Учението на Египет е било Учение за Словото - Прасветлина.

Именно темата за Египет из Словото на Учителя, засега остава някак недооценена и недостатъчно дълбоко разглеждана, а в нея са скрити многопластови отговори на едни от най-важните земни и небесни въпроси.

Мъдростта на смирението беше родена преди звездите, преди Вселената. Мъдростта на смирението беше родена преди всяко начало. Любовта е смиреномъдрие. Когато в любовта на човека има смирение, тогава човек може да постигне своята цел, своята наука. Любовта е кулминацията на всяка наука. Смирението е неизмерима височина, то е свързано с безкрайните крила на душата. С тези мощни крила човек може да разговаря с Вечността. Смиреномъдрият има будност за словото, защото той знае, че начинът на говорене се превръща в съдба или свобода. Смирението е път към съкровената наука за живота, а тази наука произтича от Върховното Божество. Смирението е път към светлината, която се намира в човека, а светлината в човека се усъвършенствува чрез жертвата. Жертвата не е от този свят. Жертвата е разбиране тайната на скритото Слово. Гордостта е път към пустата и неустроена земя,а смирението е първата крачка към свещената земя на Словото. Колкото повече се навлиза във вътрешността на смирението, толкова повече светлината в ученика се увеличава, и когато светлината стане по-бърза от 300 000 км в секунда, тогава миговете стават Вечност, тогава всеки миг става Вечност. Гордият няма път и затова той ще се сблъска с мълчаливата воля на живота. Животът коригира всичко. Да имаш смирението в себе си, това значи да виждаш отвъдното, защото смирението е врата към тайните. Смирението в ученика е свързано с нетленната светлина, а това означава, че смирението има много дълбоки корени. Знае се, че дъбът - царят на дърветата - има много дълбоки корени; той не страда от сушата поради своята дълбочина. Учителят казва: Знанието има широчина и височина, но няма дълбочина, т.е. няма дълбоки корени. И така, знание, което няма корени в Духа, е илюзия; това е знание, с което умираш. В обятията на смирението злото загива, а това е така, защото чрез смирението си буден. Гордостта е его, а егото създава бедността. И така, пътят на гордостта завършва с един удивителен знак накрая на изречението, т.е. накрая на човешкия живот, това е знак за чудене... и човек започва да се чуди, защо животът му се е объркал. И аз се чудя, как хората не разбират толкова елементарни неща и от неразбиране са си въобразили, че смирението е овчедушие и слабост, но животът ще ги коригира. Пленници на мисълта си - освободете се от отровата на своята гордост и своето его и не чакайте добрите условия на живота да дойдат! Злото не се намира в лошите условия, то се намира в корените на твоето сърце, в твоите скрити желания.

Суфи жените, това са живите Светилища на Бога. Те са свещено изречени от Словото.

Словото е скрита енергийна същност, която се предава на всякакви разстояния.

За да работи една мисъл дълбоко в човека, тя трябва да е осъзната, да е съзнателна, трябва да е обхващаща, това не се отнася до бедното и ограничено човешко съзнание, защото обхватът е качество на духа. Обхватът на неговия дух е поразяващ и само когато това слово проникне в човека, стават промени, защото словото е универсално същество и то самото е съзнателно вътре в себе си – в своя дух и затова то знае нуждите на милиарди същества във вселената. Това слово осигурява всички най-важни и съществени нужди на човека и го подкрепя в трудните мигове на живота.

Словото е сила, която всичко преобразява… Чрез словото човек може да се роди в нов живот и в нови измерения. Словото е лечител, защото словото е Бог, но словото работи мощно само при условието на вярата, т.е. само когато му вярваш.

Словото е живо, защото е създадено от букви-духове и оттук важността на това, което си мислим и внушаваме. В словото може да се сгъстяват и да живеят в него много духове. Словото е дом на духовете и затова словото може да прониква, да лекува, да владее, да успокоява, да наказва, да прощава. За посветените словото е велика проява на началото, на Бога. Посветените се движат чрез силата на словото си в цялата вселена. След Голгота злото е развенчано. Христос като велик посветен показа какъв е Пътят на учениците, т.е. Пътят на израстването минава през страданието, през бедствието, през злото, през кръста… и Христос беше на кръста, но после застана над кръста… Той не се поддаде на внушенията на злото… А когато не се поддаваш на едно лошо внушение, то умира… Но ако се поддадеш, ти вече си се раздвоил, ти вече започваш да умираш, защото лошото внушение е лошо вселяване. Тези букви, тези мисли са в състояние да разрешат всичките ти проблеми и противоречия и именно оттук е и силата на молитвата… и когато една светла мисъл живее в човека, това означава, че в него живее едно светло същество, една динамична духовна същност.

