ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ДАО - ТАЙНАТА НА ДУМАТА ДАО - ЕДНО КАБАЛИСТИЧЕСКО ЧИСЛО - АТЛАНТИДА - ПЛАН - ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА

7 септември 1999 г.

Първо няколко общи неща: Лао Дзъ е един от първоучителите на човечеството и един от двадесет и четирите “старци”. Според окултната наука словата на Лао Дзъ са излъчена тишина, което означава на даоски език, че истинското Слово е пълно с тишина и уединение.

Лао Дзъ казва: Моите слова се разбират толкова просто и толкова е просто да се изпълнят, но тези слова никой не може да ги разбере и никой не може да ги изпълни.

За даоският мъдрец е казано следното: Той е постоянно обърнат към Източника на нещата. Защо? – Защото това му помага в тайната на незримото усъвършенстване. Това е един изключителен метод и затова Лао Дзъ казва: Дао е скрито в незримото. Той казва така: Ако Дао се покаже, виждаш го, но не го разбираш. И ако Дао не се покаже, не го виждаш и пак не го разбираш. Значи Дао винаги е незримо. И Лао Дзъ казва: Следвай незримия път.

Нещо много дълбоко в даоското учение е следното (за разлика от много учения): Лао Дзъ казва, че Дао не се намира и в опита, защото Дао е безпределно, а опитът е ограничен. Значи Дао не може да се намира в опита, защото то щеше да бъде ограничено. По друг начин казано: Безпределното е извън опита и началното е безначално.

Другото, което казва Лао Дзъ и което е много дълбоко, е следното: той казва, че Дао вечно се отклонява от себе си, от своята Същност, която е Абсолютната Пустота. По този начин при това слизане са създадени животът и смъртта, но Дао вечно се възвръща в себе си, защото той е самият Източник.

Говорим за Дао, защото това е второто най-дълбоко учение след Учителя и затова имахме много лекции преди, затова те ще продължат и затова след време ще издадем книга.

Дао е странна Реалност и пребивава там, където няма реалност.

Какво казва Лао Дзъ за даосите: Даосите идват в света само за да се върнат от него. Не да живеят, не да умрат, а само за да се завърнат, защото те носят една постоянна пълнота в себе си и не е необходимо да живеят в този свят или да умират. Затова биографията на Лао Дзъ е много странна. Легендата казва, че 86 години е стоял в утробата на майка си (но не става въпрос за земна майка, а за майката-утроба, т.е. Пустотата) и изведнъж се е родил възрастен, мъдрец. Лао Дзъ означава “старото момче” и това не е случайно. Легендата е много дълбока и тя има абсолютно реален смисъл, но в седмото тяло, което е много трудно да се разбере, както ще говорим по-нататък.

Идвайки в този свят, ако даосът бъде забелязан от тези, които жадуват за Истината, той ще им предаде енергия, ще им придаде пълнота на живота, но не и учение. Даосите не се занимават с учение, защото наистина по-важното е пълнотата на живота, целостта. Мислейки само за Дао, даосите носят в себе си неизповедимата пълнота на живота и затова не се нуждаят от външен живот и от смърт. За даосите се казва, че те са странни хора, размишляващи за безначалното начало. Те са мъдреци, които са произлезли от Източника на Живота и никога не са го напускали, което означава, че те идват от Абсолютната Пустота и същевременно от онази древна универсална раса, наречена Всемирното Братство, която никога не е падала – това е непадналата раса, никога не е падала в грях, никога не е падала под влияние на светлината или тъмнината – универсалната първа слънчева раса.

Истинският даос, според Лао Дзъ, когато умира, в праха се слива със светлината (не говорим за външната светлина). И в многообразието на нещата на земята той постига тайната на безмълвието на Небето. Пророците на Дао съществуват, за да претворят своето съществуване в невидимо присъствие за своите ученици.

Традицията на Дао е много странна, както казах, тя се състои от странни хора и странна е дори самата мисъл за тях. Странно е самото им слово, защото за тях то не съществува. Наистина в Абсолютната Пустота (както ще видим после и в седмото тяло) молитвата отпада, има само пълнота, такава голяма пълнота, че нищо друго не може да се вмъкне. После ще говорим за това. И затова Лао Дзъ в древността е получил прозвището “тъмния учител”. Не е случайно. Това, което не може да бъде разбрано, е тъмнина, то се превръща в лично за самия човек, който не иска да разбере нещо или когато просто не му дават да разбере, и това нещо за него се превръща в тъмнина. Например след време ще разберем, че смъртта е светлина, но този, който не знае как да я посрещне, този, който не знае как да мине през нея и да я трансформира, той не може да разбере, че в нея има скрита светлина. За Лао Дзъ се е казвало, че е “тъмният учител”, а вторият най-голям отец на даоското учение Чжуан Цзъ, той пък казва за себе си следното: Всичките мои писания са нелепи и ненужни (макар че е изнесъл нещо много дълбоко).

