Аз си спомням, че едни от тези, които ме следиха, бяха трима разузнавачи специалисти, специалисти в държавна сигурност по разузнаването, завършили школа. Имаха моя снимка и се концентрираха в третото око и по едно време главата ми се пръскаше и аз реших да им изпратя обратно тази енергия и на тримата. Разбира се, те не можаха да ме намерят. Много време ме търсиха, отидоха да питат Ванга. Ванга не им каза нищо, защото тя щеше да тръгне срещу Учителя. Тези неща ги казвам между другото, защото на някои ще се случат подобни неща. И след като не ме намериха, аз след години се върнах доброволно и те сметнаха, че са ме хванали и се опитаха да направят нещо с военните, изпращаха ми много бележки да се явя на запас – искам да кажа как действува светът и как действува Духът – затова споделям, а не че е свързано с мене. Говоря за моя опит. Понеже чрез много бележки за запас ме викаха и аз трябваше да се явя на запас и ако не се явя, аз не съм верен на Родината, пък аз не съм верен. Аз съм верен на Бога и на Истината и нямам нищо общо с Родината. Много бележки и вече се стигна до военен съд. Понеже аз не се явявам, как така, трябва да служа на Родината, да се явя, за да ме хванат. След години когато се върнах, трябваше първо да се справям с много хора. Военните искаха да ме съдят, а държавна сигурност ме следи. Да се чудиш с кой по-напред да се справяш. Именно Името, Имената на Бога ми помогнаха и формулите. Първо отидох при военните, започнах с много формули, преди да отида при тях и отидох. И разговорът започна. На вас, на които ви се случва такова нещо, трябва да действувате по един подобен начин, не точно като мене. Значи стана въпрос за военен съд. Те говорят за военен съд, аз говоря за Любов, Мъдрост и Истина. Това са различни светове, различни съзнания, които се разминават, няма допирни точки. Накрая казват: “Абе, май няма да те съдим, ама ще платиш една глоба от двеста лева”, пък тогава двеста лева бяха много. Те пак говорят за глоба, аз пак говоря за Любов, Мъдрост и Истина, за Доброто и т.н. “Абе няма да те глобим, ама 20 лв. глоба ще направим.” Казвам: добре – и пак разговорът продължава. Тука става въпрос за една светска сила демонична, която няма контрол над себе си, която иска просто да те вкара в своите – в книгата по магия на Учителя, която не сме издали, засега я пазим, защото има опасности, Учителят казва: ”Когато допуснеш страха, ти навлизаш в чужд магнетичен пояс и можеш да бъдеш обсебен и побъркан”. Аз тези неща ги бях тренирал, защото имах много изпитания и много проверки от държавна сигурност и така имахме много разминавания. Те говорят едно, аз друго и т.н. Накрая казват: “Абе, знаеш ли какво, няма да те глобим, ти май си християнин.” И накрая като се разделихме, казаха:” Ако имаш време, идвай пак да ни говориш.” Това беше раздялата. Искам да кажа как всичко може да се завърти.

Йова Рафа означава – Бог е изцеление. Постепенно ще обясним какво точно означава и как може да се постигне истинско изцеление. Защото тука не става въпрос за болести, човек трябва да бъде изцелен тотално. Докато той има нечист ум и да бъде излекуван, след време ще дойде друга болест. Има едно изцеление, което трябва да стане завинаги. Как може човек сам да се домогне до истинското изцеление? Първо: отговорът е усърдна молитва. Най-важното условие е усърдна молитва. Понякога човек може да бъде изцелен от тежка болест с много елементарни средства. Някой път може да даде примерно 1000 лева за лекарства и да стане по-лошо. При Учителя има един случай, доколкото си спомням, беше генерал, жена му тежко болна, обикалял лекарите, плащал пари, тя ставала все по-зле. И накрая му казали да отиде при Учителя. Когато стане много трудно, се отива там и много пъти така е било. Учителят му казал: “Дай й малко зехтин и ряпа и край.” “А само туй ли, Учителю?” – Край. Слушай и толкова, защото Учителят може да вкара енергията си в твоето послушание, в твоята вяра и да я излекува по много тайни начини. Той казал: “Абе, Учителю, нямам зехтин.” “Добре, дай й да яде имамбаялдъ” – и тя се излекувала. Искам да ви кажа: много са начините и някой път може да са много простички, много елементарни и всичко може да стане много сложно от ума. Умът обича големи усложнения и той обича да си ги допълва, да ги украсява и т.н.

Пето: В ученика няма способност за гняв — просто не може, няма. Изгубена е някъде по пътя. По кой път? По пътя на любовта. Аз лично съм се учудвал: пробвам, мъча се, много хора са ме предизвиквали, абе не мога да се разгневя и толкова. Не се получава. Не ми помагат никакви усилия. Едно от нещата, което дава учението, е това. Другото е: не можеш да мразиш. Как ли не съм се мъчил, не се получава. Няма способност за гняв, няма откъде да дойде, т.е. в дълбокото, в духа, във висшата душа, петото тяло, няма гняв, просто няма.

Граалът е символ. Той може да се намери с голяма чистота и тогава той засиява в човека, и това е засияването на Бог — Той е сияещият. Една от тайните на граала е да победиш — казват друидите — доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога — където има съвсем друга мярка за добро. И тогава вече придобиваш в себе си чистотата на абсолютното добро. Тогава, разбира се, никога няма да казваш: Все правя добрини, а пък на мен ми се случва еди-какво си — просто ще бъдеш осъзнат и няма да говориш по този начин. Означава да се освободиш от човешкото добро, защо? Всички трябва да се освободим от него, защото то не е чисто. Пак ще обясня: обикновеният добър човек не може да се приближи до това високо добро, защото човешкият живот няма тези качества на абсолютното добро. Според друидите се смята, че обикновеното добро поразява човешкия живот. Тука се сещам за една случка, за малко ще се отклоня: Настрадин Ходжа го питали: Абе, Настрадин, ако те направим султан, цар, какво ще направиш за хората? Той казва простичко: Много неща ще направя, но нищо няма да излезе! — Иска да каже как действат хората в света, как много неща правят, ще продължават да правят, обещания ще има, но суфи е прозрял: от човешките неща нищо не излиза.

Следващият случай: Двама борци си говорят, единият пита другия: Абе брато, кой ден сме днес? Другият му казал: Ами де да знам, те постоянно ги сменят.

Следващият случай: Двама приятели разговарят за Киркор и Гарабед (това е в стила на Настрадин Ходжа): Абе ти разбра ли, че Киркор е спечелил луксозна кола от лотарията? Другият казал: Разбрах само, че не е Киркор, а Гарабед, и не е спечелил кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали. — Така в този свят много хора печелят, трупат и накрая смъртта, изтребителят, големият крадец, ограбва всичко.

Осми случай: Една мравка носела две трохи под мишницата си. Отишла при своя приятел слона (били приятели) и му казала: Абе приятелю, направи ми една услуга: сложи едната троха на гърба си, другата под краката си. Слонът се чудил каква е тази услуга, изпълнил я. След малко мравката отишла леко настрани, погледнала го и казала: Браво, идеално! Чуден сандвич стана! — Има хора, които имат такива големи амбиции, искат да изядат голям сандвич, искат голяма власт, но те не са постигнали себе си и като тази мравка са. Тъй като Учителят казва, че мравката е символ на егото; след време ще правим окултна книга за животните.

2. Двама луди играели на карти. Единият казал: „Шах!“. Другият казал: „Абе това да не ти е тенис?“.! Значи, има много хора, които мислят така: едно мислят, друго казват, съвсем трето излиза, а за четвъртото най-хубаво да не мислим.

- Абе как да ти кажа, гаргите толкова много се уплашиха, че върнаха миналогодишната реколта.

- Абе вярно ли е, че ние, българите, сме продали сто хиляди компютъра на Япония?

- Абе тука реката плитка ли е, да мина с колата си?

- Абе наистина се звъни!

И Гарабед препускал до двайсетия етаж и видял на вратата бележка: „Абе направих си майтап, Гарабед“.

Целителното лечение и средствата ни се изпращат от Бога. (Ако Бог не ги изпрати, каквито и лекарства да са, колкото и да са скъпи и да се наричат „лекуващи“, ако Бог не ги докосне, няма изцеление. Докосне ли ги Бог, значи Той е позволил. Тогава и елементарна билка, дори и да няма тези лечебни свойства, тя вече ще действа. Както оня случай с Учителя, когато един ходил при лекари, какви ли не рецепти, и накрая Учителя му казал: „Вземи там малко зехтин, така, сложи си“. Той даже не можел да повярва - абе казал: „Нямам, Учителю, зехтин“. „Вземи имамбаялдъ.“ Знаете го какво е. И го излекувал със… Защото няма значение средството, а твоята Вяра и Любов към Учителя. Учителя може да вложи силата Си във всяко нещо, а когато ти не си готов, каквито и лекарства да са… Така - между другото…)

- Абе, Манго, какво си направил - децата гладни!

- Абе, Марул, според тебе дали живее някой под земята?

- Абе, Пешо, къде е Гошо?

Абе няма ли да го хванат тоя Рихтер най-накрая, дето все се тресе? Абе аман от земетресения!

- Абе отровни ли сме?

- Абе, няма ми нищо, но може да ми стане нещо!

Накрая министърът казал: - Абе, малко са 8 години, ама да е жив и здрав!

Толтеките отделят голямо внимание на използването на думите. Правилното използване на думите увеличава тънката огнена енергия. Някои казват: „Искам да ти кажа нещо, ама няма как, нямам думи, не мога да го изразя“. Не си се упражнявал, не си вървял по този път, не си търсил. Ако обичаше Истината, тя постепенно ще те научи как да се изразяваш и няма да се чудиш как да казваш: „Абе така, така, ама...“ и няколко общи приказки.

Абе, аз си мисля, че ще съм доволна, за една секунда, ако успея да изчезна. Това ще е… Постепенно да увеличаваме секундите.

Да, означава, че си навън. Защото ти можеш да кажеш, че смисълът на живота е в Любовта. Обаче то Любовта не е дума и не е цитати. Един ученик на Учителя може да цитира цял живот за Любовта и да не живее в нея, значи - остава висящ. Затова едно от най-важните неща следващата година за почти всички, като те изключим тебе, значи, знаеш защо - всички трябва да тренират този дневник, един от най-важните дневници: безкритичност на дълбоко ниво. Докато критикуваш, ти умираш, защото критиката е от ума. Тя означава и безлюбие, абе - саморазрушение. Метод - точен, ясен, включително и на вътрешните тела. И затова това е една от най-трудните задачи, защото това означава да излекуваш думите си, да се освободиш от критиката. Означава да махнеш всички излишни думи и неточни. Истината не говори критично. Дори и когато трябва да критикува, тя има начин как да го каже и не подсича човека. Просто има точния… и който умее да слуша, разбира се. Така че това е нещо много важно, но става въпрос: и външно, и вътрешно да се реши въпросът, защото докато си критичен, не можеш да се развиваш. Въображаемо можеш да работиш върху себе си, да говориш за себепознание колкото искаш, но отпадаш. Докато Чистото съзнание означава - от Ангелско състояние нагоре, то принадлежи на тях, на пробудените въобще, на Пустотата. Пустотата означава Чистотата всъщност. Даосите го наричат Пустотата. Една от най-важните задачи за учениците. Иначе все ще имат проблеми, все ще питат, все ще обичат Учителя, но няма да стане. Но едновременно с туй, една от най-трудните задачи. Защото, ако се отървеш от критиката, умът може да иска да те направи по-гневлив, нали, по-неспокоен, по-зависещ. Ще ти търси други… ще ти търси „цаката“ - такъв е умът. Обаче това означава, че почти, над 90% при Безкритичност да си му отрязал главата. Защото туй е едно от най-опасните неща. Защото критиката завързва нещата, както страхът - магнит за всичко отрицателно. Нямаш избор, просто: щом си критичен, ще привлечеш. Тя самата критика е болест, но ще привлечеш допълнителни болести с най-различни имена, имената нямат значение. Така че това е едно нещо, което ще ви изпоти повечето, почти всички. Обаче, който го хване на тясно… Ако го одобряваш сега въпроса, ние говорихме скоро в Шумен, няма да го разрешиш, нямаш никакъв шанс. Ако го хванеш ежедневно като задача, най-малко за една година, може и две, може и три, но струва си, ще дойде един момент, ако си сериозен, ще го разрешиш и ще разбереш какво означава. Едновременно това е лекуване на много неща. Значи: особен род Спасение, защото Чистото съзнание, което се явява след безкритичността, при… то е всъщност самата Реалност, най-висшата Реалност. И в най-висш смисъл това е Христос съзнание и Кришна съзнание, и Дао, и всичко. И Безкритичност също означава, и здраве. Щом критикуваш, ти ги викаш болестите.

Да, сетих се за една Суфи случка, скоро я четох. Значи: на един цар му се разболял синът. И понеже той трябвало да бъде заместник на царството (аз със свои думи я разказвам), и този син си внушил, че е петел. Застанал до един стол, там да живее, и никой не може да го разубеди: „Аз съм петел“. Той - представя си като петел, неговата храна, неговата походка, всичко просто. И никой не може да го разубеди, и царят не може да го изнася навънка, защото да не се изложи. Хем иска да му стане заместник, лекари най-знаменити, всички учени редуват се, който може, най-видните там - никой не може да му помогне. И накрая идва един идиот Суфи, нали, от мъдрите идиоти (изглеждал малко на луд даже), казал: „Твоите учени не могат, само един луд може да го излекува, аз мога. Нали, нищо не искам от тебе, дай ми го!“. Отива, и той става петел като него и почват съвместен живот: така, така, така, от време на време му казал: „Абе, малко да се облечем като хората, така“. „А, не, ще станем хора.“ Суфи му казва: „Не, туй няма да ни направи, ние пак ще си бъдем петли“. Пак така, така. После: „Дай да се храним, да оставим тези зърна, дай да седнем на софрата“. „А, ще станем като хора.“ „Вътрешно ние сме петли, нашата същност си я пазим, няма да им казваме.“ Постепенно, постепенно - станал човек и го излекувал. Хем е символ, нали, хем е много тънка история. Значи: един луд може да свърши неща, за които учените хабер нямат.

