Думите са същества и когато ги изговорим стават наша съдба
Звуците са вторични. Звукът е произлязъл, когато съществата са изоставили своите Свещени корени.
Древните котки... Те не обичали много думите, защото с думите се излизало навън, във външни шумни светове, объркани светове. Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек.
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, откъде идват думите? - Учителят отговорил: Думите идват от невидимия свят, от невидимото измерение. Ние трябва да бъдем много внимателни с думите, защото с всяка дума, която ние възприемаме, в нас може да се посее мрачно същество.
Думите са същества: те дишат, облагородяват, одухотворяват, обожествяват или разрушават. Думите са ръце на същества - и чрез думите, чрез тези ръце, тези същества ни улавят.
Духовете се обличат с думи и с мисли - и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.
Злото и дяволът често влизат в устата на човека. Често устата не принадлежи на човека, друг говори чрез нея. Човек трябва да знае кой говори с устата му, кой мисли в мисълта му, кой броди в емоциите и в чувствата му, защото устата може да бъде заблудена, както и очите, ушите, сърцето, умът и т.н. Устата може да бъде място за танца на дяволите и паразитите. Опасен е този път.
Никита Мистик: Думите спят в себе си, но когато ги изговорим, те оживяват и стават същества. Тези същества стават нашата участ.
Някои хора мислят, че могат да говорят, каквото си искат. Не! Власт над всяка дума, защото думите ще те гонят.
Който няма чисто отношение към думите, върви към провал - защото има таен свидетел, който следи за всяка дума. Няма значение дали е казана външно или вътре, в мълчанието. Има таен свидетел за всяка дума, включително и в пустинята.
Всяка празна дума е дълг.
Натрупването на определени думи и слова определя и създава събитията.
Словото е образувател на нещата: болести, здраве, успехи, скърби. Това все е натрупано слово.
В говоренето милиони хора са изгубили своята Душа, своята Божественост, своята индивидуалност. Това означава, че говоренето е голяма отговорност и това е нещо, от което делфините са се отказали.
Говоренето е качество на змията (падналата същност), затова се изисква контрол. Колкото си по-бъбрив, толкова повече привличаш змията и ставаш нейна храна. Да говориш, във висшия смисъл на думата означава: никакви излишни думи в говоренето. Окултният ученик има една важна задача - да се научи да говори вътрешно (с мълчанието си).
Злото и дяволът са силни в човешкото говорене, но срещнат ли Чистото Слово, те настръхват, защото в това Слово слиза и работи Висша Сила. Всяко земно и човешко говорене натрупва голяма карма за бъдещето на човека, защото човекът е изпуснал Словото и думите. Земните хора нямат осъзнато говорене. Що е обикновеното земно говорене? - Неосъзнато създаване на бавен договор за обвързване на човека с дявола и злото.
Дяволът е посегнал дори на Словото Божие и понеже е изгубил част от Същността на Словото, той вечно се скита като ограбен. Често дяволската реч прилича на културна, логична и дори приятна, защото дяволът е майстор на замаскирането. Освен на замаскирането дяволът е и цар на празните разговори. Той знае, че те разхищават енергията и здравето на човека.
Злото много говори, но малко казва.
Говоренето на един човек нищо не може да ни каже, ако той не познава Душата си и ако не живее по законите на Душата си.
Разговорите също са живи същества. При разговорите има обмяна на духове, на енергия, на същества.
Обикновените разговори са голямо разхищение на енергия. След време това разхищение разбива дарбите на човека, развитието му и най-вече светлинното тяло, хекао.
Приказливостта е пилеене на разум.
Обикновените разговори отслабват волята.
При обикновените разговори се губи Духът, същността.
Китайски афоризъм: Не се страхувай от тежък труд, страхувай се от празни разговори.
Всички многословни хора са предопределени за тежка и мрачна съдба, от която, разбира се, ще се учат и поучават.
Две неща, казват суфи, правят сърцето жестоко: първото - прекалено говорене, второто - прекалено хранене.
Който говори много, губи своя Божествен образ.
Ислямът: Който говори много, задължително греши много. Т.е. в никое истинско учение не може да има бъбривец.
Да бъдеш много разговорчив - това е болест. Човек посяга на потенциалната си мистична сила, на една важна енергия дълбоко вътре в себе си, която трябва да му помогне в истинско развитие, за да може да помага на себе си и на другите. Това постепенно води до бъбривост и там вече болестта е вкоренена... Започва се с разговорчивост, после се превръща в бъбривост и после вече лечението е много трудно.
Бъбривите боледуват, защото отварят вратата на нечисти духове.
Със силното говорене изпъждате висшите същества.
Ангелът говори винаги тихо и положително. Дяволът ходи шумно, говори високо, иска да е забележим.
Злото и дяволът често използват онези хора, които умеят да говорят обезсърчително, за да могат след време да им говорят обезсилващо. Всяко омърсяване и обезсилване е подготовка за обсебване, но това се отнася само за неразумните хора и същества.
Тот: Неправилното говорене, от много превъплъщения, е създало нашата тъмнина, наречена съдба. То е създало много препятствия и много врагове.
Да се оплакваш от лошия вятър и дъжд, от лошото време - това е болест.
Когато в разговорите се стремиш да господстваш, това е болест.
Прямота или искреност, която вреди на хората, това е болест.
Любовта към резките думи и резките откази - много опасна и фина болест.
Още една много фина болест: постоянно да обсъждаш кое е правда и кое е неправда, това е болест.
Има едно проговаряне, което показва, че сме сгрешили и че веднага една Божествена врата се затваря за нас.
Разговорът с човека е загадка. Това е нещо зад пределите на света. И това не са просто разговори, а въвлеченост от самия Бог. Бог има там... изпраща човека в изпитание. Някои разговори искаш да ги избегнеш, но те са важни - да ги надраснеш. Примерно имаш тежка майка и не искаш да разговаряш с нея, или баща - избягваш. Настрой се: все едно разговаряш с деца. Възрастните също са деца. Настрой се, иди приятелски, направи си формули - Бог да участва в тези разговори; говори спокойно - и така ще избегнеш нещо: ще избегнеш след време други тежки разговори, които ще ти се стоварят, а те ще бъдат много жестоки и може да създадат карма. А тези, по-малките неща, те спасяват от голямото зло. Така че приеми ги и не бягай, защото след време ще се натъкнеш на жестоки разговори, където се създава тежка съдба. Ето защо близките хора често се обиждат, трудно се понасят: за да се избегне срещата с други хора, където обидите и разговорите ще създадат съвсем друга карма, ще създадат и съвсем други последствия. Тези разговори, всички без изключение, водят към Тайнството на Свободата - но когато бягаш... Аз не казвам често да търсиш такъв разговор - но когато не можеш да го избегнеш, да го посрещнеш по правилата и да отидеш с лекота. И ако ти наистина имаш лекота и внесеш тази лекота, даже и на човека ще му стане леко и той ще разбере, дори и да те обижда, че има нещо друго.
Когато разговаряте с хората, най-вече трябва да наблюдавате не толкоз какво си говорите, а оня вътрешен диалог, който става между Душите, оня говор без думи, той показва дали ще се разбирате, дали трябва да си имате доверие, как да подхождате, как да помагате... Искам да кажа, че този невидим говор - вътрешен на Душите - е по-важен от всичко, което се казва. Някой път е хубаво да се потвърждават нещата и с говорене, и с мълчание. И двата говора да са в Единство.
Всяка лоша поза е привличане на отрицателните сили на природата. Всеки лош жест и всеки нечисто зададен въпрос - и аурата се пропуква. За да се проведе правилно един разговор между двама, трябва да знаеш как да застанеш, как да седнеш и в каква поза да бъдеш.
... когато имат строго определена среща, ако закъснеят с няколко минути, вече не се явяват висши същества на тази среща, разговорът се променя и човек постепенно изгубва връзката.
Лошата дума е излязъл от устата дявол, а това е обвързване
Говоренето лошо е духовно месоядство - така правите Сатана победител.
Нечистото слово привлича всички страдания и нещастия, защото Бог се отдалечава.
... нечистото слово е духовна смърт. Там, където е нечисто словото, винаги ще има смърт.
Нечистите думи в твоята реч - това е болест.
Учителят Мелхория казва още: Щом говориш неправилно, тъмни сили се вливат в тебе.
Думите, които използвате, показват какви връзки си създавате и с какви същества общувате. Лошите думи се превръщат в зли същества, гонители, същества на разрушението.
Пазете думите, говорете тихо и умерено. Не допускайте думи, които ще станат ями и пропасти във вашия живот. Лошата дума е излязъл от устата дявол, а това е обвързване. Пазете чисто Словото във всеки миг!