И наистина само пълнотата е всичко. Това можем да го преведем по следния начин, че съзнанието на Дао съвпада само с пълнотата – доколкото можем да говорим за съзнание, тъй като само до петата степен, до петото тяло има съзнание. Дао изпълва с радост Битието, но не напомня за себе си, както когато човек е здрав и не усеща здравето си. За водата Лао Дзъ казва, че тя е мека, защото това е качество на фината енергия. Преди време говорихме за тайната на водата, след време ще продължим. Водата е мека, защото това е качество на вътрешната енергия. И водата е твърда, защото енергията има и друго качество – изключителна сила, затова тя пробива камъка, защото тя е по-твърда от него.

Другият важен момент в това велико универсално учение. Даосът казва: Моята съдба не се намира в звездите, нито на небесата, а в мен самия. Аз самият управлявам своята съдба, защото живея в Дао.

Когато Пустотата е слязла надолу, се е превърнала в Дух. Това е според даоското учение. Това е шестото тяло. Когато Духът е слязъл надолу, той се е превърнал в дихание. И когато диханието се е сгъстило, се е образувала формата, то е привлякло тези елементи, които са образували формата.

Другият важен момент. Когато човек придобие Дао, ние знаем, че Дао е друго име на Истината, Истината става за него свобода.

Лао Дзъ казва един много важен закон: За да бъдеш със себе си докрай, никога не трябва да изменяш на своята пълнота, но трябва напълно да опустошиш себе си, т.е. напълно да се пречистиш от всичко излишно в себе си.

Общо мнение е и то е така: Дао означава Път. Но тази дума си има свой шифър и своя тайна. Това е дума с много особено значение. Ще обясня. Дао означава безпределен път, вечно и неизмеримо усъвършенстване. Това няма нищо общо със съвършенството. Пак ще обясня. Дао означава безпределен път, или вечен път, на човешкото самоусъвършенстване и това е такова усъвършенстване, което е над самото съвършенство. Значи тази дума е такъв път, че надминава пределите на думата съвършенство. Това означава: при самоусъвършенстването не се спирай никога, защото Дао е вечен процес, вечна тайна и вечен път. Има много ученици, по-нататък ще видим в следващата лекция, които са се застояли в четвъртото тяло и не могат да се развиват. Някои пък са постигнали себепознание в петото тяло и са останали там, което е също много тънка грешка, и не могат да познаят дълбочината на Учителя – остават в един много хубав живот, но ограничени. По-нататък ще говорим и за това. Всичко това означава, че сърцето, според даосите, трябва да измине един много дълъг път, за да стане носител на Дао, т.е. на истинския живот.

Дао се отчуждава от застоя в съвършенството. Това означава, че ако постигнеш една степен на съвършенство, има следваща, ако ти спреш, оставаш в застой, тръгваш назад. Значи ако стигнеш една степен на съвършенство, трябва да знаеш, че винаги има следваща, иначе се връщаш назад, защото Дао е път, при който животът не търпи никакъв застой. После Лао Дзъ казва: Този, който познава пътя, неговото обкръжение е неведом покой – една много дълбока дума в даоската мъдрост – покой, защото покоят се намира в петото тяло. По-нататък ще обясня. И ако човек не е постигнал дълбок душевен покой при всички условия на живота, той не може да се развива, може само да работи върху себе си (качество на четвъртото тяло и на третото), но той не може да се развива реално, той не може да проникне в Реалността. Значи при петото тяло на човека обкръжението му е неведом покой и постоянна радост. Това не означава, че постоянно се усмихва. Не, това е вътрешен въпрос, даже рядко се усмихва, но това е постоянна радост в Дао. После Лао Дзъ казва, че съблюдаването на Истината е по-високо от всяко учение.

Това е дадено от Учителя в книгата “Божият глас”, но много малко се говори за него. Тук ще ви кажа нещо и след време ще продължим, тъй като това число е голяма тайна.

Едно кабалистическо число, много дълбоко число, както ще разберем. Числото е следното: 167531. Това всъщност не е число, изглежда число. Това е послание към петото тяло на ученика, т.е. към тези, които искат да направят преход и да станат истински ученици. Учителят казва, че това е кабалистическа идея. Това число означава абсолютно заключване на мозъка за всички изкушения на живота.

167531. Числото 16 в началото означава, според Учителя, изхвърляне на дявола вън от ума, защото сборът от 1 и 6 е абсолютно свещено число – 7. Какво казва Учителят за седмицата? При това число ученикът е цялостен. Значи ако ученикът е разбрал седмицата, при това число той е цялостен. Тук и двата принципа – и мъжкият, и женският – са абсолютно обединени в едно цяло. И който е придобил това, никога не се изкушава, а това означава, че този човек вече има път към истинско ученичество, той вече се превръща от човек в ученик. До този момент, до четвъртото тяло, тъй като менталният свят е двойствен, свят на полюси, до този момент ученикът се раздвоява. Ако дълго време живее в положителни мисли, след време ще го обхване апатия, ако е щастлив, ще стане нещастен, ако успее в живота си, ще дойде неуспехът. Това е, което ви говорих преди време, как да се спасим от щастието, от успеха, от светлината. Тук няма да го повтарям.