За Представите, Критиката, Дневник... От Вечността сме заедно и от... несътворено е.... говорим си и като Духове и по друг начин, от името на Вечното Братство естествено. И на Рила да отида, пак тъй ще бъде, като изключим някои , които ме мразят, аз тайно си ги обичам. Ти ако искаш да постигнеш нещо, трябва да си го представяш. Ако искаш да оздравееш, трябва да си представяш Здравето живо. Значи, освен със формули, представяш си първо , че имаш някой орган болен. Представи си го като едно облаче, което Слънцето в тебе го изпъжда леко - бавно , бавно го изтласква... Представата е много силно... много хора са победени в представите. Там е борба от Атлантида още. И сега има такива, много хора имат кошмари и погрешни представи. Като една сестра във Варна, отваря вратата на банята, защото си представя , че бойлера ще гръмне. Това е внушено. И тя много често си го представя, то след време тя, просто ще събере тази енергия, и бойлера ще си гръмне.... и отворената врата няма да помогне. Ама нали... Ако не могат да ти внушат погрешна представа, ти внушават погрешни мисли. Повтаря, тя си повтаряше - лошо ми е. Каза, като дойда при тебе ми е хубаво, като изляза после, като започна да си повтарям - лошо ми е, лошо ми е, един път си повтаряше и й стана лошо. Напръсках я с вода малко, казах няколко думи и й светна. Имаше една на Златни пясъци, там работеше навремето я помня - викам й , абе трябва малко по-спокойно, и тя ми казва - "Аз обичам нервността, искам да съм нервна.". И повтаря си. И след няколко дена беше простряна, лекарите идваха, защото... това е черна молитва, това е формула пак, само че.... За туй ученика трябва, като се лекува, като казва положителни мисли и формули, да изключи и най-малката критика. Но аз знам, че хората не могат да победят критиката, ако не тренират с духовни дневници сериозно. Значи може да одобряваш, безкритичността, защото тя води към чисто съзнание. Ако не се хванеш всеки ден да тренираш, няма да разбереш, кое е критика, кое забележка. Някой път ще си въобразиш. Забележките са от съвсем друг свят, те са от Любовта. Те са с приятелски тон, те са точни. Критиката е безлюбие, критиката е демагнетизиране казва Учителя. Казва - да хвърляш камъни отгоре си, ние сме го говорили. Както казах, това е по-опасното, че след време те въвежда при Демоните. Тя е демонична болест. Те са недоволни, защото са изгубили вечното състояние, истинското , чистото безсмъртие. Критика, недоволство, недоволство , отчаяние, отчаяние - самоубийство - голяма верига, голям капан. Когато тренираш всеки ден - безкритичност, всяка изпусната критика си я записваш. Ти на другия ден , няма да я повториш. Ще имаш друга критика, ще си осъвършенстваш грешките. Значи, ако на месеца си направил тридесет критики, на третия или четвъртия месец ще имаш пет критики. На десетия месец, ще имаш една-две критики и то по-меки. И след време, при мен така беше. Първата ми година, рекорда беше 58 дена, не можах повече. От начало два дни, четири дни, дванадесет - пак се изпускам, пак на ново, тренировки - това са духовни упражнения за овладяване на съзнанието - практически. Когато ти си пречистен, те не искат, те ще ти пречат да тренираш дневник... защото това е дисциплина на ума. Най-големия проблем, най-голямата болест, която трябва да излекуваш. Ако ти не си излекуваш ума - той винаги ще те разболява. С въображение, с мисли - това е старовременната змия, казва Учителя. Звяра. Той е най-важния, който трябва да бъде излекуван. Всички други болести са второстепенни - всички! С дневниците, го изцеляваш постепенно - той не усеща. Духът ти работи. Втората година, нямах цялата година критика, и разбрах, че вече не е възможно. На някой може да звучи, като казвам за някой нещо... като казвам - оставете този невежия Нострадамус. Защото то там има съвсем други послания. Какви звезди... И ти ако живееш с Бога и избереш Бога, за какво са ти звездите? Мнението на звездите? Написваш си кармата. Какво може да се случи според Нострадамус? Ти ако живееш в Духа и в Бога, какво ще се случи на Бог в тебе, примерно? Всичко увисва! Но някой може да помисли, че съм критичен към Нострадамус, така като говоря. Няма такова нещо - тайно имам друго мнение - търсач, по свой начин, стигнал е до там, ама... това му е начина на мислене...

Подходът... Но ние трябва да ги обичаме земните хора, каквито са. Имам някои ме тормозят там във Варна... обичам ги. Но така, тайно.... усещат, защото то е, някои от тях, в които има демони, няколко човека са те. Така... ходя ходя, но тука ми е приятно. И така.. приятно ми е с тебе да говоря... Не винаги се получава разговор ама... защото той няма къде да отиде, аз го виждам. Защото той навсякъде - вади енергията такова , нали. Хубаво е , човек, сам да се зарежда, да не взима от другите, защото, има крехки хора... и една обида и една критика и тя.. пиеш нали... Не трябва така. След време пък демоните ще го ограбят, защото той зарежда други... Един път каза... абе тука , каза, в тебе има една, дяволска аура... този същия единия каза.... Луцифер , ей така каза, виждам я на два три метра около тебе - до книжарничката така.... Вика браво, викам, нямаш проблеми с мене, той така, не ме хареса нали... Викам, говори си, кажи си нещата щото... след време пак идва ... Щях да му кажа - ти си ясновидец... но той защото обича виденията, изучава Кастанеда. Казва - Учителя е нищо, Кастанеда е всичко. Добре - следвай твоя път. Стана, кипна, избяга, недоволен - замина. Нищо не му казах, само - щом този път ти харесва - следвай го. Толкова е естествено. Каза: къде Дон Хуан говори за формули? - Той не обича въобще формулите. Викам, това е друга хубава школа.... и в Дао няма формули. Това са много напреднали... но там, всичко е такава Любов... че той е станал цялата формула, тоест , Любовта е формулата... Будността. Държат особено много в Дзен и в това.. на постоянната Будност, това е осъществена формула. Друг начин на Любовта и начин на Живот.

Скоро имах разговори, няколко пъти имах разговори с мутри. Така като стане въпрос за Учителя, едно уважение, едно снишаване, на единия гласа му изчезна, стана тих, приятен: „Мога ли после да те питам нещо?“. Което означава, че след време хора от Братството няма да можем да си говорим на разбираеми езици, а с такива, които се развиват, които мислят за себе си постоянно, нали… Един разговор имам с оня борец Александър Томов, дето е бил световен шампион. Аз му говоря за духовни неща, той: „Аз, казва, като видя младо момиченце и забравям всичко“. Викам: „Бе ти си гледал пчели, с туй се занимавал, спорт, този спорт не ти ли даде някакъв…“. Обаче на края на разговора: „Абе, знаеш ли, че си прав. В тези духовните неща май има нещо“. И така ме гледаше, ма той едни вежди рунтави, такива големи като, нали, ако сте го виждали, той е като горила така, ма много приятен иначе. Но човек си знае нещо, схваща, но трябва тъй да му го припомниш и ако така стане приятелски, получава се.

Между другото скоро ходихме на Лили Димкова (знаеш я, тя идва на лекциите, на Петър Димков дъщеря му, 75 - 76 годишна, рядко хубава, така, Душа - тя е богомилка) искаше много да разбере как съм ги писал тези книги. „ Абе, няма ме, писани са от Нищото.“ „Ама как сега от Нищото?“. „Добре, лекциите как ги правиш?“. „Лекциите са смесени: Нищото и нещото“ - пак ме гледа, все пак разбира, но като си поговорихме постепенно, защото взехме там често да ходим, тя, така, черпи и, така, се радва, сутрин, така, преди да тръгна по задачите. И, така, чете ги, събира групичка и то специално „Ава Торот“ - една от по-трудните, от тези… Както и да е! Добра е нали? А, Г., какво ще кажеш? Всички песни са като мантри, за Богове, за Божества, за Висши Същества и Учители… Какво ще кажеш?

Другият момент е: че колкото повече постоянстваш в Истината, толкова повече тя започва да те учи. В тежки моменти знаеш какво точно да кажеш, защото тя вече е на твоя страна. И няма да казваш: „Абе, искам да кажа, ама не ми идва думата!“. Ще ти идва, защото Истината вече е с тебе.

Един път тука идва, преди време идва и ме пита: „Искам твоето мнение“. „Нали не ми вярваш, бе?“. „Да, ама ти искам мнението.“ „За какво ти е моето мнение?“. После: „Абе все пак ти вярвам“. Едни… игра, въртят го духовете, чел е много. Не иска да чуе за Чистотата. Той затуй беше стигнал до някакво самоубийство. Защото много чете, пък Учителя казва: „Като четеш много, много трябва да прилагаш, защото туй знание се обръща срещу тебе“ - това е отговорност. Всякакви неща съм срещал, всякакви неща съм чувал - на всички тези неща се радвам, но са странични.

Преди да завърша искам да споделя един опит, тъй като това е много трудна задача. Аз съм я тренирал много време, Учителя казва: Ако човек може да живее три месеца без критика - ще се подмлади тотално! Много трудна задача, отначало се упражнявах, първия път едвам стигнах до четири дена - големи мъки бяха говоря и за вътрешно. Човек може външно да се прави, да се въздържа, вътрешно да критикува да размазва и т.н.. После това са практически упражнения, после 12-дена 16-дена, в нея година, когато тренирах най-големият ми рекорд беше 57-дена и един приятел ме попита нещо, и тогава се изпуснах и отиде всичко. Каза абе ти на тези където ме преследват от държавна сигурност, те бяха седем проверки, голям натиск, както и да е няма да ви занимавам. Той каза: Ти на тях не им ли говориш за Любов? Викам: Аз с камъни не говоря! Край! Отново започнах! Но следващата година, цялата година от начало до край - разбрах, какво означава да живееш без критика и да гледаш чрез очите на Бога - за всяко нещо! Няма значение, лоши събития, болести и т.н., макар че в този свят хората владеят много изкуства. Примерно, могат да превръщат здравето в болест, големи майстори но не могат да го превърнат обратно - но и тях ги обичам, всички хора обичам, дори и заблудените, защото обичам душата им. Но тук думата обич е много слаба, но аз така я използвам между другото.

В приказките и в шегите, които изнасям има тайно тълкуване, но аз нарочно не искам да изнасям тълкуването, за да има свобода в тълкуването и ще ви кажа още две шеги. Слонът и мравката влезли в затвора, те били приятели и влезли в затвора за престъпление, обаче полицията ги намерила там и ги подгонила, и те започнали да бягат, и по едно време мравката се обърнала и казва: Слоне бягай! Мен ме видяха! Другата случка е: Те били приятели, мравката и слона. Мравката помолила слона: Абе направи ми една услуга. Той се чуди каква? Направи ми тази услуга! Сложи си една троха на гърба и една под краката. Слона изпълнил, сложил една троха на гърба и една под краката. Мравката го загледала и казала: Чуден сандвич стана!

Точно за това ... вие си спомняте Учителя е дал един пример за няколко приятели които са си правили шега с един. Аз ще го припомня. Когато го причакали на първия етаж, на втория и на третия. Единия му казал: “Абе ти май не си ... не изглеждаш добре.” Аз го разказвам със свой думи. И той казал: “Не, не добре съм.” Продължил на втория етаж. Втория го довършил. Казал му: “Нещо май си зле” и той започнал вече да се съмнява. На третия етаж третия му казал и той се прибрал почти като труп. Седнал на стола и искал отпуска от директора си и директора стоварил работата на другите, неговите приятели.

Аз съм имал разговори във Варна в братството ... аз така вече ... много рядко ходя. Доста месеци не съм ходил ... миналата година. Там съм имал разговори, така наречени ... години наред са чели много книги на Учителя и се водят за напреднали. Нали, нека да се водят, това е тяхна работа. Чели са много наистина. Обаче в две изпитания ние видяхме двама с Учителя, които се оказа, че не вярват във формулите. Значи, три, три случая се сещам сега. Три случая ... Единият казва: “Абе моята воля е вече доста напреднала.” Формулите са нещо, което не прощава неизлечима болест..или нещо. Формулите са агенти на белите братя. Белите братя влизат в тях и работят безусловно. Другият каза ... абе казал, че освен с формули - може и с операция. Това значи, тези които..Учителя казва, че истинският окултист се лекува със Словото. Словото е създало всички светове. Мисълта е създала болестите. Мисълта е създала тревогите. Мисълта е създала всички опасности и всички страхове. Всички врагове, които ги имаме сега, които се явяват в нашия живот, те са плод на нашия ум и на нашето мислене от миналите прераждания ... от сегашното прераждания. Значи, също с мисълта може да се изпъдят. Значи, мисълта прави вериги. Мисълта може да направи и нашето освобождение.

Но тогава той ми показа много книги и ми показа голямата на Учителя, обаче не ми я даваше. Тогава аз ... В начало не знаех как действа Учителя. Това беше около два-три метра. И така ми я показва ... и разбрах, че това е Огъня, който съм търсил години наред. И каза: “Абе не мога да ти я дам за сега. Не я продавам. Само мога да ти я покажа.” И така след малко време ми я показа. Тя била на някакъв подпоручик в двореца на царя. Той си е подчертавал много мисли, много неща бяха подчертани. И аз тогава си спомням някои мисли: “Правете всичко с Любов.” ... постоянно дневници ... И така още някои мисли ... много силно тогава. И тогава разбрах, че това е едно мощно Слово. Така самата книга като извор. Обаче той не ми я даде. И аз се прибрах, но не мога да спя. Разбрах че години наред това дето съм го жадувал ... и няколко дена не можах да спя и пак отидох и казвам: “Тя е за мене.” Той каза: “Абе не я продавам, но ще ти я дам за четене”...и започна мощното четене. Вечер до късно, аз спях даже и на стол. Четях до пет часът сутринта и така да не закъсня за работа. Бях пиколо на Златните по хотелите. Там после започнах да си пренасям книгите и там и така нататъка. После му я върнах книгата, взех я втори път. Второ четене и после казах: “Тя е за мене” и той като започна да ми продава ... и да вади там от архивите си други книги на Учителя, на Блаватска, така нататъка ... и огънят като се запали ...

