Сама означава тайната на танца. Ще го разгледаме така, както го разбират мистиците, посветените, а не учените, за да не се объркаме. Какво е танцът? Танцът е послание. Тука смятам, разбирате, че става въпрос, че няма нищо общо с кючека и с другите подобни. Тука говорим за танца в най-дълбокия смисъл, който води към посвещение. Лично Руми е танцувал 36 часа без прекъсване с Аллах на уста. Учениците му се изморили да стоят на крака, седнали, ставали, разхождали се, връщали се. Той 36 часа е танцувал с изобилната си радост и благодарност от живота. Накрая е припаднал, получил е посвещение и написал 2 книги, които се водят за персийския коран – Мас Нави и една друга. Това е друг въпрос, след време може да говорим и за неговите книги, но в случая ще говорим за танца. Това е танц, който произлиза от твоята искреност, от твоята радост, от твоята душа. Не танцът на ума, не танцът, където има пари, печалба, говорим за съвсем друг танц. Танцът е послание от тези, които са скрити вътре в твоето сърце. А Учителят казва, че клетките на сърцето са изработени от Серафимите. Става въпрос за нещо много велико, за една любов, която е жива святост и която е нещо повече. Значи послание от тези, които са скрити вътре в твоето сърце. В танца се разцъфтяват енергиите на човека. Аз ви го препоръчвам насаме, защото могат да ви сметнат, че не сте добре пред хората. Насаме, аз съм ви го дал насаме, само че не като Руми. Разцъфтяват енергиите, танцът разкрива твоето вътрешно съществувание, твоя съкровен център. Това е домогване до собствения ти съкровен център, разкрива твоето вътрешно съществувание. Танцът на суфи – т.е. на мистика, на искрения човек – разкрива радостта от съществуването. Танцът показва дали човек пие чисто вино, или пие развалено вино. Дали в човека има Божествена любов, или има човешки движения, които са свързани с човешката любов. Танцът извиква вътрешния изгрев, тука говорим за посрещане на вътрешния изгрев, а не оня, за който там някои ходят на Рила, на морето и т.н. Нека пак да ходят, но човек трябва да се домогне до своя вътрешен изгрев. Танцът обременява всички демони и всички духове в тебе. Абсолютно всички астрални същества танцът ги обременява. Защото в танца се разгръща вътрешната светлина на човека, неговата собствена светлина, която излиза от душата му. Това означава, че чрез танца човек призовава рая отвътре. Раят е бил скрит, сега почва да излиза навън. Танцът е призоваване на рая отвътре.

Суфи, най-общо казано, е мистикът, или този, който е постигнал реалността. Суфи е господар на двата свята: на външния се радва, на вътрешния се наслаждава. Ще говорим все за това, какво е суфи. Отнася се най-вече за арабските мистици, персийските, те са стотици – тези, които са постигнали реалността. Суфи не помни нищо друго, освен Бога. Мохамед казва: Моето вътрешно състояние е истината. От него са произлезли много суфи-организации. По-нататък ще говорим и за Мохамед. Неговото учение е толкова велико, че не отстъпва по нищо на Христос. Но понеже хората имат предразсъдъци, не могат да проникнат в неговото учение, в неговите тайни. Коранът е също дълбока книга, закодирана и нищо не трябва да се подценява, както и книгата на Лао Дзъ. На друго място казва: Говори истината, дори и когато тя е против тебе.

Според суфи не всяко добро е ешк, така го наричат, т. е. не всяко добро е любов, но всяка любов е добро. Ако освен Бога ти виждаш нещо друго, това е позор. Говорим за всичко, което се случва – война, нещастие, смърт, говорим тотално. Любовта е меч, който отсича времето и всичко преходно.

Що е любов според суфиите: Океан от несъществувание. Любовта е свободна и от този свят, и от онзи свят. Когато любовта се слее с човека, той вече не е роб на временния свят и смъртта няма власт над него. Любовта е влечение към Бога чрез Бога. Друго определение за любовта от суфизма: Що е любовта? Безмълвна яснота. – Както виждате, много прост език, после ще говорим и за даоската мъдрост, също такъв език, подобен.

Суфиите казват нещо много важно за трите вида хора: Който умира с любов към света, умира като лицемер. Този, който умира с любов към другия свят, умира като аскет. А този, който умира с любов към истината, с любов към Бога, умира като суфи.

Суфи е несъществуващ. Наистина това са същества от друго измерение, но живеят в нашия свят, подобно на даосите. И за даосите се казва, не знаят даже дали са живи или мъртви, обаче са будни и имат ДАО, имат Бог в себе си. Суфи не съществува в присъствието на Единствения. Той е опустошил себе си, изчезнал. Другият път ще говорим за “таслим”, смирението. Толкова смирен, изчезнал! Как може някой да обиди някого, който е изчезнал, който е станал никой. Никой не може да обиди никой, обидата не засяга никой.

Предаността. Предаността към тази любов, съвършената, истинската, е великият източник на енергия. Някои се чудят защо нямат енергия, губят им се енергиите, затова го напомням. Предаността е особен огън. Това, което религията обещава на вярващите като съвършенство и радост в задгробния живот, той го живее сега, не чака никакъв задгробен живот. Суфи превръща гроба в рай и още в храм, т. е. гробът не го ограничава, съзнанието му е постигнало предварително свобода.

Суфи е опиянен от чистотата на сърцето си. И в Библията е казано: Само чистите по сърце ще познаят Бога. Суфи живее във възвишено, безмълвно единство. Суфи също има лична любов, но тя е изпълнена с Божията Любов. За суфи добротата не е в това да даваш подаръци, добротата е да даваш себе си. Тук говорим за душата на суфи, да даваш душа на нещата. Суфи е този, който е настроил своите очи на вълната на безкрайността.

Според суфи човек може да стане силен, когато е разбит, когато е разрушен, т. е. в най-голямото изпитание. Тогава се ражда духът му. Значи при пълната мъка, при пълната скръб, именно тогава – затова Бог ги изпраща, за да може да се роди в нас духът, който ще реши нашите въпроси. Който знае тази тайна, е суфи – мъдрец, мистик, посветен в най-широк смисъл.

Казват, че суфи никога не може да бъде на гости на султана. Ако отиде на гости на султана, пак султанът му е гост. Това е една много тънка идея, няма да я коментирам, само я загатвам.

Какво казват суфиите за пътя: Направи една крачка от себе си и ето, виж – това е пътят. Знай, че ако се научиш на избавлението от себе си, ти ще достигнеш Бога, няма друга тайна.

