Аз си спомням, че едни от тези, които ме следиха, бяха трима разузнавачи специалисти, специалисти в държавна сигурност по разузнаването, завършили школа. Имаха моя снимка и се концентрираха в третото око и по едно време главата ми се пръскаше и аз реших да им изпратя обратно тази енергия и на тримата. Разбира се, те не можаха да ме намерят. Много време ме търсиха, отидоха да питат Ванга. Ванга не им каза нищо, защото тя щеше да тръгне срещу Учителя. Тези неща ги казвам между другото, защото на някои ще се случат подобни неща. И след като не ме намериха, аз след години се върнах доброволно и те сметнаха, че са ме хванали и се опитаха да направят нещо с военните, изпращаха ми много бележки да се явя на запас – искам да кажа как действува светът и как действува Духът – затова споделям, а не че е свързано с мене. Говоря за моя опит. Понеже чрез много бележки за запас ме викаха и аз трябваше да се явя на запас и ако не се явя, аз не съм верен на Родината, пък аз не съм верен. Аз съм верен на Бога и на Истината и нямам нищо общо с Родината. Много бележки и вече се стигна до военен съд. Понеже аз не се явявам, как така, трябва да служа на Родината, да се явя, за да ме хванат. След години когато се върнах, трябваше първо да се справям с много хора. Военните искаха да ме съдят, а държавна сигурност ме следи. Да се чудиш с кой по-напред да се справяш. Именно Името, Имената на Бога ми помогнаха и формулите. Първо отидох при военните, започнах с много формули, преди да отида при тях и отидох. И разговорът започна. На вас, на които ви се случва такова нещо, трябва да действувате по един подобен начин, не точно като мене. Значи стана въпрос за военен съд. Те говорят за военен съд, аз говоря за Любов, Мъдрост и Истина. Това са различни светове, различни съзнания, които се разминават, няма допирни точки. Накрая казват: “Абе, май няма да те съдим, ама ще платиш една глоба от двеста лева”, пък тогава двеста лева бяха много. Те пак говорят за глоба, аз пак говоря за Любов, Мъдрост и Истина, за Доброто и т.н. “Абе няма да те глобим, ама 20 лв. глоба ще направим.” Казвам: добре – и пак разговорът продължава. Тука става въпрос за една светска сила демонична, която няма контрол над себе си, която иска просто да те вкара в своите – в книгата по магия на Учителя, която не сме издали, засега я пазим, защото има опасности, Учителят казва: ”Когато допуснеш страха, ти навлизаш в чужд магнетичен пояс и можеш да бъдеш обсебен и побъркан”. Аз тези неща ги бях тренирал, защото имах много изпитания и много проверки от държавна сигурност и така имахме много разминавания. Те говорят едно, аз друго и т.н. Накрая казват: “Абе, знаеш ли какво, няма да те глобим, ти май си християнин.” И накрая като се разделихме, казаха:” Ако имаш време, идвай пак да ни говориш.” Това беше раздялата. Искам да кажа как всичко може да се завърти.

Йова Рафа означава – Бог е изцеление. Постепенно ще обясним какво точно означава и как може да се постигне истинско изцеление. Защото тука не става въпрос за болести, човек трябва да бъде изцелен тотално. Докато той има нечист ум и да бъде излекуван, след време ще дойде друга болест. Има едно изцеление, което трябва да стане завинаги. Как може човек сам да се домогне до истинското изцеление? Първо: отговорът е усърдна молитва. Най-важното условие е усърдна молитва. Понякога човек може да бъде изцелен от тежка болест с много елементарни средства. Някой път може да даде примерно 1000 лева за лекарства и да стане по-лошо. При Учителя има един случай, доколкото си спомням, беше генерал, жена му тежко болна, обикалял лекарите, плащал пари, тя ставала все по-зле. И накрая му казали да отиде при Учителя. Когато стане много трудно, се отива там и много пъти така е било. Учителят му казал: “Дай й малко зехтин и ряпа и край.” “А само туй ли, Учителю?” – Край. Слушай и толкова, защото Учителят може да вкара енергията си в твоето послушание, в твоята вяра и да я излекува по много тайни начини. Той казал: “Абе, Учителю, нямам зехтин.” “Добре, дай й да яде имамбаялдъ” – и тя се излекувала. Искам да ви кажа: много са начините и някой път може да са много простички, много елементарни и всичко може да стане много сложно от ума. Умът обича големи усложнения и той обича да си ги допълва, да ги украсява и т.н.

Пето: В ученика няма способност за гняв — просто не може, няма. Изгубена е някъде по пътя. По кой път? По пътя на любовта. Аз лично съм се учудвал: пробвам, мъча се, много хора са ме предизвиквали, абе не мога да се разгневя и толкова. Не се получава. Не ми помагат никакви усилия. Едно от нещата, което дава учението, е това. Другото е: не можеш да мразиш. Как ли не съм се мъчил, не се получава. Няма способност за гняв, няма откъде да дойде, т.е. в дълбокото, в духа, във висшата душа, петото тяло, няма гняв, просто няма.

Граалът е символ. Той може да се намери с голяма чистота и тогава той засиява в човека, и това е засияването на Бог — Той е сияещият. Една от тайните на граала е да победиш — казват друидите — доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога — където има съвсем друга мярка за добро. И тогава вече придобиваш в себе си чистотата на абсолютното добро. Тогава, разбира се, никога няма да казваш: Все правя добрини, а пък на мен ми се случва еди-какво си — просто ще бъдеш осъзнат и няма да говориш по този начин. Означава да се освободиш от човешкото добро, защо? Всички трябва да се освободим от него, защото то не е чисто. Пак ще обясня: обикновеният добър човек не може да се приближи до това високо добро, защото човешкият живот няма тези качества на абсолютното добро. Според друидите се смята, че обикновеното добро поразява човешкия живот. Тука се сещам за една случка, за малко ще се отклоня: Настрадин Ходжа го питали: Абе, Настрадин, ако те направим султан, цар, какво ще направиш за хората? Той казва простичко: Много неща ще направя, но нищо няма да излезе! — Иска да каже как действат хората в света, как много неща правят, ще продължават да правят, обещания ще има, но суфи е прозрял: от човешките неща нищо не излиза.

Следващият случай: Двама борци си говорят, единият пита другия: Абе брато, кой ден сме днес? Другият му казал: Ами де да знам, те постоянно ги сменят.

Следващият случай: Двама приятели разговарят за Киркор и Гарабед (това е в стила на Настрадин Ходжа): Абе ти разбра ли, че Киркор е спечелил луксозна кола от лотарията? Другият казал: Разбрах само, че не е Киркор, а Гарабед, и не е спечелил кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали. — Така в този свят много хора печелят, трупат и накрая смъртта, изтребителят, големият крадец, ограбва всичко.

Осми случай: Една мравка носела две трохи под мишницата си. Отишла при своя приятел слона (били приятели) и му казала: Абе приятелю, направи ми една услуга: сложи едната троха на гърба си, другата под краката си. Слонът се чудил каква е тази услуга, изпълнил я. След малко мравката отишла леко настрани, погледнала го и казала: Браво, идеално! Чуден сандвич стана! — Има хора, които имат такива големи амбиции, искат да изядат голям сандвич, искат голяма власт, но те не са постигнали себе си и като тази мравка са. Тъй като Учителят казва, че мравката е символ на егото; след време ще правим окултна книга за животните.

2. Двама луди играели на карти. Единият казал: „Шах!“. Другият казал: „Абе това да не ти е тенис?“.! Значи, има много хора, които мислят така: едно мислят, друго казват, съвсем трето излиза, а за четвъртото най-хубаво да не мислим.

- Абе как да ти кажа, гаргите толкова много се уплашиха, че върнаха миналогодишната реколта.

- Абе вярно ли е, че ние, българите, сме продали сто хиляди компютъра на Япония?

- Абе тука реката плитка ли е, да мина с колата си?

- Абе наистина се звъни!

И Гарабед препускал до двайсетия етаж и видял на вратата бележка: „Абе направих си майтап, Гарабед“.

