Ако при изпитанията човѣкъ мени характера си, казваме, че той нѣма характеръ.

Видите ли, че нѣкой много роптае противъ страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още въ началото на мѫчнотиитѣ си.

Колко отъ васъ сте готови да прѣтърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания въ дома си: съ мѫжа си, съ дѣцата си, но те сѫ нищо.

Колко отъ васъ сте готови да прѣтърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания въ дома си: съ мѫжа си, съ дѣцата си, но те сѫ нищо.

Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе отвънъ необходимата свѣтлина за живота имъ.

Наистина, мѫчнотиитѣ, изпитанията, на които човѣкъ се натъква, до известна степень спъватъ неговото развитие, но той трѣбва да прави усилия, да ги преодолява.

Каква вѣра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията въ живота? Какво е това знание, което не може да премахне облацитѣ въ твоето съзнание? Страданията на хората показватъ, че тѣ не сѫ изпълнили задълженията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ.

Защо идатъ изпитанията и страданията? — За да се усилятъ вѣрата, надеждата и любовьта на хората.

Нали имашъ вѣра, знание, защо се отчайвашъ? Силата на човѣка се познава въ изпитанията. — Ще умре детето ми, а то трѣбва да живѣе. — Ако е нуждно да живѣе, ще живѣе; ако прѣждеврѣменно умре, бѫди доволенъ, че е свършило нѣкаква работа на земята и следъ врѣме ще дойде пакъ между васъ, да продължи работата си. — Вѣрно ли е това? — Ако си вѣрващъ, самъ ще провѣришъ това; ако не вѣрвашъ, ще се мѫчишъ, безъ да се домогнешъ до истината.

Щомъ дойдатъ изпитанията, тѣ бѣгатъ назадъ и намиратъ, че тази работа не е за тѣхъ.

Сега изпитанията въ свѣта сѫ общи, тѣ сѫ индивидуални, сѣмейни, обществени, народни и общочовѣшки.

Всички хора искатъ да се събиратъ, всички искатъ да се умножаватъ, да се степенуватъ, това го желаятъ всички, това е турено въ основата, но съврѣменнитѣ хора не искатъ да бѫдатъ изпитвани; щомъ дойде до изпитанията, казватъ: „Всичко добрѣ, но тѣзи изпитания да не сѫ…“

Възмѫжали сѫ, значи минаватъ първата фаза на изпитанията.

Ти влѣзнешъ при нея да се оплачешъ, но Господъ като те удари силно отъ едната и послѣ отъ другата страна, и ти каже „вънъ!“ ти ще се хванешъ за главата, и като излѣзнешъ, казвашъ: „Азъ поумнѣхъ.“ Само животътъ на изпитанията и страданията, и то не само на индивидитѣ, но и на народитѣ, или, както казватъ, „законътъ на историята“ говори сега.

Съзнателно, или несъзнателно, човѣкъ трѣбва да мине презъ изпитанията и мѫчнотиитѣ въ живота — тѣ не могатъ да се избегнатъ.

Когото подложатъ на изпитъ, поставятъ го въ реторта, и тамъ започватъ изпитанията.

Така именно ще се калите, да издържате на изпитанията.

Изпитанията иматъ предъ видъ да калятъ човѣка, да го заставятъ да учи, да работи, да разбере дълбокия смисълъ на живота.

Въ живота тѣзи опити не сѫ нищо друго, освенъ изпитанията, страданията и мѫчнотиитѣ, които хората преживяватъ.

И вие трѣбва да ги употрѣбите, когато дойдете до изпитанията. Мнозина отъ васъ ще дойдатъ до изпитанията. Вие ще кажете: изпитанията ще ни дойдатъ, понеже влѣзохме въ този пѫть. Нали сте чели „Великитѣ посветени“ и знаете, какви сѫ изпитанията на онзи ученикъ въ пирамидата? Първо е миналъ прѣзъ огъня; послѣ прѣзъ пропастьта; слѣдъ това прѣзъ водата и най-послѣ е прѣминалъ прѣзъ онази стаичка, въ която имало чаша съ нектаръ.

Затова, когато дойдатъ изпитанията въ живота ви, нѣма да губите присѫтствието на духа, ще бѫдете разположени. Ако 10 души те теглятъ и ти устоишъ, вѫжето ти не се кѫса, ще устоишъ и на изпитанията, но ако само азъ те потегля и вѫжето ти се скѫса, казвамъ: не можешъ да устоишъ.

