КАБАЛА: БОГ - ГНОСИСЪТ - ХРИСТОС - ИСТИНАТА

2 август 2016 г.

Да си направим ограждащата формула.

Кабала е много по-висша от този свят и от неговите деяния. Науката и религията не откриват никога Висшата Мъдрост. На тях не им е дадено - науката и религията.

Наградата на кабалиста е в живата връзка с Бога в този свят. Наградата на кабалиста е виждането наистина, че Бог е навсякъде. Кабалистът вижда скритите значения на нещата - той носи в себе си Тайнство, той носи в себе си така нареченото Кли. Кли означава Чистият Духовен ген. Този, който няма Кли, все едно е дали е йога, гений или окултист - все едно е дали е голям психолог и с какво се занимава, защото тука винаги има ограничение. Там, където го няма Кли - голямата Чистота, Духовната - всички занимания остават на заден план, но все пак са полезни, заради волята; докато Кабала е влизане във Висшата Мъдрост. На този, който има Кли, му се дават Откровения. Кабала е метод за постигане на Реалността - както и Суфизмът, Дзен и т.н.

Кабалистът не прави грешка - той работи само за Бога, а не за своето устройване. С Кабала може да се занимава само този, който гори да има Живот, подобен на Бога.

Самата идея за вяра (в Кабалата) предполага утайка от съмнение - докато истинското Знание никога не допуска съмнение: там няма пропукване.

Според Кабала моралът и етиката никога не са водели до Мир и Единство - само Себепознанието води натам. Себепознанието е Пътят към Богоподобието, то е малката крачка. Истинският кабалист е стигнал до Богоподобие - Себепознанието е първата му крачка и втората е към Бога. Той е видял Тайната чрез Откровение и затова има реално Вдъхновение - не назаем взето, а реално. За него Тайната е станала явна, понеже Бог му дава Откровение - Тайната е станала явна.

Навлизането в Кабала вселява в човека Правилно поведение.

Кабала не е религия и затова религиозните хора не я познават. Кабала не се занимава с религия, а със самия Бог. Кабала е Висша Мъдрост - което означава много тънка енергия, скрита от религията и религиозните хора: по-тънка, фина енергия, която прониква в нещата. Кабала се намира във Висшия свят. Кабала е Себепознание - в смисъл, че когато човек е познал себе си, той живее вече повече в Невидимия свят; и дори ако такъв човек е сред хората, те нищо не подозират, те не знаят неговото странстване навътре.

Кабала казва: Мистичният Месия - това е събуденият Чист Дух в човека. Това означава Месия да дойде. Ако този Дух е събуден и напълно осъзнат, Месия вече е дошъл.

В самия Бог съществува Строгост, а не зло. Мислещият човек е в злото - самото мислене го създава. Духовността е друго нещо: мислещият човек е в злото, разумният човек е в Духовността.

Христос е Нероденото, Несътворено Слово на Бога. Троица никога не е съществувала, защото съществува само Един Бог - Бог в милиони образи. Христос е само способ и метод на Бога за проявление - един от многобройните методи. От Бог изхождат всички същества, цивилизации, епохи и раси, всички разновидни събития.

Бог знае всичко, но неправилните въпроси нямат отговор.

Желанията разсейват истинските знания - казват кабалистите - и така се заражда „знаещото неразбиране“: това, което Учителя нарича „ученото невежество“.

Да постигнеш нещо в света означава да загубиш нещо от Дълбочината си, от Същността си.

Който се моли усърдно, побеждава света.

Без Любов към Бога, Душата се посява в света за бъдещи страдания. Когато Любовта слиза надолу, тя се превръща в живот - а когато остане неразбрана, тя се превръща в смърт. Ако Любовта на човека върви нагоре към Бога, тя се превръща в Дух, Сияние и Свобода. Без Божествена Любов, ние ще останем да си живеем в тъмнината, ще живеем по законите на необходимостта. Да имаш Любов към Бога значи да дойде Месия в твоя живот. Ако Душата няма Любов към Бога, тя развива външни връзки в света. Който иска да постигне истинската Любов, той трябва да се пожертва цялостно за Бога.

Имай Любов, когато получаваш добро и когато получаваш ограничения. Имай Любов, когато вземат Душата ти за Другия свят. Винаги чувствай, че Бог прави най-доброто за тебе, и не обичай Бог за това, че твоите желания се изпълняват - защото това не е Съвършената Любов към Бога.

