Мостът към Абсолюта - Учителят
Учителят е Коренът на световете
Думата Учител е Коренът на световете. Чрез този Корен съществата се развиват, израстват и съхраняват. Чрез този Корен съществата ще се възвърнат в Предвечното Същество. Това Същество е наречено АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ. Учителят е Мостът между световете и това, което е отвъд всички светове. (4/стр. 34)
Най-големият Дар в света е да ти е позволена Молитвата и да работиш върху себе си. Това е Пътят, който води до Тайната на твоя Учител. А после Учителят ще ти даде Метода, който води към Мистерията на Абсолюта. Ти сам си Пътят към Учителя, а Учителят е Мостът към Абсолюта. Ти сам ще работиш усилено, но едно трябва да знаеш: че никога не си сам, дори и когато изглежда, че си изоставен, защото Изключително Велика Любов те ръководи и направлява. Тя е Всемогъща и във видимото, и в невидимото, защото нейната цел е да видиш лично Очите на Абсолюта. (3/стр. 286)
Аз съм вашият Учител
Говори Първият Старец (Учителят Беинса Дуно) поради Единството Си с Прастареца
Абсолютът е създал Първата Древност. Тази Древност се символизира от Изначалния Старец. Този Старец символизира Изначалните Ръце, или Ръцете, които дават. Това е Първичният Източник на живота. От този Източник се поят Изворите на Бога. Понеже е произлязъл от Великото Изначалие, този Прастарец е наречен ДРЕВНИЯТ. Той носи в Себе Си най-древната Идея на световете - Идеята за Абсолюта, или за Този, Който никога няма да бъде узнат. Който се стреми към тази Идея, той никога няма да Го узнае, но ще познае Тайните на живота в себе си. Той ще познае Скритата страна на нещата. Прастарецът е носител на Източника на живота. Неговият Извор е Безпределен. Той не може да бъде докоснат само чрез Любовта. Той може да бъде свещенотрепетно докоснат само от тези, които Самият Той е избрал. Избраните се отличават по това, че те носят в себе си Незнайното. Незнайното е, което ще ги отведе в Незнайния Храм на този Изначален Древен Учител. Който пие от Водата на Незнайното, той ще се нарече Син на Изначалието. И Аз ще му бъда като Баща и Учител. Знайни са пътищата на света, но Незнайни са пътищата на ученика. Незнайното в ученика е това, което ще открие Незнайното в Учителя. А Незнайното в Учителя ще го води към Абсолюта. Няма по-велик Път от приближаването до Трона на АБСОЛЮТА. (4/стр. 98, 99)
За Великия Абсолют никой нищо не знае. Но има Един, Който изхожда от Него. Този Един изхожда от Трона на Сърцето Му. Този Един е Носителят на Първото Небитие. Това е наречено още Великата Реалност. От тази Реалност изтичат Изворите на живота. Поради Своята Велика Незнайност Абсолютът не може да бъде Реален. И поради това Той е посегнал на Своето Сърце и оттам е излъчил това, което е наречено Праначалото. От Трона на това Сърце е произлязла Първата Мистерия на живота - Мистерия от Прамистерията, Източник от Праизточника. Първата Мистерия, това е Изначалният Старец. В Древността този Старец се е наричал АВОРАЛ, или Несътворената Вода. От тази Вода е произлязла сътворената вода и днес от сътворената вода пият съществата и световете. Дълъг е Пътят от сътворената вода до Несътворената Вода. И Незнаен е Пътят от Несътворената Вода до Този, Който никога няма да бъде узнат - Абсолюта. Достатъчно е за ученика да пие от Несътворената Вода на своя Незнаен Учител - Изначалния Старец, Който посещава понякога времето и Вечността, но не принадлежи на тях. Но тези, които са Избрани, Му принадлежат. И затова те ще минат през особени страдания, защото този Старец има Свещена Идея в Себе Си. Той има да покаже на Своите Избрани някога и отвъд времената Пламъци от Трона на Абсолюта, Пламъци от Най-Древното Сърце. От това Сърце, Сърцето на Абсолюта, са произлезли Първичните Искри на живота. А Изначалният Старец е Този, Който е могъл да съхрани тези Искри. Той е запазил някои от тези Искри като Свои Праизбрани. Всяко една Искра от Неговите Праизбрани не е нищо друго освен Въведение в Храма на Великото Изначалие... Изначалният Старец е успял да съхрани Първичните Искри, както и Вторичните Искри поради това, че е внесъл в тях Извечния Път. И затова Той е наречен Старецът на Изначалието. Това е вашият Учител. Той всякога ще ви води към Себе Си. Този, Който ви води към Себе Си - това съм Аз. (4/стр. 94, 95)
Многобройни са Вторичните Искри, многобройни са и Първичните Искри. Всеки Старец си избира Синове и ученици и от Първичните, и от Вторичните Искри. Това се определя от спецификата на Истината в тях и от различните им способности, а също така и от един специален закон на Тайнственото Подобие. Всички от Моите Праизбрани, които са от Първичните Искри, и от Моите Избрани, които са от Вторичните Искри, са сродни с Мен поради това, че те съдържат в себе си един особен елемент: това е Истината и това е Ослепителното Сияние, което се корени в Недрата на Абсолюта... (4/стр. 95, 96)
Земята съществува, за да я посетя. Слънчевата система съществува, за да я посетя. Космосът съществува, за да го посетя. Всички светове съществуват, за да ги посетя. Моето посещение има отношение към Съкровените Души, към Душите, които търсят Изначалния Храм. Моят Храм се намира извън Космоса. Той се намира в Божествената Вселена. Моят Храм е съставен от Сърцето на Абсолютния. От това Сърце на Абсолютния черпя Аз Своите Пранамерения към световете. Моето Сърце и Сърцето на Абсолютния са Едно Цяло. Само съкровените и достойните, само смирените, благолюбивите и благоговейните ще се домогнат до Моето Сърце и ще видят Моя Храм, който е отвъд времето и Вечността. И чак тогава Аз ще им заговоря за Тайните на живота. (4/стр. 99, 100)
Ако наричаш Учителя си Благ, трябва да се пожертваш за тази Идея, за да придобиеш Благото, което произлиза от това, което е наречено Заключената Светлина. Тогава ти ще бъдеш носител на Благостта. Една част от тази Светлина ще осветява Вечния ти Път. Но продължавай да не забравяш, че ти не си Благият, защото върху теб е спусната само една капка от Небесната Роса. Ти си капката, а Той е Океанът от Благост. Ти си подобен на Океана поради Великия си Стремеж, но Той е подобен само на Себе Си. Дори и когато придобиеш Неговите свойства, ти не можеш да Го познаеш, защото Той съществува, но не живее. Той е подарил живот на всички същества, но Той е по-дълбок от живота. ТОЙ е Благият, защото е Древен. ТОЙ - това е УЧИТЕЛЯТ и УЧИТЕЛЯТ - това е ТОЙ. Това е една Велика и Неизмерима Неделимост. Те са Едно Цяло в Самите Себе Си.Учителят - това е онази Идея, към която всички светове са насочени, защото всички искат да се завърнат в Древната Зора. А Учението на Учителя трябва да се разбира не като знание, а като стъпала по Пътя към Древната Зора. На последното стъпало Възлюбените на Учителя се възпламеняват от собствената си Светлина, за да се завърнат в своя Дом завинаги. Всички, които са Избрани, рано или късно ще се завърнат в своя Изначален Дом, който на символичния език е изразен като Учителят. Учителят е символът на Древната Зора. На Ватански тази Идея е изразена като АЛАХОРА, което означава: Зората, Която осветява Стареца, Който всъщност е и Най-Древният Учител, и Старецът, Който осветява Зората. Това е един Кръг на една Заключена Ослепителна Светлина. От тази Светлина черпят милионите Слънца във Вселената. Тази Светлина храни Слънцата, без да им се разкрива напълно. Всички Слънца във Вселената са запалени свещи от Зората на Най-Древния Старец Учител. (4/стр. 90, 91)
Има Един Старец отпреди Древността. Той е извън времената и извън живота. Някой ще каже: "Съществува ли този Старец?". Този Старец е Несъществуващ. Той е Безпределен и Неопределим. Никой не може да Го наблюдава или съзерцава. Самият Той не може да се наблюдава и съзерцава, защото се е разлял в Своята Безпределност. Как може да наблюдаваш Безпределното и да съществуваш? Само Сенките на този Старец могат да бъдат наблюдавани, но Същината Му - която е АЛАХОРА - е Недосегаема. Не можеш да наблюдаваш това, което не съществува. Но можеш да бъдеш Едно с АЛАХОРА, Едно с Неговата Безпределност. Можеш да общуваш със Сенките Му, но не и с Него Самия. Той съдържа в Себе Си три Велики Сенки. Само те могат да те отведат в Неговата Безпределност. Тези Сенки са Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта ще те освободи от живота, Мъдростта ще те освободи от светлината, Истината ще те освободи от свободата. Само когато изгубиш живота си, светлината си и свободата си, ще станеш Безпределен и ще придобиеш Ново Начало. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да ти отнемат всичко, за да станеш отново Чист лист хартия, Чисто Начало. И тогава върху тебе ще бъде написано Новото, Новите Скрижали. Ти всякога ще придобиваш Ново Начало и така все повече се завръщаш във Великата Безпределност - Мястото на Алахора. И Той всякога ще те благославя. Това е наречено Великото Благословение. Само Алахора може да ти даде това Благословение. Това Благословение е Кръщение в Безпределност. Само при това условие можеш да зърнеш нещо от Същността на Алахора. И когато Го зърнеш, ще разбереш, че обясненията са ненужни, защото не се е родил този, който може да Го обясни. Всяко обяснение е ограничение на Безпределността... Даже и най-великите Учители не знаят нищо за Произхода на живота. Има само Един, Който познава Мистерията на живота, и Той е Алахора - Най-Неизразимият. Но Той не говори. Непроизходът не говори. Той е наречен още Великата Тишина. Само в тази Тишина може да бъде съхранено Неизразимото и поради тази причина съществува Тишината. Животът всякога ще си остане Неизразим и затова, който е познал живота, става тих и дълбок, става Неизразим, става подобен на Тишината. Кой е Алахора? Къде се намира Алахора? Той е всякога в Незнайния Храм на Великата Тишина. Не Го търси, за да бъдеш някога потърсен, защото не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. Алахора - това съм Аз, вашият Учител. Но никога не казвайте, че Ме познавате. Никога не превръщайте Неизразимото в знайни отношения. Само Незнайните отношения са Съкровени. В знайните неща Съкровеното се погубва. Приемете Ме като вашия Незнаен Учител. (4/стр. 91, 92, 93)
...Само Незнайното е Безпределно. Учителят живее в Незнайното. Ако искаш да познаеш своя Учител, ако искаш да влезеш в Храма на Великия Учител, люби само Незнайното. Никога не искай да познаеш своя Учител. Срещата с Учителя е по-важна от познаването Му. Учителят не е създаден, за да бъде познат. Да любиш Учителя си, това е всичко. Това е, което ще те отведе в Незнайния Храм на твоя Учител. Ако искаш да познаеш своя Учител, ще се върнеш назад, ще станеш или човек, или ангел или бог. Но всичко това са ограничения. Люби Учителя си и не питай защо. Люби без въпроси. Това е Въведението към Незнайния Храм. Само Незнайното има допирни точки с Абсолютното и само Учителят може да те води от Незнайното към Абсолютното. (4/стр. 97)
Ако имате Любов, ще имате Мистични очи, чрез които да Ме виждате. Нямате ли Любов, нямате очи. Ако имате Любов, ще Ме познаете в Безмълвието. Говорът е време. Безпределното няма време, няма говор. Истината е Безмълвна, Безсловесна... В Съкровеното ще Ме видиш и ще видиш Скрития Праотец в Мен. Праотецът е Моята Невидима Дълбочина. Това не може да се измери. (4/стр. 168)
...В най-дълбокия живот няма нито говор, нито мълчание. Истината е Абсолютно Безмълвна. Цялото Мое Учение е едно Учение на Безмълвието. Който разбере Учението Ми, ще стане мълчалив. От мълчанието си ще върви към Безмълвие. В Безмълвието си ще дойде при Мен. Само в Безмълвието можем да се слеем, защото в говора все още има шум, а в мълчанието има все още звук. Но Тишината е Абсолютно Безмълвна. Когато си в Тишината, не можеш да говориш и не можеш да мълчиш. В Тишината можеш да бъдеш само едно: разтворен. (4/стр. 110)
Има Древен Път към Мене
Къде живея ли? Ще кажете, че живея във Вечността. Не, Вечността не е Моят Дом. Скрит е Моят Дом. На две Места живея Аз. В Праобраза на Изначалния Старец съм и в Лоното на Върховния Абсолют съм. А в световете само прихождам. (3/стр. 138)
Има нещо Величествено, с което Ме е облякъл Абсолютът. Има нещо Потайно Могъщо, с което Ме е дарил Абсолютът. Има и нещо Страховито, с което съм облечен. Който открие Величественото в Мен, ще се докосне до Незнайната Любов на Абсолюта. Който открие онова, Потайно Могъщото в Мен, ще се домогне до Скритите пътища на Мъдростта в Абсолюта. А който открие Страховитото в Мен, ще види зад това Лице Лекотата, Безкрайността и Благостта на Абсолюта. Някои може да попитат: "А тогава кой си Ти?". Аз съм Негов Древен Лик. Така съм облечен, за да остана Скрит. Който съумее да прекрачи Страховитото в Мен, той ще срещне Моята Благост. И тогава ще станем Едно Същество, Едно Състояние. (3/стр. 136, 137)
Аз се намирам на най-скритото Място. Това Място е Велика Откритост, Велика Явност. И всеки, който е прозрял тази Откритост, тази Явност в себе си, той върви към Мен. Всеки, който върви към Мен, то е Подарение, защото така ние все повече се приближаваме един към друг, докато стигнем до Върховното Слияние. В Часа на Върховното Слияние ние ставаме Едно Същество. (3/стр. 136)
