Ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя Земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Ето всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.

Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.

Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на изкуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие.

Направете всеки потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината.

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Защото е казано: „Които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.“ Но Бог ще ги поучава в закона Си всеки ден.

Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла, и сам Господ Бог на Мира ще се възцари.

Всеки става такъв, какъвто иска.

В Него няма скокове, нито празнини – в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот.

Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят небесната Виделина на Моето присъствие.

Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря.

Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря.

Рано или късно всеки ще приеме заслуженото. Такива минути на живота ви всеки е опитал. Всеки от вас самоволно се лишава от живота и свободата си. Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята на Баща ми.

Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.

Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то Светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало.

Обясни се от г-н Дънов, че всички тия стихове съставляват едно цяло и се отнасяли за всеки едного от нас. Подир възвръщането на всички отгоре г-н Дънов ни продиктува местата от Библията, които ще се четат всеки петък.

Колко е Той велик и благ, той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят небесната виделина на моето присъствие.

И който няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза – всеки знае, ако един кон върви из една урва, какво би станало с него и колата, ако върви бързо. Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене. Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец.

Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало. Изцяло този прочит се състои от 170 глави, от които 104 глави ще употребите изключително за 52-те петъка в годината, т.е. по 2 глави всеки петък, като ще разпределите тъй, щото четивото за всеки петък да е по възможност от Новия Завет.

Във всеки един човек живее един Ангел и един дявол. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище.

На всеки човек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Трябва да се накаже светът и на всеки предстои да се даде това, което заслужава. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всеки условията. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами.

Страданията са водопади, за да измиват сърцата ни, те да ни избелят Страданията ще престанат, щом се охармонизират духовните служби Всеки човек, който няма недостатъци, не е сиромах, а е много богат.

И ще сторя това не само с всеки човек, но колективно с всички добри хора в света.

А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят.

Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя. Всеки цвят е даден на три места в книгата Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници След това се намира съответният цвят на трите места, прочита се и накрая се прочита заповедта на Учителя. За всеки ден ще се четат следните стихове:

В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. — Аз ще ви дам отделни наставления кой ден на коя краска съответствува, та да знаете в кой ден до каква краска да прибягвате, за да се упражнявате, защото всеки един ден съответствува на известна краска. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме.

Няма по-голям страдалец от Господа, Когото хората разпъват всеки ден. Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората.

Обаче във всеки живот има смърт и във всяка смърт има живот.

Тук не можете да живеете без къща, всеки се стреми да има своя къща, иначе може да го изпъдят всяка минута.

"Разделяй и владей" – това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Христос казва "Всяко царство, всеки организъм, живот, всеки организиран народ разделя ли се, няма да устои ". Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Обаче какъв е резултатът от днешния ред и порядък на живота? Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо да му липсва. Христос казва "Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои", т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване.

Всеки, който те види, ще рече "Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна."

Всеки негов лъч си има своето предназначение и носи велика сила в себе си.

И всеки, който се стреми да завладява това, за което не му е позволено, е на крив път.

Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще провери това и ще се убеди е истинността на думите ми. Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания.

Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро!“ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец – да носи по една свещ. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ.

Да бъде човек такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. И никога парите не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взема, може би, 3–4 пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са вземали хората, и пак нямаме достатъчно. Вие искате да обсебите много неща, а знаете ли, че то е нещастие за вас, защото щом станете богати, всеки ще мисли да ви направи зло, и за да се опазите, ще ви са потребни хора, както богатите американци вземат по 3–4 гавази да ги пазят, защото на всяка крачка искат да ги изнудват. Всеки от нас трябва да попита своето сърце какво то желае. Законът не е да бъдем всички еднакво учени; всеки трябва да знае толкова, колкото му е потребно. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно слънце, което ни е огряло. Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява.

Слънцето всеки ден грее, Господ е всеки ден пред нас. Бог живее над нас, както слънцето над земята: то ни праща нужната топлина и светлина, да растем, като премахва студа, който владее във вселената - спиращ всеки напредък Така и Бог чрез духовете Си ни осветлява, стопля и възраства. По този начин двата духа се явяват; при нас са всеки ден.

"Праната" е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество.

Стремлението на всеки един е свободата в света. Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях. Всеки наш акт в света е колективен, защото сме свързани с много духове. Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл и духовете го обират. Затова всеки да следи в своята "къща" - тялото си - това е свобода.

Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя?“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие.

Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша.

В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.

Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях.

Всеки иска да бъде в първата категория – господар. Всеки иска да стане господар, всяка раса, която се издига, иска да господарува, всеки народ иска да бъде господар над всички други народи, и затова всички дохождат до сблъсквания. Ако всички хора имаха за ръководител Христовия принцип, да слугуват на човечеството, ако всеки имаше своя сфера на работа и би принесъл своята лепта на човечеството, нямаше да има никакви спорове. Ние казваме: „Колко са глупави тия, които воюват!“ Но това, което става сега, то става всеки ден с нас: влезте в една къща и ще видите какво става: вземат се двама млади, оженят се, всички хора се радват – „Ето една двойка, която ще заживее в мир и съгласие“; видиш след 2–3 месеца жената разчорлена, мъжът също – бият се в къщи; жената иска да заповядва, а мъжът казва: „Аз съм господар на къщата“. Всеки да пожъне това, което е посял“, както не можем да простим на един престъпник, който е избил сума невинни деца, а го наказваме. Всеки има против някого по нещо: хората все се съдят, обикновени граждани, учители, свещеници, либерали, консерватори, тесни и широки социалисти, между религия и учители и наука – навсякъде има разделение на възгледите; но ние трябва да дойдем до убеждението да отхвърлим всичко онова, което трови нашия живот, и в този поне момент да се примирим, да станем тихи и спокойни, да очакваме със смирение великото събитие, което настъпва.

Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи. Вие искате да видите Господа, а когато Той дойде в това дете, вие казвате: „Защо, Господи, ми даде това дете?“ Всеки ден викате Господа и всеки ден Го пъдите. Господ всеки ден ви опитва ума, да види колко Го обичате и колко говорите истината.

От всеки един, обаче, Христос иска отговор: да или не. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие – 9-ти март 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мнозина от вас сте още евреи. Искам да се обърнете към Господа и му кажете: „Господи, помилуй!" Искам да си прощавате един други; всеки ден трябва да си прощавате. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, езикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в безсъзнание. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага.

Те дойдоха за едно съгласие: на всеки един народ да се дадат права и всеки да възприеме заслуженото, било то добро или зло.

Когато и Христос казва: „Мир вам!“, всеки трябва да се приготви със своята цигулка, със своя лък и да слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи. Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за да започне пак да се учи – Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири.

Всеки, който, вместо да отиде да изплати дълговете си, отива да търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята, да изплати първо своя дълг, да се научи да придобива своя живот. Всеки от страх своя ярем носел. Ще ви кажа как: Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия да се учи: била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина си по 3–4–500 лева, но това било малко, парите не му стигали: един ден той пише на майка си да му изпрати 1000 лева; тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа“; но синът ѝ заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб: не искам син, който е страхливец, който не иска да работи – който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като баба“. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля.

А такава работа, която не нарушава Божествения Закон, може да извърши всеки, защото почивката е предназначена само за тялото, а не и за духа. На земята почиват само мързеливите, и те почиват всеки ден. Макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия. Всеки, който се търкаля надолу, е нещастен. И всеки, който не мисли и действа, както Бог му повелява, няма образа Божи, той е овца. Овца всеки може да стриже; но вълната ѝ трябва да се изработи. Затуй почнете да работите, и нека всеки да работи вътре в себе си.

И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. Колко място е обиколила тя, докато намери един червей! Как да благодарим на Бога, Който всеки ден мисли за нас и ни доставя храна? Всяка сутрин да казваме и ние „чърррк!“ – да Му се помолим.

В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Когато говорим за вечен живот в смисъл на безсмъртие, всеки ще каже, че такъв живот не е възможен тук на земята.

Всеки от нас трябва да властва над тях. Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие. Всеки ден Го виждате. Всеки ден всеки от вас е в съприкосновение с Господа, когато страдате и обичате. Всеки от вас трябва да се завземе да контролира тия духове. И вие искате да я завладеете, да бъдете господари, но чакайте по-напред на завладеете духовете, че тогава външните елементи, защото всеки елемент има своя господар. Казано е: „И на тази основа отгоре ако зида някой злато, сребро, драгоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще стане явна; защото денят ще я покаже; понеже с огън се открива, и огънят ще изпита на всеки каква е работата: на когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата; а на когото работата изгори, ще се ощети, а сам той ще се избави, но тъй, както от огън“. И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в себе си страх Господен, „Такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в деня на Господа Исуса“. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви.

Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Туй може да го наблюдавате често, някога всеки ден: в 24 часа веднъж напред, веднъж назад от брега. Всички членове от тази фамилия всеки ден в седмицата се редуваха. Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия; единият, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“. Този е законът, който регулира човешкия живот: той е основание на една философия, която може да се проследи всеки ден. То е философия, която можем да приложим в този свят, и тя е толкова проста, че всеки може да я разбере. Господ много пъти – всеки ден, всеки час – може да ви направи генерал или да ви разжалва. Вие всеки ден се прераждате от ангели на дяволи и обратно. Те всеки ден ги обличат, но забравят да четат какво пише върху тях.

