Търпението Му е вън отъ границите си, повиканъ съмъ да туря край на неизцелимо зло.

А знаете ли смисъла на търпѣнието? То е основниятъ стълпъ на живота. Та,съ каквато работа и да се заемемъ, каквито блага и да искаме да добиемъ въ живота,за насъ търпѣнието е безусловно необходимо. Мнозина казватъ: „Търпѣнието — това е волщина“. Не, търпѣнието е велико качество, и въ човѣшкия характеръ нѣма по-благородна черта отъ него. Търпѣнието не се ражда съ човѣка, трѣбва да се добие;любовьта може да ни дойде даромъ,но търпѣнието трѣбва да го придобиемъ. А страданието е единъ процесъ, чрѣзъ който може да се придобие търпѣнието; този е методътъ за придобиване на търпѣние. Но любювьта казва и друго — търпѣнието е пѫтьтъ по който тя може да дойде въ човѣшкото сърце. Та затуй, онѣзи отъ васъ, които могатъ да разбиратъ, трѣбва да схванатъ въ какво се състои търпѣнието въ пълния смисълъ на думата - не онова търпѣние да понасяшъ обиди: то още не е търпѣние; тайната на търпѣнието е, когато човѣкъ ви обиди, да намѣрите въ обидата добрата страна и да я използувате. Като отидете у васъ, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпѣнието. Само слѣдъ като научимъ тия двѣ качества - търпѣнието и благосклонностьта — ние ще научимъ историята на нашия животъ, ще научимъ защо сме слѣзли на земята. Пакъ ще ви наведа примѣра съ житното зърно, че въ свѣта нѣма отъ всички сегашни плодове по-примѣрно отъ житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпѣнието, вижте търпѣнието на житното зърно. Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпѣнието въ живота — всѣкога и всичко да прѣтърпѣвате съ смирение и радость — ще намѣрите истината.

Търпѣнието е една черта въ характера, съ която човѣкъ не се ражда, но която се придобива съ усилия. Всички страдания въ свѣта иматъ за цѣль само да сформиратъ у насъ търпѣнието,да се научимъ да търпимъ,да бѫдемъ хладнокръвни, да гледаме съ вѣра на бѫдещето и, каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.

Да бѫдешъ търпѣливъ не значи да бѫдешъ волъ; търпѣнието е разуменъ актъ; за да можемъ да прѣтърпимъ външнитѣ несгоди на живота, трѣбва да имаме вѫтрѣшно равновѣсие на душата, сърцето и ума. Вие отъ дълго врѣме сте християни, всички Христа слѣдвате, но, ако Той ви повика на изпитъ сега, колцина отъ васъ бихте издържали изпитъ върху търпѣнието и смирението, ако ви даде да разрѣшите задачата не само теоретично, но и практично, или пъкъ върху другитѣ човѣшки добродѣтели: правдата, любовьта, истината, мѫдростьта? Мислите ли, че не бихте пропаднали на изпита? Дали ви обичатъ хората, вие го разбирате,но дали вие обичите другитѣ, не сте го разбрали.

Нека слугинята прѣгори вашето ястие — това да не ви смущава: когато готвите вѣченъ животъ за васъ, имайте търпѣнието и самообладанието на онзи философъ, който, като работилъ двайсеть години върху извѣстни математически въпроси, които отбѣлѣзвалъ върху листчета, не се разгнѣвилъ на слугинята, когато се върналъ въ кѫщи и видѣлъ, че тя, при разтрѣбването на стаята, хвърлила въ огъня всичкитѣ му листчета, а трѣбва да вардите вашитѣ листчета.

Бихъ желалъ и вие да иматѣ търпението на земята.

Какво ще се научите? Първо – търпѣнието.

Когато писателитѣ изгубятъ тази видѣлина, тѣ ставатъ безплодни; когато учителитѣ я изгубятъ, изгубватъ своитѣ методи и не могатъ да прѣподаватъ; когато майкитѣ я изгубятъ, липсва имъ търпѣнието и любовьта и не могатъ да възпитаватъ.

Затова, имайте търпението на гръцкия философъ Епиктетъ, който, чрезъ търпение, отъ робъ станалъ философъ.

За да те обичатъ хората, приложи търпението си, да почакашъ нѣколко деня, докато минатъ презъ пѣсъчливитѣ пластове и се пречистятъ. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чъртитѣ на лицето си, живо свидетелство на вашия животъ.

Неволята се налага на човѣка, а търпението е резултатъ на разумната човѣшка воля.

Ако търпението му се подложи на изпитъ, ще види, че нѣма търпение. Търпението се изпитва само въ скърбитѣ и страданията, въ мѫчнотиитѣ. Търпението, напримѣръ, е една добродетель. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ.

Помни, че щедростьта е свързана съ търпението. Голѣмо е търпението имъ, но тѣ издържатъ най-много до 15 пѫти. Като приематъ просякинята 15 пѫти, следъ това изгубватъ търпението си и я изпѫждатъ. Тѣ трѣбва да работятъ още върху търпението, 30 пѫти да приематъ просякинята и пакъ да не имъ дотегне.

Преди да си легнете, измийте се, облѣчете се съ чиста, нова дреха; оградете се съ любовьта, съ вѣрата, съ надеждата, съ търпението и съ красотата, и така се явете предъ Господа.

Ако онѣзи, които слушатъ Божието Слово, нѣматъ търпението и постоянството на домакинята, тѣ стоятъ по-низко отъ нея.

Азъ и доднесъ още изпитвамъ търпението си, искамъ да зная, колко съмъ търпеливъ. Този день бѣше за мене матуритетенъ, държахъ матура по търпението. И дяволътъ изпитва търпението на хората.

Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе.

Не изнудвай близкитѣ си, нито изпитвай търпението имъ. Христосъ изпита търпението на ученицитѣ си чрезъ хананейката.

Приложете търпѣнието,т. е, развийте ума и волята,махнете подозрѣнието и го замѣстете съ творческата любовь. бѫдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите отъ нея.

