Словото е един символ, един превод на Божествената Реалност

Силата на Словото

“Като четете Битието, виждате, че в известно отношение животните имат по-висок произход от този на човека. Защо? Защото, за да създаде животните, Бог приложи силата на Словото Си. Той каза да се създадат животните и те се създадоха. За създаването на човека Бог взе пръст, направи от нея човек, в когото после вдъхна живо дихание. Плътският човек едва сега започва да работи за създаването на свой морал, който да отговаря на неговото развитие...Време е вече човекът на плътта да се преобрази, отново да се пресъздаде... На всеки човек, като на химик, е дадено известно количество материя, която той трябва да пречисти и обработи. Когато пречисти и обработи материята, която му е дадена, само тогава човек може да мисли, чувствува и действува правилно... Какъв човек е този, който не може да одухотвори и освети своята материя?”

Думите на Исус и Словото на Христос

“Главната задача на съвременния човек е...да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него. Като го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти...всичкия прах от плочите, наслоен от вековете, без да заличи написаното върху тях... Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства... И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето Първично знание, което той някога е имал.”

“Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана.” Словото е единствената Реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т.е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме.”

Едната страна на Словото

“...Душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него... Досега аз съм ви говорил само за Любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е Разумното начало в човека. Казано е: “В начало бе Словото”. Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е Разумността, която се проявява в света.”

“Словото, което ви говоря, не е мое. То е мисълта на разумните същества, които стоят зад мене. Те не са едно-две. Те са хиляди и милиони. Това са идеите на Бога, на Вечния Дух. Те минават през цялата Вечност.”

Пътят от скръбта до Словото

Човек... Като мисли за Словото, той се свързва с Истината. Казано е в Писанието: “Глава на Твоето Слово е Истината.” Като мисли за Истината, човек се свързва със Свободата. Като мисли за Свободата, човек се свързва с Живота, защото Животът се проявява само в Свободата. Човек е дошъл на земята именно затова, да изучава Словото, Истината, Свободата и Живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив.

Бог вложи Словото Си в човека и той стана жива душа

Някой гледа линиите на ръката си и казва, че линиите на сърцето, на ума, на живота, на съдбата му са добре развити. Всъщност той не проявява нито ума, нито сърцето, нито живота си... Човек се нуждае от живи линии, а не от мъртви. Когато Словото влезе в човека, тези линии напълно оживяват. Казано е в “Битието”, че Бог направил човека от пръст, после му вдъхнал живо дихание и той станал жива душа. Значи, докато Бог не беше вдъхнал живо дихание, човек бил безжизнено същество. Щом вдъхнал живо дихание в него, т.е. щом вложил Словото Си, човек станал жива душа.

Само на един Божествен човек може да се даде да завърти ключа на Светлината, за да чете той Словото на Писанията в техния Първообраз.

Любовта е тясно свързана със Светлината на Словото. С Любов и Слово ние се насочваме към великия свят на Истината. По този път се осъществява преобразяването на човека и той познава себе си като Дух и Истина.

“Който ме люби, той ще опази моето Слово.” Сега в нас се събужда онази велика мисъл и казваме: “Опазихме ли ние Словото Божие?” Кое е това Слово? Живото Слово, Словото на Любовта, а не изказаното слово само на думи.

Ученикът е израз на Словото Божие. Словото Божие е образ на Светлината. Светлината е силата на Духа.

...Там, дето е Словото Божие, там е и силата Божия. И тъй, бъдете сега носители на Словото Божие, опитайте го!

Нашата цел е да придобием живота, който произтича от Любовта. Разумните придобиват живот, а тези, които нямат живот, те от хиляди години цитират Словото. Разумният трябва да стане духовен. Само така той може да разбере същността на Словото.

Ние с хиляди години можем да четем Словото Божие, с хиляди години можем да разискваме върху нещата, но Любовта е извън времето и пространството.

Красивото в Словото Божие и в словото на всеки писател е душата, която може да ни предаде същото това слово под формата на живот. Ако ние съумеем да се свържем с душата на Словото и с душата на този, който го е писал, ние ще получим изобилен живот.

Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината.

