Зун-Нун Мисри, египетски Суфи, вървял си (още като бил млад, не знаел, че ще стане Суфи), но така нареченият Ал Хадир (след време ще говорим за него - Старецът на Суфите) го среща, познава го от миналите животи и му казва - направо, пряко се обръща към него и му казва: „Зун-Нун, запомни: когато тръгнеш по Пътя на Бога, Бог ще ти даде четири Велики Дара“. Изреждам ги. Първо - нещо, което не е необходимо другите да знаят, т.е. Величествена Пълнота. Тя не може да се сравни с никакви успехи, неуспехи, победи, радости и т.н. - Велика Пълнота. Второ - Знание без обучение; трето - Богатство без пари; и четвърто - Веселие без компания. (Няма нужда от компания: ти вече си самото Царство на истинската Радост, Царство на Пълнота.)

Ал-Хадир е скрит за творението, обаче мистикът, който притежава тайните на Аллах, остава скрит дори за Ал-Хадир.

Йа Хува, Йа Манн, Ла Хува Илла Хува – молитва на Ал-Хадир

Ако Бог беше тотално явен, свободният избор щеше да бъде невъзможен. Бог се е скрил, за да има свободен избор. Влиянието на Любовта, това е Бог. Това е върховното лекарство за всичко. Защото Любовта е Бог. Бог в действие. Казвал съм, какво дава Бог на своите предани. Тези, които помнят Ал Хадир на един суфи го е казал. „Бог дава на тези, които са го избрали, преданите, четири неща. Първо, нещо, което не е необходимо другите да знаят. Става въпрос за велика пълнота, вътрешна, насаме. Второ - знание без обучение, трето - богатство без пари и четвърто - веселие без компания“. Бог ти дава Себе си. Така че, ако някои хора се радват на себе си и се смеят, и вие се радвайте. И при Учителя е по удобно, ако Учителят е люби дълбокия смисъл, той ти дава четири неща. Първо - неизговоримо слово, второ - покой сред тревогите. Мъдреците имат покой сред тревогите. Много е лесно да отидеш на някаква полянка на Рила или на спокойно място. Това не е истинско спокойствие. Още навремето в София го казах на една лекция и някои са засегнаха. Аз като отида на Рила, на някаква полянка… Да, обаче това е спокойствието на полянката. Това не е твоето спокойствие. Ти трябва да го изработиш в шума, в света и около тебе, ако има багери, като музика и така нататък. Значи. Безмълвие, третото - безмълвие над Вселената и четвърто - сияние над мрака, над събитията. Учителят е нещо повече от живота. Той е Дух отвън живота, но той е излязъл да даде нещо на живота, защото на живота нещо му липсва. Затова е слязъл Учителя.

И Тот казва: "Ако твоята Любов, не е погълнала твоето знание, ти си в опасност.". И затова Учителя казва, че светът страда от много знаещи хора. Сега е пълно със знаещи хора и със спасители. А Любящите хора, те са Истината, те мълчат, те са доброто, но това добро е много по-силно и могъщо. Ще обясня: Знанието може да донесе някаква помощ на човека, но то не е реално. Какво ни казва Тот? Какво ни казва, Тайния Водач на Суфите Ал Хадир? Когато видял младия египтянин Зул Нун Мисри, бъдещ голям суфи, той го познава от минали прераждания, влиза в един старец на улицата, и казва на Зул Нун Мисри, той ги превръща в последствие в легенди, става въпрос за изключително преданите хора. Говорим за жестока преданост на Бога и на Истината. Не на някаква преданост. Той му казва: "Зул Нун, знаеш ли, какво дава Бог на човека, когато му се предадеш? Дава му четири дара." Ще ги кажа. Първо: Нещо, което не е необходимо другите да знаят, става въпрос за велика пълност, нищо общо със щастието. Щастието е наказание, аз съм го обяснявал. Велика пълнота, цялост. Второ: Знание без обучение. Трето: Богатство без пари. И четвърто: Веселие без компания.

