Глава 1. Вечната магия
Във времената на фараоните идеята за магията, която днес се бърка с черна магия, фокусничество, психични сили и други явления, е имала точен смисъл. На пръв поглед четенето на магично-религиозните текстове, достигнали до нас, описва основните цели на магията така: да имаш храна в Света на Нетерите; да влезеш и да живееш до източните порти на небето – тоест да имаш толкова развит Дух, че да можеш да се придвижваш в космоса; да познаеш душите на обитателите на Запада – тоест да придобиеш достъп до Мистериите на Древните. Ежедневието ни, във всичките му обикновени страни, е просмукано от духовна сила, която египтяните наричат хека – магия. Произходът на думата не е ясен, но вероятно означава да контролираш силите, а това в действителност е върхът на магичното изкуство. Който иска да стане магьосник, трябва да осъзнава силите, които направляват живота му и да ги прилага и изпитва. Никой не може да стане магьосник сам. Магьосникът се оформя в специалните школи на храмовете под вещото ръководството на учители, които не позволяват никакво своеволие или преследване на собствените си фантазии.
Магията в Египет се е възприемала като творческа сила, възникнала преди света такъв, какъвто го познаваме днес. За египтянина всичко е живо, а да мислиш, че нещо не е живо, означава че погледът ти не е достатъчно възприемчив за Реалността. Човекът, бидейки частица от живота, е резултат от взаимодействието на силите. Дали ще се подчини доброволно на тези сили и дали ще пожелае да се слее с тях – от това зависи съдбата на човека. Магическите сили само изглеждат враждебни, защото на човек не му достигат знания за тях. Съвременните хора, както и тези от миналото, са изправени пред Неизвестното – началото и краят на нашето съществуване, а магьосниците на Древен Египет имат познания в тази област, от които ние можем да се ползваме.
Свръхестествената сила, която поддържа живота, не е отвъд разбирането на човешкия разум. Тя обитава сърцето на човека, вътрешния му храм. Като я търси и намира, магьосникът открива, че неговите действия имат отзвук в този свят и в другия свят, сякаш не съществува истинска граница между двата. Опознавайки Бога на Магията, той разбулва Силата на силите и прониква в хармоничната игра на Боговете. Смъртта, която преминава от другата страна на огледалото, трябва да съхрани магическата сила на човека, за да може той да постигне Върховната Реалност.
Магията може да се определи като същностна енергия, която циркулира в света на Боговете и на хората. Няма „живи“ и „умрели“ хора, а има само същества, които са повече или по-малко способни да уловят енергията, скрита в Тайното Име на Боговете. Изучавайки йероглифите, Словата на Боговете, човек напредва в знанието за тези Имена, които са изпълнени с енергия. В Египет нищо не остава чисто интелектуално, отрязано от Реалността. Затова всеки магичен и ритуален предмет носи в себе си някоя тайна за живота. Духът и материята са изтъкани от една и съща субстанция. Важното в практикуването на магията е да отличаваш нишката, която свързва всичко и която обединява всички създания в една верига на Космическо Единство.
В Египет магията се е считала за точна наука. Тя е свещена наука, изискваща специалисти, обучавани в продължение на дълги години, които да достигнат способността да улавят най-тайните сили на вселената. Великата магия на Египет е била разкривана само на елитни писари, които можем да сравним с днешните атомни специалисти. Магията в действителност е била предназначена да съхранява реда и порядъка в света, а това зависи от една точна последователност на действия, контролирани от магьосника, а не от импровизации или стъкмяване на елементи.
Магьосникът в Египет свободно признава, че неговите тайни идват от най-ранната Древност. Това за него не е просто конвенционално разбиране, а истинска нужда да се опре на изначалните модели и митове за сътворението. Магьосникът е в директна връзка с архитекта на вселената. Всяко магическо действие по определение е творчески акт с корен, скрит дълбоко в началото на света. Магьосникът преправя нещата такива, каквито са били в началото; той „поставя“ първите времена в сегашните времена; той възстановява света „в онова време“. Магичното време е Древното време. В изучаването на магията ние посягаме към пламъка, от който е избликнало творението.
Богът на магията, Хека, е творение на светлината. В този смисъл изглежда неуместно да се говори за „черна“ и „бяла“ магия. В действителност има само една магия: тази на Слънцето, Носителя на Светлината, Който способства за просветлението на магьосника. Всичко останало е фокусничество, знахарство или просто търсене на сила.
В света на Боговете Богът на магията има свои точно определени задачи: да държи настана онези неща, които трябва да се държат настрана; да възпира злото и липсата на хармония, за да не нарушават реда на нещата. Магьосникът, който е наистина пропит с Божествена сила, също изпълнява тези задачи. Той е Хор. Магията на Изида, майка на Хор, е в неговите крайници. Той е Ре с Мистериозното Име. Той е Онзи, Който е бил в Океана на енергията в Първите Времена. Магьосникът се идентифицира с великите Богове като усеща магията в тялото си като жизнена сила. Тя циркулира в краката, ръцете, главата, цялото му тяло. Ясно е записано, че магическата сила излъчва светлина, а в някои случаи и специфичен аромат.
„Виж, аз съм едно с тази магическа сила, където и да се яви тя; в дома на всеки човек, в който е и тя“, пише в заклинание 24 от Книга на Мъртвите. Магьосникът изпълва корема си с нея и магията в корема му се издига до духа му като течност, която циркулира в тайни вени по тялото. Така магьосникът, син на Ре, Господар на Светлината и Слънцето, и на Тот, въплътен като луната, разкрива простора на своите възприятия. Мъдростта му се предава в свитък, който идва от обиталището на Бога Слънце, като първо е запечатан в Двореца на Тот.
Магьосникът пътува из небесата. Пред Орион той заявява, че е погълнал силите на живота и че се е изпълнил с духовете на древните Богове, чиито тайни Имена той познава. Орион чува пътника от Света на Нетерите. Магьосникът знае, че наистина е придобил силите и че не е забравил никоя от тях. Затова възроденият под формата на звезда ще сияе в небесните висини. Такава е съдбата на магьосника: да се превърне в Светлина в космоса и да осветява пътя на другите.
Интуитивното сърце
Магията е въпрос на възприятие, а центърът на най-фините възприятия, това е сърцето – не телесният орган, а безплътният център на човешкото същество. Сърцето е свидетелят на човешкия живот. То не може да бъде заблудено или излъгано. Сърцето-съзнание поражда идеите и мислите; то заповядва на нервите, мускулите и крайниците. Чувствата и впечатленията се връщат в сърцето, за да може то да обмисли и извлече поуки от информацията, която идва от външния свят.
Птах е заченал света в сърцето си, преди да го изплюе с езика си. Във всяко осъзнато същество се пробужда едно сърце, наследник на Божественото сърце. В него се съдържа Божествената сила. То отговаря за праведноста на магьосника, когато последният се изправя пред съдиите – тук и в отвъдния свят. Качеството на магията е пряко свързано с качеството на сърцето на магьосника. Задачата на магията е насочена към изработването на сърце с небесен произход, което да трепти вътре в магьосника и да събужда неговите възприятия за Невидимото.
Държавна магия
Магията е една от най-ранните дейности на държавата Египет. Книгите по магия са книги на официалните институции като Дома на Живота. Те са част от кралските архиви. Магията е висша държавна дейност, родена от египетското възприятие за света. Във времената на фараоните тя не е била дейност на отделния човек. В нейната най-долна и упадъчна форма тя се среща като индивидуално занимание.
Първият принцип на магията е необходимостта от жертвоприношения на Боговете. „Дай Маат (универсалната хармония) на Господаря на Маат (Създателя)“: следвайки тази ритуална формула, животът получава позволение да продължи напред.
Древните египтяни са се страхували най-много от хаоса – отрицателното състояние, противоположно на Маат (реда на нещата). Добрите намерения не са достатъчни, за да се предотврати безпорядъка, който е окончателна съдба на всяка цивилизация. Магията е оръжие с необикновена сила, благодарение на което слънчевата ладия обикаля правилно небето, умрелите получават нужната им храна, държавата функционира правилно и фестивалите се отбелязват подобаващо. Без магическата намеса на държавата, Нил не се наводнява, полетата не се напояват и работниците не могат да свършат работата си. Подобно възприятие навярно днес ни учудва, но в нашето съвремие толкова явления ни изглеждат просто „естествени“, че ние повече не можем да възприемем техния скрит смисъл.
Царят магьосник
Фараонът на Египет нито е майка, нито баща. Той живее Живота и не изстрадва смъртта. Той е най-големият магьосник, защото е въплъщение на Силата на живота. В Старото царство единствено фараонът е способен да общува с Божествения Принцип за продължаване живота на човечеството. Затова царят, господар на всяка естествена и свръхестествена сила, е този, който има реалната сила. Той я е придобил като е изял магическите сили по време на един необикновен банкет, който се е случил с космическо въстание, придружило влизането на царя в селенията на небето. Звездите потъмняват. Светлината угасва. Небето и земята потреперват. Причината за това е един образ, всяващ ужас – самият фараон. Той е този, който се храни със своите майки и бащи. Той е господарят на мъдростта, чието име е неизвестно дори на собствената му майка. Славата му е на небето, силата му е в хоризонта като тази на Атум, Създателя, сътворил всичко. Царят е станал по-могъщ от Него. Бик на небето, той поглъща съществуването на всяко Божество. Той се храни с хора и Богове. Фараонът завладява сърцата на Боговете, изяжда Червената корона и поглъща Зелената. Той се храни с бъбреците на мъдреците и с тяхната магия. Подобни текстове говорят за улавянето на магическата сила чрез директното поглъщане на Божествената жизненост, която се разглежда като храна.
Изпълнен с магия, фараонът вече е защитен. Злото същество, което го хапе, не ще успее да го отрови. Всяка част от царското тяло е обожествена. Коремът на фараона например е Нут, Богинята на небето. Там магията е на мястото си – в „небесния“ корем на царя.
Облеклото на фараона, неговите отличителни знаци и атрибути са заредени с магия. Един от най-важните предмети е короната, която се счита за живо същество – Богиня, едновременно лъв и змия, която атакува враговете на царя. За короната се пеят химни. Единствено фараонът може да я носи и да използва тайните ѝ сили.
Магическите текстове
Щом един текст е изписан с йероглифи, той вече започва да действа. Затова може да се каже, че цялата египетска писменост е магическа, обаче на различни степени. Има текстове, които се отличават със своята оригиналност. Такава е Книга за двата пътя, която дава знания на мъртвия за пътищата в Отвъдното. Книга на Хор съдържа заклинания, които магьосникът произнася в различните часове на деня и нощта, за да спечели благоразположението на Божествата. Отделна гилдия магьосници, наречени саоу – пазителите, отговаря за сигурността на хората, които прекосяват пустинята и ги пази от отровни животни и особено от змии.
Свещените архиви и библиотеките по магия
В Египет свещените писания са наречени Баоу Ра – Сили на Бога на Светлината. Книгите са Силата на Бога на Светлината, чрез която Озирис живее. Великите Божествени сили: Ре, Бога на Светлината и Озирис, Господаря на сенчестите области, общуват чрез тези свещени архиви. Хората не са автори на магичните книги, а Тот, Повелителят на Свещеното Слово; Ша, Богът на Мъдростта; и Геб, Господарят на Земята.
„Обичай книгите така, както обичаш майка си“ е заповедта, която се дава на търсача на мъдростта. Магьосникът не се задоволява само да чете. Той поглъща текста; поставя парчета от папируса в купа и изпива магическото Слово; преглъща думите, които съдържат смисъл.
Всеки храм е дом на библиотека по магия, в която се съхраняват езотеричните учения на практикуващите магия. Магьосникът направлява живота си според космическите закони. Затова двадесетият ден от първата луна с преливането на водите е ден за получаване и изпращане на писма. Животът и смъртта се проявяват в този ден. Тогава той приготвя книгата, наречена „Краят на Делото“. Това е тайна книга, която отклонява заклинанията и разкрива заговорите, заплашващи цялото човечество. Книгата съдържа едновременно и живота, и смъртта.
Магичната писменост има свой собствен живот, тъй като е изписана чрез йероглифи – знаци, които носят сила. Всеки йероглиф е живо същество. Когато са изписани по стените на пирамидите, опасни и нечисти животни като лъвовете и змиите биват разполовени или обезобразени, да не би да навредят на мъртвите или на преродения цар. Дори в композицията на текстовете човек може да съзре характерната им употреба, като например метода на изброяването, при който се изброяват дълъг списък с победени врагове или части от тялото на човек, оприличени на Богове. Използват се и непонятни думи, подредени в звучен речитатив, който се смята за ефектен. Това са смесици от египетски, вавилонски, критски и други чужди езици, които образуват заклинания от типа „абракадабра“. Тези странни отклонения от свещената магия не бива да ни карат да забравим ценността на Словото. Четейки подобни заклинания на глас, човекът им придава сила и реалност.
„Аз съм Великото Слово“, заявява фараонът, като по този начин указва, че той може да дарява живот на всички неща. В сенките се крие една тайна дума. Всеки дух, който я узнае, ще избегне разрушението и ще живее сред живите. Пътуващият от подземното царство я открива и се облича с магия, която ще му позволи да борави с жезъла на някой почитан Бог. Онзи, който притежава формулата, ще може да борави със своя собствена магия. Когато Боговете говорят, те разкъсват пустотата и отварят пътя за силите на живота. Тази е причината, поради която магьосникът повтаря словата на Боговете, като тези на Хор, които пропъждат смъртта, пресушават огъня на отровите, възстановяват живота и спасяват човека от лоша съдба.
Словата и заклинанията, използвани от магьосника, не са случайни. Те са вдъхновени от свещени легенди, от постъпки в Божествените времена, които се повтарят в света на хората. Едно магическо заклинание има сила само ако коренът му е в най-ранната Древност или по-точно, в произхода на живота. Най-важният дар е перет кхероу, означава „това, което излиза в гласа“. Единствено Словото може да даде живот на материята.
Обикновено заглавията на магическите заклинания са „Заклинание за… придобиване на сила, превръщане в сила или съществуването на сила“. Заклинанието трябва да се чете, повтаря, научи, разбира, изпише и използва като истински духовен и материален инструмент. Повтарянето на магически текст четири пъти го прави изцяло ефикасен, обаче човек трябва да внимава с тона, ритъма и начина на възпяване.
Първата задача на магьосника е Словото, с помощта на жестове, да произведе магическо действие. Чрез заклинанията, на които е вдъхнал живот, магьосникът омайва небето, земята, силите на нощта, планините, водите и разбира езика на птиците и влечугите.
Този, който изрича точните заклинания, може да отиде, където поиска. Сърцето му ще бъде стабилно, каквато и форма да приеме. Той ще остави семето си на земята и ще има наследници, които ще продължат делото му. Нито силата му, нито сянката му ще паднат жертва на демоните.
Глава 2. Магьосникът, човек на знанието
Магьосникът е човек, който знае нещата. „Знае нещата“, този обикновен израз често се среща в йероглифите и обозначава „Боговете по магичен начин на земята“. Който няма знания за заклинанията, не може да се придвижва свободно нито в този свят, нито в другия. Невежеството притегля човека към земята и го държи в робство. Магьосникът получава знанията си от Ша, който пази в тайна знанието за причините и от Ху, Творческото Слово. Те го хващат за ръката и го повеждат към една мистериозна кутия. Те я отварят в негово присъствие. Така магьосникът вижда какво е скрито в нея: самата тайна на магията. Интуицията и Словото, не са ли и днес това двата „инструмента“, които са незаменими за търсача? Не е ли процесът същия и днес: да възприемаш с интуицията и да изразяваш чрез Словото?
За египтянина магьосникът е учен и жрец. Той призовава и се обръща към група, известна като „Следващите Хор“, най-мъдрите сред мъдрите, които познават тайните на творението. Те пазят магьосника независимо къде се намира той, при условие, че се учи бързо и че не забравя книгите и заклинанията на силата. Папирусът, който магьосникът носи със себе си, е символ на официалната му длъжност и на абстрактното му, езотерично знание.
Всичко казано дотук за магьосника може да изумява нашия модерен ум, но магьосникът в цивилизацията на Древен Египет е публична личност – част от нормалния живот. Това, което е ненормално, е да живееш без магията или с други думи казано, да живееш със затворени очи и уши.
Великият жрец на Хелиопол, наречен Уер Маау или „Великият виждащ“ и „Този, Който е Великият“, е пазителят на най-древните тайни на Слънцето и на магията на Светлината, която се грижи за ежедневното прераждане на силата на живота. Жреците на Богинята-лъв Секхмет пък са специалисти по медицина и хирургия. Магията не може да се отдели и от дейности, които днес наричаме „артистични“. Музиканти и танцьори също са служители в храмовете: те обливат душите на Божествата в хармонични потоци, за да може Божествата да се грижат за равновесието и спокойствието на хората. В света на магията в Древен Египет нищо не е произволно. Всичко е игра на фини взаимовръзки, които могат да се възприемат само от посветените.
Как се става магьосник
Със сигурност съществува метод, по който се става магьосник, но той не се разкрива на силите на ума. Текстовете не скриват това от нас изцяло, но се позовават по-скоро на нашата интуиция и вътрешна интелигентност, отколкото на аналитичните ни способности.
Заклинание 261 от Текстове на саркофазите е озаглавено „За да станеш магьосник“. Ето какво пише там: Адептът се обръща към магьосниците, които са събрани в присъствието на Господаря на Вселената. Той ги моли за уважение, защото ги познава, тъй като те са го насочвали в стъпките му. Не е ли адептът онзи, когото Самият Господар е създал, преди да са се явили двете храни на земята, деня и нощта, доброто и злото, когато Създателят е отворил единственото Си око в Своята самота? Магьосникът се представя като човек, който контролира Словото; той е синът на Великата Майка, родила Създателя на земята, Който въпреки това няма майка. Бащата на Боговете е самият магьосник. Той е този, който дарява живота.
Това наистина е странен текст. В него няма признаци за някаква основна техника, а е по-скоро трактат върху метафизиката и духовността, който хвърля светлина върху процеса на сътворението. Единствените практически насоки, които откриваме, са адептът да остане безмълвен по време на церемонията по възцаряването, да се поклони и да бъде настанен в присъствието на своите учители, които са наречени „Бикове в небето“. Те признават неговото достойнство като „притежател на силите“ и наследник на Създателя.
Адептът е приел притежанието на трона и е приел отличителните белези на своята позиция. Всичко, което се е родило преди Боговете, му принадлежи. Той също така Им нарежда да слязат от небето и да го последват в неговия влак, в знак на уважение.
Титлата „магьосник“ се придобива след интервю с майсторите на това изкуство, които оценяват езотеричните знания на кандидата повече отколкото практичните му умения, които могат да бъдат развити в последствие. Така както умрелият, след като е постигнал състоянието акх – същество на светлината, открива Живота в неговия принцип, така адептът успява приживе да общува с Изначалната Светлина, Която съдържа магията в нейната абсолютна чистота.
Първото откровение, дадено от учителите, е, че всеки проблем на човека, пред който се изправя магьосникът, има двойник в Божествения свят. Същото събитие се е случило на космическата стълба, преди да се усети на земята. Това е причината, поради която магьосникът трябва да познава Боговете, теологията и различните митове за сътворението на света. В тях той ще намира разрешение за всеки проблем.
Като се идентифицира с четирите посоки на света, адептът се превръща във вселената – отличен метод за познаване на законите, за улавяне на невидимите сили и за тяхното волево насочване, поне частично. По време на отличителната церемония магьосникът бива разсъблечен от своето его, от своята прекалено лична визия за света, което ще позволи на вселената да проникне в него. Възможно е да са се ползвали опиати, които да го потопят в изкуствен сън, по време на който братята магически го зареждали с енергия в подготовка за бъдещите му задачи.
Невидимите сили се проявяват под формата на добри и лоши духове. Адептът се изправя пред тях. Отново той се оприличава на тях, което е най-добрият метод да ги опознае и да придобие максимална магическа сила. Той може да се бори с духовете, решени в лошото си намерение, и да ги изкара от тялото на болния. Когато демоните нападнат човек, град или земеделско поле, което е било защитено от добър магьосник, те се изправят пред голям противник.
Нима съществува друг начин, по който магьосникът би могъл да действа, освен да призовава по-висша сила, с чиято помощ да работи? Разпространена формула в магичните текстове ни разкрива следното: „Не съм аз, който казва това. Не съм аз, който повтаря това. Бог е, Който говори и без съмнение, Бог е, Който повтаря това“.
Не магьосникът говори, а Божествената сила говори чрез него. В битката на доброто и злото няма сблъсък между човек и „нещо“ свръхчовешко, а има дуел между положителните свръхестествени сили, въплътени в духа и тялото на магьосника. Пациентът, независимо дали е някой болен, който трябва да бъде излекуван, или е посредник, който трябва да се „манипулира“, се оприличава на Божество, Което не може да бъде разрушено. Каква по-добра осигуровка от това, за да избегнеш жестоката съдба?
За майстор-магьосника се казва, че тялото му е тялото на Атум, Създателя през цялата вечност. Нима има по-добър начин да заявиш, че магьосникът е достигнал най-висшата област на духа? Там той се прониква от сила, за да бъде способен да общува със силите във вселената. Магьосникът е нещо като съвременните космонавти – след дълга физическа и психическа подготовка той изследва Неизвестното.
Резултатът от тази подготовка е записан различно в различните текстове: „В мен няма нито една част, която да е отделена от Бога“, обяснява магьосникът; „Тот е пазителят на всички мои крайници“; „Аз съм Ре от всеки ден“; „Моята плът е в пълнотата на живота, всеки ден“; „Аз обхождам небесата и земята с всичките си сетива, а страхът, който вдъхвам, властва над вътрешностите на Боговете“.
Всяка част от тялото на магьосника бива официално оприличена на тази на някое Божество. Например главата му е тази на Атум, окото му е на Атум, когато изпраща гръмотевици, лявото му око е това на Хор, когато изгонва деня от новолунието, ако има риск от лош лунен месец, ноздрите му са тези на Тот и на Нут, устата му е на Енеадата на Атум, групата от девет Божества, които управляват космоса, устните му са на Изида и Нефтида, пръстите му са змии от лапис-лазули, гръбнакът му е на Геб, Бога на земята, коремът му е на Нут, краката му са на Шу, Бога на въздуха, когато прекосява морето. Това са печати на Боговете, положени върху това, което Те са сътворили, а за египтянина да поставиш печат, означава да впишеш Божественото върху реалното. Най-известният печат е приел формата на скарабей, символ на превръщането. Когато царят взима решение и го подпечатва, той осъзнава последствията на своите действия и какво носят те със себе си. Подобно осъзнаване е абсолютно необходимо в магията, за да не изгуби човек самия себе си.
Полагането на амулетите на Хелиопол отговаря на един основен момент от посвещението на магьосника. Веднъж щом е приет като достоен за магьосник, тялото му е преоблечено в отличителните знаци на силата. Подобни амулети са били поставяни около мумиите, за да станат неразрушими. Това е и едно от дълбоките значения на мумифицирането: да оприличиш смъртната кожа с безсмъртно тяло, за да може душата, въоръжена с подкрепа, да проникне в Света на Нетерите в осъзнато състояние.
