НЕЗУН - БОГ И ДЯВОЛЪТ - НЕЗУН - АВА ТОРОТ

6 август 2002 г.

Това е арамейската дума за изкушение. Чували сме това: “И не ни въвеждай в изкушение”. Но както ви казах и преди, Бог ни въвежда. Не самият Той, но определени закони има задвижени, които ни въвеждат. И ние трябва да бъдем въведени. Защо? За да станем като Него. За да станем подобни на Него, за да станем свободни и независими, трябва да минем през това. Няма свобода и независимост, ако не минем правилно през изкушенията и ги надраснем.

За да бъдем независими и свободни от злото, ние трябва да преодолеем именно идеята за “незун”, изкушението в най-широк смисъл, защото всеки, който се изкушава, не може да бъде истински добър човек, това е диагноза. За каквото и да се изкушава, щом се изкушава, той не може да бъде истински добър човек, става нещо въображаемо. Започва да си въобразява, че е добър, след време се сблъсква с някои неща, които му показват, че няма нищо общо с доброто.

Този, който се изкушава, не може да служи на Истината. Значи трябва да мине през тези неща, това е един дълъг период на учение, вътрешно и външно, ако иска да служи на Истината. Той може да проповядва, може да изнася много книги и какво ли не, но той не е служител на Истината.

Външно “не ни въвеждай в изкушение” означава: Не ни оставяй да Те изгубим — едно от значенията. Друго значение: Нека външният вид на нещата да не успее върху нас. Това е друг превод на “не ни въвеждай в изкушение”.

Друго тълкуване: Не ни въвеждай в мрак.

И друго: Не ни отклонявай от смисъла на живота.

Друго тълкуване: Не ни въвеждай в забвение. Това са все такива тълкувания, аналогични на тази идея.

И още: Нека външното не отнема пътя ни към Тебе.

Но ето какво казва един от великите познавачи, един от великите Старци за незун. Говорим за четвъртия Старец, един от най-дълбоките познавачи на древните езици, древните думи и т.н. Той казва: “Ако изкушението те кара да воюваш за Истината в себе си, то това не е ли благодат?” Тук вече говорим за пробудените души. И после казва: “Бог, който е в теб, е по-силен от всяко изкушение”. Това означава, че който наистина има любов в себе си, ще победи изкушението. Въпросът е дали има любов или си въобразява, че има любов. Тук само искам да ви кажа какво казва Учителят: “И най-слабият човек може да победи изкушението, и най-силният може да пропадне”. Всичко зависи от молитвения дух, от нагласата да трептиш за Истината. Ако имаш постоянен молитвен дух, което е една библейска заповед, извън десетте, много важна — постоянно се молете – и трептиш на вълната на Истината, това – победата над изкушенията – става постепенно, естествено, даже не може да се каже, че има много усилия в това. Просто става естествено.

По-дълбокото казано е: Въвеждай ме в изкушение. Сега ще ви го преведа, да не се смутят някои: Въвеждай ме в изкушение и ме научи да го победя. Това става заедно с Него. Има хора, които мислят, че сами могат да го победят. Някога, осемдесет и някоя година, и аз мислех, че сам мога да победя изкушенията. И в някои случаи успявах. И после разбрах: Учителят казва: “По този път вървим заедно”. И казах: Заедно! Край. Значи силите се обединяват.

Въвеждай ме в изкушение и научи ме да го победя. Тук главната идея е обединението с Бога. Не да предизвиква човек изкушенията, той и да не ги предизвиква, ще дойдат, но някой път човек може да не знае какво предизвиква.

Четвъртият Старец казва: “Само устременият в Истината ще победи изкушението”. И после казва: “Ако изкушението не дойде, ти си оставаш човек на смъртта, човек на ограничението”, т.е. човек на времето. В София на лекцията стана въпрос за човек на времето и човек на търпението. Накратко: Ако човек е нетърпелив, той е човек на времето. Именно търпението поглъща времето. Затова Учителят казва: “Търпението означава силата на Любовта. Тя поглъща ограниченията, поглъща времето”. Но друг път ще говорим специално за търпението, защото то спада към една от двадесет и петте добродетели, дадени от Учителя. Победата над изкушението е победа над времето. Ето защо изкушението идва, за да се освободим от времето, от ограниченията, от болестите и т.н. Това е просто разумен закон, задължителен, през който трябва да минем. Изкушенията ще идват, докато ние намерим правилния подход и се освободим от времето.