Ако се хванеш да тренираш говорене на Истината, да съблюдаваш, да бдиш над всяка дума, ти задължително ще казваш много лъжи. На месеца 2-3 такива полуистини, изпуснати дум, защото, обаче вече нямаш карма, защото си дал обет, да служиш, и тя те учи и не ти се записват грешките, вече те упътват в светлината, а не в кармата - това е разликата. Така, че не трябва да се притесниш, като някой път си изпуснал дума, обидил си, излъгал си, казваш - полувярно. Това е Школата, и след време на месеца ще правиш една грешка, после на 2-3 месеца, после на годината една грешка - Мъдреците така правят. За да може, даже на Мъдреците се изпраща от Висшия свят, да направят грешка, за да не се възгордеят, да ги предпази Бог, И забележи, аз ти говоря за Висшия свят, изпраща да стане грешка, изчислява събития - не нисшия свят! И след време вече ще ти стане навик и не можеш да лъжеш и да искаш. Но това е след много практическа работа. По принцип е по-хубаво ако човек иска съвет, а не ти да искаш да му наложиш. Всичко се оттренирва, с искрени усилия, и започва да се получава постепенно, и Духа на Истината започва да те учи. Даже аз навремето като се отказах от сладкото, така исках от много неща, но едното от тях беше сладкото, от всички изкушения на света, едно по едно тренировки, но, даже едно елементарно сладко, някакви пастички трябваше да тренирам, на седмицата един път, и почти целия ден взимах пасти, торти - за деня. През другото време не ям, после на две седмици, да не е рязко, знам хора, които се отказаха рязко от алкохола и се самоубиха, и много е опасно, нали. Плавно, стратегически, след време на месеца един път сладко един ден, на месеца, после на два-три месеца и в един момент видях, че това вече е детска игра, и бях посетил един а жена му сготвила накакво, пастички със захар, абе заповядай ама настояваше. Викам: Ако искаш повече да не стъпя в тази къща, веднага разбра за... Когато го тренираш, може да кажеш: Край! То е край, нали. А не да си играеш, нали, даже такова елементарно нещо, трябва някой път да го тренираш, елементарно, за да се сбогуваш нали, да не говорим за Дълбоки, неща.

Значи обета, този обет не е разумен, защото някой път може да обидиш. Навремето като бях пиколо на Златни Пясъци, абе отказах се да взимам бакшиши, но един път от един германец ми даде, не обичах бакшишите, както и да е, и му отказах там и той ме заплю ли нещо обиди се и тогава разбрах, че правя някаква грешка и реших така да допускам, но да не искам вътрешно. Тренирах, бях пиколото, който беше известен, който не взимаше бакшиши, както и да е и след време ги взимах без да такова, и си купувах тетрадки там, имах си стая, бях спечелил доверието на Златни Пясъци, там бях пиколо години наред и си имах стая, където тетрадки, химикали и да си работя и да посрещам Изгрева, както и да е, но вътрешно не можех да търпя, както колегите. Оставя куфара и чака... аз бягах - пак не е правилно, нали. Тръгни си спокойно, всичко това се тренира, значи, по пътя на тези тренировки накрая пипваш мярката. Въпроса е да си искрен към себе си и към Бог и Учителя. Значи, обетът ти не е разумен, допусни го от време на време, но наистина, само няколко глътки, заради волята. Тя ще стане по-силна отколкото като не пиеш и си мислиш, че си въздържател, разбираш ли ме? Простичко е, да.

Не. Не. Застоя най-малко още стотици години ще тече, то за това има ритуали, общи приказки, даже един свещеник ми каза: Абе махайте се казва, ще ви омръзне това, което ще ви говоря, вика, два часа имам тука да говоря. Той не каза простотии но каза май и вицове ще... заминавайте каза, защото тези ритуали не са за вас... той си го знае. То е въвлеченост, те са вързани - няма избор, просто. Да са живи и здрави, обичаме ги, каквито са, защото те са си такива.

Така че нали, когато човек е принципен нали, десятъка те учи на принцип, на разумност и Бог ти благославя и енергията с която работиш, подобрява ти разумността, здравето нали - ти мислиш за Него, Той мисли за теб. Ти не мислиш за Него, и ако смяташ че много знаеш... Бог за такива казва: Оставете ги нали, щом много знае - е страданията го смачкват, и някога такива след мене след време идват при мен: Какво да правя? Дойде един, каза: Абе аз преди години не те слушах за формулите, ама така, така. Гледам го той и сега не иска да слуша. И там болест нали някоя, тя се, тя се расте все повече нали, но той е свободен. Всъщност, десятъкът е принцип. Там нямаме свобода тъй както Бог го казва в Библията нали. Дарението е свободно, но понеже да не прозвучи, че нали непременно трябва. То трябва всеки лично да си го реши, даже ако трябва месеци наред да не дава никъде, но да ги отделя тези пари и да не ги пипва. И да помисли какво много добро може да направи за Бога с тези пари. И един в София купува книги нали и от мен такива духовни и ги подарява на такива хора. Викам: Ники, някъде може да не ти искат книгата. На едно място нали, Ава Торот, тя е малко по-дълбока книга, някои от вас може да я знаят. Една жена казала: Какви, каква е тази опасна книга - този човек е опасен. Ами не, не е дорасла за такава книга нали. И освен това трябва да почувстваш нали.

Ти един за зъбобол някой път, не трябва да се молиш много горещо - бързо да ти мине. Ами, не искаш ли малко търпение да развиеш? Ами това търпение, няма ли да е важно в твоя живот? Ами търпението не означава ли силата на Любовта, и т.н., нали усещаш накъде бие? В Учението нещата са много Дълбоки. Като изнесох за будността в тези неща, как да се справим, един в Русе, в Бургас задава там един въпрос: Абе Учителя толкова много говори за будността, а ти говориш, как да се спасим от нея? Той не може да разбере, че сега е ново време, и че Учителя ми помага, да изнасям нещата по нов начин. Аз карам над 1000 формули за ново знание, за нова Мъдрост, за нови Откровения, и отделно проучвам много специални книги, за да мога, и само му казах: Не си проучвал достатъчно Учителя, Той говори не само за будност, а и за много други неща, по-дълбоки от будността. Той така, леко се обиди, защото нали, егото - то много лесно се обижда егото, но той не разбира. Не разбра, че исках да му помогна нали, както и да е... Учителят казва, че: В човешкия Дух има Тайна, която е по-дълбока от Бога! Представяш ли си, къде отиваме? Ако тръгнем в тази посока, правя такава специална книга, тя няма да е масова нали, В Храма на Учителя се казва. Там са казани неща които, и тази книга ще бъде само на Истинските Ученици, които са постигнали, с подпис ще бъде давана. И там е, цялата е само такава книга, специална. Никога не е излизало такова нещо, засега, не знам след колко години ще излезе, но ще бъде дадена там където, и няма на никой друг. На този който е дадена нали, той ще се я чете в тайна, тя ще бъде някъде заключена, да. А мен специално - никой не може да ме излъже, кой е истински ученик! Няма значение как се представя, аз имам мерки, мога да задавам такива въпроси, които без да ми отговори, вече той е уловен. А някъде и без въпроси нали, но както и да е, това са такива странични неща... Но става въпрос, че летвата е много висока, сега в новото време нали, летвата е висока, и не може да си въобразяваме, както навремето - паневритмийка, ангелска супа нали, те са приятни неща, но те са далечно въведение. Учителя е търсел методи, и Орфей даже, той е свирил, но не защото музиката е много важна - за да въведе, по-вътрешен кръг хора, и да им обясни Тайната на Словото и Тайните на живота - музиката е само повод за контакт, да са, да стане нещо по-дълбоко, ако въобще стане, ако има достойни хора.

Само тренировки - това е практически окултизъм Учението нали, казваш: Ще дойда след малко. Ти си вътре в Истината, формулите ти стават силни, Пътят ти се усилва, получаваш притоци на енергия, то това е целта и на Учението, на Любовта, на правилното хранене. Много ясно, че като ядеш по-малко - ще получаваш повече енергия. Като преяждаш, нали - преяждането ти изсмуква и мозъчната енергия, сърдечната, всичко трябва да работи за стомаха нали, и така че такива дневници, нещо такова. Може да са примерно, да се спасиш от критиката, да изпълниш един закон в Библията на практика - не на теория, не е цитатаджийство: Не съдете, за да не бъдете съдени! Защото ти не може да вижда виждаш Дълбоко нещата, за да съдиш. Само Бог ги вижда, и затова да придобиеш Неговия Поглед на виждане - трябва да го тренираш това няколко години. Първата година си спомням, като го тренирах, отначало бавни успехи, един ден, два дена без критика, четири дена, 10, 16 и първата година 58 дена ми - и външно и вътрешно. Защото ти външно може да не критикуваш - вътрешно да мърмориш, никъде нито вън, отвътре, отвън - чистота нали, тренинг. Първия ден, 58 дена, един приятел си спомням арменец ме пита, там стана въпрос за държавна сигурност, където ме потискаха, защото много проверки имах от тях, седем проверки: Абе ти на тези хора не говориш ли за Истината, за Любовта, Мъдростта и Истината? И аз казах: С камъни не говоря! Край! Свършиха тренировките, пак отново нали, и следващата година - цяла година без критика! И после вече нямам проблеми - ставаш неспособен. Забележки - да! Критика - не! Забележката е по закона на Любовта, критиката е карма. Но искам да кажа нали, някакви такива задачи за годината нали, или да проучваш вярата в нейния истински смисъл, да се домогнеш до нея. Тази година посвещавам на Вярата или на Търпението, или на някакъв недостатък. Примерно пушиш по 10 цигари на ден нали, започваш на всеки месец с една по-малко - стратегически, не да се откажеш рязко и после да стане по-лошо. Напротив, 10, 9, 8, следващия месец 7. Ако ти е много трудно от 7, ще се върнеш на 8, после пак започваш от 7 ей така - бавно със стратегия!

Както слънцето изгрява, постепенно казва Учителя: Не изгрява изведнъж. И така няма да усетиш, как като се справиш с цигарите, някаква друга слабост ще дойде - хващаш я и нея натясно. Натясно значи - ежедневно, и накрая няма да усетиш как си разтопил всичките си лоши недостатъци, а иначе само ще умуваш, ще одобряваш: Да, да, това е хубаво. Да, да не лъжа нали. Да не критикувам - и ще си останеш критик. И така ти е минал живота, и Учението - и всичко напразно. Това е в общи линии така, като всеки може сам нали да си прецени вече какво лично нали как. Един начин е да се отървеш, ако имаш врагове нали. Примерно, да обичаш враговете си може и такава задача да си поставиш - което е нещо много хубаво, защото Бог в теб няма врагове. Ама за твоето его, почти всичко е враг нали, може какво ли не - един комар може да е враг нали. Даже нали, значи ако си поставиш такава цел, да обичаш Бог в хората - ами ти няма да виждаш враговете нали, ти ще ги стопиш нали. Аз имам даже врагове които ми правят услуги, защото вече не сме врагове. Той разбра, че тайно го обичам, и то така беше, аз обичам Бог в него, и накрая той си промени подхода. Не можеше да ме търпи, някаква такава, една агресия към мен, такова. Критикува и мен и Учителя нали, само Кастанеда и никой друг нали, вие така, така. После каза един път каза: Абе виждам около теб дяволска аура и атмосфера. И викам: Нямаш проблеми с мене! Нали така, той се обиди и хукна замина нали такова, после идва пак каза: Абе няма къде да ходя каза, с теб ми е приятно! Ей така и едни такива неща игрички такива, и накрая един път му подарих една книга - той се смая! Вика: Ама много ме изненадваш, не мога да приема! Викам: От сърце ти давам, ето. Знаех, че ще я хареса, и така - беше разтопен. Въобще е много простичко нали, въпросът е да намериш подхода към Душите.

Значи, винаги нещата се свеждат лично до човека - разлики няма. Значи, влизайки навлизайки в Бога, ти не може да виждаш различие. Значи така, както велики неща е казала Древна Индия, Упанишадите, ние сме изнасяли няколко лекции, нещо Учение за Духа в най-чистия вид! Повечето Учители анонимни, някои с имена - няма значение, той щом е преценил да носи отговорност нали, или нещо друго. Значи, просто Учението за Духа е универсално на Древна Индия, много специално на Упанишадите, нещо което не може да се пипне с пръст. Учението на Мохамед също е, всичко, което е казал: Превърни страданието си в райска градина. Търпението е половин религия. Моето единствено Вътрешно състояние Истината. И много неща такива казани. Точни, кратки, ясни. Значи, докато човек живее в ума си - има различия. Заживеели в Духа си, в Чистотата - няма различия, няма народности, няма ограничение, няма българщина, няма там нали, няма народи. Просто от третото око нагоре - няма нации няма, човекът е отворен, всичко е Единно, Едно семейство, Човечеството, но нивата нали на хората вече правят да има различие. Правят различие и в самото братство, нали, защото нивата са, значи не е само други учения. В самото братство в София са разделени на най-малко на 12 парчета, в Русе на 6, но и това си има своя красота. Всеки си търси хармоничното място, хармоничния човек, групичка, да може да се развива, и след време като се пречисти - Учителя много лесно ще ни обедини, кога сме готови. То няма нужда от усилие, то просто ще стане! А, когато не сме готови, ние можем да си говорим цял ден нали, няма. Сега в Русе се радвам, че така там са на пет-шест парчета, може и повече, едната сестра ръководителката каза, абе радвам се, че тука идват всичките на твоите лекции. Може би нещо да ги обединява. Зависи пак, пак зависи от онази личната работа нали но.

