МЪДРОСТТА НА БОГОМИЛИТЕ - ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ - СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ

3 декември 2002 г.

Богомилите казват: Ако Сатана мисли, че е предизвикал падение за хората, то той греши, защото те са паднали отвътре, по рождение, и всякога са обречени на спасение.

Сатана не съществува като абсолютно зло. Той само работи и организира света. Сатана не е абсолютно зло, макар че неговото зло го тегли натам. Сатана е само проява на злото начало.

Казват богомилите: Злото не прави нищо друго, освен да проявява своето несъвършенство. Злото няма собствено битие. То присъства само там, където вярват, че то е зло. Това означава, че злото присъства само в опороченото съзнание. В чистото съзнание злото е мъртво. Когато злото е влязло в ума на Луцифер, той го е приел, защото е търсел свобода от нов тип. (Това, което ви изнасям, са ръкописи на богомилите, самото тяхно учение, а не общи приказки, както презвитер Козма и другите. Говорим за самото богомилско учение и все повече ще навлизаме в него.)

Злото начало е непознаваемо. То е неуморно и е пълно със смъртоносна отрова. После ще видим, че то е нещо различно и от Сатана, и от Луцифер, и от дявола — става въпрос за нещо друго. Тайното зло, което съществува във вселената, не е едно и също с Луцифер, Сатана, дявола и демоните. Те всички черпят от него, но не го познават. То е в ръцете единствено на Абсолюта. (Преди да продължа, между другото да ви кажа: Луцифер изкушава в Божествения свят, Сатана в духовния, дяволите в земния, демоните в подземния свят. Това са степени на изкушения. Богомилите са ползвали много дълбока литература: тайните книги на Хермес, тайната книга на Йоан и много мистични книги. Тяхната мъдрост не е нещо обикновено.)

Богомилите казват: Луцифер, Сатана и дяволът — това е зло, което не е зло. Има тайно зло във вселената, което е абсолютно непознаваемо. Условно е наречено Великия Звяр, но това е само условно, тъй като не може да се изрази. Приели са една от идеите да го наричат Великия Звяр. Преди ви загатнах за четирите шестици, в Ава Торот има нещо по този въпрос. Този Велик Звяр е в ръцете на Абсолюта, както ще видим после, Той го е създал с цел. Това зло е извън трите шестици. Тук няма да се спирам на изчисленията на Щайнер, които нямат нищо общо с истината — че го е изчислил, че е Сорат и т.н., нищо подобно. Има някакво изчисление по-дълбоко от Хермес, ако трябва след време ще се спрем, но това е съвсем друг въпрос. Въобще не говорим за изчисления тук.

Това тайно зло е дълбоко скрито в Небитието и ще си остане непознаваемо. Абсолютът няма намерение да го разкрива, то е част от Него. Щом няма, означава, че ще бъде вечно непознаваемо, ще бъде таен запас във вселената. Скрито е в Небитието.

Това тайнствено зло, според богомилите, е покварило четирите елемента — земя, вода, въздух и огън. Според Хермес има други, по-дълбоки елементи, но това е въпрос за друга лекция. Накратко казано: ограничена земя, вместо жива вода — просто вода, вместо чист въздух — просто някакъв въздух, а не първичния и вместо свещения огън — обикновен огън. То е понижило тези елементи. Това тайно зло е опорочило още и материята и затова материята е бреме, товар. Затова Учителят казва: Вие имате бреме, защото имате тегло, физическо тегло. Ако нямахме килограми, по-друго щеше да бъде.

Изходът от всичко това е даден от Учителя. Това са първичните три елемента, абсолютно непокварени — Любов, Мъдрост и Истина. Само тука това тайнствено зло не може да достигне, няма никакъв шанс. Защо? Защото Любовта е свещеният огън, Мъдростта е цялата светлина, непорочната светлина, а Истината е чистия дух, недосегаемост. Чистият дух е абсолютно недосегаем.

В други лекции, догодина ще продължим с една тайна дума, която се казва ХЕКА – много дълбока дума, която е изиграла много голяма роля в Египет и означава “магическата жизненост на боговете”. В по-нисша степен са я имали фараоните, но в малка степен; жреците са я имали в много висока степен.