— за милосърдието, прѣзъ втория — за радостьта, третия — за търпѣнието, четвъртия за вѣрата, петия — за надеждата, шестия за сърцето, седмия — за волята, осмия — за душата, деветия — за духа, десетия — за чувствата, едина­ десетия — за Царството Божие и дванадесетия — за Божията любовь и Божи­ ята мѫдрость.

Ако жената имаше търпѣнието да изслушва тъй дълго мѫжа си, ако той имаше търпѣнието да разказва какъ се готви пълнена кокошка, какъ да нѣматъ търпѣнието да изслушатъ и двамата какъ се приготвя щастието? Това е единъ методъ, това сѫ закони, който сѫществуватъ дълбоко въ нашата душа.

Тъй ще разберете търпѣнието, като ученици.

Търпѣнието не трѣбва да бѫде като база за отслабване на ума, а за засилване, укрѣпване.

Като придобиете търпението на растенията и подвижностьта на животнитѣ, вие ще минете къмъ човѣка, да придобиете разсѫдливостьта, мисъльта.

Ние не можемъ да изискваме отъ нѣкой човѣкъ да бѫде търпеливъ, не трѣбва да му налагаме търпѣнието отвънка. Търпѣнието не може да бѫде всѣки моментъ. Търпѣнието нѣкога е съвмѣстимо, нѣкога е несъвмѣстимо. Слѣдователно, въ туй отношение, търпѣнието си има мѣсто, и ние трѣбва да бѫдемъ като Бога.

Азъ зная отъ опитъ, какво нѣщо е търпението.

Чрезъ търпението човѣкъ придобива свобода. Търпението е качество на волята, а неволята е отрицателно качество на ума.

Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието.

Мнозина смѣсватъ търпението съ неволята.

Вие правили ли сте нѣкакви научни наблюдения, съ които да развивате търпѣнието си? Азъ съмъ изучавалъ характера на българитѣ цѣли 11 години.

Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Щомъ запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението.

Търпѣнието е едно качество на разумнитѣ и велики хора: само здравиятъ човѣкъ, само благородниятъ, само умниятъ, само съзнателниятъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. А търпѣнието е едно движение нагорѣ.

Всички вие трѣбва да научите великия законъ на търпѣнието. Търпѣнието учатъ тѣ.

Буквата Т горѣ на А-то означава търпѣнието. Търпѣнието е едно отмѣрено движение на съзнанието, което означава: азъ ще постигна на дѣло това, което желая. Търпѣнието не е неволя, то е качество на разумния човѣкъ.

Въ него търпѣнието е силно развито.

Но по нѣкой пѫть вие смѣсвате търпѣнието съ неволята. Обаче, малко хора съмъ срѣщналъ да познаватъ търпѣнието. За да научите търпѣнието, за да го придобиете, изисква се не единъ животъ, но 10, 15 живота. Търпѣнието е разумна сила. Тѣзи хора не се дуелиратъ, тѣ изучаватъ търпѣнието.

Не, природата съзнателно ви спъва и казва: „Тукъ ще започнешъ да учишъ търпѣнието“! Питамъ ви: вие какъ учите търпѣнието? Азъ бихъ желалъ да зная, какъвъ е вашиятъ методъ за изучаване на търпѣнието. Търпѣнието, това е прѣвърната неволя. Човѣкъ, за да придобие търпѣнието, най-първо трѣбва да прѣмине прѣзъ неволята. Ти можешъ да минешъ отъ неволята къмъ търпѣнието само чрѣзъ единъ разуменъ животъ. Търпѣнието е качество само на силния, на разумния човѣкъ.

Ако азъ имамъ търпѣнието да го изслушамъ, и той трѣбва да ме изслуша.

Търпѣнието въ човѣка морално чувство ли е, или лично? Когато нѣкоя жена търпи на мѫжа си, отъ морални съображения ли търпи? Тя е много весела, казва: азъ ще ти направя това онова, всичко търпи.

Ще разгледате, какъ сте приложили търпението, милосърдието, смирението, кротостьта, въздържанието.

Сега, запримѣръ, говоримъ за търпѣнието. Търпѣнието е нѣщо много необходимо за всинца ви. И знаете ли, какъвъ е знаменательтъ на търпѣнието? Съ какво число да означимъ идеалното търпѣние? Азъ ще ви кажа. Каква часть съставлява вашето търпѣние отъ идеалното търпѣние? Какъвъ ще бѫде числительтъ на търпѣнието? Знаменатель имате вече, направете изчисление, да видите, какъвъ ще бѫде числительтъ на търпѣнието. Търпѣнието на най-малкото сѫщество въ свѣта е 1/100 000 000 часть отъ цѣлото. Сега вие какъ схващате търпѣнието? Какъ бихте го опрѣдѣлили? Каква сила е търпѣнието у човѣка? За какво служи то? Търпѣнието има двѣ страни: едното е съзнателното, разумното търпѣние, а другото се налага по необходимость. Въ тия случаи търпѣнието му се налага. Въ търпѣнието има слѣдната отличителна чърта: търпеливиятъ човѣкъ усѣща удоволствие и работи за постигането на единъ краенъ резултатъ. Затуй, когато говорите за търпѣнието, само така трѣбва да го разбирате; само така можете да имате добри резултати. За онѣзи, които не сѫ работили върху търпѣнието въ миналитѣ вѣкове, се изисква повече врѣме; за васъ се изисква по-малко врѣме, но не мислете, че ще можете да го добиете за единъ или за два часа. Търпѣнието не върви съобразно часовника на свѣта. Търпѣнието опрѣдѣля врѣмето. Значи, търпѣнието е най-разумното качество на човѣшката душа. И тогава тази градина ще я наречемъ „градина, въ която се учи търпѣнието“. Ще знаемъ, какъ прогресира търпѣнието. Ако картошкитѣ станатъ много хубави, търпѣнието върви добрѣ; ако картошкитѣ не станатъ, още ще копаете. Слѣдователно, всичко въ живота се опрѣдѣля отъ търпѣнието и вѫтрѣшното разположение на духа. Най-хубавиятъ методъ за придобиване на търпѣнието е работата.

Търпѣнието сѫщо тъй е сглобено отъ редъ сили. Търпеливъ ли се ражда човѣкъ? Не, той не се ражда търпеливъ, но послѣ добива търпѣнието.

