Дългът на ученика, за Мрака, Единството, края на света, потънкости, децата индиго

01.11.2006 г.

Аз ще започна с четири така символични въпроса като посока, идеята е посока, защото знаете, че в Дълбоките неща няма въпроси, няма отговори - нещо по-друго има. В предната лекция казахме там за Дао нали, че: Обикновения човек се привързва към външни неща, Духовния към вътрешния, но за Мъдрия и двете са илюзия. Казвам това, защото някои мислят, че много като практикуват, значи практиката е практика, само при едно условие - когато е вкарана в ежедневието и е 24-часа. Защото скоро един от Шри Чинмой, там ми обяснява - практикувал два часа, то прилича на Съботяните там, Събота, посветен на Бога - ами другите дни на дявола ли са? Значи или си Цялостен нали, ако искаш да навлезеш Дълбоко в Учителя нали, и в мистериите, въобще и в Учението. Щом си се отдал 90%, 50%, 99% или мразиш някой, нещо - един да мразиш, няма значение, човек, животно, каквото и да е нали. Или към едно Учение да имаш лошо мнение - това е достатъчно да нямаш връзка с Учителя, значи смятайте какво отдаване се иска, какви неща. Първият въпрос е: Какъв е дългът на ученика? Значи, не говорим за човека - говорим за ученика. Ученикът е по-дълбоко понятие. Какъв е дългът на ученика? Някой може да каже - практика. Учителя дава пример едни йоги практикували 15 години и станало по-лошо. Значи, практиката не решава нещата - има по-дълбоко нещо от практиката.

Да изпълнява Волята Божия?

Ами, за да изпълнява - трябва да я знае. Пример, питам те, знаеш ли я? Защото то е много тънко изкуство, да знаеш точно каква е Волята Божия за тебе, за твоя Път.

Трябва да я търси да я намери?

Да. Има и такива варианти и то многобройни, търсят цял живот - и не намерят.

Част от мисъл на Учителя е: Всеки миг, час и ден с мисъл, думи и дела, да прилага, дадените му закони.

Като думи е точно казано, да. Въпросът е вече, дали самият ученик се е въвлякъл толкова цялостно в нещата. Ако това се изпълни, ученикът ще го изпълнява и по време на сън даже. И по време на сън, ако се явят трудности - пак ще ги решава, ако е така въвлечен. Виж, както виждате и простичките въпроси нали, си имат много тънкости и не са, не е лесно да отговориш, защото то не е до думи даже, трябва да отговориш с живота си, с начина на живот, с начина на отдаденост, а това трябва да е узряло още. Аз знам хора, които са искали да си посветят живота на Учителя, и не се получава. Докато имаш нерешени външни и вътрешни въпроси, земни въпроси, духовни, полудуховни - ще остане само желание. Но, когато си въвлечен Цялостно - Пътя се съкращава, нещата могат да се постигнат за години, за няколко години или в този живот. Каквато и карма да имаш, според Учителя: Няма оправдание! За един живот, и 100 човека да си убил в миналото, и каквото и да си правил - всичко може да го заличиш, да го преобразиш, само за един живот! Такова сгъстяване може да има! Например, някои не искат страдание, ама голямото страдание е голямо съкращаване на Пътя - това ти е шанса. И, затова Учителя го нарича Голяма привилегия, това е да изпуснеш такова нещо да ти дойде - значи не знаеш, какво искаш. И освен това, ако Бог го е допуснал и Бог го е решил, това голямо страдание, или голяма трудност - това ти е шанса нали, още повече да възлюбиш Бога, още повече да разбереш, че Той те цени - това е вид Доверие. Както и Христос на кръста, и както и при Юда изпитанията там с Ал-Халладж, за който говорихме. Това е, да сграбчи страданието, да покажеш - имаш ли Любов или нямаш. Тука вече цитатите отпадат, кой какво е казал - тука става ясно, дали ще направи скокът? А това голямо страдание, големия мрак, той идва, за да се види твоята Любов, ще може ли да убеди мрака на това страдание и тежестта му, и да го преобрази или си си въобразявал, че имаш Любов. И тогава ще се случи и голямото Откровение, в това страдание нали. А, точно Откровението вече ти дава Вратата, Висше познание, Истинско познание.

Значи, какъв е дългът на ученика? Добре, аз ще ви отговоря. Той е пак частичен отговор, но едновременно и точен. Значи, да познае Истината, което означава и Бога, и Учителя - без посредници. Значи, това преведено, един от преводите е следният, значи: Може да ходиш, и на мои лекции може да идваш редовно, и на Паневритмия, и в братството може да ходиш - и да стане по-лошо. Но, ако се отдадеш насаме, искрено, с яка работа, формулите са само част от Истината. Яко проучване на, осъзнаване. Проучване означава - навлизане, копаене в себе си, все повече и все повече, това е доброволно - никога Учителя няма да каже: Увеличи си времето, увеличи си часовете нали. Никога няма да каже Учителя: Стани ми син. Или на сестрата: Стани ми Дъщеря - всичко е доброволно. Точно в това доброволното се решава това, което най-много иска Учителя. Всички други ходения са донякъде, имат нещо хубаво, където и да ходите, но това, там където никой не ви вижда и където Учителя ви вижда, значи там е голямото отдаване, то е доброволно - и там се решава, кой какъв скок ще направи в това развитие. Дали ще си заличи кармата, защото ако ученикът остане кармичен, значи пак нещо и с Любовта не е достигало и с, при такова Учение - нямаме право просто на... Учителя го нарича: Интензивен духовен труд. Кой, както иска да го разбере, кратко го е казал - Интензивен духовен труд. Това е.

Вторият въпрос е: Защо е важна истинската Любов към Бога? Може да се каже и, защо е важна Любовта към Истината, или Истинската Любов към Бога? То е друг подобен закон. Аз съм обяснявал много пъти, че не може да обичаш децата си, професия, народа, включително и живота си повече от Бога - направиш ли тази капитална грешка нали, или някакви лекции да обичаш нали, повече отколкото, просто значи има нещо Съществено - и там трябва да се хвърли цялата енергия. Другите неща са само упътвания, от които може да има полза, може да няма полза, въобще Истината, Учителя, Учението, те иска целия. Което означава, че ти трябва да вкараш Учението си в работата си, в съня си, в храненето си, в отношенията с хората нали. Една грешка в отношенията си към един човек - вече не говорим за Учение, говорим за цитати. Цитатаджиите са много, Учителя обаче иска ученици в това прераждане - сега, а не в бъдеще нали. Че на моите лекции в София взеха да идват все повече, освен някои стари, млади, от братството и от, и странични хора там, някакъв учител по Иврит, йоги някакви, музиканти, китаристи, такива от Сант Мат нали, от Йогананда нали, някакъв дипломат там нали, и те, с тях като говорим, става ясно, че те са по-отворени за всичко. Отколкото аз на братството ако взема да изнеса Дълбокото Учение на Мохамед - половината ще ме заплюят, а то е страхотна работа! На християни да говориш за Мохамед то е там още по-лошо!