Преди време дойде един познат при мен и каза: “Аз съм на двадесет и две години и никога не съм общувал с жена, никога не съм се поддавал на изкушение”. Аз му казах: Това нищо не значи. И след време той пропадна. Това дали общуваш или не, няма нищо общо, както дали някой е женен или не. Казвам ви накратко: Бог благославя любовта, а не брака. В църквата смятат, че бракът е благословен. Аз ви казвам, че Бог благославя любовта. Ако любовта е благословена, ако ти имаш такава любов, свещения огън, Божествената любов, няма значение дали си женен или не, просто любовта е Бог, няма по-голямо благословение и няма по-дълбок документ от самата любов. Няма нужда от хартии. Ако ти нямаш тази любов, все едно е дали си женен или не, просто благословението го няма. Въпросът се решава от самата любов, а не от други неща.

Изкушението идва, обаче будният не допуска времето, не допуска ограниченията, защото той е избрал да живее в духа. Четвъртият Старец се казва Ахал Бавада, най-големият авторитет на всички древни езици. Наричат го още Пронизващият думите, тъй като той живее в тайната на думите, в дълбините на думите, а не в обикновените преводи. Наричат го още Повелителят на думите. Това са символи, много дълбоки и важни. Той казва за незун: “Незун е прикрит ангел”. Значи изкушението не е дявол, както някои мислят, а прикрит ангел. Затова този ангел е силен и ако го победим, ставаме много по-силни. Незун е прикрит, замаскиран ангел, който е служител на Божия дълбок замисъл, ще разберем защо. И затова тези, които победят незун, т.е. този силен ангел, те образуват началото на една нова и сияеща вселена. Ето вижте, колко е важен този прикрит ангел. Тези, които победят изкушението, този силен ангел, защото той е силен, но с Бога сме по-силни, те образуват началото на една нова и сияеща вселена, каквато е и целта на Бога.

Този Старец е най-големият авторитет за думите. След време ще говорим подробно за много думи, ще разберем защо във ватанския език не се чете едно, две, три, четири, пет, защото там няма такива числа, а истинските числа са едно, десет, сто, хиляда и т.н., по съвсем друг начин са поставени нещата.

Бог казва: “Аз съм Този, Който твори зло”. В Библията, в Исайя е казано от самия Бог. Този Старец превежда накратко, без да коментира или да обяснява, само превежда и оставя празно място. Той казва така: “Аз съм Този, Който пресътворява хората”.

И така, ако изкушението има власт над човека, тогава човекът заслужава своята участ, защото този, който се изкушава, все още няма любов. Не че въобще няма любов, но все още няма онази Божествена любов и затова той се изкушава.

От друга страна Бог допуска дяволът да изкушава дори и избраните. Това е правилно, защото Бог знае, че те ще воюват разумно за своята съкровена природа и ще станат още по-силни. Те са силни, но ще станат още по-силни. И обикновените хора воюват, но когато нямат любов към Истината, техният опит е отрицателен, т.е. те придобиват опит чрез ума и сърцето си и дълго време се застояват в удоволствията и изкушенията.

Когато говорим за избраните, преведено истинолюбивите, те трупат истински опит, т.е. опит, който влиза в тяхната душа и в техния дух, опит на пето и шесто тяло, реален опит. Другите хора имат опит, но той е фалшив и дълго време няма да им помогне, отново падат, понеже опитът им е на нисък план. Тези, които имат истински опит, те го имат в душата и в духа, това е всъщност истинският опит, истинската светлина.

Понеже хората не са решили въпроса с изкушението, днес в света ще видите много голямо търсене и никакво намиране. Огромно търсене има в света: книги за медитации, книги за чакри, почти всички искат да отворят чакрите – и неразбирането расте. Казвам: И най-слабият може да победи изкушенията, и най-силният може да пада. На персийски език, на езика на Зенд Авеста (по-нататък ще говорим за тази книга, защото в дълбочината си тя е в пълна хармония с Учителя), на персийски език думата е АКОМАН, означава “изкушаващият” и преводът е “умъртвителят” или “унищожителят”. Значи постепенно умъртвява до унищожаване, ако човек не се събуди за Истината. Това означава АКОМАН.

Четвъртият Старец превежда това, става въпрос за изкусителя, умъртвителя или унищожителя, като дава следния превод: “Акоман означава този, който събужда смъртта”, а смъртта означава времето, ограниченията и т.н. Тази дума произлиза от авестийската дума “ака мана” и означава “злата помисъл”.

Изкушението е сила, която съкрушава живота на тези, които не обичат Истината. Тя съкрушава живота, но на неразумните хора. Неразумните всякога ще бъдат съкрушени, такъв е законът.

Един от другите преводи на “не ни въвеждай в изкушение” е: не ни въвеждай в смъртта – защото изкушението е завело много хора в смъртта. Или: Не ни давай в ръцете на умъртвителя. Четвъртият Старец казва: “И не ни въвеждай в опустошение”.