Хубаво, ако вие не можете да разрѣшите една задача на милосърдието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на търпѣнието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на вѣрата правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на надеждата правилно, питамъ ви тогава: въ какво седи вашата способность? Ще кажете: азъ не съмъ търпеливъ, но съмъ уменъ човѣкъ.

Нѣкои казва: “Търпѣхъ, търпѣхъ, но съ търпѣние работа не става.” Вие не сте научили още, какво нѣщо е търпѣнието. Търпѣнието е най-красивото нѣщо, което човѣкъ може да придобие на земята. Ние считаме търпѣнието за една отлична черта.

Запримѣръ, вземете търпѣнието. На какво е проекция търпѣнието? Вие ще ми дадете сега разни мнения. Ученицитѣ да мълчатъ! Търпѣнието е извѣстна разумна сила, която дѣйствува въ природата. Слѣдователно, търпѣнието е една сила, която ще донесе устой, една вълна на постоянство въ физическия свѣтъ. Търпѣнието е черта, необходима за всички. Любовьта, въ проявлението си въ духовния свѣтъ, е малка топлинка, която дава директива на търпѣнието. Търпѣнието е необходимо заради насъ, за да не харчимъ напразно своитѣ сили. Дѣ ще турите търпѣнието? На какво го уподобявате? Ами Любовьта на какво я уподобявате? Дѣ ще я турите въ тази кѫща? Ами на Мѫдростьта, на Истината каква форма давате? На кое мѣсто въ кѫщата ги поставяте? Това сѫ въпроси, върху които може да разсѫждавате.

Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста.

Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието.

Тѣ сѫ малки станции, спирки, дѣто се образува търпѣнието.

Тѣ сѫ малки станции, спирки, дѣто се образува търпѣнието.

Тъй се придобива търпението.

Въ тази задача ще опитате търпѣнието си.

Въ тази задача ще опитате търпѣнието си.

Сега нека разгледаме една отъ човѣшкитѣ чърти - търпението. Какво нѣщо е търпѣнието? Ако ви се зададе такава тема, какво ли не бихте казали за търпѣнието.

Затова човѣкъ трѣбва да учи търпѣнието. Важна мисъль отъ тази лекция за васъ е мисъльта за търпѣнието. Търпѣнието е жизнения елексиръ на душата. Жертви, воля се изисква за това! Търпѣнието е вѫтрѣшно качество на човѣшката душа, което ние наричаме “будна мисъль”, или “будность на съзнанието”.

Затова човѣкъ трѣбва да учи търпѣнието. Важна мисъль отъ тази лекция за васъ е мисъльта за търпѣнието. Търпѣнието е жизнениятъ елексиръ на душата. Жертви, воля се изисква за това! Търпѣнието е вѫтрѣшно качество на човѣшката душа, което ние наричаме „будна мисъль“, или „будность на съзнанието“.

Тогава, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Търпѣнието показва степеньта на нашата любовь.

Търпѣнието отъ вась, вѣрата отъ насъ; или, вѣрата отъ насъ, търпѣнието отъ васъ, защото ние сме отъ нетърпеливитѣ хора. И знаете ли, защо ние сме нетърпепиви? — Нѣма защо да носимъ търпѣнието! Прѣдставете си, че азъ нѣмамъ да давамъ никому нищо, нѣма кой да ме безпокои, живѣя въ единъ свѣть на Божествена хармония, кому и какво търпѣние ще показвамъ? Тамъ никакво търпѣние не е необходимо. Значи, като казвамъ, че азъ съмъ отъ нетърпеливитѣ хора и нѣмамъ нужда отъ търпѣние, подразбирамъ, че живѣя въ единъ свѣтъ на Божествена хармония, а вие живѣете въ единь свѣть, дѣто нѣма вѣра, а търпѣнието се създава сега. Отъ васъ търпѣнието, отъ насъ вѣрата. Азъ нѣма да казвамъ нѣкому, че трѣбва да ме търпи, азъ не употрѣбявамъ въ такъвъ смисълъ думата търпѣние но разбирамъ търпѣнието като законъ; да спуснешъ дълбоко въ земята коренитѣ си и да работишъ. Търпѣнието, това е проникване дълбоко въ живота. Да направимъ единъ договоръ между васъ и мене, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Тъй ще бѫде много добрѣ, ще впрегнемъ на работа вѣрата и търпѣнието. Казвамъ: всички онѣзи отъ васъ, които сѫ въ напрѣднала възрасть, и всички, които сѫ млади, ще погледнете на свѣта съ очитѣ на търпѣнието и съ очитѣ на вѣрата. Тогава, онѣзи, които носятъ отгорѣ вѣрата, и вие, които носите отдолу търпѣнието, нека всички възприемагь отъ Бога великото благо, което ги очаква.

Я ми кажете, кой е пѫтьтъ на търпѣнието, какъ мога да бѫда търпеливъ? Казвамъ: идете при онзи букъ, при онази ябълка, които при всички условия, при всички бури устояватъ съ своитѣ малки дарби, а вие, разумнитѣ хора, съ всички способности и дарби, които Богъ ви е далъ, не можете да издържате, не можете да търпите. Казвамъ: ако единъ човѣкъ не може да търпи колкото единъ букъ, дѣ е неговата културность? Ако единъ човѣкъ не може да устои колкото единъ заякъ, а отива да се самоубива, дѣ е неговата културность, дѣ е неговата човѣщина? Защо Господъ създаде дърветата? — За да ни покаже пѫтя на търпѣнието. Онѣзи, които не сѫ разбирали това, сѫ се отрекли отъ живота, по горитѣ сѫ ходили, светии сѫ станали, за да научатъ закона на търпѣнието; при езерата сѫ живѣли, за да научатъ закона на движението; при животнитѣ сѫ ходили, за на научатъ методитѣ на животнитѣ; молили сѫ се.

Какво имаше въ този човѣкъ? Защо цѣли 38 години чакаше прѣдъ тази кѫпалня? — Той възпитаваше търпѣнието си.