Хиляди спорове са ставали върху този стих и, разбира се, различните философи, проповедници и верующи го тълкуват всеки по своему. Всеки човек започва с безпорядък, всеки започва с кал, която я сушат горе на плета. И затова Луната на всеки двадесет и осем дни ви разказва историята на вашето падане. Всеки човек проповядва своя Христос, своя Бог. Всеки от вас най-първо трябва да разреши въпроса и да знае в кое начало е. И тъй, всеки един от вас трябва да знае къде е това Начало – в корена ли, в дънера ли, в големите или в малките клони ли, в листата ли, в зеления или в узрелия плод ли или в семката на последния. Следователно, всеки трябва да се запита неговата семка узряла ли е. И казва Писанието: „Съвършената любов изпъжда всеки страх”.

Като се разговаряли, сложили им тепсия с хляб и мляко; султанът рекъл на съпътниците си да дробят залъци в млякото; като надробили хляба, той разбъркал залъците и рекъл: „Всеки да изяде своите залъци“. – „Отде да знаем кои чии са?“, възразили философите. – „Ами като не знаете залъците, които вие сами дробите, как ще знаете какво става на Небето?“ Туй, което става във физическия свят, става, по аналогия, и в духовния свят: всеки процес на физическото поле едновременно е процес и на Небето и обратното. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла. Всеки сектант твърди и проповядва: „Това, което проповядваме, е истинско християнско учение, онова не е“; но никой не може да определи точно кое е истинското християнско учение. Как ще се оправи, когато всеки ден мъчим своя Господ? Да престанем вече да забиваме гвоздеи в Неговото тяло; гвоздеите, които забиваме в Него, по отражение засягат нас. Това, което става сега всеки ден, не е друго, освен останалите тояги – половината възнаграждение, което сме поискали. „Колко страдам, ще ми се пръсне душата!“; ще ви се пръсне, защото колко гвоздеи сте забили в Господа! Болни сте – „Да дойде лекарят“. Туй, което ви проповядвам, както виждате, е едно напълно практическо учение, което всеки може да приложи. В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх: който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от всеки процес.

Да събаря всеки може. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. Двама художника, скулптори, се състезавали кой разбира по-добре изкуството и се завзели всеки от тях да докаже кой е по-добър скулптор. Заели се сега чрез война народите да защитават своята кауза; защитавайте Царството Божие на справедливост! Всеки народ трябва да има толкова, колкото заслужава; тъй и всеки човек. И когато влезете, няма да кажете: „И мъж ми да влезе“, не; всеки сам трябва да влезе; не трябва да се ходатайства за друг. У всеки трябва да има дълбоко желание сам да влезе. Когато минете през тия трима, тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл, вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания; няма за вас да има мъка в живота, и работите между мъжете и жените, между родителите и децата и между всички народи ще се оправят.

В двайсетия век се ликвидирва: всеки си взема своето.

Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, държава. Бог от това не се страхува, защото е силен и търпи всичко, но всеки, който сее, ще пожъне своите плодове.

Ще кара всеки да вземе кръста си и да тръгне да проповядва.

Навсякъде срещам хора, които питат: "Какво ще стане с нас?" А всеки знае какво ще стане. - Когато сте в морето, колкото по-малко багаж носите, толкова по-леко ще ви е, ще изплавате, ако сте по-лек. Така е и с всеки орган на човешкото тяло: мозъка, дробовете и стомаха. Всеки трябва да се запита: "Какво трябва да направя?" Защото вие сте една разумна единица на мястото си. Всеки може да бъде опорна точка, около която ще се групират всички. Сега е време за разрешение на въпроса, всеки народ да има право на свобода и братство: малък и голям да има право във владение на земя, за да живее свободно и пр. Всеки брат от едно семейство трябва да живее така. Тогава ще се яви разумният принцип, ще кажат хората:"Не искаме стария начин на воюване!" Нека всеки народ и език получат своето си. Така е и с всеки човек.

Хората "всеки ден излизат от себе си", защото са дали място на дявола в себе си. Всеки трябва да носи тоя ранец, ако и да е тежък, но с него ще се повдигнем и научим заповедите Христови. Затова всеки да изпълни учението Христово на своето място - и като началник, и като учител, професор и пр.

Всеки ден в нашия стомах туряме храна, образува се движение, енергия и ние живеем. Всеки ден ние си влияем с нашите мисли и с мислите на нашите приятели, които ни шокират.

Първото заблуждение на хората ще бъде, че всеки човек ще се почувствува като Христос по закона за рефлекцията. На всеки шест работни години седмата трябва да се почива: ако в едно село всички хора работят шест години нивите си и в седмата нивите почиват, то благодатта, плодородието ще бъде непрекъснато и голямо.

Всеки период колко е продължавал, е отбелязано в слоевете на земята при всяко напластяване. И тоя Господ чрез Своя Син Исус Христос учи постоянно всеки човек на много добри и съвършени работи.

Тъй, във всеки език, който говорим, има думи, които като ги разберем, добиват за нас магичен смисъл. Ние всеки ден ядем, за да живеем – нима това житно зърно, тия треви, чиито сокове гълтаме, не умират и не се жертват за нас? Но те казват: „Ние умираме, стига вие да станете хора“. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес на пресекването. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, зависти, и искате при това да бъдете хора на прогреса! Срещат се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота.

Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие. Всеки отенък, всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина в душата на човека. Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима – и ме питат чул ли съм и говорил ли съм с Господа. 2,000 години Го чувам. Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим. Секта всеки може да образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Не би било разумно да даваш на един вълк всеки ден по едно агне. Този Господ, за Когото ви говоря, всеки ден най-малко по 10 пъти ви говори, Той ви среща, съвет ви дава и прочие. Душата, в която са написани: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, тази душа е велика, красива, всеки може да я обича.

Някой казва: „Ама той е Исус“ – да, Исус всеки може да бъде, когато страда и като герой носи страданията; ако му турите кръст, ще го носи, няма никога да роптае. Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа?“ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш?“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа. Неутралност сега няма; има голямо състезание в света – всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна и ще се реши един велик въпрос. И като изтъче така своя характер, Христос ще й прати един майстор да й скрои един костюм, в който всичко ще бъде на място, и тогава всеки ще я обича. Всеки, който би мислил другояче, той няма логика, той не разбира основните правила на логиката.

Защо Христос не е взел едно врабче, а е взел числото 5? Тук има един закон, и всеки, който се намира в този закон на числото 5, той не пада без волята на Отца. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божественому, други – по човешки и трети – по дяволски; първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща; когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи; чакай да я корегираме“; третото положение е, когато всеки сам иска да стане Господ.

Защо именно дяволът трябваше да предлага на Христа да направи камъните на хляб? Това са три психологически момента в живота на всеки човек. Всичко, което Христос е преживял в изкушенията, и всеки един от вас ще премине; някои не са достигнали до този стадий, но ще дойде ден и ще го преминат. Всеки един ваш изпит доказва колко сте чисти... Знаете ли какво би станало с Христа, ако беше се поддал на това изкушение? Дяволът се явява в момент, когато Христос е немощен, и казва: „Ето един случай – ако си Син Божи, можеш да приложиш тези знания и тези закони.“ Обаче Христос му отговаря: „Не само с хляб ще живее человек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.“ Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът; ако Христос беше се опитал да преобърне камъните на хлябове, знаете ли какво значи да обърнеш един лош дух на хляб? Христос казва: „Ако един човек приеме Словото Божие...“ – това има практическо значение, всеки един от вас се старае да направи камъните на хлябове. Напуснете този стадий, за да се върнете в онзи Живот, в който сте живели преди; и ще кажете: „Не сме достойни да се наречем нито Твои синове, нито Твои дъщери.“ Това е деянието, което всеки един от вас трябва да извърши.

Тези от тях, които са носители на Истината, нека да проповядват без пари, нека всеки да има по един занаят и с труд да си изкарва прехраната. И когато ние се хвалим, ще ни пуснат малко кръв за проба; като пробен камък за всеки един проповедник или свещеник, преди да стане владика, трябва да му се извади малко кръв и тогава да му се каже: „Ти носиш Христовата кръв.“ И тази Христова кръв трябва да бъде в жилите на всички нас – само тази кръв ще ни спаси, само тази кръв ще произведе онази Любов, която Христос проповядва. Ти какъв християнин си? – „Аз съм православен.“ В какво вярваш? – „Вярвам, че кръвта на Христа е вътре в теб, че Духът на Христа е в теб.“ Второ, трябва да имаме смирение; всеки един от вас се терзае, защото няма смирение – например някой ви погледне накриво и вие се докачите. И във всеки, който няма такива плодове, аз не вярвам.

Всички, които стават християни, питат дали не са закъснели; закъснели сте, ако майка ви ви е родила, но ако не сте родени още, чакайте, нима трябва вие да гоните хората – всеки на своето време. И затова именно всеки, който се събужда по-рано, се поврежда. Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви, това е опитността на светиите, на добрите хора, на всички, които започват да се молят, и затова всеки, който влезе в Духовния свят, трябва да започне с Бога. Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин. В колективната молитва е спасението – защо именно в колективната молитва? Представете си, че сте военачалник и имате армия от сто хиляди души; да допуснем, че сте изложени на голям студ и войниците ви са заплашени да умрат; питам ви какво значи многобройността на вашите войници, когато всеки един от тях е измръзнал. Всеки народ има свое призвание, всеки народ трябва да извърши някаква мисия; едно време бяха египтяни, римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идват славяните.

Да, но когато четете романа на някой писател, вие изучвате характерите (понеже всеки писател иска да изпъкнат характери). Всеки ден аз срещам хора, болни по ум и по сърце. Целият свят е за вас; стига да имате сърце и ум, всички ще ви ръкопляскат и ще ви кажат: „Ние видяхме какво си направил.“ Всеки може да направи едно дело и Бог вижда тези добри братя. Оставете други да мислят за вашата храна – богатство има за всеки, Бог е приготвил много храна.

