ДРЕВНИ ИЗЛИЯНИЯ

Истината е най-древната Излъченост на Абсолюта. После тя е изрекла Мистерията. После Мистерията е изрекла Древността. После Древността е изрекла Дълбината. И после в тази Дълбина Абсолютът чрез Истината е изрекъл милиарди Прасъщности, Същности и същества. Това е Праначалото.

Що е Пракоренът? Това е Дърво без семе, без клони, без цветове и без плодове. Това е Дърво без корени. Това е Изначалното Дърво на Съвършения Живот. После се явило второто Дърво. То е Чиста Същност, облечена в Чиста Енергия. То също няма корени, клони, цветове и плодове, защото те са ограничения. После се явило третото Дърво - Дървото на познанието, Дървото на ограничението, Дървото на сътвореността. То има семе, невидим корен, видими клони, цветове и плодове. Който умее правилно да се храни с плодовете от това Дърво, той ще бъде заведен в Чистата Енергия, в Чистата Есенция и Същност. А който умее да се храни с Чистата Есенция и с Чистата Енергийна Същност, той може да се завърне в Пракорена, в Прасъщността, която е Изначалният Съвършен Живот.

"Айхама Ахар" - това са произнесли Древните Същества и Старци. И в Мига на Великия Божествен Взрив те засияли чрез този Вик "Айхама Ахар" в Дълбината на Мистерията и в нещо от Сърцевината на Прамистерията.

Кое е Правилното Произношение на "Айхама Ахар"? Аз видях и чух как са го произнесли Древните и това стана с Тайно Произношение. Тоталният Израз беше Произнасянето на тези Първични Древни Думи с Могъщо Вътрешно Безмълвие. Ето това е Ключът.

"Айхама Ахар" - това е било Първото Изречено Безмълвие и то е означавало: "Аз съм Прапроизходът. Аз съм Скритият Произход на всички неща. Аз съм преди всичко. Аз съм преди Акаша". "Айхама Ахар" са Първите Изречени Безмълвни Слова. По-късно, когато се е зародил Гласът, Той ги е изрекъл отново: "Айхама Ахар".

Истинското Състояние в човека не е знание. Истинското Състояние в човека е родено много преди знанието. Това Състояние знае нещата без знания. То знае, защото е обширно като Безкрая, а знанието е ограничено - то е тясно място.

Истинското Състояние е друго име на Покоя. Що е Покоят? Наоколо тревоги, война, а ти си в Лекота, Изумление и Очарование от Тайния Живот, скрит в Истината. Всичко бушува, а ти трептиш от Лъчите на Покоя.

Буря е. Христос спи в лодката. Учениците Му се тревожат, а Той спи безгрижно. Те са в знанията, а Той е в Състоянието. Те са в безпокойствата, а Той е в Покоя. Те се страхуват, а Той се е завърнал в Състоянието, наречено Бог. Но понеже те Го обичат, Той ще ги завърне в Състоянието и ще ги спаси от робството на знанията. Знания, които не водят към Състоянието, са безсмислени. Те нямат за опора Истината.

Мистикът не живее в радост, а в Прелест. Каква е разликата? Прелестта е Радост вътре в радостта, а обикновената радост е радост вътре в сътворението. Мистикът е Тайна на Прелестта. Той пие от Мълчалив Извор.

Що е Душата? Тя е Безмълвен Извор, който тече в себе си и разнася Лъчи от Източника. Що е Източникът? Скрито Място. Къде е скрит Източникът? В Праизточника - друго, още по-скрито Място.

Кое е най-важното в този свят? Кое е най-истинското постижение в този свят? Кой е Пътят, който води към Дълбините? Всичко това е скрито само в едно качество - Махарадава. Наричам го Постоянството. Това е Върховното качество в света. То постига всичко. Всички Истински хора и същества са родени от Махарадава.

Сърцето е Окултен и Мистичен Център в човека. Сърцето е Окултният Център, а скритата му Сърцевина е Мистичният Център. В Сърцето е заложена Любовта, раждането и смъртта, а в Сърцевината е вложена Любовта към Мистерията.