Всеки умрял, който е мумуфициран по правилата, се превръща в магьосник, който може да се преражда. Египтянинът не разчита само на вярата, за да избегне проблема със собственото си разрушаване. За него знанието за нещата, а не вярата е по-приемливо.
Светлината на магьосника
Ре и Геб помагат на магьосника да прогони злото. Особено ценен за магьосника е образът на Ре заради свещената Светлина, с която Той вижда всичко и разпръсва тъмнината.
Магьосникът се нуждае от Божествена Светлина, за да се превърне в онзи, който ще освети Египет; който ще прогони тъмнината; и ще се превърне в Бика на Източните планини и в Лъва на Западните планини.
В Древен Египет най-развитото състояние на съществата, короната в пътя на посвещението, е акх – сияйната, блестяща индивидуалност със свръхестествени сили. Тялото принадлежи на земята, а акх – на небето. Именно това съществуване на Светлината е, което Ре разкрива на магьосника, който умее да съзерцава Слънцето и да открива Божественото в Него. Много по-късно във времето тези, които са били инициирани, се наричали „просветлени“.
Магьосникът като астролог
Египетската астрология е една от трудните и неизследвани области. До нас е достигнало, че няма друга земя като Египет, в която така точно да са били наблюдавани реда и движенията на звездите. Записи за движенията на звездите са били пазени и записвани в продължение на невероятен брой години. Връзките на всяка планета с раждането на животните и добрите и лоши влияния, които планетите оказват, са били добре известни на египтяните.
Магьосникът винаги взима предвид отношенията между своите действия и разположенията на звездите в космоса. Тайно и в тишина той консултира астрологичните книги, достъпни само на посветените. Астрологията е била наука на храмовете, която се е направлявала само от вещи ръце и от отговорни духове.
Благодарение на познанията си за астрологичните закони, благословените прекосяват небесата, земята и царството на мъртвите. Духът на магьосника пътува с тях.
Докато наблюдава небето, той оставя отпечатъци на земята седем пъти. Той повтаря магическите заклинания седем пъти в чест на Голямата Мечка, обърнат на север към оста на земята.
Астрологичните познания са незаменими, ако човек иска да използва космичните сили, да улови Светлината и да хване луната в ръцете си – тоест да овладее нейното влияние, не да я победи.
Внимателно пазени тайни и ритуални изисквания
Заклинание 162 от Книга на Мъртвите гласи: „Това е велика тайна. Нека никой не я види, защото това ще бъде срамен акт. Този, който знае и пази тайната, ще продължи да живее. Името на книгата е „Господарят на скрития храм“. Тези препоръки изискват мълчание само от зле квалифицираните и неспособните, но на адепта не се отказва достъп до тайните.
До нас е достигнало как тази книга и тайните, която съдържа, е била предавана от магьосниците в Египет. Бог Тот събирал майсторите-магьосници. Сред тях бил и кандидатът. Той изплаквал устата си, нахранвал се с натрон (самороден натриев карбонат) и доказвал, че е достоен да се присъедини към Енеадата, групата от деветте могъщи създателя. Това показвало, че той е способен да изпълни задачата с успех от самото начало. Кандидатът, заставал до майстор-магьосник, който изпълнявал службата на Бог Хор и който носи маска на сокол. На кандидата били разкривани слова и формули от времето, когато Озирис, Праотеца, бил жив все още и царувал над египетските земи.
Кандидатът минавал през физическо изпитание, което го изправяло пред смъртта. После следвало отвъд физическо откровение. Майсторите-магьосници разкривали на адепта, че двата Бога, които са толкова различни и изглеждат противоположни, сияйният Ре и тъмният Озирис, всъщност са един и същи. Този Един Бог бил призоваван в Дома на Живота под името „Съединената Душа“. Неговият символ била мумия, обвита в кожата на овен. Съзерцавайки това, новият адепт се съединявал със собствения си дух и влизал в пътя на възкресението.
Само този, който е чист, може да придобие знание за тайните и Единството. Това, което е противно на хармонията и на живота, е нечисто. Човекът е възпрепятстван от собствените си обвързаности – той не пропуска естествено живота. Магията учи човека да се освобождава от оковите, с които той оковава сам себе си. Външната чистота, обикновената хигиена, която е толкова ценена от жреците на Египет, е видимото проявление на вътрешната чистота. Магьосникът често умива себе си. Когато устата му е пречистена, думите, които излизат от нея, също са чисти. Измиването на ръцете и на краката отстранява вредните сили. Този акт се е считал за толкова важен, че се извършвал вътре в храма.
След умиването тялото вече е достойно да получи ритуалното облекло. Заклинание 117 от Книга на мъртвите е специално за обличането на Уаб робата, това е Чистотата, едно истинско „ново тяло“ от безупречна белота, което магьосникът трябва да внимава да не опетни с дела, противни на хармонията.
След като получи одеянието, адептът медитира и се моли на Боговете. Така пременен и съблюдавайки стриктните правила, магьосникът е готов да проследява свещения ход на Слънцето, чрез който силите, с които той борави, изписват имената си под формата на символи. В камарата на двете Истини (космическата и човешката), облечен в ленени дрехи, пречистен, с бели сандали, магьосникът прави приношение с хляб, бира, плодове и др. След това той начертава ритуалния ход, който е открил в свещените писания, върху чиста земя, която е била покрита с гипс и не е била омърсявана от прасета или елени. Подобен ритуал съществува и при масоните.
Магьосникът всъщност е майстор бригадир, назначен да изработи план. Той увива на лакътя си шала на знанието и прави чудното заявление: „Мислите ми са великите магични напявания, които излизат от устата ми“. Преди това е преминал през ритуала на възкресение, по време на който е лежал върху тръстиков килим и се е превърнал в жива мумия чрез магията, за да установи връзка с висшите сили. Магьосникът е облекчил страданията на Озирис, Който отново се е явил от света на мъртвите.
Божественият съд, Пазителите на вратите и Лодкарят
Ако на земята магьосник изчете Тайната Книга от името на друг човек, последният няма да бъде разкъсан от духовете, които винаги нападат онзи, който е сторил зло. Той ще се изправи пред Божествения съд и ще излезе от там оправдан и освободен от ужаса на несправедливостта. Това е една от великите служби, оказвани от магията: да помага на праведния да се изправи пред съдиите с вдигната глава, без да трепери. Някои египтолози, навярно смутени от своя ум, са набедили египтяните за мошеници – че заблуждавали Боговете като злоупотребявали с магията. Но това, което се поставя под съмнение, е знанието за магията, а не триковете на някой фокусник. Ако човек не притежава знания за законите на магията, той в действителност предварително бива осъден на нов цикъл в материята, макар това да не подразбира прераждане в обикновения смисъл.
Други опасности дебнат адепта в пътя му към отвъдния свят. За да премине през четирите граници на небето, пътуващият трябва да убеди Пазителите да го пуснат да премине. Още един персонаж също изисква магически умения от най-висша степен от пътуващия през Отвъдното. Това е лодкарят, който притежава съкровището сред съкровищата: лодката. Лодкарят задава въпроси и изпитва магьосника, който иска да използва лодката. Адептът трябва да докаже, че познава имената на различните части на лодката и че знае техните митологични и езотерични съответствия. Лодкарят изисква и математически знания от магьосника и го кара да покаже способността си да брои на пръсти. Всеки пръст, всеки числен акт има дълбок смисъл. Това много детайлно броене изисква дълъг период на обучение. Според мен тук се крие произходът на Кабала на числата, който все още не е официално признат. Тук не става въпрос за обикновена умствена математика, а за сътворението на света чрез числата. Лодкарят също така задава следния въпрос: „Откъде идваш?“. Отговорът е: „От острова на пламъка“, тоест от тази част на вселената, където Слънцето всяка сутрин побеждава враговете на Светлината. Роден от Слънцето, магьосникът има характер на воин и победител и той е доказал това. Най-важното е, че магьосникът е показал на лодкаря, че е открил Божествения пристан, където се намира лодката, разхвърляна на различни парчета. А това не е ли аналогия на разчленения Озирис? Магьосникът обаче знае как да я възстанови – той притежава върховното изкуство.
Впечатлен от толкова знания, лодкарят пропуска магьосника. Той изпълнява задачите, който магьосникът иска от него, дава му лодката и се връща на поста си, за да изпита следващия пътник.
Да продължава напред през деня
„Който разбира магическите книги, може да продължава напред през деня и да върви из земята сред живите. Той никога няма да умре. Това е доказано милион пъти“.
Ние сме заобиколени от милиони египетски магьосници, които са вечно живи. Те са „вървели през деня“, защото магическата сила е с тях, а тя им позволява да отмахват всяка пречка за свободата им да се придвижват. Без съмнение те невинаги са в човешка форма, а са се скрити в камъни, дървета и метали.
„Да вървиш през деня“ е всекидневният ритуал в храмовете. Сутрин, когато жрецът отвори вратите на храма, където е статуята на Бога, той изрича следното: „Вратите на небето са отворени, вратите на храма са отключени. Домът е отворен за своя господар. Нека той излиза, когато пожелае и нека влиза, когато пожелае“.
В Отвъдното е жизненоважно да ходиш на краката си, а не на главата си. Магическите формули спасяват посветения от това сериозно неудобство и му позволяват да прекосява небесните пътища и земята на другия свят нормално, като част от влака на Бог Тот.
Магьосникът напредва по красивите пътища на Запада под формата на същество на Светлината, вече придобил и опитал всички сили, без да е станал техен роб. Адептът се оприличава на младия Бог на Запада, Който е дошъл от земята на живите и е изтръскал праха на тялото, изпълнил е сърцето си с магия и е задоволил жаждата си за знания. Той се насочва към тръстиковото поле, което е част от небесния рай. Той се движи из полета, градове и канали в Света на Нетерите. Той оре земята, вижда Ре, Озирис и Тот всеки ден, има сила над водата и въздуха, прави всичко, което пожелае – такъв е посветеният в Абатството Теламе. Животът е в носа му; той няма да умре; той живее в жертвените полета, където са установени именията му за вечността. Той е изпълнил обета си: да стане магьосник.
Глава 3. Силите на магьосника
Магьосникът се бори със злото, което през цялото време се опитва да напада съществата, когато те са слаби. Позовавайки се на битки, случили се в Божествения свят, магьосникът прогонва вредните влияния, така както Ре се е спасил от крокодила Собек, Хор от братоубиеца си Сет и Тот от павиана Бебон.
За да се бориш със злото, са необходими изкусни техники. Магьосникът изтегля вредните влияния от тялото на засегнатия човек и ги прехвърля другаде, например в животно. Понякога злото се явява в женска форма, а понякога в мъжка. Затова магьосникът не се доверява особено на призраци и странстващи духове, които имат много форми и са трудни да се идентифицират. Той заплашва да разруши гробовете, от които идват те, за да ги лиши от земната им „база“ и да вземе подаянията им, за да умрат от глад. Според Лайденския папирус сред чудните практики на магьосниците са: гадаене, изгонване на лоши духове, помазване, извикване на сънища, привличане на късмет, влюбване, ослепяване или убиване на врагове, използване на заклинания за прогонване на нощен или дневен страх.
За да се подготвиш да гадаеш, се използвала ваза, пълна с вода. Приемайки личността на Хор, великия Бог на Космоса, магьосникът задава въпроси на Боговете посредством млад посредник, който носи Истината в себе си. Магьосникът му нарежда да отвори очите си, за да види Светлината. На всяка цена той трябва да държи настрана сенките от посредника, за да може духът му да проникне в Света на Боговете и там да намери отговорите. Вазата е чудесен помощник в общуването с небето и междинния свят.
Магьосникът може да приспи себе си и да предизвика хипнотичен сън, като се изложи на светлина или като съзерцава луната, или като повтори седем пъти магическо заклинание.
Трябва да се подчертае важността на това, че всеки успех в магията в Древен Египет се дължи на процес на идентификация – нещо, което е добре описано в египетските текстове. Магьосникът „става“ или се „превръща“ в силите, които например са създали света – олицетворение на Изобилието. Благотворните резултатите от изкуството на магьосника не са за негова лична полза, а за ползата на нуждаещия се.
Магията в храмовете и в градовете
Магията всеприсъства в храмовете, в ритуалните практики, в самия смисъл на архитектурата и скулптурата, а също и, учудващо, присъства чрез образите, издълбани по стените, които са живи и имат свой собствен живот. Те оживяват, щом се изговорят ритуалните слова. По време на сутрешната церемония, най-важната от деня, образът на фараона, в един и същи момент във всички храмове на Египет, „слиза“ от стената, където е издълбан, и се въплъщава в тялото на жреца, на когото е дадена власт да действа вместо него.
Самите храмове са магически защитени с амулети и заклинания, така че всяко зло да бъде отстранено от тяхното тяло. „Тяло“ е точната дума, защото всяко светилище се разглежда като живо същество.
Всичко, което се съдържа в храма (стели, стенни рисунки, обзавеждане и т.н.), също като съдържанието на гробовете, трябва да бъде защитено с магия. Който посегне на тях, ще загине от меча на Амун или от огъня на Секхмет.
Градовете също се пазят магически. Има заклинания за ограждане на семейния дом и неговите елементи – за прозорците, спалнята, леглата. Всяка част от дома си има специален защитник. Такива са например женският сокол, Птах, главният занаятчия, „Той, Чието име е скрито“ и други духове.
Да победиш смъртта
Магьосникът е специалист по живота и смъртта. Когато душата напусне тялото, всичко се разпръсква. Частиците на човека, досега свързвани с явлението на живота, вече нямат живот. Смъртта е опасно явление, тъй като различните елементи рискуват да останат разделени, от другата страна на огледалото. Ако това стане, това е „втора смърт“ – крайното унищожение на съществото. Тук идва необходимостта от магическите действия: да се съхрани единството на съществото по време на прехода от този свят в другия и да се накара то да оживее отново от другата страна в неговата цялост.
Мумифицирането е магическо изкуство. Особена грижа се полага да се запазят органите в специални съдове – урни, наречени канопични буркани. Всеки съд се поставя под закрилата на Божество, общо четири на брой, синове на Хор. Не само материалните органи като главата, черния дроб, стомаха и бъбреците имат Божествена закрила, но също и тънките принципи, които те приютяват. Според египетския езотеризъм съществото е съставено от различни качества, сред които най-познатото е акх, сияйната Светлина; ба, силата на въплъщението и ка, жизнената сила. Съществува също така и хека, индивидуалната способност за магия. Символът на акх е ибисът. В началото това е свръхестествената сила на Боговете и на царя. Ба е умението за придвижване на съществата, призовавано чрез птица с човешка глава. Бау на градовете, множественото число на Ба на египетски, е тяхната свръхестествена сила, специфичните духове. Ка е силата. Ка на храната например представлява нейните свойства да дава енергия. Като сексуална сила, Ка е оживяването на материята. Всеки елемент има свое независимо съществуване. Изкуството на магьосника е скрито в това да направи всички те да преминат през отворите в небето, така че цялостното същество да може да идва и да си заминава, и да проправя пътя си към Светлината.
Според едни необичайни думи в Текстове на пирамидите умрелите не напускат умрели, а живи. Това се отнася до царя и до посветените, които са съживени от ритуалите. Целта на погребалната магия е да се даде нов живот, за което е необходимо съвършено функциониране на сърцето-съзнание и на основните органи; свободно предвиждане в небесните области; и вкусване на фините енергии, съдържащи се в храната и питиетата на банкетите в Света на Нетерите.
Бидейки господар на силата, магьосникът позволява на силите на Светлината да изявят пълната си сила. Когато силата не е балансирана, силите не се явяват и децата не се раждат.
Съхранението и предаването на живот са магически действия, чрез които неподвижните обекти оживяват. Една статуя например изглежда просто каменен предмет. Чрез ритуала „отваряне на устата“ статуята оживява и се населява с духовно присъствие. В гробниците в Старото царство малки затворени помещения съдържат статуя, жива, на умрелия. Неговата ка присъства в статуята. Повтарянето на заклинания ѝ дава енергията, от която тя се нуждае.
Известните на египтолозите „модели“, полагани в гробниците, не са играчки, а магически обекти. Например малката дървена лодка с гребците в Света на Нетерите се превръща в истински начин на придвижване, който дава на пътуващия силата да плава във вечните води на космоса.
Магьосникът, който научава тайните на невидимия свят в Дома на Живота, има за задача да неутрализира враждебните сили на душите, които са избягали от своите гробове и заплашват живота. На онзи, който познава статуята, наречена „Живот“, която се намира в сърцето на школата за посветени, се казва, че ще бъде защитен от внезапна смърт, от огън, от небето, което няма да падне върху него и т.н. Тази статуетка „Живот“ се мумифицира, покрива се с аромати и субстанция, наречена „Божествен камък“ и се полага в саркофага. Тя се освещава преди да се отвори устата и се увива в кожа на овен, „кожата на възкресението“. Така защитен, „Животът“ се пази под навес в Дома на Живота, където постоянно се подновява чрез ритуали.
Символично Домът на Живота представлява пясъчен двор, заобиколен от стени с четири врати. Вътре в него се издига шатра, която съхранява реликви с мумията на Озирис. Около него има други сгради, домове, магазини и работилници, където се обучават специалистите, които извършват ритуалите. В Египет магията на ритуалите не е просто демонстрация без съдържание. В действителност магията дарява живот и побеждава смъртта. С придружаващи жестове магьосникът полага амулети върху мумията. По този начин той прави така, че умрелият да премине от човешкото тяло в Божественото тяло. Превръзките, които обвиват мумията, са поверени на Богинята Таит. Тяхната роля е да предпазват мумията от разлагане, а Таит е Богинята, която отговаря и за царските одежди. С други думи, Таит дарява на човека, който е бил ритуално мумифициран, царски качества.
Отварянето на устата и очите са актове, които превръщат трупа в живо същество. Магьосникът използва тесла, за да отвори устата, опушва я с аромати и я пречиства с вода на младостта. Птах, Баща на Боговете, бива измолен да благослови отварянето на устата и очите.
Саркофагът не е гроб и обикновено затворено пространство. Той се разглежда като кораб и пъп на небето. Това е място, през което Духът преминава в материята.
Името – ключ към магическата сила
Знанието за името е истинска сила. Да произнесеш едно име, означава да оформиш духовен образ, да разкриеш същността на съществото. Като дава имена, човекът твори. Когато човек научава истинските имена, скрити от обикновените хора, той постига майсторство.
Най-лошата съдба за едно същество е да види името си разрушено. Затова магията взима всички мерки да подсигури, че името ще просъществува вечно. Елементите на името, буквите, които го съставляват, носят енергия. Когато магьосникът говори ритуално, той използва тези звуци като жива материя; той извършва работата си върху външния свят и ако е нужно, го променя.
Всяко същество, дори Боговете, има скрито име. Ре не е изключение. Майката и бащата на Ре му дали истинското име, но то било скрито при раждането му. Някои скрити имена се разкриват в текстовете в течение на странни епизоди. Така например Хор, плувал с брат си в един златен кораб. Последният бил ухапан от змия и помолил Хор за помощ. Богът казал: „Разкрий ми името си“. Само при това условие Хор, лечителят, ще накара Великия Бог да започне процеса на изцеление. Брат му се предава. Той признава: „Аз съм вчера, днес и утре“; „Аз съм човек, висок милиони лакътя, чиято природа е незнайна“; „Аз съм гигант“. Хор слуша тази литания, но остава скептичен. Брат му се предава и най-накрая, вече искрен, казва тайното си име: „Денят, в който жена роди син“. Хор произнася лечебното заклинание. В този разказ виждаме символичното представяне на хермафродита, на това мъжко-женско същество, съществувало в началото на времената преди Духът да бъде разделен на мъжки и женски.
Най-известният пример за търсене на тайното име срещаме в легендата за Изида и Ре. Ре разкрива тайното си име на Изида, но човешкият слух не е достатъчно остър, за да го чуе. За да узнаеш тайната и да чуеш изгубените думи, трябва да бъдеш посветен в мистериите на Изида. Всяко човешко същество има за задача да търси тайното име, което му е поверено с раждането и от което се нуждае, за да стане достоен. Да преминеш през изпитанието на смъртта и да победиш, означава да направиш това име постоянно, като името на Озирис. Важността на името е такава, че то се взима предвид от съда, който го почита и оценява като свещено. Затова имената на престъпниците се променят – това са тези, които са поругали свещено място или са се опитали да си построят дом, по-високо от този на Боговете. Първата степен от наказанието е да се премахне от името му името на Бога, което е било част от цялото име. Например при заговор срещу Рамзес III престъпници използвали магия, за да убият царя. Имената им били изменени на: „Ре ги мрази“, „Злото в Тебес“ и „Демонът“. Имало е и по-лошо от това: да се потисне цялата памет на виновника и името му да изчезне, защото то е основна част от оцеляването на човека. Умрелият без име е осъден на втора смърт; той бива разрушен в дълбините си.
В Царството на умрелите всеки трябва да помни своето име. Магьосникът се разглежда като строител, който заслужава видно място в небето. Името му се изговаря в храмовете. Магьосникът заявява на Боговете, че името му е име на Бога, Който обитава в тялото му. На Вечните Звезди, които среща в небето, магьосникът заявява: „Аз зная вашите имена“.
Истинското име на Боговете никога не се изговаря в присъствието на непосветени. Някои често се правят, че го разкриват като рецитират неразбираеми звуци без никакъв смисъл. По този начин посветените в Дома на Живота отблъскват любопитните, които искат да придобият сила за себе си вместо да разчетат дълбокия смисъл на йероглифите. Всяко Божествено име всъщност е образувано от съгласни, които придават езотеричния смисъл на дадената Божествена индивидуалност. Например името на Анубис се състои от три съгласни: и (а или и е полу-съгласна в египетския език), н и п (п или б са взаимнозаменяеми). Папирусите ясно обясняват, че всяка буква, която съставя името Анубис, носи точно определен смисъл. Чрез буквите Богът има силата над дъха на живота, над енергията и над материята. Това са три качества, които са незаменими в ролята на Анубис на балсаматор, посветен и водещ на церемонията по време на възкресението.
Знанието за тайното име дава достъп до небесния рай, чиито врати се отварят от Ре и от Нут. На всяка порта към Света на Нетерите магьосникът трябва да докаже, че знае името на Пазителя и на самата Порта. Той трябва да представи и подробности. Магьосникът трябва да внимава и с рибарите, които улавят душите в своите мрежи. За да има успех, магьосникът демонстрира, че знае окултното име на всяка част от мрежата и следователно няма защо да се страхува от нея.
Родено в египетските земи, християнството също помни магията на имената. Коптските магьосници се идентифицират с Христос и с Дева Мария и заповядват на духовете и на ангелите; заплашват дявола и се молят, като призовават „истинските имена“, с което се надяват да постигнат силата.
Глава 4. Инструменти на магията
Амулетите
В Древен Египет и живите, и умрелите използват защитата на амулети, които носят по телата си. Амулетът се изписва както на папируси, така и върху лен например. Той се завързва, навива и окичва на врата – важното е да бъде в контакт с тялото.
Когато магьосникът създава амулет, той влага в предмета силите, които са жизненоважни за съхранението на живота и осигуряването на имунитет за тялото или мумията. За да се защити напълно мумията, са необходими сто и четири амулета. Прикрепени към големия палец или стъпалото, те карат магическата сила да циркулира през тялото, преди да достигне главата. Те защитават от злото във всичките му форми. Добрата майка има богати познания за амулетите, които използва, за да предпази детето си от външни опасности.