Всъщност змия няма. Змията е Бог. Той е станал змия. Той е говорил в нея. Той може да влиза в съществата и да проговаря в тях. Туй е свързано с Тайното Учение за Древното Слово. Словото може да преобразява всичко. На дълбоко ниво няма грехопадение. Има само Път към Бога. Всъщност Бог е станал змия, за да спаси човечеството.

Словото трябва да проникне така в човека, че той да не се нуждае от външен хляб. Словото е Живот.

Истинската храна е Словото Божие.

Правилните отношения с хората ще ви свържат с висшия свят. Там, дето е Словото Божие, там е Силата Божия. На онези, които учат, Бог урежда работите. Хубаво ще учиш! Тогава ще дойде туй истинското знание. Ще го приложиш!.

Бог стана Учителят. Аз съм в Словото.

Словото има Божествена природа.

Целебността се намира в Словото.

Словото излиза от мълчанието.

Христос е онази Любов в човека, която дава Душа и Сила на всяко Слово. “Думите, които ви говоря, са Думи на Духа. Те са Думи на Любовта и Мъдростта. Те са Думи, които живеят вечно в сърцето на човека.” Човек трябва да слуша само това Слово и да възприема само това Слово, което носи Духа на Живота. Който е възприел Духа на Живота в себе си, е чул Словото на Христа.

Докато има съзнателен живот, винаги ще има добро и зло. Когато ученикът се роди в Духа си, тогава ще има Вечно Добро. Когато се роди в Истината, той ще има Свято Благоговение и Благ поглед за всички неща. А когато поиска да се слее с Истината, той ще изгуби всичко, което е придобил, и ще придобие онова, което е извън Словото и извън Мълчанието. Той ще придобие онова, което всякога е било, но за което не може да се говори. Това, за което не може да се говори, е Неизразимото, в което живее Непознаваемият. А за Непознаваемия можем да кажем, че Той нито живее, нито умира. Той всякога е бил, без самият Той да е това или онова. Към Него можем да се приближим само с Незнание. Незнанието е другото име на Любовта. Когато Незнанието е чисто, Любовта е Съкровена. Само Съкровеното Го докосва.

Свещената Книга Исаваат, това е твоята Изначална Душа. Това е нещо, което не си виждал. Това е нещо, което не си чувал. Който е видял тази Душа, едновременно с това той е видял Най-Великата Мистерия. Тази Мистерия не общува със световете. Самата Кристална Душа е една Врата към по-вътрешна Мистерия. Самата Изначална Душа символизира Исават, а Центърът на тази Изначална Душа е Исаваат. Това означава, че Пламъкът е произлязъл от Прапламъка, че Идеята е произлязла от Праидеята, че Субстанцията е произлязла от Есенцията. Исаваат означава Праосновата, или Основата, която е без основа. Който е зърнал тази по-вътрешна Мистерия, той вече не може да общува със Словото. За него не можем да кажем дори, че принадлежи на Безсмъртието. Словото изгубва своето значение. Всичко изгубва значението си. Остава само Мистерията Исаваат... Само Един има право да докосне Свещения Извор на твоята Душа. Само Един е Той. Той е твоят Възлюбен. Той е твоят УЧИТЕЛ. Само Той може да те въведе в Исаваат.

Мъжете и жените са само външни форми. Те са двойки, излезли от Бога - те са Словото.

„Дето са двама или трима.“ Двамата са духовникът и учителят, а тримата - народът. Ако духовенството е бременно със Словото Божие, ако учителите са бременни с идеята за движението на Божественото колело и ако народът е бременен с Плодовете на Духа, Бог ще бъде сред тях; този народ е благословен, той ще бъде силен и велик. Това Учение може да се приложи и в домовете: бащата е духовникът, майката е учителят, а синът - народът. Този закон, т.е. това отношение, съществува навсякъде в живота. Като дойдете до човека, имате същото отношение: духовникът е човешкият ум, учителят - човешкото сърце, народът - тялото му. Когато умът, сърцето и тялото ни са бременни с Божествени идеи, Бог ще бъде сред нас и каквато работа започнем, тя ще се благослови.

Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото.

Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа да свършат учението и да приложат Любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият - от лявата.