При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи; всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят. – „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“ Може художникът да работи с четка, може да работи с лък, може да работи с чук – зависи от начина, по който той работи; то не е важно, важното е, дали работи съгласно с Божествения ред на нещата. Тогава треската надула мяха и всеки ден по обед все го тресяла.

Всеки ден, час след час, Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не My благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си, или да остави Господа да работи върху него. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Всеки ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме. Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някой ги чувства по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни. И всеки един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи, да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. И всеки българин носи тази неучтивост. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.

Сега и вие в това движение гледате още не напълно подготвени кой да даде букет на Христа – всеки казва: „Аз“.

И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят почвата, да се роди и да отрасне това дете. Всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина. Всеки ден, всеки час в живота има своята програма; ние трябва да завършим тази основна работа на деня, от която зависи нашият прогрес. Всеки човек е длъжен да вземе поне половината от скърбите на другаря си и да му даде своята радост.

Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината. Раждането се разбира тук не външно, а вътрешно – във всеки ум и всяко сърце, за да засвидетелства тази Истина.

Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях. Не само това, но аз, например, имам съчинението на един математик и същевременно – астролог, който правил изчисления по следния начин: в десет английски града изследвал броя на родените момчета и момичета в течение на десет години и след това успял математически да определи с погрешка само от един процент колко момчета и момичета ще се родят във всеки един град през следващите години. Всеки ще Го види.

Всеки човек е една кост. Всеки е Мойсей и Аарон, т. е. душа и дух – така човек ще избави себе си. Всеки от нас е излъгана мома или момък. В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда. Затова Господ казва на всеки: “Говори на себе си, говори на твоите мъртви мисли, желания и действия!” Така в тях постепенно ще се забележи някакво движение, някакъв живот. И така, всеки трябва да си каже: “Господ Иеова казва всички мисли и желания, всички кесии да се отворят за нашите ближни”.

В Божествения свят жената е носителка на Божествените мисли и от тази гледна точка всеки може да бъде бременен. След това душата започва да слиза, минавайки девет кръга за девет месеца, т. е. за всеки кръг по един месец. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Защото всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда човек трябва да внася нови мисли.

Всеки Го вижда един или друг, според цвета на очилата си. – Може ли Бог да е черен? Казвам: Не ставайте буквоядци. Важно е, че всеки, който се намира в нужда, може да отиде при Христа. След всеки 24 часа човек отива при Бога да се обнови и пречисти. Във всеки момент може да се спасите. Казвам: Всеки ваш стремеж иде от Бога. – Кога ще намеря Господа? – Когато изпаднеш в трудно положение. – Как ще намеря любовта? Какво представя тя? Всеки сам трябва да докаже нещата; всеки сам трябва да намери истината. Всеки сам трябва да отива при Господа и сам да се връща. И Бог дава на всеки човек по един биберон; всеки трябва да си го пази. И сегашните християни се хващат за косите си, бият се, всеки иска да вземе биберона на другия. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му.–Защо?–Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място. Какво се иска от човека? – Да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него.

Всеки Го вижда един или друг - според цвета на очилата си. Важно е, че всеки, който се намира в нужда, може да отиде при Христа. След всеки двайсет и четири часа човек отива при Бога да се обнови и пречисти. Във всеки момент може да се спасите. Казвам, всеки ваш стремеж иде от Бога. „Кога ще намеря Господа?" Когато изпаднеш в трудно положение. „Как ще намеря любовта? Какво представя тя?" Всеки сам трябва да докаже нещата; всеки сам трябва да намери истината. Всеки сам трябва да отива при Господа и сам да се връща. И Бог дава на всеки човек по един биберон; всеки трябва да си го пази. И сегашните християни се хващат за косите си, бият се, всеки иска да вземе биберона на другия. Защо? Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце намясто. Какво се иска от човека? Да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него.

Христос казва: „Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Ако вземете няколко последователни тона, ясно ще различите всеки един поотделно. Всеки човек носи в себе си по един Петър и по един Христос. Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. Това всеки е опитал. Отец дава чашата на всеки човек. Човек всеки ден се гневи за нищо и никакво и кипва. Бог, Който е създал света, има свой план и знае, какво ще стане с всеки човек. Той е точно определил пътя на всеки едного. – Бог с мене ли ще се занимава? – Той ще се занимава с тебе, както се е занимавал много пъти досега. На всеки е определено, колко да живее.

Всеки ще се запита: „Защо сме дошли на този свят?" Христос казва: „Чашата, която Ми даде Бог, да я не пия ли?" Сега всички имате по една горчива и по една сладка чаша. Всеки ден ние се боим от това, какво ще стане с нас, да се не разболеем, да не остареем, и това, от което се тъй боим, става. За всеки от вас иде една горчива чаша и бих желал всеки да я изпие християнски. За всеки е важно да намери своя основна черта в своята душа, затова трябва да бъде безстрашлив. Всеки ден вие се гневите. Господ, Който е създал хората, Той си е направил добър план, знае за всеки човек какво ще стане сега.

И всеки друг, който ще ми направи добро, искам да ми удря по една плесница, т. е. да ми намазва и другото око”. Всеки трябва да върши работата си тъй, че да отговаря на името си. Всеки, у когото Мъдростта не е чиста и мирна, ще умре, ще се сплуе. Всеки от нас трябва да пожертва своето тяло, както цветът жертва своите листенца, за да завърже. Но всеки ще попита кой е пътят, по който ще може да се влезе и после да се излезе.

Всеки, който е тръгнал в Правия път, в пътя на човечеството или, казано в най-висш смисъл, в Божествения път, той трябва да различава двете съществени неща – да различава злото от Доброто, лъжата от Истината, неправдата от Правдата, омразата от Любовта, глупостта от Мъдростта. Устата има жур фикс, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите. Когато растенията започнат да цъфтят, обърнете внимание на това, че всеки цвят се обръща към Слънцето. Всеки, който иска да намери Христа, трябва да има правилни схващания, правилни понятия за тези неща. Само когато ви заковат в тази Любов, както заковаха Христа, вие ще кажете: „Прости им, защото те нищо не знаят.“ А сега знам много мъже и жени, които си казват: „Аз ще намеря Христа.“ Жената се моли, а мъжът ¢ я слуша и си казва: „Аз ще взема четири гвоздея и ще я закова“; но тя започва да вика, да се сърди, а той ¢ казва: „Лъжеш като стара циганка, не знаеш ли, че аз живея на третия етаж, а ти си под мен?“ Друг път мъжът се моли, а жената го слуша, взема четири гвоздея, иска да го закове, той се сърди, вика и тогава тя му казва: „Лъжеш като стар циганин.“ И така двамата всеки ден намират Христа. Например искате ли да учите цигулка, ще трябва да плащате и при това всеки ден ще употребявате по няколко часа за упражнение. Всеки трябва да бъде на мястото си, защото тези неща са турени от Бога.

При разлагането на тая материя, елементите се отделят, и всеки отива на мястото си. Когато човек напусне тялото си, всеки елемент се освобождава и отива там, отдето е дошъл. Всеки ще гледа, как свириш, дали се хармонизираш с главните музиканти. Всеки може да бъде красив, при условие, че чувства най-фините вибрации на любовта. Всеки, който е дал нещо от себе си за вас, е ваш познат. Помнете: В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да разработите. – Искаме да ни се разкрият тия сили. – Всеки сам може да ги разкрие.

Както има неустойчиви съединения, каквито са съединенията на азота, и когато човек умре, той започва да мирише - тогава всички азотни съединения се разлагат, всеки елемент се отделя и отива всеки на своето място. Тъй че в това време, когато господарят си замине, всеки елемент си отива на мястото, отгдето е дошъл. Всеки, който продава евтино, той не носи истината в себе си. Примерът, който дава Христос, е, че всеки човек иска да пожъне плода от своята работа. Всеки може да направи своето лице хубаво, стига той да чувства най-тънките вибрации на любовта, и тогава твоето лице ще бъде хубаво. Всеки сам може да си ги разкрие.

За да растем, то е закон, то е да се развиваме и всеки ден да полагаме по един камък. Всеки живот расте в известна посока.

Всеки човек, когато иска да постигне един идеал, трябва да заеме едно високо положение, да не стои в тълпата. Един древен гръцки цар, който много мразел престъпленията, издал заповед, според която на всеки, заварен в блудство, да му се извадят и двете очи. Ще уподобя съвременните религиозни хора на онзи цар, който преди да тръгне на едно дълго пътешествие повикал десетте си министри и разделил царството си на десет части, за да ги управляват всеки от тях, докато се върне. Всеки човек трябва да отвори своята душа, за да види светът какво има там, тъй както Природата всяка пролет отваря своята душа. Всеки трябва да отвори душата си, да отвори извора си и да покаже какво има. Мислете за Дървото, за което ви говоря – то е великолепно, то е Дърво на спасение и всеки, който се качи на него, ще се спаси. Нека Закхей оживее у вас, нека всеки да бъде Закхей – дребен по тяло, но велик по сърце и ум. Нека всеки подтик в живота ви да е подтик на Любов и тогава вие ще бъдете в Божествения път и това, което извършите, ще се благослови. Всеки трябва да е Закхей и да каже: “Господи, аз давам половината си имане на сиромасите”. Но казвам: всеки от нас трябва да бъде един Закхей.