Злото и дяволът са енергиите на нечистата дума, но вие никога не влагайте енергията си в тази дума, защото всяка нечиста дума е опасно общуване с нечисто същество. Не общувайте с лоши думи и мисли, защото това е много обвързващо и много привързващо, а това може да въвежда човека в тъмнота и празнота. Никога не се заговаряйте с тъмни мисли и слова, защото това са същества от застоя и миналото. Това е стара и прастара тъмна област, а тези същества са отдавна заключени в духовен затвор.
Зохор - злото - знае, че ако успее да развали Словото на човека, това ще провали човека, защото всичко се строи или разваля чрез Словото. Начинът на говорене изисква Чист Духовен Опит. Това е Опит, който дълго време е бил контролиран. Така се е родил Мъдрецът. Но дори и той, макар и рядко, прави грешки в Словото си, а поученията му са тайно дълбоки и вътрешни.
Злото и дяволът бавно и постепенно ще се разгърнат в развалената и предизвикателна реч. Всяка нечиста дума е особено посегателство към Пътя на Развитието. Пазете много думите и мислите, защото те могат да дарят здравето, Устоя и Равновесието, но те могат и да ограбят здравето, Устоя и Равновесието. Зад лошите думи дебне зла власт. Тези думи могат да превземат човека. Натрупаните лоши мисли и думи създават фатални последствия. Пазете думите!
Зохор - злото - всякога дебне нашето невнимание и всяка наша изпусната дума. Всяка изпусната и неправилна дума създава връзка с едно паднало същество. Но там, където има Контрол над думите и старание за Контрол над мислите, там Висшите Същества започват да устройват живота на човека по Божия Повеля.
Зохор - злото - е скрито в думите, особено в грозните и зли думи. В тези думи се крият престъпни изостанали духове от другия свят, които чрез тези думи искат да се вселят в човека. Който се е обвързал особено силно с такива думи и мисли, е попаднал в ръцете на опасно зли демони от другия свят, а раздялата с тях е винаги трудно нещо. Изисква се голямо разкаяние и промяна на живота.
Злото и дяволът могат да влизат в устата на човека и тогава от устата си, ако е бдителен, човекът може да чуе тежки, стари, гробовни гласове от миналото. Тук човекът трябва много да се пази от тях. Молитвата е Убежището, Бог е Опората. Устата може да бъде обсебена, както и очите. Чистете, чистете, чистете всичко в себе си: думите, гласовете, чувствата и всичко!
Нечистите думи ограбват и здравето, и радостта, и правилното разбиране. Те изкривяват намеренията. Ограбват Будността на човека и неговото осъзнаване - и човекът става външно същество: външно същество, оплетено в заблуждения... А има и случаи, сам Бог не желае да говори на такива същества.
Нечистите думи са паднали учители: по саморазрушение, по неувереност, по колебания, по внушаемост, по агресия, по безволие и по отчаяние - всички тези думи са едно живо, постепенно умиране.
Когато нечистите думи се натрупват, те придобиват власт да изменят поведението на човека, и то често - без неговото знание: просто те го отстраняват.
Аторит - змията - обича нечистите изпуснати думи. За нея мълчаливият човек е мъчение, трудно го улавя. Но нечистият и бъбривият човек са цяло богатство за змията. Ако един мълчалив и истинен човек говори много малко, тихо и пестеливо, змията се уморява от него. Змията не винаги знае какво прави, но Бог в нея винаги знае.
Христос казва: "Не се кълнете, не заклинайте!" Клетвата и заклинанието в миналото означавали властване на един дух над душата на друг човек, защото с клетвите и заклинанията се привлича един по-висш свят, който да вземе участие в нашия живот. Човек апелира към по-висш свят, че това, което говори, е вярно. В този смисъл понякога клетвата е стар мях, нещо остаряло. Когато човек кълнял лъжливо, а това е почти винаги, той е пострадвал, защото е получавал обратния удар на своята клетва.
Христос казва: "Не се кълнете!" Това означава, че човек вече не може да апелира към висшия свят, но вътре в себе си той ще знае дали е прав или не. Това е промяната. Тези, които кълнат, влизат в опасен омагьосан кръг, в учението на змията.
Мъдрите казват: За да излекуваш човека, трябва преди всичко да чуеш думите на неговото сърце и преди всичко трябва да се излекуват думите.
Извинение за погрешките няма, погрешките се заличават, само когато се изправят. Някои мислят, че с едно "извинявай" ще се разреши въпросът. Една дума може да убие човек - и те мислят, че после всичко е наред с едно "извинявай".
Говоренето срещу Учителя е говорене срещу Бога.
На един свой ученик Орфей казва: Не говори нечисти думи, защото ще повредиш остротата на духовния си взор.
От Словото зависи в каква мисловна атмосфера ще живееш.
Възстановяването на чистотата на Словото ликвидира грехопадението
Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества.
Най-малко десет години трябва да страдаш, за да изправиш езика си, говора си и думите си.
Без контрол на словото вие ще останете в омагьосания кръг на астрала. Тогава ще има много прегради в живота, които не ще можете да победите. Който постигне контрол на словото, за него вече няма карма, няма съдба. Контрол означава да живееш в Духа.
Дяволът се ликвидира с мощна динамика. Затова ни трябва енергия, т.е. мълчание и никакви излишни, обикновени разговори.
Чрез упражнения с духовен дневник ще се научиш да не се пилееш в празни разговори - за да се концентрираш в Словото.
Ако говорите малко и разумно, а по-дълго мълчите, ще се объркат плановете на дявола.
Духът не спори никога, спорът е качество на ума.
Сатана е казал, че в спора се ражда Истината. Учителят казва: "В спора Истината се губи" - защото се оттегля, защото Истината е безспорна.
По страници Откровението е малка книга, но с наситено Слово. (Бог говори малко, но изчерпателно.) То е скрито в символи, които са вечен език на небето. Това означава, че Бог не обича говоренето, т.е. Отец говори с малко думи. Колкото по-малко говори човек, толкова повече съхранява своята висша енергия.
... колкото повече се разбират двама човека, толкова по-малко си говорят. Ако много си говорят, ако много си обясняват нещата, сложно е положението.
Да внимаваме какво говорим с малките деца.
Ако искате да развиете една дарба, една способност, никога не говорете за нея.
Когато човек съвършено пречисти словото си, натискът на звездите се разпада.
Да бъдеш скромен и отстъпчив в речта, в разговорите, не само приятелски - всякакви разговори.
Чрез контрол на словото се отстраняват всички сили на мрака.
Чрез контрол на словото в човека се ражда вътрешната светлина.
Възстановяването на чистотата на Словото ликвидира грехопадението - то е започнало с нечистото слово.
Сай Баба: Животът става спокоен и безопасен, когато човек очисти напълно говора си - начина на говорене.
Говорете само чистото слово, така ще имате връзка с висшите същества.
Говори всякога чисто и ще привлечеш Бога-изцелител вътре в себе си.
Словото на човека е особен род ангел-хранител. Значи ако човек говори правилно, самото му слово се превръща в ангел-хранител. Ако ти не говориш правилно, може да чакаш помощ от някакъв ангел-хранител, но ти вече си нарушил закона.
В говоренето има едно-единствено скрито благословение. В говоренето има едно-единствено скрито основание. Това е разумността. Колкото по-разумно е словото на един човек, толкова повече той си проправя път към същността на живота.
Ако Словото е чисто, и животът ще бъде чист, защото животът се излъчва от Словото. Чрез контрол на словото Духът ще научи човека да живее правилно.
При най-трудните положения на живота от твоята уста излиза същността - скритото слово - и разкрива дълбочината на твоя характер.
От окултна гледна точка думите също мълчат, но има определени моменти, когато скритото значение на една дума се дава като дар. Когато скритото значение на една дума се даде, тогава виждаш красотата на Духа.
Когато в стремежа на човека липсва Чистота, думите крият своето значение. Имам предвид думите като живи същества (словото е живо). Когато в стремежа на човека липсва нещо, тогава той е изхвърлен от собствената си дълбочина.
На всяка крачка говорим пред Учителя
Безсмъртието се дължи на правилна мисъл и на правилно говорене. При пълно пречистване на словото всички сили във вселената могат да се владеят.
За тези, които са осъзнати, разговорите водят към Дълбините на Тайнството, към Дълбините на Живота и към Мистерията. Има хора, с които някой път говорите: има нещо мистично, нещо магнитно, обмяната е правилна. Това са стари Души, които в миналото имат връзка. Това е старо доверие от минали животи: там може да се говорят какви ли не неща, там тече голямата Искреност. Ти голямата Искреност не може да тръгнеш да я разказваш на всеки човек, защото ще пострадаш, а някъде ще те изкарат и че не си добре.
Всички празни разговори, спорове са забранени.
За Бога, за Любовта не се говори.
Кабала казва: "Горко на този, който тълкува външно Свещените книги." Външното води към смъртта. Тук става въпрос за тези, които се хващат за буквата, а не за Духа.