Часът на молитвата за суфи, това е времето на истината.

Суфи задават въпрос и отговарят: Как мога да Те намеря, Господи? И Бог отговаря: Напусни себе си и ела. (Напусни своята низша природа, своето его и т. н. )

Що е суфи? Това е ден, който не се нуждае от слънце. Както виждате, суфиите, даоските мъдреци не зависят изобщо от външния свят, нито от войни, нито от земетресения и т. н. Щом даосът живее в ДАО, той живее в друго измерение, нищо не го докосва, никакви събития.

Ще разкажа една малка суфи-случка, преди да продължа. Един млад дервиш, който тръгнал по пътя на суфи, посетил един шейх, от големите суфии, тези, които са постигнали реалността. Този голям, велик шейх живял в къща като дворец – слуги, богатство. Младият суфи стоял няколко дена, но се смутил как може суфи да се занимава с богатство, да е толкова богат. И той казал на стария суфи: Позволи ми да си тръгна, притеснен съм. Старият суфи му казал: Аз тръгвам с теб. Младият казал: Ама как така, ти имаш дворец... – Така, тръгвам с теб! Тръгнали по пътя на странство. Думата странство, странствуване при суфи означава търсене на по-дълбока истина, а не просто разходка. Вървели те известно време и младият дервиш казал: Извинявай много, забравих си чашата в двореца, може ли да се върна и да си я взема, после ще дойда при тебе. Старият суфи му казал: Аз оставих цял дворец и не мисля за него, не съм привързан към него, а ти за една чаша се връщаш. Върни се, но аз няма да вървя с тебе на странстване, ти не си достоен мой събеседник. И така се разделили. Това е едно преподаване на урок и означава следното: суфи може да обладава голям имот, но той не е привързан. За суфи няма значение дали е богат или беден, той никога и към нищо не е привързан.

За суфи възкресението в Бога не става в задгробния живот, а тук, в този свят. Според суфи Бог можеш да Го видиш само чрез особения духовен орган, наречен сърцето. Суфиите не се нуждаят от храмове, джамии, от философии и наука, от социална стабилност. Суфи има нещо повече от всичко това. Това е свещеното му сърце.

За суфи е правилно, че пеперудата изгаря в пламъка на свещта, защото тя правилно вярва, че пламъкът символизира съвършенството.

За суфи сърцето не е анатомически орган, а метод на опиянението. За суфи любовта е методът за истинското развитие и опит. Любовта е целта и средството едновременно.

Суфи казва: Ако търсиш видимото, Бог ще бъде невидим за тебе. Ако търсиш невидимото, тайното, Бог ще бъде явен за тебе.

За суфи всеки враг е ценен, той се явява като лекарство, понеже човек може да се огледа, да види своите слабости и да се излекува.

Безбожниците изучават всичко друго без най-важното – тайната на пътя. Пътят на езика на суфи се нарича тарика. Тарика-суфи означава суфийският път. Това е методът за постигането на себе си.

Суфи е избрал Бога и затова не е затворник на хората. Суфи знае, че няма друга връзка с Бога, освен чрез Бога. За суфи вътрешната светлина в човека е достатъчна като източник на религиозно ръководство. За суфи единственият учител е в човека, някои го наричат върховната чакра. Суфи наричат тази чакра Учителят и това е просто така. В Египет я наричат икх, означава раждане от истината, едно и също нещо.

Суфи превръща страстта в устременост към Бога. Суфиите казват: Вие владеете само онова, което не можете да загубите при корабокрушение, т. е. своя дух. Суфи не търси пътя, той е влюбен в Бога и Бог му разкрива пътя към Себе Си.

Ако в душата на суфи, т. е. в душата на мъдреца, в душата на мистика, е скрит таен суфи, то той ще извърви правилно своя път. Суфи живее в света, но всъщност той е в друга вселена, която е скрита със завеса за суетните хора. Суетни означава тези, които са избрали най-различни неща, но не и Бога. Значи всички, които не са избрали тотално Бога или истината, малко или много са в суетата. И тази суета е завесата.

Ислямът е религия, суфизмът е любов. За суфиите виното символизира езотеричното, вътрешното, реалното знание. Това е знанието, предназначено за избраните. Това вино не може да бъде пито безнаказано от всеки.

Таслим е убиец на егото. Хората на ума не познават тайната на това убийство. Защото тези, убитите, говорят на друг език, Божествен. Другите, религиозните говорят на научен език, на религиозен език, на еди-какъв си. Суфиите говорят на Божествен език.

Един от най-лошите грехове за суфи е да живееш личен живот. Значи дето всички искат да се устроят, всички искат да се осигурят и дето Учителят казва: От осем хиляди години гробищата са пълни с осигурени хора. Това е едно голямо осигуряване. Идеята за личния живот е грешка, защото това не означава отричане, а трябва да го разберем правилно. Има и отричане, но това означава да не отделяш цялото си внимание за Бога. Значи ако имаш личен живот и това не ти пречи да отделяш цялото си внимание за Бога, пак си в правия път. Но ако не отделяш цялото си внимание за Бога, независимо дали си женен или не, ти имаш личен живот. Това е един от най-големите грехове.

Този, който се смирява, според суфиите, превръща себе си в прах. Така той се извисява до освобождение. Такъв суфи получава титлата “свободен прах”, т. е. свободата е негова. Ако някой чувства обида, това означава, че той няма таслим, няма смирение. Той няма дълбочина. Това означава, че той е его, а вие знаете, че егото винаги е обидено, дори и да не го обиждаш, просто самият живот е една обида за него. Понякога и радостта е обида, понякога и обидата е обида и т. н. Това означава, че той е его, това означава, че той е някой, а който е някой, той измества Бога. Истинският суфи е таслим, той е никой. Тогава как може някой да обиди никой. Значи унижени и оскърбени има само когато си някой, когато си изпъдил Бога. Докато си изпъдил Бога, докато си его, докато си някой, винаги ще те обижда животът. Когато станеш смирен, когато се изпълниш с Бога, обидите отпадат, защото вече си никой. И наистина кой може да обиди този, който е никой? Никой не може да го обиди, обидата няма къде да попадне. Ако смъртта иска да го хване, също не може да го хване, няма за какво да се хване. Смъртта обича да се хване за някой, който е някой.

Суфиите казват: Ако усещаме обида по нашия път, няма значение дали е справедлива обидата или не, просто обида, това е неверие – така те го тълкуват и това е правилно. Който вярва в предопределението на съдбата, той е невярващ, той няма таслим, т. е. той няма способност да получи новия живот от Бога. Защото който живее в Бога, няма предопределение. Значи тези, които смятат, че няма изход от съдбата и така нататък, все едно да няма изход за Бог в човека, което е абсолютно невъзможно.