Някога с Любов и чистота е можело да станеш светия и да извървиш пътя, но днес е Пътят на ученика и изискването е петорно - искат се 5 добродетели: Любов, Мъдрост, Истина и техните последствия Правда и Добродетел. В миналото се е искало стремеж и възхищение в пътя. Днес се иска устрем, вдъхновение, устой и друг вид сила, идваща от истинността на словото. 5×5 е едно правило: бди страшно над всяка дума. Днес една дума може да те отдалечи много от пътя на 5×5 .

- Върху отношението на написаното ще бъде текстът на Словото. Това са Духовете, които работят чрез вас.

Тази книжка, върху която написахте 28+1=29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас; ще се постави под думите, знака на Веригата. И след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е Словото, което ви се дава тази година.

Жалко е, когато хората не се ползват от Словото на Учителя. След 2000 години този Учител пак ще дойде и ще ги пита: „Защо не слушахте Учителя, който ви говори преди 2000 години? Ако бяхте го слушали, днес нямаше да страдате“.

Животът е разумно движение на Словото.

Засега оставете миналото, защото не можете да прониквате в него, а с това ще изкривите пътя си. Първо трябва да придобиете Мъдрост, но Мъдростта се придобива, когато си извървял пътя на Любовта. Иначе Мъдростта не идва. Любовта трябва да е станала неизменна, тогава тя има право да се свърже с Мъдростта и тогава тази Мъдрост има право да прониква в Древността. На тази Мъдрост се дава проникновение и висше разбирание. Тази Мъдрост е виждала драконите такива, каквито са. Тя е можела да проникне дори в техния замисъл и в техния произход. Драконите са първите същества на древната, мистериозна Воля. Те са били могъщи, несътворени същества, съставени от огън, светлина и слово. Когато се концентрирали, те можели да превръщат словото си в могъщ огън. Има друга древна история, за която хората почти нищо не знаят. Какви са тези дракони, що за същества са те? Впоследствие една част от тях стават 24-те Старци. От Божества те се превръщат в Старци на Мъдростта. Но придобиват такъв духовен облик, че не могат да бъдат разбрани и осмислени. От тези дракони се отделят други 24 Независими Старци. Между тях има прадревна връзка. И ако те се обединят, няма такава армия в света и в другите светове, която може да им устои.

Искате ли да намерите началото на Словото, идете при хората да видите как се раждат. Аз не подразбирам само раждането на съвременните хора, но имам предвид процеса на раждането и в миналото, в най-отдалечените времена от днес, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелите се пробуждали от своя дълбок сън. Това означава началото на Словото.

В началото е бил само Бог. Той е бил Тайна, която е живеела в самата себе си. И Той е решил да постави начало. И това начало е Словото. Словото вече било произнесено, то можело да твори. Чрез Словото Бог създал боговете и съществата, творението и природата. Чрез Словото Си Той създал и човека. Всичко е изречено Слово. Всяко същество е Тайнство на специфичното Му Слово. Словото на Бога е могъщо и творческо. Но защо Бог е създал творението и човека и защо е създал всичко това навън, като външни светове? Защото Бог е поискал да стане видим и достъпен. И всеки, който иска да познае Бога, ще започне да изучава видимото и достъпното и накрая ще се насочи към вътрешното и невидимото, към мястото, където е скрит Бог. Чрез видимото и достъпното се движим към Неговата Тайна. А чрез невидимото и вътрешното се приближаваме все повече към Същността Му. Но в Бог има една скрита страна, която никога не може да бъде позната. Тя е висша Тайна, тя е преди Словото. Тя е безмълвна Тайна. Тя си остава неизречена.

Този, който не се развива, за него книгата си остава само книга. Тя остава затворена. За този, който се развива, книгата е Свещена. Книгата тук вече не е книга. Тя има глас. И този глас разкрива на човека Тайната на думите. Щом се развиваш, този глас излиза от тишината и ти говори. Думата е метод, думата е врата. И когато дълго време повтаряш една дума, тя ще ти отключи смисъла си, тя ще те пренесе в друг свят, защото тя вече е станала глас на словото. Така ние разбираме думата като жива светлина, като жива сила. Ето защо думите могат да ни учат, могат да ни ръководят и могат да ни пренасят в други светове. Но всичко се определя от нашето отношение. Думите са Тайнства от света на словото.

24 Велики Свещени Огньове стоят около Престола на един Велик Пламък. Този Велик Пламък и тези мистични Огньове ръководят трите вида цивилизации. Те ръководят външната, земната цивилизация, вътрешната, вечната цивилизация – духовната – и най-вътрешната – Великобожествената цивилизация. Великите Старци излъчват от себе си същества, наречени Учители. Те слизат на земята и изнасят Слово, което е път към Свещения Огън. И които разбират Словото, стават ученици и Посветени. Следвайки своите Учители, те вървят към Тайната на Старците. Ще дойде ден, когато и те ще станат Свещени Огньове. Велико нещо е Свещеният Огън. Но ще дойде ден, когато този Свещен Огън също ще мине през изпитание. И тогава този Огън ще се превърне в Пламък. Така ще се родят многобройни Пламъци, които ще служат на вътрешната и вечната цивилизация. Когато тези Пламъци израснат, Мистерията, скрита в Бога, ще ги постави на ново изпитание. И тогава тези Пламъци ще станат Сияния. Така те ще служат на Божествената цивилизация. Преди са били Синове на Светлината, сега ще бъдат Синове на Прасветлината. Казвам: Само Старците не минават през изпитания, защото те имат едно качество, което е скрито и което е по-дълбоко от времето и Вечността. С това качество в своето древно минало те са устояли на Безпределността.

„... За да се освободи човек от своето минало, Бог е вложил в него този вътрешен глад за изучаване Словото Божие... Под думите „Слово Божие“ разбирам целокупния живот.“

„Ето, идат дни“, говори Господ Йеова, „и ще проводя глад на земята; не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне“. (Амос 8:11)... Този глад е вътрешно начало.“

„Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говорих.“ (Йоана 15:3) - Значи Словото Божие прави хората чисти.“

„Всеки ден земята се върти по Волята Божия. Слънцето изгрява и залязва по Волята Божия. Хората се раждат и умират по Волята Божия, но светът не се управлява по Волята Божия. Светът все се управлява и оправя от някого, но тоягата играе важна роля. Има една Воля Божия без тояга. Тоягата е за малките деца, а Словото Божие - за възрастните. Ако и днес още, продължаваме да се изправяме чрез тоягата, това показва, че се намираме във фазата на детинското си разбиране.“

„Всеки герой трябва да има оръжие, но какво? - Вътрешно оръжие. И в Писанието е казано: „Вземете меча си!“ Мечът е Словото Божие, с което всеки герой трябва да се огражда като с броня.“

„Не само с хляб ще се храни човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Следователно, истинската храна е Словото Божие... Всеки се пита: Как можем да се храним със Словото, излязло от Божията уста? Вие били ли сте при Господа, да знаете кое е Словото, което излиза от устата на Бога? Това е най-великото, дадено от Бога преди хиляди години.“

Любовта има такива тънки нюанси, че словото е слабо.

Само Този, Който може да изрази Неизразимото на достъпен език, може да се нарече Учител. Учителят познава Съкровената Светлина на Словото и Словото Го познава. Учителят и Словото живеят в Мистично Единство. Учителят е Субстанция на Неизразимото.

Когато хората не са готови за Божествения Живот, им се говори по един начин. А когато хората са готови за Божествения Живот, с това се променя подходът към тях. Бог започва да им говори по окултния начин. Думата Бог символизира Гласа на Учителя. Този Глас е Целостта на Словото.

Учителят е израз на Словото на Бога. Словото на Учителя е тази Божествена Светлина, която се е спуснала в световете да търси изгубените души и да ги оживотвори, и заедно с това да възроди в тях Коренната Мъдрост, защото тази Мъдрост е създала човешкия Дух. И ученикът е длъжен да се възвърне в Духа си, защото този Дух е Началото на Живота. В този Дух се намира Първичният Живот.

Великият Учител... представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от Своята Светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената Светлина. Колкото повече приема човек от тази Светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.

Ако ти си гладен и Аз ти донеса хляб, ти ще се повдигнеш в по-високо ниво на съзнанието. Ако Аз ти дам пари, ти ще повдигнеш енергията си и ще трябва да използваш тази енергия, за да отидеш при Словото, което е Хлябът на твоята Душа. Енергията е Пътят, а Хлябът е Животът. Ако Аз съм ти помогнал отвън или отвътре, това значи, че Любовта в Мен е изявила отношението си към твоята Душа.