Значи той има път към истинско вътрешно развитие. Само този, който не се изкушава, за него става въпрос и за този, който разбере това число от шестте цифри, само той има път към истинско вътрешно развитие. Това е тайна мъдрост, скрита в самото число, това е посланието на това число.

Това число означава още, че ако ученикът има в себе си истинско желание да открие своя Учител, той не трябва да се застоява в петото тяло, което е себепознанието. Защото това тяло носи една пълнота за хиляди години, но не е достатъчно в пътя на ученика, тъй като има и шесто тяло, и седмо тяло, а в бъдеще Учителят ни е обещал да разкрие още четири нови тела, които отсъстват сега и за които не се говори. Целият живот се състои в тайната на това желание (става въпрос за срещата с Учителя). То да стане толкова истинско, толкова интензивно и постоянно, че да заведе ученика при тайната на живота. Тайната на живота се намира в Учителя, който е свързан тясно с шестото и със седмото тяло. Както ще видим по-нататък, Учителят е направил компромис, за да живее в шестото и в петото тяло, даже и по-надолу, за да може да създаде връзка с душите, които наистина ще станат истински ученици и ще следват този път. Тайната на това желание е скрита в това число.

Пак повтарям. Желанието трябва да бъде силно, истинно и непрекъснато. На окултен език това се нарича свещената магия на живота.

Спомням си преди години, когато имах един от многото разпити в държавна сигурност, те ми казваха: Ти трябва да се откажеш от това учение, защото то не е за теб. – Аз им казах: От днес нататък започвам да се занимавам с двойна енергия и освен това никога няма да тръгна по вашия път, защото вашият път е напълно глупав. – Беше им казано с много прости думи и много ясно – никога няма да следвам вашия път. Това е между другото.

Тук искам да загатна нещо за това, как са създадени числата, но без да се впускам в подробности, защото нямам такава цел. Пустотата е отделила от себе си енергия. Тази енергия се е сгъстила надолу и е създала единицата, което е числото на Дао, числото на целостта, на единството. Значи това число хем е число, ние го наричаме “едно”, започваме да броим с него, но всъщност в дълбоките светове то не е число, а идея, то е една цялостна енергия, една пълнота. А в седмото тяло е нещо много по-дълбоко, но в най-външния свят е наречено “единица”. След това число са тръгнали всички други числа. След време ще ви обясня как Лао Дзъ разбира числата, каква е неговата идея, тъй като той дава една от най-дълбоките идеи по този въпрос. За него не съществуват числото 2, числото 3, 4 и т.н. За него съществуват две единици, три единици, четири единици, т.е. всичко е единици и всичко е цялостно. Няма число, което да е извън Дао, и няма число, което да попречи на Дао и да попречи на единството. Не случайно числата пътуват от 1 до 9 и после се превръщат в 10, т.е 1 и 0 (пустота). След време пътуват до 99 и отново всичко се връща в единицата, която е изходна точка към Дао. Значи 99 и после 100 – още по-дълбока пустота, по-дълбок опит, който не винаги означава разумен опит, но за будните това е един опит, при който всичко се връща в единицата и оттам обратно в пустотата.

167531. Както виждате, започва с единица и свършва с единица. На даоски език и на окултен език това означава (това число, чистата единица), че ако познаеш това число, ти ставаш абсолютно независим от всякакво вмешателство. Нищо не може да ти попречи – никаква държава, никакви неразумни закони, никаква политика, никакви демони, никаква държавна сигурност, никакви земетресения, никакви наводнения и т.н. Това е свързано с тайната на това число.

И пак искам да напомня накрая във връзка с числото. Докато ученикът се изкушава, никога не може да има истинско развитие. Повтарям го, защото е важно. Разбира се, той ще казва: “Знам, че трябва да работя върху себе си” и аз ще му кажа: “Да, правилно” – така е с този, с който нямаме вътрешна връзка, тъй като не обича достатъчно Истината или не е откровен. Значи няма истинско развитие, а от хиляди години много ученици се залъгват и стигат най-много до третото тяло или до четвъртото, т.е. до астралния свят или до менталния свят, и не могат да се освободят. Затова в момента почти няма истински ученици в България, но очаквам по моя план тази година да има около осем, следващата година около десет и после около четиридесет в България. После след тях допускам – макар че десет са една мярка, която ми стига, но тези неща, които ще изнеса, ще помогнат на по-будните – даже и да надминем повече от сто, тъй като и в момента моята група е много голяма (в символичен смисъл, тъй като аз нямам последователи и не искам). Тези, които идват на лекциите външно и вътрешно, които идват при мене, те са няколко хиляди и от тях поне над сто съм предвидил да влязат в по-високо ниво, а това означава, че те след време ще могат реално да помагат на всички, които обичат, и да увличат и други хора, и да ги направят независими.