Имало една, мъдрец ама жена, Леля Рабия. Леля Рабия търси нещо, и съседите отишли: "Лельо, какво търсиш?" Казва: "Загубих иглата!." Ами тя казва нали, питат: Точно, къде я загуби? "Абе," казва, "Я загубих е там, оттатък, ама тука свети - и тука я търся." И те й викат: Ами, ти, каза, "Да не си откачила бе?" Ами казва, вие как правите? Нещо, го търсите там, където го няма, въобще. Нали, тя е Мъдрец, и веднага...

Да, аз от дете бях нали, мама ме гълчи: "Абе легни си, почини си на обяд!" Цял ден копаем, аз ходя там, разхождам се, и те си поспят малко, станат и започват да копаят. Аз съм починал вече и аз започвам с тях.

Ами има едно ядро от хора, чрез които може да тръгне всичко, но се оказва, че всичко е бавен процес и в братството даже, още има спорове, още да, его има, още спотове има. Егото се ликвидира със смирение. Скоро един брат ме пита, защото той харесва кротостта, нали я търси - тя, кротостта може да се справи с гнева, обаче егото остава. Обаче когато е, има Смирение. Страшно качество е Смирението - много рядко го срещам в България, при учениците, но го видях при един брат в София, който се занимава с бойни изкуства. Напълни ми Душата, то се излъчва. Учителят ми го показа, направо, той стоеше скромно отстрани на 30 години, Тайдзи цюан, бойни изкуства, ходил в Китай, обаче чувстваш, че е голям специалист, не е... Той се отказал скоро, защото разбрал, че бойните изкуства, ниско ниво е правила, техники. Той каза: Мечът е в сърцето - Чистотата. Ти като влезеш в реалността - тя, Той Бог воюва вместо тебе и тогава какви бойни изкуства? Много хубаво момчето така, още като го видях, смирение, чистота и отидох така да му се поклоня, защото рядко срещам такива хора и взаимно така се уважихме. После се случи, че заедно той ни кара с колата на другото място в София, където се събирахме, и така си поговорихме. И там за думата, ама той не е от тези където, не може да говори. Да, знае някои неща, но не му е дадено. Обаче каквото каже, е точно абе хубава Душа, красива Душа, така рядко съм срещал, защото много наши хора говорят за смирението, ама то е Висше.

Да, да. Той не се интересува от работа, от политика - той е извън нещата, момчето, просто Душа и Дух. Някой може да каже: "Ама как се прехранва?" Това само неразумен въпрос може да... Неразумен човек може да пита. Както онзи случай с Баязид, този персийски Учител, отишъл в една църква да се молят заедно с имама, там свещеника. И като се молили, този му казал на Баязид: "Ти какво работиш?" Защото той не работи - той си посветил живот на Бога. А, Бог на него. Го питал: "Абе ти какво работиш, как се прехранваш?" Разбрах, че, Баязид му казва: "Ти не можеш да бъдеш водач на молитва, и повече с тебе няма да се моля, щом питаш. Ти не знаеш ли, че за всички Бог се грижи?" Ти това като не знаеш, какво си, разбрал? Елементарно! Но, хората все питат: "Как? Как?" Няма такъв въпрос! Защото те не могат да си го обяснят, понеже не познават служението. Христос да не се нуждае от политика или учители, че да.. И кой ги осигурява тях, нали? Ясно е. Иван Рилски в гората, как си плаща тока, водата, и осигуровките нали, смешно е. Веднага, каква е разлика между начин на мислене.

Аз първо четях психология и философия, религия и медицина, обаче гледам: "Абе, нещо е празно нали". Имах един даскал в строителния техникум, аз завърших архитектура, и той имаше много каза, стар антиквар, обикаля в България, по редки книги. Викам: "Абе, бат Кольо, търся някакви книги, по-така, по нещо истинско.". Абе каза: "Ела тука" каза нали, и отидох в тях. И Учителят чрез него, показва ми своя книга, обаче не ми я дава. А, аз горях вече за нещо истинско - и два дена не мога, два-три дена там, колко беше - не мога да спя. Отивам пак, викам: "Абе бате Кольо, тази книга е за мене!" Каза: Не я продавам! Викам: "Поне за четене...". А, бяхме приятели, той преподаваше, и даде ми я. Страшна! По-голямата на Учителя. Запалих се, върнах му я - пак я исках. После взе да ми продава нали, видях, че сме... защото той беше вещо лице към милицията, тогава бяха опасни времена, но аз видях, че ние сме стари приятели с него от миналото,нали, и то при приятелство. И от там тръгна книгата, и после в един склад, ме пуснаха, тайна квартира във Варна, където цяла библиотека с книги на Учителя. Запалих се, като пожар направо. После Учителя ми даде нещо - две-три години свобода, да не работя. Забравях храна, пари, всичко, само книгите - по 10, 15, 16 часа. На втората година усетих, че нещо ми липсва. Нямах Молитвен Дух, към молитвата. Като започнах едни молитви по часове, 4-5-6 часа , до 11 часа съм стигал. Молитвата помага да разбереш Дълбоко, и аз си търсех Истината в себе си. Въобще лекции не съм планирал, и нямах идея - исках аз да я позная, аз да я преживея. Тя се преживява - 1987 година в Самадхи - страшно преживяване. Който може да ти го обясни, значи, няма представа - няма дишане, няма мисли. Среща с Бога пряко, не както Моисей - лице в лице. Но седем години тренировки, и победа на всички видове изкушения - жестоки тренировки, плюс търпение и дишане. После оставих дишането, защото Учителят казва: "Трябва да дишаш Любов и Мъдрост за какво ти е въздух?". Хвърлих въздуха настрани, после четях Учителя: "Астрология, не ти трябва, астрология и звезди". Не астрология - трябва ти Мъдростта, както и всичкото. И постепенно е ставало, и голям пожар, голям пожар. Аз мислех, че ще остана в гората - една сестра ми даде пари там, после в един манастир, искаха да, даваха ми го да живея, да го ръководя, да работя в него - 70 лева заплата. То там много пари, 70 лева. Но нямаше нужда и от тях защото, то ти, той, чистия въздух, отдаването, Бог. Той, Бог, като започне да се грижи, и както и да е, но всичко е станало постепенно, неусетно, малко по малко и накрая нали. Учителя! Аз не исках лекции, но той поиска Учителя, и тогава разбрах, че заради Него то всичко се прави.

Но когато Бог е в тебе, Той се справя с всичко, но трябва да минеш през това, да се калиш. Така нали, Той, го иска! Всички обиски такова, документи, и враг на държавата. Това, то смешни думи са, но трябва да минеш, за да... да изпитанийца. И кръстосан разпит имах от тези седем човека, защото Брат Михал беше ми подарил един касетофон бял. Аз после го махнах, както и да е, но не беше регистриран в митницата там - и ти разпити, такова - само трябва да говориш Истината! После, знам, че те са бита карта, тоест, нищо не могат да ти направят, но кажеш ли една лъжа, вече силата на молитвите директно пада, и всичко свършва нали. Но то, няма как. Аз бях много чел тогава. Даже те, като влязоха вкъщи, казаха тука, е храм, тетрадките бяха наредени като войници, над 100 теми работех по Учители и други книги, но главно беше Учители, много четени и много практики. Те настръхнаха - така, даже единият път, единият каза, нарече Учителя - мошеник. Вкъщи, викам: "Във вас може да крякаш." Стар шеф на държавна сигурност, с негов подчинен - тука не! Нали, както и да е, и, ама аз бях направил тайните формули, и той станал да ме рита. Той се ядоса със стария - той не е, те после се поболяха почти всичките. Но когато си направих формулите, и този стария като тръгна да ме рита, и знаех, че формулата е страшно нещо - работи тотално. Младият го хвана и щеше да го удуши. Младият от държавна сигурност, неговият колега, така го сграбчи, че, както и да е. Той същия младия, след време, ме срещаше по улиците. каза: "Ти си, разбрах! Ти си специалист по религиите!". Викам: "Не се занимавам с религии!". Ама той, обаче, той нарече Учителя - голям философ. Казва: "Учителя!" Остана, едно, уважение. И след много години, имах един случай - там, един друг, който е бил в колата, долу ги е чакал. Каза: "Аз тогава не се качих, но сега казвам, мога да ти призная, след много години...". Той сега е в Испания. Там, нещо с Европейският съюз работи, както и да е. Каза: Ти си единственият човек, който този от държавна сигурност го промени. Казва: "Той беше твърд комунист, обаче, каза при един разговор с тебе, каза - тука има нещо!". Каза: "Този човек, както и да е...". Това, след много години, така, каза, върна се, излезе, каза: "Преобразен!" Каза: Няма да го забравя! Каза: Защото той е много твърд! Но то бяха, абе, трябва да се мине през изпитания.

Много, има. Има няколко сестри, които напуснаха София. Те даже в Русе питат: "Абе, как така продали си апартаментите и дошли заради лекциите?" Викам: "Ами да" И казаха: Ами и ние ли да продаваме?. Викам: "То си е ваша работа - той е по свобода.". Но някои стари от София дойдоха тука да живеят, да са по-близко до лекции ама така, имали си идея, нали. Тук, някои са от тях, а си работят за Учители - то се дава. Едната е нашата Мария - вие я знаете. Тя е била певица в група "Шанс", много така успяваща група, авторитетна навремето. И такова, тръгнала към голям успех, обаче Учителя има усет за Чистата Душа. Още като я видях в София разбрах, че тука ще става ученик, постепенно и бавно. Той си я издърпа от бизнеса, от всичкото това, и така сега скромничка, тихо работи за Учителя. Посява се, на моменти й е трудно, обаче разбира, че тя сее за друг живот, продължава. То се дава, Той Учителя има око за тези души, те са доста така, в градовете така, които имат поне посоката нали. Идват всякакви, в София и Лили Димкова, много приятна Душа - такава Любов към лекциите ми, даже към тези мистичните книги. Събира кръг нали, да ги чете там и да слушат нали, даже и един богослов ходи там - този, как се казваше, забравих го, както и да е. Лилито много, тя каза: "Аз си общувам с Петър Димков.". То се дава, те са стари богомили с баща си.

Но когато ти се даде свободно време, сега един брат има такъв, който една-две години няма работа. Викам: "Сега е време да покажеш как обичаш Учителя и дали голямото ти време, не да мислиш за работа, а да практики, четене, практики". Обаче то е лично и зависи и какво си посял от миналото. Но падне ли такова време, трябва да разбереш, че аз на времето мислех, че ще остана в гората до края на живота си. Въобще лекциите така не съм ги предвиждал, но се съобразявам с тях, и сега, виждам, че е много хубаво за душите, и като виждам как ме чакат там в някои градове, където ходя, тука много. Абе, така, атмосферата хубава, няма спорове, няма така, мирно, приятно. Който трябва, напусна, защото някой път смущават по-дълбоките Истини - смущават някои хора. Една сестра във Варна разбрах, скоро защо напуснала лекциите. Един неин познат, вика: Как той слага чип в микрофона, за да ни влияе и да ни приспива, разбираш ли? Хабер нямам от техника и няма да имам. И ти не виждаш ли, че другите не спят, нали? Ама, няма. Не, то... значи виж как се случва - ангелът я изпраща, за да ѝ даде шанс, защото тя е критична, да, и там, заспиването, умът да се разреди, да може да попие нещо, обаче, ангелът може да направи този жест, но не може да я задържи - той само ѝ прави жест да може тя да си разрежда кармата, явно има нещо хубаво в Душата, обаче тя се самоизпъжда, и той не може пак да я докара - то е много е лично, нали. Но Бог й е позволил и ангелът й е позволил - просто те правят опити с Душите. Ако се случи, ако се получи, ако... Но за мене няма значение, и довиждане става. И нали, добре дошла - пак става. Една жена, от 12 години от Варна, иска да се срещнем, и не може да се видим, нито на лекции, а хора от Финландия ми дойдоха, от Португалия и от Франция на лекциите тука и в София. Една редовно идва от Гърция, София и други, както и да е. То се дава, то не е, защото за какво да дойдеш, като си неподготвен, или няма да ти хареса разговора, или защото аз няма да правя компромиси? Ще ѝ кажа Истината, и то зависи коя е Истината - дали средната или Дълбоката, но има мярка там. Но е хубаво да работиш за Души, така и да виждаш все повече, че се пробуждат Души и отървават се главно от умовете си, защото умовете са опасното нещо.

Казва: Несправедливата постъпка е човешка слабост, а тази слабост привлича неразумен дух водач - виж колко точно казано. Тази постъпка ти привлича, и ти вече имаш други „водачи“. Ти може да мислиш, че „аз вървя по този път, ще направя туй…“, но ти не си ти, те желанията вече не са твои. И когато стане късно, и те заведат в задънена улица ще кажеш „Абе какво мислих аз…“, нали разбираш?

Първо - много хубаво е, че нищо не е в човешки ръце. Значи, защото човекът е майстор да разваля всичко. Дай му доброто - ще го развали; дай му хубава жена - ще я направи слугиня, или ще я развали; дай му щастието - ще го развали. Нещастието също не е в негови ръце, но то му се изпраща. И ако трябва да сравняваме: нещастието е по-добро от щастието, защото по-дълбоко може да ти бръкне като скръб, като мъка да те научи и да те поведе в Правия Път. Щастието няма шанс - ти там си заспал. Мислиш, че си щастлив, не се поддаваш, няма развитие, то е голямо сънуване! Докато нещастието може да ти бръкне и да кажеш: „Абе, аз по какъв път вървя, дай да тръгна…“ И ако трябва да избираме - сега хората няма да изберат нещастието - но то ще им се изпрати, защото те вървят неспасяемо.