Всеки ден хората правят опити, всеки ден вие въздигате и змията, и Сина Человечески. С роптанието си евреите направиха така, че се явиха много змии, които ухапаха смъртоносно голяма част от тях, и за да ги избави, Мойсей направи тази медна змия, че да се излекува всеки, който я погледне. Казва се: “За да не погине всеки, който вярва в Него”. Следователно, всеки един трябва да се стреми да бъде в съгласие с провидението. Така трябва да бъде бит всеки лъжлив крадец, който и да е той. Питам ви какво е вършил Христос? Ако един човек дойде между един народ, както и Христос беше между хората, и започне да отваря очите на слепите, да лекува болните и т. н. и целият народ тръгне подир него, питам той лошо ли прави? Ако този човек може да даде всички добри семена, ако може да внесе мир и съгласие, лошо ли прави? Следователно, всеки, който идва в света да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас. За да отидете до звездата Алфа-Центаурус*, например, ви трябват четиридесет и три милиона лева, като за всеки километър трябва да плащате по три стотинки. Казвам: за да не погине всеки, който има жива вяра вътре в себе си. Следователно, в днешната война Христос идва да каже: “Всеки ще трябва да възкръсне и да си вземе своята земя”. Всеки автор прокарва някаква идея в своята книга, но тази идея не е за това малко момче или момиче. По този начин ще бъде силен всеки народ, по този начин ще бъде силен и българският народ. Всеки трябва да носи тази мисъл със себе си: обединение и единство навсякъде. Всеки ще бъде в Божествения свят, откъдето ще изпраща свои посланици.

Всеки има по един Христос вътре в себе си, това е индивидуално за всеки. Когато се събуди, Христос каза: “Маловери, защо се боите?” Писанието казва: “Съвършената любов изпъжда всеки страх”. Всеки ще се яви и ще покаже какво е работил за толкова хиляди години. Всеки ден колите тези агнета и затова няма мир в домовете ви. На връщане оттам всеки път той срещнал този беден каменар, който го спирал, поканвал го в къщата си, измивал му краката и го нахранвал.

Задачата на всеки човек е да се запита, Син Божи ли е той, или не е. С други думи казано, всеки трябва да се запита, служил ли е на Господа, или не. Както учителят по музика дава елементарни уроци на новите си ученици, така и Бог започва с всеки, който иска да се научи от Него. На всеки човек е дадена по една цигулка и по един лък. Всеки трябва да се запита: Тегля ли правилно лъка? Държа ли добре цигулката? Всеки ще си отговори и, ако не е доволен, ще се изправи. Както овчарят пази овцете от вълците, така всеки човек трябва да пази мислите и чувствата си в чистота. Добре е жената да обича мъжа си, но как ще го обича, ако той я бие всеки ден? Ако разделите богатството на земята по равно, на всеки човек ще се падне само по 40 лв. Ако всеки народ се реши да служи на Бога, хората нямаше да воюват. Ако влезе в черквата да проповядва на хората, свещениците ще Го изгонят, като кажат: „Писано е, всеки пророк или проповедник, който дойде след Христа, е антихрист и лъжепророк." Това е новото учение, което всеки може да приложи. Както жената дава ултиматум на мъжа си, или да се откаже да ходи с чужди жени, или ще го напусне, така всеки човек да даде ултиматум на мъжа и жената в себе си да се примирят. Всеки ден то слиза на земята.

Казва Бог: „Всеки, който е научен от Мене, той ще дойде към Мене. Следователно Бог на всеки е дал по един лък. Да станеш овчарин, това означава, че всеки трябва да знае как да пасе своите мисли и желания, и който знае как да държи своите овци и да пази вълците. Някой мъж бие жена си всеки ден. Как ще те обича, като я биеш толкова много! Йоан Веели като се оженил за една много лоша жена, тя го биела всеки ден, че той гледал на чужди жени. Аз се хващам на бас с всеки, за да докажа верността на този закон. Решете се, всеки един в десет години да служите Богу - просто слугуване. Всеки ден то слиза на земята.

Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Всеки, който заминава за другия свят неподготвен, страда. Той всеки момент се намира пред лицето на Бога. Какво представя Христовото учение? То е Божествената книга, от която всеки може да чете. Аз всеки ден преглеждам тая книга.

Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни.

През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Всеки може да се спаси. Всеки има право да се ползва от тях. Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество. За мене всяка жена и всеки мъж са лъчи, т.е. части от цялото. Всеки може да развали живота на хиляди същества. Има разлика само в извивките, които всеки път прави. Нека всеки от вас, чрез своя ангел, извика Господа в себе си и Го запита: „Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Божие на земята и за осветяване на Твоето име между человеците?“ Първото, което ще ви се каже, е: „Примирете се!“ Това е проповядвал Христос.

Прѣзъ всѣки периодъ става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Затова всѣки трѣбва да бѫде готовъ да се качи наврѣме. Всѣки може да се спаси. Всѣки има право да се ползва отъ тѣхъ. Понеже съсипваме помишления, и всѣко вѫзвишение, което се повдига противъ познанието Божие, и пленимъ всѣки разумъ да се покорява Христу“. Всѣки день тя изпраща благитѣ си мисли и утѣха къмъ всички страдащи и угнетени, къмъ цѣлото човѣчество. За менѣ всѣка жена и всѣки мѫжъ сѫ лѫчи, т.е. части отъ цѣлото. Всѣки може да развали живота на хиляди сѫщества. Има разлика само въ извивкитѣ, които всѣки пѫть прави. Нека всѣки отъ васъ, чрѣзъ своя ангелъ, извика Господа въ себе си и Го запита: „Господи, какво искашъ да направя за вѫзтържествуване на Царството Божие на земѣта и за освѣтяване на Твоето име мѣжду человѣцитѣ?“ Първото, което ще ви се каже, е: „Примиретѣ се!“ Това е проповѣдвалъ Христосъ.

Тъй че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене, ще видите каква ще бъде температурата на душата ви тогава. Само така, а не по друг начин, всеки народ ще може да се издигне. Всеки народ, всяко общество, всеки дом, който работи така, ще бъде благословен.

Когато водата от един извор излиза, няма ли тази вода да се пръсне по всички посоки? Вземете едно въздухообразно тяло; в едно гърне имате водни пари - като отворите това гърне, няма ли парите да се пръснат по всички посоки едновременно? Значи всеки, който е излязъл от центъра, той праща корени надолу. Тъй че на всеки двайсет и четири часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене - ще видите каква ще бъде температурата ви тогава. Това е една положителна наука и всеки народ, който работи така, всеки дом, всяко общество - ще бъдат благословени.

Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар, и всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да се научи да бъде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висш закон, да седне, както Мария, при нозете на Христа. Аз не облажавам хора, които всеки ден се карат един с друг: те всеки ден роптаят против Бога. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва всеки 24 часа от изток към запад; представете си още, когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, и когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Аз Го виждам всеки ден, спя вечер, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го посрещам. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, та всеки отделно трябва да възпита сам себе си. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб. Защо се карат? Нека всеки царува в своето царство. „Ела – казва някой – да си турим парите на едно място и да си ги пазим.“ Всеки да си държи парите в своята кесия.

Заченете, пометнете, дяволът във вас всеки с иглата изнася от вас.

След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на мястото си. Писанието казва: „Любовта изпъжда вън всеки страх“, и за да бъдем щастливи, непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен. Ако служим на Бога, съборили сме мамона – ако не служим на Бога, ще дойде мамон и ще каже: „Ти ще ми служиш!“ Това всеки от вас трябва да знае. Всеки трябва да съедини тези два принципа с Христа. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее. Така всеки трябва да живее. За да избегнете лошите последствия от първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа.

И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта. Така бѣше и съ блудния синъ, той прѣсмѣтна всичкитѣ си дни прѣзъ живота и всѣки день бѣше за него единъ животъ. Нѣма виновни други, освѣнъ всѣки самъ за себе си. Ако не свършишъ гимназия и университетъ, нѣма да отидешъ на онзи свѣтъ и нѣма да ти дадатъ работа, защото тамъ всѣки трѣбва да си върши добрѣ работата, която му се опрѣдѣли. Всѣки 2 000 или 2 500 години Той посѣщава свѣта въ единъ или другъ смисълъ. Затова Христосъ казва: Всѣко дърво, което не съгради подходящо тѣло, ще бѫде изкоренено, всѣки човѣкъ, който не обедини Истината, Божествената Любовь, ще бѫде изкорененъ, защото вънъ отъ Любовьта нѣма животъ. Сега всѣки да каже на Господа: „Не искамъ този мѫжъ или тази жена.“ Всѣки мѫжъ трѣбва да се парясва съ жена си или жена съ мѫжа си. И пакъ всѣки день си прѣдставлявате, че искате да вървите съ Бога. Тогава лѣкарьтъ казалъ: „Азъ искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и започва царьтъ да прѣлиства книгата. Тогава главата на Дубана отговорила: „Това е възнаграждението на всѣки, който е неблагодаренъ.“ Така умрѣлъ гръцкиятъ царь. И всѣки ще каже въ себе си: „Ще платишъ.“ Господь никого не обижда и когато Той говори, искамъ всички да бѫдете добри и силни въ свѣта. Христосъ казва: „Не трѣбва да грѣшишъ, не трѣбва да работишъ противъ новия законъ.“ Всѣки, който рѣши да работи за Бога, приближава се къмъ Него, приближава се къмъ този законъ. Кѫдѣ е да имашъ съчувствието на едно общество отъ 1 000, 10 000 души приятели, да ти помагатъ и всѣки да ти донесе нѣщо. Знаете ли какво благословение е това? А какво ще бѫде, ако имашъ 10 000 неприятели, врагове и всѣки иска да вземе нѣщо отъ тебе? Тѣ ще те обератъ, ще те ограбятъ. Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество.