Всеки, който не избира за свой път Любовта, Мъдростта и Истината, ще бъде въведен в опустошение. Няма значение към кое учение принадлежи и към коя религия, това въобще няма да повлияе. Нека да ви обясня нещо за човека на изкушението. Човекът на изкушението е човек на неразумните желания. Именно те ограничават човека. Тези желания създават постепенно и смъртта. Всеки трябва да огледа неразумните си желания и да поиска Бог да ги превърне в разумни, Бог да му даде реален опит. Затова скоро дадох една формула: “Господи, само Ти живей в мен и никой друг”. Така постепенно започват да се парализират неразумните желания. Неразумните желания създават време, създават ограничения, създават смърт, докато чистите, разумните желания създават вечност, т.е. създават душа. Човек се пробужда в своята душа. Не че той я няма, но чистите желания пресъздават душата на човека, той се пробужда в нея.

Неразумните желания са любов към удоволствията. Ето защо Учителят казва: “Истината няма нищо общо с удоволствията”. Познавах едно семейство, което беше образец (Учителят ме е срещал с най-различни образци), което по един изключителен начин обичаше удоволствията. Някой път за вечеря те си готвеха от първо до седмо. Толкова неща, по такива изискани рецепти, отбрани от България и от чужбина, докато в един момент от тази претоварена програма мъжът си замина за другия свят. Просто дойде прекалено много за вечеря от първо до седмо.

Неразумните желания са любов към удоволствията. Ето защо тук изкушението отнема светлината на човека, то има право да я отнема. И той вече не може да вижда пътя си. Чете книги, но книгите не помагат. Който иска да чете Учителя в оригинал, първата му задача е да победи изкушенията, после вече ще говорим за потънкостите на учението, не просто за положителни мисли, за т.н. “глупава” позитивна енергия. С позитивна енергия никой не може да отиде при Бога, защото позитивната енергия е много далече от любовта към Истината, толкова далече, че ако взема да обяснявам, трябва до края на годината да изнасяме лекции само по този въпрос. Такъв човек тръгва по своя път, който всъщност не е негов път. Но аз и тук виждам красота, защото Учителят казва: “Даже отклонението от пътя е пак част от пътя”. Така че на всяка крачка има красота, просто трябва да съумеем да я видим.

Но Учителят казва: “Само чистият има път. Неразумният има пътища.”

Ако не можеш да се справиш с изкушението, тогава то става твоето наказание, твоята съдба, твоя участ. То наказва твоята неразумност, твоите неразумни желания, това е закон. Това означава следното: Който няма любов, се самонаказва; не Бог го наказва или дяволът, както някои мислят.

Някои наричат Сатана враг. Но врагът съществува, защото ти нямаш любов. Това е причината, поради която съществува врагът. Ако ти имаш Бог в себе си, откъде ще дойде този враг? Това означава, че врагът се създава от невежество, от неразбиране. Познавах един учител, смятаха го за много интелигентен, много напреднал, знае няколко езика, той казва: Каквото и да ми казваш от Учителя, за мен Учителят не съществува. И Христос не съществува, аз не съм ги виждал. Не вярвам в тях. – Казах му: Вярваш ли, че Ботев и Левски са съществували? – В тях вярвам. – Той не може да разбере за какво става въпрос. Не иска да вярва, подозрението му беше толкова силно, аз само исках да му покажа да се огледа. Вярва в тях, понеже хората говорели за тях и т.н. С такава логика си създаваш карма и болести и после идва да ме пита какво да прави. Всъщност човешката логика е болест. Божествената логика е нещо съвсем друго. “Когато хората разсъждават логично, казва Учителят, серафимите и ангелите се хващат за корема от смях.”

Врагът не съществува, ако ти си в Бога. И не само врагът не съществува, но и приятелят. Тук трябва да разберем нещо важно. Освен че врагът не съществува, ако живееш дълбоко в Бога, не съществува и приятелят. Приятелят е само символ. Съществува само Той, Единственият. Малко е трудно да разберат хората това, но няма значение. Съществува само Той, Единственият. Това означава следното: врагове и приятели отвън няма. Те са символи, за да можеш да израснеш в Учителя, в Единствения. Врагове и приятели няма, те се проявяват като такива, но това са други, вътрешни сили; отвън ги няма.

Помисли си само: ако ти имаш враг, ти си в грехопадение, в случая означава неразбиране. Тази дума има много значения, но в случая означава неразбиране. Просто няма враг, защото всичко е Бог. Откъде ще се вземе този враг, след като всичко е Бог? “Ако ти имаш враг, това означава да превърнеш Бог в свой враг, най-лошото нещо.” Това са думите на четвъртия Старец. И тогава какъв е твоят шанс? Няма шанс. Който е превърнал Бог в свой враг, няма шанс, докато не се превърне в любов, докато не се откаже от идеята за врагове и дори за приятели. Когато обикне Бога, Единствения Приятел, изцяло, тогава ще има истински приятели. Дори и някои от враговете ще ти бъдат приятели и ще ти помагат. Бог ще ти ги разкрие и Бог в тях ще ти бъде Приятелят.