Няма как да е зло. Това е Върховно Добро, но само за подготвени хора, които са жадували за Бога, плакали са за Него, умирали са, стремяли са се, отчайвали са се, ставали… Иван Рилски се е отчайвал много. Даже в един момент казва: „Абе, Бог ли ме изпрати тука в тази пустиня, дявола ли?“. Ще ти обясня красотата на Иван Рилски и пукнатините му, защото той е едно дете. Светците са в Чистотата, но не са в Мъдростта. Значи, много са далече от Мъдростта. Ще ти го обясня: Мъдростта е много тесен Път. Те от време на време казват малко Мъдрост, полумъдрост; казват нещо, защото Чистотата се докосва, но тя не е Мъдростта. Тя е само една подготовка за бъдеща Мъдрост. Но ако трябва някой път ще посветим живот на Дълбоката Мъдрост, на Мистичната Мъдрост, която е…

В скрития свят, водата е течаща светлина. Но тука, на Земята, водата е течаща енергия и тялото на тази енергия е водата. Значи водата е тяло на енергията. Не тече водата, тече енергията. Ако енергията се оттегли, изворът пресъхва, реката пресъхва, хората казват: „Абе, тука имаше река, тука имаше извор“ - енергията се е оттеглила. Водата - това е способността на енергията.

Значи, отличителните белези на човек, който носи определени минали животи, той има специална Любов, към определени народи. Значи във всички народи, в които е имал успешни преживявания (прераждания, бел.ред.), те са в кръвта му. А там, където има неуспешни, казва: „Абе тази държава малко не обичам, тази не я обичам“ - изрежда народи, които обича, защото там са му успешните. И всеки човек…

Чертите не са черти - има невидими черти. Значи, ако се сещаш за, само малко отклонение, Борис Георгиев - художника, чувал ли си го? Голям художник. И едни хироманти са гледали, но те не познават истинската хиромантия, защото линиите са писани от Ангели - дълбока наука е. Но трябва да имаш, не трябва да имаш нищо общо с пари, с … Нали тука се развива Интуиция, Духовност. Ако чисто гледаш (нали), това е голяма наука. Значи и Учителя, и хироманти са гледали на линиите на ръцете на Борис Георгиев и казват: „Абе, този човек няма да стане нищо от него“. Гледа Учителя ръката му и казва: „Гениален художник ще стане!“. След време той става гениален художник. И питат Учителя: „Какво видя?“. И Учителя казва: „Има невидими линии на ръцете“. Край! Няма… Учителя отдавна, Той за Него невидимото е, както… както ние виждаме предмети, аз така виждам духовете и аз… (Той ме е научил, ама не искам сега да… Навсякъде са, и в хората - духовете. Те са като буквари и то елементарно е. Пак сме на ниско ниво, но ги виждаме, нали. Аз съм на ниско ниво и пред Бога съм се определил, че невежеството е безкрайно и даже няколко пъти съм го повтарял, ама спрях нали, защото Той знае. Няма какво да се… Всички сме на някаква ниска степен, Боре, колкото и да напредваме.)

Винаги има, винаги има Същества. Учителя казва на една от лекциите, питали са го, имал ли е, познавал ли е Щайнер така отблизо, Сведенборг, Той казва: Те постоянно присъстват на лекциите. Защо? Защото Щайнер и Сведенборг… Щайнер много неща знае, много неща хабер няма, макар че е Мъдрец и Посветен, Той (Учителя, бел.ред.) казва: той е прероденият Питагор, знае много неща. Това е Посветен, но това не означава, че знае дълбоки тънкости, но да не се спирам на този въпрос. Учителя казва: Той присъства. Защо? Защото Учителя… Той се възхищава на Учителя, че Учителя говори Дълбоки небесни неща, казани много просто. А той някой път пише цели книги и страници, говори, говори. И аз му викам: „Абе, човек, кажи едно изречение - Мъдрост, не информация“. Пак го обичам, обичам го, ценя го. Сведенборг общува с Ангели, с напреднали Същества, с Архангели; пише дълбоки книги, тълкува дълбоко Библията, много дълбоко. Но той някой път, Боре, бърка възвишените неща и виденията с… Мисли, че някой път му ги е казал Архангел, а това е неговата Душа. И някой път бърка висши неща, не може да ги различи. Даже пророк Исая има грешка в едно от виденията. Казва, че Ангел огнен му е проговорил, а то е Серафим. И това го казва истински Мъдрец - Дионисий Ареопагит, който различава нещата. Искам да ти кажа, има много степени на Мъдрост, много степени. Аз проучвам към 800 Мъдреци и Учители и такива разлики има, че даже има Мъдреци, които не са в Правия път. Ако трябва след време… Но даден им кредит да помагат на хората, защото имат Любов към хората, имат някакво Смирение. И Бог им е дал да помагат, избрал ги е, защото намерението им е много сърдечно, чисто е. Както и да е, но туй са други, така.

Това, което си обичал, както египтяните - при мумията поставят всички предмети, които е обичал, защото той продължава да живее в другия свят с тях, както и на Земята. Но там горе то не е предмети, а излъчвания, фини, духовни неща. И те са си при него, те са в Душата му. Но примерно сега да кажем аз имам брат, който си го уважавам, но той няма нищо, не знае с какво се занимавам, няма да разбере, докато е жив. И аз за какво ми е да се прераждам с него, като, нали, ако Бог реши, но аз пробвах да му помогна. Няма уши, да е жив и здрав пак, обичам си го тайно, за други животи ще му помогна. Хората, които много обичаме, ще бъдем около тях, но може кармата да е такава, че той да се роди в друга държава. Пак ще се срещнете, Боре. Ще пътува, ще дойде на екскурзия тука, ще се видите. Изведнъж - сближаване, защото то ще стане естествено, нали, защото влизат Ангелите и напомнят кармата. Така че, всички които си ги обичал, ще ги срещнеш, които си ги мразил, щеш - не щеш, ще трябва да ги срещнеш за да им простиш, или да кажеш: „Абе, враг мой, да си жив и здрав, желая ти успех!“ - примерно.

Ами, ако много го мрази и ако отиде горе, може да му направи такива бели, където като е жив не може да му ги направи. Защо? Ще ти кажа защо. Защото в този свят, той: „Абе неговите хора може да ме убият; обществото какво ще каже?“ - някакъв полуморал. Той е далече от Чистотата, ама, т.е. от опасения, тука няма да му направи. Но горе като отиде, нали, той мисли че никой не го вижда. То е така ясно, той е такъв буквар, ама той не го знае, защото не е осъзнат. И може да му направи големи бели, може даже и да го парализира. Но пак, ако позволи Бог. Защото, ако този човек, ако е тръгнал в Пътя на развитието, Бог и Ангелите на Съдбата, ще кажат: „Чакай, тука нямаш власт!“ - вече (нали, виж) зависи от…

Огромна илюзия, необятна, нали! Помага на умрелия единствено човек, който има специална Духовна Любов към него. Любовта не признава разстояние, както оня, стотникът казва на Христос: „Кажи само реч!“. Няма какво да идваш в къщи, какво ще си губиш времето, ще пътуваш. Значи, Чисто Слово помага. Той е в съзнание, той не е в ковчега. Не говоря за наказаните, те на тях и да искаш не можеш да помогнеш, нали. Защото те трябва Ангелите на Съдбата да ги разтоварят от веригите. Какво се случва такъв човек като умре, среден човек, на средно ниво? Той дълго време, Боре, не знае, че е умрял. Той продължава да говори с живите, влиза в стаята, влиза в къщата. Някой път говори и мисли, че го чуват, защото те донякъде го чуват, донякъде. Изпълняват нещо и той помисли, че го чуват. Друг път говори и не го чуват, и се чуди защо не го чуват. И Ангелът, Ангелите на Съдбата дълго време го убеждават, че е умрял - той не вярва. Защото той е Душа в Другия свят, както тука е бил Душа в тялото. Знаеш ли какво се случва? След няколко месеца той казва: „Абе, май наистина съм умрял“ - виж. Защото вече разбира, че не го чуват. И вече в един подходящ момент, той разбира, че тука става нещо. И както и да е, защото то няма смърт, както ти казах.

Първо е лъжата - най-тежкото. Двоен грях - казва Учителя. Излъжеш ли, няма изкупване в този живот. Правиш дупка и здравословни проблеми в следващия си живот. А в този живот можеш да кажеш: Господи, прости ми, сгреших пред Великата Истина! - такова е правилото, но пак няма да ти е простено. Ти вече си изпуснал… Лъжата е недопустима. Учителя казва: Всички други грехове, малко или много, може да се простят, лъжата - никога. Кражбата има два момента там. Тя може да физическа. На един приятел му откраднаха телевизора. Казва: „Абе, май не трябва да гледам телевизия, много се увличам!“. Правилно, това е жест. Обаче, когато крадеш чувства на човека, когато крадеш развитието му, това е Духовна кражба - няма прошка. Строгостта на Бога ще се изсипе безпощадно. Бог е, Бог е Безусловен. Там никой не може да се подиграва с човека, с Душата. И изневярата - когато изневеряваш, ти изневеряваш преди всичко на себе си. Ти вече си посял нещо, което ще го плащаш и като болести, и като физически проблеми, и като духовни… Четвъртото кое беше?

Сега чуй: Обединението между църквата и инквизицията е съюз между дяволи и демони. Забележи за какво говорим. Отново срещу Бога. А как го нарекоха Боре? – Свещена инквизиция, ********* не. Той ********* е жестокост. Те го нарекоха свещена инквизиция и срещу чисти хора, подбрани чисти хора. Да са живи и здрави, защото Бог ще им даде ... Защо трябва да стане това по божия замисъл? Защото след време те ще стигнат до едно дъно, от дъното по-надолу няма. И Бог понеже е Любов, Той пак ще им подаде ръка, пак ще им изпрати такива хора, те пак ще ги отрекат. Но все някога ще дойде един момент, ще кажат: Абе този човек или тези хора, не ни ли казват Истината все пак, нали? Както и да е.

Да, даже тука една сестра от Стара Загора имахме един разговор, много така чудна душа, която много обича книгите ми и Старците. Каза: Възможно е тука скоро на кладата на площада там до църквата да те изгорят.Каза: Аз ще дойда и така ще застана с ръцете си като птица и ще кажа: Няма да ... Ей тука бяхме така една група, както и да е. Викам: Не се страхувай, нали, Учителят е с мен. Ама зарадвах й се, защото с много хубаво чувство го каза, така – абе чудна душа, така от Стара Загора.

Да, да, тежка болест. Значи, който влезе в тази болест, ако влезе светец, той поначало най-хубаво да бяга. Обаче, ако влезе там, ще стане много по-лошо за него. И, където казва Учителят, не само, че нищо няма да оправи и себе си ще развали. Защото няма място там за мъдри хора. Светците също не могат да оправят България. След време Бог е Единствения, който ... Но трябва много да страдат българите. Турското робство не беше достатъчно. Ще има още многобройни страдания. Някога да кажат: Абе Господи, само Тебе търсим, само Тебе искаме, само Твоята Истина, нали. А, нека бъде Твоята Воля, а не моята, защото моята е капан. Примерно, нали говоря ти така.

Знам какво искаш да кажеш. Все едно, той, кротък човек и всички могат да го газят. Обаче, какво казва Учителят: Христос е смирен и кротък. Кой може да…как може да задвижи Бога? Ами какво казва Учителят за първичната овца, когато е била чиста. Като тропне с крак, вълците бягат. Тогава е била смирена. После, като изгубва смирението започва обмяната. Вълкът яде овце, придобива овче тяло, в следващото прераждане го ядат и накрая ще каже “абе няма да ям повече”, в един момент, както котките и мишките, там е друга игра… Както и да е. Значи Бог е… Свещените книги нищо не струват пред Бога. Виж какво казват суфите. Бог е най-великата свещена книга, но ако ни позволи да го четем. Ако Бог не ти позволи да го четеш, нали. Лично за мене, Бог е светилището, а човечеството и вселената са нещо много външно. Нещо…не трагично, школа, школа. Само за Бог трябва да се живее, аз туй съм избрал. Няма значение дали ме одобряват. Няма друго съвършенство и казвам същите думи като Ибн Араби: Ти знаеш, виж какво казва Ибн: Ти знаеш, О, Боже, че не мога да ти се нагледам. Казвам го с пълно сърце, защото аз ти говоря за ежедневно. Не мога да Му се нагледам като Замисъл, като Мъдрост, като Красота, като Излъчване, като…Всеобхватност…страшно нещо, нали. Поклон пред Него. Бог ме дари с удоволствието да се слея с Него - Ибн Араби. Той ми подари Сливането. Казва: Велико майсторство е да опознаем Бога чрез Истинско знание. Това е даване, нали, поклон. Съжалявам, че много неща премълчава. Учителят казва: Не търси сигурност, а Безкрайност. И това е трудно за разбиране пък е елементарно, но нали… Истината не е човешко дело, не е религиозно, няма такова нещо, Тя е…не научно дело, Тя е Божествено Дело. Почти свърших, ако искаш нещо да ме питаш. Истинското знание не общува с хора, това сме го казвали, то общува с чисти духове, нали. Истината е забулена, за да предпази човека от по-тежка смърт. Затова Тя се разкрива постепенно и все пак на подготвени хора, защото за неподготвения човек, това е…нали. Любовта е древната изгубена Земя и когато хората са изгубили, създала се тази Земя, външната. Бог е съставен от Любов, Истина и Опасност, забележи. Опасност значи Строгост - от Строгост и от Сила. Якоб Бьоме казва: Истината е много остро нещо и тя поразява…и затуй толтеките казват - много се подготвят, за да влязат в ядрото на Истината. Тренират най-дълбока степен Безупречност, една слабост, ако имаш - малка, и много хора са полудявали и се връщали назад в развитието - най-ниската степен е камък, нали, и започваш наново. Страшно вкаменяване. Защото Истината е нещо безпощадно и там трябва голяма подготовка и затова те постигат седма и осма степен и могат да оцелеят в ядрото на Истината. Всичко друго…ще говорим пак за атлантите, да?