Първо ще кажа някои неща за лемурийците. Лемурийската раса, това са били полу-хора, полу-същества с много черна кожа и много опасни. Едно от най-силните им качества се е намирало в очите, така наречената мълния, която е хипнотизирала много същества. Тази мълния се дължи, според окултната наука, на една изключително голяма, огромна и ненаситна страст. Оттам произлиза и днешната болест сифилис, както ви казах преди, като наследство. Тази страст ги е довела до много контакти с много животни и полу-зверове. В тази връзка окултната наука казва (в архивите даже е записано буквално), че в резултат на всичко това са били родени много човекообразни и маймунообразни същества, които са всъщност прародителите на всички маймуни – орангутани, шимпанзета и т.н. Това е тяхното отражение. Всичко това след време се е повторило и в Атлантида в по-малък размер.

Както ви обясних преди в лекциите за Атлантида, по време на Атлантида са живели едновременно две раси. Едната висша, много мъдра – толтеките (третата раса), за които след време пак ще говорим, които са ръководени от Универсалната раса на Всемирното Бяло Братство – Универсалната Слънчева раса. И разбира се, оттам идва голямата култура. Същевременно е живяла и изключително нисша раса – туранската (четвъртата подраса на Атлантида). Значи в Атлантида тази нисша раса също е влязла в контакт с тези големи тогава образувани маймунообразни, от което са се породили така наречените първобитни хора. Разбира се, за тези смешения с животни и зверове невидимият свят е изпратил наказание. Едното е болестта сифилис (в Лемурия) и другото (в Атлантида) е болестта рак, които и досега продължават в много по-малки размери. Защо? – Защото целта на невидимия свят е била да се замислят в търсенето на причини и следствия. Значи тези същества е трябвало да се научат да мислят, за да правят връзка с нещата, защото ако те открият причината, последствието се разпада. Такъв е законът и така става на практика.

Както казах, в Атлантида е имало едно изключително слизане на Универсалната Слънчева раса, това е така наречената “непаднала раса”, т.е. никога не е падала. Тази раса, както казах, не е падала под влиянието нито на светлината, нито на тъмнината, нито на греха, тъй като те никога не са правили погрешен избор.

Тук искам да напомня, че Учителят казва, че всички души първоначално са създадени съвършени. Някои мислят, че има създаване на души в друга категория. Учителят е точен – всички души първоначално са създадени съвършени.

Тук преди да продължа, трябва да припомня нещо. Когато са били създадени всички съвършени души, в невидимия свят се е наложило да се направи едно изключително събрание, универсално събрание на Всемирното Братство, което да покаже път на тези души. Всички са гласували в това Всемирно Братство, макар и някои със задръжки от универсалните братя. Спорът е бил дали да се даде абсолютна свобода на душите, абсолютен свободен избор – това означава, че всеки, който наруши законите, трябва да извърви своя път на страдание, своите лични страдания, т.е. всеки трябва да изстрада своя път – или да не се даде свободен избор. Болшинството гласувало за абсолютна свобода и най-вече Христос (тогава, по него време с друго име), който също участвал като един от най-важните в това събрание. Тогава Отец, Който тогава се е проявявал много близко, или Абсолютното Нищо, е слязъл в полето на невидим глас с много ясна сила и казал: “Така да бъде – абсолютна свобода за всички същества!” Но ако има голямо отклонение, Христос трябва да носи отговорност и след време да слезе и да изкупи, както след време става. Душите са направили много погрешни избори, и то многократно, и са стигнали до такива страдания, до такива отклонения, че вече за някои е трудно да се върнат, а някои ще се върнат даже след милиони години. Това е обвързало Христос и затова Той е слязъл, тъй като Той е длъжен да слезе, след като е дал тогава обещание. Когато един велик Учител даде обещание, дори и да влезе в седмото тяло (тотално разтваряне в Нищото), той си запазва тайно няколко тела (до петото тяло или до четвъртото, ако реши), за да слиза при своите ученици и да им помага.

Затова Христос казва: “Аз съм с вас до края на света.” Това е наистина така и това ще си бъде така, докато светът завърши своето развитие, защото това е изказване на шестото тяло, което е, както ще видим после, Синът Божий. Синът Божий няма право да се разтвори обратно във Върховната Пустота, защото трябва да извърви пътя на света, да помогне на всички същества и затова Той казва: “Аз съм с вас до края на света.” През цялото развитие Той винаги ще помага, ние ще имаме това невидимо присъствие, което помага във всеки миг без изключение, но ако се обърнеш към Него с пълна вяра, с пълно доверие. Иначе законът не работи.

