БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
БЕСЕДИ / СТАР СТИЛ (Ѣ,Ѫ)
КНИГИ С БЕСЕДИ
КНИГИ В БИБЛИОТЕКА
↓ КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ ↓
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ДОКУМЕНТАЛНИ И ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ
МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ БРАТСТВОТО
КНИГИ С ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
БИБЛИЯ
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
~ 1 ~
Разширен прочит - Заветът на цветните лъчи на светлината съдържание
Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да прославят Отца вашего, Който е на небеса. Учението за Любовта, което проповядват апостолите, да достигне до съзнанието на хората като просветление. Когато се прояви любовта между хората, те ще възлюбят Бога и чрез Любовта си ще го прославят. Ето народ много, когото никой не можеше да изброи, от всичките колена и племена, и народи, и езици, които стоеха пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, и държаха финикови вейки в ръце. Хората възприели Божията любов имат готовност да живеят в мир. Ето беше поставен престол на небето и на престола имаше някой седнал. И показа ми чиста река от вода на живот, бистра като кристал, която изхождаше от престола на Бога и Агнето. Небето, това е проявената духовна сила на Великото Съзнание, на Бога; престолът – властта на Справедливостта ( на Бога) и на Любовта (на Агнето). От тази власт произтича праведния живот ( чистата река от вода на живот, бистра като кристал.) И ето всред престолът и четирите животни, и всред старците Агне стоеше. Четирите животни са символи на пробуждащото се човешко съзнание. Те са всред престола, което означава, че са в пряка връзка с Бога. Чрез Старците се проявява Божията мъдрост, чрез Агнето Божията Любов. Ето Агнецът Божий. Божията Любов над всичко. Аз ще доведа раба си Отрасъла. Защото, ето камъкът, който турих пред Исуса; върху единия този Камък има седем очи: Аз ще начертая начертанието му, говори Господ Саваот. Аз ще дам възможност на този, който духовно се развива (Отрасълът) чрез Иисус да приеме Божието знание за живота. (камъкът) Не сте ли прочели вие нито това писание: Камъкът, който 
Завещавам ви хармонията между световете като белег на вечния мир и съвършенство в отношенията между Бога и Неговото творение. Ето, Аз съм Господ Бог на всяка плът. Аз съм създателят на живота. Наближи Царството Небесно. И видях и чух глас от много ангели около престола и животните, и старците; и числото им бе ше тми на тми и тисящи на тисящи. И казваха с глас голям: Достойно е Агнето, закланото, да вземе сила и богатство, и премъдрост, и крепост, и почест и слава, и благословение. Преклонение и благоговение пред Господа Иисуса Христа от всички светове. Приемане на Неговото Учение като водеща духовна сила за човечеството. И всяко създание, което е на небето и на земята, и под земята,и колкото са в морето; и всичко, що е в тях, чух че казваха: На тогози, който седне на престола и на Агнето да бъде благословение и почест и слава, и държава во веки веков! Проникновената сила на Божието знание (на небето-свръхсъзнанието, на земятасъзнанието и под земята, в морето-подсъзнанието), тоест неговото пълно осъзнаване и възприемане от всяко създание. Проникновената живототворяща сила на Божието знание се проявява на всички нива на съзнанието. „Свят, свят, свят Господ Бог Вседържател, Който бе и Който е, и Който ще бъде”. Истият вчера и днес, и во веки. Възприемане и утвърждавне на Бога като вечна ръководеща сила на живота. Благодарим Ти, Господи Боже Вседържателю, Който Си, Който Си бил и Който ще бъдеш, защото Си приел голямата Си сила и възцарил Си се. Осъзнаване на съзидателната сила на Творението. И след това видях, и ето, на небето се отвори храм, на скинията на свидетелството. Установяване на истината за Бога в човешкото съзнание. И отведе ме духом на една гора,~ 2 ~
БИБЛИЯ или СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ на СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ съдържание
удариш канарата, и ще излезе вода из нея да пият людете. И направи така Мойсей пред очите на старците Израилеви. 7. И нарече името на мястото Маса и Мерива, заради карането на Израилевите синове, и защото изкусиха Господа и казваха: Да ли е между нас Господ, или не? 8. Тогаз дойде Амалик и направи бой с Израиля в Рафидим. 9. И рече Мойсей Исусу: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика: утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа в ръката си жезъла Божий. 10. И стори Исус както му рече Мойсей, и се би с Амалика. А Мойсей и Аарон и Ор възлязоха на върха на хълма. 11. И когато Мойсей въздигаше ръката си, надвиваше Израил; а когато спущаше ръката си, надвиваше Амалик. 12. А ръцете Мойсееви натегнуваха: за това взеха камък и подложиха му, и той седна на него; а Аарон и Ор, един от едната страна и друг от другата, подпираха ръцете му; и така ръцете му се подкрепяваха до захождането на слънцето. 13. И погуби Исус Амалика и людете му с острото на ножа. 14. И рече Господ Мойсею: Пиши това в книга за помен, и предай в ушите на Исуса, че ще изгладя съвсем помена на Амалика от под небето. 15. И съзида там Мойсей олтар, и нарече името му Йеова Нисий, 16. и рече: Понеже Господ тури ръка на престола си, ще бъде Господня бран против Амалика от род в род. ГЛАВА 18. 1. И чу Иотор Мадиамският свещеник, тестът Мойсеев, всичките дела които направи Бог на Мойсея и на людете си Израиля, че извел Господ Израиля из Египет. 2. И взе Йотор, тестът Мойсеев, Сепфора, Мойсеевата жена, следа като я беше отпратил, 3. и двамата й синове; от които на единия името бе Гирсом, защото: чужденец, рече, бидох в чужда земя, 4. а на другия името Елиезер, защото: Бог на отца ми, рече, стана ми помощник, и избави ме от ножа Фараонов. 5. И дойде 136 
кажеш на Израилевите синове. 7. И дойде Мойсей и повика старците народни, и представи пред тях всички тези думи които му заповяда Господ. 8. И отговориха съгласно всичките люде и казваха: Всичко което рече Господ ще сторим. И отнесе Мойсей Господу думите на людете. 9. И рече Господ Мойсею: Ето, аз ида при тебе в гъст облак, за да чуят людете когато говоря с тебе, и да ти вярват вече за всегда. А Мойсей каза Господу думите на людете. 10. И рече Господ Мойсею: Иди при людете и освети ги днес и утре, и да изперат дрехите си, 11. и да са готови за третия ден; защото в третия ден ще слезе Господ на Синайската гора пред очите на всичките люде. 12. И ще туриш наоколо предели на людете, и ще кажеш; Пазете се да не възлезете на гората, нито да се допрете до никой неин край: който се допре до гората непременно ще умре. 13. И да се не допре до нея ръка, защото с камене ще се убие, или с стрела ще се устрели; или, ако е животно или человек, жив да не остане. Когато тръбата затръби, тогаз ще възлязат на гората. 14. И слезе Мойсей от гората при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си. 15. И рече на людете: Бъдете готови за третия ден: не се приближавайте при жена. 16. И сутринта в третия ден станаха гръмове и светкавици, и гъст облак имаше на гората, и много силен тръбен глас; и трепереха всичките люде които бяха в стана. 17. Тогаз изведе Мойсей людете из стана да посрещнат Бога; и застанаха под гората. 18. А Синайската гора беше всичка в дим, защото слезе Господ в огън на нея; и дигаше се димът й като дим от пещ, и всичката гора се тресеше силно. 19. И когато тръбният глас се продължаваше много силно, Мойсей говореше, и Бог му отговаряше с глас. 20. И слезе Господ на Синайската гора на върха на гората. И повика Господ Мойсея на върха на гората; и възлезе Мойсей. 21. И рече Господ Мойсею: Слез та заръчай на людете да се не устремят към Господа да гледат, и паднат мнозина от тях. 22. Така и свещениците 139 
синовете му: Те са род строптив и крив. 6. Това ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли той Отец ти който те усвои? Той който те създаде и те утвърди? 7. Помни предишните дни: Смисли летата на много родове: Попитай баща си, и той ще ти извести, Старците си, и те ще ти кажат, 8. Когато Всевишний даваше наследие на народите, Когато разсея Адамовите синове, Постави пределите на народите По числото на Израилевите синове. 9. Защото жребие на Господа са неговите люде: Яков е делът на наследието му. 10. Намери го в пуста земя, И в пустиня на дивост и рикание: Огради го, настави го, Упази го като зеницата на окото си. 11. Както орел побужда гнездото си, Трепти над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги поима, и вдига ги на крилата си, 12. Така Господ сам ги води, И нямаше с него чужд Бог. 13. Възнесе ги на високите страни на земята, И ядоха произведенията на нивите; И кърми ги с мед от камик, И с елей от скала кременлива, 14. С краве масло, и с овчо мляко, С тлъстина от агнета И от овни Васански и от ярци, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино, кръв гроздова. 15. А Иесурун отлъстя и отритна: Отлъстял си, огоил си се, Надебелял си: Тогаз забрави Бога който го създаде, И презря канарата на спасението си. 16. С чужди богове го раздразниха на ревнование: С гнусоти го раздразниха на гняв. 17. Пожъртвуваха на бесове, а не Богу, На богове които не знаеха, На нови богове въведени наскоро, От които отците ви не се боеха: 18. А Канарата която те роди ти остави, И забрави Бога създадетеля твоего. 19. И видя Господ и огорчи се, Защото го разгневиха синовете му и дъщерите му; 20. И рече: Ще скрия лицето си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са род развратен, Синове в които няма вярност. 21. Те ме раздразниха на ревнование с онова което не е Бог: С кумирите си ме разгневиха; И аз ще ги раздразня на ревнование с люде които не са народ, С народ несмислен ще ги 395 
ГЛАВА 8. 1. И рече Господ Исусу: Не бой се, нито да се ужасиш: вземи със себе си всичките ратни мъже, и стани и възлез в Гай: ето, аз предадох в ръката ти Гайския цар, и людете му, и града му, и земята му; 2. и да направиш на Гай и на царя му както направи на Иерихон и на царя му; само користите му и скотовете му да заплените за себе си: тури си против града засада зад него. 3. И стана Исус и всичките ратни люде за да възлязат на Гай; и избра Исус тридесет тисящи мъже силни с крепост, и проводи ги нощя, 4. и заповяда им и рече: Ето, вие да направите засада против града зад града: да се не отдалечите много от града, и да сте всички готови; 5. а аз, и всичките люде които са с мене ще се приближим при града; и когато излязат против нас както първо, тогаз ние ще бягаме от лицето им; 6. И ще излязат след нас доде ги отдалечим от града, защото ще рекат: Те бягат от лицето ни както преди; и ние ще бягаме от лицето им. 7. Тогаз вие станете от засадата и превземете града; защото Господ Бог ваш ще го предаде в ръката ви. 8. И като превземете града да турите огън в града, да направите според повелението Господне: ето, ви заповядях. 9. И тъй, ги изпроводи Исус; и отидоха в засада, и седнаха между Ветил и Гай, към западната страна на Гай; а Исус остана онази нощ всред людете. 10. И като стана Исус на утринта рано прегледа людете, и възлезе, той и старците Израилеви, пред людете на Гай. 11. И всичките ратни люде които бяха с него възлязоха и се приближиха, и дойдоха срещу града, и положиха стан към северната страна на Гай; а между тях и Гай имаше дол. 12. И взе до пет тисящи мъже, и тури ги в засада между Ветил и Гай към западната страна на града. 13. И като наредиха людете всичкото войнство което беше към север на града, и засадата му към запад на града, отиде Исус през оная нощ всред дола. 14. И като видя Гайский цар, прибърза той и всичките негови люде, мъжете 414 
изтреби подир доброто което ви е сторил. 21. И рекоха людете Исусу: Не, но Господу ще служим. 22. И рече Исус на людете: Вие сте свидетели за себе си че вие избрахте за себе си Господа да му служите. И те рекоха: Свидетели сме. 23. Сега прочее отхвърлете чуждите богове които са всред вас, и преклонете сърдцето си към Господа Бога Израилева. 24. И рекоха людете Исусу: На Господа Бога нашего ще служим, и неговия глас ще слушаме. 25. И направи Исус завет с людете в онзи ден, и тури им закон и съд в Сихем. 26. И написа Исус тези думи в книгата на Божия закон; и взе голям камик та го постави там под теревинта който е близу при светилището Господне. 27. И рече Исус на всичките люде: Ето, този камик ще бъде нам за свидетелство, защото той чу всичките Господни думи които говори той нам; и тъй, ще бъде за свидетелство вам, за да се не отречете от Бога вашего. 28. И изпрати Исус людете, всекиго в наследието му. 29. И след това умря Исус син Навиев, раб Господен, на възраст сто и десет години. 30. И погребаха го в предела на наследието му в Тамнат-сарах, който е в гората Ефрем, към север на гората Гаас. 31. И служи Израил Господе през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старците на които животът се продължи подир Исуса, и които бяха познали всичките Господни дела колкото направи за Израиля. 32. И костите Йосифови, които изнесоха Израилевите синове из Египет, погребоха ги в Сихем в предела на нивата която купи Яков от синовете на Емора отца Сихемова за сто сребърници; и стана наследие на Йосифовите синове. 33. И умря Елеазар Аароновият син; и погребоха го на хълма на сина му Финееса, който му се даде в гората Ефрем. 448 
мой? 22. А той рече: Не поразявай. Поразил ли би ти онези които си пленил с меча си и с лъка си? Тури хляб и вода пред тях; и да ядат и да пият, и да отидат при господаря си. 23. И тури пред тях много ястие; и като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И не дойдоха вече Сирийските пълкове в земята на Израиля. 24. А след това, Венадад Сирийский цар събра всичкото си воинство, и възлезе та обсади Самария. 25. И стана голям глад в Самария; и, ето, обсадиха я додето глава ослова се продаде за осемдесет сребърника, и четвъртата на един кав харейоним за пет сребърника. 26. И като заминаваше Израилевът цар по стената, една жена извика към него и казваше: Помогни, господарю мой царю. 27. А той рече: Ако ти Господ не помогне, от де ще ти помогна аз? да ли от гумното или от жлеба? 28. И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Тая жена ми рече: Дай сина си да го изядем днес, а утре ще изядем моя син. 29. И сварихме моя син та го изядохме; и рекох й на утрешния ден: Дай сина си да го изядем; а тя скри сина си. 30. И като чу царят думите на жената раздра дрехите си; и като минуваше върх стенат, людете видяха, и ето вретище извътре върху снагата му. 31. И рече: Така да ми направи Бог и така да приложи ако главата на Елисея Сафатовия син остане на него днес. 32. А Елисей седеше в дома си, и старците седяха с него; и проводи царят мъж от себе си; но преди да дойде при него вестител, той рече на старците: Не видите ли че този синът на убийцата проводи да отнеме главата ми? Гледайте, като дойде вестителят, затворете вратата и спрете го при вратата: тропотът на нозете на господаря му не е ли след него? 33. И още като говореше с тях, ето, слезе при него вестителят; и рече: Ето, от Господа е това зло: какво вече да се надея на Господа? 693 
той знае мястото й; 24. Понеже той гледа дори до краищата на земята, Види под всичкото небе, 25. За да претегля тежината на ветровете И да измеря водите с мярка. 26. Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма, 27. Тогаз видя и я обяви: Приготви я, ей! и я издири; 28. И рече на человека: Ето, Страхът Господен, туй е мъдрост; И отдалечението от злото, то е разум. ГЛАВА 29. 1. И продължи Иов беседата си и рече: 2. О, да бях както в преминалите месеци, Както в дните когато Бог ме пазеше, 3. Когато светилникът му светеше на главата ми, И съ виделината му ходех в тъмнината: 4. Както бях в дните на благополучието си, Когато Божието добромислие бе над къщата ми, 5. Когато Всесилний беше още с мене, И децата ми около мене, 6. Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от елей! 7. Когато през града излазях на портата, Приготвях седалището си на пазаря, 8. Младите ме гледаха и се криеха, И старците ставаха и стояха прави; 9. Князовете преставаха да говорят, И туряха ръка на устата си: 10. Гласът на началниците се спираше, И езикът им залепваше за небцето им: 11. Ухо като чуеше ублажаваше ме, И око като ме видеше свидетелствуваше за мене; 12. Защото освобождавах сиромаха който викаше, И сирачето, и който нямаше помощник. 13. Благословението от тогози който бе близу да загине идеше на мене; И сърдцето на вдовицата веселях. 14. Облачах правда, и тя ми беше одежда: Правотата ми беше като мантия и корона. 15. Аз бях очи на слепия И нозе на хромия. 16. Бях отец на сиромасите: Съдба която не знаех издирвах я. 17. И трошех челюстите на неправедния, И изтеглях лова из зъбите му. 18. Тогаз думах: Ще умра на гнездото си; И ще се умножат дните ми като пясъка. 19. Коренът ми беше прострян към 952 
клетва,-) 31. Ако человеците от къщата ми не са рекли: Кой ще покаже ненаситения от закланите му меса? 32. (чужденецът не нощуваше вън: Отварях вратата си на пътника,-) 33. Ако съм покрил престъпленията си както Адам, И съм скрил беззаконието си в пазухата си, 34. Тогаз да се убоя от голямо множество, И да ме разтрепери презрението на домородията, Та да млъкна и да не изляза из вратата. 35. О, да имаше някой да ме слуша! Ето, желанието ми е, Всесилний да ми отговаряше, И съперникът ми да пишеше книга. 36. Ето, на рамо щях да я нося: За венец щях да я привържа върху себе си: 37. Щях да му явя числото на стъпките си: Като княз щях да приближа при него. 38. Ако вика нивата ми против мене, И плачат браздите й купно, 39. Ако съм изял плода й без плата, Или съм извадил душата на стопаните й, 40. То да прорастат тръне вместо жито, И вместо ечимик плевели. Свършиха се думите на Иова. ГЛАВА 32. 1. И тримата тези человеци престанаха да отговарят Иову, защото беше праведен пред очите си. 2. Тогаз се разпали гневът на Елиу сина на Варахиила Вузеца, от рода на Арама: разпали се гневът му против Иова, защото оправдаваше себе си повече нежели Бога. 3. Разпали се гневът му и против тримата му приятели, защото, без да намерят ответ, осъдиха Иова. 4. А Елиу очакваше да говори Иов и те, защото бяха по-стари от него. 5. Но когато Елиу видя че нямаше ответ в устата на тримата мъже, разпали се гневът му. 6. И отговори Елиу синът на Варахиила Вузеца и рече: Аз съм млад на възраст, а вие стари; За това се посвених, И убоях се да ви явя което зная. 7. Аз рекох: Дните да говорят, И многото години да учат мъдрост. 8. Но има дух в человека; И вдъхновението на Всесилния го вразумява. 9. Не са винаги мъдри само по-големите; Нито само старците разумяват съд. 956 
много води, 24. Те виждат делата Господни, И чудесата му в дълбините. 25. Защото заповядва, и се дига бурен вятър, И повдига вълните му. 26. Възлязват до небесата, и слязват дори до бездните: Душата им тае в бедствие. 27. Люлеят се и политат като пиян, И всичката им мъдрост изчезнува. 28. Тогаз викат към Господа в скърбта си; И ги извожда из утесненията им. 29. Обръща бурята в тишина, И умълчават се вълните им. 30. И те се веселят защото утихнаха, И той ги завожда на желаемото им пристанище. 31. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове. 32. И да го възвишават в събора на людете, И в заседанието на старците да го хвалят. 33. Той променява реки в пустиня, И водни извори в суша, 34. Плодоносната земя в солена, Заради нечестието на жителите й. 35. Променява пустинята въ водни езера, И сухата земя въ водни извори. 36. И там населява гладните, И съставят градове за население, 37. И сеят ниви, и садят лозя, Които дават плодове и рожби. 38. И благославя ги, и силно се умножават, И скотовете им не умалява. 39. А намаляват и смиряват се От утеснение, злощастие, и тъга. 40. Той излива презрение върх князовете, И прави ги да се скитат в пустиня дето няма път. 41. А нищия възвишава от унижение, И дава му челяд като стадо. 42. Праведните гледат и се радват; А всяко беззаконие ще загради устата си. 43. Който е мъдър нека внимава на това; И ще разумеят Господните милости. ПСАЛОМ 108. 1. (по Слав. 107.) Песен, Псалом Давидов. Утвърдено е сърдцето ми, Боже: Ще пея и ще песнопея и съ славата си. 2. Събуди се, псалтирю и китаро. Ще се събудя рано. 3. Ще те славословя, Господи, между народите, И ще ти песнопея между племената. 4. Защото твоята милост се възвеличи по-горе от небесата, И твоята истина до 1066 
ГЛАВА 17. 1. По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря. 2. Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя. 3. Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата. 4. Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език. 5. Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан. 6. чада на чада са венец на старците, И слава на чадата бащите им. 7. Устни изящни не приличат на безумен, Много по-малко лъжливи устни на началник. 8. Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има: Дето се обърне той успява. 9. Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели. 10. Обличението прави повече впечатление на благоразумен, Нежели сто бича на безумен. 11. Злият търси само крамоли; За то жесток вестител ще се проводи против него. 12. Нека срещне человека мечка лишена от чадата си, А не безумен в буйството си. 13. Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. 14. Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода; За то престани от препирането доде не се е разпалило. 15. Който оправдава нечестив, И който осъжда праведен, И двата са мерзост Господу. 16. Що ползува цената в ръката на безумен За да купи мъдрост, като няма ум? 17. Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време. 18. человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си. 19. Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба. 20. Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие. 21. Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда. 22. Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите. 23. Нечестивий приема 1120 