Всеки иска да бъде силен, но придобиването на тази сила има смисъл, само когато се употребява за нещо добро и велико. Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Всеки трябва да се върне при своя Баща, да съзнае погрешката си и да се разкае. Благодарете, че разумността е влязла във вас и вие можете вече, да се върнете при Баща си и да кажете: Отче, прости ме, сгреших пред Тебе, но научих великия закон, че на всеки се отдава заслуженото. Всеки ще се пита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? – Виновникът не е един; всеки, сам за себе си, е виновен за лошите последствия. Следователно, всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в огъня. Царят всеки ден обръщал по един лист на книгата, да чете написаното в нея. Когато отворил последния лист на книгата, царят чул, че се говори: Това е възнаграждението на всеки човек, който, за направеното добро, отговаря с неблагодарност. Тогава, ще дойде при вас дяволът, чиито интриги слушате и ще ви даде книгата, която, всеки ден ще прелиствате, да четете от нея мъдрите му съвети. Тогава ще чуете гласа на дявола, който ще ви каже: Това е възнаграждението на всеки грешник, който, за направеното му добро, отговаря със зло. Всеки сам си определя категорията, в която ще живее. Всеки ще върже малкото господарче в себе си и ще го тури на работа. Всеки ще се надпреварва да ти даде нещо. Всеки гледа да вземе нещо от тебе, да те ограби и погуби. Там всички живеят един за друг, а днес всеки живее за себе си. Той разтваря книгата на живота пред всеки човек и го заставя да чете, сам да види своите погрешки. Има ли нещо страшно в това? Пригответе се, всеки на своето време, да посрещнете Христа. Очаквайте всеки ден Христа, все ще Го видите – от вас зависи това.

Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са врата, необходимо условие за радостта. И действително, Той е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората. Христовото учение е, наистина, за всички, но не всички хора са еднакво готови да го схванат и приложат; то може да се приложи само според степента на развитието на всеки човек отделно. Всеки, който се опита да погълне и унищожи една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че има свое място на земята. Виждам всеки ден тук на земята жени, окичени с разни диаманти, огърлици, живеят охолно, безгрижно; на онзи свят те ще бъдат бедни – с окъсани дрехи. Той ще ни събере и ще образува онова дърво на живота, на което ние ще съставляваме коренчета, клончета, листа и плодове; всеки лист ще бъде за изцеление, и всеки плод – жива храна. Тогава ние ще бъдем едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко коренче, всяко клонче и всеки лист съставляват части от това дърво. Пак ще ви повторя: има два вида хора – едни живи-мъртви, каквито срещаме всеки ден из София, а другите мъртви-живи. Следователно всеки ден изхвърляйте навън мислите, които изяждат листата на вашия живот.

Страдание и радост са два противоположни полюса в живота и всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда. И действително е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората. Всеки, който се опита да погълне една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че си има свое място на земята. Аз виждам всеки ден тук, на земята, жени, окичени с разни диаманти, огърлици, живеят охолно, безгрижно - на онзи свят са бедни, със скъсани дрехи. Той ще ни събере и ще образува онова дърво на живота, на което ние ще съставляваме коренчета, листа и плодове - всеки един лист ще бъде за изцеление. Пак ще ви повторя: има два вида хора - едни живи мъртви, каквито срещам всеки ден из София, а другите - мъртви живи. Следователно всеки ден изхвърляйте навън всички мисли, които изяждат листата на вашия живот.

Обаче вие кажете: „Мога!” Ще вземете Псалм 119 и всеки ден ще учите наизуст една част от него с думата мога. Всеки ден, преди да почнете да учите, ще си измивате ръцете и краката и ще казвате: „Ще бъдем като краката добри, търпеливи и послушни.” Ако човешкото сърце беше добро като краката, хората щяха да бъдат светии.

Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири – да стане като дете. А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца. Оженил се той и тръгнал да търси богатства чрез окултизма, да търси духове; намерил принца на гномите и му казал: „Ожених се за една много взискателна жена и ми трябват много пари, ще можеш ли да ми услужиш?“ – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си.“ – „Достатъчно имам, ще ти дам повече.“ – „Не! Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш.“ – „Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом.“ Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Христос изисква, щото всеки от нас да стане един вид дърво и върху това дърво да има плод, семка, върху която ще се положи Царството Божие. Нека всеки казва правото.

И това е едно колело, което всеки ден се повтаря. Това е спечелил той през тези години на живота си – въртял е колелото всеки ден и най-после градинарят го захвърля. И всички вие всеки ден си чешете езиците с недобри приказки – защо станало това-онова и казвате: „Няма смисъл този живот и този свят.” Аз казвам: не сте изпитали Учението, което ви проповядвам. Вие трябва да се държите на разстояние от петнадесет сантиметра от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. Вие чистите всеки ден физическата си къща – не ви ли стига един път в годината? Така и духовно ще се чистите всеки ден, както и физически. Всеки ден трябва да се чистите! Приятели ще ви идват на гости, но не допускайте да ви дотягат, Господ не ще такива хора. Когато броите, ще си казвате: „Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; на следващия ден два пъти се въздържах да не излъжа; други ден три пъти се опазих да не одумвам.” Така проявите на всеки порок ще се намаляват по една, две, три и прочее, додето той изчезне.

Слѣдователно всѣки отъ васъ трѣбва да опрѣдѣли своето положение, да знае какво е той въ свѣта. Всѣки, който не познава Сина, не може да познае мислящитѣ сѫщества. Синоветѣ не трѣбва да очакватъ голѣми богатства отъ бащитѣ си, нито пъкъ бащитѣ да не разчитатъ на връзкитѣ, които сѫществуватъ между тѣхъ и синоветѣ, а всѣки отъ тѣхъ да е готовъ да се жертвува за другитѣ. Христосъ казва: „Никой не познава Сина,“ т.е. всѣки човѣкъ, който живѣе за себе си, не познава Сина. Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания. Всѣки, който се плаши отъ смъртьта, отъ дявола, той не познава Бога. Казва Христосъ: „Който познава този законъ, ще познае Отца си и всѣки, който дойде при мене и е готовъ да се самопожертвува, ще му покажа пѫтя.“ Ако това стане безъ самопожертвуване, тази врата ще бѫде затворена и въ науката и навсѣкѫдѣ, всичко това ще удари на камъкъ и вашиятъ животъ ще се разсипе, и най-благороднитѣ ви мисли и желания ще станатъ на прахъ и пепель, ще изгниятъ, както изгниватъ листата на растенията и коренитѣ на дърветата, докато не се образува онази сѣнка на самопожертвуване, слѣдъ което ще дойде направо Божествениятъ животъ. Гледамъ сегашнитѣ хора, всѣки носи по единъ чукъ и гвоздей и като срѣщне нѣкого, казва: „Я, дай да ти забия единъ гвоздей, да видимъ какъ ще търпишъ.“ Като забиха на Христа четири гвоздея, Той каза: „Боже мой, Боже мой!“ Единъ великъ духъ бѣше Христосъ и не можа да издържи тѣзи четири гвоздея и умрѣ, а сегашнитѣ християни съ хиляди се забиватъ и какъ ще издържатъ? Всѣки може да си има мѣсто въ това Божествено тѣло, въ което не трѣбва да бѫдете ни по-голѣмъ, ни по-малъкъ отъ това, за което си опрѣдѣленъ.

В този смисъл, всеки трябва да разбере своето място и положението, което заема в природата. Какво се разбира под думата „никой”? – Никой е всеки, който не е готов да се самопожертвува. Той даде Сина си в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. Пръв се явил богатият, който започнал да нарежда: Господи, искам голяма къща палат, добре мебелирана и наредена, десетина слуги, да ми работят и всеки ден да слагат на трапезата ми вкусни, богати яденета, плодове и доброкачествени пития: да ям и да пия, за нищо да не мисля. – Да бъде според волята ти! – отговорил му Бог. И двамата, доволни от това, което им било обещано, слезли на земята, и всеки заживял по свой начин. Всеки търси в ближния си задни мисли. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира. Гърбът му е натоварен извън силите му, и всеки момент може да се пречупи. Това ще опита всеки човек, всяко общество, всеки народ. Синът е зародишът на Божественото, което всеки трябва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плод. Това се отнася не само до Христа, но до всеки, който следва Неговия път.

Всеки търси условията на вечния живот. Човек трябва да се спасява всеки момент. Съзнателно или несъзнателно, човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство или желание. Прилагайте Христовото учение всеки момент в живота си, за да видите, че то е учение на живот и на сила. Естествена длъжност на човека е всеки сам да изчисти къщата си, да не оставя слугините си да я чистят. Нека всеки от вас проследи живота си отначало докрай и си каже: От днес турям кръст на всякаква лъжа, кражба, убийство и прелюбодеяние.

Всѣки синъ трѣбва да бѫде силенъ, за да може да радвашъ майка си и баща си. Това учение може всѣки день да го приложите. Трѣбва да изоремъ тѣзи пусти пространства, да ги облагородимъ, да дадемъ по нѣщо на всѣки, които мине отъ тамъ.

Значи на всеки, който слуша, е дадено. Хората, които живеят с миналото, приличат на един фалирал търговец, който разравя старите тефтери и гледа колко има да взема, но не може да вземе нищо - и така всеки ден, докато най-сетне оживее тефтерът в ума му и само с него живее. Христос слиза всеки две хиляди години на земята, по-рано живя 33 години, а сега като дойде, ще живее повече. Втората категория са съвременните учени хора с разни теории, които всеки 20-50 години се менят. Всеки, който дойде и обърне краката си към Господа, или гърба си, още не знае правилно да мисли. Правда, чистота, вяра, надежда и любов - с тях се хранете всеки ден.

На всеки, който умре, му поставят кръст, което ще рече “повече нямаме да вземаме от този човек”. И всеки от вас трябва да спусне ръцете си надолу, т. е. да обърне своите желания, своето сърце към Бога, към тайните на Царството Божие, защото в обратната посока е мрак и страдание. Всеки трябва да бъде прикован на този кръст – това е една длъжност, която трябва да се изпълни. Христос слиза на Земята на всеки две хиляди години. Всеки, който яде с главата надолу или с гръб към Господа, не знае да мисли и чувства.