Аторит - Змията - казва: "Да говориш за Бога е змийско дело. Но да имаш Бога е Чудо на Сърцето и Чудо на Пътя. Ако аз, змията, съм в тебе, как можеш ти, бедний ми човеко, да говориш и да имаш моя Бог?"
Всякога, когато се говори за дявола, той става много внимателен, той става целият в слух. Той живо се интересува какво точно говорите за него. Никога не бъдете критични, защото той е само служител и инструмент на Бога. Бъдете критични не към дявола, а към себе си, за да се преоткриете.
Чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата. Това е един даоски закон, много важен. Не е необходимо да говориш на висок глас за своите принципи. Тихо, убедително, устойчиво.
И така, бедни човеко, научи се да говориш на себе си тихо, леко и мъдро. И когато изтече срокът на Мярката от четири милиарда години, тогава ще дойде ден, Бог ще ти се яви и ти ще разбереш дали си готов за Разговор.
При всички условия на живота говорете винаги с тона на Любовта, т.е. тихо.
Учителят казва: "Истинският ученик никога не говори за обикновени неща."
Мярка е: Окултният ученик завършва винаги своите разговори с положителни думи.
Чистият не говори много, той живее в Духа.
Най-красивото умение в живота е да умееш да говориш. Който говори с душата си, увеличава Сиянието на своето сърце, Светлината на своя ум и Благостта на своята воля. Когато душата заговори, думите ѝ светят, а мълчанието ѝ сияе.
Когато аурата на човека е слаба, той може да говори безспирно, но без никакъв резултат. Истинската аура е кръгът, в който живее Посветеният. Всеки ученик трябва да си създаде живия кръг на своята аура и да остане вътре в неговия център. Това преведено означава: духът му трябва да стане активен и буден. Ученикът трябва да работи, за да направи своята аура чиста и могъща. Този кръг от светлина се подготвя чрез много работа върху себе си, Любов и постоянство. Това, което дава сила на Словото, е аурата. Само чрез една Огнена аура мислите ви могат да имат крила и да пътуват безпрепятствено в пространството.
Да знаеш как да говориш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистият говор.
Когато Лао Дзъ говори, той никога не се опитва да убеждава, защото действа с Недеяние, с непривързаност, т.е. с Абсолютна Любов.
Само чистият може да различава кой му говори.
Искаш ли да вървиш по пътя към своя Учител, искаш ли да уцелиш Сърцето на своя Учител, искаш ли Учителят да ти каже "Да", искаш ли Учителят да ти се усмихне, тогава усъвършенствувай се в Истината, в търпението и в малкото говорене.
Когато Подходът е Свещен като отношение, тогава можем да говорим за по-съкровените неща.
Братството е всякога Свещен разговор между съществата. За да има истински разговор, трябва да има Братство. Това е закон в живота.
Догоните: Истинският Живот е разговор със Свещеното в себе си, а падналият живот е човешки разговор.
Догоните отдавали голямо значение на езика, т.е. на първичното чисто говорене. Те вярвали, че точното говорене е призоваване на Истината, т.е. Ясното Слово. Тези, които са изгубили чистото говорене, догоните ги наричат дефектните хора - т.нар. обществото на маските; те са, наричат ги още провалените хора. Лисицата, или провалените хора, имат беден език, беден говор.
Истинният човек е по-дълбок от всеки разговор
Брат Михаил: Силата на Посветените е, че те знаят как да насищат думите, защото те притежават своята аура, Първичната субстанция, която е динамичен елемент на Прасветлината. Техните думи получават своята сила от тяхната аура, а аурата на Посветения е потопена в чистата светлина. Именно тази светлина прониква в душите.
Да говориш по законите на Любовта и на Светлината означава всичко около тебе да затрептява и да се преобразява. Това е постепенен процес. Това се отнася най-вече до думите-принцип, пълни със смисъл и съдържание. Така говорят Учителят, Христос, Великите Учители.
Ще ви дам един важен окултен съвет: Когато застанеш пред лицето на някой Посветен - няма значение от външно или на вътрешно поле - никога не говори усложнено и усукано, и фалшиво, бъди абсолютно искрен и смирен. Значи: никога не говори усложнено, въобще, когато си изнасяш проблемите - всичко това може да се каже много искрено и кратко, за да не се отдалечи Духът в него, който те гледа по начин, за който нямаш представа. Посветеният има Слово, което само за един миг може да се превърне за тебе във Врата към един друг свят. Но с твоето невежество, което си мислиш, че е знание, ти губиш не само другия свят, но и този свят.
Когато пред тебе стои човек, който е познал тайната на Нищото, всички разговори и въпроси се обезличават, защото Духът не е място, при което можеш да говориш. Тук ти трябва тотално възприемане. Тук ти трябва абсолютен молитвен дух, молитвено състояние на високо ниво, което е всъщност сърцевината на ученичеството.
Когато срещнете такъв човек с отворено трето око, ако може по някакъв начин да разберете, че той има такова трето око, най-хубаво е да слушате неговия вътрешен говор. По-малко думите и повече между думите, повече неговия вътрешен свят, неговото вътрешно битие, неговата дълбочина. Ако задавате често въпроси, ще създавате преграда и няма да чуете неговото вътрешно битие. Той малко говори външно и много вътрешно.
Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.
Яджнавалкия: Който говори за Брахман, трябва да произлиза от Него.
В петото тяло, т.е. висшата душа, човек познава себе си, а това означава, че не позволява на други същества да мислят вместо него. Ако се срещнат двама души с пето тяло, т.е. висша душа с висша душа, те могат да се разберат с много малко думи или без думи. Защо? Те нямат нужда да си говорят с думите, защото те си говорят с присъствието си, със своите излъчвания.
Четвъртият Старец Ахал Бавада: Да познаваш думите означава да можеш да ги пронизваш. То е качество на Духа. И когато Той проникне до костите им, откриват се други значения, защото Духът те е дарил с нещо от себе си, с нещо от Скритостта си. И ти започваш да разбираш думите като един скрит свят, като една скрита дълбоко в себе си вода, но вода, която вече е потекла и към тебе.
Има разговори и думи в Свещения език, които отключват много дълбоки енергии - енергията на истинското развитие. Разговорите са обмяна със същества: тези същества се преливат от един човек в друг - хората са често скачени съдове. Има разговори, които са съдбоносни: в тях самият Бог участва и проговаря - даже не е човекът, даже не е неговият Дух.
Разговорите между Толтеките са били на изключително ниво - така те взаимно са увеличавали Бог в себе си, Орела, увеличавали са своята Мистерия и своята Безкрайност. Когато се срещнат двама Мъдреци, никога няма противоречия - прегръщат се две Слънца, прегръщат се две Сияния, прегръщат се Почит и Почит. Даже няма уважение, уважението е по-ниска дума: дълбока Почит към скрития Живот, към скрития Бог в тоз човек.
Вторият Старец Азавот Махария: Истинният човек е по-дълбок от всеки разговор. Истинният човек не разговаря - той говори Истината. Разговорът е доказателство за това, че няма ясност. Истината е Древна Пълнота - Пълнота без обяснения, без разговори, защото тя е несподелима, тя трябва само да се постигне.
Четвъртият Старец Ахал Бавада: Когато един Изначален Старец говори, Той ни превежда от Същността към Прасъщността. И думите Му, колкото и близки да са ти, те са Мистични думи. Те са същества от Мистерията, защото тук Изначалното говори на Пътя ти. Думите са безмълвни ухания на полъха от Древни, Древни ветрове. И тези думи са ефирни учители.
Случвало се е Амором да е допускал среща на Независим Старец с Изначален и тогава разговорът е бил много странен, Мистичен, Потаен. И те са се прегръщали един с друг като Слънце със Слънце в името на Великото Негласие, защото в това Красиво Негласиее участвал сам Древният, а те са си обменяли с Него един вид Древност с друг вид Древност. Този разговор е изумявал Боговете, макар че те не са го охващали, защото са нямали такъв Охват, такава Дълбинност. Охватът е въпрос на степен на Незнайност.
Говоренето на Истината е отношение към Бога
Учителят казва: "Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината."
Който не говори Истината, казва африканчето, животът му ще стане непоносим.
Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането - той навлиза все повече в неразбиране на нещата. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта.
Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата - главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони.
Истината имате право да премълчавате, но лъжа не говорете, защото ще се свържете с Черното братство.
Има едно нещо, с което можем да победим дявола. То е никога да не говорим лъжа, абсолютно никаква лъжа.
Учителят казва следното: Човек може да говори вярно, без да говори Истината.
Например когато човек говори Истината, но не я е преживял по пътя на опита, това е лъжлива информация, защото ако Истината не е преживяна, тя не може да разруши илюзията.
Руми: Каквото и да каже Любовта, това е истинско, а когато безлюбието говори вярно, това е шум и безсмислица.
