбереш късно ама... Казва Учителя: Да обича човек Бог, повече от всичко - това значи да бъде монах. Няма смисъл, тоест, няма смисъл от манастир. Това е Бог на първо място в живота ти, и затова аз се смея на тези, които се осигуряват, и съм казвал: Христос има ли пенсия? Учителят чакал ли е пенсия? Там стават ли стачки? Там въобще там всичко е друго, няма такива смешни неща, както в света. Значи, най-голямото, Учителят казва: Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. Може много да говориш за съдбата - можеш ли да я измениш? Това, което ти е писано, според Учителя, тези обикновени хора от света, те не могат - каквото им е писано, се случва. Катастрофа, катастрофа, няма проблем - даже и да му дадеш съвети, той не знае как да се промени. Но ученици познавам, които са променили. Какво ти е писано на линиите на ръцете ти. Учителят казва: Тези линии са писани от ангелите със своите мотики и те са ги копали. Линията на живота може да се удължи, ако обещаеш искрено, мощно, ученик, и да се посвети живота на Учителя и на Истината! Тези линии се променят - ангелите ги пренаписват. Но това се е случвало - досега знам само два-три случая, но сигурно има и тук-там някой друг. Много малко хора могат да се изправят пред Бога и да кажат: "Опълчвам се срещу света и срещу всички лъжи, заклевам се, обещавам!" Нали, защото трябва нещо да е узряло в тебе, някаква чистота, за да може да... Но човек, ако го разбере, може да го направи, и каквато и карма да му е писана, тя се видоизменя. Като онзи ясновидец Георги Нанев, където съм, може да съм ви казал. Преди години, много хубава душа, чиста, от Нова Загора - на времето, каквото му се даде, казва го на хората. Много молитвен човек. Не че е ясновидец - Учителя казва: Ясновидците са най-глупавите хора в света, но това е Чиста Душа просто. И Бог, чрез него, каквото му се даде - казва, и става. Обаче, изведнъж Духът му дава видение - куршум минава през главата му. Той знае, че ще стане - започва едни сериозни молитви и след време брат му, докато си зарежда автомата, куршумът излиза и се забива в крака му. И след три месеца оздравява - ето я разликата! Къде е в главата, къде е да си заминеш, къде е в кракът и да оздравееш. Защото той знае откъде идва удара и как да се промени. Обещал е нещо и на Бога сигурно, промяна, и няма значение, че ти е писано. При такива хора не важи, които държат на Чистотата на постъпките и така, особено на Тайните постъпки - Чисти.

Така. Всяка мисъл, казва Учителя: Дори и добра, ако не може да се използва разумно - тя е лоша мисъл. Човекът в един момент, казва Учителя: Може да се спъне за 100 години. При убийство, според мен, това важи не само при убийство, но и при съзнателна лъжа. Ако човек произнесе съзнателна лъжа, да подведе някой човек и да... Значи, може да се спъне за 100 години. И в един момент може да напредне за 100 години. Казва: "Аз не мисля да озарявам целия свят - аз осветявам само по малко." Страшна е светлината на Учителя - и ангелите ще ослепеят. Обаче, аз правя една друга тайна книга, извън В Храма на Учителя - нарекъл съм я, той ми помогна Учителя - Диамантената книга. Тя става много бавно, но там казва Учителя, други замръзващи неща, за разлика от В Храма. Каквото и да е след време, надявам се да стане до няколко години, но то зависи от Учителя. Тъй като правя около 300 книги, едновременно, но плюс над 80 000 идеи и други неща, и каквото и да е. Казва Учителя: Бог в нас трябва да изтласка всяка друга реалност! Значи, даже и ангели да живеят в тебе, трябва да бъдат изпъдени - Бог е Истинската реалност. И вече след време, каквото Той реши - това е друг въпрос. Това беше, исках да бъда кратък така, не исках дълги лекции, за да може, ако имате някакви въпроси. Това ще бъде лекция добавка към декемврийската и във Варна и в София. Така реших, не го бях включил в плана това, но понеже много ми хареса тази книга, Калинка я прави - една сестричка, която издаде Влиянията. Много силна книга и така. Просто, като преглеждах книгата, защото тя искаше да я прегледам така, да одобря някои неща, тъй като аз съм й дал задачи, както и да е. Видях, че е една прекрасна книга, защото досега не е излизала така дебела книга досега, после ще помогне на много хора, особено на които трябва да помогне, както и да е. Ако имате някакви въпроси, ще ви изслушам.

Вечер преди да заспи човек, нали трябва да си направи такъв обзор по принцип на деня, в смисъл да си осмисли там постъпки, нещо, ако как да кажа, не му харесва начина, по който е постъпил, и това нещо нали, се отработва после в съня, в сутрешния сън?

Иначе кой ти го каза това нещо, откъде го знаеш?

Ами от Щайнер - има такава книжка, в смисъл за кармата, и той казва, че кармата се отработва сутрин в сутрешния сън.