А, ние трябва да сме отворени към всичко, защото Абсолютно всичко, Мъдростта на Абсолютния Бог от Абсолюта идва, включително и Учителя. И като се отдадеш на едно Учение истински - ще разбереш и другите по истинския начин, по Пътя ще видиш, че всички са правилни. Ще видиш, че на някои хора, които ходят на лекциите на Учителя, и са слушали и продължават да ходят, и на Паневритмия - става все по-лошо. А други, които са светски хора се учат от, както казва Хафез, значи той е научил Коранът като живот, а не като Коран. Значи, животът за него е Корана, и после е Корана. Значи, самият живот го учи, но понеже се е отдал на Истинско ученичество. При това положение вече, дали ще четеш Свещени книги или няма да четеш - ти щом си отдал така цялостно, той самият живот ти става Учител. Значи, има и такъв момент - светски хора могат да изпреварят духовни и Учителя го казва на едно място. Светските хора те, онези аз ги знам примерно, навремето карах библейски курс при един Агоп, там Адвентистите, ами той си остана само на ниво Библия, и продължава да е все по-ограничен, и не може да разбере елементарни работи. Това е пастор, той стана пастор на българия, пак се върна, скоро идва пак при мене там си поговорихме. Той си остава нали, само Библията, друг казва: Само Учителя. Всичко е Едно, всяко Учение е Велико Единство. Значи, съществува такова Велико Единство в нещата, такава Божия Воля навсякъде работи, че ако ти не можеш да обхванеш нали, и ако казваш: Само моето Учение правилно, само моите лекции, само моите това - ти загиваш! Значи, ти вече не може да четеш в оригинал нещата, и от самия живот, които ти идват посланията нали, не може да ги...

И говорихме, и предния път като нали, предната лекция, какво каза Учителя за дявола: Дяволът е дошъл, да ви спаси от самите вас. Конкретно, простичко казано. И Учителя казва: Ти си изменил на себе си. И тука вина няма, никакъв дявол - просто от тебе започват нещата. Дяволът само ти допълва злото, увеличава ти огледалото - да си видиш отклонението, а всъщност дяволът е другата сила на Бога. Значи, Бог пак чрез дявола действа, Той му дава силата, както казахме: Той разрушава рая, защото дава сила на змията, за това ще говорим там други лекции, че Бог иска да те завърне, всичко възможно прави,и със зло, с добро, само и само да имаш развитие. Значи, защо е важна истинската Любов към Бога?

Ами не, просто казано - това е Пътят, друго няма какво да се каже като... За да не се откъснеш от Него, защото Той е Създателя.

Да, и това е вярно. Да си в Пътя, ами ако се откъснеш, за да го познаеш още по-хубаво?

Възможно е да малко по, по-друг Път ще трябва да минеш.

А, иначе думата Път означава Дълбочина, и тя е идея. Значи, то не е някакъв Път, който нали - не е шосе. Не е вътрешно шосе, даже, то е идея за Дълбочина. Значи, Истинската Любов към Бога е важна, защото ще имаш Истинско преживяване с Бога. Това вече променя коренно нещата. В момента в който го преживееш реално нали, не е като халюцинация, не е донякъде. Значи оттам нататък вече, това е всъщност става въпрос за Гносис, откровение на Бога към тебе, ти трябва да си спечелил Доверието през това време. Не говорим за частично преживяване някакво, което все пак е, то е спирка, тоест продължаваш да вървиш, не му обръщаш внимание, дори и да е хубаво преживяване - говорим за Голямото преживяване, Сливане с Него. Тогава вече, че не може да мразиш - то е мярка, диагноза. Не може да завиждаш, не може да критикуваш нали, нямаш въпроси, и нямаш отговори, надрастваш доброто и злото, влизаш в Абсолютното добро, и всичко това става естествено, и една Пълнота имаш, и това вече и Учението нали, от там започва Учението нататък. Досега е било еволюция, значи сега започва развитието на вътрешен план, все по-дълбоко, дава ти се тласък. Най-лошото ти състояние вече е от сутринта до вечерта - радост, това е минимума, оттук нагоре вървиш. Няма, не се занимаваш вече с настроение, придобиваш вечното състояние, при всички условия, каквото и да се случи нали, потоп - тържествуваш, страдания - тържествуваш. Това е вече началото на ученика, и оттук нататък. Освен това придобиваш Висша енергия, която разрушава кармичната енергия - това е другият момент нали. Досега си имал една енергия, твоя не съединена с Бога, не съединена с твоя Център нали - сега вече се получава нещо друго нали, кармичната енергия вече отстъпва. И затова е важно това Голямото отдаване нали, защото преданост донякъде - няма да свърши работа, дори и да си редовен на лекции, на Паневритмии и при Учителя са ходили много хора, и Той казва: 30-40 години вървят след мене - нищо не са разбрали! Учителя го казва, не аз - буквално го казва! И аз мога да ви докажа, че даже и такива като Боян Боев до Учителя предани - не пречи да са изостанали, те пак ще си вървят, те си обичат Учителя нали, там си остава тази Любов, но това не означава, че си направил онзи Големия скок нали. Той се е подготвял за други животи, за да го постигне както трябва нали. Това е пак хубаво, такова е нивото нали. Писал е знаете книга за дишането Боян Боев - Учителя му се чуди защо я писал? Защото, той не практикува - събрал извадки. Николай Дойнов говори за живот на други звезди, защото чул от Учителя, не проверил - нямаш право да говориш. Мълчи си нали, провери ги нещата, и тогава ще бъдеш и в хармония и с Учителя и със себе си и с Бога и с Истината и вече нещата са по друг начин - съвсем друг поглед ще има за нещата.

Следващият въпрос е пак така той е от простичките, хем прости хем сложни. Какво е свободата? Някои мислят, че ако имаме разумна воля, ние изнесохме там когато говорихме за Лао Дзъ, така - разумната воля е началото на безумието нали, който смята, че неговата разумна воля ще е по-дълбока от Бога, че ще може да планира по-дълбоки неща - той много се лъже. Значи, най-различни понятия имат хората, но има истински понятия и привидни, по същество понятията са, различните понятия са - различни същества в човека, те са живи същества. Ние го наричаме понятие, но то е нещо, някакво живо същество е влязло в тебе и така си мисли. То донякъде може да е правилно, може да не е правилно, а може и въобще да не е правилно. Затова е важно да имаме някои правилни понятия като посока. Аз затова ги задавам тези символични въпроси, така за да може с време да образуваме Истински Ядра, Истинско Братство, а не донякъде. Всички, които ще съберем, да знаят какво означава отдаване на Учителя, отдаване на Бога, да няма компромис нали. Много хора са развалили свободата, и са я превърнали в робство. В начало е било дадена напълно, както ще видите, много същества, уж ангели, но са станали роби, което означава, че тя е голям Дар нали, от друга страна. Но тя показва по какъв начин трябва да избереш Бога, за да, тя да се осъществи, огромна отговорност, огромна даденост, и ако избереш някаква своя разумна воля - постепенно отиваш към робството. Както говорихме и за Майстер Екхарт например, той е постигнал тази свобода, защо? Защото той, за разлика от много други светци, не говори за Бога - а чрез Бога! Разликата е огромна! Такъв човек каквото и да каже, и разбираемо, и неразбираемо - е вярно. Обикновеният човек, който е извън развитието, каквото и да каже и хубаво да изглежда - ами няма дух.