Най-добре е да се започне дневник за говорене на Истината от Нова година, дотогава се гответе. Говоренето на Истината е ключ за образуване на мощна сила, която всъщност е Бог, защото Истината сразява всичко; защото Той действа.
И така, стихът "Не хвърляйте бисери на свинете" означава: Не говорете Дълбоките Истини на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината - Истината е само за подготвения, Пречистения човек.
Когато хората са чисти и святи, Истината им се говори пряко, а иначе им се говори със символи, защото мракът ще им отнеме даденото. По този начин Божественото пази хората.
Като се говори истината, се трупа енергия, сила и здраве.
Всяка казана Истина повишава енергията.
Говоренето на Истината е отношение към Бога, тогава Духът все повече се вселява във вас.
Чрез говорене на Истината ангелите често ще ви посещават, те се интересуват от нас.
Заратустра: Когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в голяма сила и стихия.
Заратустра: Говоренето на Истината е трупане на вездесъщ Огън, защото Истината е тясно свързана с Правилното поведение.
Евангелие от Салидон: Когато говориш Истината, ти строиш в себе си храм на Бога.
Основният закон на Словото е Истината - закон на свободата. Посветените знаят, че всяка казана Истина усилва силата и живота на Духа.
Учителят: Истината се ражда в много дълбоко мълчание. Не в спора, а в много дълбоко мълчание на душата, насаме. Забележете: не даже в истинския разговор, защото при истинския разговор няма спор, а има една голяма взаимствена приемственост.
Истинското търсене завършва с преживяване на Бога. Всичко друго - религии, учения, философии - са сънища. Въпросът за Истината не е въпрос на разговори. Това е въпрос на търсачество и огромна целеустременост.
Който говори Истината, твори и живее във великия дом на Бога.
Учителят казва, че само от позицията на сливането с Истината може да се говори наистина мъдро и истинно.
Жрецът Авилор: Когато говориш Истината, ти не си във времето.
Този, който е влязъл и пристигнал в духовните и мистичните тайни, той не говори дълбоко за тях, защото ще изкриви Истината, и той не прави посегателство.
Когато аз говоря, никога нямам за цел да бъда интересен, никога - да бъда привързан. Имам само една-единствена цел: непривързан и да говоря Истината. И никога не искам да бъда разбран, нямам такава цел, защото има начин да бъда разбран.
Посветените не говорят за Истината, а чрез нея.
Умът мисли, Духът знае. Умът говори, Духът владее
При грехопадението човекът е изгубил същественото - Любовта - и е започнал да говори на друг език, човешки, езикът на знанието.
Сфинксът предупреждава, че който живее без Бога, изгубва Древния Език и започва да говори на човешки езици. Човешките езици са наречени в Египет мъртви неща.
Умът е говорител и проповедник на живота, но без да има живот в себе си.
Окултната наука казва: "Нека умът да мълчи като риба." Когато става въпрос за правдата, нека умът да мълчи като риба (това е всъщност спасението на човека). Колкото повече говори умът, толкова повече умираш. Такъв е същественият закон, защото умът няма мярката и така той трупа своята карма.
Умът се различава по това, че той има едно качество на силна привързаност, той е привързан към своето мислене... Той винаги говори, ако външно не говори, вътрешно мърмори, обаче говори, той е привързан и винаги говори.
Ти можеш да си затваряш очите, но светът, който е влязъл в тебе, може да продължи да говори.
Умственият застой в човека, това е сбор от паразити със своите мнения. Те си имат изработени мнения в човека. Така че някой път ако мислите, че говорите с човека - не, разговаряте с други същества.
Ако спорят човек с развито четвърто тяло и човек с пето тяло, този от четвъртото тяло винаги губи. Защо? Защото след разговора той продължава да си говори сам. Диалогът продължава, той продължава да мисли, понеже е привързан към менталното си тяло. Ако мисълта е лоша, той не може да я прекъсне, ако е бил обиден или сам се е обидил, той не може да си прекъсне мисълта и дълго време ще бъде засегнат поради привързаност. Докато човекът на петото тяло, т.е. будният, много лесно прекъсва мислите си, защото той живее в богатството на своята душа, той не е привързан към мислите, към чувствата, към настроенията, към емоциите и той много лесно се освобождава.
Между ума и Мъдростта на Духа винаги има пропаст, т.е. между знанията на ума и Мъдростта на Духа винаги има голяма пропаст. Когато един Посветен, един Мъдрец, един Учител говори, той не говори от името на ума, на знанието, на свещените книги, той говори от името на живота. Което означава, че най-лошото нещо, което може да се направи с Учението на Учителя, е да се превърне неговото Слово в знания. А Учителят казва: "От знанията трябва да изтръгнете живота" - това е разликата.
Разбира се Мъдрецът, Посветеният, Учителят и т.н. пак използват ума, но той е вече пълен слуга, той не може да взима никакво решение вътре, в тях. Тогава вече Душата и Духът взимат решения. Мъдрецът използва ума просто за контакт с хората, тъй като те още не са достатъчно узрели за контакта в мълчанието и контакта в Тишината с душите, защото те не са готови за чисто душевни отношения, чисто духовни и в по-висок план.
Знанието е в света и в ума, Мъдростта е в Духа. Умът мисли, Духът знае. Умът говори, Духът владее. Нечистите разговори увеличават ума и света. Мъдрите разговори - от тях се расте в Душа и в Дух.
Самадхи е тотално изживяване на Бога в себе си. Тук умът изчезва напълно и в човека започва да говори Духът. Духът използва ума в изчистен вид като инструмент за връзка със съществата.
Словото е дълбокото в човека, то е в шестото тяло. Неговата дълбочина се намира в шестото тяло или човешкия дух. То е самият ваш дух. Той е, който познава тайната на всяко общуване.
Учителят: Истинското учение първо се проповядва чрез силата и благородството на вътрешния живот - не да почетеш малко и да говориш, а първо трябва да огледаш вътрешния си живот и чак после идат думите, защото само вътрешният живот, Божественият живот може да осмисли думите. Иначе си започнал да проповядваш преждевременно и разбира се, ще създадеш една карма и за тези, които учиш, и за себе си. Има много такива проповедници, които обичат да говорят, и в това число даже и намират слушатели, защото винаги има слушатели. Много хора има винаги, които обичат да бъдат заблуждавани и това става много лесно. Те се намират, сродни са, говорят си, докато който разбере истината, напуска.
Ако Бог е влязъл в словото на човека, другите гласове излизат.
Днес всяко слово трябва да бъде разбрано с ново съзнание, не както е било говорено в миналото. Защо? Защото опасността е голяма - опасността е тази да не заживее миналото на учението, т.е. традицията. Учението трябва да се разбере по нов начин, с ново, свежо разбиране, иначе Учението ще стане традиция, т.е. суета. Най-лошото, което можем да направим с едно учение, е да го превърнем в традиция.
Ако Божественият човек реши да говори, това означава, че Бог е пожелал. Тук няма никаква намеса на ума - и затова Словото му е Благодат и Истина.
Вдъхновението никога не говори чрез знания, а чрез Присъствие.
Практиката на формулите е най-висшата практика
Така молитвата е един вътрешен, съсредоточен разговор на душата с Бога и при този разговор душата получава откровение в зависимост от истината на своето развитие. Христос казва нещо много важно: "Да не се молите като езичниците с много думи" - означава, че тук е отхвърлено многословието, което е един голям враг на душата.
Запомнете, че изключително усърдните Молитви провалят всички планове на дяволите и демоните, защото зад тези Молитви стои Божията Сила и Висшият Невидим Свят.
Думата молитва в миналото се е наричала заклинание, в последствие, понеже тази дума е малко опасна, и се е нарекло молитва, по-безопасно... Но Молитвата е Бяла магия, също влиза в тази система на Бялата магия. И неслучайно Учителят казва, че Формулите са магически инструменти в ръцете на ученика - нещо много важно, много отговорно.
Когато ученикът иска да говори на Бога, той се моли по съкровения начин. Това е начинът да Му говориш.
Халил Джубран: Бог не чува думите ви, освен когато Сам Той не говори чрез вашата уста.
Чрез формулите вие се свързвате с Бога външно и вътрешно.
Турска поговорка: Който говори нечисти думи, проваля всичките си молитви.
Формулите не търпят никаква лъжа, съмнение, двойственост. Злото влияе чрез входа на двойствеността.
Сатана знае, че формулите, които са чистото Слово, са самото поражение за него. Ето защо той хвърля много сили, за да отклони човека от формулите. Сатана знае, че постоянството във формулите ще ви донесе победа. Той хвърля всичките си сили, за да разубеждава. Словото е Бог, а това предопределя предварителна победа.