Здравето е опасно, за неразумния човек. Тайната на живота е в насъщния хляб, ще обясня. На Арамейски думата хляб, означава Лахма. Лахма означава - дай ни насъщния хляб, тоест, дай ни Същността си, дай ни Любовта си, дай ни Пълнотата, дай ни Целостта си - това е Божията Пълнота, това е здравето. Тука само ще допълня нещо, преди да мина на другите лекции, аз съм го изнасял. Учението на Ал-Хадир, чрез Зул Нун Мисри - един египетски Суфи. Понеже е много дълбоко ще го изнеса сега се сетих. Зул Нун Мисри - млад египетски Суфи, от много прераждания предан на Любовта и на Бога, говорим за жестока преданост, безусловна, нищо , което не замества Бог с деца, семейства, народи, изцеления, живот и т.н.. Говоря, за такива предани, за такива същества съм говорил много. Зул Нун Мисри, млад върви по улицата, спира го един старец - а в този старец се вселява водачът на Суфите, Древен Старец - Ал-Хадир. Вселява се в този старец, спира Зул Нун и му казвал. Зул Нун, знаеш ли, какво му дава Бог на човека , който е станал предан на Него? И му изрежда четири неща. Четири дълбоки неща. Първо: Нещо, което не е необходимо другите да знаят. Става въпрос за велика пълнота в човека, с която , тя не може да се замести с нищо. Велика Пълнота - Цялост. Второ: Знание, без обучение. Трето: Богатство без пари. и Четвърто: Веселие без компания.

Казано е, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапи. Какъв е записа в Акаша и тн...Първото име Петър Дънов, е, чистата духовност, първото начало. Тука вече навътре. Второто - Беинса Дуно, е Божествената Духовност - Учението. Третото е Учителят, това е вече мистичният път. Истинския Учител е само този, който изхожда от Мистерията. Тука само мога да добавя, Той, усилва Божественото в човека - Учителя, не духовното. От чистата духовност, тука вече, той човек върви към Божествената, и от Божествената , към Съвършенството на Мистерията. За да познаеш Мистерията, трябва да се откажеш от всичко Духовно и Божествено. Някога, Древното Зло е влязло в Духовното и Божественото. Но в Мистерията на Нищото, никога не е успявало да влезе. Божественото е подготовка за Нищото. А в Нищото е сливането с Истината и Мистерията. Нищото е преди Духовното и Божественото. Думата - Учителят в най-дълбок смисъл е Древното Име на Абсолюта - Абсолютния Учител във всички светове. Когато Той е бил, и Бог го е нямало. И от тука слизат изначалните. Само Учителя може да озарява живота, защото е цялост. Учителя е част от съвършенството на Върховното Нищо. Част от Източника. Учителят може да ти се открие и в тяло, но Той не е формата. Той е безформен, защото е част от Нищото - слязла част. Докосването до Учителя, е докосване до произхода, до това, което няма начало и край. В най-дълбокия смисъл думата Учителят, е, тоталност, цялост. Защото в Него се вселяват и Бог , и нещо от Абсолюта. Защото има много Учители, в които заживяват Ангели и Висши Същества, на едно място Ал-Хадир казва: "Аз не черпя откровения от Боговете - а пряко от Бога". За него ще говорим по-нататък. За Боговете, Абсолюта е неизразим, а Бог е достъпен - близък. Учителят, това е Истината , Древната земя, Скритата Мистерия. Да си придобил нещо, от дълбините на Учителя, това означава - завръщане в Храма. Това е в Изначалния смисъл. Ако Учителя те люби в дълбокия смисъл, Той ще ти даде четири неща. Първо - Неизговоримото Слово. Второ - Покой сред тревогите. Трето - безмълвие над Вселената. И четвърто - Сияние сред мрака. Учителя е нещо повече от живота. Той дава нещо на живота, което самият живот го няма. Той му дава нещо от Мистерията. В Мистерията е нямало живот, и за това е нямало смърт. Мистерията е нашето място, нашия произход. Нашата Абсолютна Родина.

Ал Хадира – Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

В каквото и състояние да се намират, гностиците са хора, които черпят от Бога посредством личното Му Лице. Затова истинското им състояние остава незнайно, и другите хора ги презират заради това, което те черпят от това Лице. Това е начинът, по който Ал-Хадир е черпил своите познания.