Целителното лечение и средствата ни се изпращат от Бога. (Ако Бог не ги изпрати, каквито и лекарства да са, колкото и да са скъпи и да се наричат „лекуващи“, ако Бог не ги докосне, няма изцеление. Докосне ли ги Бог, значи Той е позволил. Тогава и елементарна билка, дори и да няма тези лечебни свойства, тя вече ще действа. Както оня случай с Учителя, когато един ходил при лекари, какви ли не рецепти, и накрая Учителя му казал: „Вземи там малко зехтин, така, сложи си“. Той даже не можел да повярва - абе казал: „Нямам, Учителю, зехтин“. „Вземи имамбаялдъ.“ Знаете го какво е. И го излекувал със… Защото няма значение средството, а твоята Вяра и Любов към Учителя. Учителя може да вложи силата Си във всяко нещо, а когато ти не си готов, каквито и лекарства да са… Така - между другото…)

- Абе, Манго, какво си направил - децата гладни!

- Абе, Марул, според тебе дали живее някой под земята?

- Абе, Пешо, къде е Гошо?

Абе няма ли да го хванат тоя Рихтер най-накрая, дето все се тресе? Абе аман от земетресения!

- Абе отровни ли сме?

- Абе, няма ми нищо, но може да ми стане нещо!

Накрая министърът казал: - Абе, малко са 8 години, ама да е жив и здрав!

Толтеките отделят голямо внимание на използването на думите. Правилното използване на думите увеличава тънката огнена енергия. Някои казват: „Искам да ти кажа нещо, ама няма как, нямам думи, не мога да го изразя“. Не си се упражнявал, не си вървял по този път, не си търсил. Ако обичаше Истината, тя постепенно ще те научи как да се изразяваш и няма да се чудиш как да казваш: „Абе така, така, ама...“ и няколко общи приказки.

Абе, аз си мисля, че ще съм доволна, за една секунда, ако успея да изчезна. Това ще е… Постепенно да увеличаваме секундите.

Да, означава, че си навън. ’Щото ти можеш да кажеш, че смисълът на живота е в Любовта. Обаче то Любовта не е дума и не е цитати. Един ученик на Учителя може да цитира цял живот за Любовта и да не живее в нея, значи - остава висящ. Затова едно от най-важните неща следващата година за почти всички, като те изключим тебе, значи, знаеш защо - всички трябва да тренират този дневник, един от най-важните дневници: безкритичност на дълбоко ниво. Докато критикуваш, ти умираш, защото критиката е от ума. Тя означава и безлюбие, абе - саморазрушение. Метод - точен, ясен, включително и на вътрешните тела. И затова това е една от най-трудните задачи, защото това означава да излекуваш думите си, да се освободиш от критиката. Означава да махнеш всички излишни думи и неточни. Истината не говори критично. Дори и когато трябва да критикува, тя има начин как да го каже и не подсича човека. Просто има точния… и който умее да слуша, разбира се. Така че това е нещо много важно, но става въпрос: и външно, и вътрешно да се реши въпросът, защото докато си критичен, не можеш да се развиваш. Въображаемо можеш да работиш върху себе си, да говориш за себепознание колкото искаш, но отпадаш. Докато Чистото съзнание означава - от Ангелско състояние нагоре, то принадлежи на тях, на пробудените въобще, на Пустотата. Пустотата означава Чистотата всъщност. Даосите го наричат Пустотата. Една от най-важните задачи за учениците. Иначе все ще имат проблеми, все ще питат, все ще обичат Учителя, но няма да стане. Но едновременно с туй, една от най-трудните задачи. Защото, ако се отървеш от критиката, умът може да иска да те направи по-гневлив, нали, по-неспокоен, по-зависещ. Ще ти търси други… ще ти търси „цаката“ - такъв е умът. Обаче това означава, че почти, над 90% при Безкритичност да си му отрязал главата. Защото туй е едно от най-опасните неща. Защото критиката завързва нещата, както страхът - магнит за всичко отрицателно. Нямаш избор, просто: щом си критичен, ще привлечеш. Тя самата критика е болест, но ще привлечеш допълнителни болести с най-различни имена, имената нямат значение. Така че това е едно нещо, което ще ви изпоти повечето, почти всички. Обаче, който го хване на тясно… Ако го одобряваш сега въпроса, ние говорихме скоро в Шумен, няма да го разрешиш, нямаш никакъв шанс. Ако го хванеш ежедневно като задача, най-малко за една година, може и две, може и три, но струва си, ще дойде един момент, ако си сериозен, ще го разрешиш и ще разбереш какво означава. Едновременно това е лекуване на много неща. Значи: особен род Спасение, защото Чистото съзнание, което се явява след безкритичността, при… то е всъщност самата Реалност, най-висшата Реалност. И в най-висш смисъл това е Христос съзнание и Кришна съзнание, и Дао, и всичко. И Безкритичност също означава, и здраве. Щом критикуваш, ти ги викаш болестите.

Да, сетих се за една Суфи случка, скоро я четох. Значи: на един цар му се разболял синът. И понеже той трябвало да бъде заместник на царството (аз със свои думи я разказвам), и този син си внушил, че е петел. Застанал до един стол, там да живее, и никой не може да го разубеди: „Аз съм петел“. Той - представя си като петел, неговата храна, неговата походка, всичко просто. И никой не може да го разубеди, и царят не може да го изнася навънка, ’щото да не се изложи. Хем иска да му стане заместник, лекари най-знаменити, всички учени редуват се, който може, най-видните там - никой не може да му помогне. И накрая идва един идиот Суфи, нали, от мъдрите идиоти (изглеждал малко на луд даже), казал: „Твоите учени не могат, само един луд може да го излекува, аз мога. Нали, нищо не искам от тебе, дай ми го!“. Отива, и той става петел като него и почват съвместен живот: така, така, така, от време на време му казал: „Абе, малко да се облечем като хората, така“. „А, не, ще станем хора.“ Суфи му казва: „Не, туй няма да ни направи, ние пак ще си бъдем петли“. Пак така, така. После: „Дай да се храним, да оставим тези зърна, дай да седнем на софрата“. „А, ще станем като хора.“ „Вътрешно ние сме петли, нашата същност си я пазим, няма да им казваме.“ Постепено, постепено - станал човек и го излекувал. Хем е символ, нали, хем е много тънка история. Значи: един луд може да свърши неща, за които учените хабер нямат.

За Представите, Критиката, Дневник... От Вечността сме заедно и от... несътворено е.... говорим си и като Духове и по друг начин, от името на Вечното Братство естествено. И на Рила да отида, пак тъй ще бъде, като изключим някои , които ме мразят, аз тайно си ги обичам. Ти ако искаш да постигнеш нещо, трябва да си го представяш. Ако искаш да оздравееш, трябва да си представяш Здравето живо. Значи, освен със формули, представяш си първо , че имаш някой орган болен. Представи си го като едно облаче, което Слънцето в тебе го изпъжда леко - бавно , бавно го изтласква... Представата е много силно... много хора са победени в представите. Там е борба от Атлантида още. И сега има такива, много хора имат кошмари и погрешни представи. Като една сестра във Варна, отваря вратата на банята, защото си представя , че бойлера ще гръмне. Това е внушено. И тя много често си го представя, то след време тя, просто ще събере тази енергия, и бойлера ще си гръмне.... и отворената врата няма да помогне. Ама нали... Ако не могат да ти внушат погрешна представа, ти внушават погрешни мисли. Повтаря, тя си повтаряше - лошо ми е. Каза, като дойда при тебе ми е хубаво, като изляза после, като започна да си повтарям - лошо ми е, лошо ми е, един път си повтаряше и й стана лошо. Напръсках я с вода малко, казах няколко думи и й светна. Имаше една на Златни пясъци, там работеше навремето я помня - викам й , абе трябва малко по-спокойно, и тя ми казва - "Аз обичам нервността, искам да съм нервна.". И повтаря си. И след няколко дена беше простряна, лекарите идваха, защото... това е черна молитва, това е формула пак, само че.... За туй ученика трябва, като се лекува, като казва положителни мисли и формули, да изключи и най-малката критика. Но аз знам, че хората не могат да победят критиката, ако не тренират с духовни дневници сериозно. Значи може да одобряваш, безкритичността, защото тя води към чисто съзнание. Ако не се хванеш всеки ден да тренираш, няма да разбереш, кое е критика, кое забележка. Някой път ще си въобразиш. Зажележките са от съвсем друг свят, те са от Любовта. Те са с приятелски тон, те са точни. Критиката е безлюбие, критиката е демагнетизиране казва Учителя. Казва - да хвърляш камъни отгоре си, ние сме го говорили. Както казах, това е по-опасното, че след време те въвежда при Демоните. Тя е демонична болест. Те са недоволни, защото са изгубили вечното състояние, истинското , чистото безсмъртие. Критика, недоволство, недоволство , отчаяние, отчаяние - самоубийство - голяма верига, голям капан. Когато тренираш всеки ден - безкритичност, всяка изпусната критика си я записваш. Ти на другия ден , няма да я повториш. Ще имаш друга критика, ще си осъвършенстваш грешките. Значи, ако на месеца си направил тридесет критики, на третия или четвъртия месец ще имаш пет критики. На десетия месец, ще имаш една-две критики и то по-меки. И след време, при мен така беше. Първата ми година, рекорда беше 58 дена, не можах повече. От начало два дни, четири дни, дванадесет - пак се изпускам, пак на ново, тренировки - това са духовни упражнения за овладяване на съзнанието - практически. Когато ти си пречистен, те не искат, те ще ти пречат да тренираш дневник... защото това е дисциплина на ума. Най-големия проблем, най-голямата болест, която трябва да излекуваш. Ако ти не си излекуваш ума - той винаги ще те разболява. С въображение, с мисли - това е старовременната змия, казва Учителя. Звяра. Той е най-важния, който трябва да бъде излекуван. Всички други болести са второстепенни - всички! С дневниците, го изцеляваш постепенно - той не усеща. Духът ти работи. Втората година, нямах цялата година критика, и разбрах, че вече не е възможно. На някой може да звучи, като казвам за някой нещо... като казвам - оставете този невежия Нострадамус. Защото то там има съвсем други послания. Какви звезди... И ти ако живееш с Бога и избереш Бога, за какво са ти звездите? Мнението на звездите? Написваш си кармата. Какво може да се случи според Нострадамус? Ти ако живееш в Духа и в Бога, какво ще се случи на Бог в тебе, примерно? Всичко увисва! Но някой може да помисли, че съм критичен към Нострадамус, така като говоря. Няма такова нещо - тайно имам друго мнение - търсач, по свой начин, стигнал е до там, ама... това му е начина на мислене...