За да се справим със злото, е необходима и външна, и вътрешна Бдителност и най-вече натрупване на Чисто Безмълвно Слово. Чистото Безмълвно Слово е Тайнство за злото. Тук злото е завързано и не знае какво да прави. Но ние трябва много да сме отдадени на това Потайно Бяло Слово, защото то е Подадената ни Ръка от Древния Бог.
Чрез формулите се разпиляват отрицателните сили и внушения на природата.
Формулите определят какво ще стане във вашия живот, какво ще се сбъдне - въпросът е до постоянството.
Формулите дават Божествен резултат, но изискват Божествен начин на живот или силен стремеж към пречистване.
Всяка формула върши скрито своята определена работа. Всяка формула си има своя неизбежен срок. Формулите изпълняват замислите на Духа.
Чрез постоянство всички формули ще се сбъднат. Всяка формула е една Божествена идея. Всяка Божествена идея е една могъща сила. Формулите показват, че присъстваш във вътрешния живот на Бога.
С формулите воюва Любовта - никакво безпокойство, а само търпение! Научете се да вярвате на Словото докрай, дори когато нещата изглеждат като свършен факт.
Практиката на формулите, практиката на Словото е най-висшата практика засега.
Формулите са ключ за всички проблеми. Въпросът се свежда до търпението и постоянството. Формулите са могъщи същества, могъщи служители на Бога.
Анморор (на Древния Език Аринор) - Учителят - е Потаен Водител. Анморор воюва скрито за нас и затова се изискват много усърдни Формули, защото те са неизвестно Оръжие за астралните сили. За Анморор Словото е Мислещо Оръжие, съзнателно действаща Жива Сила.
Четвъртият Старец Ахал Бавада: Стихията става Слово, когато Абсолютът е казал "Да". Когато Древното Начало е казало "Да", тогава Словото действува като Мълниеносен Принцип.
Свещената дума, според жреците, има божествена власт. Според древните египтяни свещената дума е метод, който те пренася на слънцето.
Свещената дума видоизменя времето.
Хаварити - Древните думи са Свещени Сили на Бога, спотаени Живи Същества
Хаварити - Думите - са слезли тук, но не са от този свят. Те са Същества от други нива и измерения. Само Чистотърсещият може да ги проучва и да прониква в тях. Хаварити са Същества, движещи се в Древния Бог, и затова те могат да дадат Дълбоки Преживявания, ако бъдат отключени от Бога. Хаварити, или Древните Думи, са Свещени Сили на Бога, спотаени Живи Същества. Те живеят или в Дълбоко Светло Място, или в тъмно и мрачно място според избора на човека. Силата на Чистите Хаварити е в това, че те могат да ни покажат Пътя.
Хаварити (на Езика Залихир) - Думите - са Свобода, Път, Пробив, Сила, ако станем Чисти Приятели с тях. Хаварити могат да се превръщат в Могъщи Действия, ако дълго сме живели заедно с тях и сме ги почитали. В Хаварити са скрити Безмълвни Чудеса. Те са Заключени Светове, но с Чисти и Постоянни усилия те се отключват за нас. Важно е само едно: тайното и дълго Умение да чакаш. Думите не са Думи, а Дълбоки Сили в Духа. Те са Мълчаливи Духове, които чакат своето време.
Когато храниш Хаварити постоянно, те стават част от твоята Същност и от твоя Път. Думите могат да донесат Спокойствие и в бедствието, а могат да донесат нервност и в мирно време. Условията на живота се намират в Хаварити и във Формулите. Мъдрият е Мъдрец, защото сам си избира Думи и Формули. И така той става все повече Светещо Същество. Има Думи, които създават Душа. Има Думи, които създават Дух. Има Думи, които създават Древния Бог в нас.
Хаварити - Думите - крият в себе си нашия начин на живот. В Думите са скрити нещата, които ни очакват. Хаварити са Тънки Енергии, които образуват и привличат събитията в нашия живот. Думите и Словото, които дълбоко чувстваме, стават нашият живот. Думите са огледалата, в които се оглеждаме. Когато сме твърдо в Свещените Думи, пред нас постепенно се открива Древният Чист Път.
Хаварити - Думите - са Тиха Помощ. Трябва да ги оставим и да им позволим да звучат в нас, и да им се наслаждаваме като на Скъпоценни Гости. Думите зреят в нас като плодовете. Хаварити са Ключове - те отключват Същества. Те са Тайни на Боговете. Те ни хранят, приспиват и обучават. Има Думи, които са Скрити Врати към нашия Дух. На Дълбоките Хаварити трябва да отделяме Специално Внимание.
Хаварити - Чистите Думи - са един Устойчив Свят. Думите могат да бъдат и Съкровища, и Скривалища като например: "О, Велик и Древен Дух, скрий ме в Себе Си!" Неправилните Хаварити изкривяват нашите позиции и възгледи.
Хаварити - Думите - улавят настроения, състояния, същности. Хаварити топлят, учат, успокояват, вдъхновяват. Има Хаварити, които рисуват Покоя. В Чистите Хаварити е скрито Вдъхновеното Пътуване. Има Хаварити, които съграждат човека, а има и такива, които го разяждат. Хаварити са едновременно и Таен, и явен свят. За Разумните Същества е важно само едно: Чистите и Свещени Хаварити. Те са Непробиваемо Царство.
Хаварити - Думите, Древните Думи - са Воини. Те са Мъдри Сили от Скритото Тайнство на Воина. Скритата Сила на Воина е изградена от Думи и Мълчания - така се случва Светът на Изяществото на Силата. Дума, казана в своето Чисто Време, променя съдбата, защото попада на Специалното Място в Сърцето. В Хаварити има нещо скрито от Тишината, от Същността. И затова чрез Думите можем да придобием Същността.
Хаварити - Думите - са Път към Тайните на Словото. От Хаварити зависи нашият Поглед, нашият Възглед за нещата, нашето Виждане, защото Думите са Живи същества на Стремежа. Стремежът е съставен от Живи същества. Това са Думи на Силата. А Вдъхновението е създадено от по-висши Хаварити. Правилните Думи, ако имаме особено отношение към тях, те стават наша Храна, наши Водители. Ако имаме лошо отношение към Правилните Думи, ние се саморазрушаваме, понеже губим част от Съзнанието си. Всяко падение е започнало от Хаварити, но и всеки Възход и Преображение се намират в Хаварити.
В Чистите Думи ние сме Духовни. В Съкровените Думи ние сме Неизразими. В Древните Думи ние сме Мистични. В Чистите Думи се усилва Стремежът ни, Пътят ни. В Съкровените Думи се усилва Вдъхновението ни. А в Мистичните Думи, когато сме живели дълго с тях, се отваря Древна Врата.
Ом
Има думи, които не са думи. Те са чиста енергия, чиста духовна субстанция. Те са чисто Божествено течение. Те са Тишина - едно свято Божествено течение. Например такава е думата "ОМЪ". Тя символизира Началото на нещата. И затова тя е произнесеното Слово на Тишината.
ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие.
ОМ - това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най ще му подхожда безмълвието.
Думата АУМЪ е дума от този език, безмълвния език; една от малкото изтръгнали се думи. Но тя е повече безмълвна, отколкото звучаща, макар че в известен смисъл тя е звучаща тишина. Думата АУМЪ е безмълвният звук, вътрешният звук.
Това е дума, която беше изговорена, но една част от тази дума си остана неизговорена, защото е чиста и непроявена субстанция, защото е Вечна. Това означава, че ОМЪ, това е Свещената сила на Тишината. Ето защо ОМЪ се произнася максимално тихо, без глас. Защото това е Свещената Сила на Тишината.
Аум е вътрешно движение на Духа, но трябва да умееш да извикаш тази дума и да я сгъстиш. Всички адепти са независими чрез Аум - те знаят, че Аум има пълна власт над астрала. Аум е Първичното Слово.
Думата АУМ е Сияеща. Тя е част от Древното Богоподобно Състояние. АУМ разрежда материята и я превръща все повече в Ефир. И ако човек продължава с Любовта си към АУМ, от Финия Ефир той ще се завърне в Изначалния Океан.
Но тишината е постоянна и непрекъсната. Звукът изчезва, но тишината звучи всякога, тя звучи вечно. И затова АУМЪ е наречено още звучащата тишина.
В Марахава - Тишината - звуците са опустошени. Тук само АУМ може да живее, но АУМ не е звук, а Прадревен Символ. АУМ е Сиянието на Висшата Тишина, Символ на Единението с Единния, звук без звук. АУМ е Мястото на Древната Лекота, Чистата Същност. Който е влязъл тук, нищо не може да каже, защото става преизпълнен. И това е Марахава.
В чистото Слово се вселява Духът
Чистото Слово и Бог са едно и също нещо.
Яджнавалкия: Брахман е Чисто говорене.
Чистото Слово привлича Духа, Който се вселява.
Чистото Слово дава увереност, т.е. Дух.
Бог е Гласът на Словото, останалото е само говорене.