Запримѣръ, нѣкой пѫть трѣбва да видите, дали може да издържате изпитанията и до колко ги издържате.

Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да можете да издържате.

Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да ги издържите.

Изпитанията се занимаватъ съ духовни работи, а учението се занимава съ чисто Божествения животъ.

Изпитанията му не се спиратъ дотукъ. За всичко дошло върху него, Йовъ казва: “Господь далъ, Господь взелъ.” Отнеха синоветѣ, дъщеритѣ му, Йовъ казва: Господь далъ, Господь взелъ.” Най-послѣ страданията и изпитанията дойдоха върху него самия, засегнаха тѣлото му.

Ще дойдатъ изпитанията и ще ви заставятъ да проявите любовьта.

Който не разбира смисъла на противорѣчията и изпитанията, като се намѣри прѣдъ тѣхъ, казва: азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта, че всичко най-лошо да се струпа върху моята глава? Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ, че всички да говорятъ противъ мене? — Нито си най-голѣмъ грѣшникъ, нито си най-лошъ човѣкъ, но небето те изпитва.

Малкитѣ сѫщества се подлагатъ на едни изпитания, по-голѣмитѣ — на други, а най-голѣмитѣ — на трети, обаче изпитанията за всѣко сѫщество сѫ специфични.

Когато дойдатъ изпититѣ, изпитанията въ живота ви, радвайте се, не защото ги искате, но тѣ ще ви дадатъ възможность да провѣрите силитѣ си, да видите, до колко можете да приложите Божията благость и да прѣнесете всичко съ търпѣние.

Човѣкътъ се познава въ врѣме на изпитанията си.

Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човѣкъ се повдига въ съзнанието си.

Само така ще можете да преодолѣете изпитанията и мѫчнотиитѣ въ своя животъ.

Не е достатъчно да каже, че изпитанията му сѫ голѣми, но той трѣбва да знае, външни или вѫтрешни сѫ изпитанията му. Ако страданията и изпитанията на човѣка произтичатъ отъ неговото естество, той трѣбва да се радва, да благодари, че му сѫ дадени условия да расте. Каквото и да правите, изпитанията ви чакатъ, не можете да ги избегнете. Той се е калилъ въ живота, вследствие на което може да се справя съ мѫчнотиитѣ и изпитанията.

Отъ изпитанията вие ще се учите, ще се калявате.

Разликата е само въ това, че свѣтскитѣ хора не знаятъ, защо и за какво идватъ изпитанията, а вие знаете. Въ тази бесѣда азъ нѣма да ви разправямъ защо и за какво идватъ изпитанията, но четете бесѣдитѣ, проучавайте ги, тамъ сѫ дадени много обяснения. Ако можете да понесете изпитанията си въ живота като светията, на когото ударили двѣ плѣсници, вие ще разберете и Божественитѣ закони.

Сега, изпитанията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ условия да се провѣримъ, да видимъ, какви сме.

Когато човѣкъ разбира и прѣживява опитноститѣ, страданията и изпитанията на хората, той става по-мекъ, по-снизходителенъ и по-добъръ къмъ тѣхъ.

Докато не дойде до тази мисъль, човѣкъ всѣкога ще се обезсърдчава отъ изпитанията и ще каже, че не се интересува отъ нищо.

Дойдатъ ли изпитанията, ще дойдатъ и разочарованията, но човѣкъ трѣбва да работи, да не се обезсърдчава.

Едни отъ изпитанията сѫ тежки, вслѣдствие на което гърбътъ на нѣкои отъ ученицитѣ се огъва, а на други — се строшава.

И тъй, изпитанията, страданията, мѫчнотиитѣ и съблазнитѣ ще дойдатъ въ свѣта, но праведниятъ човѣкъ не се смущава отъ това.

И тъй, изпитанията, страданията, мѫчнотиитѣ и съблазнитѣ ще дойдатъ въ свѣта, но праведниятъ човѣкъ не се смущава отъ това.

Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, когато човѣкъ се натъкне на изпитания, да остане тихъ и спокоенъ въ себе си, да дочака края на изпитанията съ търпѣние и да вѣрва, че всичко ще се нареди добрѣ.

Сѫщиятъ день Христосъ, като размишлявалъ върху спасението на човѣчеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдатъ въ бѫдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излѣзълъ отъ Иерусалимъ и тръгналъ по посока къмъ този прокаженъ.

