ИБЛИС ¦ ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА САТАНА - ПЪТЯТ ДО СЪВЪРШЕНИЯ МОМЕНТ - ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА СЕРАФИМИТЕ - УЧИТЕЛЯТ

7 ноември 2000 г.

Иблис е син на Бога от стари цивилизации и той е бил избран за път, през който трябва да минат хората. Човек е заключен в света, за да осъзнае своята отделеност от Бога. Тука става въпрос за осъзнаване, защото в осъзнаването отделеността изчезва. Затова Учителят казва по въпроса за спасението, че окултните ученици не търсят спасение, а нещо съвсем друго, по-нататък ще стане въпрос — обожествяване. Това е нещо съвсем друго и Учителят казва: Единственото нещо, което желая, е никога да не бъда спасен, защото аз живея в Бога. Който живее в Бога, въобще не се нуждае от спасение. Това е друг момент.

Който обвинява Иблис за застоя на своя живот или ако обвинява външния свят, той проиграва живота си. Иблис казва: “Ти, човеко, ако имаш слабости, ти си отворена врата за мен. Може да говориш за Библия и за свещени неща, за школи и учения,и какво ли не, но ти си един празен мечтател.” На друго място Иблис казва: “Не хитрувай, човеко, защото Иблис ще те надхитри и знай, че Истина, която носи тежък живот, е по-хубава от лъжа, която те радва.” В разговора си с Мойсей Иблис му казва: “Аз имам най-превъзходните ходове срещу всеки хитрец и всеки, който хитрува, няма достъп до водата на живота. Всеки, който хитрува, удължава живота ми, а с това и своите страдания.” Значи Иблис предупреждава хората по свой начин. После обяснява пак на Мойсей: “Ако ти, Мойсей, наблюдаваш хората с лошо чувство, тези възприятия са ти дарени от Иблис, но поради твоята собствена нагласа. Ако, Мойсей, твоята нагласа е да мислиш лошо за хората, ти вече ставаш дете на Иблис. — Ето едно предупреждение. — И с лошите си чувства никога не можеш да се освободиш от ограниченията на формата си. Докато имаш лоши чувства, винаги ще бъдеш ограничен от различните форми на живота. Когато ти, човеко, имаш неразумна страст, ти сам си посяваш изкушението и тогава аз, Иблис, само идвам, за да ти я покажа. С това изкушение, с това поддаване ти правиш подло нападение на самия себе си.” И затова е казано: Не съди, защото ще бъдеш осъден. И после казваш: “Това е от лукавия”. Да, но лукавият идва при лукавия. “Но знай, човеко, че аз, Иблис, ще дойда, за да ти предам уроците на всички страдания.” Т.е. докато имаш такива желания, те съдържат в себе си страдания. После Иблис казва — той се обръща и към хората, и към арабските посветени, и към Мойсей, и към Адам, и въобще към човека: “Знаеш ли, човеко, че моите изкусни речи и проповеди, които те обвиват като змия, са основани на твоята любов към самозалъгването”. Има такива изкусни проповеди, с жестове, с особени дрехи се обличат — става въпрос за черните учители, те говорят много магнетично и привличат хората поради тяхното самозалъгване, любов към самозалъгване. “И знай, че всичките ти нечисти желания са твоят Иблис, твоят Сатана, твоят застой. И затова, човеко, стреми се да държиш ръцете си по-далече от своята неразумност, защото ако си неразумен, аз ще те ръководя, защото аз ръководя света.” И Учителят казва: ”Светът, това е черната ложа”. Тука Иблис се обръща към престъпниците и казва: “Какво знае земният престъпник за мен, защото аз, Иблис, съм служил хиляди години на пътя на послушанието — преди да стане Иблис, той е бил висше същество и стотици хиляди години той е служил на послушанието — и хиляди години аз съм пил от Божественото вино, от Божественото блаженство. Хиляди години аз бях в блаженството на Бога и моето сърце беше пълно с Неговата благодат, с Неговата милост. Хиляди години аз пия от Божественото единство и продължавам да живея в единство с Бога. И всеки, който е в единство с Бога, аз за него съм духовен път.” Всеки, който е в единство с Бога, т.е. в единство с Истината, никой не може да му пречи да се развива, включително и самият Сатана, пазачът на прага. Сатана обяснява на хората следното: “Но в блаженството аз видях Неговата щедрост, а тя беше като океан”. Иблис обяснява на Мойсей: “Гневът на Бога е само външен, отвън, той засяга само външното и външните светове, а отвътре Бог е любов. И аз, Иблис, и тези, които бяхме около трона Му, знаем това. От милостта си Бог сътвори света и когато човек се чувствува отделен от Бога, то е, за да оцени близостта.” Тука Иблис обяснява, че от милостта си Бог е сътворил света и когато човек се чувствува отделен от Бога, то е, за да оцени човек близостта. Отделянето е урок. После Иблис казва: “Този свят е свят на поражението, свят на големите страдания, на голямата скръб и никой не може да избяга от поражението, никой не може да избяга от големите страдания” — преуспяващите също, посветените също. Но има един важен момент, ако човек приеме дълбокото поражение, дълбоката скръб с любов, тогава поражението ще избяга от него, т.е. ако може ученикът със своята любов да погълне страданието, омразата, критиката, дълбоката скръб, дълбоката мъка, поражението вече ще бяга от него.