В изработването на амулети се използват злато, бронз, стъкло, фаянс и камък. Сред магическите символи, използвани в изработката на амулети, са окото уджат – съвършеното око, което дава на посветения цялостно виждане на реалността. Богинята Нефтис, чието име означава „Господар на Храма“, придава силата на символа чен, , чиято магическа защита пази притежателя от отрицателните сили. Нефтис се изобразява изправена върху йероглифа за злато, от което е направена Божията плът. Целият религиозен свят на Древен Египет е вписан в амулетите: Божества, свещени животни, царски корони, абстрактни понятия като живот, здраве и сила, сърца, колони като символ на стабилност и други. Обикновените предмети носят дълбок смисъл: стълбата позволява да се изкачиш до небето; възглавницата дарява възстановяващ сън без намесата на демони; инструментите на строителя показват как са работили майстор-строителите.
Правилото в магията е, че Словото дарява същността на амулета. Глави 155-160 от Книга на мъртвите касаят Словото, което се изговаря над златната колона джед, окичена на врата на благословения, изработена върху възел от червен яспис или върху златен лешояд – благословеният в случая е онзи, който се ползва от закрилата срещу злите сили. Колоната джед заслужава нашето внимание. По време на грандиозна церемония, която разкрива магията на държавата, фараонът издига тази колона, която дотогава е лежала на земята. По този начин той оживява гръбначния стълб на царството. В действителност стълбът е тайната ос от тялото на Озирис. Той позволява на държавата да бъде стабилна, защото съблюдава Божественото. До колоната джед се изрича следното: „Гърбът е твой, ти имаш тихо сърце; гръбнакът е твой, ти имаш тихо сърце. Ти спиш изнурен на едната си страна, аз изливам вода върху теб. Виж, аз съм донесъл колоната джед, за да се възрадваш“. Това наистина е едно загадъчно заклинание, чиято цел е да види човека отново изправен, придобил център и стабилност, за да пребъдва.
След като изговори тези слова, магьосникът поставя колоната върху глинена тухла. На западната стена на гробницата се издълбава ниша, обърната на изток, в която се полага колоната. После нишата се зазидва с пръст, смесена с кедрово масло. Колоната става невидима, но е там. Благодарение на нея гробът е неуязвим и се превръща в дом на Вечността.
Някои амулети ни изненадват като „ръката на Атум“ например – Богинята, прогонила бурята в небето, която напомня за изначалната мастурбация на Създателя. Тази ръка, наречена „Силната“, помага на Светлината да прогони демона на тъмнината. Тя прогонва страданието и нечистотата. Тя е тази, която в отсъствието на майката полага амулет в ръката на детето, за да е предпазено. Това е всъщност „ръката на Изида“, която надзирава сина си, Хор, и му осигурява здраве и благоденствие.
Жабата, или Богинята Хекет, е амулет, който способства за възкресението, поради собственото ѝ раждане в тините на река Нил. Странни създания красят амулетите – така наречените патек, джуджета-изроди; голи и деформирани фигури; хора с бръснати глави, понякога деца, понякога старци, чиято задача е да гонят злите духове.
Важно е да подчертаем, че амулетите са еднакво ефективни както за живите, така и за умрелите. Без разумната употреба на амулети човек не може да подсигури жизнената си дейност – било тук на земята, било в Отвъдното. Благодарение на амулетите щастливецът, който ги ползва, има шанса да се присъедини към служителите на Хор, Владетеля на Звездния свят.
В Късния период, на крилете на популярната магия, амулетите станали широко разпространени, като се изработвали все по-наивни и отдалечени от източника талисмани. За направата им се ползвали косми от добитък, дори такива от кози, а това било пародия на истинската магия.
Златото и скъпоценните камъни
Под влиянието на Ре, върху плътта на умрелия се поставя злато, което да му придаде сияен цвят. В края на правилно проведената церемония по мумификация, магьосникът потвърждава преобразяването и възкликва: „О, немъртви! Ти току-що получи своите златни ръце, пръстите ти са покрити със злато, а ноктите – с електрум. Сиянието на Светлината стига до теб, Тя, Която наистина е Божественото тяло на Озирис. Злато ще озарява лицето ти, ти ще се издигнеш заради златото“.
Златото е символ на възкръсналия живот. Изида, бидейки велик магьосник, се грижи посветеният да обнови живота си чрез златото, което той открива вътре в себе си. Затова лицето му сияе от щастие и той прилича на „малко преродено момче“. Това са текстове, които се отнасят до алхимичното посвещение.
В сцената с възкресението в гробницата на Петосирис в Хермополис, Богът на подземния свят, Озирис, се е превърнал в Бога Слънце. Излъчвайки злато, той пръска Жива Светлина. Посветените в мистериите на Тот ни разкриват, че Озирис е неотделим от Ре, от Когото се раждат камъкът и смолата, предназначени да направят мумията на умрелия нетленна.
Този камък на Светлината е без съмнение първообразът на философския камък на алхимиците. Произходът на скъпоценните камъни, използвани с магична цел, се описва така: „Скъпоценните камъни идват за теб; те летят върху вълната за теб от вътрешността на планините и се превръщат в пазители на свитъците с папируси върху листата на първата врата на гробницата“.
Възли и числа
Египетският магьосник прекарва голяма част от времето си, връзвайки възли. Магическият възел е събирателно място на силите, които обединяват Божествения и човешкия свят. Заклинания 406-408 от Текстове на саркофазите са заклинания, за да се познаят седемте възела на космическата крава. Те са необходими на магьосника за управлението на лодката, с която той прекосява небесните пространства. Още повече, небесните възли имат еквиваленти с „възлите“ в човешкото тяло – онези чувствителни места, където се събират енергийните потоци, от които зависи животът ни.
Някои заклинания от Лондонските и Лайденските папируси ни дават ценни техники. Те касаят броя и цветовете. Възел, който се връзва на земята, също така се връзва на небето, и обратно. Христос използва тази символична идея, която срещаме в коптските магически папируси: „Нека гласът Ми ви достигне – заявява магьосникът на силите, – вие, които съединявате нишките, възлите и веригите, за да може да обедините всички вериги завинаги“.
Магията на числата е неотделима от тази за възлите. Числото се счита за идеен възел. Все още липсват подробни изследвания относно символиката на числата в Древен Египет, обаче те присъстват през цялото време даже и в държавната магия. Един от най-хубавите примери е олтарът в Хелиопол. Той представлява жертвена маса, съставена от четири маси, събрани ведно, върху която са поставени листа, обозначаващи четирите посоки. С други думи, космосът е построен върху основата на едно централно единство и само то може да придаде реалност на това, което се дарява на Боговете. В космическата религия на Хелиопол четворката се е считала за числото на Реалността, ефикасността и полезността.
Без съмнение числото седем е най-срещаното: връв със седем възли, седем златни каменни пръстена, седем ленени конеца и т.н. До нас е достигнал записан ритуал, който изцяло използва числото седем. Човек избира седем неизползвани тухли, взима ги, без да докосват земята, и ги нарежда според изискванията на ритуала, като самият той преди това се е пречистил. Три от тухлите служат за опора на съд, съдържащ масло, а другите четири са поставени наоколо. След това човекът донася седем хляба, седем парчета сол и съд с прясно масло от оазиса. Всичко това се поставя около съда с маслото. Магьосникът кара човекът да легне на земята по корем и напява заклинание, докато човекът се взира в маслото, седем пъти. На седмия час от деня човекът задава въпроса, който го интересува.
Заместващ предмет
В папирусите по магия срещаме много доказателства за практики в Древен Египет със заместващо тяло, често наричано голем в Кабала. Това тяло, наречено заместващо, се среща не само във вуду фигурките, но също така и при много царски и персонални статуи. Не само заместващите тела се оживяват и изпълват с живот, но също така и дървени модели, изобразяващи слуги, работници и войници, които се полагат в гроба, за да живеят там вечно в пълнотата на своята младост и да изпълняват задачите си.
В случая с восъчните образи, става въпрос за заместващо тяло, върху което магьосникът контролирано отприщва агресивни сили. Фигурките шабтис, чието име означава „тези, които отговарят“ (на молбата за помощ на умрелите), са помощници на съзидателните сили. Те обикновено са от дърво, фаянс или бронз и държат две мотики. Телата им са покрити с магически текстове. Те често носят торба, която виси на гърба им. Шабтис са магическите заместници на праведни хора, които по тяхна молба отиват на работа в полетата на Света на Нетера. Първоначално поставяли само по една фигурка в гроба, но в Късното царство откриваме до петстотин фигурки, положени в гърдите на мумията. За да имат сила, магическото заклинание се произнася върху образ на собственика на фигурките, докато е още жив. Образът му е направен от тамариск или дървото зизиф и също се полага в погребалния параклис.
Писма до мъртвите
За египтянина животът и смъртта не са отделени от непреодолима бариера. Духовете на онези, които наричаме „мъртви“, пътуват. Те не са отделени от живите и понякога са добре настроени към тях, а друг път – не. Ние общуваме с тези същества от другия свят по различни начини и особено, писмено.
Писмата до мъртвите биват най-често изписвани върху купи. Ако надписът е прекалено дълъг, се използва папирус или плат. Първоначално купите били култови предмети, в които се полагали хляб или вино. Египтяните вярвали, че чрез добре аргументирано писмо мъртвите могат да се намесят в съдбата на живите – за добро или зло. Онзи, който предизвиква умрял обаче, рискува наказание от Божествения съд. Онзи, който влезе в гробница, без да се е пречистил преди това, ще бъде сполетян от най-различни злини. Всичко това доказва, че умрелите присъстват в живота на египтянина. Тогава защо да не ги помолят да разрешат някои проблеми, дори подялбата на наследство?
Сред писмата до мъртвите се откроява едно, написано от нещастен съпруг до починалата му съпруга. Писмото било прикрепено за статуя на жена, изработена от дърво, покрита с гипс и след това оцветена – това е един отличен магически посредник за изпращане на писма до мъртвите. В писмото съпругът, който страдал три години за смъртта на жена си от нелечима болест, пише: „Какво зло ме докара до това окаяно състояние, в което се намирам? Какво съм ти направил, за да сложиш ръцете си върху мен, след като никога не съм бил груб с теб? С тези слова аз те обвинявам пред Енеадата на Запада и ти ще бъдеш съдена с това писмо, което съдържа истината за нещата. Какво съм ти направил, за да се държиш така?“.
Историята не ни казва какъв е резултатът от апела до тази умряла жена. Но този необичаен документ ни разкрива, че психичният свят на Древния Египет е бил отворен за всякакви форми на реалността.
Лампата
В Лайденския папирус се вижда особената роля на лампата като основен елемент в един начин за гадаене. В тъмна стая в източната стена се издълбава дупка. Взима се лампа, която се пълни с чисто масло от оазиса. Докато слънцето изгрява, се отправят молитви към Ре. Лампата се запалва, след като магьосникът се е пречистил. Участникът-посредник влиза със затворени очи. Магьосникът слага пръста си върху главата му. Наоколо горят аромати. Магьосникът моли посредника да отвори очи и да се взре в лампата. Магьосникът вижда сянката на Божество близо до посредника. То е, което дава отговори на магьосника относно въпросите, които го интересуват.
Магьосникът има задача да вземе нова лампа с чист фитил. Той изписва символи и йероглифи върху фитила и слага лампата върху тухла пред себе си. След това изрича заклинанията, като търси да съзре Божеството, което ще се яви в лампата, за да може да зададе въпросите си. Божеството се явява под много имена. То дарява Светлина, защото е приятел на пламъка – Божественото присъствие вътре в огъня. Магьосникът настоява Божеството да му се разкрие още същата вечер и да говори с него, да му каже Истината, без да го лъже.
За да практикува това гадаене, посветеният трябва да помаже очите си с мас, направена от цветовете на гръцки боб. След като първо са се сготвили, те се поставят в стъклен съд и се запечатват. Съдът се оставя на тъмно и тайно място за двадесет дни. „Ако се отвори, там ще намериш фалоса с тестиси. Четиридесет дена по-късно фалосът е станал кървав“. След това той се поставя в стъклен съд в гърне, което отново се поставя на тайно място. Магьосникът трябва „да изпълни очите си с кръв, събрана по този начин“. Докато напява заклинанията, той е върху тръстиков килим, като е бил непорочен предните дни. Посветеният се обръща към лампата, свидетел на Божествения свят, която е прекосила небето и е получила посланието от Боговете.
Тези сложни ритуали, които принадлежат на късната магия, смесват древните митове с магьосничеството. Само опитните магьосници могат да извлекат положителните страни от този калабалък, в който добро и злото са рамо до рамо.
Магическите инструменти на египетските магьосници са много и разнообразни. Те са само инструменти – заместващо тяло, амулети, възли и т.н. Творческата сила обаче е скрита не в обикновените предмети, а в причастяването на духа на магьосника с вселената. Има разбира се предмети, за които се казва, че са „заредени“, в които е останала малко или много жива следата от магьосническата работа, която те са извършвали. Обаче отново – човек трябва да знае магическата формула, която да събуди скритата енергия. А как може да постигне това, без първо да е овладял силата на елементите?
Глава 5. Овладяване на елементите
В тази глава няма да засегнем овладяването на елемента земя, защото, както ми каза един приятел от Луксор: „Земята принадлежи на змиите и скорпионите. Тя е наша майка, но е взискателна и опасна, а магьосникът не е наивен. За да разбере съкровищата на земята, човек първо трябва да се сприятели с тези, които я защитават. Но това е невъзможно, ако преди това не е станал човек на водата, на въздуха и на огъня“. Това са страни думи, които обаче не биха изненадали древния египтянин, който е живеел в хармония с елементите. Те са знаели, че притежават само част от тайната на своя живот.
Водата и лодката
Всички води идват от Нун, Първичния океан, който заобикаля света. Всяка вечер Слънцето наново навлиза в Нун, обновява се и на сутринта изгрява пречистено. Свещените басейни в храмовете съдържат точно тази първична вода, в която жреците умиват себе си.
Текстове на пирамидите ни предлагат магически заклинания за овладяване на водата. Според тях Небесният Нил е на разположение на магьосника, който се идентифицира с Великия Бог, чието име е незнайно за духовете на вълните. Той изговаря следните слова: „О, Хапи, принц на небето! Освежи сърцето ми с течащата си вода! Дай ми сила над водата! Дай ми водата, която е съществувала преди Боговете, защото аз се родих през първия ден“. За да е сигурен в успеха си, магьосникът се превръща в Бога на Нил, Господаря на водите, който е дал сила на растенията да растат.
Магьосникът се къпе заедно с Ре в необятните небесни води. Той е заобиколен от Орион, Сотис и утринната звезда. Те го оставят в обятията на майка му Нут, Небето. Той се спасява от гнева на осъдените, които маршируват с глави надолу.
Пречистата вода е водата, в която се къпе посветеният. Тя е също и водата, която служи за опора на космическите движения. Според най-старите религиозни текстове фараонът плава върху тръстикови салове в небесните пространства. Всеки магьосник, следвайки примера на фараона, иска „да се извиси до небето, да се качи на лодката на Ре и да се превърне в жив бог“. Магьосникът може да използва ваза, за да види лодката на Слънцето. Той моли майката на Боговете да му отвори небесата, където ще види как плават небесните лодки.
Магическите заклинания се изговарят върху една лодка на Ре, оцветена в бяло и положена на чисто място. Пред нея има образ на някой благословен. Магьосникът изрисува лодката на нощта от дясната си страна и лодката на деня от лявата си страна. Посветеният, овладял небесните води, се превръща в гребло за Ре, което не се измокря от вода, нито изгаря от огън. След като е бил оприличен на гребло, магьосникът е уверен, че ще направлява успешно лодката си.
Когато му се налага да плува, посветеният се сблъсква с водата много по-директно и опасно. За това обаче си има техника: за да се предпази от всякакви опасности, плувецът отдава почит на павиан с очи от електрум, устни от огън и искрящ език.
Тялото съдържа вода. Водата е незаменима за живота. Пиенето е свещен акт. Магьосникът има на свое разположение водата, която идва от Елефантина, от самия Нун. Той може да приема облика и на Бащата на Боговете. За да пиеш вода в царството на мъртвите, съществува следното заклинание: „Идвай при мен, ти, вода на подмладяването, всеки ден! Обнови сърцето ми със свежата вода на твоето течение! Дарувай ми сила над водата, също като Нея, Могъщата“. Така чудодейната вода се поднася на магьосника, чиито дух пребивава в началото на времената.
На някои изображения водата е представена като поляризирана енергия, изрисувана под формата на двойна вълна. Тя е необходима, за да се подхрани огненото кълбо, което е изобразено като слънчев диск, от който се излива водата на творението.
Едно от имената, с които е известен обновеният магьосник, е „свежа вода“ – той познава радостта на живота и на свободното движение, радва се на закрилата и славата. Нут, Богинята на небето, и Нефтис, Господарката на храма, идват, за да му дадат Окото на Хор – мярката за всички неща. Посветеният поздравява Ре. Той измолва Бог да му донесе „млякото на Изида, вълната на Нефтис, прииждането на морето, живота, успеха, здравето, щастието, хляба, бирата, дрехите и прехраната“: накратко всички онези течни форми, които носят съвършено щастие. Той се надява да види Ре, пристигащ като Тот, когато се приготвя специално водна пътека за лодката на Слънцето.
Магьосникът се идентифицира с Озирис. Сега Озирис е направил едно дълго пътешествие във водите. Окото на Хор е до него, докато той плава. Скарабеят Хепер кръжи над него. Магьосникът трябва да защити Бога от зловредните създания, които се крият във водите. Той трябва да подсигури помощта на Боговете, които са в своите лодки.
Магьосникът рецитира водни заклинания, които пазят от опасните същества, атакуващи онези, които прекосяват реката. Словата им са изключително тайни. Във връзка с това се дават следните наставления: „Не ги разкривай на обикновени хора. Това е мистерия от Дома на Живота“. Срещаме обаче намеци, които ни позволяват да се досетим за част от тайната. Магьосникът използва яйце, което е „велико на небето и в Дуат“. Една малка птичка се излюпва от него. Думите му трябва да бъдат изговорени върху глинено яйце, което изобразява първичното яйце. Като го държи в ръцете си, магьосникът сяда на носа на лодката, докато тя плава в реката. Ако някое вредно животно се покаже на повърхността и се опита да нападне, магьосникът хвърля яйцето във водата. По този начин опасността се изпъжда.
Водните заклинания често са много дълги и сложни, тъй като опасностите за пътуващите са многобройни и директни. Затова магьосникът тържествено заявява: „О, Древний, Който се подмладяваш в точното време, о, Старий, Който ставаш млад! Нека Тот се яви на моя зов! Зад мен е този, който живее във водата. Ако този във водата бъде нападнат, ще бъде нападнато и Окото на Хор (тоест ще бъде нарушен редът в света). Нека плаващият във водата не надига главата си, докато Озирис не премине“.
Дори Ре взима мерки, когато пътува с лодката си, за да посети Енеадата. Господарите на Дуат са готови да накажат крокодила, който се надигне да атакува свещената лодка. „Устите на обитателите на водите са затворени от Ре, гърлата им са запушени от Секхмет, езиците им за отрязани от Тот, очите им са ослепени от Хека, Бога на магията“.
Ето още едно впечатляващо заклинание: „Ела при мен, Господарю на Боговете! Изхвърли заради мен на земята всяко зло, всяко чудовище от реката. Превърни ги заради мен в камъчета в планината. Като парченца мозайка, разхвърляна по пътищата“. Това е едно драстично решение: вредните създания от водата няма да застрашават никого, когато се превърнат в камъчета. Онези, които са във водите, остават впечатлени и няма да се появят. Те ще се носят по течението, а устите им ще бъдат запечатани, като седемте велики кутии, затворени навеки.
Въздух
Текстове на саркофазите ни разказват за един изключителен магически подвиг: да се превърнеш в четирите вятъра на небето и да узнаеш името на Бога, който отговаря за небесната стълба, по която можеш да се изкачиш и да достигнеш рая. Магьосникът владее четирите вятъра и те му даряват силата да проучва цялата вселена, а южният вятър му носи вода, знания и живот.
Облеклото на магьосника е животът, който носи дъха. Той е създал сияйното небе, за да замени тъмнината; той се проявява в буреносните облаци; въздухът на небето е мярката на неговата крачка.
Небето обаче също така носи опасности и особено пари, които носят болести. Затова въздухът, който човек диша, трябва да бъде пречистен от магьосника. В определени времена и особено в края на годината въздухът съдържа опасни елементи – изпарения, отрицателни флуиди и болести. Само пречистването с магия, което е част от държавната магия, донася на хората свеж въздух.
Огън
Зловредните създания носят в себе си пламък – един разрушителен огън, който застрашава живота. За да се потуши той, трябва да се използва вода, но не всяка вода – това трябва да е водата на Нун, на Първичния океан, който се явява като хладна вълна. Магьосникът смесва елементите на водата и огъня, за да потуши злия огън.
Изгарянето е най-честото проявление на злия огън. Та нали самият Хор е бил изгорен от пламъка на Секхмет, Богинята Лъвица със страховит гняв! За да се излекува изгарянето, трябва да се припомни легендата за младия Хор, когато избухнал огън. Майка му отсъствала, а огънят бил прекалено силен за малкото дете. Никой не можел да го спаси. Тогава Изида, връщайки се от стаята за тъчане, където посвещавала няколко жени, потушила огъня с млякото си.
За да изцели човек с изгаряне, магьосникът се позовава на Хор. Богът бил толкова ранен, че само Изида – тоест магьосникът, била способна да измисли лек. Наблизо нямало вода, затова Богинята била принудена да използва течност от тялото си: „Има вода в устата ми и Нил е между краката ми. Аз идвам да потуша огъня“.
Положителният, творчески огън се съдържа в Слънцето. Явяването на Боговете често е придружено от пламъци, които унищожават всички врагове и зли създания. Едно заклинание гласи: „О, непокорни, огънят на Амун е срещу вас. Той никога няма да бъде потушен. Този, който е скрит в неговия образ, който е скрит в неговата форма, ви проклина. Той праща огъня срещу вас, за да ви изпепели“. Така плановете на най-опасните врагове се провалят. Символът на змията урей върху челото на фараона е жив огън, който изпепелява враговете на царя. Той става толкова силен, че може да отсича глави. Пламъкът в устата му е насочен срещу ножовете, които са в ръцете на враждебните Богове, от които той вече няма защо да се страхува.
Разрушителният огън е също така и защита. Тестовете от саркофазите призовават огнения кръг, който огражда Ре и го пази, докато Той е в слънчевата лодка. Магьосникът може да използва заклинание, за да разсее кръга, огънят моментално угасва и така магьосникът успява да достигне вътрешността на Слънцето. „Навлизането в слънчевия диск“ е специална тема за посветените. Магьосникът е доказал способностите си, като е установил космическия ред в прослава на Ре и като е отворил Мистичното Око, което дава Светлина на човечеството.
Един странен пасаж от Тестовете на саркофазите показва Божествено същество, възкачено на трон и заобиколено от овали. Това е таен символ на Ре, възкачен на трона като змията, наречена Мехен. Той заражда много цикли и години. Огнени пътеки пазят тайното слънце. Магьосникът познава тъмните пътища, по които се разпространяват Ху и Ша, Словото и Интуицията. Той познава „обиколката на Ре“, дъгата на вселената.