Сѫщиятъ день Христосъ, като размишлявалъ върху спасението на човѣчеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдатъ въ бѫдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излѣзълъ отъ Иерусалимъ и тръгналъ по посока къмъ този прокаженъ.

Кои сѫ благоприятнитѣ условия въ живота? Да бѫде въ благоприятни условия човѣкъ, това значи, да има храна, която да подържа физическия му животъ; да бѫде младъ, да може да възприема; да бѫде герой, да носи мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота.

Слѣдователно, чрѣзъ страданията и изпитанията, невидимиятъ свѣтъ или разумната природа желае да насочи мисъльта на хората въ права насока.

Слѣдователно, чрезъ страданията и изпитанията, невидимиятъ свѣтъ или разумната природа желае да насочи мисъльта на хората въ права насока.

Изпитанията, страданията, сиромашията ставатъ причина да се прекѫсва съзнанието на човѣка.

Изпитанията, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота на човѣка сѫ необходими, за да разклатятъ и уякчатъ неговата вѣра.

Въ старозавѣтния животъ е казано: „Много сѫ изпитанията и страданията на праведния, но отъ всички тѣхъ Богъ ще го избави“.

Изпитанията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия, чрезъ които се опитва, дали основата, на която сме поставили вече живота си, е трайна и устойчива.

Като изучавате физиогномията, вие можете да опредѣлите, къмъ кой типъ спадате, какви възможности носите въ себе си за справяне съ изпитанията и изкушенията въ живота.

Ако говоримъ за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силенъ човѣкъ, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ и изпитанията си.

Изобщо, окултнитѣ науки показватъ на човѣка, какво може да го сполети, но сѫщевременно тѣ му посочватъ и методи за справяне съ мѫчнотиитѣ и изпитанията, които го очакватъ.

Като говоримъ за мѫчнотиитѣ и изпитанията, за страданията и болеститѣ, ние имаме предъ видъ разумнитѣ мѫчнотии, които ползуватъ човѣка, а не онѣзи, които нищо не допринасятъ.

Въ това отношение изпитанията представятъ Божественъ методъ, чрезъ който хората се лѣкуватъ отъ своитѣ физически и психически болести. Така той ще се кали и ще стане силенъ да носи изпитанията, които му се даватъ. Мѫчнотиитѣ, изпитанията ще бѫдатъ повече вѫтрешни, отколкото външни.

Защо и за какво сѫ нужни изпитанията, не е важно. Изпитанията ще минатъ и ще заминатъ, но вие не трѣбва да се смущавате.

Болеститѣ и изпитанията ще дойдатъ, но задъ всѣка болесть, задъ всѣко изпитание има крѫгове, които играятъ важна роль въ процеситѣ на съзнанието.

Тѣ не сѫ имали онзи елементъ на вѣрата, съ който да издържатъ на изпитанията. Спокойствие се иска отъ човѣка, за да издържа на изпитанията. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията съ голѣмо спокойствие.

Единъ отъ виднитѣ български писатели, като билъ въ странство, писалъ на единъ отъ своитѣ приятели: Дотегна ми вече животътъ! Дотегнаха ми изпитанията! Да имамъ револверъ, бихъ свършилъ съ живота си. — Защо му дотегнало? Защото си въобразилъ, че никой не мисли за него, че никой не го обича.

„Станете като децата!“ Който има вѣрата на децата, той по-лесно ще носи страданията и изпитанията въ живота си.

Мѫчно се издържатъ изпитанията, но за да се понасятъ леко, човѣкъ трѣбва да разбере философията на живота.

Като дошълъ до пълно отчаяние, той си казалъ: Ако е трѣбвало да мина презъ такива изпитания, за да видя, че Богъ ме обича, по-добре да нѣмахъ Божията Любовь. — Не, дойдатъ ли изпитанията, кажете като Иова: Богъ дава, Богъ взима. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение.

Това е начало на изпитанията, които нѣма да преминатъ скоро.

Обаче, ако българитѣ не измѣнятъ поведението си спрѣмо небето, ако не се рѣшатъ да служатъ на Бога, страданията и изпитанията ще дойдатъ. Та страданията и изпитанията въ живота ни, това сѫ тласъцитѣ, ударитѣ отъ страна на Провидѣнието, които ни подтикватъ къмъ работа, къмъ новъ животъ.