Хората търсят спасение, ученикът търси обожествяване. Учителят може да възкръсне само в Божествени същества. Това са тези, които вечно се учат, те могат да правят някои грешки. Тука само за малко ще се отклоня. Истинският ученик знае какви грешки да прави и какви да не прави. Има грешки, които го изключват и показват, че той не е ученик, а има грешки, които са допустими. Някой път ще се спра по-подробно на този въпрос, тука специално само ще наблегна на лъжата. Едно от нещата, което никога не се прощава на ученика, никакви молитви не могат да му помогнат, това е лъжата и Учителят я нарича двоен грях. Всичко друго, казва Учителят, малко или много може да бъде смекчено, може да ти се прости, но лъжата е космическа атрофия, духовно гниене, това е грях, който е, нарича го Учителят, двоен, за него никога няма прошка. Учителят казва: “Ако аз живея в Бога, от какво трябва да се спасявам”? — И после казва: “При мене въпрос за спасение не съществува”. После Учителят казва: “Аз съм за естествените страдания на човека, защото те ще го освободят от неговото минало и от неговия най-голям враг, който е смъртта”. Според Учителя човек страда, за да се върне в съкровеното. После ще говорим за съкровеното, когато ще говорим за Серафимите, защото това е техният изключителен път. Човек страда, за да се върне в съкровеното, което е източникът на живота. Думата “съкровено” и “съкровена природа” е по-дълбока от думата “дух”. В дълбоките архиви на Бялото Братство и на Агарта се казва, че духът и душата са произлезли от съкровеното, което пък е качество на Древния, или на Абсолютния Незнаен.

Учителят казва: “Само който прилага думите Ми, може да се усъвършенствува, който само Ме слуша, той е болен човек, той трябва да се лекува, той трябва да мисли и да се стреми към разумността, за да оцелява. Който живее само за едното оцеляване, той не може да бъде Мой ученик. Моите ученици се намират в приложението, а не в стремежа към оцеляване.” Една от книгите, които подготвям, която ще излезе след няколко месеца, е “Пътят към Учителя” — като съвършена мистерия, като съкровена мистерия. Там има много мерки, кои са слушатели, кои са ученици, кои са избрани и т.н. Това е една по-вътрешна книга, но е определено тя да излезе свободно.

Учителят казва: “Аз меря всеки човек с една единствена мярка. Мярката е тази — носи ли човек Бог в себе си или не”. Това е мярката, която решава всички въпроси. И после казва: “Какво ще бъде положението ви, ако застанете пред масата, пред която са наредени двадесет и четирите Старци?” — това е казано в книгата “Учителю благи”. Това, разбира се, рядко се случва на ученика, по-точно на избраните ученици. “Тези почтени Старци са изпълнени със знание и любов от най-високо ниво.” Ще обясня. Най-съвършеният момент в живота на ученика е, когато застане пред двадесет и четирите лица на Абсолютната Мъдрост. Те са принципи на Мъдростта — съвършена Мъдрост. И ако там някой си позволи и най-малката хитрост, той вече губи за хиляди години своя път, връща се отново в нисши светове. Но разбира се, човек с много труд стига до този съвършен момент, момент, който Учителят го нарича съвършен — значи при двадесет и четирите лица на Мъдростта. Тези същества са принципи на Мъдростта. Те познават всички кътчета на душата. Те са пребродили абсолютно всички пътища и светове. Пред тях може да се говори само по един единствен начин — истинолюбиво. Всяко друго говорене означава детрониране от съвършения момент. А той някой път се случва на десетки хиляди години един път. Това са думите на Учителя.