Те и Розенкройцерите го казват - при истинските ученици е излишно това, напълно. Значи, при обикновените ученици върши някаква работа. Значи, ако ти в деня си будна, няма какво вечерта да мислиш. Ако аз говоря Истината, само Истината, и съм трениран в нея и си продължавам да тренирам, аз няма какво да си правя преглед, и когато си правя Истината, няма какво да записвам, дали съм сгрешил. Но който лъже, той трябва да записва всичко и да си прави отчети и т.н. Това е, върши някаква работа, ама дребна, като за дисциплина - да имаш дисциплина, да си припомняш нали. Въпросът е да не стигаш до там, да си припомняш - да не правиш такива грешки. Ако ти си много буден в ежедневието си, ако всеки миг обичаш Истината, ти няма да правиш грешки и няма да правиш отчети. Това е една игра на ума, върши някаква работа - помага, но то е може цял живот да правиш такива неща и пак да изостанеш далече от Истината. Защото зависи, дали си посветил живота на Истината. Значи, това е Същественото и тя ще те научи така да действаш, че ще отпаднат тези неща - естествено, ще паднат. Но иначе, като човек допуска много грешки, хубаво е да си ги припомня, но това още не означава, че ще ги оправи - няма гаранция. Обаче, ако много държиш на Бога, тогава вече и грешките са ценни, защото те така ще те упътват в Истината, че и без отчет, те просто самата грешка, ти ако обичаш Бога, ти вече втори път не можеш да направиш тази грешка. Няма тука, отчета няма никакво значение! Ти, това е просто старание, извънредно усилие на Душата и на Духа, не е на човека, на разумната му воля. И тогава тя така ще будува, че няма да има нужда от "Извинявайте нали, сгреших... така, така".

А, какво значи да работиш върху кармата си?

Ами да увеличаваш Любовта си, да увеличаваш Истинолюбието си, и от там ще дойде прозрение, точно когато ти се стовари, значи, ако искаш, да кажем, примерно, те чака след няколко години тежка карма, тежко събитие, което не можеш да го издържиш, как може да го предвидиш? Значи, трябва да натрупаш, за да може невидимата помощ да се спусне и да ти изчисли как да я победиш. Трябва да натрупаш много чисти постъпки, много молитви, да четеш Учителя, защото то самото четене е практика и пречистване - то е хранене Духовно. Даже и то те пречиства донякъде, и като натрупаш няколко години такава работа, и като ти дойде тежката карма, изчислено е от Духа, и от ангелите, и Душата ти участва от твоята разумна воля, всичко е обединено с Бога, и правиш скок. Ще можеш да издържиш това изпитание, да го понесеш. Иначе трудността, която ще ти е изпратена, защото кармата изтича, тя при други хора, тя ги смачква и ги разрушава - те тръгват назад в развитието. Бог им дава трудност, която не могат да победят, но на тебе ще даде, която не само да я победиш, да я преодолееш, да израснеш от нея с нови поуки, и с още по-голяма любов към Бога. И затова, това натрупване е много важно - такива постъпки, за да може след време нали, Бог да ти изчисли по хубавия начин. Сеене, това, което го наричаме сеене. Мисли, чувства, това все - мислите са семена. Чувствата са семена, правилните постъпки са семена, формулите са семена. И след време всичко това натрупано, като светлина - застава на твоя страна и вече...

Много е важно да се изучава, лично да го изучаваш в Дълбините на Смирението. Значи, в исляма казват: Смирението погубва бедствията! Страшна сила е това Смирение - който го разбере. Бедствието като попадне в смирения човек - то загива. Там няма его, няма кой да го възприеме. Както Толтеките, по време на потопа - сразяват потопа. Не, той да ги срази - те го сразяват. Влизат в Бога, защото за тях той е часът на Истината - сливат се с Бога, с Орела, както го наричат - стават още по-силни в другите животи и в Духа, а при другите, то е поразяване, но те са подготвени. Както Богомилите са били подготвени за кладата, години наред тренировки, чист ум, чисто сърце, чисто сливане с Бога. И на кладата, Бог в тях, издържа изпита. Привилегия - Той си ги избира, те се сливат с Него. Хората мислят, че са наказани нали, а те всъщност са Благословени от Бога. Много важно е какво човек натрупва. Който не ги трупа тези неща, кармата го, тя го връща и още назад. Той, при него идва лошата му карма, лошата страна на кармата, лошото лице на кармата. А този, който трупа тези неща, които ти казах, Бог му показва светлото лице на кармата. И оттам после го дърпа към себе си още повече, защото този човек иска да живее за Бога. И каквото и да мисли - все за Бога мисли.

Дали има индивидуална, семейна нали, такава по-обща на определен народ?

