Христос и Учителят са били на сътворението на света.

Окултизъм - наука за Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Това са ученията на Учителите в света: Христос, Лао Дзъ, Хермес, древен Будизъм, Йога, Петър Дънов.

Кръвта на Христос - това е светлината. Всички плодове съдържат светлината.

В чистотата се ражда първообраза - Христос. Чистото Слово дава съвършено владеене на огнената стихия.

Христос отдавна е дошъл - светли мисли, добри чувства и благородни постъпки.

Човекът на Любовта не се влияе от никакви сили в този свят. Христос казва: „Моето царство не е от този свят”.

В чистотата се ражда първообраза - Христос.

Бог се е пожертвал и пострадал заради нас, за да можем да се изкупим. Всеки трябва да възстанови Христос в себе си.

Христос може да се види само по закона на чистотата. Чистотата унищожава мисленето, защото Духът изпреварва ума, светлината...

Майката е акумулатор, който събира енергиите на Любовта от Божествения свят. Ако Любовта ви към Бога е правилна и устойчива, и към другите ще бъде такава. Закон е: Отношението към хората е отношение към Христос. Не обичаме ли Бога, ще бъдем разочаровани от Любовта и съдбата си. Има много случаи, когато любимият на жената е в другия свят.

Христос каза: „Прости им“. Той ги даде в ръцете на светлите сили и Бога и ги направи безсилни. Той не отговори със зло, не се озлоби, не даде никаква сила на злото - това е свещеният изпит. С тези думи Христос се издигна мощно в Бога и нечистите сили бяха безсилни, те нямаха власт. С „Прости им“ Христос и Абсолютът станаха едно. Следователно Христос си послужи с чистото Слово и То се превърна в живия Огън и порази мрака. Чистото Слово винаги се превръща в огнено могъщество. Чрез „Прости им“ Христос постигна пряка връзка с Абсолюта и доказа, че чистото Слово е мечът на Духа.

Има съотношение между Христос и философския камък - той се е възродил чрез себе си. (Хенрих Конрад)

Висшите светове проникват нисшите, а не обратно. Да се въздейства на злото с добро - това води към нисшите степени на посвещение. Христос каза: „Прости им!“ Това е удар на Любовта в друго измерение, изключителен удар.

Христос е символ на Първичното съзнание (Слово). Това съзнание никога не е падало, ето защо то е всепроникващо, защото Бог е винаги в него.

„Моето царство не е от този свят.“ Адам и Ева допуснаха злото (т.е. изпъдиха Бога). Адам, който дойде в света, е падналият Адам. Първичният Адам, който никога не е падал, е Христос, който никога не е допуснал грешка. Той говори винаги Истината и затова е винаги свободен от злото. Христовото съзнание живее в светлината.

Христос е създаден по образ и подобие на Бога, чист като Бога, ето защо е господар на живота и злото. Падналият Адам има задача отново да възстанови огнената си аура. Грехопадението показва, че хората са загубили правата мисъл.

Христос казва на бурята: „Стихни, смири се!“ Истинският човек не се влияе от условията. Проблемите говорят за повърхностен живот. Тишината е проводник на висша разумност. Тихият Глас движи цялото битие.

Води се изключителна война отвътре. Главен фактор в тази война е Словото. Сатана е антисловото. Той е упорит дори когато победата е близо. Вашето постоянство е единствената ви гаранция. Изходът е в Словото. Христос победи Сатана чрез Словото. Той призоваваше Словото, Което е самият Бог, самата победа.

Ние не очакваме Христос, ние Го образуваме в себе си, а ключът на творчеството - това е Словото. Словото е Бог.

Христос казва: Как така ме наричате благ? - Само Свещеният Огън прониква в същността на нещата и ги преобразява. Проникването е символ на огнената воля. Проникваш, но ти не вършиш това, прониква Духът.

Чистотата унищожава смъртта със своята динамика. Без победа над смъртта няма ясен поглед върху живота. Да победиш смъртта, значи да победиш всяко зло в себе си. Победата над смъртта дава просветление - най-важното в живота на ученика. Всяка грешка е загуба на токове, на живот. Чрез грешките и недостатъците животът изтича, ето защо човек трябва да познае себе си, тогава той ще познае живота. Разпятието не е толкова важно, важно е Възкресението. Христос е изговорил особена формула: В Твоите ръце предавам Духа си.

Аз чакам спасение от Словото, а не от този или от онзи. Да се спасим чрез Словото! Христос каза: Твоята вяра те избавя! Словото е Бог и всички се стремят да го изучават. То ще се изучава през цялата вечност. Някой път някое внушение те мъчи. Учителят казва: Повиши вибрациите на мисълта си. Ученикът трябва да работи върху повишаване бързината и свободата на своята мисъл.