Точно тези непаднали същества (става въпрос за първородната раса) са слезли в третата подраса на толтеките, т.е. висшите атланти в Атлантида (говорихме много за тях), и точно така се е образувала духовната цивилизация и истинската култура, която няма нищо общо с тази култура. Значи от тези невидими братя – Слънчевата Първа раса – слизайки в толтеките, се образува истинската духовна цивилизация, истинската култура, която после се пренася и в Египет. Слизането на тези универсални братя е подготвило много синове човешки и Синове Божии, които да служат на Универсалното Единство. Затова се налага да ви кажа някои разлики за Сина Божий и за сина човешки. Синове Божии има над четиридесет милиона, синовете човешки са много повече. Затова ще ви кажа някои разлики за сина човешки и за Сина Божий. Сина човешки отговаря на петото тяло и на идеята истински ученик. От четвъртото тяло надолу не може да се говори за син човешки, а може да се говори просто за някакво ученичество, което все пак е важно, защото е подготовка. И следващият път ще ви обясня как четвъртото тяло трябва да направи преход в петото, как ученикът трябва да надрасне и оптимизма си, защото след време ще загуби нещо много ценно. От оптимизма си ще загуби своята душа. Как той трябва да надрасне и положителните мисли, и отрицателните, но първо трябва да стане много силен оптимист, да обича светлите мисли и после с някои методи как да ги надрасне, и да влезе в петото тяло. За това ще говорим другия път.

Синът човешки има стремеж към Духа на Живота. При Сина Божий положението е друго. Синът Божий има съвсем друг устрем. Той има устрем към Върховното Нищо, но същевременно помага на синовете човешки и на цялата човешка еволюция. Значи той слиза надолу, обаче неговият таен устрем е нагоре. Той слиза да помага на синовете човешки, слиза и надолу да помага на пречистени души, частично да ги просветлява, да ги вдъхновява частично, което има значение, но неговият таен стремеж е абсолютно сливане с Върховното Нищо. Но той трябва да извърви този дълъг път на човешката еволюция заедно с хората, той е длъжен да бъде с тях до края на завършека. Затова тук става въпрос за благородство в най-истинския смисъл на думата, той се лишава от нещо универсално, от една огромна пълнота, за да слезе надолу и да бъде неразбран, да бъде критикуван, да бъде разпъван, обаче жестът е голям. Тук разбираме думата благородство в най-дълбокия смисъл – само в шестото тяло и както ще видим по-нататък, само там можем да говорим за дълбочина. В петото тяло не можем да говорим още за дълбочина.

Синът човешки, това е сътворената природа, а Синът Божий, това е Духът на несътворената област. Синът човешки е Божествен служител във времето, а Синът Божий е невидим служител във Вечността. Синът Божий е носител на изключителни духовни енергии. Синът Божий е в областта на Божествените енергии и на Незнайното, така наречено Неведомото. Значи Синът Божий е носител на Божествени енергии от много по-висока област – това е областта Кетер, Хокма и Бина – първата тройка от сефиротите, в които енергията е нематериална и абсолютна субстанция. По-точно есенция.

Синът човешки, както казах, който отговаря на идеята истински ученик, има в себе си скрит устрем към Сина Божий, но и той има задача да слиза надолу към душите, които се намират в третото и четвъртото тяло. Значи той има в себе си скрит устрем към Сина Божий, т.е. към шестото тяло, но и той трябва да прави компромис и да слиза надолу да помага на тези, които се намират в третото и четвъртото тяло. При Любовта този компромис е естествен.

Когато синът човешки се обръща към Източника на живота, той очаква откровения. При Сина Божий положението е различно. Значи когато синът човешки се обръща към тайната на живота, или към Източника на живота, той очаква откровения. Разбира се, за петото тяло това е красотата на живота, тъй като истинската красота се намира само в петото тяло. Значи той очаква откровения, т.е. той живее в разцвета на душата си, и тази душа води с тайната на живота, с Източника свещен диалог и тя има абсолютен свещен трепет. Затова тя има право да очаква и получава истински откровения. Тук не говоря за прозрения и за временни просветления – те са частично нещо. Следващият път ще говорим и за трите вида Самадхи, които са истинският път на ученика.

Когато Синът Божий се насочва към Източника на живота, той става абсолютно безмълвие и се превръща в чиста същност. Когато Синът Божий се насочва към Източника, той не иска никакви откровения, той се превръща в абсолютно безмълвие и в истинската, в чистата си същност. Той не иска контакт със Словото, а той иска нещо по-дълбоко. Той иска Присъствието, не Словото, а Тайната на Присъствието – това е много по-дълбока обмяна. Ако трябва, след време ще се спра повече на този въпрос. Това е един много тънък момент, защото Синът Божий не иска Великото Безмълвие да се превръща в Слово, не иска да го ограничава. Ето защо окултната наука казва, че Абсолютът е там, където няма никакво Слово. Да не говорим за глупавото ясновидство, което е объркало повече хората, отколкото да им помогне. Включително и някои, които са почти истински ясновидци (защото истински няма), защото истински са само Синовете Божии, а те никога не са ясновидци, даже и пророци, а нещо много по-дълбоко.

Значи Абсолютът е там, където свършва всяко Слово, даже и всеки шепот. Това е мярка, че Синът Божий може реално да помага на хората, това е мярката в шестото тяло (ясновидците живеят в четвъртото тяло). Шестото тяло е мярката, че можеш да помагаш реално на хората и шестото тяло е мярката, че си овладял напълно всички свои желания, не само неразумни, но и разумни. Останало е само едно единствено желание – това е тоталното сливане с Върховното Нищо, което е вродено във всеки човек в неговия дух, това е вроден устрем, който се намира в човешкия дух във всеки човек, и това е една част от тайната на живота, която води към седмото тяло.