Кое е благото сърце? — Което принася плодъ на търпѣнието. Въ свѣта Истината е добита чрѣзъ търпението. Намѣрите ли нейното дѣте, търпѣнието, ще намѣритѣ и Истината. Когато говоря за търпѣнието, азъ рзабирамъ сѫщественото въ Истината. А синътъ на Истината, това е търпението. И когато Любовьта, тази царска дъщеря, ви стане приятелка, и когато мѫдростьта, този царски синъ, ви стане приятель, и когато търпението, този синъ на Истината, ви обикне и намѣри нѣкоя стая въ васъ да живѣе, тогава вие ще бѫдете най-щастливиятъ човѣкъ въ цѣлия свѣтъ.

Вземете, колкото добрини и да ни е направилъ Господъ въ живота, ако нѣкой пѫть ни се случи нѣкое нещастие, което да не е въ програмата ни, което не сме прѣдвиждали, ние правимъ въпросъ: какъ си позволява Господъ да не чуе молитвата ни? Не е било врѣме прѣзъ тия хиляди и хиляди години откакъ свѣтътъ сѫществува, Господъ да не е ималъ търпѣнието да слуша молитвитѣ на всички.

Какво представя търпението и какъ се придобива? Страданията раждатъ търпението. Търпението пъкъ създава условия за опитности. Сега да се върнемъ къмъ търпението, страданието, опитностьта и знанието. Страданията създаватъ търпението. Търпението е преходна стадия за придобиване на опитности. Търпението представя съграждане на пещь.

Запримѣръ, човѣкъ не може да бѫде милосърденъ, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бѫде търпеливъ, нито добродѣтеленъ, ако не разбира законитѣ на търпѣнието и на добродѣтельта. Знаешъ ли закона на търпѣнието, пакъ лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. И тъй, готови ли сте за работа върху търпѣнието? То не може да се постигне изведнъжъ, но постепенно. Човѣкъ трѣбва да работи върху търпѣнието съзнателно, безъ да чака хората да му напомнятъ, че трѣбва да бѫде търпеливъ. Всѣки трѣбва самъ да съзнава, че работи върху търпѣнието.

Питамъ: колцина отъ васъ иматъ търпѣнието на знаменития гръцки философъ, Епиктетъ, който билъ злѣ третиранъ отъ своя господарь? Господарьтъ му често се сърдилъ, каралъ му се, като при това го натискалъ силно по крака.

Попаднете ли въ тази сила на противодѣйствие, вие трѣбва да приложите търпѣнието си, и ако Божественото у васъ вземе надмощие, правилно ще разрѣшите задачата си.

Запримѣръ, идеитѣ ви за Любовьта, за обичьта, за милосърдието, за търпѣнието и за всички останали добродѣтели се различаватъ. Хубаво нѣщо е разнообразието, но когато се говори за търпѣнието, напримѣръ, има идейно търпѣние, което въ основата си е едно и сѫщо за всички хора. Какво мислятъ хората за него, какъ се отнасятъ едни къмъ други, всичко това минава и заминава край него, безъ да наруши търпѣнието му. Слѣдния пѫть, като дойдете, ще имате половинъ часъ размишление върху търпѣнието; като свършите размишлението си, всѣки ще стане тихо и, безъ да смущава другитѣ, ще си отиде.

Търпѣнието е съзнателенъ процесъ на ума. Търпѣнието е качество само на свободния човѣкъ.

Защо Христосъ взима думата „растение“? Растението е емблема, символъ на търпѣнието въ разумния животъ.

Ученикъ, който не може да учи, да си върви! Човѣкъ, който не може да търпи, да си върви! Дѣ трѣбва да вървятъ тия хора? Да вървятъ въ пѫтя на съвършенството, дѣто могатъ да научатъ търпѣнието, дѣто могатъ да научатъ, какво нѣщо е любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта и т. н. Турятъ едного въ затворъ, и той казва: Какво да правя въ този затворъ? Какъ да излѣза оттука? Казвамъ: почакай малко, приложи търпѣнието.

Сега ще ви дамъ единъ методъ за работа върху търпението. Ще си отбележите, при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. По този начинъ вие ще възпитавате търпението си.

За да развие търпението въ човѣка, природата го възпитава по негативенъ начинъ.

Обаче, и търпѣнието се нуждае отъ извѣстни условия, отъ извѣстна подкрѣпа.

Често хората говорятъ за търпѣние, безъ да разбиратъ вѫтрѣшния му смисълъ, безъ да се спиратъ върху въпроситѣ: защо ни е търпѣнието, какъ се е зародило то и т. н.? Прѣди всичко, безъ търпѣние не може да се постигне никакво знание. Търпѣнието е основа на знанието. Мнозина запитватъ, защо имъ е търпѣнието? Не може ли безъ търпѣние да се живѣе? — И безъ търпѣние може, но нищо нѣма да се постигне. Защо е необходимо търпѣнието на човѣка? — Защото той ще срещне въ живота си много противорѣчия, много мѫчнотии, много трудни задачи, които ще трѣбва да разрѣши. Всичко това прѣдставлява ребуси, които човѣкъ ще разрѣши главно чрѣзъ търпѣнието. „Търпѣнието да бѫде дѣло съвършено, за да бѫдете съвършени и цѣли, безъ никакъвъ недостатъкъ“. Казва се, че човѣкъ трѣбва да има благородна и възвишена душа, мощенъ духъ, за да придобие качествата на търпѣнието.

Често хората говорятъ за търпѣние, безъ да разбиратъ вѫтрѣшния му смисълъ, безъ да се спиратъ върху въпроситѣ: защо ни е търпѣнието, какъ се е зародило то и т. н.? Прѣди всичко, безъ търпѣние не може да се постигне никакво знание. Търпѣнието е основа на знанието. Мнозина запитватъ, защо имъ е търпѣнието? Не може ли безъ търпѣние да се живѣе? — И безъ търпѣние може, но нищо нѣма да се постигне. Защо е необходимо търпѣнието на човѣка? — Защото той ще срещне въ живота си много противорѣчия, много мѫчнотии, много трудни задачи, които ще трѣбва да разрѣши. Всичко това прѣдставлява ребуси, които човѣкъ ще разрѣши главно чрѣзъ търпѣнието. „Търпѣнието да бѫде дѣло съвършено, за да бѫдете съвършени и цѣли, безъ никакъвъ недостатъкъ”. Казва се, че човѣкъ трѣбва да има благородна и възвишена душа, мощенъ духъ, за да придобие качествата на търпѣнието.