Тази лекция ще има продължения, постепенно ще навлезем в техния живот, защото Учителят е дал практики, след време ще говорим и за тях, които правят връзка постепенно със Серафимите.

Първо някои общи неща. Серафимите са най-близките същества — извън двадесет и четирите Старци — до Древния Незнаен, може да Го наречем Абсолютното Същество, някой път се нарича Древния Старец, едно и също е. Учителят го нарича също Абсолюта, някъде го нарича Незнайното. Говорим за едно и също. Според мярката на Дървото на живота Серафимите са най-близко до Незнайния и пият от Неговото вечно блаженство пряко. Те пият от Неговата безкрайност и от Неговото вечно блаженство, защото те се преливат, те влизат в Него и Той влиза в тях. Когато излязат на по-външен план, Серафимите вече се намират в така наречения Божествен свят, не в духовния, защото първите три йерархии — Серафими, Херувими и Престоли — не живеят в духовния свят, а в Божествения. Те се намират в най-висшата степен на Незнайното и когато слязат по-надолу, те слизат в Божествения свят и оттам предават на другите йерархии своята съкровена природа, т.е. съкровените неща. Серафимите се възхищават от Неговата абсолютно безпределна и неизследима Любов, защото при Херувимите не е така. Те се възхищават от друго нещо, от Неговата Премъдрост, след време ще говорим и за тях. Различните йерархии търсят различни неща и различни пътища на вглъбяване. Славата и величието на тази необяснима Любов ги поразява в дълбините. Докато при ангелите положението е друго. Те могат да се насладят най-много на чистотата, на абсолютната чистота, но те са още далече от тази съкровена природа, за която после ще кажем нещо. В своята изключителна дълбочина Серафимите възприемат само Неговата Любов и я прославят в себе си като жива святост и неизразима слава. За Серафимите Любовта е най-съкровеното нещо. Тя е свещената врата, чрез която се пристъпва пред прага на Древния. И то, както виждаме, само пред прага. Серафимите пристъпват само до прага, защото знаят, че тази Любов е абсолютно непристъпна Светлина, дори и те биха ослепели. Тя е неродена Светлина и както преди говорихме за непорочната Светлина, несътворена и те знаят, че в тази Светлина може да живее само Той, Този, Който е наречен “Аз съм Този, Който съм”. На едно място в лекциите си Учителят казва същото: “Аз съм Този, Който съм”. И в една от дълбоките книги, които подготвям, ще има коментар на тази идея. Защото Учителят е единствената мярка, която свързва всички светове и едновременно е мост към Незнайния. Хем може да направи връзка с всички сътворени и несътворени светове и хем може да излезе. Даже има упражнения, които Учителят дава, и ако след време ми позволи да ги кажа, чрез тези упражнения ученикът може да излезе извън вечността, има изход, който е извън времето, извън пространството, извън вечността. Но понеже има опасност, някои от техниките се задържат.

