06.07.1999 г.
АТЛАНТИДА И ПЪТЯТ НА РАЗПАДАНЕТО - (Лекция 2)
Преди да мина към някои по-важни моменти от третата и четвъртата голяма катастрофа, трябва да кажем и някои общи неща – как са живели, за да разберем после това, за което става въпрос.
Многоженството... (Това е продължение от предния път.) Многоженството в Атлантида е било много разпространено. Цели раси и народи са се смесвали с необуздана страст. При тези условия са се зародили много жреци на злото и на черната магия. С течение на времето злото, е трупало своята огромна сила, тържеството на егоизма се е развивало с много голяма скорост.
Както ви казах в по-предните лекции, болестта рак идва от Атлантида, тя е наследство. А болестта сифилис идва от Лемурия. Друг път ще говорим по-специално за тази раса, сега не съм си поставил за цел. Лемурийската раса е била много по-жестока, много по-опасна и затова най-големите катастрофи всъщност са ставали там. Но за това ще говорим по-нататък.
Както казах, егоизмът се е развивал с голяма скорост. Така населението на Атлантида е трябвало да се раздели на два лагера, това е станало неизбежно. Малцинството се е групирало около древните толтеки Мъдреци и са останали верни на истинския Път. Значи: те са се групирали, малцинството, около толтеките и са останали верни на чистия Път. А останалата част е поела по пътя на туранците лемурийци – най-зловещата раса от Лемурия. После, както ви казах преди, се преражда в туранската раса, туранците – четвъртата подраса на Атлантида, тясно свързана с Лемурия. Те са приели от тях религията на злото. Една голяма част от хората са започнали да се заразяват от тези туранци и са започнали да приемат религията на злото.
Войната между бялата и черната магия е започнала да зрее дълго преди първата катастрофа, която е взела голяма част от материка, наречен „Атлантида“. Така старият град със Златните порти, централният град в Атлантида е бил завладян от туранските царе и жреци на злото. Те са посегнали и на най-централния град. Какво става след това? Впоследствие Върховният Жрец на толтеките е трябвало да търси подкрепа и прибежище на север при един от посветените царе на тлаватлите или лавати, за които говорихме преди, в една от предните раси на Атлантида, става въпрос за тлаватлите. Той се установил с малка група от верни хора там и после е започнало голямо пътешествие на изток, където било решено да се съберат всички чисти остатъци от Атлантида. Туранците окупирали старите слънчеви храмове и ги изопачили до неузнаваемост. Черната магия е стигнала до своя триумф. Човешката жестокост е придобила огромни размери. В окултните архиви се казва, че даже животните и растенията са станали жестоки. Животните, растенията и дърветата, тогава те са били много по-живи от сега, са станали жестоки. После ще ви обясня как са се родили и защо наистина са живи. Всичко е било заразено от присъствието на злото, от тотално черната атмосфера на злото. Както ви казах и преди, че големите и древни котки, за които говорихме достатъчно, се преродили от тази зараза в тигри, леопарди, лъвове и т.н. Докато са били верни служители на човека, впоследствие те са се преродили в зверове, в кръвожадни зверове. Значи, всичко е било заразено от силата на черната магия и тя сама по себе си все повече привличала собственото си проклятие. И то се случило. Така Атлантида била сполетяна от четири големи потопа. За тях се споменава в Библията – в Библията става въпрос точно за тях на няколко места. Значи четири големи потопа, четири големи катастрофи с различна интензивност. Най-жестоките катастрофи са били третата и четвъртата.
Преди да ви кажа нещо за тези катастрофи, трябва да ви обясня какво означава „Земята е живо същество“. Трябва да разберем тази тайна, за да можем да разберем много неща. Земята е живо същество. (Ще обясня.) Земята отвън е облечена в кожата си, а отвътре – с концентрични духовни кръгове. После ще стане въпрос и за тайната на кръга. Тези кръгове са живи, те са съставени от много тънки материи и елементи, духовни. Тези сензитивни, много чувствителни елементи и материи са възприематели на планетните и слънчеви влияния, от които се зараждат минерали, цветя, растения, дървета, животни и т.н. Тези вътрешни сфери на земята са хранилища на първичните сили и стихии и най-вече на огъня – огънят особено в скъпоценните камъни. Особено огънят е бил най-дълбокият елемент, много силен в кристалите, минералите, скъпоценните камъни и т.н.
