И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми за Искрата и откъде е тя.” И отговорих Му: „Искрата е Безначалното състояние на човека. Тя всякога живее в Безвремие. На нея е дадено изначално Дълбинното Безмълвие. Тя се самообновява. Живее потайно. Тя е повече от Словото. Тя идва от Място, което не може да бъде изговорено, усетено или обяснено. Тя е първата най-чиста Ефирея — Пракорен от Пракорена, Прасъстояние от Прасъстоянието.”

Мистериозното Слизане се е осъществило по един свръхтънък път и затова словото не може да го обясни, а мълчанието не може да го улови. То се движи по свръхтънка, свръхбяла Ослепителна нишка. Възкачването към Мистериозното може да стане в човека, когато той се съедини със Съкровеното и когато Съкровеното избере твърдо пътя към Ослепителното. Съкровеното е родено от Мистериозното, а Мистериозното е родено от най-дълбоката Скритост на Арховорот — Върховноскритият, чието друго име е Арховарая — Ослепителният.

И случи се в Древността. Правеликият излъчи 24 Потайности. И те бяха величествени. Наречени бяха Древните. И Образът им беше като Безкрайността, Подобието им беше Неделимостта, а в Сърцата им течаха Огнени Извори, та да напояват световете. Очите им бяха Милосърдие, а Словото им — Незнаен Огън. И дадено им беше на Древните Безименни Мистериозно Уединение, за да тече Водата им нагоре към Правеликия.

Великият Източник в Древността е бил наречен Махавахария. Всеки, който се е движел правилно по пътя към Махавахария, е изгубвал все повече думите и словото. В Древността е съществувало правило: Който е искал да Го изрази, Го е изгубвал. И затова Прастарите Духове Го търсели на друго място. И най-накрая те Го открили в 17-та степен на Безмълвието. Това е пълната степен на Безмълвието, окончателното Безмълвие. Тук Прастарите Духове били толкова преизпълнени от Върховния Източник, че станали безмълвни като Него, безмълвни и преизобилни. По-късно някои от тези Прастари Духове слезли в световете. Те слезли под формата на извори. Те били лъчи и символи на Абсолютната Прародина.

Ние всички вървим и пътуваме към Абсолютната Прародина. Всеки върви по различен начин. Кой живее по-дълбинно в своята Прародина? Това е този, който е постигнал по-дълбока степен на Безмълвие. Колкото по-извисено е едно същество, толкова е по-дълбоко Безмълвието му. Но най-дълбока е 17-та степен на Безмълвието — тя е съвършената степен. Това е Древното Състояние на Величествена Преизпълненост. То е преди словото, преди живота, преди създанията. То е Състоянието на Прародината.

Един Старец от Древността искал да научи Мистерията на Върховното Нищо. И той се обърнал към него така: „О, Върховно Нищо, дай ми Откровение за пътя към тебе”. Тогава Абсолютът му казал: „За да вървиш към Мене, трябва все повече да изчезваш”. И Старецът започнал все повече да изчезва. Затварял очите си и изчезвал светът. Затварял словото си и изчезвал в Безмълвие. Ума го нямало. Затварял сърцето си и изчезвали чувствата. Този Старец имал голяма Любов към Абсолюта и той разбрал, че тази негова изключителна Любов е сама по себе си Водачът към Нищото. И най-накрая този Старец стигнал до една Висока Пълнота вътре в себе си. Тогава Абсолютът слязъл до него и го попитал: „Ето, ти поиска Нищото и сега имаш най-високата Пълнота, най-висшата Пълнота”. Но Старецът Го изненадал: „Отказвам се от тази най-висока и най-висша Пълнота и искам само Тебе, искам пълното Изчезновение в Тебе”. И тогава Абсолютът му отнел най-висшата Пълнота и му дал Себе Си. Този Старец е известен като Прамахатор — Праначалният, Прастарецът.

Как можем да Го изразим, когато Словото не е Негов свят? Как можем да Го изразим с Мълчание, когато Мълчанието е един беден свят пред Него? Как можем да Го изразим с Безмълвие, когато Безмълвието е един възвишен свят, който е само подножие? Никой не може да Го изрази. Но когато вървим с Любов към Истината и към Него, Той малко по малко ще се изразява в нас. И така ще дойде ден, когато нашата Тишина ще стане сияеща. И после всички ние очакваме великия миг да дойде Той в нашата Тишина, да почука и да каже: „Ела!”

Най-тайнственото нещо в Мистерията е Гласът. Гласът Му създаде Ариворот - Словото. А след това Ариворот изрече всички неща. Гласът е Скритостта, а Ариворот е Създателят. Само Ариворот може да ни създаде и само Ариворот може да ни върне в Мистерията.

Който е в Единство със Словото, той храни своя живот. В Началото Ариворот - Словото - се е наричало Дарителят, по-късно - Божията Ръка, а в последните времена - Словото. Само Свещеното Слово е носителят на живота. Земното слово е погубителят, защото земното слово е изпъдило Бог от себе си.

