Познавах един славей и той ме познаваше, защото бяхме приятели. Той пееше чудно, но беше много тъжен. Тъгата му беше голяма, защото хората не искаха да го слушат. Познавах и една жаба и тя ме познаваше. Бяхме приятели. Тя беше много радостна жаба. Тя крякаше толкова глупаво, а пък радостта й беше голяма. Веднъж тя ми каза: Виж, приятелю, аз крякам толкова глупаво, че дори не чувам думите, които излизат от мене. Но толкова много хора идват да ме слушат, че започнах да се радвам на моята музика. - Ще ви кажа, приятели: Славеят е тъжен, защото няма кой да чуе Словото на Истината. Жабата е радостна, защото човешкото слово има много слушатели. Хората обичат да слушат шума на човешкото слово. Днес целият свят е пълен с новините на злото. Не е ли това жабата, която кряка? Но малко са тези, които слушат музиката на славея, или Словото на Истината. Това е така, защото Истината е най-големият смутител на хората и на света. Славеят е тъжен, приятели.

Всеки, който иска да се завърне при Авародон, трябва да премине през трите вида мрак - трите деца на бездната. Тези три деца са видимият мрак, невидимият мрак и незнайният мрак. Но преди да стигнеш до тези три изпитания, ти трябва да пречистиш, приятелю, словото си, мълчанието си и тишината си. Докато не си ги пречистил, ти ще си все още във владенията на водата, тъмнината и хаоса. И ето, приятелю, аз ти говоря, а ти слушай и разбери. Първият мрак е видимият. Той обхваща твоята окръжаваща среда, света и вселената. Вторият мрак обхваща твоята вътрешност, съществата, които живеят в тебе и нисшите същества във вселената. И най-накрая третият Мрак - той е Тайнство и граница, той е неведомият Мрак. Преодолееш ли го, преодоляваш и границата и излизаш отвъд вселената. Нека мракът да не те тревожи, приятелю. Това е само едно очертаване на пътя. Но ти, приятелю, запомни, че трябва да придобиеш чистото слово, духовното мълчание и святата тишина. Това са трите сили, които ще те заведат при Авародон. Когато придобиеш чистото слово, Авародон ще прибави към него нещо от своята Светлина и силата на твоето слово ще бъде многократно умножена. Когато придобиеш духовното мълчание, Авародон ще ти даде нещо от своя Дух и силата на твоя Дух ще бъде умножена. И накрая, когато придобиеш святата тишина, Авародон ще ти даде нещо от своята Незнайност и тогава силата на твоята Незнайност ще бъде умножена. Сам Авародон е създал бездната, за да я победи, за да я преодолее заедно с теб. Изпълни своята част и Авародон ще ти подаде ръката си. А твоята част е Чистота, Разум и Незнайност. Който е изпълнил това, познава Авародон. А който го познава, става Единороден - роден от Авародон. Авародон е Бащата на всичко съществуващо и несъществуващо.

Повикал Изихор своите трима ученици, за да ги изпита. И казал им: Кажете ми коя любов е най-важната в живота. - Първият ученик казал: Любовта към слънцето. Аз вярвам, че любовта към слънцето ще ме обновява вечно, докато в един чуден ден и аз стана слънце и започна да обновявам света. - Вторият ученик казал: За мен най-важната любов е любовта към водата. Любовта към водата постоянно ме освежава. Водата постоянно ме чисти, докато в един чуден ден аз стана Син на Чистотата. Аз вярвам, че само чистият може да служи. - Третият ученик казал: За мен най-важната любов е любовта към себе си. Аз вярвам, че само тази любов облагородява. Всеки, който обича себе си, първо ще облагороди себе си и после ще раздава от Светлината на Благородството на другите. - И тогава Учителят Изихор им казал: По този път, ученици мои, доникъде няма да стигнете. Има само два вида любов, които превръщат човека в Мистерия на живота. Първата любов, това е любовта към Върховния Мрак, докато в един чуден ден се сблъскаш с Тайната на този Мрак. И ако издържиш в този сблъсък, в теб се заражда нова вселена, нов Дух. Ти вече се превръщаш в Дух, освободен от старата вселена. Само освободеният може да служи на старата вселена, защото той е преобразил нейния мрак. Той служи с Мистерията на своя Дух. Втората най-важна любов е любовта към Нищото. Който има тази любов и който е удостоен да стигне до Нищото, той вече не може да бъде служител на хората, нито на старата или на новата вселена. Той става служител на Най-Древния. И Най-Древният навлиза в него и той става Мистерия. Той е надминал началото и края на живота. Той изоставя словото. Той служи с двата си вида Тишина. Първата му Тишина съдържа в себе си онова Присъствие на Духа, което е отвъд външната и вътрешната вселена. А втората му Тишина няма в себе си никакво Присъствие. Тук, в тази Тишина, дори и Духът си е отишъл. Останал е само Най-Древният. Останала е само Великата Тишина. Тази Тишина е предхождала всички сътворени и несътворени светове. На древния език тази Тишина е наречена Алмейра. Това означава Несъществувание или Бездънна Бездна, или още Бездна от Безкрайност. Дори и Духът не може да понесе това. Тук Духът има само два избора: или да се завърне към световете и да съхрани себе си, или да стане завинаги Тишина.