Който обича себе си, той ще изгуби своята Основа. Ако човек обича Бога, той ще има към Него истинска Любов дори когато Бог му взима Душата. Това става, когато човек е постигнал състоянието на Висшата Вода, казват кабалистите - т.е., Висшата Вода означава, преведено, Скритата Светлина.

Какво казва Кабала за Бога: Бог е Бог, защото е неизтощим Източник на същества - безконечно множество от Духовни Същества. С Бог ни свързват Древни и много Дълбоки Съкровени отношения. Бог живее Тайно в нас и играе много Дълбока вътрешна роля - но ние трябва да Го търсим и изучаваме дълбоко в себе си.

Според Кабала, целта на човека е да постигне Съкровения Живот на Бог вътре в себе си.

Съкровената Любов е Място, в което Бог слиза при човека и среща неговия глас и неговата молитва. Обикновените хора трябва да ходят някъде в църква, джамия, при приятел - а Бог е Мястото на Любовта, Мястото на явната и скритата Среща.

Любящомъдрият човек е таен участник в Съкровения Живот на Бога. (Тука нека само да допълня, че Съкровеното е пето измерение - то е нещо по-дълбоко от Духовността, която е четвърто. Тук става въпрос за по-дълбока степен.)

Любовта е просто любов, но Съкровената Любов е изпълнена с Бога; но за да я разбере човек, той трябва да преживее Бога - и тогава той влиза в Смисъла, а Смисълът е Отвъден и Мистичен. Той не се намира в този свят, нито в Оня - той се намира, както казах и преди, отчасти във Вечността и отчасти - в Безкрая. Само близостта до тази Любов може да върне Силата на Живота. Смисълът на Живота е във възстановяване на Бога в нас и в пълното Му възприемане. Когато служиш на Бога истински, ти ставаш част от Него.

Ангелите се стремят да станат човеци, защото Съвършеният Човек е Бог.

(Скоро обяснявах на едно място, че Ангелите жадуват да станат човек и да слязат и да минат през тежки страдания, защото Ангелът не може да стане Бог - той е ограничен, той няма свободен избор. Служи на човека, служи на Светлината, но той не може да се развива и да стане Бог. Човек е Бог в развитие и човек може да стане Бог - а може да стане и чудовище, може да стане звяр, може да стане много неща, но Ангелът не може да върви по този път.)

Който няма Велика представа за Бога, той има земни цели и не може да получи подкрепа от Истината. Той накрая става опустошен и нещастен. Преживяването на Мистичното Откровение е изхвърляне на света: това е да преживееш Бога - разбира се, с Негово позволение. Мистичното Откровение е предаване насаме на нещо от Бога на човека. (Ето защо Богомилите - само се отклонявам за малко - са издържали на кладата: те са видели нещо от Тайната на Бога и вече кладата е безпомощна. Любовта поглъща кладата. И Боян казва: „Любов, която не поглъща кладата - това не е истинска Любов“.)

В Мистичния Опит, който е преживяване на Бога, и словото, и речта са изгонени - защото в това преживяване нищо не можеш да кажеш. (Казвам това, защото умът все иска нещо да обясни. Това преживяване надминава думата преживяване: то е нещо като приказка без край, обаче умът иска винаги да има край - само че там няма никакъв край.)

Усилията на човека не помагат, докато Бог не ги благослови. (Ще обясня. Може да правиш много усилия, но ако не си искрен, напълно искрен и честен към себе си и към тези усилия, все ще ги правиш - те ще се отлагат. Има нещо хубаво: в друг живот пак ще продължиш, но в самите усилия трябва да вкараш нещо друго - голяма Чистота, за да дойде Благословение.) Когато тези усилия са благословени, в тях се вливат съвсем други качества.

Който е видял нещо от Лицето на Тайната, получава нещо, което го няма в света.

Когато човек пропадне в тъмнината и се извисява, това доставя радост на Бога. Всичко, което се прави заради Бога, е действие срещу нечистите сили. Бог остава скрит от нас, докато намерим правилния метод да Го открием.

Стремежът към знание е човешко дело. Стремежът към Бога и стремежът на Любовта към Бога е Божие дело.