Сърцето е съставено от Чист Огън. Сърцевината е съставена от Мистичен Огън, а Прасърцевината е Искра от Абсолюта. Чистият Огън означава да имаш Посока и Път. Мистичният Огън означава да имаш Потайно и Истинско Знание, а Прасърцевината - това означава да си отвъд всички тези неща, защото Прасърцевината означава да искаш само Абсолюта.

Сърцето е живот. Сърцевината е Мистично Тайнство, особен Съкровен живот. Прасърцевината е Мистериозна Искра. Сърцето е началото на живота. Сърцевината е средата. Искрата е Дълбина, която е без начало и без край, и без среда. Прасърцевината е Дълбината на Изначалното Пречисто Прасъстояние.

Що е Смисълът на живота? Това е, когато се самопроникнеш и откриеш себе си. Това е, когато се самопроникнеш и откриеш собствената си Тайна. Това е, когато видиш Истинското си Лице. Трябва да си видял Нищото. То ще ти даде Лицето, то ще ти разкрива Смисъла и то ще те води в Тайните, скрити от света.

Придобий Нищото и ще имаш Всичко. Нищото е Всичкото. То съдържа в себе си Целостта на Всичкото. Когато станеш Нищо, ти вече си заживял в Свободата на своята Изначална Същност. Това е, което търсят всички същества.

Кой има усмивка? Само този, който може да пробие света; само този, който се усмихва на трудностите; само този, който може да обикне бремето си. А когато го обикне, в него засиява Истинската усмивка. Що е усмивката? Тя е Лъч от Лекотата на Древния. Той всичко поглежда с усмивка, защото знае, че всичко е за добро. И Той иска да бъдем като Него.

Доброто не е доброта. Доброто е Мъдро Завръщане в Дълбините на Безкрая и Мистерията. Това е най-голямото добро, което човекът може да стори на себе си. Кои са добри? Тези, които те водят по този Път на Завръщането.

Що е животът? Това е едно излизане навън, една разходка, едно пътешествие, за да се научи човекът как да живее навътре, за да се научи на Дълбок Вътрешен живот, който е живот в Истината и в Учителя. Който няма Дълбок и Осмислен Вътрешен живот, къде ще се завърне?

Целият живот на човека е това, което е посял. Кой е сеятелят? Бог е сеятелят. Кой е жътварят? Бог е жътварят. Кой е сял най-добре? Този, на когото Бог е дарил Висши Мантри, Висши семена. Това е най-върховното и благо посяване на живота. Това е Пътят, по който са вървели всички Мъдреци, Посветени, Учители и Старци. Дълбината на едно същество, това е Дълбината на неговите Мистични благи семена.

Що е Светлото Сърце? То прави добро от Прасветлината, а не от себе си. То прави Безусловно добро, без да зависи от тежките условия или от леките условия. Но кой е най-силният белег на Светлото Сърце? Когато е в мрак, то прави добро и на тъмните хора, и на светлите хора и осветява потайно нещо в тях чрез своя Тайнствен Лъч - Лъч от Древни времена.

Когато живея в Светлото Си Сърце, тежкото е леко, трудното е лесно, тягостното е потайно приятно, мрачното е осветително, омразното излъчва Слънце, а пропастта изглежда като Възход. Защо това е така? Защото съм в Светлото Си Сърце, защото това Светло Сърце се познава в Мене и Аз го познах. Така се запознахме. Оказа се, че това Светло Сърце съм просто Аз.

Защо трябва да натрупваме Слово? Защото трябва да го направим Изначално Проникновение и Жива Аараа - Сила. Така даваме на Словото Изначалната му Власт, която да ни помогне. Това е Словото с Божествена Власт.

Кое е най-важното умение, което човекът трябва да придобие? Кое е най-насъщното постижение, което човекът трябва да придобие? Кой е най-чистият Дар, който човекът може да си подари? Казвам: Даара Лавахар! (Дари си Лекота!) Това в твоя власт ли е? Казвам: в твоя власт е, ако разбираш Тайната в себе си, защото тази власт ти е изначално дадена и вродена, но ти си я пропилял. Казвам: ти си Дълбоко Изначален. И затова казвам: Даара Лавахар, защото това си ти самият.