Майстер Екхарт има много понятия за Бога, разнообразни някои изглежда си противоречат - и всичките са верни! Просто, защото той говори чрез, казва: Бог е далечна близост! Не тълкува, и то е така.

При сливането с Бога, идва свободата според мен.

Да, идва. Точно затова говорим за така Интензивен Духовен труд нали, голямо проучване, голямо отдаване насаме, където никой не те вижда, и където всъщност цялото Небе те вижда от друга страна, вижте същества, и в това отдаване - узрява сливането. Затова всеки ученик трябва да има такъв период. Аз преди време много харесах една сестра във Варна, която каза, дойде каза: Рядко ще идвам вече при тебе, защото много е ценно времето и искам да се отдам на Учителя. Викам: Много хубаво изказване! Не го изпълни засега, минаха една-две години. Нищо, то е подготовка след време да ми го каже, още по-пълно. И аз се радвам такива хора ако напуснат и лекциите всичко наред нали, обаче Голямото отдаване, там насаме нали. Тогава вече Учителя ще те види както трябва. Преди време се сещам една друга сестричка, така ученичка беше и тя така много хубаво изказване нали, донякъде така, не беше узряла напълно, тя ученичка беше: Кажи ми, кои са първо всички земни изкушения, искам първо тях да победя, после духовните! И така изредих й храните така, победи ги, после духовните така казах й по нещо, и тя започна. Всичко изпълнява нали, яко така започна с, но това е същество в нея се оказа, след време помагач, а не тя самата. И много такива братството е имало с течение на годините в много градове ги наблюдавам. Започва предано такова, няколко месеца, една година - после прекъсват практиките и всичко, отдадеността. Значи, това е Невидим помагач някой, или техния ангел или самата им Душа донякъде практикуват, но не са самите те напълно.

И затова след време, защото то, който е постоянен - той си увеличава тези практики и съблюдава адекватност в професиите си в такова тихичко нали, незабележимо и нали. И тя изпълни всичко, даже имаше едно славейче и вика: Какво да правим, то в клетка, не мога? Викам: Много просто! Отиваш и го пущаш! После майка й ме направи на нищо нали, обаче важното е, че тя изпълнява. Освободи го, след време тебе ще те освободят, защото и ти си в клетка нали. Беше започнала, но след време не устоя. Тръгна по подиуми и по манекенство, не знам какво. То не, че то е лошо, навсякъде човек може да вкара Учението, но когато вече не си цялостен нали, всичко става. Но това пак е хубаво тази грешка нали, да го наречем привидно отклонение, защото тя има едно наум, дълбоко в себе си. Това е подготовка нали, едно друго нещо се случи скоро с една сестра във Варна, така близките месеци. Дойде й голямо изпитание, голям мрак, голяма тъмнина, частично обсебена беше и идва така при мене, тя сега мисли, че с Учителя не може да ѝ помогнем, ние въобще нямаме идея да ѝ помогнем - тя сама трябва да направи скок. Това си е лично дело, личен подвиг на Душата, както и да е, молихме се там донякъде нали да издържи, да такова, не да ѝ помогнем точно. Мракът голям беше, тя не знаеше, че дали ще живее казва: И следобед не се знае дали ще съм жива. И аз я гледам така с радост, защото тя мисли, че не я разбирам, но както и да е. И след време дойде и вика: Да се молим, да се отложи изпитанието, защото няма да... Отложихме го нали, с молитви, и с нейното братче така. Сега скоро идва: Да дойде пак изпитанието, защото тя усеща, че там изгуби, да направи скокът в развитието, обаче всичко това е една подготовка за следващия път, когато дойде мрака - пак е точно нали. И обаче сега ние не, то не може да дойде, то значи това е участие на много същества, които ги наричаме - тъмни, а всъщност те са разумни. Които ти оказват голяма чест на куп събрани, на едно място мракът да е... За да се справиш със своето минало, със своята карма, която изглежда като мрак - и да направиш скок!

И затова Ал-Халладж казва: Това е Любовта, тя убеждава мрака и го отстранява, убеждава го да се отстрани нали, но тя вече има една частична подготовка, която е много важна. Само че сега ѝ казвам изпита не знам, това е Божия работа, кога ще дойде. Може да дойде след две години - тя сега го иска. Може след пет години, може след 10 години. Вече има не, защото те Бог да ги събере толкова много същества на куп, те си имат други карми, имат си други задачи, тези същества, други светове също атакуват, всичко в Името на израстването нали. Сега вече не ѝ остава нищо друго, освен да чака. И ще чака, няма избор нали, ще се подготвя, тя мислеше че е готова нали, но тези неща не са лесни така. Всъщност искаше и свободата, за който говорим онази другата свобода, Вътрешна, скритата където е без показ, но е постигната. И аз съм сигурен, че ще ѝ дойде пак такова изпитание - ще видим.

Свободата, значи тогава да си зависим само от Бога всъщност нали, всичко друго, всяка друга зависимост от други същества нали, по някакъв начин ти нарушава свободата. Докато ако си зависим само от Бога, би трябвало да си свободен. Защото Абсолютна свобода има ли? Да излезеш извън нали, Бога?

Извън Бога, вече Бездната. То е на друго ниво Старците, друга Свобода по-дълбока, но тя е много специална да. Значи, прав си точно така. Ако избереш, защото някой казва: Аз не се влияя от никого. Ами ти вече се влияеш. Аз нямам Учители! Еми ти вече. Учителя казва: Имаш Учител, това е Сатана. Щом се смяташ, щом не се влияеш, значи ти се смяташ ти за Учител. И ти вече пренебрегваш Бога и Дълбините си нали, вече нарушаваш нали. И това, което говорихме в предната лекция за Лао Дзъ нали казва: Аз никога нищо не съм постигал, затова постоянно живея в Дао! Точно това! Щом си постигнал, значи ти малко смяташ, че си постигнал нещо, някаква дарба. То е същество, казва Учителя което те е посетило, какво си постигнал? Ако те напусне това същество нали? Значи точно това, да не изместваш, остави Бог да работи нали, свободно без да смяташ че си авторитет някой, защото всичко е смешно авторитети и дарби нали - и в един момент, такива хора рухват. Значи, точно да се слееш с Бога, да си зависим от Него, и тогава вече Той ти дава твоята си свобода, според твоя характер. Защото всеки посветен си има един специфичен характер, той ще си остане с него, както някои Суфи, ако е изглеждал на идиот - той ще си остане идиот нали. Мъдрите идиоти, както им викат, но в съвсем друг смисъл нали. Но той ще царува по своя Бог, ще царува в Него по своя си начин. Няма да го видоизменя нали, което е, защото Бог се съобразява със спецификата на човека. Има такива Суфи, които са много странни. Постигнали са Реализацията Божествената, обаче живеят показват си само недостатъци на хората - добродетелите ги крият. Това е такава Школа, която специално така прави - така постъпва. Ти го виждаш в друга светлина черна нали, той вътрешно царува, подскача нали въобще, а добродетелите си ги показва само на Бога нали - всякакви такива школи има странни.