Ако двама души се обичат, разстояния не съществуват, те се поддържат вътрешно. Често след смъртта вашата любов не е каквато трябва, но Божествената Любов е неизменна. Преградите в едно семейство са винаги недостатъците - оттам влизат духовете. Достатъчно е в едно семейство да има едно Слънце (един разумен). То ще групира силите. За небето отношението майка-дете е отношение на душа към душа. Но истинските отношения са вътрешни, в подсъзнанието. Това, което повежда семейството, е в самия човек. Затова човекът трябва да работи мощно върху себе си. Най-важното за семейството е да се разбере единицата. В единството са съхранени всички енергии. Там се крие Първичният живот. Преди Адам са живели много Бели Братя, които са много възвишени същества (Христос, Учителят).

Словото-Христос, това е Словото-Принцип. Пътят за Словото-Принцип минава през Посвещението. Когато говорим за Учителя, разбираме великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, блаженство - за всички същества.

Кой е Учителят, кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Онзи, Който говори през вековете, е Един и във всички времена Той е Един, но образите Му са различни. Христос казва: Както ме е Отец научил, така говоря.

Учителят казва: Кога ще дойде Христос? Когато всички Божествени закони и принципи са в приложение. Днешното положение не е християнство, то е само приготовление. Това, което сега е приготовление, ще стане постижение. По времето на Христос имаше 12 ученика, които бяха практикуващи. Те издържаха изпита. Този, когото скъсат в тази епоха, ще се учи в друга епоха.

„Никой от вас не ме познава кой съм аз.“ Христос никой досега не Го е познал, защото ако бяхте Го познали, щяхте да имате Неговата Любов. Христос е Първичният образ на човека. Навсякъде в света, където има изявление на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, това е изявлението на Първичния образ. Христос е изява на Отец и затова Той не може да се отделя от Него. Нито Христос, нито Любовта са отвлечени принципи. Любовта е най-великата реалност, която има и форма, и съдържание, и смисъл.

Освен космическа личност, Христос е същност. А вътре в човека Христос се намира в мистичен вид - дълбокото, мистично преживяване на Любовта от душата. Дълбокото мистично преживяване на Любовта е най-съвършеният израз на Бог в нас. Христос е най-дълбокият израз на Любовта, а Любовта е самата същност на Духа. Без тази Любов животът никога няма да има пълнота. Където и да се прераждат духовете, винаги ще има нещо празно, защото Любовта е изобилният живот.

Исторически, мистически и космически погледнато истинският Христос е: „Ето човекът!“ - образец на човека, който прилага Любовта, Мъдростта и Истината. Познат вътрешно и преживян в душата, той става мистичен, а познат като проява и Любов навсякъде той става космичен, включително и при изпитанията.

Всички човешки души, в които Христос живее, са обединени в едно: това е физически израз. Всички ангели, събрани в сърцето на Христос, са душевният израз на Христос. Всички Божества, събрани в ума на Христос, са Божественият израз.

Без Любовта човек никога не може да получи Истината. За да се придобие тя, трябва едно специално преживяване, което в Индия се нарича Самадхи. При него Бог се вижда навсякъде, без никакво изключение. Всяко нещо с изключения е човешки елемент. Да вижда Христос навсякъде, да вижда Бог навсякъде - това е качество на Първичния човек. Първичният човек има всички добродетели, защото е приложил Божествените закони, които са написани вътре в неговата душа от Бога. Неговото смирение - това е неговата висота.

Голяма опасност за разбирането на Христос има в тълкуването. За много хора Христос се възприема само исторически. Това е затвор за мисълта. Те Го търсят в миналото, а Той действа сега. Нито една Библия не е преведена правилно. Разликата може да е от една-две букви, но те са решаващи. Христос не е говорил като историческа личност, а като Дух, като същност. Близостта е отвътре. „Аз съм с вас до скончанието на века.“ Заблуждение е да се смята, че Христос е на небето. Христос отдавна е дошъл - за светиите.

Христос движи историческия и космичния живот на човечеството. Без Христос няма история. Без Христос няма истински устроен свят. Христос е скрит в откровението на нашето учение. Учителят има ключовете на Библията, защото е живял библейски живот. Дълбокото тълкуване отговаря на Принципа, отговаря на диамантената воля. Никой не подозира значението на диамантената воля. Това е дълбока, окултна сила на Духа - отнася се до огнения свят. Огнената еволюция се отнася до Посветени и Учители. Това е вътрешното учение за Огъня. Това учение е една октава над огнения пентаграм. Физическият и духовният живот са под огнения пентаграм. Само който е проникнал в диамантената воля, може да прониква (в огнения свят).

Най-красивото нещо е доверието. В това доверие Бог се ражда, за да те допуснат в огнения свят. Христос черпи от тайния смисъл на буквите. Те са действащи могъщества и задвижват активните сили във вътрешната вселена. Със своето слизане Христос начерта пътя, по който единствено може да възлезе душата към Бога.

Пътят - това е движение на Духа към Абсолютната Разумност. Разумният намира Истината и чрез Истината се влиза в първичния живот на Духа. Излязъл от огнения свят на Истината и слязъл в материята, Христос свързва човешката душа със света на Истината, дето се крият великите цели на живота.