Има, обаче тя избледнява и става, тя ти показва светлото си лице и се разрежда, защото когато си избрал Бога и Учителя нали, говорим на живот и смърт, и както Истината - на живот и смърт нали. И тогава вече Бог ти помага правилно да разрешиш - отстранява ти старите кармични отношения, срещаш се с тези хора нали, и или имаш малко неприятно чувство, но ти ги благославяш, или хубаво чувство, и ти накрая Той ти дава себе си. Той, ако ти даде, да кажем, на тебе един брат нали, ако ти вървиш по пътя на Бога, Той ще ти даде брат, който обаче Бог ще бъде в този брат. Значи, Бог ти дава себе си, и тогава ще има развитие. Няма да има, както при мъж и жена - има борба за дребности, дреболии, изтощават се, или приятна карма, и тя е уж приятна, но пак ще мине така - без Бога. Пак след време ще има наказание нали, защото не си посветил живота си на Бог. Но при този брат, Той ти дава нещо от Себе Си - не само ти изпраща точен човек, Душа или Дух, но и ти дава и нещо от себе си, и това е вече наградата - там е свобода! Там вече няма роднини, няма наследственост нали, когато избереш Бог, се освобождаваш и от наследственото даже, деди и прадеди, всичко отпада - наследствеността е от Сатана. А, да избереш Бога, това си е от Бога - Той те освобождава и от народна карма те освобождава, лична, и от всякаква карма те освобождава нали - само Той може да те освободи! Но, изборът трябва да е много твърд, много искрен, много истинен.

Значи, всъщност индивидуалният избор е най-важния, в смисъл...

Да, точно така! Той е по-важен от всякаква карма друга. Семейна, лична - онези са вторични карми. Докато икономики, такова, ще искат да оправят - никога няма да оправят хората с икономика! Когато Бог е на второ място - никога няма да има оправяне. Политици, които не са разрешили себе си - никога нищо не могат да помогнат на никого, няма как да помогнат - те не са разрешили себе си. Ти първо трябва да победиш себе си, за да отстраниш противника, който си ти самия - да нямаш противник нали, и тогава вече... Има цветя, които разцъфтяват на камък - не в почвата! Царуват на камъка, защото са избрали Бога. Където Исляма, където говорихме. Ако малката тревичка каже: "Бисмиллах" - Аз съм Едно с Аллах - тя ще пробие твърдите скали, и твърдата карма в случая, няма как - цветето е по-силно. Но да знаеш кого да избереш, даже не е Слънцето - Слънцето е второстепенно, защото Бог в него пак свети - то е прозорец на Бога. Където казват суфите: "Като няма слънце, че не мога ли аз да си запаля своето Слънце? Защото трябва да чакам Слънце отвънка, за какво ми е?" Ти си Единия - ти си Слънцето. Сега някои студуват, такова, питат ме какво ще правя? Нямаш ли вътрешна печка? Ти, като нямаш вътрешна печка ти... Има хора се навличат с дрехи, и пак им е студено, други с тънка дреха - топло им е, защото имат вътрешна печка. Защото имат Любов, защото имат идея свещена. Другите студуват, и навлечени, и ненавлечени. Въпросът е студа да не влезе в съзнанието ти - а влезе ли там... А там трябва да влезе Бог! Където каза Учителя: Ако умеете да направите вятъра свой приятел, студения вятър, той за вас няма, той за вас ще ви топли. В такъв смисъл, той ще ви е приятел - за другите ще е студен. Това съм го тренирал, знам го от опит - няма тука цитати. Цяла година, освен в гората там, докато живях, отделно и вкъщи една година, цяла година без печка. По едно време помислих, духовете да не ме разиграват. Викам, да питам на високо ниво Учителя казва: "Ще имаш една ценна опитност". И аз си представях, че като седна, защото одеялата, дрехите, така, молитвите до мен, книгите, всичко. Викам си представям си в средата на стаята една мисловна печка да ме грее. Аз въобще я забравих печката, като се отдадох на идеите и на такова, както и да е. И видях през прозореца в много студени дни, как влиза една топлина и ме огрява. Аз поначало вътре, то с молитвите и с тези неща, ти е топло, но допълнително видях как може човек нали, да му се дава така.

Но винаги ще си остане - това е номер едно, твоята Любов към Бога, не към хората, не, към - Любов към хората е на второ място. Който първо обича хората и после Бога - след време ще загуби и Бог, и хората. Това си е закон - няма тука изключение, няма. И затова първата заповед в Библията е Любов към Бога. Всичко друго вече ще бъде наместено правилно, и Божиите заповеди, и как да обичаш човека, с каква мярка, как правилно да го обичаш - защото Бог ще те научи. Той е, чрез Учителя, в случая, чрез, и самия себе си. Някои казват, скоро там, говорихме: "Смехът е здраве". Не е вярно! Това е друга глупост. Чистият смях - да. Циничният смях не е здраве - той е тежка болест. Затова ние говорим на лекциите за Чистия смях, който, както и Настрадин Ходжа, той никога, като каже нещо, не се подиграва с хората. Той преподава уроци, суфи-уроци. Идеята му е винаги чиста, той винаги, защото той е постигнал това ниво - той няма такава енергия вече, която да обижда. Той няма такава способност - той няма човешки способности и качества - той ги е загубил. Не е лесно да се пита. Така става вече и в другите градове: Русе, Бургас, София. Все повече се пазят нашите, те самите лекции са такива, че те бавно изясняват нещата, и който слуша и прави каквото трябва, и в Бургас, взеха да се.. и в Русе, питат нещо малко, и после така, пазят се, защото. Защото животът не е въпроси и отговори, а голяма Дълбочина, голяма Мистерия.