Има ли Път към Мене? Има. Това са онези малки усилия, които са ежедневни, които са постоянни, които са осъзнати. Когато тези осъзнати усилия са посветени на Пътя към Мене, то е най-приятното горене, което познавам. Казвам: с тези усилия и с това горене ще се слеем. И ще бъда познат като Незнайност, защото само в Незнайното ние се познаваме. (3/стр. 139, 140)
Пътят към Мен е в Постоянството. Който е постоянен, нека твърдо да знае, че ще дойде при Мене. На този, който е постоянен, ще му отворя Врата. Що е Вратата Ми? Навлизане в Другото, преминаване от един свят в друг. То е запознанство с Моята Незнайност. И когато се запознаем в Незнайното, ще горим заедно. Само Незнайното може да върви към Великия Незнаен. Няма по-чуден Път от Незнайния Път, защото той се ръководи от Върховната Скритост. (3/стр. 140)
Има Древен път към Мене. Той започва със Съкровеното и завършва с Неведомото. Съкровеното Отношение е началото, а Неведомият Подход е краят. Съкровеното Отношение е разгръщане на Прасветлината, а Неведомият Подход е разгръщане на Мистерията. Всеки ученик, който събере тези две неща в себе си, той ще Ме има. И ще Ме вижда, и ще Ме чува, и ще Му бъда Баща. (3/стр. 141)
И два са Пътищата: Съкровено Отношение и Неведом Подход. Съкровеното Отношение е Чистият Път на Изначалното. Неведомият Подход е Метод на Мистерията. Между тях има нещо единно и вдъхнато. То е Вдъхновението. Когато Вдъхновението се динамизира, то превръща Отношението в Подход. Така се влиза в Мистично Единство с Мене. Всичко това може да се изрече като концентрирано самоизчезване в Мене... (3/стр. 141, 142)
Съществува една Дума, която е Велико семе, Велик зародиш, Велико разгръщание. На Езика Харава тази Дума е Вахарот. Тази Дума е Същество, което преодолява собствените си граници. Тя преодолява този свят и другия свят. Тя завежда ученика в Учителя. Тя прекрачва световете. И накрая тя отива най-далеч. Вкоренява се в Учителя и оттам полита във Върховния. Вахарот е Волята, или Силата, която създава Единение. Вахарот е Великият Път. Вахарот е Силата, която открива своята Цел и отива отвъд нея. (3/стр. 200, 201)
Дълбините на Смирението
Облечен съм с Дълбините на Смирението. Ще кажете: "Какво има в това Смирение, какво има в неговите Дълбини?". Казвам: зад Мантията на Смирението се крие Величествена Сила и Древно Проникновение. По какво се отличават Моите Истински ученици? Казвам: те са облечени в Смирение. И всички, които познаят Смирението и придобият неговата Тайна, те ще стигнат до Моето Ядро и ще видят Моя Лик. (3/стр. 133)
Аз съм Тайна за вас. Някои ще кажат: "Тайната може да се разгадае". Казвам: да, Тайната може да се разгадае, но Аз съм на друго Място. Аз съм в Неведение. В Неведението си имам друго Було - Мистерия. И най-после и Мистерията не Ме познава. Ще каже някой: "Можем ли тогава да стигнем до Тебе?". Казвам: може да се стигне до Мене. Необходимо е само едно: Хавамордита - Смиреномъдрието. (3/стр. 134, 135)
Който Ме търси, няма да Ме намери, но който Ме люби, ще Му се открия. Любовта има две ръце - Смирението и Мъдростта. Смирението прекрачва Тайната, а Мъдростта прекрачва Мистерията. Когато видя, че ученикът има тези две ръце, Аз ще му подаря Своята Неведомост. И той ще си възстанови Древното Мистериозно Прасъзнание. (3/стр. 135)
Часът на Взрива
Всеки човек трябва да се срещне със собствената си Тайна. Всеки човек върви към собствената си Тайна, но кой ще я срещне? Ще я срещнат тези, които са намерили своя Учител и които са се посветили на Него. Учителят е Този, Който умее да създава Вътрешния Път. И когато ученикът бъде взривен от Прасветлината, той ще види собствената си Тайна и ще бъде призован да проучва Бездната, Неведомите Същества, Старците и Дълбини от Мистерията на Абсолюта. Това се нарича Безднопознание и Мистериопознание. (3/стр. 146)
Учителят е Свещеният кръг за ученика. Всеки Учител, Който е избрал Своя ученик, Той го обучава в Усърден Молитвен дух, което е прокопаване на пътища в Неведомото. Така Учителят постепенно пресътворява Древната връзка между Душата и Себе Си. И когато дойде Часът на Взрива, ученикът ще преодолее себе си, защото тайно в Душата му ще действа Скритият Несътворен Учител. И тогава заедно с натрупаната Молитвена Сила в ученика те заедно ще отстранят илюзията на сътвореността. И тогава Учителят ще каже: "Ето, Душо Моя, вече имаш Ключ към Незнайното в Мене и към Неведомостта". И това ще бъде Велик Ден за Душата, защото самият този Ден е Древноизбран от Мистерията. (3/стр. 147)
Най-великият Ден
Говори Първият Старец
Когато откриеш Неизразимото в себе си, осъзнай, че това Неизразимо не е твое, а е Дар, Дар Мой. И когато Неизразимото възраства в тебе, тогава осъзнай, че ти си живо Цвете на Безкрайността. И тогава ще дойде Ден, когато ще взема това Цвете в ръцете Си и ще го дам на Върховното Същество, и ще кажа: "Ето, Върховний, едно Цвете, освободено от световете". И тогава две истински сълзи от Моя Лик ще паднат върху тебе. Едната сълза ще се превърне в твоята Безкрайност, а другата сълза ще бъде Печат. И ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия. (3/стр. 131, 132)
Всички събудени пътуват към своя Учител. Всички събудени са дихания от Сърцето на Учителя. Всички събудени летят към Прасърцето на своя Учител. И ще дойде Ден - Денят на Високото Призоваване. И тогава Сам Учителят ще полети в Единство със Своите Избрани дихания. Той ще мине през Вратата, която е една Мистериозна Празнота. И тогава зад нея, където смъртните и световете нищо не виждат, Той ще се разкрие на Своите дихания като Откровение на Бездънната Мистерия. И тогава ще погледне Своите ученици дихания и ще им каже: "Там, в онази Ослепителна Дълбина, е вашият Път. Там ви очаква среща с Праобраза, Който ще ви заведе при най-могъщия Прадревен, защото вече сте дихания на Свободата, Мистерията и Абсолюта". (3/стр. 148)
Най-високото Място
Говори Двадесет и вторият Старец
Няма по-хубаво нещо от един живот, който е посветен на Вдъхновението. Човек, който изучава Вдъхновението и го търси навсякъде, той ще го открие в себе си. После с това силно Вдъхновение той ще открие своя Учител, който е Голямото Вдъхновение. А Учителят ще отведе ученика в Истината, там, където е Великото Вдъхновение. А после Истината ще отведе ученика в Бездната на Нищото, там, откъдето се е родило Вдъхновението. Това е Мястото на Безкрайното Вдъхновение. Това е най-високото Място, където се срещат Учителят и ученикът. И това е Мястото, където Учителят поверява ученика на Абсолюта. Тук вече е Произходът на Върховното Вдъхновение. (3/стр. 251, 252)
Вратите към Абсолюта - Старците
Пътят към Абсолюта минава през Старците
Има Специални Същества, които не се нуждаят от развитие, защото те излизат от Абсолюта по един Съвършен начин. Този начин е Универсално Единство, а не стремеж. Тези Същества живеят в проявите, а не в стремежа. Това са Старците. Те са наречени Старци, защото са Образи на Неназовимото. Те се наричат още Разкриващите Древности. Пътят към Абсолют а минава през Старците... (2/стр. 3)
Изначалните Старци надминават и Тайната на света, и Тайната на Вселената. И макар че са посещавали и света, и Вселената, те си остават Непознаваеми. Те могат да бъдат близки с всяко същество, но всякога остават Незнайни. Старците са близки, достъпни и Непознаваеми Същества. Близки - защото любят нашата Душа, достъпни - защото искат да ни покажат Тайнството на Пътя, и Непознаваеми - защото искат да ни въведат в Своята Неуловима Безкрайност, в която няма познание, а има Непознаване - Вечно и Бездънно Осияване. (2/стр. 6)
Старците посещават всички светове, но живеят в Мястото, което на египетски се нарича Абу Кхерат - Океанът от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияние, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава Великото Сродство с Най-Древния, с всякога Скрития Абсолют. (2/стр. 6, 7)
Древната Огнена Земя, Земята на Старците, е съставена от Неговото Абсолютно Сияние. Това Абсолютно Сияние проблясва във всички светове и ги храни. А Цялото Сияние е Заключено, защото то е възможността за бъдещите Вселени. Всеки Изначален Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с него може да създава нови светове и Вселени. (2/стр. 7)
Превръщане на Старците в Арамони - Врати
Старците са преминали през най-дълбинните отвъдкосмически страдания. Те са били поставени да престоят от Върховното Нищо в милиарди години самота. И ако те успеели да запълнят тази самота с нещо от Дълбините си, те щели да бъдат наречени Арамоните. Те устояли и изпълнили тази самота с Нищото, което открили в себе си. И затова те били наречени Вратите, или Древните, а по-късно - Старците. Самотата им била нечувана, но Дълбината им се оказала Величествена. (2/стр. 144)
Старецът е преминал през изключителна духовна нищета. Това е най-древният Път, Прадревният Път. Старецът е преминавал от Дълбочина към Дълбочина, за да отмахне от Пътя Си 12-те Дълбочини, за да стигне до 13-ата Дълбина и да бъде преработен от Върховното Нищо. Така Той станал Арамон - Врата. И така чрез Него щели да текат Неведомите сили на развитието към бъдещите сътворени и несътворени светове и същества. (2/стр. 145)
Старецът е постигнал Върховен Отказ от Себе Си. Когато в Древността Абсолютът предложил на Стареца Чистото Съзнание, Старецът се отказал от него, защото Старецът видял, че Чистото Съзнание е състояние на Висшите светове, но Той знаел, че тези светове са ограничения. Когато на Стареца му бил предложен Чистият Дух, Той се отказал от него, защото осъзнал, че това е състоянието на боговете. Когато на Стареца нищо не било предложено, Той пожелал дълбоко в себе си Върховното Нищо. И така Старците били наречени Най-Древните, защото те са самата Древност, която е Състоянието на Абсолюта. (2/стр. 145, 146)
В Прадревността срещу Старците се е изявила Великата Строгост. Към тях е бил насочен най-големият студ на Любовта, другият полюс на Любовта. Този Могъщ духовен студ всичко смразява. Това бил изтребителен студ. Изявявало се Всемогъщието на Строгостта. Това е бил духовен студ, по-тежък от външния студ. Но какво се е случило тогава? Едно Прадревно Око е наблюдавало събитието. То видяло как се самозапалили 24 Пламъка. В този голям студ Старците запалили в себе си Велика Топлина, Велик Пламък. И сега тази Топлина огрява и сътворените, и несътворените светове. Тези Пламъци са отвъд историята, защото са Предвечни. (2/стр. 146)
В Прадревността се е случило и друго събитие. Древните били подложени на огромно налягане - гъст черен мрак се спуснал над тях като бездънна нощ. Тогава нямало Слънце, нито Луна, а само Древна, Древна тъмна мъгла. Това предизвикало Древните да зародят себе си като Вечно Живи Слънца. И така се родили 24-те Живи Слънца, които оттогава досега не спират да огряват Тайната Мъдрост. На големия мрак те противопоставили Самозараждането. Това са Най-Древните Слънца, които чакат човечеството да се запъти към тях. (2/стр. 147)
Явяване на Върховните Тронове - Старците
Има Древни Същества. Наречени са Старците. Тези Старци са извън сътворения и несътворения свят. Те са извън обяснимото и необяснимото. Те са Семена на Прадревния Корен, наречен Бездната. Те рядко посещават световете. Тяхната Мистерия е в това, че когато Вечността подготви Мъдреците си и своите си Достойни същества, тогава ще се яви Премъдростта на Древните Старци. И това ще бъде Премъдрост от Прадревния Корен. Това ще бъдат Отломъци от Мистерията на Най-Скрития от Скритите, наречен АБСОЛЮТЪТ. (3/стр. 26)
Няма по-съществено нещо за световете от това определени Души да са станали Достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят. (2/стр. 6)
Старците подават Свещена Ръка на тези, които твърдо са избрали Съкровеното и Мистичния Път. (1/стр. 3)
Всичко в света и световете е була, воали, символи. Разликата между обикновения човек и Търсача е в това, че Търсачът се посвещава на Истината и открива за себе си видението на правилния символ. И поради Истината този символ се саморазбулва. После Търсачът придобива правилни Невидими помагачи, които го водят към друг символ - по-вътрешен. И този символ също се саморазбулва постепенно. И накрая се явяват Върховните Тронове. Това са Великите Учители, или Старците. Те са Вратите на Абсолюта и те водят към Него. Те са було, без да са було. Те са символи, без да са символи. Те са Вратите, те са самата Скрита Реалност, която открива на Свръхотдадените Върховната Непознаваемост. Тук вече, във Върховната Непознаваемост, няма було, няма воал, няма символ, няма реалност. Тук е Последният Трон - Върховната Свръхреалност, която е Върховното Нищо, Върховният Център. Това е и Мястото на Върховното Освобождение. Това е Мястото, в което няма светове и реалности. Древните го наричаха Арамавахая - Върховното Отсъствие, Последният Трон, Праотсъствието. Там води Пътят на всички Великоотдадени Търсещи.
