Да виждаш Великите блага и Скритоценните неща, значи да имаш Откровение за живота, Музика в съзнанието и ПРОСВЕТЛЕНО РАЗБИРАНЕ
Ценене на човека
Най-хубавото име, което можете да дадете на някое живо същество, това е името човек. По-красиво име от името човек няма. Да нарекат някого цар, княз, това е нищо в сравнение с името човек. Много от Ангелите, които живеят на Небето, биха дали всичко само да бъдат човеци. По този въпрос няма да давам никакви обяснения. Защо и за какво Ангелите биха желали да бъдат човеци, не е нужно да знаете. (17/стр. 173)
Всеки един човек е едно Съкровище на Божественото. Ако ти го обичаш на физическото поле, в Духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е той. (35/стр. 266)
Нещата в Природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина - по съдържанието, което му е дадено. (75/стр. 58)
Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя Скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават какво се крие в затворената кутия. (8/стр. 130)
Някои ми казват: „Защо си събрал толкова невежи хора около себе си? Не можа ли да намериш някои философи, учени хора, на които да проповядваш?“. Казвам: Всяко лице, всеки човек е ценен за мене. Аз гледам другояче на хората. Във всяко животно, във всеки човек, млад или стар, голям или малък, има нещо ценно във формата, каквато са изработили, в движенията им и т.н. Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество; който не знае как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното във всички същества. (26/стр. 56)
Не гледайте на човека като на беден или богат външно, но като на душа, която носи своето богатство със себе си. (39/стр. 106)
Човек е ценен не по своята външна красота, но по своите мисли, чувства и постъпки. (40/стр. 197, 198)
Погледни човека и намери ценното в него. В човека е вложено Благородство - Скъпоценни камъни има той в себе си. (57/стр. 160)
Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. (40/стр. 135)
Разумният цени хората като себе си. (84/стр. 262)
Човек може да почита някоя душа, когато я разбира и познава. Човек може да цени една книга, когато знае нейното вътрешно съдържание. (32/стр. 133)
И тъй, ако книгата се обича заради написаното в нея, колко повече човек може да бъде обичан заради онова, което Бог е написал в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. (34/стр. 134)
Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. (34/стр. 371)
Защо трябва да се обичате? Заради Присъствието на Бога във вас. Защо обичате огъня? Заради топлината, която носи в себе си. Защо обичате Слънцето? Заради светлината, която ви изпраща. Защо обичате цветята? Заради благоуханието, което излиза от тях. Защо обичате водата? Заради благата, които носи, както и за жертвата, на която ви учи. (34/стр. 64)
Човек може да се обича за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Тялото на човека е направено по образ и подобие на Божествения свят. Следователно разчитайте на това, което е вложено във вас. (34/стр. 73)
Та казвам: Между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитане и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал. В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум. (35/стр. 232)
Изкуство е човек да вижда в лицето на своите братя или сестри онова, което Бог първоначално още е вложил в тях и което за в бъдеще ще се развие. Докато не придобие това изкуство, човек и себе си не може да оцени. (93/стр. 66)
Едно се иска от вас: като срещнете един човек, да му отдадете тази цена, която Бог му е определил. Вие трябва да познавате ценното, което Бог е вложил във всяка душа, и заради него да му отдадете нужното място в себе си. Ако и той познава ценното във вашата душа, между вас ще се създадат правилни отношения. (29/стр. 188)
…Когато срещна един човек, в моя ум седи мисълта: аз искам да му дам онази цена, която Бог е вложил. Ценя го. Виждам Хубавия ум, който Бог е вложил в неговата глава. Виждам Хубавото сърце, което Бог е вложил. Виждам душата му. Не се спирам на посторонни работи. Той е пътник, опрашил се по пътя, окалял се. То са временни работи, тия неща не са важни. Важно е това, Хубавото, Възвишеното. (5/стр. 102)
Вижте Хубавите неща, които човек има, и ги оценете. (35/стр. 403)
Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, Хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите Хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. (35/стр. 272)
Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная каква е тя“. Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата - то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. (67/стр. 236)
Не казвайте, че хората са будали, смахнати, извеяни. Всички хора, с които се срещате, са еднакво важни и ценни. Ще срещнеш някой човек и ще поговориш с него само пет минути, с друг - десет минути. Колкото време и да сте се срещнали, всичко е ценно, смислено. А с тези, с които постоянно се срещате, можете само да благодарите. (66/стр. 313)
Често срещате недоволни хора, които роптаят против този-онзи, не могат да ги търпят. Какво показва това? Тия хора не познават нито своята цена, нито цената на другите. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви от тази азбука. Какво ще постигне ученикът, който обича само 10 букви от азбуката на своя език, а останалите 20 не обича? (34/стр. 306)
Щом сте дошли на Земята, вие трябва да работите върху себе си, да развивате вложеното във вас, за да разберете, че всеки човек е ценност, която никой не може да замести. (29/стр. 374)
Всеки човек носи по едно Божествено благо, което никой друг не може да донесе. (47/стр. 111)
Всяка среща с човека е благо, придобиване на нещо ценно. За пример да срещнете човек с добре развито въображение, това значи да влезете в един широк свят - в света на идеите. Това, което човек с ума си не може да предвиди, с въображението си ще го види. (29/стр. 380)
Велико нещо е да срещнеш човек, който цени благата, защото и той сам е благо за другите. Като любиш човека, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое и твоето благо е негово. (86/стр. 78)
…Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена, каквато и най-видният философ в света. (17/стр. 113)
Като не разбирате какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: „Земеделец, каменар е този човек“. Който облагородява почвата, той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; който облагородява човешките лица, той е художник; който изправя погрешките на хората, той е скулптор. Изобщо всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, подига и весели хората, е на мястото си. (34/стр. 395)
Всеки е една ценна Божествена книга, написана. Като срещнете един брат или една сестра…, не казвайте: „Той нищо не е“. Така не се говори. Който разбира - тази книга е голямо богатство, може да те спаси. Ако я четеш, спасява. (5/стр. 273)
Ако един човек, който е писал една хубава книга, ако не искаш да четеш неговата книга, как ще се запознаеш с философията му? Та казвам: Хората са написани книги, по които ние познаваме Бога. Само като изучаваме хората, познаваме какво нещо е Господ. Вие сте написани листове на тази Божествена книга. Като изучаваме хората, ще изучаваме какво нещо е Господ… Всеки един човек е едно листо на Божествената книга. Той трябва да бъде Свещен, понеже е написан от Господа… Всички листа имат еднаква цена в тази Божествена книга. Така трябва да гледате всички, така гледам аз. Мисля, това е най-хубавият начин. Свещена книга е човек. (5/стр. 418)
Всеки човек е Свещена книга, една Библия. Срещнеш един брат или една сестра. Отвори внимателно неговата Библия, прочети най-хубавата страница от живота на твоя брат или сестра и запази прочетеното в твоя ум и в твоето сърце. (72/стр. 332, 333)
Който не разбира нещата…, гледа с пренебрежение на всичко и казва: „Дете се е родило“. Той не знае, че раждането на едно дете е велик момент - отваря се нов извор в света, от който може да се възприеме поне една велика идея. (2/стр. 375)
В Любовта оценяваш човека, цениш го. В Любовта всеки човек ти е Свещен. Като го погледнеш, ти виждаш Присъствието на Бога. В Любовта всеки човек е Божествен, в него не виждаш никакво противоречие. (5/стр. 99)
Във всеки човек е вложено нещо Красиво и Велико, заради което трябва да го обичате. (39/стр. 48)
Да обичаш един човек, значи да виждаш в неговата душа нещо Красиво, Хубаво, …да му пожелаеш доброто. И той, като те обича, ще види в тебе същото. Туй е Красивото, Божественото в живота! (1/лек. 5: стр. 26)
Откривайте Великото и Красивото в човека, както бижутерът различава Скъпоценните камъни от обикновените и ги продава скъпо. Най-малкият проблясък на душата в човека е Скъпоценен камък. Намерете този камък, турете го на мястото му и отдайте му нужната цена. (2/стр. 100, 101)
Търсете Добродетели у хората, както търсите Скъпоценните камъни в земята! Колкото по-големи Добродетели намирате, толкова и вие ставате по-богати. Намерите ли малки люспици от Добродетелите, радвайте се и на тях… (4/стр. 154)
…Дотолкоз, доколкото може да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен заради вас. Дотолкоз, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи Божественият закон… Всичките хора са условие на нашия живот, ние трябва да ги ценим, без тях не може да се изявим. Без тях не можем да бъдем щастливи. (5/стр. 271)
Ние изучаваме Бога, изучаваме най-отдалечените звезди, а за най-близкия си човек казваме: „Е, той няма никакви идеи“. Как да няма идеи? Той е цяла вселена! Красив е този човек. Господ го е пратил на Земята, има в него идеи. (1/лек. 5: стр. 22)
Питам ви тогава: Тази душа, която вие сте срещнали и за която казвате, че не искате да се занимавате с нея, разбрали ли сте отде иде тя и накъде отива? (1/лек. 5: стр. 22, 23)
Съвременните хора… Те гледат на ближния си отвисоко и питат: „Защо Бог създал този будала?“. Те не подозират, че този будала носи със себе си богатство, с което ще им бъде полезен. (9/стр. 20, 21)
…Мислете добре за всички хора. Не отбягвайте никого. Че някой бил нервен, ексцентричен, това не значи, че трябва да бягате от него. Изучавайте го и ще видите, че и в него се крие нещо Хубаво. Божественото се проявява във всеки човек… (9/стр. 31)
…Човека. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Бог е вложил в него. От това гледище във всеки човек има нещо Божествено. И в най-големия грешник се крие нещо Божествено. (9/стр. 247)
Не е важно да търсите святи хора, но стремете се във всеки човек да намерите нещо ценно. Сама по себе си душата на човека е ценна. (2/стр. 140)
Не изисквайте щото всички хора да мислят точно като вас, да са напълно като вас. Вие трябва да знаете, че ако се обича някой човек или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъл, различна от мисълта на всички други. Това е Красивото в човека! Неговото специфично верую, неговата специфична мисъл - това е един красив Брилянт, един красив Скъпоценен камък. (70/лек. 1: стр. 22)
Ще ви определя какво нещо е този Брилянт, или този Скъпоценен камък. Срещате един голям юнак, който носи на гърба си чувал със сто килограма злато или със Скъпоценни камъни. Вие сте слаб, хилав човек, но казвате: „И аз бих желал да нося този чувал“. Питам: За тебе ли е този чувал? Не, ти можеш да носиш на гърба си чувал с десет килограма тежест. Този, който носи стоте килограма на гърба си, той е юнак, заслужава да носи чувала със златото. Но и вие, които носите десет килограма на гърба си, сте герои по отношение на друг някой, който може да носи само един килограм. И той, като ви погледне, ще каже: „Герой е този човек!“. Има други същества пък, които носят само по един милиграм на гърба си. Като погледна към всички същества, намирам, че всички са герои - все носят нещо на гърба си, и то всеки според силата си. Това е специфичното за всеки човек - то е неговият Брилянт, неговият Скъпоценен камък. (70/лек. 1: стр. 22)
Казвам: Всеки човек има в себе си известна Добродетел, известна способност, специфична за самия него, поради която именно той е ценен пред Бога и пред хората. (70/лек. 1: стр. 22)
…За Бога всички хора са еднакво ценни. Ако всеки човек гледа на ближния си като на същество, в което Божественото живее, между хората ще има пълно разбирателство. (59/стр. 69)
Докато сте на Земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щом замине някой за другия свят, тогава го оценявате. Бъдете внимателни към близките си да не съжалявате някога, че не сте се оценили. (47/стр. 272)
…Днес вие сте събрани тук, но нито доверие имате помежду си, нито се цените един друг… Когато Бог види, че хората в едно общество не живеят задружно, Той започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за другия свят, за Небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се разделите, ще съжалявате, защото в тази форма, в която сте днес, никога повече няма да се срещнете. (34/стр. 417, 418)
И Христос слязъл на Земята да изучава хората. Той се интересувал от техния ум и от тяхното сърце като от богатство… Христос имал отношение към хората като към души, които никога не губят цената си. (2/стр. 242)
Христос не мечтаел за земно богатство и слава, но печелел души. Стремете се и вие към същото. Да спечелиш една душа, това значи да си придобил богатството на целия свят. (2/стр. 243)
Знаете ли какво нещо представя Скъпоценният камък за рудокопача? За един Скъпоценен камък той е готов да обиколи света, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на един Скъпоценен камък се изразходват толкова усилия и време, колко повече усилия трябва да се употребят, за да се намери една изгубена човешка душа. Каква по-голяма печалба може да очаква човек от тази да намери една загубена душа и да я обърне към Бога? След всичко това слушате някой да казва, че не заслужава за един човек да губи времето си. Не е така. Ценно нещо е човешката душа! Каквито жертви да се дадат за една душа, те са оправдани. (37/стр. 103, 104)
Съзнаване на важните неща в човека
Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре. Да искате онова, което Бог ви е дал. (7/стр. 247)
Гледам, тук иде един наш познат, италианец, носещ една хубава цигулка „Гуарнели“… Завил я доста, като едно детенце, трепери над нея. Доста скъпо струва, близо 5 000 000 лева. Аз седя и мисля колко струва онази душа, която е в тебе… Ти имаш една душа, която не я цениш. Ти ще вземеш пример. (64/стр. 37)
Та казвам: Знайте, вашата душа… е най-голямото благо, което Бог е дал на човека. Ако човек знае да свири на своята душа - тя, душата, иска да свириш на нея. Като я прегърнеш, като започнеш да свириш, ще чуеш най-хубавата мелодия в света. (64/стр. 38)
Та казвам: Ние трябва да ценим душата си. Пита някой: „Дали имам душа, или не?“. Аз ви казвам: Всинца, като ви гледам, имате душа. Само че някои от вас я оставили душата запрашясала… Днес ви казвам: Намерете вашата душа и й дайте подходяща цена. Разчитайте на душата си: както цигуларят разчита на цигулката - без нея не може да се прояви, както певецът разчита на гласа си, и вие разчитайте на вашата душа - без нея вие не можете да се проявите. (64/стр. 38)