Подходът... Но ние трябва да ги обичаме земните хора, каквито са. Имам някои ме тормозят там във Варна... обичам ги. Но така, тайно.... усещат, защото то е, някои от тях, в които има демони, няколко човека са те. Така... ходя ходя, но тука ми е приятно. И така.. приятно ми е с тебе да говоря... Не винаги се получава разговор ама... защото той няма къде да отиде, аз го виждам. Защото той навсякъде - вади енергията такова , нали. Хубаво е , човек, сам да се зарежда, да не взима от другите, защото, има крехки хора... и една обида и една критика и тя.. пиеш нали... Не трябва така. След време пък демоните ще го ограбят, защото той зарежда други... Един път каза... абе тука , каза, в тебе има една, дяволска аура... този същия единия каза.... Луцифер , ей така каза, виждам я на два три метра около тебе - до книжарничката така.... Вика браво, викам, нямаш проблеми с мене, той така, не ме хареса нали... Викам, говори си, кажи си нещата щото... след време пак идва ... Щях да му кажа - ти си ясновидец... но той защото обича виденията, изучава Кастанеда. Казва - Учителя е нищо, Кастанеда е всичко. Добре - следвай твоя път. Стана, кипна, избяга, недоволен - замина. Нищо не му казах, само - щом този път ти харесва - следвай го. Толкова е естествено. Каза: къде Дон Хуан говори за формули? - Той не обича въобще формулите. Викам, това е друга хубава школа.... и в Дао няма формули. Това са много напреднали... но там, всичко е такава Любов... че той е станал цялата формула, тоест , Любовта е формулата... Будността. Държат особено много в Дзен и в това.. на постоянната Будност, това е осъществена формула. Друг начин на Любовта и начин на Живот.

Скоро имах разговори, няколко пъти имах разговори с мутри. Така като стане въпрос за Учителя, едно уважение, едно снишаване, на единия гласа му изчезна, стана тих, приятен: „Мога ли после да те питам нещо?“. Което означава, че след време хора от Братството няма да можем да си говорим на разбираеми езици, а с такива, които се развиват, които мислят за себе си постоянно, нали… Един разговор имам с оня борец Александър Томов, дето е бил световен шампион. Аз му говоря за духовни неща, той: „Аз, казва, като видя младо момиченце и забравям всичко“. Викам: „Бе ти си гледал пчели, с туй се занимавал, спорт, тоз спорт не ти ли даде някакъв…“. Обаче на края на разговора: „Абе, знаеш ли, че си прав. В тези духовните неща май има нещо“. И така ме гледаше, ма той едни вежди рунтави, такива големи като, нали, ако сте го виждали, той е като горила така, ма много приятен иначе. Но човек си знае нещо, схваща, но трябва тъй да му го припомниш и ако така стане приятелски, получава се.

Между другото скоро ходихме на Лили Димкова (знаеш я, тя идва на лекциите, на Петър Димков дъщеря му, 75 - 76 годишна, рядко хубава, така, Душа - тя е богомилка) искаше много да разбере как съм ги писал тез книги. „ Абе, няма ме, писани са от Нищото.“ „Ама как сега от Нищото?“. „Добре, лекциите как ги правиш?“. „Лекциите са смесени: Нищото и нещото“ - пак ме гледа, все пак разбира, но като си поговорихме постепенно, защото взехме там често да ходим, тя, така, черпи и, така, се радва, сутрин, така, преди да тръгна по задачите. И, така, чете ги, събира групичка и то специално „Ава Торот“ - една от по-трудните, от тези… Както и да е! Добра е нали? А, Г., какво ще кажеш? Всички песни са като мантри, за Богове, за Божества, за Висши Същества и Учители… Какво ще кажеш?

Другият момент е: че колкото повече постоянстваш в Истината, толкова повече тя почва да те учи. В тежки моменти знаеш какво точно да кажеш, защото тя вече е на твоя страна. И няма да казваш: „Абе, искам да кажа, ама не ми идва думата!“. Ще ти идва, защото Истината вече е с тебе.

Един път тука идва, преди време идва и ме пита: „Искам твоето мнение“. „Нали не ми вярваш, бе?“. „Да, ама ти искам мнението.“ „За какво ти е моето мнение?“. После: „Абе все пак ти вярвам“. Едни… игра, въртят го духовете, чел е много. Не иска да чуе за Чистотата. Той затуй беше стигнал до някакво самоубийство. Защото много чете, пък Учителя казва: „Като четеш много, много трябва да прилагаш, ’щото туй знание се обръща срещу тебе“ - това е отговорност. Всякакви неща съм срещал, всякакви неща съм чувал - на всички тези неща се радвам, но са странични.

Казва: Несправедливата постъпка е човешка слабост, а тази слабост привлича неразумен дух водач - виж колко точно казано. Таз постъпка ти привлича, и ти вече имаш други „водачи“. Ти може да мислиш, че „аз вървя по този път, ще направя туй…“, но ти не си ти, те желанията вече не са твои. И когато стане късно, и те заведат в задънена улица ще кажеш „Абе какво мислих аз…“, нали разбираш?

Първо - много хубаво е, че нищо не е в човешки ръце. Значи, защото човекът е майстор да разваля всичко. Дай му доброто - ще го развали; дай му хубава жена - ще я направи слугиня, или ще я развали; дай му щастието - ще го развали. Нещастието също не е в негови ръце, но то му се изпраща. И ако трябва да сравняваме: нещастието е по-добро от щастието, защото по-дълбоко може да ти бръкне като скръб, като мъка да те научи и да те поведе в Правия Път. Щастието няма шанс - ти там си заспал. Мислиш, че си щастлив, не се поддаваш, няма развитие, то е голямо сънуване! Докато нещастието може да ти бръкне и да кажеш: „Абе, аз по какъв път вървя, дай да тръгна…“ И ако трябва да избираме - сега хората няма да изберат нещастието - но то ще им се изпрати, защото те вървят неспасяемо.