Каквото сѫ буритѣ и вѣтроветѣ за морето, такова нѣщо представятъ изпитанията и изкушенията въ свѣта. Казано е още, че заради избранитѣ ще се съкратятъ днитѣ на изпитанията и скърбитѣ.

Кой е този день? — Деньтъ на изпитанията и нещастията. Всѣки, който се е отрекълъ отъ тази Истина, който е скѫсалъ връзката съ Първичната Причина, се страхува отъ страданията и изпитанията въ живота, бои се отъ землетресенията и си казва: какво ли ще стане сега съ София? Да бѣгамъ ли вънъ нѣкѫдѣ, или да седя въ кѫщата си? Казвамъ: дръжте връзката съ Първичната Причина и не се страхувайте! Обичайте великата Истина, бѫдете нейни поклонници, и животътъ ви ще се запази.

Страданията, изпитанията не сѫ нищо друго, освенъ огъньтъ, който иде да пречисти свѣта.

Следователно, ако изпитанията, презъ които е миналь пророкъ Исаия, се дадатъ на нѣкой обикновенъ човѣкъ, въ най-скоро време главата му би побѣлѣла и узрѣла.

Придобиването на щастието е въ зависимость отъ миналия животъ на човѣка, отъ усилията му, отъ паданията и ставанията, отъ страданията и изпитанията, презъ които е миналъ.

Като погледнете кората на този дѫбъ, вие четете по нея изпитанията, презъ които той е мииалъ.

Въ всички тежки случаи на неговия животъ, Духътъ Божий тихо му нашепва: Не се обезсърдчавай, напрѣдъ върви! Учи, люби, Истината обикни!“ Проговори ли ви този гласъ, борбитѣ, изпитанията непрѣменно ще дойдатъ, но вие ще имате сила да ги понесете.

И когато дойдатъ изпитанията на тия точки, човѣкъ трѣбва да се обръща къмъ Бога, да му покаже правия пѫть, да излѣзе изъ този пунктъ на живота си.

Който мисли право, той вижда доброто, което се крие въ мѫчнотиитѣ и изпитанията.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, болеститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, болеститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени.

Когато нѣкой казва, че не иска да живѣе, той има предъ видъ да се прекратятъ страданията, мѫчнотиитѣ и изпитанията му.

Човѣкъ трѣбва да дойде до голѣмо вѫтрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно.

Мнозина сѫ говорили и говорятъ за изпитанията и страданията на Христа, но тѣ не знаятъ причинитѣ, поради които Той е билъ подложенъ на тия изпитания.

Страданията на хората, изпитанията на държавитѣ, сиромашията, болеститѣ, земетресенията, наводненията, всичко това говори за разумно, вѫтрешно отклоняване отъ първичния законъ — отъ любовьта.

Когато изпитанията дойдатъ въ живота, тогава Богъ се изявява най-силно. Мнозина се пигатъ, защо идать изпитанията. Изпитанията сѫ необходими, за да познае човекъ Божията Любовь, да разбере, че не е самъ въ света, че има кой да мисли и да се грижи за него.

За да бѫде силенъ, да издържа на мѫчнотиитѣ и изпитанията, човѣкъ трѣбва да има нѣкакъвъ свѣтълъ образъ, който да носи постоянно въ съзнанието си.

Мѫчнотиитѣ и изпитанията, презъ които минаватъ и великитѣ хора, иматъ възпитателно въздействие върху тѣхъ.

Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вѣрата ви, ще се усилва. Страданията, изпитанията не сѫ нищо друго, освенъ предупреждения отъ невидимия свѣтъ, които иматъ за цель да предпазятъ човѣка отъ смърть.

Обаче, дойдатъ ли изпитанията въ вашия животъ, вие трѣбва да ги разглеждате като наука.

Обаче, дойдатъ ли изпитанията въ вашия животъ, вие трѣбва да ги разглеждате научно.

Много отъ изпитанията и страданията на човѣка сѫ създадени отъ разумния свѣтъ съзнателно, за да го изпитатъ.

Той понася страданията и изпитанията въ живота си съ радость и съзнание, че изпълнява волята Божия.

Потъва ли надолу, подъ тежестьта на изпитанията, той знае. че Богъ е надъ него, ще го изтегли нагоре.

Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува отъ изпитанията и герой да стане.