Понякога значението на една дума е изключително. Например думата „нишка“. Трябва да има една нишка, която свързва човешката душа с Бога, тя не трябва да се прекъсва. Само Христос може да прокара тази нишка, с която да съедини човеците с Бога. Защото Той слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината и възлезе нагоре, като очерта пътя, който води във вечния живот.

„А вечен живот е да познават Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе.“ Защо е дошъл на земята? Христос казва: „Аз затова се родих и дойдох в света, за да свидетелствам Истината“.

Учителят казва: Казват, че Христос дошъл на земята да пострада и да спаси човечеството. Такива разсъждения нямат място. Страданието е нещо второстепенно и е извън истинския живот. Разпъва се материята, нечистотата, за да може после да възкръсне. Страданието не е Принцип. Принцип - значи сливане с Духа. Ето защо Принципът има власт над всички вторични сили. Принципът стои над страданието. Нечистите нямат защита срещу страданията, защото единствената защита е чистотата, т.е. Принципът. Чистотата надраства материята, веществото, а надрастването значи освобождение.

В друг смисъл змията символизира Божествената Мъдрост и съвършенството. Трима велики Учители казват за нея следното: Учителят (Петър Дънов): Докато не победите змията, никога не може да познаете живота. Христос: Бъдете мъдри като змията. Хермес: Змията е най-духовното от всички същества и в нея е скрит Бог.

Който не прощава, се обвързва с тъмните сили, а който прощава истински, се освобождава. Белегът е, че който е простил истински, не разгласява - дълбоко в душата му настава един вътрешен мир и става излишно да говори. Щом си простил в дълбочината на душата си, тъмните сили се задушават и те напускат. Да простиш, това е метод на Любовта, защото без Любов ти не можеш да простиш. Ако не можеш да простиш, в тебе се отваря една врата за тъмните сили. В Любовта няма вход за злото. Чрез прошката ти спасяваш себе си и аурата си, иначе влизаш в аурата на злото и губиш своя магнетизъм, т.е. своите сили. Прошката побеждава злото, защото е метод на Любовта. Христос казва: Прости им!

Формула: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа си“. (Христос)

Истинският Аз в човека е Буда, Христос - това е Първичното.

Самопознанието е смисълът на живота. Това значи да откриеш Огъня в себе си - това е Реалността, вътрешният център. В стиха „Аз съм Пътят, Истината и Животът“ Христос говори за огнената същност, която познава сама себе си. Кабала казва: Самопознанието е първо магическо знание.

Христос: „В Твоите ръце предавам Духа си“. Христос на кръста повиши своето проникновение. Учителят казва: Най-големите страдания дават най-големи проникновения.

Които обичат Словото, обичат Духа. Когато Учителят и Христос са живели между нас, това е Словото, което е живяло между нас. Да имаш пряка връзка с Първичното Слово, значи да си единороден с Отца. Свещеното отношение към Словото е свещено отношение към Отца, защото Словото е Началото. Словото е слязло, за да ни посочи пътя към Отца. Словото е Дух и този Дух има Любов към душите и слиза заради тях. Слизането е процес на Любовта. Словото-Дух идва, за да събуди душата. Тъй като Словото е излязло от Бога, това означава, че то може да се познае само чрез Любовта.

Учителят за раждането на Христос: Дева Мария е символ на чистата душа. Тази пречистена душа се издига високо в Духа и го приема в себе си. Така се ражда Словото-Христос.

Чистият образ на Словото, това е Христос. Това е мистично раждане. В чистата душа има условия, за да се всели Словото-Дух. Там, където има чистота, Словото прониква и Христос се ражда. Христос - това е Духът на Чистото Слово. Чистото Слово е Дух - висшата Реалност. За да се роди Чистото Слово, трябва душата да влезе в контакт с Духа. Чистото Слово е, което прави душата безсмъртна.

Дева Мария роди чрез контакт с Духа. Душата в контакт с Духа е условие да се роди във всеки човек Христос или Първообразът.

Христос: Дерзайте, Аз победих света! На Голгота беше нанесен най-големият удар на Черното Братство. Процесът на разпъването докрай подготвя големия удар на Бялото Братство - Възкресението. В капана на разпъването влязоха Черните братя.

Учителят казва: Най-дълбоката Мъдрост в света произтича от Египет. - Христос е бил посрещнат от школата на Бялото Братство в Египет. Духът на Христос е бил буден в детето, но то не е било готово за Посвещение.

Раждането на Христос: Трима мъдреци са го посетили, трима Посветени от Бялото Братство. Те не са посетили детето Иисус, а Духа на Христос, който е всякога буден, и са имали дълбок мистичен разговор с него.

Учителят казва: Духът на Христос му е разкрил тайни, но за това не се говори. Иисус е отишъл в Египет, а не в Сирия или Вавилон, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство. Това е смисълът на бягството в Египет.

