Всички седем свята имат по седем степени.

Астралният свят е пълен с мисъл-форми, които са желания на безброй същества (в човека има милиони такива желания), съставени от елементална есенция. Тези желания се оживяват от мисълта. Те непрекъснато изскачат и се движат - мисъл-форми и желания с най-различен цвят. По-силните желания съществуват като отделни същества за дълго време, а по-слабите желания и мисъл-форми, които имат къс живот, кратко се явяват и изчезват. Астралният свят има седем степени на тънкост - от гъстия астрал към редкия най-горе. Колкото по-високо се издигне човек, толкова земните връзки стават все по-малко значими. Окултният ученик, който има привързаност към някое същество, не може да обича по Божествен начин. Който обича Божествено, не се разделя с умрелия, а се слива. Земното съзнание е винаги губещо.

Учителят казва: „Има седем степени, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над тъмните сили“.

Упражненията в съзерцание, формули и концентрация (размишление) са се практикували във всички школи за Посвещение. В най-старите школи тези упражнения са имали за цел най-вече да култивират силите на мисълта. По-късно по времето на Христос се е целяло най-вече развитието на мистичните сили на душата. След Христос Учителят казва, че други школи са имали по-висока цел. Това са школите на Розенкройцерите, на Богомилите и на Учителя. При християните пътят на Посвещение се отнася главно до сърцето и до чувствата. Седем степени на пречистване на чувствата и накрая чрез чувството постигане на високо ниво. Учителят казва, че най-хубавият метод е когато и трите сили работят едновременно - умът, сърцето и волята. Затова ще срещнете в църквите християни, които имат някаква любов, някаква вяра, но Мъдрост нямат. За волята е много трудно да се говори. И на много от тях не им пречи да живеят обикновен живот. Така както имат вяра, живеят повърхностен живот и Мъдростта е все още далече от тях. Не говоря за Посветените или за тези, които са станали святи души, поради Любовта си към Словото на Господа.

В по-следващите лекции може да включа седем степени на християнския път. Това са седем степени на чувството, докато накрая се постигне истинското, Божественото чувство на Любовта. Резултатът е пак такъв, много възвишен и силен. Целта се постига и по този път.

Пътят на християнското Посвещение е пътят на чувството, това е път в седем степени, където чистотата на чувствата се повишава. В по-следващи лекции ще кажа нещо за техния път, който не е достатъчен за нас, но все пак да знаете тяхната идея, в която се крият също много хубави неща. По този път също се променят по-нисшите тела на ученика.

Еволюцията на Земята започва със седем фази, със седем степени на сътворението. Това са седемте фази на просветлението, които завършват накрая с Да бъде светлина!

Преди време ви говорих за посвещение в седем степени. Там, ако си спомняте, първа, трета, пета и седма степен бяха степени, които зависят от Бога, човек нищо не може да направи, каквото и да иска, колкото и да е благороден, нищо не може да направи. Втора, четвърта и шеста степен зависят от човека. Значи тогава обяснихме (те ще излязат в книги), какво се иска от човека и какво от Бога. И когато тези неща се обединят, вече се ражда истинският човек, седемте степени се извървяват и човек от първата степен стига до седмата. Така наречено според Сведенборг “седмият ден”, в който Бог си почина – това е почивката, която означава най-високата степен на посвещение – влизане в Небитието. Това е седмият ден, седмата степен. На будистки го наричат Нирвана, но Нирвана не определя точното значение, тъй като Нирвана е само част от Абсолютното Небитие. И затова в будизма има и много красота, но има и голяма опасност, която е подвела много хора. Някои хора са постигнали нещо по-лошо, отколкото може да се помисли, по пътя на отричане на страданията. Ограничаване на желанията, премахване на страданията и постигане на едно духовно самоунищожение. И се оказва, че това е не Нирвана, а нещо друго се постига, много по-лошо, тъй като Христос и Учителят са показали, че страданията не трябва да се избягват, а да се приемат. И тогава те разкриват една по-дълбока Любов, съвсем друг род Мъдрост. Но това не означава, че трябва да отричаме будизма, защото някой път ще се спрем и на неговата красота.