Христосъ бѣше силенъ човѣкъ, твърдо понасяше изпитанията и страданията.

Доколко сѫ негови, познаваме по изпитанията, въ които Провидението го поставя.

Обаче, когато изпитанията дойдатъ въ живота имъ, тѣ виждатъ истинската си стойность.

Изпитанията ще сѫществуватъ дотогава, докато всички нѣща се представятъ въ тѣхния естественъ видъ.

Нито една човѣшка философия досега не е могла да освободи единъ народъ отъ мѫчнотиитѣ и изпитанията му. Кой човѣкъ при изпитанията, въ които се е намиралъ, не се е съблазнилъ въ Бога, а съ това отклонилъ отъ правия пѫть? Кой царь, следъ като е билъ детрониранъ, не се е съблазнилъ въ Бога, а съ това заедно нарушилъ чистотата на своя животъ? Кой човѣкъ от началото до края на живота си е останалъ вѣренъ на Бога? Велико и славно нѣщо е да остане човѣкъ вѣренъ на своя Създатель презъ всички времена и условия.

Като наблюдавате вашия животъ, ще видите, че много отъ мѫчнотиитѣ и изпитанията ви се дължатъ на това, че не знаете, какъ да постѫпвате.

Чрезъ изпитанията човѣкъ придобива търпение, което му е необходимо да преодолява мѫчнотиитѣ въ живота си.

Съ тѣзи разбирания вие не можете да издържите на изпитанията въ живота.

Защо ще давашъ лошъ примѣръ? Защо ще давашъ възможность на щеславието въ тебе да се шири? Ще се хвърлишъ отъ нѣкоя канара, или ще се обесишъ и ще оставишъ писмо до близкитѣ си, че не си могълъ да издържишъ страданията и изпитанията въ живота си.

Колкото по-великъ и гениаленъ е човѣкъ, толкова по-голѣми съ изпитанията му.

Запримѣръ, когато изпитанията се трупатъ върху нѣкой човѣкъ едно следъ друго, въ първо време той страда, но после претръпва или изтръпва.

Изпитанията на съвременнитѣ хора не сѫ нищо друго, освенъ игра на бащата съ детето.

Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически методъ на господаря? Това значи, да се отнася човѣкъ философски къмъ мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота си. Не може ли да издържи на изпитанията си, човѣкъ върви по законитѣ на кривата линия.

Мислите ли, че при мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота човѣкъ може да има отмѣрени движения и постѫпки? Който се качва по високи мѣста, той непременно ще се изпоти.

Какви сѫ възгледитѣ на човѣка, широки или тѣсни, това се вижда при изпитанията. Само при изпитанията се познава, докѫде е достигналъ човѣкъ въ развитието си. Като се освободи отъ тѣхъ, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и изпитанията си. Защо идатъ болеститѣ и изпитанията въ живота? За да приложите търпението си.

Изпитанията и страданията следватъ човѣка и подиръ смъртьта.

По отношение на изпитанията, животнитѣ по-лесно се възпитаватъ.

Въ широкъ смисълъ на думата, калугеръ е онзи, който се е посветилъ да служи на Бога всрѣдъ съблазнитѣ и изпитанията на свѣта.

Следователно, насочете мисъльта си къмъ силитѣ на природата, къмъ изпитанията и страданията, да измѣните теченията имъ.

Обаче, ако развивате търпението си, вие ще бѫдете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите отъ тѣхъ.

Като знаете това, не казвайте, че изпитанията ви сѫ много голѣми.

Такъвъ човѣкъ проявява самообладание и въ живота си, въ изпитанията и страданията, които му се даватъ.

Каква вѣра е тази, при която лъвоветѣ могатъ да тѣ разкѫсатъ, и огъньтъ да тѣ изгори? Апашътъ, който краде, има ли вѣра? Той отива да краде съ вѣра, но като дойдатъ изпитанията, никаква вѣра нѣма.

Какъвъ е смисълътъ на изпитанията? Чрезъ изпитанията човѣкъ познава себе си. Значи, изпитанията сѫ бури и вѣтрове, чрезъ които човѣкъ се изпитва.

Като изреждалъ изпитанията си, той дълго време размишлявалъ, търсилъ причината за това, но не могълъ да я намѣри. Той ще разбере, че изпитанията сѫ необходими въ живота му, както вѣтърътъ — за дърветата.

