Ал Халладж – един от най-големите суфи, казва: Любовта, това е предвечното вино, изпито от избраните в нощта на завета. Той казва: Бъди пленник на Любовта, за да придобиеш истинската свобода – свобода от самопоклонение.

Има всякакви суфи: странни, чудати, големи суфи, мъдри, пияни от преданост. Днес ще говорим за най-великия, този, който обхваща всичко. Той се казва Ал Халладж, Мансур Ал Халладж. Роден е 857 година в Иран. Той е бил рядко лъчезарен човек.

Какво казва той и защо е бил екзекутиран, и е минал през тежка голгота? Първо ще започна с по-външните неща. Ал Халладж казва:

Един дервиш в затвора преди екзекуцията попитал Ал Халладж какво е любовта. Ал Халладж му казал: Ще видиш това днес, утре и в други ден. Първият ден го убили и го рязали на парчета, вторият ден го изгорили, третият ден хвърлили праха му. Това е неговият отговор. По време на екзекуцията, с шестнадесет вериги, вървейки към нея, той танцува, защото той отива при Бога. Между другото най-големите страдания означават метод за проникване в самата мистерия на Бога. Когато страданието е голямо, проникването е голямо, затова ще видим после какво казва Ал Халладж.

Той е казал, Ал Халладж, в тази връзка: Страданието, това е Той самият, а щастието е от Него; то е нещо, дадено от Него.

На палачите си преди екзекуцията той казва: Убийте ме, о, верни приятели. Подобно, което казва и Христос на *** – приятелю. По време на предателството Христос го нарича, забележете, приятелю. За мистерията на ***, окултната мисия, ще говорим в следващата лекция. Казва Ал Халладж: Убийте ме, о, верни приятели, защото което ме убива, ми дава живот. Моят живот, това е смъртта, а смъртта, това е моят живот.

Ал Халладж казва: Любовта – това е най-висшето изявление на мистичния опит. Любовта си прокарва път в човека чрез страданието, защото страданието е самият Бог, а щастието е само скромен подарък.

Какво е проповядвал Ал Халладж? Велико слово, същевременно той е от най-големите гностици.

Иблис, т.е. Сатана, знаел какво означава велика вярност и истинско служене на Бога, защото от хиляди години той това го е правил. И когато Бог му предлага да стане мрак и да поеме по суровия черен път, Иблис осъзнал дълбоките черни последствия, големите адски терзания, жестоките мъки, но той доброволно и, Ал Халладж казва, с пълно осъзнаване – не само доброволно, но с пълно осъзнаване – приема падението си. В кое име? В името на една жадувана тайна, а тя е следната: да се домогне след време до жадувана, реална и най-вътрешна близост с Всевишния. Това е неговият скрит мотив: той е пожелал още по-дълбока връзка и това се е случило в мистериите.

Докато тези, които смятат себе си за светци, за праведни, че даже някои и за безгрешни (в католическата църква), те си остават много далече от АлХакк, т.е. казва Ал Халладж, много далече си остават от Истината, включително дори когато са светци. Ал-Хакк още означава дълбинната Истина, докато и светците, и грешниците са на повърхността.

Ал Халладж проповядвал по този начин забранените и Божествени тайни от мистериите. Той буквално (и друг път ще говорим за него, пак доколкото е допустимо), буквално е хвърлял бисери на свинете, на исляма. Ислямът само това е чакал. Макар че ислямът е пътят към суфизма. Дори някои суфи са се стреснали и са се чудили какво да правят с него. Впоследствие го признават за един от най-великите учители.

Ал Халладж знаел, че като говори така, събира голяма угроза около себе си. Той разкривал дълбините на съкровения смисъл, а хората били толкова много неподготвени. И както казах, разсекли тялото му на части; докато можел да говори, хвалел Бога, нямало прекъсване. Той знаел, че това е велик дар. Бил горен – до последно, докато можел, мърдал и хвалел Бога по особен начин. Вкоренявал се все повече в Неговата тайна. И казва: Сатана е знаел, че Бог е по-важен от всичко и затова приел тайното предложение на Бога. За своето падение той осъзнал, че това падение трябва да го приеме с огромна, осъзната Любов. Същото, както казах, така както *** приема предложението на Христос, а предложение от Христос е нещо дори повече от заповед; Христос направо му е повелил, ще видим другия път защо. *** го предава в името на нещо много дълбоко, нещо, което е между тях; нещо, което също спада към мистериите.

Ал Халладж казва: Не наричай смъртта зло, защото тя е прекрасно обновление. Ето защо и богомилите са били на кладата – прекрасно обновление. Казва още: Ако Христос беше в райската градина, Сатана нямаше да има никакъв шанс. И затова беше избран Адам, защото Бог знае как ще постъпи Адам и как ще постъпи Христос, което означава, че грехът е Божие допущение. По-нататък ще видим, Ал Халладж обяснява как Бог разрушава рая; никаква змия и никакви странични неща. Сам Бог влиза и прави голямата власт в змията, но за това ще говорим друг път. Божие допущение и затова Адам действа погрешно, защото просто се знае, че това е неговото ниво. Това на съвсем други места е обяснено, в тайната на Зохар, но това е много специална книга, защото каквото четеш в нея, не е това, което изглежда, но това е друга тема. Там е обяснено разликата какъв е Адам и какъв е Христос, нещо, което се е случило в древността – чистият духовен взрив. Не оня взрив космически, а съвсем друг, вътрешен духовен взрив. Там нещата се разпределят: едни остават съвършени и остават в Бога, други падат и после биват изпращани в рая.

И както се знае, Адам действа погрешно, защото Адам не може да действа като Христос, има дълбоки причини. Той не може да действа съвършено. Ако – казва Ал Халладж – ако грехът беше поставен в Христос, Христос щеше да сгреши, но грехът е бил изваден от Христос. Бог е извадил греха от него и той няма такава способност, докато в Адам грехът е бил поставен – това са различни положения. Тайният замисъл на Бог е в това, че Той изисква от падналите велико осъзнаване. И ако грехът бъде осъзнат, той ще бъде преодолян, това е вече скритата воля на Бога. Това ще бъде израстване на много високо ниво – на ниво на великите Учители. Учителят казва буквално на едно място: Най-висшите йерархии биха дали мило и драго да дойдат при мен аз да ги обучавам. Не става въпрос за обикновени хора или ангели, а за най-висшите йерархии.