Друга дълбока окултна идея за този праезик е изразена чрез един символ, това е символът на пентаграма. Преди време ви говорих за посвещение в пентаграма в три степени и ако си спомняте, имахме една друга лекция за посвещение в пентаграма в седем степени. Тук само ще кажа, че само чрез пентаграма Синовете на Светлината ще се обединят, ще се обединят в древния език, във величието на абсолютното първично единство и братство. Исках да кажа, че ватан се образува в човека само чрез вътрешно обучение. Ако човек жадува за Истината, има кой да го обучава, този въпрос решава дали висше същество да се заеме с човека като невидим помагач. Този език е пропит с дух, той не е думи, не е слово, той слиза от шестото тяло. По-надолу за него е много трудно, макар че понякога докосва душата с прозрения, със светлина, с интуиция — това е крайната му мярка на слизане, тъй като материята за него е гъста, даже интуицията е малко проблем, но все пак чрез интуицията, когато на една душа трябва да се помага, той помага, а интуицията е винаги вярно ръководство.

Ще кажа нещо за един от двадесет и четирите Старци — в случая за Лао Дзъ. Ще кажа нещо за неговото учение, което подобно на Учителя е много простичко. Той е слязъл под формата на бял брат, казва Учителят, но всъщност той е тайнствен Учител, от много дълбоко измерение. Според окултната наука учението за Дао е мистично учение за мъдреци. Дао — това са тайните на дълбините, които присъствуват във всяко същество. Лао Дзъ казва: “Самото Дао не произвежда действия и въпреки това всичко в света се извършва благодарение на него, и действа заради него”. Според Стареца думата “добродетел” означава висша духовна енергия, в която обитава Дао. Дао е за тези, които следват мистичния път на живота. Следващата година ще говорим за даосите, така постепенно, по малко, за да разберем. И преди говорихме за тайното учение на Дао, ще имаме продължение. Дао, според Лао Дзъ, е многозначно, а това означава неизчерпаемост. И в Кабала, и при Учителя тези неща се потвърждават. Ще ви обясня. Многозначност означава неизчерпаемост. В Кабала Лео Шайа казва, че всяка дума има седемдесет и седем искри, седемдесет и седем степени на светлината и на тълкуване. Всяка дума има много високи степени на тълкуване и означава на вътрешен план нещо по-друго и по-дълбоко. Учителят говори за деветдесет и девет степени.

21. Най-неуловимото – Нищото. Тука ще кажа някои неща, макар че след време ще говорим специално за тази дълбока идея. Нищото няма нищо общо с живота и смъртта. Познаване на Истината не съществува. Ако го познаваш, значи трябва да изчезнеш. То е подобно на Истината, иска те целия. Или те поглъща, или не. После ще видим изискването на Истината. Познаването на Нищото не е спасение или възкресение, а изчезване, тотално изчезване. При Учителя то е десетата степен на посвещение – най-висшата. Преди време говорихме за седем степени на посвещение, седмата беше възкресението. Тука при Учителя това е най-висшата степен – десетата – и тя се нарича посвещение в Нищото. Това е условно казано. За това посвещение няма никакво мнение, за него няма слово, то няма история, не може да бъде уловено от нищо. Затова е най-неуловимото, то няма история. Не можеш да вярваш в него. И затова от Нищото, от така наречения още Абсолют е произлязъл Бог. В Бог вече може да вярваш, тука вече може да се хванеш за нещо, но в Нищото не можеш да вярваш и не може да го търсиш. Затова трябвало да бъде създадено нещо, излъчено, за което хората да се уловят. Макар че идеята Бог е също голяма тайна. Тя не е такава, каквато хората очакват да видят. Нищото няма нужда от думи, макар че използвам думи, аз ги използвам символично. Ако влезеш в Нищото, не може да се одухотворяваш, там няма нужда от одухотворяване. Все едно да кажем, че Истината има нужда от усъвършенстване. Учителят казва: Всичко друго може да се усъвършенства, но Любовта, Мъдростта и Истината не се усъвършенстват. Те са вечни и съвършени. Те са мярката на всички видове учения.