Ако правилно подготвеният човек продължи да постоянства в духовното си уединение и в зикр, опразвайки сърцето си от отразяващи мисли, и пребивава пред вратата на своя Господар беден и просещ, оголен от всичко, тогава Бог ще му дари част от знанието за Себе Си, от онези Божествени тайни и висши разбирания, който Той е дал на Своя слуга Ал-Хадир.

Бил посветен в Мистериите от Ал-Хадир – Древнопосветеният в Тайните, Безсмъртният Наставник на суфите. Ибн Араби му станал ученик. Ибн Араби се е срещал три пъти с Ал-Хадир.

Първият път е, когато спорел със своя суфи Учител Абдул Хасан и легнал да спи, като си мислел, че в спора той е прав, но му се явил Ал-Хадир и му казал, че Учителят му е прав.

Вторият път е на една лодка на път за Тунис, той се разхождал на лодката, защото не могъл да заспи и след малко видял по водата да идва Ал-Хадир, който се движел по нея и говорел на младият Ибн Араби за посланията на имената…

Третата среща се случила в джамията в Андалусия. Ибн Араби четял лекция, тогава в джамията влязъл Ал-Хадир, но никой не го видял освен него. Ал-Хадир разстелил своето килимче и неочаквано застанал във въздуха на пет метра над килимчето, после тихо се спуснал на пода и изчезнал… Под влияние на това видение Ибн Араби направил такова излъчване, че тези, които не вярвали в чудесата, си взели думите обратно.

Ал-Хадир е обладавал особен вид знание, известно като „Знанието при Мен“, което се внушава пряко от Бога. „Знанието при Мен“ е най-древното внушение на Реалния на Неговите Тайни. Над обладаващия това знание отклонения от Божията воля като: „аз исках“, „ние искахме“ или „твоят Бог искаше“ нямат власт.

Сега, нека ти кажа нещо за Ал Хадир. На конференцията казах нещо, може би ти не си бил там. Значи той е известен в света като, както и Золайра. По скоро той е скрит. Много малко съм говорил за него и за нея. Която казва, Золайра казва: Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му. Ето ти един метод. Това са методи на Любовта. Нейните книги са изгорени, но както и да е – изнасял съм малко за нея. Иначе не ме питай как съм ги изнасял – ще стане разговора много дълъг. Сега да ти кажа за Ал Хадир. Той видял Зун Нун Мисри и се вселил в един старец, който спрял Зун Нун Мисри. Зун Нун Мисри е египетски Суфи, младеж. Този Ал Хадир, старецът на суфите, познава преданите от минали животи и им казва нещо. И виж какво му казва, като влиза в един стар човек и го спира. Казва: Зун Нун, знаеш ли, какво дава Бог на истински предания човек на Бога? Четири дара, изнасял съм ги, защото е много красиво, пак ги казвам. Първо: Нещо, което не е необходимо другите да знаят. Става въпрос за велика Пълнота. Няма тука победи, успехи, светлина, туй е странични работи. Велика Пълнота, нещо, което надминава всичко. Второ, знание без обучение. Трето, богатство без пари. И четвърто – веселие, без компания. Ти, ако останеш сам в една заключена стая, ще имаш ли туй веселие? Примерно, то е мярка за висока духовност. Не, аз та питам условно. Но то е важно, защото някой казва: Ще ми е хубаво в стая, ако имам книги. Не, без книги, сам – ще имаш ли Пълнотата? Да.

Да, успява да трансформира обикновено само мъдреца. Тука нека да ти кажа, че мъдрецът, така между другото, не е добър човек, ако хората бъркат тези понятия. Значи той не е добър, не е лош, той е Любов – разликата разбираш. Ако той беше добър, нали щеше нещо да му куца. Но мъдрецът е надраснал. Истински мъдреци има също суфи, даоси, които са надраснали и святост и грях. Тези неща са много странични. За Ал Хадир и суфи друг път може да говорим, защото е голяма тема.