Кой е Входът към Истината? Това са двете Ръце на Абсолюта. Това са двете Могъщи Десници на Върховния. Едната е Любовта, другата е Уединението като Дълбина на Тишината. Ето защо двете Десници се събират в една Могъща Десница, защото само събрани заедно в една Десница, тези две Сили могат да оцелеят в Истината. Що е Истината? Най-страшното нещо в света. Това е Мястото, от което се раждат Безупречните и Съвършените. Това е Древното Място.

В Истинския Път има и падане, и ставане. Това е Закон. В този Път и падането е помощ, и ставането е помощ. По Пътя към Мистерията и падането, и ставането ще изчезнат. Остава само Върховната Преизпълненост.

Ако си узнал своя Път, направи го Незнаен. Ако твоят Път е станал Незнаен, направи го Дълбинен. Ако твоят Път е станал Дълбинен, направи го Мистичен. И ако твоят Път е станал Мистичен, слез в света и направи го естествен, за да узнаят душите своя Път към Произхода.

Ние виждаме само чрез Реалността в себе си. Ние виждаме само чрез Нищото, защото само Нищото е Реалност. Ние виждаме само чрез Нищото, защото в Нищото няма свят, няма Вселена и в най-дълбокото ниво няма и Духовни светове, защото Нищото е Тайна, изтъкана от Мистерия.

Що е Нищото? Това е Моят Дом. Без Нищото нямам Дом. Това е Моето Преизобилие. Това е Моето Преизпълнено Чувство към нещата и Аз трябва да раздавам това Чувство, за да не изгубя Прапроизхода.

Що е Нищото? Това е Несътворената Любов в Мен. Когато влязох в тази Несътворена Любов, това Нищо в Мен ограби света, разруши Вселената и Ми дари Изначалната Пълнота, която винаги е с Мен и която никога не мога да изгубя, защото това е Произходът и Прапроизходът. Никой не може да изгуби своя Произход и Прапроизход, ако е изгубил себе си в Изобилието на Нищото.

Учи се, учи се, докато се домогнеш реално до Незнанието. И когато Незнанието дойде върху тебе, то ще ти дари Смирението. А Смирението има в себе си една Велика Любов - това е Любовта към Нищото. В Смирението Учителят те прегръща, а чрез Нищото Учителят те въвежда в Дълбините на Върховната Мистерия.

Обичай Търпението, защото то те съгражда. Обичай Смирението, защото то те учи и поучава. И възлюби Нищото, защото то те слива със себе си и с Пракорена. Там, в Нищото, открих Мистерията и видях, че съм част от Велик Замисъл.

Що е Блаженството? Това е Сърцето на Душата. Що е Блаженството? Това са Светлите Лъчи на Душата. Истинската Душа е блажена и в света, и извън него. Тя е лека като Крила от Ефир.

Що е Душата? Това е Същност, изпълнена с Бог. Що е Душата? Това е Същност, изпълнена с Учителя. Що е Душата? Лъч от Изначалната Преизпълненост, която е скрита в Съвършения Абсолют.

Само в Единството има Разбирателство. Само в Единството има Приятелство. Само в Единството има Древен Мир и Покой. Когато си в Дълбоко Единство със себе си, тук са Бог, Учителят, Върховният и всички Невидими Приятели.

Единството между Душите е Несътворено. Единството е нещо Цялостно. В Единството няма полове и няма различни характери. Ние всички в световете търсим това Единство. То е нашият спасителен бряг. То е нашият Произход. Някога сме били всички във Велико Единство и само Върховният е бил нашият Господар.

Що е Красотата? Сбор от безбройни Слънца. Как се създава тази Красота? Чрез Единство - чрез Единство с Древния Свят и с всички Слънца, които са изначално събудени Души в Ръцете на Безкрая.

Що е Красотата? Това е Прасъстоянието на Древния Свят. Това е Изначалното Поведение на Душата. Как се създава Красотата? Когато махнем всичко излишно и се завърнем в Душата си.