Няма бързо придвижване - няма бързо придвижване. Не знам там такова бавно, и не ми действа добре. В смисъл такъв, че толкова бавно стават нещата...

Защо? Докато си го помислиш, и то ти идва на главата!

Някак си в общ план се движат бавно...

Някои проблеми, се движат със скоростта на светлината.

Една моя приятелка разправяше: "Сутринта вика, станах нали, и така, се приготвях за работа нали тя малко има нагласа и вика: Докато, нали, мисля си, това това да стане, ще бъде чудесно. Докато отида на работа вика, и то ми е дошло вече решението. Така, че аз просто се учудвам как така не става? Става бе, много бързо, вече даже и шамарите идват много бързо.

Свободата е дадена, да имаш възможност за избор. Примерно, човек може да избира все повече Учителя, все повече книгите, и все повече да си увеличава доброволно, независимо че старият живот пречи, нали, той задържа малко така, обаче човек може, дадена му е възможност, защото след време може да няма избор. Но сега има избор - все още има, и човек може тази работа да си я увеличава постепенно. И тогава Бог ще види, че този човек се старае, и ще каже: "Дай да направим един хубав план за живота на този човек". Но това са вече усилия от твоята Любов към Бога - извънредни, не обикновената ти. Увеличаваш си времето за Бога - колкото повече увеличаваш времето за Бога - Той ще го увеличава за тебе. А когато е все по-малкото и време, и Той ще се отдалечава, и след време стават тези трудности. Но, човек има способността да увеличи това време - все повече да го посвещава. И не само, даже, и в постъпките си и на други места, но тази лична работа, която той може постепенно да я увеличава, без да се престарава, защото някои хора започнаха да четат по 10 часа, после тръгнаха назад. Много формули, започнаха, видяха, че ще помагат, после много намалиха. Не! Умерено, бавно, и така да ти е естествено да ти допада на тебе, да е с мярка, а не да са, не престараване - обаче сериозна работа. Това може да го направи човек, но пак е лично. И тогава ще се разреди много този старият живот, който пречи. Тези духове, които искат човек да мързелува, да задържат го нали. Но човек, ако е твърд - те нямат думата. Ако нямате въпроси, догодина...

Има ли хора, освободени от кармите си?

Има малко са, но има, но много са работили върху себе си. И този човек, който ти казах с бойните изкуства, Бисер май се каза, Лекотата - тя Галя каза за него. Той каза е: "Като водорасло в океана, така се носи.". Никаква съпротива и царува - приел е всичко, но това докато стигнеш до това, знам какъв труд е. Безпощадни усилия, то е нещо, което не признава закони, държави. Това е отдаденият ученик - той по свой начин, макар на бойните изкуства, но той обича да чете, не съм сигурен дали е от братството, но малко са такива като него. Много хубава Душа, такава. Да види човек, който излъчва Чисто Смирение - не да говориш за смирението. Така, като го видях, напълни ми се Душата - така отидох да го поздравя, така взаимно така се поклонихме. Както и да е, аз мисля, но то е и чистотата и всичко нали. Но това е огромно трудолюбие, години наред работа, без да спреш, и накрая... Е, разбира се, че и в минали животи е работил нали, то не е само от един живот, но тези усилия, те накрая си дават плод. Когато работиш във всяко прераждане, без прекъсване, Той накрая Бог не те изпраща в кармата. Той не те изпраща да живуркаш и да... Той те изпраща да служиш. Всеки разумен слиза, за да служи. Той е извън кармата. Всеки, който е служител, говорим, осъзнат, извън, да. Той е стигнал до там. Дадено му е право да служи, ама не говори, за свещеници. Там Учителя казва: Те са, навремето са разпъвали Христос, и сега им е даден шанс да се изкупят, ако се изкупят, те имат да изкупуват. Те някога ще служат в бъдеще, когато го съумеят нали, да се пречистват. Защото служенето е Осъзнато, да, там бдиш над всяка дума. Там всеки поглед, не може така просто да си мислиш, че имаш свобода и да говориш. Знаеш какво говориш, но това всичко е тренирано.

Стажуване...

Да, да. Той не се интересува от работа, от политика - той е извън нещата, момчето, просто Душа и Дух. Някой може да каже: "Ама как се прехранва?" Това само неразумен въпрос може да... Неразумен човек може да пита. Както онзи случай с Баязид, този персийски Учител, отишъл в една църква да се молят заедно с имама, там свещеника. И като се молили, този му казал на Баязид: "Ти какво работиш?" Защото той не работи - той си посветил живот на Бога. А, Бог на него. Го питал: "Абе ти какво работиш, как се прехранваш?" Разбрах, че, Баязид му казва: "Ти не можеш да бъдеш водач на молитва, и повече с тебе няма да се моля, щом питаш. Ти не знаеш ли, че за всички Бог се грижи?" Ти това като не знаеш, какво си, разбрал? Елементарно! Но, хората все питат: "Как? Как?" Няма такъв въпрос! Защото те не могат да си го обяснят, понеже не познават служението. Христос да не се нуждае от политика? Или Учителя, че да.. И кой ги осигурява тях, нали? Ясно е. Иван Рилски в гората, как си плаща тока, водата, и осигуровките нали, смешно е. Веднага, каква е разлика между начин на мислене.