Словото е положително или отрицателно и всеки човек вярва в едното или в другото, в здравето или болестта… Болният е повярвал в болестта и тя му е дошла на гости – посетила го е… сега трябва да повярва на внушението на здравето и да чака, то ще дойде.

Помнете: словото е онзи творец, който освобождава от робството. Велико нещо е, когато словото е с теб. Тогава човек е господар на всички отрицателни сили в света.

Човек боледува, защото не знае как да говори и сега чрез съзнателното слово трябва да се научи да говори, точно, защото е злоупотребил с буквите и думите, и с правото мислене. Тези, които не знаят как да говорят, ще се разболеят от внушенията на злото, а ще оздравеят, когато оправят отношението си към словото. За да бъде словото с вас, вие трябва да имате свещено отношение, тогава словото ще бъде с вас и вие ще бъдете съзнателни.

Когато се приближите до словото, вие ще се приближите до един източник на енергия, който ще ви даде сила да превъзмогвате, да преодолявате злото, тогава няма да търсите силата извън себе си.

Словото е могъща сила, която заставя болестта да измени своя път, своето направление и да отстъпи място на здравето, а здравият нека се стреми към мъдрост.

В пчелите е скрита мистична идея за живота на човечеството. Пчелите са от слънчев род – те са любимци на цветята. Пчелите са сърца от Небето, които хранят сърца от Земята. И Словото рече: „Нека храната стане лекарство“ – и тя стана мед.

Розата е наситена със Словото на Любовта.

Истината е непредсказуема, защото тя е родена преди словото.

Според Словото и според начина на говорене, се определя и живота, и смъртта.

Словото е в състояние да ни дари най-древните очи.

Словото е свещено светилище на Божия Глас. Словото е станало деятел чрез тайнственото на слизащия Глас.

Цялата тайна и мистерия на Словото е Бог да влезе в него.

На свещения човек, Бог изпраща Словото като Глас на Истината.

Всеки, който е търсил правилно милиони години Словото – той бива избран от Древният Глас и става Слово.

Когато попитали Тот кое е първото Гласът или Словото? Тот казал: Древният Глас е изрекъл Словото.

Един истински посветен се къпе в словото, защото словото е източник на всички сили. Словото е извор и

Кабир е пил от този Божествен извор. Словото е бликнало от Извора на Божествената Мъдрост.

Всеки човек е идея на Словото, всеки човек е една буква от Великата Радост, от Великата Хармония. Словото е станало форма, станало е плът, станало е идея.

Тези, които нямат живот - нямат и слово. Те са мъртви букви, които трябва да възкръснат, трябва да оживеят. Медитацията е пътят, по който Словото оживява в нас.

Помнете: Словото трябва да оживее във вас, но от вашата собствена жизненост. И тогава, както и при Кабир Вашето слово ще бъде не само поезия, а мисия. Красиво е когато словото изпълнява мисия, тогава то е служител на Божията Истина. .

Израстването в Словото зависи от дълбочината и силата на мотивите. Ако нямаш чистота, никой няма да те пусне да растеш - няма кой да те пусне. Ако си чист - Словото се ражда в теб и ти оживяваш, така ставаш поет, философ, гений, учен... и в по-високите полета ставаш светец, адепт, Учител. Ако словото ти е нечисто, тогава влизаш във водовъртежа на Астрала и така губиш своята самостоятелна същност и накрая попадаш в ръцете на централната астрална сила, която те поглъща. Пътят на нечистия е падение, защото тук човек задоволява някое хрумнало желание, а хубавите цели и намерения бавно умират. Оценявам много Кабир, защото това е поезия-живот на един посветен. Това е една Воля, която се е освободила от астралните желания, от всяко обсебване.