Някога в Древността Истината се наричала МАВАРИЯ, което приблизително означава „Тронът над троновете“ или „Венецът на всичко съществуващо и несъществуващо“. МАВАРИЯ имала много любими Синове. И понеже често поглеждала към земята, и виждала там много мъка и страдания, тя искала да изпрати на земята едно Същество на Истината, което да ръководи хората на земята, които, както изглеждало, сякаш безцелно се скитали. И избрала МАВАРИЯ Авал Мавара, или „Споделящият Слънцето“. И слязъл Авал Мавара, и говорил 70 години за пътя, който отвежда хората при Нозете на Великата Истина, или при МАВАРИЯ – при Нозете на Великия Трон. Но остарял Авал Мавара и поискал да си намери заместник. И понеже трябвало да се завръща при Трона, Той повикал петимата си най-любими ученици, за да познае кой ще бъде Избраникът му. Застанал пред тях Авал Мавара и казал им: Ще ви задам един въпрос и който отговори правилно, той ще бъде моят Избраник. – И попитал ги Авал Мавара: Защо съм слязъл на земята? – Първият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към истинското Добро. – Вторият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш величието на Дар-словото. – Третият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към Слънцето. – Четвъртият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към Белия Орел. – Белият Орел символизирал Неизразимото, Неведомото, Неописуемото. И накрая дошъл ред на петия ученик. Той застанал пред нозете на своя Учител и понеже знаел, че се разделя с Авал Мавара, очите му били изпълнени с потоци от сълзи, а тялото му заело позата на едно Велико Благоговение. Нямало никакви думи. Останало само Великото Благоговение пред Лицето на Истината. Той нищо не казал дори и за Неизразимото. Той го преживявал дълбоко в себе си. И тогава Авал Мавара казал: Ето го моят Избраник. Той е, който позна Тайното Учение на Тишината. Единственото Послание на Истината е Тишината. И пред нея можеш да застанеш само в едно Велико Благоговение. Благоговението е мярката за позналия Истината. Благоговението е мярката за позналия Неизразимото. Благоговението е мярката за позналия Тишината. Когато едно същество има Благоговение към Истината, Истината слиза в него и си устройва в него пространство от Чиста Тишина. Само в тази Тишина могат да бъдат предадени Неизразимите Истини. Всеки, който говори от името на Истината, той проповядва Тишина. – Така Авал Мавара избрал петия си ученик за свой заместник и го нарекъл Мавахари, което приблизително означава „Споделящият Тишината“. И всеки, който съумее да се роди в собствената си Тишина, ще чуе Говора на Неизразимата Истина.

Аз не страдам, за да постигна после радост в живота си. Аз не страдам, за да превърна живота си в безпорядък. Аз не страдам, за да позная себе си. Аз не страдам, за да тържествувам. Аз страдам, за да постигна в себе си Дълбокото, което е образ на Тишината. Само който е постигнал Тишината, може да има Присъствие в своите думи. Без Тишината словото е безумно. Когато Шаманът говори, след думите му потича Тишина. Тогава каквито и да са думите, те носят Присъствие на живот. Те са искри, дарени на душите в техния път. Истинският Шаман е словесна Тишина.

Великото ученичество съществува още от Най-Древната Раса. Много бяха тези, които искаха да видят Скритото Лице на своя Учител. Но малко бяха тези, които Го видяха. Тези, които Го видяха, бяха отдали целия си живот за тази идея. Но не всички от тези, които бяха отдали целия си живот, Го видяха, защото има скрити закони, които управляват това най-велико Видение. Аз бях един от тези, които видяха Скритото Лице на своя Учител. Това беше Видението на Неизреченото. И никой, който Го е видял, не може да Го изговори, защото То не е от света на словото и от света на думите. Когато Го видях, аз не Го разбрах, но в мен се зароди Вечното Вдъхновение. И разбрах, че моето Вечно Вдъхновение всякога ще търси това, което видях и не разбрах. По-късно аз попитах своя Учител: Защо Амрихай, който също посвети живота си на Теб, не видя Лицето ти? – И тогава Учителят ми каза: Амрихай има по-велико Търпение от тебе. Неговата цел беше да посвети целия си живот на Мен, а не да Ме види. Неговото Велико Търпение струва повече от твоето Видение. Той ще Ме види в други времена. И той ще Ме открие в най-съкровеното място, защото Великото Търпение е по-дълбоко от всяко Видение. Той е моят Възлюбен Избран, защото Любовта му няма край.