Всички други същества могат само да се приближават до съкровения праг, но не могат да влязат през него. Ще кажа някои неща за съкровеното. Съкровеното е Праотец на всички неща. Там няма нито добро, нито зло, нито Бог, нито дявол. Там се надминава всичко. В една много по-дълбока степен няма даже и тази реалност, която светът познава като Дух. Много опасно и дълбоко е да се разкриват тези неща, но все пак след време ще издадем няколко специални книги, затова и догодина се надявам да спра лекциите, освен ако няма силно желание и тогава мога да направя компромис за още една година, тъй като съм се отдал на Учителя отново и в момента правя много книги по всички въпроси от Учителя, за всяко цвете, за всяка билка, за всяка болест, за всяко животно, за Небитието, просто за всичко и отделно за другите Мъдреци. И затова искам да прекъсна лекциите, за да помогна на хората, да издам по-сгъстени книги. Разбира се, аз няма да ги издам, тъй като не се занимавам с пари много, парите идват трудно при мене, пък и не искам да мисля за тях, но имам приятели, които да ги издадат, тука и в София. Това е между другото, но става въпрос, че тези книги ще излязат постепенно и в тях всеки ще намери това, което търси, в най-сгъстен вид, като се почне от науката за делфините като бели братя, за акулите като демони, защо са демони, защо са станали, просто за всичко, за което може да се досетим. И затова една от идеите ми е да прекъсна лекциите, макар че е много трудно, но все пак ще се постарая. Това между другото.

Съкровеното е Праотец на всички неща. То е родило Духа на Истината и това Съкровено — според Учителя — е абсолютно Недосегаемо, и затова го наричат Тайна. Понеже няма как да го нарекат, някои го наричат Тайна, някои го наричат загадка — и двете думи не са точни, най-точната дума е Мистерия. Загадката е на външно поле, Тайната е свързана с духовния свят, а Мистерията е частично в Божествения свят и над Божествения свят. Това са степени — загадка, Тайна, Мистерия. Със загадки се занимават учените, с Тайни се занимават духовните хора, а Божествените хора се занимават с Мистерията и това, което е извън нея. Съкровеното е бързо като мълния. То е светещата искра в бездната и всеки човек има тази искра, която рано или късно ще го спаси от всички сътворени светове. Бездната — подразбират се всички сътворени светове. И именно това Съкровено ще изведе човека от сътворените светове чрез одухотворяване, не чрез бягство, а чрез одухотворяване. Съкровеното пребивава в скрит покой, неизявен покой, този покой още не е познат. Душевният покой е познат, той е много дълбок, покоят на душата, на петото тяло. Шестото тяло, Духът има нещо по-дълбоко от покой, докато вече от седмото тяло нататък е много трудно да се определя. Според китайския окултизъм, според техните съкровени Мъдреци, те са над двеста, се казва, че и най-твърдият метал не може да се сравни със Съкровеното и никой не може да превъзхожда мекотата на Съкровеното. Значи едновременно и в двете посоки Съкровеното е най-силно, подобно на водата. Вие знаете и водата как пробива камъка, камъкът е твърд, обаче капката пробива камъка. Капката има в себе си сила, има по-голяма твърдост от камъка, но тази сила е скрита.

Небето получава своята висота от Съкровеното. Първият плод на Съкровеното, това е безпределната Любов. И оттук е произлязъл законът в Библията: “Люби Бога”, което е и най-дълбоката заповед, която някога е давана от Учителя. Вие знаете, Мойсей е дал десет заповеди, Христос — две основни, а Учителят дава една, за която съм ви казал преди: “Люби Бога повече от себе си!” Това е заповедта, която разрешава всички въпроси, и който се домогне до нея на вътрешен план, той ще разреши всичките си въпроси, защото Съкровеното ще бъде с него. Първият плод на Съкровеното е безпределната Любов. Великото Начало на живота произхожда от Съкровеното. Когато Съкровеното е отделило една част от Себе Си, се е образувал така нареченият Дух. После когато Духът е отделил една част от Себе Си, се е образувала така наречената Душа. И после вече има много причини да се образува нисша душа и т.н. Когато Съкровеното си отиде, Духът на живота погива, т.е. Духът се оттегля, оттегля навътре, разтваря се в Съкровеното и човекът сам по себе си погива или се демонизира, или започва едно безпределно недоволство от живот в живот. Това е на символичен език казано — погиване. Защото само Съкровеното може да дава живот и на Духа, и на Душата. Който не живее в Съкровеното, променя безпределната радост в скръб. Според Лао Дзъ който познава Съкровеното, много лесно се скрива в уединението. Преди говорихме за тази дума, не усамотение, а уединение. В усамотението има отклонение. А уединението означава да влезеш в Единния — у Единния. Това са различни неща. Значи много лесно се скрива в уединението и се усъвършенствува без усилия. Просто постъпва благородно и Съкровеното му разкрива нещата от живота. Този човек се усъвършенствува, който има Съкровеното и който го е познал, просто без усилия. Постъпва естествено, благородно и се усъвършенствува без усилия. Който познава Съкровеното, може да храни своята безгранична енергия. Според китайските мъдреци и даоси това, което смущава тълпата — земетресения, наводнения, потопи, кризи и всякакъв род такива неща — никога не смущава Съкровеното. Това означава, че ако човек носи Съкровеното в себе си, никога няма да се смути. Нищо не може да заблуди Съкровеното, защото — според китайските даоси — то е висота без връх, вечна висота, вечна дълбочина, бездънна. Ще се върна на Серафимите, защото те живеят най-много в Съкровеното.