Ал Хадир казва, това е Водачът, Тайния Водач на Суфите - Велик Учител, посветен. Казва: Бог превъзхожда всички събития. Бог сияе в Суфи, защото Суфи е станал Несътвореност - Чисто Сърце. Истинската Любов, има по-висока цена от Живота - тази Любов е... Любов, която идва от Същността, от Бога - е чудо, тази Любов създава Безкрая. Мистикът вижда в Бога - чрез Бога. Думите са говорещи същества - човека само ги приема и вече си повтаря, зависи какво иска. Думите се излъчват в човека, те могат да говорят, да заразяват, да лекуват те са трептения, живи трептения. Има думи, които са Извори. Самите думи са Духове, и за това е казано: Пази ги чисти и те ще те пазят. Словото създава здравето, Словото е лекарството, а лошата вселена мисъл в човека - това е вече проблема. Глупостта също е болест, а лекарството в твоя живот е начина на живот. Към края сме. Думата е казана, а Словото е изречено. Това означава, че когато казваш - мисли. А когато изричаш - осмисляй! Нечистото Слово е пробив на злото. Бог си строи място в нас, чрез Тихи и Тайни Слова - трептения. Най-могъщо е това, което постоянно трепти в теб - там тайно си има участие на Бога.

Зависи как ще го тълкуваме. Ако търсиш Единството с Бога в съвършенството - на място е. Съвършенството е Единство с Бога. Значи, не можеш да постигнеш съвършенство. Степени на Единство с Бога можеш. Има друг такъв Учител, за който засега не ти говоря - Ал Хадир - може би не си чувал.

Задължително. За някои Учители и Старци съм мислил години и не идваха, и в един момент, нали знаеш сега колко книги има. И дълго време трябва да чакаш, тези неща Мелхиседек, които ги разкривам, минаха години. Той е един от най-трудните, като Ал Хадир. Те са няколко, и с Третия старец си имам вземане, даване малко, но минаха години и това вземане, даване е около 10 страници дълбока мъдрост. Още е далече. Но искам да ти кажа, мисълта е магнит, но трябва и да чакаш. Така.

Брат Михаил е минал. Някои даже има случай в едно прераждане, двойна степен на Самадхи, като Ибн Араби, две срещи с Ал Хадир, нали, и той има вече ново покачване, той затова се явява втори път. Нови дълбоки тълкувания, нова степен, нали, обаче и там има големи заслуги, защото Ибн Араби, нали… Но със Самадхи или без Самадхи, отдаденият на Бога, отдадения на Бога, Боре, не се вълнува от Самадхи. Той просто работи с постоянство. Това е храната му, дали ще се случи, нали, той пак ще получи откровение без Самадхи, защото има, защото е служител, защото обичат Бога, защото Бог го обича и Бог се излива в него.

Истинската Любов поглъща материята и Вселената - Мярка за Истинската Любов - поглъща материята и Вселената. - Погледни Лао Дзъ, Ал Халладж, Ал Хадир и т.н. Между другото, сещам се - Ал Халладж казва: “Аз нямам сърце - Бог бие в него” - следващият път: Велики Посветени - той е. Какви неща е казал, ще видиш. Тука само се сещам малко. Казва “Ако Бог беше посял греха в Христос, Христос щеше да сгреши.” - страшни неща казва. За Луцифер - другият път, защото не...смятай, къде посяга той нали. И на Боговете - “ако беше вселил в тях грях, също щяха да сгрешат”. Но казва: “Бог е извадил греха от Христос и затова Христос не може да греши.” - много тънки неща казва този Посветен. 

При едно условие! Ако не бъде повикан от науката - бъде повикан от Истината, иначе... Така. Наричали са го Ибн Араби - потъналия в Океана на Бога. Това е Преданост, отвъд този свят и отвъд онзи свят. Когато са питали Ал-Халладж - как да постигнем Бога? Направи две крачки! Първата крачка - преодоляваш този свят, втората - онзи свят, и си при Бога. Така говорят Суфите, както и да е. Другия път ще говорим малко, защото се сещам Имал е три срещи с Ал-Хадир, Стареца, страхотен нали, Ибн Араби. Древнопосветения в най-дълбоките тайни, това е един от най-великите Гностици за всички времена - Ал-Хадир, за Него още не говорим. Срещата с Него е Знак на знаците, нали. Ибн Араби е търсил само една Земя - Земята на Истината.