Който няма любов към Бога, неговата аскетичност е недостатък, а знанията му са безполезни. За суфи любовта е чист огън, а знанието е дим и пушек. Който е изчезнал в Бога, не се завръща с човешки качества (понеже някои казват, че са Го видели, обаче остават хора с всичките си слабости, което означава, че нищо не са видели и този закон го потвърждава) . Една случка за една от най-големите суфии-жени, казва се Ал Рабия. Нещо, което може да стане само при суфиите, не може да стане при християнството, не може да стане и при даосите, много е специфично: при Ал Рабия се явява Мохамед и й казва: Обичаш ли ме? Тя казва: Мохамед, Мохамед, че тебе кой не те обича? Но ако питаш мене, аз съм толкова заета с Бога, че нямам време за теб.

Суфи практикува уединение в обществото. Значи ако ти не можеш да го практикуваш в обществото, няма да можеш никъде реално да го практикуваш. Еволюцията на суфи се осъществява вътре в него самия. Една случка: в земния си живот един суфи и един цар много се обичали и много се уважавали. Един благочестив човек наблюдавал това. После благочестивият отишъл в рая и в рая видял царя, а суфи го нямало. Той попитал Бога коя е причината за възвисяването на царя в рая и защо е унижен суфи в ада? В отговор той чул гласа на Бога: Този цар е приет в рая заради своята привързаност към суфи. А суфи е хвърлен в ада заради своята привързаност към царя.

Еликсирът на живота съществува в твоето собствено, мистично сърце. Вглеждайки се в него, ти можеш да съзреш тайната на всички същества. За фалшивия човек суфиите казват: Фалшивият човек е насмешка за дявола. (На следващи лекции ще говорим повече за дявола, за Сатана и за Луцифер, ще разгледаме тайния живот на Христос и особено на разпятието от една особена гледна точка – гледната точка на Луцифер, Сатана, дявола и демоните и как те са го преживели, какво са разбрали, какво знаят, това е за следващия път. )

Суфиите казват: Който изпада в гордост, изпада в разрушение. Зад гордостта има завеса; когато се махне завесата, се вижда колко дълбоко е падението.

Суфи е излязъл от кръга на времето и е влязъл в кръга на любовта. Суфи е избрал за свое лекарство Бог. Това, което за обикновения човек се оказва камък, за учения се оказва бисер, а за суфи се оказва освобождение. За суфи молитвата е времето на истината. В молитвата глупостта си отива. Това е такъв процес, в който няма място за глупост. Защо казвам това? Няколко пъти ме питат и в София, и тук, и от Сант Мат, те казват: Молитвата не е важна, само медитацията е важна. Когато човек започне да разделя нещата, да казва “умът е важен, сърцето не е важно” и т. н., той неминуемо ще попадне в капан, нещата не се делят. Всичко е важно. И когато един път ги удари токът, те започнаха да се замислят, че медитацията не им помага. Дойдоха да ме питат какво да правят, само го загатвам.

После Луцифер отново събира парламента на демоните на съвещание и им казва: Тъй и не можах да разбера прост човек ли е, обикновен пророк ли е или е Син Божи, или е просто Бог. Изкушавахме го, но не го разгадахме. – Въобще низшите същества се занимават с гадаене. Те нямат любовта, с която да проникват и да виждат. Любовта е единствената сила, която прониква. – Той си остава, казва Луцифер, за мене загадка. Някои от демоните се обадили: Навярно той е лъжепророк. Това бил демонът Астарот. И повечето демони се съгласили с него. Но Луцифер не можел да се съгласи. Нещо в древната му памет му казвало, че това е голяма опасност. Страхът на Луцифер бавно започнал да расте. Между другото, всички демони и всяко зло се страхуват от любовта. Затова е много важно между нас да има любов, съгласие и хармония, там няма условия за проникване на злото, но това е друга тема. Ще обясня: Една от големите слабости на демоните е тяхното неведение. Те не могат да разберат нещата такива, каквито са. Те мислят, гадаят, умуват, но чистият дух винаги работи в друго измерение. Например така както мравката ходи по човека, но не може да го разбере, тя няма такива способности, тя е в неведение. За малко ще се отклоня, една случка, дадена от един суфи – Руми, подготвяме една негова книга. Казва: В едно индийско село закарали един слон по тъмно, вечерта. Никой не го видял, всички разбрали, че това е много странно същество и отишли да го оглеждат. Но в тъмното не могат да го видят. Това е една много тънка история-суфи. Започнали да го пипат, единият хванал хобота и казал: това е тръба; другият му хванал ухото и казал: това е ветрило. Третият му хванал крака и казал: това е колона. Значи всеки си прави разни изводи, това е едно осмиване на учените и ученото невежество, които така пипат Бога и истината, на парчета, понеже нямат любовта, нямат целостта в себе си. Така напипват нещата и Руми казва: Понеже нямат лампа в себе си, понеже нямат запалена свещ, понеже нямат любов, учените нямат представа за истината. Единият казва едно, другият друго и никога няма пълнота. Ако имаха лампа или свещ да си запалят, щяха да видят, че това е слон, че слонът е цял и нито е тръба, нито е ветрило и т. н. Те нямат такива способности и са винаги в неведение. Неведението е съществената част на демоните и на съществата на злото. Това е тяхна съществена черта, съществена част. Ето защо демоните много често действат против собствените си интереси, понеже нямат виждане. Вие знаете как много мафиоти, много мафиотски групи в един момент тръгват едни срещу други - така си объркват интересите и помежду си в групата, и срещу другите групи. Така се смесват интересите, че и демоните не знаят какво искат.

Първата история: Един ученик попитал своя наставник-суфи, своя Муршид (на суфи-език Муршид означава Учител, наставник или суфи-наставник): Учителю, какво би казал ти, ако би узнал за моето падение? Учителят казал: Ставай! – Ами ако узнаеш, че и следващия път съм паднал? – Пак ставай! – Ами когато това продължава всеки ден, да падам и да ставам всеки ден? Суфи казал: Падай и ставай, докато си жив. Защото тези, които са паднали и не са станали, са умрели. – Такъв човек е умрял, защото се е предал.