Египетските Посветени начело с Хермес са били във връзка с Христос още преди той да се роди и да слезе на земята.

Учителят казва: Звездата, която е посочила раждането на Христос, е жива, съзнателна и разумна. - Това е бил Заратустра (Златна звезда).

Около първи век преди Христос те са били групирани в Палестина под ръководството на Учителя Пандир.

Главните представители на Есеите са една голяма редица велики имена: Авраам, Мойсей, Давид, Соломон, Пророците, Апостолите - и се стига до Христос. Те са имали непосредствена връзка с невидимия свят, защото са били истински служители.

Правилата на окултната школа на Есеите са били много строги и е било много трудно да станеш техен ученик. Необходими били много изпитания, за да бъдеш приет, а след това - нови три години изпитания за качества. Ако и след тези три години си безплоден, се отделяш от тях. Това е символът в Библията: „Христос проклел смокинята и тя изсъхнала“. На езика на символите (езика на небето) това означава: след три години ако не дадеш плод, изсъхваш.

Есеите са нямали желание да имат смъртно потомство (деца). Те са нямали смъртни желания. Знаели са, че Христос се въплътява само в чистите по сърце. Също са посрещали изгрева. Главното им правило е молитва преди започване и след свършване на всяка работа.

За Есеите Името Божие е свято и съдържа всички принципи, т.е. всички активни сили. Това Име за тях е било средство и метод. Според тях Христос ще бъде видян само от хора с пробудено съзнание. Знае се, че Иисус е израсъл в средата на Есеите. Той е бил приет при тях и изнесе това, което бе научил при Есеите. Един от най-главните центрове на Есеите е бил в пустинята около Мъртво море.

Есеите са учили първите християни на така наречената „мистична девственост“. Когато Христос се роди в сърцето ни, тогава нашата душа ще стане отново девствена.

Есеите са живели като християни още преди да се роди Христос.

Есеите са знаели около 100 години преди Христос, че той е тръгнал и ще се въплъти на земята. Тяхната чиста кръв е позволила дълбоко проникване в невидимия свят, в тайните. Някои от тях са се прераждали много пъти в един и същи род, за да се пречисти кръвта.

Учителят казва: Есеите са ученици на Бялото Братство. Ученици на Есеите и ученици на Христос е едно и също.

За Есеите силата на едно учение се намира в Словото. Точно чрез Словото Христос прекъсна инволюционния процес на човешкото развитие. Той вложи в Словото цялата своя енергия. Най-дълбоките сили винаги идват главно от Словото.

Учителят казва: Христос изяви Любовта като Принцип, т.е. като велика космическа сила. Той показа Любовта като сила за висша еволюция.

Христос: Дадох преизобилно живот на онези, които го нямат.

Учителят казва: „Блаватска беше един окултен ученик, който трябваше да послужи като посредник на розенкройцерите и да изнесе част от окултните истини, но тя се отклони, като се поддаде на друго влияние, т.е. отклони се от първоначалния си път, който е създаден в невидимия свят“. Тя отклони теософското общество и не можа да изпълни добре своята задача. Но тази задача се пое от друга школа, която знаеше по-добре своята цел - школата на Щайнер. Той знаеше, че за всяка истинска окултна школа централно място заема Христос, т.е. въплътеното Слово. Христос не слиза от центъра на слънчевата система, а от центъра на космоса и носи в себе си изключителните творчески енергии и сили на Любовта.

Защо Бог допусна и направи възможно грехопадането? Учителят казва: „Когато Бог искаше да даде нов импулс за по-висша Божествена степен на развитие, Той направи възможно грехопадането, за да могат духовете да се облекат в по-плътна материя, от която да се роди това изключително развитие на волята“ - това е духовната воля в учението на Учителя. За да се предизвика развитието на духовната воля, бяха необходими плътни тела и много големи напрежения и изпитания. В тези напрежения на гъстата материя действат силите на злото. Тази материя има тенденция да създава външни форми, т.е ограничения, но истинският човек не е форма, а образ на Бога. Но след като духовете изгубиха Високия идеал, те изгубиха образа на Бога в себе си. Те попаднаха под влиянието на тъмните сили, които искаха да внесат в човека образа на своите страсти, образа на животните. Човек може външно да е паднала форма, но неговият вътрешен образ е образът на Бога. Христос слезе от космичния център, за да възстанови образа на Бога, а образът на Бога е роден от първичния импулс на Бога. Грехопадането е отнело образа поради измяната по отношение на Бога и оттук и волята е загубила своята диамантена същност. Сега развитието на тази воля може да освободи човека от плътните тела, т.е. от тежките обвивки.

Волята е ключът, който ще трансформира всички животински енергии и ще ги превърне в светлина. Тази мощна воля, която работи в човека като импулс, е, според Учителя, Христос. Той е преобразяващата сила. Ето защо волята и нейното развитие е всъщност ключът, който ще направи преобразяването, т.е освобождението - това, според Учителя, е мисията на Христос.