Ариворот е скритият в нас Бог. И ако разберем това, тогава Словото ще стане наш Водител в Бога. Словото движи световете. Словото се движи в нас. Словото е движение на Бога. Словото е Гласът на Бога.

Ние живеем, защото Словото ни е изговорило. Словото е образувало всички неща чрез Изричане. Древните казвали: „Велико е Словото, което е привлякло Бога на своя страна“. Ние казваме: Това е Хазор - Извор. Но какво е Изворът? Това е Слово, което е потекло. Това е Слово, което се е превърнало в постоянно течение. Ето защо Изворът постоянно тече: защото се храни от Словото.

Великите Учители са Хазори - Извори. Те са Велики Познавачи на Словото. Ето защо те са Водители, защото те са влезли в Единство със Словото. Словото е Древната наука. Всичко, което съществува, е изречено Слово. Над тази Древна наука има само едно нещо, което я превъзхожда. Това е Дарахар - Гласът. Да имаш Божие Слово, означава да имаш вярна пътека за своя Път, за своята енергия в Бога.

Това, което слиза при нас, е от друго измерение. Това, което слиза при нас, е Ариворот. Що е Ариворот? Словото Дух. Който е заживял в Словото, е станал Дух. Словото е Древна Потайна Същност. Ето защо то ни превръща от хора в Духове. Помнете: В Ариворот е целият ни Път. Само когато извървим този Път, ставаме достойни за Безмълвната Пълнота и Древност.

Понеже сме изгубили Реалност, ние се нуждаем от Ариворот. Това е слязлата Любов на Древния. Словото е Върховното Послание. Словото е нашият Път на Завръщането. Словото, което избираме, е Словото, което ни е избрало. Словото е Древният Жрец, Водителят. То е слязло, защото ние не умеем да водим себе си.

Ариворот е нещо, което постоянно ни дава Път, живот и сила. Словото е Същност, Словото е превъзходство. Словото е Учител. То ни учи и от вън, и от вътре. Словото е нашият Дом, нашата опора и убежище. Дори и Боговете живеят чрез него и в него. Самият живот е родено Слово. Словото е, което ни превръща в Душа, Дух, Вечност и Безкрайност. Вие казвате: „Изворът се обновява, реката тече“. Аз казвам: Словото тече в извора, Словото тече в реката, защото какво се е случило с изсъхналия извор и пресъхналата река? Казвам: Словото е излязло, Словото си е отишло.

Змията движи еволюцията, бавния път. Разумността движи развитието. Духът движи Даротор. Даротор е Жрец на Словото, Огън от Безкрайност, Опит от Дълбините. Даротор е Опит в Неизменността. Ето защо Даротор е Водител и Пазител.

Ако Айдара докосне Словото, то става Син и засиява с необикновена Власт. В Древността Старците са наричали Айдара „Вайхара Дарахар“ - Последният Глас. Те казвали: „Каквото каже Последният Глас“. И Безкраят, и Вечността, и времето са изречени и са проникнати от Айдара. Айдара е Хранилището на световете - и видимите, и невидимите. Истината също се храни от Айдара.

Даяра е Древен Храм на Любовта. Даяра е Свещена Земя, Свещен Дом. Сърцето й е чисто, Пътят й е Божествен, Словото й е Древно. Тя съвпада само с Мъдростта. Само в Мъдростта тя е успокоена и само в Мъдростта тя пие Нектара на Покоя и Нектара на собствената си Древна Тишина. Даяра е трепет, чист трепет. Тя е фин Лъч от Тайнството на Нищото. Даяра е произнесена от Дарахар като Древен Шепот, като Мистичен Полъх, като Златна Тишина, като Скрито Ухание. Даяра ще остане всякога неизразима, защото така е изречена от Дарахар.

За Меравот няма мнение, няма Слово. Словото е условно. Той го е създал, Той го е образувал, а сам Той е Необразуван. Той е останал Скрит в Нищото, а от Него е излязъл като Излъченост Безкраят. Но Той, Древният, превъзхожда и Безкрая. Когато Древните съзерцавали Тайната Му, те открили, че Словото е създадено, за да търси Непознаваемото.

Когато Рмоахали слуша, той чува тънката недоизказаност, или Посланието на своя Учител - Духа, скрит в Словото.

Чистият Език е особен говор на Словото.

Ариворот - Словото

Меравот е бил Скритото Слънце в Прасветлината. Само Чистият Дух в нас Го познава, защото е част от това Слънце. Този Чист Дух в нас е Древноизлъчен и само той е Познавачът на Тайния Смисъл. Когато Меравот е създал Дарахар, Той е поставил Великото начало на Пътя към Бездната и към Себе Си. А когато Дарахар е произнесъл Ариворот - Словото, Дарахар е знаел, че ще се родят Велики същества и Жреци.

Меравот е Създателят зад всичко създадено. Той е създал Словото като Стълба към Себе Си. Чистото Слово, това е Пътят на Божествената енергия, която се завръща. В Чистото Слово Меравот е вложил Велико Единство. Древните казвали: „Тишината е, която ни учи на Словото. Тя е другото Име на Древния Учител“.

