Пътят се крие в дълбините на Незнайния Дух.
Устремът към Незнайното дарява човека с неземната прелест на вътрешното Сияние.
Влезеш ли в Духа си, ти се докосваш до един необикновен размисъл.
Истинският живот отдавна е населен с Любовта на Великото Незнайно, което сияе в дълбините на всяко същество.
Незнайното е винаги близко и винаги непознаваемо.
Незнайното се наслаждава на всички светове.
Силата на мрака тласка хората към вътрешните откровения на живота. Времето на мрака е времето на пробуждането.
Незнайното ухае и в най-простите думи.
Дарът на Незнайното е безкрайно доверие.
Отношението към Неизреченото се състои в безмълвното благословение.
И в най-големия мрак е заложена искрата на проблясъка. Тази искра освобождава човека от мрака.
Тайнственото изкуство на говора се придобива в сферите на тишината.
Когато Незнайното заговори, всяка дума се превръща в Храм на Светлината. Когато Незнайното замълчи, Светлината се задълбочава.
Мъдростта е безмълвно общуване с Незнайното.
Когато Великото Незнайно те докосне, твоята радост се извисява над света и устройва душата ти с неземен мир.
В мрака е тържеството на всяка душа, а в Светлината е нейното благословение.
Любовта е най-съкровеното желание на Незнайното.
Мъдростта е зад всяка тъмнина и ако я видиш, тя ще просияе в тебе.
Мъдрецът е създаден по подобие на Незнайния.
Незнайното е свещения смисъл, който е скрит в Мъдростта.
Постоянното усърдие е непогрешимо средство за приближаване до Свещената Мъдрост.
Когато човек придобие Свещената Мъдрост, той може да разпалва Светлината във всеки мрак.
Само Незнайното разбулва скритите неща.
Незнайното е вглъбен в себе си свят.
Словата на Незнайното отварят тихи и скрити врати в душата на човека и това е началото, когато човек се устремява към Прастарата Мъдрост, която му става вечен водител.
Всички съзнания са говорещи сили на Прастария Огън.
Когато съзнанията са освободени, те получават от Прастария Огън силата да проникват в недрата на Неземната Мъдрост.
В Незнайното е скрита есенцията на Вечността.
Изворът на тишината е неизчерпаем.
Незнайното обхваща цялата Вечност.
Тишината е Мъдрото Слово на Великото Незнайно.
Тишината е Свещеният Дух, в Който всичко се изяснява.
Неизреченото е великото завещание на Реалността. То е най-красивата Светлина, която е родена, но не съществува.
В уединение и Любов се раждат мъдрите откровения за пътя и неговата Вечност.
Когато познаеш тайната на живота, тогава ставаш дете на вечния покой.
Незнайното е безмълвен Творец. То винаги внася в човека нови и неизречими трепети.
Когато Незнайното те докосне, ти вече живееш в Божествения ден на живота.
Светът и Вселената, това е твоята дълбочина, това е твоята душа.
Стремежът към Незнайното прави човека свят.
На чистия човек е предопределена ролята на Душа.
Само Незнайното има власт да обновява. Без него старото изтлява в смъртта.
Незнайното дава на човека Небесен покой и Божествен път.
Всички, които имат неукротими и неовладяни страсти, си създават връзки с подземния свят.
Мъдрият има непреклонни очи поради интимното си общуване с Великата Реалност на Незнайното. Гласът на Мъдрия идва от глъбините на тази Реалност.
Говорът на Мъдрия е небесна песен, която осветява душите.
В оня малък миг, в който ти си започнал да ограничаваш едно същество, ти си изгубил нещо от простора на своята душа.
Бягството от ада е неразумно. Когато попаднеш в ада, не бягай от него, а го превърни в небесен рай.
Ако Любовта ти към Великото Начало е дълбока и неизменна, ще знаеш как да му служиш.
Всяко противоречие иска от тебе едно ново знание, едно ново раждане.
Мярката, че обичаш хората, е когато имаш за всеки човек по едно добро желание. Дали това желание е явно или скрито, е без значение.
Там, където има Любов, няма недостатъци, няма тъмнина, няма зло.