Няма как да е зло. Това е Върховно Добро, но само за подготвени хора, които са жадували за Бога, плакали са за Него, умирали са, стремяли са се, отчайвали са се, ставали… Иван Рилски се е отчайвал много. Даже в един момент казва: „Абе, Бог ли ме изпрати тука в тази пустина, дявола ли?“. Ще ти обясня красотата на Иван Рилски и пукнатините му, защото той е едно дете. Светците са в Чистотата, но не са в Мъдростта. Значи, много са далече от Мъдростта. Ще ти го обясня: Мъдростта е много тесен Път. Те от време на време казват малко Мъдрост, полумъдрост; казват нещо, защото Чистотата се докосва, но тя не е Мъдростта. Тя е само една подготовка за бъдеща Мъдрост. Но ако трябва някой път ще посветим живот на Дълбоката Мъдрост, на Мистичната Мъдрост, която е…

В скрития свят, водата е течаща светлина. Но тука, на Земята, водата е течаща енергия и тялото на тази енергия е водата. Значи водата е тяло на енергията. Не тече водата, тече енергията. Ако енергията се оттегли, изворът пресъхва, реката пресъхва, хората казват: „Абе, тука имаше река, тука имаше извор“ - енергията се е оттеглила. Водата - това е способността на енергията.

Значи, отличителните белези на човек, който носи определени минали животи, той има специална Любов, към определени народи. Значи във всички народи, в които е имал успешни преживявания (прераждания, бел.ред.), те са в кръвта му. А там, където има неуспешни, казва: „Абе таз държава малко не обичам, таз не я обичам“ - изрежда народи, които обича, защото там са му успешните. И всеки човек…

Чертите не са черти - има невидими черти. Значи, ако се сещаш за, само малко отклонение, Борис Георгиев - художника, чувал ли си го? Голям художник. И едни хироманти са гледали, но те не познават истинската хиромантия, защото линиите са писани от Ангели - дълбока наука е. Но трябва да имаш, не трябва да имаш нищо общо с пари, с … Нали тука се развива Интуиция, Духовност. Ако чисто гледаш (нали), това е голяма наука. Значи и Учителя, и хироманти са гледали на линиите на ръцете на Борис Георгиев и казват: „Абе, тоз човек няма да стане нищо от него“. Гледа Учителя ръката му и казва: „Гениален художник ще стане!“. След време той става гениален художник. И питат Учителя: „Какво видя?“. И Учителя казва: „Има невидими линии на ръцете“. Край! Няма… Учителя отдавна, Той за Него невидимото е, както… както ние виждаме предмети, аз така виждам духовете и аз… (Той ме е научил, ама не искам сега да… Навсякъде са, и в хората - духовете. Те са като буквари и то елементарно е. Пак сме на ниско ниво, но ги виждаме, нали. Аз съм на ниско ниво и пред Бога съм се определил, че невежеството е безкрайно и даже няколко пъти съм го повтарял, ама спрях нали, защото Той знае. Няма какво да се… Всички сме на някаква ниска степен, Боре, колкото и да напредваме.)

Винаги има, винаги има Същества. Учителя казва на една от лекциите, питали са го, имал ли е, познавал ли е Щайнер така отблизо, Сведенборг, Той казва: Те постоянно присъстват на лекциите. Защо? Защото Щайнер и Сведенборг… Щайнер много неща знае, много неща хабер няма, макар че е Мъдрец и Посветен, Той (Учителя, бел.ред.) казва: той е прероденият Питагор, знае много неща. Това е Посветен, но това не означава, че знае дълбоки тънкости, но да не се спирам на тоз въпрос. Учителя казва: Той присъства. Защо? Защото Учителя… Той се възхищава на Учителя, че Учителя говори Дълбоки небесни неща, казани много просто. А той някой път пише цели книги и страници, говори, говори. И аз му викам: „Абе, човек, кажи едно изречение - Мъдрост, не информация“. Пак го обичам, обичам го, ценя го. Сведенборг общува с Ангели, с напреднали Същества, с Архангели; пише дълбоки книги, тълкува дълбоко Библията, много дълбоко. Но той някой път, Боре, бърка възвишените неща и виденията с… Мисли, че някой път му ги е казал Архангел, а това е неговата Душа. И някой път бърка висши неща, не може да ги различи. Даже пророк Исая има грешка в едно от виденията. Казва, че Ангел огнен му е проговорил, а то е Серафим. И това го казва истински Мъдрец - Дионисий Ареопагит, който различава нещата. Искам да ти кажа, има много степени на Мъдрост, много степени. Аз проучвам към 800 Мъдреци и Учители и такива разлики има, че даже има Мъдреци, които не са в Правия път. Ако трябва след време… Но даден им кредит да помагат на хората, защото имат Любов към хората, имат някакво Смирение. И Бог им е дал да помагат, избрал ги е, защото намерението им е много сърдечно, чисто е. Както и да е, но туй са други, така.

Това, което си обичал, както египтяните - при мумията поставят всички предмети, които е обичал, защото той продължава да живее в другия свят с тях, както и на Земята. Но там горе то не е предмети, а излъчвания, фини, духовни неща. И те са си при него, те са в Душата му. Но примерно сега да кажем аз имам брат, който си го уважавам, но той няма нищо, не знае с какво се занимавам, няма да разбере, докато е жив. И аз за какво ми е да се прераждам с него, като, нали, ако Бог реши, но аз пробвах да му помогна. Няма уши, да е жив и здрав пак, обичам си го тайно, за други животи ще му помогна. Хората, които много обичаме, ще бъдем около тях, но може кармата да е такава, че той да се роди в друга държава. Пак ще се срещнете, Боре. Ще пътува, ще дойде на екскурзия тука, ще се видите. Изведнъж - сближаване, защото то ще стане естествено, нали, защото влизат Ангелите и напомнят кармата. Така че, всички които си ги обичал, ще ги срещнеш, които си ги мразил, щеш - не щеш, ще трябва да ги срешнеш за да им простиш, или да кажеш: „Абе, враг мой, да си жив и здрав, желая ти успех!“ - примерно.

Ами, ако много го мрази и ако отиде горе, може да му направи такива бели, дето като е жив не може да му ги направи. Защо? Ще ти кажа защо. Защото в тоз свят, той: „Абе неговите хора може да ме убият; обществото какво ще каже?“ - някакъв полуморал. Той е далече от Чистотата, ама, т.е. от опасения, тука няма да му направи. Но горе като отиде, нали, той мисли че никой не го вижда. То е така ясно, той е такъв буквар, ама той не го знае, защото не е осъзнат. И може да му направи големи бели, може даже и да го парализира. Но пак, ако позволи Бог. Защото, ако тоз човек, ако е тръгнал в Пътя на развитието, Бог и Ангелите на Съдбата, ще кажат: „Чакай, тука нямаш власт!“ - вече (нали, виж) зависи от…

Огромна илюзия, необятна, нали! Помага на умрелия единствено човек, който има специална Духовна Любов към него. Любовта не признава разстояние, както оня, стотникът казва на Христос: „Кажи само реч!“. Няма какво да идваш в къщи, какво ще си губиш времето, ще пътуваш. Значи, Чисто Слово помага. Той е в съзнание, той не е в ковчега. Не говоря за наказаните, те на тях и да искаш не можеш да помогнеш, нали. Защото те трябва Ангелите на Съдбата да ги разтоварят от веригите. Какво се случва такъв човек като умре, среден човек, на средно ниво? Той дълго време, Боре, не знае, че е умрял. Той продължава да говори с живите, влиза в стаята, влиза в къщата. Някой път говори и мисли, че го чуват, защото те донякъде го чуват, донякъде. Изпълняват нещо и той помисли, че го чуват. Друг път говори и не го чуват, и се чуди защо не го чуват. И Ангелът, Ангелите на Съдбата дълго време го убеждават, че е умрял - той не вярва. Защото той е Душа в Другия свят, както тука е бил Душа в тялото. Знаеш ли какво се случва? След няколко месеца той казва: „Абе, май наистина съм умрял“ - виж. Защото вече разбира, че не го чуват. И вече в един подходящ момент, той разбира, че тука става нещо. И както и да е, защото то няма смърт, както ти казах.