разумний человек ще го извади. 6. Много человеци проповедат всеки милостта си: Но кой може да намери верен человек? 7. Праведний ходи в целостта си; И чадата му след него са блажени. 8. Цар който седи на съдебний престол Разпръсва с очите си всяко зло. 9. Кой може да рече: Очистих сърдцето си; чист съм от греховете си? 10. Двойни драмове и двойни мерки, И двете са мерзост Господу. 11. Познава се и самото дете от деянията си Да ли са делата му чисти, и да ли прави. 12. Ухото слуша и окото гледа, Господ е направил и двете. 13. Не обичай спането, за да не осиромашееш; Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб. 14. Лошо е! Лошо е! казва купувачът; Но като си отиде, тогаз се хвали. 15. Има злато и множество многоценни камене; Но устните на знанието са скъпоценно украшение. 16. Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен; И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена. 17. Хлябът на лъжата е сладък человеку; Но след това устата му ще се напълнят с камичета. 18. Намеренията се утвърдяват чрез съвет; И с разсмотрение да правиш бран. 19. Одумникът обхожда и открива тайни; За то не се смисай с оногоз който разширява устните си. 20. Светилникът на тогоз който злослови отца си или майка си Ще угасне в дълбока тъмнина. 21. Наследие бързо придобито из начало, Сетнината му не се благославя. 22. Да не речеш: Ще въздам зло Почакай Господа; и ще те избави. 23. Двойни драмове са мерзост Господу; И лъстивите къпони не са добри. 24. Стъпките на человека се оправят от Господа, А как би познал человек пътя си? 25. Сеть е человеку да говори несмислено за посвещение, И подир обричанията да предиря. 26. Мъдрий цар развява нечестивите, И връща колелото върхъ тях. 27. Духът на человека е светило от Господа: Изпитва вътрешностите на сърдцето. 28. Милост и истина упазват царя; И с милост той поддържа престола си. 29. Похвала на младите е силата им, И слава на старците седината. 30. Посиненията 1124 
та ще се наситите от тях; И няма да ви направя вече поношение между народите. 20. Но ще отдалеча от вас северния противоборец, И ще го оттласна към земя безводна и пуста, С лицето му към източното море, А задната му страна към западното море; И зловонието му ще възлезе, И смрадът му ще се възвиши, Защото е направил величия 21. Не бой се, земльо, радвай се и весели се; Защото Господ ще направи величия. 22. Не треперете скотове полски; Защото пасбищата на пустинята прозябват, Защото дървото носи плода си, Смоковницата и лозата издават силата си. 23. И вие, чада Сионови, радвайте се, И веселете се в Господа Бога вашего; Защото ви даде есенен дъжд с време И ще ви одъжди дъжд есенен И пролетен в първия месец. 24. И гумната ще се напълнят с жито, И жлебовете ще преливат с вино и елей. 25. И ще въздам годините които изпояде скакалецът, Ателавът, и пръгът, и гъсеницата, Голямата моя войска която проводих против вас 26. И ще ядете изобилно и ще се наситите И ще похвалите името на Господа Бога вашего Който направи чудесни дела с вас; И людете ми няма да се посрамят във век. 27. И ще познаете че аз съм всред Израил, И аз съм Господ Бог ваш, и няма друг никой; И людете ми няма да се посрамят във век. 28. И след това Ще излея Духа си на всяка плът; И ще пророчествуват синовете ви и дъщерите ви: Старците ви ще видят сънища, Юношите ви ще видят видения; 29. А още на рабите и на рабините В онези дни ще изливам Духа си. 30. И ще покажа чудеса на небесата и на земята, Кръв, и огън, и стълпове от дим. 31. Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде денят Господен, великият и страшният. 32. И всеки който призове името Господне ще се спаси; Защото в гората Сион и в Ерусалим ще бъде спасение, Както рече Господ, И в останалите които Господ ще повикне. 1525 
благочестиви от всеки народ що има под небето. 6. И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тях чуеше ги да говорят неговият език. 7. И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни? 8. И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени? 9. Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, 10. Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити, 11. Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии. 12. И смаяни всички недоумяваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това? 13. А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино. 14. А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи; 15. защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня; 16. но това е реченото чрез пророка Иоила: 17. И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват; 18. и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват; 19. и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим: 20. слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен; 21. и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде.» 22. Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете, 23. него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на 1819 
непокорни, празнословци и умопрелъстници, а най-много от обрязаните, 11. на които трябва да затуляме устата; че те развращават цели домове като учат за гнусна печалба това което не подобава. 12. Някой си от тях, свой им пророк, е рекъл: Критяните са винаги лъжци, зли зверове, търбуси лениви. 13. Това свидетелство е истинно; за която причина обличавай ги строго за да бъдат здрави във вярата, 14. и да не дават внимание на Юдейски басни, и на заповеди от человеци които се отвръщат от истината. 15. За чистите всичко е чисто; а за осквернените и неверните нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. 16. Изповядват че знаят Бога, но с дела отричат се от него, като са мръсни и непокорни, неспособни за всякакво добро дело. ГЛАВА 2. 1. Но ти говори което подобава на здравото учение: 2. старците да бъдат трезвени, честни, целомъдрени, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3. такожде и старите жени да имат начин свещенолепен, да не са клеветници, нито да са предадени много на винопийство, да поучават на добро, 4. да разумяват младите жени да любят мъжете си и чадата си, 5. да са целомъдрени, чисти, да си редят добре къщите, да са добри, благопокорни на мъжете си, за да се не охулва словото Божие. 6. Подобно и момците увещавай да бъдат целомъдрени. 7. Във всичко показвай себе си пример на добрите дела: в поучението показвай неразтленност, честност, 8. слово здраво, неукорно, за да се засрами противникът като няма да рече за вас нищо лошо. 9. Слугите да се покоряват на господарите си, да им угодяват във всичко, да им не повръщат реч, 10. да не посвояват чуждо, но да показват всека добра вяра; за да украшават във всичко учението на Спаса нашего Бога. 2044 
плаках много защото се не намери никой достоен да разгъне и да прочете книгата, нито да я гледа. 5. И един от старците казва ми: Недей плака; ето, превъзмогна Лъвът който е от племето Юдово, Коренът Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата. 6. И видях, и ето, в сред престола и четирите животни, и в сред старците, Агне стоеше като заклано, и имаше седем рога, и седем очи, които са седемте духове Божии разпроводени по всичката земя. 7. И дойде и взе книгата из десницата на седящия на престола. 8. И когато взе книгата, четирите животни и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, държащи всеки китара и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите. 9. И пеят нова песен, и казват: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан, и изкупил си ни Богу с кръвта си от всяко племе и език и народ и род, 10. и направил си ни Богу нашему царе и свещеници; и ще царуваме на земята. 11. И видях, и чух глас от много ангели около престола и животните и старците; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 12. И казваха с глас голям: Достойно е Агнето закланото да вземе сила и богатство и премъдрост и крепост и почест и слава и благословение. 13. И всяко създание което е на небето и на земята и под земята, и колкото са в морето, и всичко що е в тях, чух че казваха: На тогози който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почест и слава и държава във веки веков. 14. И четирите животни казваха: Амин; и двадесетте и четири старци паднаха и поклониха се Тому който живее във веки веков. ГЛАВА 6. 1. И видях когато отвори Агнето един от седемте печата, и чух едно от четирите животни че говореше като с глас от гръм: Ела и виж. 2. И 2077 
финикови вейки в ръце, 10. и викаха с голям глас и казваха: Спасение Богу нашему който седи на престола, спасение и на Агнето! 11. И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите животни, и паднаха на лице пред престола та се поклониха Богу, 12. и казваха: Амин! благословение, и слава, и премъдрост, и благодарение, и почест, и сила, и крепост, Богу нашему във веки веков. Амин. 13. И отговори един от старците та ми рече: Тези облечените с белите дрехи кои са? и от къде са дошли? 14. И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си, още избелиха дрехите си в кръвта на Агнето. 15. За това са пред престола Божий, и служат нему ден и нощ в неговият храм; и седящият на престола ще разпростре скинията си върху тях. 16. няма да огладнеят вече нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето нито някой пек; 17. защото Агнето което е посред престола ще ги упасе, и ще ги заведе на живи извори от води, и ще обърше Бог всека сълза от очите им. ГЛАВА 8. 1. И когато отвори седмия печат, мълчание биде на небето колкото до половин час. 2. И видях седемте ангели които стояха пред Бога; и дадоха им се седем тръби. 3. И дойде друг ангел та застана при олтаря, и държеше златна кадилница; и даде се нему тамян много да принесе с молитвите на всите светии над златния олтар който бе пред престола. 4. И възлезе пред Бога димът кадилни с молитвите на светиите от ръката на ангела. 5. И взе ангелът кадилницата, и напълни я от огъня на олтаря, и хвърли на земята; и станаха гласове и гръмове и светкавици и трус. 6. И седемте ангели които държаха седемте тръби приготвиха се да затръбят. 7. И първият ангел затръби; и стана град и огън размесен с 2080 
богати и сиромаси, и свободни и раби, да приемат белег на дясната си ръка или на челата си, 17. и да не може никой да купи или да продаде освен който има белега или името зверово, или числото на неговото име. 18. Тука е мъдростта: който има ум нека сметне числото на звяра, защото е число на человек; и числото му е шестстотин и шестдесет и шест. ГЛАВА 14. 1. И видях, и, ето, Агне стоеше на гората Сион, и с него сто и четиридесет и четири тисящи които имаха името на неговият Отец написано на челата си. 2. И чух глас от небето като глас на много води и като глас на гръм голям; и чух глас на свирци които свиреха с китарите си. 3. И пееха като нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи песента тъкмо сто и четиридесет и четирите тисящи изкупените от земята. 4. Те са които се не оскверниха с жени, защото девственици са: те са които следват Агнето където и да иде: те са изкупени от человеците, начатки Богу и на Агнето; 5. и в устата им лъст не се намери, защото са непорочни пред престола Божий. 6. И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие да проповядва на живеещите по земята и на всяко колено и племе и език и народ, 7. и казваше с глас голям: Убойте се от Бога, и въздайте нему слава, защото дойде часът на неговия съд; и поклонете се тому който е направил небето и земята и морето и изворите на водите. 8. И друг ангел идеше след него, и казваше: Падна, падна Вавилон, градът голям; защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи. 9. И трети ангел идеше след тях и казваше с глас голям: Който се кланя на звяра и на образа негов, и взема белег 2088~ 3 ~
Нов Завет на ГОСПОДА НАШЕГО ИИСУСА ХРИСТА (Цариградски) съдържание
думи; 15. защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня; 16. но това е реченото чрез пророка Иоила: 17. И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват; 18. и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват; 19. и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим: 20. слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен; 21. и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде.» 22. Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете, 23. него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте; 24. когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея. 25. Защото Давид казва за него: Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от дясната ми страна, да се не поклатя; 26. за това сърцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива; 27. защото няма да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление: 28. изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба.» 29. Мъже братя, мога да ви кажа 325 
ГЛАВА 2. 1. Но ти говори което подобава на здравото учение: 2. старците да бъдат трезвени, честни, целомъдрени, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3. такожде и старите жени да имат начин свещенолепен, да не са клеветници, нито да са предадени много на винопийство, да поучават на добро, 4. да разумяват младите жени да любят мъжете си и чадата си, 5. да са целомъдрени, чисти, да си редят добре къщите, да са добри, благопокорни на мъжете си, за да се не охулва словото Божие. 6. Подобно и момците увещавай да бъдат целомъдрени. 7. Във всичко показвай себе си пример на добрите дела: в поучението показвай неразтленност, честност, 8. слово здраво, неукорно, за да се засрами противникът като няма да рече за вас нищо лошо. 9. Слугите да се покоряват на господарите си, да им угодяват във всичко, да им не повръщат реч, 10. да не посвояват чуждо, но да показват всека добра вяра; за да украшават във всичко учението на Спаса нашего Бога. 11. Защото се яви Божията благодат, спасителната на всите человеци, 12. която ни учи да се отречем от нечестието и от световните похоти, и да живеем целомъдрено и праведно и благочестиво в настоящия век, 13. ожидаваще блажената надежда и славното явление на великаго Бога и Спаса нашего Исуса Христа, 14. който даде себе си за нас, да ни избави от всяко беззаконие и да ни направи чисти, за избран на себе си народ, ревнител на добри дела. 15. Така говори, и 666 
ГЛАВА 5. 1. И видях в десницата на седналият на престола книга написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. 2. И видях ангел крепък че проповедваше с глас голям: Кой е достоен да разгъне книгата и да развърже печатите й? 3. И никой не можеше нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгъне книгата нито да я гледа. 4. И аз плаках много защото се не намери никой достоен да разгъне и да прочете книгата, нито да я гледа. 5. И един от старците казва ми: Недей плака; ето, превъзмогна Лъвът който е от племето Юдово, Коренът Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата. 6. И видях, и ето, в сред престола и четирите животни, и в сред старците, Агне стоеше като заклано, и имаше седем рога, и седем очи, които са седемте духове Божии разпроводени по всичката земя. 7. И дойде и взе книгата из десницата на седящия на престола. 8. И когато взе книгата, четирите животни и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, държащи всеки китара и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите. 9. И пеят нова песен, и казват: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан, и изкупил си ни Богу с кръвта си от всяко племе и език и народ и род, 10. и направил си ни Богу нашему царе и свещеници; и ще царуваме на земята. 11. И видях, и чух глас от много ангели около престола и животните и старците; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 12. И 715 
Агнето облечени в бели дрехи, и държаха финикови вейки в ръце, 10. и викаха с голям глас и казваха: Спасение Богу нашему който седи на престола, спасение и на Агнето! 11. И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите животни, и паднаха на лице пред престола та се поклониха Богу, 12. и казваха: Амин! благословение, и слава, и премъдрост, и благодарение, и почест, и сила, и крепост, Богу нашему във веки веков. Амин. 13. И отговори един от старците та ми рече: Тези облечените с белите дрехи кои са? и от къде са дошли? 14. И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си, още избелиха дрехите си в кръвта на Агнето. 15. За това са пред престола Божий, и служат нему ден и нощ в неговият храм; и седящият на престола ще разпростре скинията си върху тях. 16. няма да огладнеят вече нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето нито някой пек; 17. защото Агнето което е посред престола ще ги упасе, и ще ги заведе на живи извори от води, и ще обърше Бог всека сълза от очите им. 720 
ГЛАВА 14. 1. И видях, и, ето, Агне стоеше на гората Сион, и с него сто и четиридесет и четири тисящи които имаха името на неговият Отец написано на челата си. 2. И чух глас от небето като глас на много води и като глас на гръм голям; и чух глас на свирци които свиреха с китарите си. 3. И пееха като нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи песента тъкмо сто и четиридесет и четирите тисящи изкупените от земята. 4. Те са които се не оскверниха с жени, защото девственици са: те са които следват Агнето където и да иде: те са изкупени от человеците, начатки Богу и на Агнето; 5. и в устата им лъст не се намери, защото са непорочни пред престола Божий. 6. И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие да проповядва на живеещите по земята и на всяко колено и племе и език и народ, 7. и казваше с глас голям: Убойте се от Бога, и въздайте нему слава, защото дойде часът на неговия съд; и поклонете се тому който е направил небето и земята и морето и изворите на водите. 8. И друг ангел идеше след него, и казваше: Падна, падна Вавилон, градът голям; защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи. 9. И трети ангел идеше след тях и казваше с глас голям: Който се кланя на звяра и на образа негов, и взема белег на челото си или на ръката си, 10. той ще пие виното на божията 733~ 4 ~
ПИСМА ДО ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ (1889г.-1906г.) съдържание
вате там в Търново. Това е и най-добро. Преди няколко време писах на г-жа Недялкова в отговор на едно нейно писмо. Аз пак повтарям: Господ, вашият добър приятел, знае вашите нужди. Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не стоят празни. Те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълня Божествен План, План, по който се приближават към Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се прониквате от Неговата благост. Ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „защо си ме оставил?“, но то са моменти. Това е опитността на твоя Спасител. Пред моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви желае добрини. Молете се на Господа да изпраща повече работници. Писал ли ви е Тодор? Адресът ми засега е книжарница „Голов“. Поздрав на всички. Ваш верен П. К. Дънов Ний изправяме тук работите. Има да се тури край на много неща. Варна, 10. IX. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен. Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и 144~ 5 ~
Писма до първите ученици съдържание
вате там в Търново. Това е и най-добро. Преди няколко време писах на г-жа Недялкова в отговор на едно нейно писмо. Аз пак повтарям: Господ, вашият добър приятел, знае вашите нужди. Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не стоят празни. Те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълня Божествен План, План, по който се приближават към Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се прониквате от Неговата благост. Ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „защо си ме оставил?“, но то са моменти. Това е опитността на твоя Спасител. Пред моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви желае добрини. Молете се на Господа да изпраща повече работници. Писал ли ви е Тодор? Адресът ми засега е книжарница „Голов“. Поздрав на всички. Ваш верен П. К. Дънов Ний изправяме тук работите. Има да се тури край на много неща. Варна, 10. IX. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен. Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и 144~ 6 ~
Писма до първите ученици - 1889г.-1906г. съдържание
вате там в Търново. Това е и най-добро. Преди няколко време писах на г-жа Недялкова в отговор на едно нейно писмо. Аз пак повтарям: Господ, вашият добър приятел, знае вашите нужди. Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не стоят празни. Те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълня Божествен План, План, по който се приближават към Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се прониквате от Неговата благост. Ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „защо си ме оставил?“, но то са моменти. Това е опитността на твоя Спасител. Пред моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви желае добрини. Молете се на Господа да изпраща повече работници. Писал ли ви е Тодор? Адресът ми засега е книжарница „Голов“. Поздрав на всички. Ваш верен П. К. Дънов Ний изправяме тук работите. Има да се тури край на много неща. Варна, 10. IX. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен. Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и 144~ 7 ~
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 съдържание
37 Писал ли Ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които, види се, отвсякъде наведнаж се струпаха. Той имаше да Ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез Вашето познанство с г-н Добреви не би се направило нещо да му се поолекчи съдбата чрез ходатайство. Поздрави всички наши добри приятели. Със Сър. Поз.: П.К.Дънов София, 2.ІХ.1904г. Люб. сестро М. Казакова, Последното Ви писмо получих. Радвам се, че Вие успявате там в Търново. Това е и най-добро. Преди няколко време писах на Г-н Недялкова писмо. Аз пак повтарям: Господ, Вашият Добър Приятел, знае Вашите нужди. Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не седят празни, те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълнява върховния Божествен план. План, при който се приближават при Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да Ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се проникнете от Неговата благост. И ще се испълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може по някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „Защо Си ме оставил?", но то са моменти. Това е опитността на Твоя Спасител. Пред Моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви Желае добрини. Молете се на Господа да праща повече работници. Писал ли Ви е Тодор? Адресът ми засега е Книжарница „Голов". Поздрав на всички. Ваш верен: П.К.Дънов Варна, 10.ІХ.1904г. Любез. сестро М. Казакова, Писмото Ви от 4-ти т.м. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен. Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че всеки един живот има свои неприятности, но те са необходими. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: Тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошле? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са, които идат от голямата скръб, и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог Люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ние я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите Винаги носят Велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трява да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да Видим, зад тъмните облаци че стои Господ~ 8 ~