Светът и вселената са в развала, защото още от миналото са създадени от смес. Това е сместа от добро и зло. Това означава, че и светът, и вселената са място на горчивото дърво. Не само нашият свят, но и вселената е място на горчивото дърво, място на смъртта, докато истинското Дърво на живота е скрито в Любовта, Мъдростта и Истината. Затова учението на Учителя е универсално, то води към нещо първично. Така е и при древните египтяни, за които после ще говорим. За тях науката за безсмъртието е била нещо толкова елементарно, владеели са я толкова лесно, както ние владеем безпокойството.

Любовта, Мъдростта и Истината са трите изначални елемента, които са абсолютно недосегаеми за развала. Човек може да се развали, но Любовта не се разваля. Именно затова това е пътят на ученика — Любовта, Мъдростта и Истината.

Това тайнствено зло е допуснато от Абсолюта, защото чрез него Абсолютът ще пресътвори старите светове, старата вселена, стария човек. Трябвало е да има някой, според богомилите, който да съществува като отрицание на Абсолюта, просто е било необходимост, т.е. символичен, привиден враг. И затова Абсолютът го е създал. Самото създаване е една много специална тайна, за която след време нещо малко ще кажем. Но във вътрешния смисъл тази тайна не се знае от посветените. Само изначалните Старци я знаят, но те много малко разкриват, има дълбоки причини и затова те я знаят в най-дълбокия смисъл, тъй като са минали през изпитанието “четири шестици”. Познават я, но много малко разкриват.

В този свят, казват богомилите, душите обичат изкушението. Защо? Защото изкушението ги вкарва в особен сън и успокоение — привидно, но все пак някакво успокоение. Но по този начин душите си остават смесени в себе си. Според богомилите те не обичат реално себе си (тези души, които обичат удоволствията и изкушенията) и затова се изгубват в удоволствията и изкушенията и така предопределят себе си.

Макар и много дълбоко, това тайнствено зло е несъвършено и в един определен момент то ще отпадне. Трябва да ви кажа, че това няма да стане нито в шестата, нито в седмата раса. Има съвсем друго време за него. Това ще стане, когато се възроди най-древната, първата раса, за която говори Хермес, когато хората са били богове. Те са построили пирамидите, били са безсмъртни богове и боговете са били хора. Това е станало в първата древна слънчева раса, най-изначалната слънчева раса. Хермес казва, че това са просто боговете, хората-богове и когато те са слезли в Египет, са се явили мистериите. Там, където се явят такива хора, от жреци нагоре, се явяват мистериите.

Падението на човека, според богомилите, е станало в много древни времена и то толкова древни, че Сатана още не е бил роден. Що се отнася до времето и материалния свят, те са само в царството на последствията, т.е. идват много по-късно.

Богомилите казват: Злото е вечно противоречие в света, но е необходимост за този свят. Разбира се, то е необходимост и за други светове, но в случая говорим за нашия свят. То е противоречие за тези, които живеят в ума.

Какво казват богомилите за времето? Казват: Времето е едно ограничение, една принуда, излязла от небитието. Да имаме време, календар, да смятаме празници, след като всичко е празник, трябва да го делим сега; то даже някои дни не са празници и т.н. Времето е една принуда.

Когато цялото творение бъде спасено и Сатана ще бъде спасен. Той ще почака, първо цялото творение трябва да бъде спасено и после и той ще бъде спасен.

Следващите неща са изцяло от поп Богомил, той казва: Злото само си е гибел и никой не му пречи да се погуби. Искаш ли да се погубиш, стани като злото. Злото самоотвержено създава своята гибел. (Вие сте чували, Учителят казва, че Боян Магът и поп Богомил не са от ангелските йерархии. Това са двама архангела, от друга еволюция.)

Злото възпява безсмислието на живота и умира в своята малка земя.

После: За злото няма изход, защото то е верига от лъжи и измами. Сетният дъх на злото е гибел.

Казва: Злото се образува най-много в църквите, значи там е образованието му. Разбира се, в църквите сега има и развитие. Аз следя развитието на църквите в света, догодина ще говорим за най-различни учения; те са над хиляда и осемстотин. Постепенно, по малко ще навлизаме в най-различни учения.

Злото е вечен враг на новото и затова отчаянието му си остава неосветено. Идеалът на злото, казва поп Богомил, е смъртта, защото животът му е жалък. Както виждате, малко е остър, но аз го предавам така, както говори. Животът му прилича на път към пропаст.