Единъ китайски мѫдрецъ искалъ да опита търпението си. За тази цель Провидението му изпратило единъ просякъ, да види, доколко може да приложи търпението си. Още много има да работишъ върху търпението.

Търпението се култивира въ страданията.

Благородството и търпението сѫ качества, свойствени на жената. Като казвамъ, че търпението е качество на жената, имамъ предъ видъ козмическата жена — девата.

Има извѣстни органи въ човѣка, които сѫ прѣдназначени за изразяване на милосърдие; други сѫ прѣдназначени за търпѣнието; трети — за вѣрата; четвърти — за любовьта и т. н. Казвате: кой ще ни избави отъ болшевикитѣ? Само Истината е въ състояние да спаси човѣчеството отъ болшевицитѣ, като внесе между тѣхъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта, Правдата, Добродѣтельта, милосърдието, кротостьта, въздържанието, търпѣнието и т. н.

Има извѣстни органи въ човѣка, които сѫ прѣдназначени за изразяване на милосърдие; други сѫ предназначени за търпѣнието; трети — за вѣрата; четвърти — за любовьта и т. н. Казвате: кой ще ни избави отъ болшевикитѣ? Само Истината е въ състояние да спаси човѣчеството отъ болшевицитѣ, като внесе между тѣхъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта, Правдата, Добродѣтельта, милосърдието, кротостьта, въздържанието, търпѣнието и т. н.

Търпението е качество на ангелитѣ. Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една чърта на ангелъ, и затова се отнасяме съ благоговение къмъ това негово качество.

Казвате: Какъ да придобиемъ търпение? — Търпението се регулира чрезъ дишането. Колкото по-дълго време човѣкъ може да задържа дишането си, толкова по-голѣмо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трѣбва да започне да задържа дишането си, въ първо време десеть секунди, после — петнадесеть, двадесеть, половинъ минута, една минута и т. н.

Много сѫ случаитѣ въ ежедневния животъ, при които може да се изпита търпението на човѣка. Не, има задачи въ живота на ученика, които той непременно трѣбва да реши. — Ама не съмъ търпеливъ. — Ще решишъ задачата на търпението. — Не съмъ милосърденъ. — Ще развиешъ милосърдието си. — Нѣмамъ любовь — Ще работишъ, докато развиешъ любовьта въ себе си Това сѫ задачи, които ученикътъ непременно трѣбва да разреши.

Коя е главната причина за търпението и нетърпението? Забелязано е, че хора, които не дишатъ дълбоко, сѫ нетърпеливи.

Много отъ нашитѣ идеи и стремежи не сѫ разбрани, не сѫ реализирани, но ние трѣбва да имаме търпѣнието на Бога.

Има ли нѣкакъвъ недѫгъ, той трѣбва да има търпѣнието и доблестьта да се лѣкува по всички правила, които окултната наука прѣпорѫчва.

Който иска да изпита търпението си, ще го поставятъ на следния изпитъ: ще му дадатъ десеть чувала жито, да преброи, по колко зрънца има въ всѣки чувалъ. Не, за да изпиташъ търпението си до край, трѣбва да преброишъ житнитѣ зърна и въ вторитѣ петь чувала. Ако нѣкой може да направи опита само съ първитѣ петь чувала, той ще си каже: Азъ познавамъ търпението само до петия чувалъ; отъ петия нататъкъ не го познавамъ.

Какво нѣщо е търпението? Само ученикътъ може да разбере търпението. Защо? Защото търпението е качество на душата, а душата е отъ високо произхождение. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобилъ търпението, този човѣкъ винаги ще живѣе съ съмнения, съ колебания срещу Първата Причина на живота. Като дойде на земята, Христосъ трѣбваше да приложи двата велики закона: Законътъ на смирението и законътъ на търпението. Следователно, ако нѣкой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законитѣ на търпението и на смирението.

Търпението е единъ отъ великитѣ стълбове, на които се крепи правата мисъль.

Мога да ви говоря за вѣрата, за любовьта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се отъ нѣщо, и търпението ви моментално изчезва. Де отиде търпението ви? Не е достатъчно само да говорите за търпението, но трѣбва да го запазите въ себе си.

Говорите за търпение, безъ да сте изпитали търпението си.

Преди всичко, човѣкъ трѣбва да развива въ себе си търпението. Материалитѣ, които сѫ необходими за развиване на търпението, сѫществуватъ въ природата, но човѣкъ трѣбва да знае, де да ги намѣри и какъ да ги използува. Всичко друго мога да проповѣдвамъ даромъ, но дойде ли до търпението, азъ обирамъ човѣка по всички правила. Търпението може да се уподоби на онази красива царска дъщеря, която била открадната отъ разбойници, съ цель да печелятъ отъ нея. Казвамъ: такова нѣщо е търпението. Ако не пожертвувате, ако не дадете отъ себе си нѣщо, еквивалентно на търпението, на знанието, природата никога нѣма да ви накичи съ тия вѣнци.

Постътъ усилва волята, донѣкѫде развива търпението на човѣка, докато най-после той се увѣри, че и съ малко ядене може да живѣе.

За случая българитѣ си служатъ съ пословицата: „Капка по капка море става“ За да приложи търпението, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ единъ основенъ законъ, върху който да постави живота си.

Само отъ дърветата човѣкъ може да разбере, какво нѣщо е търпението.