Как се създава Красотата? Само отвътре. Когато отидеш дълбоко навътре и откриеш себе си, ти ще бъдеш Душа, която просто ще излъчва своята Изначалност. Тази Красота е без думи, без говор. Тя не мисли. Тя свети.

Защо ти е дадена голяма свобода? За да намериш себе си, за да намериш своя Учител, за да намериш своя Древен Път и да изчезнеш в своята Праначалност.

Защо ти е дадена голямата свобода? За да се смириш и да откриеш в Дълбините на своето Смирение Безконечното Благоговение към Единствения и Върховен Прасъздател.

Защо ти е дадена свободата? Първо, за да откриеш своето Нищо. Второ, за да откриеш по-дълбокото Нищо на своя Учител. И трето, защото Върховното Нищо жадува да те докосне с Частица от Себе Си. Това е Пътят към Мистичната Пълнота.

Всеки трябва да намери своята Пустиня. Всеки трябва да я открие в себе си. Що е Пустинята? Божието Място. Тук няма време. Тук не тече сътворението. Тук тече Яснотата на Безмълвието.

Красотата на Пустинята е Невидима. Само Мъдрецът може да види Невидимите цветя в Пустинята. За Мъдреца Пустинята е Величествена. Защо? Защото е скрила своята Прелест.

Само в Пустинята може да се роди Велик Стремеж и Могъщо Вдъхновение, защото там, където няма Нищо, Той се ражда в Себе Си. Само когато Той влезе в Нищото, Той става Всичкото.

Що е светът около тебе? Едно голямо бреме. Що е сътворението? Една задача за разрешаване. А той стои до тебе и те чака. Той плаче за тебе и пита: "Защо не идваш?". Кой е той, който плаче за тебе? Той се нарича Харам - Покоят. А зад него е неговият Прабаща. Ти не си плакал толкова, колкото Харам е плакал за тебе.

Кажи ми, човеко, защо нямаш Покой в себе си. Кажи ми, човеко, защо се тревожиш и безпокоиш, след като имаш такъв Древен Баща, след като имаш такъв Дълбинен Произход. Питам те защо се безпокоиш. Защото не си в себе си. Не беше ли Покоят твоята Изначална Мъдрост? Не беше ли Покоят твоят Древен Разум?

Съществува Учение за Пробуждането. Кой може да пробуди човека реално? Това е неговият избор, Божествената частица в него. Избери три букви и след време ще постигнеш Пробуждането, Спасението и Свободата си. Тези букви са АУМ.

От тези три букви АУМ ще дойдат постепенно Велики блага, защото чрез тези букви се придобива Говорът на Бога и Тишината на Бога. Само три букви, но това е Древната естественост.

АУМ - това означава постепенно да откриеш Сърцевината в Сърцето си. АУМ - това означава да откриеш Любовта в Сърцето си. АУМ - това означава да вървиш от Единство към Праединство. Три букви само и се завръщаш. Колко пъти трябва да ги повтаряш? Докато се завърнеш и после пак.

Думите са Същества. Светлите Думи са Същества, които ни лекуват, които ни подобряват. Ако ние имаме едно Правилно Отношение към една Древна Чиста Дума, нашето настроение се превръща в едно Леко състояние.

Когато даваш на Древните и Светли Думи Сърцето си, и те ти дават своето Сърце. Възприемай Чистите Думи като Подарено Сърце и се научи да не възприемаш лошите думи, защото те са хвърлена мъгла.

Всяка Светла Дума е Светло Докосване. Всяка Съкровена Дума е Съкровено Докосване. Всяка Древна Дума е Древно Докосване. Но ако Върховният Глас е дошъл и ако Той ти е дал Дума, влез дълбоко и специално в Сърцето на тази Дума, защото тя е твоят Изначален Път към Прагласа, Който се нарича Паравахар.

Кой е създал Сърцето? Кой е създал окото? Кой е създал косата? Сърцето е излязло от Неговата Любов. Окото е произлязло от Неговото Всевиждане. Косата е произлязла от Неговата Безпределност.