После казва: Злото е обсадено от отчаяние и гибел, а доброто е цвете, от което винаги извират нови цветове.

Според него злото носи черното тегло на своето старо безлюбие.

Казва за Сатана: Сатана е изгубил своя път, защото е пожелал от нищожество да стане величие. И издигайки се нагоре в небесата, е паднал от слабостта на своето нищожество. Извисявай се нагоре само със своето смирение и покорност. И дава една идея: Хаосът ще направи човека смирен. Ако сам той не може съзнателно, на помощ ще му дойде хаосът.

После казва едно много дълбоко прозрение: Любящият вижда блаженството и в своето страдание, защото Бог е с него. (Изключително важна и дълбока мисъл.)

Всеки истински човек е вдъхновен от Мъдростта на живота.

В доброто винаги има малка надежда, а малката надежда може да се превърне във вечен и неугасим пламък. Всеки богомил е пламък неугасим.

Ще продължим да говорим за Мер Кхет, египетската дума за пирамида.

Мер Кхет е мястото на вечността. Това не е някаква тайна камера, която учените търсят, това е състояние на съкровеност. Библията го нарича тайната стаичка.

Според древните египтяни Съкровеното е началото на вечността.

Трябва да мислиш със сърцето си и да чувстваш с ума си.

Древното египетско име на Хермес: Хермес е по-външното име, старото му египетско име е Тот, а по-старото му име е Техути; понякога се превежда като Дехути, но по-правилното е Техути. То означава “бог на Мъдростта”, има и други значения. Означава още “господар на свещените думи”. После ще кажа нещо като идея за свещените думи, които изменят времето. Все пак в Египет най-прието е да се нарича Тот, това още означава “великият бял”.

Според Тот откриването и проучването на свещените книги е означавало завръщането на боговете.

Преди да продължа, ще ви кажа няколко неща: Учителят казва, че Египет е имал образцова култура, нещо, което го е нямало в другите народи. Там се е стигнало до много висока степен на култура. Вие знаете, думата “култура” — култ, у и ра — култ към слънцето. В древния Египет всички науки са били свещени: свещена химия, свещена алхимия, свещена геометрия, свещена астрономия, свещена астрология, всичко е свещено. Училищата са били “дом на живота”.

За Тот се казва, че поставя Истината над всичко останало. Значи всичко друго е последствие и няма голямо значение. Според него животът изисква пълно посвещаване на Истината. Значи не можеш да се посветиш само с ума си и да искаш да разбереш тайните на живота, тайните на Бога или пък даже своя собствен път. Ум, сърце, воля, душа, дух — всичко, целият. Животът изисква пълно посвещаване на Истината.

Мер Кхет не е просто архитектура или изчисление. Между другото, много пирамиди са посветени на Хермес и на Озирис, също и на Изида. Изида е нещо много специално, тя е великата прамайка, праосновата на световете, нещо много специално и много дълбоко. По-дълбоко, отколкото това, което Блаватска е писала за разбулената Изида — общи приказки. Самата Изида казва: “Никой не ме е разбулил и никой няма да ме разбули”. Тези, които повече я разбулват, я забулват повече.

Мер Кхет е свещен храм за посвещение, където най-ниската степен е космическо съзнание, посвещение в космически живот — значи вървим оттук нагоре. Да не говорим, че има път, и Учителят го потвърждава, отвъд космоса, но това е непонятно за ума.

Мер Кхет е израз на една велика и свещена наука, не просто наука — велика и свещена наука. Тот казва: Съкровеното общуване с Истината се нарича безмълвие. После казва: Истината, това е Божественото познание на безмълвния език. Това означава, че Мер Кхет е съкровеният път към Истината, а Истината, според него, е езикът на боговете.

“Книга на мъртвите”, египетската, в по-дълбоката си част е писана от Тот, Техути. Един от преводите е “Книга на живите”. Има и други преводи, тъй като човек е по-жив, когато знае как да мине през смъртта и да управлява отвъдния свят. Превели са я “Книга на мъртвите”. Според Хермес Мер Кхет е портата към Великия отвъден свят. Не говорим за астралния свят, където блуждаят екстрасенси, ясновидци, паранормални и т.н. Тук говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, а не за астрални или ментални светове.