ААХАМА… Другата: АРИМА МАВОРА (В книгите на Старците има) - Тайното Възприятие! (Онова Скритото, не обичайното). Гледаш една случка и казваш нещо и си правиш кармата - ти не знаеш даже… Даже, сега се сещам, ще ти кажа нещо за бежанците-емигранти. Много хора мислят, че те са изпъдени от държавата си. Самите те - заблудени, също мислят, че са изпъдени от държавата си. Гледай каква заблуда! Те са изпъдени, Боре, от себе си! Те нямат Дом в себе си. Нямат уют, нямат търсене на Бога. И докато не намерят Бог, няма да имат Родина, където и да отидат. И да се върнат в родината си, да имат устроени домове, професии, всичко това е бежанци, защото не знаят какво търсят. Дълга история…, но да не се отклонявам. От Учителя: ИХРИШ БЕН РУТ - Само Твоята Воля! АУМЪ - Ватанска дума, казва Учителя - Могъщо Единство!(значи). ИСМИ АХЗАМ - Това е Обръщение към Есенцията на Бога! Ал Хадир казва, че ИСМИ АХЗАМ е най-Древното Обръщение към Бога! (Стареца на Суфите) - Най-Древното Обръщение! Тогава още не е било… ИСМИ АХЗАМ е Обръщение към Изречената Неизреченост! Това е Мистично Откровение към Еликсира на Живота! (След време тази Дума постига Еликсира на Живота - не само Безсмъртието.) За някои, те смятат, че Безсмъртието е Еликсира. ИСМИ АХЗАМ е Тайна на Живота! ИСМИ АХЗАМ надраства Вселената, защото е част от Древна Мистична Сила! ИСМИ АХЗАМ е влизане Дълбоко в Сърцето на Бога! И още много неща...И нарочно спира дотука да тълкува Ал Хадир.

Има едни истории, някой път ще ти ги разкажа, с Ал Хадир, Стареца на суфите, който прави убийства, които са така благословени - възражда се цяла система. Както Моисей, когато убива. Той после намира убития. И Моисей израства, и жената израства, и той израства. Това са едни неща скрити от погледа на света. Изглежда убийство. А там, ти може да не убиваш, обаче ако вътре в себе си, защото… Тя войната не зависи от оръжията, Боре. Войната е в човека. Оръжията нямат нищо… Те са инструменти. Самият човек е станал… Има в него дълбока жестокост. И затова нас в Учението ни изпитват на голямо търпение, голямо постоянство, Любов. Изпитания, изпитания… Да може да станеш неспособен да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, неспособен на жестокост. Това е Любовта. Щом има някъде малка в теб… Щом си готов за Бог да убиваш, ти си вече… Ти си труп. Ти си умрял. Любовта към Бог разрушава сътворението. Бог е в нас. Той живее за нас. Той умира за нас. Това ние някой път не го виждаме, но Той ги прави тези неща. Дълбокият мир в теб, това е съгласие с Бога. Съмнението в Бог е създало безумието.

Руми казва: “Кармата, това е живота без Бога”. Винаги ще има карма…може да го устройваш… Даже Ал Хадир казва: “Може да си много честен, справедлив, искрен, щом си без Бога всичко е безсмислено”. Ама колкото и да си честен и справедлив или чист. Водиш се, че си чист. Няма как да си чист без единство с Бога. “Кармата - казва той, - това е самостоятелно изградения живот”. По твоят си модел, трагичен отвсякъде, дори когато е уреден.

Те не са… освен доброволно, ако слязат, от Любов към една душа или към души, или към…, но то е доброволно и тогава те пак си живеят в Лекотата и в Бога, но уж се намират в света, нали. Значи. „Тук, на кладата, самият Бог показа ясно какво е вяра и Любов към Бога. Кладата е велико пресътворяване в образ и подобие. Тук егото е изгорено тотално и човекът вече няма съдба, тук съдбата се прекратява. Той заживява в Божия промисъл. Народът е наричал съвършените Богомили приятели, добрите хора, солта на земята, утешители, нищи духом“, ще обясня. Думата съвършени означава не, че са съвършени, както Мелхиседек, Ал Хадир. Ал Хадир е страшна работа, някой път ще разкажа за него. Това е много по-високо ниво. Няма тука клади. Той е преди Рая и преди сътворението, съществували са съвършени същества, които Рая въобще не ги е пипнал, никакво грехопадение. И Бог ми позволи да проникна в него, ще смутя след време и суфите, обаче ще изнеса. Това е Старецът на суфите. Тип Мелхиседек и туй, което зърнах в него, след време ще, той има светлини чувства от Прасветлината. Инсан камил - съвършен. Без… над възвишените същества, нещо огромно, Старецът на суфите, друга тема.

