Ансари казва: Всеки има нужда да поиска нещо от Тебе, Аллах! Но аз съм дошъл да Те помоля да Ти дам себе си.

Най-високото ниво на Единство е поглъщането на това, което никога не е било, в Това, Което винаги е.

Знай, че когато се научиш да изгубваш себе си, ти ще стигнеш до Любимия. Няма друга тайна за научаване и повече от това аз не зная.

Когато помолили Ал-Халладж да даде определение за тавхид, той казал, че тавхид означава да отделиш Вечното от временното. Ансари коментирал така: „Знаеш ли в какво се състои тавхид на Суфи? - В отричане на временното и в утвърждаване на Безначалното“.

Нищо не стига до Теб от никого, нищо не излиза от Теб към никого; всичко идва от Теб към Теб; Ти си всичко и това е всичко.

Всичко друго, освен Бога се намира насред три неща: несъществуващото вчера, пропиляното днес и нищожното утре. Затова нищо, освен Бога не съществува, и въпреки това всичко съществува чрез Бога. Затова всичко е Негово Съществуване.

Бог и нищо друго: привързаностите - прекратени, второстепенните причини - разтворени, външният вид - неутрализиран, ограниченията - отхвърлени, разбиранията - унищожени, историята - абсурдна, загатванията - слепи, изказът - отречен, злото - заличено, и Бог, Единственият, живее чрез Самия Себе Си.

Съществуват различни сведения относно името на Зул Нун. Според ал Саджази той се казвал Файд ибн Ахмад. Според други бил син на Ибрахим ал Иджмини, който търгувал с племето курайши, а дядо му бил нубиец. Трети твърдят, че името му било Тхавбан, син на Ибрахим, а баща му бил от енорията на Ишак ибн Мохамед ал Ансари. В семейството му имало четирима сина.