Мер Кхет е мястото, в което твоят живот е реален, т.е. твоето съкровено състояние. На древноегипетски език това е наречено “първото време”, още е наречено “времето на Озирис”. Легендите, които досега са известни за Озирис, са съвсем странични и не са истински, не са дадени на света неговите истински легенди.

Озирис казва така: Само Любовта отваря пътища и пътеки за съвършените души и те ме узнават. Преди да продължа: Озирис е живял реално на земята като върховен жрец, заедно с Великата майка, наречена още Неизменната богиня Изида — те са били и мъж и жена, жрец и жрица и брат и сестра на най-високо ниво, посветени в най-дълбоките мистерии. Те са основателите на Египет. По-късно идва Тот, по-късно идва детето на Изида, което е също посветено в тайните и на Хермес, и на Озирис.

Мер Кхет означава още мястото на възвисяването или извисяването.

Според Тот себепознание означава да се превърнеш в божествено същество.

Първата слънчева раса, това е първото време, когато боговете са живели на земята. Това важи за изначалните Старци. На древния египетски език това е наречено зептепи, нарича се още златния век на боговете. Именно от тях идват пирамидите и по-вътрешните неща, тази универсална култура, не просто култура.

В тази връзка Озирис казва: Подчиняваш ли се на Истината, тръгваш по пътеките на боговете.

Според Тот целта на живота е в търсенето на Истината — не в намирането, това и Учителят го потвърждава, а вечното търсене.

Хермес казва за Мер Кхет, най-общо казано съкровеното: Тот нарича съкровеното “виждащи очи”, т.е. единствените очи, които виждат. Наистина съкровенознанието само по себе си е виждащи очи.

Наричат още Мер Кхет “наблюдателят на звездите и световете”. Който може да се изкачи до това съзнание, съкровеното съзнание, той става наблюдателят на звездите и световете.

За жреците и за Тот Мер Кхет е мястото, откъдето е произлязъл човекът, светът и вселената. За много от днешните учени човекът е произлязъл от маймуната.

Ще ви кажа едно стихотворение за трите маймуни. То е окултно:

Трите чудни маймуни : Трите маймуни в кокосовата гора разговаряха мъдро за това, онова.

Каза едната: братя, наскоро дочух ужасен, предателски слух:

Човекът бил произлязъл от нашата раса!

Каква подигравка с маймунската маса!

Маймуната никога не бие своята жена, не проваля живота й и няма вина.

И друго няма да видите вие: пияна маймуна децата си да бие.

Да размахва нож, пистолет или сопа, за да отнеме на друга маймуна живота.

Да, човекът е произлязъл, извикаха и двете маймуни тогаз, но, братко, не е произлязъл от нас!

И още една случка за учените: В Небраска големите учени откриват един много стар, древен зъб. Започват големите разкрития. Зъбът се носи на специалист, доктор на историческите науки, на природата и т.н., големи титли. Той вика трима експерти и започват голямото изследване. И се оказва голямо откритие: този зъб е много древен и понеже няма с какво да го сравнят, смятат, че това е изгубеното звено от еволюцията, преходът между маймуната и човека — най-накрая е намерен ключът. Пишат се много публикации, хората се радват, вярват и се възпламеняват. Скоро други намират същия зъб, и то сто и петдесет зъба. Те били на една свиня. Както виждате, големи открития…

Тук не искам да омаловажавам учените, защото например Нютон е бил от истинските учени. Той има тълкуване на Откровението и тридесет години се занимава с алхимия, но нищо не пише, само за себе си. Учителят казва, че има учени, които са скрити адепти, не изнасят откритията си за другите. Изнесъл там нещо за гравитацията — и без него ябълката пада, нещо казал, но своите истински открития въобще не ги е изнасял, умеел е да пази тайна. Значи има учени и учени.

Тези зъби се оказали на едно животно, наречено пекари, подобно на питомна свиня. И така следва: ученият направи прасето на човек, а прасето направи учения на маймуна. Това е изводът.

На едно място Учителят казва, че който вярва, че е произлязъл от маймуна, ще стане на маймуна, просто такъв е законът. Хермес казва, че който вярва, че е произлязъл от живота, ще отиде в живота. Който вярва, че е произлязъл от маймуна, ще отиде при маймуните.