Попитал ученикът своя Учител: Що е това Храм? — Учителят отговорил: Храм, това е твоята най-чиста духовност, това е освободената духовност. Истинският ученик не посещава Храма, той го носи в себе си. — Попитал ученикът своя Учител: Кой има съдба и кой няма съдба? — Учителят отговорил: Този, който се е отказал от Истината и е излязъл извън нея, има съдба. Този, който е заживял в Истината, той е свободен от съдбата, той придобива превъзходство над нея. — Попитал ученикът своя Учител: Коя е най-важната дейност на земята? — Учителят отговорил: Най-важната дейност на земята, това е невидимата дейност на молитвата. Това е най-чистото вътрешно хранене. Това е най-чистото духовно хранене. Това е дейност, при която ученикът се завръща в състоянието отпреди сътворението. Молитвеното състояние е най-древното състояние на душата. То е преди словото. Това е най-благословеното състояние. Ние го наричаме Хавахана, което означава “състояние на безвремието”.

Да живееш в чистотата на Словото, означава да бъдеш в единство с духовните сили, които са скрити в него. Колкото повече очистваме словото си, толкова повече се завръщаме в Източника.

Ние не сме вечни, ние не сме временни. Ние сме безпределни. Времето е ограничение на вечността, а вечността е ограничение на безпределността. Дълбоко в себе си ние превъзхождаме вечността и времето. Дълбоко в себе си ние превъзхождаме и Словото, и мълчанието. Нашият корен е велик и абсолютно неопределим. Той няма нужда от вечност и време, защото самият той е опора в себе си.

Толтеките са ценели Истината повече от Словото. За тях тя е важното и всеки, който не се отдаде на Истината, не е достоен за Орела.

Любовта към Истината е пречиствател на Словото.

Когато осъждаш другия, ти се самоосъждаш. Критиката е грях, защото е погрешно използване на Словото. Словото трябва да се движи в правилна посока, за да е чисто.

Злоупотребата със Словото, е навлизане в Митоте, в мрака на Ада.

Пречистването на Словото е освобождение от всички ненужни мнения и нужди.

Който умее да съхранява Словото и думите, заживява в Покой.

Толтеките са оценявали Истината повече от Словото и за тях тя е повече от всичко. И всеки, който не й се отдаде не е бил достоен за Орела.

БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ - това е едно просто и могъщо правило.

Словото и думите са вашето съзидание.

Словото е най-могъщият инструмент за сила.

В зависимост от Словото се определя освобождението на човека или робството му.

Злоупотребата с Истината и Словото означава да утвърждаваме ада и падението.

Злоупотребата със Словото осигурява падението на човека.

Любовта към Истината е Очистител на Словото.

Истината е непредсказуема, защото тя е родена преди Словото и преди света.

Пречистването на думите и на словото ни освобождава от всички психически отрови - основите на нашите болести и страдания.

Злоупотребата със словото и думите е навлизане в мрак.

Пречистването на Словото и думите те освобождава от всякаква магия и всяко ненужно мнение.

Когато умееш да съхраняваш Словото си, ще живееш в Покой.

Който злоупотребява с думите и Словото, умира не само на външен план, но и на вътрешен. Той посяга на своето собствено развитие.

Който си постави за цел да овладее себе си, словото си и думите си, той ще си спести много настоящи и бъдещи страдания.

Словото е най-мощното оръжие, с което разполага човек. Словото е Чиста Енергия.

Словото има Божествена природа - то е чиста магия.

Истинните Маги умеят правилно да се разпореждат със Словото. Те имат към него особено Почитание.

Словото е способно и да спасява, и да убива. То се оказало за Атлантите най-мощното оръжие на планетата.

Всички ние сме свързани със Словото Реално само когато го използваме пробудено и правилно, а това се случва, когато овладеем себе си.

Толтекът е разбрал, че Словото е Могъщество, но то въобще не означава господство над другите, за разлика от туранците.

Чрез Словото човек се явява и става Учител на Истинското Знание, и той вече има голям дълг да ръководи хората поради голямата отговорност.

Веднъж един питагорейски учител от Ахея попитал Аполоний защо такъв майстор на Словото като него още не е написал книга, а той отговорил: „Защото все още не съм преминал през Тишината“.

Облакът на Незнанието, това е сияйният Мрак с Неговото незнаещо знаене, което те установява в една Тишина отвъд мислите и словото. Той е, който прави молитвите толкова концентрирани, и той е, който ни учи да изоставим света и да го презрем.