Който е възлюбил Бога, Бог му дава нещо от Своя Вътрешен Глас, който го учи точно как да работи върху себе си - понеже вътре има безброй гласове. Но тука вече, който се е посветил, Бог така налага Тихия Си Вътрешен Глас и му казва как да го различава, как да го различава от всички други гласове. (Аз съм виждал много хора, които бъркат и Ангел с дявол, и Ангел със Серафим; даже пророк Исайя бърка едно преживяване, като мисли, че е преживял Серафим, а той е Ангел, пламтящ - съвсем друго нещо. Значи, даже и там може да станат грешки, но тези, които имат по-Дълбоката Мъдрост, виждат и различават това.) Значи, Той му дава Своя Вътрешен Глас, който тайно го обучава, защото той наистина иска да работи върху себе си по Законите на Правилността. В този случай, Вътрешният Глас прави така, че отстранява всички други гласове, защото той става особено силен, особено ясен и много точен. Там вече няма колебания.

Гносисът означава пряко Откровение, пряко преживяване на Бога - друго Учение, подобно на Кабала. Пряко преживяване на Бога - тука няма посредници и няма нужда от тях. (Опасно нещо е свещеник - посредник. Той никога не е мост към Бога. Ако трябва, друг път ще го обясня.)

Чрез Гносиса, Бог отключва Пътя на човека към Себе Си. Гносисът показва, че човекът, който го е постигнал, е имал правилните усилия и истинската Любов към Тайната на Бога. (Ще допълня: той също дълго време е нямал успех, но той е вярвал и е чакал. Имал е голямо Постоянство, голямо Търпение. Търпението означава Силата на Любовта. И той накрая дочаква.)

Гносисът отключва Истинското Знание. Тука на човека е дадено да получава и да разбира Истината по точния и правилен начин. Гносисът не се нуждае никога от църкви, джамии и храмове: той е Първичното състояние на Истинния Човек.

Гносисът е мярка за Чиста Духовност - той е Ядрото на развитието, той е Живата Мъдрост на Божиите Тайни.

Според Гностиците, Христос е дошъл да задвижи Себепознанието в света - а не, както казват Църквите, „да спаси света“: няма такова нещо и няма да има. И Учителя казва: „Христос дойде, но не спаси хората“ - то не е Негова работа. Това е чиста работа на Бога, която ще стане след много време. Единственият Бог е Този, Който може да спасява.

Той е дошъл да задвижи Себепознанието, за да може Бог да Се роди отвътре - и тогава, както Учителя казва, „Не трябва да имаш само обич, а трябва да станеш Любов“: когато станеш Любов, Бог ще те спаси.

Гностиците казват: Истинското Кръщение е смърт за стария живот, защото злите сили го напускат. (Туй няма нищо общо с водното кръщение, което е една игра, бедно - наблюдавал съм го много пъти. Продължаваш да си живееш стария, глупав живот. Познавам много вярващи, които продължават със заблужденията - да са живи и здрави. Тайно ги обичам, но това е далече от Огненото Кръщение, което те изпепелява, т.е. изпепелява егото в тебе и после… Скоро в едно интервю казах, че Истината е убиец. Значи, Тя убива, забележете, не само нечистите хора: Тя убива и Чистия човек, но - разлика: възкресява Чистия човек, а за другия няма Възкресение - това е разликата.)

Човек трябва да убие своя стар баща - злото в себе си - и да се върне при Отеца.

Гносисът казва: Ако познаеш Бога, ще намериш изход от себе си. (Това е големият проблем - човек да намери изход от себе си. Той е като затворен, като запушен. Трябва да открие правилния изход. Това не става с умувания и с лицемерие.)

И Гносисът казва: Истината Я намират само тези, които искат да Й служат.

(Помня, преди време ме пита Лили Димкова - така, една много красива Душа - каза: „Защо трябва да търсим Истината?“. Тя пита въобще много красиво, като Душа. „Защо трябва да Я намерим?“. „За да Й служим.“ Тя ме пита детски - и аз й отговорих по детски. Точно за да Й служим - иначе няма друг смисъл.)

Истината не се разкрива никога на ума. Тя е много тънко Духовна и се разкрива само на Душата и в дълбок смисъл - на Духа. Каква е Истината? Гносисът казва: Ясна и Мистична. И така, стихът „Не хвърляйте бисери на свинете“ означава: Не говорете Дълбоките Истини на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината - Истината е само за подготвения, Пречистения човек. Защото Истината е Живот в Бога, а не в света. Няма Истина и няма отговор за този, който живее в света и в илюзията - колкото и да пита, каквито и въпроси да пита.

(Познавах един философ преди време, идваше при мене - той е нещо като фабрика за въпроси. Каза: „Ти не можеш да ме задоволиш!“. Разбира се! Аз въобще не искам да си играя на такива игри, нали. Истината е безспорна, няма… Както и да е!)