Едно от заклинанията служи за влизане и излизане от огъня. Магьосникът е същество, чиято форма е невидима насред огъня. Там той взима в ръце един нож, който е само лъч от Светлина. В Царството на мъртвите магьосникът се превръща в огън – това е тъмно място, в което той внася топлина.
Като господар на огъня, магьосникът живее в хармонията на сферите, Маат. Той е също така и господар на Вечността. Той създава радостта. Той познава тайните слова, изписани в магическите свитъци. Той ще бъде като Ре на изток на небето и като Озирис в света отдолу.
Има заклинание, което се използва, „за да се роди пламъкът под главата на праведния“, което се отнася до известната хипоцефалия – дискът от плат, папирус или бронз, който се полага под главата на мумията. Този пламък превръща тялото в живо същество. Това е прототипът на християнския ореол около главите на светците. Върху хипоцефалията се изписват заклинания със златен цвят и се изрисуват духове-закрилници.
Факлите, използвани по време на ритуалите, се приготвят от посветени в тайните на огъня. Магьосникът приготвя четири купи, направени от глина, смесена със смола, които се пълнят с мляко от бяла, млада крава. В тях в края на ритуала се угасява огънят. Магьосникът произнася заклинанията над четири пурпурни факли, напоени с масло от Либия. Те се държат от четирима мъже, върху чиито ръце са изписани имената на синовете на Хор. Само като спазва тези правила, посветеният ще има силата над Вечните звезди.
Глава 6. Магьосникът в присъствието на Боговете
Боговете и Богините от времената на фараоните не са напълно изчезнали днес в египетската земя. Те все още присъстват в съзнанието, макар под други имена и лица.
Тот, Господарят на Магията
Тот, повелителят на Хермополис, е господарят на йероглифите и магията. В Неговия град е построен велик храм, чиито тайни крипти пазят магическите папируси, изписани от ръката на Бога. Магьосникът се сравнява с Тот, приемайки същата животинска форма като него.
Тот, магьосникът, е моделът за всички негови ученици. Пазител на Мъдростта, създател на свещения език, астроном, математик, той излекувал Окото на Хор – мярката за всички неща. Според една стела Тот се призовава като Бог, „въоръжен“ с магическа сила. Той може да ръководи ефектите на отровата така, че болният да не бъде поразен дотолкова, че да не може да се възстанови. Той прогонва непокорните, които непрестанно се надигат срещу Ре. Той идва от небето по заповед на Бога-Слънце, за да предпазва слабите, денем и нощем.
Магьосникът се моли на Ре да получи помощта на Тот. Тот се спуска от Небето. Той се бори с отровата на скорпиона, изцелява ужилените и особено Хор, синът на Изида. Благодарение на Тот Боговете имат здрав ум в здраво тяло и посветените се ползват от същата привилегия. Магьосникът е Бог-изцелител: „Аз съм Тот – заявява той, – по-големият син на Ре, Когото Атум и Енеадата са изпратили, за да може Хор да възстанови здравето си в името на майка си, Изида, както се възстановява този, който е ужилен“.
Тот обаче е също така магьосник, който наказва. Той наостря ножа си, който изрязва сърцата на онези, които се противопоставят на царя, когато се приближава до Озирис. Като страховита сила, Тот се намесва ефективно, разпръсква природните смущения и надзирава равновесието във вселената.
Господарят на магията учи писарите; учи, онези, които търсят; учи виждащите, като ги прави изкусни в техните изкуства. Книга на часовете описва многобройните задължения на Тот: „Господарят на писмеността, Превъзходният в Дома на Книгите, Могъщият в магията, Който притежава Свещеното Око, Сърцето на Ре, Езикът на Атум, Водачът на Боговете, Който изчислява всичко, Който преброява времето, Главният съдия и везир, Посланикът на Ре, Който прогонва демоните, Който поставя всички неща на техните места, Тот, Който изпълва Окото на Ре и Окото на Хор“.
Тези документи показват, че Тот управлява интелигентността и интелектуалната дейност. На Него се приписват писмеността, словата на Боговете, разделението на езиците, което създава расите, законите, основата на обществото, историята, официалните царски документи, ритуалите, календарът.
Писарите и магьосниците не винаги се държат добре. Един пасаж разказва странна история: „Писарю, писарю, счупи палитрата си на парчета, счупи четките си, унищожи свитъците! О, Ре, принуди магьосника, изгони го от позицията, която заема, и сложи мен на негово място, защото аз съм той“. Същият текст дава и обяснение: царят не трябва да бъде лишаван от магията, тя му принадлежи. Злите писари, които искат да запазят силата за себе си, ще намерят счупени инструментите си. Добрият магьосник често трябва да се справя с колеги, които отклоняват магията от нейната първоначална цел – защитата на Царя.
Да станеш секретар на Тот, е важна стъпка. Достигналият тази позиция ще види отварянето на гръдния кош на Бога, след като печатите бъдат разчупени. Магьосникът се запознава и с най-тайните документи, известни като „погребални текстове“, които крият ключовете на спасението. Приет в кръга на Боговете, магьосникът се представя като един от тях. Сет е върху дясната му ръка, а Хор – върху лявата. Магьосникът не идва с празни ръце, той носи амулетите, които са защитата на Хор.
За да напредва посветеният по пътя на знанието, Тот взима участие. Той отвежда посветения до слънчевия диск, за да придобие истинска сила. Тот „облагородява праведния, чиято глава е твърдо поставена върху раменете му“. През нощта той получава скиптър в лодката, където бива приет от последователите на Слънцето. На посветения се разкриват пътищата на Господаря на всички. Тот обаче не разкрива тайните си на всеки. Посветеният трябва да се покаже достоен, за да търси и открие тайните. Това е засвидетелствано в различни текстове.
Глава 30Б от Книга на мъртвите е заклинание, което предпазва сърцето на човека от противопоставяне в Света на Нетерите. Знанието на това заклинание ще предпази посветения от осъждане, когато се яви пред съда. Заклинанието е открито в краката на статуя на Тот от времето на Микерин. Съществувала е традиция текстът да се издълбава върху фаянсова тухла с образа на основополагащ камък, върху който се гради храмът. Всеки магьосник трябва да търси и открие това заклинание, оставено от Тот като завещание за неговите адепти.
От всичко това виждаме, че Тот е покровителят на египетската магия, на когото Египет дължи откровението за своята наука. Това е причината, поради която осъщественият магьосник се представя като самия Тот, слязъл от небето. Когато изпълнява ритуала, магьосникът съвсем легитимно заявява: „Аз съм Тот, Господарят на Божествените Слова; Този, Който е преводач на всички Богове“.
Боговете от Хор до Бес
Магьосникът има свои Богове, които формират особен пантеон, тоест сила, „придружена от своите си отделни сили, разделени във видима форма, анализирани и съпоставени по някакъв начин – в образа на Бог, Който ги държи“. Богът на всеки магьосник съдържа инструментите на неговата сила, жезлите, и носи корона. Тези сложни Божества, възхвалявани в късните папируси, се прехвърлили в талисманите от Средновековието на Запад и по този начин продължили влиянието на египетската магия.
Магьосникът, в ролята на Хор, получава защита от небето и земята срещу умрелите, мъже и жени, от всички четири посоки. Наистина словата на Хор дават изключителна закрила. Те прогонват смъртта, даряват обратно дъха на подтиснатите, обновяват живота, удължават годините, потушават огъня, лекуват от отрови, освен ако човекът не е обречен да умре. Тот, Господарят на магията, възхвалява Хор по земята и водата. Той поздравява Хор, който е дошъл от Божествената крава, донесена в света от Изида. Той изговаря името му, изрича магията му, използва силата, която излиза от устата му.
Хор, образът на сина и наследника, детето-бик на Бика и Кравата на небето, който притежава въздействащите изречения – словата на силата, предадени от Баща му, земята, и Майка му, небето – се призовава, за да възпре рептилите в небето, по земята и във водата, да възпре лъвовете в пустинята и крокодилите в реките. Тези зловредни създания се превръщат в камъни в пустинята или в парчета от счупена ваза.
Когато Изида идва при Хор, тя го учи, че е неин син на небето. В Първичния океан той се явява като голяма чапла, родена на върха на върба в Хелиопол – брат на пророческата риба, която предсказва нещата. Една котка го храни в дома на Нейт, покровителката на тъкането. Едно прасе и едно джудже го пазят. Виждате, всичко е магия в това Божествено обучение.
Всяка част от тялото на Хор се оживява от магията, за да бъде завладян напълно от Горните сили и да изпълни задачите им: да се бори с враговете на Баща си, да победи въстаника Сет и да царува над четирите кардинални посоки. Като пазител на царя Хор заема основна роля на закрилящ Бог. Той потъпква крокодили, държи скорпиони и опасни насекоми в ръката си, показвайки, че няма защо да се страхува от създания, които носят смърт. Другата основна роля на Хор е тази на пастир. Хор, пастирът, е пазител на стадото. То обаче е застрашено от диви животни. Изида и Нефтис, които изработват амулети, се намесват и така се затваря устата на лъвовете и хиените. Хор ги улавя чрез магия, открадва силата им и ги ослепява.
В ролята си на Бог-пастир, магьосникът иска дивите животни да се разпръснат в четирите посоки. Небето се отваря и излива благословията си върху селяните, които се възползват от всичките му богатства в пълна сигурност – никое зло същество няма да дойде на полята им.
Относно селскостопанската магия трябва да посочим, че магьосникът също така се превръща в ечемика на Долен Египет – растението на живота, което идва от Озирис и расте от ребрата му, за да храни хората, обожествявайки Боговете и одухотворявайки духовете. Посветеният е „изсушеното зърно“ на живите, храната сред тях за онези, които го следват по земята.
Друг Бог на магията, това е Шу, който сам създава себе си и чиято форма е невидима. Той е изпълнен с творческа сила, той успокоява небето и слага ред в Двете земи. Сега магьосникът е Шу, син на Атум. Той е сътворен в носа му и е излязъл от ноздрите му. Магьосникът познава науката за безкрайните пространства. За да го докаже, той произнася заклинание за осемте Бога, които държат вселената; едно заклинание, което се изписва върху ръката на човека в жълто и цвят на охра от Нубия.
В късния династически период, славата на Шу, син на Ре, нараства. Считало се, че Той поддържа небето. Възкачен на колесницата си, той прогонва дивите животни. Приема се като „Спасител“, като магическата сила, която отделя човека от хватката на злото.
Бог Сет е известен като убиеца на Озирис. Той обаче играе и положителна роля. Когато Хор страда от главоболие и е полегнал на една възглавница, брат му, Сет, се грижи за него и го пази от нападенията на демоните, целящи да го обездвижат.
Това Божествено действие се повтаря и на земята. Магьосникът се превръща в тъкач. Той отрязва парче плат, завързва седем възела на него и го прикрепя за големия палец на своя пациент. За да успее в начинанието си, магьосникът трябва да се идентифицира като Сет, който притежава значителна сила: „Аз съм този, който е разделил това, което е било събрано. Аз съм преизпълненият с мощ, Великият по сила, Сет“.
Нека не забравяме, че умрелият получава съвършеното наметало, което е същото, което получава и посветеният, прероден за живота като дух: кожата на Сет. Домът на възкресението тогава става тялото на самото същество на „врага“, на противника, който е бил победен и завладян със силата на магията. Всички техники на бойните изкуства се осланят на същия принцип – да използваш силата на противника, който иска да те унищожи, за да увеличиш собствената си сила.
Сет е също така и успешен лечител. В специално заклинание срещу мистериозната „азиатска болест“, молещият се се обръща към Сет, укротителя на моретата. По този начин самите телесни течности ще бъдат в покой и болестта ще си отиде. Ако е необходимо, човекът се превързва, а устата му се облепя с кожа от костенурка.
Следва да отбележим образа на Двуликия: Сет и Хор; двамата братя – врагове, които са неразделни, събрани в едно същество. Този двойствен човек, образуван от две символични същности, които никога не спират да се борят, за да запазят собственото си върховенство над вселената, в действителност е един – понеже всичко се крие във възприятието на магьосника, който знае как да разпознава Единството в двойствеността.
Един магически папирус от Париж ни разкрива, че магьосникът призовава боговете с помощта на ваза. Той говори на Сет-Тифон, който се смята за Бога на боговете. Магьосникът е дързък, защото силата на Сет му позволява да призовава боговете, когато пожелае.
Най-популярният бог на магията в Късен Египет е Бес. Той е съществувал още в Египет на фараоните, където е бил носител на радостта, победил силите на мрака. Бес е едно брадато джудже с лице на лъв и изкривени крака. Той има изплезен език – символ на предаването на Словото, който често се среща по-късно по колоните в катедралите. Бес се изрисува върху стели, вази, амулети и по стените на храмовете. Бес ужасява всеки, който не го познава и всява страх в неспособния магьосник. С ножа си той напада демоните и ги кара да отстъпят. Тялото му често е обсипано с очи, които пазят от лош поглед. Това е причината той да отговаря за всекидневния живот на хората и да закриля жените, особено по време на раждане.
Бес предвожда могъщите сили на Амон-Ра, Водача на Карнак, Бика с чудните гърди, Великия лъв, роден от себе си, Великия Бог на началото на времената, Господаря на небето и земята, Той, чието име е тайно, Гиганта с милиони лакти височина.
Тъй като бил много популярен, Бес устоял на християнството, което му отредило статут на лош дух в продължение на много години. Всеки египтянин обаче знае, че брадатото смеещо се джудже винаги присъства скрито в храмовете. До ден днешен много хора все още търсят закрилата Му.
Богинята на магията
Идеята за магия мигновено се свързва с името на Изида, която е узнала тайното име на Върховния Бог. Изида владее магията, която Геб, Бога на земята, ѝ дал, за да защити сина си, Хор. Тя може да затвори устата на всяка змия, да отдалечи от детето си всеки лъв в пустинята, всеки крокодил в реката и всяко хапещо влечуго. Тя спира действието на отровата и премахва разрушителния ѝ огън чрез Словото. Злокачествените течности, които пречат на човешкото тяло, се подчиняват на Изида. При думите ѝ „съдовете“ сами премахват това, което е зло в тях. Всеки, който бива ухапан, ужилен или нападнат от нещо се обръща към Изида „с изкусната уста“ и се оприличава на Хор, който моли майка Си за помощ. Тя идва, прави магически жестове и успокоява сина си. Нищо не може да нарани детето на великата богиня. Онзи, който като Хор се явява от небето и от Първичните води, не може да умре. Не е ли Изида майката, от която всичко произлиза и в която всичко се завръща?
Нут, Богинята на небето, управлява магическия космос. Върху гърдите на мумиите често се среща символът на Нут – жена с криле или женски лешояд. В едно заклинание тя сама описва себе си: „ Аз съм вашата майка, Нут, и аз се разпростирам над вас в името на името ми на небето. Веднъж влезли в устата ми, вие излизате от измежду бедрата ми, както Слънцето излиза всеки ден“.
Мут, чието име означава „майка“, е от смесените магични образи. Слова на силата се изговарят над триглава статуетка на богинята Мут – жена, лъв и лешояд. Крилатата богиня, въоръжена с фалос и нокти на лъв се изрисува върху червен плат. Тя дава на магьосника сила да не бъде прогонен от Царството на мъртвите и му помага да получи като подарък звезда от небето.
Седемте Хатори са египетски феи, които носят змии урей на челата си и се държат за ръце, образувайки верига на единството. Богинята Хатор сама предвожда седемте си дъщери. Всъщност тя приема формата на седем добри богини, които даряват благосклонна съдба на новороденото. Те радват света с музика и танци. Задачата им е да ръководят и да даряват закрила, а не да определят неизменяеми човешки съдби. Обаче изричането на предсказание, поради магията на Словото, често се превръща в реалност. Една стела от деветнадесетата династия ни показва седемте Хатори, които обещават наследници на жрец на Тот в замяна на служба, която той им посвещава. Между магьосничките и посветения от Бога на Магията договорът е лесен.
Като дъщери на Светлината, седемте Хатори държат червени вълнени ленти, от които правят възли. Според броя на възлите (като седем е най-благосклонното число) съдбата на човека, с когото са се заели феите, бива или затвърдена, или отхвърлена.
Секхмет, Богинята с глава на лъв, е страховита. Тя управлява цели групи от духове-предвестници, които носят болести, глад и смърт, особено през онези чувствителни периоди на годината – времето на преход, когато се поглъща злото: преходът от една година в друга, краят на декада, краят на месеца или дори краят на деня и началото на нощта. Тези ужасяващи орди биват прогонени от най-умелите магьосници, първо, на ниво държава и после, на ниво отделни хора. За да се укроти гнева на Секхмет, човек трябва да използва амулет или статуетка на богинята. Тогава злата сила се превръща в благотворна; силата се очиства от нейните нечистотии. В последния ден на годината богинята се призовава, като се припомня ролята на убийците, излезли от Лошия поглед, сеейки паника и тъмнина, и хвърляйки стрели от устите си: нека стоят далече от магьосника! Те няма да имат сила над него, защото той е Ре, той е самата Секхмет! Тези слова трябва да се изговарят над парче фин лен, върху което са изрисувани боговете. Магьосникът им предлага хляб и бира, запалва аромати, връзва дванадесет възела и ги слага на врата на този, които иска да бъде защитен. За да прогони убийците и подпалвачите на Секхмет, магьосникът се идентифицира с Хор, Неповторимия. Той изговаря заклинанието върху дървено стъбло на бамбук, което държи в ръката си. След това трябва да излезе от дома си и да го обиколи.
Секхмет е наречена „Онази, Чиято сила е велика като Безкрая“. Епитетите, които намираме по някои от нейните статуетки, образуват дълга литургия, призоваваща пламък от Секхмет, който да пропъжда змея и да се пребори с враговете на фараона. Подобна сила не е лесна за управление, тъй като може да разруши света, обаче благодарение на нея фараонът поддържа жизнеността си. Той живее сред живите при условие, че Секхмет е умиротворена и обуздана. Това е причината нейни статуи да пазят входовете на свещените места и да възпират достъпа за нечистите и негодните.
Ритуалната година се представя от змията урей, която, с цел да символизира многобройността на дните, става 365 змии, разположени около царската корона. Имаме също така 365 статуетки на Секхмет или две серии по 365 статуетки, като всеки ден е нужно да се спечели благоволението на богинята, за да дари тя положителната си сила и да пази Фараона, храма и дори дома на отделния човек.
Джуджета и гиганти
Съществува заклинание, в което „доброто джудже“ играе важна роля – чрез плацентата, която се измолва „да слезе“, за да мине добре раждането на жената. Самата богиня Хатор полага ръката си върху раждащата жена. Заклинанието се произнася четири пъти над глинено джудже, сложено върху главата на жената по време на раждането. В друго умоление срещаме небесно джудже с голяма глава, дълги крака и къси бедра: нека то се грижи за магьосника и денем, и нощем, макар на вид да прилича на стара маймуна.
Богът на магията често приема формата на джудже. Бруклинският магически папирус ни дава някои особено интересни щрихи от образа му. Виждаме човек с глава на Бес, който държи скиптър и анкх в двете ръце. Той обаче е многорък и държи ножове, копия и змии. Тялото му е покрито с очи. Той има и крила. Върху главата на Бес са разположени множество глави на животни – котка, маймуна, лъв, бик, хипопотам, крокодил и ястреб, всички заобиколени от рогата на Рам, от които се издигат шест ножа и шест змии. Под краката на бога има змия, погълнала опашката си и обхванала някои животни. Този странен образ е разположен в кръг от огнени пламъци.
Към тези завладяващи изображения магьосникът може да добави и лика на гиганта, който той може да призове, за да се намеси в опазването на реда в света. Според египтолога Серж Сонерон този символ е свързван с идеята за необятността на Бога, който държи небето и чиято стъпка обхваща цялата вселена.
Глава 7. Битките на магьосника
За магьосника магията винаги представлява битка, в която боговете трябва да се отзоват на неговата мисъл, а богините да се влюбят в него – в противен случай те се превръщат в негови непримирими врагове.
Битки с врага
Врагът на магьосника е въстаникът, надигнал се срещу реда в света, който предизвиква гнева на боговете и като вика високо, призовава в действие злите сили.
Надписите върху статуята на Джед-хер ни разкриват драматични събития: в храма се надига глас; в двореца се чува плач; някой извършва престъпление; Божествата ридаят. Ре, който не е чул, най-накрая се появява и отблъсква врага, опитал се да наруши хармонията. Магьосникът знае, че този враг, който е сбор на негативното, присъства както в този свят, така и в другия, и се опитва по всякакви начини да сложи край на живота. Болният носи врага в себе си и само изкуството на магията може да го прогони от тялото му. Според един от папирусите магьосникът е вдъхновен от Създателя да победи въстаника, който със страшното си намерение всеки ден се надига срещу Слънцето, за да Му попречи да се роди отново.
Битката на Слънцето с демона на мрака се повтаря вечно. Болният придружава Бога-Слънце в Неговия път. Най-драматичният момент е изгревът на Слънцето на изток, когато То е червено и Ре се къпе в кръвта на раните, получени в битката. Битката се случва на Острова на пламъка, специален свят, където Светлината се изправя пред живата сила на мрака и където магическата сила овладява хаоса. В Дома на Живота Островът на пламъка е мястото, където посветеният преминава през изпит, преди да придобие тайната на магията от своите братя. Старшият, който предава мъдростта, се сравнява със Създателя. В края на това посвещение и при всяко важно действие, магьосникът отдава почит на Онзи, Който е създал сам Себе Си, Който се явява със Светлината от изток, Чиято природа е скрита, Древният, Който е млад и Който съществува във всички неща.
Магьосникът призовава Великия Бог да слезе от висините на небето и да разруши врага. Той моли за помощ и Енеадите, братството на Деветте Създателя, за да надмогне злото, което застрашава Хор и поваля сърцата. Магьосникът притежава необходимите научни знания, за да възстанови правилната циркулация на енергията както у хората, така и у боговете.
Магьосникът предизвиква врага, провъзгласява силата си и вдъхва страх в духовете. От него се страхуват, защото той заявява, че е Бог, който повелява на злите сили да се подчинят и да си тръгнат. Магьосникът доказва, че е по-силен от тях. Той ги разпитва, често пъти много грубо, и стига дотам, че ги заплашва. Ако врагът заподозре и най-малката слабост, магьосникът ще загуби битката и животът в самата му основа ще бъде застрашен. Вежливостта често заставя магьосника да се извинява на свръхестествения си враг, но той не може да направи нищо повече, защото е част от сила, която превъзхожда злото.
Съществува специална магическа книга за отблъскване на враговете. Тя се пази в кутия от акациево дърво. Когато заклинанието се произнесе, самата магическа сила е тази, която говори. Тя разкрива мистериите на Озирис и природата на Боговете. Магьосникът, посветен в тези мистерии, притежава необичайна власт над Божествените сили. Той дори може да принуди Озирис да му служи и може да го накара да го признае за майстор на свръхестественото. Магьосникът заплашва Озирис, че ако покаже неуважение, той ще попречи на свещените плавания до светите градове Бузирис и Абидос, ще унищожи неговата ба и тялото му, и ще подпали гробницата му.
