ЧЕТВЪРТИЯТ ВРАГ НА ТОЛТЕКИТЕ – СМЪРТТА - РЕЧНИК НА УПОТРЕБЕНИТЕ АТЛАНТСКИ ДУМИ И ИЗРАЗИ

02.05.2006 г.

Според толтеките смъртта – това е изгубената Безупречност. Според тях способността да се греши означавала да увеличаваш смъртта в себе си. Някои мислят, че като казват „извинявай“, нали, нещата... В този свят има много „извинявай“... Толтеките не вървят по този път.

Толтеките забелязали, че отдавайки се на Безупречност, в един определен момент се стига до там, че способността да се греши бивала ограбена. Значи: тази способност да се греши, от която и човек умира, бивала ограбена. Самата Безупречност била древна традиция. Това е една от най-дълбоките древни традиции във Вечността – става въпрос за вътрешната Вечност. Тя била оставена от ядрото на първата подраса на Атлантида, която се нарича рмоахали. Значи първата подраса на Атлантида, която се нарича (след време ще говорим за тях, за тяхната мъдрост) рмоахали.

Чрез своята Безупречност толтеките забелязали, че четвъртият враг, т.е. смъртта (разбира се, в това число влиза и старостта), че четвъртият враг не е видимо явление. Те прозрели, че човекът е умрял вътрешно и че явлението смърт е вътрешно явление, защото човекът живеел в тескатлипока, т.е. в илюзията. Затова умира, защото живее в илюзията.

Толтеките забелязали, че живеещите в илюзията, не умеели да общуват с Истината. И те разбрали, че смъртта произлиза от липса на съкровено отношение към Истината. По-късно те забелязали, че Истината общувала и говорела отвътре само на Чистото Намерение. Така толтеките открили, че Чистото Намерение било ключът за разрушаването на четвъртия враг, наречен смъртта.

Толтеките видели, че четвъртият враг бил много тайнствено скрит и загнезден в иоллотл, това за което ви казах иоллотл, т.е. в сърцето, в сърцето на човека. Тоест: смъртта е влязла там поради неправилно отношение към Истината. Така толтеките разбрали, че смъртта е болест на съзнанието, защото смъртта означавала отказ от Истината, отказ от стремежа към Безупречност. Така Безупречността се оказала още по-важна, защото тя отстранявала тази неправилност и водела до независимост от илюзията.

Те забелязали, че Безупречността правела човека все по-безтелесен, все по-независим от ограничението на света. Значи, такъв човек колкото по-чист, по-безтелесен... Кабала казва: чистотата е освобождение от веществото. Не отричане, освобождение – може да влизаш, може да излизаш, но въпросът е да си независим и непривързан.

Те осъзнали напълно, че Безупречността е по-дълбока и от настоящето, защото тя означавала отдаденост на Истината. И наистина безупречният човек живее на по-дълбоко място, включително и от настоящето – той живее в дълбочината на Орела.

Наблюдавайки смъртта, толтеките видели, че тя е призрак, който успявал да излъже само спящите. Смъртта властвала само извън Истината. Тя властвала във времето и в т.нар. семанахуак, т.е. тя властвала в света. Така те разбрали, че смъртта е липса на безмълвно знание, т.е. истинското знание – знанието на древните дракони, което други наричат Себепознанието.

Безупречността – казва Теун Марес – е действие на Свободата. Значи: Безупречността сама по себе си е действие на свободата.

АУМЪ

Айекйотл – грехът, грехът или на техния език преведено – неправилното, неподходящото.

Акулюаке (нахуатл толи) – това означава „толтек“ (не подразбира нация, а воин на духа) воин, който е достигнал до познаването на чистия Дух, така нареченият свободен вятър. Воин, който е достигнал до истинско познание. Външно значение: „високите“, „силните“; вътрешното значение е – „изкусните“, „вещите“; и най-дълбокото значение, божественото, е „майсторите“, „учителите“.

Атл – Атландида произлиза от тази дума, което на техния език означава глава – първото значение, второто значение е думата власт, третото значение е пак власт, но само че слънчева власт, т.е. тази власт, която е имала слънчевата раса. Другото значение на тази дума е вода, пратеник на Орела. В скрития свят думата Атл е течаща Светлина. На земята означава – течаща енергия. Първичното значение е Неопетнената Светлина. Едно от имената на живота. Дълбинна вода, Дълбинен живот.