Без Божие разрешение Сатана не може да те въведе в изкушение, т.е. в мрак. Това не означава, че Бог изкушава. Пак ще обясня: Сатана изкушава, а Бог изпитва. Той иска да познае характера на човека, за да знае какво да му възложи, как да го благослови и как да му покаже един по-вътрешен път към Истината. Бог е длъжен да изпита човека, както случая с Йов. По-нататък ще говорим специално за Йов, защото това е една много дълбока идея в Библията. За нея има и неписани неща. Много дълбок разговор се е състоял, който всъщност не е написан в Библията, в книгата на Йов.

Първо: ти със своето неразбиране си си създал враговете, но Бог те е предупредил, т.е. подал ти е ръка: “Любете враговете си”. Твоят враг е самото твое неразбиране. Това неразбиране е направило дупка в твоето съзнание. Пак ще кажа: Сатана е велика идея на Бога. Нито Учителят, нито Христос могат да го отстранят, защото толкова е дълбока идеята на Бога. Сатана е отсъствие на Божието съвършенство, на Божествената пълнота, Бог го е поставил в отсъствие. Ако Бог влезе в него и го изпълни, грехът и злото в него изчезват, но това ще стане в бъдеще, не сега, защото Сатана има мисия.

Ако Бог му даде пълнотата си (на Сатана), той отново ще стане светлина. Но както казах, засега нещата ще останат така. Защо? Защото когато не си разбрал смисъла на едно нещо, това нещо ти става враг. Примерно някои смятат смъртта за враг, не искат да я изучават, но ако те я приемат с любов, ако я проучат дълбоко, изведнъж ще открият, че смърт няма; няма враг, няма смърт. Това обясних скоро на лекцията в София: ти можеш да се самоубиеш, но не можеш да умреш. И да искаш, само можеш да се самоубиеш, но не можеш да умреш. Ще дойдеш при по-тежки условия да живееш, понеже си посегнал на дара на живота.

Ти си изгонен от рая. Това е много красиво изгонване. Ти си изгонен от рая, за да си създадеш напълно съзнателен рай. Тогава не е бил истински рай — някакво блуждаене, някаква илюзия. Ти си изгонен от рая и това е много правилно, за да си създадеш съзнателен рай.

Най-големият грях на човека е липсата на любов, т.е. нежеланието му да проявява любов. Учителят казва: “Ако ти имаш любов, грехът не би съществувал”. Ако имаш душа, висша душа, не да питаш имаш ли душа, безсмъртна ли е душата и т.н., а то се знае че имаш душа, грехът не би съществувал. По този повод Сведенборг казва: “Любовта е законната врата за влизане в Бога”.

Много хора тръгват да се борят срещу злото или за някаква правда, но няма какво да дадат. Учителят казва: “Няма какво да дадат на злото и на тази борба и така увеличават неправдата. А без любов борбата със злото е напълно обречена”.

Злото е създадено като недостиг на Божественото съвършенство. То е отрязък от Бога, отломък, една част от Бога. Злото е непълнота, това е злото. Защо е създадено така ограничено? Исак Лурия е един от най-големите кабалисти в света, посветен в Египет. Погълнат от Кабала, изоставил всички земни неща, тринадесет години на река Нил, погълнат изцяло и мислещ само за Дървото на живота. Казал е изключителни неща за тайните на Кабала. Много хора са го чели и проучвали, но не са го разбрали. Дори и йога-учители са го чели и казват: “Много е сложна системата му”. Няма никаква сложност, ако можеш да направиш връзка с неговия дух, защото той е същество на Любовта. Макар че има големи спорове, всъщност той е прероденият Мойсей, но това е друг въпрос.

Той казва: “Злото ще се превърне във вечно благо, в общо благо на човечеството и на космоса”.(Става въпрос за бъдещия космос.) Някои казват: Как ще стане това? Това въобще не е наш въпрос, Бог има грижа за това. Учителят отговаря на този въпрос така: Натрупал се е много сняг. Някои казват: Какво ще правим с толкова сняг, кога ще се топи, как ще стане? Учителят казва: Който го е натрупал, той ще го разтопи. Значи който е създал злото и го е вледенил, той ще го разтопи, защото няма никакъв проблем със снега. Само трябва да дойде часът на слънцето, т.е. часът на Истината, малко да напече и проблем няма. Проблемът със злото, това въобще не е наша тревога.