Меравот е създал Тишината като Изначалие. Тя е нещо неуловимо и затова е непобедима. Не можеш да победиш Тишината, защото Тишината е част от Нищото. Тя е част от Архивите на Древността. Който е познал Словото, получава Архивите на Тишината. Когато Меравот се изявява в Тишината, тя е Благодатен Извор. Тя носи Мъдра Пълнота и Скрито Безмълвие. Когато Меравот е в Мрака, Мракът сияе. Когато Меравот влезе в едно същество, то благоухае, защото то става част от Великото Безмълвие.

Лекотата е обмяна с Финото, със Скритокрасивото. Словото Лахара вика и призовава Лекотата. Лекотата върви след Чистотата. Лекотата вдъхва Свобода. Чистотата вдъхва Любов, Любовта вдъхва Живот, а Истинният Живот - той пие от Мистерията. Злото не може да се улови за Лекотата. То няма опора в Лекотата. В Лекотата злото губи своята сила. Злото се нуждае от тежко земно мислене, от обремененост. Това е неговата опора. А Лекотата е Ефир, Неуловимост. Тази Неуловимост, този Ефир са непознати за злото.

В Армарахава няма светове, няма раждане и умиране. Но понякога тук може да се яви необходимост от Възслизане - Възвишено Слизане. Такова Същество ако слезе в света, то носи в себе си Дълбините на Изначалното Безмълвие. И ако то проговори в света, то това е повече от Мълчание; то е Изливане на Тишината - нещо, по-дълбоко от Словото. Поради това Древно Безмълвие Мъдростта е Благородена. Но човекът дълго време трябва да живее в Свещеномълчание и да осмисля себе си, докато Тишината го покани и докато Древното Безмълвие го приеме.

Покоят е Търсач не на отговори, а на Безмълвие и Древност, защото кой отговор може да се сравни с Безмълвието и Древността? Покоят е Древно Състояние, което превъзхожда всяко мислене. Покоят е постигнал Разбиране отвъд Словата. Духът, за да разбира нещата, не се нуждае от Слова, защото е роден преди Словото. Духът е Древна Скрита Дълбина от Прадълбината, а Покоят му е Дом. Това се нарича Древното Свещено Познание.

На Ватанан Древните Формули се изричат като Лахайри - Любословия, или Слова, изтичащи от Любовта. Думата Любословие означава да дадеш Безграничност на Словото, докато думата Формула ограничава Словото. Произношението на Лахайрите се намира в Благоговейното Чувство.

Арахая - Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Ариворот - Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Марахава (на Древния Език Залихир) - Тишината - обича влюбените в Уединението. Центърът на Уединението е Могъщо Място. Тук мисли не влизат. Древният е Създателят на това Дълбоко Място. Той е Създателят на Марахава - Дълбоката Тишина. Тишината е Особен Пламък на Древния, Пречист Пламък. Тази Тишина е преди живота, преди Словото. Словото е слязло по необходимост. Тишината е Праотецът на Бездната, а Словото е Пътят към Праотеца. В Истинното Слово трябва да говори Тишината.

Анморор (на Древния Език Аринор) - Учителят - е Потаен Водител. Той познава лабиринта на всеки Свой ученик. Той го учи с намеци, Безмълвие или понякога с точни Слова. Той му дарява Лекотата в трудностите. Учителят ни дарява Живот в Тайния Свят. Анморор воюва скрито за нас и затова се изискват много усърдни Формули, защото те са неизвестно Оръжие за астралните сили. За Анморор Словото е Мислещо Оръжие, съзнателно действаща Жива Сила.

Арамира Ворот - Божията Воля: познават я тези, които са Търсачи на Огнената Истина. Божията Воля е в Неговото Изначално Чисто Слово, Словото Прасветлина - Сърцевината на всеки Път, Сърцевината на всяка Мъдрост. Арамира Ворот позволява само на Чистия да се жертва за Бога. Когато Божията Воля проникне в човека, тя става Глас във всяка клетка. За да познаеш Божията Воля, са необходими две неща: твоите постоянни Усилия и Божието Докосване.

Азорор (на Аринор) - Зората - е Дума, която не е Дума. Тя е преди изгрева, преди Словото. Тя е Древна. Тя е Древнородена преди изгрева и залеза. Те са само части, а тя си е винаги тук. Тя не изгрява, тя не залязва, а само мистично и загадъчно се явява. Тя не се осветява както изгрева и залеза от Слънцето. Тя се осветява от самата себе си.

Азиха Марахва (на Езика Аринор) - това е Истинското Разбиране. Никога е нямало лоши мисли, но всякога може да има неправилно разбиране, неправилно тълкуване. Да имаш Истинското Разбиране, то е Връзка с Бога, то е Виждащото Разбиране. Когато се яви Истинското Разбиране, мярката е, че на Душата винаги е леко. Азиха Марахва живее в Духа, в Чистото Духовно Слово, а то е скрито в Жезъла - в Символа на Бога. Който е имал особена Любов към Словото, е придобил Жезъла - Единството си с Бога.