Да влезеш във Вечността, това значи животът отново да потече в теб, това също значи да бъдеш оценен от Словото.

Словото според посветените е живо и съзнателно, живо и разумно. То си избира душите, които трябва да бъдат изпълнени с живот и сияние.

Една поезия е жива когато е одухотворена, когато изхожда от Словото, защото Словото е съвършено Творение. Словото в своя първичен вид е било Творческо и когато човек възстанови и одухотвори словото в себе си - той става творец и носител на живот. Словото трябва да контролира всяка наша външна дейност и когато словото ни води, ние имаме живота.

Словото е плод и чистият човек е този в когото Словото е узряло. Словото може да узрее, но трябва да си богат. Богатството на човека седи в опитностите на неговия скрит живот, в опитностите на неговото съзнание.

Искайте Бог да Ви даде мир. Искайте Бог да Ви даде възможност да се издигнете до Небето. Искайте и ще ви се даде. Ако искате земята, ще станете земни. Ако искате небето, ще станете Божествени. Ако искате земята, това значи да знаете какво искате. Ти можеш да живееш на земята, но високо в съзнанието си да си извън нея. Няма никакви случайности в живота... случайностите са основани на строго определени закони. Така словото на Кабир е основано на строго определени закони, това са вътрешни закони. Който се съедини с Бога, може да оспорва волята на звездите и волята на кармата.

Силата на жизнеността е била създадена от светлината. Това е словото на един велик посветен известен под името Заратустра. Неговата космогония е изключителна.

Заратустра казва: когато напрежението на злото е голямо, тогава сте най-близко до победата, до избавлението. Тук както и при Кабир, словото има своя израз на красотата - това са прости думи, но с богато вътрешно съдържание, това са думи, които в своето съчетание светят. Мъртвите ще възкръснат и адът ще бъде очистен - ще възникне нов мир във Вечността, а злото, което е свързано с определен човек непременно ще го настигне. Учението за несъвършенството е атрибут на дявола, той е останал несъвършен и предлага това несъвършенство на всеки, който е съгласен.

Виждането става когато словото е вътре в тебе, но словото е тайна в тайната.

Красота и мъдрост това е Хермес... онова, което в тебе вижда и чува е словото, за чистото слово той казва: че това е метод за увеличаване на жизнената енергия... За хората Хермес казва, че: Бог управлява хората чрез самите тях... А за нечистите той казва: че те са пленени от материята.

„Не съм написал ни едно слово на лъжа. Винаги съм говорил само Истината. Ако вие останете верни на Господа и пребъдете винаги в служба на Единствения, отхвърляйки всяко зло като грях против Бога, и ако търсите и желаете изключително и само Словото Божие, което тук призовавам за свидетел, че всичко казано от мен – от първото до последното слово – пребивава в съгласие с Божествената Истина, то и пред вас ще се открие истинността на всичко това, което е казано в моето учение. Както несъмнено ме виждате сега със собствените си очи, така несъмнена е и истинността на всичко, което бе написано от мен. Когато вечността ви приеме, то ще можете да видите това със своите собствени очи и тогава ще можем да обсъдим с вас всичко от начало до край”.

Който няма свещено отношение към Словото, не може да познае същността.

Словото е посредник за връзка с Небето и с Господа.

Ангелите разбират в духовен смисъл Словото, понеже мисълта им е духовна, а мисълта на човека е природна.

В Словото има Божествена Светлина и там Господ присъства.

Словото по своята същина е духовно.

Словото е Божествената Истина, която е в Господа. Божествената Истина притежава вътрешна сила. Мирът означава единение с Божественото (Небето).

Божието Слово е Върховната Медицина, но ако Сам Той изрече Словото.

Словото му е чисто и ясно като Небесна коприна. Учителя ми каза: „Погледни го и виж тази коприна“ и видях, че коприната е Божествена.

Словото на Сай може да унищожи цялото твое безсмислие. Той може да смути твоите заблуждения, но ако го разбереш, той става дарител на Покоя.

Розенкройц получи Посвещение пряко от Христос, а чрез посвещението завинаги има обновяване на Духа на Древната Мъдрост — в новото облекло на словото... в новото облекло на Непорочната светлина.