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900г.-1913 г.) съдържание
37 Писал ли Ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които, види се, отвсякъде наведнаж се струпаха. Той имаше да Ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез Вашето познанство с г-н Добреви не би се направило нещо да му се поолекчи съдбата чрез ходатайство. Поздрави всички наши добри приятели. Със Сър. Поз.: П.К.Дънов София, 2.ІХ.1904г. Люб. сестро М. Казакова, Последното Ви писмо получих. Радвам се, че Вие успявате там в Търново. Това е и най-добро. Преди няколко време писах на Г-н Недялкова писмо. Аз пак повтарям: Господ, Вашият Добър Приятел, знае Вашите нужди. Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не седят празни, те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълнява върховния Божествен план. План, при който се приближават при Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да Ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се проникнете от Неговата благост. И ще се испълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може по някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „Защо Си ме оставил?", но то са моменти. Това е опитността на Твоя Спасител. Пред Моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви Желае добрини. Молете се на Господа да праща повече работници. Писал ли Ви е Тодор? Адресът ми засега е Книжарница „Голов". Поздрав на всички. Ваш верен: П.К.Дънов Варна, 10.ІХ.1904г. Любез. сестро М. Казакова, Писмото Ви от 4-ти т.м. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен. Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че всеки един живот има свои неприятности, но те са необходими. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: Тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошле? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са, които идат от голямата скръб, и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог Люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ние я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите Винаги носят Велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трява да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да Видим, зад тъмните облаци че стои Господ~ 9 ~
Завета на цветните лъчи на светлината съдържание
42 И ето, сред престола и четирите животни, и сред старците Агне стоеше. о.и.5:6 Ето Агнецът Божи. Ев.и.1:36 Аз ще доведа Моя раб Отрасъла. Защото ето камъкът, когото положих пред Исус; върху този един Камък има седем очи; ето, Аз ще издялам на него начертанието Му116, ГОВОрИ ГОСПОД СаваОТ. 3ах.3:8,9 Нима не сте прочели това писание117: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа стана ТОВа И е ДИВНО В ОЧИТе НИ118.“ Ев.Мр.12:10,11 Затова така говори Господ Йехова: Ето, полагам в основата на Сион камък Камък избран, скъпоценен, краеъгълен, основание твърдо: който вярва в Него, няма да се посрами119. И ще поставя съда за правило и Правдата за мерило. ис.28:16,17 И тъй, вие, които желаете да се приближите при този Камък, отхвърлете всяка злоба и всяко коварство120, и лицемерие, и завист, и всяко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, та с него да пораснете, понеже вкусихте, че Господ е благ. Като идвате при Него, като 
43 при жив Камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съзиждайте от себе си дом духовен, свещенство свето, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Исус Христос.121 И чух висок глас122 от небето, който казваше: Ето Скинията Божия с човеците и Той ще се засели с тях; и те ще бъдат Негов народ, и сам Бог ще бъде с тях техен Бог. И рече Бог: Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде знак на завета между Мене и земята във вечни родове. И ще си спомня завета, който е между Мене и вас, и между всяка душа във всяка плът.123 Ето, Аз Съм Господ Бог на всяка плът. Наближи Царството небесно. И видях, и чух глас от много Ангели около престола и животните, и старците; и броят им беше много милиони124. И казваха с висок глас: Достойно е закланато Агне да приеме125 сила и богатство, и премъдрост, и крепост, и почест, и слава, и благословение. I Пет.2:1-5 О.И.21:3 Бит.9:12-15 Йер.32:27 Ев.М.3:2~ 10 ~
Всемировият Учител Беинса Дуно и В.Търново - том 1 съдържание
37 Писал ли Ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които, види се, отвсякъде наведнаж се струпаха. Той имаше да Ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез Вашето познанство с г-н Добреви не би се направило нещо да му се поолекчи съдбата чрез ходатайство. Поздрави всички наши добри приятели. Със Сър. Поз.: П.К.Дънов София, 2.ІХ.1904г. Люб. сестро М. Казакова, Последното Ви писмо получих. Радвам се, че Вие успявате там в Търново. Това е и най-добро. Преди няколко време писах на Г-н Недялкова писмо. Аз пак повтарям: Господ, Вашият Добър Приятел, знае Вашите нужди. Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не седят празни, те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълнява върховния Божествен план. План, при който се приближават при Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да Ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се проникнете от Неговата благост. И ще се испълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може по някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „Защо Си ме оставил?", но то са моменти. Това е опитността на Твоя Спасител. Пред Моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви Желае добрини. Молете се на Господа да праща повече работници. Писал ли Ви е Тодор? Адресът ми засега е Книжарница „Голов". Поздрав на всички. Ваш верен: П.К.Дънов Варна, 10.ІХ.1904г. Любез. сестро М. Казакова, Писмото Ви от 4-ти т.м. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен. Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че всеки един живот има свои неприятности, но те са необходими. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: Тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошле? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са, които идат от голямата скръб, и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог Люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ние я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите Винаги носят Велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трява да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да Видим, зад тъмните облаци че стои Господ~ 11 ~
ЗА РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ съдържание
18 българи, сърби, гърци, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават Дядо Иван. Една историческа справка изяснява как се поражда у поробените българи надеждата, че освобождението им ще дойде от Русия. През 1550 г. московският княз Иван IV Василевич Грозни се застъпва пред турския падишах Сюлейман Страшни, заявявайки му, че той лично поема закрилата на православните калугери-славяни от Хилендарския манастир в Света гора. Научили се за това застъпничество, хилендарските монаси пращат през 1552 г. официална молба-грамота до своя руски закрилник, като го молят да се застъпи пред цариградската Порта, за да бъдат опростени дължимите данъци на манастира, надявайки се, че просбата им ще бъде чута. 3 След покоряването на Казанското ханство от княз Иван IV Грозни (1552 г.) към земите на руската държава се прибавят и останките от бившите владения на волжкокамските българи. 4 Това давало правото на победилия руски владетел да прибави към другите си титли и качеството си на “Княз болгарский”, като става дума за древната българска държава, просъществувала на Волга до XIII в. В замяна на тази чест хилендарските монаси, в знак на благодарност и родствена близост, при всяка църковна литургия добавят: “Дай, Господи, многогодишно здраве на благоверния и благочестив наш цар Иван.” 5 Известният руски пътешественик и познавач на Близкия изток А. Н. Муравьов в своята книга “Сношенья Россьи с Востоком по делам церковньм” (1858 г.) пише: “През декември 1558 г. първият московски цар Иван IV Василевич Грозни дал две пътни грамоти (разрешителни) на старците от Рилския манастир за събиране на милостиня из Русия...” 6 Това оказано благоволение на руския самодържец спрямо хилендарските и рилските монаси, както и~ 12 ~
1000 свещени формули - Петър Вангелов съдържание
ПЪРВИЯТ И ПОСЛЕДНИЯТ.“ Откр. 1:10-11 „И ЕТО, ИДА СКОРО! И моята заплата е с Мене, да въздам всекиму според каквито ще бъдат делата му. АЗ СЪМ АЛФА И ОМЕГА, начало и край. ПЪРВИЯТ И ПОСЛЕДНИЯТ!“ Откр., 22:12-13 „Който е, и който е бил, и който иде, Вседържител.“ Откр., 1:8. 199. „И всичките Ангели, стояха около Престола и около старците и четирите животни! И паднаха на лице пред Престола, та се поклониха Богу. И казваха: АМИН! БЛАГОСЛОВЕНИЕ И СЛАВА, И ПРЕМЪДРОСТ, И БЛАГОДАРЕНИЕ, И ПОЧЕСТ (ПОЧИТ) И СИЛА, И КРЕПОСТ (МОГЪЩЕСТВО) Богу нашему во веки веков. АМИН!“ Откр., 7:11-12. В скобите според редакциите на Евангелската Библия 1924 г. и на оригиналния старогръцки текст. 200. „И видях ново Небе и нова земя, защото първото небе и първата земя прейдоха, и море нямаше вече. И аз, Йоан, видях Святият град, новият Йерусалим, че слезуваше от Бога из Небето, приготвен както невеста, украсена за мъжа си. И чух глас голям от Небето, който казваше: ЕТО СКИНИЯТА БОЖИЯ С ЧЕЛОВЕЦИТЕ, и ще се засели с тях, и те ще бъдат люди Негови, и сам Бог ще бъде с тях, техен Бог. И ще обърше Бог всяка сълза от очите им, смъртта не ще я има вече, нито жаление, нито писък, ни болест ще има вече, защото първото се мина! И седящият на Престола рече: ЕТО ПРАВЯ ВСИЧКОТО НОВО! И казва ми: Напиши, защото тези думи са истинни и верни! И рече ми: СВЪРШИ СЕ! АЗ СЪМ АЛФА И ОМЕГА, НАЧАЛО И КРАЙ. На жадният ще дам Аз даром от Изворът на ВОДАТА НА ЖИВОТА. АМИН.“ Откр., 21:1-6. 45~ 13 ~
История, значение и сила на Цариградската Библия - от 1871г. (Ѣ,Ѫ) съдържание
26 До историческата истина може всеки да стигне само с Библията, без помощта на информацията от еврейските предания. В книгата “Числа” е дадено преброяване на населението, като се броят “по име всякой мъжкьш полъ единъ по единъ. Оть двадесеть годиньт нагоре, всичките, които могать въ Израиль да излезать на бой” /Ц. Б. Числа, 1:2-3/. И по-нататък: /Ц. Б. /Числа, 1:19.” Както заповяда Господь Мойсею, така гь! изброи въ Синайската пустиня.” 2:32.’’...всичките, които ся изброиха въ становете, по пълковете си, бяха шестстотинъ и три тьгсящи и петстотинъ и петдесеть.” Като прибавим към тези войни и левитите, жените, всички деца до 20 г. и старците, числото нараства минимум 4 пъти. До езотеричната истина достигаме, благодарение на ДУХЪТ НА ИСТИНАТА, Който ни открехва тайната за броя на Синовете Божии, използвайки още по-силен старобългарски идиоматичен израз “тисящи над тисящи и тми над тми”, което е числовото съответствие на Христовото Име: “Главата на Бялото Братство е Христос. ... Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват “ тисящи над тисящи” и “тми над тми”, което означава СТО МИЛИОНА, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия СТО МИЛИОНА, които са с Христос, са възплотени в человеческа форма. 103 Не е само в единствено число Христовото Име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и любов.”104 В третата група правописните достойнства на превода, ще обсъдим “авторитета” на самите думи и букви, както го нарича Милар Бъроуз. Изследвайки този “авторитет”, специалистите са обособили два основни метода на въздействие на текста вербален и идеен. Да се обърнем първо към мнението на проф. Николай Шиваров: “Голямото разнообразие от ръкописи, ... както бележи Бъроуз, свидетелствува, че не е съществувала “идея за божествен произход и авторитет” на самите думи и букви. 105 Това е едно становище, което поддържа и Православната църква, в противовес на застъпваното от протестантски течения особено през XVI-XVII век пък и днес. Важен в случая е не вербалният (буквалният), но идейният интегритет.”106 В интерес на универсалната езотерична Истина заслужават защита достойнствата и на двата метода, допълвайки ги с трети. Защото самостойно действащият идеен интегритет се самолишава от една страна, от етимологич403 Из Словото на Учителя Петър Дънов, “Учителят за Христа”, сборник, изд. Хелиопол, 1994, с. 202-203. 404 Пак там, с. 108. 405 Millar Burrows, Mehr Klarheit liber die Schriftrollen, Munchen, 1958, s. 138. (Цит. по пое. съч. “История и каноничност на старозаветния текст”, с. 39.) 406 Пое. съч. “История и каноничност”..., пак там.~ 14 ~
В храма на Учителя - Из Словото на Учителя Беинса Дуно - Том 1 съдържание
80 Из Словото на Учителя Беинса Дуно степен служиш в настоящето, при четвъртата степен служиш в неизмеримото. Следващите степени се дават като Откровения, и то само на тези, които са постигнали четвъртата степен. Петата, шестата и седмата степени са Служения на Любовта, Мъдростта и Истината в друга октава. От тези, които са избрани в тези степени, малцина знаят, че са избрани. Но има други Незнайни същества, които в тайнството, наречено Служение, са напълно съзнателни. Те са абсолютно незнайни и безименни. Те не служат нито на Абсолюта, нито на Старците. Те служат само на собствената си Дълбочина. И Абсолютът не се намесва в техния живот, понеже са предвечно благословени. Нямат отговорност пред никого, само пред собствената си Дълбочина. За тях постиженията на съществата нямат никакво значение и никой не може да ги избере: те се ръководят от собствената си Дълбочина. Те имат връзка с бъдещите Вечности. Аз съм в дълбоко единство с тези Незнайни Братя. Ние се познаваме, но не общуваме. Всеки от нас знае своя строго определен Път към Истината и отвъд нея — отвъд Истината е само Абсолютното Нищо. Най-древна клетва ни задължава да не разкриваме пътищата си и да не разкриваме методите си. Ние не се докосваме с въпроси и знания. Ние общуваме с Присъствие и Неприсъствие. Тези, които искат 
В Храма на Учителя 81 да ни открият и да разберат нашите методи, са обречени на провал. Ние служим само на едно единствено Същество. Това е Съществото над съществата. Ние сме сродни само с Незнайния. Има осмо, девето и десето Служение, които са в още по-висока октава. Това е областта на Старците и на Незнайните... Аз съм Свидетелят на всички Тайни и Мистерии от Древността и извън времената на Древността. Но всички тези неща съществуват в абсолютно безмълвие. Само в това безмълвие те са неопетнени. Аз съм Свидетелят Бог е Бог Тайна Велика. (11/стр. 23) Аз съм Свидетелят на всички тайни и явни неща. Но в този свят за тези неща не може да се говори, защото вътрешното си остава всякога вътрешно. Тайната всякога си остава Тайна. Когато една Тайна бъде открита, тя се скрива по-навътре в себе си. Така тя си остава всякога недосегаема. Например никой не е открил Тайната на живота и никой няма да я открие, защото в тази Тайна има скрити други девет Тайни. И който стигне до края, попада в недосегаема Тайна. Тайната ще си остане всякога Тайна. Бог 
114 Из Словото на Учителя Беинса Дуно Бялата Точка. То не я познава. До Бялата Точка са се докоснали само 24-те Старци и никой друг. Но в свещеното бъдеще ще се приближат и други Не-същества. Това са възлюбените Синове на Старците. Вярното лице Вие искате да обичате някого в света и той да ви обича, да имате едно вярно лице. Аз питам, всеки едного от вас: намерил ли е туй вярното лице? Аз наричам вярно лице туй, което не умира. Ако той умира и после трябва да търсиш друго някое, значи то не е било вярното лице. Туй лице не трябва да умира, трябва да бъде безсмъртно. (12/4:24,25) Думата УЧИТЕЛЯТ е символ на вярното лице. Това лице е образът на Нетленната Светлина. Това лице е образът на Истината. И в най-дълбокия смисъл това е лицето на Ослепителната Светлина, която ще остане вечно неродена. Единственото нещо, което се е излъчило от тази Ослепителна Светлина и е станало достъпно за световете — това е отражението на тази Светлина, това е Благостта, това е Благото лице на Учителя. Понеже Ослепителната Светлина не може 
154 Из Словото на Учителя Беинса Дуно ят Отец. Това място го познават само Старците. То не е известно. То е неизвестното 14-то Небе. Наречено е Харира Алама. Аз съм бил в тази реторта И тъй, всички ще минете през ретортата. Аз съм бил в тази реторта, пръв съм влязъл в нея, зная какво нещо е тя. (16/33:28) Има два вида реторта: едната е малка, другата е голяма. При малката реторта минаваш през мрака, който те просветлява. При малката реторта ставаш истински човек, завръщаш се в себе си. Който е минал през малката реторта, е влязъл във вечността. Голямата реторта е Мистерия. Тя те изважда от вечността. Тя те изважда от самия тебе. При тази реторта напускаш истинския човек в себе си. Тази реторта е Мистерия. Тя те прави подобен на безконечността. Само Старците познават тази реторта. Само те познават това, което е по-дълбоко от Истината.~ 15 ~
В Храма на Учителя - Из Словото на Учителя Беинса Дуно - том 3 съдържание
346 Из Словото на Учителя Беинса Дуно Учителя е явлението — всичко друго е само събития. Що е Учителя? Вашата Безпределност, Изначалното Царство. Старецът носи в себе си поведението на Древността, защото хората имат минало, а Старците имат Древност. Учителя е избрал Древния на живот и смърт и затова не може да умира. Що е Учителя? Нашето съчетание с Древността и Безкрая. Учителя казва: В Безкрая всичко е осмислено.~ 16 ~
Книга за числата. Из Словото на Учителя Петър Дънов - том 2 съдържание
230 Из Словото на Учителя Петър Дънов ложи силата Си в каквато и да е посока, Той е в състояние да стопи всичко. (6/стр. 518) Сега не ви говоря за спасение, за спасение нека говорят други. Но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на Земята?. Не... Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици — малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето Евангелие, е имало 144 000 ученици това са всичките ученици, които се записали. А от тогава насам колко са се записали? Запитайте свещениците и евангелски проповедници, те ще ви кажат: „144 000“. А аз казвам: Те са 288 000, т.е. два пъти повече. (5/стр. 302,308) В Откровението е казано, че около престола на Бога седят 24 Старци. Всеки Старец е представител на една завършена епоха... В Бъдещото Откровение, което Новите хора ще пишат, броят на Старците ще се увеличи с още един — ще бъдат 25 Старци. Какво ще кажете на това? Който се придържа в буквата на нещата, той не може да допусне това нещо; но който се заема да пише Новото Откровение, щом види, че Старците са 25 на брой, той казва Истината. Това показва, че е станало растене, разширение на човешките души. Изобщо в цялото човечество е станало известно разширение. (98/стр. 47)~ 17 ~
Мистичните двери на чистотата - Есенциална мъдрост из Словото на Учителя Петър Дънов и други извори. съдържание
• Съдържание • 11 Дървото на Живота.................................... 324 Айн Соф и еволюцията на желанията............ 325 Брахман.....................................................326 Будизмът.................................................... 326 Дзен........................................................... 328 Чан — Учение за Чистотата на сърцето............................................ 329 Дао.............................................................. 329 Чистото действие — Недеянието..... .......... 334 Бойните изкуства..................................... 336 Тай Ци........................................................ 337 Чистият Подход се слива с Покоя..... .......... 338 Фен Шуй.................................................... 339 Индианската Мъдрост............................. 339 Богомилите — Чистите........................... 340 Легендата за Свещената Река...................... 343 Сияещият Ислям..................................... 343 Суфи........................................................... 344 Догоните.................................................... 348 Мъдростта на Старците........................... 349 Нищото..................................................... 349 Чуан Дзъ.................................................. 351 Яджнавалкя............................................ 351 Други мисли и афоризми..................... 351 БИБЛИОГРАФИЯ.................................... 356 
• Из други извори на Мистичното Слово • 349 Чистото сърце няма ковчег, то е птичка от Вятър — Свобода. Ако гориш в Чистия си Път, Ам — т.е. Бог — е с тебе. Но Ам учи само чистите сърца, защото чистото сърце не е способно на зло. Търсиш ли чистото си сърце, ще те упътят. (Л22/с.30-31; 51 -58) Мъдростта на Старците Чистото Слово е съществено, защото то позволява завръщане в Истинското Безмълвие. Чистите думи са Воини — те са Същества, те са Пазители. Бъди силен в Чистотата, а не в религията. (Д5/С.213-215) Нищото Който познае Бога, не Го вижда, защото Той е Върховно Нищо — нито образ, нито глас... Но човекът вижда своята Божественост. Човек, който е познал своята Божествена природа (това става в Самадхи), самият той е станал Нищо — проводник на Древния Източник на Живота, т.е. малкото Нищо става проводник на Върховното Нищо. Това е плод на Чистотата: Чистота без компромиси. Чистият става Нищо, т.е. пълен с Истина. А нечистият става его — пълен с тревоги и заблуждения, пълен със знания, но не и с Живот. Нищото има и друг превод, който означава Абсолютната Чистота. Тя също дава свобода. Нищото може да се познае само с тотално незнание. Това е такава Чистота и невинност, че се~ 18 ~
Житен благослов - Христо Маджаров съдържание