Азиха Марахва - Истинското Разбиране - е Общуване с Висши Същности, които живеят в Мистичния Свят. Някои от тези Същности са Кристали на Любовта, други са Кристали на Мъдростта, трети са Диаманти на Неведомостта. Азиха Марахва е обмяна с тези Кристали. Когато Словото е повикало човека, Кристалите са започнали да се обменят с човека. Силата на Азиха Марахва е в това, че тя вдъхва особен Живот, отваря Вратите на Стремежа и Вдъхновението. Азиха Марахва ни изтръгва от света.

Независимите Старци са друга част от Древната Интензивност. Те знаят, че Словото също извървява своя Незнаен Път. Те казват: „Незнайното не се нуждае от светове, те биха го ограничили. Незнайното се нуждае от Мистерия и Бездънност“.

Арахая - Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Ариворот - Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Хариторх - Извършителят - е с Древни Очи, Очи Светилища. Словото Му променя събития и съдби. Истината Му е Неизменна. Говорът Му е Свещен. В смъртта живее, в живота ухае, във Вечността Си сияе, а в Древността Си е Вглъбено Скрит. Той е Извършителят, но понякога е трудно да Го разберем. Той знае миналото ни и най-доброто за нашия Път. Хариторх - Той е Действащият за нас, за Дълбокото в нас.

В Хамира - Дълбината - няма числа, цветове, ухания, но само Вкус на Безпределието. Тук нищо не можеш да описваш, нищо не можеш да изговориш. Тук Словото е второстепенно. То е изместено от Пълнотата и Неизразимостта. Тук властва това, което по никакъв начин не може да се опознае, нито може да се проучва. Тук няма постижения, няма какво да се постига. Тук постиженията са погълнати от Дълбинната Мистериозност.

Меравахайра - Свръхвглъбеността - е Велик Дар от Небитието. Тя е Дар за Устремените в Духа. Ангелите нямат този Дар. Тази Свръхвглъбеност отстранява всяка нисша воля, за да чуе човек Словото, Изначалното, Учителя и Самия Бог - все неща, които са Лъчи от Древната Висша Тишина. Колкото повече се пречиства човек, толкова повече расте Меравахайра.

Меравот - Древният - ни учи на Тънкото и Неизговоримото. Истината следва Неизговоримото. Истината следва Древния. Неговата най-дълбока Истина е създадена от Тишина. Когато тази Тишина се яви като Истина, тя поразява думите, защото тя е по-древна от думите. Словото е дошло по-късно. То се е родило като необходимост.

Хадирите - Търсачите - са Извисяващи. Има Хадири, които могат да извисят и камъка. Хадирите имат Знания, които са Събития, защото Тайните Знания са Окултни Сили. Хадирите са тайно обучени в Словото. На тях са им дадени Степени на Дълбините в Словото и затова те могат да променят възгледи.

Арахая - Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Ариворот - Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Ахамава - Виждането - само по себе си те благославя. Щом ти е дадено да виждаш, ти си Изречено Благословение. Виждането е част от Словото. То е единно с Чистото Слово. Дълбокото Мистично Виждане е Богоразкриване. То е нещо в самото себе си. То е Чистосияен Размисъл. Това е нещо, което само Свещеното Ухо го чува, а Свещеното е нещо, което е винаги в Истината.

Ахамава, или Дълбокото Виждане, се дължи на Тайно обучение в Словото. Тези, които познават Словото, знаят, че от него се раждат други Дълбини, друго Знание, други Възгледи, които са извън света. Който има Дълбокото Виждане, в него се зараждат други Действия - Действия от Ядрото на Истината, Действия символи, Действия безусловни, защото Ахамава е Пробив в Духа. От този Дух изтича само Чисто Духовно Знание. Нашият Чист Дух е Дарителят, защото е Изначално Благословен в Древността.

Вахая - Водата - е част от Живота на Любовта. Тя е потеклата Любов. Любовта е Лекарство, Благост, Уют, Усмивка, Велика Основа, Решението на въпросите. Любовта е още Същност, Звук на Древния, Вкус на Древността. Любовта - това е, което сме погребали и изгубили. И сега търсим нещо друго, защото не се познаваме. Любовта е нашата Майка, нашата Крепост. Любовта е Силата в Словото и затова, ако кажем точната Дума на един човек, той ще възкръсне, ще се нахрани и ще се успокои, защото Любовта е Покоят.

Хортор - Чистата Кръв в човека - означава Дарителя на Увереност. А що е Увереността в човека? Оръжие, Скрита Сила. Хортор - Кръвта - може да твори Силата в нас и Устоя, но може и да ни понижава. Това зависи от начина на мисленето и от словото, което приемаме в себе си. Чистото Слово се превръща в Чиста Кръв, а Чистата Кръв може да придава и Воля, и Сила на човека.

Кръвта е свързана с Тайната на Сърцето и Словото. Кръвта е Мистичната Сила на човека. Тя е особен род Знание. Тя е мислеща и динамична. Но на гневния човек кръвта е тъмна бездна, част от празнотата на провалените духове. Да пречистиш Кръвта си, означава да се сдобиеш с Верен Приятел. Според начина си на мислене човек призовава в Кръвта си различни духове. Това, което най-много чисти Кръвта, е Словото.