Коя е голямата Тайна на живота? Узнаваме я само когато Той ни докосне, когато ни посети и когато се обърне към нас с нашето Първично Име.

Кой ни води в нашия Път? Има само Един, Който ни води. Има само Един, Който ни упътва. Има само Един, Който ни люби изначално. И понеже Той се намира много надълбоко в Себе Си, Той ни е дал Учители и Древни Формули. Така Той ни е дал Себе Си и Пътя към Себе Си.

Що са Формулите? Висши Същества, Висше Слово, Центрове на Силата. Те са всякога помощ, ако си вкоренен в тях. Имал съм тежки събития в живота и само с една избрана Формула съм разсичал и най-голямата тъмнина. Защо? Защото връзката с Формулата е Единство с Древния Огън.

Що са Древните Формули? Воини на Прасветлината, Същества на Белия Вихър, Огнени Отломъци от Древния Свят и Път към Върховния Замисъл.

Що са Древните Формули? Лъчи от Ядрото на Истината, Трептения от Древния Център, Праослепителни Сили на Древния Свят. Що са Древните Формули? Прасъюзници в нашия Древен Път. Ако работим с тези Формули, Древният Свят ни е прегърнал в Обятията си.

"Познай себе си" означава: познай своята Безпределност. Когато познаеш своята Безпределност, ти разбираш, че не можеш да се познаеш. Ти узнаваш, че не можеш да се обхванеш.

Навлез, навлез дълбоко в Дълбините си. И наблюдавай себе си, и виж имаш ли име, имаш ли тяло, имаш ли сътворение и имаш ли светове в себе си. Наблюдавай себе си и виж - ти си бог. И оттук нататък започва твоето развитие. Това е само началото.

Навлез, навлез дълбоко в себе си, докато получиш Божествено Откровение. После се откажи от него и върви още по-навътре. И там ще срещнеш своя Прапроизход. И ще узнаеш, че никога си нямал начало.

Влез, влез дълбоко в себе си. Влез дълбоко в Ядрото си, в Центъра си. И ще узнаеш, че нито си роден, нито си нероден. И ще узнаеш, че си Прасъстояние, а това е Изначалната Върховна Пълнота. Ето това се нарича познаване на себе си, без да се познаваш.

Ако ти узнаеш кой си, ще се освободиш от себе си. Ако ти узнаеш кой си, ти ще унищожиш света и ще узнаеш края на света. Ти си влязъл в света, за да отстраниш света. Ето какво иска Учителят от тебе.

Ако ти навлезеш много дълбоко в себе си и узнаеш своята Абсолютност, своята Праначалност, своя Древен Произход, тогава ти ще узнаеш, че нямаш име, че нямаш форма. Ти си Дух от Безкрая и Искра от Мистерията.

Ти мислиш, че съществуваш. Но ти си Океан от Несъществувание. Ти си Дух от Безпределност. Ти си същество, което трябва да се срещне със себе си. Ти си Душа, която трябва да срещне своя Чист и Изначален Дух. Само тогава има Завръщане в Мистерията.

Къде е Силата на човека? В какво се крие Силата на човека? Коя е неговата Опора? Неговата Опора е само една - това е Убеждението. Това, в което е убеден човекът, е неговата Сила.

Дълбините на нашата Сила винаги идват от вътре. Вътре дълбоко в нас има Скрит Център, Ядро от Чиста Сила. Който се е домогнал до това Ядро, той е разрушил света и времето.

Без пречистване не можем да вървим към Нищото. Без овладяване на себе си не можем да завладеем себе си. Ако ние овладеем себе си, ще познаем себе си. И тогава Висшият свят ще е нашият Господар.

Някои казват, че Учителят е роден. Аз казвам: Учителят е слязъл, Той съществува, Той е Реален, но не е роден. Той не е роден, защото няма свят в Себе Си.

Съществата от Древността слизат, явяват се, но те не носят света в себе си. Те носят Духа на Древната Истина. Те носят Древночиста Любов. Те само слизат и се явяват, но не са от света.