Ще се огранича, за да не бъда погрешно разбран, но ние ще бъдем тотални. Богомилите са били от две категории: I. —съвършените, това са посветените в словото — Магове и Адепти на вътрешната власт. II. — последователи — обикновени. Посветените са били най-надарените със словото.

Силата на Посветените Богомили е силата на словото, а силата на „словото" е винаги плод на чистотата.

Само който владее словото, може да служи на Бога. Учителя казва: владението на словото е над всичко.

Ибн Араби е жива вода, бих го нарекъл: славей на словото, сиреч сияещо същество, защото той е древно докоснат.

Това е символът на взаимното отдаване… Да се отдадеш на Словото и То да ти се отдаде – това също значи да се отдадеш на Учението и постоянно да бъдеш в неговите води.

От Словото израства енергията. От Безмълвието израства сиянието, а от Мистерията – това, за което не може нищо да се каже.

Ние сме изначално безмълвни и с велика пълнота, но когато сме били изречени, сме слезли – и Словото е слязло заради това изричане. Сътворението е изреченост.

Словото е проявеност, защото си изречен. Безмълвието е пълнота, нероденост – изначалност.

Любовта е Словото на Бога. Любовта означава, че си роден от Огън, а не от земя. Любовта превъзхожда всички постижения.

Тук Учителят учи ученика да уповава на Словото.

Когато Словото е Принцип - тогава Словото е Бог - Божия сила.

После Дарахар произнася в Бездната Словото Аривара – Същността, а от нея чрез друго Изричане е потекъл Ахамира – Животът.

Истината е преди Словото и затова тя е Безмълвие.

Пазете Словото, защото Истината е поразяваща.

В Словото на Мъдрите израстваме – Те сочат Пътя на завръщането.

Учителя ми предложи Нищото – това, което е зад пределите на Словото, и аз приех.

Мъдрецът не е Словото, той е самият път, самият живот. Той не живее в Свещените книги и цитати, той живее в Духа. Мъдрецът е постоянен в доброто и затова не е необходимо да го изучава. Мъдрият човек е добър поради своята естествена природа, докато обикновеният човек иска да бъде добър, но все не успява, защото е изгубил естеството си.

Словото е Древен меч.

Словото е окултна Тайна, скрита дълбоко в Същността на човека.

Който е познал Словото, е станал Син на Бога.

Животът е течение на Словото на Бога.

Който е познал Словото, той е желаел само това, което Бог иска.

Само безсмъртните познават Словото – и затова безсмъртните нямат смърт.

Любовта е била, когато Словото още не е било; тогава Любовта е била чист Огън, но Словото слязло и нарекло този Огън „Любов“.

Който познава Словото, става птица.

Словото е по-могъщо от атомната бомба, защото Словото е Бог в действие.

Словото е образувател на нещата: болести, здраве, успехи, скърби. Това все е натрупано слово.

Словото е Сътворител – то е образуващата сила на Бога.

Словото неутрализира влиянията.

Безмълвието е чисто и неопетнено, в него най-ясно звучи Словото на Любовта. Любовта е всъщност звучащото Слово.

Тайната на словото е скрита от погледа на света.

Който е познал Словото, той вече се храни с Вечността.

Пази Словото и то ще стане твоят пазител.

Словото е обяснител на скритото.

Словото вижда със собствените си очи.

Ако си видял тайната на Словото, ти вече не си човек.

Който не познава Словото, ще бъде покорен от съдбата. Който познава Словото, ще бъде покорен от Бога.

Стихията на Словото се ражда само в чистотата.

Който е познал Словото, става независим от невежеството и света.

Да имаш чистотата на Словото, значи да разчиташ на Божията сила.

Словото на човека е създало неговите условия.

Словото е по-силно от всички условия и обстоятелства.

Словото следи и външното, и вътрешното говорене на човека.

Тия, които не познават Словото, не познават и живота, защото Словото е връзката с Духа.

Ако Словото е с тебе, тогава какво значат трудните обстоятелства?

Словото управлява духовните същества, наречени трудности.

Словото говори с езика на Истината. Падението говори с езика на смъртта.

Словото е тайно знание.

Който познава Словото, ограбва мрака.

Словото каза: Когато си в затруднение, бъди безкраен.

Словото е Древна сила. Тези, които са го познали, са станали цивилизация, а които не са го разбрали, са си останали народи.