Всеки, който е на земята, има недъзи. Наистина, всеки може да бъде щастлив, но трябва да придобиете изкуството да задържите това щастие, а не само да го придобиете. Англичанинът поискал да си дигне главата, да види какво правят наоколо му, но тигрицата рекла: „Не гледай нагоре, няма нищо, аз уча децата си“. „Не ме беше яд – казва англичанинът, – че ми счупиха лявата ръка, но че ми бе натъпкана главата и нямах възможност да гледам.“ Всеки, който няма сол, ще попадне в ноктите на тигъра. А лошо е у хората това, че всеки иска свобода само за себе си. Аз пост разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. Всеки ден трябва да употребяваме известно количество хляб, вода и въздух за съграждане на нашето тяло.

Всеки трябва да знае как да снове, да тъче и т.н. Знаете ли защо става това? Всеки, който влезе в духовния живот, ще събуди у себе си всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи и сега, когато е дошло Божественото благословение, са поникнали. Всеки от вас си има по един трън в плътта. Вие искате да сте като една положена статуя и всеки да казва колко е хубава и да ви се учудват всички. Всички се стремят към Небето, всеки се стреми да угоди на Господа. Всеки ден казвате: „Да бъде Волята Божия.” Мъжът каже: „Да бъде Волята Божия”, но жената каже: „Не, моята воля да бъде”. Всеки от вас трябва да стане едно огнище за Божествения Дух. Господ изпраща всеки ден Духа си, но ние трябва да бъдем готови да приемем благото, което Бог ни праща.

Следователно думите в говоримия език са кибритени клечки, и всеки трябва да има своя кутия и запалка, за да може да запали навреме своята клечка, т.е. всяка дума да може да произведе своя ефект. А под думата „свобода“ се разбира Божествена хармония в нашите мисли и желания, да се уреди всичко в света, т.е. всеки да бъде на своето място; всеки да използва условията, които се крият в неговия мозък, в неговото сърце. От химията е известно, че всеки елемент се съединява с друг в точно определени тегловни отношения; или един елемент се съединява с друг с точно определено число атоми, и то толкова, колкото са необходими, за да образуват едно здраво, постоянно съединение. Този лекар трябва да разбира човешкия организъм, темперамента на всеки свой пациент и да дава лекарства съобразно с това. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, което показва, че е настанало демагнетизиране. – Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. Там всеки работи, всеки сам си изкарва прехраната и счита за унижение да очаква подаяния. Там уважават всеки момък или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд; това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасност от леността, а не за селяните. – Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Разсъждавайте за виделината, тя е с вас, опитайте я, бъдете самостоятелни, влезте като пчелите във всеки цвят, за да си съберете медец.

Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи, и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. Но вие се изправете и кажете горните думи тихо, всеки за себе си.

Това е закон, който всеки човек може да провери. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. Всеки трябва да работи даром, от любов. Бих желал всеки от вас да види тази стълба и когато дойде до първото й стъпало, да разбере смисъла на земния живот и на страданията, които му се дават. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му. На всеки човек ще се даде възможност да чуе, как Бог говори. Вслушвайте се в думите на всеки човек, да проникнете в смисъла им, да разберете зова на човешката душа, която вика за освобождение. Всеки трябва да определи програмата на живота си, да се стреми към реализирането й, без да се безпокои. Оставете всеки сам да си избере мома или момък, които да отговарят на сърцето му. Какво ще стане с вас, ако убиете живота на ума, на сърцето и на душата си? Какъв живот е този, в който умът, сърцето и душата не вземат участие? Проявявайте се свободно, без лъжа, кражба и убийство, защото всеки получава заслуженото. Всеки трябва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ход на добрите си мисли и желания, като постепенно се освобождава от страха.

Въ всѣки човѣкъ има двѣ движения – Яковъ и Исавъ, които живѣятъ у него. Такъвъ човѣкъ, като не цѣни своето благословение, продава го. „Защо ми е то на другия свѣтъ, защо ми трѣбва благословение, казва Исавъ, тукъ, тукъ се изисква животъ.“ Но всѣки днешенъ день съставлява условия за утрѣшния животъ. Всѣки иде отъ затворъ, отъ долната сфера на астралния свѣтъ. На всѣко желание, на всѣки потикъ у васъ, дайте му условия и не се грижете дали ще се осѫществи това желание. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и когато дойдете само до първото стѫпало, ще разберете смисъла на земния животъ, смисъла на страданията, които усѣщате. Всѣки да си опрѣдѣли каква е неговата програма.

Всеки човек, у когото има музика, той е духовен човек. Всеки духовен човек може да бъде религиозен, но не всеки религиозен е духовен. Ако си нервен, пей някоя песен в мажорна гама всяка сутрин в продължение на ден, два, три, седмица, месец, всеки обед и вечеря и ако не премине това ваше състояние, елате при мене.

Всеки сам може да опита тези неща и да се убеди в тяхното съществуване. Веднага се отправят към Христа въпроси: Как да се радваме, когато нашите синове, братя и мъже умират на бойните полета? Как да се радваме, когато животът е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и обуща? Как да се радваме, когато направихме големи дългове? Ти можеш ли да превърнеш камъните на хляб? Христос отговаря: „Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек." Всеки човек и всеки народ, който придобива богатството си по неправилен начин, ще изчезне, спомен няма да остане от него. Всеки, който носи с търпение своя кръст и не ламти за забогатяване, той се благославя. Това, което ви говоря, всеки може да го опита.

По кой начинъ? Толстой, като не признава чудеса, тълкува това нѣщо така: „Понеже Христосъ е проповѣдвалъ равенство и братство, то всѣки отъ тѣхъ си носилъ хлѣбъ и насѣдали да ядатъ.“ А въ сѫщность може ли да се увеличи хлѣба? – Може. Тогава животътъ щѣше да бѫде много по-приятенъ и хората не щѣха да умират, а щѣха само да се видоизмѣнятъ и всѣки щѣше да замине за онзи свѣть, когато иска. Това, което азъ твърдя, всѣки може да го докаже, като направи единъ малъкъ опитъ и да се убѣди въ истинностьта на думитѣ ми. Ако ние внесемъ въ себе си тази дума „радость“, всѣки ще ни пита: „Какъ придобихте тази сила?“ А сега хората казватъ: „Свѣтътъ не е добъръ, мрачни сѫ хората.“ Нѣкой день моятъ свѣтъ се поразмѫти, запретна се и казвамъ: „Сега ще влѣза въ моята нива, между моитѣ дѣца и тамъ ще поработя.“ И азъ имамъ дѣца.

Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят, съзнателния свят – на законност, на ред и порядък. От това гледище, всеки човек е зародиш, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Въпреки това, всеки мисли, че Бог трябва да дойде на земята, да оправи света. Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни? Това всеки може да провери. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Че това е така, нека всеки се запита, къде са неговите майка, баща и деца. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие. Да изпълнява човек Божията воля с любов, това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си.

Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль.

Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не.

Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ. Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене. Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не.

Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит. Всеки, който е направил разлъчване на това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно.

Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото.

Напримѣръ нѣкои питатъ: „Какъ се спасяватъ хората?“ Той отговаря: „Кръвьта Христова спасява и всѣки, който е умитъ въ нея, той е спасенъ.“ Но питамъ азъ: тази кръвь, въ която си умитъ, дѣйствително Христова ли е? Това прѣдложение не е вѣрно по смисълъ.

При създаване на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си. Всеки казва: Днес мене канят, аз пък, утре ще каня. Всеки сам трябва да си направи съчетание между стомаха и храната, която приема. Христос им казва: Съберете се на едно място и всеки да донесе частта, която носи, за да съградим Великата Скиния и всички заедно, да се помолим на Бога, в Дух и Истина. Ето защо, всеки човек трябва да се запитва, свързан ли е с Бога, или не. Всеки трябва да каже: Бог е вложил в мене известни дарби и способности и аз трябва да работя, за да ги развия.

Нѣкои ми казватъ: „Кажи ми истината!“ Рекохъ, готовъ ли си да умрешъ? Всѣки човѣкъ, който не е готовъ да умре, не може да разбере великата Божествена истина. Всѣки би си помислилъ, че като има цигулка, струни и лѫкъ, ще може да свири. Всѣки си вземалъ по едно дърво, а дяволътъ, като дошълъ, избралъ си дрѣна, като си казалъ, че той, понеже рано цъфти, рано и ще вързва, но останалъ излъганъ. Като направятъ нѣкѫдѣ нѣкоя чешма, всѣки селянинъ, като мине прѣзъ нея, ще опита да наточи своята брадва на коритото ѝ. Всѣки човѣкъ трѣбва да си опрѣдѣли едно съчетание между храната, която приема и стомаха си. Всѣки, който ги срѣщаше по пѫтя, питаше ги какво носятъ. – „Носимъ скинията“, отговаряха тѣ. Всѣки прѣдметъ, който прѣдизвиква у насъ приятность, чувствуваме къмъ него симпатия. Слѣдователно всѣки прѣдметъ има двѣ страни. Всѣки трѣбва да каже: „Въ мене Богъ е вложилъ всичко, затова ще направя всичко, което Той иска.“ Върху тѣзи думи азъ хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя и всѣки нека развие за себе си нѣкои теми и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ и вашата любовь да заговори у васъ и да кажете: „Познахъ Бога, познахъ любовьта и знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ учи прѣраждането.“ – Да, уча не само прѣраждане, но и възраждане и новораждане. Всѣки, който се е родилъ отъ майка, ще се роди и втори, и трети пѫть. И затова всѣки отъ васъ, който иска да бѫде пръвъ, ще остане послѣденъ, като Слънцето. Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ такива карамфили и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки да бѫдатъ като този карамфилъ, тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Цвѣтята сѫ нищи духомъ и всѣки човѣкъ, който приеме положение на едно цвѣте, е нищи духомъ.