Вторият импулс бяха есеите в Египет и Палестина - Мойсей, Авраам, Пророците и Христос.

Третият импулс беше свързан с манихеи, богомили и розенкройцери. Поп Богомил и Боян Магът - това са архангели, които обновяват учението на Христос. Манихеите (манис - ум) от IV-ти век имаха задача да пречистят ума; богомилите продължиха, а розенкройцерите завършиха тази идея.

Учителят казва: „Животът на ученика не е живот на благодат, а живот на творчество“. Източната традиция има инволюционен характер, а западната - еволюционен. Закон е: С един пръст на ръката доникъде не се стига. Учителят казва: „Източната традиция е дадена при слизане на Духа в материята“ - т.е. при отдалечаването на Духа от Бога. Много от качествата на висшата светлина са се изгубили. Твърдението, че материята е илюзия, както твърди Адвайта Веданта, Шанкара, е заблуда. Когато Духът е допуснал материята, Той не е допуснал грешка, защото Духът е абсолютната разумност. Те създадоха много системи на йога, за да победят тази илюзия, но за запада физическият свят е въплътеното Слово, въплътената духовност и всички неща на физическия свят са една велика книга, една велика азбука, която разкрива постепенно същността на Духа. Чрез изучаването на физическия свят и символите му окултният ученик се освобождава от нисшата природа. Изучаването на материята дава един много важен опит, а той е изключително важен. Учителят казва: „Духът е скрит дълбоко в материята и се разкрива не с отричане, а с изучаване“. Например ръката крие в себе си изключителни магически тайни, особено палецът. В ръката на човека е скрит Бог, а не илюзията. Физическото тяло е една дълбока окултна идея на скрития космос. Ученикът е на земята, но живее в Духа, а не в илюзията, т.е. във времето. И Учителят, и Христос живяха в тяло, но не живяха външен, т.е. илюзорен, живот. Запетаята, точката символизират Бог на физическо поле - това е великият принцип, който дава живот. Материята не трябва да се отрича, а да се изучава и да се извлече есенцията от нея, която е скритият Дух. В Христос имаше нещо, което Той не знаеше, и го научи на кръста, на земята.

Агни-йога е старо учение, което в миналото е имало значение, то си има хубави закони и правила. Но то няма за център Христос, т.е. космическият принцип на Словото. То почива на стари откровения на Буда, на стари импулси, на стари енергии. Има Посветени и на изток, и на запад, които не ни противоречат; има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България - например Рамачарака, който е писал даже книга за живота на Христос.

Учителят казва: „Христос е първообразът, по който е създаден човекът“.

Окултните школи в древността се пресичат. В тях има нещо единно. Евангелието на Лука е чист будизъм. Буда е изработил изключително астрално тяло и го е дал на Христос, също и Заратустра. За да може една мисъл да проникне в душата, тя трябва да е пропита от чувство, иначе тази мисъл е мъртва. При теософското общество е пренебрегната личността на Христос, Който е развоят на човешката еволюция. Без Христос това учение не може да се обнови в своята истинска Мъдрост. Без Христос, Който е принципът на космическото Слово, не може да има истинско развитие.

Има едно Велико Братство, което е над Черното и над Бялото Братство - това са свръхйерархии, които са абсолютни същества на принципа. И Учителят, и Христос идват от това поле, но по различен път и с различни задачи и методи. Тези свръхйерархии всъщност участват в съчетанията на тези учения. Те коригират и Черното, и Бялото Братство. Те ръководят съдбата на целия космос. На тези свръхйерархии са подчинени и Бялото, и Черното Братство. На тях са подчинени и злите същества, за да се изпълни силата на доброто, която има дълбока основа и в битието, и в небитието. За целта на Христос Учителят казва: „Да се всели чрез Своя стремеж в душата на човека и така той да стане безсмъртен и вечно стремящ се към Отец, към Извора“. Но това вселяване трябва да стане по закона на Любовта и свободата. Павел в Библията казва: „Не аз, а Христос в мене“.

Постоянната Любов е тази, която действа заедно с Мъдростта. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Това е духовното тяло в човека или огнената аура. Учителят казва: „Без Христос душата потъва в животинското царство, защото змията не може да дава живот, защото само Любовта може да оживява“. Сега се дава импулс на духовната Любов, която има за цел да съедини душата с Духа. Тази Любов освобождава душата от змията, а същевременно и от материята, от веществото. Тези, които остават в материята, не могат да намерят Бога. Те ще Го търсят в бъдеще.

Според окултната наука отричането на Христос е отсъствие на душата, а отричането на Отец е отсъствие на Духа.

