Забраненото Дърво беше създадено заедно с Адам
Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъплението, което е извършил. Тя е сълзата на Милосърдието. Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при Мене“. Оттук започва Истинската култура. (18/стр. 156)
През Първата култура е живял само мъжът, тогава жената не е съществувала… Няма да се впущам в подробности, но казвам, че тая култура може да се счита като една от забележителните култури на света. Тя е култура без страдание. Човекът е бил свързан с Бога. Другар му е бил Бог. В тая дружба човек придобил големи знания, но станал ленив. (18/стр. 156-157)
Леността заставила първия човек да търси другар да му помага. Той пожелал да му даде Бог един другар. Желанието му било задоволено, Бог му пратил другарка - жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама: намерила, че е стар, и си потърсила млад другар. Тя намерила такъв в лицето на змията - черния адепт. От тоя момент започва Втората култура - на познаване на доброто и на злото. (18/стр. 157)
Сега иде Новата култура в света, която ще съедини двата Принципа - на мисълта и на живота. Тя е културата на Милосърдието, или културата на Любовта. Първата култура е била на Мъдростта, втората - на Правдата, а третата ще е културата на Любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло. (18/стр. 157)
Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка - познаване на доброто и злото… Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. (74/стр. 211)
Сега поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото - долу. (74/стр. 212)
Когато човек добива знание, той трябва да се отнася към него със Свещен трепет. Първите хора ги изпъдиха из Рая, понеже искаха по лесен път да придобият знания… Затова Ева вкуси от забранения плод и даде от него на Адам. Но видя тя после, че тази работа не излезе така лесна. Очите им се отвориха и те видяха страшни работи. (24/стр. 553)
След като хапнаха от забранения плод, Адам и Ева се скриха от Лицето на Господа. Но Бог се яви в Рая и ги извика… Бог ги извика веднъж, дваж, три пъти, но никой от тях не излезе. Най-после Бог разтърси Рая. Това не се споменава никъде в Писанието. Адам никога не беше изпитвал подобно разтърсване. Той веднага излезе пред Господа. (24/стр. 554)
Има един Свещен страх в света. Той трябва да съществува. Но този Свещен страх слабо се проявявал. Един Свещен страх - един Свещен трепет го наричам, той е на място. (127/стр. 651)
Както виждате, Адам се боеше да излезе пред Господа. Значи, Свещеният страх дойде у тях, но те не го разбраха. И трябваше Господ дълго време да ги изпитва, за да извади налице Истината. (24/стр. 554)
Ами заразяват се хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуща… И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от Рая. (158/стр. 79)
Ако си на Божествения параход, не ти трябва бяла лъжа. Но ако параходът е потънал, хвани се за една бяла лъжа, тя ще те спаси. Някой път лъжата те спасява, но само когато параходът е разрушен. На здравия параход няма лъжи. (158/стр. 81)
Хубаво е да се влюбиш в една дъска, когато се е обърнал параходът, че няма къде да се хванеш, ще се хванеш за дъската; трябва да се влюби човек… Щом параходът е потънал, влюбването е на място. Но щом параходът не е потънал и ти се разхождаш на парахода отгоре - Любов ти трябва. (158/стр. 81)
Само един начин има, по който може да подкупим този Ангел, който пази Дървото на Живота - с Любовта. (158/стр. 82)
Господ чакаше първите хора при Дървото на Живота, а те бяха при Дървото за Познаване на доброто и злото, за което Господ каза на човека: „От това Дърво няма да ядеш!“. И целия ден ги чакаше при Дървото на Живота. (26/стр. 125)
В окултен смисъл под думата Дърво се разбира: цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията… Змията пък представлява друга култура - култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните. (63/стр. 44)
Раят бе нареден от по-възвишени Същества. Всяко Дърво в Рая беше създадено от определена категория Същества, които го създадоха в процеса на своето развитие. И всяко Дърво означаваше една област на Живота. Едни Същества, които изведоха от своя свят Дървото за Познание на доброто и злото, го поставиха в Рая и сложиха знак „Никой да не го пипа“. На всички Дървета имаше указания… Но понеже Адам не знаеше езика, той не знаеше, че има указания. (106/стр. 58)
В първата глава на Битието се казва, че Бог е създал човека по образ и подобие Свое. Някои са изучили законите за придобиване на Вечния Живот и са минали напред - а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. (60/стр. 34)
Адам е сгрешил още преди създаването на Ева. Че ядоха от забранения плод, това беше само повод да излезе грехът навън… Още преди създаването на Ева, Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога. Затова, като му забраниха да яде от Дървото за Познаване на доброто и на злото, той използва случая да се отдели от своя Баща, да стане самостоятелен и каза: „Нали аз съм обработвал това Дърво? Нямам ли право да вкуся от него?“. (86/стр. 332)
Дървото за Познаване на доброто и злото беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и Дървото. (49/стр. 248)
И от времето на Адам досега хората се хранят от плодовете на Дървото за Познаване на доброто и злото… Хората не са доволни от плодовете на Дървото, с което се хранят. Те не са доволни и от любовта си. (138/стр. 121-122)
Енергията, която минава през Дървото за Познаване на доброто и злото, е неестествена за човека, вследствие на което събужда в него лоши разположения и наклонности. Затова е било забранено още на първия човек да яде от плодовете на това Дърво. (138/стр. 50)
Бог разправил на Ева, че плодовете на Забраненото Дърво, на това Растение, съдържат толкова голяма отрова, че няма организъм на Земята, който да може да погълне тази отрова и да не умре… Но Ева гледала този, хубавия плод и си казвала: „Как е възможно този, хубавият плод да съдържа качества да разрушава?“. Нямала опитност. (102/стр. 218)
И ядоха Адам и Ева от Забраненото Дърво. И какво стана с тях? Изгубиха онзи Първоначален Живот. И оттам насетне смъртта влезе в живота. Отрицателните сили си пробиха път в човешкото естество и всички хора, които дойдоха след тях, не можаха да направят бент да спрат това пропукване. И досега не е спряно. (102/стр. 220)