Според толтеките учението, което е над всички учения, е устремът към Абсолюта.

Учителят казва, че Абсолютът – а на друго място той го нарича Нищото – това е Абсолютната Реалност или го нарича Свръхреалното. Точно това е Абсолютната Реалност или Свръхреалното. От тази област са произлезли всички висши и нисши светове. Това означава, че Върховната Истина може да се намери само чрез седмото тяло. До петото тяло, до себепознанието още не можем да говорим, това е още път. Само в седмото тяло имаме право да кажем, но то вече не с глас и не с думи..., да кажем нещо за Върховната Истина, но по съвсем друг начин. Но петото и шестото тяло са важна и необходима подготовка, за което ще говорим повече другия път.

Тук някои общи неща пак искам да ви напомня. Но все пак искам да ви кажа, че ежедневният план за деня прави организация на деня и помага на душата да навлиза все повече в тялото. Това е един много личен въпрос и затова аз не давам много правила, тъй като оставям свобода на всички ученици доброволно да решават какви упражнения да правят, освен онези пет, които дадох. И скоро в София, тъй като настояваха да им дам някакви правила, аз не исках, наложи се да дам още едно правило, за което после ще кажа.

Значи има някои правила, но ученикът сам трябва да си подготвя плана. Но не трябва да забравя, че не трябва да претоварва ежедневния си план за деня. Истинският план има лекота и няма много задачи, има свободно време, тъй като, ако умът се намеси, целта му е да преуморява и да може да отделя човека от неговата душа.

Другата тънкост на плана е следната: умът винаги иска да завършва нещата. Примерно размишляваш върху една дума, да кажем “ученик”. Ти мислиш, че за едно размишление или за една седмица ще разрешиш този въпрос. Думата “ученик” е много по-дълбока. Умът иска завършени неща, защото когато едно нещо е завършено, той го умъртвява. Както ако една приказка има край, той я обезличава. Ако приказката е без край, умът нищо не може да каже и изгубва себе си. Затова приказките без край и легендите са написани, както и притчите, недоизказани, те са отношение към душата, а не към ума. Притчите, легендите и една част от приказките (тези, които нямат край) са Любовта на висшия свят към душата. А умът обича нещата да имат край, за да може да вкарва учениците в застой.

Целта на плана е увеличаване на будността – едно от най-важните неща. Предният път ви дадох петте задачи, после ще прибавя и едно шесто – едно важно упражнение. Трябва да се знае, че този план изглежда нещо елементарно, но той променя пътя на човека. Душата придобива нов подход и нов начин на мислене, но това става постепенно. Разбира се, ако човек не подходи искрено, неговият план ще се ръководи от ума и умът все повече ще обърква деня му, и накрая човек ще прекъсне плана и ще каже: “Нещо не върви този план” и т.н. Но този план върви, тъй като аз съм го практикувал около петнадесет години и знам точно какво говоря и накъде води той, макар че изглеждат нещата много елементарни. Както и шестото правило, което накрая ще ви дам, изглежда толкова просто, че човек се пита дали трябва да практикува такива елементарни неща, а не знае, че това води до победа над злото, освобождаване от страха от смъртта и накрая победа над самата смърт.

В плана се научаваш да пресяваш всички свои неразумни желания, започваш да се научаваш какво да търсиш, всички излишни срещи и приятелства отпадат. Постепенно Духът започва да ръководи душата, душата започва да пише плана и започва да овладява ума, сърцето и волята, които според Учителя са нейни инструменти. Искам да напомня, че в плана има вечни задачи, които никога не завършват. Стремежът никога не трябва да прекъсва. В момента, в който твоят стремеж към Истината спре, ти вече си умрял, мислиш, че си жив, но според окултната наука това е мярка, че на вътрешен план ти си умрял и постепенно твоите тела ще залязват. Никога не завършват означава постоянно усъвършенстване. Казвам това, за да се предпазите от ума, защото той обича да завършва нещата. Една дума никога не може да бъде изтълкувана докрай, защото Духът внася след време съвсем ново разбиране, много по-дълбоко, много по-обогатено и когато той внесе в нея своите духовни сили, ние разбираме, че тази дума е много по-дълбока, отколкото е изглеждала, тъй като една дума в четвъртото тяло е много елементарна, в петото е много красива, много богата, а в шестото тяло е изключително дълбока. Така че Духът може да променя дълбочината на думите, когато внася в тях своите духовни сили чрез душата.

Духът никога не обича застоя за разлика от ума. Това означава, пак напомням, ученикът трябва да работи постоянно, но по малко, без да се претоварва и когато изработи голяма дисциплина, може да повишава своето работно време за проучване на Словото (на свещеното Слово), за проучване на мълчанието, за проучване на думите и т.н.