Всеки резултат иде на своето време. Когато не мисли право, човек прилича на манафина, който изпил всичкото лекарство изведнъж, както и на онези хора, които всеки ден преяждат и разстройват стомаха си. Всеки, който размътва ума и сърцето на човека, дава целувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръв. Всеки трябва да вади добрините от своето сърце, първо за себе си, а после за своите ближни. Колко пъти на ден човек слиза и се качва! Това е манафинът във всеки човек, който, като не слуша Божиите думи, вдига шишето с лекарството и го изпива наведнъж. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Всеки човек трябва да извади тора от своето бунище, т.е. да извади злините от злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я натори, да превърне злото в добро. Всеки трябва да си отговори, към добрите, или към злите хора спада ; към вярващите, или към безверниците. Не е достатъчно да знаете, какъв е Христос и какво е направил, но всеки да се запита и да си отговори, какво той е направил. Христос иде на земята да обнови цялото човечество, народите, обществата, както и всеки човек поотделно. Затова всеки трябва да си каже: Всичко мога да направя, заедно с Бога, с ангелите, със светиите и с добрите хора. Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред.

Всѣки, който проучва дълбокото християнство, трѣбва да разбере този вѫтрѣшенъ процесъ на развитие, защото споредъ моето схващане духовната наука или религия изисква такова. Всѣки единъ отъ васъ може да развали тѣлото си въ една година отгорѣ. Всѣки, който ти размѫти сърдцето, ума, ти дава такава цѣлувка. Това е новото християнство, то иска обновление отъ обществото и всѣки може да каже за себе си: „мога“.

Обаче, всеки ден, по едно и също време, конят дохождал около кладенеца, отдето вадел вода за поливане на градината, и спирал там – очаквал да дойде господарят му, да го впрегне на работа. Всеки сам се спъва. Къде е този Бог? – Във всеки, който изпълнява Неговата воля. Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си. Христос казва на всеки човек: „Възлюби Бога в себе си, за да възлюбиш и ближния си."

Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава, има обмѣна. Всѣки день ти си заставенъ да седнешъ три пѫти на трапезата и искашъ-не искашъ да дъвчешъ.

Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце.

Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. И всеки ще я приложи, както може и както разбира.

Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Всѣки е запознатъ съ думата „истина“ и вие често казвате: „Говоришъ ли ми истината, истина ли е това?“ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ. Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ. Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие. И когато Господь дойде у васъ, вие не трѣбва да спите, а да сте будни, както всѣки момъкъ, който чака своята възлюблена. Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска.

Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Нека всеки сам търси светлината. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане.

Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя. Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ. Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане.

Обграждайте се всеки ден добре, постоянни в духа на молитвата.

Затова всеки трябва да опече по една риба през целия си живот. Разделили са рибата на три купа и от всеки куп са взели по една риба.

Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката – погледне в нея и е доволен. Ако опитът ви излиза всеки път сполучлив, ще усетите един вътрешен Мир и придобиване на една малка енергия. Всеки, който пие от този извор, жаждата му ще се утоли. Всеки мъж или жена трябва да прилага своята опитност.

Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това всеки е изпитал и проверил.

Ако произнасяте тѣзи думи всѣки день, сърдцето ви ще се обнови. Това всѣки е изпиталъ и провѣрилъ.

Защо? Защото за всеки човек Бог е начертал специфичен план. Пътят на всеки човек е индивидуален, и в него се крият условията за развитието му. За всеки човек е определено колко храна, колко пари му са нужни. Всеки човек се натъква на противоречия, даже Христос мина през тях. Всеки иска да постави здрава основа на своя живот. Всеки иска да бъде здрав, разумен и добър. Всеки може да провери тази истина. Каква по-хубава къщичка може да съществува от човешкото тяло? Има ли нещо по-сигурно от тази къща? Всеки може да ви изпъди от къща, съградена от камъни и тухли, но от вашата собствена къща – от вашето тяло, никой не може да ви изпъди. Всеки сам, със своя добър или лош живот, може да се задържи за по-дълго време в своята къща, или може да я напусне преждевременно. Защо хората да не засеят цялата земя със Словото Божие? Мислите ли, че при това положение ще има глад на земята? Мислите ли, че тогава ще има нужда от консерви? Земята ще ражда преизобилно, и всеки ще се радва на голямото изобилие. Чистота се иска от всеки човек. Всеки, който е дошъл на земята, излиза от Бога, от своя добър, възвишен и свят Баща. Всеки очаква мира, и той е решил да дойде. Днес всеки разбира, какво нещо е мирът. Всеки човек, който е развил своята дарба, като музикант, художник, учен, писател, носи препоръката със себе си. Време е вече всеки да се върне на своето място – главите на мястото на глави, а опашките на мястото на опашки.

Докато мисли и чувствува по своему, човѣкъ всѣкога ще се спъва. — Не можемъ ли да мислимъ и чувствуваме, както искаме? Не можемъ ли да правимъ, каквото желаемъ? — Има нѣща, които не можемъ да направимъ по своя воля. — Защо? — Защото за всѣки човѣкъ Богъ е начърталъ специфиченъ планъ. Пѫтьтъ на всѣки човѣкъ е индивидуаленъ, и въ него се криятъ условията за развитието му. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко храна, колко пари му сѫ нуждни. Всѣки човѣкъ се натъква на противоречия, даже Христосъ мина презъ тѣхъ. Всѣки иска да постави здрава основа на своя животъ. Всѣки иска да бѫде здравъ, разуменъ и добъръ. Всѣки може да провѣри тази истина. Каква по-хубава кѫщичка може да сѫществува отъ човѣшкото тѣло? Има ли нѣщо по-сигурно отъ тази кѫща? Всѣки може да ви изпѫди отъ кѫща, съградена отъ камъни и тухли, но отъ вашата собствена кѫща — отъ вашето тѣло, никой не може да ви изпѫди. Всѣки самъ, съ своя добъръ или лошъ животъ, може да се задържи за по-дълго време въ своята кѫща, или може да я напусне преждевременно. Защо хората да не засѣятъ цѣлата земя съ Словото Божие? Мислите ли, че при това положение ще има гладъ на земята? Мислите ли, че тогава ще има нужда отъ консерви? Земята ще ражда преизобилно, и всѣки ще се радва на голѣмото изобилие. Чистота се иска отъ всѣки човѣкъ. Всѣки, който е дошълъ на земята, излиза отъ Бога, отъ своя добъръ, възвишенъ и светъ Баща. Само така ще разберете, какво означава влизането на свещеника въ светая светихъ и смисъла на думитѣ: „Миромъ Господу помолимся.” Всѣки очаква мира, и той е решилъ да дойде. Днесъ всѣки разбира, какво нѣщо е мирътъ. Всѣки човѣкъ, който е развилъ своята дарба, като музикантъ, художникъ, ученъ, писатель, носи препорѫката съ себе си. Време е вече всѣки да се върне на своето мѣсто — главитѣ на мѣстото на глави, а опашкитѣ на мѣстото на опашки.

На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Богатите отварят складовете и хамбарите си за бедните и страдащите и казват: „Елате, братя, нека всеки вземе от това, от което има нужда.

На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда.

Всеки сам е виновен за своето заробване.

Всѣки самъ е виновенъ за своето заробване.

Когато Христос отговаря, че Заведеевите синове не могат да седнат, единият от лявата Му страна, а другият – от дясната, Той искаше да покаже на човечеството, че всеки трябва да желае само това, което му е определено. Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света: единият – в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта. На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност. На всеки човек са дадени и специфични възможности. Знаете, че всеки свят представлява нещо специфично, но малцина имат ясна представа за тях. Всеки трябва да си зададе въпроса от кой свят е като душа, дали е на мястото си във физическия свят, има ли благородно сърце и светъл ум. Същевременно, всеки трябва да знае, красив ли е. Бог казва: дайте работа на всеки човек, да се прояви. Всеки ден ме приема, като че за пръв път ме вижда, а ти, едва десетина пъти влязох в дома ти, и вече ме изпъди. За да станете мъдри, трябва да учите във всеки свят по десет години. Всеки уд, отделен от целия организъм, започва да се разлага и гние. Не мислете за това, но нека всеки се запита: Върша ли Божията воля? Обичам ли ближния си както себе си? Когато всеки човек, всички народи си отговорят на този въпрос положително, Бог ще ги благослови. За кой Господ говоря аз? За Онзи, Който въздава на всеки човек заслуженото. Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на Любовта, на Мъдростта и на Правдата.

Когато Христосъ отговаря, че Заведеевитѣ синове не могатъ да седнатъ, единиятъ отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отъ дѣсната, Той искаше да покаже на човѣчеството, че всѣки трѣбва да желае само това, което му е опредѣлено. Всѣки човѣкъ има по двама синове, които иска да постави въ два специфични свѣта: единиятъ — въ свѣта на любовьта, а другиятъ — въ свѣта на мѫдростьта. На всѣки човѣкъ е дадена възможность да схване нѣщата така, както сѫ въ действителность. На всѣки човѣкъ сѫ дадени и специфични възможности. Знаете, че всѣки свѣтъ представя нѣщо специфично, но малцина иматъ ясна представа за тѣхъ. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, отъ кой свѣтъ е като душа, дали е на мѣстото си въ физическия свѣтъ, има ли благородно сърдце и свѣтълъ умъ. Сѫщевременно, всѣки трѣбва да знае, красивъ ли е. Богъ казва: Дайте работа на всѣки човѣкъ, да се прояви. Всѣки день ме приема, като че за пръвъ пѫть ме вижда, а ти, едва десетина пѫти влѣзохъ въ дома ти, и вече ме изпѫди. За да станете мѫдри, трѣбва да учите въ всѣки свѣтъ по десеть години. Всѣки удъ, отдѣленъ отъ цѣлия организъмъ, започва да се разлага и гние. Не мислете за това, но нека всѣки се запита: Върша ли Божията воля? Обичамъ ли ближния си, както себе си? Когато всѣки човѣкъ, всички народи си отговорятъ на този въпросъ положително, Богъ ще ги благослови. За кой Господъ говоря азъ? За Онзи, Който въздава на всѣки човѣкъ заслуженото. Нека сѫществуватъ всѣки народъ, всѣка държава, всѣки домъ, всѣки човѣкъ, но да бѫдатъ носители на любовьта, на мѫдростьта и на правдата.