„Който претърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Търпението е качество, необходимо за всѣка велика, разумна душа. Не е достатъчно само да се говори за търпението, но то трѣбва да се разбира и прилага въ неговия широкъ смисълъ. „Който изтърпи до край.” Търпението не е качество само на човѣшката душа. Ако знае, какъ да постави търпението, като идея въ своя умъ, посредствомъ него човѣкъ ще може да пробуди всички заспали енергии, дарби и способности въ ума си и ще ги впрегне на работа. Търпението е богатство, което, щомъ се предизвика въ човѣка, съ него заедно идватъ разумни сѫщества да му помагатъ. Христосъ казва: „Който претърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Търпението е резултатъ на любовьта. Свѣтътъ е така създаденъ, че въ него непременно ще се срещнатъ мѫчнотии и препятствия, които могатъ да се преодолѣятъ само чрезъ търпението, т. е. чрезъ закона на любовьта. „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Обаче, търпението изисква разумность. „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Въ търпението е скрита Божията Любовь, а въ радоститѣ и скърбитѣ се криятъ Божиитѣ блага.

Когато се говори за търпението, подразбираме методъ за развиване на потенциални сили въ човѣка. И тъй, за да развивате мисъльта си, търпението си, вие трѣбва да разглеждате живота на житното зърно, да видите, презъ какви страдания минава. За развиване на търпението специално, препорѫчвамъ ви да дишате дълбоко. Търпението е свързано съ дишането, съ дихателната система. Търпението се увеличава право пропорционално на секундитѣ. Колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голѣмо ще бѫде търпението ви.

Търпението е храна за сърцето. Търпението е най-приятното нѣщо за човѣка.

Изчерпи се търпението ми.

Търпението е пѫть, методъ за постигане на всичко онова, което човѣшката душа желае.

Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието. Търпението пъкъ е въ връзка съ устойчивостьта на чувствата.

Добре е човѣкъ да има търпението и устойчивостьта на дѫба.

Като растение, той трѣбва да изучава закона на търпението.

Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!

Въ екскурзиитѣ, които сме правили, кладенето на огънь, варенето на вода, това сѫ методи, за да се образува търпението. Та нѣкой отъ васъ, който е станалъ много нетърпеливъ, специално ще накладе огънь за търпението. Каква ще ти бѫде цѣльта на екскурзията? Между другото да развие и търпението. Ако човѣкъ развие търпението, ще развие и своята интуиция.

Освенъ развиване на търпението, огъньтъ внася нѣщо красиво въ човѣшката душа.

Започнете съ изучаване елементитѣ на търпението, за да се справите съ нетърпението си. За развиване на търпението приложете следното упражнение: Застанете правъ на единъ кракъ, а другия подгънете подъ правъ ѫгълъ.

Запримѣръ, за развиване на търпението се иска време.

Който се радва, той може и да търпи, но търпението още не е радость.

Съ търпението, съ любовьта си, той понася всичко геройски.

Обаче, въ Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасенъ ще бѫде.“ Значи, победата не седи въ надмощието на човѣка единъ надъ другъ, но въ търпението.

Така пише за търпението въ Свещената книга, която азъ съмъ челъ.

Какво представятъ болеститѣ и страданията? Тѣ сѫ пробенъ камъкъ, чрезъ който невидимиятъ свѣтъ изпитва вѣрата. търпението, любовьта и мѫдростьта на човѣка.

Чрезъ операцията лѣкарьтъ изпитва търпението на болния, а болниятъ — изкуството на лѣкаря. Ако рита, търпението му е слабо.

Силата на Христа се вижда въ търпението, съ което издържа страданията.

Като ученици, вие трѣбва да прилагате търпението си, да чакате времето, когато Богъ — Великиятъ, Всезнаещиятъ, мине край васъ и ви даде това, отъ което имате нужда.

Защо идатъ болеститѣ и изпитанията въ живота? За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате. Ето една възможность да приложите търпението си и постепенно да се лѣкувате.

Нѣкой казва, че е търпеливъ, но не е опиталъ търпението си.

Какво ще направите съ търпението, запримѣръ, което е въ зародишъ въ васъ? Нищо не можете да направите. Обаче, ако развивате търпението си, вие ще бѫдете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите отъ тѣхъ.

Знаете ли, какво значи, да те изостави Богъ и да се обърнешъ къмъ Него съ думитѣ: „Отче, защо си ме оставилъ?“ Велико бѣше търпението на Христа.

Знае ли, че вие сте ги изпратили, той ще дойде и втори, и трети пѫть да иска пари и съ това ще стане причина да изгубите търпението си и да нарушите вѫтрешния си миръ.

Ти ковешъ сѫдбата си съ своя мирогледъ, съ търпението си, съ дѣлата си.

На първия човѣкъ Богъ му даде да учи закона на послушанието и търпението. Той учеше първо закона на послушанието, а после на търпението. Нѣма да ядете отъ това дърво дотогава, докато азъ не ви позволя, азъ да ви покажа какъ се яде отъ това дърво.” Адамъ трѣбваше да слуша и да търпи едновременно, учеше послушанието и търпението. Както и да е, ще дойдешъ до първоначалното търпение, до търпението на Бога.

Търпението е качество на разумния, на вѫтрешно богатия, на оня, който е придобилъ самообладание.

Ако искате да научите какво нѣщо е търпението, ще го научите при дърветата. На човѣка му трѣбватъ още хиляди години, докато дойде до търпението на дърветата. Всички дървета, които се отказватъ отъ търпението, изсъхватъ. Всѣко дърво, което се отказва отъ търпението, умира.

Ако искашъ да бѫдешъ богатъ, мисли за знанието и търпѣнието.

Богъ искаше да изпита търпението му, и затова го подложи на голѣми изпитания. Който иска да бѫде силенъ, той непременно трѣбва да развива търпението си. Като развива търпението си, като, учи, човѣкъ постепенно ще си отговори на тия въпроси.

Търпението, съ което се кичатъ съвременнитѣ хора, представлява обикновени, прости стъкълца, но не и скѫпоцѣнни камъни. Дойдете ли до търпението, то представлява онзи скѫпоцѣненъ камъкъ, който вие грижливо ще пазите подъ вашия езикъ. Щомъ мислите за Доброто, трѣбва да мислите за търпението, което е свързано съ Доброто.