Когато ученикът се усъвършенства постоянно, заедно с това той трябва да остава и в неразбирането, да не мисли, че всичко е разбрал. Пак напомням: Хем се усъвършенства постоянно и хем в него трябва да остава едно свободно място за неразбирането и за смирението, за да може Духът и душата да му помагат, а не умът да изкриви нещата. Това неразбиране е модификация на смирението, което отваря врата за душата и за Духа да влизат и да му помагат. Ако един човек каже: “Всичко разбрах, всичко знам” – срещнах един такъв, а той ставаше все по-голям алкохолик и много други неща – това е знак, че човек е спрял в застоя, че умът го ръководи и всъщност той нищо не знае. Значи при искреното желание за ежедневния план на деня Духът постепенно ще навлиза в душата. Това е едно по-високо измерение. Душата постепенно ще навлиза в ума, сърцето и волята, а те ще навлязат в тялото и ще го изпълнят с това, което се нарича истинско здраве. Всичко ще се предаде надолу по телата, защото ще отпаднат всички неразумни желания и тогава човек си заслужава здравето. Той не е здрав, за да води безумен живот, както ще видим по-нататък. В третото тяло във всеки човек има вродено безумие, това е в астралното тяло и който не го е овладял, винаги го очаква след време опасност. Но по-нататък ще ви говоря и за това, как трябва да се освободим и от това вродено безумие.

Значи пак напомням: Планът води до голямо пресяване на желанията и накрая остават тези неща, които наричаме съществени. Разбира се, както и аз съм практикувал много такива неща, наложи се с много хора вече да не говоря, много хора ме намразиха, това е техен подход, аз имам отношение скрито към душата им, имам тайна любов към всички, включително даже и към демони, тъй като познавам и демони в човешка форма. И даже демони знаят, че имам любов към тях, но има хора, които не знаят, и затова те сами си поставят преграда, а който си поставя преграда, ако се наложи да му помогна истински, няма да мога. Това е друг въпрос.

Исках да ви кажа шестото правило. В София настояваха даже да им дам още правила, разбира се, след време ще си помисля, но искам да кажа, че ги давам по свобода и никого не задължавам.

Шестото правило е едно много ценно упражнение, много елементарно, нарича се с простичката дума релаксация. Ще обясня: Всеки ден трябва да се прави релаксация по няколко минути, два пъти на ден за предпочитане, постоянно. Примерно най-малко три-четири минути до десет, не повече от десет. И вторият път на деня същото – най-малко три-четири минути до десет. В София ме питаха може ли седнал. Не. За предпочитане е легнал, макар че и там има опасност човек да заспи, обаче е по-хубаво, тъй като когато си седнал, макар и с изправен гръбнак, когато се отпуснеш напълно, не можеш да управляваш тялото си и то може да падне, а това тяло подготвя частично излъчване, защото ученик, който не може да излиза от тялото си, ще стане зависим от смъртта, от злото и т.н. Значи при релаксацията започваш да усещаш, че тялото става все по-тежко, а душата става все по-лека. Разбира се, формулите помагат да няма пълно излъчване, за да можеш спокойно да се върнеш после в тялото си.

Първо, това упражнение помага в началото за частично освобождаване от страха от смъртта, защото в това упражнение става разширение на съзнанието. Това упражнение води до частично освобождаване, след време, както ще видим, и до пълно освобождаване.

Другата красота на това упражнение е, че хора, които не могат да спят спокойно и дълбоко, след няколко месеца ще започнат да спят спокойно и дълбоко, даже и да не искат, защото при това разширение на съзнанието тялото се освобождава от всички натрупани напрежения (от лоши мисли, от обиди, които не сте могли да трансформирате, от лоши храни и т.н.) – това е една от целите на упражнението. Това упражнение ако е постоянно, ако се практикува една-две години, след време то се превръща в медитация. Отначало изглежда просто – релаксация - частично разширяване на съзнанието, после това води до цялостно разширяване на съзнанието. Това води до навлизане в петото тяло, в душата. Душата започва да владее всички нисши тела и самата себе си и при това разширение на съзнанието тя се освобождава от един голям враг – страхът от смъртта, който е напълно ненужен, напълно излишен, но все още е обхванал много хора, защото живеят в по-ниски тела. Значи след време това се превръща в медитация. Медитацията пък води още по-нагоре, но това е вече друг въпрос, но все пак тук накратко ще кажа – до сливане с Духа.

Ние подготвяме и цяла книга по този въпрос, надявам се, че след няколко месеца ще излезе.

Колкото повече ученикът се домогва до тайната на молитвата, толкова повече той се възражда в душата си и навлиза в ново измерение и в ново мислене. Това е красотата на молитвата, че тя е преход от четвъртото тяло към петото, за което ще говорим другия път повече. Но това е постепенно. В своята окултна дълбочина, тук трябва да ви кажа, молитвата не е свързана със Словото и молитвата не е нещо, което трябва да правиш. Тя е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е първичното слънчево състояние на Универсалната раса на Всемирното Братство. Това е едно тотално състояние.

