Кабала казва: „Духовните същества не са разделени от пространството и времето, а от духовните си несъответствия, т.е. несходност в техните свойства“. В началото на творението те са били една обща душа и съответното тяло (в Кабала Адам Кадмон) - това е била общата душа, която се е сливала с Твореца и тогава тя е получавала максимално наслаждение, наречено блаженство. По своята природа душата е така устроена, че тя винаги да жадува и търси това максимално наслаждение. Това е всъщност първичната й обмяна с Реалността, а Реалността е блаженство. Понеже първичното желание е било чиста светлина, затова в душата се изливало блаженството, но когато тя е станала непослушна, в нея вече се е вливал позор и тя е разбрала, че трябва да работи върху себе си, за да се избави от този позор и да се върне в блаженството. Понеже е сгрешила, тя вече не е могла да получи цялостно наслаждението и именно затова всяка разумна душа се стреми да стане отново безгрешна, за да се върне отново в своя дом - блаженството. Същественото, което се иска от нея, е тя да оправи своите отношения към Създателя.

Кабала казва: „В началото, преди да се създадат фигура и форма, Бог беше без форма и подобие. Но когато бе сътворена формата на Върховния човек (Адам Кадмон), той беше за Него като една опора на излъчването и тогава Бог слезе от свръхсетивната неосезаемост, слезе над човека, за да бъде познат“. Тук Кабала говори за Бога като Тайна, т.е. същност и действие. Тайната се отнася за Свръхсъществото. Духът, Който е вселен във фигурата на човека, говори за скритата в Абсолюта Божественост.

Паневритмията спада към големите мистерии на Слънцето и на космическия живот, но сегашната раса е много далече от тази наука - тя е наука за движение на Светлината. Паневритмията ще се играе в бъдеще, а сега може само да се упражнява. Тя е свързана с тайната на Адам Кадмон. Сега не може да се говори за такава наука, защото с тъмнина не се строи живот. Тя е свързана с Първичния човек и неговият космически подход към малките неща.

Всичко това означава, че човешкият род е обвинен в допускането на злото в самия себе си, както и всеки човек. Но той не е обвинен от Бога, а сам се обвинил поради това допускане. Човек е обвинен в това, че е допуснал злото да съществува в него. Не е пуснал Бог да живее в него, не е желаел изцяло Бога, а е допуснал човешки желания и злото да съществува в него. Този човек и това човечество в Библията са наречени Адам и Ева. Някои се чудят какво означава Адам и Ева и смятат, че Адам и Ева са виновни, а пък те самите са извън Адам и Ева, нещо друго. Иначе първичният Адам е нещо друго, той не означава Адам и Ева, а означава Адам Кадмон, първичният човек, първичното чисто съзнание. То е равно на Христос-съзнанието.

Има два вида Адам: първият се нарича Адам Кадмон, Великият Адам. Вторият Адам, казва Кабала, е просто Адам. Първият Адам е велика идея, велик печат, велико послание. Нетленен, той е андрогин, цялостен, езотеричен. Той е Велика Пълнота. Вторият Адам е плътен, земен, тварен, смъртен, външен, екзотеричен. Той съдържа смъртно тяло и безсмъртна душа вътре в себе си.

От това предвечно място чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичният човек — Адам Кадмон, предвечният човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.нар. Ен-Соф, друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, Безпределната пълнота.

Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе Си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва, от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина, и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.

Адам Кадмон се явява като посредник между „Ен-Соф“ и сефиротите.

...Целостта на сефиротите - Адам Кадмон (Първородният човек)... Ангелите и духовете изразяват само някакво особено качество на Адам Кадмон... докато човешката душа в своето съвършенство го изразява изцяло.

Кетер, Хокма и Бина - това е свят на Божествените принципи; те са изходната точка към безпределното Ен-Соф. Втората тройка - Хесед, Дин и Тиферет - символизира силата на космическите закони. Това са закони, които не могат да бъдат избегнати. Тези закони имат очи, които обхващат целия Космос. Тези очи са будни във всеки вътрешен поглед на съществата. Тези очи улавят всяко тайно вътрешно излъчване. Тези очи наблюдават, те са живи космически закони. И третата тройка - Нецах, Ход и Йесод - символизира усилията на творческата дейност. Десетият сефирот, който изглежда отделен, като Царство, е всъщност обединение на всички сефироти в едно. Космическият и Божествен Човек е числото десет, което се трансформира в Единица. Единицата, това е Адам Кадмон - Началото, с което е започнал Животът; а Нулата, това е Живот, който е несътворен - това е Животът, който не е излязъл навън, това е Животът, който е останал в Ен-Соф.

171. Душите на Пророците - равностойни с всички човешки същества, които в своята истинска чистота обкръжават Месия - са по-извисени от ангелите и духовете; те се отъждествяват със съюза на всички сефироти - “Първичния Човек” (Адам Кадмон). Това не се отнася до ангелите и духовете, които, още когато се излъчват от Метатрон, имат за свой първообраз само един или друг сефирот, т.е. един отделен аспект на “Горния Човек”, а не съюза на всички Негови качества. От това следва, че “долу” ангелите и духовете изразяват само някое отделно качество на Адам Кадмон, докато човешката душа в своето съвършенство Го изразява цялостно.

230. Свръхсетивният Човек - Адам Илаах, наречен също Адам Кадмон (Първичен Човек) - е Бог в Своята Същност и в Своето излъчване; Човекът на вроденото Божествено Присъствие - Метатрон - е тоталната духовна проява на Бога; а земният човек - Адам Харишон (първият човек) - е едновременната проява на Бога над формата (Духът), във фина форма (душата) и в плътна форма (тялото): това е Неговото космическо олицетворение, което се отъждествява както с Универсалното Царство, така и с индивидуалното състояние. Докато Адам Илаах - Божественият Човек - и Метатрон - Неговата чисто духовна проява - представляват неизменни Принципи, то първият човек в исторически смисъл е подчинен на движението на цикличните и жизнените условия. Това е така само що се отнася до индивидуалния Му аспект - “Долния Човек” - и в размера, в който се е отделил от вътрешното си Универсално и нетленно Същество Метатрон и поради това и от “Горния Човек”, който е едно с Бога. Това разединение е същинският грях, който е предизвикал това, че първият човек да изгуби състоянието си на постоянен съюз с Бога и го е хвърлил в движението на индивидуалното съществуване да се развива чрез многобройни раждания и умирания.

Да, това е всъщност така наречения Адам Кадмон.

А, ако Адам Кадмон е Единицата, Двойката сега (в Грехопадението) – какво символизира?

Но днес цялата Слънчева система е навлязла в Нова зона на Духа; това навлизане е станало от 1914 г. на ХХ век… Този Нов Дух индусите наричат Брама, окултистите наричат Адам Кадмон, или Големият Космически човек, а евреите Го наричат Йехова. (95/стр. 410)

Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Първоначалният, Космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила, и от това деление са се образували умът и сърцето в човека. Така е произлязло и числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа. Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога. Първобитният човек доброволно е трябвало да слезе, за да научи един основен закон, който дотогава не е знаел. Значи, от четирите закона той трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек ще направи един цял кръг. Това е еволюция. (81/стр. 135)