Когато Серафимите се вглъбяват в Неговата Любов, а те се интересуват само от това, това прилича на човек, който е застанал с благоговение пред лицето на океана. Тука искам само да подчертая думата благоговение, защото ако един ученик има уважение към Учителя, той не може да се развива, обаче ако има благоговение, това води до смирение, до дълбочина и т.н. Ако някой път трябва, ще се спра специално на тази дума, но тази дума е от съвсем друго измерение, от съвсем друг свят. Който уважава, който обича Учителя, просто той не разбира законите, тъй като между любов и обич има голяма разлика. Учителят казва, че Любовта — това е центърът на нещата, а обичта е периферия. Може да любиш само Бога, а хората можеш да ги обичаш, това е разликата в тези две думи. Така че когато казваш, че любиш хората, не използуваш правилно думата, защото любовта е определена за Единствения, за Вечния и по този път се придобива неизменна любов в самия човек. А когато обичаш, може да обичаш хората, може да обичаш животните, минералите и каквото искаш. Това е друг въпрос.

Благоговение, не уважение, а благоговение, иначе изпускаш и вътрешните послания, и Учителя, и връзката с посветените, с техния Дух и т.н., и т.н. Значи това прилича на човек, който е застанал с благоговение пред лицето на океана, гледаш, гледаш и нещо безпределно те обхваща. Потопяваш се в нещо бездънно, в нещо неизразимо. Даже и в този свят човек може да преживее нещо, ако застане пред лицето на океана, макар че неговата вода е ограничена като дълбочина. Най-дълбоката вода в най-дълбокия океан е около единадесет — дванадесет километра. В сравнение с Неизразимото, което наблюдават Серафимите, тука вече няма такива граници с километри, а просто е бездънно. Когато говорим за Съкровеното, говорим за друга вода, вода, която няма дъно. В тази вода на Съкровеното Серафимите утихват и се изпълват с абсолютен и свещен трепет. Именно от тях е произлязло благоговението, те са го предали на другите същества в Дървото на живота и именно от тях който го е възприел правилно, той го има и го носи, и чрез това ще израсне. Серафимите утихват и се изпълват със свещен трепет от това скрито величие, но това е само едно бегло описание и сравнение, тъй като аз не мога да го опиша, използвам приблизителни сравнения. Разбира се, това е бедно сравнение, което ви давам, но все пак то е нещо. Серафимите са в непрестанно съзерцание на неизразимото море на Неговата безпределна Любов. Те даже не се интересуват от мъдростта Му както Херувимите. Те се интересуват единствено от Неговата Безпределна Любов. Те знаят, че тя е тайна и постепенно се приближават към нея, разбира се, без да я достигнат. Значи гледат, наблюдават, проникват в известен смисъл, съзерцават, но край няма. И така благодарение на това постоянно съзерцание на Любовта, на Неизследимото те се изпълват със свещения огън на живота. По този начин те се изпълват с огън, наречен “свещеният огън”, и с това превъзхождат всички други йерархии. Затова Учителят казва, че любовта е основата на всяко развитие, че любовта превъзхожда всяко знание, че любовта превъзхожда съдбата и т.н. Основата на развитието е любовта. Имаш ли любов, имаш Бог, имаш и развитие. Нямаш ли любов, всичко се променя. С това те превъзхождат всички други йерархии и затова те са най-близко до Древния Старец — Древния Незнаен. Казвам това, защото Херувимите се вглъбяват по съвсем друга причина. Те се интересуват изключително от Неговата Мъдрост и Премъдрост. Те също имат Съкровеното в себе си, също имат голяма любов, но те се интересуват повече от Неговата скрита Мъдрост. Думата Серафими поради това, че са изпълнени от този огън, в превод означава “свещен пламък”. Означава още от ватански превод “огнен отломък” — от същността на Съкровеното. Затова те са наречени пламтящи огнени същества, пламтяща огнена любов и още ги наричат живи святости, и това е точно така. Това е тяхната същност, защото те горят само в любовта, в любовта си към Древния и с тази любов те се възпламеняват в самите себе си.