Мохрот - Мракът - познава твоя Устой, твоята Любов. Той усеща твоя Дух. Той знае кога Бог е влязъл в Единство с тебе. Ако Бог е влязъл в нас, Той сам сразява Мрака. Така Той сам сразява Своя Замисъл, за да ни се разкрие. И затова Древният Скрит Жрец казва: „О, Древний, чрез Себе Си ме създай, ако искаш да съм Твой“. Словото говори за Красотата на Древния, а Мракът говори за Величието Му.

Арахая - Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Ариворот - Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Когато Единството те подкрепя, ти си се слял с Неговата Сила. Човекът на Адарохот се отличава по това, че в ужаса той може да види Скритата Красота. Единството е Единен Глас, Единно Съзнание, Единна Воля. Човекът на Адарохот е бил всякога Търсач на Скрития Корен. Словото е всякога Сила, когато изхожда от Единството с Древния Бог. Що е Адарохот? Участие на Майстора на Сливането, участие на Единствения, Който може да прониква в Сърцевината. Силата е Единна, когато е Чиста.

Единството е Кръщение в Огъня на Древния Бог, Кръщение в Мистичния Храм на Голгота. Този, който е влязъл в това Кръщение, върху него се е изляла Мистична Сила, а тя е Неизвестното Оръжие за всички светове. Тук, в Единството, Словото е Действащо, Мислещо Оръжие, Действащ Дух. А това е другото Знание, другият Поглед на Древната Сила.

Който е в Адарохот - Единството, може бавно или бързо да завърти Ключа на Словото. Сливайки се със Словото, ние задвижваме скрито Живите Сили на Духа. Човекът не е човек, човекът е Дух в тяло. Човекът на Единството е Древна Божия Тайна. Той може да бъде Вещ Писач на Тайни. Той самият е Архиви от Дълбините си, защото той самият е Слово на Духа, Слово на Единството.

Единството - в него се движим, в него дишаме и живеем. В Единството е Древното ни Убежище. Човекът на Адарохот е скрит в Огън, а знае се, че Огънят има Тайни Движения. Чистият Огън е Древна Сила, понеже е несмесен. И затова Древният Бог се слива с него. Когато този Чист Огън влезе в Словото и се натрупа, Словото става Същностно, Словото става Покорител.

Хаварити - Думите - крият в себе си нашия начин на живот. В Думите са скрити нещата, които ни очакват. Хаварити са Тънки Енергии, които образуват и привличат събитията в нашия живот. Думите и Словото, които дълбоко чувстваме, стават нашия живот. Думите са огледалата, в които се оглеждаме. Когато сме твърдо в Свещените Думи, пред нас постепенно се открива Древният Чист Път.

Хаварити - Думите - са Път към Тайните на Словото. От Хаварити зависи нашият Поглед, нашият Възглед за нещата, нашето Виждане, защото Думите са Живи същества на Стремежа. Стремежът е съставен от Живи същества. Това са Думи на Силата. А Вдъхновението е създадено от по-висши Хаварити. Правилните Думи, ако имаме особено отношение към тях, те стават наша Храна, наши Водители. Ако имаме лошо отношение към Правилните Думи, ние се саморазрушаваме, понеже губим част от Съзнанието си. Всяко падение е започнало от Хаварити, но и всеки Възход и Преображение се намират в Хаварити.

Махир (на Езика Залихир) - Мъдрецът - се обменя с Чистоскритото, а Словото му е Приятел и те си обменят Дарове. Махир е създал своето Вдъхновение чрез Словото на Тишината. Мъдрецът е Мъдрец, защото се е изтръгнал от изкушаващата сила на змията. Така той се е освободил от застоя, който е в старото съзнание. Махир живее в скрития процес на Словото: Мъдрецът и Словото взаимно се допълват, взаимно си вдъхват Живот. А тяхното Богатство е Тишината.

Сам Древният Бог е Вдъхновителят на Махир. Чрез Свои Специфични Сили и Същества Той го движи в Словото и в Себе Си. Махир се храни най-вече с Духовната част на храната, със Скритата Духовност. Той се храни най-вече духовно, като превръща храната в Служение на Древното Слово, което му я изпраща. Махир сам по себе си е Висш Свят, но той всякога общува с нещо по-висше от себе си. Махир е част от нещо преди сътворението. Махир е Същество, скрито в себе си.

Махир - Мъдрецът - е очистил Словото си и то му е дало Пътя навътре. А Пътят дълбоко навътре е Път във Високите Енергии - Енергии от Извора. Махир може духовно да се съчетава с нещата. Махир е прекъснал развитието на злото в себе си. Махир умее и знае кога да отключва себе си и кога да се заключва, защото той владее Скритите си Енергии.

