5 юли 2016 г.
Да си направим ограждащата формула.
ИСЛЯМЪТ - (Лекция 1)
Молитвата е забравяне на всекидневието, за да се отдадем достойно на Аллах.
Наука, която не осветява Тайната на човека, никога не е истинска наука.
Светлината не е Аллах. Светлината е създадена, а Той е Несъздаден. Той е Създателят на всичките причини. Истината Я знае единствено Той. Той съществува, независим от никого. Той ръководи всичко, Той ръководи към Целта. Дори когато още не е била създадена Вселената, Той съществуваше от само Себе Си и е нямал нужда от никаква материя. Той никога не се храни и не пие. Той е Пречист от всичко. Никой не може да се намесва в Неговите дела и действия. Той е Владетел на всичко и се разпорежда с всичко. Кой отсъжда по-добре от Аллах?
На когото Аллах не е отредил Светлина и разбиране, той няма да има Светлина и разбиране.
Ние сме пожънати от посятото преди.
Той определя всичко. Хора, които са потопени във външния живот, никога не получават отговора на живота. Нямаше да сме в Правия Път, ако Аллах не ни беше напътствал.
(Искам да знаете как мисли, как разсъждава Ислямът. Защото след него се раждат милиони Суфи, величествени Същества - поради тази дисциплина.)
Духовният човек не принадлежи на този свят и затова светът го мрази.
(Наблюдавайте духовните хора: и Христос, и Богомилите, и т.н., и т.н. Трудно е да обичаш такива хора - те не общуват с твоя свят.)
Каквато и сила да имат хората, те не владеят нищо.
Боговете и светците даже да се обединят, те не могат да създадат и една муха. (Туй важи и за цялата наука.) Ето защо казваме: Само Бог е Велик.
Бог знае тайните и явните думи на всеки човек. (Какво казва въобще, какво премълчава, как ще го каже - Бог знае всичко.)
Каквото не е пожелал Бог, то никога не може да стане. Бог е извършителят на всичко. Всичко изхожда от Неговото управление. Той Единствен е Творецът на делата: как да постъпят хората и какво да изберат - това решава Той.
(Това означава, че ако в един самолет има ********, Бог го е обучавал и знае как ще постъпи. Но Бог може и да го накаже още във въздуха. Всичко решава Той. Той въвежда в заблуда този, когото пожелае. Всяка добра мисъл, ако изхожда от Дявола, тя е хитра мисъл и не е добра: тя само изглежда така. Добро, изхождащо от егото, е дяволско добро, защото егото е дявол. Когото Бог постави в заблуда, никой не може да го упътва в никакъв път. Човек трябва да се запита: „Благодарение на кого имам аз тази работа, тази професия, този дом, тези приятели?“.)
Отдалечаването от молитвата е винаги отдалечаване от Аллах. Той е власт над всичко - и нищо за Него не представлява трудност. Няма нещо, което да е трудно за Аллах.
Беди и трудности - това е време за истински усърдни молитви. Моли се усърдно и постоянно и не се намесвай как Бог трябва да действа. Остави всичко на Неговата Мъдрост - защото Той вижда, а ти не виждаш.
Силата да търпиш ти е дарена от силата на Истината в тебе и от Него. Ако си търпелив и не се оплакваш, чрез своето страдание тогава ти се избавяш от твърде много нескончаеми бъдещи болести.
Аллах подкрепя Своите хора със Своята Воля.
Който е дълбоко доволен от съдбата си - това е покорният човек на Аллах. (Става въпрос за Дълбинно доволство, не някаква имитация. Казвам, защото умът може да го имитира. Дълбоко приемане на съдбата - това е преодоляване.)
Часът на смъртта - казва Ислямът - никога не зависи от здравето и от болестта, не се влияе от бойното поле или от това дали човек се крие някъде. Нито здравето удължава живота, нито болестта го скъсява. Смъртта настъпва, когато времето за пребиваване изтече.
МОХАМЕД - ОЗАРЯВАЩИЯТ СВЕТИЛНИК - (Първа идея за размишление)
Мохамед казва: Който иска истинска Любов, нека да се съгласува с Аллах. (Някои търсят истинска Любов без Аллах - от това по-голямо невежество няма. Той, самият Той е истинската Любов и Той е участникът - без Него все ще търсиш… Търси!)
Хадис (т.е. Предание): Удовлетворяването с малко е неизчерпаемо съкровище.