Да, да, турско робство, то още ни помага, защото то е бавен процес. Значи, ще обясня. „Думата “Съвършени” означава посветени и отдадени на пътя. Не всички са съвършени, а просто отдаденост на пътя. Авторитетът на истинските Богомили, на съвършените е само един - вътрешната светлина или близост с Бога. Съвършеният Богомил свети с Бога и с вътрешното си развитие, почти винаги е без показ. Бог искаше да покаже, че Богомил, че богомилската чистота е по-висша от всякаква църква и религия, от всяко светилище. Кое светилище може да се сравнява с Чистото сърце?“ Пък Ал Хадир прави светилищата на прах, ама това е друга тема.

„Предаността към Бога означава, дай себе си, а не разбиранията си, ритуали и тъй нататък. Който е придобил Любовта е изпълнил закона, който надвишава всички закони. Истината дарява тайна сила да издържаме“. Богомилите казват: „Твоята Любов е твоята запалена свещ“. Какви свещи ще палиш? „Кладата е място за тайния поход към Бога. Който е станал силен вятър, е отнесъл света от себе си. Човекът е длъжен да проникне в Тайната на самия себе си“. Тука само трябва да добавя, че и според Мелхиседек и Ал Хадир, дълбоко в себе си човека не е „Богове сте“, както казва Библията, не е Бог, а Абсолют. И думата Учител, в най-дълбокия смисъл означава Абсолютът, който е навсякъде. Говоря ти за над 40,000 висши светове и според някои е над 80,000. Този учител е навсякъде. Бог не е навсякъде. Това е друга тема. Ще говорим някой път и за това. Така.

Значи, Ал Хадир е първата идея, кратка ще бъде и после за суфите, опасните суфи. Старецът на суфите. „Когато Бог те обича, Той ти дава неизговоримата Любов. Ал Хадир е същество облечено в непогрешимост. Той казва: Бог влезе със Своя глас в сърцето ми и ми каза: Ти си моят храм“. Това означава, че сърцето му е в Прасветлина, не са обикновените, както ще видиш после, неговото вдъхновение няма нищо общо с висши същества, пряко от Бога. Това са такива същества. Ал Хадир, е мистично явление и той вижда цялата Истина, защото е цялостно отдаден. Ал Хадир е пряко вдъхновен от Бога, а не от ангели и висши същества. Казва: „Луцифер никога не е падал от гордост, а по Божия повеля, в таен разговор с Бога, за да бъде спасен човека и човечеството. „Говоренето на Истината“, казва, виж как точно, „отстранява сътвореността“. Колко е важно да се замисляш, да не бързаш да казваш и така да внимаваш просто. „Ако твоята гледна точка не сияе, ти си от мъртвите. Този, който най-много те обича, той може да излее най много Бог в тебе. Знаещите Истината не са от този свят. Който действа с Любов, създава Аллах, създава Бог. Когато станеш Истина ще погълнеш света. Аллах е единственият, който може да се справи с твоята безумие. Ти не можеш да се справиш и със своята разумност“, а той ще се справи, ти не можеш човека. „Твоята най-дълбока Любов към нещо, там е Бог. Бог не се нуждае от твоята праведност, Той иска твоята Любов. Преди още да те сътвори, Бог те е познавал, защото ти всякога си бил в Него, а не в себе си. Древният изначален живот е бил създаден от скрития Аллах, а вторичния живот, от Словото. Изначалният живот е бил създаден от безмълвието, а сътвореният живот, от Словото, от изричането“, и затова има много говорене, много информация и тази информация я знаеш. „Животът се нарича душа, а смъртта е наречена тяло. Който е открил Единствения, той не може да Му се насити. Защото самият единствен го насища“, с насъщния хляб. „Истинският Зикр е всеки миг. Той е да не оставиш мига да диша“. Така правят Старците, тотално потопени. Да.