Дори и Христос каза на Своите ученици: „Още много имам да ви кажа - но не може да понесете“. Не кой да е, не обикновени вярващи - тука говорим, че учениците не могат да понесат Дълбоката Истина. Но все пак, Той ги е подготвял; докато Юда е друго нещо: той е бил отдавна подготвен за Истината - преди време ви казах.

И така, Истината се открива на човека според Дълбината на неговата Любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и от света, Бог ще ти разкрие Себе Си по Правилния и Мистичен начин, или както кабалистите казват: Бог ще ти разкрие Руах Ха-Емет - Духа на Истината.

Човекът е изпуснал първата си Любов, най-важната - Любовта към Бога, и сега гони заместители. Но нищо не може да замени и да замести Бог и Истината - и затова Бог изпраща Учители. Любовта към Бога е това, което преодолява съдбата и света. Бъдещето е много хитра измама на ума, а вярата в бъдещето е отлагане на Любовта към Бога. И затова, казвал съм ви: Не трябва да вярвате в бъдещето - трябва да го създадете. И когато то дойде, да сте вътре в него, а да не се чудите какво правите там и защо нещата са други. Докато вярваш в бъдещето, Бог Го няма - но щом вярваш в Бога, Той ще влезе в тебе и бъдещето ще изчезне, защото то не е важно: важен е само Бог, защото Бог е Истината.

И така, Гносисът е Духовно Знание от особен род: Знание, слязло чрез Откровение - не прозрение, а Откровение. Прозренията са само подготовка. Само това Знание има способност да тържествува над злото и материята - и когато този Незнаен Бог изгрее в човека, тогава Той всичко му открива чрез Откровение. Това означава, че Бог Се открива само на Пробудеността - Съкровената вътрешна природа.

Гносисът не спасява от физическото тяло - болното, смъртното тяло. (Както знаете, Църквите смятат, че Христос ще възкръсне във физическо тяло - и поп Богомил казва: „Такава глупост! Тя не може да се срещне даже при животните!“. И горко, ако възкръсне физическото тяло на всички глупаци и престъпници! Това е такова… Просто то няма коментари. Глупакът да възкръсне отново и да си прави новите глупости!… Както и да е.) Ще възкръсне Духовното тяло, което е частица от самия Бог. На човека е дадена страдаща душа, бродеща из лабиринта на злото, докато придобие Гносис, т.е. Откровение. Гносисът - това е живата Съкровена традиция на Окултното Християнство. Това е нещо като друг вид Богомилство, което няма нищо общо нито с профаните, нито с ритуалите и т.н.

Гносисът изисква едно голямо, постоянно, усърдно търсене. Търсене, което - забележете! - никога не спира. В това тайно участва Бог, защото Той знае кой как Го търси - и така Той идва в живота на Гностика и му указва Пътя към Себе Си. Той го изважда от религията, изважда го от света.

(Сещам се, когато поп Богомил казва на Боян: „Бояне, отлъчиха ме от Църквата“. „Браво - казал Боян - спасиха те от Ада, изпъдиха те от Ада: живей!“. Това е голяма радост - да бъдеш отлъчен; ако все още не си отлъчен и не те смятат за еретик, не си още заслужил.)

Човешкият ум е пълен със слабости и той никога не достига Гносис - дори и когато има благородни мисли. Забележете! Това също не е достатъчно, защото той изведнъж може да се преобърне и пак да стане Змия. Значи, дори и когато има благородни мисли - защото той трябва да бъде напълно овладян и умълчан. Защото, ако не е напълно овладян, той ще има полуистинско знание, което се явява една от най-големите опасности в света.

Когато човек мине през Гносиса и го преживее, той вече има Тайната Опора, той се освобождава от ума и от всяко заблуждение.

Христос представя Истинския Човек - Човекът преди създаването на света. Какъв е бил той? Този Човек е Откровение на Бога, Съкровена Тайна на Бога и няма нищо общо с произхода на маймуните - нищо общо.

Пистис София (Мъдрата Книга на Гносиса) казва, Христос казва:

Този, който е познал Себе Си, светът е недостоен за него.

Човекът не е човек: той е Духовна енергия на Бога, той е излъчване на Бога. Бог е единственото и истинско богатство на човека. Това богатство се нарича Чиста Духовност.

Гностикът съществува в Бога, в Несътвореното. Това показа и Христос на сътворените - на тези, които са изгубили връзката с Бога.