Някои смятат, че щом Бог не е създал Сатана в пълнота и съвършенство, че Бог е отговорен. Някои търсят вина в Бога. Има такива, които освен, че Сатана е виновен за тях, и Бог е много виновен за злото. Понеже Бог не му е дал на Сатана Себе Си, Той го е оставил в състояние на зло, т.е. недостатък от цялата светлина. Учителят казва: Когато Сатана е поискал да бъде равен с Бога, Сатана предварително е знаел, че това е абсолютно невъзможно. Злото не е в това, че Сатана е поискал да бъде равен с Бога. Злото се намира в това, че той е поискал да стане като Бога със собствени усилия, това е неговата грешка. Докато Христос е поискал правилно: Той е поискал да стане равен на Бога, но с усилията на Бог в себе си. Затова той казва: Аз и Отец ми — едно сме. Той първо отстъпва мястото си на Бога, но преди това работи разумно.

Да искаш да станеш като Бога без Бога, това е твоето неразбиране. И Христос е поискал да бъде като Бога, но по един правилен начин. Много важен е начинът, по който искаш нещата. Правилен начин е чрез самия Него, чрез самия Бог да станеш като Него, тогава ще станеш любов. Сатана е поискал свободата от Бога и после Му е казал (което не е писано в Библията): “На мен ми трябва свобода, за да наруша законите. За какво ми е тази свобода, ако няма да ги наруша?”, но друг път ще говорим по този закон. Той е знаел защо иска свободата, но и Бог знае защо му я дава. Всичко това има един много дълбок замисъл.

Ако искаме да бъдем като Бога, това става чрез самия Него, чрез единство с Него. И затова Христос казва: “Аз и Отец ми — едно сме”. Изборът на Сатана е бил свободен, но несправедлив. Ще обясня: Бог е дал на Сатана свободна воля. Тук искам да кажа, че самата свободна воля не е зло, но когато се намеси желанието и когато пожелаеш това, което не е справедливо, ти изгубваш Бога. Губиш отношението си към Великата Справедливост, а това вече създава злото. Това означава, че злото се намира в самата несправедливост, в погрешното отношение към свободата.

На езика на Зенд Авеста (най-дълбоката персийска книга, тяхната библия) думата е АША, означава две неща: Истина и справедливост. Наричат го Великия закон, същото нещо, което означава и Дао – общо понятие, всепоглъщащо или всепоглъщащият закон, който обхваща всичко. Това е Аша и това е Дао: всепоглъщащият закон, който е образуван от Истина и Велика Справедливост. Нарича се още Абсолютният закон, в случая това са синоними на едно и също нещо: Великия закон, Дао, Аша, Абсолютния закон или Абсолютната Истина.

Според Зенд Авеста “който нарушава Аша, сам се обрича”. На какво? Искам да ви кажа, че Бог е познавал избора на злото в детайли. Още когато му е дал свобода, Той е знаел злото какво ще избере. Но Сатана не познава докъде ще доведе това, тъй като Бог всякога има по-дълбока идея. Бог е познавал избора на злото в детайли отпреди вечността. Преди да го допусне, преди да го създаде, той е познавал неговите избори. Заратустра казва: “Най-хубавият дом е там, където живее Аша”. Не някаква къща или някакъв манастир, или еди-къде си. Най-хубавият дом е там, където живее Аша, т.е. Истината. И казва още: “Има само един път, това е пътят на Аша”, т.е. истинолюбието. Всичко друго е безпътица.

В древните Веди, много дълбоката Мъдрост, там думата е АРТА вместо Аша, означава същото — Великата Истина, Великото истинолюбие.

Един от най-големите кабалисти, Исак Лурия, казва така: “За да създаде света, предварително Бог много е страдал”. Защото е виждал последствията и любовта Му към душите е била такава, че Той много е страдал. Той е знаел какво означава даването на свобода.

Исак Лурия казва: “Свободата е причината за създаването на света, на вселената”. Това е най-дълбоката причина, именно свободата. Това е думата, това е ключът. После Исак Лурия казва: “Злото, това е страдание, което Бог е причинил на самия Себе Си”. Това са думи на един от най-големите кабалисти и познавачи на тайните на живота — рави Исак Лурия, посветен в Египет. Злото, това е страдание, което Бог е причинил на самия Себе Си. Така че Той е, Който страда в нашата душа. И ние страдаме покрай Него, но главният страдател (това е древна българска дума), това е Бог в нас. Дори да не разбираме това, това е Той.

Бог си причинява страдание, за да може да се роди истинската свобода. Това е Неговият замисъл. И той казва: “Не само светът е в изкушение, а цялата вселена. И всичко това е, за да се роди истинската свобода, истинската нова и сияеща, съзнателна, пробудена вселена”, т.е. пробудени същества.

Изкушението желае твоето робство, но това е на по-нисък план, за непробудените хора, за тези, които обичат обикновения живот. При това положение изкушението желае твоето робство, то те отделя от Истината. Понеже и ти сам не я желаеш както трябва, то ти помага. А Бог желае твоята свобода. Изкушението, изкусителят има една задача, Бог има друг план; Бог желае твоята свобода.