Да работим, да пеем, да свирим, да мислим, да обичаме; всичко в света, което е хубаво, да го направим - то е човешката душа. (64/стр. 38, 39)
Та казвам: Обръщайте внимание върху ценността на вашата душа. Осветлявайте добре душата си и я отоплявайте добре. Пък и служете на тази душа. Научете се да служите на душата си. (71/стр. 200)
Та казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас като души. (95/лек. 15: стр. 23)
За вас са важни богатствата, които днес имате в себе си, които можете да обработите и използвате. Всеки от вас има в себе си по един извор на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Дръжте се за тези извори и се ползвайте от тях разумно. (9/стр. 158)
Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е Любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си и от нищо не се страхувайте! (62/стр. 145, 146)
И тъй, Божественото Знание, към което мнозина се стремят, има за цел да научи хората да ценят вътрешното Слънце в себе си, чрез което тяхната душа се учи и развива. (34/стр. 404)
…Хората чакат да изгрее Слънцето да се порадват на неговата светлина и топлина. Според мене не е важно дали само външното Слънце е изгряло. Ако външното Слънце е изгряло, а вътрешното Слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгряването на външното Слънце съвпада с изгряването на вътрешното Слънце на човека. Това е истински изгрев. Външното, физическото Слънце е ценно за всички хора, за всички живи същества. Вътрешното Слънце е ценно за самия човек. Няма по-голяма радост за човека, когато вижда и външно, и вътрешно. (44/стр. 183)
Първият лъч, първата мисъл, първото чувство, първата постъпка във вас, то е мощното в света. На туй трябва да даваме цена. През деня туй, което остави най-силно впечатление, то е първото. Не казвам само първо по време. Онази мисъл, която остави най-силно впечатление, че години минат и тя остава, тя е първата мисъл. Уповавай на нея. (5/стр. 36)
Онази мисъл, онова чувство, което оставя дълбоко впечатление у вас, разчитайте на него. Онази постъпка, която никога не забравяте, разчитайте на нея. Аз наричам тия постъпки, които се отразяват във вас, те са Божии благословения. (5/стр. 36)
Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли… Без основна мисъл няма развитие - тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. (78/стр. 71)
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. (8/стр. 246)
Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. (8/стр. 246)
Да намери човек основната идея в своя живот, това значи да стане коренен преврат с него… Основната идея е скъпоценен камък, за който човек продава всичко само да го купи. (77/стр. 243, 244)
Кога трябва да се весели човек? Когато в него възкръсне една Добродетел, която е била мъртва; когато открие в себе си една способност, която е била загубена; …когато разрови Доброто в себе си, което някога е дълбоко заровил. (2/стр. 278)
Милосърдието е богатство на сърцето, а Справедливостта - на ума. Добротата е богатство на душата. (72/стр. 177)
Човек се оценява по ума и по сърцето си. Ако имаш прекрасен ум, хората ще те ценят. Ако имаш прекрасно сърце, хората ще те ценят. (31/лек. 31: стр. 119)
Добиване на ценни качества
Приятно е, когато човек е придобил едно положително качество в себе си. Колкото и да е малко, то е цяло богатство. (54/стр. 286)
Всяка форма, или всеки предмет, се оценява по своите качества: красотата - по своите накити, умът - по своето знание, сърцето - по своята добрина, душата - по своето благородство, духът - по своята сила. (42/стр. 115)
Невинността е едно от ценните качества. Ти си човек, докато си невинен. Щом изгубиш невинността си, всичко губиш. (54/стр. 286)
Вярата придава ценни качества на човека. Тя е подобна на магическата пръчица в ръката на великия маг. (90/стр. 136)
…Цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек, мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. (7/стр. 207)
…Нито богатият остава завинаги богат, нито сиромахът - завинаги сиромах. Това са преходни фази в живота на човека, чрез които той учи, придобива ценни качества. (50/стр. 4, 5)
Колкото повече е страдал човек, толкова по-ценни качества е придобил. Не може човек лесно да стане скъпоценен. Мислите ли, че скъпоценните камъни лесно са станали такива? През големи страдания и мъчнотии са минали те, докато придобият качествата на скъпоценни камъни. Мислите ли, че цветята, които отдалеч издават благоуханието си, лесно са развили своите ценни качества? И те са минали през мъчнотии и страдания. Вие се радвате на цветята, които миришат приятно, без да подозирате за голямата скръб, която те носят в себе си… С години да стоят заровени в земята, без да могат да се пораздвижат. (50/стр. 5)
Много животи трябва да прекара човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в Духовния свят като основа на неговото съдържание… Ето защо казваме, че Духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество - смисъл. Дълго време трябва да живее човек в Духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. (50/стр. 7)
Оживяване на житото в нас
Колкото много злато да вземете…, пак не можете да го сравните с житото, което Свещеният е дал на човечеството. Българите трябва да се радват на житото, което им е дадено. Благословено да е житото, да ражда, да дава своя плод! Да оживее житото в нас! (17/стр. 169)
Божественото в човека постепенно се разраства и дава добри резултати. То се развива бавно, но сигурно.
Срещате две неприятелски армии - и двете добре въоръжени с най-модерни оръжия, топове, припаси, телеграфи, телефони, радиоапарати и т.н. Дето минат, внасят страх и трепет. Всеки се запитва коя от двете армии ще победи. Вървите по-нататък и срещате на пътя си един беден, прост колар, който отива някъде. Вие го запитвате: „Какво караш в колата?“. „Нося едно житно зърно на един господар, който иска да го посади.“ Вие се засмивате и си казвате: „Трай, коньо, за зелена трева!“. Как мислите, какъв ще бъде резултатът от сраженията на двете неприятелски армии и какъв - от посаденото житно зърно? В скоро време ще чуете, че от двете неприятелски армии, тъй величествени в началото си, не е останало нищо освен лошите последствия на разрушението: смърт, сиромашия и плач. Майки плачат за загубените си мъже и синове, бащи - за синовете си, сестри - за бащите и за братята си. Обаче при житното зърно имате точно обратен резултат; началото е скромно, незабелязано, но краят - грандиозен: след 15 години най-много това житно зърно ще се увеличи, ще даде велики резултати, от които ще се пресушат сълзите на всички страдащи по лицето на Земята. Кое е за предпочитане: да срещнете в живота си една величествена армия или един прост човек, който носи в колата си едно житно зърно на своя господар?
Сега пренесете тези два образа… към живота на душата. Чрез своите сражения армията може временно само да спаси отечеството си, но храна не може да му даде. Армията убива, унищожава, съсипва човечеството, а житното зърно носи живот, музика и песен за човечеството. Дето има жито, хляб, там ще чувате само песни и веселби… Щом разберете силата, която се крие в житното зърно, вие ще почувствате какво е вложено в душата на всеки човек и ще разберете защо той е роден… В него е скрито нещо велико, което след време ще даде добри резултати. (42/стр. 97, 98)
Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представя нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена - 1/16-хилядна част от килограма… Обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите… Хората не го оценяват, кокошките също - никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. (16/стр. 15)
Кое богатство е по-ценно - скъпоценните камъни или житните зрънца? Един голям скъпоценен камък струва милиони, а едно житно зрънце нищо не струва… Въпреки това житното зърно храни цял свят, а скъпоценният камък едва може да изхрани един човек. Стремете се към богатството на житното зърно, което расте и се увеличава. Житното зърно първо е дало пример на саможертва и себеотричане. (72/стр. 83)
Ти пееш песента и чувстваш, че нещо й липсва. Как трябва да се изпее? С Вдъхновение. Който може да я изпее така, ще го възнаградя. Ако кажа, че ще дам 100 000 лева на онзи, който изпее песента, всеки ще иска да пее. Малкото възнаграждение струва повече от 100 000 лева… Малкото възнаграждение може да бъде едно житно зрънце. Не струва ли то повече от богатството на целия свят? Това е прост начин на разсъждение. Така трябва да се разсъждава. (57/стр. 7)
Оценяване на нещата
Красивата страна на живота е да оцени човек това, което има. (18/стр. 113)
…Трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. (8/стр. 175)
Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че Слънцето изгрява, …всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже, като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. (5/стр. 194)
Ще цениш благата… Който може да цени и благодари, той ще задържи красивите моменти в себе си за по-дълго време. (65/стр. 328)
Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава, и благодарим за тях. (47/стр. 93)
Природата дава на всички хора изобилно въздух, вода и храна безвъзмездно, или, както е казано в Писанието, даром. Колкото по-разумен е човек, толкова по-правилно се ползва от благата на Природата. Това иска Природата от човека - Разумност да цени това, което получава от нея, и да знае как да го използва. (78/стр. 334)
Оценявайте благата, които днес се дават… Днешният ден е важен. Той е Божествен ден. Използвайте благото, което сегашният момент носи. (9/стр. 178, 179)
Това, което Бог е дал на човека, е… само за даден случай. То никога няма да се повтори. Във Вечността нещата не се повтарят. Като знае това, човек сам трябва да оцени онова, което Бог му е дал. Тази оценка на нещата зависи от разбиранията на човека. (46/стр. 66)
Разумният… разбира смисъла на живота и го цени. (84/стр. 262)
Съвременните хора трябва да разбират и да оценяват истинския живот. Под думата истински живот разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. (83/стр. 165)
Сега нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. (57/стр. 239)
Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, дето може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само Разумният свят. Под думата Разумен свят разбирам Божествен свят. Само в Разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. (46/стр. 85)
За да разбираме нещата, ние трябва да ги ценим. (20/стр. 27)
…Каквото човек има, той трябва да го цени. …Той трябва да влезе дълбоко в живота, да проникне дълбоко в себе си, да оцени всичко, каквото има. (61/стр. 311)
Съвременният човек се намира пред Нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за Новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. (39/стр. 326, 327)
Две неща: служете на Бога и тогава ще знаете как да служите на себе си; оценявайте Божиите блага и тогава ще цените това, което имате. Защото човек трябва да цени това, което има. Той трябва да цени своя ум, своето сърце и своето тяло. (35/стр. 116)
Онова, което Бог ви е дал, оценявайте го. Той ни е дал добър, отличен ум. Дал ни е такъв ум, дето не сме го оценили. (5/стр. 230)
Имаш една мисъл, чувство или постъпка. Разумно трябва да ги оцениш. (20/стр. 14)
Всяка разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всяка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек. (39/стр. 53)
…Задачата на човека е да почита себе си. Щом почита себе си, ще почита и другите… Всеки човек е излязъл от Бога. Следователно ще почитате и цените всичко, което е излязло от Него. Само така ще разберете какво представя човек. (9/стр. 126)
Срещнеш един човек - благодари, че си го видял. Виж поне една добра черта в него… Всеки има ум, сърце, воля, душа, дух - Божествени неща. Ако видиш и оцениш едно от тях, ти си видял и познал поне отчасти човека. (54/стр. 318, 319)
Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубавото в него. И да вземеш от него нещо, и да му дадеш нещо. (35/стр. 149)
Ако имате едно добро разположение поради някой човек, вие… ще му благодарите. Ще го оцените. И ако така оцените онзи човек, ще се образуват хубави връзки между вас. Така се образуват хубави връзки между хората. Ако оценяваме доброто, връзките се усилват. (35/стр. 115)
Често… прибързвате в своите изводи и давате криви заключения за движенията, за погледите или за постъпките на хората. Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крият в душата на човека. (4/стр. 22)
Когато момата срещне един момък или когато момък срещне една мома, те трябва да се гледат като същества, дошли на Земята да работят, да свършат една работа. Ако и двамата се оценят правилно и се обърнат към Бога, животът им ще се осмисли. (93/стр. 148)
Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил Истината в човека. Под Истина разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално в нас. (86/стр. 91)
Като говоря за Знанието в Духовния свят, искам да обърна вниманието ви върху онзи голям простор, който се открива пред вашия поглед. По този начин само вие ще оценявате всички възможности, които са вложени в душата ви, и ще работите върху тях да ги развиете. (34/стр. 39)
Човек не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи Знанието, ако не е мъдър. (9/стр. 152)
За да се справи с нисшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има Знания и да цени нещата. (89/стр. 56)
Какво се иска от човека? Да бъде добър ученик. Значи, той трябва да се учи и добре да се учи. Същевременно той трябва да цени учението… (65/стр. 57)
…Вие имате жажда, глад, но не сте си обяснили защо съществуват тия неща в света. Това е един дълбок философски въпрос, върху който трябва дълго време да мислите. Аз няма да ви отговарям на този въпрос, понеже всяко Знание, което се дава лесно на учениците, те не го оценяват. Щом ви дам една кесия със злато, вие я взимате и я носите надясно-наляво, навсякъде я разнасяте, но щом ви накарам да работите на лозето и така да припечелите нещо, това, спечеленото нещо, вие го цените вече. Тъй че Знание, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото Знание, което се лесно добива. (23/лек. 35: стр. 5)
Ако Учителят обича ученика си, ще му предаде част от своето Знание… Ако ученикът, когото Учителят обича, цени Любовта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича Учителят, толкова по-добре учи ученикът. (8/стр. 220)
Оценяване на Любовта
Няма по-голямо богатство за човека от това да възприема, прилага и оценява Любовта. (47/стр. 71)
…Христос е казал: „Блажени нищите духом“ - блажени, които оценяват Любовта, които приемат Любовта. (41/стр. 72)
Всички хора се стремят да влязат през вратата на Любовта, да придобият нейните блага… Не е достатъчно човек да възприеме само Любовта, но той трябва да знае как да я оцени и приложи. (39/стр. 319)