Сега аз искам да ви наведа до онази, истинската мисъл: никога не се занимавайте със сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се със сили, на които познавате закона… Защото, като разберете Божествения закон, Бог веднага ще извърши туй, което искате, понеже законът е в съгласие с Неговата Воля. (102/стр. 220, 221)
Бог Сам е Закон. Бъдете винаги в Съгласие с Него и ще видите как вашият живот ще се измени, ще се изправи. Ако хората биха разбирали днес този Велик Закон, животът им моментално би се изменил. Но по-добре е, че не го разбират. (107/стр. 346)
В разбирането трябва да има съответстваща Любов. Светът не може да има едно правилно разбиране, преди Любовта да е предшествала разбирането. Любовта седи по-напред, по-високо от всякакво разбиране. Любовта предшества Разумността. (107/стр. 346)
И с издаването на онази заповед да не яде човек от Дървото на Познанието на доброто и злото, Бог искаше да въведе човека в едно Ново знание, но се яви един контраст по отношение на това знание. (25/стр. 621)
Адам направи грешка, като остави Ева да скита сама из Рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из Рая и да се върти около Дървото за Познаване на доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. (63/стр. 222)
Казва Бог: „Ако бяхте отишли двамата до Забраненото Дърво, нямаше да сгрешите“. А Ева отиде сама и се поддаде на думите на змията. (109/стр. 362)
При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото Дърво се приближава Адам и неговата възлюбена трябва да бъде при него - двамата заедно да разрешат въпроса. (63/стр. 223)
При всяка работа, при всяко изпитание умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. (63/стр. 222)
Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край Дървото на Живота. Там стои Христос и като мине първата жена край това Дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“. (97/стр. 25)
И Адам ще се постави днес пред Дървото на Живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама да му даде един добър съвет. Иначе и Адам ще направи погрешка като Ева и тогава ще отидат още 8000 години на изпитания и страдания. (63/стр. 223)
Време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът - това е Възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят. Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си. (63/стр. 224)
Доброто и злото бяха в Дървото на Живота
Любовта и Мъдростта се съединяват, за да ни създадат. (6/стр. 102)
Двойствеността в човека - двете очи, уши, ноздри, двете половини на мозъка показват това именно, че едното от тях е за мъжа, т.е. за ума, а другото - за жената, т.е. за сърцето. (19/стр. 200)
Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред: мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно - работи. (142/стр. 305)
А жената е онзи полюс, в който се събира нужната енергия за оплодяване, за обработване. Ето защо сърцето трябва да бъде всякога топло, а умът - енергичен, за да не се поддава на никакви съблазни и лъжи. (19/стр. 200)
Мъжът е едно Дърво - Дървото на Живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом Дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. (142/стр. 305-306)
Първата кражба е направена от първата жена… Някои хора обличат тази кражба в мека форма - казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне. Нищо повече. (24/стр. 332)
А като Адам видя, че Ева е припечелила нещо, и той пожела да вземе от този плод. И той - като нея, Адам пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? (24/стр. 332-333)
Човек, който люби Бога, не може да краде - не може да крадеш от Този, Когото обичаш. (24/стр. 333)
Самото Дърво, като Едно, не се краде. Щом Дървото роди плода, вече на плода има кражба. (142/стр. 306)
Доброто и злото бяха в Дървото на Живота - то е целият човек. Но когато човек служи на злото, смъртта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любов. (75/стр. 243)
Отровните неща в света са онези, които не са организирани. Доброто в света е организирано… Но и в доброто има възможности смъртта да се яви. (75/стр. 243)
Доброто и злото живеят заедно. Ако постъпваш според законите на злото, смъртта иде. Ако постъпваш според законите на доброто, смъртта пак влиза. (75/стр. 243)
Само щом служиш на Божествената Любов, ти си извън Дървото за Познание на доброто и злото. В тебе тогава ще влезе онзи Живот, който изключва смъртта. Любовта изключва вече смъртта. (75/стр. 243)
Всичките хора, миналото, представят човешките народи. Бъдещето представя Възвишените Същества, Духовете. Настоящето - това е Бог. Тъй както сега живеете, то е Бог. Вие в Бога живеете. (114/стр. 433)
Сега ние се намираме в навечерието на една Божествена Година, на която началото и краят се връзват и развързват, и всякога остават в едно и също положение… Това ви се вижда невъзможно, но то е много естествено. (52/стр. 288-289)
Ще имате предвид следното: на Земята човек не може да знае коя е истинската радост и коя е истинската скръб. Скръбта и радостта съставляват едно Цяло… Всички Велики Същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. (15/стр. 320-321)
Силата на човека се определя от два момента: от голямата скръб и от голямата радост. Ако не може да издържи тия два момента в живота си, човек е слаб. (52/стр. 148)
Казвам: Спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания. (154/стр. 239)
В човешкия ум, в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на Дървото на Живота, каквито и бури да се явят. (105/стр. 118)
Изчистете ума, сърцето и тялото си, за да не измъчвате Бога в себе си. Ще се запитате: „Нима още не сме чисти? Нима още не сме добри?“. И чисти сте, и добри сте, но още не сте се освободили от Дървото за Познаване на доброто и злото. Вие не сте още от ония хора, които са готови да вършат всичко от Любов. (50/стр. 578)
Когато Бог ме обича, аз трябва да възприема Неговата Любов и да пазя тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазя свещено, е връзката на Любовта. (159/стр. 319-320)
Щом се прекъсне връзката на Любовта, ти тогава постоянно почваш да се смаляваш. И щом се смалиш, няма изход отникъде - ти умираш един ден от смъртта. И ние умираме, понеже прекъсваме връзката с Бога. (159/стр. 319)
Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания. (159/стр. 326)
Няма да ядеш от Дървото на доброто и злото - значи, няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от Дървото на Живота, тоест яж от Дървото на Истината. (159/стр. 323)
Истината - това е Проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят. (17/стр. 212)