Врагът по своя воля се въплъщава във формата на чудовище, наречено Апофис – нещо като змей, олицетворение на истинския въстаник. Има и книга, наречена Книга за отблъскване на Апофис. Магьосникът изрича следните напявания върху малка восъчна статуетка на Апофис: „Твоята отрова няма да влезе в крайниците ми, защото моите крайници са крайници на Атум. Твоето вцепенение няма да влезе в моите крайници, защото мои пазители са всички Богове, за вечни времена“. Заклинание VI от колекцията на Бехаг помага да се прогони Апофис, „демона на мрака, падналия, въстаника, наречен черво на Ре, същество, което няма нито ръце, нито крака“. Главата на чудовището бива отрязана.
В Стела Метерних се твърди, че въпреки всичко змеят Апофис е полезен на Ре, защото неговият пламък може да подхранва лъчите на Слънцето. Всъщност Апофис не бива убит, той се държи под контрол.
Чрез Словото магьосникът обезсилва прокълнатия змей: „Изчезни Апофис, враг на Ре! (произнася се четири пъти). Трепери, отдалечи се от онзи, който е в храма. Бъди унищожен, въстанико! Падни по лице, нека лицето ти бъде ослепено!“. Когато пътищата на змея са блокирани, той вече няма сила и сърцето му спира. Той е наранен от ножовете, които се забиват в тялото му. Главата му бива отсечена и хвърлена в огъня.
За да победи Апофис, човек трябва първо да прославя силата на Светлината и радостта, която Тя вдъхва. След това човек трябва да заплюе змея – Ре го изгаря с пламъците Си и лодката продължава да плава в небето в пълна сигурност, докато чудовището не се яви отново.
Битката с Апофис е битка срещу всички врагове на Светлината, на които също се заповядва да паднат по лице. Магьосникът ще ги накара да изчезнат, ще ги разкъса на парчета. Те повече няма да носят имена. Пламъкът на Окото на Хор е този, който ще ги унищожи. Секхмет, обожественият огън, ще ги погуби. Така Апофис и неговите съюзници, костенурката и орикса – деца на въстаника и противници на боговете на фараона – ще бъдат победени.
За да е сигурен в победата си, магьосникът изписва имената на враговете, заедно с имената на техните бащи, майки и деца, със зелено върху папирус и издълбава имената им върху восъчни статуетки. След това плюе върху тях, стъпква ги с краката си, пробожда ги, изгаря ги върху решетка в точно определени часове от деня и нощта, в определени дни от месеца. Магията и астрономията са тясно свързани. Победата над Апофис се случва най-вече в космическа обстановка – самият Ре е, Който нанася решителния удар в присъствието на Боговете на Юга, Севера, Изтока и Запада. Орион оковава змея в южното небе, Голямата мечка го завързва в северното небе.
Апофис не е единственото ужасяващо създание, срещу което магьосникът трябва да се бори. Има многобройни заклинания срещу други същества като Шакек, демон от небето и земята, чиито език е в ануса му, който се храни с хляба на собствените си изпражнения и който напада посветения. „Назад! Върни се обратно!“, заповядва магьосникът, който успява да затвори устата му и да отреже езика му. Чудовището ще бъде разкъсано на парчета, името му ще бъде потъпкано, ако магическите думи бъдат изговорени върху стрела, направена от восък.
За да бъде сигурен в силите си, магьосникът изпълнява поклонническо пътуване до градовете Пе и Деп в делтата и се завръща оттам, придобил нож. Това е причината да казва, че крайниците му са направени от желязо. Притежавайки оръжие, като обаче същевременно самият той е оръжие, магьосникът впряга силите си срещу всеки, който му противостои.
Други инструменти, които отблъскват врага, са магическата слонова кост и различни ножове и прътове, върху които са изобразени създания – приятели и противници на Слънцето в борбата Му със сенките. Магьосникът, който ги използва, е „озареният“, който също като Светлината пленява нарушителите на космическия ред. Надписите и изображенията вдъхват живот на предметите, които често се използват и за да пазят децата от опасности. Детето, именувано със собствено име и идентифицирано със Слънцето, е защитено от магията.
Разпространено проявление на злите сили е лошият поглед, който е особено плашещ. Съществува обаче начин да се пребори неговото влияние – използва се стрелата на Секхмет и магията на Тот. Нужно е също така да се измоли помощта на Изида и Нефтис и да се уповава на копието на Хор, което попада право в главата на врага. Врагът приключва тъжната си съдба в пещта на магьосник от Дома на Живота: този, който хвърля лош поглед върху праведните, бива ослепен.
За да запази достойнството си, магьосникът предприема стъпки срещу черните магьосници и некроманите. Той чупи техните писци и скъсва архивите им. По този начин запазва славата си и костите му остават съединени. Понеже е умел писец, магьосникът е особено вещ в боравенето с писци. Той следва точните наставления, дадени му от учителите: „Ти ще изрисуваш всеки противник на Ре и всеки противник на фараона, жив или умрял, и всички беззакония, за които може да си помислиш, също и имената на техните бащи, майки и деца – всяко едно от тях, изписано, със свежо мастило върху папирус, който никога не е бил използван. Имената им ще бъдат изписани върху гърдите им, а те ще бъдат направени от восък, завързани с черни нишки. Те са заплюти, премазани под левия крак, прободени с нож и копие и хвърлени в пещта на ковача“.
Врагът присъства навсякъде. На бойното поле враговете на фараона не са просто хора. Те са обсебени от враждебни сили хора, срещу които фараонът трябва да използва магически оръжия. Преди всяка битка следва да се изрече заклинание срещу врага – част от официалните техники, прилагани от държавата. Свещеният образец за това се дава от ритуалите, които жреците честват в храмовете, за да се преборят враговете на Светлината. В областта на нерелигиозните теми този образец се използва за нападателите на Египет и за да се охраняват границите на страната. Списъци с враговете се изписват с червено мастило върху глинени статуетки, които включват враговете, които са победени и оковани. Тези статуетки се удрят, пробождат, оплюват и изгарят. Това магическо унищожение е скритата причина за изобразяването, по стените на храмовете и в основите на кралските статуи, на враговете като захвърлени во веки на земята.
Чупенето на вази, които са пълни с лоши сили, е държавен магически ритуал. На много места из Египет се срещат глинени съдове, счупени на парчета. По този начин се разпръсват враждебните сили. Тази техника, която е предадена от най-ранни времена, се е прилагала през цялата история на Египет. В Средното царство имената на враговете се изписвали върху вази и чаши. Основни врагове били принцове и предводители на врагове от Палестина, Либия и дори мъже и жени от Египет, които заговорничат вътре в страната. Магьосникът включва сред своите врагове „всички лоши думи, всички лоши мисли, всички лоши сплетни, битки, спорове, планове, сънища и неща“. Нима има по-голяма изчерпателност от това?
Опитният магьосник, който се е освободил от страданието също като възкръсналия Озирис, може да победи врага и да го смаже под сандалите си. Затова действията му носят резултат, когато той изговаря точните думи върху восъчна статуетка. Някои се чудят дали тези статуетки не са големи – оживени създания. В действителност те не се движат. Те са осъдени на инерция, за да може инерцията да порази този, когото магьосникът иска да нападне.
Една заплаха за врага, която заслужава внимание, е обезглавяването му от восък, като врагът се изрисува върху папирус или се издълбава от дърво. По този начин жителите на пустинята няма да въстават срещу Египет, няма да има война и въстания и земята на Боговете ще бъде защитена. Магьосникът прониква в стомаха на врага под формата на грип, завърта лицето му към задната част на главата му и поставя краката му, обърнати назад. Той отслабва врага и го опразва от същността му. Магьосникът призовава силата на Бога бик Монту и тази на Сет. Той взима шепа пръст в дясната си ръка и изрича заклинание върху нея. Счупва костите на врага и разкъсва плътта му. Той изтръгва силата му, за да стане неин притежател.
Атаката на врага се изразява в точно физическо проявление – каталепсията. В този случай магьосникът взима глава на магаре и я поставя между краката на човека, за да посрещне изгряването на слънцето и отново – края на деня. Той намазва десния крак на човека със смес от сирийски камък (давайки начало на съвременното лечението със стрити на прах скъпоценни камъни), а левият крак намазва с глина. Ръцете покрива с кръв от магаре. След това повтаря заклинание в продължение на седем дни и връзва палмови влакна около ръката, фалоса и главата на човека. Магьосникът призовава силата във въздуха, която е невидима, и така побеждава каталепсията и смъртта.
Магьосникът използва магически формули, за да си уреди среща с известен човек, който отказва да се види с него. Той само трябва да заяви, че носи мумията на Озирис за Абидос.
Заплахи
За да бъде сигурен, че наистина ще покори света на Боговете, и на добрите, и на лошите, и на благосклонните, и на неблагосклонните, магьосникът не се поколебава да използва заплахи. В глава 29 от Текстове на пирамидите царят се отъждествява с Озирис и последователно с всеки един от останалите Богове. На всеки от тях той заявява: „Ако Богът живее, ще живее и царят. Ако Богът не умре, и царят няма да умре“. В ранните времена е било достатъчно чрез магия да се обвърже съдбата на фараона с тази на Боговете. Обаче магьосниците не спрели дотук. Магьосникът умее да използва тайното Име на Бога, на Шу, например, за да промени хода на нещата. Ако го произнесе на брега на река, тя ще пресъхне. Ако го произнесе над някоя земя, тя ще се запали. Ако крокодил нападне магьосника, югът ще се смени със севера и светът ще се преобърне.
Още по-тежки заплахи и даже жестоки обиди откриваме в глава 534 от Текстове на пирамидите, чиято цел е да възпре „Озирис, Хор, Сет, кастрирания, Хенти-Ирти, наречен „плюнка“, Тот, сиротната Изида, издута от гнила материя, Нефтис, наложницата без вагина“ – все ужасяващи описания, които завличат великите Богове в калта.
Когато магьосникът отправя страховитите заплахи към Боговете, той взима една важна предпазна мярка: „Не съм аз този, който изговаря това – казва той. – Не съм аз този, който повтаря това, а магическата сила е дошла да атакува човека, с когото се занимавам“. По този начин, чудотворецът може да изрича ужасяващи слова, които призовават най-лошото, като опожаряването на Бузирис и изгарянето на Озирис.
Магическите заплахи се използват и за лечение. Ако човек, който е тежко болен, е заплашен от смърт, магьосникът използва последното си оръжие: „Ако отровата се разпростре в цялото тяло – заявява той – и достигне всички части на тялото, тогава няма да има приношения на масите на храмовете, няма да се излива вода на олтарите, няма да се пали огън в стаите на храма, няма да се жертват животни и няма да се носи месо в храма. Обаче ако отровата отиде в земята, всички храмове ще ликуват и Боговете ще бъдат щастливи в техните светилища“.
Самата държава също използва тази техника. Царски декрет заповядва всички лоши влияния и различните видове смърт да бъдат прогонени. Ако ефектът от магията не е убедителен, наказанията са страшни – повече няма да има вода за този, който се намира в саркофага, а този, който е в Абидос, тоест Озирис, няма да бъде погребан; повече няма да има и приношения за този, който е в Хелиопол, за да познае Бога Ре. Силите на злото знаят докъде да спрат.
Боговете също взимат подобни предпазни мерки. Според някои традиции Хор има жена. Като много други и тя се страхува да не бъде ухапана от влечуго. Обаче „ако жената на Хор бъде ухапана, пълноводието няма да залее реките, слънцето няма да огрее земята, нито зърната ще покълнат, нито ще се приготвя хляб, нито бира за триста петдесетте и пет Бога, които ще останат гладни и денем, и нощем“.
Когато магьосникът се обръща към Боговете и измолва тяхната помощ, те не могат да му откажат. Той директно заплашва „да извие ръцете“ на символичните животни, в които те се въплътяват. Той се обръща към всяка една от Божествените сили: „Ако не чуеш думите ми, ще отрежа главата на крава от площада на Хатор, ще обезглавя хипопотама от двора на Сет. Ще накарам Анубис да стои завързан в кучешка кожа, а Сет – в крокодилска“.
Същата заплаха се отправя към фенера, който е опора за Божественото присъствие. Магьосникът му нарежда да му се подчинява, защото иначе Озирис ще се намери на лодката му с глава на Изида и крака на Нефтис. Фенерът трябва да се застъпи за магьосника, в противен случай той ще отнеме маслото му.
Заплахите на нощта
Магьосникът излиза в тъмното през нощта с Хор пред себе си и Сет върху дясната му ръка. Той носи послание от Великите Богове. С такава компания той не се страхува от демоните, които дебнат в сенките. Умрелите не могат да го обезпокоят. Магьосникът е този, който ги заплашва: той може да отреже главите им, да ослепи очите им, да затвори устите им. Той заявява: „Аз съм Хор-Сет“ и по този начин създава едно необичайно единство, отвъд дуалността, отвъд доброто и злото.
Нощта е опасна. Призраци се крият в мрака, за да наобиколят земята. Това са духове, скитащи мъртъвци. Магьосникът се огражда като заявява, че е Господар на вселената. Той е младият Бог, Господарят на Истината и Правдата. В качеството си на придружител на Създателя, Атум, той прекосява земята и узнава пътищата. Който излиза нощем, взима предпазни мерки и носи със себе си специална светлина, като също така се огражда и със змии, които го бранят. Злото няма да го нападне. Светлината се поставя вътре в окото на магьосника, за да може да замени нощта с ден и той да прекоси земята, като остави хоризонта на небето, без да умре отново. Той съзерцава Ре и вижда Светлината, лице в лице.
Съществува специална книга, която прогонва страховете, отслабващи човека през нощта. Той трябва да извиси лице, за да зароди пробуждането на духовните качества в себе си. По този начин той ще види Господаря на Цялото. Той трябва да повтаря магически слова върху ленено парче, което увива около гърлото си, за да го държи хладнокръвен.
Магьосникът разполага с цял арсенал от оръжия срещу кошмари. Той се обръща към демоните, които смущават съня, като ги осмива. Той призовава Божествата, които присъстват в лодката на нощта, която прекосява небето. Той изрисува образи на духове-пазители върху леглото и изписва по него магически слова. Срещу лошите сънища магьосникът, с волята си, призовава добрия сън – една нощ, която може да бъде като ден. Злините, причинени от Сет, са отблъснати. Също като Ре, магьосникът ще бъде победоносен срещу враговете си, които изникват от сенките. Той използва билки, накиснати в бира и смирна. Той натърква лицето на спящия, за да разпръсне кошмарите и изговаря думите: „Виж, това е Господарят на Всички; Този, Който съществува. Това е Атум; това е Уаджет, Господарката на страха във Великата лодка; това е детето; това е Господарят на Истината; това е лицето на Атум в горния път; това е поглъщащият пламък, създаден от Ша, Господаря на небето“. Тези образи плашат демоните, а праведният спи спокойно, пазен от магията.
Глава 8. Магията и медицината
Лекар-магьосник
Медицинската магия вероятно се е зародила в Египет. Тя не е изкуствено творение, а наука, едновременно теоретична и практична, чиято основа е желанието да поддържа човешкото тяло в хармония с космоса, за да може то да служи като приемник на жизнените сили, създали вселената. Всеки, поразен от болест, страдание или болка, е жертва на отрицателни сили, враждебни Божества или демони. Лекарят-магьосник трябва да излекува причината, не следствията и после трябва да атакува невидимата, ирационална сила, която смущава организма.
Важен момент, за да се разберат принципите на магическата медицина, е, че в нея няма залегнали морални преценки. Богът, който изцелява, не е добър, нито Богът, който атакува е лош. И двамата са израз на творческата сила, която циркулира навсякъде. Човешкото тяло създава своята хармонична или нехармонична среда; то е, което приема и борави с Божествата, управляващи живота му добре или зле.
В днешно време противопоставяме магията и медицината, обаче египтяните предпочели да обединят двата подхода, за да получат една наука за човека, която е много по-обширна и цялостна. В крайна сметка не трябва да забравяме, че съвременните клонове на медицината, които се основават изключително на химията и математическите доводи, обучават лекари, някои от които в последствие поставят под въпрос достойнството на своята работа. Лечителството е колкото наука, толкова и изкуство, колкото рационален анализ, толкова и магия на живота.
Египетската магия е скрита зад тайни знаци и само тези, които обичат Мъдростта, могат да разберат нейните мистерии. Въпреки това обаче мистерията е записана и предадена в египетски папируси и арабски гримуари, преведени на латински и предавани от практикуващ на практикуващ чак до петнадесети век, особено в немските дворове, където все още имали знания за някои от тайните на египетските жреци.
Магията прави медицината превантивна. Тя е, която възпира болестта да се доближи до тялото. Лекарят приготвя формулите по научен начин, обаче той знае, че само науката не е достатъчна. Трябва също да бъде добавена магическа формула, за да се вдъхне душа. Макар някои египетски лекарства да са прости, повечето са сложни и лекуват пациенти, нападнати от демони. Когато болестта упорства, това е, защото Сет или някой друг демон е прекосил пътя на пациента и го е нападнал, което го е направило нечист. Тук идва необходимостта от намесата на магьосника, уааб-жреца на Секхмет, които е обучен да лекува.
Болестта се причинява от мъжки или женски врагове, срещу които магьосникът се изправя в битка като воин. Инструментите, с които борави, са неговите оръжия. За да станеш лекар-магьосник, се минава през дълго и трудно посвещение, което за майсторите от гилдията, се случва в Хелиопол. В присъствието на Майката на Боговете, от която получава благословии, посветеният научава магическите формули, дадени от самия Господар на Вселената, когато Той прогонва злите сили. Първото правило е: „Бог дава живот на този, когото Той люби“.
За да бъде в по-добра позиция да помогне на пациента да възстанови здравето си, магьосникът се отъждествява и слива с някое Божество, най-напред и най-често с Ре. Той заявява на Божествата: „О, Ре, Геб, Нут, Озирис и Хор! Възстановете сърцето на страдащия човек! Върнете го към живота, както оживихте сърцето на Ре след нападението на Нехахер (един от демоните)! Извадете отровата, която е в тялото му, както извадихте отровата на Апофис от тялото на Великия Бог!“. Неизбежното заключение за пациента е: „Ре е моята защита“.
Задължителна стъпка е да се говори директно с духа, за да се разкрият лошите му намерения и начина, по който обезсилва жертвата си. Магьосникът му казва: „Назад, о, ти, враг мой, демоне, който причиняваш това нещастие на неумрелия! Казваш, че причиняваш раните върху тази глава, която е Негова, за да прокараш пътя си в челото му, което е Негово, за да разрушиш храмовете му, които са Негови! Замини и се оттегли пред съкрушителната сила на това Пламтящо Око, Което е Негово! Той отблъсква агресивната ти сила, разпръсква спермата ти, безобразията ти, продуктите на твоето храносмилане, потисничеството ти, твоето зло, твоето мъчение, твоите възпаления, твоите беди, топлината и огъня ти – всички зли неща, за които си казал: „Той ще страда от тях“. Болният ще живее благодарение на Ре. Богът Слънце е този, който обезсилва отровата, която убива.
Обаче и самият Ре не е изцяло защитен от нападенията на злите сили – лодката му може да спре пътя си на небето. А с прекъсването на космическото пътуване, спира и вселената, защото Хор е застрашен. Болният се оприличава на Хор, така че, както човекът, така и Богът трябва да бъдат освободени от своите болести, за да се възстанови редът на вселената.
Закрилата на Хор се осигурява от „Старшия Син на небето, Който управлява всичко, което е, от Великото Джудже, което обикаля Дуат – промеждутъчния свят, от Книгата на нощта, която прекосява Западната планина, от Великата скрита сила, от огромния сокол, който лети в небето, земята и Дуат, от свещения скарабей, от свещеното тяло, символизирано от мумията, от свещения Сфинкс, от личното име на Хор, от имената на Неговия Баща, Озирис, от образите на Хор в неговите храмове и от воплите на майка му, Изида“ – всички те предоставят еднаква закрила за болния, който е отъждествен с Хор, тогава, когато магьосникът правилно се е погрижил за него.
Има един случай, който изглежда е уникален, в който болният бива посъветван да говори директно на Дуат, тоест на онзи особен свят, който нито е небето, нито земята и който обгръща земята. Това е рядкост, тъй като магьосникът е незаменимият посредник между болестта и нейния причинител. За да научи изкуството му, болният може да се ползва от устни наставления, дадени му в Дома на Живота, и от писмено поучение – медицински папирус.
Подобни документи не се дават на всеки. Лондонският медицински папирус например не е обществен документ. Той е бил открит една нощ в стая на храм. Един лунен лъч го е осветил и папирусът е бил занесен на царя. Това голямо събитие се е случило, докато Енеадите се съвещавали. Всеки медицински документ в действителност принадлежи на област на Свещеното.
Това чудно изкуство, което има Божествен произход, изисква близкото сътрудничество между лекар и пациент. Само познания не са достатъчни. Ефектът от медицината е пълен, когато волята за прогонване на злото идва също така от сърцето и от тялото на болния. Магическите формули помагат да се придаде конкретна форма на задружните действия на болния и неговия лечител. Така както Хор и Сет били „здрави“, първият обезпечен с ново око, а вторият с нови тестиси, така и земният човек може да съхрани физическата си цялост и да възстанови здравето си.
Лекарят-магьосник, който е посветен и има знания, разполага с впечатляващ арсенал за лечение. За да изкорени злото от тялото на пациента, той разполага с техническите си познания, с магическото отъждествяване на болния с някой от Боговете (най-често това е Хор, който се бори със Сет), със знанието за имената на враговете и на демоните, със способността си да говори със злата сила и да я убеди в нейната слабост и със силата на страдащия човек, който носи силите вътре в себе си да се бори за победа. Ако за нещастие болестта е проникнала твърде дълбоко в тялото, остава възможността тя да се предизвика, да се заплаши, да ѝ се заповяда да напусне и да се прогони. Магьосникът обяснява на болестта, че тя няма да намери покой в частите на тялото, където иска да отиде: езикът ще бъде змия за нея, анусът ще я отврати, зъбът ще я смели на прах. Сигурно е, че болестта ще се почувства по-добре на мястото, откъдето е дошла, далече от човека.
Както вече казахме, в Хелиопол лекарят-магьосник преминава през дълго и трудно посвещение. Толкова трудно, че той първо трябва да спаси себе си, преди да може да лекува другите. Дали можем да заключим от подобно твърдение, че посветеният е бил заразяван с някоя болест, за да се оцени хладнокръвието и знанието му? Или само е минавал през физическите изпитания, които са неотменна част от ритуала по посвещението? Каквато и да е истината, новият лекар, след срока на изпитанията, посещава Дома на Живота и бива обучаван от много свои колеги. Основните Божества също помагат в тази задача. Самият Ре пази лекаря-магьосник от видими и невидими врагове. Негов водач е Тот, Който познава формулите и ги дава на своите ученици, за да може да освобождават от злото онези, които Бог иска да запази живи.
Първото задължение на магьосника е да обвърже съдбата на болния с тази на вселената. Ако не оздравее, небето ще пропадне, Светлината ще угасне. Злият дух, причинител на тази дисхармония, ще бъде затрит от бедствие. За да се спаси, той няма друг избор, освен да бяга, което означава да се изцели болният.