Човекът страда, защото е във форма, защото е оформен, ограничен във време и в пространство.

(Днеска в един разговор приятелски обясних, че русалките, когато страдат, не могат да осмислят страданието си. Преди сме говорили за тях, за техните проблеми. Тука само така, между другото казвам. Много интересно е при тях, че те, когато страдат, не могат да плачат - те нямат сълзи и това за тях е огромна мъка. След време ще продължим и за тях, ще ви разкажа други неща. Това - между другото.)

Човекът, който не е познал Себе Си, е обречен на гибел. Непознаването на Себе Си е особен род саморазрушение и затова Гностиците казват: „Христос дойде, за да задвижи Себепознанието“. Човекът трябва да се избави от себе си. Избавянето от тежкия живот не е идване на някакво историческо събитие - нищо такова не помага. Това, което трябва да се случи, е трансформиране на твоето съзнание.

Истинският човек никога не е християнин или мюсюлманин - той е Чисто Съзнание. Чрез Чистото си Съзнание, Христос живее в Бога - и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, от къде идваме и къде трябва да отидем. (Обяснявал съм го. Учителя казва - когато отидеш в Другия свят, никой не те пита дали си дъновист, християнин или будист, или каквото и да е. Там има само един въпрос: Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина? Не обич, не справедливост, не добродетели - това са вторични неща. Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина - това е мярката.)

Христос е Чисто Съзнание, а Бог е Изначалното Съзнание - а светът е изгубеното съзнание, което е част от хаоса, част от света.

Човешкият Дух в чист вид - това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание - това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание - това е Великото Учение.

Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая.

Христос е Велик Невидим Дух. Това, че Се е явил, не Го прави видим, нито Го прави разбираем. Това явяване също и Го показва, и Го скрива. Разпознават Го само избраните и само определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина, т.е. Цялостната Светлина - образът Му е неизказан и затова плътта Му не може да понесе Неговата Светлина.

(За малко ще се отклоня - какво казва Учителя за Христос: Той идва от специално Слънце на Галактиката, което се нарича Алфиола. Смалил се е 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори с могъществото на Своята аура. Смалил се е, смирил се е, за да приеме достъпно тяло, за да могат да Го понесат и да не ги изпепели. Това е една от големите Тайни на Христос, която само такива като Учителя (разбира се, има и други неща) могат да разкрият.)

Тези, които имат съдба, са се самоизпъдили от тази Светлина на Бога - те са станали сляпа сила, невъзприемаща Истината.

Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете - защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога.

Христос е разкритие на Смисъла, който съществува извън света и Вселената - и това е познаването на Любовта, която е Същността на Бога.

Гносисът, който носи и Просветлението, и Спасението, е равен на хиляди слънца. Гносисът не само спасява човека от света - той го спасява и от Рая. (Значи, голяма беда е човек да търси Рая - да не говорим за Ада. Човек трябва да търси Царството Божие и Истината. Раят и Адът са забавление за отклонили се души… Но всичко това идва след огромен Духовен труд.)

Гносисът е бил особено много силен в Сирия и в Египет.

Умственото знание е несъвършено - докато това, което слиза от Гносиса, е чисто Духовно и Божествено Знание: то идва от Духа и от самия Бог.

Гносисът означава проникване в Същността, завръщане.

За да излезе от този свят, човекът се нуждае от Откровение - но той трябва да стане достоен. За този Гносис човекът много дълго време е трябвало да се подготвя, или както казва Зохар, Свещената книга на Кабала: Човек трябва да е станал Свята Свещ - не някаква свещ, а Свята Свещ, Чиста Вода, Чиста Светлина.

Гносисът е слизането на Бога в човека поради голямата и истинска Любов на човека към Бога - и както казва Ал-Халладж: „В един момент Бог не може да издържи и слиза в човека“. (Както се е случило и с него.)

Любовта към Бога е освобождение от гробницата на времето.

Когато си си посветил живота на Истината, тогава Откровението е започнало да пътува към тебе. Гносисът може да обитава само в много чиста сфера - в Божествената Любов на човека. Когато Гносисът проникне в човека, явява се Посвещението, а с това се случва коренно изменение на състоянието на съзнанието. Тогава съзнанието става Храм на Бога. Няма вече нужда от църкви, от камъни, каменни неща - самото съзнание става Олтар, става Чист Храм и Бог влиза.

Гносисът отстранява знанията, идващи от ума. В човека вече тече Мъдрост, изтичаща от Огъня на Бога.

Гносисът е Свещено явление, което е дълбоко скрито във всеки човек - в нас, в Дълбините. Той е там от всички времена.

Гносисът казва: Нашият Дух е по-дълбок от историята на света и от Древните цивилизации. Нашият Дух е семе от Бездната: той е по-дълбок от Вселената, той е Велик потенциал. Част от него впоследствие е слязла във Вселената, за да я одухотворява. Животът е създаден като призоваване - това е призив да познаеш Себе Си и своя Произход в Себе Си, в Духа. Животът е допуснат, за да се осъзнае Великото Себепознание, което е завръщане в нашия Дух, в собствения ни Дух, а оттам - вече и в Бога, Великата Цялост. Животът изисква отново да станеш Истинен и да се завърнеш в Нищото - а Нищото е Богоподобието. Няма нужда да умираш за някакъв Рай, за някаква родина или религия. Гносисът казва: Живей осъзнато в своя Дух. Той знае как да те заведе в Бездната, т.е. в Безкрая.

Ще обясня. Само на този Дух, нашия Чист Дух, е позволено да проучва най-дълбоките Тайни на Бога. Душата не може да ги проучва. Тя може да постигне най-много сливане с Любовта, но само на Духа е дадено да проучва тънкости и подробности от самите Тайни на Бога. Истината изисква не да бъдеш религиозен или принадлежащ на някакъв род - Истината изисква да бъдеш Чист Дух, Божествен, достоен за Безкрая.

Гносисът е Скрито Знание за Истината. Силата на Гностика е в това, че той живее незабележимо. Гносисът е Земя на Божията Истина - той не е прозрение. Ще обясня. Прозренията слизат от Висши Същества, а истинският Гносис слиза от Бога. Това е Висша Истина и висока степен на преобразяване. Гностиците са Пазители на истинското Знание, те са истинското Християнство, което обикновеното християнство е отрекло, както е случаят и при Богомилите. Гносисът дава Вечност - църковното християнство дава смърт. (Това е гарантирано. Тука няма колебания. Смърт означава външно знание. Имаш знание, но…)

Гносисът казва: Тези, които заявяват, че първо трябва да умрат, а сетне щели да възкръснат, те грешат, те са заблудени. Възкресението трябва да се постигне приживе - иначе то няма да дойде. (Ще го обясня по един прост начин - Учителя казва: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“. Ще го кажа по по-дълбокия начин: Ако Истината не е в тебе, ти никога няма да влезеш в Нея. Тука се решава този въпрос. Не да чакаш - тука започваш… Въпросът е да влезеш в тоз процес - нищо, че е бавно. Влезеш ли истински, другото вече не е твоя работа. А буквалното възкресение - това е вярата на глупавите, изостанали хора.)

Гносисът винаги е бил опасен за Църквата и за нейните отци, защото Гносисът е Истина Божия. Всяка Божия Истина е опасност. Всяка Истина на този свят, когато слиза, е опасност. Както обясних и преди: това е свят на не-Истината. Когато Истината слезе, винаги става опасно. И Христос беше опасен, и Богомилите, и т.н., и т.н.

Гносисът е Дълбоко явление, то идва от Мистериите. Казано по друг начин: то е Знание от особен род. Това са хора, които са преживели Истината по най-чистия начин - и тука вече никой не може да ги разубеди. Гностикът не е религиозен човек. В най-ниската степен, той е Духовен; после, той е Съкровен човек; в по-високата степен е Божествен - и нататък има три изключителни степени. Той е човек на Истината, човек на Бога.

Древният Тот казва: Това, което е Горе, е така, както това, което е долу. Ще обясня. Това, което е Истина Горе, трябва да стане Истина долу. Тогава Истината от долу ще се върне Горе, от където е слязла. Истината ще ти отнеме всичко, ще те направи на Нищо, защото Тя се разкрива само на Нищото, т.е. там, където няма капка его.