Тези скрити елементи и материи вибрират в хармония с човека и с неговият начин на мислене, и оттам идват най-различните така наречени „състояния“. Обикновено тези състояния не могат да се обяснят, само Посветените ги знаят, но те трудно се поддават на обяснения. Те са свързани с човека магнетично. Тези скрити елементи и тънки материи, които са вътре в земята натрупват в себе си човешките влияния и така стават земетресенията. Влиянието е взаимно – и те влияят, и човек влияе, зависи от начина на мислене. Когато се натрупат достатъчно много, се явяват земетресения и хората казват: „Съдбата ни удари, Господ ни удари“ без да знаят, за себе си, за своето участие, без да знаят, че са нямали будност.
Лемурия, както ви казах, предният континент, предната раса, там е имало най-големите огнени изригвания през цялата история на човечеството. Там са изригвали най-големите огнени вихри. Защо? Защото в Лемурия съществата са били полутяло, полу-астрал и там е имало най-много всъщност хиляди могъщи и опасни чудовища. Най-много чудовища са се зародили там, тъй като сексуалната енергия е била изключително разгърната във всякакъв вид изопачаване и тази сексуална енергия вместо да породи Слънца и Богове, е породила чудовища.
Тези огнени изригвания са разрушавали безбройните чудовища на фината астрална Земя. Тогава Земята не е била толкова тежка, била е полуземя, полу-астрал, много по-лека. Може да се каже: нито земя, нито небе – нещо средно. Значи, то е било нещо между земя и астрално тяло. Всичко това означава, че земята е част от една Велика Огнена Душа.
По времето на Лемурия черната магия е била в силата на своя астрален разцвет, а в Атлантида в своя материален разцвет. Значи, тази е разликата, че по времето на Лемурия, черната магия е била в силата си на своя астрален разцвет. Впоследствие, в Атлантида, силата е била на външно поле в своя материален, външен разцвет. Силата на черната магия в Лемурия е била толкова силна, че даже е проникнала в центъра на Земята. Затова Учителя казва, че там е центърът на черното братство. Впоследствие могъщото огнено изригване е разкъсало Атлантида, заради черната магия, на части, а по-късно същият този скрит огън изпратил Атлантида на дъното на океана (става въпрос за четвъртата катастрофа). Третата е била много силна, четвъртата е била тотална. Последният огнен потоп е сразил напълно Атлантида и нейните последни около 60 милиона жители. Дори и те са започнали да се заразяват от черната магия.
И накрая, черната магия е била потопена от всепобеждаващата стихия на огъня отвътре – и на водата отвън. (Ще обясня.) Черната магия е била потопена от всепобеждаващата стихия на огъня отвътре – и от мощните вълни на тайната сила на океана отвън. В Окултните архиви се казва, че този океан е бил напълно равнодушен към злото и към черната магия. И това означава, че една голяма част от злото е била заключена и завързана в ръцете на водата, в ръцете на океаните и моретата. Значи, една голяма част от злото и от демоните от черната магия е била заключена в ръцете на водата. Затова Учителя каза, че във водата, в океаните и моретата се намира най-жестокият живот. Разбира се, преди време говорихме, там също има и хубава страна, преди време, когато говорихме за тайният живот на делфините. Но в общи линии там животът е много тежък. След време може да се спрем и на живота на акулите. Там има например същества, които с голяма концентрация тренирана от хиляди години, само ще ви загатна, се превръщат в скала, в парче от скала. Ти сядаш, мислиш, че това е скала и се отваря една уста, и изчезваш. Значи, има същества, които са научили всякакви трикове от миналото – демонични същества, всякакви видения. Разбира се, делфините се спасяват поради своята тайна на слуха. Понеже са служители на Бялото Братство, това са Души, които са слезли долу да помагат и една голяма част от делфините, не всички, имат тази будност, тази дълбочина. Те чуват на голямо разстояние, а в морето да чуваш означава да виждаш. (Но след време, ако трябва ще говорим пак на тази тема.)