Когато произнасям Имената, намерението ми е да не възприемам нито една ограничена форма – нито дори най-възвишената ограничена форма. Това е пътят на Имената: присъщото Им естество е пропорционално на степента Им на Непонятност. Колкото по-непонятно е едно Име, толкова по-висше е то. ... След известно време настъпва момент, в който достигаш енергия, която не е вече под твой контрол, а умът и мисълта ти попадат под властта на Имената.

Ние усещаме един добавен Дух, който ни извисява, протича през цялото тяло и носи удовлетворение. Сякаш най-фин балсам се е стекъл върху нас, от главата до петите – веднъж или повече пъти. Ние се преизпълваме с радост и възторг, и потрепваме – душата е във възторг, а тялото трепти.