Грехът и Сатана, т.е. и злото, са тайни, скрити в самия Бог и Ал Халладж обяснява: Вярно е, че Бог никого не изкушава, Той само изпитва. Но откъде Сатана – змията – има толкова силна власт и толкова голяма сила? Тази сила и власт Иблис я има от Бога и всичко това е тайна на Бога, защото Сатана е в Неговите ръце. Той е Негов син, големият Му син, той е Неговият инструмент.

Там, в Бездната, добродетелите са бедни, а слабостите са ненужни. Те знаят, че който е познал Истината, дори и падението му е от полза и няма значение падението колко е голямо. Ако падението му е голямо, Арамоните го превръщат в голям възход, както Ал Халладж превръща страданието в екстаз, превръща го в мига на сливането с Бога.

Мистериите имат три степени на секретност: трета, втора и първа. Третата е най-външна: това са например неща, които сега загатваме. Третата степен са загатвания, както загатнахме нещо за Ал Халладж, ще продължим за него след време; загатнахме за ***, ще продължим – това са загатвания. При втората степен нещата още по-малко се загатват, още по-мистично и почти неразбираемо – това е втората степен на секретност в мистериите. При първата степен е абсолютно безмълвие, тука нищо не се казва, нищо не се обяснява, нищо не се говори. Това е най-висшата степен и тя е най-малобройна.

Има няколко тайни разговора: единият между Бог и Сатана, за него друг път ще говорим; друг между Сатана, между Иблис и Адам, а днес ще говорим за този между Иблис и Ева, между Сатана и Ева, от Ал Халладж.

Ева отново била изумена. Тя усещала, че това слово е опасно, обаче някак си истинско. На друго място Ал Халладж казва: В рая Бог постави другата си сила, скритата си сила, т.е. Сатана, да тържествува, затова Сатана победи Адам и Ева – с част от взетата Божия сила. Т.е., както ви казах, Бог разрушава рая. Сатана й казва: Злото руши, защото това зло е самият Бог; защото сам Бог иска възход от всички същества. Чрез злото Бог руши, а чрез Себе Си гради. – Така се унищожават хора и цивилизации чрез злото, чрез скритата сила на Бога, а чрез Себе Си Бог твори и гради.

И Ал Халладж казва: Адам и Ева са пожелали вместо Бога рая – най-голямата грешка, най-голямото зло, което може да се случи – отделяне от Бога. Те са пожелали – казва той – користната любов вместо Божествената любов.

Но защо Бог е допуснал това преобразяване? Ал Халладж отговаря: Защото чрез него Бог проверява Истината във всеки човек, във всеки ангел. – Той проверява така дълбочината, дъното на всяко същество. Затова му е дадена власт да се преобразява на светъл ангел. И в Библията има пример, когато Сатана (Луцифер) и Бог разговарят, ангелите виждат две велики светлини и не знаят кой е там. Ако Бог разкрие на ангелите, те разбират; ако не им разкрие, те не знаят.

Ще видим как Ал Халладж говори, ще видим защо така говори, ще видим и Божия замисъл. Наистина Бог дава силата си на змията, на Сатана, да разруши, а не дава силата си на Адам да го победи – има дълбоки причини.

Ал Халладж казва: В древността Бог тайно предложил на Сатана да се разбунтува срещу Него. Защо? За да може да се изпитат духовете и тяхната същност. Сатана е имал задача да ги увлече и ако те наистина се увлекат, както и станало с една голяма част от тях, тогава за тях щял да бъде образуван един друг свят. И след време този свят бил образуван. Той бил наречен рай, а в него били поставени Адам и Ева – увлечените същества, духовете с паднало съзнание, които не били концентрирани и цялостни за разлика от онези, които оцелели. Те носили в себе си изменчивост и затова на този рай е трябвало да бъде даден урок. Така змията получила сила от Бога, влязла и дала урока, който е наречен грехопадение.

Раят беше нападнат, казва Ал Халладж, от твърде голяма сила, т.е. част от Божията сила го нападна. А кой може да устои на тази Божия сила? Бог чрез Сатана, змията, нападна рая, и то отвътре, скрито, поради великия Си замисъл. Защото Бог не прави нищо случайно и абсолютно нищо необмислено. Бог прави винаги най-доброто – това е хубаво да се запомни – при всички условия, при всякакви условия Бог винаги прави най-доброто. Дали го одобряват хората, т.е. падналите съзнания, или не, подразбира се, че не, няма никакво значение.

Раят, човечеството падна, за да се насочи от знанието към недостижимата мъдрост на Бога. И казва Ал Халладж: Бог е скрил съдбата в рая, а свободата в Себе Си. Съдбата, това е Дървото за познанието на доброто и злото; любовта – това е цялостният избор на Бога, това означава любов, според Ал Халладж – цялостен избор на Бога.

После Ал Халладж обяснява: Сатана е така видоизменен от могъществото на Бога, че изглежда, че сякаш няма нищо общо с Бога и с произхода си от Бога. Това видоизменение е тайна на Бога, то е тайна същност, скрита в самия Бог. Бог може да се преобразява в абсолютно всичко. Сатана е направен силен и изначално духовен. Той произлиза от древната острота и мощ на Бога, от древната строгост на Бога, т.е. от скритата Му мощ.

Бог иска от падналите същества, казва Ал Халладж, непрекъсната любов, за да Го познаят, а тогава падението вече ще е без значение. Значи за тези, които ще постигнат точно това, целта на живота, непрекъснатата любов, падението вече се обезсмисля.

Щастието въобще означава изгубване на пътя. То е, според Ал Халладж, тайнствено зло. То ограбва човека, а спасението от него се нарича любов към Бога. В щастието човек изгубва себе си, а човек трябва да се изгуби в Бога. Само една сляпа и заблудена воля може да замени Бога с някакво бедно щастие.

Щастието е тъмно подземие и само нещастието може да го освети. Ако нещастието не посети човека, за да го събуди, Ал Халладж казва: Това вече е най-лошото, което може да се случи на човека, ако той остане щастлив до края на живота си.