Втора случка: Утешение. Ученикът попитал суфи-Учителя, Муршида: Учителю, светът е пълен със страдания, в какво може да намери човек утешение? Суфи казал: Зависи за какъв човек говориш. Защото мъдрецът се утешава с мисълта: Случило се е това, което е трябвало да се случи. А глупавият се утешава с мисълта: Това се е случвало и на другите, на мене никога повече няма да се случи. – Първият го приема и го надраства. Думата “приема” е една от най-дълбоките думи в българския език, тя не е обикновена дума. Когато приемеш злото, ти го надрастваш. Когато приемеш страданието и болката, ти ги надрастваш, изведнъж се оказваш над тях, ако ги приемеш напълно. Законът не работи при 99% вяра. Глупавият е казал така: Това се е случило с другите, но с мен повече няма да се случи. Това изразяване показва, че той поканва страданието, той го привлича, защото не е господар на себе си. Това ще се случва, докато го приеме напълно, а приемането е качество на любовта.

Трета случка: Тримата мъдреци и султана. Трима мъдреци поискали да отидат на гости на султана, защото знаели, че султанът е мъдър. Задали му някои въпроси, но султанът се смутил. Разбрал, че тези мъдреци задават сложни въпроси. Искал да си помогне и извикал Молла Насредин, нещо като Настрадин Ходжа, един суфи-мъдрец. След малко Молла Насредин идва с едно магаре, двамата се люлеят насреща на тримата мъдреци. Мъдреците, като го видели, се засмели и първият мъдрец казал: Кажи, неукий, къде е центърът на земята? Молла казал: Много просто, центърът на земята е точно под десния крак на моето магаре. – Как ще докажеш това? – Почвай да копаеш и когато стигнеш до дъното, ще сверим резултатите и ще се убедиш. – Така първият “мъдрец” разбрал, че не може да излезе наглава с Молла Насредин и се отказал.

Ще го кажа по друг начин: Само който е изгорял в Огъня на Любовта, е знаел какво търси. Бену е изгоряла. (Както преди говорихме за трите пеперуди – суфи-историята – третата изгоря, напълно се сля с Истината, днес ще говорим за Бездната – и там има такова нещо.)

За любовта към Истината суфиите казват: ”Любовта към Истината е твоят пътеводител към нея.”

Суфи първо изчезва от себе си, а после се слива с Аллаха. Това е неговият красив живот. Той знае, че трябва да изчезне от себе си, за да не пречи.

Учителю – попитали учениците един суфи, една малка случка – защо ти се поклони на престъпника, който го водеха в затвора? Суфи казал: Аз не се поклоних на престъпника, а на неговата целеустременост. Той е имал цел и е отдал целия си живот. Ако този човек е имал правилна цел, отдавна щеше да постигне истината.

– Що е жена? Това е блестящият пламък на Любовта, слязъл долу на Земята. Според Тот когато блестящият пламък е слязъл, той се е превърнал в жена. В древните народи Върховният Бог не е мъж, когато ще говорим за тайната на танца, а е женски принцип. Този, който е само активен, той губи нещо съществено в живота си. Но който постигне жената в себе си, той ще стане цялостен. Ще говорим за двата вида танц, от гледна точка на древния Египет и на суфите, също и на ДАО.

За Дзен медитацията е виждане на нещата без себе си. Не трябва да пречиш – ако тебе те има, виждането го няма. Т.е. виждане с най-чистата същност – с Духа, т.е. тебе вече те няма, ти си божествена същност. Слава Богу, няма кой да пречи, най-после пречката я няма. Дзен е учение на будност и простота. Никакви свещени книги, никакво правилно и неправилно, както предния път ви казах – будност и простота. Подобно е и при даосите. Простотата в Дзен е пробудеността в чистото, върховното съзнание в нас, това означава простота в Дзен. Тази простота те изпълва с живот. Тя не е като науката, религията и философията. Те само пътуват към истинския живот, а Дзен живее. Дзен е нещо простичко, както онази случка–суфи за лодкаря, пак ще ви я кажа: пътували един лодкар с един професор. Професорът го питал: Ти учил ли си математика? – Лодкарят казал: – Не. – Загубил си една голяма част от живота си. Учил ли си физика? – Не. – Загубил си още по-голяма част от живота си. Учил ли си география... и т.н. След време настанала буря. Лодкарят го пита: Ти учил ли си се да плуваш? – Професорът казал: – Не. – Губиш целия си живот. От едно детско ръкомахане във водата, ако беше го научил, щеше да разбереш за какво става въпрос.

Истинският суфи е мистик. Що е мистик според суфи? Мистик значи очистване на съзнанието от всички сътворени неща, т.е. в сърцето ти трябва да остане само Бог, единственият компромис, който правят, и никой друг. Това означава мистик, той наистина става такъв човек – мистик. Всичко това означава, че ако се разбере дълбоко един закон, даден от Ал Газали, а той гласи: “Само Бог е достоен за истинска Любов”, ако хората бяха намерили първо Него, всичко друго щеше да им се нарежда постепенно все по-хубаво и по-хубаво. Но те търсят първо човека или нещо друго; някои търсят животни. “Има само Бог” – това е целият суфизъм. Бог е същността на всички неща. Суфите казват: “Всичко е Бог – реки, дървета, животни, гори, този, когото обичате и този, когото мразите – всичко е Бог.” Който разбере израза “Всичко е Бог”, ако дълбоко го разбере, това означава коренно преобразяване на живота. Другият път пак ще кажем нещо по този въпрос, когато ще говорим за тайната на веществото. Ние виждаме вещества, виждаме предмети; всъщност веществото не е вещество, то е скрита енергия и то е символ, означава отношения. Един предмет е даден да се види какви отношения имаш към други измерения, към енергията и към Бога. Всъщност няма вещество, но то е успяло да излъже чувството... Но другия път ще говорим по този въпрос, за да разберем по-дълбоко какво е Бог.

Суфизмът няма нищо общо със знанията. Той не е свързан с тях, той е свързан с Любовта. Защото според суфи Любовта е, която унищожава разстоянието между Бога и човека, не е знанието. Любовта е, която унищожава, която премахва това разстояние. Знанието според тях е раздяла с Бога. Вие знаете в света има много знаещи хора и колкото по-знаещи, толкова повече проблеми. Проблемите въобще произлизат от учените хора, от знаещите хора в съвременния смисъл на думата.