Няма същество в света, на което да не е дадено Любов. Колкото малка да е, тази Любов трябва да се цени. Отдето да иде, тя крие в себе си алхимически свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човек сам се лишава от благата, които Любовта носи. (84/стр. 15)
Любовта е Извор, от който постоянно блика чиста, кристална вода… Като се спрете да пиете вода от Извора с благодарност и кажете, че подобен Извор не сте срещали, и той ще каже: „Много хора са минали покрай мене, но като този човек тъй да цени… и да благодари, не съм срещал“. (17/стр. 101)
Който може да прецени Любовта на ближния си, той ще се ползва от нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползва. (84/стр. 15)
Едно от качествата на Любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от Любов, оценявайте го. Като цените Любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. (34/стр. 372)
…Всяка жертва, която е направена от Любов, трябва да се оцени правилно. (82/стр. 213)
Не може Божията Любов да влезе в тебе, или не може Божията Любов да се прояви, ако ти не си готов да я оцениш. От преценката зависи нейната проява. Най-първо трябва да прецениш, че Божествената Любов с нищо не може да я сравниш. Тя е несравнима. (20/стр. 275)
Онзи, който е пожертвал всичко за Любовта, той всичко е спечелвал. То е един вътрешен опит. Доброволно няма да ти пошепнат, но ще видят колко си умен, цениш ли Любовта повече от всичко. Ако цениш Любовта повече от всичко, заради онова, Божественото, всичко жертваш - тогава то всичко ще ти даде. (20/стр. 261, 262)
Сега поставям закона: Човек е дошъл на Земята - с това е проявена Любовта на Бога. И човек да оценява Божията Любов. Ти ще дойдеш да изпълниш Неговата Воля така, както иска Той! За да покажеш, че ти оценяваш Неговата Любов! Защото, ако не я оцениш, ти ще извършиш едно престъпление, за което за хиляди години ще страдаш. И хората страдат за неоценка на Божията Любов. (35/стр. 85)
…Да оценявате, когато Бог ви обича! Приемете Божията Любов и я оценявайте правилно. Тя носи живот. (57/стр. 219)
Оценяване и обич
…Всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога… Всички ви обичат - вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. (5/стр. 285, 286)
Щом аз оценявам Любовта, с която някой ме обича, правя добро на себе си. Ти, ако ме обичаш, правиш добро на себе си; аз, ако оценявам твоята Любов, правя добро на себе си. Аз, ако те обичам, правя добро на себе си и ти, ако оценяваш моята Любов, правиш добро на себе си. (35/стр. 346)
Казвам сега, турете правилото: Обичайте, защото това е добро заради вас. Ценете Любовта на другите. Това е пак добро заради вас… Казвам: Две добрини правете на себе си - да обичате и да цените. (35/стр. 363)
…Две неща се изискват. Първият закон трябва да бъде ти да обичаш. Дали хората те обичат, или не, то е тяхна работа. Ако ти обичаш, то е силата на човека… После силата седи и в това да оценяваме Божията Любов, да ценим Любовта на ближния и да ценим и своята Любов. Аз, като обичам, ценя. То е добро заради мене. (35/стр. 363)
…Всички да обичаш; като обичаш Цялото, да обичаш всичките части - еднакво да цениш всяка част! (19/стр. 272)
Като е дошъл на Земята, човек се нуждае от общение с хората. Обаче, за да влиза в общение с хората, да се свързва с тях, човек трябва да спазва две условия: да цени човека и да го обича. Такива са отношенията между душите в Невидимия свят. (39/стр. 27)
Ето защо, ако някой от вас влезе в общество на Разумни същества от Невидимия свят, той ще се върне с големи подаръци. От тия подаръци той може да се ползва цял живот. Това показва, че те са го оценили и обикнали и той ги е оценил и обикнал. (39/стр. 27)
Кажеш ли на някого, че го обичаш, значи оценяваш Любовта му… (47/стр. 221)
Казвате: „Какво нещо е Любовта?“. Да обичаш човека, това значи да вложиш в него такова нещо, с което да го направиш ценен и за себе си, и за окръжаващите. (56/стр. 206)
Казвам: Когато вие обичате, за Любовта никому не говорете нищо. За Любовта не говорете, че обичате. Ти само даваш нещо от себе си, защото ти, като даваш от себе си, мязаш на един извор. Той, като дойде, трябва да оцени Любовта. (88/стр. 162)
Ти сам се ползваш, като обичаш. Ти проявяваш Божията Любов и Бог те благославя… Казвам: Когато Господ ви учи да обичате, мълчете. Когато Господ ви учи чрез Любовта на другите, тогава оценете Любовта. (88/стр. 162)
Оценяване и обхода
И тъй, няма по-хубаво нещо в живота на човека от това да знае как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. (44/стр. 119)
Ако паякът няма обхода, не цени нещата, това е извинително за него. Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени… Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. (44/стр. 120, 121)
Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с Волята Божия. Как е възможно да не знае човек правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал? Как може той да не цени създаденото от своя Баща? Да не цени тия неща, това значи да влезе в разрез с Великия Закон, който действа в света, както и в самите нас. (44/стр. 121)
Велико нещо е обходата!... За да покажете, че цените някого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви някакъв странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете, лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, с това вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. (44/стр. 121, 122)
Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си, и той трябва да го отдаде на другите. (44/стр. 123)
Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Следователно обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени. (44/стр. 123)
Мнозина мислят, че както и да живеят, те се ползват от Божията Любов. Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото от Нея. Ще кажете, че още не сте съвършени. Не, вие още днес можете да имате правилна обхода към всичко, което ви обикаля, и да го цените. (44/стр. 123, 124)
Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас. Но за това от всички се изисква съзнателна работа, работа с Любов. (44/стр. 124)
Човек трябва да цени и да знае как да се обхожда не само с лица или предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае как да се обхожда с тях. Ако не знаеш как да се обхождаш с ума и сърцето си, ако не можеш да ги пазиш чисти и не знаеш да ги цениш, ти нищо не можеш да постигнеш. (44/стр. 119)
…Работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да развиете в себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата Природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези две неща, вие ще бъдете човек на Новото, човек на Любовта. (44/стр. 124, 125)
И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата. (44/стр. 125)
Следователно искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство. (44/стр. 125)
„Ще го възкреся в последния ден.“ Всеки, който е развил в себе си добра обхода и чувство да цени нещата, той ще възкръсне в последния ден. (44/стр. 127)
Любовта дава цена на всичко
Любовта дава цена на всичко. (39/стр. 15)
Дето Любовта присъства, всичко е ценно. (9/стр. 254)
Казвам, в нас кое е важното? Ние имаме едно отлично тяло. Толкоз красиво е човешкото тяло! Само когато дойде Любовта, само тогава ще разберем смисъла на онова, което ние притежаваме. Само Любовта е в сила да оцени какво нещо са човешките очи, какво нещо са човешките уши, човешката уста, човешкият нос, човешкото сърце. (91/стр. 163)
За да се оценят, хората трябва да имат Любов помежду си. Само Любовта оценява нещата. (37/стр. 188)
В Любовта има едно качество, то е следното: когато обикнеш един предмет или едно лице, то придобива ценност. (95/лек. 33: стр. 8)
Когато двама млади се обичат, те се поощряват един друг и работите им вървят добре. Каквото лошо и да говорят външните хора за тях, било само за момата или за момъка, те нищо лошо не виждат. Всяка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, от нея се раждат светли, възвишени мисли. (38/стр. 230)
Ако обичате думите на един човек, вие го обичате; ако не обичате думите му, вие не го обичате. Любовта само цени. Вие може да знаете обичта на някого: щом той дава внимание на словото ви, той ви обича. (5/стр. 16)
Който люби, той преценява и най-малката проява на Любовта. (34/стр. 370)
Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата. (78/стр. 18)
Обичайте Бога, за да изучавате всичко, което Той е създал. Обичайте Ангелите, за да изучавате всичко, което те са създали. Обичайте хората, за да изучавате всичко, което те са създали. Само чрез Любовта ще оцените всичко, което ви обикаля. (22/стр. 337)
Който носи Вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и условията, които му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползва. (47/стр. 221)
Хиляди са ценностите в света
Та казвам: В света има ценности, които са поставени. Хиляди са ценностите, които са поставени. (19/стр. 106)
Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е Любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода? (44/стр. 187)
Кое е ценното в човешкия живот? Чистотата и Светостта. Да бъдем чисти по отношение на себе си и святи по отношение на Бога. Чистотата е необходимост за човека. Без Чистота той не може да се развива, не може да бъде здрав… Чистотата е необходимост за човека, а Светостта - идеал, към който се стреми неговата душа. (72/стр. 313)
Всяко нещо, което човек има или което знае, съдържа нещо ценно в себе си. (44/стр. 110)
Човек дава цена на следните три неща: на живота, който има, на Знанието, което придобива, и на Свободата, която му е дадена. (34/стр. 143)
Всяка ценност дава възможност за нещо. За пример едно ценно нещо за човека е неговият говор. Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив. (29/стр. 21)
Друго ценно нещо за човека е неговата душа… Всичко, което Бог е създал през Вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. (29/стр. 21, 22)
Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. (29/стр. 30)
В Любовта… са всичките възможности. Като влезе човек в Любовта, веднага иде и радостта, и подмладяването, и богатството, всичко иде. (20/стр. 256)
…Всичките постижения и всичкият успех в живота, и добрият живот, и всичко в света, което може да постигнеш, то се постига по закона на Любовта. (7/стр. 249)
Ние препоръчваме Любовта като носител на живота, като носител на здравето, на щастието, на богатството - на всички блага. (17/стр. 35)
Любовта се носи от Свещения огън. А Свещеният огън носи живота… Именно животът е израз на Свещения огън. Любовта е израз на Свещения огън. Надеждата, Вярата, всичко туй е израз на този, Свещения огън. (7/стр. 140)
…Дето гори Свещеният огън, там се проявява и Любовта, там се проявява Безсмъртният живот… И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично - и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките - правилни. (11/стр. 127, 128)
В Свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича Райско блаженство. (11/стр. 128)
…Ти ще държиш Свещения огън! Някой на мене ще разправя, че не ял, че пари нямал, че лекарят не дошъл, че това било, че онова било - нареди ред причини. Аз го слушам, казвам му: „Приятелю, ти, като нямаш Свещения огън, и пари да имаш, и каквото и да имаш, всичко е празна работа“. Като имаш Свещения огън, всичко добре отива. Нямаш Свещения огън, работата не отива добре. Ни наука ще ти помогне, ни невежество, ни любов, ни право - нищо не може да ви помогне. Имаш Свещения огън - на камък да сееш, на камък да седнеш, всичко тръгва… Казвате: „Този човек няма пари“. Една доза от пламъка на Свещения огън като покажеш, той ще добие много повече от всичкото богатство на света. (7/стр. 141, 142)
Приятно е да усетиш Уханието на топлото сърце, на Божествения пламък. И Ангелът се интересува от това Ухание. И той иска да надникне, да усети това Ухание, да се потопи в него. Интересувайте се и вие от хубавото в живота. То носи нещо ценно в себе си. (75/стр. 9)
…Божиите неща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. (9/стр. 254)
Ако човешкият порядък се подчини на Ангелския, ако Ангелският се подчини на Божествения, тогава животът има смисъл, защото в човешкия порядък има две неща, с които човек е свързан - той се ражда, за да умре, а в Ангелския порядък се ражда, за да живее. В Божествения порядък влиза, за да благува. Благото на живота, това е Божественото. Всеки търси благото на живота. Докато не минем човешкия порядък и Ангелския порядък, ние не може да имаме Вечното благо. (19/стр. 189, 190)
…Божественият живот сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. (1/лек. 25: стр. 26)
Ние защищаваме само такива идеи, които имат Божествен произход, защото носят нещо ценно за нашето съзнание. (30/стр. 142)
Друго нещо, което човек трябва да спазва в живота си, е да цени Разумността, в която е потопен. (39/стр. 203)
Да се занимава човек с живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трябва да презира обикновената, светската наука. Разумният човек цени всички усилия на хората, радва им се и ги поощрява. Приятно е да гледаш усилията, стремежите на астрономите, на математиците да проникват в тайните на Природата. (38/стр. 257)
Детето със своя буквар и астрономът със своите изчисления са еднакво ценни. Те се различават по степента на съзнанието си, обаче и двамата правят усилия. (38/стр. 257)
Красив е човешкият живот. В него има нещо ценно - усилието, което духът прави. Днес всички се радват на науката, на музиката, на изкуството, но това са постижения на хиляди и милиони хора, които са работили преди нас. Големи усилия е направил колективният човешки дух, докато създаде това, от което днес се ползваме. (9/стр. 233)
Четеш Свещената Книга и се свързваш с живота и дейността на онези, които са били преди тебе; виждаш усилията, които са правили, и се поучаваш от тях. Знанието е богатство, събрано от хиляди години. (9/стр. 233)
…Някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: „Какво съм придобил с молитвата?“. Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. „Какво съм придобил, като съм дишал толкова много?“ Ако не си дишал, нищо нямаше да придобиеш. Благодари, че си дишал, че си мислил, че си се молил, че си ял и пил. Ако не беше правил всичко това, човек нямаше да станеш. (53/стр. 299)
Знаете ли какво нещо е хлябът? Знаете ли какво нещо е една чиста, светла мисъл или едно възвишено чувство? Знаете ли какво нещо е песента? Това са велики светове… (60/стр. 143)
Всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. (88/стр. 337)
Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със Свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. Когато момък говори с някоя мома, той постоянно открива в нея нещо Свещено. Във всяка душа, във всяко живо същество се крие нещо ценно. (63/стр. 223)
Аз обичам един човек заради онова, което Бог е вложил. Ти, който не разбираш Божието написано, ти не го обичаш. Всеки един човек е Божествена книга. Всяко едно дърво е Божествена книга. Всеки извор, Слънцето, това са Божествени книги. Ти в Природата трябва да седиш като в Божествена библиотека, трябва да имаш всичкото уважение и почитание, те са Божии работи. Ако не ги обичаш, един ден ще станеш невежа. (5/стр. 208)