Всеки мъж има две жени: стара и нова. В този смисъл, всеки човек може да бъде баща и майка, да облече новата си одежда и да служи на новото.

Всѣки мѫжъ има две жени: стара и нова. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да бѫде баща и майка, да облѣче новата си одежда и да служи на новото.

Председателят на сватбата, на която Христос присъствал, казал на младоженеца: „Всеки человек първо доброто вино слага, а после лошото; ти си задържал доброто вино досега". Всеки трябва да си има по една тайна стаичка, в която да влиза поне по един час на ден, за да се изчиства. Понеже човек на земята минава през различни състояния, както и Луната, казваме, че и той, като нея, на всеки 14 дни се пълни и празни. Божественото в човека, това е Христос, Когото всеки момент разпъваме. Така трябва да постъпва всеки, който отива на сватба.

Председательтъ на сватбата, на която Христосъ присѫтствувалъ, казалъ на младоженика: „Всѣки человѣкъ първо доброто вино слага, а после лошото; ти си задържалъ доброто вино досега”. Всѣки трѣбва да си има по една тайна стаичка, въ която да влиза поне по единъ часъ на день, да се изчиства. Понеже човѣкъ на земята минава презъ различни състояния, както и луната, казваме, че и той, като нея, на всѣки 14 деня се пълни и празни. Божественото въ човѣка, това е Христосъ, Когото всѣки моментъ разпъваме. Така трѣбва да постѫпва всѣки, който отива на сватба.

Обаче, останал изненадан, че след това всеки ден откривал някакъв особен, непознат случай на нервно заболяване. Ето защо, всеки човек, който не е в съгласие с тези закони, страда от кръвотечение. Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят? Вярвам в Божиите закони и всеки момент ги прилагам на практика. Тя е пред вас, готова да помогне на всеки, който вярва в нейната сила.

Обаче, останалъ изненаданъ, че следъ това всѣки день откривалъ нѣкакъвъ особенъ, непознатъ случай на нервно заболяване. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ? Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика. Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила.

Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу!" Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу!" Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно. Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли? Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея?" Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче.

Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу! Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче.

За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата. Магерът пък, в ролята си на игумен, веднага издал заповед да изчистят добре целия манастир, и всеки да изпълнява точно службата си. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване. Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно. Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти. Нека всеки каже в себе си: "Заради Бога мога да прощавам и на враговете си." Къде е Христос? Във всеки добър, справедлив, истинолюбив човек, който е готов да се жертва за благото на своите ближни. Във всеки човек има нещо добро. Под думата цар разбираме всеки човек. Следователно, всеки човек трябва да знае, че е дошъл на земята да служи с Любов на Бога, на своите ближни и на себе си.

За да разберете вѫтрешния смисълъ на този стихъ, трѣбва да си дадете поне толкова трудъ, колкото домакинята, която готви всѣки день. Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. Така трѣбва да се омѣси всѣки човѣкъ, да стане християнинъ въ пълния смисълъ на думата. Магерътъ пъкъ, въ ролята си на игуменъ, веднага издалъ заповѣдь, да изчистятъ добре цѣлия монастиръ, и всѣки да изпълнява точно службата си. Въ всѣки човѣкъ живѣе единъ ангелъ, чрезъ когото изпитватъ любовьта ви. Достатъчно е за всѣки човѣкъ да вижда и да си представя Бога толкова голѣмъ, колкото мозъкътъ му може да Го обхване. Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. Нека всѣки каже въ себе си: Заради Бога мога да прощавамъ и на враговетѣ си. Днесъ и на васъ Христосъ говори, да омѣсите добре хлѣба си и да се пазите отъ лошия квасъ, който покваря умоветѣ и сърдцата. — Кѫде е Христосъ? — Въ всѣки добъръ, справедливъ, истинолюбивъ човѣкъ, който е готовъ да се жертвува за благото на своитѣ ближни. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро. Подъ думата „царь” разбираме всѣки човѣкъ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че е дошълъ на земята да служи съ любовь на Бога, на своитѣ ближни и на себе си.

Нека всеки си отговори какъв е неговият брак: съединяване, оставяне или строшаване на главата. Това е първата задача, която всеки трябва да разреши в себе си, в своя дом. Душата, с която облагородяваш нещата, не е ли твоят Бог? Умът, с който мислиш, и сърцето, с което чувстваш, не са ли удове на Божественото Начало в тебе? Всеки човек е проекция на Бога.

Нека всѣки си отговори, какъвъ е неговиятъ бракъ: съединяване, оставяне или строшаване на главата. Това е първата задача, която всѣки трѣбва да разреши въ себе си, въ своя домъ. Душата, съ която облагородявашъ нѣщата, не е ли твоятъ Богъ? Умътъ, съ който мислишъ, и сърдцето, съ което чувствувашъ, не сѫ ли удове на Божественото Начало въ тебе? Всѣки човѣкъ е проекция на Бога.

Всеки човек се нуждае и от Знание, и от Любов. Всеки ден човек трябва да посреща първия принцип, който иде в света. Под всеки ден разбирам деня на изключението, който е нещо, а не нищо. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Всеки правилен и чист тон е Добро; всеки неправилен, фалшив тон е зло. Провидението отдава заслуженото на всеки човек, на всяко живо същество. Така постъпва всеки учител. Нека всеки си отговори на въпросите: Защо при ръкуването подавате дясната си ръка? Защо на някого целувате ръка, а към някого нямате разположение? Защо някога искате да се ръкувате с хората, а някога се въздържате? Това са важни въпроси, върху които трябва да мислите и сами да си отговорите. Как ще я възприеме, когато неговите органи са в дисхармония? Новата религия и новата наука имат за цел да направят всеки дом благоугоден на Бога. От всеки дом да се разнася благоухание. Всеки трябва да застане на онова място, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттам да гледа на своя живот, на своите младини и старини. Той плаче за външния Исус, а не за своя Исус, Когото всеки ден разпъва на кръст. Всеки народ, който излезе да посрещне Исуса и Го приеме в себе си, ще бъде избран и велик.

Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь. Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта. Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. Така постѫпва всѣки учитель. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ.

Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбиранията на Божествения живот. Това всеки може да провери.

Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща. — На какво? — На истината. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е. въ разбиранията на Божествения животъ. Това всѣки може да провѣри.

Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте?" Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. Всеки иска да бъде пръв. Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси. Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си. Във всеки човек има някаква Божествена проява. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите. Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. – „В коя църква трябва да се молим?” – В която и да е. Във всеки дом се чува плач. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност.

Всѣки си има специфична програма, какъ да нареди живота си. Ако накаратъ нѣкого да работи, той казва: Толкова свободни хора има, мене ли намѣрихте? Когато става въпросъ за взимане, всѣки представя програмата си. Тя ще обиколи всички дворове и въ всѣки дворъ ще снесе по едно яйце. Всѣки иска да бѫде пръвъ. Сегашнитѣ хора се женятъ, за да бѫдатъ щастливи, но не постигатъ щастието, защото всѣки иска да живѣе на гърба на другия. Когато хората започнатъ да даватъ пари безъ полици и безъ порѫчители, както правѣха старитѣ българи; когато всѣки устоява на обещанието си, свѣтътъ ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Кой му е далъ всички блага, съ които всѣки моментъ се ползува? Кой му е далъ условия да се развива? Кой му е далъ тѣлото, безъ което не може да се прояви? Богъ е навсѣкѫде и въ всичко, което ви обикаля. Често се говори за и противъ сѫществуването на Бога, но, въпрѣки това, всѣки Го търси. Желателно е всѣки да изнесе своитѣ искания предъ себе си, да знае, какъвъ е неговиятъ Господъ, Когото той търси. За да бѫдешъ щастливъ, пази следнитѣ правила: Отстрани всѣко съмнение отъ себе си! Вѣрвай въ Господа, Който живѣе въ тебе, и не Го търси вънъ отъ себе си! Работете върху себе си, и всѣки день прибавяйте по нѣщо ново къмъ своята сграда. Нека всѣки се заеме за работа и да разчита на себе си Христосъ не остави завещание на хората, пари на заемъ не имъ даде, но приготви условия за тѣхното развитие. Въ всѣки човѣкъ има нѣкаква Божествена проява. Всѣки народъ, който мисли, че самъ ще оправи работитѣ си, още повече ще ги обърка. Всѣки човѣкъ поотдѣлно е толкова отговоренъ, колкото и управляващитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да отправи своята молитва къмъ Бога. — Въ коя църква трѣбва да се молимъ? — Въ която и да е. Въ всѣки домъ се чува плачъ. Тѣ носятъ отговорность за себе си; всѣки народъ носи отговорность.

Нека всеки се запита: "Бременен ли е умът ми с възвишени и светли мисли, сърцето – с творческите енергии на Доброто и волята – с прояви на Доброто?" Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Всеки трябва да се стреми да ражда.