Понеже съм на тази вълна, ще ви кажа още една случка за един учен. Аз обичам в учените тяхната упоритост, защото това ще им помогне много, много са търпеливи. Случката е за Айнщайн и шофьора му. Айнщайн и неговият шофьор обикаляли много градове да изнасят лекции. Шофьорът му толкова много лекции слушал, че тази теория на относителността я научил наизуст, просто я знаел. И често ходели в такива градове, където Айнщайн въобще не го познавали. Отишли един път в такъв град, никой не знаел кой е Айнщайн. И той бил много изморен, а шофьорът му казал: Аз ти знам цялата лекция наизуст, сядай там отзад; днес ти си шофьорът, аз съм лекторът — ще я изнеса перфектно. Застанал на трибуната и започнал да говори с вдъхновение, с хъс. Изнесъл цялата лекция, бурни ръкопляскания, голямо вдъхновение, но след малко един става и му задава въпрос: Какво ще ми кажете, как да приложим на практика теорията на относителността? – Първо много се смутил, после се изпотил, после придобил хладнокръвие и казал: Това е много елементарен въпрос, ей там отзад седи шофьорът ми, той ще ви разкаже. И разбира се, Айнщайн им разказал.

Свещените думи символизират, според древните египтяни, безвремие. В тях няма време.

Тот казва: Който узнае тайната дума на живота, не погива никога. После обяснява: В свещената дума е скрита първичната енергия на боговете. По-нататък, когато ще говорим за древните езици, ще се спираме на някои думи, защото те са врати към един много дълбок свят.

Свещената дума видоизменя времето и кабалистите даже го потвърждават по свой начин. Имаш примерно някаква лоша мисъл, казваш: Лошо ми е, болен съм… Само малко да промениш думичките: добре съм, ще оздравея – променяш вибрациите, веднага започваш да придобиваш друго състояние. Примерно: Господи, изпълни ме със свещено здраве! Веднага се променя атмосферата. Въпросът е дали ще се досетиш. Една сестра в София, Учителят й дал някакво видение с моя дух, тя се окуражила, но имаше проблем дали да оцелее. Трябваше да й вкарват едно устройство в сърцето, да диша – едно друго устройство, много малко хора оцеляват. Нещо като видение – видяла ме като светлина, че влизам в нея, аз нищо не знам. Както и да е, но не иска да чуе за формулите поне малко. С майка й решихме да я убедим, защото не се знаеше дали ще живее. Радвам се, че все пак ме послуша и се моли – на ден аз й казах, че трябва да се моли от един-два часа нагоре и ако може да минава десет часа, защото положението беше много критично. Тя все пак започна да стига до един час и в момента отпаднаха лекари, операции, диагнози и т.н. Който слуша, просто може да привлече помощта.

Имам такива тежки случаи често и в България, но въпросът е много личен. Просто който слуша, който изпълнява. Някои хора си заминаха от този свят, защото не мога да им заповядвам; на някои хора удължавам живота, без да съм аз, разбира се, доколкото самите те позволяват. Но има правила – когато се спазят, животът може да се продължава, дори и да е писано друго.

Свещената дума, според жреците, има божествена власт. Според древните египтяни свещената дума е метод, който те пренася на слънцето. Слънцето означава чистия дух на вътрешен план.

Мер Кхет е само част от древното знание на жреците. Както ви казах, има една древна дума в Египет — Хека — тя означаваше магическата жизненост на боговете или жизнената същност на боговете. Един фараон за да управлява, трябва да има най-малкото Хека, дори и в малък размер. Но те са имали малко количество от тази тайна дума, от този дух, докато жреците са разполагали преизобилно.