В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която Природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които Природата си служи… Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. (69/стр. 58, 59)
Свърже ли се с Природата, човек отваря сърцето си за всички живи същества. Той гледа на тях като на ценни книги. Във всяко живо същество, малко или голямо, Природата е вложила известно съдържание, което заслужава да се пази, за да могат всички сегашни и бъдещи поколения да четат по него и да се поучават. (6/стр. 231, 232)
Всеки човек, всяко животно, всяко растение и всеки минерал носят нещо ценно в себе си. Достатъчно е да влезете във връзка с ценното в тях, за да го придобиете и вие. (9/стр. 275)
…Една държава, една религия, един морал има в света, общи за всички живи същества, от най-малките до най-големите. Според законите на тази държава животът на мравята е тъй ценен, както и животът на човека. И на нея ще сторите път както и на човека. (92/стр. 20)
Сега казваш: „Това е форма, това е камък, това е вол, това е кон“. Така не се говори. Всяко едно дърво е една свещена форма, която Бог е поставил, и от това свещено дърво се хранят хората. Всяко едно животно е свещено, понеже то помага, работи. (21/стр. 117)
…Човек дохожда до положение да цени и по-долностоящите от себе си същества. Не мислете, че животните са прости и неинтелигентни. И те имат известна интелигентност. Животните са създадени чрез Словото. Бог каза да се създадат животните и те се създадоха. Словото означава Разумно Начало. Значи, произходът на животните се крие в Разумността. (8/стр. 19)
Законът на Доброто е закон на вечното движение. …Трябва да разбираш законите на движението. Тогава ще оценяваш, че всяка една постъпка, всяка една промяна в Природата си има своя ценност. (64/стр. 28)
„Има време за всяко нещо.“ Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие… Те не разбират времето като един процес, който съдържа, или който вмества, всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост. Те са подаръци. (10/стр. 222)
„Какво трябва да правим с малкото време, което ни остава?“ Да го ценим. Ако не ценим малкото време, не можем да ценим и многото време. (72/стр. 202)
Времето е капитал, който се определя на човека със специален бюджет. Щом се съкрати този капитал до минимум, човек заминава за другия свят. (8/стр. 229)
Всеки преживян ден има свое предназначение. (9/стр. 213)
Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне… (84/стр. 137)
Сам по себе си денят носи нещо хубаво… Всеки ден носи своето благословение. (9/стр. 217)
На онези от вас, които са здрави, казвам: Всеки ден носи по една възможност. Използвайте тази възможност! (17/стр. 176)
…Човек трябва да разбира възможностите на деня. Всеки ден предвижда известни възможности. Щом намери възможностите на един ден само, човек започва да мисли и чувства така, както никога не е мислил и чувствал. (17/стр. 183)
„Можем ли да разрешим всички въпроси на живота?“ Днес ще разрешите само това, което е определено. Може би от този ден зависи вашето бъдеще. Внимавайте да не пропуснете този ден! (36/стр. 148)
Христос казва: „Нищо да не изгубя от него, но да го възкреся в последния ден“. Радвайте се, ако този ден… не сте го изгубили. Внимавайте да не го изгубите. Този ден съдържа всичко ценно, което вие трябва да очаквате. (44/стр. 118)
Следователно, каквото да правите, очаквайте последния ден като най-важен, като най-ценен, защото той съдържа в себе си възможността за вашето Възкресение. Пропуснете ли този ден, вие трябва да чакате най-малко още хиляда години, докато дойде друг последен ден… Последният ден, за който Христос е говорил, е дълъг ден, а не от 24 часа, каквито са обикновените дни. За вас този ден започва от днес и продължава най-малко 50 години. В това време работете върху себе си… (44/стр. 118, 124)
Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по-ценни от условията на доброто. На първо място е придобиването на Живота, на онзи, Вечния Живот, който е потребен за бъдеще. (41/стр. 22, 23)
Във всеки един човек има зародиши на Безсмъртието. Има една Сила, която е безценна. (74/стр. 221)
…Човек… Онова Знание, което има, той го затворил. „Той е скрил нещо“ - казвате вие. Че разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях? (35/стр. 299, 300)
…Отвлечените работи, скритите работи в живота, те са приятни. Туй, което е скрито, то е ценно; туй, което е далече, е чисто. Близките неща, външните неща, те са обезценени. И когато вие искате да изразите една велика идея, казвате, че тя е велика, безгранична. Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея. (3/стр. 255)
…Когато се задават въпроси, гатанки и ребуси, човек трябва да знае как да отговаря. В тях се крие някакъв символ, който трябва да се разбере. Питам: Какво печели човек, когато разрешава един неизвестен въпрос, една гатанка или един ребус? Той все ще спечели нещо, ще вземе, ако не всичко, поне част от това, което се крие в тях. То е все едно, когато показвате на човека една кутия с някакво съдържание и му казвате: „Ако отгадаеш какво има в кутията, ще получиш нещо от него“. И този човек се напряга, сили се да познае какво има в кутията, защото ще получи нещо. И наистина интересно е да отгатне човек съдържанието в кутията! Ако вътре има една глава лук, той ще съжалява, че толкова много напрягал мисълта си да улучи. Обаче, ако в кутията има един хубав диамант или някаква ценна книга, която съдържа тайните на Природата, тогава заслужава човек да се напряга да познае какво има в кутията.
Който не разбира цената на нещата и се окаже, че в кутията има една глава лук, той ще каже: „Не си струвало да мисля толкова много“. Ако в кутията има диамант или една хубава книга, той ще остане доволен, че узнал. Обаче онзи, който знае цената на всички неща, като види лука в кутията, ще остане еднакво доволен, както ако види диаманта или книгата, защото лукът ще му напомни, че един негов приятел страда от малария, и ще отиде да му помогне. Как ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъветва да го счука малко и да го тури на стъпалата си. По този начин приятелят му ще оздравее от маларията, от която никой лекар не е могъл да го излекува. (93/стр. 50, 51)
Който не оценява нещата, той губи
Аз, както оценявам, така ще се ползвам. Ако оценявам добре, добре ще се ползвам; ако оценявам зле, аз ще губя. (5/стр. 229)
Всички блага са добри, когато се оценяват. Щом не се оценяват, и добрите блага стават лоши. (65/стр. 329)
Оценявайте Любовта! Ако я цените, тя ще ви възкреси; ако я обезцените, ще ви умъртви. Ако я цените, тя ще ви направи учени; ако я обезцените, ще ви направи невежи. Ако я цените, ще бъдете силен човек; ако я обезцените, ще станете слаб. (62/стр. 182)
Ако не мисли правилно и ако не оценява нещата, които Бог му е дал, човек изгубва условия за добър живот. (39/стр. 152)
Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже… Не се върви лесно по въже. (53/стр. 56)
Хората гледат на скърбите и на радостите като на механически процеси. Щом им дойде една малка радост, те казват: „Защо ни е тази гола радост?“. Кажат ли така, радостта ги напуща. Дойде ли им малко богатство, малко здраве, те пак казват: „Защо ни е това голо здраве, голо богатство?“. Зад голата радост, зад голото богатство, зад голото знание, зад голото здраве се крие по един Ангел, когото вие от неразбиране прогонвате. И след това съжалявате и казвате: „Изгубихме радостта си!“. И тогава вместо радостта ще дойде скръбта. (14/стр. 15)
Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия неща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. (63/стр. 45)
Разправяше ми една сестра в Търново. Отива при една голяма богаташка. Тази сестра ми казва: „Като я гледам хубаво облечена - с копринени дрехи, с копринени чорапи, с хубави обуща - казах си: „Блазе й! Тя има къща, има всичко“. Аз почнах да се окайвам пред нея. Тя ме погледна и каза: „Мога ли да ти кажа нещо?“. И почна да се оплаква. И като почна тя да се оплаква, аз видях, че съм десет пъти по-щастлива от нея“. (35/стр. 206)
Един английски милионер във времето на коронацията на английския крал Едуард се връщал от Африка. Той имал 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавил в морето, като мислил, че тия пари няма да му стигнат да прекара останалата част от живота си. Значи, в съзнанието си този човек минавал за бедняк. Той казвал: „При тази скъпотия на живота тези пари няма да ми стигнат даже за един ден“. Следователно богати хора са само ония, които оценяват условията, при които живеят. Богатството седи в съзнанието. (23/лек. 15: стр. 11, 12)
…Моята беседа ще се отрази върху вас различно. Някои ще кажат: „Такива неща не трябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот“. Тия хора в дадения случай могат да се уподобят на петела, който намерил скъпоценния камък. Един петел излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагоре и започнал да кукурига да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него. „Какво ли ще е това?“ Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си. То било един голям хубав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намеря? Не можа ли да ми се падне някое хубаво зрънце, че да го дам на една от своите любимки?“ Ако този петел имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него. С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят как да се прехранят, без да се мъчат да ровят земята.
…В дадения случай скъпоценният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошките. Тия зрънца представляват старите идеи на човечеството, които не могат да го спасят. Всеки скъпоценен камък е една Нова идея, която може да спаси човека. (70/лек. 6: стр. 13, 14)
…Ако ядете круша, вие се свързвате с всички круши… И ако ядете крушата правилно, с благодарност, всички круши са доволни от вас. Следователно, ако обичате някой човек или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят Любовта им. (28/стр. 166)
Ако някой би могъл да опише скръбта на цветята и плодовете, би написал хубави разкази, които щяха да надминат разказите на велики писатели. Всеки плод прилича на хубава съдържателна книга, върху която са работили стотина професори. Ако професорите видят, че ти захвърлиш книгата и се отнесеш небрежно към нея, и те ще ти обърнат гръб. (28/стр. 166, 167)
Не е позволено на човека да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнесете с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. (28/стр. 167)
…Ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши. Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите. (34/стр. 36)
Закон е: Когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество. Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието. При това той се прилага еднакво за всички хора. (34/стр. 36)
Законът е: Не може да ти дадат, ако не ти вземат. За да ти дадат нещо, най-първо трябва да вземат от тебе. Или другояче казано: ти трябва да имаш нужда от онова, което ти дават. За пример, ако ти не си гладен и аз ти давам хляб, ти можеш ли да го оцениш? Този хляб ще бъде неоценен. Но ако ти си гладувал 3 - 4 дена и ти давам хляба, тогава ще го оцениш. (35/стр. 371)
Хората, като забогатеят, не ценят вече хляба. Когато не го ценят, осиромашават. И като осиромашеят, оценяват го. (35/стр. 5)
Сиромахът цени много, което има, богатият не го цени. (19/стр. 8)
Ако не дойдеш до крайната сиромашия да бръкнеш в джоба си и да извадиш последните трошици, ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът. Това е философията на живота. Ако не можеш да оцениш малката трошица, ти не разбираш живота. (66/стр. 207)
…Любовта… не може да се плати с нищо. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да ценят Любовта на майка си и грижите, които тя е положила за тях? Могат ли да оценят те грижите и Любовта на баща си? (86/стр. 278)
…Човек… За него се грижат родителите му, за него работи цялата Природа. Но човек не оценява това, което му е дадено. Той не оценява какво са направили родителите му за него, през какви изпитания са минали. За да оцени това, Невидимият свят го поставя да мине през същите изпитания. (34/стр. 133)
Какво по-голямо благо може да иска човек от Любовта, която му е дадена? Въпреки това малцина разбират и оценяват Любовта. И затова често слушате хората да казват, че никой не ги обича. Виждате как родителите обичат сина си и дъщеря си, но те не ценят тяхната Любов и казват: „Няма кой да ни обича“. И за да намерят някой да ги обича, те се влюбват в някоя мома или в някой момък и се оженват. Като се оженят, тогава виждат, че се излъгали. (2/стр. 14, 15)
…Младата мома се оженила, мърмори пак на Господа, казва: „Господи, заради Тебе исках да се оженя, защо не ми прати някой на свят, но този будала?“. Роди дете, роптае. Слуга е, роптае. Навсякъде ропот. Такъв ропот не трябва да има. Ако аз съм, ще кажа: „Те са много добри, но аз не ги оценявам“. (5/стр. 385)
Мъжът дойде на обяд и веднага сяда да яде. Ако е взискателен, започва да търси недостатъците на яденето: лукът бил прегорен, солта била малко и т.н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената? (9/стр. 233)
…Мъжът. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щом замине за другия свят, тогава започва да я цени, да разбира какво нещо е загубил. (44/стр. 98)
Някой… Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата й. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много Ти благодаря за всичко, което ми даде!“. (27/стр. 265, 266)
Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Мъжът се оплаква от жена си. Той не я познава, не е разтворил гънките на нейното сърце да види какъв извор се крие там. (67/стр. 162)
Този човек е женен - той не живее добре с жена си, не постъпва добре с децата си… Ще идеш да се примириш с жена си, ще се обхождаш благо, любезно, ще говориш с мек тон, музикално… Знай, че тя е царска дъщеря, ще се оплаче на Баща си и вас ще ви държат отговорен, че вие не знаете да се обхождате добре с една царска дъщеря. Една жена вие не сте я оценили. Всичките ваши блага, които имате, вашето бъдещо развитие зависи от нея. Тя е правила толкоз добрини, ти се обхождаш грубо с нея. (19/стр. 320)
Казваш: „Не ме обичат“… Най-първо ти не мислиш право, че не те обичат. Ти страдаш от най-голямата обич. Слънцето те обича, звездите те обичат, въздухът те обича, водата те обича, Ангелите те обичат. (5/стр. 438)
…Жената се оплаква, че мъжът й не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали. Чудно нещо! Небето, звездите, Слънцето - всичко ви обича. Каква по-голяма Любов търсите? Вие сте обвити от Любовта, а търсите сянката на Любовта. Защо не цените Любовта, която имате, а търсите друга Любов? (46/стр. 56)
Какво разбирате под думите „не ви обичат“? Няма защо да ви обичат хората… Вие трябва да обичате, да оценявате всичко онова, което Бог ви е дал. (5/стр. 439)
Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и Любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. (39/стр. 109)