Според суфи има два вида любов: първата се казва мохабба – това е обикновената човешка любов, наречена още смътната, объркващата живота. Дали по-бързо или по-бавно, човешката любов постепенно обърква нещата; понякога действа и бързо като объркване. Днес я има, казват суфите, утре е в отпуска. В мохабба няма нито дух, нито душа, казват суфите, нито дълбочина. Какво има? Има само някакви уши, някакъв ум, някакво сърце – това е мохабба, или сянката на Любовта. Но има и друга Любов, тя е наречена Ишк – истинската, дълбоката, преданата, неизменната Любов. При нея също нямаш уши, нямаш ум и нямаш сърце, защото си ги изгубил по Бога, т.е. по една свещена идея, по нещо Божествено, нещо дълбоко. Ще обясня: Любовта за суфи означава храма на безумието. Ще трябва да обясня тази дума, защото тя е много хубава, въобще при суфи всичко е хубаво, но има други обяснения. Думата безумие тук просто означава абсолютната радост и затова суфите ги наричат мъдрите идиоти. Такъв човек има такава пълнота, че ако някой учен отиде да му обяснява, той може да се смее от сърце до полудяване, до безумие. Но това безумие е по-дълбоко от знанията на света.

Безумието на езика на суфи означава неизчерпаема радост, те го наричат още вино. Това безумие надминава всички знания на света, всички проповеди, всички речи, защото това е огромна радост, огромна препълненост. Те я наричат безумие. Безумието на суфи е изпълнено с невероятна красота, затова често ги наричат мъдрите идиоти.

Суфизмът е един тайнствен опит върху човешкото съзнание. Това е опит, при който човешкото съзнание изчезва и остава само Ишк, т.е. истинската Любов. Суфи е едно друго учение на Мъдростта, което търси начини за някои съзнания да им помогне пак по същия път, който е всъщност пътят на тази велика Любов. Суфите казват на учените, които не ги разбират: “Напълно излишно е да мислиш за Бога, Бог трябва да Го живееш, Бог трябва да Го любиш”. Няма нужда да Го мислиш, трябва да Го любиш. Кое е по-важното: да Го любиш.

Ще ви кажа нещо за харабат: когато се събират суфи на едно място, никой не се събира, мястото е пусто, защото тук е само Бог. Това е истинският храм, суфи наричат това място харабат, никой няма, никой не пречи – само Бог е там. От това по-хубаво събиране няма. И суфите казват: “Това не е църква, нито джамия, около която се събират и обикалят глупаци”. Суфи не се занимава с глупави свещи. Той е запалил Любовта в себе си, каква по-голяма свещ, в него гори Бог. Как може да се залъгваш, времето на залъгване е минало. Свещите могат да си стоят настрани, просто няма нужда от тях, т.е. ти си живата свещ. От тях полза няма. Защо? Защото ти самият си свещта. Ако палиш, значи още не си станал.

Суфи е разбрал таоил. Таоил на техния език означава изначалния смисъл, т.е. истинския смисъл. Ще обясня: суфи не се занимава с глупави философски анализи за Бога, никакви философии за Бога, никакви анализи. Него словото “Бог” въобще не го интересува като дума, все едно да анализираш словото “хляб”. Никакви анализи, никакви размишления: суфи го яде, т.е. суфи го живее. Няма нужда от думи, от разсъждения, от философия; суфи го живее.

Суфи има ясно зрение и то принадлежи на чистото сърце. “В това сърце се отваря, казват суфите, едно особено око, т.е. едно особено възприятие за хакика”. Хакика означава Истината. Това възприятие е недостъпно за интелекта, това е окото, което разбулва нещата. Суфите го наричат още аин джадида, новото око. То съзира отвъдностите, вкусва неизвестностите, но не може да сподели своя опит с интелекта, с хората. Новото око говори по особен начин. Те казват: “Новото око говори чрез ишарад”. Ишарад означава намеци, тънки намеци. Това е новото око, така говори то. Това е и истинското знание, което е отвъд булото, т.е. отвъд неразбирането.

“Всеки може да ликвидира с кармата си при условие, че приложи Любовта.” Така действат суфите. Там няма цитати, определения... Има хора, които могат да напишат една дебела книга за Любовта, без да я познаят. Суфите проявяват Любовта и тогава тя ги учи. Например трябва ли да чакам звездите да ми кажат да имам любов към Бога. Няма да ги чакам, защото любовта към Бога е моето древно отношение. Нямам нужда от звезди, слънца, от хора, от мнения да ми казват това. Искам да кажа: твоят подход определя съдбата ти, а не звездите. Твоят подход е по-важен от всичко, което е писано и неписано. Затова ако избереш правилен подход, всичко се видоизменя. Толтеките не вярват в бъдещето, те го създават. Те живеят безупречно и после заживяват все повече истински живот, нямат нужда от вяра; живеят безупречно и просто го създават.

Суфи казват: Докато човек не загуби себе си в Бога, не може да се каже, че той живее.

Всички пророци и Учители в света изнасят едно и също послание. Както ще видим от многото видове Мъдрост, изнасят едно и също послание, така казват суфите. Да се посветиш на Бога, това е посланието, което означава да се посветиш на Истината, да се посветиш на правилния живот и т.н. Навсякъде това е едно и също послание. Но по-нататък ще се спрем на огромната Мъдрост и на Мохамед, става въпрос за нещо много специално, но и не само Мохамед…

Суфите казват: Бог е мълчалив и от всичко друго Той е най-лесно постижим чрез мълчанието. Не случайно мълчанието е наречено злато, японците малко по-тънко са го нарекли – мълчанието е цвете. Повторението на Божието Име, според суфите, е свръхзадачата на човека. Такова нещо е имало и при богомилите. Докато обикновеният човек е съсредоточен върху себе си и затова той се чуди на събитията и на обстановката, която се случва около него.

Суфизмът е метод за постижение на реалността, това значи суфизъм. Подобно е на Кабала, Кабала е също такъв метод за постижение на реалността.

В суфизма изчезването на Аза се смята за истинското процъфтяване. Докато имаш Аз, няма значение дали е Висш Аз или Слънчев Аз, ти пречиш на тайната на Живота, на Бог да влезе в теб. Може да имаш някакви висши намерения, но все още пречиш.

За суфи няма време, то е спряло, защото суфи е същество, което е вкусило Бога.

Суфи казват: Това, с което се занимаваш, това е твоята религия. Значи няма значение каква ти е професията, ти трябва да я превърнеш в храм, в нещо свещено. Ако я обикнеш по този начин, ти ще познаеш Реалността.

Суфизмът – това е Любовта, което означава чистата религия. Значи там започва суфизмът, в чистата религия.

Суфи отстранява всичко, което отклонява вниманието му от Бога. Значи не можеш да накараш суфи да се занимава с някаква дейност, каквато и да е тя, която да го отклони от Бога. Той никога няма да допусне, никой не може да го отклони. Все едно мен правителството да ме изпрати на война и да ме накара да стрелям – никой не може, няма и да може, защото имам убеждения.