Днес Христос поставя на всинца ни въпрос: „С нас или против нас?“… Неутралност сега няма. Има голямо състезание в света - всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна, и ще се реши един велик въпрос. (17/стр. 372)
Днес всички се питат кога ще се свърши войната. Войната няма да се свърши никога. Защо? Защото причината за войната е в самия човек. Докато злото е господар на човека, той постоянно ще воюва. (109/стр. 361)
Сега Христос показа на човечеството Пътя, по който може да се освободи от последствията на непослушанието - от злото в света. (50/стр. 577)
Всичко ниско, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е свързано с познаване на доброто и на злото. Външно Забраненото Дърво е облечено с красиви дрехи, а плодовете му са позлатени, на слънце светят. Така позлатени са плодовете - безлюбието минава за любов, а злото минава за добро. (50/стр. 577)
Но сега виждаме, че има нещо, което светът не може да ни даде. Ние имаме желание да се върнем в Рая. Кое е Раят? Кое е онова, което Раят може да ни даде? Туй, което Любовта може да ни даде, ничия друга сила не е в състояние да ни даде. Другите сили може да ни дадат от нея. (129/стр. 272)
Всичко от Любовта е излязло. Безгранична е Любовта. Няма нещо в света, което е излязло извън Любовта. Изопачените работи в света, които съществуват - то е неразбраната любов в света, в която се учим. (129/стр. 271)
Новият живот е да премахнем всичките препятствия, които спъват проявленията на Божията Любов. (129/стр. 271-272)
Всяка лоша мисъл е преграда за Любовта. Всяко лошо чувство е преграда за Любовта. Всяка лоша постъпка е преграда за Любовта. Ние сами туряме тия прегради и страдаме. (129/стр. 271)
Казвам: Само онзи човек има условия да се развива, който се повдига от своите мисли, чувства и постъпки. (52/стр. 290)
Когато дойде на Земята, Иисус взе формата на човек, за да ни покаже, че Любовта ражда хората. (6/стр. 102)
Сега вие ще ме попитате: „Ами ние, които вярваме в Бога, какво ни очаква?“. Казвам ви: Очаква ви горчивата чаша. Каквото е последвало Христа, това и вас ще последва. Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша и не Го отмина, мислите ли, че за вас ще има изключение? Няма да има изключение. (42/стр. 215)
Но щом дойдат скърбите и страданията, това показва, че ти заслужаваш живота повече, отколкото преди да бяха дошли, отколкото преди да беше ги опитал. По-добре е да бъдеш на слънчевата светлина, но със страдания, отколкото да си без страдания, но на тъмно. Защо ти е здраве на тъмно, без светлина? (42/стр. 223)
Ако Христос не бе пил горчивата чаша, какво благо би добило човечеството? В тази чаша бе пак Божествената Любов и страданията на тази Любов не бяха нищо друго, освен че листът на тази чаша окапа и сее пак Плода на Живота… И когато дойде горчивата чаша за нас, това показва, че ние ще трябва да цъфнем, да завържем. (10/стр. 28)
Човек представя Дървото на Живота. Това Дърво вечно расте, вечно се развива, но то дава само 12 плода. От неговите листа се лекуват всички болести. Следователно култивирайте в себе си Дървото на Живота. Листата на това Дърво са човешките мисли, чувства и постъпки. Чрез тях става дишането. Без тези листа Дървото на Живота не може да функционира. Без тези листа неговите клонища, неговите корени също така не могат да функционират. (107/стр. 345-346)
Та първото нещо: Станете господари на вашите мисли - не изведнъж, но постепенно. Станете господари на вашите чувства - не изведнъж, но постепенно… Можете да имате на ден хиляди подхлъзвания, това да не ви безпокои. Не съжалявайте за нищо, защото това, което сте искали да постигнете, а не сте могли, други са го постигали. Един ден и вие ще притежавате това, което другите са постигнали. (107/стр. 346)
Свързани са хората. Всички съставляват едно Цяло. Трябва да имате ясна представа за това. Всички клонища и листа на едно Дърво, доколкото са свързани, черпят сокове от Дървото и са Живи. (26/стр. 195)
Последствията на непослушанието
Днес всички хора трябва да влязат като ученици във Великата Школа на Живота, т.е. в Школата на Царството Божие. Никой не се приема за ученик на тази Школа без изпит. За жената изпитът е един, а за мъжа - друг. Жената ще бъде прекарана пак през Дървото за Познаване на доброто и злото и ако си позволи само да погледне към него, тя пропада… Мъжът пък ще бъде поставен на изпит върху въпроса за жертвоприношението. (138/стр. 50)
Жената трябва да мине и замине край Дървото за Познаване на доброто и злото, без да пожелае да го види… Тя трябва да прояви послушание, като минава покрай това Дърво - да помни думите, казани й от Господа, и да не се съблазнява от красивите му плодове. (138/стр. 50-51)
Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. Но за това се изисква послушание. (168/стр. 70)
И Адам, преди да влезе в Райската градина, беше едно обикновено животно, но Бог го срещна, извади го от лошите условия, постави го в Рая да управлява животните, да им бъде господар. Едно се искаше от Адама - послушание и разумност. За да запази новите условия, Адам трябваше да изпълни това, което се искаше от него. (50/стр. 29)
Всеки човек, който иска да се върне в Рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адама: да не яде от плодовете на Дървото за Познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само че няма да се върне в Рая, но той ще изгуби и сегашните условия. (50/стр. 29)
Всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. (168/стр. 70)
Вас ви е страх да не изгаснете. Човек изгасва само при едно условие - при Дървото за Познаване на доброто и злото. Там се прекъсва връзката между човека и Бога и там е всичкото зло… Щом прекъснеш връзката с Бога, ти влизаш в друг свят. Светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение. (159/стр. 319)
Някой ял от Забраненото Дърво и ме пита какво да прави да се освободи от последствията му. От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да приемеш страданията разумно, да ги понесеш геройски, за да се пречистиш. Щом се пречистиш и обновиш, Любовта отново ще дойде. (50/стр. 577)
Ако Любовта те посети, без да си се изчистил, ти не можеш да се освободиш от злото. И в края на краищата пак ще изгубиш Любовта. (50/стр. 577)
Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко, което имате в себе си, ще ви се вземе. Нищо няма да остане от него. (42/стр. 215)