брашно, прилича на разфасовката на животните в кланицата. "...мелим Господа в житото и най-хубавото излита!" обявява Учителят. "Нецивилизованите" дълголетници През миналия век бяха открити няколко племена в различни части на света, които не поддържат контакт с цивилизования свят. Такива са Йеменитите от семитски произход, индианците Майа от Юкатан и племето Хунза в Хималаите. Учените бяха озадачени от тяхното феноменално здраве, липса на болести, дълъг живот. Храната им съдържа малко белтъчини и много естествени въглехидрати. Йеменитите хапват месо само по празници, а индианците Майа са вегетарианци-ядат царевица, бобови растения и зеленчуци. Хунза са най-здрави, дълголетни и издръжливи. Живеят над 100 години и са енергични и силни до края на живота си. Ракът, сърдечните болести, ревматичните заболявания, зъбобол, високото кръвно налягане, артериосклероза, диабет, слепота, артрит и много други модерни за западния свят болести са им непознати. В същото време наоколо племената водят тежко съществуване, страдат от туберкулоза, тиф, диабет... За това гарантира шотландският лекар Мак Карисън, прекарал 14 години в Северен Кашмир в съседство с тях. Той бил доста зает да лекува болести на племето от единия бряг на реката, докато на другия, където живеели хунза, нямало болести и никой не го търсил. Петдесетгодишните жени били още красиви, а старците правели над 10 км "леки разходки" из козите планински пътеки. Като се завърнал в родината си, д-р Карисън издал книга за хунза, която учените посрещнали с недоверие. Но за щастие тя предизвикала експедиция от дванадесет човека, между които трима лекари, биолог, етнограф и ботаник. Д-р Ахтар построил там болница, в която не влязъл пациент. Учените разкрили, че тайната на хунза се крие в дисциплината им на хранене, която е за тях нещо като национален патент и достойнство. Хунза са земеделски народ. Основната им храна съдържа зърнени храни, жито, ечемик, елда, сурови плодове и зеленчуци, малко козе мляко, малко яйца и много малко месо само на ритуални празници. Те сушат храните си, за да ги запазят за зимата. През зимните месеци на престоя си европейците били изумени по техните представи хунза не се хранели. Изпивали само купа хранителна течност от техните плодове и планинска вода.~ 19 ~
Енциклопедичен речник съдържание
Представете си, че ви дам череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули десет вида плодове. Всички заедно ли трябва да ядете? Най-хубаво е да се разпределят по видове и да има известна дистанция при яденето на различни плодове. Най-малко един час, а може два, три или четири часа. Тогава ще ви трябват 40 часа, за да опитате всички плодове. Ако сте умен човек, гениален, ще ви трябват 40 часа. Ако сте талантлив 30. Ако сте обикновен 20 часа, пък ако сте някой будала -1 час. В храненето си хората са много неразумни, те ядат супа, после месо, ястия най-различни, после десерт, така стомахът се поврежда. Няма поглупаво ядене от супите и от смесването на различни храни. Супи могат да ядат болните, децата, най-малките и съвсем възрастните, старците, а възрастните да ядат храна, която се дъвче. Хубаво е да не размесвате различните продукти едно ядене! Вие сега какво ли не туряте в стомаха си че ориз, че боб, олио, че масло, каквото ви падне. Това е престъпление. Млечни с растителни храни няма да ядете. Сега ако ядете нещо с чесън, чак след три часа ще ядете плод или нещо сладко. Не смесвайте храните. Кисело мляко с ягоди не яжте. Не смесвайте млечна храна с плод. Не смесвайте мазнините. Плод и чесън не смесвайте. Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора. Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, има брашна, риби в тенекии. Всичко това е един излишък, за който днес бялата раса скъпо плаща и още по-скъпо ще плати. Консерви природата не търпи. Доматите няма да пържиш и вариш, може малко семената да извадиш. Нашите угощения често са спънка в еволюцията на други същества. Ето защо във всички религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото и малко да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога. Човек трябва да яде умерено и навреме; нито да гладува, нито да преяжда. При това да не смесва храните. Човек да яде само това, което обича. В храната има прана и яденето е разумен процес. Благото на човека идва чрез храната. Ще ядете само по едно ядене, няма да смесвате различни неща. По-лоша храна от чорбата няма. По-лоша храна от дълго стоялата в тенекиени кутии няма и от тази, в която са смесени плодови, зеленчукови и млечни продукти. Пости старият човек, защото няма зъби и не може да яде. Той трябва да има зъби, да има желание да яде и тогава да пости. Пост ос. Ако постът 914~ 20 ~
Енциклопедичен речник съдържание
Представете си, че ви дам череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули десет вида плодове. Всички заедно ли трябва да ядете? Най-хубаво е да се разпределят по видове и да има известна дистанция при яденето на различни плодове. Най-малко един час, а може два, три или четири часа. Тогава ще ви трябват 40 часа, за да опитате всички плодове. Ако сте умен човек, гениален, ще ви трябват 40 часа. Ако сте талантлив 30. Ако сте обикновен 20 часа, пък ако сте някой будала -1 час. В храненето си хората са много неразумни, те ядат супа, после месо, ястия най-различни, после десерт, така стомахът се поврежда. Няма поглупаво ядене от супите и от смесването на различни храни. Супи могат да ядат болните, децата, най-малките и съвсем възрастните, старците, а възрастните да ядат храна, която се дъвче. Хубаво е да не размесвате различните продукти едно ядене! Вие сега какво ли не туряте в стомаха си че ориз, че боб, олио, че масло, каквото ви падне. Това е престъпление. Млечни с растителни храни няма да ядете. Сега ако ядете нещо с чесън, чак след три часа ще ядете плод или нещо сладко. Не смесвайте храните. Кисело мляко с ягоди не яжте. Не смесвайте млечна храна с плод. Не смесвайте мазнините. Плод и чесън не смесвайте. Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора. Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, има брашна, риби в тенекии. Всичко това е един излишък, за който днес бялата раса скъпо плаща и още по-скъпо ще плати. Консерви природата не търпи. Доматите няма да пържиш и вариш, може малко семената да извадиш. Нашите угощения често са спънка в еволюцията на други същества. Ето защо във всички религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото и малко да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога. Човек трябва да яде умерено и навреме; нито да гладува, нито да преяжда. При това да не смесва храните. Човек да яде само това, което обича. В храната има прана и яденето е разумен процес. Благото на човека идва чрез храната. Ще ядете само по едно ядене, няма да смесвате различни неща. По-лоша храна от чорбата няма. По-лоша храна от дълго стоялата в тенекиени кутии няма и от тази, в която са смесени плодови, зеленчукови и млечни продукти. Пости старият човек, защото няма зъби и не може да яде. Той трябва да има зъби, да има желание да яде и тогава да пости. Пост ос. Ако постът 914~ 21 ~
Енциклопедичен речник - Т до Я съдържание
Представете си, че ви дам череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули десет вида плодове. Всички заедно ли трябва да ядете? Най-хубаво е да се разпределят по видове и да има известна дистанция при яденето на различни плодове. Най-малко един час, а може два, три или четири часа. Тогава ще ви трябват 40 часа, за да опитате всички плодове. Ако сте умен човек, гениален, ще ви трябват 40 часа. Ако сте талантлив 30. Ако сте обикновен 20 часа, пък ако сте някой будала -1 час. В храненето си хората са много неразумни, те ядат супа, после месо, ястия най-различни, после десерт, така стомахът се поврежда. Няма поглупаво ядене от супите и от смесването на различни храни. Супи могат да ядат болните, децата, най-малките и съвсем възрастните, старците, а възрастните да ядат храна, която се дъвче. Хубаво е да не размесвате различните продукти едно ядене! Вие сега какво ли не туряте в стомаха си че ориз, че боб, олио, че масло, каквото ви падне. Това е престъпление. Млечни с растителни храни няма да ядете. Сега ако ядете нещо с чесън, чак след три часа ще ядете плод или нещо сладко. Не смесвайте храните. Кисело мляко с ягоди не яжте. Не смесвайте млечна храна с плод. Не смесвайте мазнините. Плод и чесън не смесвайте. Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора. Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, има брашна, риби в тенекии. Всичко това е един излишък, за който днес бялата раса скъпо плаща и още по-скъпо ще плати. Консерви природата не търпи. Доматите няма да пържиш и вариш, може малко семената да извадиш. Нашите угощения често са спънка в еволюцията на други същества. Ето защо във всички религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото и малко да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога. Човек трябва да яде умерено и навреме; нито да гладува, нито да преяжда. При това да не смесва храните. Човек да яде само това, което обича. В храната има прана и яденето е разумен процес. Благото на човека идва чрез храната. Ще ядете само по едно ядене, няма да смесвате различни неща. По-лоша храна от чорбата няма. По-лоша храна от дълго стоялата в тенекиени кутии няма и от тази, в която са смесени плодови, зеленчукови и млечни продукти. Пости старият човек, защото няма зъби и не може да яде. Той трябва да има зъби, да има желание да яде и тогава да пости. Пост ос. Ако постът 914~ 22 ~
Любов - книга 1 съдържание
вито и да са, неговият ум и неговото сърце да не се изменят. Разбираме любов: 10, 100 години, 1 000 години да минат, да го намериш на същото място. Та аз не намирам любов това, което се мени. Това е смешно нещо! Обичал, пък след 10 години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада“. Вие казвате, че имате някакъв възлюбен. Можете ли да ми опишете вашия възлюбен? Възлюбеният носи една форма, която не се изменя. С милиони години да го носиш, не се изменя. Като направиш тази тънка нишка, която да се не къса, въпросът е разрешен. И Писанието ето какво казва: „И след това ще излея Духа си над всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите ви, старците ви ще видят сънища, юношите ви ще видят видения“. Онзи, който разбира великия вътрешен смисъл, не е човек, който да се влюби. Защото всяко начало има край, и всеки край има свое начало. Ако твоето начало не образува един край, ти не си на правата посока, но ако твоят край не образува едно начало, ти си пак на кривата страна. Писанието казва: „Аз съм Алфа и Омега“ другият край е едно ново начало. Всяко ново начало води към един край. Под „край“ разбирам завършване, разрешаване на една задача. За да се яви на друго място началото. Другата задача е следната. Вие сте се влюбвали не само веднъж и много пъти ще се влюбвате, докато дойдете дотам да се влюбите в Онзи, Който ще ви даде тази задача. Вие казвате: „Да обичаме Господа“. Може. Сега когото и да обичате, за в бъдеще тази програма трябва да се приложи и когато направите една тънка нишка, „тогава ще имате моята любов“. Така казва момата. Момъкът и той ще каже същото. Питам тогава: колко хора ще има, които биха се оженили? Хората тогава ще бъдат девствени. Понеже сега не са направили тази нишка както трябва, женят се, късат се нишките и домът не е устойчив. Кой е крив? Създадеш един дом, една нишка, която се къса ти не си разрешил задачата. Ти 146~ 23 ~
Медицински и окултни правила - том 1 съдържание
се яде. Яжте сливи, круши, ябълки, кайсии, червен лук и други. Садете си градини с дръвчета, за да имате винаги пресни плодове и хубава храна. Бобът го давайте на свинете. В храненето си хората са много неразумни; те ядат супа, после месо, ястия най-различни, после десерт, така стомахът се поврежда. Няма по-глупаво ядене от супите и от смесването на различни храни. Супи могат да ядат болните, децата, най-малките и .съвсем възрастните, старците, а възрастните да ядат храна, която се дъвче. Разликата между физическия живот и духовния се състои в това, че физическият свят заема много малко пространство. И в двата свята има живот. Когато сте в съзерцание и отвън на вратата се хлопа, ще считате, че държите една греда, която ако пуснете, за да отидете и отворите на този, който хлопа, ще се събори зданието, което тази греда подпира. По-важна е работата с Бога, отколкото с този, който хлопа. Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани да живеят заедно в единство и мир. Те са разумни същества, затова, като прекаляваме с някой орган или уд за работа, клетките му стачкуват, заболяват, задето сме прекалили с тях. Само стомахът има десет милиона разумни същества, клетки, които работят за нас, за да нахранят тялото ни. Сега ние живеем миналия си живот. В бъдеще 113~ 24 ~
Медицински и окултни правила - том 1 - 1906г.-1927г. съдържание
се яде. Яжте сливи, круши, ябълки, кайсии, червен лук и други. Садете си градини с дръвчета, за да имате винаги пресни плодове и хубава храна. Бобът го давайте на свинете. В храненето си хората са много неразумни; те ядат супа, после месо, ястия най-различни, после десерт, така стомахът се поврежда. Няма по-глупаво ядене от супите и от смесването на различни храни. Супи могат да ядат болните, децата, най-малките и .съвсем възрастните, старците, а възрастните да ядат храна, която се дъвче. Разликата между физическия живот и духовния се състои в това, че физическият свят заема много малко пространство. И в двата свята има живот. Когато сте в съзерцание и отвън на вратата се хлопа, ще считате, че държите една греда, която ако пуснете, за да отидете и отворите на този, който хлопа, ще се събори зданието, което тази греда подпира. По-важна е работата с Бога, отколкото с този, който хлопа. Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани да живеят заедно в единство и мир. Те са разумни същества, затова, като прекаляваме с някой орган или уд за работа, клетките му стачкуват, заболяват, задето сме прекалили с тях. Само стомахът има десет милиона разумни същества, клетки, които работят за нас, за да нахранят тялото ни. Сега ние живеем миналия си живот. В бъдеще 113~ 25 ~
ЛЮБОВ - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА съдържание
вито и да са, неговият ум и неговото сърце да не се изменят. Разбираме любов: 10, 100 години, 1 000 години да минат, да го намериш на същото място. Та аз не намирам любов това, което се мени. Това е смешно нещо! Обичал, пък след 10 години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада“. Вие казвате, че имате някакъв възлюбен. Можете ли да ми опишете вашия възлюбен? Възлюбеният носи една форма, която не се изменя. С милиони години да го носиш, не се изменя. Като направиш тази тънка нишка, която да се не къса, въпросът е разрешен. И Писанието ето какво казва: „И след това ще излея Духа си над всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите ви, старците ви ще видят сънища, юношите ви ще видят видения“. Онзи, който разбира великия вътрешен смисъл, не е човек, който да се влюби. Защото всяко начало има край, и всеки край има свое начало. Ако твоето начало не образува един край, ти не си на правата посока, но ако твоят край не образува едно начало, ти си пак на кривата страна. Писанието казва: „Аз съм Алфа и Омега“ другият край е едно ново начало. Всяко ново начало води към един край. Под „край“ разбирам завършване, разрешаване на една задача. За да се яви на друго място началото. Другата задача е следната. Вие сте се влюбвали не само веднъж и много пъти ще се влюбвате, докато дойдете дотам да се влюбите в Онзи, Който ще ви даде тази задача. Вие казвате: „Да обичаме Господа“. Може. Сега когото и да обичате, за в бъдеще тази програма трябва да се приложи и когато направите една тънка нишка, „тогава ще имате моята любов“. Така казва момата. Момъкът и той ще каже същото. Питам тогава: колко хора ще има, които биха се оженили? Хората тогава ще бъдат девствени. Понеже сега не са направили тази нишка както трябва, женят се, късат се нишките и домът не е устойчив. Кой е крив? Създадеш един дом, една нишка, която се къса ти не си разрешил задачата. Ти 146~ 26 ~
Учителят за Словото (Ѣ,Ѫ) съдържание
Любовта в общия живот, докато не възприемат Любовта като вътрешен импулс, тази книга ще бъде запечатана. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И Свобода, Неделни беседи XV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 95) В ОТКРОВЕНИЕТО се говори за 24 старци, които седят около Престола на Бога. Теософите дават различни обяснения за тези старци. Всъщност те символизират времето, т. е. епохите, през които е минало човечеството. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, Неделни беседи от Учителя (1919), София 1944, с. 64) В ОТКРОВЕНИЕТО е казано, че около Престола на Бога седят 24 старци. Всеки старец е представител на една завършена епоха или раса. Значи тези 24 старци показват, че от времето на Христос до днес са изминали цели 24 епохи. В бъдещото Откровение, което новите хора ще пишат, броят на старците ще се увеличи с още един ще бъдат 25 старци. (Ни МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи X серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 35) И видях да лети всред Небето и един друг ангел, който имаше да прогласи на жителите на Земята, на всеки народ и племе, на всеки род и език Вечното Благовестие. И извика той с мощен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия Съд. Поклонете се на Този, Който направи Небето и Земята, морето и водните извори!»' Този ангел представя двехилядната година, която иде. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХШ серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 139) В ОТКРОВЕНИЕТО се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа Си. Той изпраща велики хора в света, носители на Новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена ще заминавате от Земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХШ серия (1929-30), т. 1, София 1937, с. 309) 1 Откровение, 14; 6. 58~ 27 ~
Учителя за Словото (Ѣ,Ѫ) съдържание
Любовта в общия живот, докато не възприемат Любовта като вътрешен импулс, тази книга ще бъде запечатана. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И Свобода, Неделни беседи XV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 95) В ОТКРОВЕНИЕТО се говори за 24 старци, които седят около Престола на Бога. Теософите дават различни обяснения за тези старци. Всъщност те символизират времето, т. е. епохите, през които е минало човечеството. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, Неделни беседи от Учителя (1919), София 1944, с. 64) В ОТКРОВЕНИЕТО е казано, че около Престола на Бога седят 24 старци. Всеки старец е представител на една завършена епоха или раса. Значи тези 24 старци показват, че от времето на Христос до днес са изминали цели 24 епохи. В бъдещото Откровение, което новите хора ще пишат, броят на старците ще се увеличи с още един ще бъдат 25 старци. (Ни МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи X серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 35) ’ И видях да лети всред Небето и един друг ангел, който имаше да прогласи на жителите на Земята, на всеки народ и племе, на всеки род и език Вечното Благовестие. И извика той с мощен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия Съд. Поклонете се на Този, Който направи Небето и Земята, морето и водните извори!»' Този ангел представя двехилядната година, която иде. (КРАДЕЦ,ЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХШ серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 139) В ОТКРОВЕНИЕТО се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа Си. Той изпраща велики хора в света, носители на Новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена ще заминавате от Земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. (КРАДЕН,ЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХШ серия (1929-30), т. 1, София 1937, с. 309) ' 1 Откровение, 14; 6. 58~ 28 ~
Учителят за Словото (Ѣ,Ѫ) съдържание
Любовта в общия живот, докато не възприемат Любовта като вътрешен импулс, тази книга ще бъде запечатана. (Живот, Светлина и Свобода, Неделни беседи XV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 95) В Откровението се говори за 24 старци, които седят около Престола на Бога. Теософите дават различни обяснения за тези старци. Всъщност те символизират времето, т. е. епохите, през които е минало човечеството. (Великите условия на живота, Неделни беседи от Учителя (1919), София 1944, с. 64) В Откровението е казано, че около Престола на Бога седят 24 старци. Всеки старец е представител на една завършена епоха или раса. Значи тези 24 старци показват, че от времето на Христос до днес са изминали цели 24 епохи. В бъдещето Откровение, което новите хора ще пишат, броят на старците ще се увеличи с още един ще бъдат 25 старци. (Ни МЪЖ, НИ жена. Неделни беседи X серия (1927-28), том 2, София 1933, с.35) И видях да лети всред Небето и един друг ангел, който имаше да прогласи на жителите на Земята, на всеки народ и племе, на всеки род и език Вечното Благовестие. И извика той с мощен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия Съд. Поклонете се на Този, Който направи Небето и Земята, морето и водните извори!» Този ангел представя двехилядната година, която иде. (Крадецът И Пасгирят, Неделни беседи XIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 139) В Откровението се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа Си. Той изпраща велики хора в света, носители на Новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена ще заминавате от Земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. (Крадецът и пасгирят, Неделни беседи XIII серия (1929-30), т. 1, София 1937, с. 309) 1 Откровение, 14; 6. 58~ 29 ~
Висша мистика съдържание