Учителят казва: “Има само един Учител, който заслужава да бъде познат, това е Древният” — използува се точно тази дума, някой път Учителят използува и други думи — Незнайният, Който предшествува езиците, Който предшествува и всички велики Учители. Тези велики Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той никога не е обвързан със Словото и със сътворените светове. Той е извън говора и извън мълчанието. Той няма никакви мисли и чувства, с които може да бъде докоснат.Ако някой има дори и съкровени мисли и чувства, той не може да Го докосне. Може да докосне Учителя, който да стане за него път към Незнайния в бъдеще, но не и самият той да Го докосне. “Той не може да бъде възприет” — според Учителя. Това ще стане ясно след време, когато издам книгата “Устройството на интуицията”. Интуицията е също безпомощна в този висок план. “Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме тотално, той ще бъде погълнат от Неговата Истина завинаги.” Има няколко такива случая с велики кабалисти и Учители, те никога няма да се върнат в сътворената и несътворената светлина, а ще останат в Него, в Неговата Абсолютна Истина. Има такива същества, които са се сляли с Него и са отказали да имат име, защото дори и духовното име е сътворяване и ограничение. Понеже тези същества искат да живеят в много високи нива, те са се отказали от връзка дори и с хората, дори и с Мъдреците. Има такива изключения в окултната история. Който Го е възприел, той не съществува. Той нито живее, той нито умира, нито съществува. Той надминава преходното и непреходното. Това са много велики неща, които Учителят подготвя и в около три книги аз ще ги изнеса след време, тъй като не знам тука дали ще можем да се вместим. Нито умира, нито живее, нито съществува, надминава и преходното, и непреходното и който Го е познал, той изчезва завинаги в Неговата Мистерия. Ако някой се стреми към Него, със стремеж не може да Го намери. Със стремеж може да намери Бога, може да намери своя Учител, но не и Него. В първия том на Висшата Мистика изнесохме това, което казва Учителят, че има едно Същество, Което е над Бога и Което е създало Бога. Това е именно Незнайният, именно Древният. И затова Бог е създаден като посредник и на Бог е дадена голяма реалност, на синовете на Бога също. Но Той надминава реалността, защото не се ограничава от реалност и нереалност, това са полюси. Вярно е, че е дал велика любов на Бога, на Неговите синове, но Той не се ограничава от това. Значи който се стреми към Него, ще Го изгуби, а трябва да се довери напълно на Универсалното Единство на живота — в книгата, която ще издам, има специален отдел “В аурата на абсолютното доверие”. Там чрез Учителя и чрез някои мои коментарии чрез Учителя става много ясен този въпрос за абсолютното доверие. Преди време ви бях казал, че доверието е по-дълбоко от знанието и от вярата. Може да вярваш на Бога, но да не си довериш целия живот. Може да вярваш в Истината, но да не се доверяваш изцяло, а който се довери изцяло, на него ще се даде едно виждане чрез светостта на словото и чрез духа. Хем чрез словото ще почне да вижда нещата много по-ясно ако си пречисти словото и хем чрез духа, който е скрит в мълчанието. Който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака вселенския миг, в който ще бъде посветен и погълнат. Преди да продължа, само накратко ще ви кажа, в Египет има такъв символ на времето, така наречения Минотавър, живял скрито в един лабиринт, и за да има реколта в Египет, трябва да му предоставят жертва, абсолютно девствена жена. Той приема само девствено съзнание и ако му изпратят такава жертва, той я поглъща в лабиринта, извиква я по вътрешен път и я поглъща. И в Египет е имало големи реколти. Това е един много дълбок символ, който говори именно за тези неща, които са в други светове. Защото който иска да познае Абсолютното, той трябва да се жертвува, не просто да вярва, а вярата, както ви казах и преди, вярата е на много ниско ниво. Тя помага само човек да си уреди някои земни въпроси, но оттам нататъка тя не помага. Вярата трябва да се превърне в преданост, пак ще припомня, предаността трябва да узрее, добродетелите трябва да узреят и най-после тази преданост трябва да се превърне в жертва. Когато човек е готов за жертвата, Истината ще го погълне, Учителят ще го погълне изцяло, Бог ще го погълне, ще се вкорени в него и ще го ръководи. Оттук нататък започва това, което аз наричам вдъхновение, Небесното вдъхновение, което никога не прекъсва, нито в смъртта, нито в живота, никога. Затова брат Михаил в една лекция казва: “Ако някой има вдъхновение за шест хиляди години, това вдъхновение не е истинско”. Ако идеалът се постига до няколко години и после да се чудиш какво да правиш, значи има нещо, което не си знаел — какво търсиш. Но ако твоят идеал е Истината, тогава вече ще се домогнеш по пътя на жертвата до това Небесно вдъхновение, което никога не се прекъсва.