"Арамавахая, Авахатори" - "Праотсъствие, всепогълни ме". (2/стр. 269, 270)
Приближаване до Старците
За да се приближиш до един Старец, трябва да си устойчив във Великите Принципи. Два от тях са Абсолютна Вярност и Абсолютно Доверие, и то когато Велико Същество те е изоставило. Абсолютната Вярност - това се дължи на Чистата Духовност. Абсолютното Доверие - това се дължи на Познаване на Невидимия свят. Трябва да имаш Живо разбирателство с Невидимия свят. Чистата Духовност ще те просветли. Познанието на Невидимия свят ще те освети. Но ако ти отидеш по-навътре, и двете ще ти бъдат отнети, защото в Неведомото се крие по-дълбоко Даване. То ще ти даде своята Незнайност. (2/стр. 139)
Има и други Велики Принципи, в които трябва да устоиш в Пътя към Старците. Единият Принцип е онова Чисто Безмълвие, което се ражда, когато словото е надминато, когато словото е било пречистено до своя корен. Тогава се явява Чистото Безмълвие. Друг Принцип е Свещеното Уединение. В това Уединение има Полъх на Покой и Древност. Това Уединение е Чисто Освобождение от веригите на ума и сърцето. Това Уединение е недокоснато от смърт и упадък, от разбиране и неразбиране. Това Свещено Уединение е Древен Знак. (2/стр. 139, 140)
Ръководството на Старците
Великите Старци се хранят с най-древното Дърво - Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция - Есенцията на Сиянието. Това е Чистата Безкрайна Храна - вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен... (1/стр. 43)
Старецът е Същество на Нищото, а Нищото е всякога съществуващото Свръхбитие. Нищото е най-древният Мост към Мистерията на Абсолюта. Който е създал този Мост в себе си, той може да прекоси Бездната и да види отблизо, без да се приближава, Началото на всички начала. Това е Началото, което е без начало. Старците са Пламъци от това Безначално Начало. И когато такъв Старец те учи и ръководи, Той те учи така, че все по-малко да се нуждаеш от Него, за да може след време да изработиш собственото си Нищо и да се слееш с Него и с Неговия Пламък, та да се приближиш до Началото, което е Безначално. (1/стр. 10)
За да се докоснеш до един Старец, трябва да си постигнал Седмата степен на Себепознание. Само тогава имаш право да черпиш от Неговото Безмълвие. Старецът никога не те обучава да Го следваш. Той само може да ти подскаже Пътя към твоята собствена Бездна. А когато ти узрееш за Бездната в своето Безмълвие, тогава то ще те заведе до Мистериозността на Неведомия Абсолют... (1/стр. 102)
Върховният Скрит извисява чрез Старците
Върховният Скрит вижда чрез Очите на Старците. Върховният Скрит чува чрез Сърцето на Старците. Върховният Скрит обединява чрез Душата на Старците. Върховният Скрит извисява чрез Духа на Старците. Върховният Скрит превръща Извисените в Искри. Що са Искрите? Тяло от Неговата Мистерия. Тези Искри имат право да заживеят в Тайната на Първото Безмълвие. Това е Бездънното Безмълвие. Какво има в това Безмълвие? Тук е само Той и Неговата Неугасима Прапълнота. Това е най-древният Дом на Искрите. (3/стр. 187, 188)
Тези, които четат Старците, тези, които мислят за Старците, тези, на които е дадено да се докоснат до Старците, те са тръгнали на Път и към Старците, и към собствената си Древност. И ще дойде някога ден, когато самите те ще станат Древни. И ставайки Древни, пред тях ще се яви Върховният и Страшен Абсолют. И Той ще се яви не с Излъчването Си, а със Сърцевината Си. И за тези Древни това ще бъде Ден на най-страшната Нощ и същевременно Ден на Пречудното Запознание с Него. И това ще бъде Ден Първий на Безкрайността, Ден на Великата Бездна. (3/стр. 169, 170)
Що е Стремежът? Пътуване, пътуване, пътуване. Що е Вдъхновението? Извисяване, Извисяване, Извисяване. Що е Правдъхновението? Сливане, Сливане, Сливане. Стремежът преминава през трудности. Вдъхновението преминава през противоречия. Правдъхновението преминава през световете. Преданието казва, че всеки, който е тръгнал по този Път, ще стигне до своя Скрит Старец и Той ще му помага и тайно, и явно. И когато връзката им стане Безусловна, Старецът ще покаже на Своя ученик един странен Път извън световете. По този Път, който е наречен Парахамая - Прапътят, ученикът ще се срещне със Страшното Величие на Върховния и ще му бъде позволено да каже най-тайнствената Дума в себе си. Тук ученикът вече не е човек, нито е Висше същество. Той вече е облечен в Мистерия. (3/стр. 259)
Порталът към Абсолюта - Прастарецът
Има Един Прастарец отвъд Старците
Има Един Древен, Древен и Прадревен Старец. Той няма нито Сърце, нито Душа, нито Дух, защото всичко това би Го ограничило. Той няма Име, защото е символ. Той няма настояще, защото го превъзхожда. Той е бил всякога, отвъд минало и бъдеще. Древен е Той, толкова е Древен, че е преди Древността. Той е Образ, Който е без Образ, защото това би Го ограничило. Той е подобен на Безподобния Върховен. В Древността Старците са Го наричали Авара Мардорот - Древният Несъществуващ, защото всяко съществувание е оцапване на Прадревността, а всяко Несъществувание е недосегаемо за оцапване. Ето защо Той няма нито Име, нито Душа, нито Път. Той е Праобразът на Старците. Той е Авара Мардорот - Име, което не е Име. Той е Потайнство. (2/стр. 218, 219)
Има едно Същество, Което е без Вечност и без време. Има едно Същество, Което е без живот и без надежди. Странно е това Същество, Мистерия е То. То е Праобраз. То е отвъд Любовта и отвъд енергията. Ако беше създадено като енергия и Любов, То щеше да е в движение и да се проявява. Енергията щеше да Го задължи да се движи, а Любовта щеше да Го задължи да се проявява. Това Същество не е енергия, не е Любов. То е Прасъщност. То е във Велика Неподвижност. То е Прастарецът отвъд Старците. То е отвъд Старците и отвъд Древностите. То е в Универсално Единение с Върховния Абсолют. Ще попитате как живее То. То не живее поради това, че е по-дълбинно от живота. То е в едно Състояние на Скритата Безкрайност. (2/стр. 219)
Когато Абсолютът е решил да се прояви, Той е създал Ослепителния Древен Старец - Праобраза на всички Старци - и този Старец е Господар на всичко съществуващо и несъществуващо. Отвъд този Старец се простира Абсолютната Непознаваема Бездна... (2/стр. 7)
Универсалното Бяло Съзнание е Древен Надвсемирен Свят. То е Тайна Преголяма. Това е Храмът на Ослепителния Древен. В основата на този Храм лежи Неведомото Безмълвие. Този Ослепителен Древен е Скрит Образ на Старците. Сам Той е Старец като Праобраз на Абсолюта. Ето защо в света се носят спомени за Видения на Бял Старец, Бял Странник. Мнозина са Го виждали, чувствали са помощта Му, но това е само Тайна на Неговото Отражение. Обаче това Отражение е по-реално от световете, които съществуват. А Самият Той е по-дълбок от Реалността - Той съществува преди всяка Реалност. (2/стр. 101, 102)
...Когато хората познаят своята Съкровена природа, очаква ги дълъг Път - Път към боговете и Старците. И когато тръгнат на този Път, ще дойде някога ден, когато те ще стигнат до своя Древен Корен, който е собствената им Скрита Реалност. Другото название на тази Реалност, или другите имена на този Корен са: Учител, Мъдрец, Богиня, Бог, Старец, Старица - кой каквото е допуснал в Дълбината си. Тук всичко е Величествено Обожествено. Но оттук нататък има и друг Път - Пътят към Неизречения Старец. Той е Първообразът на Абсолютното Начало. Той няма корени нито към външните светове, нито към вътрешните. Той е Абсолют в Абсолюта. Той има в Себе Си само едно - Абсолютното Състояние. Не се е родила азбука, която да опише това Състояние. В Древността това Състояние се е наричало Махарир-Махарира - Безмълвие в Безмълвието. (2/стр. 215, 216)
Ние можем да бъдем Едно с Най-Скрития Старец, Едно с Неговата Неизреченост, Едно с Неговото Прабезмълвие. Дълбоко в нас е Скритостта. Дълбоко в нас е Прабезмълвието. Пътят към Скритостта - това е нашият Таен Път. Пътят към Неизречеността - това е нашият Мистериозен Път. Пътят към Прабезмълвието - това е нашият Абсолютен Път. В Скритостта узрява нашата Свобода. В Неизречеността узрява нашата Мъдрост и Премъдрост. В Прабезмълвието узрява нашата Истина и Всецялост. Така ние ставаме част от Предвечния Образ, Който е Образът без образи - Древното Абсолютно Състояние. Това е Състоянието преди видимите и невидимите сътворения. Това е Състоянието без корен в световете. (2/стр. 216, 217)
Сърцето на Прастареца е Пътят към Дома
Съществува един Скрит, Скрит Прастарец. Той е преди Древността. Той е преди Древните Старци. Той е Праобразът на Този, Който няма Образ. Докато Старците ни подготвят за Величествения Път към този Праобраз, то този Праобраз е Единственият, Който знае Мистериозния Път към Абсолюта. Този Единствен Великопраобраз е наречен Арамахот - Обединяващият Безкрайностите. И всички, които са завършили Пътя си във времето и във Вечността, ще бъдат приети от този Старец, Който ще им отнема Същностите една по една. И когато накрая им отнеме и третата Същност, те ще влязат в Дома на Последната Безкрайност, Четвъртата Безкрайност, и ще се докоснат до Този, Който никога е нямал Образ, нито Подобие. И Той ще ги дари с Неведомост, която другите Безкрайности не познават. (2/стр. 171, 172)
Съществува Предвечен свят и Неизреченост. Тази Неизреченост е преди Вечността. Вътре в тази Неизреченост има скрита друга Неизреченост. Тази най-скрита Неизреченост е Прасъздателят... Този Велик и Неизвестен Прасъздател в самото начало е създал Сърце, подобно на Своето. Така се е родил в най-вътрешните светове най-скритият от Старците. Това е Старецът без корени в световете. За Сърцето Му се знае само, че съдържа най-висшите Лъчи на Безкрайността. После от този Старец е бил създаден Арамахот - Скритото Сърце на 24-мата Старци. Така Неговите Лъчи можели да проникват в Старците чрез Неизречената Безкрайност. Изначалното Сърце на Безкрайността е Прасветлинен Кръг. Този Кръг съдържа в себе си Ослепителната Сила на Безкрайността. Който придобие Съкровената си природа, той пътува към този Ослепителен Кръг, от който ще получи някога частица. (2/стр. 214, 215)
Сърцето на Прастария Старец е като Светлината на сто милиона Слънца. Сърцето на Прастария Старец е Светилище. То е Сърце на Сърцата. То е Образът на най-древното Сърце. Това Сърце свети като Прасветлината. То е Пътят към Праобраза, Пътят към Дома. Това Сърце Слънце не е като външното Слънце, не е като греещото Слънце. Греещото Слънце е само помагащо Слънце, но то не е Истинският Водител. Греещото Слънце е излязло от Бездната, за да ни стопля по необходимост. А това Прасърце, за което ви говоря, то не ни стопля, не ни огрява, не ни изстудява. То ни завръща към Безкрая на Прадревния. (2/стр. 238, 239)
Съществува Древно Мистериозно Слизане. Слизането е могъщо и ясно, но никой не го е видял. Никой не го е чул, но то звучи в Същностите. Всичко, което виждате, е отломъци от Бездната. Камъни, растения и животни, това са очи на Бездната. Който издири Скритото в себе си, Бездната ще му даде Мистериозен и Мълниеносен Възход.Чрез Мистериозния Възход човекът ще проникне в Дълбините и Прадълбините на Старците. Чрез Мълниеносния Възход човекът ще пробие Бездънното Сърце на Прастареца. И тогава ще му бъде казано: "Ето там е Последното Място - Мястото, в което никога е нямало край, нито начало". И тогава Върховната Прабездна ще те обвие в себе си. (3/стр. 105, 106)
Има ли Път към Прастареца?
Едно от Имената на Първообраза е Парамаавирая - Първосияйният. Той е съставен тройно - от Жива Светлина, от Чудно Сияние и от Прасияние. Чрез Живата Светлина Той общува с Висшите същества. Чрез Чудното Си Сияние Той общува с Чистите Духове, с Боговете и със Старците. А чрез Прасиянието общува с Абсолюта, с Неизречения Баща. (3/стр. 116)
Първосияйният вижда и чува. С какво вижда и с какво чува Той? Той вижда чрез Безмълвието и чува чрез Безкрайността. Що е Безмълвието? Изначално Виждане. Истинското Безмълвие е неопетнено от мисленето на света. Но това не означава да се отречеш от мисленето, а означава да мислиш за Истината и да си вкоренен в нея. Що е Чуването на Първосияйния? Слухът Му може да прониква в световете, но Той не чува техния говор. Той слуша в нещата само техните Безкрайности. (3/стр. 116, 117)
Той е създаден като Първостарец, като Първообраз. Той е създаден като Първоподобие на Абсолюта. Създаден е на Превисоко Място. Създаден е като Бездънен, за да не можеш да Го уловиш. Създаден е като Недостижим, за да не можеш да Го достигнеш. Създаден е като Невъобразим, за да не можеш да си Го помислиш. В Него се оглеждат Авирите - Безкрайностите. И всеки, който е постигнал собствената си Безкрайност, е тръгнал по странния Път към Него. (3/стр. 117)
Той е Първоподобният, Безименен, Бездънен и Най-Скрит. Но има ли Път към Него? Има. Който е постигнал Първата Безкрайност, е тръгнал на Път към Него. Който е постигнал Втората Безкрайност, може да Го призовава и да се учи от Него. Който е постигнал Третата Безкрайност, може в определени периоди да се слива с Него. А който е постигнал Последната, Четвъртата Безкрайност, той може в определени периоди да изчезва в Него. (3/стр. 118)
През тази Врата трябва да минат всички
И яви ми се Древно Откровение. И това беше една Древна, Древна Среща. Върховният Скрит рече на Първосъздадения: "И ето, имам Дар за тебе. Скривам се от тебе и ти дарявам 30 милиарда години самота". И рече Първосъздаденият: "Приемам, Величествений". И мина това време, и отлетя, защото то беше превърнато в Безвремие, а Безвремието - в Търпение, а Търпението - в Призоваване, а продължителното Призоваване - в Царство. И тогава завърна се Величественият при Първосъздадения и попита го: "Ти как устоя?". И рече Първосъздаденият: "Мислех само за Тебе и Таен Лъч ме съхраняваше". И рече Величественият: "Ще се наречеш Хараава - Праоснование". (3/стр. 118, 119)
И видях Косите Му. Те бяха като Древни Ветрове. И видях Очите Му. Те бяха като Прадревни Океани - Океани от Неземни времена. И видях Сърцето Му - Сърце като Скала, Скала като Неизразимост, Неизразимост като Бездънност, Бездънност като Мистерия и Мистерия като Врата. И узнах: през тази Врата трябва да минат всички сътворени и несътворени същества и завръщайки се в Правеличието, да постигнат себе си, защото всички са Отломъци от Мистерията на Върховния Един. (3/стр. 119)
И случи се отдавна, отдавна в Древността Древният Прасблъсък. Върховният Всемогъщ беше създал Първосъздадения. Древният беше създаден от Прадревността - от Скрития Прадревен. И роди се Сблъсък между тях. Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото. И родиха се от това две Свръхсъщности - Върховният се качи на Трона Си, а Великият Първосъздаден стана Врата за бъдещите светове. От този Сблъсък се родиха две Слънца, защото те изтръгнаха от Сблъсъка по-дълбока, невиждана Светлина. Едното Слънце беше синьо и то щеше да огрява Мистерията. Другото Слънце беше жълто, то щеше да е Вратата и Надеждата на световете... (3/стр. 120)
От този Древен Сблъсък се случи само едно и то е Вахорот - Възрождение. Така Древните Сили се възродиха и разпределиха. В този Древен Сблъсък нямаше победител и победен. Неговата цел беше да се отворят Порта и Врата. Портата е свързана с Мистерията на Пътя, който води към Върховния Абсолют. А Вратата е свързана с Тайната на Безкрайностите, в които властва Първородният. Тези два Велики Пътя очакват съществата, които ще напуснат Вечността, защото тези два Пътя са по-древни от Вечността и времето. (3/стр. 121)
Търсене на Абсолюта
‘Търси Ме, търси Ме, търси Ме’
Съществува Мистериозно Слизане. Но как е слязло то? Казвам: неуловимо е това Слизане. Когато е слязло в Древността, тогава още е нямало светове. И първото нещо, което е направило това Мистериосъщество, е излъчване на Същности. После последвало второ излъчване и така били създадени сенките. Що са сенките? Това са световете, това са хората, това са външните неща. Разумният човек отхвърля второто излъчване. Той усърдно търси да узнае себе си. И когато узнае себе си, Същността му показва Пътя към Мистериосъществото. И тогава Мистериосъществото му казва: "И ето, ти се завърна в Безкрайността - своя Роден Дом. Но Аз живея на друго Място. И ако някога се наситиш на Безкрайността, търси Ме усърдно и Аз ще ти явя Неведомата Бездънност". (3/стр. 107)
Къде живее Върховното Същество? Казвам: не в Бездната, защото Бездната от Безкрайност Го ограничава. Тогава в Мистерията ли живее? Казвам: не в Мистерията, защото тя само Го скрива. Тогава къде живее Той? Той живее във Върховната Скритост. Там е Последната Му Дълбина. Но то не е Място, то е Праневедение. Там Той е облечен в Своята Величествена Сияеща Самота. И никой не може да понесе тази Сияеща Свръхнаситеност. Ние знаем само, че чрез един Лъч от Неговия Поглед са се образували Безкрайностите и световете. Но ние никога не можем да познаем напълно това Велико Праневедение, защото дори и Прасветлината не може да Го понесе. Първите Слова, които това Велико Праневедение е произнесло, са: "Хавара Ири Айхама!" - "Постоянно Ме търсете!". (3/стр. 152)
И произнесъл е Върховноскритият: "Постоянно Ме търсете!". И попитаха Го Дълбините: "Как да Те търсим и къде да Те търсим?". И рече Върховноскритият: "Търсете Ме в Тайната на Ахавора - Умението. Търсете Ме в Умението, което придобива Съкровеното и което го изоставя. Когато придобиете Съкровеното и го изоставите, очаква ви Древният Път. Това е Пътят на Незнанието. Незнанието е преди Несътвореното. В Незнанието ще станете Сияещи. Когато придобиете Незнанието и неговото Величествено Сияние, трябва да се откажете и от него. И тогава започва Прадревният Път. В него е Пътят на Неведението. И който стигне до Бялата Ослепителна Точка, изгубва Неведението и влиза завинаги във Върховната Скритост. Така влязъл във Върховната Скритост, той вече няма съществувание, нито Път. Вече има само Мене". (3/стр. 153)
Това се е случило в Древността. Един Старец попитал Върховния Абсолют: "Що е тази Твоя Тайна Реалност? И що е това, Върховното Нищо?". Върховният отговорил: "Тази Тайна Реалност е Прикритие. Това Прикритие означава Път. И ти трябва да извървиш тоя Път и да пронижеш тази Тайна Реалност". Старецът попитал: "Що значи да пронижа Пътя?". А Върховният му отговорил: "Да пронижеш Пътя, е Тайна на Тайните и тя означава да се освободиш от своето дълбоко, самовглъбено аз. И само тогава ще видиш Върховната Прародина, или Лика Ми". (3/стр. 237, 238)
И дръзнал този Старец от Древността, и попитал Върховния: "Как да се освободя от това дълбоко и самовглъбено аз?". И тогава Върховният му казал: "Мисли, мисли, мисли все повече за Мен". А Старецът попитал: "Така ще Те достигна ли?". Върховният отговорил: "Не". А Старецът пак попитал: "Тогава що да сторя?". Върховният му отговорил: "Мисли, мисли, мисли за Мен и търси Ме, търси Ме, търси Ме". И Върховният казал още: "Мисли с Незнание и Постоянство за Мен. И търси Ме с Неведомост и Упование. Само така ще дойде ден и ще те направя Нищо. Ще те отделя от световете, ще те отделя от висшето и самовглъбеното аз и ще ти даря Моето Аз, Мистичното Аз на Бездната. Само така ще Ме узнаеш". (3/стр. 238, 239)
Това се случило в Древността. Един Стар Дух много усърдно търсел Абсолюта. И минали милиарди години и времена, и безвремия. И бил захвърлен този Дух в Мистерията. И чакал ли той там, чакал ли. И бил обвит в Древна черна мъгла. И после се чул Взрив. И бил разпилян той и външно, и вътрешно. И останала само Искрата в него. И тогава Върховният му казал: "Ела, Сине Мой, и ще се наречеш Харарама - Изначален". И така се родили Харарамите - Изначалните. (3/стр. 268)
Търси Го усърдно и ще бъдеш намерен
Говори Първият Изначален Старец (Учителят Беинса Дуно)
И търсих Го, търсих Го милиарди години. Търсих Го външно, търсих Го вътрешно. После дълго Го търсих в Дълбините на нещата. После Го търсих в Себе Си. Но не Го открих. И Той не Ми се откри. После отново Го търсих. Търсих Го с Постоянна Любов, с Неизменна Любов. И отново не Го открих. Но случи се Миг Безкраен. И биде Явление Върховно. И Той Ме откри. И Аз видях, че е напълно Неизговорим. И узнах в Себе Си, че това, което усърдно търсиш, то ще те открие. Но не по твоята воля, а по Неговата Воля. (3/стр. 143, 144)
И търсих Го усърдно милиарди години. И най-накрая в Безкрая се сблъскаха две Сили. Взрив, Могъщ Взрив разтърси Безкрая. Милиарди зародиши трепнаха, но не узнаха Явлението. Аз бях взривен в Неговата Прасветлина и бях отведен близо до Неговия Трон. И изрече Ми Той: "И Старец ще се наречеш. И необходимост си Ми за световете". (3/стр. 144)
Тайната на живота е в сблъсъка на двата Взрива: Великия Изначален Взрив и Вродения Взрив в човека. Когато те се сблъскат, се ражда Посвещението. Така Великият Взрив прегръща малкия Взрив и му предава нещо от Себе Си. Ще кажете: "Какво му предава?". Тайната му предава Тайна чрез Огъня. И според степента на Огъня човекът става Посветен, Мъдрец, Учител или Старец. Ето как Великият Взрив намира Своите Си. Благословен е този, не който е търсил, а който е бил намерен. (3/стр. 145)
Тайната на живота е във Взрива - Великото Възпламеняване. Но можеш ли ти да запалиш себе си? Можеш ли ти да гориш за Великия? Ако ти си запалил себе си, ти ще привлечеш най-древното Око от Безкрая. И тогава Великият ще каже на Своите Си: "Там, в онзи свят долу, има нещо запалено. Да отидем да го видим". И тогава Великият Дух заедно със Своите Си ще подготвят малкия самозапалил се Огън за най-чудната Среща - Срещата с Праогъня. Всеки, който е узрял за тази Среща, той е познал себе си и е бил намерен. Когато Огънят бива намерен от Праогъня, той вече не се нарича човек, а се изрича Син и прочее. (3/стр. 145, 146)
‘Искам само Тебе’
Един Старец от Древността искал да научи Мистерията на Върховното Нищо. И Той се обърнал към Него така: "О, Върховно Нищо, дай Ми Откровение за Пътя към Тебе". Тогава Абсолютът Му казал: "За да вървиш към Мене, трябва все повече да изчезваш". И Старецът започнал все повече да изчезва. Затварял очите Си и изчезвал светът. Затварял словото Си и изчезвал в Безмълвие. Ума го нямало. Затварял сърцето Си и изчезвали чувствата. Този Старец имал голяма Любов към Абсолюта и Той разбрал, че тази Негова Изключителна Любов е сама по себе си Водачът към Нищото. И най-накрая този Старец стигнал до една Висока Пълнота вътре в Себе Си. Тогава Абсолютът слязъл до Него и Го попитал: "Ето, Ти поиска Нищото и сега имаш най-високата Пълнота, най-висшата Пълнота". Но Старецът Го изненадал: "Отказвам се от тази най-висока и най-висша Пълнота и искам само Тебе, искам Пълното Изчезновение в Тебе". И тогава Абсолютът Му отнел най-висшата Пълнота и Му дал Себе Си. Този Старец е известен като Прамахатор - Праначалният, Прастарецът. (3/стр. 242, 243)
Предания за Търсенето на Абсолюта
Предание за Амариха
Живяло в Древността едно същество, което много искало да лети високо. И така то мислило, мислило, мислило и си създало крила. Това били могъщи крила, сякаш като крила от вятър. И дошъл денят, когато му било позволено да полети високо. И издигнали се могъщите крила като вятър, и стигнали до най-високото място. И видял го един Старец, отишъл до него и казал му: "Ето, постигна голяма Висота и ще се наричаш Аахор". Това означавало Висотата, или Високият полет. И казал му Старецът: "Ето, това е вече името ти и това е наградата ти - Висотата". И тръгнал Белият Старец да си ходи, но Аахор го настигнал и го попитал: "Кажи ми, Древний, постигнах такава Висота, но не видях Тайната на своя Създател, не видях Лицето Му". И тогава казал му Старецът: "Чуй, Аахор, има и друга Висота. Когато постигнеш и нея, Той ще ти покаже Лицето Си". И тогава Аахор казал: "Кажи ми, Древний, коя е тая, другата Висота". И казал му Древният Старец: "Другата Висота се нарича Амариха. И когато съединиш Амариха със своя Постоянен Стремеж, тогава ще постигнеш Цялата Висота. Това е Зрялата Висота и всеки е длъжен да я постигне". Попитал Аахор Древния Старец: "Какво означава тази Висота?". И казал му Старецът: "Проявление, Проявление, Проявление. Тук, в тази Висота, ти вече си Проявление на Прадревния, Абсолюта. И това Проявление е Лицето Му". И попитал Аахор Стареца: "Кажи ми за Тайната на Амариха". И казал му Древният Старец: "Амариха, това е Смирението. Това е Печатът. Така Древномъдрите са се облекли с Върховния, защото Сам Той живее във Велико Смирение". И казал Аахор: "Учи ме, Древний Старецо, на Амариха, защото искам да видя Лицето Му". (2/стр. 233, 234)
Предание за Пътя на Търсача
Живял в миналото голям Търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: "Кой е Правилният Път?". Старите хора му казвали: "Правилният Път е Любовта". Други му казвали: "Правилният Път е добротата". Трети му казвали: "Помагай на хората". И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет. И след малко се появил Старец със Строго Сияние и с Могъщи Очи, сякаш това били Очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: "Не е достатъчна само Любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един Път, а когато не Го обичаш, ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да Го познаеш. Той ще ти даде Авирая - Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая, това е Позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов, правилно насочена, насочена към Истината, защото Той е Цялата Истина. И тази Истина ни е начертала Замисъл в живота, и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая"... И узнал Търсачът своя Път, и погледнал Великото Сияещо Лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези Древни Очи. (2/стр. 235, 236)
Предание за Ал Мохайра
Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел - да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той много искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало Име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил Усърден Търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този стар орел му казал: "Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето Скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И Пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и Вселената ще се разрушат. Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взрив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в Едно Цяло". Странникът се поклонил на орела и минало, не минало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се е родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра - Безименният Огън. (2/стр. 282, 283)
Пред нозете на Ар Арахама
И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. И видях светове, и видях над тях Вечни обиталища. И видях над тях Безкрайни селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама (Върховният Прадревен). И видях във всички тези светове Велика Пробуденост, Велико Жертвословие, Велико Осъзнование, изпълнено с Дъха на Правдъхновението. И видях Велик Праобраз на Скрития Старец, приклекнал при Нозете на Ар Арахама. Пробудените от Земята търсеха своя Път. Пробудените от Вечните обиталища търсеха своя Стремеж. Пробудените от Безкрайните селения търсеха Изворите на Правдъхновението. Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама. Това бяха две Велики Същества, два Велики символа. Първият беше Прастарият Старец - Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Превъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а Сърцето Му беше като Светлината на сто милиона Слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама. Но странното явление беше другото Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах и Търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана Древна Сила го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама. Той молеше само за едно: "Дай ми вярната посока към Самия Себе Си". И получи отговор: "Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб от Предвечни времена. Мисли само за нея и тя ще те доведе завинаги пред Нозете Ми". И после видях, че този Древен Дръзновен се завърна в Атлантида и близките му, та дори и Жреците, видяха Нова и дори Ослепителна Светлина да излиза от него. Но само Жреците узнаха, че той е бил на Прастарото Място - пред Нозете на Ар Арахама. (2/стр. 223, 224)
Пътят към Абсолюта
Пътят към Абсолюта
Върховният Скрит Абсолют е Високата Цел, но Целта не е да Го намериш, а да вървиш към Него непрекъснато. В това вървене Той възраства в тебе и се самонаблюдава. Той засиява в тебе и се радва на Себе Си в тебе, а ти се радваш на Него в себе си. Чуден е Пътят към Него и към това Непостигане. И всичкото това разбиране е скрито в Незнанието. (2/стр. 93)
Древният в нас върви към Себе Си и пристига в Себе Си, в Своята Мистерия. Онази Потайна Сила и Мощ на Вътрешното Търсене е Негова. Пътят е обгърнат в Тайна, защото Той е Единственият, Който го извървява. А когато Той го извървява, Дълбините се усмихват, боговете се прекланят, Хаосът се чуди, Мракът онемява, защото Той изрича от Себе Си Тайно Присъствие, Тайни Слова. И никой не ги разбира, но явно е вече Присъствието Му, което е отглас от Неприсъствието Му. (2/стр. 100)
Бездната е чисто състояние на Безкрайност така, както Вечността е чисто състояние на Душа. Във Вечността има съществувание на Душа, а в Безкрайността има състояние на Чист Дух и на неговото Тайно Съзнание, което обхваща всичко, както океанът обхваща всичко, което живее в него. Вечността е освобождение за Душата, а Безкрайността е освобождение за Духа. А Искрата - тя живее в Мистерията. Над Мистерията е само Абсолютът - Безусловният Неуловим, Великият Неразбираем. Че с какво понятие можеш да Го разбереш? И към това Неразбиране ние можем да се приближаваме само с Истината, но без да Го достигаме. (1/стр. 126)
Мистикът търси Непостижението и намира Безкрайността, намира Вечното Приближаване към Върховния Скрит. Мистикът е устремен към Вечното Непостижение, защото знае, че никой не може да постигне Непостижимата Скритост. И поради това той е благословен с Вечното Приближаване. Мистикът е Мистик, защото превъзхожда разбирането. Той е осъзнал, че когато тебе те няма, Безкрайността е тук, Мъдростта е тук, Пълнотата е тук. Той не ги търси, но те са тук, те са в него. (2/стр. 108, 109)
Съществува Абсолютна Мистерия и ние сме част от тази Мистерия, и ние вървим към Нейната Непостижима Бездънност. И както Абсолютът се търси в Своята Безкрайност, така и ние се търсим в своята Безкрайност. Когато вървим към Него, ние трябва да действаме чрез своята Пълнота и Неизказаност. Щом действаме с Пълнотата си, ще открием Неговата Пълнота. А Той е Величествено Древно Море от Прасветлина. И когато е отворил Вратата Си, явили са се световете. (2/стр. 94, 95)
Пътувай, пътувай към Него, докато не пристигнеш. Целта на живота не е в това да пристигнеш. Целта на живота е в това да не пристигнеш. Да не пристигнеш, означава да заживееш в Неговата Мистериозна Безкрайност. И тук ще се зароди в тебе Величествено Почитание към Абсолюта. И в дните на твоето Почитание Той ще ти се изяви. И ще видиш Очите Му. И това ще е Храната ти за милиони години. (3/стр. 285, 286)
Има Върховен Път към Абсолюта - Път на Премъдростта. Мъдростта е свързана с Чистото съзнание, а Премъдростта е свързана с Мистериозното съзнание. Мистериозното съзнание обхваща в себе си Чистото съзнание, но то съдържа в себе си и друг елемент - Неизмеримостта. Мистериозното съзнание е така устроено, че да прониква през Безкрайностите и да се домогва до Това, Което го е създало: Ор Махория - Великата Мистерия. И когато тази Мистерия изпраща Потайните си Лъчи към Мистериозното съзнание, това вече не се зове Мъдрост, но Премъдрост, защото Мистериозното съзнание е в Единство с Ор Махория - Премъдрия Несъществуващ. (2/стр. 184, 185)
Има по-дълбок Път към Абсолюта от Премъдростта. Той е Неоткровението. Има Призоваване, но няма Откровение. Влизаш и се изумяваш от Великата Неизмеримост, Неизразимост и Неуловимост. Има странен Път към Абсолюта - той е Неоткровението. Мнозина, които са вървели по този Път, са Го призовавали, призовавали и призовавали, но Той не е идвал. Те не са познавали Тайнството на Призоваването. Когато Го призоваваш, трябва да бъдеш непривързан и неочакващ. И когато това продължи известно време, Той отваря това, което се нарича Дахор Парамот - Древен Портал. Така Мистикът навлиза в Неизмеримост, в Неуловимост и в Неизчерпаем Възторг. Обхванат е от Грандиозно Безмълвие. Той е зашеметен от Предвечно Изумление. И никакво слово не може да каже, нито да произнесе, защото тук само Безмълвието може да схваща Предвечната Мистерия. Ако тук човекът можеше да проговори, той щеше да обяви себе си за недостоен. Но тук е Мястото на Върховното Безмълвие. Никакво говорене, никакво мълчание няма тук, защото това е Среща с Безусловната Истина. Това е Предвечна Среща с Океана, който няма нито брегове, нито дъно. (2/стр. 185, 186)
Има четири Безкрайности, четири Пътя. Четвъртият Път е потъване на Човека Мистерия във Великата Мистерия. Тук, в Четвъртия Път, не се съставят мнения и изводи, само се поглъща Истината от Великия Всепоглъщател. Тук е Мистерията на Самия Абсолют. Тук няма Слово, Словото е безгласно, Словото е отнето. Тук Върховната Мистерия е Всепоглъщаща. И ако ти си достоен, изчезваш в Нея, а ако не си достоен, завръщаш се несътворен в другите Безкрайности. Там, в другите Безкрайности, се намира Потайното самоусъвършенстване на йерархиите от духове, богове и същества. Те живеят и съществуват дотогава, докато открият Ключа към Четвъртата Безкрайност. Ключът към Четвъртата Безкрайност е Истината в Последната си степен. (2/стр. 178, 179)
Човек върви към Скрития и Скритият върви към човека по един Потаен начин. Човек призовава Скрития и Скритият призовава човека и това взаимно Призоваване създава Тайноявлението на Пътя. Скритият е потаил в човека Собствената Си Тайна. И когато човек се домогне до тази вродена Тайна в себе си, той започва да призовава Скрития и Сам Скритият започва да го призовава. Заражда се Древната Взаимност, защото Скритият има нужда от човека и човекът има нужда от Скрития. От тази Взаимност се заражда Тайнството, наречено Път. А що е Пътят? Пътят е Мечът, който пробива Дълбините. От Дълбините Мечът стига до Бездната, а от Бездната Мечът стига до Мистерията. Когато Мечът е стигнал до Мистерията, тогава настава Безкрайното Преклонение пред Абсолюта. В Древността това се е изричало като Вархара Моритара - Върховният Смисъл. (2/стр. 154)
И най-обикновеният човек може да тръгне на Път към Абсолюта. Но той трябва да осъзнае двата Ключа в себе си. Първият Ключ е Усърдието, вторият Ключ е Призоваването. Чрез Усърдието човек ще се освободи от обикновеното в себе си, а чрез Призоваването човекът ще се освободи от необикновеното в себе си. Чрез Усърдието си човек се домогва до Съкровената си природа, а чрез Съкровената си природа човек вече има право да призовава Истината, докато тя узрее в него. Така Съкровената природа е освобождение от обикновеното, а Истината е освобождение от необикновеното. Истината е Мистериозното в нас и тя е Пътят към Сияйносъщието. На всеки човек е даден Пътят, но той лично трябва да го прозре вътре в себе си. И там, в Дълбините на човека, където се срещат Съкровеното и Истината, там се осъществява и другата Среща - Срещата с Безкрайността на Ар Арахама (Върховния Прадревен). Всяка от тези Срещи е вътре в Дълбините на човека. Но много са хората, които са се отказали от Дълбините си - и обикновени, и необикновени хора. Но аз говоря за тези, които търсят, защото те ще намерят. Има дори и същества от царството на животните, които са намерили. Но Тайна е това - Тайна, скрита в символи. (2/стр. 228, 229)
Пътят към Древния Съвършен е в разбирането на Този, Който в Присъствието не присъства и в Неприсъствието присъства, но никога не е там. Когато Той в Присъствието не присъства, Той пак е там, но понеже Присъствието Му е Дълбинно, не можем да Го уловим. Когато Той и в Неприсъствието присъства, Той е толкова Скрит, че дори и Неприсъствието не знае как се проявява Той. Това е така, защото Неприсъствието има две лица - явно и скрито. Явното е в Излъчването на самото Неприсъствие, а скритото е в Неизлъчването на Древния Съвършен. Такава е Тайната на Необяснимото. А Пътят към Него е Велико Безмълвие и Удивителна Притихналост. (2/стр. 255, 256)
Беше Древно, Древно Безвремие. Не съществуваха същества, надарени с Битие. Само едно Древно море без живот и без вълни. И един вятър, но неподвижен. И вятърът беше заключен. И навсякъде тъмнина и мрак. И в тъмнината само едно Безмълвие. И над всичко това се рееше Най-Древното и Прадревното Неведомо Началие - Абсолютно Непознаваемо, защото тогава нямаше имена, нямаше слово, нямаше глас, само това Велико, Древно, Безименно Прасъстояние. Нямаше нито Слънце, нито форми. Навсякъде Притихналост, една Величествена плашеща Смълчаност. И в това Древно Безвремие Той се прояви. Когато докосна морето, то се изпълни с живот. Когато отключи вятъра, той задуха. Когато докосна тъмнината, стана ден. Когато изтръгна нещо от Себе Си, явиха се милиарди същества. Когато Безименното ги докосна, те придобиха имена. И когато втори път ги докосна, те придобиха глас и славеха Образувателя. Днес всеки търси този Образувател, но ще Го открие само Търсачът. А какво търси Търсачът? Той търси нещото, което отстранява времето. Търсачът, това е умението да извървиш обратния си Път към Него. Труден е този Път, защото е Истинният Път. Определено е всеки Търсач да се завърне. Но той трябва да овладее Древното море в себе си, той трябва да овладее ума вятър и да го заключи и той трябва да освети тъмнината си, като я превърне в ден. И когато стане овладян, безименен и без време, Прадревната Неведомост ще го призове и ще му каже: "Ела, Подобие Мое, лишавам те вече от световете". (2/стр. 259, 260)
Съществува Древен Подход към Скрития и Праскрития. Съществува Древен Подход към Този, Който е Древно Запечатана Тайна. И когато станем Древни, ще открием Древността Му. Пътят към Него е в Непрекъснатото Търсене. Когато ни говори и когато мълчи, Търсачът Го търси. Когато сме в хубави условия и когато сме в тежки условия, Търсачът Го търси. Що са тежките условия? Времена на активно Търсене и Призоваване, без да искаме отговор. И когато не искаме отговор, Той започва все повече да изгрява. Пътят е Търсене, Търсене и Призоваване при всички условия. Така в нас узрява Великото Постоянство, което Го открива, и Великата Неизменност, която ни умъдрява. Постоянството ни дарява с Невидима сигурност. То ни учи да владеем силите и мислите в себе си. А Неизменността ни дарява Зрялост и Неземен Покой - такъв, какъвто обикновените хора нямат. Който е постигнал тази Зрялост и този Покой чрез Постоянството, той няма притесненията на хората от света, защото той вече не е в света - той е в Невидимото, той е Невидим. Отключил е нещо от Заключената Тайна. Разбрал е нещо от Тайния си Път към Скрития и Праскрития. Този човек вече не е човек. Той носи в себе си Тайна и Мистерия, нещо от Великата Непознаваемост, защото е бил приет. (2/стр. 263, 264)
Съществува Този, Който е Абсолютното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Върховното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Велико Отсъствие. Съществува и Древна Формула: "Нахора Мор Арамахава" - "Научи ме на Отсъствието". Така Древните Го почитаха и те знаеха, че има само Един, Който може да ги научи на Отсъствието - Безименният, Върховният, Когото и самата Древност не познава. В тази Древност, Преданието казва, че се носеше само един Полъх - Полъхът на Върховното Отсъствие. По-късно това Върховно Отсъствие създаде Абсолютното Отсъствие. След него беше създадено Великото Отсъствие, което обхваща друга категория същества. После Той създаде малкото Отсъствие. То обхващаше в себе си всички Ангелски йерархии. И най-накрая Той създаде присъстващите. Това бяха тези, които изгубиха Отсъствието. Те търсеха имената си и загубиха Безименния. Те загубиха Древната Формула, която сега се дава за Възраждане. Кои образуват Кръга на Великото Отсъствие? Това са боговете, богините и древните жреци и жрици. Кои образуват Кръга на Абсолютното Отсъствие? Тук са Старците - известните и неизвестните, Независимите и Скритите. Кой е Кръгът на Върховното Отсъствие? Това е Праначалният Старец. В Древността е бил наричан Бава Матарот - Белият Старец, или Бялата Светлина, или Ослепителният. И над Него е Единственият, Върховният Праотсъстващ, Който е Прабащата на всичко, което е, и на всичко, което не е. Има ли Път към Върховноотсъстващия? Има Път. Този Път минава през Истината, през Старците, през Търсачеството, през Древната Формула и стига до Бава Матарот, Който в определеното време ще се изяви на Неизменно Търсещия и ще го поведе в Позволената част на Върховното Прасъщество. А оттук нататък има ли още нещо? Има. Но това само Върховният го знае. Ние само сме чували, че то е едно Призоваване, при което Той поглъща тези, които са Го търсили докрай, в Сърцевината Си - Мястото на Праизобилието. Това е Мястото, от което вече няма изтичане назад. Древните наричаха това Живот в Безмълвното Ядро. (2/стр. 266, 267, 268)
Ние трябва да знаем, че вървим към Пътя на Върховното Отсъствие. В този Път ние не сме присъстващи, защото, ако сме присъстващи, ставаме нереални. Ние трябва да осъзнаем, че само Върховното Отсъствие работи. И когато напълно осъзнаем това, ТОЙ ще ни поведе по Древен Път към Себе Си. Той ще ни изпрати Достоен Учител, Който е Път към Самото Върховно Отсъствие. И когато се отдадем на този Път, ние имаме право да Го призоваваме. И тогава ще виждаме навсякъде как То - Върховното Отсъствие - ни пази. А То ни пази, защото иска да станем Подобие на Него. И ще дойде ден, когато Върховното Отсъствие ще ни погълне, защото сме Негови Синове и Дъщери, защото ние принадлежим единствено на Него. И То ще ни подари Собственото си Безмълвие, Собствената си Неизречимост. (3/стр. 181)
Велико нещо е Безпътието. Но не е лесно то да бъде разбрано, защото трябва да си извървял Пътя на Жертвата, Пътя на Отдаването и Пътя на Смиряването. И тогава от Истината излиза Древна Ръка и казва: "Нека това същество влезе в Безпътието и в Незнанието". И понеже Истината знае Пътя на Безпътието и на Незнанието, самата тя дава Дара на Безпътието и Незнанието, защото е Майсторът на Пренасянето. Така Избраните биват пренесени пред Трона на Абсолюта - Мястото, където всички Пътища свършват. (3/стр. 266, 267)
Скритото Име на Абсолюта
СКРИТОТО ИМЕ НА АБСОЛЮТА, което се загатва като Врата към Зората, символизира онези същества, които са се изтръгнали и от хаоса, и от светлината, и от себе си. Всички, които са се изтръгнали от хаоса, от светлината и от себе си, тръгват на Път към своята Древност. Да се изтръгнеш от хаоса - то е Велик Подвиг. То е Подвиг, който идва след Дълбокото Разбиране на Великия Древен. Да се изтръгнеш от светлината - то е Дълбоко Осъзнание на себе си и своя Път. Да се изтръгнеш от себе си напълно - то е Подвиг на Дълбинно Познаване на собствената си най-дълбока Част. След тези Подвизи в човешкото същество се образува Древното Тайно Име. И в човека засиява Зората, защото вече сам човекът е Врата Отворена. (2/стр. 167)
Скритото Име на Абсолюта се загатва още като Самосъщността - Праесенцията, която дава Есенция на другите неща. Скритото Име съществува като Прасъществувание. То съществува като Есенция на Прасветлината. Всеки, който се домогне до Пречистото си същество, ще бъде забелязан от Скритото Име. И това Име ще потече към него като Праесенцията. Тази Праесенция е Еликсирът, който всички търсят. Този Еликсир е Нематериален. Той е Несътворен. И всеки, който е познал собствената си Несътвореност, може да пие от Еликсира. (2/стр. 168)
Искрата - най-дълбинното Сродство с Абсолюта
Бог е Създателят на Безсмъртието. Той изработва в нас Висшето в Душата. Но Абсолютът ни извисява към Себе Си чрез Духа и Искрата. Духът е Вътрешното Изразимо, а Искрата е Вътрешното Неизразимо. Във Висшата Душа е вродено Безсмъртието. В Чистия Дух е вродена Безкрайността. В Искрата е вродено Прасиянието, което всеки Търсач трябва да открие. Духът е Величието на Истината, а Искрата е Величието на Мистерията. (1/стр. 113, 114)
Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното. Търси Съкровеното и ще Го откриеш. Търси Незнайното и ще се слееш с Него. Търси Непознаваемото и ще изчезнеш в Него завинаги. Когато търсиш Съкровеното, ще откриеш Същността Му. Когато търсиш Незнайното, ще откриеш Духа Му, Дълбините Му. Когато търсиш Непознаваемото, ще откриеш Мистерията Му. Тя е скрита в Неведомата Искра. Тази Искра е Върховното Начало на човека. Тази Искра е най-древното Излъчване на Абсолюта. Искрата е Праучител. Тя може да стане всичко и може да изчезне в Него завинаги. В Древността тя е била наречена Атахара - Бездънната, Самосветещата, Всеосветяващата, Всеобхващащата. Атахара е най-древният Изначален Лъч на Праскритостта. (2/стр. 182, 183)
Бог определя, но човек може да надопредели - с постъпки, с Подход, защото в човека е скрита Бездна. Бог е предопределил пътя на човека, но вътре в човека има Скрита Тайна и Дълбока Мистерия. Те имат власт да видоизменят Предопределението. Тайната в човека - това е Вечният Дух, скрит в него. Мистерията в човека - това е Скритата Искра. И ако човекът твърдо избере Пътя към своя Дух и към своята Искра, Бог отделя Предопределението Си от човека и го дарява с най-древната Скритост, която е в Самия Него. Предопределение вече няма, защото човекът е зародил в себе си Изначалния Замисъл. И Сам Бог започва да следва този Замисъл, а той е Завръщане в Праединството с Абсолюта. Бог всякога е жадувал за този Замисъл. И когато човек е избрал този Първичен Замисъл, Бог го възвеличава и освобождава човека от всичко човешко и от всичко небесно. Така Същността се завръща в Прасъщността, за която световете са в неведение. (2/стр. 153)
Празавръщането започва, когато човек се отделя от Духа си и тръгва на Път към Скрития Учител. Там той се домогва до онова, което се предава скрито от Учител на ученик - Мистериозна Частица от Неведомото. Празавръщането е Велико Отделяне. Човек трябва да се отдели от себе си, дори и от Същността си. И когато е станал толкова дълбок и осъзнат, той може да тръгне към Мистерията, наречена Скритият Учител. И тогава тази Мистерия ще му даде нещо, което е по-дълбоко от несътвореното. Това е Осияването на Тайната, Древна, Неведома Частица, наречена Искрата, която е Извор от Праизвора, която е Източник от Праизточника, която е Неведомост от Абсолюта. (2/стр. 170, 171)
Нищо човешко не може да влезе в Мистериозното. Нищо духовно не може да влезе в Мистериозното. А ако човешкото и духовното само за малко зърнат Мистериозното, те биха си създали най-бързите крила, с които да избягат. Но има една Скрита и Древна Духовност в човека. Тя знае пътя на прикачването. Тя знае как Възвишената Душа да се прикачи към Чистия Дух, а Чистият Дух знае как да се прикачи към Тайното Ядро на Искрата. И тогава в Искрата съществува най-древният Метод. Искрата има способност да прониже Абсолюта и Той да засияе в нея. И това е едно Тайно Велико Явление, защото Абсолютът е чакал Искрата от древни времена да се завърне. Искрата е Скритото Учение на Бездната. Тя е Отломък от Абсолютната Прародина. (3/стр. 109, 110)
Велика е Науката за Бездната. Това е Наука на Поглъщането. Накрая трябва да стигнеш дотам толкова да се погълнеш, че да не остане нито вечност, нито време, нито Душа и дори нито Дух. Но какво ще остане тогава от човека? Казвам: ще остане Неведомостта - Преизпълненото Незнание. Неведомостта в нас, това е Искрата - най-древното Сияние. Що е Искрата? Най-дълбинното Сродство с Абсолюта. За Искрата няма Баща в световете, но само в Неведомостта. (3/стр. 129)
...Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Бездна по никакъв начин не участва в творението. Най-специалното Благоволение е да се докоснеш до тази Бездна. Покоят на тази Бездна превъзхожда всичко съществуващо и несъществуващо. Това е Покоят на Абсолютната Непознаваемост. Искрата в човека търси да се завърне в Ослепителното Сияние, но много скрито в Искрата живее Частица от Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Абсолютна Бездна е Абсолютната Реалност. (2/стр. 7)
Безусловна Любов към Абсолюта
Как можем да Го изразим, когато Словото не е Негов свят? Как можем да Го изразим с мълчание, когато мълчанието е един беден свят пред Него? Как можем да Го изразим с Безмълвие, когато Безмълвието е един Възвишен свят, който е само Подножие? Никой не може да Го изрази. Но когато вървим с Любов към Истината и към Него, Той малко по малко ще се изразява в нас. И така ще дойде ден, когато нашата Тишина ще стане Сияеща. И после всички ние очакваме Великия Миг да дойде Той в нашата Тишина, да почука и да каже: "Ела!". (3/стр. 296)
Мистичното не се изследва. Към него Подходът е Любов и то ти се изявява. Но това е Мистичната Любов, а не Неизменната Любов. Неизменната Любов е вярна и величествена, а Мистичната Любов е проникновена и тайнствена. Неизменната Любов е благословена, а Мистичната вижда Тайните. Неизменната Любов обхваща всички Добродетели в себе си, а Мистичната държи в себе си Тайнството на Бездната и Абсолюта. (1/стр. 180)
Къде обитава Този, Който превъзхожда всичко? В Недостъпно Място, в Мястото на Дълбините. Мъдреците се докосват до Него само като се освободят от всички познати неща. Старците се докосват до Него, като се освободят от всички непознати неща. Но Той, Абсолютът, е всякога Недостъпен, а същевременно е Близък и подава Ръка на Съкровеномъдрите. Всеки, който е станал Съкровеномъдър, е имал Истинска Любов към Него. Истинската Любов, това е Любов без условия и условности и поради това той е бил призован. И който е бил призован, дадено му е било Откровение, а то е Единение с Този, Който си остава отново Скрит и Неуловим. Но вече Той е Близък Приятел и това се нарича Възлизане към Неговата Скрита Непознаваемост. Това Възлизане е за Слънцеподобните и Сияещоподобните. (1/стр. 40, 41)
Безусловна Любов към Абсолюта означава Тотално Разтваряне в Него. Това е да избереш Живота в Бездната завинаги. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Него и единствено Него. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Истината и единствено Истината. И когато този Избор е узрял, пълен и окончателен, тогава ти се зараждаш в Бездната на Безкрайността. И тогава откриваш трите Ключа - Величествена Мъдрост, Огнено Безмълвие и Преизобилна Неведомост. (2/стр. 181, 182)
Древен Подход към Абсолюта
Древния Скрит - не Го търси, за да бъдеш някога потърсен. Не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. "Не Го търси" означава: не Го ограничавай, не Го изисквай, но никога не Го изпускай от погледа си. Очаквай Го без очакване, търси Го без търсене и Той ще те намери. Жадувай за Древния Скрит, но не Го търси. Взирай се в Древния Скрит, но не Го искай. Люби Древния Скрит, но не Го ограничавай. И така, жадувай, взирай се и люби Го и постоянно прави това, без да настояваш. И тогава ще дойде денят, в който Той ще се самозапали в теб. И тогава ти вече не ще имаш Стремеж, но Стремежът ти ще бъде заменен с Древното Вдъхновение. С това Вдъхновение гори Сам Той по Пътя към Собствената Си Мистерия. (2/стр. 157, 158)
В Пълнотата на Любовта, без да се е явил, Той е намерен. Той не е отключен, но ти си избрал Дерзанието към Него и се прехранваш с това Дерзание. Той не е намерен, но ти си избрал Пълнотата към Него и се прехранваш с тази Пълнота. В своята собствена Реалност ти можеш да решиш да Го намериш и това Решение е твое, а не Негово. Ти си в състояние да Го оживиш в своята Реалност, ако в твоята Скритост е направен Изборът на Любовта. Щом си избрал Дерзанието, щом си избрал най-високата степен на Дерзанието, това е твой Избор - Избор на твоята Древност. Какво може да стори Той на това Дръзновение? Само едно - да дари Себе Си. Сам Той е създал това Дръзновение още в миналото като Древен Пламък, а после се е скрил. И който е събудил това Дръзновение, събудил е Древен Дракон, събудил е Древномогъщ Пламък, събудил е Свободата си. (2/стр. 158, 159)
Когато старанията ти не дават резултат, бъди изпълнен с Радост, Увереност и Благоговение. Когато старанията на Търсача не дават резултат, към него идва прилив на Радост, защото той съхранява представата за Центъра, Който излъчва Радост. Когато старанията на Търсача не дават резултат, той се изпълва с Увереност поради осъзнаването на Изначалното си тяло - Искрата, Единоподобието с Абсолюта. При това осъзнаване всеки неуспех е повод за Възход. Когато има Истинско Търсене, Благоговението към Абсолюта е толкова дълбоко, че то не може да забележи неуспеха, защото всъщност в него не съществува неуспех. Истинското Търсене не се нуждае от резултат - то се храни със самото себе си. (2/стр. 126, 127)
Дръзване съществува във всички целеустремени същества. Трябва да се осмелиш към своята Висока Идея. Осмеляването е една от големите Тайни на всеки Стремеж, на всяко Търсене. Старците също дръзват, но по отношение на Пранеприсъствието на Абсолюта. Дръзновението е Път на всички Разумни и Пробудени същества. Разумните имат Дръзновение, Старците имат Дръзване. Разумните постигат Тайната на Абсолюта, Старците постигат Мистерията на Абсолюта. В Тайната Абсолютът се проявява, в Мистерията Абсолютът се скрива. Старците дръзват най-вече към Великото Неприсъствие. И колкото повече вървят към Него, толкова по-голяма част в Тях става Неприсъствие. Старците се взират във Великото Неприсъствие и така вдълбочават Себе Си. И колкото по не могат да Го издирят, толкова по-дълбинен става Източникът Им. (2/стр. 163)
Може да дръзваш към Върховния, но Дръзване има само в Любовта. Вън от Любовта то е посегателство. Любовта по същина е дълбоко смирена и вдъхновено търсеща. Върховно нещо е Дръзването. То е Меч, който прониква в светлината и отива отвъд нея. И накрая този Меч попада в Ръцете на Върховния. Той го взема, разглежда го, прониква го със Себе Си и го връща на Дръзновения Търсач. Така този Търсач започва да воюва не със себе си, а с Върховния [чрез Върховния] в себе си. И от този момент нататък Търсачът расте чрез Върховния в себе си. И от този момент нататък той вече се определя като Син, като Дъщеря, като Велик Учител или като Древен Старец. Поради Дръзновението той вече не принадлежи на света, нито на времето, но на Безвремието, Несътвореността и Неведомостта. (2/стр. 164)
Съществува Древен, Древен и Висок Подход, но ние трябва дълго време да се подготвяме, за да влезем в този Подход, защото чрез този Подход навлизаме във Високо Единение с Абсолюта. Подготвянето е пречистване, пречистване, пречистване. Първото пречистване е в овладяването на мислите, второто е в овладяването на чувствата, третото е в овладяването на желанията действия. И когато това се осъществи, явяват се трите Бездни на Великия Подход. Първата Бездна на този Висок Подход е Любовта. Тя определя Свещения Съюз. Втората Бездна е Мъдростта. Ключът на тази Бездна дава Проникновение в Скрития Океан на Мъдростта. И накрая се явява третата Бездна, която е Върхът на Високия Подход. Това е Дълбинното Самовглъбление. Някой може да каже: "Това изисква голяма енергия". Но тук същественото не е енергията. Енергия има навсякъде. Тук Ключът е Призоваването на Свещеномистичната Сила. Именно тази Сила дарява постоянно Дълбинно Самовглъбление. И в това Самовглъбление ние докосваме онази, Позволената част на Абсолюта - там Той ни се открива. Когато Пътят на тези три Бездни е така извървян и постигнат, ние имаме Позволението да влезем в определената част на Абсолюта. Но много пъти се е случвало Абсолютът да ни погълне, за да ни разкрие и една друга част от Себе Си. И тя е Абсолютно Непозволената. Тя е Върховно, Върховно, Върховноскритата част. Тя има Лице за Високия Подход, защото Тя Самата го е изработила. (2/стр. 264, 265)
Високият Подход създава Проход в Недостъпната Праскритост. Питам Високият Подход сам ли създава Проход, или Недостъпната Праскритост създава Проход в Себе Си. Казвам: Недостъпната Скритост се самопрониква чрез Високия Подход. И така тя стига до Самата Себе Си, като се самоотключва. И всеки, който е влязъл в този Проход, той вече може да бъде и човек, и дух, и бог, и Учител, и Старица, и Старец, и същевременно без да е нищо от това, защото той вече не принадлежи на световете, нито на живота, нито на стихиите. Той вече е съвсем друго същество. Той вече е същество, без да е същество. Той вече е Носител на Отсъствието в себе си. Древните са го наричали Същество на Парамахот - Прохода. (2/стр. 265, 266)
Върховна Неизменност към Абсолюта
Мистерията на Втория Старец, за да остане Непокътнат, се е случила в Дълбоката Древност. Това биде в момент, когато се яви Могъщото Изпитание. Тогава Старецът си наложи Върховна Неизменност към Абсолюта. Той не пожела да Го познае, а само да се докосне до Него. И поради това получи в Себе Си нещо от Великия Корен на Непознаваемостта. Това се явява и Скритият Център на Стареца. И Той остана Непокътнат. А всички, които пожелаха да познаят Абсолюта, изгубиха себе си и странстват в пътищата на световете. (2/стр. 132)
Когато Старецът е бил подложен на Могъщото Изпитание на трудността, Той е задвижил в Себе Си Върховната Неизменност към Абсолюта. И тогава се явява Скритото Лице на Древния Вихър, който отделя себе си от трудността и така отмахва и трудността от Стареца. Така чрез този Древен Вихър Старецът е преодолял трудността, защото е съумял да преодолее и Себе Си. Старецът е установен в трудността - това означава вплетен в Изпитанието заради идеята на Преодоляването. (2/стр. 133)
Завръщане в Абсолюта
От Вдъхновение към Правдъхновение
И попитал един Старец Всевеликата Мистерия: "Кажи Ми откъде идва това Величествено Вдъхновение. Кажи Ми откъде идва това Безкрайно Вдъхновение. Кажи Ми откъде идва тази Чудна Нетленност и тази Преизпълнена Вдъхновеност". И отговори Му Мистерията, и каза Му: "От Изначалния, от Първия, от Бога. Но ако искаш да знаеш Дълбинното, дори и Бог не е Първият, а Абсолютът в Него е Първият. Но дори и Той не е Първият, защото Абсолютът превъзхожда всичко, дори и Идеята за Първия. Оттук иде Правдъхновението. И то никога не ще има край". (3/стр. 244)
Дълбоко, дълбоко навътре в нас и още по-надълбоко има една Велика Бездна. Тя е Бездната на Абсолюта. Тя е нашата собствена Бездна, защото ни е възвестена от Него Самия. И там съществува едно невиждано Цвете, което трябва да уловим. И това Цвете е наречено Бавара Мерахама - Безкрайното Вдъхновение. (3/стр. 244, 245)
Всеки човек трябва да започне със Стремежа на своята Душа. И ако твоят Стремеж е Искрен, той ще стане Силен. Така човекът ще достигне до Вдъхновението на своя Дух. И когато човекът е Истинен, Духът му ще стане Меч, Духът му стане Мощен. Така той ще пробие Вечността и ще влезе в Бездната. И ще му бъде позволено да изучава Потайните Потънкости на Скритата Вселена. И така той ще узнае, че Вдъхновението е Самият Източник на живота. Ето що наричам Вдъхновението на Бездната. (3/стр. 252, 253)
Кое е това нещо, което превъзхожда Вечността? Кое е това нещо, което пронизва и времето, и Безвремието? Кое е това нещо, което стига до края на Безкрайността и което продължава Пътя си? Това е Мерахама Мерахот - Вдъхновеното Правдъхновение. Откъде черпи своята сила Мерахама Мерахот? Казвам: Мерахама Мерахот черпи сила от Подадената Ръка на Абсолюта. Това е най-древната Ръка - Ръката на Праизточника... (3/стр. 255)
Къде ли се заражда малкият, потаен Корен на Вдъхновението? Има едно Място, където този малък, потаен Корен се заражда, после се разцъфтява и после се развихря. Това място е Смирението. Смирението е пътеката към Нищото. Ето защо в Смирението е важно не кой си, а кой не си, не дали си някой, а дали си никой. Колкото повече си Нищо, толкова по-голямо е Вдъхновението. Така зараждането е Вдъхновение във времето. Така разцъфтяването е Вдъхновение във Вечността, а развихрянето е Вдъхновение в Бездната. Най-величествено е Вдъхновението на Бездната. Над това Вдъхновение има само едно Последно Вдъхновение. Тук Вдъхновението е вече Мистерия. Тук то е Търсач на Центъра на Бездната - там, където е Мястото на Абсолюта. Там е Мястото, където Вдъхновението изчезва. Наричам го Великото Завръщане. (3/стр. 249, 250)
Старците от Древността имат дълбоко в Себе Си три вида Вдъхновение и един Устрем. Устремът - това е отношението им към външните светове. Там те слизат заради Избраните и заради тези, които се устремяват към Истината. Първото Вдъхновение при Старците е свързано с Безкрайността. С това Вдъхновение те пронизват Безкрайността и узнават нейните Вътрешни Тайни. С Второто Вдъхновение те проникват в Мистерията на Абсолюта. Второто Вдъхновение е Могъщ Меч. То дава право да се четат най-древните Ръкописи, Несътворените Ръкописи, които в Древността били наричани под общото название Рамахот ан Мататария - Книгата на Праизточника. А Третото Вдъхновение при Старците е най-високата степен. Чрез него Те могат да проникнат в Прасърцето на Абсолюта - Мястото, в което няма нищо; Мястото, в което няма нито слово, нито мълчание, нито Ръкописи; Мястото, в което се решава въпросът за Изчезновението. Има много Старци, които, като видяха Неговата Любов, решиха да се завърнат в световете и в Безкрайността, за да Му служат. Но има 70 Тайнодревни, които изчезнаха завинаги в Абсолюта. Те се отказаха от Устрема и от трите вида Вдъхновение. Те захвърлиха смъртта и отхвърлиха безсмъртието. Те абсолютно избраха Върховната Прамистерия. Те не дадоха поглед нито за световете, нито за Безкрайността. (3/стр. 255, 256)
Завръщане в Абсолюта
Съществуват Селения. Те са Области на Потъване в Абсолюта. Всичко потъва в Него, всичко се връща в Него. А къде се връща Той? Той винаги се връща в Себе Си. Селенията са степени на Скрити същества - Духовни, Божествени, Мистериозни, Неведоми. Духовните светят. Божествените ухаят. Мистичните сияят. Мистериозните са Безмълвни. Неведомите са Бездънни - те са Образи на Абсолюта, те са Първозаченатите. (2/стр. 84)
Който е познал Скалата, той иска да познае и цялата Планина. Който е познал Отломъка от Огъня, иска да познае Праогъня. Кой може да познае Праогъня? Само този, който се възкачва в Тайната на Безмълвието. Истинският човек върви от Вечното Безмълвие към Безкрайното Безмълвие и от Безкрайното Безмълвие към Безмълвието на Абсолюта. Но откъде идва това Безмълвие? То е най-древният Дар на Абсолюта. Чрез този Дар съществата се завръщат. (3/стр. 85)
Древният Абсолют е Абсолютен Мрак поради Величието на Собствената Си Свръхсветлина. Преизобилна е Светлината Му, Преизобилно е Сиянието Му. И понеже никой не може да понесе това Свръхизобилие, за нас Той се явява като Мрак. Всички търсят този Древен Мрак, но трябва да се подготвят. Може ли неподготвен човек да тръгне на Път, който се намира в Безкрайността? Ето защо са подарени две Велики неща на световете - Молитвата и Работата. Молитвата е почитание към Самовглъбяването. Тя е почитание към собствената ни Древност. А Работата е онова състояние, което ни подготвя за Благословеното Проникване в себе си. Великият Мрак е създал Път за нас, начертал е Замисъл, чрез който да се завърнем в Сърцето Му. И когато Древният ни позволи да се завърнем, ние ще можем да понесем Неговата Безкрайност и Неговото Праизобилие. Може някои да попитат: "А ще Го познаем ли?". Това не е във възможностите на Безкрайността. В Него има Безкрайно Обновяване, има Сливане, има Единение, но никога няма познаване, защото Безкрайността няма обхват за Него. (2/стр. 220, 221)
Трябва да се преодолее един Велик Предел и някога Старците ще станат Праоснови, Прастарци, а много Същества ще станат Старци. Пътят на Истинните е все по-голямо Вътрешно Извисяване. И така Старците ще станат Прастарци и ще отворят Врати за другите, които ще станат Старци - Старомъдри. И така ще се отваря Врата след Врата, докато всички се слеят с Праобраза на Неведомия, Незрим Абсолют, Който е Скрит, Скрит, Скрит в Дълбината на Самия Себе Си. (2/стр. 137, 138)
Завръщане в Неговата Древност и Прадревност
Когато за пръв път е погледнал към Себе Си, Абсолютът е създал Великото Прасияние. Когато за втори път е погледнал към Себе Си, Той го е забулил. И сега всички търсят да Го разбулят и да се завърнат в Него. Така Той е образувал Великия Стремеж към Себе Си. Той е знаел, че Забуленото ще привлече Стремежа. И когато Стремежът стигне до своята Връхна точка, Той отмахва Булото и въздава Прасиянието. Прасиянието е смес от Вечен Възторг, Безкрайно Вдъхновение и Необятен Покой. Тук човекът вече не е човек, а Същност от Прасиянието. Той е ясен за себе си, но е забулен за световете. (2/стр. 159)
В Прасиянието се съдържат много степени. Всяка степен е свързана с по-вътрешна Вселена, с нова, по-дълбока Безкрайност. Прасиянието съдържа множество Безкрайности във все по-дълбоки измерения. В Прасиянието Върховният е вложил много степени на Себеразкритие. Всяка степен е нова Безкрайност, нова Неуловимост. И тук във всяка степен Прасиянието се разцъфтява в нова степен на Саморазкритие. Това е един Бездънно Опиянен, Мистериозен Безкрай, защото Сам Върховният Скрит се себепрониква в Своите степени. (2/стр. 160)
Прасиянието съдържа Неизмеримост на Откровението - все по-голямо Осияване, така както Абсолютната Несътвореност съдържа Неизмеримост на Неоткровението - все по-дълбока Неузнаваемост. Прасияйният Лик е Вечното Откровение, Незримият Лик е Вечното Неоткровение. В Прасияйния Лик всякога ще остане нещо заключено, защото Той е вложил в проявата част от Своята Неизследимост. Прасияйният Лик е Завръщане в Неговата Древност. Незримият Лик е Завръщане в Неговата Прадревност. В Прасияйния Лик винаги има нещо Необятно. В Незримия Лик винаги има нещо Съвършено Скрито. В Прасияйния Лик ние откриваме все повече Неговите Безкрайности в себе си, а в Незримия Лик ние вече не откриваме Безкрайности. Тук ние изчезваме в Неговата Съвършена Скритост. (2/стр. 160, 161)
Празавръщане в Праскритото Съвършенство
Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една Величествена Неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото още и думите ги е нямало, те не били слезли. Преданието казва, че това е бил древен неръкотворен Хаос. И този Хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор - Мрак: гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в Недрата на Матор и някъде дълбоко в Сърцевината на Матор имало Хавар - Трон. Това било Праобраз на Прасветлината. Това бил Скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо Страховито и Ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот - Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайността. После потайно е създало Трона. И Преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и несъздадено е дала път и пътища, за да Я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел Дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане Водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Велико Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все Завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един Проход. И тя ще ни преведе през този Проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход - Парамахаротот: Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие. (2/стр. 284, 285)
Потъване и Изчезване в Абсолюта
Древноподобие с Абсолюта
Древното е Неуловимо, защото Абсолютът го е скрил в Себе Си. Най-висшата практика на живота е в Неуловимостта. Нищо не трябва да те улови - нито светът, нито времето, нито тялото, нито Вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното. Вселената се ръководи от Неуловимото. Небето се ръководи от Неуловимото. Събитията се ръководят от Неуловимото. Когато станеш Неуловим, ще създадеш в себе си Древното. Бъди Неуловим и ще догониш Древното. (1/стр. 195)
Висшият Мистик не търси в Абсолютното Нищо нито Пустотата, нито Пълнотата, а Самия Абсолют. Висшият Мистик, това е Висш Отказ, Велико Отречение. Той прилича на Тайния Живот на Зората. Той прилича на Тихия Блясък на Росата. Той е Неуловимост и от нея е преизпълнен, защото Неуловимостта е подобна на Абсолюта. И е открил нещо от тази Бездънна Мистерия, и Тя му дарява Чудото на Неведението. (2/стр. 109)
Корените са в Небитието, а Небитието има Корените си в Неведомата Бездна. Всеки, който се е слял с Бездната, става познат като Непознаваем и Неизчерпаем. Този, който е Неизчерпаем, винаги се докосва до Абсолюта и сам той става Непознаваем в себе си, защото Корените са Непознаваеми, те нямат основа. Те са творение на Нищото и затова Корените всякога ще превъзхождат цветовете и плодовете, които са външни творения... (1/стр. 42)
Който е Търсач на Нищото, той призовава Древния и постепенно Древният става негов Гост. Странен е този Гост - не Го виждаш, не Го чуваш, но имаш усет за Мистерията Му, защото сам ти ставаш все повече Мистерия. Има нещо Величествено във Вкуса на Мистерията. Тя е излъчването на Нищото. Тук, в Нищото, ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужда от думи и говор. Нищото е най-преизпълненият свят. (2/стр. 64)
Ние Го търсим, за да Го открием, а Него Го няма. Можем ли да открием Този, Когото Го няма? Можем - чрез това, което го няма в нас, чрез това, което не съществува в нас. Чрез нашето Несъществувание ние откриваме Неговото Несъществувание. И така се сродяваме завинаги с Него. Но Той има и друга Скритост, която не е сродна с нас. (2/стр. 11)
Има много степени на докосване до Бялата Точка. При Първата степен ставаш Осъзнато Безсмъртие. При Втората степен ставаш Тайна в Тайната. При Третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При Четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията. При Петата степен ставаш Мистерия в Абсолюта. В Петата степен Засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравняват с Петата степен. Тук е и Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал. (2/стр. 70)
Безмълвието - Сливане с Абсолюта
Абсолютът е Вечната Религия, Вечното Сливане, Вечното Пресвято Битие, което не прилича на Битие. Абсолютът е Велика Безсловесна Дълбина и Ключът към Самия Него е Безмълвието. Абсолютът е лишен от история и от вечност, и от време. Абсолютът е Прославеното Древно Неприсъствие. (2/стр. 120, 121)
Съществува едно Древно Безмълвие. Отначало то е чисто Духовно. После то е Съкровено. После то е Божие Безмълвие и после то е Мистериозно. Духовното Безмълвие улавя чисто Духовните неща. Съкровеното Безмълвие улавя Потайностите на живота. Божието Безмълвие улавя Потайностите на Бога и Неговия Замисъл. Мистериозното Безмълвие е Древното Безмълвие. То е вкоренено в Мистерията на Абсолюта. То има два начина на Несъществувание. Единият е, когато живее в Бездънен Покой, а другият е, когато се отказва от този Покой, за да изчезне в Абсолюта. Това е най-древното Безмълвие. То е превъзмогнало дори и Покоя. (3/стр. 178)
Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек, за да стане Истинен, трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвства, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, Който е Абсолютът и Който му изпраща Преображение. Който стане Преобразен, той вече е станал Истинен и може да каже: "Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота"... (3/стр. 194, 195)
Съществува едно Древно Състояние. То е Уединена Дълбинност и е наречено Прамахара - Прабезмълвието. В това Древно Състояние няма говор и няма мълчание. Някой ще каже, че то е Тишина. Но то е по-дълбинно от Тишината. То е Дълбинен Вътрешен Път. То върви от Древността към Абсолюта и в Него се скрива, с Него се слива. И там то изгубва всяко свое определение, защото там няма времена, няма Дух и няма Мистерия. Там е само ТОЙ. (3/стр. 176, 177)
Има четири вида Безмълвие. Първото Безмълвие е това, което те подготвя за Покоя. Второто Безмълвие е това, което те извисява към Мистерията. Третото Безмълвие е това, което те подготвя за Върховното Отсъствие. Но Четвъртото Безмълвие е най-величествено. Чрез него ти се сливаш с Върховното Отсъствие. И тогава Безмълвието изчезва и остава само Той. Това е най-високото Безмълвие, най-високото Място. То е най-високо, защото тебе те няма, нито животът го има. Има вече само Същност - Същност, която се е сляла с Прасъщността. (3/стр. 189, 190)
Тайните степени на Медитацията
Медитацията има много Тайни степени. В Шестата степен е Духовната същност на Медитацията. В Седмата степен е Божествено-Дълбинната същност. В Осмата степен е Божествено-Сияещата същност. В Деветата степен е Божествено-Устремената Сияеща същност. В Тринадесетата степен угасваш напълно, за да се роди само Той - Великият Бездънен. Пътят към Тайното Праслънце е завършил. Тук човекът вече се явява Скритост на Мистерията. Докоснал е Древния си Център. Станал е Незнаен в себе си - Незнаен, който е изчезнал във Великата Незнайност. (2/стр. 96)
В Десетата степен на Медитацията е разцветът на Съзнанието. Тук е събрана красотата на Есенциалните Божествени Сили. В Единадесетата степен човекът заживява дълбоко в своята Древност и Единство. В Дванадесетата степен човекът заживява в Неподвижност и Недостъпност, защото той е пред Прага на Върховния Древен Облик. Тук Дом му е Бездната и той очаква Живата Древност да му открие Последната си Тайна. (2/стр. 96, 97)
Тринадесетата Тишина
Може ли някой да впечатли Древния Скрит със Свещени Писания? Може ли някой да очарова Древния Потаен със Святи слова? Може ли някой да впечатли Древния Величествен с мълчанието си? Може ли някой да впечатли Древния Премъдър с Тишината си? Но има една степен на Тишината, която Го докосва. Това е Тринадесетата Тишина. За нея нищо не може да се каже - нито с думи, нито с мълчание. (2/стр. 54)
Древният Прикрит учи Своите Избрани чрез Тайна Тишина. Тази Тишина излива Мъдростта си върху Избраната Душа. Тази Тишина е най-скритата - наречена е Тринадесетата Тишина. Тя учи, без да учи; съобщава, без да съобщава. Но досегът с нея е докосване до Прасъвършенството. Тринадесетата Тишина разрушава и сътвореното, и Несътвореното, и материята, и Същността. И дава на човека нещо повече от Духа. И то е Себе Си - Праоснованието, Изчезването, Великото Завръщане. (2/стр. 55)
В Абсолютния Непознаваем има 13 Дълбини. Всички те са степени на Приближаване. Те са степени на Несътвореност, които водят към Неведомост. В 10-ата, 11-ата и 12-ата степен ние можем да се обновяваме с Великата Непознаваемост. Но в 13-ата степен няма обновяване, защото странстването е приключило, реката е изчезнала. Останал е само Прадревният Океан. (2/стр. 57)
Пустотата има 13 знайни степени, но скрити. Но има и Незнайни степени. Пустотата приключва в 13-ата степен за знайните и сътворените неща. Всички сътворени неща се разтварят в 13-ата степен, защото там приключва Тайната на човека. И после от тази степен навътре започват Незнайните степени. Те са Абсолютно Несътворени. В тези степени има Нечувана, Невиждана и Неведома Пълнота. Тези степени са части от Неговата Върховна Неизследимост и Неведомост. Това е за бъдещите светове. На това не е дадено оглашение. То е част от най-скритата Мистерия - Мистерията на Абсолюта, а не Мистерията на Бога. (2/стр. 190, 191)
Изчезване в Абсолюта
Този, Който е Скрит в Единствения, е Вътрешността на Вътрешното. Този, Който е Скрит в Единствения, е Праотецът, Който ръководи Отеца. Скритият в Единствения е Прадревният Абсолют, Когото никой не може да види, защото дадено е Изчезването [в Него], но не и Виждането. (2/стр. 60)
Абсолютът е Състоянието на най-великата Пълнота и Изчезналост. До Пълнотата все повече ще се приближаваме. Но колкото и да изчезваме, не можем да Го открием. Но когато се стремим да изчезваме, Той ще ни огрява потайно. Пълнотата е пробудена и за да я познаем, трябва да постигнем Висша Окултна Мъдрост. Но Изчезналостта изисква от нас само едно: Незнание и Благоговение. Тук само Той може да реши дали нашето Незнание да бъде докоснато от Него. (1/стр. 112)
Там, където всички пътища свършват, е започнало Великото Отдаване. Така пътищата към сътворението и към световете свършват. Започнало е да се осъществява Древното Послание, Древният Път. Това Послание гласи: "Отдаването е началото на Древния Път към Мистерията, Сливането е средата на Древния Път към Мистерията, а Изчезването е краят на Древния Път към Мистерията". А когато Изчезването се е случило, то Сам Абсолютът се е загледал в това същество. И това същество вече не принадлежи дори на Бездната, а на Абсолюта. Ето в какво се състои най-древното Послание. (3/стр. 265, 266)
Изчезването е завършек на странстването. Човекът е странствал, защото е търсил, а изчезва, защото е намерил. В Изчезването човекът пресъздава собствената си Мистерия - собствената си Древност. Който е съумял в Изчезването, стихиите му служат, тайните го приемат, боговете го познават, а Скритата Мистерия го благославя във Великото Завръщане към Абсолютния Един. (2/стр. 60)
Има едно Поглъщане, при което човекът изчезва. Има едно Поглъщане, при което и Духовността изчезва. Има едно Поглъщане без връщановение. Ти се връщаш, но не си вече от човешкия род. Ти вече живееш без корен в световете. Ти присъстваш сред хората, но знаеш, че си Невидим и Скрит. Ти вече си Носител на друг Живот - Тайния Живот на Скритото Праначало. И ти вече живееш чрез Него. И това е най-голямата Преизпълненост. И съществата те гледат и разбират, че ти си Скрито обещание за тях, че ти си Корен за тях. И те виждат в теб Величието на тази Преизпълненост, която е необяснима. И на тези, които търсят Корена си, ти казваш: "Анар Анарохот Махайри" - "Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезновение". Животът е Живот, когато станеш Корен от Пракорена. Животът е Живот, когато се самородиш в Пракорена си. Древните наричаха това по един странен начин чрез символ: "Животът е Живот, когато станеш перо от Крилото на Праорела". И всичко това е Върховната Преизпълненост, наречена "Анар Анарохот Махайри". И които разберат това, те ще се самозародят в най-голямата Преизпълненост. (2/стр. 280, 281)
Ако искаш да Го намериш, трябва да проходиш през себе си и трябва да изгубиш най-скъпите неща в себе си. Трябва да изгубиш себепознанието си, Тайната си и собствената си Мистерия. Да изгубиш себепознанието си, то е да изгубиш Чистия си Път в света. Да изгубиш Тайната си, то е да изгубиш Духовния си Път във Вечността. Да изгубиш Мистерията си, то е да изгубиш Безкрайния си Път към Него. И когато изгубиш Безкрайността, Той ще се роди в теб като Върховното Съкровище, защото ти нищо друго не си търсил освен Неговата Скритост. А сега вече Той няма да е Скрит за тебе и ти ще преживееш Върховното Прасъстояние - Върховното Отсъствие - чрез Сливание и Изчезновение в Него. (3/стр. 177, 178)
Той, Върховният, е Недостижим, но ние все повече Го достигаме. Той, Върховният, е Необясним, но ние все повече Го обясняваме. Чрез Недостижимото и чрез Необяснимото ние все повече се доближаваме до Него. Той, Върховният, е Мистериозен и затова ние ставаме все по-мистериозни. Той, Върховният, е Неведом и ние ставаме все по-неведоми. В Мистериозното ние се сливаме с Него, а в Неведомото ние изчезваме в Него. Казвам: знаете ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слеем с Него и да изчезнем в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ни. (3/стр. 157, 158)
Има много видове изчезвания и само два вида Изчезновение. Изчезванията са за обикновените. Те изчезват в другия свят, но той ги връща отново, защото те не са избрали ученичеството. Изчезновенията са съществени. Началото на Изчезновението на ученика се намира в Усърдните Молитви към Учителя. После се явява Любовта, която е средата на Изчезновението. При нея изчезват умът, егото и времето. И после се явява Истината. Тя е краят на Изчезновението. Там ученикът узрява и накрая изчезва в своя Учител. Когато ученикът навлезе навътре в своя Учител, той може да пожелае един от двата вида Изчезновение. Единият вид е, като е изчезнал вътре в своя Учител. А другият вид е, ако пожелае Изчезновение във Върховния Абсолют, за което Учителят има Методи и ще му помага. (3/стр. 234, 235)
Съществува едно Върховно Праизчезновение. То минава през Учителя и е по-дълбоко от Реалността. Докато в Реалността има качества, то във Върховното Нищо, в Абсолютния Източник, няма качества, няма ограничения. Това Праизчезновение осъществява Върховната Свобода. Който е достигнал до това Изчезновение, за него е все едно къде се намира и дали слиза в световете, или не, защото той носи навсякъде в себе си Нищото, понеже е станал сроден с него. И ако той дълбоко в себе си пожелае, може да прекрати световете в себе си. Върховното Изчезновение е Върховно Постижение. (3/стр. 235)
Върховното Изчезновение
Много същества проучват Нищото, но от какво е съставено Нищото? То е съставено от Дълбина след Дълбина. Някои хора дотолкова изучават Нищото, че се изгубват в неговите Дълбини. Казвам: колкото повече се изгубваш в Нищото, толкова повече познаваш себе си и толкова по-мъдър ставаш. Но най-дълбинните същества желаят единствено Върховното Нищо, защото във Върховното Нищо няма Дълбини. Те всички са погълнати от Последната Дълбина - Абсолюта. (3/стр. 233)
Върховното Изчезновение е Намирание на Прабащата, Който е Върховното Нищо. Върховното Изчезновение е Велико Призоваване на Върховния Всепоглъщател. Това се е смятало в Древността за най-великото Праявление. Древните Харомони, Древният Народ казваше: "Няма по-велико от това Праорелът да те скрие в Крилата Си". Когато Праорелът те е скрил в Крилата Си, ти се намираваш на Място, където няма Мрак, нито Прасветлина. И нито желаеш Слънцата и деня на световете, защото се намираваш в Прадревното Място. Има едно Прадревно Призоваване. То е било явено на Харомоните. И то е: "О, Аахортот Нахая, Уахарон Шехира" - "О, Върховно Нищо, уподоби ме на Себе Си". Това Върховно Слово е слязло от Праотсъствието. И уподобявайки ни на Себе Си, То ни всепоглъща в Сърцето си, отстранявайки световете. В това Всепоглъщане ние ставаме, според Харомоните, Сърце от Сърцето на Праорела. (2/стр. 274)
Всеки човек някога ще достигне до Изчезновението. При човека Изчезновението преминава през три етапа, през три степени. Това са посяване, узряване и разцъфтяване. Посяването се осъществява в Молитвеното мисловие. Узряването се осъществява в Сърдечното чувствие, а разцъфтяването се осъществява във Великосъщието. При посяването расте Радостта. При узряването расте Мистичността. А при разцъфтяването расте Нищото. Ако човекът на Нищото възлюби Върховното Нищо докрай, то човекът ще достигне до Върховното Изчезновение. Тогава тази Изначална капка, която е човекът, няма да странства вече в световете, а ще се завърне в Първоизточника и ще обитава в Древния Върховен Покой. И тогава Пълнотата ѝ ще бъде Неизмерима и Величествено Необяснима, защото чрез Изчезновението тя се е завърнала при своя Прабаща - Върховното Нищо. (3/стр. 236)
Във Върховното Нищо няма съществувание, няма живот, няма жизнена красота, няма обяснимост, няма дори и ухание. А що има тогава? Има само Древен и Прадревен, Величествен, Свръхестествен Покой, Покой без светове и съзнания, Покой, който струи само в себе си. И това е Древното Царство, наречено Ал Марохот - Абсолютната Прародина. (3/стр. 237)
Праединение с Абсолюта
Изначалните Старци предначално са имали Праединението с Абсолюта, но е трябвало да го потвърдят. Всички останали трябва да създадат Праединението - да се домогнат, да се свръхусилят, да се свръхнадмогнат, да се свръхизвисят, да свръхзаслужат Праединението. Старците са имали Праединението, а в Свръхизпитанията те само са го утвърдили. Дълбоко Незнайна е Скритата природа на Старците. Те са Древните Врати на Абсолюта. Те живеят всякога в Праединение с Абсолюта. Всички останали трябва да станат Достойни за Праединението. За да станат Достойни, те трябва да извървят дългия Път на самоусъвършенстването, на себепознанието и на Великата Отдаденост на този Път. Най-важното в този Път е Халатира - Целеустремеността. Халатира е Скритият Ключ, Древният Ключ... (2/стр. 149, 150)
Да създадеш Праединението - това Решение не е твое. Това е Решение на Прадревния и Той те повежда. Да създадеш Праединението - това е най-древното Действие на Абсолюта. Това Решение е Негово - Той трябва да се задвижи. Но преди това твоите Усилия трябва да постигнат Вечността. Когато постигнеш Вечността и влезеш в нея, твоите Усилия трябва да продължат и да се изострят още повече. Твоята Целеустременост трябва да продължи своето дело. И когато твоите Усилия станат остри като Меч, Праединението ще те призове. И Абсолютът ще извърши Своето Действие. (2/стр. 151)
В Прадълбините има Незнайни степени. Те не се поддават на описание. Те се поддават само на Мистериовглъбението. Какво открива тук Мистериовглъбението? Неизмеримост. В тази Неизмеримост Мистикът потъва във все по-дълбоките степени на Абсолюта. Той разбира Неизмеримото, той осъзнава Неизмеримото, той се потопява в Неизмеримото, той изчезва в Неизмеримото и накрая той става Едно с Неведомото. И влиза в Праединение с Него, макар и без да Го узнае, защото Той е Абсолютно Неузнаваем. (2/стр. 191, 192)
Най-древният Покой е Праединение с Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Този Покой на Древния Език се изрича като Азамот - Надхвърлящото световете. Световете са вълнения, а Азамот е Център в Центъра, Неподвижност в Неподвижността. Който се е завърнал в Азамот, той е пресътворил себе си и му се дава да узнае нещо от Прасъстоянието на Древността. В началото е царувал Покоят, а след него са дошли вълненията, световете. Завръщането в Покоя - това е да узнаеш своя Произход. Чрез Азамот човекът придобива Тайно Проникновение в нещо, което е наречено Азава Хара - Място в Абсолюта, Докосване Неведомо, Сближаване без познаване. (2/стр. 184)
Осъзнаване, че ти си Той и Той е ти
Празавръщането не е въпрос на хиляди години, не е въпрос на много прераждания, не е въпрос на миг. Въпрос на Осъзнаване е. Празавръщането не е въпрос на пътуване, не е въпрос на приближаване, не е въпрос на влизане. Въпрос на Осъзнаване е, че си там. И в още по-дълбок смисъл е Осъзнаване, че никога не си напускал и никога не си се завръщал. Празавръщането е въпрос на Велико Осъзнаване. Тук осъзнаваш, че ти си Той и Той е ти. Това е Осъзнаване на Абсолютното Единство. А когато това Единство е напълно осъзнато, впоследствие ще се яви и Абсолютното Сливане. (2/стр. 183)
Не ставай същество на Тайната, за да намериш Мистерията. Не ставай същество на Пътя, за да намериш Другото. Не ставай същество на Пътя, за да го преодолееш. И тогава след преодоляването започва да се заражда Мистерията. А какво носи Мистерията на съществото? Великообогатение. Това Великообогатение идва от Потайните Искри на Абсолюта. Тези Искри са от 4-те вида Безкрайности. И това е най-древносъществуващото Благословение. Но кой може да понесе това Свръхизобилие? Това е Дръзновеният човек, Истинният човек. Той може да го понесе, защото е жадувал за Мистерията и нейната Неведомост. И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва: "Ето, Аз съм ти и ти си Аз". Това Послание е Безмълвно. То сияе завинаги в Сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия. Такъв е Великоскритият Път. Това е Пътят, който преодолява самия себе си. (2/стр. 165)
Истинското Търсене се състои в това, че търсим Него, а не познанието за Него или за Неговите Възнамерения. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Истинският Търсач не иска да Го познава. Истинският Търсач не иска Неговите блага. Истинският Търсач търси единствено Него. Той оживява в Него, той изчезва в Него. Той преодолява причините и последствията, поради които нещата се раждат и умират. Истинският Търсач надраства идеята за Бог като причина и последствие. Той изчезва в Него [в Абсолюта] като Предвечност. И така той става като Него - без начало и без край, какъвто е бил всякога. Дори и милиарди години да се върнем назад във времето, ние не можем да Го открием. Но ако изчезнем в Него, ние ще изоставим времето, защото то е сътворена причина, и ще оживеем в Неговата Предвечност, където няма начало и край. Така ще се завърнем в Изначалното Състояние, където "Той е аз и аз съм Той". Това е Мястото, където няма блага, а има само един Вкус - Съвършеният Вкус. А СЪВЪРШЕНИЯТ ВКУС Е САМИЯТ ТОЙ - ПРАСКРИТИЯТ АБСОЛЮТ. (2/стр. 174, 175)