5 "Знаете ли... какво значение има голямата брада в кабалистиката? В Откровението е казано, че около престола на Бога седят 24 старци. Всеки старец е представител на една завършена епоха или раса. Значи тия 24 старци показват, че от времето на Христа до днес са се изминали цели 24 епохи. В бъдещото Откровение, което новите хора ще пишат, броят на старците ще се увеличи с още един, ще бъдат 25 старци. Какво ще кажете на това? Който се придържа в буквата на нещата, той не може да допусне това нещо, но който се заема да пише новото Откровение, щом види, че старците са 25 на брой, той казва истината... В цялото човечество е станало известно разширение, което говори, че всичко в света е подложено на растене, на развиване...”/стр. 35, 36/ За да разберат "...На учениците си Христос е обяснявал много неща за живота, като им казвал, че за да разберат Неговото учение, те трябва да минат през голям огън, през големи изпитания.”/стр. 43, 44/ Гладът Божествен зов "Какво нещо е гладът? Гладът е велик процес, който става в човешката душа. Той е вътрешна нужда, Божествен зов в човека... Гладът не е вътрешна нужда или вътрешен напор само в човека или във всички живи същества на земята, но той се среща и между напредналите същества, които са организирали земята. Глад има и между ангелите, но те се задоволяват по естествен начин, вътрешно, а не както хората.”/стр. 49/ Свещеното течение "...Помнете следното нещо: идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то.”/стр.52/ Най-паметният ден "Мислите ли, че ако днес дойдат всички ония четири хиляди души, които са били нахранени от Христа, няма да помнят това угощение? Те ще помнят този ден, защото той е бил най-паметен за тях. Кой ден е най-паметен в живота на младата мома? Най-паметният ден в живота на младата мома е онзи, в който тя за пръв път е видяла своя възлюбен. Кой ден е най-паметен за майката? За майката най-паметният ден е онзи, в който тя за пръв път е видяла своето дете. Кой е най-паметен ден за слепия? За слепия най-паметният ден е онзи, в който за пръв път слънчев лъч е проникнал в очите му и той е видял красотата на света... Кой е най-паметен ден за ученика? Денят, в който за пръв път е срещнал своя Учител...”/стр. 53, 54/ Същественото е какво можете да направите в невидимия свят "Често хората казват Какво можем да направим в този свят? Не е важно какво можете да направите в този свят, но какво можете да направите в онзи свят. Не е важно какви сте на земята, но какви сте на небето. Какво мислят, какво чувствуват хората, каква любов имат, това може да остане незабелязано на земята, но не и в невидимия свят.”/стр. 54/ Любовта идва от невидимия свят "Когато говорим за Любовта, трябва да знаем, че ония, които истински ни обичат, те не са на земята между нас, но са горе, на небето, отдето изливат своята дълбока Любов към нас. Те не говорят с думи, но ние чувствуваме тяхната Любов.”/стр. 54/ Велики неща "В Бога има велики неща, смисъла на които вие не разбирате, понеже не са писани в Свещената книга.”/стр. 56/ Красотата на Божия гняв и законът на противоположностите "Понякога Бог се гневи на грешния, че не е сгрешил както трябва. Понякога Той се гневи и на праведния, че не е направил доброто както трябва. Тази мисъл обаче е толкова твърда, че тя ще послужи за съблазън на слабите. Това положение съществува в света по силата на неизбежния закон на контрастите, на противоположностите. Според този закон когато някой върши най-голямото добро в света, същевременно друг някой върши най-голямото зло. Ако първият не върши добро, и вторият няма да върши зло. Значи всеки момент в живота се извършват две противоположни едно на друго действия, с еднаква сила и мощ. И Апостол Павел е казал: "Ако грехът не се увеличи, и доброто няма да се увеличи.”/стр. 56/~ 30 ~
Николай Райнов - Петко Тихолов съдържание
79 вярва в богове, които карат людете да се трепят, но и тогавашните водачи не ще да са били поумни от сегашните подпалвачи на война, чийто бог е Молох, наречен още Капитал. Истината също се мени. В средните векове се е смятало за истина, че слънцето се върти около земята. И днес за простия човек това е истина. Но за просветения земята се върти около слънцето. Мени се и схващането за доброто. Камчадалите и други първобитни народи убиват старците, които не са способни вече за работа, а само ядат храната на племето. Гуй се смята за добро между ония люде. Един и същи народ смята за добро да накаже със смърт престъпника, или да убие противник във време на война, или да застреля изменника на държавата, или пък да обеси убиеца-отмъстител. Тоя народ не само не наказва палача, който върши убийства по длъжност, а му дори и плаща. Във всички тия случаи убийството се смята за добро. Но има люде (между които и гениални мислители), които въстават против всяко убийство. Относително понятие е също така и красотата. Първобитният човек от старокаменно време смятал за образец на женска хубост наличността на огромни гърди, исполински бедра, голям задник, малки ръце и тънки крака. Такъв е идеалът и на хотентотите. Днес, на люде като нас, такава жена се вижда грозна и дори отвратителна. За европейците дяволът е черен, а за негрите — бял. Май че негрите, особено американските, са на по-прав пъг от протестантите в Англия и Америка, защото са изпитали на гърба си дяволщината на белокожите. Естествено е за художника и писателя да ценят повече красотата от истината, ако е необходимо да се съпоставят двете понятия. С истина, в общоприетия смисъл на думата, се занимават науката и философията, а е красотата — изкуствата. Но няма~ 31 ~
Мраморната чешма - Томалевски - 1976г. (Ѣ,Ѫ) съдържание
Силянов, които бяха легнали един до друг в гъстия шумак пред една млада дъбова гора. — Спиш ли, Силянов? — запита почти шепнешком Мишел. — Та може ли да се спи в такава нощ? — Вярно е, че не може. — За какво се размисли? — запита Силянов. — За революционната романтика. Мисля си го и го нареждам така, като че го пиша на лист. Все едно, че готвя статия. Какво вълшебно опиянение и възбуждаща въображението тревога е тя. Човек е едновременно и достоен, и пожертвователен, и смутен, защото в нейния устрем се залага между другото и човешкият живот. — Така е, но кое от тях — запита Силянов — приспива мисълта и изгражда вълшебните кули на един въображаем свят? — Не зная кое, а може би всички тези чувства заедно карат човека да забрави опасностите, своята участ, а и участта на мирния невъоръжен народ — жените, старците, децата. — Но не бива да се забравят, нали? — Разбира се, че не бива. Дори и за добитъка би трябвало да се помисли, тъй като и тези мълчаливи труженици, които влачат ралото и теглят колите, ще мучат трогателно и жално сред пламъците на подпалените села. — Тъжно, че е така. — С революционния романтизъм, понякога толкова необходим в съдбоносни минути, са се окуражавали всички борци. И Левски — най-високият връх на българския революционен дух — в своето романтично опиянение, независимо че минава за най-реалистичния от всички дейци за свободата, мислеше, че сами ще можем да се освободим, и без да подлага на преценка готов ли е за това целият български народ и колко страшна би могла да бъде съпротивата при Плевен. Но той нямаше как да се осведоми колко гениален стратег и пълководец е Осман паша. — Оригинални и правдиви са твоите разсъждения, Мишел — каза Силянов,; заслушан във вдъхно268 
зармата и успели да дадат по-голям от очаквания отпор. Четата не успяла да превземе казармата. — Има ли жертви? — Четворица убити — обяснил куриерът, — но ... — проточил глас той: — Убитите като че не са ударени от аскера, а от кримкарите. При бъркотията станала грешка. Войводите пак разбраха колко необходима е била една по-солидна подготовка на тези инак добри, предани, по съвсем неподготвени селяци. След като Герджиков и Силянов размениха малко нерадостни мисли, решиха, макар и загрижени за станалото, да влязат в селото. Така смятаха да повдигнат духа на хората и наистина успяха. — Добре дошли, добре дошли! — викаха селяните, предимно възрастни люде, които излязоха да ги посрещнат. За да зарадват четниците и войводите, селяците бяха взели със себе си разни стари оръжия, оставени кой знае от кои времена по мазета и тавани, по мутваци и плевни — негодни вече пищови, евзалии ръждясали пушки, неузнаваеми от преминалите години берданки и ръждясали саби. Малко смешна, но трогателна гледка — израз на пробудената наново жажда за свобода на тези мили български люде, които в пристигащата чета виждаха своите освободители. Старците не подозираха колко още притаявана мъка и съмнения имаше в душите на войводите за изхода на тази отчаяна битка. Те прегръщаха пристигащите бойци, като ги наричаха спасители от отоманския гнет. Вургари е чисто българско село. На мегдана четата завари трапеза, приготвена за комитите. Въоръжени ?е бойци с навущата и черните гайтани въодушевиха цялото население. Жените и девойките с радост прислужваха на четниците, като им подаваха храна, напитки и вода. Те бяха забравили през тези необикновени часове, че са изпратили мъже, братя и синове там, откъдето не се знаеше дали ще се завърнат. На дългата трапеза заедно с четниците седяха стари мъже и жени, девойки и деца. Най-напред всички пиха с бъклица за душите на падналите в сраженията борци, 307 
даха неповторими сцени. Село Мързово например се бе изнесло в една долинка. Жените, старците, децата и добитъкът. Там, на открито, жените предяха, въртяха чекръците. Там се хранеха, спяха, чакаха какво ще им донесе съдбата. Имаше нещо трогателно във вярата, с която срещаха всеки четник. През тези тъмни и пълни с неизвестност нощи, когато никой не знаеше къде и кого ще срещне, много селяни от застрашените села пренасяха на скришни места плода на своя труд. Прискърцваха коли, натоварени със снопи или чували със зърно. Храната трябваше и за хората, и за добитъка. Прикрити в мрачината, четниците оставяха да минават необезпокоявани тъжните нощни кервани. А случеше ли се въоръжените въстаници да ги срещнат на открито, добрите хорица им изказваха съчувствие, че те, млади люде, са оставили дом и спокойствие заради свободата, заради тях. Така е, когато един народ въстане. Той се вдига, както може и с каквото може. Един с пушки, а други със своята мисъл и копнеж. А въстане ли, няма връщане назад... Заредиха се горещите августовски дни. В революционния участък на войводата Стоян Камилски, който обхваща селата Цикнихор, Керациново, Камилите и Мегалово, през нощта срещу празника Преображение пламна най-ожесточената схватка между въстаниците и аскера. В ранната зора на деня Преображение четниците в село Цикнихор, подпомогнати от стотина селяни, обкръжиха двете големи сгради на гарнизона. Началникът на аскерлиите от първата сграда беше милязим, а в другата командуваше един упорит и проклет башчауш. Четата на Стоян Камиларски успя да се приближи още преди да съмне. Залегнали в удобни позиции, четниците разчитаха, че началниците ще се предадат без бой, за да не дават излишни жертви. Точно когато първите зари огряха насрещния мрачен хълм, войводата Камиларски даде изстрел. Неотекнал гърмежът, една врата прискърца, някой тревожно завика, за да събуди спящия аскер. Откъм двора се чу тропотевица и звън на метал. Войниците 309 
те неусетно при разговора я беше отместил по-настрана. Петима от аскерлиите се метнаха върху Тодора и се мъчеха да го съборят, а друг един бързо омотаваше едно въже, с което трябваше да го завържат. — Помагайте бе! — викна с отчаяние войводата към тримата пратеници от Пенека, но те стояха безучастни и с наведени глави. — Колко лири ви обеща каймакаминът на Виза — ревеше Шишманови жилите на врата му се издуваха от напрежението и борбата. Очите, зачервени, бяха овлажнели и в тях се четеше гняв и омерзение. — Ще изгорят заради тебе селото — говореше някой от троицата с виновен отпаднал глас. — Нали е грехота за жените, за старците и децата... — Предателство! — кънтеше наоколо гората от вече прегракналия глас на Шишманов, който беше здраво завързан от всички стекли се аскерлии на потерята. — На кого да вярвам сега, щом вие.. . наши люде... Ох! — изтръгна се от гърдите му тежка въздишка. — Тръгвай! — крещяха турците. — Върви, Тодоре — казваше, като че бълнува, един от тримата пенечани. — Това е по-добре й за тебе, и за селото. Това трябваше сам да направиш, защото тука щеше да умреш от глад. Неохотно и мъчно крачеше голямата група надолу по пътеката, покрита със засъхващи листа. След десетина дни няколко групи заподозрени и набързо осъдени хора бяха изпратени в околийския център Виза. Оттам тези, които според преценката на властта имаха по-тежки прегрешения, биваха подкарвани за Цариград. Едни от тях бяха с вериги, а други вързани един друг с въже. С вериги беше Тодор Шишманов. Между обвинените в бунт бяха: Георги Найденов, Георги Хаджиев, Георги Донин, Димитър Драмов, Иван Козинаров и Вълчо Иванин. Турците придружвачи из целия път се отнасяха много грубо с тях. Те бяха разгневени, че заради непокорството им трябваше да бъхтят този изморителен път. Биеха ги с приклади, а някои от тях бяха мушкани с нож. Викаха им керетлар, комита и хаирсъз гяурлар. 331~ 32 ~
Между пустинята и живота - Николай Райнов съдържание
141 И душата, що спори цял ден с празнолюбци за своето безсмъртие — що принася в жъртва агнета и гълъби, плаче върху плочите на храма, чезне по прошка от небето, за да греши утре пак: истина, истина ви казвам и на тази душа не е съдено безсмъртие! Защото никой не е присъдил — безсрамието да бъде безсмъртно! И душата, що се хили, кога чете своето злато — що пада на колене пред себе си като пред нещо върховно, търси почит у другите, плаче за милостиня на мазни ласкатели — и тази душа е тленна, тъй като се е мъртва родила! Защото никой не е присъдил — подлостта да бъде безсмъртна! И душата, що сляпо върти опашка край нозете на жена, без да вижда, че на ложето му преди него е спал друг и друг ще спи след него, душата, що трепери от острия поглед на своето разпътно божество, къса коси, целува праха, шъпне като изстъпленица — истина, истина ви казвам — и на тази душа не е отредена вечност! Защото никой не е присъдил — глупостта да бъде вечна! Кажете ми, садукеи, за чия душа говорите? Кажете ми, заблудени, чие безсмъртие дирите? За своята душа ли питате, или — за душата на другите? Ако Садок и учениците му говорят, че душата мре, то е от това, че сами виждат душата си изцъклена, вкочаняла и студена. Право е, садукеи: мъртва е душата на бездушните! И всеки, що пита безсмъртна ли е душата — нека знае, че за мъртва душа пита! Та u вие, безумци, не сещате ли, че душата ви е мъртва? О, да не бяхте го сетили, бихте ли питали мре ли душата? Та видял ли е някой здрав да дири биляр или праведник да влиза в храм? Та чул ли е някой сит да търси хляб или мъж да се бои от родилни болки? Вижте, вижте душите си! Вижте ги, а после вървете при учениците на Садока, защото между живите не ви се пада дял!" И садукеите напуснаха притвора на храма Шаломов. А по пътя негодуваха помежду си. И казваха си един другиму: „Та Мешиах ли е този? Не го ли чухме да мълви като бесноват? Не бяха ли неговите думи слова на горд злодеец — и не бляскаше ли презрение в думите му? — Та нима от него ще търси някой лек за душата си? Той ни назва безумци — този безумец!" И проклинаха го с горчиви хули. И оплакаха се едни от тях на старците от санедрина, на закените 127 и на коенхагадола. А през тази година коен-хагадол бе Иосеф бен Кайафа, поставен с подкуп от Херодеса Антипас 128 , тетрарх, и от Понтиуса Пилатус 129 , прокуратор на страната. 
142 Ала коен-хагадолът не обичаше тревогите, та не обърна ухо към клеветата. И старците от санедрина, от които повечето бяха фарисеи, защитиха Иешу бар Иосефа, защото сами ненавиждаха учениците на Садока. Та между книжниците на Иерушалаим се яви разцепване заради Иешу бар Иосефа. Едни, които вървяха след садукеите, въстанаха пред народа срещу него. А други, които мразеха садукеите, начнаха да говорят за учителя добро. И стигна до учениците на Иешу бар Иосефа тази дума — че между закените станало разцепване за него. И похвалиха фарисеите. А Иешу бар Иосеф им каза: „Когато се готви пир, хората се карат кой да бъде поканен — и тези, що мислят, че ще ги поканят, въздават хвала на младоженеца. А онези, що знаят, че не ще им отреди място на трапезите си, хулят го. Но само младоженецът знае кого да покани. Който има уши, да слуша!" VII Пустиня край Мъртво море. Надвечер. Пустинята е пълна с хора. Отдалек, през реката, се задава кораб. Иоканаан забелязва, че към него приближава Иешу бар Иосеф с учениците си. След тях се движи голяма тълпа. Иоканаан Магид (към Иешу). Кой е този, що иде при мене, окръжен от старци, младежи и моми — сякаш тръгнал на пир? (Иешу приближава към него и спира; тълпите се разстъпват и дават път.) Замислен е неговият взор, ала ръцете му се движат весело и неговите движения има радост... (Издига глас.) Кой иде при мене — да смущава свещената горест на тази пустиня? Кой иде да спре гласа на човешкото разкаяние? Разкаяна блудница (с ликуващ глас). Син Божи иде при тебе, Иоканаане да чуе бурята на твоята реч u да види пламъците на твоята мъдрост! Иоканаане Син Божи... Син Божи иде! Глас от тълпата . Синът на дърводелеца е дошъл да те види, раби... Ала аз не знам Иосеф от Назарет да е бил бог... Синът на Мириам и на Иосефа иде при тебе, Иоканаане! Той сигурно иде да го кръстиш... Андреас бар Йона . Недей хули с език на злозъба язва Оногова, Чието идване вещаха пророци дълги векове! (Към~ 33 ~
Николай Павлович - График и живописец. Николай Райнов - 1955г. съдържание
не може да ги намери. Докато стават тия събития, руският княз Светослав нахлува с войска в пределите на България и влиза в Преслав. Когато се озовава в двореца, той вижда на престола статуята на Райна. Омагьосан от хубостта на момата, князът не може да повярва, че гледа портрет на жив човек: той смята изваянието за идеален образ, въплътяващ бляна на скулптор. Обаче Обрен му казва, че има такава мома и тя би склонила да се разговори с него, стига той да доведе от Цариград двамата й братя, взети в плен. Свиждането на Райна с Бориса и Романа става в същия престолен трем. Княгинята се влюбва в Светослав и потегля с него и стрика си към Русия. По пътя ги настигат печенези, които са против съюза между руския княз и българската княгиня (те са съюзници на Византия). Райна бива затворена в погранична кула. Когато се мръква, момата излиза на плоския покрив и там случайно я убива стрела на един от войниците-печенези. Воин намира княгинята и от скръб изгубва съзнание. Павлович изписал една от най-хубавите си картини още като студент в Мюнхенската художествена академия. Изображението представя Райна при стрика си Воина в подземната пещера. Изработено е с маслени багри върху платно (71X59 см, в Националната галерия). Осветлението пада от висящ светилник. Поистигнато е настроение на скутност (уютност) и е създадена атмосфера на тайнственост, отразяваща нелегалните условия, при които живеят иноците Воин и Обрен. Вляво върху послан одър седят прегърнати княгинята и дружката й Неда. Вдясно дългобрадият Обрен прелиства библията, чете и обяснява на момите. До него князът, също брадат и по лице приличен нему, стои пред постамент със статуйка, която моделува. И той слуша. Фигурите са свързани чрез действие (четивото). В къта, върху пода, има книги, а на стената — копие, меч и щит. Личи си, че обитателите на подземието не са мирни и благочестиви отшелници. Върху полицата стоят два бюста, изваяни от Воина. Като подготовка за картината послужили две скици с маслени багри в помалък размер. Багрите са почти като в картината. Лицата и някои подробности по дрехите и обстановката са само набелязани, а в картината са разработени докрай. По-малката скица (27.5 X 30 см, частна собственост) представя вътрешност на полутъмна стая с кафенозеленикави стени и под, при осветление от кандило. Райна и Неда, хванали се за ръка, седят на диван, много близо една до друга. Княгинята има на главата си корона, а дружката й — бяла забрадка. Близо до тях, но по-напред, седи Обрен. Той държи в левицата си подвързана книга, а десницата си е вдигнал, за да усили с жест мисълта, която изказва. Зад него Воин стои пред висок постамент, на който има статуетка. На стената се вижда ниша с иконостасче, а на пода — черга, две книги, кърчаг и паница. Лицата на старците и ръцете на всички участници са само набелязани. Скицата е ценна в колоритно отношение. Чрез убити тонове е постигната великолепна декоративна хармония. По-голямата скица (55 X 56 см, в Националната галерия) представя скална пещера с две ниши или два пробива на задната стена. Райна и Неда седят на дървена пейка. Положението на иноците е като в картината. И предметите на пода и по стените са същите. Няма промяна и в цветовете на облеклата. 50 
ческите рисунки от предложки: облостите са предадени с успоредни черти, полусенките — с мрежообразно кръстосване, а дълбоките сенки — с разтрита креда. На по-голямата рисунка (63X50 см) момите седят на послан одър. Обрен държи затворена подвързана книгата и поучава, вдигнал иръст нагоре (на малката рисунка той чете от книгата). Воин в дъното, прекъснал моделирането, слуша. Седналите лица (Обрен, Райна и Неда) са сближени по линия, та се получава сключена композиция, извън която стои обаче отвесната фигура на Воина. В по-малката рисунка (38 X 30 см) Воин е живописец, а не скулптор. Той държи в левица палитра и четка, а в десница — дълъг прът с топка на върха, за да си опира о него ръката, когато рисува. Зад гърба му има статив с картина. И в двете рисунки мястото на действие е стая със сводов потон. В стената има ниша с икона. От потона виси запален светилник. По-малката рисунка е по-груба, с още неопределени лица. На литографията старците са вляво, а момите — вдясно; на рисунките и картините с маслени багри — обратно. В двете първи литографии от романтичната поредица Райна княгиня българска правят впечатление хармоничните линии и изразителните стойки. Тия средства нямат само формално значение, а стоят в тясна свръзка със съдържанието. Павлович не изпада като назарените в опиянение от хубавата линия и обаятелната стойка, за да пожертвува изразителността. Използувайки двете средства, когато рисува Райна в пещерата, художникът създава настроение на спокойствие и приятна отмора в мирна обстановка след тревогата и мъчителните преживелици. Все с тия средства той построява хубави момински образи. Райна е миловидна, поривиста и дори малко кокетна в първата литография, а във втората — съсредоточена и дълбоко замислена. Неда е преданна и услужлива, от сърце привързана към княгинята. Такива свежи изрази на чувство са редки явления в нашето изкуство от преди Освобождението. АСПАРУХ В разгледаните две литографии художникът е използувал свои рисунки, изработени през време на ученичеството. Главите на Воина и Обрена са сходни с един от етюдите, направени във Виена. Главите на Райна и Неда пък напомнят тия на женски фигури от Енгровия последовател Иполит Фландрен, които Павлович рисувал пак във Виена по литографирани предложки. Художникът си служи със стари етюди, вместо да прави нови от природа с оглед към идеята и сюжета. По същия начин той работи в някои случаи и отпосле. Най-много задавки, сложени за разрешение, срещаме в литографията, която носи надпис: я Българите, разделени след Кубратова смърт 660, от пятте му синови. Аспарух, третий син Кубратов, упътен с дружината си към Дунава в л. 678 п. X.; означени и дружините под другите четирма братя, и небесно предопределение“. Литографията била приготвена след картината на същата тема. Павлович се стремял чрез действителни или символни фигури да вмъкне колкото се може повече образи, за да представи цяла епоха — от Аспаруха (7 век) до Бориса (9 век), сиреч откакто била основана българската държава до покръстването на народа. 79~ 34 ~
Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев съдържание