Щастливият човек не търси истината и затова злото го търси. Рано или късно, дори и да не е в това прераждане, злото няма да го изпусне. Щастливият човек отвън е радостен, усмихнат, Ал Халладж казва, но отвътре той е духовно сляп и безобразен, обезобразен. Дори и злото е по-красиво от него, дори и злото е по-красиво от щастието, защото злото поне те учи.

Ако Христос беше щастлив човек, на Голгота той щеше да се провали. Но той имаше любов към Бога, т.е. не към себе си и не към своето своеволие, а любов към Бога, и то цяла и затова той стана несъкрушим. Казва: Искаш ли да разрушиш себе си, избери щастието като цел, т.е. пътя на Адам; искаш ли да познаеш себе си, избери Бога. Щастието, това са бедните удоволствия на сетивата. Ал Халладж позна любовта, която е без сетива.

Колко лесно се събаря, казва Ал Халладж, щастието — от един миг, от едно издишване. Казва: Образованието ще те направи умен, хитър; страданието ще те направи добър; злото ще те събуди, но само Аллах, само Бог ще те направи любящ. Ако ти не можеш да изправиш себе си, злото ще дойде да ти помогне, да те изправи. То е тайната загриженост на Бога. Който жадува за щастие, той храни дявола, Иблис, в себе си. Жадувай за Бога и змията ще изяде себе си. Забележете колко просто, ясно и кратко: Жадувай за Бога, само за Бога и змията ще изяде себе си; злото ще изяде себе си.

Щастието е болест, която е отклонила човека от Бога, но страданието е свещено. То ще излекува тази болест и тогава човекът ще отдаде цялата си воля на Бога. Злото в случая е голяма ценност. То е по-голяма ценност от щастието на човека и от неговите добрини, от човешкото добро. Тук става въпрос за човешкото добро, което според Ал Халладж е порок. Забележете — страхотен мистик, изтънчен, много дълбок, затова той си имал много проблеми, затова след време пак ще говорим за него. Смятали са го за християнин, защото много обичал Христос, имал подобна съдба; смятат го будист, смятат го мюсюлманин, смятат го какъв ли не, защото обичал всички религии — това е великата любов, но за неговия характер ще говорим друг път повече.

Човешкото добро, според Ал Халладж, е нещо умряло, дори на едно място, както казах, той го нарича порок. И казва Ал Халладж: Сатана, Иблис, т.е. злото, ще спаси човека от мъртвото добро и от мъртвото щастие. Сатана ще очисти човека от щастието и човекът ще осъзнае, че е важен само Бог.

Човекът е проблем, защото той се бори и не знае как да се бори. Борба между Бога и Иблис, Ал Халладж казва, никога е нямало. Просто Бог няма враг. Той е създал едно дете, един Сатана, свой инструмент и просто Сатана няма никакъв шанс за каквато и да е борба. Освен това борба между приятели, казва Ал Халладж, няма. Освен това Бог е изначално могъщ. Сатана е верен спътник на човечеството, защото човечеството не се отказва от своите глупости. Голяма упоритост: изчезват цивилизации, прераждат се и пак продължават.

Най-могъщото слово, казва Ал Халладж, има Бог. С това изначално могъщо слово Той е създал всичко, в това число и Иблис. В един разговор Бог му казва: Искам да ми служиш в един рай, замислил съм един рай, една земя, искам да отидеш там и да ми служиш. Иблис му казва: Не искам никакъв рай, никаква земя, само Тебе. Разбира се, с Бог не се спори, но той малко спорил. Иблис му казва: Искам само да съм до Тебе и нищо друго. Искам само Твоето присъствие. Бог му казва: Трябва ми верен приятел там, трябва ми съюзник в рая, който да ме познава дълбоко и да изпълнява моята воля. Тогава Иблис му казва: Господи, какво си замислил? Тогава Бог му казва нещо ужасяващо: За да ми служиш както трябва, ще отнема всезнанието ти и твоето сияние. Странно състояние обхваща Луцифер, т.е. Иблис, особен мрак. И той разбрал, че така или иначе трябва да слезе в този нежелан от него рай и някаква земя. Той разбрал, че трябва да се примири.

И така тази голяма светлина на херувима се е превърнала в голяма тъмнина. И наистина, казва Ал Халладж, страшен и могъщ е Бог. И няма абсолютно никакво противодействие срещу Него. Когато тази скрита динамика реши да стане активна, така е станал и великият потоп. Кой може да спори? Така стават и великите земетресения, великите наводнения, но друг път ще обяснявам какво означават тези потопи, какво въобще означава думата катастрофа, тъй като тя е много особена дума и е двойна: от една страна означава бедствие, но от друга означава благодат и промени.

Самият Бог, както знаете, е създаден от Древна Мистерия чрез една свръхвелика и изключителна тоталност и острота. И затова на Него е дадено да владее световете, а Мистерията просто се е оттеглила. Тя е отвъд световете, т.е. отвъд всички ограничения. И така, Иблис смътно си спомнял, че бил някакво величие. Значи Бог не му е отнел цялата будност. Но той схванал и нещо друго: че това величие в него през цялото време бил самият Бог и че това величие, когато бил Луцифер, не му принадлежало. То било дадено назаем. В това величие тайно работел Бог и изпитвал всички създадени и несъздадени, сътворени и несътворени същества. Това било просто величието на Бога. И наистина, както казва и Мохамед, велик е само Бог, Аллах Акбар, същото казва и Ал Халладж, същото казва и Иблис — велик е само Бог.

Иблис разбрал, че всичко, което е помрачено в света, всичко, което е потъмняло, това е изтегляне, Бог е изтеглил своето Присъствие и затова нещата са потъмнели и помрачени, както е в случая със самия Иблис. Но както виждате, част от неговата будност продължава да вижда нещо. Същото нещо е при хората, много от тях са помрачнели, особено някои от тях, които вървят по пътя на демоните, по пътя на другата Бездна и затова всички тези потъмнели същества са в затруднение, малко или много те са в затруднение. Даже и когато Бог частично се оттеглил от Христос, казва Ал Халладж, на кръста, макар и за малко, забележете, той се е чувствал много зле и веднага казва: Елой, Елой, Лама Савахтани — Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил. Няма по-лошо нещо — това Присъствие, този Велик Бог да се оттегли. Също в псалмите на Давид в Библията се казва: Да не ме отхвърлиш от присъствието си, Господи. Значи единственото истинско пожелание на Давид — да не ме отхвърлиш от това присъствие. Но при Божествените синове Бог живее там, Бог излиза понякога, но Той винаги се завръща.