Той е имал голяма отдаденост, обаче трябва много да си узрял за...

Да, да, много прераждания, и продължаваш пак в...

Защото обикновения човек...

И накрая просто това, където просто слизаш, за да, както музикантът, да покаже музика - не да се учи. Той, вече, тя си е в него.

Няма съмнение.

Няма. Животът му минава тихо на такъв човек, защото нали, скромно, не отговаря нито на много въпроси, освен ако реши. Той решава къде да говори - може и да е близко до тебе, да ти е комшия, да ти остане непознат цял живот. Но ако реши, както и Учителя, ако реши да се разкрие на някой, ще започнат да го разбират. Да, и Георги Димитров е живял до него, почти нищо не е разбрал - майка му е разбрала, ама той го питал странични въпроси. Те, живели са в една къща с различни входове. Там, като го преследват Георги Димитров, там искат да го унищожат, и тя казва: "Отиди при Учителя, той ще ти помогне". Тя знае къде, и той отива, и те идват после, но той го скрива в една стая. Те отиват в стаята, но той, поставил, Духовна стена, и те не го виждат, те казват: "Няма!". Освобождава го, после той му връща услугата там където дава разрешение за гроба - то може и без него, обаче просто един вид запознанство за след време, услуга. Явно, майка му е много чистичка, и знаела за какво става въпрос.

Да, ще послуша.

Няма, няма.

На Вас сигурно много рядко се случва да срещнете такава красива душа, както той.

Много рядко - аз се възхитих. Така той малко преди лекцията настрани стоеше скромно и така, въобще все едно го няма. Обаче за мен го имаше. Видях го и направо забравих всичките, направо голяма радост. Направо отидох така, защото то е... Смирението си е страшно качество - стихия. Там всяко зло, всяка тревога, угасват, защото то е поглъщане. И самото смирение, и ти си избрал Бога, означава и Бог те е избрал. И Той ти е позволил, защото Смирението, смирения човек може да общува с Бога. При крайни случаи, той има и мярката - той знае как правилно да възприема Бога, не ума и мисловни неща, а и други странични. Директно с Бога нали, когато трябва обаче той знае кога трябва. Това Смирение му дава правилно да възприема, правилно да се учи. Бог му е позволил, но той е търсил много, заслужил е. Думата Смирение, знаеш е много красива - С Мир, Заедно с Мир. Мирът си върви с тебе. Ти може да не искаш да си спокоен, но вече си спокоен, защото си вътре в смирение. Да! Нямаш избор просто - нищо не можеш да направиш по въпроса. Да, вече това ти е дадено, и да искаш да се ядосваш, не можеш - може да си напрегнат някой път, но никога разтревожен, ядосан, защото това е голям дар. Бог ти е позволил да си близък до Него - това е.

В нашето намерение да има чистота, просто усърдна чистотата...

Не е полу-чистота, защото полу-чистотата няма да ти позволи да влезеш в Смирението, но, голямата чистота, вече..

И тя бавно става..

Да, бавно става. Бавно, обаче бавните неща стават истински след време, а бързите....

Как започнахте в началото в смисъл, първите? Да, вие как сте започнал да се занимавате с Учителя?

Аз първо четях психология и философия, религия и медицина, обаче гледам: "Абе, нещо е празно нали". Имах един даскал в строителния техникум, аз завърших архитектура, и той имаше много каза, стар антиквар, обикаля в България, за редки книги. Викам: "Абе, бат Кольо, търся някакви книги, по-така, по нещо истинско.". Абе каза: "Ела тука" каза нали, и отидох в тях. И Учителят чрез него, показва ми своя книга, обаче не ми я дава. А, аз горях вече за нещо истинско - и два дена не мога, два-три дена там, колко беше - не мога да спя. Отивам пак, викам: "Абе бате Кольо, тази книга е за мене!" Каза: Не я продавам! Викам: "Поне за четене...". А, бяхме приятели, той преподаваше, и даде ми я. Страшна! По-голямата на Учителя. Запалих се, върнах му я - пак я исках. После взе да ми продава нали, видях, че сме... защото той беше вещо лице към милицията, тогава бяха опасни времена, но аз видях, че ние сме стари приятели с него от миналото,нали, и то при приятелство. И от там тръгна книгата, и после в един склад, ме пуснаха, тайна квартира във Варна, където цяла библиотека с книги на Учителя. Запалих се, като пожар направо. После Учителя ми даде нещо - две-три години свобода, да не работя. Забравях храна, пари, всичко, само книгите - по 10, 15, 16 часа. На втората година усетих, че нещо ми липсва. Нямах Молитвен Дух, към молитвата. Като започнах едни молитви по часове, 4-5-6 часа , до 11-часа съм стигал. Молитвата помага да разбереш Дълбоко, и аз си търсех Истината в себе си. Въобще лекции не съм планирал, и нямах идея - исках аз да я позная, аз да я преживея. Тя се преживява - 1987 година в Самадхи - страшно преживяване. Който може да ти го обясни, значи, няма представа - няма дишане, няма мисли. Среща с Бога пряко, не както Моисей - лице в лице. Но седем години тренировки, и победа на всички видове изкушения - жестоки тренировки, плюс търпение и дишане. После оставих дишането, защото Учителят казва: "Трябва да дишаш Любов и Мъдрост за какво ти е въздух?". Хвърлих въздуха настрани, после четях Учителя: "Астрология, не ти трябва, астрология и звезди". Не астрология - трябва ти Мъдростта, както и всичкото. И постепенно е ставало, и голям пожар, голям пожар. Аз мислех, че ще остана в гората - една сестра ми даде пари там, после в един манастир, искаха да, даваха ми го да живея, да го ръководя, да работя в него - 70 лева заплата. То там много пари, 70 лева. Но нямаше нужда и от тях защото, то ти, той, чистия въздух, отдаването, Бог. Той, Бог, като започне да се грижи, и както и да е, но всичко е станало постепенно, неусетно, малко по малко и накрая нали. Учителя! Аз не исках лекции, но той поиска Учителя, и тогава разбрах, че заради Него то всичко се прави.