Без страдания няма Възкресение. Ще кажете, че за Бога всичко е възможно. И за човека всичко е възможно, докато не е ял от плодовете на Забраненото Дърво. Щом яде, той непременно трябва да мине през страданията и през смъртта. (50/стр. 577)
Сега ако умираме, е лошо. Но ако не умираме, е два пъти по-лошо. (127/стр. 650)
Любовта в Рая е Дървото на Живота, от което Бог забрани на хората да ядат. Ако хората ядат и нямат Любов, те ще направят по-голяма пакост, отколкото сега вършат. (129/стр. 272)
Злото в света е допуснато, за да стане явна Любовта… Защото най-първо хората ядоха от Дървото на Живота и не знаеха какво нещо е Любовта. (82/стр. 73)
Едно неразбиране на Любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. (103/стр. 306)
Ако вятърът е откъснал ябълка от Дървото, това показва, че червей е имало в нея. (52/стр. 147)
Плодът пада долу - вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра; глухи сте малко. (105/стр. 118)
Всякой един от вас има по един червей и този червей е, който искам да отстраним. (51/стр. 61)
Човек представя плод, който зрее на Дървото на Живота. Ако върви в Правия път, …човек няма да пада на Земята. Когато узрее, сам ще слезе или ще отиде в ръката на своя Създател и Господар. (52/стр. 147)
Когато Бог забрани на първите човеци в Рая да ядат от плодовете на Дървото за Познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед… Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: Първите човеци сгрешиха, че не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. (154/стр. 239-240)
Опасно е Дървото за Познаване на доброто и злото. Само едно можете да знаете: то е едно от най-красивите Дървета в света… То съблазнява даже силните хора. (50/стр. 473)
Адам и Ева не изпълниха заповедта на Бога - те показаха непослушание… А който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. (50/стр. 473, 475)
Изкушението не е станало тъй изведнъж. Няколко години е минало, докато Ева се убеждава… Тя била умна жена, принадлежала към една Школа. (120/стр. 212)
Ева ходила из Рая да изучава; много учена била по ботаника, ходила да изучава всичките Растения. Един ден Ева гледа Дървото на Познанието добро и зло и казва: „Господ за туй Дърво беше говорил на Адама. Види се, има някакво добро“. Дяволът вижда, взема повод, вижда слабостта… и казва: „Който яде от този плод, на Божество става. Всичко може - цял свят и вселени да създава“. Това е погрешната идея. В света само Един има, Който създава - Той е Бог. (38/стр. 169-170)
Ако ние искаме да създадем един свят, трябва да станем Едно с Бога. Вън от Бога, като Божество да създадем една вселена, то е заблуждение. (38/стр. 170)
Но Ева беше колективно изявление на цялото човечество, ние гласувахме с нея… Ева беше израз на милиони същества. Те казаха: „Направи това, ние Богове ще станем“. (82/стр. 73)
Всички вие сте били в Рая и сте получили онази заповед от Бога да не ядете от Дървото за Познаване на доброто и злото, която не сте изпълнили. Всички вие гласувахте да дойдете на Земята. (42/стр. 217)
И сега животът вън от Рая е познаване на доброто и злото… Искаме да примирим доброто със злото. А те са два метода различни. Те си работят. Те са на мястото. Те са създали света. (129/стр. 241, 246)
Светът с добро и зло - това е един свят, дето трябва да живеят най-разумни Същества, понеже в света на доброто и злото условията са много тежки. Няма условия по-тежки. (129/стр. 246)
Казва Бог: „Докато не обикнете Дървото за Познаване на доброто и злото, не трябва да ядете от плодовете му. В това се заключава вашата погрешка. Преди да изпълните съвета на змията, трябваше да изпълните Моята заповед“. (109/стр. 362)
И ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно положение и никакъв прогрес не щеше да има. (25/стр. 622)
Вие предполагате, че ако Адам и Ева не бяха излезли от Рая, положението им щеше да бъде по-добро. Не, ако те не бяха излезли, положението им щеше да бъде по-лошо, отколкото е сега. (42/стр. 208-209)
Бог им каза да не ядат, а Адам и Ева ядоха. Можете ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля ще стане и тогава, когато не става това, което Той е казал. (42/стр. 214)
Божията Воля ще стане и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Бог ще направи така, че хората ще изпълнят Волята Му. (42/стр. 214)
Бог ще докаже на света, че това, което Той е казал, ще стане. (42/стр. 214)
Призивът към блудния син
Казват хората: „Защо духа вятърът?“. Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. (123/стр. 78-79)
Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст да поникнеш. Така ти пак ще излезеш отгоре - ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма. (23/стр. 38)
Вятърът е, който събаря плодовете от Дървото на Живота, а вятърът е символ на Разумния Живот. (23/стр. 38)
Пътят - това е движението на Духа в Разумното Приложение на законите в Природата. (17/стр. 212)
Защо духа вятърът? На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото, когато се питаме защо тече водата. (123/стр. 79)
Всъщност всички желания са на мястото си, но те трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човек се натъква на големи противоречия. (151/стр. 345)
Откъде произтичат противоречията? Главно от непослушанието. (42/стр. 213)
По-грешни от това, което хората са днес, никой не може да ги направи. Аз по-праведни мога да ви направя, но по-грешни не мога. (42/стр. 221)
Сега онзи, който съзнава, че Бог му е Баща - аз с него мога да бъда в контакт. (64/стр. 16)
Божественото Учение е: Любовта трябва да присъства и всеки акт трябва да е заченат от Божествения Дух. (64/стр. 17)
Само когато човек е на Дървото на Живота, само тогава Божията Любов може да се пренесе в него и може да функционира. (26/стр. 195)
Да уредим живота си вън от Любовта - това е невъзможно. (107/стр. 346)
Любовта владее злото. Безлюбието се владее от злото. (114/стр. 388)
Казано е: „От това Дърво няма да ядеш!“. Не едно Дърво, такива Дървета много имаше из Рая - то е като общество, заедно са свързани. (110/стр. 166)
Щом ядеш от Забраненото Дърво, ти си чер. Щом ядеш от Дървото на Живота, ти си бял. (115/стр. 185)
Черните хора имат стремеж към Земята, а не към Небето - те са хората на онова Дърво, от което вашата първа майка е яла. Белите хора, които сега идват, са хората на Дървото на Живота. (17/стр. 326)
На Черната Ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее. (71/стр. 302)
Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. (71/стр. 302)
Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. (71/стр. 300)