18 тука – и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, – кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, трябва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. – Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дядо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не~ 35 ~
Българска народна медицина - том 1 - Петър Димков съдържание
й се направи гореща баня с дървена пепел и морска сол (45°С за 15 минути), последвана (но след превързване на ставата с мушамата) и от коремни компреси, натопени в топла отварка от трина (36°С) или във вода (26°С), като се спазва правилото преди слагането на затоплената мушама болното място лекичко да се масира с чисто дървено масло. Веднъж в седмицата болното място се измива и с топла вода и сапун. Ако под влиянието на мушамата се явят пъпки със или без гной, тогава мушамата се сваля временно и на израненото място сутрин, обед и вечер се слагат или топли компреси с чай от трина, или пък млечни компреси с прясна топла извара, съчетани с компреси на корема. Минат ли пъпките, мушамата се поставя отново. Забележка. 1. Когато няма овча лой, тя може да се замени и с несолена свинска мас. 2. В студено време, особено през зимата, върху мушамата да се слага заешка кожа, за да запази болното място от изстиване и болки. СЧУПВАНЕ И ПУКВАНЕ НА КОСТИТЕ (ФРАКТУРА) Счупванията на костите могат да бъдат: а) прости, когато е счупена само костта; и б) отворени (сложни), когато е прекъсната и целостта на кожната покривка. Отворените счупвания са по-опасни. Освен това костта може да бъде счупена само на едно място, на няколко места или да бъде раздробена. И в трите случая счупената кост може да засегне и увреди и други тъкани, които я заобикалят мускули, артерии, вени, нерви. Тя може да разкъса обвивката на някоя става, да нарани вътрешни органи. Понякога счупването може да бъде непълно и да се състои само в пукване. Този вид счупвания се срещат най-често у децата, чиито кости са по-меки. Причини. Счупването на костите става от силен пряк или косвен удар, падане от високо и от силно и бързо свиване на мускулите. Полесно се чупят костите на старците и на слабите хора. Признаци. В момента на счупването се усеща силна болка, която се увеличава при движение. Счупената кост изменя формата си. Появява се и подутина. Функцията на крайника, на който е счупена костта, отпада. 155 
Хроничен бронхит (същото и за спастичния бронхит) Причини. Почти винаги хроничното възпаление е усложнение на острото, особено когато то се повтори няколко пъти или не се излекува бързо. Хроничен бронхит може да се развие и когато се поемат всекидневно и с години прах, газове и пари като професионално заболяване. Пушачите на тютюн почти винаги боледуват от хроничен бронхит в различно тежка форма. Той се развива и при болестите на сърцето със застои на кръвта в дробовете. Тази болест се наблюдава във всяка възраст, но по-често у възрастните и у старците. Влажните и студени помещения и мъглите благоприятствуват за развитието е. Признаци. Болният кашля и отделя слузести, слузесто-гнойни или гнойни храчки. Кашлицата понякога зачестява, а понякога е рядка. По-честа е тя сутрин и тогава болният изважда по-обилно количество храчки, които биват стъкловидни, светли, сиви или зеленикави, гнойни, по-гъсти или по-редки. Понякога след продължително кашляне едвам излизат по няколко малки, гъсти, жилави храчки, прилични на седефени мъниста. Друг път храчките са по-обилни, не така гъсти или дори воднисти. Обикновено температурата не се повишава и общото състояние не е особено засегнато. Хроничният бронхит може да продължава с години, особено у старците, и да причини други усложнения да предизвика разширение на малките дихателни тръбички. В такъв случай болният изважда всяка сутрин по-изобилни и гнойни храчки, понякога заедно с тях излиза и по малко кръв, но тъмна, съсирена, не пенеста. Най-тежкото усложнение е белодробният емфизем (разширението на белодробните мехурчета, алвеолите), който по-късно много често довежда до отслабване на сърцето, т. нар. белодробно сърце. Хроничният бронхит в целия свят показва постоянно учестяване. Днес той е много по-често заболяване от белодробната туберкулоза. Предпазване. За предпазване от хроничен бронхит трябва да се вземат под внимание причините, които го предизвикват, и те да се избягват на първо място често повтарящите се остри бронхити. Предразположените към болести на дихателните органи трябва колкото е възможно да избягват влагата, студения и прашен въздух, мъглата, да се откажат от пушене на тютюн. 45 
5. Да не спи на гръб и да не се стиска, когато му се ходи по малка нужда. 6. Винаги да държи половите си органи в най-голяма чистота. 7. Да не се уединява, да се включи в някаква обществена работа и навреме да встъпи в брак, за да не се поддава на този порок. Свободното си време да прекарва на чист въздух в разходки или туризъм (вж. том I, „Природосъобразен живот"). Внушение. Да се потърси помощта на лекар. Разврат и полови извращения Половият нагон е даден от природата на човека, за да се осигури запазването на човешкия род. Именно затова той е насочен към противоположния пол и пряката му цел е нормалното полово сношение. Всяко отклонение е ненормално явление, извратен полов нагон. Съществуват различни видове полови извращения, но всички те имат лоши последици както за индивида, така и за обществото. Нарцисизмът е влюбеност на една личност в себе си. Ексхибиционизмът е състояние, при което болните получават удовлетворение, когато показват срамните си части публично. Фетишизмът е прекомерна привързаност, обич към различни предмети (отрязани коси, облекло, обувки, ръце, крака и пр.). В някои случаи тя може да се засили и да вземе болезнени форми. Тогава болните крадат обувки, режат коси и пр. Хипереротизмът е извънредно силно развито влечение към полово общуване. Садизмът е полово извращение, при което се причиняват физически страдания на партньора, за да се задоволи половото чувство. Мазохизмът се състои в доброволното понасяне на жестокостта и болките, причинявани през време на половия акт от любимия (мъж или жена) с крайна цел сладострастие. Флагелантизмът се състои във взаимно биене през време или преди половия акт или други анормални форми на половото задоволяване, които принизяват човека до положението на побесняло животно. Педофилията е желание за полов акт с деца от другия пол. Това се среща най-често у идиотите или старците със старческа деменция (слабоумие). Наблюдателите са извратени хора (предимно мъже), които намират удоволствие при 108 
Грип (инфлуенца) Грипът е остра заразна болест, която често са явява епидемично, а дори и пандемично (повсеместно). Болестта трае 4-5 дни, но възстановяването след оздравяването върви много бавно. Понякога грипът пробужда стари и отдавна преминали болести (туберкулоза и др.). Причини. Заболяването се причинява от вирус и се благоприятства от климатичните условия (простуда), от битовите условия и от възприемчивостта на хората. Заразата се предава от болния човек чрез пръски, капчици от слюнка, които се отделят, когато човек говори или кашля, киха, смее се и т.н. Застрашени са повече малките деца, старците, слабите, сърдечнои бъбречно болните и изобщо всички, които са изтощени и с намалени защитни сили. Годишните времена със слабо слънце благоприятстват появата на грипа. Признаци. Грипът обикновено започва с отпадналост, болки в гърлото, главоболие, кашлица, понякога втрисане. Температурата бързо се повишава. Болният се оплаква от болки по тялото, в очите, често повръща, няма апетит. За две-три денонощия температурата постепенно спада и той оздравява. Възможно е болестта да протече в по-леки или по-тежки форми. Усложнения. При малки деца и стари или изтощени хора често настъпват различни усложнения и предимно от страна на дихателната система; фарингит, бронхит, бронхопневмония. Чести са уврежданията и на сърцето, бъбреците, нервната система. За да се избегнат усложненията, болният трябва да лежи и да започне навреме лечението. Грипът е гастричен, когато има явления от страна на стомаха и червата: обложен език, гадене и повръщане, диария, дори с кръв. В някои случаи се появява и жълтеница. Грипът е ревматичен, когато освен треската болките в ставите на цялото тяло са много силни. Предсказание. Благоприятно при по-младите хора и без усложнения. Опасност има при слабите, изтощените и страдащите от болно сърце. Предпазване. Спазването на личната хигиена, закаляването и избягването на контакт с болни значително предпазват от заболя116~ 36 ~
Български приказки - Николай Райнов съдържание
Педя човек — лакът брада Един човек си имал трима синове и три дъщери. Двамината били женени, а най-малкият бил още ерген. Когато дошло време на бащата да умира, той повикал синовете си и им казал: — Чеда мои, който и да поиска някоя от сестрите ви, дайте му я. Гледайте по-скоро да ги настаните; недейте връща сватовници. Закълнете ми се, че ще пазите волята ми! Те му се заклели. Умрял бащата. След някое време дошли орли да искат най-голямата сестра. По-големите братя не искали да я дадат. — Свършиха ли се момците — викали те, — та ще дадем сестра си на орел? Я да изпъдим тия сватове! Но най-малкият брат настоял да я дадат. — Не бива — рекъл — да престъпваме волята на баща ни. Заклели сме му се да не връщаме сватове — които и да са. Да дадем сестра си! Двамата се противили, но той дал момата на орлите и те я отнесли. Минало се време, дошли орлите и за средната. И нея по-старите братя не давали, противили се; но най-младият я дал. Пак се минало време, дошли и за най-малката. Старците я пак не давали, но младият дал и нея. Братята му го намразили оттогава и не искали да го погледнат. Разчуло се по едно време, че царят ще венчава дъщеря си. Той я давал на оногова, който смогне да раздели за една нощ шестстотин кила смес — просо, пшеница и ленено семе. Ако раздели сместа, ще му даде дъщеря си; ако ли не може, ще го погуби. Мнозина идвали, но никой не успявал да раздели сместа. Царят погубил тъй много момци. Научил се за това и най-младият брат. Макар че братята му не искали и да го видят, той отишъл при тях и им рекъл: — Ще ида да искам царската дъщеря. Или ще я взема, или ще ми вземат главата. Дошъл съм да се простя с вас. Може да се не видим вече. Братята му го не пускали. — Я си стой тука! — викали му те. — Ти с тоя ум даде сестрите ни на орли да дивеят някъде вдън горите, — та ги и не видяхме вече, а сега си тръгнал на явна смърт. Мигар ще можеш да свършиш това, което иска царят? Я се остави! Стой си тука! Но той ги не послушал. Тръгнал, що ходил, стигнал до една река. Водата била отбита, за да пои ливадите; на плиткото се мятала една едра риба. Момъкът се зарадвал, като я видял. „Ето ми обяд — рекъл си той. — Ще стъкна огън, ще опека рибата и ще се наям.“ Но рибата почнала да му се моли да я хвърли във водата. — Може някога да ти помогна и аз — рекла тя. — Вземи си една люспа от мене и когато ти потрябвам, нагрей я малко на огъня; аз ще дойда веднага. Момъкът си откъснал една люспа и хвърлил рибата във водата, па тръгнал по-натам. На едно място видял деца, че били хванали бухал; те го мъчели — връзвали го за краката с канап и го мъкнели по пътя. На момъка дожаляло за птицата, та дал на децата по някоя пара да откупи бухала. Птицата почнала да му се моли: — Пусни ме, момко! Може някога и аз да ти потрябвам. Отскубни си едно перо от гърба ми. Когато видиш, че ти притрябвам, нагрей го на огъня — и аз ще дойда. Момъкът си отскубнал едно перо и пуснал бухала. Тръгнал по-натам. Вървял, що вървял, видял на едно място, че пресичат пътя много мравки. Те били тръгнали на бой. Вървели на гъсто — мравка до мравка. За да не смаже някоя от тях, момъкът се спрял да ги почака, докато отминат. Но те минавали, минавали — свършек нямали. Три дена ги чакал момъкът. Най-после минал и царят на мравките. Като го видял, мравият цар го запитал: — Колко време чакаш тук, момко?~ 37 ~
Богомилството и Богомили - Епископ Симеонов - Николай Райнов - ръкопис (Ѣ,Ѫ) съдържание
21-2 владееше онова, което епохата назва хитрословие"словесно". Тия две книги, паз ени у Малта, говорят за неговия начин на мислене, начин оригинален и непосредствен. Едната има 384 листа, малък, грубо работен пергамент, кафяв с жилки. Тя се нарича денрмесечен Указатель" и съдържа онова, което бихме нарекли сега "богомилска астрология". День по день той проследява делата година с Кръговрата на Слънцето, шестьте планети, Северната колесница, Петела /Орион/, Двете Рала /Касиопея и Андромеда/, Кадилницата /Лебедовия Кръст Пиицата на Бога /Скорпион/, Трапезата на Влъхвите /Северната Корона/, Соломея /Волопас/, Млечния път и Старците /Северната змия/. Наред с оригиналните легенди,'повествуващи за съвсем ново разбиране на Звездните митове, той наивно и благоговейно рисува, в широки, счупени линии, образите на тия звездни пътища, както неговата проста и непосредствена интуиция му ги диктува. J В тоя Декомесечен Указатель намираме на април, въпросите, които Нилат задава на Иесуса. Тази страница е много интересна тя представя едно схващане на Голгота съвсем ново и зрело. Иесус е разпъван вече, той седми път отива на кръст и заявява на пилата, че отива в чертога на своята съпруг а; жъртвата се ясно сплита с брака и това схващане придава трагично величие на целия тон. ........... /22/-МБуди интерес основната парабола,която свързва страничните легенди за съзвездията. Соломон, Царьт-маг, вечният хиеро~ 38 ~
Богомилство и богомили - Николай Райнов - 1964г (Ѣ,Ѫ) съдържание
21-2 владееше онова, което епохата назва хитрословие"словесно". Тия две книги, паз ени у Малта, говорят за неговия начин на мислене, начин оригинален и непосредствен. Едната има 384 листа, малък, грубо работен пергамент, кафяв с жилки. Тя се нарича денрмесечен Указатель" и съдържа онова, което бихме нарекли сега "богомилска астрология". День по день той проследява делата година с Кръговрата на Слънцето, шестьте планети, Северната колесница, Петела /Орион/, Двете Рала /Касиопея и Андромеда/, Кадилницата /Лебедовия Кръст Пиицата на Бога /Скорпион/, Трапезата на Влъхвите /Северната Корона/, Соломея /Волопас/, Млечния път и Старците /Северната змия/. Наред с оригиналните легенди,'повествуващи за съвсем ново разбиране на Звездните митове, той наивно и благоговейно рисува, в широки, счупени линии, образите на тия звездни пътища, както неговата проста и непосредствена интуиция му ги диктува. J В тоя Декомесечен Указатель намираме на април, въпросите, които Нилат задава на Иесуса. Тази страница е много интересна тя представя едно схващане на Голгота съвсем ново и зрело. Иесус е разпъван вече, той седми път отива на кръст и заявява на пилата, че отива в чертога на своята съпруг а; жъртвата се ясно сплита с брака и това схващане придава трагично величие на целия тон. ........... /22/-МБуди интерес основната парабола,която свързва страничните легенди за съзвездията. Соломон, Царьт-маг, вечният хиеро~ 39 ~
Богомилството - път на съвършените. Историческият път на Бялото Братство през вековете - Том 8 - Влад Пашов съдържание
В по-ново време се явяват някои автори, които разглеждат Богомилството като окултно учение. На първо място такъв е Морис Магр, който изследвайки албигойците, се натъква на историята на Християн Розенкройц, който бил възпитан от богомилите. Също така Е. Ару и Босюе са писали върху Богомилството като окултно учение. Босюе казва: „От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, е ключът на символичния език на ордена Верните на Любовта, се вижда, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред от епопеята му.” „Според Е. Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при посвещението, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта.” Според Ару в горепосочената му книга, квакерите имали през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване пароли и една астрологична доктрина. Те са правели своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те са употребявали три вида светлини — бяла, червена и зелена /българското знаме/. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията или аналогията. Това показва, че те са били запознати с Херметичната мъдрост и са я взели като основа на своето учение. Така според тяхната доктрина имаме следните съответствия: на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, на Слънцето — просветеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата /сферите/ науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които .споменах по-горе, но разбрано в по-дълбок, мистичен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте, осмото небе от Рая, небето на неподвижните звезди, е небето на розенкройцерите, съвършените там са облечени в бели дрехи. В 24 и 25 песен се намира, тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират 12~ 40 ~
Борис Николов - 2010г. съдържание
ПОСЛЕДНАТА БОРБА F Lx, тези пролетни празници, тези пролетни празници, каква неукротима сила има в тях! Народът ги нарича Лазарини, може би защото ставаха около Великден. Тук всеки бързаше да покаже какво има и какво може. Народът беше отпочинал през зимата и сега беше богат и силен. Радостта от живота беше пълна песни, разговори, сърдечни срещи. Всички празнично облечени, особено момите в най-хубавите си премени, и то изработени от тях самите. Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник. Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години... бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките. Горите се бяха разлистили, тревите кипнали, реките преливаха от много води, навсякъде се носеше дъх на младост. От Балкана слизаше свеж планински въздух, радостта от живота изпълваше всичко. Разбира се, на първо място бяха хората гъдулките, зурлите, гайдите. Тук свиреха майстори! И над всички се чуваше гласът на Инджето прочут гъдулар. Пък и какви хора бяха те! Каква сила, каква лекота, какви стъпки чудновати! Че ръченицата, че ситната, че всевъзможни още, сложни хора... Музика имаше в този народ! В нея можеха да се доловят старинни мотиви. Този народ беше учил в миналото, святи хора го бяха учили... Срещнат се двама, единият каже: „Добър ден!“ пожелание; другият отговори: „Дал ти Бог Доб• 137~ 41 ~
Срещи с малките братя. Ангели Божии ходят по Земята - Борис Николов съдържание
ПОСЛЕДНАТА БОРБА F Lx, тези пролетни празници, тези пролетни празници, каква неукротима сила има в тях! Народът ги нарича Лазарини, може би защото ставаха около Великден. Тук всеки бързаше да покаже какво има и какво може. Народът беше отпочинал през зимата и сега беше богат и силен. Радостта от живота беше пълна песни, разговори, сърдечни срещи. Всички празнично облечени, особено момите в най-хубавите си премени, и то изработени от тях самите. Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник. Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години... бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките. Горите се бяха разлистили, тревите кипнали, реките преливаха от много води, навсякъде се носеше дъх на младост. От Балкана слизаше свеж планински въздух, радостта от живота изпълваше всичко. Разбира се, на първо място бяха хората гъдулките, зурлите, гайдите. Тук свиреха майстори! И над всички се чуваше гласът на Инджето прочут гъдулар. Пък и какви хора бяха те! Каква сила, каква лекота, какви стъпки чудновати! Че ръченицата, че ситната, че всевъзможни още, сложни хора... Музика имаше в този народ! В нея можеха да се доловят старинни мотиви. Този народ беше учил в миналото, святи хора го бяха учили... Срещнат се двама, единият каже: „Добър ден!“ пожелание; другият отговори: „Дал ти Бог Доб• 137~ 42 ~
Върешният човек - разговори с ученика съдържание
153 на човека. За молитвата трябва да се мисли като за сила в човека. Тя е като броня! С тая сила дарбите и способностите му отстояват на всички противодействия в живота. Как ще преодолее мъчнотиите той инак, ако не застане срещу тях със своите добродетели? Вярата е сила! Нейното присъствие в народа е важно. Нашият народ си е служел с нея, както рицарят с оръжието си. Ще изтъкнеш религиозния живот като фактор във възраждането на човека. В Габрово в неделен ден всеки отиваше на черква. Имаше десетина черкви в града. 15 август, събота Брат Борис наистина много се беше вживял в моята тема, с която бях ангажирана в Института. Много често, като се прибирах от работа, той ме посрещаше и бързаше да сподели мислите си в тази връзка. Понякога те следваха посоки, отиващи надалеч от темата, макар че тя беше наистина широка. Но аз имах огромна полза от мисленето в тези посоки. – Искам да изтъкнеш ролята на манастирите, на монашеството в нашата история. Каква роля играят те за запазване на духа, на културата. Манастирите са били главното убежище на революционерите. Също и източник на средства за тяхната дейност. Тези две неща са много важни! Ще ти говоря още за монашеството… И да знаеш: поп Кръстьо не е предал Левски. Левски не е предаден – туй е истината! Не трябва да се развращава народа ни, като се твърди това, като се говори неистина. Друга важна тема е ролята на жената във възраждането на народа и в освобождението му. Не е мислено и не е писано много по тази тема, за съжаление. Защото тази роля е голяма. Всички тия храбри мъже, които са се подвизавали в четите, са имали майки, сестри, жени, любими – в повечето случаи те са ги подкрепяли и насърчавали. Ами кой ще се моли сутрин и вечер пред кандилцето в домашния олтар? Пак жената! Подчертал съм в книгата [За съжаление не съм записала коя книга!] – ще си извадиш имената на жените, които са работили. Ами, виж легендата за мома Рада, дъщерята на поп Мартин!! Само нея да разправя, стига, за да се разбере каква сила, какъв дух, каква храброст е имала жената! Ти чела ли си на Тончо Жечев книгата „Българският Великден”? Той е посветил тази книга на майка си! Голям писател, мислещ човек! Как хубаво е разбрал той стария Петко [Славейков], какъв прекрасен анализ е направил на „Изворът на белоногата”! И как дълбоко е доловил силата на женската душевност, силата на духа на българката и силата на красотата ´! Това е изключително постижение на този писател. Той е черпил вдъхновение и разбиране от легендите на народа. Красота и сила има в тези легенди. А и как хубаво ги разказваха старците! Сладкодумни бяха много – като се вдъхнови, като се пренесе в ония времена, като ти говори – все едно, че песен пее. Щото и той ги е носил пищовите… И Балканът ги вдъхновяваше. Какви чудни места крие 