Нѣкои запитватъ, защо трѣбва човѣкъ да минава презъ изпитания? Не може ли безъ изпитания и страдания? Изпитанията иматъ свой вѫтрешенъ смисълъ. Въ изпитанията има нѣщо разумно, което показва, че безъ тѣхъ не може. Кое е за предпочитане: да се облѣче съ дреха, скроена и ушита по мѣркитѣ на тѣлото му или да се огъне въ единъ платъ? Следователно, който се справя разумно съ изпитанията и мѫчнотиитѣ си, той се мѫчи въ началото, накрая благува. Който иска да избѣгне изпитанията, въ началото благува, накрая се мѫчи.

Щомъ дойдатъ изпитанията, тѣ закачатъ убежденията си на гвоздея и бѣгатъ.

Какво представятъ страданията за съвременния човѣкъ? Изпитанията и страданията сѫ условия за проява на любовьта, която човѣкъ крие въ душата си.

Въ изпитанията, въ мѫчнотиитѣ, въ сиромашията и въ глада, природата крие голѣми блага.

Изпитанията и страданията иматъ за цель да ви предпазятъ отъ по-голѣми злини, на които ще се натъкнете.

Тѣ представятъ мѫчнотиитѣ и изпитанията, презъ които човѣкъ минава.

Разбрахте ли това, което днесъ ви говорихъ? Ако не сте го разбрали, като минете презъ изпитанията, ще го разберете.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да се вглеждате въ всичко, което ви обикаля; да знаете, защо идатъ изпитанията и изкушенията.

Изпитанията сѫ привилегия за хората. Едно отъ изпитанията въ планината е дъждътъ.

Нима изпитанията на човѣка не сѫ екскурзии? Като вървите по високи, стръмни мѣста, вие се ужасявате, страхувате се да не се подхлъзнете и паднете.

Ще дойдатъ изпитанията — никой нѣма да избегне отъ тѣхъ.

Герой е онзи, който може да понесе четиритѣ гвоздея и копието! Отъ такива герои, именно, се нуждае свѣтътъ! Въ този смисълъ, страданията идатъ да направятъ човѣка силенъ, леко да носи изпитанията въ живота и да каже като Христа: „Господи, въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си.“ Кажете ли веднъжъ така, повече не трѣбва да съжалявате.

Слѣдъ него, обаче, иде онова тежко кръщение, чрѣзъ изпитанията въ живота, когато човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия, да разбере съотношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото.

Следъ него, обаче, иде онова тежко кръщение, чрезъ изпитанията въ живота, когато човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия, да разбере съотношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото.

Между хората най-уменъ е този, който може да понася мъчнотиитѣ и изпитанията съ най-голѣмо търпение. И лоши думи да ви казватъ, ще знаете, че всичко е за добро. — Не може ли Богъ да ни помогне, да издържимъ на изпитанията? — Богъ помага, но не по механически начинъ.

Изпитанията, изкушенията, недоразуменията сѫ условия за дисциплиниране на човѣка.

Неизбѣжни сѫ изпитанията. Трѣбва да минете презъ изпитанията, за да станете смѣли.

Колкото по-високо се издига човѣкъ по стълбата на живота, толкова по-голѣми сѫ страданията и изпитанията му.

Прѣди всичко изкушенията, изпитанията и мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка сѫ дадени точно споредъ неговата сила.

Тази тъмна область се отнася до изпитанията. Всички хора се запитватъ: „Защо сѫ изпитанията въ живота? Безъ изпитания не може ли?” Кои хора се изпитватъ? Изпитватъ се силнитѣ хора, а не слабитѣ; изпитватъ се знаещитѣ, а не невежитѣ. Следователно само онѣзи, които не разбиратъ законитѣ и реда въ природата, могатъ да задаватъ въпроса, защо сѫществуватъ изпитанията. Казвамъ: както виждате, изпитанията, противоречията въ сегашния животъ сѫ необходими. Колкото по-голѣми сѫ изпитанията, толкова повече човѣкъ се приближава къмъ Бога. Само чрезъ изпитанията той ще разбере какво представлява истинската любовь, вѣра и надежда.

Безъ търпение човѣкъ само ще се запитва, защо свѣтътъ е така създаденъ, защо му сѫ дадени изпитанията, защо носи една или друга форма и, въ края на краищата, не ще може да си отговори.