За суфи Любовта е храната на сърцето. Казват: Любовта е най-хубаво сготвената храна от Аллаха.

Суфите казват още: През иглени уши минава този, който е нищо. Иглените уши са широко отворена врата за нищото. Значи там, където няма его, където човекът е Божествен, минава, даже е широко. За този, който е нищо, иглените уши са широко отворена врата за Божествения човек, за нищото.

Например Айнщайн казва, че времето можело да се сгъстява и да се разрежда. В известен смисъл е така, но това също е неразбиране. Защо? Защото просто време няма, зависи къде живееш ти. Ако ти живееш в ума си и в проблемите си, има много време. Времето означава ограничение. Ако ти живееш в своя чист дух, ако ти живееш в Бога, просто няма време. Ако ти си тука с духа си, със своята реалност, време няма. Не случайно Айнщайн казва за своята теория, квантовата теория: Нещо ми подсказва, че моята теория е внушителна, обаче не е цялата истина. Браво на второто изречение, няма нищо общо с цялата истина! Но нещо е усетил. Просто в него има едно дете, което е много хубаво, защото аз харесвам трудолюбието на тези учени, нищо че невежеството остава. Но трудолюбието е много ценно и той е казал някои ценни зрънца: Аз никога не се занимавам с надежди; Аз никога не вярвам в бъдещето, защото то идва прекалено бързо. Някои неща напипва, налучква, но си остава далеч от Мъдростта, но има нещо хубаво в този човек. С една малка част от себе си е суфи, защото казва: Нямам никакви приятели, нямам семейство, нямам държава. Нещо е тръгнал, запътил се е и някога ще се получи, защото трудолюбието винаги дава много хубави резултати. Затова много ценя такива хора.

Ако ти имаш любов към Бога, съдбата ще започне да те слуша; каквато и да си я написал, тя ще започне да те слуша. Щом нямаш любов, ти ще слушаш съдбата, ограниченията на живота и нейните уроци. Например ако ти имаш един лош началник, той е много ценен. Защо? Защото на теб ти трябват духовни качества. – Ама той е груб. – Ти пък му покажи благородно поведение. Значи преди да се оплакваш, че си роб на своя началник, погледни навътре и виж да не би пък да си роб на себе си. Една от най-важните задачи на човека е да се научи да преодолява себе си. Това означава да преодоляваш неблагоприятните условия. Такива са например суфите: не се нуждаят от философия, от книги, държавна стабилност; те просто живеят в Бога.

Ще ви кажа три неща, три случки с Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа е суфи-учител. Суфите го изучават, само че той трябвало да играе отрицателна роля, за да могат другите да се поучават.

Той казал: Бях при падишаха и разговарях с него. Селяните ахнали: разговор чак със самия падишах! Те били радостни до небето. След няколко дни решили да попитат Настрадин: Ходжа, какво ти каза падишахът? Настрадин казал: Падишахът ми каза: Махни се от пътя ми! Забележете, много тънък суфиурок, както само суфите умеят. Иска да каже колко много е ненужно хваленето. Той изнася урок на тези, които са годни да се развиват. Колко е ненужно хваленето и как човек трябва да се откаже от него. Защо? Защото ако човек не се откаже от хваленето, една важна част от неговото съзнание не може да се развива. Затова Учителят казва: Малко ако се похвалиш, за каквото и да е – освен посветените и Учителите, защото те влагат съвсем друго, но и те избягват – малко ако се похвалиш, 25% от твоите фини сили изтичат. Губиш много скъпоценна, фина енергия.

Последната идея: Настрадин си купил месо – месце, дроб. По пътя го среща един приятел и му написва една много хубава рецепта. И той се радвал как ще си го сготви. Тръгнал по път, профучава един орел и му грабва дроба. Настрадин го погледнал съжалително и му казал: Нищо не можеш да направиш, защото рецептата остана в мен. Забележете само какъв подход. Ако беше умът, щеше да се вайка, да се оплаква – точно на мене ли взеха месото… Тук има душа, атмосфера и тънки суфи-уроци. Просто вземат ти ненужното, да не говорим, че те разтоварват, а в теб остава същественото – Любовта. Настрадин се радва винаги на това съществено, именно Любовта, а тя е ключът на живота.

Това е Дионисий Ареопагит. Преди да започна, няколко общи неща за него. Той е посветен, за него може да се каже, че той е всичко: и Буда, и даос, и суфи… Интересното е, че е живял при християни. Епископ на Атина, познавал се е с апостол Павел, с неговите хора, участвал във всички глупави събори и ритуали на църквата и така нататък, но тайно работи върху себе си, не разкрива знанията си, не разкрива книгите си, защото знае, че ще има мъченичество; пък той е минал в миналото през мъченичество, просто не го е искал. Работил е тайно, книгите си ги е крил, те излизат след смъртта му, тъй като той е знаел, че като излязат, ще засегне и най-напредналите духовни хора.

Има суфи-гносис, има кабалистичен, след време ще разглеждаме, има индиански, толтекски. Днес накрая ще разглеждаме китайския гносис, една неизвестна книга на Лао Дзъ – “Книга на отворените небеса”. Между другото, преди той да бъде Лао Дзъ, има една специална легенда за него, която казва, че той е бил древно божество с друго име, Лао Тун. Наблюдавал е тайните на ДАО, на Бездната, на Пустотата и чак след време слиза с това име – Лао Дзъ – и разкрива нещо от това, което е наблюдавал. Но тази книга, другата, е по-дълбока, ще се докоснем малко и до нея.

Ал Халладж – един от най-големите суфи, казва: Любовта, това е предвечното вино, изпито от избраните в нощта на завета. Той казва: Бъди пленник на Любовта, за да придобиеш истинската свобода – свобода от самопоклонение.

Ибн Араби, друг голям суфи, казва: Аз също давам живот на Бога, познавайки Го в своето сърце. И казва още: Ние сме необходими на Бога, за да може Той да яви Себе Си на самия Себе Си. Бог е поместил в чистото сърце знание за Себе Си.

За спора суфите казват, че в спора е скрит Иблис, т.е. дяволът, а в Любовта е скрит Бог. Любовта е безспорна. Когато Бог иска някой човек да го познае, Той му дава зикр, т.е. той му дава постоянната молитва, постоянното помнене. Бог дарява предания с реално вътрешно свидетелство за Себе Си и му дава знание за Себе Си, без завеси и без посредници – директно. Става въпрос за предания, после ще се спрем за малко на този въпрос.

