Изчезването и заличаване на аз-а са изцяло резултат от дисциплината на суфи.

Идеалният ученик е този, който изгубва себе си в Учителя. Той първо изгубва своята религия, а после изгубва и себе си. Знаете ли какво означава да изгуби вярата си? Това означава, че ако Учителят му нареди да се противопостави на религията си, той се подчинява. Ако ученикът, за да се подчини на повелите на своя Учител, не постъпи в противовес на вярванията си, тогава той е все още ученик на собствената си религия, а не на своя Учител.

Когато пътуващият суфи се установи в града на служенето, който е неговото собствено сърце, той влиза в Рая. И там той бива запитан: „Искаш ли нещо от Мене?“, и той отговаря: „О, Господи, ние молим от Тебе изчезване и себеотричане“. Тогава виното на Божественото Единство и близост се влива в неговото вътрешно същество така, че на всяко място, на което се влива, то извършва върху него своето алхимично преобразуване.

Когато земята на човешката форма и на разлагащата се смърт се преобразува в земя на Сърцето и Вечността, тогава човек достига нивото, в което съзира славната земя в един единствен атом и вътре във всеки атом съзира една славна и чудна земя.

Когато се отречеш от себе си, тогава се явява Ръководството.

Светлината на Бога може да се види от човека и на това ниво човекът е със себе си, обаче Същността на Бога може да се види само чрез Бога и това преживяване извежда човека от него самия и го прави самоотречен. Това е смисълът на: „Не Го достигат погледите“ (Коран 6:103), което изважда суфи от самия себе си, и смисълът на: „ала Той достига погледите“ (Коран 6:103), което подразбира, че всичко е Той.

За нас смърт означава човек да умре за всичко друго, освен Бога, за да открие живота чрез Бога и в Бога.

Учението на Айн ал-Кудат Хамадани за фана е основано на няколко принципа, които работят едновременно, за да зародят в суфи състоянието на разбулването и самопожертвуванието. Първо, ученикът служи на Учител, който сам вече е изчезнал в Бога, за да се освободи от егото си в един живот на служене. Ученичеството води до разтваряне в Бога и изчезване в Духа на Вдъхновението от свещените писания. Второ, е изчезването в Пророка, Който е оприличен на Слънцето, докато цялото творение е сянката под Светлината на Неговото Вдъхновение. Трето, е изчезването в молитвите. На това ниво определени стихове от Корана пленяват суфи със свръхсмисъла си и го опияняват с Божествени видения в рая на сърцето му. С изчезването в Корана, Свещеното Писание се пренаписва в Душата му, както е казано в известния хадит: „Напиши Корана без посредник в сърцето си!“. Последно, е изчезването в духовната бедност. Това ниво е наречено още „ниво на истинското безверие“, защото безверието е по-висша форма на вярата, а усъвършенстването на духовната бедност е крайната цел на суфи. Безверието загатва за голямата искреност на сърцето, която истинският любещ има и която изисква от него да признае своето вътрешно безверие пред Бога и да изповяда религиозното си лицемерие. Тук двойствеността изчезва, суфи се потапя в Бога и макар крайно беден и нищ, той вече живее в Чистата Пустота, в която не остава нищо, което може да го забули за своя Любим.

Мистикът умира за себе си чрез Любовта си към Бога – Любов, която той съзира в огледалото на своя Учител.

Ако ученикът преследва пътя на собствените си желания, той е почитател на себе си, егоист. Ученичество означава да се прекланяш пред Учителя си и да се опашеш с колана на Всемогъщия Бог и Неговия Пратеник.

При срещата ми с моя Учител величието на Предвечността изгря в мен, а собственият ми ум и знания се разбиха на парчета и изгоряха в Неговата Слава. Почувствах се като творец, който не познава себе си. Истинският живот на моя Учител измести и обгърна съществото ми и облече илюзорния ми живот със самия Него.

Идеалният ученик е този, който загубва себе си в своя Учител. Първо, той загубва вярата си, а после и самия себе си. Това е толкова трудно за разбиране, че да намериш някой, който да го разбере по лицето на земята, се случва изключително рядко, защото от хиляди духовни ученици, които следват Пътя към Бога с цялото си сърце, само един влиза в тесния път на ученическото отдаване. В целия свят търся един ученик, чиято кожа мога да натъпча със слама, да я впрегна в ярема и да го провеся върху диска на слънцето, така че хората от света да го видят.

Случвало ли ви се е по време на зикр да преживеете заличаването и на небесния, и на земния свят? Наблюдавали ли сте в акта на величаенето на Бога установяването на състоянието след заличаването? Някога благодарели ли сте за благодатта на установяването-след-заличаването, произнасяйки „Безкрайната Слава Ти принадлежи!“?