Ролята, която Сатана е приел, е много трудна и много почетна, но просто той е бил избраният за тази роля, както е и при ***. Но въпреки това Ал Халладж казва: Във вселената няма и капка зло, защото всичко, което се прави, е заради развитието и заради истинското добро. И всичко, което се прави, е заради завръщането в Бога, тъй като само една универсална воля ръководи нещата.

Последовател е на Ал Халладж и въобще на Божествената любов и Божествената мъдрост, същество, отдадено на многобройни молитви, аскетизъм, защото който обича Бога, тук искам само да добавя, той просто Му отделя много време — това е любов към Бога. Ако не отделяш много време на Бога в ежедневието си, значи оставаме с цитати. Много отдаден и отдаден специално на вдъхновението, има от него книги за вдъхновението.

Това беше първата лекция, кратка, след време ще навлезем по-дълбоко в Ибн Араби. Той има много дълбоки мисли, подобно на Ал Халладж. Тука се сещам за една случка, само ще ви я кажа накратко: Ибн Араби дава един разговор на Адам със Сатана (Иблис). Адам му казва: Ти си виновен, грехопадението е заради тебе, ти ме обърка, ти си виновен, злото е в тебе; ти си злото. Иблис само го погледнал и казал: Ами откъде е злото в мене? Кой е злото в мене? — и млъкнал.

Според Ал Халладж в здравето има повече беда, отколкото в болестите и затова светът е болен. И казва: Използвай болестта си не за да оздравееш, а за да познаеш Бога. Колко красиво и колко точно! Значи не за да оздравееш, защото ако оздравееш, може да станеш пак глупак. Просто е много лесно, няма проблеми, една крачка, за да познаеш Бога, за да станеш мъдър, за да не се разболяваш повече от глупости и други неща.

Болестта е много благо същество — думи на Ал Халладж, този странен мистик, за когото след време пак ще говорим — много благо същество. Тя иска да помогнеш на себе си, да възлюбиш себе си. И ако възлюбиш себе си, ако възлюбиш нея, тя ще ти даде правилната поука. Ако нямаш любов, болестта ще ти даде погрешни поуки, това, което наричам първите четири чакри, човешкия опит. Разбира се, трябва да минеш през него правилно, но трябва да го изоставиш, защото човешкият опит е бедна история. На тебе ти трябва духовен опит, следващата чакра, и после Божествен опит — следващите две чакри.

Третото и четвъртото тяло умеят да създадат в човека един празен и безсмислен живот. В третото и четвъртото тяло имат много лични интереси. Преведено означава: очакват ги много и лични страдания — лични, специфични и точно отговарят на личните интереси. И ако те не разберат тези страдания, тогава идват тежки и фатални ситуации. И тука, в третото и четвъртото тяло, човекът не е притиснат от трудностите, както изглежда, а от своето его, забележете. Трудността може да е голяма, но толтеките я сразяват, защото нямат его. Но който има его, Бог ще му изпрати трудност, която ще го победи. Както ще видим по-нататък, когато ще говорим за Ал Халладж и за Ибн Араби, те казват: Когато Бог насочи един човек в правия път, никой във вселената и в света не може да го заблуди. Свършено е, никой не може да го заблуди. Когато Бог отклони един човек от правия път, тъй като всичко е Бог и Бог отклонява, сто човека може да искат да го въведат в правия път, никой не може да го въведе. Защо Бог го отклонява? Ал Халладж, както винаги много дълбок, казва: Той знае вътрешността му; Той знае, че по пътя на отклонението ще се завърне — някога, няма значение кога. Въобще Ал Халладж е нещо много специално, след време пак ще говорим за него. Обяснява и защо красотата е разбойник, ограбила е много души, но друг път ще говорим за него.

В предателството на *** е действал самият Бог (Ал Халладж). Така казва великият Ал Халладж, самият Бог — разбира се, няма друг кой да действа. Но хората мразят ***, но такъв е Бог — Той действа във всичко, но остава скрит. *** понася бремето, но така Бог израства в него, това е замисълът на Бога. *** понася, а Бог израства.

Ал Халладж казва: Всеки, който вярва, че има две същества, които движат и управляват света и вселената, той се раздвоява. И все едно е към коя религия принадлежи, той няма вече религия. А който вярва, че всичко се движи само от едно Същество, което е абсолютната истина, той ще Го познае.Това Същество ще му се открие според степента на стремежа.

И още нещо Ал Халладж казва: Това, което измъчва и изпепелява човека, не е дяволът. Това е самият Бог (забележете каква красота), защото дяволът е онази скрита страна на Бога, която човекът не може да понесе, понеже се е отказал от Истината. И той мисли, че това е дяволът, а това е самият Той.

Всичко, което е в творението, е липса на себепознание, с разбира се, малкото изключения. Липса на себепознание означава липса на гносис, на откровение, което означава, че творението е болест на една неузряла божественост. Василид казва, творението е болест на една неузряла божественост. Както ще видим по-нататък от Ал Халладж, той казва: Адам и Ева са създадени от мисъл, от мисълта на Бога; Христос е създаден от духа на Бога, а това означава много неща. Тази неузряла божественост е била помрачена от т.нар. грехопадение, по-точно от незнание, от незнание на дълбокото в себе си.

Освен Бог нищо друго не може да съществува. (Ал Халладж, това е персийският Христос.)

Грехопадението, казва Ал Халладж, е съвместен съюз на Бог и Сатана, а Сатана само е ценният учител, който трябва да излекува човешките заблуждения. Иблис, т.е. Сатана, така нареченият враг на човечеството, ще вразуми човечеството и ще го възвиси в Бога. Сатана е тъмна сила, която е част от Божията сила и мощ, част и от Божията милост.