И започнаха постепенно лекциите в една гора, на Рила, в София. И от София пътуваха една групичка сутринта хващаха рейс, лъжеха родителите си, че отиват на разходка, за да не ги... някои лъжеха. Аз им казвах да не лъжат ама, и оттам започна разнеси се - има някакъв отшелник на Рила там започнаха да идват повече. После лекции в София, и от апартаменти, гонеха ни, къщи, зали пак ни гонеха. Много зали съм сменил, и във Варна и там, и после си тръгнаха от тука. Но неусетно, то няма, седем проверки от Държавна сигурност, и изселване, заплахи, караха да скачам от шестия етаж, но ти, като се вкорениш в Истината - няма прошка,вече че Той, Бог, заключваха ме по стаи, враг на държавата, документи. Но то, това не го гледаш въобще - ти, като се молиш, яко, и като знаеш как Учителя ще, и на човешки език, ще им разкаже играта, както и стана нали. Обаче, трябва да, вярата да е Тотална, ама и не само вяра - трябва и Любов да имаш, защото само с вяра... И Учителя ме научи в гората, че има въпроси, които се разрешават само с Любов, други обаче с молитва, други с воля, други с Мъдрост, но всичко това, Той те учи, и няма по-хубаво, когато Той те учи. Ако ти се учиш сам или други - много бавно, но когато се посвети живота на Него, Той започва да те учи. И след много години практики, какво ли не, накрая лекциите се разшириха и градовете. И сега имам отказани много градове и в чужбина. В Германия, много сериозно предупреждение, по всички правила - отказах нали, и никога няма да отида за пари. Едното място беше $3000 на час за лекция - никога! Аз ще отида за Бога и за Учителя, и той знае, че знам, че ще направи най-доброто за мене. Няма значение коя квартира, къде, но нямам време за чужбина и за други градове. Намалих ги, защото да не се преуморявам - защото сега правя тук много книги. А, с книгите ще докосна повече хора. Някой казва: "Ама присъствие, важно е да идваш". Не, защото то, който си чете и който е готов да разбере. Но много ме радват едни сестри от Стара Загора, и те ме поканиха там. Казва: "Мечтаем каза, къща има за тебе, само да идваш". Обаче викам: "Много съм зает". Те, като харесаха, много Старците, ги разпространяват. Там други от братството не ги харесали тези книги, така - не са за вас нали, както и да е. Но всичко е ставало, искам да ти кажа, крачка по крачка, малко по малко, в тежки дни, с Държавна сигурност, защото имало е случай по седем човека на куп - милиция, митница и Държавна сигурност. Сутринта рано вкъщи - той, ти, защото изнасях тайно по къщи, то, тогава беше забранено - по къщи, по горите, в Троян беше в някаква гора там, да не ни слушат, да не ни подслушват примерно еди-какво си, по села нали, тежко такова.