Ами, усилване на върха, на Бога, на Аллах, усилване на Любовта. Нали и тя по принцип „Л“ се пише като връх, нали, да се качиш на върха. Учителя казва, Л-то, силна буква. „Знакът на Зикр е в това, че Милостивият ти е станал приятел. Зикр е по-дълбок от всяко учудва но е по-тих. Зикр е златно чувство, цвете, откъснато от сърцето на Бога за тебе. Попитали Ал Хадир, какво ти даде всемогъщия Бог? Той е казал: Да не виждам нищо друго освен сияещия живот“. Отнето му е всякакви други. „Това, което можеш да разбереш ще угасне. Това, което не можеш да разбереш, всякога сияе. Не можеш да разбереш извора и затова той винаги извира. Изворът е преди водата. Тя само му се е молила, за да слезе. Зикр, това е древната традиция на потока, излял се от сърцето на всемогъщия. Който е изчезнал в Бога, е погълнал света, сътвореността. В суфи има лъчи, които ги няма на слънцето“. Той ги познава тези суфи. „Какво струва Вселената в сравнение с дълбокия свят на мистичното сърце? Човекът на фана е единственият храм. Само в черната тъмнина мъдрецът свети, а злото се чуди“. Тук се сещам за Лао Дзъ, страшен е, казва: „Мъдрецът язди хаоса“. Винаги така е било, въобще както и да е. „Пази ни от това Аллах да те изгубим. Няма прав път без Аллах, дори и да си добър, честен и справедлив“, нищо не струват без Него. И казва: „Ние търсим Любовта, защото тя ни прави не сътворени“. Да.

Когато той се моли, моли се човекът, който търси себе си, в който има нещо разумно е видял и той го е избрал да се моли и тайно Той израства в него и в един момент молитвите се сливат и Бог се моли за Себе си, за израстването на Себе си в човека и човек се моли за израстването в Бога, и стават едно цяло. И човек става освободен. Но само пътя на молитвата не е достатъчен. И на едно място Ал Хадир, аз тук премълчавам много неща, защото казва, че „Пътят на религията, на вярата и на чудесата е напълно погрешен път“. Това е го казват и атлантите. Само един път има, който е себепознанието, което означава себеизследване и безупречността. Без безупречност не може да познаеш реалността. Вярвай колкото си искаш, обаче туй е една дълга история, пък и едни други неща казва, където...

Ами не, защото, когато Ал Хадир е правил чудеса или Христос, той знае Целта, защото Бог е в него и той различава. Но когато обикновените хора си играят на чудесата, там кармата е голяма, освен това Ал Хадир казва едни много дълбоки неща, само ще ги загатна. Няма да навлизаме. Христос никога не е правил чудеса и не само, никога не е правил чудеса. Единственият Бог, който никога не е споделял своята власт с някого и как ги прави? Той влиза в него, прави ги, знае на кого, защото ако Той не влезе, Христос не може да направи нищо. Аз съм го казвал, не само Христос, никой не може. Единственият Бог, който не споделя защо и как. Това е Единствения.

Значи. Атлантите са разбрали, че свободната воля е дадена за безупречност. Това е пътят, няма тука ритуали, няма както и да е. „Бог трябва да живее в тебе, а не ти, ти не знаеш да живееш. Твоето его иска чудеса, а твоя разум иска постоянство в Бога“, ако има на 100 чудеса двама да са тръгнали в пътя, тези две чудеса са на място. Аз ти говоря пътя към безупречност, себепознание, не религия, ритуали, много рядко се случва това, нещо е много трудно това е пътя е… няма ти казвам Ал Хадир казва на едно място: Какво поражение чака вярващите на страшния съд. Защо те не познават себе си. Те са във вярата, не са в Любовта, не са в Истината, не са в безупречността, казва, атлантите: „Само безупречността създава реалност“. Самият стремеж да вървиш в нея е достатъчен. Той вече ще направи, той ще те изпипа там, това не е твоя работа, защото Орела е безупречния и той се ръководи вече, свършен, свършен факт.

