Преди да почна няколко случки с него, възможно е една или две от тях да съм ви ги казвал, пак ще ги повторя, но първо ще ви кажа нещо кратко за един суфи, голям суфи, казва се Абу Саид. Той е изнесъл най-кратката и най-смислена лекция по астрология. Знае се и в суфизма, че астрологията е нищо, прах, т.е. който се занимава с такива науки, той не е призован от Същността. Т.е. там трябва да се забавлява, има си причини, но той се е отдалечил и трябва да се занимава с нещо.

Абу Саид казва на своите ученици, на младите дервиши казва така: Тази вечер ще ви говоря за астрология. Те всички се учудили. Той казал: Тази година ще се случи това, което Бог иска, така както беше миналата година. — Край. Това е цялата лекция. Няма звезди, няма подробности, няма глупости, кратко и ясно. Това е най-кратката и най-смислена лекция по астрология.

Бащата на Абу Саид бил голям ислямист, почитал Корана, специално само Корана и султан Махмуд, и направил в къщата си цяла стая с плакати и надписи на султан Махмуд. Малкият Абу Саид - говорил съм ви за него, който впоследствие става голям Суфи - искал отделна стая и написал на стената Аллах. На въпроса на баща му: „Какво означава това?“, Абу Саид още като дете му казал: „Всеки пише на стената името на своя султан“.

Фана означава да бъдеш погълнат от Бога, а бака означава да живееш в присъствието на Бога.

Първата стъпка в суфизма е счупването на мастилените съдове, скъсването на книгите и забравянето на всички знания.

Попитали Абу Саид: „Какво е злото и кое е най-голямото зло?“, а той отговорил: „Злото, това е, че „ти“ съществуваш, а най-голямото зло е, че „ти“ съществуваш, без да си познал себе си“.

Суфизмът изисква да изоставиш всички привързаности. А няма по-първа привързаност от тази към теб самия. В мига, в който се занимаваш със себе си, ти вече се отделен от Бога.

Един час, прекаран в съзерцание на собственото ти несъществуване, струва повече от цяла година, прекарана в молитви с мисълта, че ти съществуваш.

Няма друг Бог е пътят на „това начинание“, а освен Бог е крайната цел. Докато не си постоянствал в продължение на години в Няма друг Бог, няма да постигнеш освен Бог.

Този, който знае Тайната, е свободен от себе си и живее в компанията на Възлюбения. Отречи се от собственото си съществуване, отречи се от себе си и заяви съществуването на Възлюбения. Това означава Ла илаха илла ‘Ллах.

Един ученик попитал Абу-Саид: „Къде да търсим Бога?“. Абу-Саид отвърнал: „Къде си търсил, че не си Го открил?“.

Никой не познава Бога, освен Бог.

Суфи гледа в една посока и търси само Един.

Попитали Шейх Абу Саид: „Какво е суфизмът?“. Той отговорил: „Онова, което ни изглежда суфизъм, е политеизъм“. Попитали го: „Защо?“. Той отговорил: „Суфизъм е да пазиш сърцето си от всичко, което не е Бог. Обаче не съществува нищо, което да не е Бог“.

Общият сбор на живота ни е един дъх, прекаран в компанията на Възлюбения.

Дикр е лекарство за грешника; близост за отчуждения; съкровище за този, който уповава; трапеза за този, който има доверие; украса на този, който има връзка; начало за знаещия; килим за този, който е стигнал близо до Него; и опиянение за любящия.

Само Бог има правото да каже: „Аз“, а онзи, който каже: „Аз“, няма да постигне гносис.

Един час, прекаран в размишление за собственото ти несъществуване, е по-добър от цяла година, прекарана в религиозни поклонения с мисълта, че съществуваш.

Който познава себе си като нищо, познава своя Господар като Същество.

Животът е крехък колкото чашата, която Абу Саид пренася върху магарето си.

Отстъпи на крачка от себе си, за да се приближиш към Бога.

Всеки, който започне да осъзнава себе си като несъществуващ, започва да осъзнава, че Бог започва да живее в него.

Сам Бог започва да съобщава на човека осъзнаването на себе си.

Гностикът се познава само по това, че събира в едно противоположностите, защото за него всичко е Реалния. Затова, когато попитали Абу Саид ал-Кхарраз: „Как позна Бога?“, той отговорил: „Чрез това, че Той събира в едно противоположностите“.

Той ще ги замрази в развитието, ще ги замрази в развитието и Учителят го дава в срок, 12 милиарда години. Не то време няма горе, така че не говорим за… „Само смирението се подчинява на неговата воля. Суфи придобива покоя си само в Бога. Твоето его иска чудеса, а твоя разум иска постоянство в Бога. Който търси свобода от Бога, попада в гибел“. Забележи. Защото ти трябва да искаш свобода по другия начин, не да бъдеш свободен от света. Има някой отива в манастир, за да е свободен. Отиваш ли заради Бога или бягаш от света? И от твоите намерения зависи, защото там Бог може да стане още по-лошо за теб, защото Буда казва: „Манастирът е навсякъде, Истината е навсякъде“. „И ада и рая са сътворени, царството Божие несътворено. Попитали Абу Саид: Защо Бог може да се види? А суфите отговорили: Защото Бог съществува и защото суфи съществува“. А суфи съществува в нищото. „И унижението е дар от Бога, казват суфите. Докато ти си оставаш в себе си, ти обладаваш свободна воля, но когато станеш Нищо, тогава свободната воля влиза в тебе.“ Тя принадлежи на Бога и Той ти я дава.

Искреността е Божествена тайна.