На Земята се оценява изгубеното
В човешкия свят се ценят изгубените неща колко струват. На Земята сме дошли, за да оценим колко струва изгубеното. Като изгубиш Любовта или като изгубиш знанието, паметта отслабва, започваш да забравяш. (5/стр. 441)
Каква по-голяма придобивка очаква човек от Любовта, от живота и от светостта? Ако всичко това си придобил и очакваш още нещо, ти не разбираш цената на нещата. Щом не разбираш, всичко ще ти се отнеме. (9/стр. 269)
И тъй, в желанието си да придобие нещо повече от това, което му е дадено, човек изгубва и онова, което първоначално още Бог му е дал. (17/стр. 154)
Когато милионерът не разбира живота и не го цени, неговото богатство е товар, който го спъва. Той трябва да изгуби своето богатство и да стане пълен сиромах, за да разбере какво богатство се крие в живота. (68/стр. 92)
Човек трябва да се постави на големи противоречия, за да оцени онова, което му е дадено. Понякога човек трябва всичко да изгуби, за да го оцени. (61/стр. 311, 312)
Изобщо хората не оценяват онова, което Природата им е дала. За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си. Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят. (87/стр. 304)
Какъв смисъл има да говориш на 120-годишния дядо за младостта? Каквото и да му говориш, той казва: „Синко, краката ми вече не държат. Минаха красивите години на младостта, но не ги оцених!“. (34/стр. 94)
Старият знае какво нещо е невежеството и знанието, а младият не знае. Старият може да оцени младостта, а младият не я оценява. (34/стр. 94, 95)
Загубата на едно малко щастие, което човек е имал, е от привидната благодарност, която имал за това щастие. Следователно онзи, който не е благодарен за малкото щастие, той изгубва и голямото. Ние в света ставаме нещастни, понеже търсим по-голямо щастие. Имаш малко, търсиш по-голямо. (31/лек. 6: стр. 23, 24)
Кога може човек да бъде щастлив? Когато е бил нещастен. Който не е минал през нещастието, не може да бъде щастлив. Иначе човек не може да оцени щастието. (9/стр. 5)
Всяка една радост, това е един обед. А пък всяко едно страдание е гладуване. И ти при това гладуване добиваш една опитност: да оценяваш Божиите блага. (20/стр. 16)
Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. (90/стр. 147)
Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. (16/стр. 6)
Който е боледувал, само той знае какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото - чрез кривото. (9/стр. 67)
Срещате един богат, здрав, силен човек, който яде по три-четири пъти на ден, има здрави, добри деца, но не се радва на живота си, от всичко е недоволен. …Изпращат му една болест, която го туря на легло. Ако и при това положение не осмисли живота си, задигат го на онзи свят… Ето защо, ако искате да живеете на Земята и да се учите, използвайте условията, при които се намирате, да разберете смисъла на всички блага, които ви са дадени. (28/стр. 195, 196)
Зачитане на малките неща
Да се радваш на най-малкото! (5/стр. 78)
Радвай се на най-малкото благо в живота. Радвай се на най-малкия лъч на Божествената светлина. Ако се радваш на най-малкото, ти можеш всичко да постигнеш. Задоволявай се с малкото, за да постигнеш голямото. (86/стр. 311)
…Радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света. (37/стр. 339)
Казвам: Радвайте се и на малките блага, дадени от Бога. Великото се крие в малките блага. Всеки сам трябва да дойде до това заключение. (86/стр. 170)
Всякога бъди доволен на малкото, което ти се дава. Не желай да имаш големи богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потребно. (9/стр. 52)
Ако човек не е оценил малкото, което му е дадено, как ще оцени голямото? (34/стр. 36)
Ако в малкото си доволен, ти ще разбираш и голямото. Ако не си доволен в малкото, и в голямото няма да си добре. (20/стр. 24)
Бъдете благодарни на малкото, което Бог ви дава, за да ви даде повече. Защото Бог е толкова Мъдър, че всякога, когато искаме много, ние изгубваме и това, което Бог ни дава. (71/стр. 38)
Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот… За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия си живот, който имаш. (31/лек. 3: стр. 22)
Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия клуп. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. (84/стр. 137)
…Благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използвано, струва повече от най-голямото благо, неизползвано или неразумно използвано. (2/стр. 261)
Бедният в желанието си да задоволи своя глад, е доволен на малкото. Той иска малко хляб. Ситият обаче иска много. (6/стр. 284)
Когато имаш резен хляб, ще хапнеш малка хапка, ще я дъвчеш, дъвчеш и тогава ще я глътнеш - това е благословия, а не когато ядеш голяма хапка, набързо глътната. (33/стр. 95)
Светия е онзи, който е благодарен и на най-малкото. Той казва: „Господи, и в 10 дена веднъж да ям, аз съм благодарен…“. (18/стр. 115)
Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде Любовта, а после - правата мисъл. (8/стр. 127)
Едно от качествата на Любовта е, че тя се задоволява с най-малките неща. Едно малко цветенце го сушите, пазите, защо? Заради Любовта към него. Който не оценява малките неща, още не е познал Любовта. Господ започва все с малките неща. (33/стр. 95)
…Ако Любовта, която дойде в тебе, не може да те застави да цениш малките работи, ти не си разбрал същността на Любовта. Мисля, че вие имате туй разбиране; когато обичате някого, когато ти даде някакъв малък подарък, някое цветенце, държите го и се радвате на малкото цвете. Какъвто малък подарък да ти даде, ти го държиш. Защото любовната ръка какъвто малък подарък да е дала, тя е вложила нещо. (20/стр. 272)
Радвайте се на малката Любов. Някой човек ви се усмихне, погледне ви с един хубав поглед - вие не сте доволен; вие искате да го хванете за ръката, да се ръкувате, искате да ви говори, да ви даде угощение… (5/стр. 235)
Не казвай на човека какво да яде и как да яде, но дай му един плод и го остави сам да се справи с него. Ако цени малките блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори с него и след това ще си позволи да отвори плика да види какво е скрила Природата в него. Във всеки плод Природата е написала нещо хубаво. (86/стр. 170, 171)
Един човек ми даде нещо, погледна го и казвам: Това има човекът, това ми дава. Ако ми даде една ябълка, погледна я, благодаря и за нея. Една круша ми даде, пак благодаря. Едно камъче ми даде, пак благодаря. Погледна към камъчето, казвам си: Колко души са стъпвали върху него, но то си мълчи, не роптае. (72/стр. 306, 307)
За един орех, който дядото е обещал на внучето си, то е радостно, доволно, отива да му донесе вода. Така трябва да се радвате и вие не за материални придобивки, но за малки духовни придобивки, които носят в себе си Божието благословение. Колкото малко да е това благословение, благодарете за него. То представя мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плод дава. (38/стр. 149)
Всеки трябва да е благодарен от своите малки дарби, които Бог му е дал, за да ги разработи. (1/лек. 20: стр. 12)
Божественото в човека, проявено като дарба, способност или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околността. Кой жаден пътник не се радва на това изворче? Кой пътник, объркал пътя си в гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пътя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва Правия път в живота. Радвайте се на малките дарби, които ви избавят от мъчнотиите в живота. В малкото е скрито Божественото, което расте и се развива. (6/стр. 167)
…Ние пренебрегваме ония, малките подтици. Дойде един малък подтик, пренебрегнем го. Тия, малките подтици, образуват велики работи в света. Подтикът на една клечка създава едно щастие. Един поглед може да създаде едно щастие. (19/стр. 336)
…Малките подтици приемете, защото нашите мисли, нашите желания, чувства и постъпки са като дъждовните капчици, които пречупват светлината, образуват Божествената дъга. (19/стр. 344)
Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото… Ние, като не разбираме закона, сме недоволни от малкото, което Бог ни дава. (20/стр. 194)
Всички хора очакват тържествения момент, когато Божественото съзнание в тях се пробуди, когато Слънцето бъде на зенита на техния хоризонт, когато пътят им се напълно освети. И днес те не са в абсолютен мрак. Всеки си носи по една малка запалена свещ, за която трябва да благодари. (89/стр. 304)
…Ако великите хора са носители на светлина за човешките умове, стремете се всеки от вас да бъде поне малка свещ, да осветява своя път. Щом можете да осветявате своя път, ще помогнете и на ближния си. Радвайте се, че сте малка свещ, която носи светлина в света. Малките свещи, събрани на едно място, дават силна светлина, която разпръсва големия мрак. (6/стр. 171)
Няма по-хубаво нещо в света [от това] човек да е доволен от малките работи, които върши. Няма по-хубаво нещо. Дойде ти една мисъл, която никой не вижда - тя ти носи толкоз радост, че ако ти би имал всичкото богатство, такава радост не би ти произвело. Казвам: Малките ония чувства, малките мисли и постъпки по някой път произвеждат много по-голяма радост, отколкото ако бяха ни дали наследство цялата Земя. (5/стр. 241)
Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Мощни сили крие Слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. (87/стр. 271)
Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави. (37/стр. 338, 339)
Някой ти направи една малка услуга - радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нещо Божествено е скрито там. (86/стр. 95)
…Имате един брат - толкоз години ви свири на цигулка и досега не ви е дошло на ума да му дадете един банкет, освен това го критикувате, че не свири хубаво… Да бъдем благодарни за малкото. Братът свири - че всеки, като излезе отвън, да му изпрати една хубава мисъл, че е свирил. Пък вие забравяте това. (5/стр. 268)
Ако някому в Небето направите най-малката, микроскопическа услуга, той е толкова доволен, колкото ако бихте му дали целия свят - безразлично е. Но на Земята не е тъй. (3/стр. 282)
Когато някое от съществата в Божествения свят свърши една маловажна, дребна работа, те го считат за велик учен дух, защото тази малка работа в голямото, във великото дело е толкова важна, колкото и големите работи. Това същество е в състояние вече да създаде цяла Вселена. (17/стр. 121, 122)
Истинна преценка за нещата
Работете съзнателно върху себе си да придобиете правилна оценка на нещата… (8/стр. 130)
Ученият, който се занимава с важни въпроси, трябва да дъвче както обикновения и прост работник… „Дъвченето на храната е маловажна работа, не е за професор.“ Не е така. Да сдъвчеш една хапка хляб правилно и да я приемеш в организма си, това е велика работа. Като знаеш това, ще дъвчеш бавно, съзнателно и с Любов. (6/стр. 291)
Важността на нещата се определя от разбиранията на човека… Представете си, че ви предложат един билет за театър или концерт, но ви го донасят половин час преди започване на представлението. Какво ще направите? Ще се облечете набързо и още по-набързо ще се нахраните. В дадения случай вие считате концерта за по-важно нещо от яденето. Тук не сте прави. Но представете си, че ви поканят на обяд, дето присъства комисия от няколко лица, която от начина на храненето ви, от държането на вилицата, на ножа и на хляба определя дали да ви назначат на някоя висока служба, или не. Как ще се храните, как ще дъвчете? В този случай по-важна работа за вас от яденето и дъвченето няма. От нея зависи бъдещето ви. Ако пък сте войник и трябва да присъствате на парад по случай пристигането на виден гост, княз или цар, трябва да се явите в пълна изправност: с чист шинел, с лъснати копчета, лъснати обуща, с добре поставена фуражка и т.н. Ако само едно от копчетата ви не е лъснато, вие пропадате. В този случай по-важно нещо от лъснатите копчета няма. Много подобни примери се явяват в живота ви, които определят важността на нещата. Значи, важността на нещата бива относителна и абсолютна. Ние спираме вниманието ви върху абсолютната важност на нещата, която остава една и съща за всички хора, за всички времена и епохи. (6/стр. 291, 292)
Какво ще каже Природата, ако види човека с едно нелъснато копче? Нищо няма да му каже. Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пътя си. Обаче, ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: „Как смееш да гълташ цели хапки, без да ги дъвчеш? За нарушаване на този закон ще бъдеш наказан“. Това, от което хората се интересуват, Природата не се интересува. (6/стр. 292, 293)
…Много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което е в съгласие с Живата Природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл във всички времена и епохи има една и съща цена. (57/стр. 308)
Всеки трябва да знае истинската стойност на нещата. (9/стр. 84)
Едно трябва да имате предвид: всяко нещо има своя определена цена, свое строго определено предназначение. Цената на всяко нещо е точно определена, както тази на монетите. Имате един български лев - знаете цената му. Имате една златна английска монета - и нейната цена знаете. (17/стр. 91)
На същото основание всяка способност, всяко чувство и желание, всяка мисъл в човека имат своя определена стойност, своя определена величина. Какво се изисква от вас? Да им дадете съответна цена. Това е закон, който трябва да се спазва. Този закон има приложение при самовъзпитанието на човека… (17/стр. 91)
…Не подценявайте и не надценявайте нещата. Природата си служи със строго определени мерки, с които оценява нещата. (6/стр. 294, 295)
Тъй щото ученикът може да мисли за себе си каквото иска, но той трябва да знае, че в Природата всяко същество има своя определена цена и свое определено място. (60/стр. 36)
Не надценявайте, нито подценявайте нещата! Щом знаете този закон, не казвайте, че от вас човек няма да стане, нито казвайте, че като вас друг няма. Не говорете неща, които не знаете. За да се произнесе някой за себе си, …той трябва да мине през всички фази на човешкото развитие и тогава да каже последната си дума. (17/стр. 91)
Няма случай в историята на човечеството, дето държавник или общественик да не се е опетнил, да не е изменил на своите идеали. Защо става така? Защото той пожелал да стане велик човек. Това е противобожествено. В Божествения свят нещата се ценят по идеята, която е вложена в тях, по съдържанието и смисъла на тази идея, а не по нейната големина. (67/стр. 228)
Вие трябва да разбирате нещата, да мислите право и да цените всяко нещо според неговото вътрешно съдържание и смисъл. (69/стр. 218)
Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата. (76/стр. 103)
Ценността на нещата не седи в тяхната външност. Външно красивите неща не са най-умни, най-богати. Някой може да има хубава солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много напреднал. (44/стр. 119)
Под оценка на нещата не разбирам онова външно, механическо отнасяне към нещо хубаво в човека, но оценяване на онази черта или качество на даден предмет, на дадено лице, която има отношение към самия тебе. Книгата е ценна не заради хубавата й подвързия, но за съдържанието, което може да ползва човека. (44/стр. 119)