Значи, свободата това е - Непривързаността към нещата, към всичко. Значи, в това отношение и Майстер Екхарт казва: Откажи се от Бога, за да Го постигнеш. Значи, да не е от алчност, от желание, за да стане Любов към Бога, защото Любовта не е желание нали. Те и затова някои не може да го разбират нали. А, той се води от най-големите авторитети на християнството, но затова инквизицията го вика, защото значи: Откажи се от Бога, ако искаш да постигнеш Бога! Така го казва, тоест откажи се от желания, от алчност, от страст към Бога нали. Към Бога трябва да имаш Любов! Значи, свободата е точно тази непривързаност, не трябва да си привързан и към Учителя, ако искаш да Го постигнеш - и към Учението. Значи, превеждаме го на друго място, защото иначе ще стане да кажем като Вергилий. ей сега се видяхме скоро, много обича Учителя, но той е готов да убива заради Учителя! Издига го на най... значи Учителя е Святият Дух, Вечността - всичко е Учителя! Да, има и такъв вариант, и така е Духът на Истината и всичко - но не ставай фанатик! Нали, защото вече ако в името на Учителя убиваш нали, значи това е Свободата - Абсолютна непривързаност, и това е мярка, че обичаш по Божествен начин Учителя. Това е вече мярка за безкористност нали, мярка, Свободата е освен това нашата Яснота - Пълната Яснота и нашата целеустременост нали. Нашата Цялостна целеустременост. То точно това означава Целеустременост - Целия си устремен. Тогава вече той Бог ще даде мярката.

Последният въпрос е: Кога ще дойде свършекът на света? Много се говори по този въпрос. Аз не знам дали ще го включа в следващата лекция, декемврийската последната, но рано или късно, защото не знам още плана на следващата лекция, пълния план, но и за това ще говорим, оттук частично така го докосваме въпроса. Кога ще дойде свършека на света?

На кой свят?

Значи, и външния, който не съществува, и вътрешния, който го няма.

За всеки по различно време...

Може може да го наречем: Свършека на човешкия път, защото човешкото трябва да свърши нали, за да има свършек и светът означава - свършек и на времето. За нас да, свършека на човешкото безумие. Свят означава - време ограничения, човекът живее в свят нали, което означава, че Бог е създал световете като ограничение, поради определени отклонения.

А, има ли възможни варианти като причини за свършека на света? Дали, защото не сме узрели, и трябва да

Не, нещата стават...

Да прекратим определено съществуване, или защото вече сме стигнали определено ниво и трябва вече по някакъв начин да го, да тръгнем по друг път, който е по-различен от...

Да. Значи, нашият Дух е извън причините, и не зависи от причините. Значи, каквато и карма да има човека, кармата е свързана с някакви причини, значи според Учителя: Човек не може да се оправдава, че има карма, и затова не може да разреши някакъв въпрос примерно. Той е длъжен да надрасне! А, в Духа си, нашия Дух е извън причините, нашият ум - това е друго. Той освен, че има причини, той ги създава, и нови създава, но нашия Дух, Истинския Дух навътре. той е отвъд. Ако човек много дълбоко реши примерно днес насаме да си посвети живота на Учителя цялостно, той може да не може изведнъж, но той вече погребва причините. Направо ги отстранява, при едно Реално Истинско желание, горещо и започва вече старателно, искрено да изследва свещените книги и Учителя, формули, просто отдава се по един особен начин, и колко по-скрито, по-хубаво - да няма показ пред хората, пред братството нали, насаме нали. Тогава вече той погребва и причините, и света и ограниченията. Временно ще ги има - привидно, но за него ще са привидни, той ще ги погребе. И това може човек да го реши, защото зависи от него, и Бог няма да му го наложи, няма да му го заповяда - то трябва да изригне от Същността на Бога, тоест от Духа си, значи с Дух трябва да го кажеш. И промените започват от днес - Истинските промени. И ако по такова положение си имал някаква тежка карма и примерно някой трябва да ти прави бели, или да те убие, или някакви други пакости - онзи остава вече настрани. Иначе кармата ще те потиска по най-различен начин - онзи вече няма думата, защото ти си избрал не еволюцията, а развитието, разликата е голяма! Еволюцията, църквата, дългия път където казва Учителя: Там и вълците бягат вече от църквите. Където не са го разбрали, какво казва Учителя за църквите и го критикуват. Има към 16 книги критика срещу църквите, от свещеници, от не знам, ако ти, просто не знаят хората за какво става въпрос. Той Учителя им казал: Моята църква, това са моите мисли, чувства и постъпки. И те казват: Той се отклонява. Те не могат да разберат въобще подхода на Учителя, методите му. Един евангелист го пита: Ти познаваш ли евангелието? Учителя казва: Не! Аз го живея! Какво ще го познава? За какво ми е? То да не е за познаване? Един друг пак евангелист такъв: Ти спасен ли си? Намерил кой да пита, пита Учителя! Няма от кого да се спасявам, Аз живея в Любовта в Бога! Но той горкия не знае въобще къде е отишъл. Че всякакви въпроси са му задавали на Учителя...

Той може да дойде да допуснем примерно, че е физически свършек на света, това не означава свършек на света. Защото ти си оставаш със същия характер в другия свят. Човек като умре си отива със същия характер в другия свят, със същата си, със същността си нали. Някои чакат Христос външно - няма да дойде, много ще има да го чакат. Той външно дойде един път, явно нали. чакаха го и не го познаха - няма смисъл да идва по този начин. Но да допуснем, че дойде външно - нищо не може да премине, то човека ще го приеме, ще му се зарадва нали, нищо не върши това. Нещата са винаги все по-на Вътрешен план - там се случват, там се случва израстването, там е Учението нали, там е Учителя, всичко е там. Да не говорим, че от друга гледна точка свършек няма, защото нали, то винаги има начало. Ново начало - край няма, какъвто и свят да свършва, каквото и посвещение да постигнеш, то е все начало, все едно влизаш ново начало. Така, че от друга гледна точка въобще, и затова Даосите казват: Началото е Безначално. Простичко казано, един вид прости неща, те нямат начало, нямат край, оттука има една идея, заради която...

Добре. Така че ще ви го кажа като... Значи, кога ще дойде свършека на света? Там където се е случило Съкровеното рождение - дошъл е свършека на света. Това Библията го нарича Второ раждане. Значи, от там вече понеже ти ако си влезеш в това рождение, вече умират желанията - остава само Любовта към Бога, докато има желание, има време, има свят, има ограничение. Щом влезеш в Любовта, свършека е вече... Което означава: Ако в човека има време, има свят нали, има желания и т.н.. Така, това бяха моите така условни въпроси, ако вие нещо имате да питате доколкото мога. Макар, че един Учител от Атлантида, за който ще говорим на следващата лекция казва: Не търси добри съвети, защото ще ограничиш Мистерията в себе си. Значи, тук не става въпрос за лоши съвети - даже и за добрите. Учителя Мелхория от Атлантида, той е .. Ще говорим за него, ще имаме много лекции, защото той е нещо... Понеже хората в света, все търсят съвети нали, обаче после се разочароват.