Сега се водят големи битки, тъй като някои учени разбраха, в Америка и в Англия, че под лапите на сфинкса се крие някаква скала и там долу се намира залата на архивите. Там се намират тайните книги на Хермес – не двадесет и двете известни научни, а книгите по магия и окултизъм, където магията се е смятала за чиста духовна мъдрост и се обяснява как думите да се напояват с истина, чистота и енергия — съвсем други правила, друга наука. Големи битки се водят, много пари се плащат, за да се проникне там, но затова той се нарича и Пазителят. Засега се знае, че египетските власти не позволяват. Но дори и да ги намерят, много от тези книги са написани на древните свещени езици и тук няма да помогнат преводите. Имам някои от тези книги, но засега те не могат да се разкриват, защото трябва да има абсолютно съкровена атмосфера, и то абсолютна, за да може да се говори нещо, и то частично за тези езици. От друга страна само ще ви загатна, че един от древните езици е йероглифичният. Тук правя само загатване, след време ще се спрем на това, какво означават някои йероглифи. Йероглифът също е свещен език, също се смята според Тот за език на боговете. Това не са онези букви, механичните азбуки, които повтаряш — а, б, в или четеш числа и ставаш все по-механичен. Йероглифите те задължават да тълкуваш, да бъдеш интуитивен и да ставаш все по-духовен. Там няма такива общи приказки.

За сфинкса: сфинксът е каменно предупреждение, че тези, които не се завърнат към свещеното си начало, ще си останат все човеци, т.е. същества от старите светове, от старата вселена, т.е. същества без родина, наречени още скитащи души. Тези скитащи души все питат: Кой съм аз? Откъде съм дошъл? – Но нито знаят кои са, нито знаят къде ще отидат, именно затова са скитащи души.

Ако човекът си остане човек, той няма да може да отговори на гатанката на сфинкса, т.е. на пазителя. Той ще остане да живее в старата вселена.

Според Тот съкровеното символизира рождение във великия разум на собствената си душа. Това е мястото, където човекът се освобождава от дългото и безсмислено странстване в старата вселена. Сфинксът предупреждава, че който живее по собствените си закони, изгубва свещения език и започва да говори на човешки езици. Тук става въпрос за древен свещен език, за който съм започнал книга. Този език се нарича Ра Авинор, един от най-редките, от най-специалните древни езици, подобен на ватанския — Ра Авинор.

Когато говорим за човешките езици, Учителят казва, че човешкият език в сравнение с ангелския прилича на гръмотевици. Може би меко казано, те мислят, че Учителят се е изразил меко.

За всичко това говори сфинксът, защото той е остатък от една прастара и древна универсална култура, културата на боговете. Това е културата на първата слънчева раса, която е построила Мер Кхет, съкровените неща, може да го кажем пирамидите.

Погледът на сфинкса е насочен на изток, точно към културата, откъдето идва древната слънчева раса. Това е един много дълбок символ. Тогава, когато, според Хермес, човекът е бил слънце. И още оттогава се е знаело, че хората са били богове, както ще видим от закона на Тот. Още оттогава произлиза поклонението на слънцето и пентаграма идва оттам.

Сфинксът продължава да мълчи, защото хората не са готови още за тази слънчева култура. Тот е слязъл в Египет по повеля на Озирис и е предал тази култура най-вече на жреците. Жреците са много и за тях ще говорим: един от големите жреци се нарича Битис, другият Манету, но те са много и за тях ще говорим отделно. Те са, които държат ключовете на мъдростта. Те са посветили много хора, много същества — Питагор, Платон, Аполоний Тиански, Мойсей, но има едно но — те са им дали най-ниските посвещения, колкото да бъдат вдъхновени в своя път. Когато говорим за жреците, там се сблъскваме със съвсем друга мъдрост, от съвсем друг порядък, но по-нататък ще говорим за тях.

Тук става въпрос за една универсална култура, която идва от така нареченото Море от светлина. Тази култура черпи своята мъдрост, за което говорихме предния път, от Морето от светлина. Изида също е била посветена в тайните на Тот и Озирис. Но тя е друго, много специално явление; за нея ще говорим специално, отделно.

Тот казва: Със слънцето в себе си ти можеш да виждаш отвъд мрака. Слънцето, това е чистият дух в човека, шестото тяло. Думата Хека – едно от значенията е чистата енергия, с която наистина можеш да се пренасяш в света на мъдростта.

За Тот е казано от жреците, те го определят така: Твоето око е от злато, говорът ти е огън, а словата — пламъци. Ти, Техути, говориш на езика на безкрая. – Наистина специалните му магически книги са точно такива.