Важно е да отбележим, че приготвянето на лекарствата се сравнява с отварянето на устата на Боговете Птах и Сокарис по време на ритуала по възкресението. Господарката на храма, Нефтис, произнася магическо заклинание. Целта на отварянето на устата е да се вдъхне живот на мумията и да се оживи статуята. Прилагайки това върху болния, магьосникът му дарява огромен жизнен потенциал и способността да устоява на външни нападения. Когато се взимат лекарства, трябва да се произнасят магически формули. Двете действия се усилват взаимно. Веществото, от което е изготвено лекарството, се оживява от Словото.
При свалянето на превръзки, се призовава Хор, който бил избавен от злото на Сет от Изида. Болният се моли на Изида, „Великата в магията“, да премахне всички зли влияния. „Той е влязъл в огъня, напуснал е водите, не се е оставил да падне в капана на демона“. Магьосникът казва: „Спасен беше, спасен беше той от Изида. Спасен беше Хор от Изида от злото на брат си, Сет, когато уби баща си, Озирис. О, Изида, велика магьоснице, освободи ме, спаси ме от всички лоши, вредни и червени неща, от болестта на Бога и Богинята, от мъжка и женска смърт, от мъжки и женски врагове, които се изпречват пред мен“.
Никое лекарско действие, независимо колко просто е то, не е само физическа постъпка. Способностите на египетските лекари често са изумителни дори за съвременната медицина. Египтолозите често подценяват Медицинския папирус Едвин Смит, в който се предлага да се преобрази „един възрастен на двадесет години по-млад“. Изглежда сигурно, че мъдреците на Египет са практикували науката за преобразяването и подмладяването, което обяснява дълголетието на някои от ръководителите, независимо че били натоварени с много работа и задължения. Та нали обичайната възраст на мъдреците била сто и десет години!
Текст от Папирус Еберс се позовава на един от фундаменталните аспекти на египетското знание: възприятието на Реалността чрез сърцето. Това възприятие е „началото на тайната на лекаря“; знанието за движенията на сърцето и познаването на сърцето. В сърцето има съдове, които стигат до всички крайници на тялото. Когато лекарят сложи пръстите си върху главата, врата, ръцете или върху самото сърце, където и да е по тялото, той ще усети там нещо от сърцето, защото неговите съдове стигат до всеки крайник. Затова се казва, че сърцето „говори в съдовете на всеки крайник“. Тук не става въпрос, както често се предполага, за елементарна физиология, а напротив – за точна информация относно безплътното тяло на човека, за което трябва да се грижим така, както и за физическото.
Магьосникът например използва физически или директни лекарства само срещу отровата. Той завързва седем възела върху парче плат и държи с ръце пред гърдите си някоя реликва, пазена в Хелиопол, която съдържа печат от черния камък. Не е ли знанието за имената най-ефективното лекарство срещу зловредните течности? Изправен пред такова зло, само магията се справя успешно. Ако болният е засегнат силно, лекарят ще излее върху него ужасен гняв, способен да разруши градове като Бузирис и Мендес или да спре приношенията за Абидос – тоест ще наруши реда в света. Така духовете на болестта ще бъдат задължени да се оттеглят.
За да се срази треска или хрема, … се издава царски декрет! Царят на Среден и Долен Египет, Озирис, казва на своя везир, наследника, принц Геб, да стъпи на мачтата на кораба си, да пусне платната и да отплава за тръстиковите полета. Той трябва да прогони злите сили, треската и хремата далече от неговите земи. Тези Божествени слова се изричат върху две лодки и две очи; два скарабея се изрисуват върху папирус, който се полага върху гърлото на болния.
При простуда и възпаление, което изглежда е било особено обезпокоително за египтяните, лекарят-магьосник впряга всички сили на красноречието си: „Тръгни си, о, възпаление, син на възпалението! Ти, който чупиш костите и разбиваш черепа, който копаеш в мозъка, който разболяваш седемте отвора на главата – слугите на Ре и възхвалителите на Тот. Виж, аз съм донесъл лекарство за теб, отвара за теб: мляко на жена, която е родила мъжка рожба и ароматна смола“. Това се произнася четири пъти над млякото и смолата, които след това се поставят в ноздрите.
Често пъти банални инциденти могат да имат тежки последствия, затова например съществува заклинание за предпазване от поглъщане на кост. Магьосникът се оприличава на лъвски гърди, глава на овен или зъб на леопард. Той налива масло в гърлото на задавилия се и помага с пръст да се прокара олиото. „Когато слюнката я обхване, костта ще излезе заедно с нея“. За същия случай, използвайки несъразмерно по-големи средства, магьосникът се отъждествява с Онзи, Чиято глава докосва небето и Чиито крака почиват във Вечните води. В този случай се използват яйце от сокол за устата и яйце от ибис за стомаха.
Слюнката е отлично лекарство. С нея се лекуват рани. Тя, заедно с кръвта, потта и урината, произлиза от телата на Боговете. Поради това употребата им, на пръв поглед отблъскваща, е свързана с идеите на магията. Светът на демоничните сили е обратен на този на праведния човек. Осъдените в другия свят ядат екскременти и маршируват с главите надолу. Въпреки това обаче хомеопатичното използване на подобни естествени материали е позволено. Също като другите елементи на живота те съдържат малка част от Боговете, която магьосникът знае как да извлече и използва. Една любопитна традиция, унаследена от Египет, срещаме в Средновековието чак до 17 век: за да се познае пола на неродено дете, в урината на бременната жена се потапят спелта и пшеница, след което зърната от тях се поставят в торбички. Ако покълне пшеницата, значи детето ще бъде момче; ако покълне спелтата – момиче. Може също така да се изкопаят две дупки. В едната се хвърля ечемик, а в другата пшеница. И двете се поливат с урина и се зариват. Ако пшеницата покълне по-бързо от ечемика, детето ще бъде момче. Ако ечемикът изникне пръв, тогава ще се роди момиче.
Лечебните статуи са един изключителен аспект на държавната магия. Обсипани с магически текстове и осветени в храмовете, те се поставят в свещени санаториуми и параклиси. Основите им са издълбани в басейни, които събират водата, с която се облива статуята. Когато водата минава през свещените текстове, тя се напоява с магия. Придобила енергия по този начин, водата се предлага на болните и на хората, ухапани от змии и скорпиони. Тя има свойството и да пази пътуващите през пустинята.
Кръвта и магията
Кръвта се използва във всички магии, познати на хората. Тя е носител на жизнени качества, чиито тайни са известни само на опитния магьосник. Поради тази причина кръвта често се смесва с други неща. Например известен ни е мехлем, който се прави от кръвта на черно теле и рога на черен бик – мазило, което придава енергия.
В друг описан случай самият Ре отваря тялото на болния и го връща към живота, като спира действието на отровата. Определени магически слова се изричат над образа на Ре, изрисуван с кръв на рибата абджу върху парче кралски лен, което се увива на главата на болния.
Когато Богинята Секхмет избухва, готова да унищожи човечеството, Ре е длъжен да се намеси. Той кара Богинята да изпие магическо питие с цвят на кръв. Макар това да е деликатно начинание, ако то успее, разярената Секхмет се превръща в нежната Хатор.
В едно заклинание за подмладяване и увеличаване на силата на магьосника кръвта и потта се използват заедно: „Нека потта на Боговете стигне до теб, нека защитата на Ре се простре над тялото ти, нека придобиеш достъп до Свещената земя, до Свещената пръст в провинциите, нека правиш каквото пожелаеш в Двете земи благодарение на Божествената пот, която идва от Земята на Пунт. Нека мазнината на враговете ти те застигне, нека сърцето ти бъде обновено благодарение на кръвта на онези, които въстават срещу теб!“.
Кръвта на богинята Изида закриля магьосника от всички негативни атаки и възпира всеки, който иска да му стори зло. Женската кръв е също кръв на девствеността на жената. На нея се приписват изключителни качества като разкриване на тайните Имена на Боговете и придобиване на сила над лошите същества. Сякаш по някакъв начин магьосникът прави любов с Богинята, която е винаги девствена и която му разкрива своята Вечна Истина.
Една свръх опростена магия изопачава този символизъм като използва смес от кръв и сперма, за да запали любовта в гърдите на човек. Любовта дори на най-просто ниво е общото вибриране на две различни енергии и тук се намесва магьосникът, който благославя това съчетание.
Кръвта е скъпоценна течност. Това е причината кръвоизливът да се смята за ужасно зло. За щастие има заклинание, което го спира: „Отдръпни се ти, който си на ръката на Хор! Отдръпни се ти, който си на ръката на Сет! Течащата кръв е спряна!“. Тези думи се изричат върху амулет с формата на легло, който след това се слага зад човека с кръвоизлива.
Кръвоизливът при жените е една от най-сериозните болести. За да се спре, се призовава Бог Анубис, който пречи течението да се разпростре над онова, което е чисто. Словата се изричат върху нишки плат, завързани на възел. После той се поставя във вагината на болната жена. Докато пости, жената пие сока на растение, наречено „Великия Нил“, смесен с бира. Течението на реката се оприличава на течението на менструацията. И двете трябва да бъдат редовни, за да бъде земята на хората в хармония, също като женското тяло.
Главоболие
В главата се намират вратите, през които влиза животът, затова тя трябва да се пази от болести: „очите са, които виждат и пресъздават света, носът – вдишва нематериалното и материалното, ушите чуват словата и речта, устата позволява на човека да живее“. Главоболията, които смущават основния орган, покосяват дори Хор, който в средата на деня през лятото се изкачил на една планина. Там той видял Боговете да пируват в палата, отреден за раздаване на правосъдие. Те го поканили да се присъедини към трапезата им, но Хор отговорил, че няма апетит и страда от главоболие и треска. Триста шейсетте и пет Бога от пиршеството трябвало да облекчат главоболието му! Тази история се разказва седем пъти от магьосника, докато лекува болния и разтрива ръцете, тялото и краката му със специално масло.
Друг случай разказва за Хор, който пак имал главоболие, докато лежал през деня върху една възглавница в кревата си. Брат му, Сет, се грижел за него. Способният магьосник се сдобива с материала, от който е направена възглавницата и завързва седем възела от него. Той го слага на големия пръст на крака на болния. Хор се обръща за помощ към Изида и предлага драстичен лек – Богинята да му даде главата си на мястото на неговата. Изида не се съгласява на тази деликатна операция. Въпреки това тя помага на Хор като връзва магически възли, винаги седем на брой. Магьосникът имитира Изида и поставя възлите на левия крак на болния, защото „това, което се поставя на долната част (на тялото) е полезно и за горната“.
Като полезно предпазно средство срещу главоболието се носят амулети с главите на Божествата Бес и Хатор. Капителите на колоните, наречени хатори, гигантските глави на Богинята, които срещаме по колоните на някои от храмовете като този в Дендера, са могъщи талисмани, охраняващи зданието.
Главата на болния се оприличава с тази на Ре. Затова ще има беди в света, ако болният не възстанови равновесието си. Ре не трябва да си ляга гладен, Боговете не бива да са тъжни, в противен случай Първичният мрак може да се върне. Това е времето преди сътворението, когато небесата са били едно цяло. Небесната вода може да се оттегли от земята, осъждайки я на безплодие. Последствията от Божественото главоболие, което не се лекува навреме, биха били ужасяващи.
Ако болката е от двете страни на главата, това е, защото демон е хванал жертвата по време на пиршество. Това е тежко положение. За болния се набавя маска, направена от Бога овен Кхнум. След като се отъждестви с този Бог, болният получава силата да победи злото. Има и много прости лекарства, които премахват главоболието. Изида ги е дала. Тя полюлява косите си, както правят жените, оплакващи починал, по аналогия на разрошената коса на Хор, когато бил нападнат от Сет: този, който сложи ред в косите си, ще се спаси от главоболие.
Препоръчва се също така да се полагат ръце върху главата на болния. Така болката изчезва под влиянието на магнетизма, който човек може сам да си придаде, при условие, че по време на това магическо действие човек се оприличи на Хор, Старшия, с неговата изначална жизненост. Помага също така да се постави амулет върху горната част на рамото и гръбнака – това е нещо като предпазна перука, оплетена и подвързана от Изида и Нефтис.
Друг начин за справяне с главоболието е да се изрече заклинание върху глинен крокодил, в чиято уста се поставя едно зърно, а върху главата му – око от фаянс. След това главата трябва да се превърже и върху ленено парче да се изрисуват Боговете.
Друго заклинание сравнява главата на болния с тази на Озирис Онофрис, върху чиято глава са поставени триста седемдесет и седем Божествени змии, които плюят огнени пламъци и прогонват злото. Магьосникът продължава атаката като прогонва едно животно от Света на Нетерите, чиято предна част е оприличена на чакал, проклел болния. Като унищожава причината, магьосникът унищожава и последствията.
Особено важно е главата да се пази. Главата на Озирис е централна реликва, която се съхранява близо до Абидос, основния култов център на този Бог. Като се превръща в Озирис, праведният придобива ранг на Божество. Но той се пази да не отрежат главата му. Той взима всички предпазни мерки, за да запази главата си в Царството на мъртвите. В гробниците дори се поставят „резервни глави“.
В глава 101 от Текстове на саркофазите имаме един странен текст. Магьосникът го чете над глава, положена на земята и осветена от светлината, падаща от някой прозорец. Целта на това магическо действие е физическото превъплъщение. Човешката душа придобива способността да се движи в космоса и да се среща с Шу, Бога на сияещия въздух. Главата крие мистични способности, които само магьосникът може да събуди и да развие до зрялост. Това древно знание е съхранено и на Запад в масонските ритуали. Чиракът, който нарушава клетвата си и предава тайните, символично прерязва гърлото си – така той губи главата си и смисъла на живота в Духа.
Болки в корема
От болки в корема страдат дори Богове като Ре и Хор. Когато Богът Слънце се оплаче от болки в корема, лодката спира да се движи и небесното му пътешествие се прекъсва. Екипажът е смутен. Тогава трябва да се отправи молитва към Великите в Хелиопол, тоест към владетелите на магията, които познават най-сложните лекарства. За да се облекчи болният, той бива намагнитизиран като се полага ръка върху корема му. В същото време се изрича заклинание върху една глинена статуетка на жена, в която магьосникът изпраща злото.
Болките в корема са причинени от демон. Изида и Нефтис трябва да дадат съвет. Изида пита дали причината са червеи. Ако е така, трябва да се издълбаят деветнадесет знака с върхове на харпун. Магически слова се изричат върху корема на болния.
В друг случай Хор се оплаква от болки в корема, защото е изял златна рибка от чистото езеро на Ре. Така той е нарушил една забрана. Заклинанието се изрича над диск от жълта охра, а после болният се помазва с мед и се умива.
Хор извършва друго, още по-лошо, престъпление. Той изяжда сокол – своето собствено свещено животно. Скоро след това идват и последствията. Болка раздира стомаха му. Той измолва демоните да известят майка му, Изида. Но те трудно могат да намерят достатъчно бърз сред тях, който да прекоси пространството. Хор намира един демон, който отплава с бриза и се връща по същия начин. Демонът предупреждава Изида, че синът ѝ страда. Богинята призовава истинското си име, което отвежда слънцето на запад, а луната на изток и кара тристате вени, които заобикалят пъпа, да се изправят заедно срещу всяка болест, покосила тялото на болния. Хор е спасен. Коптският магически папирус, който ни предава тази история, завършва със следните необичайни заключителни слова: „Аз, Който говоря, Съм Господ Исус, Който лекува“ – Христос несъмнено е наследил магическата сила от Великата Изида.
Очите и ушите
На египетски думата „създавам“ се изписва с око. Да виждаш, означава да пресъздаваш, да си отворен за реалността. Външното око е материален израз на едно вътрешно око. Здравото око е символ на живота в неговата пълнота. Когато използва окото в магията, магьосникът извършва един творчески акт на обновление на човека, достоен за посвещение в мистериите: „Аз съм положил Окото на Хор върху теб, за да обнови лицето ти. Помазал съм очите ти със зелена и черна помада, за да обновят лицето ти. Изпълвам лицето ти с помада от Окото на Хор, с която и то е било изпълнено. Той свързва отново костите, Той събира отново крайниците, Той съединява плътта и разпръсва болестите ти“.
За да се излекува очна болест, магьосникът припомня хаоса в космоса, който настанал една вечер в северното и южното небе: една от колоните, които крепели небесата, паднала във водата. За да предотврати разпадането на вселената, магьосникът закрепя главите на екипажа от лодката на Ре здраво върху раменете им. Така те ще могат да изпълнят задълженията си и лодката ще плава нормално. Тези слова се изговарят върху жлъчен мехур от костенурка, смесен с мед. Така направеният продукт се полага върху очите.
Според египтяните лечението на очните болести е пряко свързано с равновесието на вселената. Друго доказателство за това е, че магьосникът призовава Окото на Хор за лечението на очни болести. То унищожава болестите, причинени от зли духове, от умрели мъже и жени, от врагове – мъже и жени. Благодарение на Окото на Хор всяко лекарство, използвано и за двете очи, има ефект. Лекарството се приготвя специално от майстор-магьосник от Хелиопол. Тот предвожда Окото до Великия Дом, който се намира в свещения град, той пази Окото от всички зли влияния.
Ако въпреки тези предпазни мерки се появи левкома на окото на болния, един глас отеква в южното небе. Северното небе е обезпокоено. Срутва се сграда, камъни падат във водата. Човекът трябва да поправи случилото се, защото то застрашава да донесе разруха. Сградата трябва да се издигне отново. По този начин злото се прогонва, а очите се запазват здрави.
Носенето на око като амулет дава на човека мярката за всички неща – един паралел с Окото на Ре, което унищожава враговете. „Окото на Хор“ е също така стандартното наименование за „дар“ – човекът, който го носи като амулет, предлага себе си като дар на Бога, посвещава себе си на Създателя и така се спасява от злото.
В Египет окото се среща навсякъде – за онзи, който може да го види. Окото се издълбава върху саркофазите, по стелите, на лодките. На всяко от тези места то е окото от Отвъдното, което наблюдава живите и ги ръководи. Както винаги царят дава пример. Женската змия урей, която той носи на челото си, е „пламтящото око на Ре“, могъщият огън на короната, който разпръсква противниците. В пирамидата Сакара гробницата на Джосер е оградена с фриз с урей, символ на окото-пазител на душата на фараона. Същото важи и за двете змии, които ограждат Слънцето и образуват символа, който често срещаме по стените на храмовете. В Стела Метерних обаче се говори за Божествено дясно и ляво око. „Така пред погледа на Създателя над целия свят, звездите остават на мястото си, а времето се разгръща, както трябва и отрежда на човека надлежната му роля в творението“.
Магьосникът изрисува око върху ръката си. Вътре в окото е образът на Бог Онурис, чието име означава: „Този, който донася това, което е далече“, тоест Богинята, символизираща окото, избягало в далечни страни, което магьосникът трябва да донесе обратно в Египет. Като изрича заклинанието върху око от лапис-лазули, магьосникът заявява, че е способен да направи всеки един от крайниците си да прогледнат – той ги превръща в ясновидци.
Магическите заклинания, произнесени над „пълното око“ – уаджет с образа на Онурис, дават право на магьосника да изрече: „Аз съм същество, избрано сред мнозина, което е напуснало Дуат; чието име е незнайно. Ако името се изрече на брега на река, тя ще пресъхне. Ако се изрече на земя, тя ще се запали. Аз съм Шу, символ на Светлината, който седи в пълното око на Своя Баща. Ако нещо във водата отвори уста и задвижи ръце, аз ще потопя земята във водата и югът ще стане север, а земята ще се преобърне наопаки“.
Когато магьосникът използва ваза, за да прави замервания, тя не е светски предмет, а „реликва“, която някога се е използвала за измерването на Окото на Хор. Сега това око е магически инструмент, с който Хор възкресява Озирис. Твърди се, че биолозите, химиците и алхимиците на Египет използвали „доброто око“, за да правят изчисленията си и да откриват точните пропорции за създаването на лекарствата. Работата на „доброто око“ се осуетява от „лошото око“, което създава много проблеми на магьосника.
Змеят Апофис обръща лошия си поглед към Ре. Той хипнотизира екипажа на слънчевата лодка. Само Сет може да устои, защото той самият има страховит поглед, който му помага да се справи с чудовището. То, също като другите сили на тъмнината, иска да нарани и открадне Окото на Ре. Единственото спасение да се спре Апофис е да бъде ослепен. Ако спре да вижда, няма да може да носи нещастие. Точният начин това да стане е описан в ритуала по удряне на топка. В тази игра срещу Апофис, фараонът удря една топка в присъствието на Богинята Хатор. Топката е окото на змея Апофис, която е повредена така, че животът на космоса да продължи нормално. Този ритуал е част от цяла серия магически действия, които включват убиването на орикс, крокодил и костенурка и предлагането на приношения за победата над злото. Съществуват много начини да се победят злите сили като се използва собствената им енергия.
От древни времена погледът на змията се счита за особено опасен. Често се смята, че кобрата, която до ден днешен се крие в цепнатините на храмовите стени, има хипнотичен поглед. В действителност гледката на това ужасно влечуго кара човека да замръзне на място. Точно в този момент, ако не се вземат мерки да се предпазят очите, тя изплюва отровата си и ослепява жертвата. Тази отрова е страшна като ухапването и може да причини постоянна слепота. По-добре е да не се изправяш лице в лице със злите същества. Затова магьосникът, със своето изкуство, ги кара да поглеждат назад.
Ухото също като окото заслужава вниманието на магьосника. Ушите всъщност са вратите, през които влиза дъхът, понякога като живот (през дясното ухо), а понякога като смърт (през лявото ухо). Трябва да се полагат грижи човекът да не бъде пропит с отрицателни енергии, които във всеки момент могат да влязат в ушите и оттам да стигнат до сърцето. Поздравите са за „добрите слушатели“, тоест за онези, които чуват хармоничните вибрации. Важно е да се различават злите духове, които се опитват да проникнат в ушните входове.
Небесната храна
Фараонът не обича глада. „Той няма да го изяде“. Той също така не обича жаждата. „Той няма да я изпие“. Това означава, че владетелят се задоволява само с много специална храна. Също като в Древен Китай, дворцовите готвачи имат много висок ранг. Качеството и количеството на храната са еднакво важни както за живите, така и за умрелите. В гробниците се излагат „списъци с приношения“ – това са действителни менюта, предназначени за жителите на отвъдния свят. Важен обаче е не материалният аспект на тези запаси, а тяхната същност, която се ражда от самите йероглифи, когато се изговарят магическите формули за приношенията. Всъщност магията на Словото е тази, която храни душите на обитателите на Отвъдното. Класическата формула, изписана на много от стелите, гласи: „Приношение, което прави царя, приношение, което прави Анубис – хиляда хляба, хиляда бири, хиляда вола, хиляда гъски за Живата Сила на живота на немъртвите“. Към списъка с храни срещаме и меда, една изключителна храна, която пътува в Божествена лодка и се спасява от скакалците. „Сърцата на Боговете са горчиви, докато не получат мед. Те връщат щастието си, като го ядат. Това винаги ще бъде така и за праведните хора“.