Щом обичаш удоволствията, ти ще станеш зло и за себе си, и за другите. Нямаш просто избор. Щом си избрал удоволствията, ти си избрал постепенно да станеш зло за себе си, за близките и за някои по-далечни.

Сатана символизира личната тъмнина в човека. Той си има и своя тъмнина, но в случая говорим за човека. Има една тайна книга на есеите, наречена “Воините на светлината срещу воините на тъмнината”. Когато Мойсей е избягал в пустинята, една от дълбоките книги, които е чел, е именно тази. От тази книга и от още една, и от посвещението му в Египет произлиза неговата идея за Битието. Оттук е почерпил малко тайни, сглобил е нещо и е направил нещо, донякъде достъпно за хората в “Битие”. В тази книга се казва, че човек, който воюва срещу тъмнината в себе си, накрая открива светлината в себе си. Значи не срещу тъмнината в света, това е погрешен подход; затова Учителят казва, че “ако искаш да оправиш хората, главата ти ще побелее и нищо няма да оправиш”; въпросът е насочен навътре.

За всеки, който иска да се спаси от злото, има само един единствен закон: Да се избави от собствената си тъмнина. Това е основната идея в тази книга.

Понеже някои ме питат откъде ги намирам редките книги, с простички думи: аз се занимавам с антикварна дейност от пет-шест хиляди години, това е моята професия. Има специални заклинания за намиране, за поръчка Бог да ми достави специални книги. И никога не бързам. Така съм намирал много редки книги. Някой път съм чакал книги по двадесет, тридесет години, с огромна жажда, но с търпение. Така идват книгите при мене, от най-различни държави. Тези, които ме питат, да не се безпокоят, защото почти всичко най-ценно ще го издам в книгите. Някои поискаха някои книги, но тези книги се пазят, те са на друго място, така че най-хубавото ще бъде издадено. Макар че някои се смущават и от книгата “Ава Торот”, и от много други, нещата ще бъдат издадени. Още отсега знам, че от така нареченото Бяло братство в България ще придобия много нови “приятели”, понеже тази книга ще ги смути. Но Учителят знае, че аз ги обичам предварително и книгите ще бъдат издадени. Това е между другото.

От самия човек, от избора на човека зависи дали изкушението ще се превърне в грях и ще стане слаб, или ще го превърне в дух и Истина. В Зенд Авеста се казва: “Когато устоиш на едно голямо изкушение, ти променяш условията, променяш разбиранията си”. Какво означава условия? Според Учителя щом променяш съществата, влиянията, духовете, ти променяш условията. В Зенд Авеста за това има една прекрасна дума. Тази дума се нарича УШАХИНА. Тя е преведена като “времето преди изгрева”. Другият превод на четвъртия Старец означава “близък до зората”. Едно от древните имена на Бога във ватанския език е ДРЕВНАТА ЗОРА. Той е нито светлина, нито тъмнина, зората между тях – нещо много по-дълбоко и по-отвъдно. Той не е ограничен от светлината, нито от тъмнината. Има една дума, която е още по-точна, това е думата ХАДАЙ АШ, пак е от древния персийски език, от Зенд Авеста. Тази дума означава “всякога чист”. Според четвъртия Старец тя означава “получаващият светлината”. Този, който устои на голямото изкушение, става Хадай аш, получаващият светлината.

За този, който падне в незун, т.е. в изкушението, се казва, че заживява в земните енергии, значи обикновения живот. Това означава, започва животът на заблужденията едно след друго. Този древноперсийски се нарича езикът Дзенд, означава следното: “Черният огън отсяда в сърцето му”, т.е. става дума за черния огън, за земната енергия, която заживява в сърцето на човека.

После е казано: “Само в постоянното търсене на Истината отсяда Свещеният огън”. За този, който побеждава изкушението, се казва: “Побеждаващият изкушението овладява смъртта”. Според Учителя Любовта е непрестанна победа и затова е всякога динамична, понеже това е Бог. Понякога тази динамика не се вижда, но любовта е всякога динамична, Любовта е непрестанна победа. В който и свят да е, законът е постоянен, ако човек има тази любов. Това не означава, че човек няма да умре, както някои може да изтълкуват. Има един случай с един арабски мистик — много чиста душа, много свята и накрая един убиец се явява и иска да го убие. Какво казва този мистик? Казва: “Господи, не можеш да ме излъжеш, това си Ти. Ти искаш да ме убиеш и аз идвам при Тебе.” Това е будност докрай. Той до такава степен вижда навсякъде и във всичко Бог, направо се обръща към убиеца и казва: “Аллах, това си Ти, не можеш да ме излъжеш”. Така говорят мистиците.

