БОГ И ДЯВОЛЪТ - ОТЧЕ НАШ - АВА ТОРОТ - ДЕСЕТИЯТ СТАРЕЦ

2 юли 2002 г.

Бог дарява на избраните (избраните означава истинолюбивите; когато чуете думата избрани, винаги ще разбирате истинолюбивите), Бог дарява на избраните сила да преодолеят дявола и да избягват греха. Понеже злото е произлязло от Бога, именно затова то е скрито добро. Не трябва да го тълкуваме като зло, защото ще изпаднем в неразбиране. За съжаление само пробудените разбират и оценяват това. В края на краищата злото във всяко създание ще бъде унищожено, така казва окултната наука, защото само по себе си то е ограничено.

Според Учителя даже и дяволът ще бъде очистен от греха и от злото, разбира се, в други времена, защото сега има мисия. По този въпрос има много спорове, но любовта на Бога е толкова велика, че е предвидила всичко. Даже и дяволът ще бъде очистен от злото и от греха. Това е друга тайна, друг въпрос и друг разговор. Учителят казва: След време дяволът няма да бъде дявол, той ще бъде съвсем друго същество. Отново ще бъде видоизменен и отново чрез силата на Бога. И той ще продължи да съществува, но не като дявол и зло, защото всички неща трябва да се завърнат отново при Бога. Т.е. всичко трябва да се върне в своя Източник.

Учителят казва: Бог е изкарал нещата от Себе Си. И злото е изкарано навън, и творението е изкарано навън, и всичко в своето определено време ще се завърне обратно. Това, което е излязло от Бога, ще се върне обратно в Него. Учителят казва: Бог ще призове към Себе Си всичко и тогава Той ще стане Всичко във всичко, и Бог ще пребивава във всичко.

В бъдеще дяволът ще има любов, но сега — не. И понеже сега дяволът няма любов, той разчита на знанията си. Няма на друго какво да разчита, защото трябва все пак на нещо да се разчита. Но Бог е неведом за знаещия, Бог е непознаваем, недостъпен за знаещия — това е положението сега. Това означава, че знаещият винаги ще бъде изненадан от съдбата, докато любящият, неизменният живее в Бога. При него нещата се развиват по друг начин. Това означава следното: знаещият не е благословен, само неизменният в любовта си е благословен, а знаещият трябва да търси нещо изгубено. Ето защо който има любов, придобива живот; който няма любов, казва Учителят, придобива знания. Това е заместител на този етап.

Знания без любов е придобиване на проклятие, но такъв е пътят на обикновените хора. Затова има много престъпления в света, защото има много знаещи, но не любящи. Любовта никога не прави престъпления.

Смисълът на живота не се намира в Дървото за познание на доброто и злото, а в неизменната любов. В Дървото за познание на доброто и злото човекът винаги стига до самоизчерпване, това е неизбежно — умора, отпадналост и много, много такива знаци. Докато в любовта няма изчерпване. В любовта просто животът е вечен, може да има почивка, но няма изчерпване, няма умора.

Всеки, който е свързан с Дървото за познание на доброто и злото, рано или късно винаги стига до задънена улица, това е друг закон. Това е предопределено за знаещите, за да се види какъв избор ще направят именно в тази задънена улица. Знаещите означава изменилите на любовта. Дали те го осъзнават, това е друг въпрос.

На езика на Ава Торот (така наречената Черна ослепителна мъдрост, но тя няма нищо общо със Сатана, нито с черния цвят), на техния език това е казано така, буквално: Това, което ти си овладял, приятелю, на този свят, е дарбата нещастие. Учителят казва простичко в книгата “Блажен този раб”: В света има нещо по-високо от Дървото за познание на доброто и злото, това е да любиш. Много просто и същевременно много дълбоко.