Казвате: Докога ще идватъ изпитанията и страданията въ живота ни ? — Докато се усъвършенствувате.

Казвамъ: характерътъ на хората се познава при изпитанията въ живота. Въ 7 гл. отъ Деянията на Апостолитѣ се го­вори за историята на еврейския народъ, за живота и изпитанията на Иосифа.

Всѣки човѣкъ ще мине презъ изпитанията на Давидъ, на Йосифъ. За да се справяте съ страданията, съ мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота си, вие трѣбва да придобиете търпение.

Като мине презъ страданията и изпитанията на свѣта, човѣкъ е миналъ вече презъ редъ посвещения.

Отъ страданията и изпитанията вие трѣбва да се учите, да станете силни.

Разликата е само въ понасянето: праведниятъ, светията носятъ геройски страданията и изпитанията, а грѣшнитѣ и обикновенитѣ хора падатъ, ставатъ, колебаятъ се. Следователно, не се страхувайте отъ изпитанията, но молете се да не изгубите вѣрата си.

Какво вѣрую е това, което не може да ви избави отъ изпитанията и мѫчнотиитѣ?

За да се освободятъ отъ изпитанията, отъ мѫчнотиитѣ и страданията си, хората трѣбва да се съблѣкатъ отъ старитѣ си възгледи, както Мойсей събу обущата си и тогава стѫпи на мѣстото, което Богъ му посочи.

Отъ страданията и изпитанията, които преживявате, можете да садите за вашето минало.

Ето защо, изпитанията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия за преценка на човѣшкитѣ добродетели. Приложение се иска отъ сегашнитѣ хора, да знаятъ, какъ да понасятъ изпитанията.

Въ 15 глава отъ Евангелието на Марка се описватъ страданията и изпитанията на Христа предъ старейшинитѣ и свещеницитѣ, предъ Пилата, предъ римскитѣ войници, докато Го заведоха на Лобното мѣсто и Го разпнаха.

И тогава, като дойдатъ изпитанията и страданията, той ще устои. Като дойдатъ изпитанията върху този животъ, всичко ще изгори, ще се превърне на пепель.

Много сѫ изпитанията на праведния, но Богъ ще го избави отъ тѣхъ, ще превърне всичко на добро. Тѣ сѫ Божествени закони. — Защо идатъ изпитанията? — За да те възпитатъ. Когато се говори за изпитанията, нѣкои ги схващатъ като противоречия, като фаталности въ живота. Какво трѣбва да правите, за да издържате на изпитанията ? Ще се свържете съ разумния свѣтъ, за да ви помагатъ възвишенитѣ сѫщества. Бѫдете всѣкога будни, защото не знаете, кога ще дойдатъ изпитанията.“

Голѣми сѫ мѫчнотиитѣ и изпитанията на онзи, който е изгубилъ ключътъ на живота.

Ето защо, казва се, че изпитанията и страданията дойдоха, за да заставятъ човѣка да мисли, да развива ума си, да различава противоположностите въ живота.

Изпитанията, мъчнотиитѣ и страданията съ неизбѣжни.

Който спазва тѣзи правила, лесно се справя съ изпитанията и страданията си.

Изкушенията и изпитанията сѫ професоритѣ и професоркитѣ.

Не може ли, тогава, човѣкъ да гладува поне 24 часа, безъ да се оплаква и безъ да го съжаляватъ ? Човѣкъ трѣбва да носи геройски изпитанията и страданията си.

Какъ ще се разговаряшъ съ Него, ако не знаешъ езика Му? Ако отидешъ при Христа и започнешъ да Му разправяшъ за изпитанията, които си ималъ на земята, Той нѣма да те разбере. — Защо? — Защото всичко това му е известно.

Ти, като завършишъ изпитанията си, ще имашъ двойно.

Ако изпитанията въ живота не дойдатъ, вие нѣма да имате никакво разбирателство помежду си. Щомъ дойдатъ изпитанията, ще кажете: „Иде часътъ.“ И Христосъ е казалъ: „Иде часътъ и сега е, когато ще ме напуснете и ще остана самъ.“ Не, никой не е самъ.

Когато изпитанията дойдатъ, умътъ на човѣка се помрачава, и той не вижда никакъвъ изходъ. Какво представятъ изпитанията? — Тѣ сѫ условия за познаване на себе си, за познаване на своитѣ ближни. Щомъ дойдатъ изпитанията, вие трѣбва да кажете: Иде часътъ! Така е казалъ Христосъ: „Иде часътъ на изпитанията, когато ще остана самъ“.