Когато Аз проповядвам Словото Божие, нямам никакви материални желания. Имам само едно единствено желание: Божията Любов да Ме освети.

Ако Аз проповядвам Словото Божие и очаквам да Ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от Мене? Мислите ли, че по този начин Аз проповядвам правилно Царството Божие?

Аз знам, че Словото Ми е много отговорно, и Аз знам, че начинът Ми на говорене променя Пътя на Душите. Аз винаги съблюдавам този закон.

Докато Аз живея в Бога, Словото ще извира от Мен и вие ще растете от живот в Дух и от Дух в Истина. Тогава и Аз, и вие ще бъдем благословени. И вие ще Ме слушате, и Аз ще ви чувам, защото Бог ще бъде между нас.

Аз познавам Христос и отвън, и отвътре. Познавам и Словото Му, и Мълчанието Му. Словото Му е Благодат, а Мълчанието е Неговата Истина, защото Отец може да бъде изразен само с Благодат и Мълчание.

Когато Аз започна да работя, словото трябва да оживее в делата Ми, в помислите Ми и животът трябва да оживее в словото, което говоря – така че живот и слово да бъдат едно цяло. Това, което говоря, трябва да го живея; а това, което живея, трябва да го изразя.

Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си.

За да разбере една Душа Словото, което изнасям, тя трябва да има организирани Божествени желания. При това условие тя вече може да разбере и да отвори първия лист на Божествената Книга.

Който чете беседите, нека не бърза да разбира. Нека да вложи Любовта си в Словото и търпеливо да проучва. Разбирането иде отпосле.

Този, когото държа в Своя ум, е благословен от Бога. Той ще бъде осветен от Моята Светлина. Той е Син на Възкресението. А този, който не е в Моя ум, той е човек на света, той е човек на безпътието. Тези, които работят със Словото, и тези, които съблюдават своите постъпки с Божието Слово, те са в Моя ум.

Аз говоря на тези, които познавам, защото те ще опазят Словото и ще устоят на Истината. Аз познавам онези ученици, които са неизменни в Любовта. Те са Моите Избрани и те ще освещават Моето Учение сега и в бъдните времена. Те са Моите Избрани независимо от това, дали светът ги одобрява или не.

Сега Аз говоря на онези, които ще опазят Словото. Тази реч не се отнася до другите, те са свободни; тя се отнася до разумните, които ще опазят Словото.

Ако ви проповядвам Истината, тя ще проникне във вас и ще стане ваш Път. Тя ще стане вашият капитал. И един ден трябва да заплатите за това, което сте придобили, защото Истината не е Моя, тя принадлежи на Прасъществото. За да заплатите, трябва да дадете най-скъпото от себе си, защото Истината изисква най-скъпото: това е животът. И ако дадете живота си, ще получите това, което всякога сте търсили. През всички времена и епохи това, което постоянно сте търсили, сега ще го намерите. Защото само този, който дава с Любов най-скъпото от себе си, може да се слее с Истината. И тогава вие ще получите Тайната на Живота. Това е един друг Живот – Живот на постоянна Пълнота, Живот, който е неразбираем в думите и в Словото, защото Истината надминава всичко.

Моите ученици се отличават по това, че те успяват да намерят Първичната Дума. Чрез работа върху себе си те успяват да открият Първичната Любов. Това е наречено себепознание. Оттук нататък те вече са новородени и могат да възприемат пряко от своя Учител Словото на Живота. И вървейки по този Път, те ще се домогнат до езика на Несътвореното. Това е онази неръкотворна Тишина, в която ДРЕВНИЯТ няма Име и в която Тишина всички Го познават.

Някога и Аз съжалявам, когато ви говоря, защото не правите усилия и така Словото не попада във вашата Душа, а астрални същества го изяждат и Аз не мога да ви приближа до Себе Си.

Някога и Аз съжалявам, че ви говоря. – Защо? – Защото Словото пада на пътя и птиците го иззобват, някога пада между храстите и се заглушава.

Аз говоря само на пробудените, защото всички други разхищават Словото и изгубват себе си.

Ако взема преждевременно да проповядвам на хората – това е отношение на измяна към Истината, защото само Истината в Мен може да проповядва. И всеки, който не е придобил Истината и не се е освободил от своите слабости, нека да не опорочава Словото и нека да не изкушава Душите и себе си.