Словото е Бог, ето защо отговорността е много голяма.
Само Свещеното Слово е носителят на живота. Земното слово е погубителят, защото земното слово е изпъдило Бог от себе си.
Попитал ученикът своя Учител: Защо е важно чистото слово? - Учителят отговорил: Чистото слово е неуязвимост. Когато ученикът го постигне напълно, той става подобен на слънцето.
Чрез Чистите Думи ние зависим от Древния Бог. Всички, които не зависят от Бога, пропадат. Ако сме в нечистите думи, ние сме нереални. Чистите Думи са Почит към Реалността и Скрития Живот. Чистотата на Думите ни води постепенно към Смисъла на Думите, а Смисълът е движещата се Могъща Реалност.
Чрез контрол на Словото Бог се вселява. Словото се дава като дар, за да се служи с него на Бога. Чистото Слово и Бог са неразделни. Без контрол на Словото няма Бог и няма спасение.
Словото като Принцип определя най-висшето служене. Когато Словото е Принцип, зад него стои Бог. Това, което покорява злото, е Словото като Принцип, т.е. Словото като Огън - това е неговата Първична същност.
Пречистването е пътят, по който Словото става Бог. Да постигнеш Словото, значи да се слееш с Бога. Чрез Словото се оформя вътрешният образ на Духа.
Насочете всичките си сили за пречистване на словото, за да познаете Бога и да разберете същността. Нечистото слово прегражда вътрешния път към Духа. Бог може да бъде в единство само със Себе Си, със Словото - това е Неговата същност. Бог влага енергията Си в чистото Слово и така чистият постига своите цели.
Води се изключителна война отвътре. Главен фактор в тази война е Словото. Сатана е антисловото. Той е упорит дори когато победата е близо. Вашето постоянство е единствената ви гаранция. Изходът е в Словото. Христос победи Сатана чрез Словото. Той призоваваше Словото, Което е самият Бог, самата победа.
Тот казва: Който не може да придобие Чистотата на Словото, си остава смъртен, защото Безсмъртието е Чисто Слово.
Хората на нечистите слова говорят много, но не могат да кажат нищо, защото нямат Дълбочина. Хората на Чистото Слово са Дълбока Вътрешна Вода. Те носят в себе си Дълбок Мир, Устой, Увереност, защото Словото-Дух ги подкрепя. А Словото-Дух, това е Древният Свят. Древните Слова, това е Могъщо Движение и Дълбоко Проникване.
Ислямът: Словото е благословено съкровище. Думите на неверниците нямат Същност в себе си. Словото е голяма чест, то е подпис на човека; Словото е документ.
Тот: Всеки ден усъвършенствай думите си и говора си. Говори като Светлината - и ще станеш Светлина. Свещеното говорене е процес на Древната Светлина.
Словото е най-висшият проводник на Духа. Чрез Словото Духът всеки ден претегля съдържанието на човека.
Чистото Божие Слово, Първичното... То влияе за оформянето на третото око. Това е най-силният инструмент за оформяне и образуване на третото око - изчистване на Словото. Човек започва да говори малко, точно, рядко да обещава и много да мисли като обещава, и да изпълнява, и ако се тренира в тези неща, дори и да прави известно време малки грешки, той ще израсне и това око ще се отвори от само себе си без никакви техники.
Чрез чистото Слово отново започваме да чувстваме пълнотата на живота (изобилието), както е било в древността, защото Духът се излива в нас.
Словото е живот. Това означава, че трябва постоянно да мислим за Бога, за да Го родим в себе си.
Чистото Слово може да се съхранява само чрез Любовта. Така Чистото Слово се превръща в средство, в метод на саморазкриване. В това саморазкриване се явява Гласът, който не говори. Това е Откровението на Любовта. Чистото Слово съществува, защото то е средство за Откровение на Словото, което е без Глас. Това Откровение означава, че Душата е извървяла земния си път и сега тя има Нов Път - Вечен Път.
Словото е Древен меч
Зохор - злото - често се опитва да разваля Чистото Слово и да го понижава. Но ако човекът е твърдо установен в Чистото Слово, това означава, че Бог всякога е с него, а това е Създателят на Устоя. Ако сме в Тайната на Вниманието, всякога ще сме в Чистото Слово и Бог ще бъде нашата Скрита Сила.
Чистото Слово е абсолютното оръжие на Белите Братя - в този вихър злото изгаря.
Сгъстеното Слово е най-голямата преграда срещу злото. Сгъстеното Слово е Бог. В сгъстеното Слово е скрита тайна - закон на по-бързите вибрации.
Чистото Слово е огненият кръг около човека.
Словото е убежище - при опасност достатъчно е да влезеш в убежището.
Постоянното сгъстяване на Словото е универсален ключ за разтопяване на всяка болест, но трябва да се определиш за новия живот.
Само Словото може да устрои живота, защото Бог работи чрез закона на Словото.
Човек е по-силен от условията, защото сам ги е създал чрез Словото и чрез Словото може да ги възстанови.
Словото управлява духовните същества, наречени трудности.
Чистото Слово е врата, през която Духът минава и оставя Своите блага. Словото е преди всичко: преди успеха, преди победата.
С живото Слово, с вяра и без съмнение, се постига всичко.
Успехът се намира вътре в Словото, което е същността. Словото е разрешението на всички въпроси.
Учителят казва: "Няма въпрос или трудност, който Словото да не може да разреши. Уповавайте само на Словото, а не на външна помощ."
Придобиете ли чистото Слово, вие ставате господари на съдбата.
Словото ще ви донесе всичко, защото е Бог. Бог работи чрез Словото. Всички блага са заключени в Словото.
Словото е Велика Тайна
В думите "Словото бе Бог" е скрита цялата Окултна наука. Това означава, че в безкрайната вътрешност на Словото има Велики Тайни.
Словото говори за Красотата на Древния, а Мракът говори за Величието Му.
Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова.
Чистите Думи са Срещи с Вечността, а Мистичните Думи са Срещи с Безкрая. В Чистото свети Съдържанието, в Мистичното сияе Смисълът.
Кабала: Магия - означава постигане на Абсолютното Слово, това всемогъщо същество - Словото! При заповед на Тихия Глас цялата вселена млъква.
Кабала: "Да говориш значи да твориш."
Кабала казва: "Когато Бог говори, възникват събития." Събитията са особени излъчвания на Словото. Това се отнася до окултната власт на Словото.
Словото е Древният Жрец, Водителят
Понеже сме изгубили Реалност, ние се нуждаем от Ариворот. Това е слязлата Любов на Древния. Словото е Върховното Послание. Словото е нашият Път на Завръщането. Словото, което избираме, е Словото, което ни е избрало. Словото е Древният Жрец, Водителят. То е слязло, защото ние не умеем да водим себе си.
Ариворот - Словото - е слязло от Древния Бог, за да ни служи. То е Негов Дар. Словото е Дух-Пазител, но ако го пазиш Чисто. Нечистото слово не може да ни пази. Чистото Слово е Древен Свят. Проваленото слово е паднал свят - свят, отделен от Тишината и Пълнотата на Живота. Чистото Слово може да прониква в Древността, в Света на Боговете и в Скритоизвисените.
Ариворот - Словото - расте от Постоянството в Чистотата. Така човек възвръща изгубената си Будност. Чистото Слово е събудена Осъзнатост. То е Източникът, създал изворите. Източникът е Един, изворите са много. Овладяването на съдбата се нарича Контрол над Словото. А там, където съдбата е тежка, Контролът над Словото е бил изгубен.
Ариворот - Словото - носи в себе си Свещена Интимна Близост и може да я споделя с човека. Без Чистото Слово човекът е в безпътица. Той се движи от света към ада и обратно. Словото ни е дадено, за да открием Вечното си Възхищение и Вдъхновение към Древния Бог. Словото е говоримо, изречимо, но то си остава Несътворено в своята Скрита част.
Ариворот е скритият в нас Бог. И ако разберем това, тогава Словото ще стане наш Водител в Бога. Словото движи световете. Словото се движи в нас. Словото е движение на Бога. Словото е Гласът на Бога.
Ариворот - Словото - е отвъд хоризонта, отвъд Слънцето. Със Словото можем да живеем, можем да се топлим. Не е достатъчно да вярваш в Словото, трябва да го обичаш по един Специален начин. Ти вярваш в Словото, но и злото вярва. Но злото няма Специално Отношение към Ариворот и затова то няма Пазител. Злото има само един смътен спомен за Словото, но то няма връзка с него. Чистият в Словото може да отключва неговата Сила.
Ариворот (на Езика Залихир) - Словото - е Древно Чисто, Изначално Чисто. Трябва да го съхраняваме, за да имаме Духа си и Душата си. Духът в нас е, който може да издири Тайните на Ариворот. В Чистото Слово сме Дълбоки и Смирени. В Дълбокото злото умира, а в Смирението угасва. Който владее Словото, владее Живота, защото Словото е Дървото на Живота. Откъде е произлязло Словото? От Съвършенството на Древния Бог.