Атламаните – Старците или Прастарите хора.

Ахуибка – Намерение.

Еекатл – външно тази дума означава – свободен вятър, другото значение – чисто дихание, в по-дълбокия смисъл означава – дух, Чистият Дух, а в най-вътрешния смисъл, божествения, означава – Пустота. Еекатл – това е Духът и Пустотата, незрим Дух, свободен Дух. Първична Чистота, Духът огън.

Илнамики – означава способността за търсене навътре, спомняне на вътрешното; търсене навътре в същността. Този, който е търсил искрено навътре; духовно спомняне; търсене на себе си в себе си.

Иоллотл – сърце (производно от оллин – движение), буквално означава „неговата подвижност“ или причина за неговото движение (има се предвид живо същество).

Иолтеотл – означава Бог в сърцето, Обожественото Сърце, Духовно сърце.

Йекйотл – означава само този, който може да извлича от себе си правилното и подходящото; правилното, подходящото.

Кетцалкоатл – едно от божествата на Ацтеките. Другите значения са: чистият замисъл, пернатата змия.

Куаутли – първото значение на думата Орела е: Великата Тъмнина; второто значение е: Древната Светлина; третото значение – Абсолютната Бездна.

Куикатл (нахуатл) – звучащо слово, стихотворение, песен. Поезията звучи от сърцето.

Метеотил (нахуатл) – означава духовна практика, но по-вътрешно тази практика е наречена самообожествяване.

Миктлан – отвъдния свят, областта на мъртвите.

Миктланматини – човек на науката, който познава областта на мъртвите; познавачи на мястото, познавачи на отвъдното.

Митоте – хаосът, означава една обърканост, един хаос от кръстосани енергии и мисли, поглъщателят, безпорядък, безредие.

Моййойо – Сърце, Цялост, Цялостно Същество.

Мойокойоани – този, който изобретява самия себе си (мо – самият той; йокойани – този, който изобретява), същество, което се самосъздава, което се обожествява, самообожествява.

Наакал (лемурийски) – Учител, Съкровено Ядро.

Нагуал – Вечно Извисеният, Древното Единство, Единството на боговете, Единството на Първата слънчева раса, Учителят.

Намики – означава да намериш.

Нахуитл – Време, това, което оставя следи след себе си, това, което хроникира събитията.

Нелтилитцтли – Истината.

Ометеотл – което означава дуалният Бог (оме – два и теотл – Бог) или по друг начин казано на техния език – Обожествяващият нещата; Господарят на непосредствената близост, опората на всичко, Необятният Нагуал, Необятният Учител.

Отли – Път.

Папалотъл – което означава пеперуда. По друг начин казано, означава – състоянието безсмъртие.

Семанахуак – толтекската дума за свят, време.

Тамоанчан – Тринадесетото небе, означава мистичното място, откъдето са произлезли толтеките, т.е. Боговете, домът, от който изхождаме, мястото на произхода, Тайната на живота, мястото на изобилието.

Теиолиа – душа (внасям живот или движение в хората)

Текпатл – камък. Според ацтеките текпатъл е последното заспиване – значи човекът застой, човекът камък, това е последното заспиване.

Теомощтли – т.е. вътрешната Тишина, наречена още на техния език, както се превежда, Божествената книга.

Теомощтли миктлан – Атлантска книга на смъртта или Божествената книга на отвъдността.

Теотл – Бог.

Тескатлипока – Луцифер, Сатана и Дявола. Това е, приблизително казано: вселенската илюзия или относителността. Наричат го още: изкривеното огледало, димящото огледало, смъртта, стария свят, фалшивото.

Тлакатл – нечистият човек.

Тламатини – на толтекски език означава едновременно: учен човек, философ и човек на изкуството; истински човек, поет. Тламатиниме е множествено число.

Толтекайотл – означава толтекство. Съвкупността на традициите и на откритията на толтеките.

Хайли – химни към Боговете, означава слово, проникващо в Боговете.

Хекао – святото Слово – жизнената същност на нещата.

Шочитл (нахуатл) – ацтеките наричат „живото сърце“ – означава на техния език цвете, „пожертвало се сърце“.

Яотл – враг на самия себе си.

Яотли – враг на развитието, всички излишни познания, които ограбват енергията на човека се оказват враг на развитието.