Първо има нещо много рисково. Второ има хора, на които е било внушавано в регресия да убият. Той взима пистолета, отива убива. Но има една шега, ще ти я кажа, ако ... Един сомнамбул така, който отнесен се разхожда по керемидите. И един му казал: Абе до кога ще се разхождаш? Или тъй и тъй се разхождаш по керемидите поне направи един ремонт, нали на покрива. Няма .., странична е регресията, Боре. Не може реално да помогне. Частичното е, като полуистинското знание. Това е ...

Значи ще ти кажа нещо, което учените, абе честно казано нямат представа. Те ги водят преди милиони години, а то е, те съществуват преди милиарди години. Те са падналите нефилим, чувал си за нефилим, падналите гиганти. Значи и тези гиганти са паднали, падналите те са били отначало Богове, после стават демони. Енох им дава двеста имена. Те се обличат в тези тела на динозаври. Голямо опустошение, демонична практична алчност. Голямо разрушение, хората се видели в ... Това е преди милиарди години.

Чистите действия смекчават старата човешка карма и посяват нещо, което в бъдеще да тръгнеш на дълбоко ниво, пречистено. Да станеш истински ученик. Толтеките казват: Намерението е по-творческо от волята. Значи, от намерението тръгва… Като определиш намерението си, нали. Намерението отстранява предопределението, казват толтеките. Виж колко е дълбоко. Може да ти е писано еди-какво си. Знам хора, които си промениха съдбата, нали, но има хора, които не могат да я променят, казва Учителят, и да я знаят, защото…ами не искат пречистването, не искат промяна, нали, говорят си, нали… Значи, намерението отстранява предопределението, но то е Дълбока Тайна. Подготвяме книга с атлантски афоризми, там ще има много подобни неща, но намерението е толкова дълбоко, че може да промени…абе всичко, всичко…

Значи този свят много майсторски върви към дъното, защото той си го е избрал, той го е търсил, той го е посял, нали, това е старото невежество, и то трябва да стигне до дъното, за да започне да осмисля, защото от дъново по-надолу няма нали. От дъното нагоре вече, нали. Това е пак е нещо хубаво, пак е Великата Любов ан Бога, защото дъното, отчаянието, от там започваш да осмисляш, да разбираш и да се смиряваш, нали. Ако един отчаян човек, има и такива, които пак не се смиряват, нали, пак нещо.. Там вече означава, че там злото е много упорито, но дъното, даже и Учителя казва, че невежеството в този свят също е Благословение, защото тези невежи ако бяха много по-образовани, щяха да бъдат много по-хитри и опасни. И тук образованието вече не е на място, защото то ще ти даде повече методи и жестокости, тънкости, нали, които.. нали. Така, че и дъното е благословено, и невежеството е благословено, и правия Път е Благословен. Абе Боре, змията е Благословена от Бога, за да изкупи хората и да ги върне в Бога, в целостта на Бога, защото иначе има четири шестици 6666, които означава, страшно зло, при което няма прераждане, няма възкресение - тотално зло. Бог, не го пуска нали, защото Той обича Душите, това наистина е Велика Любов, Бог, ако го разбереш правилно. Ние след време ще говорим за числата, пак, числа на Мистерията, числа на Тайнството, нали, защото то е постепенно нали. Значи, Великата Любов на Бога води абсолютно всички, а в бъдеще и демоните ще призове към себе си, и ще ги направи Богове на високо ниво, защото това е Върховна Любов, значи...

Защото трудния Път, Пътя на голямата жертва е връщане в Бога, а смиряването означава, да отстъпиш мястото си на Бога, и Той да действа, защото Бог наистина е Всеобхват, Всевиждане, и Христос не се изкуши, защото който се изкушава Боре, той губи своята сила, и своята цялост, и за това той не може нали - Христос не може да промени света. Той дойде, но не го промени, света, аз пак ти казвам, това е само... абе всичко е в Ръцете на Божията Власт, Единствения Спасител е Бог, и много хора, които Христос не изцели, ако знаеш, то имаше много хора изцели, много хора не ги докосна - това го решава Бог! Тук няма две мнения и няма дали искаш, и дали ти е близък човек. Тайното решение е в ръцете на Бога - Велик. Всичко се ръководи от този Велик Отец, и след време Той ще спаси света, защо чрез страдание? Ами защото ще дойде след време Осъзнаване, нали, защото хората ако не се осъзнаят, как ще го спасиш? Примерно да кажем един недостоен човек, го спасиш, той след време пак ще се провали, защото не е осъзнат - даже ангелите не са осъзнати.И обаче ако си страдаш дълго време, колкото и да си упорит, ще разбереш, че страданието е привилегия, то е Учител в този свят, страданието, мъката, скръбта са ценни Учители - без тях става страшно падението, като падение.

Истинското лечение означава, да изцелиш напълно злото в себе си. Говорим и за малкото зло. Там е нали "Това е своята стара култура" казват индианците - злото в нас е стара култура. Останки от стари светове от т.н. "Лекуването на човека е лекуване на погрешното в него, погрешното мислене." А това е погрешното му отношение към нещата, той няма отношение. Всъщност тук се лекува, идеята на лекуването е нов подход, промяна, ново отношение и вече и съкровение. "Лечението трябва да промени съзнанието". Иначе където говорим - той си играе на болести, и на, ще оздравее за малко, после го чака болест, после може две болести да дойдат, защото те някой път се колекционират, тези земните хора. Една сестра помня: Абе не мога да си изредя болестите вече, те станали... И какво ще ги изреждаш, нали? То друго е по-важно, ама.

Ако, да кажем, аз съм болен и такъв лечител ме лекува ще кажа "Извинявай нали". Освободи ме, нали, защото частично лекуване, частично вкарване на енергия, от която после ще съжаляваш нали. Защото насочваш се към Бога и той ще ти изпрати нещо цялостно, нещо дълбоко и ако Бог, знаеш ли какви случаи има Боре? Сега се сещам, чисти хора Бог им дава болести и тежки страдания, да, и болки да страдат в името на бъдещето - да не изпадат в съблазни, в изкушения в, и тогава да боледуват. И сега Той ги чисти, и хората казват, абе "Той чист човек, защото той страда?", защото не разбираш Божия замисъл, като го разбереш ще разбереш защо. Има един монах, който преди май споменахме, много се е молил и Бог не го е излекува, защото Бог иска да му предпази. Разбираш ли подхода? А ти като кажеш, нали, такъв е живота, ти си вече в земното мислене и ...

Имах предвид, може би не стана ясно, имах предвид, че някои хора казват, абе не е много добре да бъдем прекалено духовни, защото тогава ще ни се пратят още по-големи изпитания и може и да напуснем Земята, а ние искаме да си поживеем тука.

Гимнастика, поклонение, поклонение на уредите. Учителя: Който не владее желанията си - не владее здравето си. Прости думи от Учителя - страхотни. Болестите са особен род лекарства, болестите премахват слабостите. Имаш някакво натрапчиво глупаво желание, примерно. Болестта така може да те смачка, така да ти помогне, и да каже: Абе това желание за какво ми беше, нали. Накрая след много мъки. Ето как болестта може да те излекува, колкото и да си упорит, има болести по-натрапчиви.

Скоро идва един от чужбина тука. Каза: “Абе, човек, аз тръгнах карате. Тръгнах да убивам хора. Като ти видях интервютата, каза, забравих всичко и взех да помагам и да таковам…” (Тука разплака се няколко пъти…както и да е.) Ами, има нещо узряло в него. Той е усетил за какво става въпрос. Дадено му е! Иначе можеше да продължи. Не случайно Ангела и Невидимите Братя са го насочили да види, да чуе нещо, което трябва, за да тръгне на промяна!

Значи, когато Словото говори, то иска да разбереш разликата между Бог и Луцифер и сатана, и това е вече едно събуждане. А според Учителя имаш право да говориш за тайните на злото, когато си постигнал една определена висока степен на чистота, не абсолютната, но тогава вече имаш право да говориш, защото може да разкриеш и да спестиш на хората, както ако имах право да ти изнеса две-три дълбоки лекции за *********, хората щяха, милиони хора щяха да се спасят от него. Понеже заключихме тази тема, защото има голямо невежество, ********* ще се увеличава, помни ми думите, понеже те посегнаха на туй, което аз исках да помогна на хората. Сега ще говорим по друг начин, но те ще си платят, тези които ограничиха, те не ограничиха мене - да са живи и здрави винаги. Значи, когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в стихия. Истинските хора винаги имат помощ от Божествени същества - то е задължително. Това е Слово, свързано със Слово. Както навремето Учителят отлага земетресение за България - прави връзка - в Чирпан и Пловдив, прави връзка с херувимите, казва им нещо, то пак се случва малко по-късно с по-малко жертви за България. За Христос - Христос е произлязъл не от историята, не от… Той е произлязъл от, не от ума на Бога, от Духа на Бога, тоест Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. И той излъчва нещо от Създателя. Значи, говорим за Величествено Същество. Преди творението, Христос е бил от боговете. После слиза надолу и става Син. Това е Пътя му. Става Син Божий. На небето той е един от боговете, на земята става човек, привидно. След възкресението отново става бог - това е Пътя му. Христос е Чисто Божие Слово без примеси, но дори и той е трябвало да бъде обучаван в Египет, да му е припомняно и там се скрива и го обучава един жрец, който е стар специалист в Словото - Свещено Слово - хекао се казва, както и да е. Христос казва: Любете враговете си. Защо? Аз съм ти казал, че църквите не могат да обичат враговете си - те го знаят, нали, това е голяма беля. Туй Бог го казва, пък ти не го изпълняваш - свърши. Свърши развитието. Има бавна еволюция - да не говорим. Любете враговете си - защо го казва Христос - ще обясня. Защото ако ти се бориш с враговете си и със злото, то прониква, овладява те, умножава се - ти се проваляш. Христос е могъщо Слово, но той не превърна камъните в хляб - нямаше борба. Той го срази с Бог, с лекота, без усилия. Злото се побеждава, казва Учителя, без усилия. То е много елементарно. Само трябва да влезеш в Бога и да го дадеш в ръцете на Бога. Ти не се бори, нали. Щом се бориш, то се увеличава. Христос избра Божията Воля. Той може да призове, но той избира, смирява се и избира Божията Воля. Това го разбират само тези, които са тренирали осъзнатост и брахмачария. Защото, ако Божията Воля беше пренебрегната, Христос щеше да загази, ако той не беше избрал Волята на Бога, нали. Но Христос е…изключително усъвършенстван и обучен в Божието Слово от есеите. Те са древни египтяни. В Тайната Библия Христос казва: Познанието на Изначалното Слово е Познание на Пра Отеца. Значи, в апокрифите Христос не говори за Бог, а за Абсолюта. Нарича Го Пра Отеца - друга дълбока тема. Но тука отиваме към науката за Бездната, която след време може би…усещам, че има хора, които все повече искат. Това е много специален въпрос. Голгота е Величествено Благословение. Тук Бог изля Любовта си към света, защото ако Бог не беше възкресил Христос, това щеше да срази света. Забележи за каква Любов говорим. Говоря ти за сразяване и опустошаване. Това щеше да е строгата страна на Бога и човечеството. Щяха да бъдат сразени, щеше да стане страшна жестока празнота. Обратното на Бездната, Безкрая. Важното е не второто пришествие, а дали в тебе е дошло пришествието на Любовта. Христос казва: Благословени са тези, които правилно търсят Истината, защото те ще я намерят. Има хора, които работят, Боре, въображаемо върху себе си. Работи, работи и казва “Абе стигнах до извода, че няма Бог, концентрацията не е истинско нещо, тя молитвата е даже поглъщаща концентрацията”, и той си говори там… Адвентисти и други, да не ти изреждам… Идвали са при мене и свещеници и такива, и той не може да разбере ангел ли му говори, дявол ли му говори, Бог ли му…то има тънки разлики там, но то трябва да ти е дадено. Ти не може да си въобразяваш. Както и да е. Вярата, истинската вяра, не зависи от наука и религия - нищо общо. Това е наука за Чистото Сърце. Има страшна наука в Египет и Атлантида, посветена на Чистото Сърце, която е нещо… десетократно по-дълбоко от Библията, от всички свещени книги, нали, Чистото Сърце - страшна наука. Любовта е самото евангелие. Без тази Любов, без тази Чистота, каква Библия ще четеш? Молитвата иска, а Любовта вижда. Това е разликата. Христос първо е преизпълнен с Любов към Бога, а после е Слово и Разбиране и други неща. Всяко Чисто Слово е Език на Бога и Говор на Бога. Библията, това си ти, това е твоя подход към нещата. Учителят казва: Бог, това са моите мисли, чувства и постъпки. Каква църква? Ти ако нямаш този подход към Бога, издали сме цяла книга за Свещения Подход, ти ако нямаш подход, в какъв храм ще ходиш, каква църква? Значи, където пак казва Учителя: Ако Бог не е в тебе, всички храмове са безполезни. Може да ги обикаляш в целия свят, може да ходиш, ако не ти стигнат, на свещените места, знаеш, нали, има свещени места - планини, както и да е. Позитивното мислене, ако трябва дълбоко да го обясним, също, Боре, е нещо трагично. Това не е духовно мислене, това не е Чиста Духовност и не е Чиста Божественост. Позитивното мислене може да стане негативно мислене. Духовното мислене - то е освободено от тези двата полюса и върви към Божествено мислене. Значи, аз наблягам не на позитивно мислене, на съкровено мислене. Забележи разликата. Защото преди години обяснявах това на една лекция в София. Една психоложка се разплака, развика се, да е жива и здрава, нали, те я укротиха. Да?