Най-вътрешното учение на Христос и Учителя не се изнася на показ; външната Библия е ценна, но не е меродавна, само вътрешната е меродавна. Документите, които са свързани с Библията, са само бледи отражения на това, което е било. Истинският източник за Посветените е не Библията, а Акашовите записи. Старият Завет и неговата най-дълбока част идват от Египет, от първия импулс на Бялото Братство, откъдето и Мойсей научи велики тайни на битието. Учителят казва: „Християнството беше една окултна школа, но като изгуби правилата, дадени от Христос, се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се гонение против тях, докато се намери изход на тази енергия“. Учителят казва: „Ако и вие не приложите методите, които ви давам, ще дойде същият закон. Той не може да се измени“. Набраните окултни сили трябва да се впрегнат на работа. Но след като не се впрегнаха, те предизвикаха гонения.

Словото на Учителя е продължение на Словото на Христос. То обобщава всички древни школи и учения. Името Исус - Йешуа - е символично и съдържа основния принцип на битието и живота. Посветените знаят, че Неговото Име е един окултен ключ на живата енергия. Йешуа отговаря на идеята за Любовта и тази Любов слага в ред и порядък всичко. Йешуа е бил определен от Отец още преди създаването на света и човечеството. Силата, която свързва и обединява две същества, се нарича Йешуа, но трайността на връзката зависи от друга сила, която е наречена Мъдрост. Чрез Любовта към ближния човек расте и се развива, а чрез Любовта към Бога човек се ражда.

Заратустра е бил Учителят на Хермес, а също е бил и в тясна връзка с Христос. Той му е отдал своето астрално тяло, всички сили, които са били в него - сили на чистите и благородни желания. Още преди да слезе на земята, Христос е посветил великите Посветени от Атлантида и Египет. Те са били в тясна връзка. Когато Исус бяга с родителите си в Египет, той отишъл да вземе много от Своите сили, вложени за великото дело. Астралното тяло на Заратустра, което се предава на Христос, развива постепенно и същевременно с голяма бързина онези вътрешни сили, които Христос е трябвало да развие. Заратустра е казвал, че зад сетивните органи стоят духовните същества, които са ги създали. Тези духовни същества са израз на духовните сили. Зад всеки орган седи висше духовно същество. Където и да се намира човек, той е в един одухотворен космос и всичко около него е Божествени мисли и идеи.

Казано е: „В безграничната еволюция няма връх, освен Отец“. Великите Посветени са проводници на Христос. Буда също е посветен от Христос. Той има определена цел: да предаде постепенно учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.

Когато Петър е хвърлил мрежите си в морето, той не е уловил риба. Когато Христос му казва да отиде в дълбокото и да хвърли пак, Петър казва: „По Твоята дума ще отида, Господи“. И отива, и хвърля мрежите, и мрежите се оказват изпълнени с риба. Окултната наука ни казва в този случай, че душата на Петър е бедна, в нея Божествените възможности не са се развили и рибите не чуват неговото слово. Душата на Христос е изобилие и по вътрешен път тя привлича изобилието, което е отвън. Рибите са символ на етерните жизнени сили, а морето е израз на духовния живот. Ако имаш Словото в себе си, ти можеш да влезеш в изобилието на духовния свят и тогава мрежите ти ще бъдат пълни с риба. Но преди всичко изобилието трябва да дойде отвътре. Тогава риболовът е богат. Красотата на живота се намира в символа на риболова, т.е. в символа на изобилието. Но душата трябва да възстанови своята Божественост. Не е лесно да станеш достоен за изобилието.

Най-дълбоката окултна книга в Новия Завет е Евангелието на Йоан, защото Йоан е проникнал най-дълбоко в същността и мисията на Христос. Йоан е познавал Христос външно и вътрешно. Това е скрито в израза: „ученикът, когото Исус обичаше“. Това говори за висши духовни отношения от древността. Вътрешната връзка между ученик и Учител се отнася винаги до хиляди години. Ето защо Йоан е разбирал най-дълбоко Учителя си. Затова той е ученикът, когото Исус най-много любеше. А Любовта се обуславя винаги от вътрешна близост, от вътрешно познаване на две същества, които са сродни. Любовта на един ученик към своя Учител, когато е истинска, се пренася от прераждане в прераждане, в по-висша форма.

И Христос, и Неговите ученици имаха за задача да говорят - това на окултен език значи да въздействат на способностите на хората, за да могат те да се издигнат над земните цели. Например Христос никога не можеше да каже за Йоан това, което каза за Петър: „Три пъти ще се отречеш от Мене“. Връзката между Христос и Йоан изключваше и най-малкото съмнение. Йоан знаеше тайната на Голгота. Знаеше, че на Голгота се изнесе древното Посвещение, което е ставало тайно само в храмовете. То се изнесе на цялата историческа сцена, което само по себе си е едно Посвещение пред очите на целия свят. Йоан се е издигнал дълбоко в своето съзнание, чрез което е влязъл във вътрешна връзка с висшето съзнание на Христос, Който му е разкрил Своите тайни, защото в случая Учителят е дълбоката вътрешна същина на ученика. И когато тази вътрешна същина на ученика се пробуди, той влиза в непосредствена връзка с Учителя, защото Бог е едно велико вътрешно единство, а в проявленията Си се изявява като множество, така че Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо. Те са една и съща Божествена същина, проявена в две различни форми и степени. Така Йоан е черпил от най-високия източник на Мъдростта - прякото общение с Духа.