(Пък и Авицена казва: „Събрах цялата медицина в едно изречение: Малко се храни!“ - т.е. яж по малко.)
Неправенето на зло - това е също милостиня. Въздържан ли си в живота, ще заслужиш Любовта на Аллах. (Едно от най-великите качества - Брахмачария… и в Йога, и навсякъде по Чистия Път.)
Който е пренебрегнал Аллах, е пренебрегнал себе си и Отвъдния си живот. Който е избрал Аллах, намира истинска Вяра в сърцето си.
Правилно поставеният въпрос е половин обучение.
Накъдето и да се обърнеш, пред тебе е Лицето на Аллах. (Питали Учителя в коя посока да се молят. Няма посоки. Бог няма посоки, Той е навсякъде.)
Докато човек има връзка със света, той не може да има истинската Вяра и истинския Път.
Искайте помощ от Аллах с търпение и молитва.
Любовта е усмивка от Сиянието на Аллах.
Обвързаността към земния живот представлява катаклизъм.
Молитвата е истинското Служене.
Големият Джихад - това е борбата за пречистването на Душата. (Това е големият, истинският Джихад.)
Аллах е най-великата Необяснимост. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах - Той ги накара да забравят себе си: те са наречени „нечестивците“ в света. Да си удостоен с Вяра в Аллах е велико благо. Ако неверникът направи добрина, тя не е благодеяние. (Казвал съм ви и преди: според Учителя обикновеният човек не може да направи никаква добрина. Той няма нито такава енергия, нито такъв Дух, нито Душа; той прави някакви услуги - нещо съвсем друго.)
Дори целият свят да те подкрепя и поощрява, ако Аллах не е доволен от тебе, то стореното от вас няма никаква стойност.
Домът на човека е Чистото му Сърце. (Въобще една от най-големите науки в тоз свят е Чистото Сърце.)
Вярата в Аллах означава, че за Него не съществуват трудности.
Всички непослушни духове са станали невярващи хора.
Наистина Аллах обича този, който се пречиства.
Аллах е ускоряващият; Той е забавящият.
Кой ще се застъпи пред Аллах - освен с Неговото позволение?
Насилието ще образува тежки болести за бъдещето на човека.
Ако познаеш Тайната на Словото, можеш да действаш като цяла армия.
Враг ми е този, който е непокорен на Бога - даже да ми е близък по род. (Така казва Мохамед.)
Трупащите богатство загиват приживе.
Да се обясни Истината на неподготвени хора е трудно и вредно нещо. Мъдростта може да бъде разбрана само от Мъдростта, а не от разума. Много трудно е разумът да схване Мъдростта - дори когато понякога е вдъхновен. (Не му е дадено.) Мъдростта е виждащата, а разумът спада към умствените неща. Умствените хора не виждат и една стотна от това, което Мъдрецът вижда. Само Мъдрецът е познавач на Истината - чрез позволение.
СУФИ - (Лекция 2)
Не питай Суфи, а го чуй - защото Суфи е отговорът, а не въпросът. Суфи е ароматът на Бога на Земята. Суфи е този, който го няма. Суфи е Търпението, което е дочакало истинското Откровение. Суфи така тайно общува с Бога, че даже и Ангелите не разбират какво става. Суфи е единственото Същество, което нищо не иска да изменя и да променя.
(Обяснявал съм го: всичко е толкова точно, тъй като се ръководи от страшна величествена Воля Божия. Някой искал да променя. Нищо не можеш да промениш. Само съвместно с Бога и само ако Той иска - Той е Единственият променящ.)
Аллах ни подтиква да умрем за себе си, за да оживеем в Него.
Суфи не вижда нищо друго освен Бога. И наистина: Една Велика и Единствена Воля ръководи всичко. Всичко друго е нейни инструменти. А кой може да спори с тази Всевиждаща Воля? Всеки миг Суфи помни Бога и затова той няма нужда от джамия и от манастир. Всеки момент той мисли за Бога и помни Бога! Наистина няма нужда от джамия и от манастир.
Суфи е нищо, а Бог е всичко. Да бъдеш Суфи значи да се откажеш завинаги от всички безпокойства. А всъщност няма по-голямо безпокойство от нас самите, от самия човек.
Ако един Суфи присъства близо до тебе, това означава Извисяване в съвсем нов смисъл. Суфи няма нужда от джамия, от литургия и от философски книги, нито от обществена стабилност - той има Опората Божия в себе си. Суфи е стабилен само в едно нещо: в Любовта си към Аллах - докато обществената стабилност за Суфи е една голяма шега. За Суфи само Бог е действащата сила. Суфи осъзнава, че съществува чрез Бога. Най-висшите Суфи са Същества, живели предано в Бога преди Сътворението на света, и затова Суфизмът е просто метод за постигане на Реалността.
Ислямът е пътуване към Бога, но той още не е пристигнал - докато Суфи е Единство с Бога.
Духовният Път не е лек, той върви сантиметър по сантиметър. Според Суфи да обичаш себе си значи да обичаш своето самоусъвършенстване.
От Божествената Любов човек си изгубва ума. Щом човекът има някакъв ум, той не е Суфи. Суфи няма ум, Суфи има Дух. Суфизмът - това е истинският вкус на Божествената Любов. Това е вкусът на самия Бог. Който има тази Суфи Любов, той преодолява илюзията на света.
Духовната сила на Суфи се дължи на Смирението. Суфизмът може да излекува Исляма, но само ако Ислямът поиска Абсолютно Чиста Духовност. Има и ислямисти, които още не го искат - не са узрели. Трябва да продължат с дисциплината, докато някога го поискат. Тази Чиста Духовност - само тя може да излекува религията (казвал съм ви: религията е тежка психическа болест - Духовността е друго нещо; религията е психизъм - Духовността е Душа и Дух), но ако религията иска: иначе тя остава в своя психизъм.
Бог изпрати Богомилите да излекува Църквата, но застоят не искаше лекуване, той искаше нещо друго: религия, ритуали и палене на свещи.
Суфи не търси изменение на обстоятелствата - той изменя себе си. А щом е изменил себе си, обстоятелствата вече са други.
Суфи не се прекланя пред никого освен пред Бога - т.е. няма такава партия, няма такова общество, няма такъв звяр, който да преклони Суфи. Единственият, пред Който той се покланя, е Бог - и страхът му е само от това: да не направи грешка спрямо Бога.
Суфи никога не може да каже: „Обстоятелствата не ми позволяват да следвам своя Идеал“. Ако погледнеш Суфи, няма да видиш в него нищо друго освен Истината. Суфи е този, който познава себе си в Несъществуващото. И понеже живее там, той познава Бог като Съществуващ. Суфи - това означава, че Бог те е приел в Своето Присъствие. На верния Суфи Бог дава нова воля, неизменна на Бога, носеща Вечна Пълнота. Суфи е справедлив към всичко, не очаквайки справедливост от никого. Поради своята преданост към Истината, Суфи не може да служи нито на този, нито на Онзи свят. Суфи е Търсач, който е изчезнал в голямото търсене. Суфи не е насочен нито към света, нито към себе си: той е насочен изцяло към Аллах.
ИБЛИС, ИЛИ САТАНА - (Втора идея за размишление)
Какво казват Суфи за него.
Велик е Замисълът на Бога, защото, поради създаването на Иблис, на Сатана, след време ще се роди истинската Любов към Бога. Създаването на Сатана е знамение за Великата Власт на Бога. Създаването на Иблис разкрива пълната и Абсолютна Власт на Бога и Неговият контрол над всичко. (Учителя казва, че Сатана и Дявола не могат да помръднат една сламка и че са толкова слаби, че се побеждават без борба. Обаче, където невежеството е голямо, злото расте.)
Бог може да внесе в Сатана такъв ужас, който самият Сатана никога не познава. (Казвам това, защото се е случвало.) Този Звяр - Сатана, ще излекува падението и лицемерието на човека и на цялото човешко добро, което е част от трагедията на света. (Всъщност това „човешко добро“, преведено по Дълбоката Мярка, е зло - това е зло. Без коментари, без двойственост. Това е просто зло.)
В Древността Сатана, който е бил Луцифер, е бил почти като Бога. Но поради благодат от Бога, Бог му е дал голяма светлина, но Бог не му е дал Същност - само светлина, не му е дал Себе Си. Не му е разкрил напълно Себе Си и затова Луцифер е помислил, че е нещо особено - но до момента, когато Бог Се явява и му отнема светлината. На Луцифер е била дадена светеща енергия, но не и Същност - скритата част на Бога. Бог не дава Същността Си никога напълно - това е Негова Тайна, Негово Тайнство, това е част от Неговата Неизреченост и Непостижимост. Луцифер - когато Бог е слязъл в него, в ограничението - той е засиял и милиарди Ангели се влюбили в него. Защо? Защото всички те обичат лъчезарното, носещото светлина - но както знаем, това е било Бог в него. Част от Бога - тя е светела в него и е наблюдавала Ангелите и тяхната тайна и скрита любов и техните най-различни намерения. Но всичко, което свети във Вселената, е само носител на Светлината на Бога, но не и самият Бог. Само Той е Притежателят, а Луцифер е носителят. Такъв е бил Планът и Замисълът на Бога. Светът, Вселената все са малка част от Замисъла. Бог винаги наблюдавал нещата от позицията на Своята Скритост, а не от позицията на Светлина.
Ще обясня. От чакрите само Сахасрара има подобно поведение в умален вид. Това означава, че Третото око също е много сляпо за много неща и много ограничено. Хора с отворено Трето око имат тайни заблуждения - познавам доволно много хора! Радвам им се, но те ги носят тези заблуждения, някой път дори не знаят.
Само Сахасрара знае, че Луцифер е само отражение на Бога, Негова особена илюзия, но изглеждаща в миналото някак си реална. Но то е, за да може Бог да изпълни Своя Замисъл. На Бог Му е бил необходим Луцифер да играе тази определена привидна роля, за да изпита дълбините на всички същества, включително и на Боговете. Не става въпрос само за Ангели, които са станали хора, но и за Богове, които са станали демони.
Бог проявява в Себе Си две лица: Луцифер и Христос. Той работи скрито в тях, а те уж работят и действат. Милиарди Ангели повярвали в Луцифер и станали уязвими. А по-късно от Духове те станал и хора, наречени Адам, т.е. човечеството. Човечеството в бъдеще трябва да разбере, че Единствената Реалност е само Бог. Той движи Христос и Луцифер, а Замисълът Му е плод на Велика, неизразима Любов. В бъдеще хората ще познаят Тайната на Бога - при условие че търсят изключително Него, а не Неговата Светлина. Влюбените в Луцифер са изгубили Тайната на Бога и оттук е тяхното падение, но то крие в себе си поучение и завръщане - също част от Тайната и Замисъла на Бога.
СУФИ - Продължение - (Лекция 3)
Суфи се отрича от себе си, а не от света - светът е без значение, него го няма, по всяко време може да изчезне. Няма какво да отричаш нещо, което го няма. Суфи знае от какво да се отрича - от себе си.
Суфи казва: Дръж ръцете си заети със задълженията си в този свят, а сърцето си - заето с Бога.
Суфи се отнася към този свят като към невидим свят. Наистина, той е повече невидим.
За Суфи водата е изцяло съставена от бижута.
Суфи е Слънце - но той знае, че е сянка на Бога. Пред хората изглежда Слънце - дълбоко в себе си той знае, че е сянка на Бога.
За истинския Суфи има само един Храм - Храмът на Чистото Сърце, а не на каменната джамия. Чистотата и пиянството са празникът на Суфи. Те затова са на Земята: за да покажат опиянението си от Чистотата и Любовта - докато другите хора са само гости на празника, те не участват в тържеството.
Суфи имат метод, който е по-дълбок от опита, той превъзхожда опита. И затова Суфи не се нуждае от опит, за да живее в Аллах. Суфи не се нуждае от опит, а от Чистота. Това е Древното Предание: Не ти трябва опит, а Чистота.
(Преди време срещнах един човек, който каза: „Имам голям опит вече - седем развода“. По-точно четири, четири развода. Голям опит!)
Що е ученият човек? Суфи казва: магаре, натоварено с книги. Що е обикновеният човек? Магаре, натоварено с ежедневни мисли за прехраната. Що е Суфи? Пияно магаре, блажено магаре: постоянно се радва - и да разбира, и да не разбира, все се радва. Това магаре е толкова пияно от Любовта си към Бога, че прилича наистина на магаре. Някои Суфи толкова са странни, че даже не искаш да ги погледнеш - но те тържествуват.
Чистотата превръща Суфи в Жива поезия. Ако на такъв човек отидеш да четеш поезия, това означава, че нищо не си разбрал. Жива поезия! Суфи не пише поезия: самият той е поезия. Суфи е толкова Чист и пиян с Бога, че злите духове са разтревожени, защото те се погубват в неговата Чистота и пиянство. За Суфи Чистотата е по-важна от всички други въпроси. А що е Чистота? Съхраненото Единство с Бога. Значи, не да търсиш религия, не да търсиш Бог - да Го съхраняваш: това е съвсем друг Подход. Суфи е Чиста Душа, а Чистата Душа никога не е част от Творението: тя принадлежи на Вечността и на Бога.
Великият Суфи дори не се интересува от въпроса: „Кой съм аз?“. Защото него го няма, не иска да пречи на Бога. Няма в Суфи такъв въпрос - „Кой съм аз?“.
Те живеят в особено място - Мястото на Небитието. Те въобще не са привързани към идеята за Аз. Ако бяха привързани, нямаше да могат да отидат в особеното Място на Бога. Суфи - това е Същество от друго измерение, но живеещо в нашия свят. Суфи има особено Сърце, защото в него е заел Мястото Си Бог.
Истинският Суфи е много внимателен. Той гледа да не се занимава само с едно учение и да отхвърли всичко останало. Защото, ако мислиш, че само твоето учение е право, тогава от тебе ще се отдели Истината - и разбирането ти ще обеднее. Защото Бог влиза навсякъде - и с учение, и без учение. Там, където има Чистота и Принципи, Той влиза. Бог е Необятен и Велик и поради това Той не може да бъде заключен само в едно учение или в една вяра - няма как да се случи това.
Суфи е Същество, което влязло в Бога - а който е влязъл в Бога, се връща обновен завинаги. Той вече има други Очи. Суфи е този, който е позволил на Бога да стане неговият живот. Суфите са наставници на своето Сърце. Всички мисли на Суфи - и явни, и тайни, са Любов към Бога. Който търси Реалността по своя път, неизбежно ще срещне по пътя си Суфи - защото Суфи е врата към Реалността.
Не чакай Възкресението - просто заживей в Бога.
Суфи казват: Христос е възкръснал за тези, които са умрели в Пътя на Любовта.
Суфи, това е да се избавиш от всичко, което не е Бог - всичко второстепенно. Това означава наред каквото можете да се сетите, защото Центърът е Бог.
Последователите на Джунаид ревнували един негов ученик, понеже той бил от любимите му. Джунаид е един от Учителите на Ал-Халладж - временно. Както и да е… И неговите последователи ревнували защо той има по-хубаво отношение към този ученик. Тогава Джунаид се срещнал с тях и им казал, че този ученик ги превъзхожда с поведение и разбиране. И за да им докаже това, той им дал изпитание. Той заповядал да му донесат двайсет птици и казал на всичките си ученици: „Нека всеки от вас да вземе по една птица - идете там, където никой не може да ви види, и убийте птицата. После ми я донесете обратно при мене“. Всички ученици отишли някъде и след определеното време се върнали с мъртвите птици. Само на любимия ученик на Джунаид птицата била жива. Джунаид го попитал: „Защо ти не си убил птицата?“. Ученикът обяснил: „Защото ти ни каза да убием птицата там, където никой да не види това. Но навсякъде, където бях, Бог ме виждаше“. Тогава Джунаид се обърнал към завистливите ученици и им казал: „А сега сравнете разбирането си с разбирането на този ученик“.
АЛ-ХАЛЛАДЖ - (Трета идея за размишление)
Много сме говорили за него и пак ще говорим: най-великият Суфи на Земята!
Той казва: О, Аллах, Ти ми причини инквизицията, за да ми дадеш Себе Си. (Това съм го казвал. Нарочно го повтарям.)
Ако си роб на света, не ти трябва вече друг позор. (Ако си роб на света, не ти трябва вече друг позор - това е достатъчно.)
Не живея за света, защото знам, че той е умиращ.
Струва си да се родя отново и пак да страдам, за да Го позная.
Дълбока и страшна е нощта на изпитанието и затова Суфи се усмихва - защото там е Великият Дар: Единство с Бога. (Както е било и на Кладите.)
Ако не беше страданието, как тогава щеше сърцето ми да заблести?
Любовта към Аллах е храната - а ти, приятелю, ходиш в някаква си джамия.
Видях много аскети и безплодни: те не търсеха Чистотата, те търсеха религия и джамия - и се провалиха.
Злият човек - това е едно упорито невежество.
Аз съм стар слуга на Бога и затова Той си спомни за мене и ме повика. (Спомняте си как умира. Преди време говорихме за него: как го режат на парчета и той хвали Аллах, как върви към инквизицията с веригите си и как танцува - той отива на истинска среща: той знае при Кого отива.)
Който е загубил Чистото си Сърце, е болен с религия. (Ще го повторя. Който е загубил Чистото си Сърце, е болен с религия.) Който е отдаден на Бога, е влязъл във Вечния Манастир. Който си строи Чисто Сърце, е мъдър. Който строи джамия, е наистина луд. (Като чуя за параклиси и църкви, сърцето ми се стяга. Знам, че заблуждението продължава от хиляди години. Така да е! И в това даже има красота.)
Никога не замествам Аллах с джамия. Аллах е моят Дом, а джамията е за затворници.
Чистотата руши смъртта и сътворението. Не опит ти трябва, приятелю, а Чистота.
Религиозният търси Бога, а Чистият Го съхранява.
Преди Сътворението е нямало религия и църкви, а само една Чистота. Само заблуденият търси религия - Чистият търси Бог. Ако сърцето ти е Чисто, религията изчезва - религията изчезва, остава само Бог. В Чистото Сърце не може да влезе джамия. Чистотата не е религиозна, тя е винаги Духовна. (Забележете! Не е религиозна, тя е винаги Духовна, тя не е смесена.)
Който познае себе си, се отделя от сътворението. Пътят на човека е очистване от всичко човешко, ако иска да се спаси.
За да стигнеш до Аллах, трябва да излезеш от всички религии и ритуали.
И той, Ал-Халладж, излязъл зад пределите на Исляма и станал опасен. Не само за Исляма. Преди време съм ви обяснявал за него - опасен даже и за някои Суфи. Такава Истина е навлязла в него, че бил опасен даже за Мъдреци. Станал опасен, защото станал неразбран, защото бил извън нещата, извън мярката. Това е съвсем друг род Дръзновение - но той бил направляван от самия Аллах и станал опасност и за Исляма, и за Суфизма. Ал-Халладж е усещал Единството си, Единството с Бог в себе си, и затова често забравял своето име. Наистина го забравял и казвал: „Аз съм Истината!“. Самият Бог се произнасял в него. Това е крайната Цел на всички Учения, на всички Същества, на всички видове Учения.
Казва още: Истинският еретик е най-висше и непознаваемо Същество. Можеш да го познаеш само ако той реши да ти се разкрие. (Гностиците също са смятани за еретици, Богомилите - също. Казах ви, ноември ще говорим за Великата Ерес, т.е. Великата Истина.) Светът дори не знае, че еретикът е спасен. (Забележете какво казва Ал-Халладж. Страшен Суфи! Светът дори не знае, че еретикът е спасен.) Той е вътре в Аллах и Аллах е единствената му джамия. Аллах е в Чистотата, а не в джамията. Има една нечистота в човека, която може даже да оцапа Ада. (Не Рая - а даже да оцапа Ада!)
Не е възможно Дяволът да изпъди Дявола в тебе. (Например как ще изгониш с тамян Дявола? С какво палене на свещи?! Христос не е палил свещи. Той е живял Правилен живот в Бога. Няма такива игри: тамянът е нещо много смешно.)
Невежеството е майстор на затварянето в пътя. То така може да затвори пътя, че човек да се лута хиляди години и да спори за Бога, даже да говори с уважение за Бога.
Докато религиите спорят, Ал-Халладж избра да пие от Нектара на Аллах.
Вяра без Живот в Аллах е отровно дело.
Синовете на Аллах са Чисти, а хората на джамията са учтиви. (Невинаги и учтиви…) О, Аллах, освободи ме от тази учтивост, защото тя е поражение. (Забележете: той не допуска капка лицемерие. Мъдростта така действа, Истината така действа. Бог говори пряко. Защото тя е поражение. Целта е Аллах, а не учтивостта.) Слава на мене, еретика, че Аллах ме отлъчи от голямата учтивост.
О, глупако, твоята глупост е райската градина, защото тя те поучава - но кой ще поучи лицемера?
Все пак, кривият път е част от Правия Път: той ще намести човека в Правия Път - някога. (Ето защо всичко е красиво.)
Ако в живота ти тече време, това означава, че Истината се е отделила от тебе. Чрез Истината аз вечно пребивавам в Истината.
За Дявола е много ценно човекът да има благополучие без Бог в себе си. (Ще повторя. Ал-Халладж казва: За Дявола е много ценно човекът да има благополучие (т.е. да е преуспял) без Бог в себе си. Защото благополучие без Бог в себе си - това е зло.)
АУМЪ