При толтеките има седем степени и една особена, последна, осма. Първата е ученик. Втората степен е воин. Воинът има три степени: воин от първото внимание, воин от второто внимание, воин от третото внимание. И накрая орел, последната, специалната степен в тотална служба на Орела и на Неведомото, не на видимия свят, не на вселената, а на Неведомото.

Ябълката, за която се споменава в Библията — тук за малко ще ви кажа: думата „ябълка“ е много дълбока, тя има седем степени на тълкуване, тука ще ви изнеса истинската седма степен. Тук не става въпрос нито за сексуална енергия, нито за невежество — те са по-нисши степени; тук става въпрос за седмата степен, истинското грехопадение. Ябълката, за която споменава Библията, е онази тотално неестествена храна, с която човек е започнал да злоупотребява: човешкото месо. Човек е започнал да яде човешко месо и даже да казва, че това е приятно. Това е тълкуването на думата „ябълка“ в седмата степен — човекът е посегнал и това е най-голямото грехопадение; дори смята, че това е било нещо приятно и добро.

Един Дзенбудистки Мъдрец казва: „Ако имаш тояга, ще ти я дам - ако нямаш тояга, ще ти я взема“. Това има седем степени на тълкувания. Ще кажа нещо по този въпрос. Пример: четири тълкувания. Знанието е илюзия, невежеството е безсмислица - единият от преводите. Не е важно какво разбираш, а какво вършиш. Трето: Ако имаш Път, ще те упътвам - ако нямаш Път, ще те ограбя. Четвърто: Дзен няма думи, както и няма какво да ти даде. Ти сам трябва да дадеш нещо на себе си. Ти трябва да проправиш Пътя към самия Себе Си. Затова Дзен няма свещени книги. Ти си Книгата, ти трябва да напишеш Себе Си. Ти си Храмът - няма какво да палиш свещи. Ти си Свещта - трябва да запалиш Себе Си, собственото си Вдъхновение.

При толтеките има седем степени и една особена, последна, осма. Първата е ученик. Втората степен е воин. Воинът има три степени: воин от първото внимание, воин от второто внимание, воин от третото внимание. И накрая – толтек, три степени: първо внимание, второ внимание и трето внимание. Накрая вече орел, последната, специалната степен в тотална служба на Орела и на Неведомото, не на видимия свят, не на вселената, а на Неведомото.

Човешкият Дух има задачата да премине през физическата бездна, която се символизира от човешкото тяло. Той трябва да измине Пътя, който е седем степени на просветления, и да се извиси до най-върховната чакра в човешкото тяло. И само тогава – в тази чакра, в този Универсален Център – може да се произнесе Божествената Реч, а тя е: „Да бъде Светлина завинаги!“. С това мисията на човешкия Дух е изпълнена. Пътят от нисшия етер до Висшия Етер е извървян. Еволюцията е завършена и Висшата част на Етера, която е самият човешки Дух, вече може да се нарече „раждането на Сина на Бога“.

Филидите са били седем степени - най-високата степен е „олав“, до която се е стигало чрез много усилия - поне 12 години обучение и освен това е трябвало да се запомнят поне 250 предания и 100 второстепенни.

Физическият свят е произлязъл от бездната. Бездната е произлязла от излъчването на нисшия етер. Но във физическия свят и конкретно в човека е вложен елементът на най-висшия Етер и това е тайната на човешкия Дух. Човешкият Дух има задачата да премине през физическата бездна, която се символизира от човешкото тяло. Той трябва да измине пътя, който е седем степени на просветления, и да се извиси до най-върховната чакра в човешкото тяло. И само тогава - в тази чакра, в този Универсален Център - може да се произнесе Божествената Реч, а тя е: “Да бъде Светлина завинаги!” С това мисията на човешкия Дух е изпълнена. Пътят от нисшия етер до Висшия Етер е извървян. Еволюцията е завършена и висшата част на Етера, която е самият човешки Дух, вече може да се нарече “раждането на Сина на Бога”.