Евангелието на Йоан е проникнато с висша светлина и безкрайно вдъхновение. Много окултни методи и практики се крият в Евангелието на Йоан. То е било практически наръчник за богомили, тамплиери, албигойци, розенкройцери, окултисти и т.н. В стиховете чрез окултно съзерцание се разкриват магическите сили на Духа - тези Божествени сили, които всеки Посветен трябва да знае. Учителят казва: „Работата върху Йоан дава изобилни плодове. Има стихове, които ускоряват вътрешната еволюция и дарбите“. Важното за окултното изучаване на Библията, и въобще на дълбоките неща, е очистването на нашите мисли и желания. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас, а това е окултният ключ за познаването на Отец. Най-дълбокото познаване на Бога е свързано с дълбоките мистерии, т.е. с дълбоките преживявания. Йоан беше срещнал Логоса както и древните Посветени - като Дух. Но Йоан имаше една голяма чест - той познаваше Словото не само като Дух, а и като плът - физически.

Учителят казва: „Христос идва от централното Слънце, което е невидимо и се нарича Алфиола“. То дава блясъка на всички видими слънца. Учителят казва: „За да слезе Христос до нас, Той трябвало да се смали 75 милиона пъти“ - за да стане достъпен за духовете. Докато Словото-Дух, което не е в плът, се познава само от Посветените - те са извън обикновеното знание. Но всяко истинско Посвещение се ръководи отгоре, от висшия свят, т.е. от самото Слово. Обикновените хора още не знаят, че Словото определя цялата им съдба, в това число и бъдещето.

Христос каза на Своите ученици: „Който съблазни едного от тези малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да си окачи воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето“. Който съблазни, т.е. който даде крива посока в развитието на малките, неукрепналите души - това е левият път, който отклонява човека от вечния път. Отнася се до самозвани учители, ръководители и т.н. Идеята за съблазняване: „Ако ръката ти те съблазни, отсечи я; ако ногата те съблазни, отсечи я; ако окото те съблазни, извади го“. Ръката е символ на волята, т.е. ако волята на човека е насочена в крива посока, човек не трябва да я следва, защото ще отиде в ада. Човекът трябва да се откаже от тази воля - „Отсечи я!“ Ногата е символ на човешките добродетели. Ако добродетелта в човека е лицемерна, човек трябва да я изхвърли от себе си, трябва да я отсече. Който е с фалшиви добродетели, пак ще отиде в ада, левия път, който води не към вечен живот, но към смърт. Окото е символ на Истината. Ако човек няма истинско разбиране за живота, по-добре да се откаже от това илюзорно знание, т.е. да го извади от себе си. Точно в Истината е разрешението на всички въпроси и който няма истинско разбиране, той няма Око. Истинско Око означава истинско разбиране на нещата. Пример: отчаянието е пълно със светлина, но само който има Окото, може да я извади и да я види. Пример: разпъването не беше отчаяние за Христос. Учителят казва: „На кръста не беше разпънат Христос, на кръста беше разпънато Черното Братство“. Мощното разпъване беше мощно проникване и пленяване на черната сила. Черното Братство не можа да предвиди това пленяване, те бяха запечатани на кръста. От този момент нататък злото постоянно губи своята сила.

За Левий Алфеев - Евангелист Матей - Христос казва: „Вехта дреха не се кърпи с нови кръпки и ново вино не се налива в стари мехове“. Вехтата дреха означава старото човешко съзнание, старото човешко разбиране. В това разбиране не може да се влее новото вино, т.е. новото учение, новото разбиране и същевременно новият импулс, който влиза в света. Ново вино означава новата космическа енергия, която Христос носи и излива върху цялото човечество, за да може с течение на времето човечеството да я приеме в себе си, да се подмлади и поднови, защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, т.е изгубило е своята младост, своята жизненост. Но тази нова космическа енергия, която идва от Христос, идва, за да се родят хората изново - от старост в младост и оттам във вечния живот, който е в Духа.

Исус е завел учениците Си на планината. В окултен смисъл високата планина е емблема на висшия, Божествения свят. Това е издигане във висшето космическо съзнание. В случая Христос се издига в Своето свръхсъзнание и пробужда свръхсъзнанието на тримата Си ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество. За да Го видят в Неговото Божествено естество, те са навлезли в Самадхи, т.е. във висша степен на съзнание. Това означава, че те са навлезли в своята Божествена, Първична природа и след това преживяване (от окултната наука се знае) човек може да стане вече носител на новото учение, на новия импулс.

