17 юни 1994 г.
ЗА БУДНОСТТА - (Идея за размишление)
Будност означава винаги над ума.
Къде трябва да са насочени главните усилия на ученика? - Главните усилия на ученика трябва да са насочени към точно себепознание. В тези две думи се изразява всичко. Защо себепознанието е важно? - Същественото е това, че себепознанието е най-могъщото убежище. Това е един много важен вътрешен закон.
ШЕСТА СТЕПЕН ПОСВЕЩЕНИЕ - (Идея за размишление)
В шестата степен се развива най-голямата сила на волята. Шестата степен се нарича Посвещение. Седмата степен е Възкресение. За нея ще говорим другия път.
В по-следващите лекции може да включа седем степени на християнския път. Това са седем степени на чувството, докато накрая се постигне истинското, Божественото чувство на Любовта. Резултатът е пак такъв, много възвишен и силен. Целта се постига и по този път.
Тук, в шестата степен, се развива волята, а волята трябва да е развита, защото злото винаги се пречупва в силната воля. В тази шеста степен се събират плодовете на абсолютната вяра. Само в шестата степен познаваш истинската Любов - при Посвещението. Тук познаваш себе си.
Учителят казва, че Посвещението е от човека, то е дело на неговата воля и усилия. Ще дообясня този момент. След като е добил Новораждането (петата степен) и след като е станал господар на лошите духове, тук ученикът се посвещава да служи на Бога. До петата степен е ученик, а в шестата става служител. Оттук нататък той е служител, а на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си.
Учителят казва: „Велико нещо е Посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен“.
Между другото трябва да ви кажа, че и Хитлер в известна степен има посвещения, но донякъде. Накратко само ще дам един пример. Когато са измислили специалните снаряди Фау-1 и Фау-2, неговите агенти и учени са проникнали в някои от тези тайни - това са снаряди с изключителен огън. Една малка част са се изпробвали в Англия, но обстоятелствата не са позволили повече. Това е спряно не от кой да е, а точно Хитлер се отказва и става съюзник. Той е проникнал в една висша степен, откъдето негов окултен наставник му е казал, че ще стане дисбаланс в природата, защото в природата има определено количество огън и студ, които трябва да са в равновесие. Тези снаряди ще нарушат равновесието и после обратния удар ще се върне в Германия и Хитлер веднага е взел решение, като е научил тази тайна. Той е спадал към едно Черно братство, но после се отказва и става съюзник. Той също е умеел да прониква в някои неща, но въпросът е с какви цели се прониква.
Велико нещо е служенето на Бога и тук ученикът като Посветен влиза във връзка с възвишените същества и с Бог. При тази шеста фаза настава голяма трансформация на съзнанието. Тук ученикът влиза в областта на свръхсъзнанието. Тук ученикът няма да плаща карма, тук той носи кармата на човечеството и точно затова минава през изпита Голгота. Преди време говорих за този изпит, когато говорихме за трите степени на Посвещение в Пентаграма. Точно затова той тук минава през изпита Голгота. След това идва седмата степен. Посветеният има концентрация, чрез която влиза във връзка с небитието. Небитието означава Абсолютната Реалност, която е всъщност скритата Реалност. Само тук в тази степен ученикът е способен на Божествена Любов. Чрез Посвещението той познава истинската Любов и постига истинското знание. Истинското знание винаги е свързано със смирението, а смирението носи Откровението.
За Посветения истинската Любов е врата към Вечния живот. Посветеният цени истинската Любов, защото за него тя означава влизане в най-висшите мистерии на Битието. Например голяма мистерия е, когато завесата се е раздрала (в Библията има един такъв случай). После ще кажа нещо по този въпрос. Тук ученикът вече знае, че обикновената любов, човешката любов е отклонение от Духа и път към смъртта. Тук той вижда ясно, че към Посвещение вървят само тези, които действат с чисти мотиви, т.е. действат духовно. И само те знаят смисъла на истинското Посвещение, защото на тях се открива Духът.
ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН - (Лекция 16)
Първо ще кажа някои неща за седемте културни епохи, а след време ще говоря по-подробно за всяка отделно. Седемте културни епохи на нашия пети период са:
I. Староиндийската - преди повече от десет хиляди години. Тя се е ръководила от група Посветени.
II. Староперсийската културна епоха - преди повече от шест хиляди години.
III. Египетско-халдейската - преди повече от четири-пет хиляди години.
IV. Гръко-римската - позната е на историята.
V. Западноевропейската епоха - тази в която сега живеем.
VI. Ще се зароди в Славянството.
VII. Губи се в далечното бъдеще. Тя ще продължи до края на нашия голям период, който ще завърши със символа „всеки против всички“. Тя ще свърши с голяма катастрофа, която ще сложи край на нашата отклонила се цивилизация. Това е посланието към седемте църкви от Йоан. Тази катастрофа ще бъде разбрана от малко индивиди, това са тези, които са приложили Божествените принципи на живота. Те ще бъдат спасени от общата разруха причинена от егоизма.
Тук ще кажа няколко неща за егоизма. Първо трябва да знаете, че егоизмът не позволява да разбираш нещата духовно. Това е неговата капитална грешка. Егоизмът е религия на Черното Братство. Той е дошъл след грехопадането, а грехопадането това е нарушаването на Божествената заповед, защото „Той беше забранил да се яде от дървото на смъртта“, наречено Дървото за познаване на добро и зло. След време ще говоря по-подробно за историята на Черното Братство. Важното, което трябва да знаете е, че в егоизма съществата умират. И въпреки това Библията казва, че „Бог изпрати своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Тук искам да обясня един момент към този стих. Всичко това означава, че няма човек, който да е предопределен за лоша участ. Това трябва да се знае, че злата участ е лично дело, лични усилия. Злата участ, това е отделянето от цялото, отделянето от Христос.
Ще се върна на първата културна епоха. От староиндийската култура до нашата пета култура човешкият дух е слизал все по-дълбоко в материята. В древноиндийската култура духовният свят е бил реалност, с която хората са живеели, а материалният свят те са считали като „Мая“, т.е. илюзия.
В древноперсийската култура Духът слиза още по-надълбоко в материята, но все още една запазена част хора живеят с реалността на духовния свят. Когато говорим за първа и втора култура, говорим за едно ядро от хора, които са живеели в духовния свят. Тук по движението на звездите се е разгадавала мисълта на духовния свят, мисълта на боговете. Тук астрологията е постигнала най-голям разцвет.
В четвъртата, Гръко-римската култура, човек е потънал вече много дълбоко. След време може да изнеса един документ, който не е много известен, документ на Пилат. Пилат е искал да защитава Христос и Го е обичал, и в този документ се пишат неща, които не са писани в Библията. Там се изразява неговата любов към Христос и отношението му към другите, които той нарича „тълпа от демони“.
В петата културна епоха Духът вече е слязъл много ниско. Окултната наука казва, че дори има опасност много същества да слязат под линията на човешкото царство и това се потвърждава и от Учителя. Днес човек се е превърнал в роб на физическия свят и на механичните сили. Окултната наука казва, че човек стана роб и дори стигна дотам, че трябва да се бори за насъщния хляб. Това е пътят на падането. Трябва да се знае, че когато човек постави второстепенните неща на първо място в живота си, той бавно и сигурно се проваля. За да може човек да се предпази необходимо е едно пробуждане, за да може да бъде предпазен от едно цялостно слизане в злото, от което не само се губи Божествения образ, но и човешкия образ. Точно затова беше необходим един мощен импулс, който трябваше да слезе на земята и да ориентира човечеството към един нов живот. Този импулс беше даден от Христос за човечеството, което беше слязло много ниско в материята.
Тук ще кажа някои неща за слизането. Слизането в материята е процес на слизане, т.е. на падане от високото съзнание. Това слизане е пряко свързано със страданията на света.
Само за малко ще се отклоня. Когато човек живее в Духа, той вижда и в тъмнината и в светлината, за него те не са различни неща, той вижда навсякъде, живее в единството и нищо не му пречи. Трябва да знаете, че за окултния ученик няма нищо отрицателно. Злото не е отрицателно. То е привидна противоположност, която работи за единството.
Има случаи в Библията, когато Бог не изпълнява Своите предсказания, но в това няма противоречие. Например единият случай в Йон (в третата глава), другият в Езекиил. Тук искам да се спра на един момент. В този град (в Йон) хората се разкаяха и Бог отмени разрушението. То беше предсказано. Дори и когато съзнанието е паднало, пак има изход то да се изкупи. Тук искам да разкрия една красота на страданията, за тях мога да говоря повече, но тук искам да се спра на един важен момент. В страданията има един важен момент и той е, че човек ще се блъска в тях докато открие своя път. Те са едно заобграждане, един психически натиск.