В началото суфизмът е постоянна молитва, после е екстаз, накрая – нито едното, нито другото. Суфи казва: Не познавам този свят, нито онзи свят; познавам само Бога. Зикр, или постоянното помнене на Бога, заглушава постепенно всички гласове на света. Ето защо е важна постоянната молитва, защото тя постепенно заглушава всички излишни, второстепенни гласове, гласовете на света, независимо дали са астрални или външни.

Постоянната молитва, казват суфите, е най-голямото безпокойство за егото, за т.нар. нафса, или егото. Ако Бог не помни човека, и човекът няма да помни Бога. Основната практика – зикр – т.е. постоянната молитва, това е сърцевината на практическия суфизъм. Те се отдават най-много на това – постоянно молене, постоянно помнене на Бога – това е тяхната най-дълбока практика и традиция. Зикр, както казах, е постоянно помнене на Бога, противоположното на забравянето.

Суфи казват: Има два пътя за придвижване към Истината: маджзуб и салик. Ще обясня: първият път е маджзуб, означава посредством Божествена благодат. Това е, когато Бог е завладял човека поради неговата голяма преданост. Значи когато човек е много предан, Бог го завладява, тогава Бог му дава своето Божествено присъствие. Но това се случва рядко и такъв човек се нарича маджзуб, означава безумец. Такива безумни хора намират Бога чрез изключително голяма преданост. Вторият път е салик, означава посредством ученичество, когато човек е особен търсач на пътя и на мистично познание. Това е път, който изисква много усилия, много големи, продължителни усилия – това е другият път.

Жена му казва: Ходжа, Настрадин, ти не ме обичаш вече както преди. В самото начало много ме обичаше и много ме ухажваше. Настрадин казва: Жено, сега съм вече в реалността. Преди, онова време, то беше кампания, трябваше да спечеля изборите. – Забележете, той показва как действа светът. Такъв майтап си прави със света, че много хора не могат да разберат що за човек е. Това е човек, който е стар суфи, от много животи, всякога е живеел в духа и много му е лесно да се представя за глупак, обаче той е всъщност мъдрец.

Между другото той е суфи-мистик, участвал е в суфи-школа, заживял в Духа и преподава на света много, много тънки уроци. Но който няма подход, как да изучи живота му и да го разбере, той мисли, че понякога Настрадин постъпва глупаво. Той наистина постъпва глупаво, но с цел да предаде уроци.

Има всякакви суфи: странни, чудати, големи суфи, мъдри, пияни от преданост. Днес ще говорим за най-великия, този, който обхваща всичко. Той се казва Ал Халладж, Мансур Ал Халладж. Роден е 857 година в Иран. Той е бил рядко лъчезарен човек.

Ал Халладж проповядвал по този начин забранените и Божествени тайни от мистериите. Той буквално (и друг път ще говорим за него, пак доколкото е допустимо), буквално е хвърлял бисери на свинете, на исляма. Ислямът само това е чакал. Макар че ислямът е пътят към суфизма. Дори някои суфи са се стреснали и са се чудили какво да правят с него. Впоследствие го признават за един от най-великите учители.

Казват: Истината те държи по-чист, отколкото сапуна. В момента се сетих за една случка с Настрадин Ходжа, ще ви я кажа: Той имал много мръсна риза, направо корава риза. Казва му един човек: Настрадин, ризата ти е много мръсна, трябва да я изпереш. Настрадин казва: – Тя пак ще се изцапа. – Пак я изпери! – Пак ще се изцапа. – Още един път я изпери. – Настрадин поглежда нагоре и казва: Господи, нима сме родени цял живот ризи да перем? – Значи ти може да имаш чиста риза и да си лицемер, а Настрадин ти предлага: постигни същественото, а въпросът с ризата е много лесен; постигни същността. Както знаете, Настрадин е бил в една суфи-школа, но той после я напуска, за да стане достъпен за много народи и за много хора. И наистина неговата мъдрост е много тънка и много точна.

Гневът на Сатана върху тебе, това е самият Божи гняв. Суфи казват: Бог има две имена – любящ и строг. От атрибута на строгостта си, т.е. на всемогъществото си, Бог е създал Иблис, Сатана, и го е пуснал в обръщение, в съществувание. Бог е създал Иблис, защото той е много ревнив и привързан към Бога чрез своята си любов към Него. По този начин при Бога могат да отидат само най-достойните. Толкова е ревнив, че няма да те пусне лесно. Но достойният човек, истинният човек ще направи пробив чрез Бог в себе си в Сатана и ще се завърне в целостта. Недостойният просто не може да мине през Иблис, през Сатана, и да отиде при Бога. И Сатана, и Христос са слуги на великата и тайнствена Реалност.

Суфи казват: Ако ненавиждаш Сатана, ти му предаваш сила. Ако мислиш, че е враг, ти му предаваш сила. Правилният метод е много прост: мисли само за Бога и Иблис ще угасне. Наистина много просто – мисли само за Бога и Сатана ще угасне, защото в Бог угасва всяко зло.

Казва: Направи смъртта си светеща. – Макар че тя поначало е такава и едва ли има какво да й се прибави, но все пак идеята е хубава: направи смъртта си светеща. Тук се сещам само за малко за една прекрасна мисъл на суфи. Суфи казват: Когато имаш лошо състояние, това е дар от Бога, това е божествен дар. Забележете: лошо състояние; нали това лошо състояние след време ще изработи твоето постоянно светло и сияещо съзнание. Самото лошо състояние може да те научи на дълбоки неща и наистина ако ти го приемеш като божествен дар, ще започнеш да вадиш правилни поуки. Но ако не го приемеш, то няма да ти даде необходимите тънки поуки и уроци. Ние мислим, че само светлото състояние е съществено и така се раздвояваме, забележете, разцепваме енергията си, казваме: светлото състояние е хубаво, лошото е лошо – и не можем да обединим себе си и да станем цялостни, понеже се цепим и не можем да обхванем. Нашата любов не достига; нашата любов стига само да светлото състояние – не можем да прегърнем лошото, да го обхванем и то да засияе.

Истинският суфи се отказва от щастието си и сломява нещастието си, защото той избира изцяло Бога. Той отива отвъд всяко щастие и нещастие, той става блажен — фана — разтворен в Бога.