Ахоролот - Убеждението - е Вратата към Покоя. То е Пътят към Чистото Съществувание. Убеждението е Вътрешният Звук на Несътворената Сила. То е Слово отвъд Словото. То е Пробуденост за Същностните неща. Земният човек няма Ахоролот, защото Ахоролот не е Земя, а Дух. Ахоролот владее Земята, прониква я, но не се слива с нея. Ахоролот се слива само с Истината в тебе.

Марахатот (на Праезика на Втория Старец) - Правдъхновението - е Изкуство на Предаността, Изкуство на Отречеността. Това Правдъхновение и дърветата, и скалите, и вятърът го познават. Правдъхновението е Живот в Тайнство и Мистерия. Правдъхновеният човек е събрал Бог в себе си. Той е съсредоточен в словото си и Древният Бог му е дал Усет за Себе Си.

Мерива Азор (на Езика Аринор) - Древното зло - е свят без топлина. Тук словото е мъртво. В него тече тъмнина и празнота. То е грабещо и обезсилващо. То е втвърдяващо. Срещу него вярата и доброто са безсилни. Но ако то срещне Истината, то спира и наблюдава. То знае, че ако Истината изригне, то трябва да се скрие в своята празнота. В Древността Премъдрите само казвали: „Завърти Ключа на Истината!“.

Мерива Азор - Древното зло - в най-дълбокия си смисъл е без име, за да не бъде изричано и оживявано. Най-древното му име е отнето, за да бъде обезличено. От Древни времена словото му е отнето, защото словото е било вратата към него. А знае се, че в Словото е заключена Древна Власт. Тайната на Словото е, че то може да събужда Древни неща. Мъдрите натрупват Свещени Слова и чрез това те придобиват Превъзходство над света. А чрез слова на злото може да се натрупват много зверове в съзнанието, докато накрая злото се всели.

Арахая - Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Ариворот - Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Армарахава - Древното Безмълвие - е Език Изначален, Език преди Словото, Език Неизречен, така както е Неизречена Душата, Пълнотата, Духът, Мистерията, Бездната. Ето например Душата. Душата говори древно отвъд думите, отвъд видимото, защото тя е Вътрешен Свят, Неизговорим Свят, макар че е само малка частица от Древното Безмълвие. Тя е само малко отражение, но тя пленява, защото нещо в нея е по-дълбоко от света и говора. Истинските неща са зад света. Душата е като отваряне на Древна Врата. Тя е Път към Древното Безмълвие. Накъде ни води Древното Безмълвие? Все повече към Мистерията на Абсолюта.

Армарахава - Древното Безмълвие - е Необозримо. Това Безмълвие е рушител на земното мислене. То отваря за нас други Врати. То е като друго Дихание. Който съзнателно търси Безмълвието, Древността го е призовала да се учи. Ако Древното Безмълвие докосне Словото, то става Диамант, то засиява в себе си. То става Мъдрост и Благоухание, защото е било докоснато от Неизговоримото. Това, което не може да се изговори, е всякога като Свободна Птица.

Злото и дяволът са посегатели. Дяволът е посегнал дори на Словото Божие и понеже е изгубил част от Същността на Словото, той вечно се скита като ограбен. Често дяволската реч прилича на културна, логична и дори приятна, защото дяволът е майстор на замаскирането. Освен на замаскирането дяволът е и цар на празните разговори. Той знае, че те разхищават енергията и здравето на човека.

Злото се е скрило и в много животни, които са сключили в своето минало договор с тъмните сили: свине, жаби, мишки, вълци и т.н. Тези животни не принадлежат на себе си. В тях се разхождат тъмните сили. Пазете думите, говорете тихо и умерено. Не допускайте думи, които ще станат ями и пропасти във вашия живот. Лошата дума е излязъл от устата дявол, а това е обвързване. Пазете чисто Словото във всеки миг!

Зохор - злото - знае, че ако успее да развали Словото на човека, това ще провали човека, защото всичко се строи или разваля чрез Словото. Начинът на говорене изисква Чист Духовен Опит. Това е Опит, който дълго време е бил контролиран. Така се е родил Мъдрецът. Но дори и той, макар и рядко, прави грешки в Словото си, а поученията му са тайно дълбоки и вътрешни.

Злото и дяволът са скъпоценни, за да си изработи човекът големия Контрол. Защо Контролът над думите е важен? Защото Контролът над думите е Контрол над духовете. Когато дълго си тренирал Контрол над Словото и думите, идва ден, когато Словото те овладява, Словото те избира, Словото те повежда и умъдрява, защото Словото е Бог. Земният човек се поддава на произвола на думите и те го съсипват. Но Мъдрецът бди над всяка дума, защото е Пазител на Словото.

Злото и дяволът са силни в човешкото говорене, но срещнат ли Чистото Слово, те настръхват, защото в това Слово слиза и работи Висша Сила. Всяко земно и човешко говорене натрупва голяма карма за бъдещето на човека, защото човекът е изпуснал Словото и думите. Земните хора нямат осъзнато говорене. Що е обикновеното земно говорене? Неосъзнато създаване на бавен договор за обвързване на човека с дявола и злото.