Ал Халладж казва: Веднъж Иблис казал на един човек: Ако слушаш мене и ме следваш, то затова упреквай себе си. И наистина никой не може да се оправдава с дявола, защото това означава лицемерие към себе си, забележете. Ако се оправдаваш с дявола, това означава лицемерие към себе си, т.е. ти нямаш честност към себе си. Ти вече тръгваш по другия път. Бог ще ти изпрати Сатана да те учи по други закони.

Злото, което е в човека, е противоречие на човека, а не злото, което е в дявола. Какво нещо е дяволът? Ал Халладж казва: Дяволът е преобразеният Бог, но на по-ниско ниво, за да учи хората.

По повеля на Бога Луцифер е станал Сатана и е направил огромна жертва, велика жертва. Ал Халладж обяснява: Той се е лишил от реалност, за да станем реални ние, забележете.

Спомням си какво казва Ал Халладж: Има нещо хубаво в измамата. Аз измамих Иблис (Сатана) чрез истината в себе си — забележете. И въпреки всичко Третото същество Христос показа много ясно нещо съществено, а то е, че трябва да се пожертваш за Бога, а не за човечеството, забележете разликата. Ако той се беше пожертвал за човечеството, лош знак. Но когато той се пожертва за Бога, това вече е и за човечеството, но като последствие.

Дионисий казва: Творението е плод на енергиите на Бога, а не на неговата същност. — Същото се отнася и за Адам. Адам е плод, както казва Ал Халладж. Адам е създаден от мисълта на Бога, докато Христос е създаден от духа на Бога. Разликата е много, много голяма.

И така Абсолютът твори незабелязано, неизказано. Той живее неуловимо и царствува скрит в Абсолютното Нищо, Неговата сфера. Това е и част от Неговата велика Мистерия. Бог, вселената и световете са само отражение на Абсолюта. Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: “Тя носи много радост”, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла. Голяма илюзия е, казва Ал Халладж, че Сатана бил враг и противник на Бога. И затова много харесвам Ал Халладж, за него много ще говорим пак, персийският Христос. Той казва: Всички религии са секти. Само Любовта е Бог. — Изключителен мъдрец и Учител. За него ще говорим другия път — Ал Халладж, нещо грандиозно.

Ал Халладж казва: Който има истинска любов към Бога, той бива убит от Бога и тогава започва началото на неговия истински живот. — Както е при Христос: първо Бог ще те убие, ще убие всичко земно и сътворено и после ще те възкреси. Ако в тебе е останало нещо земно, няма възкресение. Ал Халладж казва: “Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание” — нещо, което хората не обичат. “Същността на всеки истински мистичен път е огромно страдание, чрез което се влиза в присъствието на Бога.” Ние хората изпитваме голяма мъка и Ал Халладж казва: Тази мъка е много ценна, защото тя иска да помогне на човека да се завърне в Източника. — Мога да я нарека условно космическа скръб, състрадание към човешките, даже към духовните същества. Огромно страдание, огромна мъка. Тази мъка, казва Ал Халладж, е мъка, защото тя трябва и иска да се завърне в своя Източник, затова е мъка. Но хората са забравили тайната на Любовта. Защото тази тайна на Любовта преодолява тази огромна мъка.

Самият Бог е съвършен, но слизайки в Сатана, Той изглежда несъвършен, но това е погрешно мнение. Той пак си остава съвършен, но прикрит. Казва Ал Халладж: Когато Бог обърне внимание на човека, Той убива в него всичко, което не е Бог — т.е. Той убива в него всичко излишно, което не е Бог. И казва още Ал Халладж: Господи, Ти ме прие така несъмнено, Ти така ми се яви, че в мен не остана нищо друго, освен Тебе. — Самият Ал Халладж, както ще видим по-нататък, това е една изключително велика любов. Вие знаете, не само мюсюлманският свят, но и много голяма част от суфите се обръщат срещу него, когато казва: “Аз съм истината”. Този човек толкова много се е молил, толкова много се е слял с Бога, толкова много е мислил за Бога, че накрая се случва тайната. Той разкрива най-дълбоките неща, които суфите крият за себе си. Той изнася дълбоките забранени истини, т.е. Бог донякъде се е отпуснал в него да разкрие тайни неща.

Друга тайна е, че самият Бог произнася в него: “Аз съм истината”, понеже той се е слял с Бога и този, когото осъждат и изгарят, не е Ал Халладж. Значи хората не осъждат Ал Халладж, защото Ал Халладж казва: Ал Халладж го няма, в него живее Бог. Този, когото изгаряте, е Бог. — Значи светът продължава да посяга на Бог и да не вижда избраните същества, тъй като те живеят изключително в Бога. Друг път ще се спрем повече на това изречение.

Казва Ал Халладж: Аз видях Бога с окото на сърцето и Го попитах: Кой си Ти? Той ми отговори: Ти. — Самият Ал Халладж, това е една велика влюбеност в Бога. Това е едно велико единение на човека с Бога. Това е и самата тайна на живота. Това, което се е случило между Ал Халладж и Бога, просто е тайната на живота. Той е постигнал тайната на живота и я е показал нагледно.

Сатана е само, казва Ал Халладж, един опит. Един важен опит, през който трябва да мине съзнанието на човека. И казва: Сатана наблюдава твоето отношение към самия тебе. Той е особено Божие око. И ако ти си много искрен към себе си, и ако ти имаш съкровено отношение към себе си, Ал Халладж казва, тогава Иблис, т.е. Сатана, залязва. — Ако ти наистина, както толтеките казват, имаш безпощадна честност към себе си, Сатана залязва. — Но ако твоето отношение към тебе е фалшиво, тогава Сатана изгрява в твоя живот. Ти не можеш да скриеш недостатъците си нито от Бога, нито от Сатана. Донякъде можеш да ги скриеш от себе си.

Всичко е Бог, казва Ал Халладж, и злото в известен смисъл е Бог, но Бог го превъзхожда. И грехопадението е Бог, забележете, но Бог го превъзхожда. И ако ние изберем твърдо Бога, тогава къде отива злото, къде остава грехопадението?