(Аз говоря за светците, след време ще ви обясня. Светците имат светло его и са много заблудени. Да не ви изреждам имена… С много редки изключения в света, всички светци са заблудени. Ако ви разкажа тука неща и за Кирил и Методий, и за Иван Рилски - ще се хванете за главата, но засега ще замълча. Разбира се, те са в Чистотата, но не са в Мъдростта. Мъдростта е друг Път, Тесен Път. Тяхната Чистота докосва леко Мъдростта, но е далече от Мъдростта. Например те не знаят какви Тайни Мъдреци живеят на Луната. Учителя може да каже точните им имена, с подробности - те са около 150 Адепти. Един светец не може да каже нищо. Не само това… Точно какви Същества живеят на Слънцето? Какви живеят във Вселената, скритата Вселена и извън Вселената? Разбира се, хубави деца, донякъде пречистени, нали - но това не е достатъчно, защото това е… Казва Ал-Халладж: „Бог може да смачка светеца за един миг и да го направи грешник“. Но Гностика - не може при него да се случи това. Бог може да смачка един грешник и да го направи светец. Но и двете неща са… Сега, има Тайни Мъдреци в света и в Духовния свят, които са надраснали святост и грях. Не се занимават с тези двойни… нито са добри. Истинският Мъдрец не е добър човек, аз го обясних скоро - той не е и лош. Той е Любов, той е нещо съвсем друго - има съвсем тънко Знание за истинските неща. Както и да е…)

Истината ще ти отнеме всичко и ще те направи Нищо - защото Тя се разкрива само на Нищото. Истината те прави Нищо. А защо те прави Нищо? Защото тук, в това Нищо, ти ще видиш Единството. Тука, в Нищото, е Целостта на нещата и Тайната на Бога. Тези, които са избрали религията или света вместо Истината, винаги ще блуждаят в лабиринта на злото и на хаоса. Само когато Бог заживее в човека, човек ще научи за Истината правилните неща. Но засега Бог не е заживял в човека, защото в човека има все още зло. Аз говоря и за най-малкото зло. Има ли и най-малко зло в човека, там е опасно. (Скоро, в последното интервю на Портала, казах няколко неща за Злото. Тука само за малко ще се отклоня: в Исайя, в Библията, казвал съм го - Бог казва: „Аз творя тъмнина, Аз творя зло“. Самият Бог говори, тука няма коментари. Всички, които се заканват на ********* и на злото, ги очакват бъдещи бедствия и мрак - в тъмната страна на Бога ще влязат. Какво казва Учителя: „Не говорете за Злото: то е по-мъдро от вас“. Злото е прикрито Чисто Съзнание, което е поставено под особен ъгъл - и затова хората не могат да го видят. И казва Учителя - най-дълбоката Мъдрост, която е дадена за Злото от Учителя (тъй като последното интервю беше за Тайните на Злото) - Учителя казва: „Ако разберете дълбоко Злото, правилно, то става Добро“ - свършен факт! „Ако не разберете Доброто, то става Зло“. И т.н., но това е друга тема.)

Нечистият не може да пътува към Истината и Мъдростта, а само към знанието. Към Истината и Мъдростта можеш да тръгнеш само чрез една постигната, определена, строго определена степен на Чистота - тогава вече ти се позволява. Когато нямаш тази определена степен на Чистота към Истината, Животът ще остане за тебе неразбран. Който търси чисто Истината, никога не търси - забележете! - доказателства и резултати. Той работи безкористно, не се занимава с резултати. Той знае, че след време Бог е самият резултат. И той не задължава Бог да слиза бързо и да показва неща. Защото Истината е в Нищото, в Безкрая - и тук методът е да Я приемеш безусловно. (В момента, в който искаш доказателства… Има един случай с Буда, пак ще се отклоня за малко: един много искал Буда да му направи чудо. Буда отказвал - той настоявал, казвал: „Ще те призная, обиколил съм всички Учители, чувал съм за тебе, че си голям Учител…“. И накрая Буда му прави истинско чудо. И той му казва: „Сега те признавам за моя истински Учител!“. Буда му отговаря: „Ти вече не можеш да ми бъдеш ученик!“. Въпросът е приключил.)

Човешката истина никога не носи Дълбочина. Дълбочината е в самата… тя е скрита в Божията Истина. В тази Могъща Воля на Божията Истина няма никакво място за Сатана - освен като инструмент и изпълнител. (Аз скоро обясних: Бог е Присъствие, а Сатана е влияние. Където се яви Божието Присъствие, няма никога Дявол и Сатана. Но Бог използва това влияние за Свои цели, за Свой замисъл: да изработва в хората Истината и Чистотата. И преди съм обяснявал, че така Бог ще спаси света от Тайното Зло на Четирите Шестици, при което няма Възкресение, човек няма никакъв шанс. Това Зло е скрито в Абсолюта, не е в Бога. А това, което е допуснато от Абсолюта, е слязло в Бога - то ще облагороди постепенно цялата Вселена чрез много прераждания, то ще спаси Вселената и от дяволите, и от демоните: това е Благословеното Зло, Скритата Ръка на Бога.)