Всяко дяволско внушение лесно влиза в неовладения ум, така както въздухът влиза в отворения прозорец. Всяко тъмно внушение иска да те овладее отвътре. Защо? Защото ти си изоставил Бога, своя Баща, и си влязъл в суетата на света. Бог се проявява в нас чрез определено говорене с определени думи и слова. Ако Бог е влязъл в словото на човека, другите гласове излизат.

Гласът на Зарама - Истината - идва от Дълбокото. Той носи в себе си нещо от Тайната на Словото. Той влияе, облекчава, радва и преобразява. Всеки Глас, който говори Истината, е Божествен. Той извежда от тъмнина в Дълбочина. Този Глас е всякога тук, но ние не всякога сме тук. Този Глас може да променя посоката на развитието. Благословен е този, който е чул този Глас.

Зарама - Истината - е незнаен свят и за доброто, и за злото. Злото нарича Истината погубител. Злото обича разваленото слово. То обича падението в словото, защото там то живее, храни се, радва се и ликува. Там хората умират, а злото оживява. Нечистите думи са нишките, чрез които човекът паяк плете своите мрежи. Така сам по себе си той става дявол, защото изкривеното слово е езикът на падението. Пазете, пазете, пазете думите, за да имате силата им!

Истината е Слово, което може да размества, т.е. да преобразява, Реалността, защото на Изначалното Слово е дадена Висша Власт. Тези, които са развалили Словото, са изгубили живота си. Те са изгубили Ключа към себе си, защото Словото и думите са Ключове. А защо са Ключове? Защото са Духове. Човекът трябва да знае, че когато е развалил словата и думите си, те ще му отмъстят, защото са Духове.

Зарама - Истината - е Път, но трябва да знаем, че има слова на Пътя, има и слова на безпътицата. Всеки, който е допуснал нечисто слово, няма власт над себе си. Хората на нечистите слова говорят много, но не могат да кажат нищо, защото нямат Дълбочина. Хората на Чистото Слово са Дълбока Вътрешна Вода. Те носят в себе си Дълбок Мир, Устой, Увереност, защото Словото Дух ги подкрепя. А Словото Дух, това е Древният Свят. Древните Слова, това е Могъщо Движение и Дълбоко Проникване.

Когато Зарама - Истината - говори, много видими и невидими същества слушат. Словата на Истината са Бяла мъгла за злото, Непроницаема стена. Тук злото се обезличава и обезсилва. Но нечистите думи са черна мъгла. Тези думи крадат души и ги водят до бремето, което е падение, ограничение и смърт. Необходимо е дълго обучение в Чистотата на Словото, защото Словото прекрачва световете.

Арахая - Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Ариворот - Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Тайната на Древното има в себе си необикновена дълбочина. Тук не е място за човешкото съзнание, нито за духовното съзнание. Само едно дълбоко мистично съзнание може да се потопи в тази Неведома Тайна и да вкуси това, което е извън сътворените и несътворените светове. Който е влязъл тук, може да изразява неизразимото със своето присъствие. Тук ангелите нямат достъп. Тук е скрита Премъдростта и никой не може да я изследва. Тук е Древното Изначалие, което е преди словото, преди мълчанието, преди сътворението, преди вечността. Тук могат да влязат само Старците. Старците са най-древните хора. Старецът е състояние на Древния човек — мистичната Прасъщност.

Общувай с Безмълвието си, за да познаеш Истината. В Безмълвието Истината се пробужда и засиява. За Истината словото е робство, защото Истината е преди словото и словото я обременява. Истината живее в Абсолютен свят. Не можеш да я обвържеш с текстове. Истината е по-важна и по-дълбока от всеки текст. Тя те разтваря в себе си, както и Покоят те разтваря, както и водата разтваря захарта. Остави текстовете настрани и стани жива Истина.

Говоренето е болест на ума, но ако ние разберем Мълчанието и осъзнаем Тишината, ще излекуваме говоренето. В Мълчанието сме бдителни, в Тишината сме любящи, в Безмълвието сме духове, в Искрата сме Мистерия. Когато словото е познало Тишината, то звучи като Тишината. Това, което увеличава Тишината в нас, е Любовта ни към Истината. А когато станеш достоен да видиш Бога и когато Той ти се изяви, толкова ще утихнеш, че ще поискаш някъде дълбоко в себе си да станеш Тишина.

Мистикът, това е Умъдрената Свещена Сила в човека. Речта му е Сила на Безкрайното. Словото му е тихо. Мълчанието му е сияещо. Тишината му е дом. Но Мистикът не живее нито в речта, нито в словото, нито в мълчанието, нито в тишината. Мистикът живее в Безпределната Откритост. Той даже не е Същност, нито същество. Той е Безпределие. Мистикът ни призовава към Неизреченото Несъществувание. Велико е Присъствието му. Възвишено е Безмълвието му и чрез това той има Ключ, с който прави тънки преходи между световете.

Истината е Словото на Вечния и Скрит Бог. И всеки, който си строи Словото по образа на Истината, той придобива Мистичното явление на енергията, Мистичното Дихание на Субстанцията. Който познава това Слово, което е образ на Истината, той придобива своите Вечни Очи и тези Очи вече не виждат съдбата — старото състояние на съзнанието. Те виждат Вечния си Път. Тези Очи вече са Космически сили в Пътя. Тези Очи могат да стопят и диаманта. Никой демон или ангел не иска да срещне тези Очи.