Реклами. Част от света.

Аз се сещам за Учението да, че според Учителя, ако се рекламира едно Учение афиш и такова - вече е нарушен закона на Свободата. Той Учителя е казал: Стани Извор, и хората ще те намерят. Много просто го е казал обаче, колкото по-големи афиши - по-лошо, колко по-голяма реклама. Или казва Учителя: Колкото повече лекарства за една болест... Значи, едно лекарство ако не може да свърши работа, значи другите... Търсят се заместители, всякакви варианти - означава, че все по-неспасяемо. Освен това, то няма какво да се лекува... Има само едно лекарство, което то е предвечно. И Ал-Халладж го нарича, или този Атлантския Учител беше: Истинността! Това е, което лекува! Всичко друго, с което се занимаваш нали, то ще те лекува частично, и ще те залъгва, докато разбереш някой ден, че нали това, което трябва да те излекува е да се влезеш в Истинността на нещата. Оттам нататък вече, да не говорим аз познавах лекари преди време които, той се радва. той пише фалшиви рецепти на хората, съвсем други неща, страшни, всякакви неща има в този свят. Не му провървяло в живота, преживял тежки неща, и по този начин си отмъщава, всякакви...

Да ни разкажеш за драконите?

За драконите, да. Ами то е много сложен въпрос, ами те от друга страна драконите означава - Първичните хора, Боговете, като понятие нали и означава онази Първична сила, която човека е изгубил - пак стигаме до Любовта като стихия обаче вече, и в началото там ако си спомняш, да, ти си на лекции там. В началото тази сила са я ползвали разумно, и са се обединявали с Мъдреците, помагали са им, съществували са реално нали, като Стихия, защото енергията може да облече всякакви форми, и след време и други форми ще има - няма никакъв проблем. Въпросът е, тя как служи на идеята, и в начало тяхната стихия е била в сърцето, и правилна е била, после като се премества в устата и започват да изпращат огън срещу враговете си. То, врагове няма, ама нали въображението може да ги създаде, и вече изгубват, и всъщност това са падналите хора, паднали дракони, които трябва да си възстановят Любовта, Чистотата. Защото чистотата е тази динамика, която създава дракони. И затова и в Библията има един случай там, то по изключение нали, двама ангели разпиляват една войска от близо 200 000, защото Бог в тях може да развие страшна динамика. Чистотата е страшна сила! Всъщност тя е дракон! Чистотата е дракон нали, ако трябва и така да го кажем - пак е правилно. И първичната овца, казва Учителя: Имала е такава чистота, че като тропне, казва Учителя - и вълкът бяга. Обаче след време като изгубила чистотата - вълците я нали, нападат я, правят я на парчета, докато тя си върне... Да размишлява в другия свят, да си върне чистотата, значи по-голяма чистота от по-голям дракон от Абсолютната Чистота нали, в този смисъл. Иначе същества от Мистериите в Първичния смисъл нали, заедно с Мъдреците ходят по мисии, по задачи в различни светове, къде да помагат, къде да изпитват, къде да разрушават нали, но те разрушават чрез Бога, както казахме на предната лекция, значи злото, дявола - това е част от Бога. С тази част Бог руши. а със Себе Си - Бог гради с Целостта си нали, с пълната си сила. В Китай буквално Боговете ги наричат дракони.

Вие бяхте казали, че драконите са били дракони-орли.

Да, и във вид на орел нали, Първичния Орел също е голяма стихия, затова може, затова от 3 километра може да види примерно нещо в песъчинките, и може да види риба, даже съм чул и за 5 километра, имало варианти май на 13 километра. Да видиш ти малка рибка в морето, и да отидеш с такава мисъл, с такъв магнетизъм нали, голямо като идея за виждане нали като. Освен това то е, Учителя казва: Риба, която не може да живее във водата - трябва да отиде в другия свят. Която не обича водата както трябва нали, или която, или която надраства този ограничен свят - тя трябва да отиде в някакъв тиган, там да отиде в другия свят, пак да продължи, това е нива на съзнание. Не може в Учението примерно, ако имаш някаква голяма трудност или скръб нали, да се оплакваш, да таковаш, просто Учението няма такъв подход нали. Трябва според Ал-Халладж, той казва: Научи скръбта си да свети! Простичко нали, какво има да разправяш и нали, че е тежко, че е такова, щом ти е тежко, значи Бог ти е изпратил тази тежест, да се научиш на нещо важно нали. Тя е, това е жест към тебе към, ако го разправяш на хората - става още по-лошо.

Може ли да задам един малко по-страничен въпрос?

Да.

Имам един приятел, който в момента е в Индия, учи там, и понеже общуваме по интернет, и поставих така въпроса. Разпространението на словото на Учителя в Индия. Защото той коментира разликата между расите, че се усеща на едно по-дълбоко ниво. Трябва ли, възможно ли е, как? Какво е вашето мнение?

Ами всичко зависи от това дали той ще приеме това нещо с Пълнота, иначе частично ще каже неща, а частичните неща, частичните истини са най-опасното нещо. То е както, когато не си отдаден изцяло на Бога, не си постигнал реализация, и минаваш за авторитет или се правиш на авторитет, или говориш. А, който е постигнал - той няма как да е авторитет, защото той е постигнал Нищото, част от Нищото - той е, неговото малко нищо се е сляло с голямото, и той говори по определени закони. Тъй, че ти ще прецениш дали той е готов да, защото той трябва да е готов за да не... Аз имах много предложения за лекции в разни държави. Спомням си в Германия там, ами той горкия, няма как да стане, искаше да организира, но той разни други намерения имаше, печалбарство каза: Трети, всеки трети германец е луд. Такъв човек може ли въобще да нали, в Англия сестричката, тя се ожени, откакто се ожени - всичко се промени. Хайде в Америка ме поканиха, нямам нагласа, но става въпрос, че тука има доволно достатъчни неща - след време ако трябва ще отида за малко. Но, значи не може, който не е подготвен, това твоето желание е хубаво като идея, но ако той е подготвен и ако той го приеме с Пълнота - тогава ще има някакъв малък резултат на първо време. И след време вече...

Относно човека го разбрах, благодаря. А, относно тази различна духовност на културите на расите изобщо, защото съществува, не знам доколко може да се направи превода или то пак зависи само от човека?