Коя е причината, поради която Сатанаил е станал Сатана? Коя е тайната на неговото грехопадение? За Адам и Ева знаем. Учителят казва: когато Сатанаил е поискал да разбере Бога, той е изгубил голяма част от съзнанието си и е изпаднал в голяма тъмнина и във вечен сън, т.е. той е изгубил нещо от своята реалност и затова е в сън. На това основание правя обръщение към човека: Човеко, искай да разбереш себе си и тогава Бог ще дойде да се разбере с тебе. Не искай да разбереш най-голямото, най-великото не можеш да обхванеш, защото Учителят казва, че човек има пет бедни чувства. Истинският човек няма пет бедни чувства, пет сетива, а има, казва Учителят, четиридесет и пет. Буквално, точно казано от Учителя — четиридесет и пет. Така че го очаква голямо развитие, за да стигне до онзи момент, когато ще разбере Бога, но пак частично. Значи първо искай да се разбереш със себе си и тогава Бог ще дойде да се разбере с тебе.

Но човек, който има зло в себе си, не може да се разбере със себе си. То може да е микроскопично, може да е скрито, няма значение, той никога няма да се разбере напълно със себе си.

Не искай да разбереш Бога. Може да поискаш да се слееш с Него и Той ще реши доколко ще се слееш, но не искай да Го разбереш. Искай единство, искай сливане, това става чрез Любовта. С Неговата Любов трябва да искаш да се слееш и тогава няма да имаш зло в себе си, това означава, няма да имаш смърт.

Според окултната наука, злото е нереална реалност. Бог е реална Реалност. Абсолютът е Велика Реалност. Злото е едно ораничение на реалността. Защо? Това е допуснато, за да могат човешките съзнания да се разширят и да станат достойни за Бога. Учителят казва: Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната Си страна. Някои мислят, че това е злото. Не, това е действие на Бога. Понеже не е могъл да ти помогне с добро, сега показва строгото Си лице. Това не е зло, а подтик да работят и прилагат, уточняваме една тънкост. Както по-нататък ще видим, Бог няма нищо общо със злото, това е казано и в Библията, и на други места. И затова всеки, който осъжда злото или тъмната страна на Бога, той се самоосъжда.

Всичко, което се случва, е Той. Това е древният замисъл. И злото е също Неговият замисъл. Който иска да се освободи от дявола в себе си, трябва да се съедини с Истината, с Бог в себе си, защото само чрез Истината се завръщаш при Бога.

Някои важни неща. Оригиналът на тази молитва е на арамейски език. От него древноеврейският е почерпил много неща, къде правилно, къде неправилно, но долу-горе правилно.

Още първите думи, които са преведени като “Отче наш”, не са правилни, макар че има една малка идея, която загатва за Божествен родител, но всъщност в дълбочина няма такова нещо, тъй като Той не ражда, не сътворява, а излъчва от Себе Си — това е нещо съвсем друго. Голям спор има за една дума и при кабалистите, и при другите, за думата “берешит”. Някои мислят, че това е сътворяване, това е битие, а всъщност това е нещо друго — излъчване, точната дума е “отделяне от себе си”. Няма създаване на някакъв свят, а просто това е Той. Всичките светове, това е Той.

Първата дума в арамейския език е АБВООН, това, което в последствие погрешно е преведено като “Отче”. Няма мъжки принцип, няма Отец, нито пък има Велика божествена майка, нито пък има “наш”. Той не принадлежи на нас, защото е нещо съвсем друго. Ние трябва да Го търсим като приятел, но без да искаме да Го познаваме напълно. Тази дума произлиза от корена АББА и затова някои са се подвели. По-късно е наречено АВВА, с две В. Приблизителният превод означава Божествен родител, но както ще видим по-нататък, думата “хляб” въобще не означава хляб. Има нещо с хляба общо, но означава други неща. Едно от нещата, което означава, е същината на Бога – то е хлябът.

Според Учителя преводът е: О, Велика Мистерия! Няма никакво разделение, няма Отец, няма майка, няма полове, няма енергии, няма два вида енергии. Има едно Велико единство и истинското обръщение е “О, Велика Мистерия”, което приблизително означава “О, Велико и универсално Единство”.