Самадхи е пряко влизане в Царството Божие. С това преживяване Христос въдворява Царството Божие в Своите ученици. Учителят казва: „Самадхи не е последната дума на окултната еволюция, а само първата степен“ - един специален момент в живота на ученика. Момент, в който Духът прониква напълно в човешкото тяло и го преобразява - това е преображението.

Буда също е стигнал до тази степен - Самадхи, но това е най-висшата степен, до която той е стигнал. Учителят и Христос дават много по-високи степени.

Лука е бил ученик на Павел и се е ползвал от Откровенията на Павел пред Дамаск за разбирането си на Христос. В Евангелието си той е предал дълбокото и мистично разбиране на Павел за Христос. „Исус растеше в Мъдрост, а неговата душа е обгърната от аурата на Дева Мария.“ В окултната наука се знае, че Дева Мария е избран ангел, който да приеме със своята аура това дете. Този ангел е слязъл с тази мисия.

Царството Божие - това е една изпълнена с Дух вътрешна сфера. Само тези, които могат да се издигнат високо в душата си, ще видят Христос в етера.

Лука е познавал гръцкото окултно лечение, което е лекувало, като използва силите на природата. Срещата на Павел с Христос пред вратите на Дамаск не е случайно явление. Дамаск има връзка с окултните сили и самият Дамаск е изграден в местност, в която има много важен етерен център, където силите на Аполон са били концентрирани. Тук са действали силите на райските първични състояния на земята. Дамаск е бил обиталище на вътрешните и окултни сили на природата. Павел е имал среща точно тук с Христос и тук се разкрива за него етерният вътрешен свят. С това преживяване на Павел пред Дамаск той е поразен от Христовата светлина и то направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия, а също го направи учител на Лука. Чрез това преживяване се привлече окултна светлина и той я предаде на своя ученик Лука. Лука разбра един много важен окултен момент, че където някога е било напоено мястото с духовните сили на Аполон, тук на същото място действа и Христос. Точно тук проникването на вътрешните сили е най-дълбоко и покоряващо. Знае се, че тук в миналото е действал Заратустра.

Христос няма да дойде физически. Той ще проникне от етерния свят в човешката мисъл като светлина, защото Христос е духовна светлина. Истинският Христос е светлина, която е проявление на етерния свят, а трептенията на светлината са оръжието на Бялото Братство. В Кабала се казва: „Ние воюваме чрез трептенията на светлината“. Така и според Хермес висшата Любов държи враговете в плен. Второто пришествие е идване на етерния Христос. И когато един ангел се разкрива на един човек, това е също разкриване на етерния свят. Етерният свят се разкрива като светлина. Белите дрехи на Христос са символ на светлината. Славата - това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите са видели тази светлина със своето сърце, понеже цялата атмосфера там е била изпълнена с етерното присъствие на ангелите. Второто пришествие е за тези, които могат да се извисят в Духа. Те ще Го видят във висините, а тези, които са в злото, не могат да се извисяват; те ще останат долу, защото злото и егоизмът не могат да надраснат земята. В сърцето има една етерна област и ако то е пречистено, ученикът постига чисто виждане чрез сърцето (сърце, чисто като кристал).

Единият от разбойниците е разбрал нещо от същността на Христос, защото казва: „Господи, приеми ме“. Това е знак на вярата, а това е виждане на сърцето. Така разбойникът на кръста, като позна Христос, беше в рая, защото познаването на Христос внесе светлина и при това условие човешкото съзнание се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в светлина. А който не Го намери, той след смъртта е в тъмнина, защото Христос е светлина и в този, и в онзи свят.

И преди Христос е имало велики учения, но всички те са били стъпки, които подготвят идването на Христос - и Буда, и Хермес, и Заратустра. За централния импулс в човешкото развитие те са създали условията. Тялото на Исус е трябвало да бъде подготвено за великата мисия - за вселяването на Отец. Затова Исус е отишъл в Египет. Преди да стане това, в него се е вселявал духът на Заратустра и на Буда, за да го подготвят. За да може Исус да приеме Христос в себе си, е трябвало да работят върху него велики Посветени. Заратустра е бил един от първите велики Синове на Слънцето. Той е бил във връзка с Христос преди слизането на земята. Такава връзка е имал и Хермес. Будизмът е предаден на Буда от Христос, когато Той го изпратил на земята като Учител.

Евангелието на Лука има дълбока окултна връзка с будизма. Тук будисткият светоглед се е слял с Евангелието на Лука, но за да се разбере първичният будизъм, трябва голяма подготовка и чистота, за да се влезе в чистите етерни сфери на Любовта. В Лука се говори много за състрадание и Любов, която е същината на будизма, но в Евангелието на Лука има места, които издигат душата на по-висока степен, отколкото в миналото. Лука е имал най-голяма възможност да разбере Христос като лекар на тялото и душата, защото той е бил лекар в окултен смисъл.

Исус имаше една много важна задача: да подготви тялото си за великото същество Христос. Пътят на Исус е пътят на душата. Пътят на Христос е пътят на Духа.