Значи, винаги нещата се свеждат лично до човека - разлики няма. Значи, влизайки навлизайки в Бога, ти не може да виждаш различие. Значи така, както велики неща е казала Древна Индия, Упанишадите, ние сме изнасяли няколко лекции, нещо Учение за Духа в най-чистия вид! Повечето Учители анонимни, някои с имена - няма значение, той щом е преценил да носи отговорност нали, или нещо друго. Значи, просто Учението за Духа е универсално на Древна Индия, много специално на Упанишадите, нещо което не може да се пипне с пръст. Учението на Мохамед също е, всичко, което е казал: Превърни страданието си в райска градина. Търпението е половин религия. Моето единствено Вътрешно състояние Истината. И много неща такива казани. Точни, кратки, ясни. Значи, докато човек живее в ума си - има различия. Заживеели в Духа си, в Чистотата - няма различия, няма народности, няма ограничение, няма българщина, няма там нали, няма народи. Просто от третото око нагоре - няма нации няма, човекът е отворен, всичко е Единно, Едно семейство, Човечеството, но нивата нали на хората вече правят да има различие. Правят различие и в самото братство, нали, защото нивата са, значи не е само други учения. В самото братство в София са разделени на най-малко на 12 парчета, в Русе на 6, но и това си има своя красота. Всеки си търси хармоничното място, хармоничния човек, групичка, да може да се развива, и след време като се пречисти - Учителя много лесно ще ни обедини, кога сме готови. То няма нужда от усилие, то просто ще стане! А, когато не сме готови, ние можем да си говорим цял ден нали, няма. Сега в Русе се радвам, че така там са на пет-шест парчета, може и повече, едната сестра ръководителката каза, абе радвам се, че тука идват всичките на твоите лекции. Може би нещо да ги обединява. Зависи пак, пак зависи от онази личната работа нали но.

Единия път имаше някакви духовно там общество, които ми забраняваха, стояха на врата и не пущаха хората нали, защото съм бил опасен. Тогава дойдоха най-много хора на лекциите, пак е значи... Нещата просто стават нали. Искаха там да обявят по радиото, че ще пристигам в Русе да дойдат повече хора, онези казаха: Не можем да обявим, не можем да го поканим, този е конкуренция. Значи, какво да говорим. Ти ако не обичаш Душите, не работиш за тях. Щом мислиш по този начин нали, защото и той се водил някакъв, да го наречем духовен Учител. И много хора го напуснаха заради няколко ей такива постъпки, защото те показват всъщност той, аз ако дойде някой конкуренция - може само да се радвам. Защото, то конкуренция няма, тя думата тя даже и бизнесмени, за някои бизнесмени е приятно да имат конкуренция. Даже и бизнесмени, не говорим за нали, за духовни неща - тя тази дума въобще.. В ума има конкуренция - в Духа няма. В ума противоречия - в Духа няма. Значи, ако живееш на ниво ум, противоречие ще имаш и със себе си и с другите, и с кармата си, с всичко. Ние обяснихме: Кармата е силна, защото е справедлива, обаче Любовта не е силна - Любовта е Могъща. И като се отдадеш на Учението както трябва - Любовта ще я погребе. Самата Любов е също дракон - стихия. Такъв човек, малко или много има в себе си нещо от, значи, Словото му е така - мълния. То е, това е драконово качество нали, хората го усещат малко или много, защото там има друга вибрация, ако той я включи нали където трябва нали, хората разбират, че нямат че тук не става въпрос за обикновен човек, а за необикновена енергия - тя точно от Любовта. И тя го прави да е, можем да го наречем - тази енергия е дракон, тази Чистата, Първична енергия.

Ами ако искате това да е за днеска, догодина сигурно пак Ноември месец, защото така е най-удобно за Толбухин, защото нали много градове, и така гледам, така да ги съчетая. Още не може да определим датата отсега, но там Юни, Юли другата година, ще уточним така. Мисля, че няма нужда от много дълги разговори, нито от съвсем кратки, така мисля, че нормално си поговорихме. Не държах догодина да ставаме повече хора, да се увеличават, както и на лекциите не държа, аз ако правих реклами, щях да имам десетки хиляди, аз го знам нали, сега имам около 1000 човека и гледам да ги съкращавам. В смисъл такъв, че изискванията растат. Е, ако се увеличат от тази гледна точка нали, това е вече повече от благословение така, които изпълняват нали, около 1000 човека са спокойно може да станат след време по-малко, после още по-малко, защото изискванията са в Учението - винаги ще бъдат големи. Добре.

Още един въпрос. Какво е посланието, което носят със себе си децата индиго?

А, там където беше станало в дискотеката Индиго?

Не не. Говоря за децата индиго, това поколение деца, които се раждат на земята от 1985г. насам. Носят такава индиго аура, затова им казват децата индиго.

И да, да.

Интересно е да се знае какво...

Значи, аз друго мога да ти кажа защото да, чух за тях там някой беше ме питал. Значи, самото очакване на послание е грешка, защото те нещата са се случили в нас отдавна. Примерно Бог в тебе ако те питам, чака ли послание от някого, който да въвежда хората, или да ги учи, може и много от тях да се окажат нали, неточни. Нищо, че може да носят нещо в себе си, но в новото време да не могат да издържат на изискванията на Бога. Може други да предадат нещо, но всъщност няма какво да се предава в Дълбокия смисъл, защото той вече е в нас - ние Духът го имаме. Значи примерно, ние сме безсмъртни - и нищо не може да направим по този въпрос! Просто нямаме избор! Може да се самоубиеш, но не може да умреш. Нищо не може да направиш, просто сме безсмъртни. Така, че няма по-голямо послание от което, примерно от Бездната. Защото ние сме произлезли от Храмът на Бездната, даже не от Бога нали, защото и Бог е произлязъл от там. Аз го обяснявах на една лекция там с подробности. Няма послания! Значи, това е най-голямото послание. Докато има разни послания, на народи, на хора, на мъдреци - нещо липсва. Докато чакаш нещо, може да кажеш на твоя Бог и на твоята Дълбочина на твоята нали, може ли нещо да предаде на твоята Искра, където Майстер Екхарт обяснява: Искрата е, нашата Искра, тя е есенцията на Духа. Още по-дълбоко самата с... Значи, тя не се нуждае, казва Майстер Екхарт: От Бог, от Единство, от Отец, Святия Дух нали, Син, не се нуждае от Божественост - смятай за какво говорим! Значи, колко, накъде отива - тя няма нужда от тези неща! Тя желае само Бездната, знае откъде е произлязла, и само за това мисли. И добродетелите ограничават, и Бог я ограничава, и тя иска да се върне - това е повече от послание, не е даже послание. Ние затова, това Учение за Искрата, го изнасяме на части, защото и то е опасно, за умствените хора, но нашите хора така свикнали са на лекциите така, и като цяло има 90% ги възприемат и на следващата лекция, пак ще имаме малко за Искрата, но така по малко, защото...

Аз исках само мъничко да добавя, към това, което той каза, че за тези индигови деца се говори нещо от рода на, казвам от рода, не мога точно да... Като Христос например нали, като спуснат допълнително усилваща енергия ли? Нещо...

Виж сега, ако човек се нуждае от усилване отвън да дойде, той ще изневери на вътрешния си Бог, значи ти трябва да се самоусилваш, ти трябва да се самовдъхновяваш, ти трябва да постигнеш Вдъхновение, а не да чакаш назаем вдъхновение където сме го обяснявали, или това където обяснявах на една лекция в София, за тишината, за. Той е отишъл на Рила в някакво хубаво кътче, и много се е успокоил. Обаче, това е тишината взета назаем, това е... Както и вдъхновение взето. Някой поет му дошъл един ангел, написал - ти трябва да имаш собствено Вдъхновение, а дали ще дойде ангел или Учител - той ще те, той ще го доусили, но ти трябва да си изработиш, тоест да познаеш себе си. Оттам нататък ти няма да очакваш, ти вече ще проявяваш в, което е правилното и което е най-дълбокото. Какво тези деца ще усилят, какво ще кажат на Бог в тебе? Значи, ако ние живеем с тази идея: Бог в нас. Без да критикуваме никого, нито ако критикуваме някой, критикуваме Бога, критикуваме себе си - критикуваме Бога. Без критика, където казва Учителя: Работа и мълчание. И то такава работа където досега не сте я работили. За да може след време да не очаквате, а просто Бог във вас да се проявява нали.

