ПРИМЕРИ ЗА ЧИСТОТА И ЧИСТ ПОДХОД

Най-първо, човек трябва да има разположението на едно Дете: да учи, да има Чистота. Разумното Дете е емблема на Кротост, Смирение, Чистота и е готово да учи. (У134/ с. 298)

При един млад, но строг професор по философия се явяват студентки и студенти на изпит. Дошъл редът на една красива, особено сериозна и разумна студентка. Тя влязла в изпитната стая, ръкувала се с младия професор и го погледнала някак особено. В погледа се четяло съчувствие към всички нейни другарки и другари, които пропаднали на изпита. С ръкуването си тя внесла в професора нещо особено красиво, с което пробудила Божественото, Висшето му съзнание. Той се обърнал към студентката внимателно, задал два-три лесни въпроса и я пуснал да си върви. Постъпката на красивата студентка е чиста, защото Божественото работи в нея. Ако Бог не присъстваше в нея, постъпката щеше да внесе съблазън. Ако Божественото не присъства в човека, всяка негова външна обхода би могла да внесе съблазън. Къде се крие злото? В най-малките неща. Една дума разваля доброто, което в даден момент човек е направил. Един път само да стане, то разваля вече чистотата на доброто. Бакалинът ви е давал десет пъти наред чиста стока, а един път само е вмъкнал нещо нечисто. Последното нечисто показва, че този човек е имал някакви скрити, лоши намерения. Последната постъпка е в състояние да наруши доверието, създадено от първите десет случая. Чист човек е онзи, който при никакви условия не е проявил нито едно нечисто намерение. Честният търговец отделя нечистата стока от чистата и казва на клиентите си: „Тази стока не е за вас“. Злото е вън от човека, а Доброто е вътре в него. Изворът може да се размъти по краищата, по повърхността си, но никога отдолу. Дъното на извора е всякога чисто. (У25/ с. 214 – 218)

… Той мисли, че като вярва в Бога, изведнъж ще стане Чист и Свят човек. Не се постига лесно Чистота и Святост. Святият човек външно не може да се познае. Той е естествен в отношенията си, смирен, минава незабелязано. Макар че се храни със специална храна, никога няма да разберете какво яде. Той никога няма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранил, и ще вземе само няколко хапки хляб, да не откаже на поканата ви. Святият човек вижда всичко, но в ума и в сърцето си задържа само хубавите неща. Докато не се научи да вижда само красивите неща в живота, да чува само хармоничните тонове и да яде чиста и здравословна храна, човек никога не може да стане Свят. Това значи да живее човек в Правия Път – в Пътя на Любовта, в Пътя на Христа. Тесен е Пътят на Любовта, но разнообразен. Само в Тесния Път човек познава себе си, ближния си и Бога. (У13/ с. 30 – 31)

Когато страдащият отива при Мъдреца, той иска да вземе нещо от богатството му. Когато радостният посети Мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата „банка“ – и когато му потрябва, да го вземе. За да не се разправя с взимания и давания, Мъдрецът всякога приема по двама души заедно: радостен и скръбен. Тогава обмяната става между двамата, а не между Мъдреца и посетителите. Радостният дава от своя „капитал“ на страдащия, с условие един ден да върне, каквото му е дал, даже с лихвите. Страдащият, понеже се нуждае от „пари“, взима това, което му се дава. При тази обмяна, и двамата излизат доволни, а Мъдрецът остава Чист и Свободен от всякакви човешки сделки. (У13/ с. 102)

Седи някой беден, бос и окъсан човек пред каса, пълна с пари, и не му дохожда на ума мисълта да открадне нещо. Защо? Честен и Чист човек е той. Гладен човек влиза в една градина, пълна със зрели, вкусни плодове, но той не се съблазнява, в сърцето му не се поражда никакво желание да си откъсне един плод. Този човек е Чист в желанията си. Млад момък среща в гората млада мома, забъркала пътя, и той прекарва цяла нощ около нея – пази я, без да смути нейното спокойствие. Чист е този момък и в мислите, и в желанията си. Днес много хора са честни, но от страх, а не от устойчивост. Малцина могат да издържат пред пълната каса, пред сладките и вкусни плодове, пред младата и красива мома. Чистотата се проявява отвътре, без никакво разсъждение и въздържание. Също така и Любовта се проявява естествено, без никакво външно или вътрешно насилие. (У43/ с. 70 – 71)