Казва Ал Халладж: Сатана не е всемогъщ, защото работи само с част от силата на Бога. Но въпреки това злото е силно, защото Бог му дава да черпи сила от Неговата сила. Но то, злото, си има слаби места. Който има любов към Бога, знае слабите му места. Ако Бог съществуваше изцяло в човека, тогава къде щеше да бъде злото и дяволът?

Раздвоената игла не може да шие. — Това е, ако вървиш по два пътя, ако имаш две мнения... Ще го обясня накратко: ако мислиш, че има и Бог, и дявол, според Ал Халладж, ти си на погрешен път. Има само Бог, просто няма дявол. Ако ти си убеден, че има Бог и дявол, тогава ще се срещаш с дявола. Ти си разцепил Бога, ти си раздвоил енергията, просто вярваш в двойствеността. А дяволът е другото лице на Бога, другият слуга, който идва да те възпитава, да те учи, защото си повярвал в две неща. Значи раздвоената игла не може да шие, или когато вървим в две посоки, не можем да стигнем никога до Орела.

Днес ще говорим за две велики същества, говорили сме за тях и пак ще говорим — Ал Халладж и благословения ***.

Херувимът е голяма сила, която служи на тази скрита Сила, на тази скрита Воля. Херувимът съществува, за да познаят хората на много дълбоко ниво Бог, и то в себе си. А когато имаш Бог в себе си, тогава вече къде е Сатана? Сатана го няма. Но дали хората желаят да имат Бог в себе си, казва Ал Халладж, дали желаят да Го познаят? Те търсят ли Го? Тук става въпрос за постоянното търсене. Търсят ли Го постоянно и интензивно, това е въпросът.

И така това, което изпепелява човека и неговото земно мислене, не е Сатана, а скритият Бог, така казва Ал Халладж. Това е онази скрита страна на Бога, която човекът не може да понесе, защото се е отказал от Бога и от Истината. Затова човекът има шанс и това са преражданията. Значи не можеш да изпълниш закона “бъдете съвършени, както е съвършен Бог”. Никога за едно прераждане не може да станеш съвършен, и за много прераждания не може. Светците също са несъвършени. Да не говорим за децата, които умират на две години; и те са милиони същества, които няма как да изпълнят този закон. В Евангелие на Мария тя обяснява много подробно преражданията на учениците, насаме. Но тя по-дълбоко ги е видяла. Тя е друго дълбоко същество, кажи-речи близко до ***. Тя е другият много дълбок ученик, но това е друга тема.

Да попаднеш в този мрак, на Голгота, е особено благословение за разлика от това да попаднеш в Звяра. Там не идва никакво осветяване на мрака. Там Бог не се явява. Да попаднеш в Голгота и в такъв мрак, това е особената милост на Бога, казва Ал Халладж, особената милост на Бога, защото Сатана е просто другото, скритото лице на Бога, т.е. Бог те завръща. Чрез вяра Той не може да те завърне, там си изоставен; чрез Сатана Той те завръща към Себе Си, понеже има любов към душата ти, към духа ти, към твоята разумност. Значи херувимът Сатана и Голгота, това е завръщащата сила на самия Бог. Това е скритото лице на Бога, което спасява от лапите на Звяра, от падението и от страшната празнота, за която загатнах, т.е. от прекалено огромното израждане; не просто израждане — от прекалено огромното израждане.

Отново ще се докоснем до вкуса на истинския суфизъм, до вкуса на великата Любов; не просто любов, а великата Любов, наречена древното вино. Ал Халладж спада към пияния суфизъм, или както го наричат, опиянения суфизъм. Има суфи, които не одобряват това. Те искат суфизмът да е буден, трезв, изчистен. Но има хора, които толкова много са се отдали на Бога, че те спадат към опиянения суфизъм. И те не са малко. Тука говорим за един от най-големите, спадащи към опиянения суфизъм.

Ал Халладж е необикновено явление, необикновена любов, необикновено мистично същество, сразило своята Голгота, своята трагедия именно с великата си любов, т.е. с Божията сила. Суфите казват, че той даже в един момент зажаднял за голямото страдание, за инквизицията, толкова много, че нямал търпение тя да се случи, защото знаел, че ще влезе в присъствието на Бога. И постоянно жадувал в един момент към края на живота си и за страданието, и за своята жертва.

Самият Ал Халладж казва: Бог е всичко. Бог е моята клада. Бог в мен е суфи, защото Ал Халладж умря. Бог е суфи, Ал Халладж го няма. Някои мислят, че Ал Халладж, казва той, беше на кладата (предварително той говори за себе си), но това беше Бог. — Ал Халладж беше разпънат на жесток кръст, защото нарушил закона, т.е. той е издал тайната на своя Бог. Той е заявил върховното на всеослушание. Той е заявил: Ана-л-Хакк. Аз съм Бог. Аз съм Истината. — И разбира се, много същества не искали и да чуят. Оказва се, че и сам Бог произнася това в него, защото тук става въпрос за изключителна преданост. Те просто са едно и това е тайната на живота, това е тайната въобще на човека: велико единство, основано на неизменна любов — просто той е постигнал.

Тази тайна е съхранена само в избраните Суфите криели тази тайна, обаче Ал Халладж я обявил. Има суфи, които не са го одобрили. Други продължавали да смятат, че той е най-великият суфи-учител. И е така. Освен това Ал Халладж искал да каже, че няма разлика между Бог и тайната на човека и навътре те са във велико единство. Не случайно Майстер Екхарт на едно място казва: Аз съм преди Бога. Друг път ще ви обясня, има към двадесет и осем такива мисли. Той обаче тук въобще не отрича Бога, казва съвсем друго, друг път ще се спрем и на това. Това са смели изказвания само на тези, които са постигнали. — Ако мен ме нямаше, и Бог нямаше да го има, казва Майстер Екхарт. Но понеже станах сътворен, трябваше да се яви и Бог. — И на едно място казва: Господи, освободи ме от себе си, защото искам да се върна там, където съм бил, в Бездната. — И такива мистични неща казва, ще се спрем и на тях. Не случайно църквата се е опитвала да го разпъне, но кой може да разпъне Бог в човека — никой.