Освен това, то има и такъв момент, какво добро може да направи един човек на един архангел, на един, на едно висше същество? Пример: Защото много хора искат все добрини, те като отидат в другия свят - няма на кой да правят, и увисват. Значи и доброто увисва, обаче Бог в нас и Духът в нас, Есенцията в нас нали, тя е Същността - от това по-голямо послание. Освен това, те да допуснем, че дойдат много такива Христос съзнания, както и то и Буда съзнание означава също това, и Кришна съзнание, но да допуснем че дойдат, ами то хората са неподготвени, и те още повече ще се объркат, защото то поначало Учителя да каже, само Учителя е казал повече неща, отколкото трябва. Значи, няма какво да говори повече. Няма нужда и да идва и Той даже, защото Той е минал мярката - чакат се истински ученици.

Не е ли свързано с темата за свършека на света? Нашият тип съзнание трябва да си отиде и наново да се...

Точно така, това новото съзнание, то е новото раждане, то е второто раждане, нали, ние трябва да погребем старото съзнание. И затова аз съм обяснявал, значи в миналото поговорките българските, донякъде са вършили нещо, изглеждали са добро - сега всички са изостанали. Всичко наред нали, като изключим я има пет-десет поговорки във всички български, и на народите говоря нали. Но има някои Атлантски поговорки, има някои там изнасял съм Африкански, Индиански, които още важат - нещо в тях не остарява - защото Дух има.

Той нали Учителя това казва, че около 40 години е работил върху българската народна музика, за да я повдигне. Защото тя е излязла от светилището, ама вече се...

Да, и Той донякъде я повдигнал, но сега не пречи тя да се разваля, защото нали и фолка, и това нали, както виждаш - това е по-масово нали, и по време на Учителя не можа да се наложи Паневритмия, хем с неговата сила и сега не може, ако влезе в училищата ще стане по-лошо, защото няма готови съзнания - те ще я развалят, те ще вкарат нещо съвсем друго. Освен това Паневритмията е само една малка частичка от Истината, тя е който смята с Паневритмия да постигне Бога нали, или Учителя, или Истината - той се лъже. Или с музика, или само с молитви, или само с четене - нещата са много Цялостни нали.

Когато се постигне от едно място, става много по-лесно за другите обаче. Дали ще бъде музика, паневритмия, молитва, отдадено служение, няма значение.

Да, но това място трябва да е хубаво избрано в това време сега, то не е, значи то трябва да е - победа над изкушенията казано. Защото може да играеш каквато си искаш Паневритмия, може да идваш на лекции, каквито и лекции да слушаш, може да четеш много, но там има нещо Съществено, защото никога няма да ти се даде Пълнотата и Истинската Мъдрост, и затова и Самият Христос минава през изкушения! И всъщност там е ключът на Учението. Докато се изкушаваш, ти не може да бъдеш - с каквото и да се занимаваш! Значи, няма да се получи, значи има това е част от предварителния Път, който трябва да преминеш, за да се получи Целостта. Ако Христос не беше победил изкушенията, той нямаше да получи Мъдрост и няма, и Бог нямаше да му даде Себе Си. И това е задължителното, през което той минава, но понеже издържа, побеждава и му се дава Мъдростта. Да, на по-ниски нива си прав нали, защото трябва човек с нещо да се занимава, то е вид подготовка далечна нали, след време ще му помогне в друго да се пренесе нали, но все пак то означава, че не е избрал Същността, не е могъл да различи. Защото да избереш Истинолюбието е едно, а да избереш лекции паневритмии, отдаденост на музика, на хубави песни даже, даже на изчистена музика - си остава второстепенно, и винаги, защото Истинолюбието е нещо друго. Там ще ти се наложи и да умираш за Истината, защото Учителя казва: Седем пъти ще ви прекарам през огън, когато избереш Истината! Но то е вече друг момент, той е вече чест, уважение към тебе, доверие към тебе. И то е най-хубавото, което може да ти се случи - за да стане скок.

Просто трябва да започне отнякъде просто затова...

Да, не трябва като, но постепенно човек трябва да си усъвършенства изборите и намеренията, вътрешни, тайните намерения. Защо еди-какво си го прави - коя е целта му?

То по това може да познаваш докъде си стигнал всъщност.

Да, да, мярка.

Май сме в началото, да ви кажа. Няма начало, няма и край, за себе си говоря.

Ами и най-напредналите, не са ли в някакво начало? Ами Учителя не казва ли накрая на живота си за такова Велико Учение, такива неща казал да не говорим, какво е премълчал казва: Свърши се една микроскопическа работа. Смятай значи, просто на друго място такива неща казва за Любовта, няма такъв Учител който такива тънкости да е говорил, и казва: Аз не съм започнал още да ви говоря. Става въпрос за Любовта като Принцип, където е за дракона където говорихме - Любовта като стихия, защото хората такова нещо ще го превърнат в...

За Любовта Учителя казва, че е нещо което ние не можем да си го представим даже. Аз поне, така го усетих нали, от много неща, но нещо което мислим си го, по някакъв древен начин ама нещо, което изобщо не един вид, не е лъжица за нашата уста.

Тя е Бездна нали, тя е подобна на Истината и тя не може, значи там няма обяснение, особено Любовта като принцип - четвъртата степен, но може да се преживее. Но когато я преживееш, казва Учителя, пак не може да я разбереш, но вече става, това е вече важното за ученика - коренна промяна на живота ти, вече си съвсем друг. Понеже си я преживял, като сливане с Бога, тя е и самия Бог, но тя е по-дълбока защото е Бездна - няма форма, няма това казва, че истинската Любов няма обекти, не може...

Учителя е казал, значи не трябва да търси дори и смисълът в нея, защото тя е по-дълбока от смисъла. Има ли смисъл, има съдържание, има и форма - ограничава се.

Смисълът е отвъден, да той отива към Бездната.

За една най-малка форма на Любовта, за да се облече в една най-малка форма, трябват усилията на цялата вечност казва трябва да се извършва за да стане това на една малка форма. Казва: Нямате си представа тази идея колко е дълбока. Така буквално. Имайте такава една идея нали.

Да, точно така, изключително Дълбока идея.

А, всъщност в най-дълбокия смисъл нали Любовта, Мъдростта и Истината не се различават в смисъл като проявление са някаква йерархия нали казвате Любовта...