Да, другото месо вкарва дяволи, свинята вкарва демони и когато дълго време…познавам един човек казва “само свинско”, особена любов към свинята - яж, приятел, щом ти се яде - няма да го спра, нали. Така, жертвата е събирателна енергия за едно бъдещо по-високо усъвършенстване. Сега много хора искат да се жертват, да помагат, разбира се, много от тях не са готови, скоро идва една жена - иска да помага и аз я питах “А ти помогнала ли си на себе си?”...дълбоко замисляне. Разбрахме и двамата, както и да е. Жертвата е наследство от много висока раса, расата на боговете. Словото е Древен образ на Съвършеното Знание. Който е познал Тайната на Словото, има Жива връзка с Божията Сила и може да я задвижва. Словото заключва реалността и Словото я отключва. Човекът на Словото има в себе си - Аполоний - мекотата на Силата. Това е нещо…нали. От Словото започва промяната на всяка съдба. Значи, ако хората искат да променят съдбата си, ако говорят нечисти думи, нямат никакъв шанс - никакъв шанс. Преди време един приятел много псуваше, издаваше и книги, и викам абе…хубави книги, даже Кабала, “защо псуваш бе така…”, е “народна реч”, какво да му кажа…да си жив и здрав, продължаваме, нали. Няма осъждане. Словото е Древен Път, който идва отвътре. Ада, ада, Боре, това е падение в Словото. Оттам тръгва. Нечистото Слово, това е изгубеният Път. Когато фактите се сблъскат със Словото, Боре, те умират тотално, тука няма факти, намесва се Бог и… Словото е Водител и само със Слово може да отидеш при Бога. Словото познава и тънкостите на Безмълвието. Някой път може да говорим за исихазма, истинският исихазъм, той тръгва от Египет. Тука такива като патриарх Евтимий, където се води исихаст…той е толкова далече, че ако ти обясня…нали и неслучайно той критикува богомилите, нали, защото как ще разбереш ти богомилите като Бог не ти дава, нали. Докато какво казва един прекрасен светец, свети Бернар, когато го изпращат да разобличи богомилите - “Това са Истински хора” - край, пак не са го чули. Друга, друг разговор. Чрез Словото се предават видовете енергия. Нечистото Слово никога не може да устройва живота - никога. Поведението е по-дълбоко от живота, казва Аполоний, твоето поведение, твоя подход, твоето послушание, твоето смирение - оттука тръгва израстването. Това е Тайна на Живота. Който е познал Словото, придобива поведението - Аполоний. Словото е по-могъщо от всяко зло, струва си някой път да говорим за него, но… Словото е по-могъщо от всяко зло, защото е Бог. Словото е Древно Мистично Дихание, слязло сред съществата да ги учи и обучава. Словото е слязло в света, но не принадлежи на света. Словото е Божие Дело. Тайната на Живота е в това - да срещнеш Словото в Своя Път. Словото е Живот в Бога, а не в света. Смъртните не познават Словото, остава им само да се жертват, за да могат в бъдеще да бъдат повикани от Словото, да бъдат призовани. Който е познал Словото, познава невидими неща. Тука вече има, ще ти кажа, аз много…любимия ми пророк в Стария Завет е Исая - много го харесвам. Той има едно видение, в което обаче бърка - и на него му трябва Чистота. Той е видял пламтящ ангел, нали, а това е съвсем друго същество от високи йерархии - не е ангел, нали. Дионисий, който е на високо ниво, казва има грешка във видението му. Един по-дълбок учител може да вижда дълбоко в невидимия свят, защото това е друга система на брахмачария…дълбока. Словото е Древен Учител, То отключва Пътя навътре. Позволява ти навътре да се развиваш. Позволява ти дълбоко да се вглъбяваш в боговете, в Бога, в духа си, в душата си и т.н. Тоест, позволява ти да се вглъбяваш в Ядрото на Истината. Нечистото Слово е сближаване с паднали духове. Ти като говориш нечисти думи, ти ако можеш да осъзнаеш, че в момента нисшо същество иска да те зароби, ще млъкнеш и ще започнеш да се молиш, ако осъзнаеш. Словото е Древен Лечител, ако съумееш да го привлечеш на твоя страна. Словото е Висша Реалност, а болестите са паднали сили от тази Реалност. Оздравяването, казва Аполоний, е потичането на Словото, Бог в човека, ако Словото потече в тебе, тече Бог. Всяко слово, казва Аполоний, извиква влияния. Пре-Чистото Слово, не Чистото, Чисто Слово извиква богове, ангели, напреднали. Пре Чистото извиква Бога. Там има вече тайно обръщение, тайни думи. Ще обясня - Чистотата е скрито оръжие, нещо, което е много повече от техника и метод. Ти може да си тренираш там дишане, едната ноздра или…Чистотата…не е техника. Когато едно Слово, мантра е трупано хиляди и милиони пъти, това Слово се превръща в Древен Вихър. Словото Божие превъзхожда човешката природа. То няма човешка природа. Още някои неща за Словото, мои размишления стари от преди. Сгъстяването на Словото е безусловен закон, но ако това се ръководи от Бога. Това Сгъстяване е Действие на Бога и Позволение на Бога и това е голямата Тайна на Живота. Казано по друг начин, Сгъстяващият се Бог в човека носи всичко. Това, което произнасяш дълги години, означава какво Бог ще ти донесе, това е план на Бога за тебе. Но трябва да мислиш, казва Учителят, подобно на Бога. И какво казва на едно място Учителят, забележи Боре, така както мисли Бог, така мисля и аз. Забележи…не така, както мислят ангелите…

“Бях там”, да. Виж сега какво казва Учителят, нали, само Чистото съзнание може да прави Свръх Сгъстяване на Словото. В самото Сгъстяване, Бог работи заедно с тебе. Това е осъзнато Единство. Когато Бог е с тебе, ти си над всички сили, защото Бог няма противници, Любовта няма противници. Бог образува за нас нещата чрез Сгъстяване на Словото. Това означава, че Той тези неща ги желае за нас, понеже Той вижда разумността, Той ни е дал тези неща, Той се слива с нас. Самото Чисто Сгъстяване на Словото е пряко съединение с Бога. Сгъстяването е участие на Бог в нашия живот. Истинското сгъстяване е закон на Бога. Това означава да си Син на Бога. Могъщото Огнено Сгъстяване на Словото е последствие на Чистото мислене. Когато дълго време си мислил пречистено и в един момент Бог влиза, усилва го и ти позволява. Сгъстяването е Божия Воля и то превръща Словото в Бог. Иначе може да повтаряш много, нали, Господи помогни ми, но…като искаш помощ ти какво ще направиш за Бога, какво ще пожертваш? Искаш да оздравееш, нови грехове ли ще правиш и престъпления, за какво ти е здраве? Че това здраве ще те съсипе и ще ти създаде карма за хиляди години - човек не знае какво иска. Сам Бог се вселява в Чистотата и се сгъстява. Това Сгъстяване надминава всички видове философии, науки и религии. Сгъстената Чиста Любов е Бог, но…така. Още нещо за Словото, към края сме. При Сливането с Бога, Словото става Върховна Сила. Самото Слово, Боре, в Древността са го наричали Светилище. И както казва Царят на Атлантида, Жрецът-атлант, Словото е Жрец, Словото е Образувател на нещата - същества, сътворения, успехи, загуби, победи, отчаяния, всичко това е създадено от натрупани определени думи и слова. Словото е най-великия Дар на човека като даденост, защото в Словото работи Бог. Словото е Тайна Наука - това е движение на Бога, ако си осъзнат. Няма друг действащ в света освен Словото - Бог. Самото Слово Бог е единственото, което може да обяснява събитията. Всички други говорят - “стана катастрофа, черна кутия” - каква черна кутия, има друга бяла кутия, която ти въобще не си, няма и да я видиш, докато си жив, както и да е. А когато това Слово е Скрито, събитията остават неразбрани. Бог не иска да ги обясни, Боре. Не само катастрофи, дълбоко необяснение, защото ще порази невежеството, защото те ще се озлобят и знаеш ли срещу кого - срещу самия Бог. И Той да ги предпази, Той е създал Луцифер и проклятията отиват към Луцифер вместо към тяхното невежество, защото то…нали невежеството е твоя дявол, а не дявола. Самото твое, самият ти си дявол и после…той дяволът, той е страничен, той не е решаващ, но ти като станеш дявол…нали. Словото се разкрива само на тези, които са в Единство с Бога. Смисълът, който е скрит в Словото е по-тънък от всяка мисъл. Учителят казва: Словото е Божествен език, той произтича от един свят, който е Абсолютен. Научиш ли този език, казва Учителят, ставаш безсмъртен. И пак Учителят казва: От Словото е излязъл Живота. Ти представяш ли си, Боре, хората мислят, че живота е произлязъл от чехълчета, амеби, нещо огромна…въобще ученият, самият по себе си е трагедия. Абе, кой вкара този импулс, значи, Бог спуща Дух, Висш Дух. Този Висш Дух влиза в тези същества и потича Живота и оттам тръгва Живота, от туй Висше Същество, което чрез Бога се превръща в Живот. Няма нищо общо с тези малките, нали, тревички, както и да е. Друга тема дълбока. Словото е Живот, понеже Бог е влязъл в Него, иначе няма Живот. Той потича и потича Живота. Словото е само за разумните и мъдрите хора. Бог говори Словото си на Всемирен език, обхваща всички езици. Чрез Свещеното Слово ние се обожествяваме. И накрая малко неща от самия Тот - Древния египетски учител, който е също Самото Слово, слязло от Бога. На едно място казва нещо страшно - Аз отстраних Тайното зло от вселената. Страшни думи, страшен Учител. Той е такова Единство с Бога и такова…част от Съвършенството на Бога, от скритите богове, от най-скритите - страшно нещо. Казва: Това в тебе, което вижда и слуша е Словото. Може да имаш четири уши - не помагат - друго нещо. Който се е домогнал до Мистерията на Словото, става Син. Ние изграждаме живота си чрез Слово. Словото действа като Същество - Тот - страшен Учител. Тука много малко неща ти изнасям за него. Съвършеното Слово е Съвършеното Виждане. Това, което си направил с Любов, това е твоето тайно бъдеще - това е мярката. Словото е по-могъщо от всяка битка и от всички събития. Словото е Истина, която надживява световете. Истината трябва да извира от твоето говорене и от твоето безмълвие. Значи двойно. Твоето Слово е твоето пътуване към Бога. Това е твоето благоденствие, това е твоя живот. Словото води нещата до зрялост. Лъчезарното Слово, което изхожда от твоя Божествен Разум, това е Синът Божий. В Свещеното Слово няма змия, няма тъмнина. В Своя Дълбок Смисъл Бог е Мистерия, даже не е Дух. Тука вече са дълбоки неща, за които спираме да говорим, защото…нека хората да знаят, че Бог е Дух и Истина за сега, в бъдеще ще се разкрият други неща. Животът върви, казва Тот, към незнайни Дълбини, към Абсолюта, не към Бога, нещо…той казва… Великата Мистерия е преди Живота, преди Духа. Тя е нещо, което превъзхожда Живота и Духа. И казва той: О, Господи! Ти управлявай живота ми във всеки миг, във всеки миг. Останаха въпросите, ако искаш, ако имаш някакви…

Тогава Учителя се е чудел, така искал е да помага, какви въпроси са му задавали, тогава е било друго време. Сега е сгъстено и трябва да се концентрираш на, абе и най-малко допускане на тайна лоша мисъл към нещо, човек, животно, камък, ти вече цапаш. Туй където Ал-Халладж - после ще кажем, "Не цапайте чистотата с религия." Страхотно. Кое избираш чистотата или религията, някои ще кажат може да са, те са равни, не са равни - чистота и паневритмия не са равни. Чистотата има много степени и ако си стигнал някъде, и ако кажеш аз съм чист, ти си за окайване. Защото има трите степени абсолютни с нещо с, говорим за страхотна чистота, нещо с което можеш да. Значи третата степен на абсолютна чистота е можеш да смаеш Бога. Не хората, не боговете, по-ниските нива смайваш, говорим за съвсем други неща.

Между другото понякога се случва да попадам в условия, среда където хора говорят и казват, "Абе виж го еди кой си, колко много пари, колко много злини прави, колко неща и нищо му няма. Нито на него, нито на семейството му. Продължава години на ред да твори, лоши неща."

Има случаи, когато в Бездната слиза Върховният. Тя е от Него излъчена, но той е над нея, той слиза ... Абсолютът ... никой не може да го понесе. Дори, когато той е допуснал да го понесат Старци и определени Божества, това е нещо извън мярката и точно затова не искаш повече да го видиш, защото това, което е, един път ако си го видял и ако ти си ценител, ти вече оценяваш пътя към Него завинаги и нямаш нужда от второ идване ... И даже и за Бог важи това ... На едно място, Учителя казва: "Ако Бог се появи в живота ти два пъти, горко ти". Значи Той един път, през другото време са ангели, архангели, братя, напреднали, учители - те те подтикват, но Бог се явява само един път и ако ти разбереш става коренна промяна в живота ти. Говоря за, и вече тръгваш по този път завинаги ... оценил си го, но той ако се яви на един неподготвен човек, той ще каже: "Абе, май халюцинация"... някой път и такива неща се случват ...

Има паразити, които пазят хората. Защото те с какво ще се хранят и с коя енергия, ако изпуснат? Ако този човек тръгни на много молитви, на усърден Дух, нали къде? Къде е техния живот? Те започват да умират и те не могат да пуснат човека. Някой път въпросът е на живот и смърт да тръгнеш в Божия път. Ако решиш на живот и смърт, Бог ще ти подаде ръка. Има такива хора, които са на тази граница, но това е друга дълга тема, но когато не го пускат, по-хубаво да не пипа, защото ако пипне може да разбере превратно, защото те други същества в него тълкуват и той може и ясна истина да каже, нали, аз имах един тук, един брат познат, идваше на лекциите, каза: Твоите лекции и Учителят ми обърквате живота. И аз му казах, Ти що идваш? Все едно да отидеш в ресторант, викам, и да си поръчаш манджа, която не е за ядене, която не обичаш. И както и да е, после той пак взе да идва. Един път ме пита някакъв въпрос, каза нямам ти доверие, а аз се радвам нали, аз да не ти искам доверието, нали и задава въпроси и викам: Нали ми нямаш доверие? Вика: Абе, нямам ти, ама искам да те знам мнението. Викам: Не ти трябва, нали, може да те обърка. Странно си говорим с някои, има и такива, нали, така.