Но когато Бог е в тебе, Той се справя с всичко, но трябва да минеш през това, да се калиш. Така нали, Той, го иска! Всички обиски такова, документи, и враг на държавата. Това, то смешни думи са, но трябва да минеш, за да... да изпитанийца. И кръстосан разпит имах от тези седем човека, защото Брат Михал беше ми подарил един касетофон бял. Аз после го махнах, както и да е, но не беше регистриран в митницата там - и ти разпити, такова - само трябва да говориш Истината! После, знам, че те са бита карта, тоест, нищо не могат да ти направят, но кажеш ли една лъжа, вече силата на молитвите директно пада, и всичко свършва нали. Но то, няма как. Аз бях много чел тогава. Даже те, като влязоха вкъщи, казаха тука, е храм, тетрадките бяха наредени като войници, над 100 теми работех по Учителя и други книги, но главно беше Учителя, много четене и много практики. Те настръхнаха - така, даже единият път, единият каза, нарече Учителя - мошеник. Вкъщи, викам: "Във вас може да крякаш." Стар шеф на държавна сигурност, с негов подчинен - тука не! Нали, както и да е, и, ама аз бях направил тайните формули, и той станал да ме рита. Той се ядоса със стария - той не е, те после се поболяха почти всичките. Но когато си направих формулите, и този стария като тръгна да ме рита, и знаех, че формулата е страшно нещо - работи тотално. Младият го хвана и щеше да го удуши. Младият от държавна сигурност, неговият колега, така го сграбчи, че, както и да е. Той същия младия, след време, ме срещаше по улиците. каза: "Ти си, разбрах! Ти си специалист по религиите!". Викам: "Не се занимавам с религии!". Ама той, обаче, той нарече Учителя - голям философ. Казва: "Учителя!" Остана, едно, уважение. И след много години, имах един случай - там, един друг, който е бил в колата, долу ги е чакал. Каза: "Аз тогава не се качих, но сега казвам, мога да ти призная, след много години...". Той сега е в Испания. Там, нещо с Европейският съюз работи, както и да е. Каза: Ти си единственият човек, който този от държавна сигурност го промени. Казва: "Той беше твърд комунист, обаче, каза при един разговор с тебе, каза - тука има нещо!". Каза: "Този човек, както и да е...". Това, след много години, така, каза, върна се, излезе, каза: "Преобразен!" Каза: Няма да го забравя! Каза: Защото той е много твърд! Но то бяха, абе, трябва да се мине през изпитания.

Ако искаш нещата, трябва да се преживят. Всички тези изпитания, изкушения, трябва да ги тренираш. Изкушенията, аз още тогава разбрах, че те идват да им ограбиш силата, а не те да те ограбят. И Бог иска да минеш през тях - не да ги заобиколиш. И Учителят казва, че трябва да ги преодоляваш, не да ги избягваш - всеки може да ги избягва и след време ще останеш слаб. Всичко е тренировки, учение, практики и практики - цитатите настрани, нали. Караха ме един документ да попълвам там, и той ми диктува какво да... обаче гледам лъжа казва. Викам: "Това се отказвам". Казва: "Ще стане по-лошо за тебе". Нямам проблеми! Ти си пиши лъжите, аз не пиша такова нещо. След време стана по-лошо за тях. Държиш ли на Истината докрай! Един път казаха: "Трябва да се откажеш от това Учение!". Значи, да се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината и да тръгна по вашия глупав път? Ама, ние си говорехме много странно такова, на различен език. Те и много неща се случиха тогава, но, нали ти казвам, те най-дълбоките не могат да се кажат, особено в гората, защото те са между тебе и Учителя - насаме са, няма, Това където ви го казвам, може да бъде казано нали, защото е позволено. Но, иначе, Дълбоките неща, те си остават, няма, там няма споделяне, както и Самадхито и преживяване. То е нещо голяма тайна е, то ти променяш живота си коренно и вече, и да искаш да мразиш - не можеш. Да искаш да завиждаш - не можеш. Да искаш да критикуваш - ти нямаш вече такава енергия, такава способност, защото то се изтрива всичко. Миналото ти, всичко си отпада, което означава, че щом аз го мога, и ти го можеш, и всеки го може. Въпросът е дали ще се организират така с такава Любов към Учителя, а Той, Учителя, и Бог са, които заслужават - те са си Номер едно, няма. Човешките неща - те могат да се влачат хиляди години, милиони - и да няма резултат. Освен това, ние не можем да знаем, че Учителя всяко прераждане ще слиза в България, напротив, много рядко. Такъв шанс да слезе такъв Учител, нали, това е, който го е усетил.

Толкова много неща се издадоха, и има още за издаване.

Много, има. Има няколко сестри, които напуснаха София. Те даже в Русе питат: "Абе, как така продали си апартаментите и дошли заради лекциите?" Викам: "Ами да" И казаха: Ами и ние ли да продаваме?. Викам: "То си е ваша работа - той е по свобода.". Но някои стари от София дойдоха тука да живеят, да са по-близко до лекции ама така, имали си идея, нали. Тук, някои са от тях, а си работят за Учителя - то се дава. Едната е нашата Мария - вие я знаете. Тя е била певица в група "Шанс", много така успяваща група, авторитетна навремето. И такова, тръгнала към голям успех, обаче Учителя има усет за Чистата Душа. Още като я видях в София разбрах, че тука ще става ученик, постепенно и бавно. Той си я издърпа от бизнеса, от всичкото това, и така сега скромничка, тихо работи за Учителя. Посява се, на моменти й е трудно, обаче разбира, че тя сее за друг живот, продължава. То се дава, Той Учителя има око за тези души, те са доста така, в градовете така, които имат поне посоката нали. Идват всякакви, в София и Лили Димкова, много приятна Душа - такава Любов към лекциите ми, даже към тези мистичните книги. Събира кръг нали, да ги чете там и да слушат нали, даже и един богослов ходи там - този, как се казваше, забравих го, както и да е. Лилито много, тя каза: "Аз си общувам с Петър Димков.". То се дава, те са стари богомили с баща си.