Но неговите противници, на Ал Халладж, смятали, че това, което той прави, е привилегия само на пророка, само на Мохамед. Разбира се, Ал Халладж много обичал Мохамед. Той смятал Мохамед за озарител на мрака на небитието и той е видял нещо дълбоко в Мохамед, но Ал Халладж си имал свой божествен път и той бил специален. Макар че ислямистите са много настроени срещу него, той казва: Човекът е на милиарди години, Коранът е дете. — Това важи за всички свещени книги в случая. Библията е дете пред човека, даже е малко дете, в пелени. Човекът е на милиарди години. Тайната на човека е по-дълбока. Тук Ал Халладж погребва всички свещени писания, забележете за какво същество говорим.

Самата Божия сила знае кой е верен и кой си въобразява. И казва Ал Халладж: В мене няма място за рая, няма място и за красотата, защото преизпълних себе си с Бог. — Както виждате, за Адам е имало място за рая, за своеволие; при Ал Халладж няма, раят е излишен. Той е искал само едно — Бог, или Царството Божие, това, което и *** е поискал, както ще видим. Между другото, *** се освобождава от всички човешки раси и надминава херувимите и серафимите. После ще кажем нещо за него, толкова велико същество. Разбира се, неразбрано. От кого неразбрано? От тези, които са от старата цивилизация, Дървото за познанието, тези, които сами се определят да отидат към старата цивилизация. Тези, които ще го разберат, те тръгват по друг път; така че евангелието на *** е много по-дълбоко от Библията. Говорили сме за него, днес ще кажем нещо и след време пак ще говорим.

Човекът, казва Ал Халладж, не е жертва на Сатана, а на себе си.

Сатана е тайна на Бога, скритост на Бога, защото кой присъства в тайната на Сатана, казва Ал Халладж. Самият Бог. Иблис е само съюзник. Той съществува, защото е в единство с Бога, иначе нямаше да има шанс да съществува, но той съществува поради великото единство.

Що е Луцифер, който е станал Сатана, казва Ал Халладж. Нов замисъл на Бога. Тук Бог се е превърнал вече в скритост, преобразяваща сила. Тази преобразяваща Божия сила ще излекува падението на тези ангели, които са станали хора. Тази преобразяваща сила ще излекува непълнотата на падналите ангели. Луцифер, или мъдрият херувим, е искал да си издигне, казва Библията и в Исайя, престол над божиите звезди. Казва Ал Халладж: Това няма нищо общо с гордостта, както се тълкува погрешно. Понеже толкова много е обичал Бога, той е поискал голямо приближаване до своя Бог. Не искал нито света, нито вселената, нито други същества. Той е обичал единствено само своя Създател — велика и предана любов, херувимска, богоподобна. И искал да се издигне там, за да бъде близко до своя Създател. Няма капка гордост, просто реална, дълбока мисъл. И той също знае винаги какво иска.

Тогава в древността Бог е бил скрит в Луцифер. Много странен е Бог, казва Ал Халладж, и превъзходен. Тогава Луцифер е бил видимото лице, а Бог е криел своето лице, имал е причина Бог да крие цялата Истина, защото е имал замисъл за друга, по-дълбока вселена. И тогава, когато ангелите гледали Луцифер, и през ум не им е минавало, че съществува нещо друго, защото прекалено ярка била светлината на Луцифер. Той е сияел и изумявал. И ангелите видели, че имало велика светлина, голяма красота, но истинската красота тогава си оставала все още скрита. Тя не е свещена, а абсолютна.

Когато познаеш любовта, религиите изчезват, Коранът изчезва. — Отново намразен за такива изречения великият Ал Халладж. Коранът изчезва, това означава и Библията изчезва, въобще свещените книги изчезват. Остава само същественото — самият Бог, Същността.

Книгата на книгите, казва Ал Халладж, е Любовта, а не Коранът. — Отново голям бунт, голям воин. Който е разбрал това, е обезумял, ето пияния суфизъм. Т.е. обезумял и пиян на суфи-език означава изчезнал в Бога, това е сливане. И после вече има едно завръщане, после ще кажа нещо за него.

Истински знаещият живее в състоянието на Бога. — Тука няма настроения: “Ама аз съм в хубаво настроение”. Според Ал Халладж това означава, че си пропаднал. Ама лошо настроение, те се менят. Във вечното състояние на Бога нямаш избор. Тука най-малкото, както е при Учителя, радостта е постоянна, просто нямаш избор.

Не можеш да разбулиш Бога, казва Ал Халладж, Той сам се разбулва в тебе. — Това е Негово решение, не твое. Разбира се, когато си много предан, някога Той ще реши как да се разбули, как да ти се открие. И тогава ти само Го узнаваш, откриваш, че Той е в тебе.

Ал Халладж чрез голямата си любов и отреченост е постигнал състоянието фана, т.е. на езика на суфи — изчезване в Бога. След това изчезване той се завръща в себе си в състоянието бака. Ще обясня: От фана, от изчезване той се завръща в бака. Бака е състоянието на постоянство в присъствието на Бога. Тука вече просто няма избор, той се завръща поради любовта си към хората, но е постоянно в присъствието на Бога. И тука той вече е започнал постоянно да хвали Бога; не е някакъв ум, който си представя и хвали Бога, но без да е осъзнат. Той се е завърнал вече от Бога, защото чрез Бога той вижда навсякъде само Бог. Той реално вече Го вижда, той не си въобразява, умът е отстранен.

Ал Халладж вече е дух.

И когато Ал Халладж казал: “Аз съм Истината”, това било велика истина, защото той бил във велико единство с Бога. И нещо повече, “Аз съм Истина” — Бог се произнася в него. И пак казвам, това е тайната на човека и тайната на развитието. Това е пределът на развитието.

*** имаше огромна любов, а сам Бог обожествява любящите. Самият Бог обожествява любящите, т.е. издига ги на по-висока степен. И още нещо: *** видя, че учениците на Христос го намразиха. За тях той беше враг. Разбира се, те не знаеха тайната му. И дълбоко в себе си той ги съжали и в това съжаление той ги обикна, защото така действа Любовта, така действа самият Бог. Само за малко ще се отклоня: Когато инквизицията, палачът реже краката на Ал Халладж, Ал Халладж му съчувства, усмихва се и казва: “аз имам други крака”; когато му режат ръцете: “нищо не можеш да ми отрежеш, аз имам други ръце”, т.е. всичко това го имам в духа. Какво можеш да отрежеш на духа, на осъзнатия? Когато ще говорим след време за Ал Халладж, ще видим точно една слънчева сутрин в Багдат как са се случили нещата.