„В началото суфи се полага на собствените си усилия“, туй за Зикр, „после към него се присъединява Бог и суфи трябва да осъзнае божественото участие и така стават едно цяло. Съсредоточеност означава унищожение на света в единството. Съсредоточеност означава близост с Бога. Съсредоточеност, това е, когато Бог ти позволява да бъдеш в Него. Разсеяността утвърждава света, а съсредоточеност, Зикр и тази работа махат света. Погълнатият в Бога пребивава в съсредоточеност. Разсеяност означава да виждаш Бога чрез другите неща, а съсредоточеност, да виждаш другите неща чрез Бога. Дълбоката съсредоточеност означава да се всецяло в Бога, такива като Ал Хадир и други, които нали. Разсеяността също е от Бога. С нея Той иска да ти помогне“. Не трябва да осъждаш, защото Той пак ти помага, за да те води към Своето единство. Много е мъдър Бог, като Любов.

Да, значи, Христос е правил някакви чудеса без той да ги прави, защото Бог ги прави. Самото, ако Христос владееше чудесата като божия власт, ако Бог му дадеше, Бог не е споделил тази власт с никого, скрития Бог. Христос сам щеше да възкръсне, но той не може да възкръсне без Бога. Къде са тогава мярката? Мярката е Единствения. Този, който заменя Бог с нещо, няма да познаят своя Учител, нито пътя си, нито правилността на нещата. Затова трябва да поставиш тотално Бог на своите място и както Ал Хадир казва: Няма друг, не е имало друг.

Ами, значи той е заживял в Бога. Как може да очаква страшен съд, какъв страшен съд? Той е разпилял страшния съд. Бог в нас. Как може да очаква второ пришествие, как можеш да чакаш възкресение? Как може Бог в мене или Бог в тебе да очаква възкресение? Кой ще възкръсва? Или при Лао Дзъ, хайде, докато и и при суфите някои има хора, които очакват спасителя. Те го очакват по друг начин, страхотен начин, който е… защото тука очакват, че Христос ще живеят с него, че ще възкръснат, че ще усили вярата. В Ислямският свят очакват съвсем друг подход. Махди, Ал Хадир, чакат стареца, той въобще няма да донесе вяра и няма да донесе вяра в бъдещето. Това за него е, той ще донесе страхотно усилване на Духа и ще разкрие тайните на смисъла. Разбираш ли как го чакат те. И той е непогрешим от атлантските ,бил е голям жрец и обходил е, той отдавна избран да е непогрешим, както Мелхиседек и там е съвсем други неща, ама ако изнесем ще смутим и без туй може да сме смутили. Разбира се, Христос е на място и верните на Христос, но по правилния начин. Правилният начин означава, Боре, цялостния. Примерно един свещеник да каже: Прегръщам Дао, прегръщам Исляма, прегръщам Мохамед, прегръща Дзен, прегръщам персийската мъдрост, прегръщам Брахман, нали, това е, както преди време мисля, че в Афганистан един Имам, който си правел молитвата и казал: Сега да направим една християнска молитва. Молитвата няма народност, всичко е заедно.

Той е имал три диамантени срещи с Ал-Хадир (Старецът на суфите) – така е видял лицето на Прасветлината. Той е видял лицето на този, който вижда отвъд събитията.

Той е имал три диамантени срещи с Ал-Хадир (Старецът на суфите) – така е видял лицето на Прасветлината. Той е видял лицето на този, който вижда отвъд събитията.

Меравот е без дишане, дори и без живот, защото Той е по-дълбок от живота. За Меравот океанът е капчица, а Слънцето е малка искрица. Но най-чудното, което Той е създал, това е Ал Хадира - Великото Светилище. В това Светилище нямаше Храмове, защото тогава владееше само Меравот, а Той беше Единственият Храм. Оттогава измина много време и по-късно дойде сътворението. Тогава Ал Хадира слезе надолу и бе наречена за световете Любовта.

Ал Хадира - Великото Светилище, Любовта

Ал Хадира - Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Ал Хадира - Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Ал Хадира - Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Ал Хадира - Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Ал Хадира - Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Ал Хадира - Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Ал Хадира - Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч