ЗАРАТУСТРА: ОГЪНЯТ - ОРФЕЙ: ЛЮБОВТА - ДРЕВНИЯТ ТОТ - ХЕРМЕС - ТОТ: ЖЕНАТА

7 юни 2016 г.

Да си направим ограждащата формула.

Заратустра е бил роден в пламъка на Свещения Огън, който носела майка му в себе си. Майка му се казвала Дахдауб. Дахдауб на персийски означава Изворната. Тя се молела Божественият Огън да роди и пази сина й. Божественият Огън е умеещият да ражда - и само този, който е роден от такъв Огън, е в състояние на Абсолютна Чистота.

Странно се е родил: всички очаквали вик, но той само се усмихнал - зарадвал се, усмихнал се на света. Първото нещо, което казал, било Свещена формула (това е Духът в него, напредналият Дух може да действа така и в дете) - Свещена формула; а Огънят в него я произнесъл. Не заплакал - засмял се и приветствал света: т.е. идва осъзнат, Велик Дух.

Знаем от преди, че той е бил в един от храмовете в Атлантида и там са ходили Орфей, Питагор, Платон и т.н., даже и Тот - така че, когато говорим за Заратустра, говорим за нещо Древно.

Името му има около шест значения и тълкувания. Аз ще се спра на едно - то е: Зорос означава Обяснителят или Чистият. Чист означава несмесен: най-малкото смесване с нещо друго - вече се променя. А Чист в Абсолютния смисъл означава: никакво смесване. И така, името му означава Чисто Светене, Чисто Сияние. А Зенд Авеста - това, което се нарича персийската Библия, която иначе надминава хиляди страници, тя се превежда така: Зенд - също е Чисто, Свято, а Авеста означава Прославление - Чисто Прославяне на Единния Бог. Самият той казва: „Словото е Обожествител“. Наистина, Словото може да обожествява нещата.

И така: Заратустра е Велик Докоснат. Той е нямал Път - Той е имал Дух, Реализация. Той е имал Дух, който разбира Ахура Мазда, т.е. Бога; и понеже е бил Докоснат, той е заживял в Духа си тотално, а не в света. Това е било отдавна подготвено.

Говоря ви за Заратустра, защото той не е познат в света. Говори се по нещо за него - но в дълбочина той не е познат. Макар че понякога се казват хубави неща… Но да изследваш такова Същество само от книги означава нищо да не разбереш.

И така, Докоснатият човек е реален. Той не може да живее в света и в ума. Той никога не живее във времето и в сътворението. Изглежда като другите, но той се разхожда като Дух. Например: ако Бог влезе в Сатана, и той ще изчезне и ще остане само Реалността - така че всеки, който съумее да всели Бог в себе си, за него светът ще изчезне, ще стане нереален.

В миналото голяма част от човечеството са били зороастрийци. Заратустра - това е Древен Път за влизане в Огъня на Вечността.

И така, Мъдростта му: Любовта означава да споделяш Бога. (Тука няма човешки неща - както ще видим после, и Орфей потвърждава, и особено Древният Тот.) Любовта означава да споделяш Бога.

Който има в себе си Любов и Истина, Бог му дарява Своето приятелство.

Бог покровителства Достойнството, наречено Самодисциплинираност. Достойнството, наречено Самодисциплинираност.

Духът е местожителството на Бога.

Когато хората не позволяват на злото да живее в тях, то ще изчезне от целия свят.

Когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в голяма сила и стихия.

Истината е стаена в Достойнството и Правилното поведение. Само който живее с Правилно поведение, реализира целта на своя живот. Любовта към Истината и Правилното поведение дават порядък в съдбата, а по-нататък - и състоянието Уща, което означава Божествено Блаженство.

Злото в човека се изявява при изобилие или липса. (Значи, там, където има голямо изобилие, човек не може да го понесе, не може да го управлява. Само Бог в него може, но човек не може. И там, където има голяма бедност, човек пак не може да я управлява. Но ако е заедно с Бога, и двете може да ги ръководи с лекота. Затова съм казал, че Мъдрият в пустинята сред малко вода… Той намира вода, минимално, но цени я и царува. Тука глупакът сред вода загива. Мъдрецът навсякъде се чувства добре, защото той живее в Единство с Бога, а не в единство с богатството или бедността. Той е винаги в Единство с Бога - от там той е богат; и думата Бог означава точно богат. Но казва Учителя: „Трябва да си богат с Бога, а не с други неща“.)

Пътят на Търсача е отвъд книгите. Първо той придобива дълбок, личен и правилен опит. (Както казва и Брат Михаил: „Ти си книгата: първо трябва да прочетеш себе си“; трябва да прокопаеш себе си - и после, и другите книги са намясто.)

Не се бори със злото, а само внеси Бог в себе си. Не се бори със злото, а само внеси Бог в себе си.

Само който е изчезнал в Истината, е познал себе си; а който е останал в себе си, той не се познава.

Свещеният Огън трябва да се слее с Бога, Който е Древният Огън, и трябва да изчезне в Него, защото няма място за два Огъня.

Човек, който няма Свещен Огън, ще бъде съсипан от силите на света. Който има Чист Огън в себе си, той има Бог като съюзник.

Нещастието е паднал огън, отцепен от Бога. Когато огънят е нечист, той скита като призрак в световете.

Бъди Чист, за да не изпитваш страх.

При усърдни и продължителни молитви, хората ще се завърнат в своята Божественост.

Помислите укрепват Невидимия свят в човека; изричанията укрепват Единството; делата утвърждават Пътя и връзката. Адът - това са всички тези, които са извън Свещения Огън и Истината.

Тези две начала - Доброто и Злото - произлизат от Един Абсолютен Създател и Унищожител. След време и Доброто, и Злото ще бъдат унищожени, защото те не са Същността на Живота, те не са Изначални. Истинското Начало никога не е било Добро и Зло; истинското Начало е Безкрайността - казва Заратустра.

Огънят е най-Древният образ на човека.

Словото е Огнено изкуство. Чистият Огън - това е Звукът на Аша (или, казано по друг начин - Звукът на Истината). Огънят у човека е този, който създава волята. Словото е Огън. Ти трябва да си натрупал много Огън в себе си, преди да са дошли събитията, за да ги изпревариш.

Който е разбрал Свещения Огън, той разбира, че Животът не е материя.

Чистият Огън е тънка защита от всички вредни и нечисти енергии - той гони всичко нечисто.

От Древни времена Огън и Дух живеят заедно - те са едно Цяло.

Всяка молитва е Огън и тя натрупва в себе си чиста, Божествена енергия, която води до изменения - и на самия тебе, и на окръжаващата среда.

Постоянните молитви създават постоянна помощ от Духовните Същества. Натрупването на този Огън води до взрив от Светлина, в която нисшите сили изгарят, защото не могат да устоят. (Точно това е, което се случва в Самадхи: взрив от Светлина - и ти ставаш нещо Изначално, нещо естествено. Разбираш, че това, което си търсил, е нещо много просто и естествено.)

Защо не могат да устоят тъмните сили? Защото са изгубили Чистия Огън. Те имат смесен огън. Когато се придобие този Чист Огън, започва се общението с Духовните Същества. Този натрупан Огън може да изцелява всичко. Но този, който трупа земни неща, той е неизлечим, той се проваля. Този натрупан Огън е, който поддържа крепко здравето.

Първото нещо, на което се обучавали децата на зороастрийци, е да говорят само и единствено Истината. Никакви други правила - само говорене на Истината. Тук мога да кажа, че това е най-Висшата практика и няма нищо общо да се заблуждаваш с медитации и други неща: дишане, паневритмии…, ако не си в системата на Истината. Това е, което… Истината е по-важна, защото Тя съдържа в себе си и Чистотата. Тези две неща са по-важни от бъдещето и от звездите… Такъв човек не се влияе от звездите; той предпочита да се влияе от Бог, от Истината и от Абсолютно разумните неща - там няма звезди.

Говоренето на Истината - казва Заратустра - е трупане на вездесъщ Огън, защото Истината е тясно свързана с Правилното поведение.

(Ще обясня. Когато Истината се е превърнала в Правилно поведение, Тя владеела Огъня. Това означава: Правилното поведение - това е овладян Огън. Любовта към Истината създава това Правилно поведение. Това дава порядък в съдбата, а по-нататък дава и състоянието Уща, както казах - Божественото Блаженство.)

Истината - това е Могъщият закон на Ахура Мазда, на Бога.

Всеки човек с правилен избор принадлежи на Бога - въпросът е да го направи цялостно.

Орфей - това е Достигналият Вечността чрез Любовта си. Наричали са го Блестящия или Великия Животворящ. Защо? Защото той умеел да пробужда Божествената Душа. Баща му - бащата на Орфей, който се казва Еагр - той, както и Орфей, и двамата са представители на Първата Слънчева Раса, Бархишадите - Боговете. Те спадат към Древната Слънчева Династия, както е имало такива жреци и в Атлантида, и в Египет. Орфей е бил в храмовете на Атлантида и в храмовете на Египет, за което казва: „От там изтръгнах Тайните на Чистата Наука“. Орфей е един от Великите Учители Пламъци, слезли да учат земното човечество. Самият Орфей казва: „Слязох, защото Душите станаха сенки: те паднаха в тайнствен унес; те бяха родени с безсмъртни чувства, но станаха призраци“. Знакът на Орфей още оттогава е пентаграма с две окръжности. Ще обясня. Външният кръг е спящият човек - непробуденият. Падне ли външният кръг - станал си ученик. Падне ли и вътрешният кръг - станал си Посветен. Такъв е Пътят на тази пентаграма.

Външно той беше човек; вътрешно той беше от слезлите при хората Богове. Орфей е трябвало да извади човечеството от мрака на земното. (Земното означава невежеството.) Трябвало да го оживи с Чистото и Тайно Знание.

И така, какво казва Орфей: Невидимата сила е явна в своите дела.

Благоговението е най-мощното качество на Бездната - Безкраят. (Това е чисто жреческо качество. Всички Древни жреци са го имали. От там е започвало тяхното развитие. То действа в Изначалната природа (Благоговението). Музиката на Орфей е била велико Поклонение към нещата.) Благоговението е - казва той - неизменност към Изначалното, към Древното. Благоговението е Извор от Безкрая.

Великата Божествена Душа е отстранила от себе си първоначалната тъмнина.

Душата е Царицата на Вселената. (Както ще видим после и както го потвърждава Тот.) Душата е Велика Дарителка на благата. Душата храни съществата със своята Божественост. (Даже много майки не знаят, че хранят децата си не толкоз с храна, а с Душа, с радост и с излъчване. Това е първата храна, а оназ е само между другото. И понеже детето усеща, и затова много-много не му се яде - защото то яде нещо от Тайната на Душата, от Тайната на Божествеността. Разбира се, че трябва да яде малко, но малко, защото онази храна е истинската, която ще го изгради.) Душата е величествена Богиня, тя е нашето Небе. Тази Чиста Душа пази дълбоко в себе си само Божествените прояви. (Тя няма нищо общо с човешкия свят.)

Съвършен Бог е създал всичко и стои над всичко. Съвършен Бог е началото, средата и краят на всички неща. Всичко се намира в Неговите Ръце, в Неговото Могъщество. Той е носителят най-вече на дивната, царствена Любов. Той е Събудителят - Той събужда у хората нещо потайно, нещо Мистично.

Тонът (и Учителя казва това): Тонът е наука, морална сила и стихия. (Учителя казва: „Тоновете в музиката са живи Същества“. И затова Учителя е имал някои тонове, които може да се насочат към някаква болест и тази болест не може да ги издържи - излиза и заминава. Но разбира се, човек трябва да бъде достоен за такава музика, т.е. такова излъчване.) Чрез музиката - казва Орфей - може да се събира Сила, Светлина и Божественост.

Чистотата е Светлинната плът на Безсмъртието. Няма по-голямо жертвоприношение от Чистотата. Пожертвай се за Чистотата!

Орфей и днес е над настоящето и бъдещето - самият той е слязло бъдеще. За Орфей се казва: „Той е по-дивен от Седемте чудеса на света“. Той е ехо от един съвсем друг свят - Абсолютно неземен. Орфей е само една силна част от тракийската Духовност.

Казва: Съдбата е наш благ владетел - тя ни предпазва от тайна празнота.

Често Орфей нарича Бог Пламъка и казва: Пламъкът е зрящ Разум и Окото Му обхваща всички светове и всички помисли на съществата. Всички, които са изгубили Пламъка, са призраци, живеещи в някакъв сумрак, в някакви полусътворени светове. О, Пламък Свещен, щом се насочиш към човека, ти отстраняваш съдбата му и запламтяваш със Свободата в неговото сърце.

И казва още Орфей: Замени тъмнината си с копнеж по Пламъка; замени тъмнината си с Устрем Свещен.

Който не познава Пламъка, живее в тъмнина, а който отрича Пламъка - живее в дълбините на мрак неосветен. Той живее в неразбраната Любов. Неразбраната Любов завежда всички в смъртта.

Пламъкът не обича слова неустойчиви, двойствени и смъртни.

Боговете са родени от Неговата Велика Бездна.

Що е планината? Тих космос на стаената енергия.

Всичко, което е било, и всичко, което предстои, е едно цяло.

Реката е определена: тя трябва да пътува по своя път, за да намери и познае себе си в Океана. Изворът не е определен; Изворът не е пътуване, той не е като реката. Изворът е намерил себе си в себе си. Той е самостоятелен, той е познал себе си - и затова Изворът е независим. Някога и той е бил река, пътувал е, както и капките, но сега той е Извор, защото се е установил. Защо се е установил? Той се е установил и е станал Извор, защото е открил Истината в себе си.

Само Бог посява Словото Божие в човека, когото сам Бог Си избира.

(Тук мога само да допълня: когато Бог е наблюдавал дълго време усилията на човека - искрените, честните, правилни усилия - там Бог влиза и усилва тези неща.)

Той е Вселюбящият Пламък. Той е и мълниеносен, и Благ. Той е Този, Който учудва простора.

Честните награждаваш, а на нечестните даваш безумие. Ти си Този, Който ни устремява към Себе Си.

Пътят се открива от лъчите на Твоята собствена Истина.

Само Ти си Златоблестящ.

Орфей казва: Любовта е Химнът на Древността.

Само от Чистотата може да произлезе Любов към Истината.

Моите чувства са цветя.

Любовта е Неродено Тайнство - Тя влиза за малко в хората, в света, посещава ги, но не може да живее много в тях. (Защо? Защото има съвършени изисквания, на които човек не може да устои със… И най-малкото земно желание е достатъчно да изпъди тази Пълнота. Говоря за най-микроскопичното.) Любовта е подарила Своето Тайнство: Пламъка; подарила го е на Великата Душа - Свещената Вечна Земя. (Това е Първичният смисъл на Земята - Великата Душа.) Любовта е Пламък шептящ и светлият Й образ прониква, пронизва страха и смразява самотата.

(Въобще, и самотата, и страхът винаги са се страхували от Любовта.)

Когато види Любовта, страхът се страхува. Любовта е Тайна голяма: Тя и в мрака открива Покой. Любовта е Свещената планина и всеки трябва да Я изкачи в себе си. Когато човек се посвети на Любовта, той става Мист, т.е. Мистик, и Тя му дава Своята Дълбочина.

Любовта дарява: на смъртните - празници; на пробудените - Чистота, на Чистите - Тайнства, Тайнства Вечни.

О, Свещен Пламък, когото избереш Ти, с чисти мисли го изпълваш и храниш. Ти храниш Огъня, Своя Огън в него. Този Пламък непреходен дарява ни Неизразимото и превръща сърцето ни в Блага река.

О, лъчиста Любов, Ти поставяш праг на вълните, мярка на ветровете, Ти повеждаш злото във Вихъра Си към определената му тъмна бездна, а на Мистиците даваш нещо от Древния Покой.

Хората биха успели, ако бяха милостиви към себе си.

Любовта е могъща Богиня - и който не Я разбере, Тя му внушава смърт. Който Я разбере, придобива Вечен Устрем към Себе Си, към своя Център, към своя Мъдър и Незрим Образ.

Твоята Любов е Пламък, по-страшен от всяко оръжие. Стрелата му е непобедима. Стрелата на Твоя Пламък, на Твоята Любов, разрязва и мрак, и светлина.

Славя Любовта, защото това е Пламък, който е Древен отломък от Бездната.

Ти, Вечна Любов, Ти, Вечен Пламък, се рееш свободен в ефира - но когато Те призовавам с искрена молитва, излизаш от Свободата Си и идваш при мене. Когато очистваш нещо, Ти задвижваш в него Себе Си.

Любовта е непобедима и Древна Дева, останала неопетнена от световете и от тъмнината, останала неопетнена дори и от тъмната древна нощ - и тя не е успяла да Я смути. Никой не знае произхода на Любовта: нито светлината, нито тъмнината. Любовта е Пламък, скрит от света: явява се само в Мистериите на Абсолютно Чистото Съзнание. Любовта е сияещо Безсмъртие, което плува, посещава всички светове. Дори и най-древната нощ се е смутила, когато Любовта Пламък се е ограничила и се е превърнала в Слънце, облечено в лазурни одежди. Любовта е нещастие за всички смъртни хора и затова Тя не ги облича в Пламък, чрез който да вървят към Безкрая. Който не е роден от Любовта, ще има край, но без светло начало.

Тот е едновременно Божество, жрец, човек, цар и Повелител, Величествен Посветен. Наистина, за него много мога да ви говоря - много ми костваше, докато се домогна до тайни египетски книги; но макар че днеска ще бъдем по-кратки, ще кажем някои важни неща за едно от най-Великите Божества и Древни Учители във Вселената и преди Вселената. Иначе е живял в последното си прераждане около 142 години.

Тот казва: Нито един език не може да каже нищо съществено за Нетера (т.е. за Бога). Нито една мисъл не е в състояние да Го разбере. Бог може да бъде разбран и познат само от Своите избрани, защото сам Той ги обучава; но те също не намират слова, чрез които да Го преведат на човешки език.

Той е един от Тайнствените Богоноси (Тот); той е Божествено творяща Мъдрост; той е създал чисто Свещени книги - Наука, която е Свещена: не умствена, не някаква наука - чисто Свещена Божествена Наука. Но той ги е скрил в подземия и някои от тези книги са намерени от така наречения Балинос, т.е. Аполоний Тиански. На много малко хора е било позволено да ги намерят - ще обясня защо. Понеже Тот е бащата на йероглифите, а те са нещо много по-дълбоко от азбуките (друг път може да обясня по-подробно това), той е направил могъщо, Божествено заклинание - само достойни хора да разбият кръга и да влязат в тези книги. Всички други, и да попаднат, и да четат, е все едно: нищо няма да разберат, тъй като Бог трябва да ги ръководи и Бог трябва да позволи тези неща.

Тот е наречен Баща на Окултните науки, въобще - на Свещената Мъдрост. Името му иначе означава даже, в по-дълбок смисъл, Баща на Боговете. Въобще, говорим за изключително Същество и Божество. Тот символизира Разума на Твореца; той е притежавал особена сила, чрез която можел да разкрива Същността, т.е. Сърцето на нещата.

Тот казва още: Отдели тънкото от грубото. Това е една Велика идея, която решава Тайната на Живота. Казано по друг начин: отдели Духа си от тялото; отдели тънкото, Вечното мислене от земното мислене; отдели се от грубото и от смъртното мислене - това е тънкостта. Когато овладееш това тънко изкуство, ще си отиде от тебе всяка тъмнина.

Материята не е вещество. Тя е само една видимост, тя е едно взаимодействие: изглежда видима, но това не е вещество - това е Тайнство в скрито движение. Знанието може да ти донесе някаква помощ, но това не е реална помощ: това не е Реалност, това не е Пътят. Само Любовта е Реалност. Любовта е над Космоса. Когато Космосът е в унищожение, Любовта е недосегаема и процъфтява.

Според Тот, формулите контролират събитията навсякъде.

Казва: Любовта е Висша мярка за Чиста Духовност и Божественост. Тази неизкушаема Любов е Духът на Божествеността, а Божествеността е зад пределите на всичко сътворено. Търси Мъдростта в неизкушените Същества - това са истинските Мъдреци, истинските хора.

(Ще обясня. Човек, който се изкушава за каквото и да е, макар и малко - това означава, че той може да стане изменник на Учителя, на Учението и на Бога. Затова Пътят е бавен и затова (казах и в София, заради което някои напуснаха лекциите) никой не може да излъже Учителя с Паневритмия, с ангелска супа и със спомени! Никой! Пътят на истинския ученик е война на себе си! Обявяваш истински джихад на себе си, истинска война - на всичките си слабости и изкушения! Няма значение докъде ще стигнеш - вече си благословен. Всичко друго: може да играеш по цял ден Паневритмия и да говориш за Учителя… аз знам какво ще се случи, по-хубаво е да не чуваш.)

Чистият Рай вечно се намира в твоята Божественост.

Знанията са обрекли човека на робство, защото те са ограбили Божествеността - това е големият проблем на знанията. Той казва: Те са ограбили Божествеността, обезличили са и Любовта, и Бог, макар че говорят за Бог. (Няма такова говорене, когато не си в системата на Бога!) Без тази Божественост, знанията все ще въртят човека в колелото на живота, т.е. робството винаги ще тече в теб. И затова Тот казва: Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти се намираш в опасност.

Ще повторя: Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти си в опасност. Любовта всякога оцелява. Защо? Защото Тя е Същността на самия Бог. Знаещите не оцеляват; може да мъдруват колкото си искат - те не оцеляват. Изглеждат живи, разхождат се - това не е оцеляване: те са умрели. Учителя ги нарича „движещи се гробове“. Всяко велико унищожение погребва Змията, т.е. знаещите хора.

Тази Божественост е квинтесенцията на Бога: Тя е нерушима, Тя е Тайна за Себе Си и Тя е изход и от най-дълбокия мрак. Тази Божественост освобождава от космическото знание на Змията. Придобиването на тази Божественост означава да тръгнеш от времето към Вечната Цивилизация. (Т.е. всеки, който тръгне към своята Божественост, тръгва към Вечната Цивилизация. Божествеността е съществувала всякога извън разрушенията на всички земни цивилизации. В нея се намира Цивилизацията, която никога не е била разрушавана - просто не може да бъде разрушена. За нея няма руини и няма такива неща. Няма такова велико унищожение, което да докосне тази несътворена Божественост - никога не е съществувало такова унищожение и разрушение.) Тази Божественост е твоята истинска Същност и тя е Еликсирът на Живота. Знанията никога не могат да те пречистят: те нямат тази способност, защото те са Змия. Змията е страстта, която е преобразила Любовта в смърт. Превръщането на страстта в Любов е превръщане на смъртта в Живот. Чрез Любовта Бог е формирал Себе Си в човека. Любовта в теб е единствената плодородна земя. Любовта към Истината е изтръгване от слепотата на света. Истината е Тази, Която пролива Светлина върху невидимите неща.