Ариворот - Словото - е Приятел. То може да те направи Светлина, Дух, Свобода, ако го разбираш и осъзнаваш. Чистото Слово е единно в себе си, нечистото слово е двойствено. Ариворот означава да мислиш като Словото. Словото е Тайна на Живота. Когато Чистото Слово се скрива, то се превръща в една Красива Тишина. Чистото Слово е Безсмъртна Същност, Самосветеща Свобода. Това Чисто Слово прави Вечните неща.
Словото е Същност, Словото е превъзходство. Словото е Учител. То ни учи и отвън, и отвътре. Словото е нашият Дом, нашата опора и убежище. Дори и Боговете живеят чрез него и в него. Самият живот е родено Слово. Словото е, което ни превръща в Душа, Дух, Вечност и Безкрайност.
Ако станеш Син на Ариворот, Син на Словото, тогава се завръщаш при неговия Създател и заживяваш в неговото Убежище. Що е Ариворот? Велика Възможност на Бога. Без Ариворот няма устроен живот. Ако Ариворот ти изпрати Истината, ще я разбереш; ако не ти я изпрати, ще се заблуждаваш. Словото е Решителят.
Това, което слиза при нас, е Ариворот. Що е Ариворот? Словото-Дух. Който е заживял в Словото, е станал Дух. Словото е Древна Потайна Същност. Ето защо то ни превръща от хора в Духове. Помнете: В Ариворот е целият ни Път. Само когато извървим този Път, ставаме достойни за Безмълвната Пълнота и Древност.
Ариворот - Словото - е прикрита Божия Сила и Тайна
Ариворот - Словото - е Скрита Сила, която може да се отключва, но само от Посветените. Силата на Словото е въпрос на Абсолютно Доверие в Словото. Мъдрият трупа и съхранява Слово, за да издигне То в Дълбок Божествен Миг и да възкачи Развитието в по-високо Измерение. Всеки Мъдрец умее да натрупва Тайната Сила на Словото. Това натрупване винаги служи на Истината. Всяко натрупване е особен род Хранилище за Божествени Цели.
Ариворот - Словото - е Силата над природните стихии. Словото ги задвижва, те са негови слуги. Самите стихии са заключени в Словото. Словото само ги изрича и те тръгват по своя път. Стихиите са енергии на Древната Сила-Повелител. Всеки, който злоупотребява със Словото, всякога си създава един тиранин, който да го мъчи. Но всяко болно слово може да се лекува с Чисто Божествено Слово и разкаяние от Душа.
Ариворот - Словото - дарява Вътрешния Поглед. То съхранява нашата Вътрешна Сила. Словото е Убежище и Съкровище, ако го узнаем и познаем. Узнаваме го в Душата си, познаваме го в Духа си. Словото може да създава прегради и да отключва стихии. В Древността това се е наричало Преградна Магия - място, в което не можеш да пристъпиш. За да влезеш в определено място, Ключът е Ариворот.
Ариворот - Словото - е създало многобройни същества и ги е заключило в морето като в гроб. Словото е създало стена и съществата не могат да излизат от морето. А ако някое по-смело същество излезе от водата, не знае какво го очаква в този друг свят. Словото всякога изисква Усърдна Бдителност. Там, където има страх, няма Чисто Слово.
Ариворот - Словото - е прикрита Божия Сила и Тайна. Който почита Словото, се пази да не злоупотребява с него. Така той съхранява Лъчите му. Словото е Древно Сияйно Място. То е произлязло от Древния Дух, от Неговото Ослепително Сърце. Понеже това Сияйно Място е пречисто, каквото изрече това Древно Слово, то става.
Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото
Учителят: Там, където няма Любов, не се чува говорът на Бога.
Това, което хората наричат разговор с Бога (това е от Учителя), не е нищо друго освен отглас на тяхното съзнание - това не е реален разговор с Бога. После Учителят казва, че за Божия Глас са необходими специални органи: "Сега Бог не говори на хората, други същества им говорят, защото те нямат органи да Го чуят директно."
Според Учителя: "За да се възприеме енергията на Божия Глас, тя трябва да мине през девет сфери, което означава девет превода" - ето защо никога този Глас не се е разбирал лесно.
После Учителят казва: "Ако ти беше чул Гласа на Бога, ти никога нямаше да бъдеш човек на условията" - ето една Мярка. После Учителят продължава нещо много важно: "Достатъчно е Бог само един път да е проговорил на човека през целия му живот."
Защо Бог говори толкова рядко и толкова малко на човека? Тука ще дам един кратък отговор, без да го коментирам: Това е така, защото в Бога няма желание хората да Го опознават.
Учителят казва: "Бог постоянно говори на човека и ако човек е буден, той ще Го чуе." За да Го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствието и тишината, защото Бог говори с много дълбок и тих глас. Тихият глас на Бога е трептяща светлина.
Когато мислите умират, Духът започва да говори.
Духът е абсолютна разумност - вътрешен глас - говори тихо, приятно, убедително.
Индианците: Чистите Духове говорят много дълбоко, много чисто и много ясно, никога не оставят съмнение в човека.
Само в изпълненото с Любов сърце може да говори Свещеният Глас на Бога.
Тайната стаичка - това е най-дълбоката и съкровена област на Душата. В Тайната стаичка никога не се говори с думи, а с излъчвания. Когато Бог иска да говори на Душата, Той я води в тази "стаичка" и я въвежда в особен род самота и вътрешно мълчание. Излъчванията говорят по-точно от думите.
Интуицията е абсолютно чист говор на Духа без изключение. Значи при чувствата и усещанията понякога може да ти проговори висшата душа, понякога нисшата да прокара нещо, понякога умът.
Това означава, че освен отвътре, Бог говори и отвън чрез цялата природа. Природата и цялата вселена представляват една грандиозна изложба на Божието Слово.
Шри Чинмой: Гласът на Истината ще ни проговори, когато сърцето в нас стане Свещено.
Седмият Старец Ал Махарива: Когато Мистикът говори, ти чуваш Шепота на Безпределното. Когато земният човек говори, ти чуваш звука на смъртта. Слушайки Мистика, ти встъпваш в отношения с Тайната на живота.
Говорът на Меравот - Древния - е скрит в Сърцето ни. И дори ако се случи потоп, достатъчно е само Той да ти проговори. Тогава потопът вече не е бедствие. Потопът вече е Блаженство, дори Уют.
Когато Дарахар - Гласът, проговори на човека, това е краят на неговата тъмнина, това е краят на света. Проговорил ли ти е Дарахар, ти вече имаш Крепост в себе си; имаш вече Скрита Истина, Таен Път. Когато Дарахар говори, Думите са повече от Думи. Те са Присъствия.
Дарахар - Гласът - това е Създателят на нещата. Той ги е създал, Той ги е изрекъл, Той ги ръководи. Когато Дарахар ти проговори, това е Говор на Живия Баща, а Неговите Думи са Свобода, защото никоя трудност не може да понесе Чистата Древна Сила на този Глас. Този Глас има особен Вътрешен Звук. Това е Дарахар, това е Праговорът.
Когато Дарахар ти проговори, Изцелението е задвижено, сътворението е отстранено, време няма, защото Същността всякога е била свободна.
Ал-Мозор - това е Повелителят, Силата, Която говори само един път. Тази Сила говори в точно духовно време. Това е времето на твоята коренна промяна. Този Глас втори път не идва. Той идва рядко, защото обхожда милиарди същества, за да им даде Своя Шепот и да им каже: "Това е Мигът. Тръгни и само върви!" Ако човек изпусне този Миг, Той пак ще дойде, но в другия живот.
Единадесетият Старец: Човекът е Древна Същност... Тя действува без знания и узнава Незнанието, защото Незнанието е сродно със Същността, а не със знанията. Само чрез Незнанието ние проникваме в Истинното и то говори на Същността ни чрез Неуловим Шепот. Шепотът е Древният Баща на съществата.
Вторият Старец Азавот Махария: Злото ще те разрушава, докато станеш несъществуващ. И тогава злото се погубва в тебе, защото в теб нахлува Тайната, а нейният Шепот е най-великата вътрешна Сила, от която злото бяга. Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото.
Първият Старец: Мистерията обладава Мълниеносното знание и тя го изпраща на подготвеното и устойчиво Сърце. Мистерията може да говори само на абсолютната чистота и в Мястото на Третото уединение.
Боговете, Жреците, Учителите са гласове на Бога
Амором - Древният... Амором е Скрит, съществата са явни. Амором е Глас, ние сме само говор. Амором е Звук, ние сме шум.