Дълбокото, истинско и опасно Знание е било скрито в Апокрифите и в Архивите - то е наречено апокрифи и ерес. И наистина, истинското Знание е опасно явление. Има неща, които не могат да се изнесат и произнесат. Има около десет Истини, които никога не съм ги изнасял в лекции и няма да ги изнеса. Знам, че постепенно някои хора няма да издържат и ще си заминат - затова има съобразяване. Но и тези неща, които казваме с Учителя, са доволно - даже, бих казал, прекалено - много.

Апокрифите са хранилища на Дълбоко, опасно Знание.

Сам Мойсей казва: „Древността ни изпраща Истини, а не история“. И казва още, пак в негови Апокрифи: „Само вътре в Светилището на Истината се намира Освобождението“. Всички тия, които са изхвърлени от Истината, Я наричат ерес. Проповядването на Истината на много места в Древността се е считало за престъпление - и в това има даже някаква логика.

Ще обясня. Светът е зло, защото има любов към заблудата и към съня. Без Луцифер, прачовечеството щеше да си остане в растителна и животинска форма. Когато човек разбере дълбоко Гносиса и Апокрифите, Тайните книги, той се докосва до Тайните на Живота и до Мистерията на Бога. Трябва да ви кажа, че неизвестната Библия - не тази, която е за деца - неизвестната Библия е над 40 - 50 хиляди страници. Много неща са казали Христос и други Велики Учители, които не са влезли в Библията - няма и нужда да влязат; но който стане достоен, той тръгва по този Път и му се дава да изучава. Той вкусва Бога, тази Мистерия, чрез Гносис. И сам Христос казва за Великия Бог: „Той не е от тези, които съществуват“. Съществуване значи ограничение. Бог е по-Дълбок от реалността. Скоро обяснявах това. Даже - казва Учителя - Бог е по-Дълбок от Любовта. Но понеже хората няма да Го разберат, Дълбочината Му няма да я разберат, няма да могат да Го обикнат - Той е слязъл, станал е Любов, за да стане достъпен. След време Той ще разкрие Истината, Която е нещо съвсем друго. Но първо трябва да се мине през Любовта, за да може хората да издържат.

„Той надминава - казва Христос за Своя Бог и Отец - Той надминава всяко съществуване, т.е. всяко ограничение. Той никога не е бил заключен във времето. Той е Величие неизмеримо“. (В Апокрифите). „Той не се нуждае от живот. Той не се нуждае от нищо. Той е Единственото Съвършенство, Единствената Пълнота.“

За малко ще обясня. Стремежът към Съвършенство - казва Учителя - е погрешен. Само Бог е Съвършен - никой друг не може да бъде. Стремежът на човека трябва да е към Единство: все повече приближаване към Бога. И Учителя казва: „Съвършенството е затворена врата. Никой не може да влезе там и да стане Съвършен“ - нито Боговете, нито Старците. Всички са дълбоки степени на приближаване до Него, но Съвършен е само Той. „Той е неизмерим“ - казва Христос. Никой не може да Го измери. Той е Нещо, Което принадлежи само на Себе Си. Никой от нас не може да Го постигне - освен този, който се намира в Него, и то, колкото му е позволено. Той никога не старее. Когато се яви на някого, той става Образ и Подобие: става подобен на Него, но не Съвършен. Господарят на Мирозданието не се именува - няма имена. Наричат Го Отец. Христос не Го нарича Отец в Тайните книги, а Праотец - това е по-точната дума. Това е друго Име на Бездната, т.е. на Безкрая и на Мистерията.

Това са думи на Мистичния Христос, казани в Апокрифите. Апокрифите не са отречени книги, а скрити, забранени от хората и от Църквите. Те са скрити от света. Апокрифите са вътрешната Библия, неограничената. Те казват, че преди Христос светът е бил в прогресивно проклятие и затова е трябвало да слезе Мешиха - на арамейски Месия, т.е. да покаже Пътя към собствения ни Дух. Сам Христос казва на Петър: „Християнските водачи (забележете: в Апокриф, Христос казва на апостол Петър!) - християнските водачи са слепи и глухи за Истината“ - думи на истинския Христос. Слепи и глухи за Истината - Той ги е видял още тогава. И Евангелието - слепи са и за Евангелието. Те петнят Истината и посяват отклонението от Бога. След време ще говорим повече по този въпрос.

АУМЪ