Тази дума започва с буквата А, буквата на Абсолюта. В около пет хиляди азбуки и шрифтове тя е майката на буквите. Почти винаги тя е първа, с много малки изключения тя винаги заема първото място и затова се нарича водачът, буквата на светлината. Тя е идеята за скритата светлина.

В тази дума, която ви казах, АБВООН, има две О-та, това означава два кръга. Вторият кръг означава несътворените светове, първият кръг е сътворените светове. И не случайно някой път има промяна на имена: Аврам беше наречен Авраам, с две а-та, т.е. той придоби допълнителна светлина. Понеже влезе в посвещение, той придоби още една, нова светлина, прибави му се нова светлина. Това е всъщност посвещението, новата светлина.

Буквата Н в края на АБВООН означава творческо дихание. Това е творческото дихание на тази изначална светлина.

Втората дума е много сложна: отпред има едно д‘ със запетайка, което е малко отделено, на него няма да се спирам. После следва думата Бвашмая. Ключовите букви тук са ШМ, по-късно в еврейския стават “шем”. Тази дума се тълкува по много начини. Тя означава слово, присъствие, светлина, но духовният превод е следният: Ти си слово, което се движи в светлина. Значи: “О, Велика Мистерия! Ти си слово, което се движи в светлина”. Няма намек за наш. Човекът, егото понеже обича да си присвоява нещата, започва да ги нарича с най-различни имена — наш, мой, твой и т.н. Той пак е близък, но по друг закон. Няма нито “Отче наш”, нито “Който си на небето” и т.н., защото Той е навсякъде, няма нужда да е на небето, на земята и т.н. Просто Той е навсякъде. Според Кабала Той се намира в четиридесет хиляди висши светове, включително и в нисшите, навсякъде. И не е “наш”, макар че чрез Любовта ние ставаме приятели с Него, т.е. близки, даже много близки. Дори можем да кажем, че Той е Единственият приятел, няма да сгрешим. Даже нещо много по-дълбоко от сродната душа и нещо много по-скъпо, тъй като има три вида сродни души: третата степен, последната, това е Той, най-дълбокото ни сродство.

Другите думи от древния език, арамейски, са следните: НЕТГАДАШ ШМАК. И те не означават “да се свети името Твое”, както знаем, защото то си е всякога осветено, няма нужда някакъв човек, някакъв ангел или някой друг да го осветява. Тези думи означават: “Излей светлината си вътре в нас, за да отключим пътя си”.

Моята цел не е да изнеса тук буквално цялата молитва, а да посоча най-дълбоките моменти, особено следващия път; има една древна дума “нузун” (Незун), после се нарича “нузуна” (Незууна), “нузуин”, която смущава все още хората, църквите, окултистите, даже напредналите, която се превежда като “изкушение”. Най-дълбокият превод на тази дума дава Бащата на думите, Повелителят на думите, Бащата на всички древни езици и предания, това е абсолютният авторитет, четвъртият Старец. Следващият път ще говорим за него, защото той дава най-дълбокия превод: “Не ни въвеждай в опустошение”. Но и думата “изкушение” донякъде е вярна.

После идват думите: ТЕЙТЕЙ МАЛКУТАХ. Ние ги знаем като “да дойде царството Твое”, така са известни. Искам да предупредя: аз не искам да променям тази молитва, защото светът е свикнал с нея. Просто искам да кажа, че трябва да имаме една отворена врата към нещо ново, за да може след време да излеем най-дълбокото с Учителя в тези, които са готови. Това е просто една подготовка. Затова не се спирам съвсем подробно на тези и на още много други космически молитви. Освен “Отче наш” има “Гаятри” — древноиндийска мантра, ватански формули от Учителя, които имат много, много дълбоки преводи, които ни е трудно да осмислим.