Аз се опитах да преведа Ангелския език на земята, но видях, че Словото не може да изрази това. И затова внесох Силата на Светлината между редовете – в Тишината. Там ще видите Ангелското състояние, а Словото ще използвате само като посока.

Аз съм говорил много за Любовта, но Съкровеното не е в Словото, не е в Говора. Съкровеното е Душата на нещата, но Съкровеното живее независимо от нещата.

Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш Хранител и Върховен Водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под Своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да Ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят Дух не отстъпи Своето намерение. Моята Любов за вас Ми продиктува Свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята Върховна охрана...

Словото е създадено като мост между учениците и Учителя. Това е мост от Битието към Небитието. В Небитието ученикът и Учителят се сливат и така обединени в Единство те трябва да се насочат към Най-Дълбоката и Върховна Мистерия на Живота. Сливането е едно начало, което води към ново разкриване, към едно ново Лице на Върховния Учител, към Лицето, Което не е Лице.

Учител е този, който освещава Словото отвътре. Учител е този, който може да изпълни Словото с Дух и Истина.

Време е вече да се посее Началото на Словото. Това Начало не беше нито във времето на Адама, нито във времето на Мойсея, нито пък във времето на Христа. Всички тия времена бяха подготвителни епохи. Сега е време вече за Разумното Начало, за пробуждане на съзнанието.

Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало, като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: Не си струва да се жени човек. — Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джон Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси. — И почнала тя да му чете. Какво да му чете? ...Понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала: Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш? Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: — Така е наредил Господ, хората да се женят. — Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение... И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света”. Той е направил някакво съчетаване между разумните същества с цел да използуват всичко разумно.

Учителя : Аз се опитах да преведа Божествения език на земята, но видях, че Словото не може да изрази това. И затова ВНЕСОХ СИЛАТА НА СВЕТЛИНАТА МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ И В ТИШИНАТА. ИМЕННО ТАМ ЩЕ ВИДИТЕ Божественото състояние, а Словото ще използвате само като посока.

Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си.

Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа?

Само когато отидете на този Вечен Извор, където е започнал Човешкият Живот, където първоначално е било Словото - вие ще разберете тогавашната форма на Човечеството, ще разберете какви са били Човешките Синове.

Когато говорим за Словото, което в Начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме: всички ония Същества, които имат еволюция, различна от тази на хората. Те са нещо Велико, Синове на мисълта, на разума - това са те. Това не означава, че имат формата, която ние имаме; а означава, че са Разумни Същества. И когато Христос се е въплътил на нашата Земя, Той е дошъл да проповядва това Слово в членоразделна реч. Нашата реч е превод на Словото.

За Христовото Учение казват: „Тази звезда, това Учение, е Разумното Слово Божие“. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, където има светлина в човешкия ум, Разумното Слово може да се вмести. Там, където има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести.

Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи, Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото. И още хиляди години човек ще се храни със Словото.

В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече - дори ако имам красноречието на Ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“.

Какво ще се случи, ако някоя развратна жена си намери един добър мъж? Ще се народят престъпници в света. Това е първото учение, което дяволът проповядва на Христа - да преобърне тези камъни на хляб, тоест да се удоволства. Христос казва, че хората се оправят само тогава, когато сърцето им приеме Словото Божие.

В Америка бяха замислили да направят по химически начин хапчета, които, като се изядат, да задоволяват човека, но това нещо по химически начин не може да се създаде. Не е този пътят, по който да върви науката. Онзи хляб, който се добива, добива се чрез Словото Божие. Словото Божие е една субстанция много по-висша, една духовна материя, от която може да се извлекат необходимите екстракти, а не от нисшата материя, която покварява нашия живот.

Ако разумното Слово не проникне вътре във вашия организъм, вие не може да бъдете добри... Силата на Словото е мощна!

Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл навсякъде се носи в света, всички я чувстват.

Някои ще останат за в бъдеще, не могат да се спасят сега - понеже не могат да възприемат Словото.

Словото Божие съдържа в себе си Мощ и Сила.

Когато душата се храни със Словото Божие, тя става мощна, велика.

Под Мощното, Силното в света разбираме Словото - то става видимо, облича се в плътта, за да се организира.