Първият Старец: Той не е нито Слово, нито Тишина, но се излива в Словото и звучи в Тишината. Когато Словото е чудно, то е Неговият Глас. Когато Тишината е Звучаща Пълнота, то е Неговият Глас. Когато тишината е само мълчаща, то е имитиращата тишина, но още не е Той. Абсолютната Тишина е Абсолютна Пълнота, защото Той я изпълва със Своя нечут Глас. Никой не е чул този Глас, защото може ли вселената и светът да Го понесат?
Старецът Ор Хазир: Има едно нещо, което човекът трябва да научи. Има едно нещо, което човекът трябва да разбере. Но всичко това става чрез многобройни упражнения, чрез многобройни искрени усилия. Това е да говори Той, а не ти. Това е да люби Той, а не ти. Това е да действува Той, а не ти. Човекът трябва да осъзнае, че не той е говорът, че не той е любовта и че не той е действието.
И измина време, и тогава Го прозрях, прозрях, прозрях. И сега вече мога да говоря от Негово име, защото Той е в мен и аз съм в Него и защото Той вече може да звучи в мен. Понеже аз съм звук без звук, а Той е звукът на Нищото. Той е звук със звук.
Роденият изново превъзхожда всички думи. Той носи в себе си не думите, а Говора. Говорът, това е присъствието на Тишината. Само Бог има този Говор и Той го дарява на Синовете на Зората.
Древните, или Боговете, са умеели да говорят с Тайната на Гласа. Те са умеели да говорят с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си - тогава такъв човек те докосва вътрешно. Защо? Защото той ти казва нещо Същностно: нещо, което е отвъд думите. Ако такъв човек ти каже нещо, той те променя.
Древните мъдреци съблюдаваха особено много две неща. Едното беше гласът, а другото беше безупречността. Те използваха гласа си само за чисто говорене. Така те създадоха връзка между сътворената и несътворената енергия на Орела. А безупречността те наричаха затваряне на светлината в себе си. По-късно те нарекоха безупречността затваряне на процепа, защото и най-малката лоша мисъл отваря процеп за паразитите във вселената.
Боговете, Жреците, Учителите са все гласове на Бога. А що е гласът? Древен Египет казва: Врата, през която минават много Богове, духове, сили и служители.
Духовният глас се определя от чистотата на съзнанието.
Най-великото нещо в живота е да имаш истински приятел. Милиони години минаха, докато го открия. Той е по-тих от тревата, по-чист от водата, по-необятен от звездите, по-дълбок от всяка бездна, по-сияещ от всяко слънце. Той е далечен, недостъпен, неизмерим и същевременно по-близък от всичко на света. Този приятел е Сияещата Тишина. Той ми е дал най-скъпото нещо на света: той ми е дал гласа, но не за да говоря, а за да може той да говори.
Праезикът утвърждава Древния Път
Праезикът е бил даден от Древния и той си има свои Пазители.
Праезикът в най-дълбокия Смисъл, това е Абсолютната Истина. Праезикът е едновременно Съвършено Слово и Висша Тишина. Там е скрита Върховната Неизреченост.
Праезикът утвърждава Древния Път, Древния Порядък - Живота в Истината. Праезикът се ръководи от Свещените Сили, а Свещените Сили са нашите Ключове на Живота. Праезикът ни дарява Душа - Чистия Път. Праезикът е произлязъл от Утробата на Етера, от Утробата на Безкрая. И затова Праезикът е Път към нашата Душа и към нашия Дух, Път към собствената ни Древност. В Праезика световете се прекратяват.
Праезикът е Богоподобие. Праезикът е съхранен в Любовта, в Неизменната Любов, в своята Дълбина. Той е повече символен Език, отколкото изреченост.
Праезикът носи в себе си Свещения Подход към живота. Праезикът е Говор на Пълнотата, на Древната Любов, на Преизобилното Чувство към Бога. Днес молитвата и благодарността напомнят като следи, като ехо за нещото, останало от Праезика. Тези усърдни молитви все някога ще възкресят Праезика на Любовта, която тогава е говорела древночисто, живо, съзнателно и същностно.
Праезикът е движение в Неизвестното, а това е Древният Път, който преодолява известното и ограниченото. Праезикът говори на Мистичния Храм в Сърцето. Той е Реч на Истината и на Мъдростта.
Праезикът е особено устроен. Той е устроен като Майстор в Извисяването. Даротот не те учи да чакаш Спасителя, а да подадеш ръка на себе си, да подадеш ръка на Дълбините си, защото Учителят - това е Древният Огън в нашите Дълбини. Учителят е вътре в нас, в нашето Свещено Царство.
Праезикът разглежда нещата в тяхната Изначалност. Например Праезикът разглежда Водата като Богиня, като Древна Майка, която ни очиства от света, за да растем в себе си. Така Праезикът ни дарява Виждане на Тънкия Свят, Виждане на Дълбинното. А който вижда Дълбинното, той постепенно се променя и се завръща в Абсолютната Родина - Безкрая.
Древните Езици имат и друга Дълбина - Праезика на Старците. Всеки Старец си има от Абсолюта Свое Мистериозно Откровение, Свой Праезик.
Нека да кажа, че на тези Величествени Древни Езици никога не може да се говори за земни неща и обиталища.
Елеазар Хараш: Древните Езици са Мястото на Мъдростта. Те даряват Чисто Древния Път, Пътя на Духа, докато човешките езици са земни - те удължават сътворението, ума и света; те ограбват Пътя. Древните Езици ни събуждат за себе си, а не за света. Те са Зов да се завърнем в Покоя и в собствената си Древност.
Ватанан, Залихир, Аразума, Жречески-Древноегипетски: езици от Дълбините
Учителят казва: Най-древният език, който слиза на земята, е Ватанан. Впоследствие той се е скрил, защото е свързан с Тайната на вътрешното мълчание на Духа. Това мълчание, което ни разкрива, че животът е неизговорим.
Ватанан е символ. Ватанан е Любовта като Древност, защото Любовта е Първичен Език - тя говори с Присъствието си, което е отвъд Думите.
Праезикът сам по себе си е Висш порядък. Ватанан като Изначална Любов, това е Говорът от Прасветлина. Това е Езикът на Древното Пречисто Съзнание.
Според ватананците целта на праезика е да ни води към безмълвието. Праезикът ни води там, където думите са излишни. Любовта е толкова велика и ясна, толкова е дълбока, Мъдростта е толкова дълбока и ясна в този първичен свят, че думите, които са светлина, рядко има нужда да се ползват. Затова се налага безмълвието.
Боговете са си говорили с много малко думи, на ватански език, безмълвно. Те са се разбирали с безмълвие, със светлина, с идеи и с много малко думи.
Много неща мога да кажа за Ватанан, но според Учителя малко неща ще бъдат дадени от този Език, защото "той е нож със сто остриета", казва Учителят. И затова има други три близки и сродни Езика, които са ножове с десет остриета. Тези Езици, които също са от Дълбините, са: Залихир - Съхранителят, Аразума - Древноатлантски, и третият е Древноегипетски - Жречески.
Елеазар Хараш: Залихир е Тайна Писменост на Скрити Жреци. Залихир е Подадена Ръка от Древните Жреци, за да преодолеем себе си. В Залихир тече Потаен Поток от Мъдрост и Тишина.
Елеазар Хараш: Залихир е даден за Велико Вдъхновение, докато Аразума е даден за Велико Сливане. И двата Пътя водят до отделяне от световете. Залихир дарява Чисти Откровения, а Аразума те отделя от всичко.
Елеазар Хараш: Залихир и Аразума са Водители към Меравот - Древния, а в Меравот има друга Мистерия, която ни насочва неведомо към себе си. Залихир ще те подготви,Аразума ще те отвлече, а в Меравот нищо няма да остане от тебе. Това е Древното Възкресение.
Елеазар Хараш: И двата Езика - Залихир и Аразума - водят в Дълбините на Древността, но го постигат по различен, но единен начин, защото и двата Езика са Жречески и в тях има слизане на Боговете. В Залихир са скрити повече Вдъхновението и Пътят, а в Аразума - Силата.
Елеазар Хараш: Тайната на Аразума е в това, че този Древен Език запалва най-тънкия Огън в човека, който е тайно скрит в Сърцето и който се нарича от Жреците "Райра" - "Скритият Камък от Огън", "Скъпоценният Камък" или още "Дишащият Камък".
Елеазар Хараш: И в двата Езика има Думи, които загатват, че Безмълвието е Необяснимо Обяснение. И двата Езика помагат всеки да открие своята Божественост, своята Дълбина. Тези Езици не общуват със сътворени умствени същества. Те не са свързани с времето. Тук, в тези Езици, не се трупат знания. Тук се трупа Дух, но трябва да си приет от Истината.
Елеазар Хараш: Тези Езици сами решават кого да приемат и кого да отдалечат от себе си, тъй като зад тях стоят Древни Наблюдатели - Богове и Жреци.