Що са Древните Същества? Те са облечени във форма, без да са форма. Те са Древно Съзнание, Пречисто Съзнание, което изглежда, че е във форма. Но що е Чистото Съзнание? Свобода от формата, освободеност от формата. Тези Съзнания са само гости, влезли за малко във формата.

В Началото всичко е било Нищо. После всичко е станало Несътвореност. И после всичко се е превърнало в Битие. Що е Битието? Слизане от Несътвореността. Що е Несътвореността? Слизане от Нищото.

Ние всички се движим от Битието към Несътвореността. И ние всички се движим от Несътвореността към Нищото. Ние всички сме слезли от Нищото и ще се завърнем в него. Там няма да има нито сълзи, нито радост. Ще остане само Предвечното Неописуемо Състояние.

Хората вярват, че живеят. Хората вярват, че са в света. Аз не вярвам, че живея, защото Аз съществувам извън живота и извън смъртта на света. Аз знам, че съм преди света и преди живота. Аз познах Себе Си като Съществувание без живот и смърт.

Всички трудности и изпитания, които идват при теб, наблюдавай ги с Дълбокото си Око, защото всички те са една особена игра. Те ще си отидат, а ти си оставаш същият.

Правилният Път, през който да минеш през една трудност, е да я пронижеш с Духа си. И тогава провиждаш, че трудността е била приятел.

Има ли такава трудност в света, която да може реално да те победи? Не съществува такава трудност. Трудностите са привидни, макар и тежки, но ти си Скрита частица от Един Върховен Център. Ето защо ти си Арматара - Недокоснат.

Трудностите изглеждат големи, защото ние не сме в Центъра си. Ние сме изгубили Центъра си и това е много странно, защото Центърът е винаги в нас. Ако има нещо, което никога не може да бъде изгубено, това е Центърът в нас. Всичко може да се изгуби, но Върховният Учител, Който е нашият Център, остава завинаги. Той остава всякога Недокоснат.

Кое е най-красивото нещо в живота? Това е Алхария - Изчезването. Какво изчезва? Изчезва светът, бремето, трудностите. И животът, и смъртта също изчезват. Оставаш ти - Чистият Самосветещ Дух, който е осветил себе си чрез самото Изчезване.

Кой е този, който може да изчезва? Това е човекът на Чистото слово. Това е човекът на Чистото мълчание. Това е човекът на Чистото Битие и Осъзнатото Небитие, защото само в Чистотата тече Свободата.

Къде е изчезнал земният човек? В сътворението на Земята. Съществуват десетки хиляди Висши светове, а падналият човек на Земята мисли, че само неговият свят е реален. Казвам: приятелю, научи се да живееш в Истината и тя ще те научи на Науката на Изчезването. Тя ще те научи на най-важното Изчезване - да изчезнеш от себе си. И тогава в тебе няма да има свят и време, но Безвремие и Пълнота.

Ти говориш за Загадки, ти говориш за Тайни. Ти все търсиш нещо в Битието, но осъзнай, че ти си преди Битието. Щом разгадаеш себе си, всички Загадки и Тайнства ще бъдат разрешени и ти самият ще станеш Тайнство в себе си.

Осъзнай, че ти си преди Битието и нещата. Когато осъзнаеш това, ти ще разбереш, че си свързан повече с Небитието, отколкото с Битието. Ти ще разбереш, че Битието е само едно слизане. То е като едно слизане в кладенец, а Небитието е едно излизане от кладенеца всред цветя, въздух, аромат и свобода. Но и това не е краят, защото има една друга, по-дълбока Незнайност.

Не знайното ни учи, но Незнайното. Знайното е слязло от Незнайното и то може да се обновява само от Незнайното. Казвам: стани Извор, приятелю, за да се обновяваш с Незнайното всеки ден. Незнайното - това е Скритата Вода, която се влива в знайното и го обновява с Нова Изреченост.

Аз осъзнах, че не съм Битие. Аз осъзнах, че не съм и Небитие. Аз се самопрониквах все повече и все повече и така стигнах до Своя Център. И видях Свободата Си, и осъзнах Произхода Си.