156 то се знае. Да, и ще ти даде една монахиня да те изпрати до вкъщи. А монахините! Бяха най-хубавите моми в града. Тия, които не желаеха да слугуват на мъже, да робуват на семейство, ставаха монахини. Тя, хубава раса, Мария! И учени бяха, образовани. Те бяха длъжни да знаят турски, гръцки, влашки и руски, че и немски някои. Там ги учеха езиците, в метоха. Не знам дали всяка е знаела тия пет езика, но всяка знаеше някой и друг чужд език. И дойде ли някой от чужбина, право при тях го пращаха, да му превеждат. Нали нашите търгуват с чуждите страни, идат им търговци, гости, трябваше някой да превежда. И това бяха монахините. Метохът беше школа. И с всички манастири е било така. Затуй са играели те такава роля. А какви певици бяха! Едни псалми Давидови като запеят… Отде ги имаха те? Не знам дали ги имаха нотирани, щото тогава нотописането не беше популярно, но ги знаеха наизуст. Те по традиция са се предавали, от поколение на поколение. Песента беше гордост на манастирите. В Соколския манастир пееха мъже, той беше мъжки манастир. Ще ти разправям за него отделно… •✩ ✩ ✩ – Съкровищата в Балкана, Мария, не са само от обирите на турската хазна. Легендата разказва, че византийският император Юстин е пренесъл византийската хазна в пещерите, и то в пещерята, дето я наричаха Тъкачката, при Витата стена. Той е бил от този край и го е познавал. – Как от този край? Византийският император?! – Да! Един от византийските императори. Но тази легенда ще ти я разправям друг път. И за Витата стена ще ти разказвам, там ни бяха любими места. Това е един хребет между Габрово и Севлиево, отдалече се вижда като една стена от отвесни бели скали, изправени сред горите. Аз помня времето, когато по тия места имаше гори, бездънни гори… Там обичахме да скитаме, прехвърляйки се от тераса на тераса, и да търсим пещерите на съкровищата. Обичахме да слушаме тия древни легенди, пък и старците из Балкана обичаха да ги разказват. Но за тях – друг път, сега ще ти разказвам за живота в Габрово… На Витата стена ходехме и за дърва. Ама аз не носех дърва, щото майка ми не разрешаваше; тя да ме види да нося дърво – веднага шамара! Майка ми ме пляскаше някой път, когато бях малък, защото бях белалия момче. Ще ми удари само един шамар, ама хубав. Тя ме пляскаше, а не като тебе сега тука, само да ме търпи… А баща ми биеше момчетата един път в годината, обезателно. Туй беше правило за бащите. Може да няма особена причина, но винаги ще се намери повод. Един път в годината, с каиша. И туй беше задължително във всяко семейство. Това беше „педагогиката”: един път в годината детето, момчето, трябва да яде един хубав бой от бащата. Той не приказва много, ама като извади каиша и като те зашляпа… Дрянова пръчка стоеше до собата [печката] и никой не смееше да я бутне. Виж колко са хубави дряновиците – прави, яки. Дряновата пръчка – това значи послушание… 
157 Бай Георги Куюмджията имаше шест деца. Той ги биеше на двора и цялата махала гледаше. За назидание. Биеше ги едно по едно. Като попрекали, баба Лала се обади: „Е, Георге, стига вече.” И той слуша, не ´ възразява. Никога не възразяваха на бабите, имаха почит и уважение към тях. И големите мъже ги слушаха. Кафе вкъщи рядко се пиеше, само в кафенето и в кръчмата. Кръчмите бяха долу, край реката, да са пона равно, та като пийнат старците, да могат лесно да ги изведат. И вратата на кръчмата е широка – кола може да влезе, даже с конете. Само че през зимата ставаше по-интересно. От горе, от Каменската махала, надолу по стръмното тръгваха шейните, излъскваха улицата и старците, като излязат от кръчмата или от кафенето и рекат да тръгнат нагоре, не става, пързалят се. … Баба Гана хвърли пепел, ама шейните прелетят и над пепелта. Изсипе някое и друго канче гореща вода… Караше се на децата, ама кой ти слуша… Баба Гана и баба София – помня ги… Ама баба София не закачаше децата, тя ги обичаше. А старците, те се ядосваха най-много. Той, като пийне някоя сливова или малко винце, ха иди се качи по баира, той заледен… Че грабнат бастуните, че се хванат по двама-трима, че като се хлъзнат – право в кръчмата обратно, щото вратата ´ стоеше винаги отворена, само вечер се затваряше. Долетят трима старци в кръчмата и – хайде пак: „Дай по една сливова!”… Тя, сливовата, се дава в шишенце, не в чаша, да си пийват по малко… Дядо Петко Куша: „Хайде, и от мен една!” Дядо Георги Ковача: „Хайде и от мен!” Пийнат тримата и пак тръгнат, хайде трите бастуня… Ама сега не минават по баиря, ами заобикалят по Сляпата улица. Тя беше толкова тясна, че за да се разминат двама души, трябва да се обърнат с гръб към къщите. А по-горната улица я викаха Посран’та улица, ти я знаеш… Габровецът мислеше, като строи. Ще построи той къща, ама няма да я залепи до другата, съседната къща, ами ще остави уличка – да минават хората през неговото място, и ще направи удобства, ако трябва три-четири стъпала ще тури… Общественото чувство у габровци беше много развито. Аз не съм срещал другаде такова нещо. Имаше една фамилия, Кехлибаревите им викаха. Там най-главната беше баба Фица. Богати бяха доста. Най-големият им син Симеон имаше 200 овце – много стада, изобилие. Търгуваха с това, което изкарваха от стадата – масла, сирена, вълна, месо. Имаха кантори в Сърбия, в Цариград. По едно време Симеон извика баща ми и чичо ми да работят в търговията. Но, какво стана? Полека-лека, не знам защо, изклаха овцете, и – всичко им тръгна назад: или корабът със стоките ще се повреди, или търговец ще ги излъже, или някоя друга беда ще дойде. Дойдоха до положение да нямат какво да ядат! Симеон търгуваше и с вино. Веднаж бяха пристигнали от Белград цял вагон бъчви с вино – големи, по 600 литра едната. Но между тях се оказали две бъчви с брашно, ха де! Как ги откри баща ми? Брашното изсушило бъчвите, аралъците се разширили и (тур.) фуги, разстояния между дъските 
347 ритетната баба в Габрово. Имаше много други – баба Рада, баба Станка, баба Фета, но баба София беше най-тежката – едра, сериозна, с достойнство. Майка ми нея избра. Аслъ, майка ми беше от най-аристократичния род в Габрово, родът на дядо Драгул. Казвал съм ти, дядо Драгул е имал кафене на центъра на Габрово, до часовника. Всички го знаеха. Там идваха обикновено и гостите на града, и чужденци когато идваха, там отсядаха, щото горе имаше и стаи за гости – нещо като хан, малък хотел. Дядо Драгул имал за кафенето един цигулар, ама – изключителен! Бил чорбаджийски син и следвал на Запад, учил цигулка в Италия. И много хубаво свирел! Няколко пъти в седмицата отива и свири в кафенето. Ама пари не взема, не. Просто така, свири за удоволствие. Дядо Драгул много го ценял. И като се каже „Драгуловото кафене”, знаят, че там има и хубава музика. То е било място за общуване, не само за пийване на кафенце, но и за споделяне, за съвет или помощ. А кафето той го е купувал от Турция… Дядо Драгул е бил образован, и той, и децата му. Знаел е английски. Жена му се е казвала Рада. Тя е била от Грънчарската махала – покрай реката, в центъра на града; там живеят грънчарите, всеки си има струг, колело грънчарско, приготвят глина, въртят грънци, пекат ги… Та Рада била най-красивата мома от Грънчарската махала. А Драгул е бил отсреща, през реката, в кафенето, то му било наследство родово; и всяка вечер прегазвал реката, за да иде да се види с Рада. „Ех, Драгуле, Драгуле, колко пъти прегази реката!” – тъй си казвал той често. Е, най-сетне станала и сватбата. Живеели в къщата, която била именно и кафене, и хотел. Мисля, чичо му на Драгул му я бил завещал, те са били много стар род, кореняшки. Беше голяма къща, красива. Ей, едни чардаци широки, едни коридори, стаи големи, двор голям. Там играехме като деца. Там живееше баба Фета, дъщеря на дядо Драгул и баба Рада, и майка на майка ми. Тя и майка ми е живяла там, преди да се ожени. Много обичахме там да живеем. Малко стаи имаше за гости, като хотел, щото в другите живееше семейството. Имаше в кухнята голямо огнище и винаги огън и прясна пита. По чардаците имаше лимони и други такива екзотични растения, донесени от търговците от южните земи. В двора имаше градина, там с леля Донка играехме, щото ние сме много близки по възраст, тя се грижеше за мене и майка ми беше по-свободна. А дядо Ботьо, бащата на майка ми, много ме обичаше. Той мълчи, не говори, туй да изкараш от него дума – много трудна работа. Но много добър беше! И най-обичаше да ми направи шейна. И не една шейна ми е правил. Щото, като се спуснем с шейните по Щърбан баир надолу, улицата отива право във вратата на кръчмата. И ако се случи в туй време някой старец да излиза от кръчмата, както си е попийнал и се крепи-крепи на бастуня, шейната – право в краката му! А подир нея – всичките други шейни, и тя стане една… Наизскачат старците с бастуните из кръчмата … хайде, отиде новата шейна. Дядо Ботьо нищо не казва. Но след някой и друг ден ще ми направи нова. Много хубаво ги правеше, много сръчен беше. 
355 та (интифа = знак, белег, нишан); Георги Вук; Кристо Бояджи, сем. Бояджиеви; Ришката (побойник и крадец); Лахуткини, Лахутите (най-красивите моми бяха в туй семейство, голямо семейство, 12 души, от тях 7–8 момичета – красота!; баща им имаше дюкянче, продаваше дребни потребни неща); Тепавичарите, сем. Тепавичарови, другото семейство с най-хубавите моми; Иван Саламана; Дончо Папаза; Дончо Коса; Продан Зидаря; Пармака; Зафиря; Н²нятата (многодетно семейство, само момчетии – пакостливи, самонадеяни, с тях често влизахме в бой, ходеха обикновно по двама-трима братя и бяха яки, мъчно им се излизаше насреща; баща им беше табак); Досю Ям²та (ям² значи кръпка, значи гащите са закърпени с друго парче); дядо Ганчо Мацката, опълченец, прочут поборник, той беше един от габровските герои, един от водачите на отбраната на Балкана; той спря кърджалиите, да не преминат в Южна България; много беше почитан и уважаван, в кръчмата това се изразяваше най-ясно. Той беше от старците балканджии, които познаваха изворите, които не са много в тая планина, техни извори. Те владееха там горе, в смисъл познаваха всичко. Но самотен човек беше, и тъжен човек беше. Живееше сам в цяла къща, нямаше семейство; Тарамбµла, гледаше крави, имаше няколко от специална порода, за мляко, и толкова много мляко даваха, че се чудеше какво да го прави… Сега, един интересен образ, дето габровци много го тачеха, и с право – Продан Тишков Чард²та. Забележителен човек! Той е бил опълченец, записал се в опълчението и така участвал в Руско-Турската освободителна война – на 17 години момче; после е бил какво ли не, но много е направил за Съединението на България. Прякорът му бил Чардата, чарда значи стадо говеда; не знам, може би е пасял говеда като момче. Но след Освобождението е бил офицер в милицията на Източна Румелия. Директорът на тази милиция се казвал Август фон Дригалски. И понеже нашият човек бил много активен там, пък и може би иронизирайки тоя директор, габровци прибавили към прякора му това „фон”… Но Чардафон се помни и с това, че имаше обичай да подготвя празника на града – Първи май. Много хубаво и тържествено го честваха габровци, разправял съм ти. Той беше ненадминат организатор. Една-две седмици преди това довеждаше от Одрин хаджи Бабелю, голям специалист по фойерверките и фишеците; той беше от Иран, прочут из Европа с това свое огнено изкуство, има книга за него и неговите приключения по света. Та Чардафон довеждаше хаджи Бабелю с 4-5 души помощници и ги настаняваше добре някъде, където да им шетат. Носеха големи количества фишеци и ракети, най-различни други такъми, необходими за огнената церемония. Още тогава отнякъде намираха тия ракети, не знам как, те, ракетите се появиха 50 години по-късно! И какво правеха: от часовниковата кула, в центъра на града, до камбанарията на черквата „Свети Иван”, горе, в Каменската махала, опъваха тел, по която нареждаха фишеци и ракети, с разноцветни светлини. И на празника всичко това се запалва! Хем гръмне, хем светне – разноцветно! За децата това беше радост и възторг! Чудо!~ 43 ~
Шепа плодове - Георги Томалевски - 1977г. съдържание
от Долна махала, отвори дума да се увеличат вергиите. — Още вергии? — проточва глас Йованица. — Малко ли пари вземат изедниците? На колко места ще се плащат вергии? На султанските текстилдари една вергия, на беговете друга. За това ли притропаха днес коне по калдъръма? — Затова, но нашите старци са умни, жено. Така му затвориха устата, че той скочи и си отиде сърдит. — Беят сърдит? Лошо сте направили. Сега ще видиш каква беда ще ни докара — казва загрижена тетка Илина орез залъка си и шумно .сръбва от фасулената чорбица. — Ще се съдиме ние с него. Старците вдигнаха глава и му казаха каквото трябваше. Има — казаха му, — бей ефенди, кадии в Стамбул. Ами тъй зер! Защо пи е поставил падишахът на това място? Като чу за съд и кадии, скочи •оня турчин, като че го клъвна змия. Какво ли си рече: „Отидоха ми хилядниците грошове, които всяка есен влизат в кесията ми.“ Засмиват се децата и спират светнали очи на баща си. Сами не знаят защо им става смешно, но са доволни от това, което са казали старците. По-малките понякога се смеят и за това, защото Стоян се смее, тъй като те са свикнали най-често да им се кара. Но усмивката ща Стоян не стои дълго на лицето му. Отведнъж той става строг, вглежда се в лицето на баща си и надвивайки нещо в себе си, почва да говори: — Ех, да бях и аз там! Да видиш какво щях да му кажа! — Какво ще му кажеш ти, дете? Малък си още да дадеш джуаб на бей. — Знам си аз какво да му кажаНе ме мисли за глупав. — Аз пък щях да хвърля един камък подир него — обажда се Константин за изненада на всички, тъй като той много рядко говори. — Виждате ли, че приказката ви е детинска? Камък ще хвърля! — забелязва бащата. — Ами нали ще се върне беят или някой от неговите придружвачи и ще те пребие с камшика? — А може и да те убие! — допълва Стоян. — С камъни нищо не става. На такъв човек трябва да кажеш нещо, което да го заболи повече от удара с камък. Учуден е Йован от този отговор. Не за пръв път Стоян 18 
Тогава бащата ои спомня и това, че Стоян още от дете се навърта все рай големите и дава ухо а всичко, което се приказва. Особено обича да се навира между майсторите, да слуша мъдрите им думи и да поглъща жадно всеки жест и всяка сръчност. Досеща се майстор Йован и за глинената къща в градинката на тетка Каля, и дръзките думи, които Стоян е казал на стрико си Коста. Ето как се учат нашите деца _ продължава размишлението си добрият майстор. — Гръцките и влашките деца си имат школо. Там те учат алфавитата и всичко, което им разказват даскалите. Нашите пък гледат майсторите и се учат от приказките на дядовци и баби. Нашите люде, дето се казва, с нокти гребат да отворят школо, но колко трудно върви това! Неграмотни остават децата. Само тук-таме при родители, които са научили кирилицата, децата могат да сричат текстовете на някоя църковна книга. И Стоян така се научи да чете. Случи се, та мина през Крушово един млад човек, който бе тръгнал да се покалугери в Света гора. Преседя този човек през зимата в града, посъбра някое и друго дете и ги научи да четат по една книжка, която той носеше в пазвата си. „Учете, учете азбукето! — повтаряше младият човек. — Не може без книга и без писмо!“ Русето и Мара тази вечер гледат към Стояна с голямо внимание. Те също са опрели да сърбат фасулената чорба, изстинала вече в пръстената паница. Явно е, че че разбират всичко, което разказва той, но са изненадани от вида му и от думите, които изрече тази вечер. — Сине — казва внезапно бащата, събуден от своя унес, в който сякаш вижда бъдещето на това упорито момче. — Ти ще бъдеш строг и много фудул, но ще прочуеш нашия род. Твоето големство ще ти донесе и беди, но хората ще те помнят дълго. Светлината на газеничето трепка в стаята, голяма част от която е в полумрак. Тъмнеят долапите, дебелите каменни зидове и големият иконостас в ъгъла, където загасеното фитилче още мъждее като жива червена точнца. — Малко се издокарваха власите и гъркоманите — подема наново майстор Йован своя разказ за бея. — Искаха да кажат, че на всичко хубаво ние сме се учили от Атина, но един от старците вдигна глас и каза: „Раждат се, 20 
мото им не мога да разчитам. Учи се. Време е да видят, че и нашите люде могат да научат елинската наука. След този ден Стоян не inpecTaisa да ходи в къщата на богатите власи, уроците е Пандора пак продължават, като че нищо аф се е случило. Тя пак му се усмихва, но вечер го изпраща Теохарй и никой вече не му казва, че е майсторско момче, което нищо не разбира. IV Изминали са години от този ден и тази случка. Крушово е градче, на което могат да завидят доста по-големи градове в Македония, защото си е извоювало завидна свобода. Разбира се, за това помогнаха мъдрите глави на старците и кадиите в Цариград. Те дадоха право на крушовчани да откупят бейския чифлик, а той е, кажи-речи, цялата нахия. Е, то се знае, че в това изостанало царство, където не можеш да разбереш дали камшикът, с който те бият, е султански или бейски, не може да мине съвсем без мъки, но все пак всичко става по-иначе отдругаде. Ще префучи от време на време потеря от въоръжени ездачи, ще притропат копита по калдъръмения път, ще се чуят къси прсвиквания, ще приплачат ограбени рли бити люде и глъчката ще отмине, възвила нагоре по кичевския път. Така е навсякъде, из целия Балкански полуостров, докъдето лежи властта на падишаха, в царството, където има султан, бейове, чифликсайбии, заптиета, разбойници и рая. Крушово живее своя планински живот. Напролет корията му праща лъх, наситен с мириса от разлистените буки. Майсторите отиват и се връщат от гурбет, като донасят понякога достатъчно парици, за да преживеят зимата, а друг път, когато ги срещнат разбойници над Демиркапия или по Кресна, те идват по домовете си обрани, натъжени и засрамени пред своята челяд заради празните си кесии. Всяка пролет се чуват хлопките на кираджийските коне и сподавеният плач на жени и деца, които изпращат скъпи люде. Разбира се, това се отнася предимно за майсторите, защото търговците не напущат града. Само от време на време, придружавани от цели тайфи верни хора, някои от дюкянджиите отиват за стоки по Битоля и Солун. Оттам те носят скъпи копринени платове, шарени басми и бои, с коп38 
В една от широките одаи на Везенковския дом е приятно'1г уютно. Обилна светлина нахлува в нея особено когато от овреме на време облачната (покривка на зимното небе се разкъсва и . забързано в своя път, оттам надниква слънцето. Тогава в стаята всичко се променя: блясват багрите на тъканите възглавници и върху косматата постилка се открояват сенките .на дървените пармаклъци. Зима е. Навън лежат дебели снегове. В Крушово те падат много рано. Градчето тогава изглежда като наметнато с бяла завивка. Къщите, застанали една срещу друга, се гледат и сякаш се усмихват, когато върху прозорците им блеснат синкавите отражения на небето. В тези меки и мълчаливи зимни дни, когато комините спокойно пушат в безветрената тишина, когато в огнището светлее купчина жарава, майсторите са се прибрали по домовете си и прекарват обичайната за гурбетчийския живот зимна почивка. Стоян е полегнал на миндера и загледан в припламващите съчки на огнището, размишлява за нещо. Срещу него, пак върху постелки, седи сестра му Мара —голяма вече мома — й плете чорап от бяла вълнена прежда. Тя е привела глава и брои полугласно бримките. Мара е найлюбима от сестрите му. Тя е приказлива и Стоян обича да споделя с нея някои неща и да гледа умните й горящи очи. Прехвърлила е тя седемнадесет години и е, кажи-речи, втасала за женитба. Но въпреки това тя е запазила много от привичките на своето детство. В другия край на одаята Петър тихо срича някаква книжка с църковнославянско писмо. Книжката има изжулени вече корици. И Петър, както и Константин, който рови в някакво сандъче и търси нещо, са вече израснали едри младежи. Старците дремят в съседната по-малка стаичка, където в широкото огнище (винари гори огън. Там най-често те прекарват дългите дни и понякога безсънните (нощи на (Своята старост. — Ти все'плетеш, Маро — обажда се Стоян, след като гледа известно време в сръчните ръце на сестра си. — Какво да правя, брате Стояне? Женска работа. Щом се свършат домашните залисии, ние хващаме чорапа. — По сто крака да имахте, пак чорапите, които изплитате, щяха да ви стигнат за цял живот. — Нали човек трябва да има и нещо повечко за... 42 
със строгото благочестие на майсторите. По пътя за Горна махала го среща един турчин от хюкюмата и му казва: „Хаиролсун, устабаши!“ Това също много зарадва Стойна. Не се казва всекиму такава приказка. Какво нещо е жаждата за слава! Тъкмо във времената, когато старците от Миак махала, подкрепени от някои позаможни търговци, се борят за още по-голяма самостоятелност на Крушово, толкова, колкото това е възможно» по тези времена, Стоян живее като че със затворени очи за всичко. Той като дете»беше по-чувствителен за тези неща, но сега те като че се стопяват в блясъка на неговата майсторска слава. За това пък как поминува бедният народ, особено из малките планински села, не му иде дори наум. Случва се някога да излезе из пазара или пък пътят му е оттам, та, ще не ще, ще се спре пред някои продавачи. — Ти какво продаваш бе, селанец? — ще запита той някой застанал до мършавия си кон селяк, донесъл товар дръвца за продан. — Дърва, чорбаджи. Дърва за горене. По-сухички, пък и малко круши имам във врекята. Те още не са за ядене, но като постоят, ще поомекнат. — Защо си пи събрал толкова рано? — пита го Стоян. — Да беше почакал да узреят. — Ех, чорбаджи! Хич не е лесна нашата работа. Далеко ми са крушите, пък не е сгодно да се излиза всеки ден. Дебнеме .ние кога е за излизане. Аз си знам какво ми е било сърцето, докато набера тези дръвца и тези круши. — Защо пък така? Кой ти пречи? — Чорбаджи — ще сниши глас селякът. — Ти като че не знаеш как се живее .по нашите места. Лесно ви е на вас тука, в града, но питайте селото. Идеш да набереш едий везни к дръвца и таман си замахвал с брадвата, зад тебе застава някое от бейските кучета и пита: „Гяур, ти плати ли правото да береш дърва?“ И сто пъти да му кажеш, че си го платил, пак трябва да му дадеш някой и друг грош рушвет. Иначе лошо, чорбаджи! — Какво е лошото? . »е пита Стоян нарочно, за да чуе какво ще му отговори селякът, п • ; , . — Бре че аджамийски. ми говориш ти! Ще извади пищова, ще ти вземе добичето, ще те обере, пък ако много му се сопнеш, може и там да си-останеш. ' — Няма ли заптиета по вашия край? 54 