Търсачът е търсач, Боре, няма обвиняване, японската поговорка, „седем пъти пада, осем пъти става“. Учителят казва: „99 пъти правиш грешки, продължаваш“. Няма ‚сгреших“. Ти си в път на усъвършенстване и ще постигаш степени и ако грешката, ако ти имаш чувство за вина, това са паразитите, които… Това не означава, че не трябва да я забелязваш. Забелязваше грешката, но не я храниш, просто… Учителя казва: „Усилия и молитви, усърдие“, велика работа и не може да кажеш: „Абе, времето май няма да ми стигне, живота“. Кой си ти? Той е в ръцете на Бога и Бог за всички разумни хора ще им стигне времето, защото Бог и Боговете имат план за тази душа. Как можеш да кажеш, няма да ми…. Това е пак е паразит, който трябва да различаваш. И ти, ако наистина обичаш, няма да се обвиняваш, а ще търсиш начини. Ще се разкайваш и продължаваш да се молиш, „Господи, съгреших пред великата Истина, помогни ми“ и започваш яка работа вместо отпускане. Защото един миг на лоша мисъл, отделяне от Бога, може да те прати хиляди години назад в развитието, един миг. Няма право ученика. Има светци, които са правили тази грешка. Ученика е друго нещо, няма право, ако е ученик.

Не знам дали сега ще наруша пак като ученик, но сутринта, надявам се изобщо, даже си мисля, надявам се поне да съм ученик, но сутринта, като влязох в книжарницата да взема част от техниката, за да пътуваме за интервюто, от рафтовете бяха паднали трите книги за житните кръгове. Точно те бяха паднали на земята. Понякога се случва различни книги да падат да се отварят на конкретни страници, и ми направи впечатление, и си казах сутринта: Абе защо точно за житните кръгове паднаха книгите?

На мен наскоро, друг човек, пак така, уреден, така да го кажем ми каза "Абе, един път се живее бе, какво го мислиш?"...

..по фейсбук ми писа една от дълбоките последователки на Учението и на Портала - идвала е и на лекции, от Габрово - Поздрав за нея. Тя каза: “Абе, Боре, колко процента според теб в България разбират интервютата и лекциите?” и аз не знаех какво да ѝ кажа, обаче просто натиснах клавиша 5. Много ли е пет? Реално ли е?

Те са се отдалечили, Боре, но не са обречени, защото винаги могат в един момент...абе някой път трябва само едно нещо да разбереш много дълбоко и проблема изчезва. Само трябва да осъзнаеш, да се отвориш и тогава вече това се променя. Такива хора не са обречени. И най-тежките съдби в този свят - няма обречени хора. Обаче, въпросът е да има зрънце на търсач. Да искаш да разбереш поне, а не да кажеш "аз знам всичко" и вече да стане опасно.

Питам - казва Учителя - това Отчаяние, от къде е дошло? Намесил се е някой във вас. И казва Учителят: Като екзекутират престъпниците, те стават още по-опасни. Остават на Земята, връщат се и вършат престъпления чрез други хора. - Някой мисли, че се отървал от врага си, като го е убил. Не. Който има много силна воля, той ще дойде отново...има такъв случай с Ал Капоне, ако знаеш, нали. Когато е убил... един, казал: Ако ме убиеш, аз ще те преследвам хиляди години...нещо подобно - забравих точната мисъл. Защото той е много силен дух и може да влиза и да прави поразии и на близките му, защото ще се обвържат. Както и да е. Който е извършил престъпление, низши същества са го накарали и са влезли в него. - Ще обясня. Всяка лоша постъпка е капан - най- малкото зло, ако направиш на човек, това е капан, защото зъл дух те е уловил и направил е връзка с тебе. Това не означава, че трябва да осъждаме злото, защото то е друг замисъл. Злото има силата да обезсмисля, всички тези, които не са установени в Бога. - Я обезсмисли предания на Бога. И кажи му ти си объркал...То има такъв случай с Иван Рилски. Той: Абе дяволът ли ме изпрати в тази пустиня - обаче в началото. Но, поради усърдието си - той толкова се е молил и се е смирил и накрая дявола...Сега, не е постигнал Дълбоката Мъдрост - ако трябва някой път ще ти обясня, обаче честността, старанието, прилежанието, Боре. Много харесва Бог прилежанието. Постигнал е частично смирение, така...даже мога да кажа много хубаво, не на дълбокото ниво - той го няма. Другият път ще говорим за смирението. Стихът: "Блажени нищите духом", Боре, това е стих по-дълбок от Библията, от Сътворението и от самата дума "Бог", защото това е завръщане в Нищото. Това е Боре, Древното Състояние на Абсолюта и на Скритият Бог - "Блажени нищите духом" - страшен стих. По-дълбок отколкото могат да си представят всички религии и църкви в света, даже и посветените не знаят много от тях. Това е страшен стих. Тук само ти го загатвам.

Под полу-контрол. От една страна са изпускане - ти така го каза. Имах един приятел, който синът му се занимаваше с хазарт. Това са пак други духове, от другият свят, които те карат да търсиш лекия живот, обаче той го нарече - това не е хазарт, това е математика и числа. Както и да е. Голяма математика - търси лекото. Значи, от време на време пийваш, да допуснем с мярка и пробваш наркотици, това означава, че старият твой познат от другият свят още поддържа приятелството и казва: Абе, не ме забравяй! Обаче, когато е рядко и стане още по.рядко и по-контролирано и той ще получи нещо от тази благодат и твоя цялост и ти ще получиш нещо. Така, че аз не съм за рязкото отказване, Боре. Аз съм, които се занимават, нали - било алкохол...Постепенно, малко, плавно - всеки ден!

И така Бог е направил най-хубавото за нас - създал ни е от Нищото. - Сещам се за един, да ти кажа румънски афоризъм. Много го харесах. Казва: "Абе, защо Бог ни е създал от глина, трябваше да ни създаде от неръждаема стомана." Много ... Както и да е. - Значи, най-хубавото - създал ни е от Нищото, от Вечността Си, от Дълбините Си и от Безкрая. Преди всичко в своята Древност ние сме били Нищо - никакво време, никакво сътворение. В това Нищо ние сме били Велика Пълнота. Ние сме били себе си. - Там не сме се нуждаели от Бога, казва Майстера.- Ние имаме Абсолюта. И това е Целта на Бога - да ни заведе - развитието е безконечно. Само хора, които имат предразсъдъци, нямат широко съзнание, те няма да разберат. Туй не са подготвени. - Ние сме били древно блажени. На Нищото нищо не може да се прибави или да се отнеме. То е всякога изобилно - Туй са по-ниските му нива: Изобилно, блажено, самодостатъчно. Смятай какви нива има.

Аз бих добавил моя лична опитност, когато 2012г. имах една болест няколко месеца, така упорита и съвсем неочаквано, може би точно това се е случило, Бог ми е дал Вярата, обаче и много голяма Доза Благодарност. Аз всъщност разбрах, че трябва да..., абе ей така потече една голяма благодарност към самата болест от моя страна. Даже си спомням бях в един асансьор и т.н. и в Мига, в който излъчих тая благодарност към болестта и тази болест, като с магическа пръчица, за...в рамките на три, четири дни изчезна.

Ако Бог беше направил така, че човека да взема постоянно правилни избори, това нямаше да е реално свободна воля. И туй не е правилно, ако си стигнал високи нива и все мислиш, от време на време трябва нещо да се случи, за да може още да се качиш, защото може да си помислиш, че си вече съвършен, голяма… Ти не може да си съвършен, може да бъдеш единен с Бога. Аз съм ти казвал, съвършенството е погрешна цел, само Бог е съвършен. Така. И това нямаше да е реално свободна воля и свободен избор, тогава такава свобода нямаше да бъде истинска. И ако човек няма свободна воля, той не може да има пък истинска Любов към Бога. Ангелите нямат истинска Любов към Бога, защото не са свободни. Но това право е дадено на човека. Само чрез тази свободна воля човек може да стане подобие на Бога. Подразбира се, че Ангелите, те са си подобие на Светлината и в известен смисъл, хайде да не казвам, че ги съжалявам, защото някой може да помисли, нали… Свободата на волята е Божествен дар, даден на човека, Бог му е дал, както ти казах доверието си, нещо от себе си, и това е велико, Бог да ти даде нещо от себе си. В Кабала се казва, че Бог също има дълбок, таен интимен живот, интимен, но говорим за от свещена интимност нагоре. Някои могат да кажат, как така Бог може да има интимен живот. Абсолютът няма, нали, някой път може да говорим за тайния интимен живот на Бога, който е на високи нива, няма нищо общо с духовност и с религия, нали. Така. Давайки този свободен избор, Бог е позволил да бъде познаваем и близък. За Ангелите остава непознаваем, скрита… Ако човекът няма свободна воля, неговата Любов към Бога не може да бъде истинска, нито поклонението му. То ще бъде по принуда, някакъв дълг, необходимост, правиш по хиляда поклона, но това не е истина. Това означава, че само свободната воля е път към Бога, а не принудената. Дори да избереш Бога със свободната си воля, в Бог ще остане нещо непознаваемо. Тука друг момент има. Значи, избрал си напълно Бога, Бог е на високи нива. А в скритостта си, Той е Абсолют. Слязъл Абсолют, няма как да го познаеш и за тези непознаваеми неща може да говори само тази чакра над Сахасрара, другите каквото и да кажат… На Сахасрара чакра не й достига, тя не може да. Такъв човек ще каже, абе нещо, липсват ми думите. Разбира се, че ти липсват, ако словото е с тебе, няма да ти липсват, нали. Както и да е. Така. Това означава, че, макар че е непознаваемо, между човека и Бога ще има изградено скрито доверие и сближаване. Бог си остава непознаваем, но тяхното доверие е дълбоко, нали. Чрез свободната воля Бог позволява на човека да има определено дълбоко истинско познание за Бога. Това не е абсолютното знание, Боре. Но е дълбоко познание за Бога, нали. Вярата е твърда, доверието е твърдо, по-скоро вярата се е превърната в тотално доверие, защото вече е свързана с Любовта. Тази свободна воля може да си извоюва истинско знание за Бога, без да го познава напълно, защото в скрития Бог има недостъпна част и това е Абсолюта. То си остава. Свободна воля, която не избира Бога винаги ще увеличава злото и в себе си, и в света, дори и да не иска, дори и с добри постъпки. Забележи за какво говорим, не за лоши. Лошите са си лоши, те ще бъдат наказани. Добрите постъпки са много често прикрити лоши, но изглеждат добри. Аз направих благо на този човек, нали…

Значи нещата много отдавна са станали, сега се проявяват и след време нали...примерно, тези стачки: само като идея. Значи те няма да имат подобрение, нито правителството. В бъдеще, в следващи прераждания ще има едно микроскопично подобрение за тях, защото те сега си живеят миналия живот и трябва да си извървят ... Туй между другото. Като идея. Искам да кажа, че нещата много са отдавна, а сега се случват. Примерно, сещам се: тези, които срещат в туй прераждане Учителя, имат стари заслуги да Го срещнат от минали животи. Иначе Учителя може да ти е комшия, както Георги Димитров, хабер нямаш. Знаеш, че има нещо ама...и дотам. Които са посяли, които са го търсили, търсят Го пак. Туй търсене пак е от Него, защото Той иска да ги намери, защото те са познават отдавна, а тези които не трябва, може да го търсят, те ще намерят нещо друго. Или като отидат при Него ще кажат: "абе не е Той" - разбира се, нали ...

Значи, Астрологията на Учителя е съвсем друга. Тя е Мистична и няма общо. А Той е дал за учениците, защото има ученици привързани към астрологиите, както към музиката - те трябва да се занимават. И след време да разберат колко е излишна астрологията. И че Само Бог е Важен - всичко туй трябва да го минеш, да го учиш, да го преживееш и накрая да кажеш - “Абе за какво ми е тази астрология, Бог ми трябва и Учителя.” Ама трябва от опит. Няма значение колко хиляди години ще отнеме.

Да, просто преди седмица от Германия се обадиха зрители, които гледат интервютата и лекциите Портал12. Даже имаше една много интересна случка: в много напрегната ситуация - те са българи, хирурзи, които работят в Германия - тежък случай на операционната маса, суматоха. Пълно спокойствие запазва, нали хирурга - българина. И след време когато го питат: абе, какви успокоителни вземаш?

Да. Две мутри говорят, и трети техен приятел е убит, нарича се да кажем Маймуняка, нали така, и как го убиха казва? Абе, 20 куршума в главата, нали, и другия пита, стана ли му нещо? Ами не, мозъка му си остана - няма мозък, как ще го убиеш. Някой път може да говорим за шегите, те са, те имат тайно тълкуване някой път Боре. Така, малко се отклонихме, да. Така, значи, Дълбокия живот няма святост, има Безпределност. Който е преживял Истината, вече не може да бъде покварен. Един път преживял ли е Самадхи, каквото и да прави, нали, той влиза в друго ниво, и в Бодхидхарма казва: Що е просветление? Това е умението, да не създаваш заблуда, да не създаваш смърт. Заблудените непрекъснато създават ума в света и твърдят, че той съществува, и я примерно, я погледни Христос, кой съществува за него, света, църквата, ритуалите, или Бог? Нали, веднага, да, само Бог съществува за него.

Аз си спомням, когато в една от лекциите разказвахте как той отива към...към своята Голгота, да - инквизицията, и как един от множеството му казал: Абе, ти защо така пееш и си толкова щастлив?

Сещам се тука…, ще си позволя аз да го кажа, ще се отклоня - Една сестра ми писа наскоро: Абе, сънувах един сън, че света се унищожава. Нали, пълен потоп, катаклизъм - някакъв глобален. Унищожава се света и в този момент идват извънземните, за да вземат най-ценното. - И аз и казвам: Ми, за кое са дошли да вземат? Кое е най-ценното? И тя казва: Книгите на Учителя и книгите на Елеазар. Много мило ми стана…