…При оценката на нещата важно е онова, което в даден случай допринася нещо за нашия живот или за благото на нашата душа. (44/стр. 110)
Онзи, който разбира и оценява нещата, може да бъде мярка, с която да определя постъпките и отношенията си с другите хора. (37/стр. 273, 274)
Разбиране кога нещата придобиват цена
Като разглеждате човека, вие трябва да сте убедени в неговата вътрешна Доброта… Външните отношения са ценни тогава, когато в тях липсва користолюбието. (40/стр. 198)
Цената на къщата се определя от живота на обитателите й. Светията може да живее в проста колиба, но далеч от нея се разнася неговото благоухание. Обикновеният човек може да живее в богата къща, но от нея излиза лоша миризма. (9/стр. 121)
…Всяко нещо, което носи живот в себе си, придобива цена. (95/лек. 33: стр. 8)
…Съвременните учени имат цена, и то толкова по-голяма, колкото по-близо седят до Истината. Всяка теория е ценна дотолкова, доколкото тя съдържа Истината в себе си. И музиката, и художеството трябва да съдържат Истината в себе си. Всяко нещо, върху което работим, трябва да съдържа Истина. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка на човека трябва да съдържа Истината в себе си. Истината е същественото в живота, към което трябва да се стремите. (82/стр. 155, 156)
…Умът ни става ценен, когато влезе в Божествената Светлина. Сърцето ни става ценно, когато влезе в Божествената Любов. Душата ни става ценна, когато влезе в Божествената Сила. (72/стр. 175)
Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя. (77/стр. 312, 313)
Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе то остава като външно украшение, което нищо не допринася. (8/стр. 139)
Знанието… да не се натрупва в ума като сухи факти. Истинското Знание включва само ония неща, които имат своето място. За пример само онзи камък е ценен, който намира място в градежа на някоя къща. Следователно Знание е само онова, което има приложение. (52/стр. 147)
Знанието на човека, колкото малко да е, се цени в зависимост от това доколко може да се приложи в сегашния… живот, който той минава. Ако Знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. (73/стр. 239)
…Всяка наука е важна за човека дотолкова, доколкото има приложение. Следователно Окултната наука е ценна за ученика главно със своето практическо приложение. Ако е въпрос за теории, всяка наука разполага с много теории, но излишните теории обременяват, товарят човека. (38/стр. 272)
…Човек има цена само тогава, когато разбира Божиите пътища и прилага Божественото Знание в живота си. (9/стр. 23)
…Човек е ценен, докато представя написана книга, която хората могат да четат на всяко време. Докато човек е в Истината, той е написана книга, която всеки може да чете. Вън от Истината той е ненаписана книга без съдържание и смисъл. (93/стр. 101)
Някой пита: „Защо давате такава голяма цена на този човек?“. Защото заслужава. „Защо на мене не давате същата цена?“ Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте защо този или онзи се ценят скъпо, но работете… Като минете през мъчението, труда и работата, и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък. (50/стр. 138, 139)
Нали плодът на дървото е, който завършва всичко? Който е работил, от този плод ще се оцени. (94/стр. 329)
Нещата са ценни, когато имат форма, съдържание и смисъл… Всичко, каквото човек мисли, чувства и върши, трябва да бъде съдържателно, смислено. (80/стр. 56)
…Основа трябва да имате. Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа. (59/стр. 8)
…Казвате: „Тежък е животът“. Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот… Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка - това е едно голямо богатство. Какво повече от това! (35/стр. 266)
Стремете се да бъдете добри, справедливи, да мислите право, защото само така ще изработите характер, ще станете ценни. (72/стр. 334)
…Стойността, цената на човека зависи от това доколко той се интересува от Първичната Причина на нещата и е във връзка с нея. (92/стр. 78)
В света, докато ние изпълняваме Волята Божия, предназначението, което Бог ни дал, ние имаме цена, каквото и да е предназначението. Един от гръцките философи, Сократ, е бил метач в Атина. Туй ни най-малко не му препятствало той да бъде философ. От мнозина атински богаташи помен не останало, за метача Сократ и до днес говорят. (19/стр. 286)
Сега, като говорим за човека и за неговото предназначение, трябва да го разглеждаме като част от целокупния живот, а не като нещо цяло, независимо от другите живи същества. Ако счупите едно шише, всяко парче е ценно като част от цялото, а не като самостоятелна единица. Щом знаете цената му като част от цялото, вие ще го цените и като самостоятелна единица. Човек е ценен… дотолкова, доколкото е свързан с окръжаващите, както и с цялото човечество. (2/стр. 229)
…Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото има отношение към духовния и Божествения. (50/стр. 277)
Разумно използване на нещата
Казвам: Условията, при които живеете днес, представят нещо велико за вас. И ако не схванете тези условия [в] този момент на живота, и не ги използвате разумно, много нещо ще изгубите. (42/стр. 201)
Падам в реката, давя се - дойде един човек, извади ме… Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. (88/стр. 333, 334)
Ако бащата е богат и остави голямо наследство на сина си, последният може да го изяде и изпие. Разбрал ли е той предназначението на богатството, което баща му оставил? Нищо не е разбрал. В този смисъл животът е богатство, дадено на човека, за да го използва разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбрал толкова, колкото богатският син - богатството на баща си. (66/стр. 174)
Ако си богат и не можеш да употребиш богатството си намясто, ти не го цениш. Ако си учен и не знаеш къде да приложиш своята наука, ти не можеш да я оцениш. Щом не ги цениш, не можеш да бъдеш щастлив. (9/стр. 5, 6)
Всеки счита, че не е живял още както трябва, че времето му е отишло напразно. Наистина човек трябва да мисли за времето, да го цени, но той трябва правилно да го използва за придобиване на положителни знания. (60/стр. 196)
Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата. За пример пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата. (69/стр. 112)
…Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. (34/стр. 34)
Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. (16/стр. 23)
Казвам: Богатството, онова, което имате във вашия ум; онова, което вие имате във вашето сърце; онова, което вие имате във вашата воля - вие трябва да го употребите. (20/стр. 218)
Щом оценява ума си, човек ще го прилага навсякъде в живота си. Чрез своя ум той може да трансформира отрицателните мисли, чувства и постъпки в положителни. (39/стр. 254)
Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използва разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използва онова, което е получил. (8/стр. 182)
И ако ние сега се молим, и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е, защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И затова Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. (27/стр. 265)
В Природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява. (35/стр. 263)
„По твоята реч ще хвърля мрежата.“ Как ще хвърлите тази мрежа? Ще хвърлите тази мрежа, за да спасите някого, или ще хвърлите тази мрежа, за да го задушите? Едно и също нещо в света може да се употреби в две различни посоки. Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света… Но ако натиснете главата някому във водата, може да го удавите в нея. Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас? Ще умрете под тази тежест, нищо повече. Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. (27/стр. 143)
Нещата трябва да бъдат навреме и намясто
…Благата на живота. Важно е тези блага да идат навреме. Ако са дошли преждевременно, те са неприятни, не могат да се използват. Даваш един скъпоценен камък на едно дете. То го подхвърля. Много естествено, то не разбира неговата цена. Всяко благо, дошло преждевременно, не може да се оцени. (65/стр. 295, 296)
Всяко нещо е ценно на своето място. Щом играчката изгуби цената си за детето, това показва, че то излиза от своето детство, друго нещо му е нужно. (57/стр. 22)
Всяко нещо има цена, когато става на своето време. Следователно младият трябва да се радва на своята младост и да не желае преждевременно да стане стар. Старият пък трябва да се радва на своята старост и да не желае да се върне отново в положението на младия. (69/стр. 268)
Какво ще говориш на глухия за музиката или на слепия за красивия свят? И двамата ще намерят, че не си дошъл навреме при тях и не разбираш техните нужди. Всяко нещо е ценно на времето и на мястото си. Изпуснеш ли времето и мястото за него, то се обезценява. (37/стр. 266)
…Всяка добродетел е ценна, когато се приложи на своето време. Не се ли приложи навреме, тя няма нужната стойност. Има знания, вяра, които не струват нищо. Кога? Когато мине времето на тяхното приложение. (47/стр. 368)
Ще поканите един ваш приятел у дома си и ще се чудите как да го нагостите. На другия ден ще го поканят на друго място и без да иска, той ще прави сравнение между двата обяда и ще каже, че на второто място е бил по-добре приет. Това не значи, че той е непризнателен, но сравнява нещата. Искате ли доброто ви да е намясто, направете го по отношение на такъв човек, когото никой не иска да го нагости. Той може да е последният сиромах в света, но ще оцени доброто, което му правите, и ще ви благодари. (34/стр. 122)
Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път. Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. (77/стр. 330)
Поддържане на онова, което не губи цената си
Най-първо думите на човека трябва да бъдат златни. Под златни думи какво подразбирам? Думи, които не се окисляват, не се изменят, чисти остават. При всичките условия мислите, които не се окисляват, не изгубват своята стойност, аз ги наричам златни мисли. Чувствата, които при всичките условия не изгубват своята стойност, са златни. Постъпки, които при всички условия не изгубват своята стойност, са златни. То е ценността на нещата. (20/стр. 199)
Всеки знае цената на златото и се стреми към него. Златото има цена на всяко време, а книжните пари са временни, скоро губят цената си… Божественото в човека е злато, което никога не губи своята стойност. Ако Божественото е в тебе, ти никога не губиш цената си. Човешкото губи цената си, но Божественото - никога. И човешките неща са хубави, но са временни, леки като книжните пари. Божествените неща са вечни, те имат ценност като златото. (58/стр. 194, 195)
Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот обаче представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена. (84/стр. 100)
Щом влезете в закона на Любовта, вие влизате в онзи свят, дето нещата всякога имат цена. А пък другите неща са книжни пари. А Добродетелите на Любовта са звонкови пари. То е ефикасното, с което Небето разполага. И хиляди години да минат, и векове да минат, и вечността да мине, то е ценно. (71/стр. 240)
Сегашните ви ценности, ако не се обърнат в ценности на Любовта, един ден ще се обезценят. (91/стр. 236)
Божествената Любов никога не губи стойността си, а човешката се променя. (86/стр. 148)
Ако твоята любов изгуби цената си, знай, че тя не е била Божествена. „В бъдеще ще имам по-голяма любов.“ Бъдещето се определя от сегашното. Важно е какъв си днес - желязо или дърво. Ако си като желязото, и в бъдеще ще си желязо; ако си като дървото, и в бъдеще ще изгаряш и ще се превръщаш на пепел. Друг е въпросът, ако не си нито желязо, нито дърво. Тогава ще се нагорещяваш, без да изстиваш; ще гориш, без да изгаряш. При това положение ще устояваш на всички условия и няма да губиш цената си. Само Божествените неща никога не губят цената си. (57/стр. 22)
Различавайте Божествените мисли от човешките. Един ден, като заминете за онзи свят, ще вземете със себе си само Божествените мисли. Човешките ще останат на Земята. Божествените мисли носят в себе си онази алхимия, онова богатство, към което човек се стреми. Те крият онази Тайна, онова Изкуство да извличат жизнените сокове от всички мисли и желания. (57/стр. 137)
Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо Свещено, човек всякога ще бъде здрав и богат. (84/стр. 100)
В Новата култура времето доказва нещата, а в старата - парите. За пример, ако дадете пари някъде, в скоро време ще ви изкарат способен, учен, гениален човек. Обаче в Новата култура парите не играят роля. Днес могат да ви гонят, преследват, да отричат способностите ви, но след време Истината излиза налице. Последната дума има времето. То показва на какво се дължи тежестта на човека - на парите или на неговата способност и ученост… Следователно ценни неща са само ония, които не се изменят, които и времето не заличава. (69/стр. 19, 20)
Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намериш, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Който го познава, ще го изчисти и ще го постави на мястото му… (78/стр. 17)
Ако радостта ви е била Божествена, тя никога няма да изгуби цената си. (28/стр. 153)
Избиране на същественото
Няма по-велик момент за човека от този да бъде носител на тази Велика култура, която иде сега в света! Преди хиляди години още Псалмопевецът е казал: „От всичко в света най-много предпочитам да съм пред вратата на Божия шатър“. Сега и аз казвам: За предпочитане е да си разсилен в Новата култура, отколкото пръв министър в старата култура, в старата цивилизация. (42/стр. 22)
Питам: Какъв трябва да бъде вашият идеал? Да бъдете пръв министър в Англия, във Франция или в Германия или да бъдете от съвършените? Вие трябва да бъдете от съвършените, от безсмъртните. Тогава де ще намерите скритото богатство? В Съвършенството. (1/лек. 28: стр. 25)
Кое е по-добре - да бъдеш православен или да бъдеш безсмъртен? Да бъдеш философ, да бъдеш богат човек или да бъдеш безсмъртен? От всички положения в живота за човека е най-важно да бъде безсмъртен. (68/стр. 73)
…На Земята няма по-високо състояние от това да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на Небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на Небето е да бъдеш Син Божи. (2/стр. 97)
Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското Знание, да познаеш Бога като Любов. Това е най-великото благо за човека на Земята. (53/стр. 24)
Да бъдеш цар, това значи цял живот да си изложен на изпитания и терзания. Колко по-желан е Мирът над всичко друго! Той е над всичкото богатство в света. (54/стр. 286)
Кое е за предпочитане - да имаш сто милиона или да чуеш една дума от устата на Бога? Да учиш ли, или да станеш пръв министър в някоя държава? Няма по-хубаво нещо за човека от Ученето. (75/стр. 101)
Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти недостига. Иди, раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!“. Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. (12/стр. 95)