“Тейтей малкутах”, знаем го като “да дойде царството Твое”. Иначе думата “тейтей” буквално означава “ела”, обаче това е буквален превод. Какво означава “ела”? Три букви, имат връзка със светлината: по средата е поставена буквата “л”, буквата на любовта, най-високият връх; отдясно е буквата “а” — на светлината; отляво е буквата на разширението, буквата “е”. Разширение до безпределност, много силна дума. Преведено това означава следното: това е призив за взаимност – не просто “ела”, а това е призив за взаимност. Другият превод е: “ела и зароди се”, става въпрос в нас, означава още “зароди своето царство в нас”. Всъщност истинският превод според четвъртия Старец, буквално, Божественият превод е: “Пресътвори Себе Си в нас”. “Пресътвори” — това е да надминем старото сътворение и да навлезем в нещо друго, пресътворяване, както прераждане — прера, да преработим миналото. Както “прости ни дълговете наши”. Какво означават “дълговете наши”? Според Стареца, ще говорим другия път, това са нашите скрити грехове и ние искаме много пробудено, с голяма любов да ни бъдат простени, за да може и ние да разберем какво всъщност е освобождение.

Ще кажа и нещо за думата “хляб”. Арамейската дума на древния език е ЛАХМА. Думите са така: ХАВЛАН ЛАХМА Д'СУНГАНАН УАОМАНА. Ние го знаем като “хляба наш насъщний дай ни го нам днес”. Но думата “хляб” е много по-дълбока от думата хляб въобще, защото тя обхваща много светове. Думата “хляб” означава в духовен смисъл “дай ни дълбоко разбиране за нещата”. Не онази жалка борба за външен хляб, за корички и т.н., дето се водят битки, даже войни, а “дай ни дълбоко разбиране за нещата”, това е духовният превод. По-късно евреите вземат ключовите букви ХМА и го превръщат в хохма; правилното е хохма, защото буквата х означава тайно рождение. Има две пресечни линии и в тази точка, където се срещат тези линии, винаги има ново рождение, т.е. нов поглед за нещата, нова светлина. Това се осъществява чрез пресечните точки именно в буквата х, хохма. Божественият превод е следният: не “дай ни хляба наш насъщни”, а “дай ни свещената мъдрост” или “дай ни светата мъдрост”.

Характерното за първата дума, АБВООН, според Учителя е, че Той няма никаква нужда нито от хляб, нито от дълбоко знание, нито от свещена мъдрост. Той живее в свят без абсолютно никаква нужда.

Казано е: “Не само с хляб ще се храни човекът”. Това е едно загатване за нещо дълбоко, което ще се случи в бъдеще — ще се храним с Него. Бог е хлябът, т.е. ще се храним с Неговото Естество, както ангелите се хранят, получават даром нещата.

Той въобще няма нужда от каквото и да е. Ако някой каже, че се нуждае от блаженство, няма такова нещо, защото блаженството за Него е унижение. Щастие, блаженство, каквато и да е пълнота не са Му нужни. Той е толкова извън нещата, че въобще не можем да Го определим. Защо? Защото е абсолютно и съвършено пълен в Себе Си. Блаженството е само една част от Него, то не означава цялата пълнота.

Тези видове хлябове са необходими за сътворените и несътворените светове. Когато говорим за външни хлябове, вътрешни хлябове, още по-вътрешни хлябове, те са необходими за сътворените и несътворените светове.

“И не ни въвеждай в изкушение”, другия път ще говорим за това, както и за “дълговете наши”. Тук само ще загатна, че първичната дума за изкушение е “незун”, първичната тайна е именно “незун” и означава приблизително: “не ни отклонявай от смисъла на живота, от смисъла на нашия път”. Това са по-външни преводи. Това е много специална дума, това е ключът на живота. Който я разбере наистина, който я разреши наистина, получава това, което се нарича спасение в най-дълбок смисъл. И това е най-вече поради тайната на двете букви “у” — “незуун”, защото и те съществуват като друг вариант, макар и добавени по-късно. Някои са искали да отпаднат тези букви, въобще този израз също са искали да отпадне, защото той ги смущава — “не ни въвеждай в изкушение”. Много хора са се смущавали от това “не ни въвеждай в изкушение”, но четвъртият Старец казва: Той продължава да ни въвежда. Защо? Защото иска да станем Любов. А тези, които са се отказали от Любовта, това е техен избор. Но тези, които искат да станат истинска Любов, трябва да бъдат въведени, трябва да победят чрез Него и да надраснат тайната на “незун”. Но затова ще говорим по-специално друг път.