Но първо да кажа: Що е това пустинята? Според суфите водата на живота, мястото на уединението. Освен това тя изявява небитието, скритата сила на Бога. Тя поглъща и времето, и пространството, тя е място на откровението, разбира се, за търсача. В пустинята той получил и откровението, и вдъхновението. Била му вдъхната истината и по-късно се родил Коранът, който е Божия воля. Така пустинята го научила да вижда отвъд, защото тя го задължавала да разбере себе си като търсач. И по-късно той казва: Аллах е целта на всички стремежи. Нещо, което е универсално и важи за всички истински религии. Бог е целта на всички стремежи. И още казва: Щом имаш любов, ще угасне тъмното лице на неверието.

Ако трябва да сравняваме, Христос е имал много тежка задача с втвърдените евреи, но при Мохамед нещата са по-тежки: страхотни араби, страхотни фанатици и племена, изключителни идолопоклонници. Но Мохамед успял, макар че много години имало заплахи за живота му; за три години тринадесет ученика и много тежки неща. А откъде идват самите тези тежки същества, наречени идолопоклонници и изключителни фанатици? Те идват от втория клон на Атлантида, тлаватли, така са се наричали тогава и са се съединили с марсианците, още тогава. И тука идват със своите ужаси. Той е успял днес толкова милиони хора да ги научи да се молят всеки ден по пет пъти, което означава, че в следващи прераждания от тях ще се родят много, много суфи. И в момента суфите са над четиридесет милиона, и много са тези послушни хора на Корана (после ще видим какво означава думата Коран и думата ислям). Този човек на моменти даже искал да се откаже, тъй като е било прекалено тежко. Но когато Бог има план, кой въобще може да откаже на Бога: нито ***, нито Христос, нито Луцифер и така нататък. Всеки следва своя път и в името на човечеството. Както ще видим после, Сатана е изключително вярно същество на Бога, докато при човека има проблем. Човекът не е верен нито на Бога, нито на Сатана, нито на себе си, той затова е човек.

Още в пустинята Мохамед е разбрал, че трябва да следва Бога абсолютно предано и без въпроси, защото Бог е Велик. И впоследствие това откровение “Бог е Велик” се превръща в душата на исляма и в душата на суфи. Това простичко изречение, че всичко, което прави Бог, е добро и мъдро и това наистина е така, е всъщност висша мъдрост. И това просветление озарило мрака на собствената му душа. И Мохамед засиял в суровата пустиня, и вътре в него бликнал извор, бликнал живот и вдъхновение. Иначе този мрак заплашвал със смърт и разрушение. Но след това откровение цялата душа на Мохамед се разпалила, защото това било велика Истина и тя му дала нещо от себе си, нещо толкова важно за неговата неспокойна и търсеща душа. Това откровение го спасило от мрака, но дали тези странни араби, тези изключително диви и опасни същества със своите идоли, със своя фанатизъм щели да го разберат? Дали щели да го приемат, дали щели да приемат исляма? Той самият не знаел това. Но вече знаел, че е избран от Аллаха.

Копнежът за любовта донася лекарството на суфи.

Суфи има за свой хляб Бога.

Суфи казват: Очите са дадени на суфи, за да вижда Бога и да не вижда себе си.

Суфи не се занимава с чувства, които имат начало и край. Суфи има свещено сърце, а това няма нито начало, нито край. Сърцето на Бога, казват суфи, се намира в сърцето на човека.

Знанието, за което жадува суфи, не е знанието за Бога, а знанието на Бога. Отново една тънка разлика: не знанието за Бога, а знанието на Бога, самия Бог.

Една малка случка в суфизма, която суфите много обичат. Тя се е случила между глухия и болния. Глухият имал приятел болен човек. Глухият отишъл при болния и го пита: Какво правиш? — Умирам, умирам! — казал болният. Глухият казал: Слава на Бога! После глухият попитал: Какво ядеш? Болният казва: Отрова. — Тогава яж повече — казал глухият — отровата е полезна. — Това е символ, няма да го тълкувам, той се подразбира. Отровата е светът, но отровата е полезна, трябва някой път да изядеш до дъно, за да разбереш по кой път трябва да тръгнеш.

И така наистина всичко ставало много бавно. Както ще видим по-нататък, ще тълкуваме Корана от гледна точка на суфи, става въпрос за нещо грандиозно. Курейшите, най-опасните племена и негови врагове, си казвали: Та как може този неук човек да е по-мъдър от всички нас? Неговият чичо, който много го обичал, Абу Талиб, му казва: А бе, не може ли да си мълчиш за всичко това? Вярвай в себе си, но не безпокой високопоставените и не излагай на опасност себе си и всички свои близки. Мохамед му казал, че и дори самото слънце и луна не могат да го заставят да мълчи, защото Истината иска това, а Истината е самото слънце. И че сам Аллах желае това. И като казал това, Мохамед избухнал в сълзи, защото той знаел, че чичо му Абу Талиб много го обичал и му желаел доброто. И той схванал, че мисията му ще бъде много тежка и много сурова.

Един суфи, казва се Атар, който също е от голямото ниво, казва: Аз съм отвъд доброто и злото, аз съм отвъд светлината и тъмнината, аз съм отвъд, забележете, теория и практика, защото съм в Любовта. Значи не само теория, не само практика, а отвъд двете, защото съм в Любовта (Атар, един от големите суфи, след време ще говорим и за него).

Има и друг голям суфи, който е постигнал това ниво. Голям, не казвам велик, казва се Ибн Араби, един от големите коментатори на Корана. Много обичал Мохамед, събрал многобройни предания, написал около осемстотин петдесет и шест книги, оцелели петстотин и петдесет. Постигнал много високо ниво и казва: Любовта е моята религия, няма друга религия. Просто, ясно, категорично — Ибн Араби. За него също ще говорим.

Има и друг голям суфи, който е голям тълкувател и от дете се е прекланял пред Мохамед и Корана, т.е. пред свещеното. Казва се Ал Бухари. Събрал е две хиляди предания за Мохамед. Едва ли има същество в света, за което има толкова много предания, около сто и двадесет хиляди. Забележете как се разгръща мисията на Мохамед и до къде води племената, които след време стават суфи, стават синове на светлината; забележете и какъв е тайният замисъл на Бога.

Един голям суфи, наричат го море от божествени знания. Араби е испански мистик, мъдрец, светец, аскет, поет, огромно творчество. Осемстотин петдесет и шест творби, оцелели около петстотин и петдесет, във всякакви области на знанието; мъдрост на всякакви нива. Роден 1165 г. в Испания, смята се за един от най-големите суфи за всички времена. Суфи, както казах, с голям обхват, оригинално творчество, включително и много специални книги. Например Фусус ал хикам — Печатите на Мъдростта и другата — Ал футухат ал маккийа — Меканските откровения, три хиляди страници.