Молитвата е Свещено Духовно творчество. Тайната на Любовта е в това, че Тя създава твоята Вечност.

Непорочно зачатие означава да се зародиш в своя собствен Дух, в своята Божественост - това означава непорочно зачатие: това е Изначалното състояние, от където си излязъл. Свободата е дадена, защото е подобна на Бога - защото Бог иска в Своята Свобода да станеш Божественост, да станеш Божествено Същество. Дадена е, защото е Богоподобна - това е идеята на Бога. Който е познал Истината, той може да посещава Скритото, той може да посещава световете реално, той може да посещава Царството на Боговете.

Жената е Древен, блестящ Пламък от Любов. Този Древен и блестящ Огън е слязъл надолу и се е превърнал в Жена. Древният лик на Жената е отломък от Великия Разум, от Великия Бог. Жената е трепет от този Най-Древен Огън на самия Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен възторг и за другите, и за себе си, и за Боговете. Жената е създадена като Богиня, като Вечна Мистерия в себе си. И Духовната Жена, и Обожествената Жена са Огън.

И обяснява: Духовната Жена живее чрез силата на Мистичния Огън в себе си. Обожествената Жена се е завърнала в Бога, а обикновената жена живее чрез желанията си: тя разпръсква огъня си, тя се самопогубва от желание: тя е разпръскващата огъня. Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън - затова тя е Мистична Врата към Боговете и Бога, нещо огромно! Жената е Мистерия, създадена за Боговете, но дори и те не са я разбрали. Защо? Защото тя е част от Душата на Бога. Жената е Храм на Древната Душа на Бога, на самия Бог. Истинската Жена свети в Безмълвието на своята Душа. Жената е нещо, което съдържа великите простори на Древната Душа на Бога. Душата е Богиня на просторите. Свещената Роза на Душата - това е нейното Чисто Сърце. Първичната Жена е Висша Душа - тя е съставена от Слънце.

Тука само искам да обясня. Много е коствало на Бог да създаде Душата. Светът се създава лесно, световете се създават лесно… Душата е създадена от свръхконцентриран Огън на Бога. Коствало е огромно творчество на Бога да я създаде и да я излъчи от Себе Си, и чрез нея да покаже Пътя към Себе Си. Затова тя е създадена от Слънце, сгъстено Слънце.

Тази Изначална Душа е Всемирният Храм за Боговете - казва Тот.

Те са били изумени, когато са я видели за първи път в началото. Тя е дишала Слънце; тя е дишала нещо от Тайната на Бога - и те са се поклонили. Така е, защото Душата е Древният Храм на Бога. Тя е Негово изваяние, Негов възторг. Тя е Негово възпламеняване.

В тази Древност срещата на Душите е среща на Слънца, среща на Мистерия с Мистерия. (Затова всеки търси да срещне Тайната си Душа. Затова се оглежда, затова пътува някъде: в чужбина и в градове, затова гледа - ако може, да я срещне. Разбира се, това е Божия работа. Учителя казва: „Душата е от Висши светове, за които нямаме и понятие“.)

И Тот казва: Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа - тя е Майката на Сърцето. Любовта е Майката на Душата, Душата е Майката на Жената, а Жената е Майката на Сърцето.

Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Безкрая, Скритостта на Този, Който е Величествена Любов - самият Бог.

Само Посветеният познава Душата - другите я търсят или говорят нещо за нея.

Що е Душата? Душата е истинска Преданост, изключително насочена към Бога. Чиста Преданост, отвъд гроба - това е Пътят на истинската Душа.

АУМЪ