Една специална книга, тя е много богата, много дълбока, тайната книга на Черното братство. Нарича се още книгата на ослепителната Мъдрост или съкратено я наричат Ослепителната. Това е книгата на втория Старец, на неговия клон, която съдържа в себе си стотици ученици и мъдреци. Няма нищо общо с дявола, със Сатана. Дяволът е надраснат по такъв път, че и той не е разбрал как става това. Те са минали през него и са го надраснали, без той да разбере техния замисъл.

Преди време, когато говорихме за Атлантида, говорихме за три хиляди души, които на едно общо велико събрание се изправят и заявяват, че тотално се отказват от черната магия. За другите, които са ръководили черната магия на високо ниво, това означавало тотална смърт за тези, които се отказват от този път. Но докато се опомнят, докато направят нещо срещу тях, те са станали невидими, защото са избрали нещо съвсем друго: не белия път, а Великата Истина и са се изплъзнали. Това е бил най-големият удар, нанасян на Черното братство, защото те са загубили най-богатите с опит души, които в момента не отстъпват по мъдрост на Бялото братство. Единствено Всемирното братство, единствено двадесет и четирите Старци и едни други старци, Независими, са малко над тях.

Днес ще говорим за извадки от тази книга. Иначе тя е над три хиляди страници. След време аз ще издам една малка част от нея, около една шестнадесета, но тя е напълно достатъчна да разберем тяхната мъдрост и да не я подценяваме. Ние трябва да знаем различните видове мъдрост.

Това е книга на висшата мъдрост на Втория клон. Означава ослепителната черна мъдрост, няма нищо общо с думата “черна”. Понеже трябва да бъдем цялостни в Истината, трябва да се докоснем до тази мъдрост, която е също свещена.

Казва се: Знаеш ли, приятелю, защо Истината те е изоставила? Истината те е изоставила, защото ти си избрал доброто. Доброто е грях, приятелю, защото това е твоето добро, което е извън Истината. (Забележете как е казано, много точно.) Това е човешкото добро, погребаното добро. Колкото повече правиш добро, толкова повече увеличаваш злото, защото ти си изоставил Истината, приятелю. И само Истината може да те спаси от тебе самия. – Това означава от твоето добро, от твоето зло.

После: Някога, в древните времена, Бог е създал райската градина. Но в тази райска градина се вмъкна едно зло. Това зло е наречено човекът, а змията беше само гостенин. Казват, че змията е изкусителка. (После ще видим как Библията потвърждава това.) Изкушението не е грях, приятелю. Грехът се намира в този, който се изкушава, т.е. ти си грехът. Защо Христос не се изкушава? Има ли там грях? Напротив, изкушението го прави силен. (Правя само едно допълнение, някои да не се смутят. Затова съм я крил тази книга още навремето, в ковчег под земята. Когато Държавна сигурност ми направиха обиск, ми взеха книгите, които много-много не ми трябваха, защото всичко просто е предвидено. И не аз съм предвиждал, аз въобще не мога да предвиждам нещата, а Любовта. И тя предвижда съвсем други неща. Това е между другото.)

