Мъдростта е висшето убежище на Духа и без нея Духът няма жилище.

Мъдростта винаги се превръща във Вдъхновение.

Мъдрият се движи от неизменност към неизменност и с това задълбочава своята Вечност.

Само неизменността позволява да се живее вечно и само Мъдрият знае как да минава през промените на живота.

Всяка Мъдрост се нуждае от задълбочаване.

Мъдрият може да опознава себе си само в дълбочината.

Мъдростта, това е Могъществото на Всевишния в човека.

Силата принадлежи на знанието, а Могъществото и Смирението - на Мъдростта.

Мъдростта се постига по пътя на една дълбока вътрешна революция. При тази революция всички неразумни желания отпадат и остава само Сиянието на Всевишния.

Желанието на човека да познае Тайната на Живота е път, по който се образува връзката с други светове.

Мъдрият се изменя от дълбочина в дълбочина.

Промените в живота на Мъдрия са придобиване на нови Истини. Промените са подход на Милостта към собственото си творение.

Пътят на Мъдрия е път на освобождаване от всички космически енергии и влияния.

Само Мъдрият знае как да бъде предан, защото предаността е призоваване на човешкия Дух, а само човешкият Дух може да постигне единство със Святата Тайна.

Само човешкият Дух може да заведе съществата при Святата Тайна.

Любовта е силата, която слезе от Светлината на извън-космическата Мъдрост. В тази си сфера Мъдростта е недостижима.

Мъдростта е вътрешната сила на Светостта.

За да намериш себе си в себепознанието, трябва да се изгубиш в безкрайните глъбини на Святата Тайна.

На знанието не е дадена дълбочина, защото знанието е изменчиво, а Мъдростта е винаги неизменна и на нея принадлежи дълбочината.

Знанието не може да осветява пътя на човека, защото то няма реална Светлина.

Целта на страданията е да поведат човека към дълбоките измерения на Живота.

Страданието е загадка на Святата Тайна на Духа. Без страданието човек не може да придобие дял в Святата Тайна на Всевишния.

В страданието е скрита дълбока Мъдрост, тя е вътрешната неизказана заповед на Всевишния.

В страданието са заключени вътрешните тайни на Живота.

Страданието може да се избегне само от този, който е изпълнен само с чисти желания; чистите желания се явяват като резултат от пробуждането на Окото на душата - а това става само по Милостта на Всевишния.

Духът на Мълчанието е много близко до жилището на Истината.

Докосването до Истината е винаги трансформация.

Чистите и святи желания са свързани тясно с явлението “Вдъхновение”.

Вдъхновението е изливане на чиста енергия от Небето на Духа.

Да желаеш Вдъхновение, това значи да носиш отговорността за една много висша Истина; това желание винаги се превръща в дълг.

Единството е свързано с най-вътрешната и творческа енергия. Без единение никой не може да твори.

Има преводи на Свещени Писания, които са по-добри от самите оригинали; това се извършва от специалните духовни сили на явлението “Вдъхновение”.

Произходът на Вдъхновението е дълбоко вътрешен и неизмерим. Човек е вдъхновен, когато е в истинската Реалност.

Вдъхновението е най-силното лице на Вечността, но Духът има и други, по-дълбоки Реалности.

Да се молиш на Бога за лични блага, това означава да си без вяра.

Вдъхновението трансформира човека в Дух, то е висша алхимическа сила, която очиства пространството.

Жертвата е проявеният образ на Любовта, а Вдъхновението е новият път на тази Любов.

Вдъхновението е духовна Светлина, която символизира познаването на Вечността.

Вдъхновеният човек трябва да се разглежда като присъствие на Вечността.

Вдъхновението е това, което се е освободило от земното мислене и се е върнало в своя корен.

Който има Вдъхновение на земята, той ще има Истината на небето.

Любовта е създадена за душата, а Вдъхновението - за Духа и когато Любовта и Вдъхновението се слеят, те образуват жилището на Всевишния.

Всичко, което човек е себеродил в себе си отвътре, става негова духовна вселена.

Човекът е същество, което е произлязло отвътре навън, и това, което се е родило отвътре, става живот навън.

Понеже човекът е произлязъл отвътре, той може да навлиза навътре.

Щом се раздвояваш, ти се отделяш от живота.

Ако човек знае каква цел да има в живота си, той ще се освободи от всичко ненужно.

Да имаш Свещена цел в живота си, означава да се освободиш от земната гравитация и да освободиш себе си от външната светлина на света.

Свещената цел надминава скоростта на Светлината. Свещената цел организира вътрешния път на човешката душа.

Чистата енергия в човека е космическо средство по пътя към Дървото на Живота.

Най-дълбоката Тайна на Живота се съдържа в удивителната дълбочина на човека.

Всички хора, които не познават себе си, са земни, а които познават себе си, виждат своя неземен произход и благославят Всевишния.

Когато човек определи Свещената цел на живота си, той се свързва с един неизчерпаем източник на Живот.

Името на Живота е скрито Слово.

Любовта е Прамайката на Живота. Тя е мигновено проникваща и вечно помагаща.

Да се вглъбяваш в своя Дух, това е Свято Тайнство.

Любовта е Вечният Образ на Живота; това е Образ, който няма Лице, защото е Вечно Присъствие.

Любовта е Свещеното Писание на Всевишния.

Любовта не говори чрез знанието, а чрез Присъствието. Само Присъствието може да оправдае знанието.

Любовта е вечното благоухание на Тайната.

Когато Любовта ти проговори, тя създава нови измерения в тебе, а когато знанието ти говори, то те ограбва, защото то е крадец.

Дълбокото разбиране е извън времето, извън ума, извън света.

Без молитвата не можеш да имаш личен духовен опит и среща с Истината. Молитвата е уникалната възможност на човека за среща с Истината.

Молитвата е символ на един свещен начин на мислене; този начин на мислене е нематериален, той е извън сферата на земята.

Молитвата е първичният език, първичният подход към Живота. Молитвата отваря врата за въплъщение на Милостта.

Колкото повече опознаваш Любовта, толкова повече се сливаш с нейната безграничност.

Любовта е универсалният закон за проникване във всички светове.

Любовта е проникновената сила в ръцете на Мъдрия.

Да си неизменен, значи да обладаваш Любов и Вечност.

Любовта е вечно настояще, а да живееш в миналото и бъдещето, значи да внасяш илюзията в себе си.

Ако Мъдростта е в тебе, ти живееш вечно в своя Дом, в своя Храм.

Мъдрецът притежава благословената сила на търпението.

При голямото и интензивно страдание Духът е вътре в човека и Той търси своето място в мрака на самото страдание.

Понеже всичко е произлязло от Бога, това означава, че Той е вътре във всичко и че трябва да се открие.

Името на Всевишния, това е величието на Святата Истина. Истината е символът на думата Бог.

Една искрена и дълбока изповед е пълно заличаване на миналото на човека.

Бог е отдясно на човека, Сатана е отляво, а самият човек - това са неговите минали и сегашни избори.

Познаването на Любовта прави човека мъдър и неуязвим.

Алеф е първото излъчване, първото послание - това е началото, което освещава всичко, до което се докосне.

Ти трябва да си добър в своя скрит живот, а не отвън в привидността.

Видимото дърво зависи от своята невидима част, от своите невидими корени; но нито видимото, нито невидимото са цялата Тайна, защото Тайната на Живота е една велика външна и вътрешна неделимост.

Ценно е само това, което е постоянно, което е вечно и непознаваемо. Непознаваемото е дълбокият корен на човешката същност и от този корен човек черпи храна за своите клони и листа, за своите пъпки и цветове и за своите плодове, които са реалните вечни добродетели.

Душата е стар странник, тя много е странствала и сега още е странник. Тя може да странства със своя придружител - ума, който е като паразит и винаги се старае да изсмуква нейните сокове, а може да странства и с Духа, Който е нейният вечен благодетел. Когато умът е напълно пречистен и овладян, тогава душата има благословени прераждания и не може да бъде подведена в своя път.

Когато душата се преражда и Духът е неин водач, тогава тя изживява красотата на живота и на земята. Когато Духът е с душата, тогава душата е въвлечена в един по-висш живот, а трудните условия са без значение.

Мечът е едновременно и оръжие, и благодат. Срещу невежеството Мечът е оръжие, но към Мъдростта Мечът има друго лице.

Истината си създава от противоположностите ново разбиране, нова Светлина и, внасяйки в човека новото, го прави богат.

Богатството на човека е в неговото благородство и то е мярката, че неговите желания са добри. Без благородство в доброто желание няма живот, няма душа.

Добрите желания не идват от знанието, те са плодове от Дървото на Живота.

Злото винаги руши сам себе си, а Божественото е винаги недосегаемо.

Ако не се страхуваш от злото, това означава, че за теб има друга Реалност, която е по-висша. По-висшата Реалност винаги освобождава човека.

Всичко около тебе е невидимо, но е придобило образ, излязло е навън и затова ти го виждаш.

Ако си пробуден, ще видиш, че окръжаващата среда е илюзия. Ти трябва да минеш тези граници, за да се освободиш от измамите на привидността.

Любовта е Прамайката на Живота. Тя е мигновено Проникваща и вечно Помагаща.