Колкото по-голѣми сѫ изпитанията му, толкова по-силенъ става той.

Никой не, може да избегне изпитанията въ живота. Когато Христосъ слѣзе на земята, и Той не избегна изпитанията. Колкото по-голѣми сѫ били изпитанията и страданията му, толкова по-голѣма сила е придобилъ.

Изпитанията въ света не сѫ нѣщо рѣално.

Тъй щото, когато питате защо идатъ изпитанията въ свѣта, казвамъ: Изпитанията идатъ, за да се види каква е любовьта на човѣка и на каква основа е поставена.

Обикновениятъ човѣкъ не може да си представи изпитанията, презъ които светията минава.

И въ новия животъ да влѣзете, изпитанията пакъ ще ви следватъ.

И въ новия животъ, да влѣзете, изпитанията пакъ ще ви следватъ.

Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира отде идатъ изпитанията и изкушенията въ живота му.

Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира, отде идатъ изпитанията и изкушенията въ живота му.

Рекохъ, нѣкой пѫть като дойдатъ изпитанията, тѣ сѫ пороитѣ, вѣтроветѣ, да ви подвижатъ.

Огъньтъ, това сѫ изпитанията, страданията, презъ които всички хора трѣбва да минатъ.

Огъньтъ, това сѫ изпитанията, страданията, презъ които всички хора трѣбва да минатъ.

Сладкото, киселото и горчивото могатъ да се уподобятъ на мѫчнотиитѣ, на изпитанията, които се даватъ на хората.

За лошо ли пострада Христосъ? За лошо ли идатъ изпитанията на народитѣ? Следъ голѣмитѣ мѫчения Христосъ възкръсна.

Достатъчно е да измѣни своя животъ, за да престанатъ изпитанията му, отъ които се оплаква.

Изпитанията страданията сѫ благословение за човѣчеството.

Когато дойдатъ изпитанията и мѫчнотиитѣ, страданията, това показва, че е излѣзалъ нѣкой между васъ и Господа.

Следователно, не се страхувайте отъ изпитанията, т. е. отъ обрѣзването.

Човѣкъ познава силата си само при изпитанията. Преди да сѫ дошли изпитанията, лесно се говори за хладнокръвие, но опитайте се да вземете красивата дъщеря на нѣкоя майка и ще видите, колко е хладнокръвна; опитайте се да вземете сина на нѣкой баща, да видите, колко е хладнокръвенъ; опитайте се да вземете паритѣ на богатия човѣкъ, да видите, колко е хладнокръвенъ; вземете красотата на младата мома, да видите, колко е хладнокръвна; вземете здравето на човѣка, да опитате хладнокръвието му; вземете орѫжието на войника, ще видите, дали е хладнокръвенъ. Кога употрѣбяватъ думата „хладнокръвенъ“? Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ понася спокойно страданията и изпитанията.

Всички съвременни хора се намиратъ въ изпитанията на ученика и на тия, които сѫ получавали плесници.

Сегашниятъ животъ е животъ на злото и на изпитанията; бѫдещиять е животь на доброто и на любовьта.

Какъвъ смисъль има за васъ, да знаете, колко ви обича вашиять приятель? Представете си, той ви казва, че ви обича надъ всичко въ свѣта, но не може да издържи на изпитанията, на които любовьта го поставя.

Силата на човѣка се изпитва въ страданията и изпитанията. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идатъ.

Уменъ ли е този отговоръ? Ако мѫжъть се оплаква на жената за изпитанията си, като мѫжъ, и тя му каже, че никой не е виновенъ, дето се е родилъ мѫжъ, и този отговоръ не е на мѣсто.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията съ радость.

За да получи Божието благословение, човѣкъ трѣбва да мине по пѫтя на изпитанията и мѫчнотиитѣ.

Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ да мѣсти мѫчнотиитѣ и изпитанията си.

Колкото си по-богатъ, толкова по-голѣми ще бѫдатъ изпитанията и страданията ти.

Моли се преди да сѫ дошли изпитанията.

Какво трѣбва да правишъ, като дойдатъ изпитанията? — Да пѣешъ.

Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мѫчнотиитѣ, на които се натъквате.