Като прави тѣзи изучвания, човѣкъ ще кали търпението си. Втората година ще изучава търпението. Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човѣкъ непременно трѣбва да прилага тия три закона: закона на мълчанието, на търпението и на вѣрата. Така той ще прилага търпението. Защо? Тѣ очакватъ резултати, преди да сѫ приложили мълчанието, търпението и вѣрата. Докато не приложите мълчанието, търпението, вѣрата, надеждата, любовьта никога не бихте могли да приложите.

Следователно, приложете търпението на Христа и кажете като Него: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ Ще дойде день, когато ще се намѣрите предъ изкушение и ще кажете: Господи, ако е възможно, да ме отмине тази чаша.

За да не изпадне въ самотата на живота, човѣкъ трѣбва да търпи, а търпението се придобива при най-голѣмитѣ мѫчнотии, несгоди и горчевини.

Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота.

Добре е това, но човѣкъ трѣбва да знае, че богатството, силата и ученостьта се придобиватъ чрезъ прилагане на търпението и трудолюбието. Отъ друга страна, човѣкъ трѣбва да развива търпението си.

Огъ разумния свѣтъ е изпратена комисия, да изпита търпението на всички хора. По отношение на търпението, хората сѫ слаби.

Даването е въ връзка и съ търпението. Търпението пъкъ се изпитва въ живота.

Когато говоря за Христа, въ ума ми изпъква най-хубавото Негово качество — търпението. На първо мѣсто, обаче, поставямъ търпението, съ което Той е понесълъ поруганията, хулитѣ, обидитѣ, който цѣлъ полкъ римски войници Му нанесоха. Важно е, какво представя търпението.

Кѫде остана търпението му ? За свое оправдание той казва: Да ме безпокои този просекъ 10 —15 дни наредъ, може да се понесе това, но сто пѫти да ми се явява предъ лицето, това е непоносимо. Казва се въ Писанието, че Богъ е дълго- търпеливъ. — Какво представя търпението? Защо Богъ трѣбва да търпи? — Защото безъ търпение нищо не се постига. Какъвъ е поводътъ за търпението? Има външенъ и вѫтрешенъ поводъ.

Понѣкога вие се уморявате да чакате и казвате: “Какъ ще се търпи?” Какъ ще се търпи? Търпението седи въ очакването на онова, което има да придобиешъ.

И двата живота иматъ свое предназначение, но за да дойде човѣкъ до познаването имъ, той трѣбва дълго време да чака, да приложи търпението си, да учи.

Имате ли търпението на онзи виденъ математикъ, чийто 20 годишенъ трудъ билъ изгоренъ въ единъ моментъ, и трѣбвало той да се заеме отново съ сѫщата работа, да дойде до решението на своитѣ задачи? Той работилъ цѣли 20 години върху нѣкои задачи, и листчетата, на които правилъ изчисленията си, оставялъ на масата въ стаята си, която винаги заключвалъ.

Търпението въ какво седи? То показва доколко ти си силенъ.

Търпението показва силата на човѣка.

Понѣкога азъ говоря за търпението.

Докато дойдатъ тѣзи условия, човѣкъ трѣбва да прилага търпението да дочака времето, когато земята се завърти около осьта си и около слънцето, за да придобие това, което му е нужно. Какво нѣщо е търпението? Отъ какво се обуславя то? За да има търпение, човѣкъ трѣбва да е дошълъ до вѫтрешно разбиране на живота.

Търпението, това е единъ човѣкъ, който е организиранъ.

Проповѣдваме търпението, какъ може да бѫдешъ търпеливъ при такива хора, които не разбиратъ.

Казва нѣкой - търпение, но опиталъ ли си ти какво нѣщо е търпението?Азъ съмъ слушалъ много проповедници, които проповѣдватъ търпението, но виждамъ, че тѣ сами не сѫ търпеливи; слушамъ мнозина говорятъ за вѣрата, но тѣ сами нѣматъ таки вѣра.

Следователно, като срещнете единъ човѣкъ, вижте, до каква степень сѫ развити въ него съвѣстьта, разумностьта, смирението, търпението и др.

Когато биятъ нѣкого, а той търпи, това показва, че се е нагърбилъ съ кръста на търпението.

Когато биятъ нѣкого, а той търпи, това показва, че се е нагърбилъ съ кръста на търпението.

Вие трѣбва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички.

Вие трѣбва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички.

Защо разпнаха Христа? За да Го научатъ на търпение! Да има пълна вѣра! Величието на Христа, като бѣше разпнатъ, това е търпението Му! Когато разпнаха Христа, Той мислѣше защо Го разпнаха.

Велико е търпението на Христа! Ако на едного отъ васъ засегнатъ честолюбието, той ще се разтревожи, цѣла нощь нѣма да спи. — Защо се е разтревожилъ? — Че нѣкой го нарекълъ невежа.

Тукъ се учи закона на търпението.

Сега често казваме: “Да търпи човѣкъ.” Търпението е само за силнитѣ, не е за слабитѣ.

Въ какво седи търпението имъ? Нѣкой казва за себе си, че билъ търпеливъ, защото му извадили нѣколко зѫба, и той не овкалъ.

Но дойде ли до глада, тамъ търпението имъ се свършва, не могатъ да издържатъ. Сегашнитѣ хора сѫ изучавали и изучаватъ търпението при условия на взимане.

Като минавашъ презъ кальта, доста думи можешъ да кажешъ. “Любовьта дълготърпи.” Търпението въ дадения случай е основа. Ето какво е търпението: Като седишъ, да бѫдешъ спокоенъ. А пъкъ като излѣзе изъ нетърпението, ще влезе в търпението. А пъкъ търпението е Божествено качество. Само че невежиятъ е въ нетърпението, а пъкъ знающиятъ е въ търпението. Ако онзи, който е билъ въ нетърпението, влѣзе въ търпението, той ще придобие знание и ще има благосклонность.

„Любовьта дълготърпи“. ( — 4 ст.). — Търпението е основа на живота. За да търпи, той трѣбва да излѣзе отъ нетърпението и да влѣзе въ търпението — едно отъ великитѣ качества на Бога. Разликата между тия хора се заключава въ това, че богатиятъ и учениятъ сѫ влѣзли въ търпението, а сиромахътъ и невежиятъ — въ нетърпението. Ако влѣзатъ въ търпението, и невежиятъ, и сиромахътъ ще придобиятъ качествата на първитѣ двама.