Тот казва нещо велико. Някои мислят, че той после се е преродил в Йоан. Една десета част от Тот, от Техути участва в Йоан, другото си е просто Йоан, но това е друга тема. Тот казва: Далече от вселената държа злото. – Забележете колко дълбоко изказване. Вътре във вселената го няма. Голямото зло е отвън. В тази вселена работи само това зло, което е скрито добро. Тайното зло е вързано. Всичко това означава, а така е дори според жреците – Тот е учител от далечни светове. Той казва: Хората са безсмъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Щастлив е онзи, който схване смисъла на тези слова, защото притежава ключа към всичко.

И така, Мер Кхет, или пирамидите, са свръхестествена култура. Това е културата на боговете, и то на хората-богове, жреци-богове – събрани в единство, слезли заедно и образували мистериите на посвещението, разбира се, за достойните.

Изида казва: Аз, Изида, съм всичко, което е било и което ще бъде. (Това произлиза от самата нея.Тук трябва да знаем, че тя живее на Сириус. Учителят казва, че там, на Сириус, обитава една много велика култура.) Никой смъртен човек не ме е разбулил някога и никога не ще ме разбули. – Изида, според древните египтяни и жреците, е наречена – има една тайна древна книга, която се казва Коре космо, означава Девата на света или Зората на света, понякога даже й викат Зорницата на света. Това още означава Тайната на пътя, това е един символичен език. Но както казах, за нея ще имаме отделна лекция, защото тя е нещо много специално. Ако кажа, че тя е нещо свещено, ще понижа нещата – тя е нещо много повече. Нарича се още прамайката на света и праосновата на вселената, значи става въпрос за нещо изключително.

Тот казва, това е едно негово обръщение: Призовавам този, който е роден от самия себе си. – Това е една много дълбока идея. После казва нещо важно: Твоят Божествен разум, това е Бог Отец (той го нарича още Великия Разум, няма значение колко дълбоко е скрит в тебе). И казва: Ако ти наистина знаеш, че си произлязъл от живота, ти ще се завърнеш в живота.

Още някои неща, конкретно от Тот: Който храни в себе си неразумни желания, той си създава невидим враг, който ще го погълне.

После: Бог е известен само на този, който Му принадлежи. – Той нарича Бог Великия Разум, понякога използваме тази дума като по-достъпна. И казва: Само тишината може да Го назове.

Казва още: Израсни до една безмерна висота (това е обръщение към негов ученик), освободи се от всички тела; освободи се от всички времена, стани вечност и тогава ще разбереш Бога. – Няма нужда от излишни въпроси, тук говорим за нещо, което трябва да бъде постигнато. Просто ще Го преживееш и ще Го разбереш. Няма да питаш хиляди години и да трупаш понятия, просто ще Го преживееш.

За любовта Тот казва: Любовта е лекарството от първа степен — кратко, ясно, точно.

Да осъзнаеш присъствието на божеството в себе си, това е мярката за истинската религия.

Съзерцавай в себе си Безграничното Начало – така е съветвал своите ученици. Така човек се учи да се освобождава от ограниченията на ума. Това преведено означава: излез отвъд ума.

После казва: Пребиваващите в смъртта са достойни за смъртта.

Според Тот човекът е син на Бога, а не син на съдбата. Тук трябва да стане ясно на кого е син.

Съкровеното е мярката за спасението. – Както виждате – кратко, изчерпателно, ясно и точно. Ако нямаш съкровеното, може да рецитираш примерно хиляда учения, няма значение.

Съкровеното означава всякога да постъпваш благородно. Примерно на последната лекция в Русе някаква групичка от духовни хора стоят отвън и спират другите да не идват на лекцията ми, понеже съм бил много опасна конкуренция за духовенството в Русе… За първи път имаше толкова хора на лекцията в Русе! Аз съжалявам, че там така се развиват нещата, но няма значение, за първи път дойдоха толкова хора и такава хубава връзка се получи.

Вече и в София, и в Русе, и в Бургас, и в Шумен имаме така, както и тука, едно общо съзнание, едно все повече стремящо се към съкровеното съзнание, независимо от проблемите, задачите, трудностите и т.н. Макар че аз ви пожелавам от следващата година не само да нямате проблеми, но даже и да нямате задачи. Не знам дали ще ме разберете, това значи да навлезете дълбоко вътре в себе си, но да се върна към идеята:

Само на съкровеното е дадено да прониква в нещата.

АУМЪ