Ние се движим от словото към екстаза.

За да станеш приемник на Божествените светлини и тайни, трябва да придобиеш състоянието на новороденото. За да чуеш Бога, трябва да се завърнеш в това състояние на Простота, което надминава възприятието за противоположностите, създадено от думите и речта. Това е състоянието на ума, преди да е било Словото, което всъщност е Тишината, от която Словото е произлязло.

Който Ме вижда, надраства Словото и Тишината.

Бог е Словото, но отвъд Словото, отвъд Бога, има нещо друго, за което никой не говори.

Всеки може да използва Словото да говори за Бога, Който е Слово, или да говори за нещо друго, но това не е истински опит.

Бог е очистил сърцата на онези, които Той сам е избрал сред своите слуги. Той е осветил за тях извадения меч на Ръководството по начин, че дори просторът теснее за тях. Сред тях има такива, които прокопават корена (произхода) и такива, които сияят. Хората, облечени с това одеяние, считат онова, което им е дарено, за заем, а онези, които са погасили заема, превръщат същността на Словото на Мохамед в свой вътрешен дълг.

Словото управлява света. Затова управлявай Словото си. Мечът и копието поразяват, но Словото поразява по-силно.

Знай, че тъмната светлина на Сатана е по-висша от словото, изписано без диакритични знаци (изповедта, че няма друг Бог, освен Бог).

Първичната същност на словото е огън.

Казвам: възложете всичките си надежди на словото. Великата дейност на постоянната медитация ще ви донесе всички блага на живота; ще ви донесе всичко желано.

Да уповаваш на словото - това значи да уповаваш на Бога.

За да успееш в живота, трябва да бъдеш предан на словото.

Условията на живота се създават от словото.

Постоянната медитация е принципът на огъня, т.е. утвърждаване на словото.

Словото - това е великото магическо начало. То носи божествено разрешение на всички въпроси на живота.

Никога не изпускай успеха от мисълта си - раздялата със словото е пропадане.

Лош знак е, когато Словото-Бог ви изостави.

Всички се спасяват чрез универсалния закон на словото. Словото - това е най-великото същество.

Всички успехи и постижения се намират вътре в Словото-Бог.

Словото е ключ, който побеждава всички ограничения.

Словото подрежда живота на всички, които се стремят към Бога.

Словото-Бог се ражда само в чистотата. Ето защо чистият постига всичките си желания.

Словото превръща влиянията.

Създайте условия на словото да влезе и да работи във вас.

Чистотата дава възможност да се проникне в огнения свят на словото.

Тези, които не познават словото, живеят в робството.

Само словото може да устрои живота ви, защото сам Бог работи с него.

Виж Бог в словото. Щом словото е влязло в тебе - Бог е влязъл.

Словото ще те превърне в светлина.

Словото е вложено в душата като огън.

Словото е източникът на всички магически сили. Ето защо словото се нарича Бог.

Ето една тайна - словото може да влезе в човека и да го изпълни с живот. Да влезе словото в тебе значи Духът да е влязъл.

Словото се проявява като Дух.

Всички възможности се крият в словото.

Когато Бог влезе в словото, Той върши чудеса.

Словото е връзка - отношение. Щом не мислиш за Бога и той не мисли за тебе.

Пречиствай се ежедневно - словото знае какво трябва да направи за тебе.

Словото е истинската храна на живота.

Чрез окултни техники на словото, ти можеш да зареждаш своето тяло с енергия и светлина.

Така, както се отнасяте към словото, това е вашето отношение към Бога.

Словото е нещо абсолютно. Окултистът вижда в словото образа на Вечния.

Словото е дълбока тайна - колкото по-дълбоко влизаш в това море, толкова повече се изпълваш с живот.

От словото ще се образува вашето бъдеще.

Всяко тяло е съвкупност от трептения на словото.

Самите трептения на словото са образували предметите и излъчват информация на словото.

Съмнението в словото е съмнение в Бога.

Ако словото ти е чисто, врагът не може да проникне. Словото е крепост.

Словото е оръжие, което побеждава всички външни и вътрешни препятствия.

Словото няма съперници, защото е Бог.

За да чуеш словото на Бога, умът и сърцето трябва да са изпъдени.

Словото - това е великата магическа сила на духа.

Само една силна воля може да постигне първичния образ на словото.

Свободата е познаване на словото.

Владееш ли словото, ти си господар на живота.

Голяма отговорност е словото, защото е Бог.

Словото е самият Бог, който се грижи за нас.

Бог влага енергията си в словото и то става огън.

Словото е най-могъщият огън във Вселената.

Словото - това е абсолютното магическо начало.

Словото е ключ за могъщи постижения.

Всички блага са слуги на словото.