Именно Учителят символизира Съкровеното, затова Учителят познава тези, които идват при него, дали могат да растат и как да им говори, дали имат уважение или дали имат благоговение. Като почнем от лицето, очите, изразите, думите, подхода и начина на говорене, всичко това показва дали има условия за съкровен разговор или просто разговорът ще бъде няколко общи неща. Всички тези неща определят доколко един ученик е истински. Това са малки моменти, но важни моменти в учението. Ще обясня. Само който живее в Съкровеното, се одухотворява. Тука не говорим за вярата, защото вярата не е достатъчна. Значи … само който живее в Съкровеното, може да бъде наистина благороден, благороден означава богат, защото не може да се измери дълбочината на Съкровеното, затова благородният е богат. Именно Съкровеното таи в себе си чистотата на истинското добро. Ако човек има Съкровеното в себе си, той винаги ще знае кога прави добро, няма да пита: сгреших ли или не. Преди време както ви казах, Учителят каза един закон, пак ще го повторя. Учителят казва: “Вие не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри” — ето я разликата. Ако си добър — след време ще станеш лош, ако си вярващ — ще станеш съмняващ се, ако обичаш — ще мразиш, това е свят на полюси. Съкровеното не работи с тези полюси. Но ако откриеш съкровената си природа или поне най-малко душата си, което се нарича пето тяло, или себепознание, по тези въпроси говорихме много, тогава вече ти ще изхождаш от Съкровеното и ще разбереш един елементарен закон, ще кажа тука един елементарен закон. Например когато правиш едно нещо с любов, то е винаги добро, но все пак трябва да си дадеш отчет, дали е това човешка любов или Божествена. Защото човешката любов прави добро, от което след време пострадваш, докато при Божествената Любов няма такива неща, доброто е безкористно, необвързано, абсолютно чисто, в китайският окултизъм е наречено “увей”, говорихме преди време — недеяние, т.е. Любовта действа и не иска нищо, нито външно, нито вътрешно. Защото има хора, които външно примерно лекуват и не искат пари, обаче отвътре искат, примерно казвам. Тука говорим за нито вън, нито отвътре, абсолютна чистота.

Тези, които не познават Съкровеното, те не знаят какво да желаят, винаги имат излишни желания, което означава, че ще си подготвят страдания. Дори когато мислят за добри неща, пак накрая стигат до задънена улица. В Съкровеното се таи изкуството на вътрешния покой и дълбочината на различаването, защото, според Учителя, Съкровеното се състои от абсолютно чиста и бяла енергия, тя е прекалено тънка и духовна, тя е безцветна. Затова Учителят казва, че Истината няма цвят, цветовете са ограничение, не е ограничена от цветове. Частица от Съкровеното е скрита даже и в цветята и затова е казано, че който откъсва цвете, наранява звездите. И който наранява Съкровеното, изгубва своя път, защото само Съкровеното е път към Истината, не доброто, а Съкровеното, това е една разлика. Само Съкровеното е път към Истината.