Когато победиш изкушението, тогава се случва Бог. Разбира се, това няма нищо общо с ясновидството, защото ясновидството е много особен род слепота, това друг път ще го обяснявам. Когато победиш изкушението, тогава се случва Бог, защото в чистотата има само Бог и нищо друго. Това означава, че победата над изкушението е познаване на Любовта, а познаването на Любовта е спасение, спасение в най-дълбокия смисъл. В Библията, в Яков се казва: “Никой да не казва, че Бог ме изкушава, защото Бог се от зло не изкушава”. Той никого не изкушава, а всеки се изкушава, като се завлича от собствената си похот, т.е. от самия себе си.

Всичко това означава, че човешкият род е обвинен в допускането на злото в самия себе си, както и всеки човек. Но той не е обвинен от Бога, а сам се обвинил поради това допускане. Човек е обвинен в това, че е допуснал злото да съществува в него. Не е пуснал Бог да живее в него, не е желаел изцяло Бога, а е допуснал човешки желания и злото да съществува в него. Този човек и това човечество в Библията са наречени Адам и Ева. Някои се чудят какво означава Адам и Ева и смятат, че Адам и Ева са виновни, а пък те самите са извън Адам и Ева, нещо друго. Иначе първичният Адам е нещо друго, той не означава Адам и Ева, а означава Адам Кадмон, първичният човек, първичното чисто съзнание. То е равно на Христос-съзнанието.

Тук има още една скрита идея на Бога: Падението в материята е и падение на Бога едновременно, но в друг смисъл, не в човешки, а в Божествен. Ще обясня: Падението в материята е и Негово падение, падението на самия Бог. Защо? Защото Той иска да освети материята. Той иска да направи видимия, материалния свят много фин и много чувствителен към невидимия свят и така от материята да се върви правилно към духа, към духа на Истината. Това е друг Негов замисъл. Той иска да направи видимия свят много фин и чувствителен, в това число участват и страданията, защото те изработват тази чувствителност, това ухо към невидимия свят. Какво означава това? Това е падение в името на възхода, което означава според Божествената логика, че това е нещо чисто и свято, чист замисъл.

После: Изкушението е поставено на пътя на човека, за да може човек да постигне Бога. Това една от идеите на Бога — да може човек да постигне Бога. Ако човек не избере Бога, изкушението ще му стане спънка, това е закон. Това означава следното: Незун, или изкушението, идва в живота на човека, за да му покаже какъв е самият той. Да не си въобразява, а да му покаже какъв в действителност е самият той.

Библията предупреждава, като казва да не се изкушаваш от злото. В Евангелието на Лука е казано: “Когато ти ударят едната буза, обърни си и другата”. Това означава да не се изкушиш, това е предупреждение. В Сатанинската библия е казано: “Ако някой те удари по едната буза, размажи му неговата”. Същата библия казва: “Не трябва да оставяме сметките недовършени”. Значи в момента го удряй, защото може и да няма друг момент, може да го изтървеш. По-нататък ще ви запозная с тази библия. Там има малко мъдрост, но повечето е глупост. Но така или иначе всичко е красиво, защото има и красиви моменти. Например в тази Сатанинска библия е казано: “Когато се молиш, да не се окаже, че вместо на Бога се молиш на себе си”. Има някои зрънца, но всъщност има много дупки, но това е друг въпрос. Значи удряй, за да няма сметки недовършени. Друг път ако трябва, ще ви обясня тази глупост, макар че изглежда малко логична. Някои хора може да кажат: “Да, правилно, може да го изпусна, в другото прераждане къде ще го търся, сега ми се е паднало да удрям” и т.н. Тази логика някога подвежда, защото тя не е Божествена.

В тази библия също се казва: “Не давай добротата си на тези, които не я заслужават”. Но според Бог няма недостойни същества. И още: “Не прахосвай любовта си за неблагодарници”. Изглежда много логично, но всъщност няма нищо общо с великата Любов на Бога. Това е чиста глупост, казана по умен начин и затова много хора са подведени. Но в тази Сатанинска библия има и някои хубави моменти. Има един закон за сатанистите: “Нямаш право да бъдеш неискрен към себе си”, т.е. винаги трябва да бъдеш искрен към себе си. Дори и да лъжеш другите, към себе си нямаш право на това. Значи има едни такива малки зрънца… Учителят казва за дявола: “Едно малко дяволче отишло да го лъже. Тогава дяволът му казал: Внимавай! (Понеже той е бащата на лъжата и знае всички лъжи.) Внимавай много, другите може да ги лъжеш, но мен не. На мен ще казваш истината”. Даже и дяволът не обича да го лъжат. Неговите служители могат да лъжат другите, но Учителят казва за дявола: “Когато говориш с мене, искам само истината”. Даже и той не обича да го лъжат.