Тези Бели Братя са сегашните Учители на цялото човечество - и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях. (6/стр. 212)
Духът Христов е, Който ни обединява с всичките наши Братя. (71/стр. 308)
Ние съставляваме една Велика Църква, едно Велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри, чакат да ги повикат. (71/стр. 314)
Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. (71/стр. 308)
Христос ще свидетелства във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. (71/стр. 314)
Христос е Божествената Мъдрост, която се проявява чрез Любовта. (6/стр. 102)
Влезе ли Любовта в пъкъла, влез и ти с нея. И не бой се. (42/стр. 206)
От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте - те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от Присъствието Господне. (71/стр. 308)
Това Велико Бяло Братство - чрез Него Господ сега работи в света. (6/стр. 212)
Сега всички Братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. (71/стр. 310)
Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика. (71/стр. 299)
На блудния син заклаха теле, но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. (71/стр. 308)
Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в Жертва - Жива и Богоугодна. (71/стр. 308)
Вие казвате, че разбирате Истината. Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото Истината сама по себе си е Светлина. (71/стр. 312)
Тия хора, които живеят в Истината, ги наричат Светли. (71/стр. 312)
Хора, които слугуват на Бога, те светят; а хора, които не слугуват, тъмнеят. (71/стр. 314)
Ти искаш да бъдеш враг, това е път на тъмнината. Ти искаш да бъдеш светия, това е път на светлината. (120/стр. 214)
Искаш да имаш знание да го използваш за себе си, ти си в пътя на тъмнината. Ти искаш да работиш за благото на ближните си, ти вървиш по пътя на светлината. (120/стр. 214)
Свещеници и Учители са всички онези, които Господ е поставил с Мощ да ръководят хората. А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго. (71/стр. 314)
Но всеки, който се е осмелил да зароби човешката душа, не е прокопсал. Ужасен е този закон. (120/стр. 213)
Неиздържалите изпита на Любовта
Дяволът е един Принцип извън Живота. Няма Живот. (127/стр. 650)
Сухият лист изгубва цвета си, т.е. своя живот… Това се дължи на отделянето му от Дървото на Живота. (52/стр. 290)
Сухият лист е недоволен от положението си… Само онзи, който има Живот в себе си, той е доволен от него. Падналите листа, които гният и съхнат, нямат живот в себе си. (52/стр. 290)
Има някаква надежда и за сухите листа, но за това се изисква дълго време. Трябва да минават през раждания и прераждания, през въплътявания, докато един ден отново се върнат на Дървото на Живота като листа, клончета и плодове и започнат нов живот оттам, дето са спрели. (52/стр. 290)
Може да бъдете лист, цвят, клон или плод на Дървото на Живота. А може да бъдете и лист или цвят, паднал на Земята. (32/стр. 104)
Такъв ад, както богословите го описват, не съществува. Хората сами са създали ада. Там живеят души, които не са издържали изпита си. (32/стр. 104)
Господ не направи ада. Ада го направиха хората. (120/стр. 214)
Ада другояче го разбирам. В света при появяването на човека се явиха Две Школи от най-учените хора на човешката раса. Те се разделиха по възгледите на светлината и тъмнината. Едните поддържаха, че при светлината животът може да се поддържа по-добре. Другите поддържаха обратното: че при тъмнината човешкият живот може да се развие по-добре. (120/стр. 214)
От Школата на тъмнината казваха, че светлината може да се използва за един много малък кръг и тесен кръг и че светлината никога не трябва да се дава. Те аргументираха, доказваха, че като спи човек, трябва в тъмнина да спи; и като се върти Земята, трябва тъмнина. И те се разделиха на Две Ложи: Бели и Черни Братя с противоположни възгледи. Едните казваха, че човек трябва да се ограничи в затвор - туй е тяхното учение. Другите казваха, че човек трябва да има пълна свобода - чрез убеждение да го убедиш. (120/стр. 214)
Но сега ние влизаме в една Нова Епоха, която аз наричам Епоха на Реалното… И Любовта ще постави човека там, дето не е мислил. За нея и високите (възвишените), и ниските (низшите) хора са едни и същи, безразлично е. Като влезе Любовта в ада, и адът ще го направи Рай. Но като излезе Любовта от Рая, Раят става ад. Дето влезе, Любовта всичко превръща. (42/стр. 205-206)
Погрешката на хората се заключава в това, че щом Любовта напусне едно място, те не тръгват подир нея, а остават подир нея - остават на същото място, защото то е било Рай. Това място е било Рай, но щом Любовта го напусне, то става ад. (42/стр. 206)
Онзи, който няма Любов в себе си, в душата му е цял ад, като че целият свят се събаря наоколо му. А онзи, който живее в Любовта, като че цял свят се създава около него и за него. (42/стр. 216)
Божественият Живот прониква и в ада, и в Рая. От човека зависи да бъде в Рая или в ада. (100/стр. 124)
Сега ще учите себе си на Божественото Учение - Учението на Любовта. По какво се отличава Учителят? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината. Учителят живее и в ада, и в Рая. Той владее законите на Битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте Любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите. (100/стр. 396)
Да заробят душата ти, е невъзможно. Всеки, който се е опитал в света от 8 хиляди години - аз вземам това число като число на безконечността - всеки, който се е опитал да зароби човешката душа, да отнеме свободата й, много жестоко си е изпатил. (120/стр. 213)
Бог пише една Велика Книга, на която листата са хората. Значи, всяка душа, в която са вложени Тайните от създаването на света досега, е лист на Великата Божествена Книга… Живи са листата на Божествената Книга. Те се наричат още листа на Дървото на Живота. (53/стр. 294-295)
Понеже много листа на Великата Божествена Книга са откъснати и забутани някъде - моята задача е да ги намеря, изчистя и занеса на Бога да ги постави на местата им. (53/стр. 294)
Хората са листата на Живото Дърво; светиите са цветовете; Ангелите - завързалите, но още неузрели плодове; а Херувимите и Серафимите - узрелите и сладки вече плодове. Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове. Цялото Дърво пък живее в Бога. (53/стр. 295)
Да познаем Бог, това значи да ядем от Дървото на Живота. (130/стр. 130)
Човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш Неговия Живот - животът ти ще се увеличи и ще станеш като Него, т.е. ще познаеш Бога. (112/стр. 498)
Който не обича и не познава Бога, от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога - и от благата, и от страданията ще си създаде Рай. Тази е Великата Истина в Живота. (27/стр. 42)
Ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете… Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме Забраненото Дърво. (27/стр. 42)
В Забраненото Дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити Тайните на Живота. (27/стр. 42)
Добро и зло е неестествена храна за хората. То е храна на Боговете, не е за хората. (81/стр. 34)
Казва сега Христос: „Доста е на деня неговото зло, не притуряйте повече“… Злото е един вътрешен принцип, който нарушава спокойствието на човека. В един момент, когато имаш най-хубавото разположение, тогава злото ще наруши мира ти. (114/стр. 380)
Злото е една присадка. Кога стана присадката, знаем от този, библейския разказ. Онзи философ на Черната Ложа - тъй аз го наричам, който влезе в Райската градина, каза на жената: „…В деня, в който човек яде първия плод от това Дърво, ще победи злото“. Той присади злото. (114/стр. 380-381)
Сега доброто в този свят, в който вие живеете - доброто без злото не може да се прояви. Злото е сянката на Живота. Тъй както нощта следва деня, така и злото следва доброто. Вие някой път свързвате злото с Дявола, със Сатаната. Това са съвсем други идеи. (114/стр. 386)
Злото, понеже е сгъстена материя, трябва да се употребява в микроскопически дози. Аз съм съгласен да се гневите, но микроскопически. Аз съм съгласен да се съмнявате, но микроскопически. Аз съм съгласен да се обезверявате, но микроскопически. Ако турите силна доза, то ще направите експлозия. От тази експлозия във вашия живот няма да остане нещо. (114/стр. 386)
Но казвам: Трябва да има напрежение вътре. Напрежението иде от злото. Доброто използва злото като сила да му служи тъй, както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо. А доброто се занимава с ония, деликатните, тънките неща. (114/стр. 387)
Природата е крайно благосклонна към всички ония Разумни Същества, които знаят как да се справят със злото. Ония, които не знаят как да се справят, не ги ограничава. Следователно хората идат на Земята да се научат как да се справят. Не да воюва човек със злото, като не го е изучавал. (114/стр. 387)
И аз не искам сега да се спирам върху отрицателните работи, защото вие не може да си представите човек да говори за злото - то е опасна работа. И да говориш за Дявола, е опасна работа. (127/стр. 650)
Но знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети, …то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание. (12/стр. 104)
Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. (12/стр. 104)
Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе. (12/стр. 103)
Събуждане сърцето на човека
Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на Живота, а се храним още от Дървото на Познанието на доброто и злото. (78/стр. 571)
Сега сме под опекунството на злото. Или законът е: За всяка лоша постъпка, която направиш, ти ще бъдеш наказан… И няма нито един от вас, който да не е бил слуга на злото. И колко са били бити хората! (159/стр. 125, 130)
Но има един закон на втръсването… Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. (42/стр. 22-223)
Защото в Доброто Бог присъства в нас - а пък в злото, Той се оттегля. (64/стр. 17)
От злото вие не може да се избавите. Но и Доброто седи във вас. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение към него. А пък злото ще го възприемете с ума си, със закона на ума си. Там ще разсъждавате и ще видите, че и злото е предназначено за нещо. (159/стр. 135)
Сега вие минавате в порядъка на Доброто, понеже сте минали през порядъка на злото… Каин убива Авела - оттам започва. Те са двата Принципа. Едни ще бъдат убивани, а пък други ще убиват, докато дойде да се смени този ред на нещата. И сега сме към края на смяната. Но тая смяна няма да стане бързо. Злото в нас постепенно ще се ограничи. (159/стр. 130, 135)
Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да дигне завесата на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно вдига завесата на нашето минало. (42/стр. 223)
Казвате: „А защо ни е Доброто?“. Доброто представя Великата Същност на човешкото сърце. Сърцето е един Велик свят. За мене сърцето е един организиран Божествен свят. (42/стр. 213)
Когато човек е Добър, където и да го турите - и в Огъня, и в Рая, нему е все едно. Но когато е лош човек, то е друго нещо. (10/стр. 29)
Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, за да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. (63/стр. 223)
Питате: „От какво зависи развитието на човека?“. От сърцето. Ето защо сърцето трябва да се облагороди. Мястото на Рая е в сърцето, дето са насадени двете Дървета - Дървото за Познаване на доброто и злото и Дървото на Живота. (117/стр. 75)
Същевременно тия Дървета са и в нашия мозък: едното Дърво - за Познание доброто и злото - е отзад; а другото - на Живота - отпред. (17/стр. 371)
Жилището на духовния човек е в слънчевия възел и в задната част на мозъка. И този човек се появява с онзи разказ за появяването на зло и добро. Това Дърво за доброто и злото е поставено там. (151/стр. 288)
Човек сега е започнал да разпознава кое е добро и кое е зло. А това е Духът, който е над доброто и злото. (151/стр. 288)
В далечното минало, в епохата на человекоядството, един голям учен адепт донесъл на Земята едно житно зърно. Тогава хората се ядели едни други. Житното зърно казало на хората: „Аз нося Нова култура. Ще премахна месоядството и ще се пожертвам за храна на човечеството“. Хората го приели с благодарност като благословение, изпратено от Бога. В сегашния век иде друго благословение за човечеството. Друго житно зърно иде на Земята - то е зърното на Любовта. (35/стр. 403)
Христос слиза сега на Земята и носи това житно зърно - Любовта. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсне, то ще измени характера на цялото Битие… Иде време, когато Дървото на Живота ще бъде посято. Христос иде на Земята да донесе Дървото на Живота. (35/стр. 403-404)
Дали вярвате в това, не е важно - Христос е започнал да сее Новото зърно. То расте само под лъчите на Любовта. Любовта иде като Принцип, който ще се приеме от всички разумни същества. (35/стр. 403-404)