„Иди, продай все, що имаш, раздай го на сиромасите и ела, та Ме последвай!“ Богатият се замисли върху тези думи и каза: „Тази работа ще отиде много далеч. Как тъй ще раздам имането си! После или ще го намеря на Небето, или няма да го намеря“… Обаче, който е придобил Любовта, той е готов да раздаде имането си на бедните. Който обича науката, той е готов да раздаде всичкото си материално богатство, за да добие знания. Който се стреми към Добродетелта, който иска да разбере смисъла на живота и да се научи да живее добре, той е готов да раздаде всичкото си богатство само да постигне тия неща. (14/стр. 6, 7)
Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си. Една американка го последвала - и тя раздала имането си. Отиват и й съобщават: „Голямо наследство имате от 15 - 20 милиона“. Тя казва: „Защо ме безпокоите с това?“. Ще кажете: „Колко е глупава“. Не зная. Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа? (21/стр. 139)
Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба! …Аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: „Добър е Господ и занапред!“. В онази благодарност на Разумното сърце хлябът в този свят може да се увеличи. (95/лек. 5: стр. 30)
Кое е по-хубаво - да живея един индивидуален живот или да живея живота на Бога? Да имам 4 - 5 къщи в София, да имам 4 - 5 деца и да мисля постоянно за тях: за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки… или да имам онзи, Великия Божествен живот, да участвам в живота на целия Космос, в живота на всички Разумни същества? Това е Божественият живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? Божественото, разбира се! (95/лек. 13: стр. 28)
Всяко благо, дадено от Божествения свят, внася разширение в човешката душа. Всяко благо, което иде от човешкия свят, ограничава човешката душа. (44/стр. 139)
Не желайте неща, които заробват! Ако едно желание може да ви допринесе нещо, има смисъл да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши от Свободата, от най-ценното в живота, защо ви е то? (45/стр. 58)
Ами че баща ти на тебе оставил едно неправедно богатство - трябва ли да плачеш, че си го изгубил? …Душата ти да остане чиста, да остане Вярата, Любовта, Упованието на Бога; „не“ на неправилното богатство, което ще внесе само тревога. У нас трябва не едно неправедно богатство, което сам не си придобил. В нас трябва да остане само онова богатство, което е праведно. Всичко онова, което е съществено, което е излязло от Бога, то трябва да остане. (7/стр. 245)
…За предпочитане е човек да бъде сиромах, но праведен, и всяка вечер да благодари на Бога за това, което му е дадено през деня, и да легне спокойно да спи, да не мисли за утрешния ден. (77/стр. 133, 134)
Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева, ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание как може да се обхождаш. Ти, без да оценяваш книгата, продаваш я за 200 лева. (5/стр. 185)
Някой чете една важна книга, която му разкрива Истината. В този момент обаче в ума му дохожда една мисъл като муха, която кацва на носа, и спира по-нататъшната му работа. Тази мисъл се отнася до някаква сума от 5000 лева, която му дължи някой. Той започва да се безпокои за тази сума, но с това изгубва възможността да намери Истината. Искате ли да не губите, считайте, че никой нищо не ви дължи. Можете ли да се успокоите веднага, вие ще придобиете нещо повече от сумата, която някой ви дължи. Това, което придобиете от книгата, е в състояние да изплати всичко - то е неоценимо само по себе си. (93/стр. 124, 125)
Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лева и не иска да ти ги плати - ти веднага кипваш. Казваш: „Развали ми разположението!“. Защо пожертва щастието си за 1000 лева? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство, за едно ядене, за един крив поглед от някого или че някой казал нещо по наш адрес. (95/лек. 9: стр. 22)
Сега да ви направя едно сравнение: представете си, че имате една Свещена книга. Тя има ценно съдържание вътре, но просто е подвързана. А пък втората книга, която е малко по-долна по съдържание, е по-хубаво подвързана. Несъдържателните книги може да са най-добре подвързани. Вие, ако вземете една книга с най-хубава подвързия, може да мислите, че е хубаво и съдържанието. А пък тя може да има най-обикновени работи. (20/стр. 10)
Онова, което има външен блясък, то не представлява самата Реалност. Нима мислите, че хубавият цвят представлява същността на дрехата? Една дреха може да има много хубав цвят, но да няма съдържание. Но една дреха може да има много прост цвят, а да има всички качества, които са необходими за дрехата. (20/стр. 11)
Питам: Кой човек според вас заслужава вашата Любов? Допуснете, че имате две моми: едната - бедна, скромна, простичко облечена, а другата - богата, хубаво облечена, с накити и гирлянди. Коя от двете ще заслужи вашата Любов? Тази, която е богата с Добродетели - тя може да бъде и бедната, и богатата мома. (70/лек. 1: стр. 21)
Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо за него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо за него… Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее. (1/лек. 4: стр. 27, 28)
Като виждаш парцалите на дрехите си, …засмей се, считай, че си облечен както онзи, който е с нова [уни]форма, с модни дрехи, и си кажи: „Тия мои дрехи не са толкова долни; те може да са парцаливи, но в тях съм вложил моите най-свещени идеи!“. И наистина с тия негови парцаливи дрехи като накадят някой болен, оздравява, а от тия, модерните дрехи, умира. Затова с дрехите на светиите, които е носил той [светията], колкото и да са парцаливи, хората… лекуват болни. Тия дрехи на светиите, насадени с най-хубавите свещени идеи, са по-хубави, отколкото най-хубавите модерни дрехи на кого и да е. (1/лек. 3: стр. 38)
Казват, Господ го обичал, дал му голям апартамент. Щом имаш апартамент, мязаш на едно прасе в кочината. Не се лъжете. Щом имаш Любовта, целият свят е твой, какъв апартамент ти трябва? Ти като имаш Любовта, нищо не ти трябва. Апартаментът е един затвор. Щом като имаш Любовта, цялата Земя е на твое разположение, Слънцето е на твое разположение, навсякъде като Ангел може да се разхождаш и да гледаш целия свят, който Бог създал. (5/стр. 202)
Питам: Защо ви е изобилна храна, когато стомахът ви е разстроен? Аз бих предпочел сиромашия със здрав стомах при овчаря, отколкото ония богатства при царя, но с разстроен стомах. Всяко ядене ще ми причини страдания. Всяко ядене при овчаря ще ми причини радост. Ще гледаме природата и всичко наоколо и ще се радваме. Предпочитам си живота на Любовта с всичките външни несгоди, а с вътрешна радост, отколкото преимуществата на външните блага, но с вътрешни страдания в живота. (91/стр. 179)
Аз бих предпочел да прекарам пет минути в Божията Любов, отколкото да ме коронясват като цар и да получа наследството на целия свят. Защо ми е това наследство, защо ми е тази корона? Какво ще направя като цар? Ще обеся хиляди души. Какво ще направя като богат? Ще изнасиля 100 - 200 души [за пари] и ще отида като грешник на онзи свят. Ако прекарам пет минути в Божията Любов, ще туря брата си на моето легло в стаята ми. Той ще стане свеж, бодър и като ме види, ще каже: „Вярвам, Господи, в Сърцето Ти, в Ръцете Ти, в Любовта Ти, защото Ти с делата Си го доказваш“. (94/стр. 237)
…Има Красота, Знание и Сила, които никога не отпадат. Те са съществени и неизменни… Знание, Сила и Красота, които се проявяват в Любовта, са съществени. (9/стр. 41)
Младост и старост, проявени в Любовта, са съществени. Когато младостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на Любовта; когато старостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на Мъдростта. (9/стр. 41, 42)
По-добре е човек да развива Божествената Любов в себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е човек да усилва Разумността си, отколкото физическата сила. (68/стр. 229)
…Светският човек ще тури на гърба си един камък, 100 килограма тежък, и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще тури на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с Разумността и Знанието си. Чий товар е по-ценен? (87/стр. 334)
Какво нещо е бялата лъжа? Бялата лъжа е: ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа… Казвам: „Хубава ли беше водата?“. Той се смее. Аз ценя водата повече от млякото… Водата е по-скъпа от млякото. Ти без мляко може цяла година да минеш, но без вода 40 дена ще изсъхнеш. Той мисли в ума си, че млякото е по-скъпо. Водата е изобилно; тя, водата, е, която струва. Без мляко цяла година можеш, но без вода един месец не можеш. Казвам: Ние не оценяваме същественото. Там е лъжата. (5/стр. 342)
Та казвам: Ние считаме, че парите са повече от ума. Същественото е умът. Без ум нищо не струва. Парите струват, когато умът е там. Мисълта е по-важна, отколкото парите. Когато мислиш, че парите всичко вършат, то е лъжа. (5/стр. 342)
Казвам: Парите са второстепенно нещо. Първото нещо е да имате един светъл ум. [Второто нещо е да имате едно добро сърце.] Третото нещо е да имате една благородна обхода в себе си. (5/стр. 385)
Днес златото е ценност, за която хората се убиват. Обаче за предпочитане е животът на един човек, отколкото десет торби, пълни със злато. (2/стр. 132)
Днес брат брата убива за един метър земя. За предпочитане е Любовта на брата ти, отколкото хиляди декари земя. Велико благо е да имаш Любовта на един човек! (2/стр. 132)
В древността живели двама адепти, които имали големи постижения. Един ден те решили всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?
Какви са постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: „Ние се нуждаем от пари, от злато. Злато, злато искаме ние!“. Този стремеж отживя времето си. Днес всички хора търсят науката на втория адепт да сгрухват човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага. (2/стр. 186)
Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е Любов… В Любовта съществува една връзка, която човек, като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с Любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни; полезни са, но не са същински, не са Реални. Следователно ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък Реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го. (5/стр. 391)
…Вие се нахраните и мислите, че сте се наяли. Не се минат 4 - 5 часа, пак ви се яде. Като се нахраните, казвате, че вече не ви се яде, не ви трябва никаква храна. След 4 - 5 часа веднага се заражда желание да се храните. Такова хранене не е хранене… Под думата Любов ние разбираме съществената храна за живота. (5/стр. 422)
Някоя мома не може да слуша за Любовта, понеже тя е заета толкоз със своята красота - тя иска да чуе, че е красива… Той, горкият, се мъчи да се покаже, че я обича. Тя не се интересува, че я обича; тя иска да знае седи ли тя като красавица в неговия ум. Може ли да си обясните това? (5/стр. 388, 389)
…Господ… Направил те грозен, не си красив, но ти дал хубаво сърце, хубав ум. Отвън не си красив, но вътре ти си доволен от себе си. Кое е по-хубаво сега?… Аз бих предпочел отвътре да съм доволен. (5/стр. 377)
Кое е по-хубаво - да бъдеш цар или да бъдеш запознат с Любовта, да говориш на нейния език и тя да те слуша? Знаете колко е красиво да те слуша Природата! (64/стр. 172)
У всяка майка има лъжливата идея, че като й се роди син, той трябва да бъде най-ученият, най-силният, най-знатният човек. Не, всяка майка трябва да пожелае щото нейният син да бъде най-благородният, най-великодушният, най-мъдрият, да се застъпва за каузата на страдущите, на хората без пари в света. Туй е, което идейната майка трябва да желае. (1/лек. 30: стр. 15)
Ти, като направиш едно Добро дело, седиш по-горе от един съдия, по-горе от един професор, по-горе от един владика, по-горе от един княз, по-горе от един цар, по-горе от един светия. Ти в дадения случай, като слугуваш на Бога, си по-горе от всички… (19/стр. 185)
…Ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо! Най-скромният работник да си в Царството Божие, струва 10 пъти, 100 пъти, 100 000 пъти повече, отколкото да си цар в царството на Земята. (48/стр. 93)
Други пък се интересуват, като заминат за другия свят, къде ще бъдат: в Царството Божие или ще останат пак на Земята. И това не е тяхна работа. Работата, която човек всеки ден трябва да свърши, е по-важна от всички останали въпроси. Човек трябва да се спира на ценното в живота си и да се стреми да го реализира. (44/стр. 112, 113)
Следователно, и когато мислите, и когато чувствате, и когато действате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, т.е. онова, което е пряка ваша работа, което има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Вие сте, за пример, син на богат, добър, способен баща. Седите у дома си и мислите: „Обича ли ме баща ми, или не? Ще ми остави ли наследство след смъртта си и колко голямо ще бъде това наследство? Дали братята и сестрите ми няма да вземат по-голям дял от моя?“. Всички тия въпроси, които занимават вашия ум, ни най-малко не се отнасят до вас. Това е работа на вашия баща. За вас обаче това е голям товар, който сте се нагърбили да пренесете. Този товар не ви е потребен… Вземете от този товар най-ценното - възможностите за деня - и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите. (44/стр. 113, 114)
Представете си, че някой ви предложи три подаръка, от които да си изберете един: две кила злато, две кила барут и две кила жито. Кой от трите подаръка ще изберете? При сегашните условия на живота златото е най-ценно. Казвате: „Щом имам злато, всичко мога да си купя с него“. Обаче, ако сте военен, намирате се на фронта и нямате барут, ще изберете барута. С него ще свършите много работа. Едва ли ще се намери някой да иска жито, защото днес то е достъпно за всички. Какво ще ви даде златото? Условия за работа. Със златото може да въртите търговия, да си купите къщи, ниви, лозя, да отидете в странство да учите. Какво ще направите с барута? С него може да разбивате скали, да търсите скъпоценни камъни, да се сражавате. Като се свърши барутът, какво ще правите? Две кила барут лесно се изразходват. Какво ще направите с житото? Може да го сварите, може да си направите хляб, баница или да го посеете. В последния случай ще имате най-добър резултат. С кой подарък може да станете най-богат - със златото, с барута или с житото? Според мене житото ще ви донесе най-голямо богатство, защото постоянно се увеличава. (58/стр. 306, 307)
Представете си, че вие сте в някоя пустиня, дето прекарвате 40-дневен пост като Христа. В това време идват при вас двама души, които ви носят по един подарък. Първият от тях ви носи един скъпоценен камък, голям като камилско яйце, а вторият носи половин кило картофи. В дадения случай кой от двата подаръка ще предпочетете? Ако сте в града, скъпоценният камък е за предпочитане пред картофите. Щом сте в пустинята, дето прекарвате такъв дълъг пост, картофите са за предпочитане. От вас зависи сега кой от двата подаръка ще предпочетете. Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: Страданията не са нищо друго освен скъпоценния камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости. (80/стр. 40, 41)