Ти казвашъ: “Защо трѣбва да бѫдешъ търпеливъ?” Че търпението е една броня.

Търпението е броня, която предпазва човѣка отъ злото.

Като изгубила търпението си, тя го ударила жестоко, съ което искала да му даде урокъ, да не бѫде користолюбиво и лакомо.

Единственото нѣщо, което хората сега нѣматъ, е търпението. Сѣнката на търпението хората носятъ, това е неволята, мѫчението, страданието. Та, първото нещо на човѣка това е търпението, онова съзнание, че ти, при най-голѣмитѣ несгоди на живота, си уменъ, да може да минешъ тъй, че да не направишъ пакость. Нѣкои хора сѫ много нетърпеливи, търпението е обърнато наопаки. Защото законътъ на търпението, ти трѣбва да се спрешъ на едно мѣсто. На земята сте дошли да научите закона на търпението. Разправятъ за търпението на двама аскетически философи, които се състезавали за голѣмо търпение. Та сега и вие се състезавате въ търпението. Следователно търпението ли трѣбва да сѫществува по-напред или търпеливитѣ сѫществуватъ? Търпението това е едно отъ основнитѣ качества на Любовьта. Търпението на мѫжа се е събрало съ търпението на жената и като се събератъ, могатъ да се търпятъ. И тогава Христосъ рече: “Азъ ще изпратя духа си.” Щомъ дойде Духътъ въ тебе, то е мощното, силното, което ще създаде търпението. Имайте търпението на майката, която по десеть пѫти става за онова кречатало и като го погледне, помилва го и казва: “Отъ тебе човѣкъ ще стане.” Рекохъ, слушайте когато вашата майка ви говори.

Едно важно нѣщо, което липсва на много отъ съвременнитѣ хора, е търпението. Повечето хора носятъ сѣнката на търпението — неволята, мѫчението, страданието, но не и самото търпение. И тъй, първото нѣщо, необходимо за човѣка, е търпението. Нетърпеливиятъ е обърналъ търпението наопаки и се явява съ него предъ хората. Щомъ изчезне тъмнината, търпението не е необходимо. Щомъ се махнатъ препятствията, търпението само по себе си отстѫпва. Търпението е за разумнитѣ хора. Значи, човѣкъ е слѣзълъ на земята, да научи закона на търпението. Чрезъ тѣхъ той изучава търпението. Велико нѣщо е търпението. Какво правятъ сегашнитѣ хора, ако нѣкой се осмѣли да натисне крака имъ? Не е нужно да натискате крака на нѣкой отъ съвременнитѣ хора, за да опитате търпението му. Следвайте философията на Епиктета за търпението. Следвайте философията на камънитѣ за търпението. Сѫщото се отнася и до мѫжа: има единъ мѫжъ на търпението и единъ — на нетърпението. Двама аскети философи работѣли върху търпението. Единъ просякъ послужилъ като обектъ, да се изпита търпението имъ. На петия день, обаче, аскетътъ се разгнѣвилъ и му казалъ: Престани вече да ме безпокоишъ! Съ тебе ли само ще се занимавамъ? Колко просяци още има, на които нищо не съмъ далъ! Просякътъ се поклонилъ вежливо и му казалъ: Братко, много има да работишъ върху търпението. Съвременнитѣ хора, като двамата аскети, се състезаватъ въ търпението, но пропадатъ на изпита. Тѣ сѫ изгубили първообраза на търпението. Единъ е образътъ на търпението въ жената и единъ — въ мѫжа. Всички останали образи на търпението сѫ копия на двата първообраза. Кое е сѫществувало по-рано: търпението, или сѫществото, което търпи? Първо е било сѫществото, което търпи, а отъ него е произлѣзло търпението, като негово качество. Къмъ този образъ на търпението трѣбва да се стреми всѣки човѣкъ. Търпението е едно отъ качествата на любовьта. Нека първиятъ камъкъ на Божествената любовь бѫде камъкътъ на търпението. Имайте търпението на великата майка на любовьта, която е готова постоянно да помага на кресливото си дете.

Търпението е на физическото поле.

Колкото добре да свири, музикантътъ не трѣбва да злоупотрѣбява съ търпението на хората.

Търпението изключва всички болести, сиромашията, страданията. Търпението се ражда отъ любовьта.

Самъ да решавашъ задачитѣ си, това значи, да развивашъ търпението си.

Искате ли да знаете, какво нѣщо е търпението, вслушвайте се въ страданията на Бога, да видите, какъ Той страда, търпи и люби.

Сега говоря за търпението.

Учете търпението. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението.

Лесно се учи търпението. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има?“ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ.

Вие разглеждате търпението. Търпението е едно отъ най-добритѣ качества на човѣка. Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ.

Нѣмамъ търпението да ви чакамъ. Търпението е въ качването къмъ върха /чертежа/, слизането е лесно.

Да бѫдемъ герои на търпението.

Справедливостьта има отношение и къмъ търпението на човѣка.

Като пипате центъра на търпението, къмъ него приижда повече кръвь, той започва да се храни, и човѣкъ става търпеливъ.

Понеже говедата сѫ търпеливи, чрезъ тоягата си, която говедарьтъ вдига и слага на гърба имъ, търпението на говедата минава въ него. Като ученици, вие трѣбва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията съ радость. Търпението и милосърдието сѫ качества на ума.

Майката изгубила търпението си, хванала Юрданка, вдигнала я въ въздуха, тръшнала я на земята и казала: Отъ тебе човѣкъ нѣма да излѣзе! Юрданка се опомнила и извикала: Мамо, прости ме, ще чета „Отче нашъ“.

„Любовьта дълготърпи“ — търпението е първиятъ плодъ на любовьта. „Благосклонна е“ — вториятъ плодъ. „Любовьта не завижда“ — третиятъ плодъ. „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе“ — четвъртиятъ плодъ.

И вие трѣбва да имате търпението на майката, да понасяте съ любовь вашитѣ мисли и чувства.

Не мислете, че търпението е слабость.