Примесите в живота не са нищо друго освен камъни, поставени на пътя, отдето минават много хора. Кой как мине, непременно ще се спъне в тия камъни... Някой разумен човек ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пътя си. Всеки може да бъде в положението на разумния пътник, който ще се наеме да очисти живота от ония примеси, на които сам се натъква. (У53/ с. 30)

Един англичанин от Индия правил опити за концентриране на мисълта си. Със своята чиста, светла и мощна мисъл, той бил неуязвим: седял на голям камък в гората, дето прекарвал по цели часове. В това време край него минавали лъвове, тигри, вълци, без да му причиняват пакости. Той бил спокоен, тих, с пълна вяра в мисълта и самообладанието си. Той прилагал едновременно своите светли и чисти мисли и чувства и не се страхувал даже от най-свирепите зверове. (У53/ с. 154 – 155)

Водата е носителка на Живота, тя е високоинтелигентна и разумна. Щом влезе в океана първият кораб, където и да мине, навсякъде се раздава глас: „Тук е влязъл един нехранимайко, не е тъй чист“. Пък и между вятъра и водата по някой път има съгласие. Те, като духнат върху кораба, та на миш-маш го направят. У други хора пък има застояла вода, която Аз наричам жабунясала вода. Водата у тях е жабунясала, защото, като няма възможност да се разнася из организма им, понеже е подпушен, застоява на едно място. Водата, като те види, казва: „Господине, в тебе има доста кир; аз няма да ти взема пари, но влез в мене – и всичко, каквото смъкна от теб, ще го задържа за себе си. Ако обичаш, влез в дома ми: аз ще ти взема всичката кир и ще я задържа като спомен“. Водата, въздухът и светлината… Тяхното съзнание е колективно, управлява се от Възвишени Духове. Ето защо не е позволено да се цапат изворите. Водата е книга, написана от някое Разумно Същество. Какво би било вашето положение, ако напишете една книга и дойдат деца да я цапат, да разхвърлят листата ? Свещено нещо са водите, изворите в Природата. (У53/ с. 374 – 375)

Чистата вода от чисто място извира. (У134/ с. 297)

Изворът дава и не се смущава, че водата му отишла до някоя нечистотия. Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи – от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка. (У131/ с. 35)

В една от пустините имало езеро, водата на което била чиста като кристал – всичко се оглеждало в нея. Вечер всички животни отивали да пият вода, но никое от тях не причинявало пакост на другите. Голямата жажда изцяло обхващала ума на всички животни и никое от тях не мислело да пакости на другите – всички заедно пиели вода. Има едно място, дето всички хора могат да се разбират: чистото, кристално Езеро. Идете всички при това Езеро! То е Божествената Любов. Жадната Душа сама ще намери този Извор. (У27/ с. 37 – 38)

От поетична гледна точка, кокичето символизира Чистотата. Кокичето е завършило образованието си и държи матура. (У54/ с. 183)

Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата – по нейната хигиена. (У54/ с. 183)

„Вятър го вее на бял кон.“ Белият кон – това е чистият, възвишеният човешки ум с онези възвишени Добродетели в него. А може да ни вее вятърът на бял кон само тогава, когато се стремим към Божията Благост. (У26:10/ с. 3 – 30)

Животът на пчелите дава слаба представа за Божествения свят. Пчелите се отличават с голяма чистота. Те не допущат в кошера си нищо нечисто и дисхармонично. Ако някоя пчела се разболее, веднага я изхвърлят навън. В Божествения свят не се търпи никакво петно. (У48/ с. 108)

Дето живеят пчелите, там владее пълна хигиена – чистота и умерена температура. (У54/ с. 234)

По кошера познавате живота и качеството на пчелите. Те имат врата, през която влизат и излизат, имат външна стража, която пази известен ред и порядък; те спазват необходимата чистота и температура – което показва, че чистотата и редът са най-главните им качества. (У53/ с. 322)