Те сега са, изглеждат разделени, както да кажем в човека ума, сърцето и волята. Даже при обикновените хора нали, всеки пътува в различна, ума в една посока, волята третата нали до, а при ангелите е цялостно. Значи, те нямат разделено ум, сърце и воля е Спонтанно, Цялостно ядро, защото самите те са Цялостни. Значи, такова нещо е Любовта, Мъдростта и Истината - ядро. Но, в момента е по-удобно в този свят така да е, за да може някой да избере Любовта - Мъдростта е тежка, по-тежък Път, Истината и тя е много труден Път. За него казваше: Има други епохи - Учителя. По-мекия, още по-лекият път е доброто нали, макар че то може да заведе и до зло. Зависи пак от намерението на човека. Значи, той може да върви по пътя на доброто, и да го надрасне, да влезе в Абсолютното добро, а може и да го изкриви, и да се върне в злото.

То е за нас всъщност... Да, защото на едно място се казва нали, имали нещо високо, Любовта по-високо, Мъдростта нали, по-високо Истината. Обаче, явно това са някакви проявления такива, нали за да може да го разберем ние.

Някои вървят по Пътя на Мъдростта но са избрали, постигнали са в миналото Любовта, неизкушаемата Любов, и те могат да си позволят, да вървят по Пътя на Мъдростта и им се дава нали. Други вървят към Истината, изключително концентрирани, но след като са извървели онези пътища, за да може да имат основата нали. Защото, без Любовта ти - Мъдростта ще стане суета и ще стане, тя ще те погуби нали, ако няма в основата си Любовта. Така, че Любов без Мъдрост е фатална, но и Мъдрост без Любов е фатална. А, Учителя казва на едно място, че: Любовта всякога има стремеж към Мъдростта. И това е мярката й нали, че нали Истинската Любов, другата вече тя има други стремежи, към знание, което означава към падение, или към земни желания - тя вече там вече даже не говорим за Любов, но условно някой път го използват хората. Тя една сестра в София щеше да пътува в Македония и ме свари в една книжница каза: Кратко, само едно нещо искам да те питам, какво е Любовта? И те оставям, няма повече! И викам: Добре, щом е много кратко и кажи ми там коя от книгите си харесваш. Викам: Не мога да ги рекламирам, нито искам там нали, избери си които искаш. Ама все пак ти ми кажи! Добре, казах й - Учителя за Дълбокото. Малко като пита за Любовта и викам: Добре, най-кратко ще ти кажа - Любовта е Бездна! Нали, тя така замълча: Е, довиждане. Довиждане. Не може, това е няма дъно, няма начало, тя произлиза от Бездната. Там нито начало, нито край, нито смърт - такъв човек няма нужда от безсмъртие, тя е по-дълбока от нещата от Духа си. Той Духът не се нуждае нито от смърт, нито от безсмъртие - той все отвъд, това са все негови ограничения. Безсмъртието донякъде важи за Вечността нали, но в Бездната, за какво ти е безсмъртие? Там е Безпределност - съвсем друга мярка.

Където казва Учителя: От цялата Библия, достатъчно е един стих да разбереш - другите не ти трябват, Бог е Любов! Това, ако разбереш, може вече - може да не четеш. Но, за да го разбереш, трябва да си жадувал трябва да си преживял на нива, трябва да си умирал за Любовта - по правилния начин нали. След време тя си влиза в тебе и става твое естество, както си е било. Тя е нашата най-дълбока Същност, като изключим Бездната, защото там нещата вече нямат думи, тя е качество на Бездната, но самата Бездна е по-дълбока, както е Бог е Любов, но е по-дълбок от Любовта. Но така или иначе, не може да се обясни, може да се обясни Любовта само в човешки училища, в земни. Те могат да говорят много за Любовта казва Учителя, обаче казва: Когато стигне въпросът до ангелите, ангелите не коментират Любовта, не я говорят. Те са готови да умрат за нея, но не да я обясняват, и затова те печелят, защото те разбират. Значи, те превръщат, стават жертва, и я разбират, или при суфите както е, значи те не говорят, а я проявяват, и тя ги учи. Любовта ги учи, но те не понятие, не цитират, те я проявяват, те я живеят, и тя самата ги учи. И това е най-правилният метод нали, а не цитати, понятия, определения, какво е Любов? И Учителя е говорил много за Любовта, но те са все условни неща, но донякъде трябва да са казани, защото ето примерно Любовта превъзхожда всички знания, Любовта превъзхожда съдбата и много подобни неща хубави нали ценни нали, но те са въведение.

Те са нагодени явно така за ума по някакъв начин, защото като ги прочетеш от една страна си мислиш че ги разбираш, ама всъщност някакво разширение усещаш, не толкова нали, че нещо дефинирал, колкото така...

Целта е да разбереш по-дълбокото, което не го доизказва, неразбираемото в нея, защото тя си е нали, тя си остава неразбираема. И който иска да я разбере, той иска значи ограничение, иска да я ограничи, а тя не се поддава, защото тя е безпределна нали и вечна, няма как да я вкараш в. Но Майстер Екхарт каза, и в Библията има такъв стих: Любовта носи смърт! Толкова, и Любовта е по-силна от смъртта, казва. Тя е по-силна и от живота.

Може ли да има пълно разбиране без преживяването?

Не, не. Преживяването осмисля разбирането, и го качва на друго ниво, където вече даже и там където казахме няма и смисъл нали, хубаво го каза нали, защото точно го е казал Учителя. То при Суфите също и при Даосите. Те не търсят смисъла, защото той самият е смисъл, той го проявява, значи самата ти всъщност - ти си смисъла. А, не да търсиш някакъв смисъл.

Да, то на предни лекции го казахте, че на външен план Бог е смисъла на всички неща, обаче на вътрешен то даже е над смисъла то няма смисъл... То е ограничение, долен свят който, не може да се.

Ограничение е. Тя затова Любовта не е логична и които искат с логика подхождат към нея - тя ги съкрушава. Самият живот не е логичен, някой иска, тъй, тъй да си го уреди - нищо не може да уредиш. Ако се отдадеш на Бога, и на Божествените неща - друг ще ти ги урежда, защото някои все си устройват живота и вие знаете там какво Учителя казва: И от 8 000 години, гробищата са пълни с осигурени хора. Все са осигурени, и нищо няма да осигурят. Ще продължат да учат уроци и пак, а на друго място Учителя казва и затова земното осигуряване, значи включително : Вие сте осигурени от преди 250 милиарда години. Обаче понеже не следваме, Същността, не сме отдадени на Същността, и затова не може да го разберем и водим някаква борба за материално, за осигуряване а то нали той Бог е осигурил цялата вселена и мравуняците на хиляди километри, за всичко се е погрижил предварително, по толкова много време, докато нали ние го гоним, защото сме, не живеем по Същността и по Истината. И гоним нещо, което и все се осигуряваме, и то няма да се получи, защото дори и някой, той милиардер има неосигурени. Където един се самоуби преди време, нали има всичко? Басейни, жени, коли нали, храмове си построил там 144 стаи нали, обаче вътре е празен, той ще гони да се осигурява, защото се осигурява по неправилния начин. То, той всъщност е постигнал фалшивия успех - истинският успех е Пълнота, Истинският успех е Любов към Бога! Нали и голяма отдаденост, това е, това, това ти носи Пълнота, независимо дали си беден или богат. На такъв човек, ако му падне бедност, той тържествува той изважда от нея хубавите качества, ако му падне богатство - тържествува, защото не злоупотребява, той е извън тези неща, той ги управлява!