И Коцето Калки идва на лекциите, ама той едни въпроси смешни там в паузата ми задава - го съжалих, нали. Китаристи, всякакви, йоги, политици - там имаше един от Министерството на културата, ама той обичаше Учителя. Така смесен, много, но има ядро от хора, които редовно, така, доста. Като изключим едни, които, те отидоха в Англия, така хубави Души така, знаят за какво става въпрос. Искат по-често, аз защото там лекциите ги направих два пъти в годината. Сега каза: "То все едно, каза, от едно прераждане на друго...", защото преди беше всеки месец. Викам: "То може и по-рядко.". И там една от братството е интересна, тя защото предизвиква много, нали, и те са я изпъдили там една, друга, са я били: "Как може?" Ама стават, тези от братството, ритали са я, драли се, защото казала е, че сте жалки и че нещо, май и срещу Учителя, й казала нещо - тя е такава, обаче е много хубава Душа, ако я видиш правилно, нали, но идва при мене и много така радостна. Защото аз съм я приел - нямам критика. Нали, един път ми подари увехнали цветя от един казан. И аз го видях, че е много красиво, защото тя иска нещо да даде - бедна, няма какво да даде. И така нали, е бедна, и видях, че така, че красиво е нали, защото това е желание вътре на Душата, нали, както и да е, те странни, идват ми там, и странни хора.

Но когато ти се даде свободно време, сега един брат има такъв, който една-две години няма работа. Викам: "Сега е време да покажеш как обичаш Учителя и дали голямото ти време, не да мислиш за работа, а да практики, четене, практики". Обаче то е лично и зависи и какво си посял от миналото. Но падне ли такова време, трябва да разбереш, че аз на времето мислех, че ще остана в гората до края на живота си. Въобще лекциите така не съм ги предвиждал, но се съобразявам с тях, и сега, виждам, че е много хубаво за душите, и като виждам как ме чакат там в някои градове, където ходя, тука много. Абе, така, атмосферата хубава, няма спорове, няма така, мирно, приятно. Който трябва, напусна, защото някой път смущават по-дълбоките Истини - смущават някои хора. Една сестра във Варна разбрах, скоро защо напуснала лекциите. Един неин познат, вика: Как той слага чип в микрофона, за да ни влияе и да ни приспива, разбираш ли? Хабер нямам от техника и няма да имам. И ти не виждаш ли, че другите не спят, нали? Ама, няма. Не, то... значи виж как се случва - ангелът я изпраща, за да ѝ даде шанс, защото тя е критична, да, и там, заспиването, умът да се разреди, да може да попие нещо, обаче, ангелът може да направи този жест, но не може да я задържи - той само ѝ прави жест да може тя да си разрежда кармата, явно има нещо хубаво в Душата, обаче тя се самоизпъжда, и той не може пак да я докара - то е много е лично, нали. Но Бог й е позволил и ангелът й е позволил - просто те правят опити с Душите. Ако се случи, ако се получи, ако... Но за мене няма значение, и довиждане става. И нали, добре дошла - пак става. Една жена, от 12 години от Варна, иска да се срещнем, и не може да се видим, нито на лекции, а хора от Финландия ми дойдоха, от Португалия и от Франция на лекциите тука и в София. Една редовно идва от Гърция, София и други, както и да е. То се дава, то не е, защото за какво да дойдеш, като си неподготвен, или няма да ти хареса разговора, или защото аз няма да правя компромиси? Ще ѝ кажа Истината, и то зависи коя е Истината - дали средната или Дълбоката, но има мярка там. Но е хубаво да работиш за Души, така и да виждаш все повече, че се пробуждат Души и отървават се главно от умовете си, защото умовете са опасното нещо.

Когато започнах да чета навремето яко Учителя, бях на 28 години тогава, сега съм на 60. Забравих и въздух, и дишане, и храна - хапвах по малко ама то, защото то те храни. Тази самата Любов, самата Мъдрост на Учителя, Истината. Нали, истинските книги нали дълго време трябва да си чел и други, да видиш разликата. Философите, където казва Учителя: "Ученото невежество - елементарни неща не знаят.". Нали, като ти се парализира ръката, нищо не може да ти помогне - мъртва Мъдрост. А при Учителя имаше някаква техника нали, с един конец, за 30 минути - парализата изчезна. Забравих какво беше точно ама, после в тежки изпитания, бях се върнал един път да взема малко, малко мед и дрехи ли беше, от вкъщи, малко пари ли, не си спомням какво беше, нещо дребно. И те ме следяха отсреща от блока, и с, дебнеха ме и в коридора нали, как ще... такова, защото аз с фенерче, и така, вътре, но правя една формула от Учителя, един брат, която ми даде, тя направо ги... и те се чудят как съм минал през входа, как не са ме хванали и как не са дошли навреме. И там, други, са ме следили, да ме гледат, като бухали - и да не ме виждат. Това е формулата, казваш я, ама пак трябва нали, да си верен. И те просто гледат и не те виждат, защото той Духа отклонява, погледа. Може да минеш, да се блъснеш в него и да не те види. Разбираш ли? Всичко зависи какъв Дух е в.. А, слепи духове има много. Както и да е, да, добре, желая ви всичко хубаво. До другия, най...