Когато се говори за Дървото на Живота, подразбираме Целокупния Живот, който произтича от Любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате Дървото на Живота, ще рече да познавате положителното в себе си - тоест Любовта, която всеки ден трябва да се разширява. (27/стр. 42)
Мисли за Любовта, говори само за Любовта! …Казва Христос: „Не противи се злому“. Защо? За да не му даваш сила. Щом му противодействаш, ти му даваш сила да черпи от тебе. (21/стр. 290-291)
За каквото и отрицателно да говориш, то е най-опасната работа. Това са взривни вещества. Мислите ли, че ако закачите Дявола, не е погрешка?… Някой път казвате: „Противи се на Дявола“. Трябва да подразбирате: „Противи се на служителите на Дявола, а не - на Дявола“. (127/стр. 650)
Дяволът, като стъпи с крака си някъде, ще те смачка и нищо не казва. В „Отче наш“ се казва: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“ - Бог да се застъпи да ни изведе от лукавия. (127/стр. 650)
Казва Христос: „Не противи се злому и мисли за доброто в себе си“. И там е мъчното, понеже злото - това са интелигентни същества от Черното Братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“. За тях да вършат зло, е живот; да вършат добро, е смърт. Както в Бялата Ложа е изключено злото и всеки се наказва за него, така в Черната Ложа е изключено доброто и всеки се наказва, когато върши добро. (21/стр. 291)
И всеки момент вие сте или наляво, или на дясно. Разгневиш се, наляво си. Любиш, надясно си. Този Път е такъв. Всеки момент ще се мениш ту наляво, ту надясно, докато дойдеш в положение да различаваш тия състояния и веднага да схванеш момента, че искат да те изкусят… При сегашните условия друг път няма, ще знае всеки как да ги посреща изкушенията. (21/стр. 291-292)
Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен; а не издържи ли известно изкушение, или съблазън, той пада, отслабва. Туй е закон. Сега щом дойдат изкушенията, вие не можете да ги избегнете. (21/стр. 291-292)
Аз ще ви определя и следующия закон тъй: Тези, които вървят в лявата пътека, в началото продължават времето, а в края го съкращават; а онези ученици, които вървят в Бялото Братство, в началото съкращават времето, а в края го продължават. (21/стр. 292)
Един светски човек за пример има известно време да мисли и обсъжда… Той ще изпрати цяла експедиция да провери пътя, да го изследва и тогава ще каже: „По този път не може да се пътува“. А онзи човек, който живее по Бога, който върви по Божествения път, който има Интуиция, изведнъж вижда този път и казва: „Тъй казва Бог - може да се пътува“. (21/стр. 292)
После, ако в началото на живота си още искаш плодът да дойде бързо, …ти вървиш по левия път. Ако искаш бързо да усвоиш нещо, ти вървиш по лявата пътека. Ако, след като си работил дълго време, оставяш плодът да дойде най-после и не бързаш, ти вървиш по правата пътека, по десния път. (21/стр. 292-293)
Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Това е закон вътре във вас. И когато ти се безпокоиш за резултатите на твоя живот; за онова, което си направил - ти си вляво… Кажеш ли: „Ще се разболея, ще умра, тя нашата работа няма да тръгне напред“, лошите последствия идват. Не, всички тия мисли не са за окултния ученик. (21/стр. 293, 297)
Даже учениците на Черното Братство са много по-смели в своите твърдения - те идват и употребяват положителните методи на Бялото Братство. Един ученик на Черното Братство не казва: „Не“. Той казва: „Аз ще направя добро“, но като получи силата, употребява я за зло. Затуй много от Бялото Братство се дегизират и отиват в Черното Братство да изучават методите им. И много от Черното Братство пък отиват в Бялото Братство да изучават техните методи. И двете тия Школи трябва да се проучват. (21/стр. 297)
Не се притеснявайте от разните форми, защото всичките Вери и Школи отиват към вътрешна страна, която страна за всички е една и съща. (51/стр. 61)
Мистичната страна е вътрешната страна… Вътрешната страна обхваща Безграничната Божия Любов, Несъизмеримата Божия Мъдрост и Непобедимата Божия Истина. (159/стр. 326)
Има една Невидима връзка, която всичко свързва в Едно Неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на Вечния Невидим Бог - Извора на Живота. (12/стр. 103)
Това Същество (Незнайния) наричам аз Вечното, Безконечното, Безначалното - Елигадай Елохим Ехова. Много Имена има Той. (170/стр. 148)
Пламъкът на Вечния Живот
Красиво е да очакваш нещо хубаво и да не го получиш. Ако реализирате желанията си преждевременно, вие ще се натъкнете на някакво нещастие. (52/стр. 289)
Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото Дърво. Не пожелавай плода му. (12/стр. 172)
Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос и неговият плод е Истината. (12/стр. 172)
Божественият Дух работи в човека, за да даде условия на Дървото на Живота да расте и да се развива в него, да даде своите плодове. (36/стр. 638)
Разумният никога не пита защо последното му желание остава незадоволено. „Как да се примиря с това?“ Ще търпиш. Чрез търпение всичко се постига. (140/стр. 218)
Невежият за мене някой път има по-голяма цена, отколкото ученият. Защото невежият има една задача неразрешена. (78/стр. 78)
Животът е външно проявление на това, което ние знаем. А Истината е външно проявление на това, което ние не знаем. (130/стр. 130)
Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единство, подразбира и множество. Отец е сътворил нещата, Духът е множество от единия и другия полюс. А Христос представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на Живота. (17/стр. 329)
И Христа е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. (71/стр. 314)
Христос трябваше да цъфне на Дървото на Живота, за да даде първия плод. Този плод е, който лекува хората. В този плод стои това Учение, което, като го приеме човек, той приема елементите на спокойствието. С това човек минава в Космическото Съзнание - във Вселената, която е Жива. (10/стр. 28-29)
Като пътувате по това Дърво - Дървото на Живота - там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. (17/стр. 210)
Страданията - това са корените на Дървото; а радостите - това са клоните. Корените и клоните, т.е. страданията и радостите заедно, съставляват Дървото на Живота. Без корени не може да има растене: та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни; а щом корените са по-силни, и вашите клони са по-силни - съответствие има. (15/стр. 322)