Значи трябва да преодолееш този свят, свят на ограничения, но това е възможно само чрез истинско знание, а не чрез вяра. Всичко това, което казва православната църква: “Аз вярвам в единния Бог и Създател”, *** го разпилява. Той казва, че чрез вяра доникъде няма да стигнеш. После ще видите Ал Халладж какво казва, още по-дълбоко: “Истинското познание на Бога е чрез откровение”, гносис, т.е. Бог трябва да ти даде откровение, а ти трябва да си станал достоен. Вярата — може да вярваш колкото си искаш и можеш да оглупяваш с вяра. Знам много хора, включително и пастори, които оглупяват. Приятни са ми, обичам ги, видял съм точно това вътрешното, за което да ги обичам, но те са друг път, много, много бавен път.

И така спасението е в гносиса, или в откровението. Но откровението е опасно нещо, ако не си подготвен. Защото откровението е среща с Истината и тук човекът трябва да е напълно подготвен, не донякъде, както учениците на Христос. Напълно подготвен, както е бил ***, както е бил Ал Халладж. И този, който не е подготвен и се срещне с Голгота, в него се вселява и зло, и мрак. Такова същество става същество на злото. Няма значение, дали това зло е малко или голямо, или ще се увеличава; става същество на злото, понеже не е могъл да понесе Истината.

Какво е мистика? Ал Халладж обяснява: Да умреш с радост на кръста. — Тук не можеш да имитираш, Бог те вижда. Просто трябва да умреш с радост на кръста.

Мъдрият, казва Ал Халладж, той мъдро свети в самия себе си. Той свети в себе си отвъд светлината и тъмнината. — Забележете, тук вече става въпрос за нещо друго, не както при Луцифер, с чужда светлина. Мъдрият, истинският, който е постигнал тази голяма божественост, Велика божественост, който е постигнал Бог, той вече свети с тази светлина в себе си поради Великото единство. Там, където иска и Луцифер да се завърне. И той ще се завърне, защото Бог наистина е Любов.

Когато тъмнината и светлината попаднат в твоята истина, те се обезличават. Тука Ал Халладж загатва, че и светлината е було. Значи не само тъмнината пречи на човека, и светлината е було. Но когато постигнеш пълнотата на Бога, това е вече друга светлина, това е прасветлината. Тя никога не заблуждава. И такава е великата цел на Бога. И затова около двадесет милиарда ангели са паднали, за да могат след време дълбоко в себе си да различават.

Казва Ал Халладж: Коя е силата, която стои скрита в злото и разрушава? Това е силата на Бога.

Човекът е, казва Ал Халладж, велик творец на дявола в себе си, а дяволът, той само идва впоследствие. — И той даже има благородна цел: да ти покаже тебе, да ти покаже да видиш себе си, защото това е твое отклонение, а не на дявола.

Дори и Сатана не може да излъже, казва Ал Халладж, така ловко човека, както човек излъгва себе си.

Бог е велик Властител на велико зло. Само Той познава тайната на злото. Нито хората, нито Христос, нито Сатана познават тайния Източник на злото. Те никога не са го виждали. Истинското лице на злото, казва Ал Халладж, е древна, запечатана тайна. То спада, както казах, към неблагословените проклятия. И пак казвам, има и благословени, например грехопадението. Например земетресенията, наводненията, всичко това спада към благословените проклятия, защото някои хора постепенно се преобразяват. Катастрофите ги карат да се замислят. Не казвам, че всички хора наред се замислят, но една част от тях, а дори и една душа да е, тя е прекалено скъпа за Бога. Именно това спада към благословените проклятия. Това важи за всички видове катастрофи, няма значение големи, малки, лични, вътрешни драми и трагедии — за всичко от този род. Всичко това спада към благословенията, докато, както казах, за Звяра и за демоните няма преобразяване, не им е дадено преобразяване. Те ще бъдат в застой още много, много дълго време, такъв е замисълът.

После казва Ал Халладж: Лошата постъпка е отношение към тебе самия.

Злото е само инструмент на Бога за твоето преобразяване. И казва после Ал Халладж: Що е злото в човека? Що е дяволът в човека? Това е просто самият човек.

И накрая една идея от Ал Халладж, много дълбока: Веднъж Ал Халладж попитал един много напреднал суфи, Ибрахим Хаса, така се казвал този суфи: Ти какво достигна в суфизма през твоя дълъг път? — Той бил голям, известен суфи, тридесет години практики, молитва, вяра в Бога, упование и т.н. Ибрахим му казва: Вече тридесет години моето място е вяра, доволство и огромно упование в Бога. — Тогава Ал Халладж му казал: Брат, ти си на своето място, но ти си погубил живота си напразно. — Забележете, ти си погубил живота си напразно. Дава му съвет: Загуби себе си в Бога и няма да искаш нито вяра, нито упование, нито успокоение, защото ще имаш самия Бог. — Когато Бог е в тебе, какво упование, каква вяра е нужна? Ето съвета на Ал Халладж. Има суфи и суфи. Има степени и степени.

Дяволът е свързан с изгубената култура на нашия свят. Той работи много усърдно, но това не означава, че той е реален. Реален е само Бог. Всъщност работи чрез дявола една скрита част от Бога. Тя работи потайно за великото Единство и чрез дявола — чрез тази част от Себе Си. Т.е. скритият Бог движи всичко, движи развитието. Както ви казах преди, Ал Халладж казва: Бог отклонява хората от правия път. — Не Сатана, не дявол, защото Той знае, че тези хора ако вървят по правия път, ще го развалят. Има нещо в тях, Той вижда отвътре. Знае преражданията, знае всичко отвътре. Изпраща ги в отрицателния път, за да може да го изстрадат и след време като тръгнат, да тръгнат както трябва в правия път, а не „полу”. Просто Той отклонява и Той завръща. В тази връзка е много неуместно да искаш такъв човек да го вкарваш в правия път: Бог го е отклонил, ти ще го убеждаваш да върви в правия път!