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще предпочетете, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък една дървена лодка за двама души или един тон злато? Когато ви гонят, т.е. преследват, и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще предпочетете лодката… И тъй, когато се намирате пред голяма опасност, лодката е за предпочитане пред торбата със златото. Защо? Защото животът е по-голямо благо от златото. (81/стр. 103, 113)
Освободеност от желание да те оценяват
Онзи, който е наистина умен и добър човек, той сам съзнава това и не се нуждае от преценката на хората. Като знае какво богатство носи в себе си, той е готов да се скрие някъде от погледите на хората - никой нищо да не говори за него. (37/стр. 180)
…Ако аз съм поет, ще пиша поезия само за себе си, за света няма да пиша. Най-първо ще кажа: „Аз пиша поезия за себе си, аз ще я чета“. Защо? Защото не мога да намеря по-добро лице от мен, което да пише за мене. Само аз мога да пиша за себе си, само аз мога да чета и да оценя своята поезия. (31/лек. 6: стр. 24)
Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш… Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза както за теб, така и за околните. (80/стр. 42)
Някой пита: „Ще ми бъде ли работата успешна? Ще успея ли в живота си?“. Всеки човек най-първо сам трябва да оцени това, което твори. Ако певецът като пее и се вслушва, че му е приятно, като пее, и хората ще го оценят. Ако сам себе си не слуша и не оценява, а очаква другите да го оценят, той е на погрешен път. И когато направиш хляб, замесиш и го опечеш, ти ще го вкусиш, ще го опиташ. И ако го харесаш, тогаз и другите ще го харесат. А пък ти не си го опитал и очакваш другите да го харесат. (71/стр. 60, 61)
…Човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. (69/стр. 177)
Да се оценява човек правилно, това значи нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. (69/стр. 177, 178)
Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: „Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик?“. Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно. (62/стр. 304, 305)
Мнозина очакват похвалите на хората… Те не знаят колко скъпо струва една похвала! Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви. Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля - без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Йова: „Обърнахте ли внимание на Моя верен раб Йова?“. Това беше достатъчно, за да го сполетят големите страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват. (53/стр. 291)
Казвам: Аз не се интересувам как ти приемаш моята Любов. Ако я оценяваш, ти се ползваш от нея; ако не я оценяваш, ти губиш. Ако ме обичаш, ти се ползваш; ако не ме обичаш, ти губиш. Ако аз оценявам Любовта ти, аз печеля. (5/стр. 229)
Вие казвате: „Дали моята Любов е намясто?“. Всяка проявена Любов е намясто. Ако този, когото любиш, не оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. За пример тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята Любов“. Не, има още 9999 дръвчета, покрай които като мине твоята Любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. (23/лек. 3: стр. 20)
Казвате: „Моята Любов никой не я оценява“. Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, Аз се радвам, че ти прояви своята Любов“. (23/лек. 3: стр. 20)
Вие казвате: „Доброто не се цени“. Има Един, Който го цени. Най-малкото потайно Добро, което човек направи, Бог го цени. Той го записва в Книгата на живота. (19/стр. 272)
Бог те гледа и оценява всичките ти постъпки. И на всеки човек раздава това, което трябва. (20/стр. 14)
Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас. Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. (16/стр. 6, 7)
Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш как да изпълниш Божията Воля. „Ще оценят ли моята работа?“ Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. (62/стр. 304)
Свещено пазене на нещата
Съблюдавай следните четири неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. (7/стр. 276)
…Дойдете ли до истинския живот, вие трябва да бъдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух. В това отношение човек трябва да пази здравето си като рядка скъпоценност. (68/стр. 68)
…Когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа. Тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот. Щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива. (56/стр. 156)
Божествените мисли, чувства и постъпки не са нищо друго освен огърлицата на човешката душа, украсена със скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивите мисли, чувства и постъпки като огърлица на вашата душа. Те са дар от Бога. Пазете свещено тази огърлица. (9/стр. 228)
Първата Любов, първата светла мисъл, която иде от Бога, пази я! Най-скъпоценната мисъл е тя. Тя е дар от Бога. Първото чувство, то е един голям дар от Бога. Пази го! Първата постъпка е голям дар от Бога. Пази я! (20/стр. 10)
Търсете същественото, Вечното в живота. Търсете Любовта и като я намерите, бъдете внимателни да не я изгубите. (9/стр. 91)
Какво представя Любовта? Любовта е дъщеря на Бога - дева на живота. Който се е домогнал до тази дева, той трябва да я пази като зеницата на окото си. Злоупотреби ли с нея, тя взима всичките си пособия и си заминава. (2/стр. 50)
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие“. Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас - живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т.е. да се запази животът. (34/стр. 340)
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. (69/стр. 165)
Всички хора пазят живота си. Те разбират, че най-ценното нещо, което им е дадено, е животът. Обаче той може да се запази само с Доброто и Правдата. (6/стр. 243, 244)
Задачата на човека се заключава именно в това да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. (9/стр. 219)
Казва се за нещо: „Пази го като очите си!“. Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот. (9/стр. 219, 220)
Каквото тяло ви е дал Бог, бъдете благодарни, понеже без него не можете да живеете. По-добро тяло от сегашното не можете да имате. Не искайте друго тяло! Бъдете благодарни от тялото си и го пазете хубаво… (93/стр. 36)
…Тоя Ангел иска да ви научи да пазите всичко, което Бог ви е дал. Пазете мозъка, дробовете и стомаха си! (67/стр. 235)
Пазете носа си… Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени като велико благо на живота. Докато носът ти е в изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Щом се наруши нещо в него, и Бог престава да говори. (57/стр. 238)
Ето, Бог ни обича и ни дава само такива неща, които и ние обичаме и които са за наше добро. Той ни е дал тяло, сърце, ум - неща, които ние разбираме, ценим и можем да използваме като пособия за развиването на нашата душа. Като знае цената на това, което Бог му е дал, човек трябва да държи в изправност своето тяло, своето сърце и своя ум. (47/стр. 95)
Благодарете за красивия ум и за красивото сърце, които ви са дадени. Те са инструменти, които трябва да пазите… (86/стр. 281)
…Има нещо, което ти обичаш и го пазиш. Тя, Божествената Любов, пази нещата! (7/стр. 48)
При Божествената Любов… Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. (53/стр. 212)
…Като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази. Това наричам аз Любов, това наричам Обич. (85/стр. 12, 13)
Онова, красивото, което Бог е създал, трябва да се пази. Мислиш ли, че мене ми е приятно, когато едно дете развали едно цвете или цапа една книга, или взема една книга и я раздере? Хубавите неща трябва да се пазят! (19/стр. 269)
Представете си, че имате една тетрадка с чисти бели листа, подвързана със скъпа здрава подвързия. Вие пазите тетрадката си в голяма чистота и я давате само на приятелите си всеки от тях да напише нещо хубаво в нея. От време на време четете написаното и го споделяте само с онези близки, които могат да го разберат и оценят. Можете ли да оставите тетрадката си на разположение на децата? Ако намерят тетрадката ви, те ще започнат да драскат, да пишат кукички и лулички и в скоро време ще я изцапат. Като знаете това, казвам: Не отваряйте ума и сърцето си пред онези, които не разбират и не ценят това, което вашите Разумни и Напреднали Братя са писали в тях. (6/стр. 234)
…Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. (87/стр. 393)
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“ …Под думата покрив се разбира да имаш някой да ти помага, да те защищава, да се подслониш под неговото крило. Псалмопевецът искал да предаде идеята, че човек трябва да уповава на Бога като на Вечен Неизменен Принцип и да Го пази свято в душата си… (6/стр. 233)
…И ако Господ тъй ми говори, аз казвам: „Тъй, Господи, тъй да бъде“. И вие ще кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля“. Аз казвам: „Когато си ми говорил…, тъй и Твоето Име ще бъде едно Съкровение в сърцето ми - най-святото, най-ценното то ще бъде“. Искам всички да имате Божието Име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре - и тогава ще дойде тази сила, и ще бъдете силни, и животът ви ще придобие светлина, и ще започнете да разбирате Новата наука на Окултизма, по друг начин да разбирате… (3/стр. 152, 153)
Отплата за нещата
Не е достатъчно само да се ползвате от благата на Природата, но трябва да й благодарите по някакъв начин. Как ще й благодарите? Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини. Нищо не се дава даром. …Отправяйте всеки ден по една добра мисъл към Природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове. (78/стр. 142)
Няма благо в света, което човек получава даром. Когато бирникът на Природата дойде при вас с разписка да платите за благата, от които сте се ползвали, вие трябва да благодарите, да кажете как сте използвали това благо и да му дадете един от изработените плодове. (8/стр. 197)
Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага. (8/стр. 197)
Разболееш се - търсиш обикновен начин за лекуване, търсиш един лекар и това е правилно, не е лошо. Но там трябва да платиш на лекаря за неговата визита, после ще платиш и за церовете; ще платиш и за онази, която те гледа - някоя милосърдна сестра, ще й платиш. А в Божественото за нищо няма да платиш. Но и там ще платиш. Там ще дадеш благодарност, хвала на Бога, че ти помогнал. (7/стр. 105)
Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. Какво представляват глобите? Страдания. Следователно, който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. (8/стр. 197)
…Човек трябва да отдели поне един час от времето си за Великото в света и да отправи към Него благодарността си за всичко, което е получил и всеки момент получава. Ако рекат да пожертват един час от времето си, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути. В бъдеще обаче те ще съзнаят необходимостта от това и ще жертват повече време. (63/стр. 281)
Ето, като е направил връзка с човека, Бог му е дал най-ценното - живота. С какво ще отговори човек срещу това, което е получил от Бога? (2/стр. 13)
Аз гледам как Бог мисли за всички и как е пожертвал всичко. Пък аз, като човек, по някой път питам: Какво съм направил? (7/стр. 18)
Питам: Какво сте направили за Господа? Той ви е дал отличен ум, отлично сърце. Той ви е дал добри условия, въвел ви е в безграничен свят, в безгранични условия и възможности. (65/стр. 78)
…Бог е работил заради вас. Бог е работил за вашия ум, сърце, за създаването на вашето тяло. И срамота е от наша страна, ако ние не Му се отблагодарим за всичко, което Той е направил, за хилядите благословения, които Той ни е дал през миналите векове. И сега трябва да Му се отблагодарим за доброто, което ни е дал. Да имаме признателност. (20/стр. 161)
Бог е дал хляба даром, водата даром, въздуха даром, светлината даром и живота даром. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е да живеем добре. Това се изисква навсякъде. И добрият живот не може да се постигне по никой начин освен с Любов към Бога! (18/стр. 121)
Единственото Същество в света, Което ни обича, това е Бог и Той никога не ни е запитвал: „Ти обичаш ли Ме?“. Той седи, наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание да се спрем и да кажем: „Аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази Безпределна Любов, с която всякога са ме ограждали“. (1/лек. 3: стр. 29)
Аз не казвам на вас, казвам на себе си: Господ, Който ми е дал толкова благословения, с какво трябва да Му се отплатя? (27/стр. 485)
Господ направил света заради мене. Той живее заради мене и аз живея заради Него. Той работи заради мене и аз работя заради Него. (5/стр. 271)
Аз съм дошъл на Земята да възлюбя Онзи, Който ме е създал, и да се интересувам от това, което е направил. Той ме обича и аз ще Го обичам. Той се интересува от мене и аз се интересувам от Него. Той е вложил в моя ум и в моето сърце част от Своя капитал и аз трябва да благодаря, разумно да го използвам. (2/стр. 405)
Бог ви е надарил с отлично тяло, със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и вие сте длъжни да запазите тия качества. Бог ви е надарил още с мощен дух, с велика душа, в замяна на което вие трябва доброволно, от Любов да изпълните Неговата Воля. (46/стр. 59)
И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от Любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата Любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия - да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата Воля. (74/стр. 246)
Някой казва: „Не съм плащал нищо за Слънцето, което ме е гряло, на вятъра, който духа, на водата, която тече - нищо не съм плащал“… Хиляди блага има, за които Господ и дума не прави. Та казвам: Тогава решавам да живея по Любов. Толкоз голяма Любов Бог има, ще изпълня Волята Му. (88/стр. 166)
От всички сега се изисква… да облечете дрехата на Служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. (87/стр. 35)
…Вземете нов тефтер и пишете всеки ден: „Днес Слънцето изгря много хубаво. Днес аз, жена ми и децата ми се нахранихме отлично - весели и разположени сме. Слава Богу, днес ни дойде най-голямото благословение. Досега Бог ни е благославял, от сега нататък ние ще Го благославяме. Ще служим на Господа с нашия ум, с нашето сърце, с нашата душа и с нашия дух, както Той иска. Ще служим на Господа с всичко, което Той ни е дал“. (86/стр. 237)
Всеки един от вас да каже: „Господи, благодаря Ти, че си ми дал един отличен ум, че си ми дал светлина. Благодаря Ти, че си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята Любов. С тази Любов аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил“. (20/стр. 202, 203)
И ще бъдем готови сега, още днес, всички да изнесем Великото Дело, да проповядваме за този Велик Жив Господ, Който е направил Вселената заради нас, и от благодарност да покажем, че както Той се жертва за нас, така и ние сме готови да се жертваме заради Него! И този Велик Господ, този Учител, ще дойде за всеки едного от нас. (95/лек. 30: стр. 36)