Някога, когато бях Търсач, вървях из гората и срещнах Моя първи Учител. Това беше едно цвете. И то Ми пошепна: "Ти, след като си Търсач, позна ли Себе Си, откри ли Своя Аромат?". Казах му: "Не, не съм". А цветето Ми каза: "Още много има да учиш". Но тогава Аз бях млад. Тогава бях в горите на Салидон. С това искам да кажа, че Учителят е навсякъде.

Ние трябва да се научим да пътешестваме правилно. Нашето Истинско пътешествие е навътре. Само навътре можем да се открием. Дълбоко навътре в нас е Тайната на нашия Произход. Аз съм от тези, които се завърнаха.

Аз дълбоко преживях Своето Древно и Изначално Прасъстояние. И изведнъж разбрах, че не съм роден, че не мога да се родя, че съм винаги. В Изначалното Състояние не се раждаш. Тук ти си винаги.

Когато съм в Изначалното Състояние, Аз съм без младост и старост. Тук няма ден и нощ. Тук няма лоши времена и добри времена. Това е Състояние на Мистична Пълнота и Древно Безмълвие.

Къде е Източникът? Той е дълбоко в тебе. Къде е Източникът? Той е в твоите Дълбини, в твоето Нищо. Тук не възникват нито лоши мисли, нито добри, защото нищо не може да оцапа Източника. Източникът е преди доброто и злото. Той ги превъзхожда.

Що са мислите? Те идват и си отиват. Те са пътуващи същества. Ако ти си в Нищото, ти си в своята Неподвижност, в своя Източник. Тогава ти си само наблюдател. Те идват и си отиват. Те не могат да те засегнат. Те са пътуващи, а ти бъди в своя Център - Нищото.

Кое е най-важното за ученика? Това е да се установи в Източника, да се слее с Нищото, да се утвърди в Абсолюта. Тогава какво ще стане с неговите проблеми? Казвам: те започват да се топят, те започват да бягат, те започват да изчезват. Защо имаме проблеми? Защото не сме установени в Абсолюта. Неговото Нищо - това е кладата за всички проблеми.

В коя светлина живееш? Ако живееш в светлината, ти ще се раздвояваш, ще се съмняваш и ще се страхуваш. Ако живееш в Чистата Светлина, която е Прасветлината, тук няма ден и нощ, тук няма изгрев и залез. Това е Пътят на малкото Единство. А когато заживееш в Свръхсвръхпрасветлината на Нищото, тогава ти си в голямото Единство. Ето Красивото Единство.

Когато навлезем в Нищото, ние се освобождаваме от всички свои несъвършенства, от всички събития и от всички времена. Когато влезем с Любов в Нищото, то ни се отплаща стократно.

Кой постига Дълбините на нещата? Кой постига Сърцевината на нещата? Какво се иска за това Велико Проникновение? Казвам: има само един метод - стани дълбинно тих и смирен и ще проникнеш до Корена на нещата. Там, в Корена, живее Саморазкриващият се.

В Спокойствието няма вълни. В Покоя няма вибрации. В Дълбините няма трептения, а Прасъстоянието е отвъд всичко това.

Всяко преживяване, което преживяваш, колкото и красиво да е, то не е реално. Всяко тежко преживяване, което преживяваш, колкото и мъчително да е, то не е реално. Тези две преживявания ти можеш да ги облечеш в думи, да ги разкажеш и да ги изразиш. Това също не е реално. Но това, което не можеш да изразиш, то е Свръхреално. Това не можеш да го разкажеш, не можеш да го изразиш, не можеш да го преживееш, защото преживяването е едно, а преживяващият, наблюдателят, свидетелят - това е съвсем друго. Той е отвъд, той не се смесва с преживяването. Той е в Нищото и затова никога не изпуска Прасъстоянието.

Каквото и да преживееш, това не си ти. Каквото и да почувстваш, това не си ти. Каквото и да видиш, това не е видение. Едно се иска само: укрепи себе си в Изначалното Прасъстояние. Тук е Великата Пълнота, която се намира преди началото на живота.