Пак ще припомня. Тази молитва, истинската, която надраства и Словото, тя не е нещо, което ти правиш, а е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е твоето чисто битие, това е твоята чиста духовна същност, това е универсалното слънчево състояние, което е свързано с тази Универсална Слънчева раса, която, както казах, е наречена условно непадналата. Ако ти не се превърнеш в тази чиста същност по пътя на молитвата, това означава, че ти си изгубил нещо съществено, което го търсиш само в Словото, но никога няма да го намериш само в Словото, дори и когато то е “Отче наш”, дори и когато то е свещено. Това означава, че молитвата е пълното слънчево състояние, това, което Учителят нарича състояние на абсолютна чистота. А точно това състояние е много по-дълбоко от всяко Слово, защото Словото е дошло много по-късно като помагач.

Когато ученикът е стигнал до по-ниската степен на слънчевото тяло (петото тяло), тогава за него молитвата е свещен диалог. В шестото тяло нещата се променят. Пак ще повторя. Когато ученикът е стигнал до петото тяло, за него молитвата е свещен диалог, това е наистина процес на душата, а не на ума, даже не на сърцето, забележете, тука казвам на душата. Когато говорим за абсолютно чисто сърце, тук трябва да знаем, че то се разтваря в душата и се превръща в своята същност, която е душата. Затова Учителят казва, че сърцето е сянка на душата, а умът е сянка на Духа. Когато те напълно се пречистят и одухотворят, те се разтварят в душата и в Духа.

В шестото тяло няма диалог. Както казах, това важи и за молитвата. Тук молитвата се превръща в абсолютно безмълвие, защото тук най-желаното е невидимото Присъствие. В седмото тяло нещата са съвсем дълбоки, затова по-рядко ще говоря за седмото тяло, тъй като засега няма голямо значение. Значи в диалога душата говори, а в безмълвието Духът слуша. Тук думата “слуша” означава възприема невидимото Присъствие. Тук той не иска да се храни със Словото, а както казах с Присъствие. Това означава, че докато се намираш в петото си тяло, макар че имаш свещен диалог, ти още не си цялостен, още си далече от истинската пълнота на живота. Значи докато се намираш още в петото си тяло, т.е. в своята душа, ти все още говориш, макар и свещен разговор, макар и, мога да кажа с чиста съвест, прекрасен разговор, откровения, чрез които и аз получавам нещата за новото учение, но ти все още не си цялостен, което означава, че не трябва да спираш тук, твоят устрем не трябва да се застоява.

Когато си в шестото тяло, т.е. в своя Дух, тук вече ти нищо повече не можеш да кажеш, защото тук пълнотата е огромна, толкова необятна и наистина при това условие какво можеш да кажеш на Духа? Защото ако все още искаш да кажеш нещо, значи не си в истинската пълнота, още не познаваш своя Дух, не познаваш шестото тяло. Наистина какво можеш да кажеш на Абсолютното Същество? Това означава, че в шестото тяло Духът постепенно разгръща своя разцвет и накрая, когато има право, след като е помогнал като Син Божий на цялото човешко развитие, той ще има свободата да направи своя първичен вроден избор да се слее тотално с Универсалното Същество.

Тук преди да продължа, само ще напомня. Някои много се страхуват от това сливане, защото изчезват. Има два вида сливане: едното е тотално разтваряне – постигнали са го много кабалисти, Посветени и Учители – при което никога не се връщаш, а се превръщаш в Универсална Светлина завинаги. Другото тотално сливане: Запазваш своя Дух и след време се връщаш, за да помагаш на други светове, което аз го смятам за много по-благородно, но и двете са на високо ниво и двете неща са благословени, но по този въпрос по-рядко ще говорим, защото той принадлежи на бъдещето, а сега имаме да решаваме по-други въпроси.

И все пак тук в шестото тяло, в безмълвието все още има обмяна между човешкия Дух и тайната на присъствието на Абсолютното Същество. В седмото тяло вече е под въпрос дали има обмяна, защото зависи от избора на Духа, има върховно сливане и човек се превръща в самата светлина, но не тази светлина, която виждаме, не и светлината на душата. Става въпрос за Универсална Светлина, за която в Кабала се говори, която е свързана с Кетер, Хокма и Бина, която е безпределна и неограничена.

В четвъртото тяло молитвата е дълг, в петото тяло молитвата е път към живота, път към същността, която е наречена човешката душа. В шестото тяло молитвата е преобразуване – човек става абсолютно битие, постепенно се превръща в тайната на искрата, която се подготвя за своето универсално сливане. В книгата на Лео Шая имаше някои неща изнесени за искрата. В седмото тяло сливането е универсално и само тук можем да говорим за дълбочината на живота, тук е мярката. Много е смешно, когато някои в трето и четвърто тяло говорят за дълбочина, даже и в пето. В пето тяло няма дълбочина, но има себепознание, има красота, има една хармония, има един красив живот, но това също е увлякло някои ученици, останали са в петото тяло и все още не познават истинската дълбочина на Учителя. Ако биха продължили, биха намерили нещо по-дълбоко от себе си, защото Учителят има да им каже нещо, което е по-дълбоко от тяхната душа. За тези неща ще продължим другия път.