Човекът превърна изкушението в грях и сега се чуди как да се отърве от себе си. (Вие знаете — чуди се, тръшка, пъшка… В София на едно събиране една сестра ми казва: Какво да го правя този моя мъж, чупи много чинии, хвърля това-онова? Казвам: Първо, радвай се, не посяга на теб, много красиво — чупи чинии. Второ, ако искаш да си спестиш чиниите, купи му пластмасови чинии, няма проблеми, най-много да те изцапа малко. Това е друг въпрос. Искам да кажа, че трябва да виждаме навсякъде положителната страна, но не говоря, че трябва да тръгнем по тези учения на света за позитивна енергия. Никой с позитивна енергия не е познал Бога. Може да оздравее малко, да се залъже и после пак да живее глупаво и т.н., но по пътя на позитивната енергия човек се залъгва, съвсем други неща се искат. И това надбягване за чакрите, което също подвежда хората… Аз съм ви казвал, един виетнамец в София ги отваря по телефона, само трябва да се обадиш, да платиш малко. Една сестра дойде при мене, казва: Ние си говорихме…, какво ще кажеш? Казвам: Нали знаеш! И тя казва: Знам. И така нататък. Когато обувките ти са скъсани, Учителят казва: Те не са скъсани, те се проветряват. Край! Когато имаш такъв начин на мислене, ще изработиш от сиромашията истински качества. После като дойде богатството, ще изработиш други хубави качества и накрая ще се спасиш и от бедността, и от богатството, защото и двете са особен род погребения за този, който не е буден. Как може да си богат без Истината и без Бога? Трябва да ги изоставиш и двете, ако искаш да познаеш истинското богатство.)

Продължавам: Ти нямаш дом, приятелю, ти си скитник. И в този, и в онзи свят ти търсиш все ненужни неща. (Забележете как говори така наречената черна мъдрост.) Има само един дом, приятелю, това е твоята любов. Ако имаш любов, ти имаш душа. – Това е мярка, това е висша диагноза, въобще не говорим за човешка любов. – Душата е твоят дом, приятелю.

После: Само злото ще те избави от тебе самия, но дори и на злото е много трудно. (Забележете, и злото се мъчи с човека. Не само доброто се измъчва, а и човекът измъчва доброто, а и самото зло се мъчи.) Но дори и на злото е много трудно, приятелю, защото ти си създал много крепости в себе си. И най-голямата крепост, приятелю, е в това, че ти смяташ себе си за добър. Който си присвоява доброто, разваля себе си.

После: Доброто е развалило много хора, злото е обезобразило много хора. Само Любовта дарява образ. Любовта трябва да бъде насочена единствено към непознаваемата Истина.

После: В знанието няма живот, приятелю. Ако търсиш живот, търси го в Незнайното и не наричай Незнайното мрак, защото ще се заблудиш в пътя към себе си. Незнайното е душата на нещата. Злото се покланя само на Бог в тебе. Не на тебе, а само на Бог в тебе, т.е. само на съкровеното, на най-дълбокото.

Доброто те води към злото, приятелю, и знаеш ли защо е така? Защото в ръцете на злото трябва да откриеш истинското добро. Не твоето добро, което го смяташ и си въобразяваш, че е добро, а истинското добро. Това е Истината, която си изгубил, и затова злото ти идва на помощ.

После: Ако имаш Истината в себе си, трябва ли ти щастие? Трябва ли ти унижение? Да търсиш щастието вместо Истината е голямо унижение. – Да търсиш щастието вместо Истината, т.е. да изместваш важните неща, да ги поставяш на второ място, да поставяш Бог на второ място и между Него и себе си да поставяш други неща, това е голямо унижение, голямо отдалечаване, това е болест.

После: По-добре е да бъдеш лош и искрен, отколкото добър и лицемерен. Не е ли така? Това означава, че някога ще станеш добър. Искреността е много дълбока вода.

После нещо много важно: Опасно е злото в човека, а не злото в дявола. – Злото в човека е причина, а злото в дявола е последствие. Ето защо човекът е господар на своето нещастие.

После: Който се е отрекъл от Истината, е направил доброто невъзможно. – И днес човекът може да прави услуги, а не добро. Не трябва да се бъркат нещата.

После: Не противи се на злото, защото злото, това е скритият Бог. Чрез доброто Бог помага, а чрез злото Бог съгражда Себе Си в нас.И затова само мъдрият има право да прозре тайната на злото.

Злото е смърт за мъртвите и живот за светещите.

И сега вижте какво казва Библията, Исайя, четиридесет и пета глава, буквално думи на Бога. Много хора също са искали да махнат този превод, но няма махане, когато Бог се намесва, няма изопачаване. Бог казва в Исайя: “Аз творя тъмнината, Аз творя зло”. Буквално. Затова никой няма да се спаси, който е хитър, който прави зло; после Той предупреждава. Има около четиристотин стиха за злото в Библията, няма да ви занимавам подробно. Това са думи на Бога. Отново в Исайя Бог казва: “Ще дойде зло върху тебе, без да знаеш откъде се ражда”. Бог предупреждава тези, които злоупотребяват, и казва: “Ще дойде зло върху тебе, без да знаеш откъде се ражда”. Затова има неразкрити престъпления, колкото и да ги търсят, има зло от миналото и Бог не дава да ги разкрият, просто миналото се разплаща. Други позволява да бъдат разкрити, има си дълбоки причини.

В Иеремия, отново в Библията: “Измий сърцето си от зло, за да се избавиш”. Едно чудно предупреждение! Това са чистите желания, това е измиването. И отново Библията: “И ще излея върху тях собственото им зло”.

Отново в Иеремия, осемнадесета глава: “Ето, Аз готвя зло върху вас”. Как може някой нечестив да се спаси при това положение? Когато тайно е правил зло и когато си мисли, че всичко така ще си тече нормално, как може някой въобще да се скрие. Как може някакъв ясновидец да му помогне, как може той да смята, че може да мине между капките. Просто е много жалко! Сам Бог казва: “Ето, Аз готвя зло върху вас”.

После в Михей, отново в Библията, втора глава: “Аз измислям (в старобългарската Библия думата е измислювам, която е по-дълбока, защото буквата ю е буква на великия опит. Освен това тя означава числото 10, числото на Божествения свят, опита на Божествения свят. Това е една чертичка, съединена с о, означава ю, силовите линии означават 10), Аз измислювам зло за недостойните”. Няма скриване, никой не може да се скрие.

И така, искам да кажа: Всяко същество, което не се стреми да осъществи Бог в себе си, това е зло, това е избор на злото. И Учителят казва: Бог всякога избира доброто. Бог няма нищо общо със злото, Той всякога избира доброто, както и Любовта винаги вярва в най-доброто. Обаче демоните не избират пътя на доброто; демоните избират пътя на злото. Това е техен проблем, но след време и те ще бъдат преобразени, но след много времена. Думата време за духа, за шестото тяло и за петото тяло няма голямо значение.

Тишината освещава говора. Тя е звукът на Истината.

Той живее в тишина, за да можеш да чуеш Неговия Глас, Неговата Истина. Без тишината ти си изоставен на собствения си път. (Много дълбоко изразяване, аз лично се възхищавам.)

Може ли злото да съществува в тишината? – Той не отговаря, а казва: Тишина означава цялостност, а цялостност, това е едно от имената на Истината. – Това е нещо много повече от блаженство. Блаженство означава цялостност, но цялостност на петото тяло, цялостност на висшата душа. Когато говоря за тази цялостност, имам предвид шестото тяло, което означава цялостност на духа. За духа, за човешкия дух, шестото тяло, блаженството е унижение. То е по-долна степен и той не се задоволява с това.

После: Когато човек е изгубил тишината си, тогава в него се е образувала празнота. – Отново нещо много дълбоко от десетия Старец Мавахари, Споделящият тишината.

Какво казва Библията за тишината, в Йов: “В тишината чух Твоя глас”. В псалмите: “Превръща бурята в тишина и умълчават се вълните”. Това е кабалистичен израз, много по-дълбок, отколкото можем да си представим.

АУМЪ