Учителят казва: „Страданията произвеждат разум“.
Христос слезе, за да даде нов импулс към духовния живот и когато човек се пречисти той ще направи връзка с Христос - т.е. с неизтощим източник на енергия. Тогава вече за умора няма да се говори. Точно затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно“. Той не каза, че носи наука или религия, тези неща трябва да се различават. Този живот (става въпрос за духовния и Божествения живот) е свързан с много изтънчени сили и елементи, които работят много динамично. Казвам това, защото истинският живот е най-висшата динамика. Христос се явява в света като Принцип, който означава - тук окултната наука прави едно голямо ударение - разрешаването на космическата трагедия. Ако Учителят ми позволи след време бих ви казал какви проблеми има и на Марс, и на Луната, и на Венера, и на Юпитер и т.н. Там също има много проблеми, много невежество, също има смърт, но там смъртта е астрална.
Христос е лъч на най-съкровената Същност на Абсолютния Дух.
Тук ще вмъкна един важен момент, който се отнася до Съкровената Същност. Знае се, че само Съкровеното и Свещеното могат да дадат отговор на най-дълбоките въпроси на живота. Преди време дойде при мен един брат, който гъмжи от въпроси. И след отговорите нови въпроси. Това е една голяма верига на ума. Няма да обяснявам неговите въпроси, той искаше да ги обхване всичките с логиката. Искам да ви кажа, че идва един момент, в който логиката безпощадно се пропуква и човек увисва. Логиката не може да обясни живота, защото животът е без форма, не е ограничен. Животът е безформен и неизразим и логиката не може да го обхване. Но тук искам да кажа нещо друго. С много въпроси се занимава умът. Духът не се занимава с въпроси и отговори, Духът е пълен с живот.
Окултната наука казва, че целият древен свят е едно предверие за явяването на Христос. Христос е символ чрез който се разрешава мировата и личната трагедия. Но ученикът трябва да е много буден, да внимава и да не измени на Съкровеното в себе си. Вие сте чували, че Христос беше прободен, за да може Неговата кръв да направи контакт със земята. Пробождането не е случаен процес, а процес на Великия свят. И така в земята се вля Неговата космическа сила, която е решаваща за развитието на цялото човечество. В тази кръв има много тайни, много скрити динамични и първични елементи от Дървото на живота. Друг път ще се спирам на този въпрос.
Благодарение на слизането на Христос ние днес притежаваме известни духовни сили. Тук ще кажа нещо за Висшия живот. Ученикът трябва да знае, че Висшият живот или Висшата небесна енергия се извлича от трансформацията на нисшия живот. Тази трансформация става чрез съединението с Христос - скритата слънчева сила в човека, защото Христос е силата, която слезе от света на Истината и Той е притежавал Великата космическа Мъдрост в нейната пълнота. Тук искам да наблегна на една разлика, понеже някои смесват Христос с разни учители, окултната наука в това отношение е категорична, а също и Учителят, че Христос е главата на Всемирното Бяло Братство. Промяната на света можеше да бъде направена не от някой Велик Учител, а само от едно Велико Космическо Същество, което е Принцип в цялата Вселена. Христос е Принцип и именно Принципът е във връзка с Абсолютния Дух.
Висшият живот е свързан с големите мистерии, а земният живот е свързан с малките мистерии. Тук ще кажа нещо за големите и малките мистерии. На евреите Христос каза: „Ако не разбирате земните работи, за които ви говорих, как ще разберете небесните работи“. Под небесни работи Христос разбира Великите мистерии на Слънцето, от което Той е слязъл на земята. Той обаче е разбирал и земните неща. Това означава, че е познавал и е владеел и малките мистерии. Ще направя едно малко обяснение. Малките мистерии се занимават с проучването на всички земни тайни и развиващият се живот на земята. Окултната наука казва, че Христос е познавал основно Кабала и всички мистерии на изтока, защото Той ги е ръководил, но Той не преповтаря тяхната Мъдрост. Словото на Христос е ново слизане на Великата и Космическа Мъдрост, тази Мъдрост е Всеобхващаща и за първи път слиза на земята в своята пълнота. Точно затова се казва, че когато Той е бил на кръста завесата на храма се е раздрала, т.е. Мъдростта вече е открита за тези, които имат чиста и искрена вяра и за тях Христос е Пътят. На друго място Христос казва, че е „Пътят, Истината и Живота“. Това са окултни символи, за които друг път ще говорим.