204. Земният Рай има седем степени, които се издигат от Тебел до Царството на небесните Райове. Тези седем “области” на долния Рай представляват междинни състояния между физическата вселена и финия, небесния свят. В разгърнатото пространство между земята и “небесата” също така се намират и “седемте ада”, подобни на толкова други “сенки”, или тъмни обръщания на седемте земни Рая... “Мракът, който изпълва бездната”, осъществявайки долната граница на Космоса, е крайното и илюзорно отрицание на Божествената Безкрайност. Духът на мрака е Сатан - “противникът”, “врагът” на Бога и на човека... Сатан царува в “гнездото на веществената нечистота”, която нито се пречиства в чистата “вода” на небето, нито се конкретизира в телесната материя; това е същността на безформените, хаотични и демонични елементи, които изпълват “бездната” на ада... В ада може да се различи вид йерархия на състояния и степени, йерархия, която е последното отражение на космическия ред... Там образуващото излъчване на Духа едва докосва сътвореното същество, но нищо не би имало възможността да съществува, без да бъде “докоснато” от този Дух и без да притежава вечен първообраз. И по този начин дори седемте ада са прояви на седемте творчески сефирота, но са тъмни прояви, “сенки”, или обърнати образи на своите светли модели. Ако хаосът не беше едно обръщане на Божествения ред, щеше да бъде лишен от цялата Реална причина, т.е. щеше да бъде чисто и просто нищо...

Отречеността си има седем степени - петата степен е Премъдър Покой.

Ябълката, за която се споменава в Библията - тук за малко ще ви кажа: думата "ябълка" е много дълбока, тя има седем степени на тълкуване, тука ще ви изнеса истинската седма степен. Тук не става въпрос нито за сексуална енергия, нито за невежество - те са по-нисши степени; тук става въпрос за седмата степен, истинското грехопадение. Ябълката, за която споменава Библията, е онази тотално неестествена храна, с която човек е започнал да злоупотребява: човешкото месо. Човек е започнал да яде човешко месо и даже да казва, че това е приятно. Това е тълкуването на думата "ябълка" в седмата степен - човекът е посегнал и това е най-голямото грехопадение; дори смята, че това е било нещо приятно и добро.

Пътят на християнското Посвещение е пътят на чувството, това е път в седем степени, където чистотата на чувствата се повишава.

При християните пътят на Посвещение се отнася главно до сърцето и до чувствата. Седем степени на пречистване на чувствата и накрая чрез чувството постигане на високо ниво. Затова ще срещнете в църквите християни, които имат някаква любов, някаква вяра, но Мъдрост нямат. За воля е много трудно да се говори. Така както имат вяра, живеят повърхностен живот и Мъдростта е все още далече от тях.

В Кабала Лео Шайя казва, че всяка дума има седемдесет и седем искри, седемдесет и седем степени на светлината и на тълкуване. Всяка дума има много високи степени на тълкуване и означава на вътрешен план нещо по-друго и по-дълбоко. Учителя говори за деветдесет и девет степени.

Питагор продължил с преподаването на Науката за Числата, стигайки много по-далеч. И при всяко от числата, той определял един Принцип, един закон, една сила, действащи във Всемира. Ала той заявявал, че най-същностните Принципи се съдържат в първите четири числа, защото, като ги събираме или умножаваме, намираме всички останали числа. По същия начин, и безкрайното многообразие от същества, съставляващи Вселената, е породено от съчетанията на три първични сили: материя, Душа и Дух, под въздействието на творческия импулс на Божественото Единство, което ги смесва и диференцира, съсредоточава и движи. Също като всички главни Учители на Езотеричната Наука, и Питагор отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Числото 7, бидейки сбор от 3 и 4, означава единението на човека и Божеството. Това е шифърът на Адептите, на Великите Посветени – и понеже изразява цялостното осъществяване във всяко нещо на седем степени, това число символизира Закона на Развитието. Числото 10, получено от сбора на първите четири числа и съдържащо в себе си предходните, е съвършено в най-висока степен, защото представлява всички Принципи на Божественото, еволюирали и слели се в ново Единение.

Сега, първо ще ти кажа нещо за Таро. Учителят е говорил други неща, които и двата пътя водят към едно и също нещо – Посвещението. Таро, истинските карти Таро са йероглифна книга на Тот. Навремето бях започнал да я превеждам, обаче в две карти или три имаше грешки, които ми помогна Учителя да ги видя и се отказах. Не бяха символите как ..., няма значение. Значи йероглифна книга. Това е квинтесенцията на Египетската Мъдрост. При Учителя квинтесенцията е Любов, Мъдрост и Истина и онези седем степени на Посвещение – изнасял съм ги в седмия том (на лекциите). Самото Слово Таро означава Царския Път към Посвещението. Това е Пътят на Посвещението. И двата Пътя на Учителя и Таро постигат една и съща цел – Посвещението. При Учителя има и други степени, освен Любов, Мъдрост, Истина, които са високите степени. Има и осем степени на Посвещение, изнасял съм ги. И там примерно едната степен зависи от Бога, другата от човека. И това е хубаво, защото човек там разбира в седмия том, изнасял съм го, сега няма да го изнасям. Ти трябва да направиш своето си. После Бог прави втората степен. А по-скоро първата е от Бога. Обръщане на човека към Бога, това не зависи от хората. Можеш да говориш цял ден примерно на човека, ако Бог не иска да го обърне. Втората степен е покаяние. Тя зависи от човека. Третата степен и т. н. Но тука да ти кажа нещо за египетските жреци. На едно събрание египетските жреци решили какво да правят със символите. Чудели са се как да ги скрият. Скрили ги в картите Таро и казали: Хората ще играят с тях, картите ще ги има, и хората няма да знаят за тайната в тях. Но те така ще бъдат съхранени. Виж как египетските ... Така Мъдростта била замаскирана в карти. Да.

Астралния свят е на седем степени, той там са, на по-ниското ниво жестоки престъпници, после има да кажем психически разстроени, всякакъв вид хора, но исках да ти кажа, тя е ниско ниво, има и по-облагородено, Седмото ниво да кажем, който е попречистил желанията си, но Душата се завръща в себе си, и остава без тяло, но със същия си характер, и започва да осмисля опитът си от Земята, ако има нагласа да осмисля, но повечето осмислят, защото трябва да го осмислят нали, и според нивото си нали, има и по-високи нива, ако е имало дълбоки съзнателни връзки с мъдри Учители, Мъдреци и хора, има Души, които заживяват Дълбоко в определени Свещени Думи. Има Думи, които са Светилища - казва Древния Египет. Храмове - можеш да живееш в тези Думи. Както Мантрите, повтаряш нали, това е дом от светлина, нали, не е просто... ние го наричаме дума - това е същество, формулите, нали. Защо много хора карат молитви, и тази молитва след време натрупва, става Дух, взривява се светлината, и проблемът се разрешава ако си натрупал съответни хиляди или милиони. За това молитвите са много важни.

Не всички. Има някои, поради някаква несподелена Любов и там има...има седем степени в Астрала. Ако трябва някой път ще ги разгледаме, но така или иначе всеки тежък живот е много важен, защото е Суров учител и Тайно е Избавител. и почти всички тези хора са изоставили...тяхното бедствие, кое е? Изоставили са Бог и Съкровеното и от тук вече...Тези, които пият, за да не мислят. Ако те мислят ще мислят много по-жестоко и много повече престъпления ще направят. А когато се притъпява. И затова Учителят казва, че трябва да има кръчми. И някой път, човек като се напие, забравя къде е тръгнал, кого да убие - въобще накъде е тръгнал и какво да прави. И това е хубавото на алкохола, нали. Обаче, алкохолът може да бъде подготовка за тежки наркотици - другата беля.

Не. Има седем степени. Седмата е по-облагородена, много по-мека. Има хора с по-леки престъпления, които... то е степени. Такива хора, като тази жена в които има чест..Те не могат да понесат влиянията. Имат нещо добро в себе си и честно, обаче нямат воля. Ще трябва да развият воля след време. Защото една Силна Воля, която има контрол над себе си, много хора говорят, обаче нямат контрол. Обаче, представи си, Учителят като говори, това е Божие Влияние. Това не е друго влияние, нали. И затова, ние трябва да слушаме тези хора, които са Мярка. Които са...но тя се вслушала в тези, които не трябва да се вслушва. Но от друга страна пак ще научи...пак е и това е в Божият План, защото тя ще го изстрада горе, ще си види грешката и ще иска да си развие волята,която ...

Вие казахте, че той е възкръснал в Духа. Означава ли, че е минал онези седем степени на посвещение, част от които са от Бога, част от човека, за които вие говорите във Ваши лекции?

Тази дума, приятелки. Тука я посещавах така си говорихме по нещо. Имаше някакви приятелки преди години ама, няма кой да я крепи. И по време на сън й се дава сродната душа. Така я видяла и оттогава много години минаха. Благодарение на това оцелява. Си живота, казано нали защото туй търсене има един такъв духовен материализъм, да я намерим и тогава нали сякаш ще постигнем нещо, нали но ние първо трябва да постигнем нещо друго. Първо трябва да заслужиш да си цял, да си един. Ще имаш по-голямо отдаване нали по ще намериш, ще се домогнеш до тайната на пътя, обаче след като пак първо търсиш Бога, и Той вече ще прецени кога и в кой момент да ти я даде, защото той е едно съкровище, с което може да злоупотребиш. Както не може да се дойде, без тези седем степени примерно, които са от обръщението до, не може да е цел. Това искам да кажа. Защото свещените неща не са цел, те просто са. Значи, другите неща са цел. Ненужните неща, примерно защо човек страда? Защото има ненужни цели. Неправилни цели, затова страда. Значи, човек трябва да се научи да има свещена цел, нали? А това е винаги Учителят и никой друг. Може да го наречем кабалистически. Единния и никой друг! И тогава вече, той има грижата, нали, а не твоите желания, които могат да изкривят нещата, примерно да.

Значи някои мислят, че всичко е енергия, само че Пустотата е по-дълбока от енергията. Не всичко е енергия. По няколко начина правилни може да се влезе в Пустотата, за подготвените. Затуй дълго време се подготвят. А тези, които имат по-силни желания, отколкото Любов и туй, те се завръщат назад. Не мога да кажа дали Бог след време им дава душа, ама душата е смъртна и безсмъртна. Това зависи от Любовта на човека. Човек може да я направи безсмъртна чрез Любов към Истината и към Бога, и стане свят човек постепенно и надрасне и светостта след време. Но това е друга тема. Ако тръгне назад към демонизиране, той вече има пак, има душа, само че тя е астрална. Тя е мъртвата душа и тя е, тя има седем степени. Седмата степен е донякъде облагородена, но най-нисшата степен, там където са престъпниците, самоубийствата, нали, и много други неща, това не може да го наречем душа. Това е просто някой нарича се нисша душа, но значи върнеш ли се там, ти може да се наричаш жив, може да вървиш по улиците, да правиш нещо, да се храниш, обаче всъщност това е духовна смърт. А по-голямото умиране е вече в, когато станеш утвърден демон, много силен демон, но Бог и за тях има начин, защото на физическо ниво, и без тяло и с тяло те действат, работят много с много натрапчиви внушения, и затова, който е упорит в молитвите има болести, които никакви лекарства психическите болести те са демони тежките психически болести, никакви лекарства не помагат! Много молитви, нали? И ако и човекът усети, че трябва да се моли, ще се получи нещо. На някои хора сме помагали такива, но на някои не може. Някои наркомани сме ги отказвали, нали, други не можахме, нали. Просто има причини вътре в самия човек, тайните му намерения към живота.

При толтеките има седем степени и една особена, последна, осма. Първата е ученик. Втората е воин. Воинът има три степени: воин от първо внимание, воин от второ внимание, воин от трето внимание. И трите степени на воина са отдадени на безупречност, на все по-голямо отдаване. Първата степен е по-малка степен на безупречност; израствайки, те навлизат вече в духовните измерения, а третата степен воин навлиза в още по-високо ниво – първа степен толтек. Който надрасте тези степени и постигне постоянна безупречност, навлиза в степените на толтеките. Там също има безупречност, но тя е видоизменена. Там вече има три степени на Истината. Първата степен е отдаване на Истината и проучване, втората степен е все повече сливане с Истината, а третата степен е изчезване в Истината. Просто Истината започва да заживява все по-цялостно и цялостно в толтека. И накрая орел, последната, специална степен в тотална служба на Орела и на Неведомото.

Човекът има седем тела, които са седем степени на съществувания, като седмата степен е граница на три Неизречени съществувания. След смъртта си всеки човек попада в своята степен на развитие. Който е живял нисш живот, той е привързан към физическите форми и се връща към тях. Това се отнася до тези, които са привързани към материята, които са обсебени от материята. Нисшият човек, бидейки умрял, се вселява според своите склонности в най-различни форми и тела. Например, ако е имал склонност да убива хора, той се вселява във физически убийци и споделя с тях желанията си, очакванията си, енергиите си. Човек също може да се всели в котка, която гони мишките. Може да се всели в рибар, който гони рибите с въдицата си. Всичко това е според безбройните склонности на човека. Той може да преследва имоти и къщи, леки коли и предмети. Понеже е привързан, той все ще преследва нещо и страданията му ще растат, докато се умори от себе си. Във втората степен са тези, които не знаят къде да живеят. Те не могат да живеят във физическите форми дълго, нито умеят да живеят в Душата си. Представете си една риба, която много често иска да диша въздух и как постоянно се задушава от този въздух. Тя обича въздуха, но въздухът не я утолява. Третата степен – това е човекът на емоциите и на желанията. Тук човек има силни емоции, които всъщност са му отнели Рая. Този човек странства в астралния свят и търси къде да изстреля своите емоции. На този човек тук му е трудно, защото на физическия свят е по-лесно да намериш такива хора, в които да изпразниш емоциите си. В тази степен емоцията гони човека и човек гони емоцията – това е една продължителна игра със себе си. Същото важи и за четвъртата степен, но там се гонят мислите. Например, ако такъв човек е починал скоро, той не осъзнава, че е отишъл в другия свят. Той продължава да изпраща мисли на своите близки и да им се кара. И понеже не е съзнателен, много време трябва да мине, докато разбере, че не го чуват. Понякога той се кара и ръкомаха срещу своите близки и се чуди защо те са толкова тихи и безметежни. Постепенно ангелите го убеждават, че е умрял. Но той дълго време не вярва в това. В петата степен човек е Душа. Ако той е бил пробуден и на земята като Душа, за него Раят не се прекъсва нито на земята, нито в отвъдното, защото Душата е самият Рай – тя гледа с очите на Рая. Всъщност цялата Вселена е Рай за пробудения – и в този свят, и в отвъдния, защото тези два свята са едно цяло за пробудената Душа. Това означава, че който носи Рая в себе си, след смъртта отива в Рая, защото Раят е там, където е твоята Душа. Шестата степен е Духът. Тук се намира Царството Божие. Тези, които са постигнали Посвещение в шестата степен, черпят живот от богатствата на своя Дух. Те живеят в Дълбините на едно Царство, което е Неизразимо и което далече надминава Рая. В седмата степен са тези, които общуват с Дълбочината на своя Учител. Те живеят в най-дълбоките области на живота. Те надминават дори Съкровената област на Душата и Необикновената Мъдрост на Духа. А тези същества, които са посветили изцяло живота си на Учителя, те биват въвеждани в трите Невидими полета на своя Учител. Това са три Неизмерими полета, които външно са изречени като Любовта, Мъдростта и Истината. Те не могат да се изразят по-ясно, защото спадат към измерения, които са извън Вечността. Именно в тези полета Учителите подготвят своите Синове.