Учителят казва: “Хубаво е всеки да изгори злото в себе си, но не отвън, а дълбоко вътре в себе си”. Ако ти постоянно се стремиш към Любовта, Мъдростта и Истината, вече малко или много ги имаш. Затова Учителят казва: “Ако имаш Любов, Мъдрост и Истина в себе си, ще можеш да изгориш Дървото за познанието на доброто и злото”, т.е. Дървото на смъртта.

Но вижте какво казва Сатанинската библия. Пак ще повторя, защото това е важно за честността: “Сатанистът изпитва крайно презрение към тези, които не са честни пред себе си”. Значи и там има някои правила, без които не може; не може да диша душата, ако лъже себе си.

Доброто и злото са нисши състояния на Бога, това Дърво е нисша енергия на Бога и затова ученикът трябва да се освободи от тях и да влезе в любовта, където се намира истинското добро, Дървото на живота.

Странно нещо е Сатана. Какво искам да кажа? Това е пак Бог, част от Бога, но Бог, Който символично се е противопоставил на Себе Си. Много странна игра, много странно решение. Но както разбрахме от някои закони, има дълбок замисъл. Той е пак Бог, част от Бога, но си е създал символичен враг от самия Себе Си, от Свое излъчване. Много странно е създаден Сатана. Той е създаден, за да работиш и да откриеш Бог в себе си. Забележете как е създадено всичко: той е създаден за самия човек, да можеш да работиш и да откриеш Бог в себе си, което е и целта на Бога.

Страданието е Бог, който превръща нещата или съществата в любов. Бог има любов, а дяволът няма. Човекът е поставен по средата. Учителят казва: “Любящият ще познае Бога, а нелюбящият ще има друго запознанство, ще познае дявола”.

Целта на всяко познание е да се стигне до истинското добро. Тук не говорим за познанието на Дървото за доброто и злото, а за доброто, което изтича от Любовта и Истината. Това е добро, което произлиза от любов, а не от ума, т.е. говорим за свещеното добро. Знанието не може да отиде по-нагоре. Колкото и да е дълбоко, според Учителя, това е крайната му мярка, да знаете. Свещеното добро има много по-дълбоки степени, но оттук нататък може да се върви към другите степени. Крайната цел на всички знания в света, на всички учения, които се занимават със знания, не с мъдрост, и особено със съкровени знания, е да се стигне до Свещеното добро, това е крайният предел.

Злото, това е скритата и блага цел и вест на Бога. Това е тайно евангелие, не е писано, но то работи между хората. Казвам: Велик е Бог и много чуден. Защо? Защото първо Той е разрушителят на човека и на световете, но Той е разрушител, който впоследствие се явява като скрития спасител. Това е едновременен процес. Прави едно, после върши друго, но все е Той и ще осмисли всички същества, всички неща. И този спасител е същият Бог и разрушителят, другото Му лице, е все Той. Лично аз не мога да спра да Му се възхищавам и мисля, че никога няма да спра.

Книгата на втория Старец и неговите синове. “Злото не е зло, това е просто Божествен мрак.” В Кабала някъде го наричат Съкровения мрак. А какво е Божественият мрак? Това е скритата светлина на Бога. Ако човек влезе правилно в Божествения мрак, той може да е под формата на страдание, на нещастие и т.н., ако влезе с любовта си в този мрак, ако влезе с духа си, той ще види скритата светлина на Бога. Иначе ще види мрак и ще мисли, че това е мрак. За обикновения човек това си е мрак.

Злото не е реално съществуващо. То е резултат от голямата самоизмама на човека и човечеството. Злото не съществува в тайния смисъл на живота. То съществува само в човешки смисъл. В Божествения смисъл то не съществува.

Човекът е развалил доброто и затова сега идва злото да го коригира. Дори и в “Ава Торот” се казва: “Доброто не е достатъчно за един истински живот. Ти трябва да се обожествиш в любовта, т.е. в Бога, приятелю, не в доброто”.

На езика на “Ава Торот” какво означава истински човек? Казано е много кратко: “Истински човек е този, който е пронизал собствения си мрак”.

Да победиш, означава да преодолееш. Да победиш Дървото за познание на доброто и злото, това се нарича разсичане на мрака.

“Ти трябва да плениш злото в себе си, приятелю. Ако плениш злото в себе си, значи да плениш своята смърт.”

“В твоя дух няма време. В твоя дух даже няма и вечност. В твоя дух е скрита Истината на Бога. И затова и времето, и вечността те чакат да им помогнеш, приятелю. Без Истината и времето, и вечността са бедни, приятелю.”

“От човешкото добро всякога се оглупява. Светът страда от човеколюбие, понеже много човеколюбие има и много страдание.”

Един изключителен закон от втория Старец, това е едно от най-дълбоките неща, казани от него. Той казва: “Ти можеш да придобиеш живота (говорим за най-великия живот, живота на Истината), когато в най-дълбокия мрак видиш роза”.

АУМЪ