III. ПРЕРАЖДАНЕТО – ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО

Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете. (41/стр.16)

И това е великото и красивото у нас, че ние носим опитностите на хилядите векове в своята душа. И всички добродетели, всички способности, които днес имаме, са резултат на минали животи. Тези опитности са складирани днес в човешката душа. (34/лек.31:стр.19)

...Всички съвременни хора имат събрана опитност от миналите векове и сега трябва да я използват. (4/стр.178)

Какъв ученик е този, който е забравил знанието и опитностите, които е придобил в миналите съществувания? (13/стр.162)

Не се обезсърчавайте от земния живот, защото чрез него придобивате опитности. От хиляди години насам човек слиза на Земята да събира знания и опитности. Един ден, когато свърши земното училище, Бог ще каже: „Време е вече Моят син да напусне Земята и да се върне при Мене“. (52/стр.118)

Някои от вас сте млади. Някои от вас не сте живели още много, нямате още опитност. Малко сте живели. Скоро сте излезли. Например някои от вас имате 18 милиона години, откак сте излезли. Осемнадесет милиона години, откак Бог ви е създал, а пък някои от вас има на 20 милиона години, на 30 милиона години, на 15 милиона години, на 100, 200 милиона години. (49/стр.238)

– Кажете ни защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност? – Всяко раждане на Земята и заминаване за другия свят са различни при различните условия. Следователно в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една Велика Разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! (39/стр.268)

Какво представя замъкът? Човешкото тяло. Човек се ражда, т.е. влиза в замъка, живее известно време и след това умира – излиза от замъка. – Трябва ли човек да се ражда и умира? – Трябва. Чрез раждането и смъртта човек минава през големи опитности. Той сам влиза в замъка, т.е. в тялото си, и сам излиза от него... Раждането и смъртта са многократни, а не еднократни процеси. (42/стр.153)

За да станат хората щастливи, трябва да забравят своя стар живот, всякакъв спомен от миналото да изчезне съвършено от тяхното съзнание, а да останат само опитностите, придобити от редицата животи на миналото. (81/стр.192)

Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. Де се крие тази опитност? В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. От там тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. (93/стр.50,51)

Понеже човек е живял много пъти на Земята, минал е през различни среди и култури, в мозъка му са отпечатани различни мисли, различни впечатления. Като дойде на Земята, той изявява всичко, което е складирал в подсъзнанието си. Казват: „Характер е това“. Да, характер е, но този характер е сбор от различни мисли и чувства на миналото. (7/стр.157)

Когато определяме характера на човека, имаме предвид силите, способностите, които се крият в него. Ние имаме предвид силите на умствените способности, неговите чувства и неговите волеви действия от създаването на мира и досега. Всичкият този сбор от сили, способности, чувства и прояви съставят характера на човека. Ние имаме предвид всичко това малкото, което човек е придобивал във всяко едно съществувание. (19/стр.6,7)

След като завърши човек своята работа на Земята, какво ще прави? Ще го пратят на друга някоя планета, на Небето още няма да отиде. След всяко умиране ще ходи от система в система, докато се изработи неговият характер. (33/лек.9:стр.16,17)

Всяка добродетел, която човек е изработил в себе си, се е подхранвала, съграждала с години наред. Това не става в един ден, нито в една година или в един живот. (78/стр.32)

Вие казвате: „Но хубаво е човек да стане одарен, даровит!“. Дарбата на човека в един живот не идва. Тя е един резултат на много съществувания. Дарбата на човека е един резултат на миналите усилия, които той е направил. Не може в един живот да станеш даровит. Трябва работа, трябва да работи човек. (24/стр.730)

...Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше да излезе от вас? Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване“. Да, така е роден, но той е работил върху себе си. Тази черта на разумното търпение трябва да се изработи, тя не се създава в един ден. (65/лек.32:стр.17)

Не е лесно човек да стане гений или светия. Първо той минава по пътя на обикновения човек и след хиляди години чрез съзнателна работа става гений или светия. (82/стр.196)

Ти се влюбиш в един човек и гледаш на него като на божество. Ти го считаш талантлив, гениален. Не се минава много време, ти казваш, че този човек не е гениален, даже и талантлив не е, намираш, че си се излъгал в него. Къде е погрешката? Може да не си се излъгал в неговата гениалност, но си се излъгал във времето и в разстоянието. Днес той не е гениален, но след сто прераждания ще бъде гениален. (32/стр.378,379)

Като правих своите изследвания в България, срещнах един гимназиален учител, който ме покани у дома си да ми покаже своето дете, което било много гениално. Той казва: „Да видиш само колко много разбира това дете, колко хубаво говори. Като го погледна само, и то ме разбира“. Като отидохме у дома му, виждам едно обикновено дете. Бащата вижда това, което се крие в душата на детето. Казвам на бащата тогава: „Това дете е доста даровито, но трябва да му се дадат добри условия да се развие“. А виждам, че това дете ще стане даровито и ще развие дарбите си едва след десет прераждания. (46/стр.39,40)

Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега искам!“. Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен!“. И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога? След две прераждания. (65/лек.19:стр.17)

Какво представя човешкият живот? В едно отношение човешкият живот представя сбор от няколко живота, т.е. сбор от минали съществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човек носи в себе си сили, способности, желания, дарби – резултат на далечното минало. Едни от тях трябва да развива, а други да изправя. (13/стр.49)

И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци, други – добри музиканти, трети могат да станат учени, архитекти и т.н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си! (64/стр.38)

Приложи пеенето като благо в семейния живот. А изкуството да пееш, то е привилегия само за малцина; да бъдеш певец, да излезеш на сцената, всички нямат тази дарба. Такъв певец можеш да станеш в друго някое прераждане. За себе си обаче можеш да пееш. (65/лек.8:стр.28)

Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на Земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. (84/стр.15)

Някой казва: „Как бих желал да съм гений или велик човек!“. Да, но гениите, великите хора не са пилци, които се излюпват сега. За да се родиш гений, трябва да си работил в миналото върху своите възвишени мисли и желания, да си ги реализирал и изпълнил. (2/стр.85,86)

Някои хора имат... криви възгледи за нещата и според тях гениите се раждат такива. Това отчасти е вярно. Мнозина мислят, че някое дете се ражда гениално, талантливо. Това значи според тях, че това дете не е работило и така наготово се е родило. Изглежда, че тази гениалност или тази талантливост е наследена. Не, гениалният човек за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. (23/стр.548,549)

Ние виждаме, че някои хора се раждат гении, а други – с усилие, с чрезмерна работа стават такива. Първите са работили в миналото, а сега жънат готови плодове; вторите продължават още да работят, докато дойдат до жътвата да пожънат своите плодове... Някои хора се раждат готови праведни, а други – чрез усилия стават такива. (71/стр.291)

Много пъти трябва да се ражда човек, за да бъде гениален. (72/стр.270)

Някои искат да бъдат гениални и мислят, че геният може да се прояви изведнъж. За онзи, който не може да проникне в миналото, геният се ражда в един момент; обаче онзи, който вижда в далечното минало, знае, че за да се роди гениален, човек е работил усилено в миналото. (82/стр.196)

Като е дошъл на Земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на Земята. Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство. (14/стр.138)

Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тия неща. (17/стр.23)

Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек! Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек! (17/стр.25)

Човек трябва да работи върху себе си години и векове наред, за да придобие правилни разбирания за Божествения живот. (17/стр.330)

Кажете си: „Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в която няма никаква измяна“. Това е новото правило на живота. Щом си кажете така, веднага ще решите задачите си. Знаете ли колко струва това правило? Не по-малко от 25 милиарда. Има хора, които са работили усилено 20–25 живота, докато научат тая формула. (2/стр.182,183)

За мнозина от вас се изискват две, три или четири прераждания още, за да разберете това, което сега ви говоря, и да разберете как трябва да се постъпва. (24/стр.135,136)

Вие искате много лесно да разрешавате въпросите, но някои задачи са мъчни за разрешаване. За да разрешите някои задачи, трябват ви може би 1–2 живота. Те не са за сегашния ви живот и не можем да ви говорим за тях. (44/лек.24:стр.14)

Не мислете, че добродетелите, че учението може да се добие в един живот – нито в един, нито в два, нито в десет, нито в двадесет живота. Това е един дълъг процес. (44/лек.30:стр.12,13)

...Влезте в този живот, който носи свобода за човешката душа. Свободата не се постига в един ден, нито в един живот. Хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. (52/стр.407,408)

Философите са родени, те не се раждат сега. Човек не може, като се роди и веднага да стане философ; той трябва да е работил хиляди години, за да стане философ. (59/лек.4:стр.22)

Няма човек, който да не знае неволята. Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият човек... всичко може да издържа. (62/стр.152)

Тъй както досега сме прощавали, това не е прощаване. И в нас прошката, това е най-малката добродетел, с която ние се занимаваме, тя е най-малкото изкуство. Това нещо няма да се постигне в една година, нито в две или в три години, нито в цял живот, изискват се най-малко 100–200 години, докато се научим да прилагаме тази добродетел. (62/стр.380)

Много животи трябва да прекара човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в духовния свят като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. (82/стр.7)

Като говоря за прилагането на Любовта, не искам да станете светии. Не е лесно да стане човек светия. За това е нужно усилена и съзнателна работа стотици години наред. (82/стр.345)

Всеки човек има недовършена работа, за което се изискват хиляди години, докато я завърши. (4/стр.195)