После: Не се опитвай да летиш с крила, приятелю! Ти имаш вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Пак ще повторя, това е свещена поезия на индианците. Между другото осмият Старец, за който ви споменах, казва се Авал Мавара, той е Старецът на всички индиански традиции от Първата слънчева раса. Авал Мавара означава Споделящият слънцето. За него ще говорим по-специално по-нататък.

Някога в Древността Истината се наричала МАВАРИЯ, което приблизително означава „Тронът над троновете“ или „Венецът на всичко съществуващо и несъществуващо“. МАВАРИЯ имала много любими Синове. И понеже често поглеждала към земята, и виждала там много мъка и страдания, тя искала да изпрати на земята едно Същество на Истината, което да ръководи хората на земята, които, както изглеждало, сякаш безцелно се скитали. И избрала МАВАРИЯ Авал Мавара, или „Споделящият Слънцето“. И слязъл Авал Мавара, и говорил 70 години за пътя, който отвежда хората при Нозете на Великата Истина, или при МАВАРИЯ – при Нозете на Великия Трон. Но остарял Авал Мавара и поискал да си намери заместник. И понеже трябвало да се завръща при Трона, Той повикал петимата си най-любими ученици, за да познае кой ще бъде Избраникът му. Застанал пред тях Авал Мавара и казал им: Ще ви задам един въпрос и който отговори правилно, той ще бъде моят Избраник. – И попитал ги Авал Мавара: Защо съм слязъл на земята? – Първият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към истинското Добро. – Вторият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш величието на Дар-словото. – Третият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към Слънцето. – Четвъртият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към Белия Орел. – Белият Орел символизирал Неизразимото, Неведомото, Неописуемото. И накрая дошъл ред на петия ученик. Той застанал пред нозете на своя Учител и понеже знаел, че се разделя с Авал Мавара, очите му били изпълнени с потоци от сълзи, а тялото му заело позата на едно Велико Благоговение. Нямало никакви думи. Останало само Великото Благоговение пред Лицето на Истината. Той нищо не казал дори и за Неизразимото. Той го преживявал дълбоко в себе си. И тогава Авал Мавара казал: Ето го моят Избраник. Той е, който позна Тайното Учение на Тишината. Единственото Послание на Истината е Тишината. И пред нея можеш да застанеш само в едно Велико Благоговение. Благоговението е мярката за позналия Истината. Благоговението е мярката за позналия Неизразимото. Благоговението е мярката за позналия Тишината. Когато едно същество има Благоговение към Истината, Истината слиза в него и си устройва в него пространство от Чиста Тишина. Само в тази Тишина могат да бъдат предадени Неизразимите Истини. Всеки, който говори от името на Истината, той проповядва Тишина. – Така Авал Мавара избрал петия си ученик за свой заместник и го нарекъл Мавахари, което приблизително означава „Споделящият Тишината“. И всеки, който съумее да се роди в собствената си Тишина, ще чуе Говора на Неизразимата Истина.

Тишината е Неизговоримостта на нещата и затова тя е наречена Ур Арала. Това означава „Името на нещата“.

Който живее с Великия Дух, с Всестария Баща, той няма минало, той не помни нито Расата си, нито народа си, нито племето си. Той е изпълнил Сърцето си със Славата на своя Баща. И Сърцето му е толкова изпълнено с Величието на неговия Баща, че откъде би се промъкнал някакъв спомен. Споменът означава, че си Го изгубил. Споменът означава, че вече не живееш с Него. Няма спомени, ако Сърцето ти е изпълнено с Величието на твоя Баща. Сърце, което живее в единство със своя Баща, е Слънце. Това, което споделям, идва от Тишината на Моето Сърце. Аз не исках нищо да говоря, но Тишината в Мен затрептя. Само Тишината може да говори като Слънцето. Който няма Тишината в себе си, не умее да говори, защото той няма Сърце. Сърце, което е достигнало до Тишината, се превръща в Храм. Това Сърце е Неизговоримо. Всички Слънца в световете надничат към него и се чудят на Светлината му, защото това Сърце не принадлежи на световете. Това Сърце е Слънцето на Вотаро Хая. Само Тишината може да проникне там. Само Тишината има право да го докосне. Звездите имат право само да му се възхищават. Всички имат право да го търсят, но само Вотаро Хая има право да го докосва. Вотаро Хая е Бащата на това Сърце. Той е превърнал това Сърце в Слънце над Слънцата. И затова във всички светове има толкова много мечти. Милиони мечти са устремени към него и всички те искат да го достигнат. – Така говори „Споделящият Слънцето“.

Авал Мавара – Споделящият Слънцето, 8-мият Старец