то едва носи тежкия товар. Види се, от воденица идва този човек и много му напомни за Китан брашнаря в Крушово. Позамрачи се малко радостта му. От тази минута като че някой му заговори на ухото. Гласът е много тих, но много настойчив: За какво ти са сега тебе албанците? Какво ще разговаряш с тях? Търсиш ги пак от фудуллък — да се покажеш, че имаш всякакви приятели, — но те, хората, са почнали да се стягат за борба с тиранията и няма да търпят такива неща като случката с момата на Китан. Днес едно, утре друго — събира се в душата на хората мъка и най-после прелива чашата. Малко ли турски аскер се връща от Албания, потушавал разни бунтове. На мъка са хората. Всеки не може да бъде приятел с пашата. — Дий! — подвиква Стоян на кончето. Пак изпъва снага и се понася още по-бързо напред младото атче, но това не пропъжда мисълта, вмъкнала се в него. „Ти, Стояне — шепне му наново гласът край ухото, — отмина без внимание оня селянин на крушовския пазар, от когото купи дървата и който ти разказваше колко трудно се живее по техните места. Само веднъж ли си чувал как бейските агалари се отнасят със селянпята? От хармана им вземат зърното. Ти нямаш харман и не знаеш какво е да ти вземат това, за което си се мъчил цяло лято. Сети ли се веднъж да идеш при Абди паша и да му кажеш: „Паша ефенди, грехота е това, което правят бейските слуги на нашите селяци. Дето се казва, кожата им одират. Къде може сиромах човек да дава вергии на две места?“ Нито на пашата, нито на Исмаил, с когото говориш по коранските работи и за арабистанските песни, си посмял да отвориш приказка за това. Не ой продумал, защото не те болт, а не те боли, защото, види се, си позабравил своя народ.“ Като че двамина живеят в него. Единият е гордият устабашия, а другият — онова, младото момче, което една вечер учеше баща ои как да отговарят старците на бея, който дойде в Крушово да събира вергии. Мислите се превръщат в думи. Чува той сякаш гласа и на двамината, но като че тихият глас по-трудно се понася. „.Майстор Стояне — казва му той, — какво ще направиш, ако пашата ти каже: „Я, устбаши, да ни направиш един затвор, но с такива малки и тъмни кауши, че като турнеме вътре някой непокорен гяур, да стане пишман, че се 91 
казва, че на устабашията трябва малко време, за да обсъди всичко. „Нашите в Крушово — мисли Стоян — още не са почнали да кроят такива неща. Старците умната отстраниха бейската власт и народът сега засега е по-спокоен. Вярно е, че по селата по-трудно се живее, но какво да се прави? Ще се чака. Почнат ли албанците със своите бунтове, тогава без друго огънят ще пропълзи навсякъде. Ако помогна на тях, то ще е помощ за всички.“ С такива мисли той прогонваше появилото се понякога противоречие и успокояваше своята съвест. Налети са две чаши от червеното сараевско вино. Домакинът вдига своята чаша. Взема чашата си и Стоян. Премества Осман чашата в лявата си ръка и подава дясната напред. И Стоян прави същото. Двете десници се стискат крепко# — Бесата-беса! — казва тържествено Осман Али. — Бесата-беса! — повтаря Стоян. Тогава те преместват чашите си в десните ръце и ги изпиват на един дъх. Утвърден е вече договорът за приятелство между албанския патриот Осман Али и майстор Стоян Везенков от Крушово, който чрез свои прители в Янина ще се погрижи да достави от Гърция пушки за албанското въстание. „Още триста казарми да направя сега за турския аскер, душата ми е спокойна — казва на себе си Стоян. — Така ми загатна и руският консул Хитров в Битоля.“ XVIII Минават две седмици. Муо е заминал за Требовец. Там ще се бави три дни, докато издялат по формата на табаците, които занесе, един главен челен камък от бял варовик. Уморен е Стоян от преминалия летен ден. Имаше много да говори и обяснява на майсторите, трябваше много пъти да се качва и слиза по високото скеле и затова вечерта решава да се поразходи. Излиза той накрай града, където сред зеленината е прохладно. На запад скланя едър сребърен сърп на скоро родената месечина. Високи борове из1.12 
прескочи за втори път смъртта. Ако при бесилото той оцеля не по своя заслуга, сега трябва сам да се спаси. В гърдите си той усеща как сърцето проиграва като птичка. Цял е обхванат от вълнение, което се мъчи да прикрие. — Ваша милост може би знае, че аз съм семеен. Моите хора — родителите ми, жена ми и двете деца — дойдоха да ме видят в Сърбия, където аз се прехвърлих, за да търся някакъв маджарин, който уж можел да ми помогне да оправим работата на моста при Нишава. Имал той машинерия някаква, с която можел да извади подземната вода, която ми направи пакостта. Търсих го навсякъде и не намерих такъв човек. Може и да са ме заблудили, защото напоследък край мене се навъдиха много завистници. Слуша внимателно и леко поклаща глава пратеникът. — Не можех да се върна назад — продължава Стоян, защото времената станаха по-тревожни, и затова повиках семейството си в Белград. Сърбите не ми дават раоота, каквато аз търся, защото не ме познават добре като майстор, а така с дребосъци не ще мога да изхраня старците и децата. Реших да се върна в Турция, за да уредя чрез съдилище своя въпрос и да докажа, че съм жертва на лични мои душмани. Албанците, които ме нарекоха шпионин, са разбойници, избягали от Албания, и получават пари само 01 такива доноси. — А ти откъде знаеш това? — пита турчинът. — Казаха ми го други албанци, които ги познават. — А какви са тези, другите? — Мои познати, с които се опознах, когато ходих в Сараево, изпратен от Абди паша, за да построя и там казарма като битолската. Инспекторът слуша с още по-голямо внимание думите на Везенков, когато той разказва за големци, и си мисли, че той наистина не е какъв да е аргатин, а прославен устабашия. Най-после, не се дават награди на всекиго. — После ваша милост сам ще разбере колко душмани и завистници може да навъди човек, на когото раоотите потръгнат. Над всички тях стои и оня, яростта на когото е •страшна, защото аз се ожених за неговата жена. Голям мерак си имал по нея — казва неочаквано пратеникът, като се усмихва. -Жени много на този свят, ефендим. Имах аз.възможност да се оженя и като по-млад, но не беше ми дошъл ча2.13 
приятел. Тя го научи колко много добрина е могло да има на този свят. Дълги дни и нощи Стоян разказва на домашните си за своите мъки. Мария го гледа и чувствителната й душа разсира, че той е вече друг човек. Изгоряло е в него онова, което го правеше суров и от което всички се бояха. — Не бива да забравя човек, че освен него на този свят живеят и други люде — казва Стоян в един от разговорите си с нея, — да обичаш само себе си е грозно. Тия думи изпълниха с радост мълчаливото и кротко сърце на Мария. И тя позна в този разговор какъв е бил наистина нейният Стоян. Върви неспирното време. Настъпва и паметната 1877 година. На часове се чака обявяването на войната между Турция и Русия. Слухове идат, че руски войски са тръгнали към Румъния. Стоян, който винаги мисли и премисля, решава да раздели семейството си на две. Той, Мария и двете деца ще тръгнат за Русия, а старците ще се върнат в Македония при Руса и Мара. Има как и с какво да преживеят там. Когато почва да прави постъпки за заминаването, правителствени люде в Белград го увещават да остане, но Стоян, малко оскърбен дори и заради малкото недоверие, проявено към неговите люде, отказва. — В нашия занаят — отвръща той — грешките се поправят, като се развали направеното. Това, за което говорим, не е зид, та да го раззидаме. Думи се не връщат назад. Сега не мога да остана. Казах на руския консул, че отивам при брата си, който е доктор в Русия. Единственото добро, което можете да ми направите, е да помогнете на старците да тръгнат за Македония. Една неделя, след като всичко е готово, на белградската гара става последното сбогуване на Стоян с родителите му. Раздялата е трогателна. — Стояне синко, за последен път ли се виждаме? — пита старият баща. — Както е късмет, татко. — Ех, свят, свят! — трепере старият, а очите му гледат така, както гледа малко безпомощно дете. — Стояне, Стояне! — тихо плаче майката. — Каква къЩа, какъв живот ще бъде нашият без тебе, без твоята дума и закрила? 225 15 Шепа плодове 
Стоян прави всички усилия да не рухне под тази скръб за старците. Не е лесно да се устои. Пък и много от силите му отпаднаха в тъмния кауш на затвора, в дълбоката яма със студената вода. Изпи нещо от неговата сила и тежката верига, която гърмеше при всяко помръдване. Прегръщат се, целуват се и влакът тръгва. Стоян дълго гледа след него. Също както човек гледа погребалната колесница на този, когото изпраща завинаги. Не минават и две седмици след раздялата със старите, друг влак понася Стоян, Мария и двете момичета, едното от които още в пелени, към голямата страна, където се насочват погледите и надеждите на поробените балкански люде. XXXVII Когато съобщението за образуването на доброволчески бригади от българи, които ще следват руските войски, достига до Верея, доктор Константин Везенков отправя до своето началство молба да бъде изпратен като военен лекар в това опълчение. Три дни след като той поиска това, пристига отговор, че молбата му е удовлетворена. По същото това време Стоян и семейството му ur..viiiгат в Кишинев. Още на гарата го посрещат такива, които упътват пристигащите от целия Балкански полуостров доброволци. Семейството на Стоян е отправено към един лагер, където освен доброволци се събират и бежанци. Там има дошли от Бесарабия, от Румъния, от България. Има емигранти, напуснали родните си страни преди години. Като се настаняват временно в една квартира наблизо до лагера, тъй като за Мария и малката Косара трябва все пак някакво удобство, Стоян почва да разпитва де кого намери, за да разбере дали консулът Хитров не е пристигнал в Кишинев. Разбира се, за консула той нищо не узнава, но от военни хора научава, че засега е невъзможно да намерят нито Владимир, нито Петровият син Александър, защото за известно време военните академии отказват всякакви свнждания. Това вероятно ще стане по-късно. „Като е така, няма защо да се бавим тук“ — казва Стоян. От този ден животът, поспрял за малко, наново тръгва стремглаво като млад буен жребец. Дори няма как да се 226~ 44 ~
Два свята- Невена Неделчева съдържание
— Лельо Дине! извика Дара през телената мрежа на оградата, виждайки Дина да полива цветята в градината. — О, Даре, как си се сетила да дойдеш? — Много пъти се сещам влезе Дара в двора, но не ми оставаше време да дойда. Знаеш, че съм на работа. Но сега съм в отпуска. Добре, че те заварих тук, защото съседката ти ми рече, че си била при Стефана. — Да, ходех при нея, но тя вече е добре, даже ходихме на Витоша. — Тази вечер ще спя при тебе; може, нали? — Може, Даре, ела да влезем вкъщи — Да ти кажа новината! Старците се ожениха. — Кои старци? -запита Дина, сядайки на канапето в стаята. — Майка ми и професора. — Майка ти е толкова хубава, запазена и при това млада... — Да не говорим за младостта й. Важното е, че тя сега съвсем ни изостави със сестра ми на самообслужване. Изключително е заета с професора. — Ами вие сте достатъчно големи да се грижите за себе си. Освен това от една страна искате да сте самостоятелни, да живеете както намирате за добре, а от друга искате да се грижат за вас като за малки деца. — Има майки, които цял живот се грижат за децата си. Например майката на тая гъска. — На коя гъска? — На Олга. При това майка й се грижи не само за нея, но и за храненичето й. Смях се, когато научих, че е взела това дете. Сигурно е мислила, че ще привлече чрез него бащата. Но и той е един глупак безподобен. Оплела го е една здраво в мрежата си. — Познаваш ли я? 373 
— Тази вечер ми изглеждаш много уморена, лельо Дине, затова е по-добре да легнем да спим, а утре вечер ще ти доведа гостенката. Но нея няма да я оставиш да спи в тая стая, при тебе, а в оная, на старците. Тук това легло ще го запазиш само за мене, разбра ли? — Стига да идваш! — И да не идвам физически, да знаеш, мислено съм тук много често. Всякога, когато ми е страшно объркано и тежко. Дина я погледна, въздъхна и стана да приготви леглата. Дара веднага заспа, а Дина продължаваше да лежи в леглото с широко отворени очи. Никога не бе помислила, че отново ще се срещне с Бистра. Спомените за високомерното държание, с което показваше своето незачитане към нея като към човек, изпъкваха ясно един след друг. Ето я върнала се от училище с господарски тон да казва: „Колко пъти съм ти казвала да е готова масата!“. Отначало Дина тихо изброяваше причините, които са й попречили да стори това: или че тя самата се е върнала късно от работа, или че не е знаела кога точно Бистра ще се върне вкъщи. Но след това предпочиташе да мълчи. Считаше, че каквото и да кажеше, няма смисъл. Мълчанието вбесяваше Бистра и й изсипваше куп най-грозни думи. Наричаше я с най-лоши епитети... Чуваше я много пътя през отворената врата да казва на баща си: „Защо обръщаш внимание на тази провинциална даскалица?“. А бащата отговаряше: „Не се тревожи, момичето ми, баща ти знае къде зимуват раците“. Защо ли си спомням всичко това, каза си Дина. То е минало, то не съществува вече за мене. Важното е да постъпя както Учителят би искал. А то се знае как той би искал, като толкова години е говорил за обич, за добра обхода, за правене всеки ден на добро. Да, точно това трябва да прави. Ето един случай да направи добро на едно същество. Не, не на едно, а на две. И не е важно кои са те, това абсолютно 393 
едно дърво край пътя, само Бог знае. Но от всичкото найчудното е, че само младоженците са пострадали. Тук вече, мисля си аз, има пръст съдбата. И тази съдба накара точно нашата кола да мине край току-що катастрофиралите и да донесем в „Пирогов“ единия от старците, младоженецът, а младоженката я взе друга, спряла се след нас, кола. Трябва да ви кажа, че този случай страшно ме разтърси. Стори ми се, че е някакво предупреждение за самата мен и започнах да треперя. Мислеха, че съм се трогнала заради пострадалите, защото излязоха мои познати. А аз треперих заради себе си, за това, което би могло да ми се случи. Никой не се учуди на искреността на Дара. Всички знаеха, че е такава по характер. Но Бистра, малко тревожна, я помоли да каже кои са пострадалите, щом като са се оказали познати. — Ти се сещаш кои са рече й Дара, затова и така пребледня. Баща ти и възлюблената му. Решили тайно от тебе и Славко да сключат брак, но катастрофата е осуетила намеренията им. — Много ли са пострадали? запита Славко. — Баща ти доста, но жената много. Аз седях при Мишо отпред, а Лена, неговата братовчедка, медицинска сестра, седна отзад при баща ти, за да му помогне, ако нещо може... Докато отидем до „Пирогов“, щях да припадна от ужаса, който изживях при мисълта, че някой ме предупреждава за нещо с тази случка. Затова потърсих най-напред тебе, Лъчезаре, но като не те намерих, дойдох тук. — Има ли опасност за живота на баща ми? запита Славко. — Лекарят, който го е приел, казал на Мишо, че засега не вижда такава опасност. — Господ ги наказа заради безчовечността им промълви Бистра. — Все пак ще трябва да отида в „Пирогов“ рече Славко, 431~ 45 ~
Историческият път на Бялото Братство през вековете - Западна езотерична традиция - Влад Пашов съдържание
525 1. Окултната школа на пророците. Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват волята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух.“ Този, който е предал това определение на пророците, без да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхождайки от техния живот и писания. Ето как в книгата „Числа“, 24 глава, се описва състоянието на един пророк: „И дигна Ваалам очите си и видя Израиля, който беше населен с племената си. И дойде на него Божият Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени.“ А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения.“ От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били 
650 отгоре на всичко скакалци, гъсеници и други подобни унищожават всичко, което се е родило. И Бог казва за тях, че те са негова армия. В 12-ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и смоковницата изчезна, нарът, финикът и ябълката – всички дървета на полето изсъхнаха, защото радостта изчезна от человеческите синове.“ Този стих буквално е верен, но има и дълбок окултен смисъл, защото всички дървета, за които говори, са символ на нещо, което носи живот и радост. Така например лозата в езотеричен смисъл е символ на Великите Мистерии, а смоковницата – на малките мистерии. Във втората глава говори за деня Господен, който иде и е близо. И казва, че Господ иде с голяма войска, от която земята ще се потресе и небесата ще потреперят, Слънцето и Луната ще помръкнат, и звездите ще оттеглят светенето си. Защото денят Господен е голям и твърде страшен. След като мине денят Господен, когато Бог ще съди народите, се казва: „И след това иде излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения, а още на рабите и рабините си в онзи ден ще изливам Духа си.“ След това пак говори за деня Господен и казва: „И ще покажа чудеса на небесата и на земята, кръв и огън, и стълпове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина и Луната в кръв, преди да дойде денят Господен, Великият и Страшният и всеки, който призове Името Господне, ще се спаси.“ Денят Господен подразбира епохата на ликвидацията на кармата на човечеството, преди раждането на новата епоха. В този ден държавата, религията и науката ще изгубят силата и значението си и ще се заместят от Божественото учение, което ще създаде нови отношения между хората и народите, и между хората и Бога. 
1665 синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища.“ Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие. Казано е: „Явиха им се езици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда. Пробужда се в свръхсъзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръхсъзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което 
1820 на Небето, нито на Земята, не можеше да разгърне Книгата, нито да я гледа... И видях между Престола и четирите живи Същества, между тях и Старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше 7 рога и 7 очи, които са седемте Божии Духове, разпратени по цялата Земя. И то дойде, та взе Книгата из десницата на Седящия на Престола...“/5;1-8/. Какво представя Книгата и какво представят Печатите? – Това са символи, които ни разкриват дълбоки Тайни от развитието на човечеството. Думата Книга се среща рядко в Библията. В Стария Завет се намират думите: „Това е Книгата на човешките раси, когато Бог създаде човека“ /Битие 5.1/. Тази дума се среща също така в първото Евангелие – Евангелието на Матея 1-ва глава: „Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина Давидов, Сина Авраамов. Авраам роди Исака, Исак роди Яков и т.н.“ За трети път думата книга се употребява тук, в Апокалипсиса. Тук е казано: „Агнето само е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата“. Навсякъде тук думата книга е употребена в смисъл, който има думата архива или анали. Под архива се разбира всичко, което съдържа поредица от неща, зависещи едно от друго, като например последователност от опитности, приноси на едно богатство, състоянието на едно наследство и пр. С такъв, именно, документ имаме тук работа. Старият Завет съдържа архивата, предназначена да установи родословия, които се създават по кръв. А първото Евангелие дава също така поредица на родословията. Книгата означава това, което пази поредица от събития, в същия смисъл като хроника или история. Книгата, спомената в Апокалипсиса, това е една Книга на Живота, написана в случая за цялото човечество. Даровете на всяка епоха се съхраняват в нея. Тази Книга, напечатана в човешката душа, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса. Също както 
2219 В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники също и като тези на старците от Апокалипсиса, восък за запечатване – символ на дискретност, пазене на тайна. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза, като емблема на верните на любовта. Тези символи бяха вече употребени от предшествениците на катарите през X – XI век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за посвещение, ортодоксалното и „еретическото“, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си. без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ламбардия, св. Виктор, св. Франциск Асизки, св. Клара, всички те са били гностици и следователно катари. Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта. Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение „Божествена комедия“, което и построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение „Методично изложение на окултната наука“. „Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга „Подражание на Христа“, която розенкройцерите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като 
2306 граматиката, на Меркурий – диалектиката, на Венера – музиката, на Марс – риториката, на Юпитер – геометрията, на Сатурн – астрономията и астрологията, на Слънцето – просветеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата /сферите/ – науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрано в по-дълбок, мистичен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте, осмото небе от Рая, небето на неподвижните звезди, е небето на розенкройцерите, съвършените там са облечени в бели дрехи. В 24 и 25 песен се намира тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Толуза /албигойците/ като емблема на Верните в Любовта. Тези символи бяха вече употребявани от предшествениците на катарите през 10 и 11 век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за Посвещение – ортодоксалното и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните течения. Ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик Свети Тома Аквински, Света Клара и Тверският~ 46 ~
Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 2 - Западна езотерична традиция. Вторият клон на Бялото Братство - Авраам, Моисей, Есейте, Кабала, Пророците - Влад Пашов съдържание
Историческият път на Бялото Братство 193 ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват волята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух.“ Този, който е предал това определение на пророците, без да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхождайки от техния живот и писания. Ето как в книгата „Числа“, 24 глава, се описва състоянието на един пророк: „И дигна Ваалам очите си и видя Израиля, който беше населен с племената си. И дойде на него Божият Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи, който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени.“ А пророк Поил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения.“ От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял.