Истината е посадена в центъра на сърцето като доверие от Бога, което ни е поверено да пазим. Тя се проявява с истинско покаяние и истински усилия. Когато си припомняме Бога и изпълняваме дикр, красотата на Истината заблестява на повърхността. Първоначално, човек рецитира Името на Бога с езика. След това, когато сърцето се оживи, човек рецитира вътрешно със сърцето.

Има различни степени на припомнянето и всяка има свой път. Някои се изразяват на глас, други се чувстват вътрешно, в тишина - от центъра на сърцето. В началото човек трябва да изрича думите, които помни. После, стъпка по стъпка, припомнянето се разпростира в цялото му същество - то прониква в сърцето; издига се до душата; достига областта на тайните; след това областта на скритото; и още по-нататък - достига най-скритото от скритото. Колко далеч се разпростира припомнянето и нивото, до което то достига, зависи единствено от степента, в която Бог в Своето великодушие води човека.

Припомнянето, произнесено с думи, е само заявление, че сърцето не е забравило Бога. Вътрешното, безмълвно припомняне е движение на чувствата. Припомнянето на сърцето става посредством усещането, вътре в теб, на Божията мощ и красота, докато припомнянето на душата става посредством запалването на Божествената светлина, образувана от Божията мощ и красота. Припомнянето на нивото на тайната област става посредством екстаза от съзирането на Божествените тайни. Припомнянето на нивото на скритата област довежда човека до истинното обещание при Владетеля, Всемогъщия (54:55). Припомнянето на последното ниво, наречено „най-скрито от скритите“, води човека до състояние на заличаване на аз-а и единение с Истината. В действителност никой друг, освен Бог не знае състоянието на онзи, който е проникнал в областта, съдържаща всяко познание, която е краят на всичко. Той знае и тайното, и най-скритото (Коран, 20:7).