Главната мисъл е, че и в ада, и на Небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи - да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в Рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на Небето. Ако пък сте на Небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. (133/стр. 175)
Физическият свят е направен по образа на Божествения. Тези два свята представят полюси на живота. Между тях се намират всички останали светове, наредени по степента на развитието на съществата, които живеят в тях. Всички светове заедно представят едно Цяло, а поотделно те са части на това Цяло. (100/стр. 395)
Приемайте малките Божествени Идеи, в които е скрит Животът на Цялото. Първоначално и Земята е била малка, но постепенно е расла и се разширявала, докато е дошла до положението на плод, който зрее. Един ден тя ще узрее и ще капне от Дървото на Живота. Заедно със Земята ще узреят и хората. (94/стр. 18)
Кое е това Дърво на Живота? То е Съзнателният Живот. (11/стр. 168)
Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка? Защото човек е закрепен към Великото Дърво на Живота, както лозовата пръчка - към лозата. (20/стр. 42)
Кажете си: „Аз съм клон от Дървото на Живота, има кой да се грижи за мене“. Дръж се за Дървото и не губи връзката си с Него. (86/стр. 163)
Всеки клон има свое място и определено време за развитието си. Първо се явяват големите клонове и колкото по-нагоре се отива, явяват се малките клончета… Ако разменят ролите си, и големият, и малкият клон ще се натъкнат на противоречия. Всеки човек, като част от Дървото на Живота, трябва да знае своето място и своето време за проявяване. (151/стр. 345-346)
Всеки човек ще узрее, но това трябва да стане навреме, когато всички ще го ценят - не преждевременно, когато червеи ще го ядат. (94/стр. 19)
Един човек, когато се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото, ако е в корените, има една служба; а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. (71/стр. 290)
И когато виждаме, че листата на някое Дърво капят, това е привидно така. Всъщност листата от Дървото на Живота никога не окапват. (154/стр. 227)
Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. (23/стр. 37-38)
Вие трябва да паднете от Дървото на Живота, но не сами по себе си… Господ ще ви бутне да паднете. (23/стр. 38)
И говорят листата: „Ние преждевременно слязохме от Дървото на Живота и тук изгубихме всички условия“. (123/стр. 78)
Защото първоначално смъртта е означавала: ще се лишиш от онези условия, при които животът може да функционира - не че животът е изчезнал… В смъртта ще имаш най-тънкия образ на живота, който можеш да си въобразиш. Това е смъртта. (120/стр. 227)
Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони… Безлюбието мъчи човека, а не смъртта. (42/стр. 215-216)
Чрез смъртта Любовта се проявява… Любовта изпитва всички души. Като постави човека на изпит, тя ще го прекара през най-големите страдания, през най-големия мрак. Любовта чака човека зад този мрак. (42/стр. 216)
Вятърът на Любовта лъха вече. Той е лъхнал някои от вас. Онези, които този вятър лъхне, стават тъжни и мислят, че Бог ги е забравил. (42/стр. 224)
Когато Бог, тоест Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред Дървото на Живота, и още тук, на Земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на Небето, но на Земята. (63/стр. 223)
Казвам: Иде Страшният Ден! В какво отношение този Ден е страшен? В това именно - Бог ще се прояви. (63/стр. 223)
Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. „Какво ще стане?“ Ще стане това, че ще излезете от гробовете си - ще излезете от Дървото на Познаване на доброто и злото и ще влезете в Дървото на Живота. Тази е Идеята, която е поставена в стиха: „Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил“. (112/стр. 497)
Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира Дървото на Живота. Като влезем в този Живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е Жив. Това е Вечният Живот. (112/стр. 497)
Вечният Живот е Божественият Живот, който е запален във всеки едного във вид на Малко Пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него?“. Това Пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това Пламъче почива бъдещото твое щастие. (112/стр. 497)
От Малкото Пламъче се разгаря Голям Огън. (59/стр. 163)
Какво представя Синът на Светлината? Той е Огън и Пламък, Живот и Светлина. (100/стр. 135)
Божествена Светлина излиза от този Божествен Пламък, Който е създал света. (60/стр. 226)
Коментар от Елеазар Хараш
Съществуват Любовта и Мъдростта, а Истината не съществува. Истината се ражда в Безмълвието, в Неродеността, в Нищото и затова тя е трудно уловима.
Всъщност змия няма. Змията е Бог. Той е станал змия. Той е говорил в нея. Той може да влиза в съществата и да проговаря в тях. Туй е свързано с Тайното Учение за Древното Слово. Словото може да преобразява всичко. На дълбоко ниво няма грехопадение. Има само Път към Бога. Всъщност Бог е станал змия, за да спаси човечеството.
Наистина Падналите Богове ще минат през тежки страдания, защото са се опълчили. Но понеже са се опълчили, те имат едно дръзновение, един друг вид стремеж, който покорните го нямат. Падналите Богове ще станат по-дълбоки от Непадналите, защото ще минат през по-тежки страдания, през дълбини, които другите не могат да минат. Ако запазят състоянието си на Висша Божественост, те ще станат по-осъзнати и по-дълбоки - Бог ще ги благослови, те ще надминат. Защото Бог иска Независими Същества, както Независимите Старци, на най-дълбоко ниво. Боговете не са били Абсолютни, а Божествени - затова са пропаднали.
Но има Древни Закони, които казват, че Бог не благославя само благочестивите. Той има дълбоки същества, верни, които са в тъмната област. Има много предани тъмни същества, които по негативен път са благословени, и те трябва да вървят по този път, както праведните - по своя път. И двата пътя са благословени. Божията Милост не е ограничена само с благочестивите и правилните. Прекалено Дълбока е Любовта и Милостта Му, че да е ограничена така.
Истината е скрита в Неопетнен Мрак. Древният Изначален Човек е нещо по-дълбоко от Прасветлината, Той надминава. Той не зависи от Божията Милост. Древният Човек е една Изначална Дълбока Същност, създадена от Абсолюта, Образец. Той е най-близко до Абсолюта, като Сияние. Всъщност Изначалният Човек е нещо грандиозно, което нито във Вселената може да се побере. Той е Единственият, Който е Образ и Подобие на Абсолюта и на Древния Бог, Скрития Бог. Той е над Синове, Мъдреци, Посветени, Учители - Прастарец.