Неведомият Път е символ. Това означава да навлезеш в себе си, в своята Вечност и да тръгнеш още по-навътре в Пещерата, което е друго име на Древната Майка, Древната Бездна. Но там можеш да влезеш само с Тайно Слово, с особен Глас. Това е наречено Гласът на Словото. И тогава от Древния Ефир се явява Свещен знак. И така един Стар, Потаен свят се отключва и ти заживяваш във Вдъхновението на Мистичното Съзнание.

Този Древен Глас, превъзхождащ и словото, и Тишината, е недокоснат от упадък и възход. Той е постоянен Сияещ Център. Този Глас е Древен Знак. Той дарява уединението. Той дарява неизказаното. Той дарява Духа. Той дарява Свободата. Но трябва да Го спечелиш на своя страна. Този Глас е скрит в Мистерията. Той е произнесъл всичко, което е станало. Той живее в Скрит Мрак, откъдето осиява съществата.

Истината е излъчване на Бога, на Безкрайността. Истината е скрита в Тайното Сърце на Бога, в Сърцето на Тишината. Истината е Опората. Тя крепи човека, тя крепи света, тя крепи вселената. В Истината е скрит Мистичният Глас на Покоя. Животът е породен от Словото, Пълнотата е породена от Истината. Истината е особен въздух, но откъде е дошъл въздухът? От Духа. И ако ти знаеш как да дишаш, се завръщаш в Истината, която живее в Духа.

Мъдрият не воюва с оръжия. Словото е неговият Велик Воин. Словото е неговата Крепост, защото той слуша Словото и Словото го слуша. Знаещият човек бива ограбен от трудностите и страданията, но Мъдрият — това е друга Сила. Той е ограбил страданието и затова страданието не го желае. Казвам: Ограби своето страдание, вземи му силата и я превърни в Око — Око, чрез което да видиш Мъдростта на Създателя. Що е Мъдростта? Духът на Древността.

Посветеният е постигнал Мистични разговори със Словото. Словото е близко и сродно с Посветените, но за обикновените хора то е Незнайна земя. Словото е Велик вътрешен Космос — Космос, съставен от различните звуци на Тишината. В Словото е Мистичният Разцвет на Тишината. Самото Слово е устроено така, че то бяга към Дълбините на Тишината. То се крие като невидим вятър и затова Посветените го търсят в Безмълвието. И ако станат безмълвни, то им отговаря от Безмълвието. Словото много обича Безмълвието — своята Несътворена и Неизразима Родина. За тези, които го познават, Словото е Извор на Тишина.

Неведомото не е Послание, защото то няма нужда да го разбират. Неведомото не е Тайна, защото То е Бащата на Тайните. То е скрито по-навътре от Тайните. Неведомото не е Път, защото няма закъде да пътува. И все пак къде е Неведомото? Неведомото е навсякъде. То е Мистично явление на енергията, без да е енергия. То е Мистично Дихание на словото, без да е слово. Може ли човек да се приближи до Него? Има един начин за приближаване и той се нарича Голгота, или Истината.

Чистото Сърце е проявление на Скритото Духовно Сърце в човека. Това Сърце черпи от Духовното Сърце, а Духовното Сърце черпи от Съкровеното Сърце. Съкровеното Сърце черпи от Душата, а Душата е Сърце на Бога. В Сърцето има степени на съзнание за скрита сила, но тази чиста сила се случва, когато Словото започне да свети в Сърцето. Тогава в това Слово се явява Гласът на живота и така чрез Сърцето си човек узнава безсмъртието си.

Алмейра е Врата към Скритостта. Тези, които не познават Тишината, живеят в мрак — неосветен мрак. И непознаващи себе си, те са се превърнали в призраци. Алмейра слиза като Милост върху своите Избрани. Тя им дава нещото, което е отвъд Словото. Тя им дава нещо от Тайната на Присъствието. Тайна Всесилна, Тайна има в Тишината.

Абсолютът има Своето Тайно Сърце, Което се изрича като Храм на Дълбините. Това Сърце е наречено Безконечната ни Дълбина. То се изрича като Духът и чрез него гледа самият Прадревен Храм. А този Дух е Храм в Храма и той е Тайното Сърце на Вселената. Този Храм е Мистериозно Дихание, което е отвъд словото и мълчанието, отвъд ден и нощ. Този Храм е бил всякога.

Той не е нито Слово, нито Тишина, но се излива в Словото и звучи в Тишината. Когато Словото е чудно, то е Неговият Глас. Когато Тишината е Звучаща Пълнота, то е Неговият Глас. Когато тишината е само мълчаща, то е имитиращата тишина, но още не е Той. Абсолютната Тишина е Абсолютна Пълнота, защото Той я изпълва със Своя нечут Глас. Никой не е чул този Глас, защото може ли вселената и светът да Го понесат?