Богинята Уерет-хекау, „Великата в магията“, е господарката на храненето. Тя приема облика на двоен урей на челото на царя. Яденето и пиенето не са обикновени действия. Те са най-прекият израз на една алхимия, която се случва вътре в тялото. Затова понякога трябва да се взимат и магически предпазни мерки. Докато се пие бира, се изрича заклинание. Призовава се Сет, „Богът на силата на живота и на сърцето-център на духовното равновесие“. Бирата е питие, което носи здраве и дори изцеление. Тя служи за пречистване на стомаха. Съществува обаче рискът от опиянение – който пие бира се оприличава на пияния Сет. В магията бирата се използва за прогонване на демонични влияния. Когато се изрича заклинание и се пие бира, е добре малко от нея да се изплюе. Така магьосникът говори на демона, който е в стомаха, и го нарича по име. Той се нарича „смърт“. Неговият баща е наречен „Този, който прави главите да падат“. Благодарение на това идентифициране болният оздравява.
Магьосникът изрича заклинания също и върху други течности като вода и вино, а тези, които пият от тях, ще се радват на свръхестествените качества, които ще влязат в телата им.
В един от ритуалите магьосникът говори на пазителя на Великия Дом и го моли да отвори вратата, защото той е Ре и Нил. Той заявява, че вратите на Дуат са отворени за него и че влиза през свещения портал. Нужен е обаче и магически ритуал, за да се премине през една от тези многобройни порти. Заклинанието се изрича върху рисунка със седем свещени очи. След това се пие смес от бира и натрон.
Бирата и хлябът са основните храни, които дават енергия. За да се задоволи прекалено голямата жажда на някое бебе, също като жаждата на някой Бог, се използва образа на „Великия поток“, който слиза от небето – една аналогия с млякото на свещената крава, която храни младия фараон. Това е магическо хранене, което дарява изключителна жизненост на човека.
Не е позволено да се шегуваш и да се отнасяш пренебрежително към свещените храни. Има забранени неща, които всеки магьосник познава в детайли. Яденето на забранени храни разболява човека. И Хор е страдал от силно неразположение, когато изял една свещена риба от езерото на Ре, а също и сокол, собственото си свещено животно. Тогава трябвало да се намеси Изида. Когато магьосникът лекува подобни случаи, той изрича заклинанията върху нова чиния, оцветена в жълта охра. Той намазва болния с мед. Щом се измие, човекът ще бъде здрав.
Магически растения
Земята е създател на магическа защита. Тя се използва в борбата със злото от този, който изгонва злите духовете. Когато отровата на зло същество падне на земята, тя се разрушава. Земята, майка на Боговете, потушава унищожителния огън. Утринната зора, изпратена от небето да окъпе растенията с Божествено излияние, е известна с това, че лекува парализирани крайници.
Според един ритуал, „когато растенията на Боговете са върху главата ти, ще получиш всички защити на живота. Растенията, които се надигат от земята, идват при теб; истинският лен от Тръстиковите полета; истинските подмладяващи растения от Радостните полета; уханието на избраните неща, което обгръща Боговете, когато потеглят на път. То идва при теб като скъпоценно покривало. То те пази във формата, в която си повит; то те кара да израстеш във формата на ленено парче; то съединява костите ти в съвършена спойка“.
Всички най-важни растения в Египет като папируса, лена, мирото, скъпоценните вещества, смирната, тамяна и меда имат Божествен произход. Те в действителност са сълзите на Хор, кръвта на Геб, сълзите на Шу, Тефнут и Ре, които падат от небето на земята. Някои растения имат специфични предназначения като например акацията, която е символ на подмладяването или хвойната, за която се казва, че отдава светлина.
За грижа за гърдите, които имат за Божествен модел тези на Изида, отхранили небесните близнаци Шу и Тефнут, се използват много растения и особено тръстиката. Ако се приложи лотос върху рана от отрова, ефектът на отровата ще бъде неутрализиран. Коренът от мандрагора (растение от семейство картофови) приспива човека за два дни. В дома се използва чесън, за да се затворят устите на мъжките и женските змии и скорпиони. Те са ръцете на Ре, Хор и Тот, и на Малката и Голямата Енеади, които променени от употребата на чесън, ще убият врага на болния. Това заклинание се изрича върху чесън, които е смелен на прах и смесен с бира. Това именно е „бялото око на Хор“. Домът се напръсква през нощта, за да не влизат злите създания. Резултат дава също така и лукът. А що се отнася до ’аш, бора или кедъра, той съдържа в себе си течност, която усилва възприятията на магьосника.
Широко в магията се използват различни растителни вещества. Восъкът например е основен материал за изработването на магически фигурки, които се изписват с надписи и след това се хвърлят в огъня в знак за унищожението на врага, който те представляват. Магьосниците са особено умели в изготвянето на мазила. Те имат на разположение великолепни лаборатории в храмовете. Един от най-чудните продукти на магьосниците е „великото тайно мазило на Дома на Живота“, което служи, за да се защитават както цели сгради, така и за да се поддържа хармонията в различните части на човешкото тяло.
Знанието за парфюмите е незаменимо в отвъдния свят. Умрелият, вече оправдан, заменя мириса на разложението с уханието на смирна, която самата Хатор полага на главата му – „неговото ухание ще бъде като аромата, който Богинята използва. Миризмата му е скъпоценно масло, с което Хатор го помазва“.
Може ли някой да се усъмни, че светът на растенията е наситен с магия? Има ли по-спокоен миг от този, когато вдишваш чистия въздух под старите дървета персея в Хелиопол или когато се събуждаш сутрин в градина и съзерцаваш лъчите на слънцето, след като си издържал изпитанията на посвещението и душата ти се е извисила към Светлината?
Глава 9. Магическата любов
Любовта е магичен дар. Съществуват толкова много текстове, толкова скулптури, които изобразяват нежно прегърнати двойки, толкова призовавания за човешка любов, символ на Божествената любов! Да, Древен Египет е почитал магическата любов под много различни форми.
Заклинания
В едно заклинание за събуждане на любовта, магьосникът поздравява Седемте Хатори, Ре-Хорахте, Бащата на Боговете и Господаря на небето и на земята. Той отправя следната молба към тях: жената, която обича, да го търси така, както кравата търси пасището, както майката търси детето си, а овчарят – стадото си. Ако силите откажат да му помогнат, магьосникът ще подпали Бузирис и ще изгори Озирис.
Това показва, че любовта, тази магическа енергия, изисква честото внимание на специалисти, които познават страстите на душата и тялото. Заклинание 576 от Текстове на саркофазите е посветено на Божествената сила, която живее във фалоса на мъжа, чиято мисъл е едновременно на небето и на земята. Мъжът, който познава заклинанието, ще се съвкупява в този свят денем и нощем, а желанието ще влезе в жената, която той обича.
Един гръцки папирус от Националната библиотека в Париж е записал текстове, които имат за цел да вдъхнат любов в жената. Те разказват легендата за Изида, която в разгара на лятото отишла в планината, опечалена и безцелна. Тот се обезпокоил, като я видял в такова състояние. Защо лицето ѝ е покрито с прах, а очите ѝ са пълни със сълзи? Причината е проста и трагична. Изида видяла сестра си, Нефтис, да спи с Озирис, нейния съпруг. Следва ужасяващо проклятие, което да уплаши нейната противница и да омагьоса различните части на тялото ѝ. Късната гръцко-египетска магия често се загубва в подобни странични неща.
Магическите методи да накараш някого да се влюби често са изключително сложни. Използват се много растителни продукти, които се смилат, слагат се в буркан, в точния момент се добавя масло, следват се фазите на луната, изричат се заклинания, става се рано, за да се отиде в градината и се откъсва издънка на лоза в лявата ръка, чака се да израсте седем пръста на височина и се занася у дома с дясната ръка, извлича се масло от накълцана риба, опашката ѝ се завързва и т.н., и т.н. Няма нищо просто в тази върволица от действия.
Едва ли по-проста е и така наречената практика с бръмбар скарабей и чаша вино. За да накараш някоя жена да се влюби, се препоръчва да се вземе малък бръмбар скарабей без рога, което се прави по време на изгрев слънце. Скарабеят се потапя в млякото на черна крава и се оставя до вечерта. След това се изважда, долните му части се покриват с пясък и така се полага върху кръгло парче плат. Пред него се гори тамян. На следващия ден той вече е изсъхнал. Разполовява се с бронзов нож. Сготвя се с дървесна лоза, смачква се с ябълкови семки, смесени с урината или потта на магьосника. От това се прави малко топче, което се слага в чаша вино и се поднася на жената.
Любовта на жената е толкова сложно чувство, че подобен тип популярна магия в повечето случаи има слаби резултати. Единствената истинска магия е идентифицирането на магьосника с Озирис, в когото Изида е толкова влюбена, че го връща от умрелите. Тази магия е неотделна част от посвещението във великите мистерии и от преобразуването на човешката любов в Божествена енергия.
Магията и раждането на деца
Раждането носи колкото радост, толкова и опасност за майката и детето, чийто живот е заплашен от зли духове. Магьосникът може да помогне на раждащата жена като измоли помощта на добрите духове, въоръжени с ножове, които разполагат с не по-малко силни оръжия от техните ужасяващи противници. Той призовава великите Богове на помощ. Понякога майката, а понякога и детето, се нуждаят от грижите на магьосника по време на трудно раждане. Той призовава някоя Богиня заедно с Хор. Те обаче са заети със своите занимания по измервания в полетата и затова карат магьосника да чака. Най-накрая, вече освободени, те се явяват пред детето като образци на праведни хора, които полагат грижи за своя къс земя в небесните области. Земното раждане е прелюдия към небесното раждане. Въжето на този, който проучва, се сравнява с пъпната връв.
Много рядко се срещат заклинания за бързо раждане. Самите Хатор и Изида са преминали през деликатната ситуация. Затова майките, които преминават подобни страдания, получават помощ от най-великите Богове, които се притичат на помощ. Съществува заклинание за леко раждане: „Отвори ме! Аз съм тази, която прави голямо приношение, построила филона на Хатор, господарка на Дендера, която се извисява, за да роди“. Носенето на защитни амулети и особено на веселото джудже Бес също помага на жените. Майката, която ражда, може да общува направо с Хатор сама, за да я измоли за помощ.
Гинеколозите трябва да бъдат магьосници. Наместването на разместена матка например не е лесна и механична операция. Хирургията и магията трябва да обединят сили, трябва да се изработи статуя на ибис от восък и да се изгори в огъня. Пушекът от нея ще влезе в гениталиите на жената и благодарение на помощта на Тот матката ще се възстанови на точното ѝ място.
Една от Богините особено покровителства раждането на деца. Богинята Месхенет, потомка на Атум, дъщеря на Шу и Тефнут, помага духът да влезе в тялото на детето, което току-що е напуснало майчиното тяло. Тя му дава небесните и земни сили, от които се нуждае, предпазва го от проклятия и прогонва всички зли сили около него. Магьосникът изрича заклинание над две тухли, върху които лежи раждащата жена. Той хвърля тамян и птича мас в огъня. „Така всичко ще мине добре“.
За да ускори раждането на Изида, магьосникът се моли на Ре и Атум, на Боговете от Западната област, на събранието на съдиите, които се произнасят за цялата земя, на съвета на Боговете на Хелиопол и на тези от Летополис. Изида страда. Бременността ѝ е стигнала до своя край. „Ако не се роди Хор, каква мъка ще бъде това! Повече няма да има небеса, няма да има земя, няма да има дарове за Боговете – всемирни беди!“.
Изида е Върховната Майка. Ако тя не роди щастливо, последствията ще бъдат страховити. Самият принцип на живота ще бъде изложен на опасност. Това е причината всяка майка да се доверява на Изида, като същевременно получава подкрепа от Богинята хипопотам Тауерт, „Великата“, една бременна Богиня, която държи йероглифа за закрила.
Две статуетки на Тауерт в музея в Берлин имат цепнатини, в които могат да се слагат парчета от дрехата на бременна жена. Друга нейна статуетка е пълна с мляко. Течността се стича нежно от гърдите на богинята-хипопотам, осигурявайки майката с мляко, за да отхрани детето си. Съществува и група от дванадесет богини-хипопотами, всяка отговаряща за един месец от годината. В ранните времена богинята-хипопотам Ипет се идентифицира с небето. В по-късните периоди тя покровителства специалните мамиси, светилища за ритуала на раждането. Дебелата Тауерт с огромния корем, лапи и муцуна на лъвица не е грозна, защото под тази изумяваща форма тя крие своята истинска природа, която се разкрива от един надпис върху нейна статуя: „Аз съм Тауерт, във всичката ѝ сила; тази, която те брани от всичко, което може да те сполети и отблъсква онези, които могат да насилят сина ти, Хор. Аз съм Ипет, която живее на хоризонта и чиито нож защитава Господаря на Всемира; Богинята, от която се страхуват; тази, чиито външен вид е богато украсен и която обезглавява изправилите се срещу нея“.
Когато дойде моментът на раждането, се призовава Нут, Богинята на небето. Всички Богове са в нея, а също и звездите, излъчващи светлина, които са душите на прославените. Магьосникът иска звездният свод да слезе върху раждащата жена и да я пази. Една по-конкретна персонификация на небесната Богиня е прасето (водното прасе) Ререт, която пази хората от отровни ухапвания и благославя раждането на децата. Този Богиня-прасе, която храни голямото си котило, се е почитала до края на Средновековието на Запад, където се среща сред скулптури в катедралите.
Детето
Детето е крехко създание, най-вече, когато е новородено. Това е причината магьосникът да използва наистина много заклинания, за да го пази. В Хелиопол на първия и последен ден от лунния месец се провеждат фестивали за предпазване на майката и детето.
Детето е предпазено така, както са небето, земята, денят и нощта и Боговете, които са направили основите на земята. Боговете пазят „името на детето, млякото, което суче, дрехите, които носи, времето, в което живее, амулетите, изготвени за него и окичени на врата му“. Заклинанията се изричат над детето по време на първата светлина. Ръката и печатът на Слънцето–Бог са майчината закрила. В Лайденския магически папирус слънцето и неговото влияние се прославят чрез магия. За да се извърши това, трябва да се избере младо, чисто момче, да се изчете заклинанието върху него, като то е обърнато с лице на изток и държи в ръката си една нова тухла. След това зад момчето, което е със затворени очи, се поставя ленено парче. То бива потупано по главата с пръст на дясната ръка.
Всяка сутрин и вечер майката изрича магически заклинания върху амулет, който стои на врата на детето ѝ. Тя призовава изгряващото слънце и го моли да отстрани умрелите, които искат да откраднат детето ѝ. Тя утвърждава: „Господ мой, Ре е този, Който ме спасява“. Майката не дава детето си „на крадеца от Царството на мъртвите“.
Винаги има и магове от чужди земи, противници на египетските магьосници. Майката пази детето си от чуждата магия като го обгръща с ръце. Тя особено силно презира нубийската и азиатка магии. Независимо дали са слуги, или благородници, майката изрича ужасни слова по техен адрес: „Нека се превърнат в повръщано и урина!“.
Бебето се нуждае от внимание през цялото време. За да се избегнат опасностите около него, се завързват възли и се изричат заклинания върху малки златни и гранитни топчета и върху един печат, изобразяващ крокодил и ръка.
Ако детето получи притеснителна подутина, му се напомня, че то е Хор и демонът, който е изрисуван като насилник с остър нож на касапин, бива изгонен. Подутината спада и гнойта излиза навън. Изправен пред тази неприятна сцена, магьосникът извиква една приятна сцена, в която човек седи в компанията на чудни жени с коси, парфюмирани със смирна.
В Стела Метерних се описва сцена, в която Хор е ухапан от опасно животно в полята на Хелиопол, докато Изида е заета в Горните жилища да приготвя приношения за брат си, Озирис. Хор извиква от болка. Изида призовава небесните сили за помощ. За да излекуват Хор, покровителките от небесния град Буто бдят над него и проправят пътя му сред хората, докато не заеме трона на Двете земи. „Магическата сила на майка му е неговата защита; тя го обгръща с любов и всява страх от него сред хората“.
Този основен мит за Изида и Хор, за майката и детето, често присъства в египетската мисъл. Крехкият човешкия живот и силата на магията често се изправят едни срещу други. Драмата в живота на Изида е трогателна. За да избяга от гнева на Сет, тя скрива детето си и отива да намери храна. Когато се връща, открива Хор в безсъзнание. Изида разпитва обитателите на блатата – Хор е бил ухапан от змия. Изида притиска силно Хор в ръцете си и запява литанията: „Хор е бил ухапан“. По съвет на Богинята-скорпион Серкет, тя призовава лодката на Слънцето, която е принудена да спре. Тот слиза от нея и нарежда на отровата да се отдръпне, за да спрат космическите смущения, причинени от спирането на хода на лодката.
Не съществува просвещение без магията. Нима е възможно бдителната майка да отблъсне злите духове без магия? За да излекуват треската в корема на детето, Изида и Нефтис отправят молба към Геб, бащата на Боговете. Те изричат заклинанието върху два образа на Тот, изрисувани на ръката със свежо мастило.
За да се подпомогне растежа на детето, му се дава да изяде хапка от своята плацента, смесена с мляко. Ако повърне, детето ще умре. Ако я преглътне, ще има дълъг живот. Кралската плацента всъщност е считана за един от символите на началото на живота. Тя трябва винаги да се почита в противовес на разяждащите сили на смъртта. Демонът на болестта изниква от сенките. Неговият нос е на гърба му, лицето му е обърнато обратно. Трябва да се вземат мерки демонът да не хване детето, да не го доближи и да го вземе със себе си – с други думи, то да не умре. Майката винаги бди над здравето на детето си. Във всеки момент една смущаваща фигура, женски призрак, може да се вмъкне в дома. Майката я пита: „За да прегърнеш това дете ли, си дошла? Няма да го позволя! За да го отнесеш ли, си дошла? Няма да го допусна!“. Призракът е умряла жена. Поразена от въпросите на майката, тя забравя защо е дошла, отдръпва се и оставя новороденото.
Древните египтяни имали остро чувство за медицинска магия, в която средата играе важна роля. Отрицателните сили се прогонват не само от детето, но и от дома. За щастие майката разполага с едно чудно лекарство: нейното собствено мляко. Млякото на Богините оживява фараона, а това на майката прогонва демоните от децата ѝ. Тази необикновена храна лекува болки в корема, настинки, изгаряния и дарява сила и живот. Мляко, което е заредено по магичен път със заклинания, се излива в съд във формата на майка, държаща в скута си дете. Млякото на майката и на дойката се възприема като „защитна вода“, която предпазва новороденото от болести. Та нали самата Изида, напускайки стаята за тъкане, погасила огъня, който застрашавал Хор, със собственото си мляко! Човешкото мляко, смесено с добре подбрани ароматни семена, е отлична помощ в борбата с настинките. По този начин Тот излекувал Ре от синузита, който го мъчел.
Човек трябва да си върне състоянието на детето. Фараонът отново става дете, за да пие от източниците на живота. Същото важи и за посветения, който влиза в Царството на Отвъдното, както гласи ритуалът: „Ти ще започнеш да ходиш отново като малко дете, заради това, което е станало с твоята Ка според декрета на Господаря на четирите небесни колони и ще получиш съвършено, детайлно и пълно погребение“.
Такава е красивата цел на магическата любов: да отгледа от малкото дете човек, чиито дух е отворен за Божественото Знание; едно същество, чиято чувствена интелигентност умее да възприема всепроникващите енергии на вселената.
Глава 10. Светът на животните
Животните имат душа. Те нямат нужда да познават духовете, защото те самите са духове. Древните египтяни са изпитвали необикновена любов към света на животните, в който Божественото проявява Себе Си с поразителна сила и точност.
Соколът, котката и други животни
Едно от най-важните магични животни е соколът: въплъщението на Хор и пазителят на царското достойнство. Глава 134 от Книга на Мъртвите гласи следното: „Думите се изговарят над стоящ сокол с бяла корона на главата и над Атум, Шу, Тефнут, Геб, Нут, Озирис, Изида, Сет и Нефтис, изрисувани в бяло върху нова чаша, поставена в лодка с образа на щастливеца, когото желаеш да прославиш, помазан в червено. Пред тях се изгаря тамян“.
Заклинанията от Текстове на саркофазите дават сила на магьосника да се превърне в сокол. Боговете са ужасени. Той е бърз и нападателен. Той пребродва пътищата на Вечността. Той става човекът-сокол, който може да се връща на земята, за да отмъщава на враговете си, като ги разкъсва с нокти и разрушава семействата и домовете им. Окото на Хор е негов водач; силите на магията на Хор са негови сили; никой не може да му устои. Като приема формата на сокол, магьосникът посещава края на небето, за да чуе думите на Геб, бащата на Земята, и да го попита „за думата, която може да се използва от Господаря на Всичко“. Като златен сокол, магьосникът сграбчва всичко, което намери в открито небе и „захранва кланицата на Хор“. Така той се слива с небесната сила на сокола и придобива мощта на Хор.
Котката, високо почитана в Египет, не е просто умно и находчиво животно. Тя е въплъщение на Ре, Хатор и Бастет. Магьосникът призовава Ре, защото скорпион е ужилил една котка на отдалечена пътека. Тя се превива от болка. Виковете ѝ стигат до небето. „Ела при дъщеря си!“, моли магьосника. „Отровата е проникнала в тялото ѝ и обикаля плътта ѝ!“. Ре пристига. „Не се страхувай, дъще!“, утешава я той. Ре застава зад нея със символа на живота. Всяка част от тялото на котката се оприличава на части от телата на Боговете. Главата ѝ е глава на Ре; очите ѝ са на Божествения Владетел, който огрява Двойното царство; носът ѝ е на Тот; ушите ѝ са на Господаря на Вселената, който чува гласа на всеки молещ за справедливост, независимо къде се намира; устата ѝ е на Атум; гърдите ѝ са на Тот, който дарява въздуха, от който гърлата се нуждаят, за да дишат; сърцето ѝ е на Птах, който освобождава тялото от всички отрови; лапите ѝ са ръцете на Великия и на Малката Енеада; стомахът ѝ е на Озирис; бедрата ѝ са на Монту; прасците ѝ са на Хор; стъпалата на краката ѝ са на Ре. Цялото ѝ същество е символ на Божествени сили. Затова е важно тя да бъде излекувана и това се случва. Магическият текст свършва с думите: „Ре е този, който изрича това“ – така заклинанието се изговаря от Светлината вътре в човека.
Друга котка, вероятно цивитната котка, изобразява Мафдет. Бърза и ловка, тя действа срещу враговете на магьосника, които искат да разрушат сексуалната му мощ и творческите му способности. Заклинанието се изговаря над фалос на маймуна, чиято форма е като сладкиш и съдържа името на противника и имената на неговите майка и баща. Той се поставя върху парче месо и се дава на котка, която, като го изяде, ще се разпореди със злото.
Кучето също заслужава нашето внимание. Според един коптски папирус магьосникът използва необичайни похвати, за да спечели доверието на кучето. Той завързва небето, земята, четирите колони на земята, слънцето от изтока, луната от запада (за да ги възпре да изгреят) и полетата на земята (за ги възпре да дават реколта). Всеки възел е вързан така, че да не може да бъде развързан.
Кучето обаче не винаги е послушно. То може да се противи и да хапе. Затова има магическо заклинание срещу ухапването от куче. Магьосникът заявява, че устата му е пълна с кръв на черно куче. Той призовава нападателя, който е едно от десетте животни, принадлежащи на Анубис, да премахне своята „отрова“.
В пустините на Древен Египет лъвовете били ловувани. Казва се, че дивите животни държат очите си отворени, дори докато спят. Фараонът се оприличава на лъв, защото целият е будност и сила и пръска от сияйната си светлина, която го пази от опасни същества. Заклинание 83 от Текстове от саркофазите се изрича над предните части на лъва. Амулетът се връзва на врата на магьосника, който отива на некропола. Това му позволява да упражни господство над ветровете от небесата и да стане техен владетел. Който знае доброто заклинание, „няма да умре отново“. Враговете му няма да имат власт над него. Никоя вражеска магия няма да го задържи на земята. Той ще напусне некропола, когато пожелае и ще стане същество на Светлината в компанията на Озирис.
Често срещаният в природата на Древен Египет хипопотам е двойствено създание, понякога добро, понякога лошо. Един мит разказва историята за победата на Хор, ловеца, над Сет, хипопотама, която символизира победата на Светлината над тъмнината и над всички зли сили. Фестивалът за „улова на хипопотам“ е известен от времената на Първата династия, като хипопотамът се оприличава на враговете на царя. Женският хипопотам обаче се разглежда като благотворно създание. В Тебес тя е бяла Богиня, която разрушава враговете на царя, както го е направила в началото на света. Женският хипопотам не се лови, той се почита като символ на женското плодородие.
Скарабеят
Папирус Еберс ни поучава, че скарабеят трябва да се яде. Това е странен съвет, който става понятен, когато разберем, че египетското наименувание за скарабей е „кхепер“ – дума, която също така означава „израствам“, „превръщам се“, „променям се“. Скарабеят от зелен камък е могъщ талисман, който, пречистен със смирна, се слага върху сърцето на човека след ритуала по отварянето на устата (тоест възкресението).
Бръмбарът скарабей е едно от най-изумителните създания. Той търкаля пред себе си своите яйца, поставени в екскременти и оформени на топка, която търкаля със задните си крака. Така скарабеят възпроизвежда хода на Слънцето.
За да призове Боговете при себе си, магьосникът взима един скарабей и го потапя в бяло мляко от черна крава. След това го слага върху мангал. „В избрания момент магията ще проработи и Светлината ще се яви“. Скарабеите се използвали също така за печати, основно при официалната документация. Когато се ползват като амулет, те имат изключителна сила и носят на човека щастливо бъдеще и вечно растящ духовен живот.
Крокодилът, скорпионът и змията са трите най-опасни животни, поради това, че имат значителна сила. Крокодилът е особено плашещ, защото може да открадне магическите сили на умрелия. Има заклинание, за да бъде прогонен: „Назад, отиди си! Не идвай срещу мен! Аз живея от магическата си сила! Нека лицето ти се обърне към Маат!“ (тоест към хармонията на света, която ще укроти крокодила). Магьосникът разговаря с крокодила, който му отговаря и му разказва за небето, чиито добродетели познава и притежава в устата си. Посветеният трябва да избягва драматичната битка между небесната магия и земната магия. Той трябва да овладее крокодила, да вземе силата от него и да го унищожи.
На всяка кардинална точка, която бележи пределите на космоса, стои по един крокодил. Този на запад яде звездите. Крокодилът на изток се храни със същества, които ядат собствените си мръсотии. Този на юг се храни с екскременти, а крокодилът на север изяжда часовете. Магьосникът побеждава и четирите крокодила и заявява: „Аз съм облечен и въоръжен с магическата сила на Ре. Той е върху мен, напълно осъществен за мен, разширен за мен, уголемен за моето гърло“.
Не по-малко смущаващ от небесния крокодил е и земният, особено за добитъка, който прекосява реката и може да бъде нападнат. Крокодилът е дебнещата, невидима, агонизираща смърт. За да запази живота на стадото си, пастирът трябва да се държи като магьосник. Той трябва да е бдителен и да ослепи крокодила. Така нападателят няма да може да вижда нарочените си жертви и няма да ги доближи“. Водата ще се превърне в пламък, който ще го изгори. Има специално заклинание, което спира крокодила да използва опашката си. Седемдесет и седем Богове ще забият пръсти в очите му, докато той е завързан за поста за акостиране на Озирис или за четирите зелени каменни поста, които се намират на носа на лодката на Ре.
Магьосникът се оприличава на Амон. Той изрича думите над образ на самия Амон, с четири лица, изрисуван на земята с крокодил под краката му и с осем Богове от лявата и от дясната му страна. Според Магически папирус Харис мореплавателят, който изпълнява ролята на магьосник, стои на носа на лодката и държи глинено яйце в ръката си. Така той прилича на изгряващото над водите Слънце, което разпръсква мрака. Злите същества във водата се страхуват като видят тази гледка и се прибират в техните жилища.
Някои стели изобразяват Хор, стъпил с крак върху главата на два крокодила. Детето-бог е голо. Подобни предмети имат различни размери, някои достигат до един метър височина, а други са малки като амулети. Те се поставяли както в храмове, така и в домовете.
В друг случай, една статуя и една стела се поставят върху стабилна основа, в която се издълбават два басейна на различни нива, свързани с канал. Когато върху така направения монумент се излива вода, тя се напоява от текстовете и магическите рисунки. Всеки, който пие от тази вода, ще бъде предпазен от зло. Ето един пример от текст на статуя от Лувъра: „Онзи, който пие от тази вода, ще бъде сигурен, че собственото му сърце, че самите му гърди ще бъдат усилени благодарение на магическата защита, която е приел. Отровата няма да влезе в сърцето му, нито ще изгори гърдите му, защото неговото име е Хор, Озирис е името на неговия баща, а Нейт е името на майка му“.
Интересно е, че заклинание 991 от Текстове на саркофазите позволява на магьосника да се превърне в Собек, тоест в Божествения крокодил! „Аз съм господарят на силата и мощта, които са приели формата на крокодил!“, утвърждава той. Освен „господарят на Нил“, крокодилът се нарича „великият съблазнител“ или „честното лице“, което пленява всички жени. Съществува също така начин толкова деликатно да се изрече едно заклинание върху ваза, че Боговете да влязат в нея и да кажат истината на магьосника. За целта е нужно „да се сложи в пламък черупка от яйце на крокодил“.
Скорпионът, брат на змията, е страховит. Той обикновено нанася удара си на кръстопът, причаквайки пътуващия през нощта. Благодарение на магията краката на пътника се превръщат в седемте ястреба, които са на носа на лодката на Ре. Въпреки това обаче дори Боговете са ставали жертва на скорпиони, но не са умирали. Ухапаният от скорпион се отъждествява с тях, за да може да използва техните умения в борбата с това зло. Той трябва да познава митовете като този за дъщерята на Ре: котката, която била ужилена от скорпион и излекувана от Ре.
Магьосникът, който е изработил лечителската статуя Джед-хер, наречена „Спасителят“, говори по следния начин за нея: „Изписал съм надписи върху тази статуя според това, което е написано в свещените книги на Ре, със слова, които подчиняват скорпиона, за да върнат живота на всички хора и на всички животни чрез този процес и да ги опазят от отровата на всички змии и всички влечуги, като извършват това, което се нрави на сърцето на Господаря на Боговете“.
Като се отъждествява с Хор-праведния, магьосникът подчинява скорпиона. Хор е защитник на баща си, Ре, и поставя ръцете си зад него. Способността му да хипнотизира осигурява живот, благоденствие и здраве на Ре. Хор полага грижи за всички крайници на Ре, успокоява болките му и прогонва злото. Ре се изправя на крака, излекуван и по-красив от всякога. „Така ще бъде и с всеки болен, за когото се грижи добър магьосник“.
Посветеният нарежда на скорпиона да стои неподвижен. Той затваря устата му. Ако помръдне, ще отреже седемдесетте и седем глави от врата на Великия Бог; ръката на Хор ще ослепи окото на Сет, ще покори устата на Великата Енеада, ще изгори Озирис. Нека скорпионът стои неподвижен като Сет пред Птах! „Аз съм Озирис“, заявява магьосникът, за да впечатли скорпиона. В същото време посветеният се показва и като змията от Хелиопол, която е способна да се справи с всяко зло същество.
Скорпионът, който се използва за изписването на имената на един от първите фараони, не носи изцяло негативно влияние. Той приема духа на Богинята Серкет, която господства над едно братство от воини, на които е разкрила тайната на силата на скорпиона. Водният скорпион е безобиден. Само това е скорпионът, който се изписва с йероглифи, защото, тъй като са живи същества, йероглифите не могат да позволят сред тях да се намират опасни създания.
Срещаме и Изида-скорпиона, която защитава Хор и царя. „Жена на Светлината, която огрява Двете царства“, тя е сравнявана със звездата Сотис. Казва се, че изпуска светлина, за да прогони тъмнината. Богинята-скорпион е известна от най-ранни времена, но първото ѝ изобразяване срещаме в нубийските храмове на осемнадесетата династия. Това е Великата Изида, към която се отправя следната молитва: „Ела при мен, Велика Изида, благоволи да осигуриш защитата ми, спаси ме от влечугите и нека челюстите им бъдат запечатани, нека носовете им бъдат запушени“. Богинята дарява на своите верни поклонници живот, здраве и дълги и съвършени старини. Изида-скорпионът потъпква змии и крокодили. Един текст в храма в Едфу я определя като дъщерята на Ре, която унищожава враговете на Слънцето и противниците на Хор – като „внушителния скорпион, почитаемото влечуго, чиято отрова удря като светкавица, завладявайки мигновено земята на враговете, за да умрат на часа, когато тя ги удари“.
Това е парадоксът на магията. Изида, заклетият враг на скорпиона, е също така и негова Богиня, почитана в град Коптос. Когато Изида иска да избяга от Сет, Тот я съветва да се скрие със сина си, Хор, за да може детето да израсте и да се присъедини към Боговете, които ще го възкачат на трона на баща му, за да управлява Двете земи. Изида тръгва вечерта. За да я пазят от нападенията на Сет, тя има странна компания: седем скорпиона! Изида им заповядва да не правят разлика между бедни и богати, да бъдат строги, но честни с човешката раса. Когато влиза в дома на една жена, последната, изплашена от скорпионите, хлопва вратите на дома си. Скорпионите са вбесени и се събират заедно. Те дават цялата си отрова на единия от тях, който успява да проникне в дома и да ужили сина на домакинята. Изида обаче няма да даде съгласието си за смъртта на невинен. Тя измисля магически заклинания, за да спаси детето и извлича отровата, след като нарича поименно всеки един от седемте скорпиона. Думите, които Изида изрича, служат за лечението на всяко дете, ужилено от скорпион: „Нека детето живее – казва тя, – а отровата да изчезне, защото Ре живее, когато отровата я няма! Така както Хор е здрав благодарение на майка си, Изида, така и болният да оздравее!“.
Магьосникът знае как да използва скорпиона, за да се бори със змиите, за да може скорпионът да ужили змията и да я унищожи. Посветеният също така може да се превръща в скорпион, което се доказва от една странна символична подробност – плитката на магьосника е тази на Богинята-скорпион и по-точно, опашката на животното. Така за магьосника става възможно да влиза в страшния скорпион и да го ръководи, както пожелае – ако е овладял изкуството на магията.
Текстове на пирамидите придават голямо значение на магическите слова, които целят да премахнат опасността от ухапване на змии. Тези заклинания са изписани с думи, които са редки и неразбираеми; съчетания на звуци, които се счита, че са най-ефективни, когато се изричат на глас. Цели папируси са посветени на заклинанията срещу змии. Ре проклина змията, Изида я завързва, а Нефтис я оковава.
За да се предпазиш от ухапване на змия, трябва да се изправиш, обърнат на изток, и да признаеш върховенството на Амун, който носи бялата корона. После трябва да останеш в тишина, да съзерцаваш и да събираш сили. Повече няма да се страхуваш от змията, описана като „черното лице, сляпата с двете очи, с бяло око, която се движи, докато пише“. Змията се оприличава на Сет, който е излязъл от бедрата на Изида.
Огънят, причинен от ухапването на змия, се сравнява с онзи опасен пламък, който Хор-магьосникът, господарят на огъня, трябва да овладее. Змията е „онази от огъня“, съществото, което трябва да се победи. Магьосникът, който се сравнява със Слънцето, напуска Острова на пламъците невредим, защото е способен да смекчи вредните влияния на огъня, когато той се разгори.
Според Текстове на пирамидите змиите са навити една около друга. Магьосникът моли земята да ги погълне и заповядва на змиите да лежат и пълзят; главите им са отсечени, отровата в зъби им е изпразнена. Посветеният кара мъжката змия да ухапе женската, и обратното. Стела Метерних нарича змията „тази, която е едновременно в дупката си, на изхода на дупката и на пътя“. С други думи – една постоянна опасност, която трябва да се избягва. Как може да се пътува без страх? – Като се отъждествиш с бикът Мневис, със Сепа с хилядата крака, с Богинята-скорпион Серкет или с други важни божества като Тот и Ре. Впечатлена, змията няма да ухапе пътника, пропит с тези Божествени индивидуалности. За да е подсигурен, той не трябва да забравя и точното заклинание: „О, всяка женска или мъжка змийо, всеки скорпионе, всяко влечуго! Нека устите ви бъдат запечатани! Ре е този, който спира гърлата ви. Секхмет е тази, която е отрязала езиците ви. Тот е този, който е ослепил очите ви. Хека, четвъртият от Великите Богове, е закрилата на Озирис. Това са тези, които пазят болните и всички хора, и всички животни, които страдат в днешния ден“.
Някои от змиите също са магьосници и това е сериозен проблем. За да прогони тези яростни противници, магьосникът трябва да посипе магическите им книги с глината на Изида, която идва от подмишницата на Богинята-скорпион. „Пръстът на магьосника е неговият пазител, а глината запълва дупката на змията“.
Геб, Богът на земята, е баща на змиите, над които той има силата. Той често се счита за създател на Атум. Баща и господар на Боговете, Геб е и глава на Енеадата. Гърците го превръщат в своя Кронос, а римляните в Сатурн. Глава 163 от Книга на Мъртвите препоръчва магическите слова да се изричат върху змия, която има два крака и носи слънчев диск между рогата си; от двете ѝ страни са две свещени очи с два крака и две крила. Този образ се изрисува със суха смирна, смесена със сок от нар, върху парче зелен плат, което се увива около тялото на човека, който трябва да получи магическа защита.
Змията често пъти се счита за благотворна. Затова на входа на храмовете се поставя Аха, една змия с добър дух. Тя е пазител на праговете. Друга змия пази царския дворец и огражда масата с приношенията, като я защитава от лоши влияния. Рененутет, жена с глава на змия, отговаря за реколтата и жътвата. Преди всичко тя е змия, хранилница-майка, която се грижи за живота на земята.
Образът на змията се среща по стените, изписани с йероглифи, когато се изрисуват етапите на преобразуване на енергията на сътворението: светлинни лъчи проникват в главите на мумифицираните същества, които служат като канали на Светлината, Която след това се предава на силите на земята, изобразени като змии – прегънати огнени колони влизат в очите на тези змии.
Според заклинание 85-5 от Текстове на саркофазите смъртта е змията „нау“, бикът на Енеадите, и тя не подлежи на никаква магия. Нея нищо не може да я засегне. Нито огънят, нито водата могат да ѝ навредят. Тя ще бъде като Ре всеки ден. Преобразен като змията, „син на земята“, магьосникът всяка нощ се връща на земята обновен и подмладен.
Отровата на змията е страховита, защото тя нахлува във вените на тялото, смущава жизнените течности и води до смърт. Въпреки това посвещението на магьосника го принуждава да се запознае с опасностите на отровата. Дори е възможно той да бъде ухапан по контролиран начин, за да опита действителните последици от злото. Магьосникът Джед-хер описва това така: „Аз се приближих, защото бях ухапан и се разболях. След това отровата ме напусна. Нека изгори отровата, която е била в тялото на страдащия човек!“.
Страдащият е наречен „господар на нощта“, тоест на времето, когато невидимата змия е най-опасна. „Той е господар на тъмните сили, той е слязъл в сенките и след това ги е напуснал отново“. Магьосникът е преминал посвещение, което е незаменимо за онзи, който иска да се пребори с това зло и да има шанса да оцелее.
Отровата е сила и като такава тя подлежи на заклинания. Магьосникът я завързва със заклинания и ѝ пречи да циркулира, както тя би искала. „Отровата има лице, което тя не може да надигне; глава, която ще бъде обърната назад; тя ще се скита, без да може да постигне целта си; тя няма да ликува от радост“.
Когато се дава заповед, отровата да падне на земята и да напусне тялото на болния, се създава една много особена магическа атмосфера. Има звук на вятър, но без вятър. Има шум от вода, но течението още не е дошло. Трябва да се вземат мерки да не се промъква слънчева светлина, да не проблясва слънчевият диск, който може да подчини тъмнината. Магьосникът поглежда небето и вижда Ре. Той е, който ще го спаси. Магьосникът изрича: „ О, Ре, ела и бъди спасителят, сега след като Те видях“. Отровата няма да подейства. Магьосникът заплашва отровата и обяснява, че нейните действия могат да имат катастрофални последици за реда във вселената. „Ако отровата стигне до сърцето на този страдащ, тя стига и до сърцето на Ре. Ако тя сграбчи сърцето на този човек, тя сграбчва и сърцата на душите на Хелиопол“. Тази последна катастрофа не е възможна. „Ако магьосникът остане невредим, Ре няма да си замине, Тот няма да си замине, Светлината няма да си замине и ритуалите ще се изпълняват в храмовете“.
Когато посветеният предизвиква отровата, гласът му е силен, също като гласа на Ре, когато говори на Енеадата; също като гласа на Тот към неговите писари; също като Сет, когато се бори със злото. Съществува заклинание, което спира действието на отровата от „изначалните времена“, когато животът е бил създаден. Думите се изговарят от Серкет, Богинята-скорпион, която призовава Бога, създал самия Себе Си, който е образувал земята, небето, водата, вятъра, живота, боговете, хората, животните, влечугите, птиците и рибите. По този начин магьосникът прозира, че царуването над хората и Боговете е едно и също нещо. Чрез това господство той принуждава отровата да изпълни заповедите му, като говори с много твърд глас: „Напусни, отрово, ела, разпръсни се по земята! Хор те проклина, той те затрива, той те смила под краката си. Ти не се надигаш, ти падаш, ти си слаба и не се бориш, ти си сляпа и не виждаш, главата ти увисва и ти няма да изправиш лице!“.
За да се справи с жилото на скорпиона, Изида използва масло, към което отправя специална молитва. Това истинско масло се сравнява „с дъждовната капка, с дъжда от Юпитер, който се излива призори от лодката на Слънцето“. Ако някой е пил отрова, магьосникът припомня, че самият той, Изида и Озирис също са пили от нея и не са умрели. Той използва златната чаша на Озирис, която превръща всяка вредна течност в полезна напитка. Според Стела Метерних Изида и Нефтис изтъкават плат срещу отровата. Така те създават една космическа мрежа на хармонията, която възпира силите на злото да се разразят в света. Тези две Богини дават на магьосниците материалите, нужни им, за да практикуват изкуството си.
Магьосникът, победил жилото на скорпиона, се възприема като цар, около който се събират Боговете. Ако посветеният е участвал в битка, Изида му се притича на помощ и го съветва „да оближе краищата на раните си, защото езикът му е езикът на Атум“. Така ще бъде излекуван на мига.
Много животни имат по-малка или по-голяма роля в магическите ритуали. Тук е невъзможно да изброим всички. Някои учудващи примери обаче заслужават да бъдат споменати. Така например, за да прогони проблемни същества, които магьосникът е привлякъл към себе си срещу волята си, той трябва да изгори изпражнения на маймуна в мангал. Ектоплазмите и призраците, раздразнени от миризмата, ще се върнат в тъмните места, откъдето са дошли.
И най-скромните създания не бива да се пренебрегват. Така например ни е известно заклинание, което очиства мухата, за да спре да разнася мръсотии. Заклинание 98 от Текстове на саркофазите, което се отнася до небесното пътуване на душата на магьосника, трябва да се изрече върху глава на въшка, поставена на коляното, докато някоя муха не я погълне.
Главната грижа на магьосника, който използва силите на животинския свят, е да не попадне в лапите на най-ужасяващото сред всички чудовища, „това, което изяжда запада“, с глава на крокодил, с задни части на хипопотам и с лъвска грива. То поглъща и унищожава всеки умрял, който според съдебния трибунал не е праведен. Чрез своите знания и заклинания магьосникът избягва това нещастие и проправя пътя си към небесния рай.
Глава 11. Египетската и християнската магии
Коптите, египетските християни, не са забравили древната магия. Те са приели много от ритуалите и магическите практики, използвани във времената на фараоните. Христос, Дева Мария, светците и ангелите са наследили Боговете и Богините. Коптските магически папируси в основата си представляват адаптации на ранни египетски творби. Разбираме, че се е използвало едно мощно заклинание срещу „всичко, което знаем и което не знаем, срещу всичко, което идва от любопитни, хитри и страхливи хора“ – това е една вечна мъдрост, която надминава религиозните секти с тяхната обусловеност, и ни пробужда днес, както и в миналото, за реалността на Отвъдното.
В християнството са оцелели много от египетските Божества. Най-популярното сред тях е Бес. Срещаме го сред монасите близо до Абидос като брадат демон, който прави ужасни гримаси. Той има място и в съвременния египетски фолклор, където се превръща в дух, който плаши всички, защото отнася душите от света на живите в подземния свят.
Някои текстове от християнската пропаганда често използвали магия, за да се борят с древната египетска религия. Близо до град Акхим, имало един известен остров, където езичниците, които отглеждали лози, произвеждали евтино вино, което продавали скъпо на работниците. Веднъж последните се оплакали на Апа Шенут. Същата вечер един светец отишъл на острова и с малка палмова клонка, която държал в ръка, забол палмово дърво в земята. Той заповядал островът да се оттегли в средата на реката и да потъне, също като Атлантида. И това се случило – къщи, градини и хора, всички изчезнали във водите. Тази легенда крие едно важно религиозно събитие: потъпкването на „изначалната могила“ на древните египтяни, символизирана от този остров, който също така представлява религията на фараоните и тяхната хилядолика магия.
Глава 12. Магията на Древен Египет
Магия, означава да притежаваш знания за силата, да знаеш как да проникваш в многобройните форми на човешкия свят. Магията е онази енергия, която древните египтяни се учели да овладяват в храмовете и Домовете на Живота; една сила, която е истинският произход на изкуството на строителството. Магията е това, което съгражда човека. Не онова малко, индивидуално същество, загубено във вълните на възможностите, а Човекът в образа на Вселената; съществото, образувано от творческите качества на търсещите да разберат смисъла на живота, на тези, които се потапят в живота също като съвършения плувец от китайската мъдрост, способен да плува с вълните, без да им се съпротивлява.
Древните египтяни са използвали магията навярно, защото цивилизацията, тази тънка нишка между всички форми на живота, им напомняла на борба с Реалността, на всекидневна битка, която не предлага успех на страхливия и неспособния. Нима нашият опит с реда в света не води до същото заключение?
Когато очите на египетския магьосник се отворят за света, те го пресъздават: пустинята, това е земята на Сет, Червения, мястото, в което се отприщва опасният сблъсък между неконтролирани сили, които веднъж овладени, позволяват раждането на облагородената земя, на жилището на Хор, докато фараонът, магьосникът сред магьосниците, е „третият елемент“, този, който обединява двамата братя – вечните врагове и вечно неразделните. Магията, част от царското изкуство на фараона, позволява и на нас да съединим небето и земята.