Първо е лъжата - най-тежкото. Двоен грях - казва Учителя. Излъжеш ли, няма изкупване в тоз живот. Правиш дупка и здравословни проблеми в следващия си живот. А в тоз живот можеш да кажеш: Господи, прости ми, сгреших пред Великата Истина! - такова е правилото, но пак няма да ти е простено. Ти вече си изпуснал… Лъжата е недопустима. Учителя казва: Всички други грехове, малко или много, може да се простят, лъжата - никога. Кражбата има два момента там. Тя може да физическа. На един приятел му откраднаха телевизора. Казва: „Абе, май не трябва да гледам телевизия, много се увличам!“. Правилно, това е жест. Обаче, когато крадеш чувства на човека, когато крадеш развитието му, това е Духовна кражба - няма прошка. Строгостта на Бога ще се изсипе безпощадно. Бог е, Бог е Безусловен. Там никой не може да се подиграва с човека, с Душата. И изневярата - когато изневеряваш, ти изневеряваш преди всичко на себе си. Ти вече си посял нещо, което ще го плащаш и като болести, и като физически проблеми, и като духовни… Четвъртото кое беше?

Има няколко варианта. Единият е той да е дошъл с такива способности и да си ги заключи. Просто ако не спазва строгата правилност, истинност, точно говорене, точно мълчание (разбирам разумно, мъдро мълчание). Но ако е дошъл със способности и върви по този път, той първо няма да смята, че има способности, щото те не са негови. Това е нещо, което се дава за да вървиш към центъра си, това самовглъбяване, това е позволение да вървиш към собствения си център, щото търсиш правилно, търсиш същността, а не второстепенни неща: Ето какво казва Метерлинк, има нещо много красиво в неговата мъдрост: "Несправедливата постъпка е човешка слабост, а тази слабост привлича неразумен дух водач". Виж колко точно казано. Тази постъпка те привлича и ти вече имаш други водачи. Ти може да мислиш, че "аз вървя по този път, ще направя това...", но ти не си ти, те желанията не са вече твои. И когато стане късно като те заведат в задънена улица ще кажеш "абе какво мислих аз...", нали разбираш...?

Първо, много хубаво е, че нищо не е в човешки ръце. Значи щото човекът е майстор да разваля всичко. Дай му доброто - ще го развали, дай му хубава жена - ще я направи слугиня или ще я развали, дай му щастието - ще го развали. Нещастието също не е в неговите ръце, но то му се изпраща и ако трябва да сравняваме, нещастието е по-добро от щастието, щото по-дълбоко може да ти бръкне, като скръб, като мъка да те научи и да те поведе в правия път. Щастието няма шанс - ти там си заспал. Мислиш, че си щастлив, не се поддаваш, не се развиваш, то е голямо сънуване....! Докато нещастието може да ти бръкне и да си кажеш: "абе аз по какъв път вървя, дай да тръгна..." и ако трябва да избираме... те сами хората няма да изберат нещастието, но то ще им се изпрати, щото те вървят неспасяемо. Нещо много дълбоко, което казва Метерлинк: "Всяка опасност е преодолима, дори и космическата катастрофа". Забележи как е казано. Потопът - по време на Атлантите, те също са сразили потопа. Не той да ги победи, те с духа си и със съзнанието си, понеже е чисто съзнание. Те го възприемат като тържество на истината, поздравяват го, влизат в него и заминават. Обикновените хора не могат да минат през тази преграда.

Да,даже тука една сестра от Стара Загора, имахме един разговор, много така...чудна душа, която много обича книгите ми за старците, каза:"възможно е тука скоро на кладата на площада да те изгорят,аз ще дойда с ръце тука и ще кажа няма да го дам!". Бяхме една група,както и да е...Викам:"Не се страхувай, Учителя е с мене!" ама се зарадвах ,защото с много хубаво чувство го каза. Абе, чудна душа от Стара Загора.

Да, да,тежка болест, който влезе в тази болест...ако влезе светец, той по начало най-хубаво да бяга, обаче ако влезе там ще стане още по лошо за него и дето казва Учителя: "Не само че нищо няма да оправи ами и себе си ще развали",щото няма място там за мъдри хора,светците също не могат да оправят България. След време...Бог е единствения,но много трябва да страдат българите, турското робство не беше достатъчно, ще има още многобройни страдания,някога да кажат: "Абе,Господи,само тебе търсим,само тебе искаме,само твоята Истина,нека бъде твоята Воля,а не моята!",защото моята е капан, примерно.

Чистите действия смекчават старата човешка карма и посяват нещо, което в бъдеще да тръгнеш на дълбоко ниво, пречистено. Да станеш истински ученик. Толтеките казват: Намерението е по-творческо от волята. Значи, от намерението тръгва… Като определиш намерението си, нали. Намерението отстранява предопределението, казват толтеките. Виж колко е дълбоко. Може да ти е писано еди-какво си. Знам хора, които си промениха съдбата, нали, но има хора, които не могат да я променят, казва Учителят, и да я знаят, ‘щото…ами не искат пречистването, не искат промяна, нали, говорят си, нали… Значи, намерението отстранява предопределението, но то е Дълбока Тайна. Подготвяме книга с атлантски афоризми, там ще има много подобни неща, но намерението е толкова дълбоко, че може да промени…абе всичко, всичко…

Тогава Учителя е искал да помага, какви въпроси са му задавали, тогава е било друго време. Сега е сгъстено и трябва да се концентрираш, абе и най-малко допускане на лоша мисъл към нещо, човек, животно, камък, ти вече цапаш. Туй дето Ал Халадж - после ще кажем, "Не цапайте чистотата с религия." Страхотно. Кое избираш чистотата или религията, някои ще кажат как може - та те са равни, не са равни - чистота и паневритмия не са равни. Чистотата има много степени и ако си стигнал някъде, и ако кажеш аз съм чист, ти си за окайване. Защото има три степени абсолютни - говорим за страхотна чистота. Значи третата степен на абсолютна чистота е можеш да смаеш Бога. Не хората, не боговете, по-ниските нива смайваш, говорим за съвсем други неща.

Между другото понякога се случва да попадам в условия, среда където хора говорят и казват, "Абе виж го еди кой си, колко много пари, колко много злини прави, колко неща и нищо му няма. Нито на него, нито на семейството му. Продължава години на ред да твори, лоши неща."

Има случаи, когато в Бездната слиза Върховният. Тя е от Него излъчена, но той е над нея, той слиза ... Абсолютът ... никой не може да го понесе. Дори, когато той е допуснал да го понесат Старци и определени същества, това е нещо извън мярката и точно затова не искаш повече да го видиш, защото един път ако си го видял и ти си ценител, ти вече оценяваш пътя към Него завинаги и нямаш нужда от второ идване ... И даже и за Бог важи това ... На едно място, Учителя казва: "Ако Бог се появи в живота ти два пъти, горко ти". През другото време са ангели, архангели, братя, напреднали, учители - те те подтикват, но Бог се явява само един път и ако ти разбереш става коренна промяна в живота ти. И вече тръгваш по този път завинаги ... оценил си го, но той ако се яви на един неподготвен човек, той ще каже: "Абе, май халюцинация"... някой път и такива неща се случват ...

Значи, когато Словото говори, то иска да разбереш разликата между Бог и Луцифер и сатана, и това е вече едно събуждане. А според Учителя имаш право да говориш за тайните на злото, когато си постигнал една определена висока степен на чистота, не абсолютната, но тогава вече имаш право да говориш, защото може да разкриеш и да спестиш на хората, както ако имах право да ти изнеса две-три дълбоки лекции за *********, хората щяха, милиони хора щяха да се спасят от него. Понеже заключихме тъз’ тема, ‘щото има голямо невежество, ********* ще се увеличава, помни ми думите, понеже те посегнаха на туй, което аз исках да помогна на хората. Сега ще говорим по друг начин, но те ще си платят, тез които ограничиха, те не ограничиха мене - да са живи и здрави винаги. Значи, когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в стихия. Истинските хора винаги имат помощ от Божествени същества - то е задължително. Това е Слово, свързано със Слово. Както навремето Учителят отлага земетресение за България - прави връзка - в Чирпан и Пловдив, прави връзка с херувимите, казва им нещо, то пак се случва малко по-късно с по-малко жертви за България. За Христос - Христос е произлязъл не от историята, не от… Той е произлязъл от, не от ума на Бога, от Духа на Бога, тоест Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. И той излъчва нещо от Създателя. Значи, говорим за Величествено Същество. Преди творението, Христос е бил от боговете. После слиза надолу и става Син. Това е Пътя му. Става Син Божий. На небето той е един от боговете, на земята става човек, привидно. След възкресението отново става бог - това е Пътя му. Христос е Чисто Божие Слово без примеси, но дори и той е трябвало да бъде обучаван в Египет, да му е припомняно и там се скрива и го обучава един жрец, който е стар специалист в Словото - Свещено Слово - хекао се казва, както и да е. Христос казва: Любете враговете си. Защо? Аз съм ти казал, че църквите не могат да обичат враговете си - те го знаят, нали, това е голяма беля. Туй Бог го казва, пък ти не го изпълняваш - свърши. Свърши развитието. Има бавна еволюция - да не говорим. Любете враговете си - защо го казва Христос - ще обясня. Защото ако ти се бориш с враговете си и със злото, то прониква, овладява те, умножава се - ти се проваляш. Христос е могъщо Слово, но той не превърна камъните в хляб - нямаше борба. Той го срази с Бог, с лекота, без усилия. Злото се побеждава, казва Учителя, без усилия. То е много елементарно. Само трябва да влезеш в Бога и да го дадеш в ръцете на Бога. Ти не се бори, нали. Щом се бориш, то се увеличава. Христос избра Божията Воля. Той може да призове, но той избира, смирява се и избира Божията Воля. Това го разбират само тези, които са тренирали осъзнатост и брахмачария. Защото, ако Божията Воля беше пренебрегната, Христос щеше да загази, ако той не беше избрал Волята на Бога, нали. Но Христос е…изключително усъвършенстван и обучен в Божието Слово от есеите. Те са древни египтяни. В Тайната Библия Христос казва: Познанието на Изначалното Слово е Познание на Пра Отеца. Значи, в апокрифите Христос не говори за Бог, а за Абсолюта. Нарича Го Пра Отеца - друга дълбока тема. Но тука отиваме към науката за Бездната, която след време може би…усещам, че има хора, които все повече искат. Това е много специален въпрос. Голгота е Величествено Благословение. Тук Бог изля Любовта си към света, защото ако Бог не беше възкресил Христос, това щеше да срази света. Забележи за каква Любов говорим. Говоря ти за сразяване и опустошаване. Това щеше да е строгата страна на Бога и човечеството. Щяха да бъдат сразени, щеше да стане страшна жестока празнота. Обратното на Бездната, Безкрая. Важното е не второто пришествие, а дали в тебе е дошло пришествието на Любовта. Христос казва: Благословени са тези, които правилно търсят Истината, защото те ще я намерят. Има хора, които работят, Боре, въображаемо върху себе си. Работи, работи и казва “Абе стигнах до извода, че няма Бог, концентрацията не е истинско нещо, тя молитвата е даже поглъщаща концентрацията”, и той си говори там… Адвентисти и други, да не ти изреждам… Идвали са при мене и свещеници и такива, и той не може да разбере ангел ли му говори, дявол ли му говори, Бог ли му…то има тънки разлики там, но то трябва да ти е дадено. Ти не може да си въобразяваш. Както и да е. Вярата, истинската вяра, не зависи от наука и религия - нищо общо. Това е наука за Чистото Сърце. Има страшна наука в Египет и Атлантида, посветена на Чистото Сърце, която е нещо… десетократно по-дълбоко от Библията, от всички свещени книги, нали, Чистото Сърце - страшна наука. Любовта е самото евангелие. Без тази Любов, без тази Чистота, каква Библия ще четеш? Молитвата иска, а Любовта вижда. Това е разликата. Христос първо е преизпълнен с Любов към Бога, а после е Слово и Разбиране и други неща. Всяко Чисто Слово е Език на Бога и Говор на Бога. Библията, това си ти, това е твоя подход към нещата. Учителят казва: Бог, това са моите мисли, чувства и постъпки. Каква църква? Ти ако нямаш тоз’ подход към Бога, издали сме цяла книга за Свещения Подход, ти ако нямаш подход, в какъв храм ще ходиш, каква църква? Значи, дето пак казва Учителя: Ако Бог не е в тебе, всички храмове са безполезни. Може да ги обикаляш в целия свят, може да ходиш, ако не ти стигнат, на свещените места, знаеш, нали, има свещени места - планини, както и да е. Позитивното мислене, ако трябва дълбоко да го обясним, също, Боре, нещо трагично. Това не е духовно мислене, това не е Чиста Духовност и не е Чиста Божественост. Позитивното мислене може да стане негативно мислене. Духовното мислене - то е освободено от тез’ двата полюса и върви към Божествено мислене. Значи, аз наблягам не на позитивно мислене, на съкровено мислене. Забележи разликата. Щото преди години обяснявах това на една лекция в София. Една психоложка се разплака, развика се, да е жива и здрава, нали, те я укротиха. Да?

Да, другото месо вкарва дяволи, свинята вкарва демони и когато дълго време…познавам един човек казва “само свинско”, особена любов към свинята - яж, приятел, щом ти се яде - няма да го спра, нали. Така, жертвата е събирателна енергия за едно бъдещо по-високо усъвършенстване. Сега много хора искат да се жертват, да помагат, разбира се, много от тях не са готови, скоро идва една жена - иска да помага и аз я питах “А ти помогнала ли си на себе си?”...дълбоко замисляне. Разбрахме и двамата, както и да е. Жертвата е наследство от много висока раса, расата на боговете. Словото е Древен образ на Съвършеното Знание. Който е познал Тайната на Словото, има Жива връзка с Божията Сила и може да я задвижва. Словото заключва реалността и Словото я отключва. Човекът на Словото има в себе си - Аполоний - мекотата на Силата. Това е нещо…нали. От Словото започва промяната на всяка съдба. Значи, ако хората искат да променят съдбата си, ако говорят нечисти думи, нямат никакъв шанс - никакъв шанс. Преди време един приятел много псуваше, издаваше и книги, и викам абе…хубави книги, даже Кабала, “що псуваш бе така…” - “народна реч”, какво да му кажа…да си жив и здрав, продължаваме, нали. Няма осъждане. Словото е Древен Път, който идва отвътре. Ада, ада, Боре, това е падение в Словото. Оттам тръгва. Нечистото Слово, това е изгубеният Път. Когато фактите се сблъскат със Словото, Боре, те умират тотално, тука няма факти, намесва се Бог и… Словото е Водител и само със Слово може да отидеш при Бога. Словото познава и тънкостите на Безмълвието. Някой път може да говорим за исихазма, истинският исихазъм, той тръгва от Египет. Тука такива като патриарх Евтимий, дето се води исихаст…той е толкова далече, че ако ти обясня…нали и неслучайно той критикува богомилите, нали, ‘щото как ще разбереш ти богомилите като Бог не ти дава, нали. Докато какво казва един прекрасен светец, свети Бернар, когато го изпращат да разобличи богомилите - “Това са Истински хора” - край, пак не са го чули. Друга, друг разговор. Чрез Словото се предават видовете енергия. Нечистото Слово никога не може да устройва живота - никога. Поведението е по-дълбоко от живота, казва Аполоний, твоето поведение, твоя подход, твоето послушание, твоето смирение - оттука тръгва израстването. Това е Тайна на Живота. Който е познал Словото, придобива поведението - Аполоний. Словото е по-могъщо от всяко зло, струва си някой път да говорим за него, но… Словото е по-могъщо от всяко зло, ‘щото е Бог. Словото е Древно Мистично Дихание, слязло сред съществата да ги учи и обучава. Словото е слязло в света, но не принадлежи на света. Словото е Божие Дело. Тайната на Живота е в това - да срещнеш Словото в Своя Път. Словото е Живот в Бога, а не в света. Смъртните не познават Словото, остава им само да се жертват, за да могат в бъдеще да бъдат повикани от Словото, да бъдат призовани. Който е познал Словото, познава невидими неща. Тука вече има, ще ти кажа, аз много…любимия ми пророк в Стария Завет е Исая - много го харесвам. Той има едно видение, в което обаче бърка - и на него му трябва Чистота. Той е видял пламтящ ангел, нали, а това е съвсем друго същество от високи йерархии - не е ангел, нали. Дионисий, който е на високо ниво, казва има грешка във видението му. Един по-дълбок учител може да вижда дълбоко в невидимия свят, ‘щото това е друга система на брахмачария…дълбока. Словото е Древен Учител, То отключва Пътя навътре. Позволява ти навътре да се развиваш. Позволява ти дълбоко да се вглъбяваш в боговете, в Бога, в духа си, в душата си и т.н. Тоест, позволява ти да се вглъбяваш в Ядрото на Истината. Нечистото Слово е сближаване с паднали духове. Ти като говориш нечисти думи, ти ако можеш да осъзнаеш, че в момента нисшо същество иска да те зароби, ще млъкнеш и ще почнеш да се молиш, ако осъзнаеш. Словото е Древен Лечител, ако съумееш да го привлечеш на твоя страна. Словото е Висша Реалност, а болестите са паднали сили от тази Реалност. Оздравяването, казва Аполоний, е потичането на Словото, Бог в човека, ако Словото потече в тебе, тече Бог. Всяко слово, казва Аполоний, извиква влияния. Пре Чистото Слово, не Чистото, Чисто Слово извиква богове, ангели, напреднали. Пре Чистото извиква Бога. Там има вече тайно обръщение, тайни думи. Ще обясня - Чистотата е скрито оръжие, нещо, което е много повече от техника и метод. Ти може да си тренираш там дишане, едната ноздра или…Чистотата…не е техника. Когато едно Слово, мантра е трупано хиляди и милиони пъти, това Слово се превръща в Древен Вихър. Словото Божие превъзхожда човешката природа. То няма човешка природа. Още някои неща за Словото, мои размишления стари от преди. Сгъстяването на Словото е безусловен закон, но ако това се ръководи от Бога. Това Сгъстяване е Действие на Бога и Позволение на Бога и това е голямата Тайна на Живота. Казано по друг начин, Сгъстяващият се Бог в човека носи всичко. Това, което произнасяш дълги години, означава какво Бог ще ти донесе, това е план на Бога за тебе. Но трябва да мислиш, казва Учителят, подобно на Бога. И какво казва на едно място Учителят, забележи Боре, така както мисли Бог, така мисля и аз. Забележи…не така, както мислят ангелите…

“Бях там”, да. Виж сега какво казва Учителят, нали, само Чистото съзнание може да прави Свръх Сгъстяване на Словото. В самото Сгъстяване, Бог работи заедно с тебе. Това е осъзнато Единство. Когато Бог е с тебе, ти си над всички сили, защото Бог няма противници, Любовта няма противници. Бог образува за нас нещата чрез Сгъстяване на Словото. Това означава, че Той тез’ неща ги желае за нас, понеже Той вижда разумността, Той ни е дал тез’ неща, Той се слива с нас. Самото Чисто Сгъстяване на Словото е пряко съединение с Бога. Сгъстяването е участие на Бог в нашия живот. Истинското сгъстяване е закон на Бога. Това означава да си Син на Бога. Могъщото Огнено Сгъстяване на Словото е последствие на Чистото мислене. Когато дълго време си мислил пречистено и в един момент Бог влиза, усилва го и ти позволява. Сгъстяването е Божия Воля и то превръща Словото в Бог. Иначе може да повтаряш много, нали, Господи помогни ми, но…като искаш помощ ти какво ще направиш за Бога, какво ще пожертваш? Искаш да оздравееш, нови грехове ли ще правиш и престъпления, за какво ти е здраве? Че това здраве ще те съсипе и ще ти създаде карма за хиляди години - човек не знае какво иска. Сам Бог се вселява в Чистотата и се сгъстява. Това Сгъстяване надминава всички видове философии, науки и религии. Сгъстената Чиста Любов е Бог, но…така. Още нещо за Словото, към края сме. При Сливането с Бога, Словото става Върховна Сила. Самото Слово, Боре, в Древността са го наричали Светилище. И както казва Царят на Атлантида, Жрецът-атлант, Словото е Жрец, Словото е Образувател на нещата - същества, сътворения, успехи, загуби, победи, отчаяния, всичко това е създадено от натрупани определени думи и слова. Словото е най-великия Дар на човека като даденост, защото в Словото работи Бог. Словото е Тайна Наука - това е движение на Бога, ако си осъзнат. Няма друг действащ в света освен Словото - Бог. Самото Слово Бог е единственото, което може да обяснява събитията. Всички други говорят - “стана катастрофа, черна кутия” - каква черна кутия, има друга бяла кутия, която ти въобще не си, няма и да я видиш, докато си жив, както и да е. А когато това Слово е Скрито, събитията остават неразбрани. Бог не иска да ги обясни, Боре. Не само катастрофи, дълбоко обяснение, ‘щото ще порази невежеството, ‘щото те ще се озлобят и знаеш ли срещу кого - срещу самия Бог. То да ги предпази, Той е създал Луцифер и проклятията отиват към Луцифер вместо към тяхното невежество, ‘щото то…нали невежеството е твоя дявол, а не дявола. Самото твое, самият ти си дявол и после…той дяволът, той е страничен, той не е решаващ, но ти като станеш дявол…нали. Словото се разкрива само на тези, които са в Единство с Бога. Смисълът, който е скрит в Словото е по-тънък от всяка мисъл. Учителят казва: Словото е Божествен език, той произтича от един свят, който е Абсолютен. Научиш ли този език, казва Учителят, ставаш безсмъртен. И пак Учителят казва: От Словото е излязъл Живота. Ти представяш ли си, Боре, хората мислят, че живота е произлязъл от чехълчета, амеби, нещо огромна…въобще ученият, самият по себе си е трагедия. Абе, кой вкара тоз’ импулс, значи, Бог пуща Дух, Висш Дух. Тоз Висш Дух влиза в тез’ същества и потича Живота и оттам тръгва Живота, от туй Висшо Същество, което чрез Бога се превръща в Живот. Няма нищо общо с тези малките, нали, тревички, както и да е. Друга тема дълбока. Словото е Живот, понеже Бог е вляъл в Него, иначе няма Живот. Той потича и потича Живота. Словото е само за разумните и мъдрите хора. Бог говори Словото си на Всемирен език, обхваща всички езици. Чрез Свещеното Слово ние се обожествяваме. И накрая малко неща от самия Тот - Древния египетски учител, който е също Самото Слово, слязло от Бога. На едно място казва нещо страшно - Аз отстраних Тайното зло от вселената. Страшни думи, страшен учител. Той е такова Единство с Бога и такова…част от Съвършенството на Бога, от скритите богове, от най-скритите - страшно нещо. Казва: Това в тебе, което вижда и слуша е Словото. Може да имаш четири уши - не помагат - друго нещо. Който се е домогнал до Мистерията на Словото, става Син. Ние изграждаме живота си чрез Слово. Словото действа като Същество - Тот - страшен учител. Тука много малко неща ти изнасям за него. Съвършеното Слово е Съвършеното Виждане. Това, което си направил с Любов, това е твоето тайно бъдеще - това е мярката. Словото е по-могъщо от всяка битка и от всички събития. Словото е Истина, която надживява световете. Истината трябва да извира от твоето говорене и от твоето безмълвие. Значи двойно. Твоето Слово е твоето пътуване към Бога. Това е твоето благоденствие, това е твоя живот. Словото води нещата до зрялост. Лъчезарното Слово, което изхожда от твоя Божествен Разум, това е Синът Божий. В Свещеното Слово няма змия, няма тъмнина. В Своя Дълбок Смисъл Бог е Мистерия, даже не е Дух. Тука вече са дълбоки неща, за които спираме да говорим, ‘щото…нека хората да знаят, че Бог е Дух и Истина за сега, в бъдеще ще се разкрият други неща. Животът върви, казва Тот, към незнайни Дълбини, към Абсолюта, не към Бога, нещо…той казва… Великата Мистерия е преди Живота, преди Духа. Тя е нещо, което превъзхожда Живота и Духа. И казва той: О, Господи! Ти управлявай живота ми във всеки миг, във всеки миг. Останаха въпросите, ако искаш, ако имаш някакви…

На мен наскоро, друг човек, уреден, така да го кажем ми каза "Абе, един път се живее бе, какво го мислиш."...

Те са се отдалечили, Боре, но не са обречени, защото винаги могат в един момент...абе някой път трябва само едно нещо да разбереш много дълбоко и проблема изчезва. Само трябва да осъзнаеш, да се отвориш и тогава вече това се променя. Такива хора не са обречени. И най-тежките съдби в този свят - няма обречени хора. Обаче, въпросът е да има зрънце на търсач. Да искаш да разбереш поне, а не да кажеш "аз знам всичко" и вече да стане опасно.

Питам - казва Учителя - това Отчаяние, от къде е дошло? Намесил се е някой във вас. И казва Учителят: Като екзекутират престъпниците, те стават още по-опасни. Остават на Земята, връщат се и вършат престъпления чрез други хора. - Някой мисли, че се отървал от врага си, като го е убил. Не. Който има много силна воля, той ще дойде отново...има такъв случай с Ал Капоне, ако знаеш, нали. Когато е убил... един, казал: Ако ме убиеш, аз ще те преследвам хиляди години...нещо подобно - забравих точната мисъл. Защото той е много силен дух и може да влиза и да прави поразии и на близките му, защото ще се обвържат. Както и да е. Който е извършил престъпление, низши същества са го накарали и са влезли в него. - Ще обясня. Всяка лоша постъпка е капан - най- малкото зло, ако направиш на човек, това е капан, защото зъл дух те е уловил и направил е връзка с тебе. Това не означава, че трябва да осъждаме злото, защото то е друг замисъл. Злото има силата да обезсмисля, всички тези, които не са установени в Бога. - Я обезсмисли преданния на Бога. И кажи му ти си объркал...То има такъв случай с Иван Рилски. Той: Абе дяволът ли ме изпрати в таз пустиня - обаче в началото. Но, поради усърдието си - той толкоз се е молил и се е смирил и накрая дявола...Сега, не е постигнал Дълбоката Мъдрост - ако трябва някой път ще ти обясня, обаче честността, старанието, прилежанието, Боре. Много харесва Бог прилежанието. Постигнал е частично смирение, така...даже мога да кажа много хубаво, не на дълбокото ниво - той го няма. Другият път ще говорим за смирението. Стихът: "Блаженни нищите духом", Боре, това е стих по-дълбок от Библията, от Сътворението и от самата дума "Бог", защото това е завръщане в Нищото. Това е Боре, Древното Състояние на Абсолюта и на Скритият Бог - "Блаженни нищите духом" - страшен стих. По-дълбок отколкото могат да си представят всички религии и църкви в света, даже и посветените не знаят много от тях. Това е страшен стих. Тук само ти го загатвам.

И така Бог е направил най-хубавото за нас - създал ни е от Нищото. - Сещам се за един, да ти кажа румънски афоризъм. Много го харесах. Казва: " Абе, защо Бог ни е създал от глина, трябваше да ни създаде от неръждаема стомана." Много ... Както и да е. - Значи, най-хубавото - създал ни е от Нищото, от Вечността Си, от Дълбините Си и от Безкрая. Преди всичко в своята Древност ние сме били нищо - никакво време, никакво сътворение. В това Нищо ние сме били Велика Пълнота. Ние сме били себе си. - Там не сме се нуждаели от Бога, казва Майстера.- Ние имаме Абсолюта. И това е Целта на Бога - да ни заведе - развитието е безконечно. Само хора, които имат предразсъдъци, нямат широко съзнание, те няма да разберат. Туй не са подготвени. - Ние сме били древно блаженни. На Нищото нищо не може да се прибави или да се отнеме. То е всякога изобилно - Туй са по-ниските му нива: Изобилно, блажено, самодостатъчно. Смятай какви нива има.

Аз бих добавил моя лична опитност, каогато 2012г. имах една болест няколко месеца, така упорита и съвсем неочаквано, може би точно това се е случило, Бог ми е дал Вярата, обаче и много голяма Доза Благодарност. Аз всъщност разбрах, че трябва да..., абе ей така потече една голяма благодарност към самата болест от моя страна. Даже си спомням бях в един асансьор и т.н. и в Мига, в който излъчих тая благодарност към болестта и тази болест, като с магическа пръчица, за...в рамките на три, четири дни изчезна.

Значи нещата много отдавна са станали, сега се проявяват и след време нали...примерно, тез стачки: само като идея. Значи те няма да имат подобрение, нито правителството. В бъдеще, в следващи прераждания ще има едно микроскопично подобрение за тях, защото те сега си живеят миналия живот и трябва да си извървят ... Туй между другото. Като идея. Искам да кажа, че нещата много са отдавна, а сега се случват. Примерно, сещам се: тези, които срещат в туй прераждане Учителя, имат стари заслуги да Го срещнат от минали животи. Иначе Учителя може да ти е комшия, както Георги Димитров, хабер нямаш. Знаеш, че има нещо ама...и дотам. Които са посяли, които са го търсили, търсят Го пак. Туй търсене пак е от Него, щото Той иска да ги намери, щото те са познават отдавна, а тез които не трябва, може да го търсят, те ще намерят нещо друго. Или като отидат при Него ще кажат: " абе не е Той" - разбира се, нали ...

Да, просто преди седмица от Германия се обадиха зрители, които гледат интервютата и лекциите Портал12. Даже имаше една много интересна случка: в много напрегната ситуация - те са българи, хирурзи, които работят в Германия - тежък случай на операционната маса, суматоха. Пълно спокойствие запазва, нали хирурга - българина. И след време когато го питат: абе, какви успокоителни вземаш?

Аз си спомням, когато в една от лекциите разказвахте как той отива към...към своята Голгота, да - инквизицията, и как един от множеството му казал: Абе, ти защо така пееш и си толкова щастлив?

Сещам се тука…, ще си позволя аз да го кажа, ще се отклоня - Една сестра ми писа наскоро: Абе, сънувах един сън, че света се унищожава. Нали, пълен потоп, катаклизъм - някакъв глобален. Унищожава се света и в тоя момент идват извънземните, за да вземат най-ценното. - И аз и казвам: Ми, за кое са дошли да вземат? Кое е най-ценното? И тя казва: Книгите на Учителя и книгите на Елеазар. Много мило ми стана…

Дето казва Учителя: “Трябва ли 360 пъти да си блъскаш главата в стената и да кажеш: “Абе, това е стена”? Нали, все някога…Така.

На един мой роднина му казах: "Абе ти, помоли се за това." - И той ми каза: "Как ще се моля, да не съм паднал толкова ниско?" Тоест ...

Защото наистина, аз съм се срещал с мои познати близки, които когато им кажа: “Абе, спомни си за майка си, за баща си, или пък сънувах ги.”

Скоро идва един от чужбина тука. Каза: “Абе, човек, аз тръгнах карате. Тръгнах да убивам хора. Като ти видях интервютата, каза, забравих всичко и взех да помагам и да таковам…” (Тука разплака се няколко пъти…както и да е.) Ами, има нещо узряло в него. Той е усетил за какво става въпрос. Дадено му е! Иначе можеше да продължи. Не случайно Ангела и Невидимите Братя са го насочили да види, да чуе нещо, което трябва, за да тръгне на промяна!

...Тъй като, ние тази дата, на която е взето решението за тази военна операция 22.02.2022 я споменахме още преди няколко месеца и то няколко пъти. Но сутринта на тази дата като бях вкъщи в събуждащо се състояние, някъде към 5 ч. сутринта видях един черен гълъб. И така, даже се загледах концентрирано в него и си викам “Абе това врана ли е, гарга ли е?” - Обаче видях, че е гълъб, но беше черен. В следващият момент той изгоря, така, в пламъци и настана един период от…трудно ми е да кажа “време”, защото сякаш беше безвремие - нямаше го…! И на негово място постепенно се появи бял гълъб. Да ви помоля за тълкуване.

Бог не може да убеди Древното зло да не напада човека, но все едно е да кажеш на крокодила “Абе, брато, ти защо не станеш един по-добър човек?” - Някога - да, но…

Да. Помня, навремето като изнасях лекции в София, една каза: “Абе, там някакъв виетнамец (ли беше) отварял третото око по телефона. Какво ще кажеш?” - “Иди!” - Отиде и стана смешно, нали? То така…Те искат лекото.

Действително без пари лекувам, но моите визити са много скъпи. За тебе са много скъпи. Когато вземам, много скъпо вземам. „Десет хиляди лева?“ „Не.“ „Двайсет хиляди лева?“ „Не.“ „Сто хиляди лева?“ „Не.“ „Половината от това, което имам?“ „Не.“ „Че какво?“ „Всичкото, каквото имаш, трябва да ми го дадеш.“ Казва: „Че как може?“. „Ако искаш. Ти си осъден да умреш. Как ще ти връщам живота?“ „Абе, казва, половината не може ли?“ Рекох: Не само това, но искам, след като те излекувам, да посветиш живота си на Бога, да проповядваш.