Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.

Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.

Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек Тя постепенно и малко по малко Се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко - то е Духовно сърце.

Неотдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ - те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога - те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в Другия свят.

Любовта е - казва Шестият Старец - Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.

(Ще обясня накратко. Човек може да има къща - но ако той няма Чисто Сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом - няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора - казва Учителя - когато умрат, в Другия свят са като призраци: нито са в Другия свят, нито в този. Никой не ги иска - и те висят като призраци и се чудят какво да правят: нямат дом.)

Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа - казва Шестият Старец - не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души - Духовни и Съкровени.

Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.

Бог е съставен от Любов, от Истина, от Опасност и от Сила - казва Шестият Старец.

Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия - жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)

За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.

Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.

Божият Глас е тих, мек и всесилен.

Страданието е Великият дар на света - то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време - от света и от човека.

Това, което светът нарича „добро“ - това е старо зло. И доброто, и злото - казва Шестият Старец - са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; Чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любящият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж - иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината - и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.

Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да Я понесе, и то - до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.

Смъртоносното знание - кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи Живот, а земното знание носи смърт.

Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това Знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.

Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината - казва Шестият Старец - няма човешка природа: само Дух и само Истина.

Смъртоносното Знание е Истина, Която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените - винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са й врагове. И затова някой път се случва абортът… но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава въпроси, има задачи - и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)

Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала - иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение - това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора - те не са живи за Истината и Тя не ги иска. Истината е Смъртоносно Знание за света - ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света - мястото на мъртвите.

Добрият човек живее в света; Истинният човек живее в Бога - защото доброто не е мярка за Истината.

Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.

Истинското Знание е затворена книга за света.

Истината, самата Истина - казва Шестият Старец - е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, Тя ги оставя в заблуждения, Тя ги отделя от Себе Си - и заблужденията им стават плът и кръв.

Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам - Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината - казва Шестият Старец - всички дарби (става въпрос - без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.

Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът - по отрицателен път, другите хора - по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата - това е Бог.

Мъдреците са Древни Същества. В миналото те са били Богове, които са отпаднали от Бога. Още в Изначалното време те живеели в Бога, в Неговата Вечност, в Неговия Порядък, в Неговото Всемогъщество. И в един момент те си помислили, че са равни с Него. Но после дошли събитията и те били изхвърлени на тъмно място, наречено Земята. Те се противопоставили на Бога и Му заявили, че искат свобода, защото можели да творят като Него, дори и Духовни създания. И те наистина натворили много Духовни мисли, които били като Духовни създания. Дори тези мисли повярвали на своите създатели. Те повярвали, че са създадени от Висше творчество. По-късно тези мисли станали Адамитас – хора, или падения. По-късно Всемогъщият изпратил тези Мъдреци да учат тези хора и за Земята те били като Богове. Но нито хората израствали, нито Мъдреците придобивали Покой, защото без Единство с Всемогъщия няма Реално Учение. Ето защо по-късно на Земята слезли Арамоните – Старците, и Аратите – Учителите, Просветлените от Единството. Така те показвали на хората Изгубения Път, а на Мъдреците Пътя на Завръщането. Но и досега на Земята и в ада има много Мъдреци, които не се завръщат.

Това се случило в Древността. Един от Мъдрите Богове оспорил решение на Върховния. И той бил захвърлен в дълбока пропаст. И падал, падал дълго време, докато се ударил в твърда земя, и сам станал твърд от твърдта. И после минали милиони години, докато се завърне при Всевишния. И той узнал, че Всевишната Воля му е дала падението за изправление. И във всичко това той видял Величието на Любовта. И когато най-накрая се завърнал при Върховния, Той му казал: „Айрита Ахаромон Тахава – Ще се наречеш Водител на Независимите Старци“. Така се е зародил Първият Независим Старец, защото прозрял възхода в падението си.

В Древността са се случвали много падения. Дори и най-извисено мъдрите са били в падение. Но Изначалните са падали по особен начин. Те са падали без време, те са падали с лекота, те са падали духовно. И затова по Пътя си те са срещнали Дъното, което е без дъно. Така те се преобразили и били наречени Азахорите – Праначалните, или Изначалните. Така тези Мъдри се завърнали в своята Махариум Бахадава – Мистерия от Безкрайност. Така тези Мъдри разбрали, че падението е Велик Замисъл на Благословението, защото така те узнали своя Произход, и станали Служители на Изначалието. За тях е казано: „Те са опората на Безкрайността“.

Малко накрая шестият старец, страшен Йохатор Дарат, един от любимите ми. Това е старец на смъртоносното знание, но тука съм избрал по-меки неща, защото старците ги отложихме за сега. „Чистата истина не е нито човешка, нито религиозна, нито духовна, истината е божествена.“ „Истината е забулена, за да предпази човека от смърт.“ Голям пазител. За това има неща, не може да ги кажем. Всичко, което е било против истината се намира в руини, провалено. „За да те пази Бог, никога не пускай в себе си и най-малкото зло, то е нечистота.“ „Чистата е енергия е пътуване, чистата сила е дълбоко виждане, тя е съзнателна.“ „Всяко нечисто и лъжливо знание, се самопоразява, такъв е закона.“

Шестият Старец е един от Древно Изначалните Старци. Символичното Му Име е Йохатор Дарат. Той е Старец на Опасната Мъдрост – Мъдрост, която реже Дълбините. Той е Старец на Смъртоносното Знание, което всъщност е Мистичен Осветител за Пътя на Избраните. Той е изваял мрака и бедствията в Себе Си още от Древността. От мрака е направил Диаманти, от бедствията – Слънца, а от мрачното знание е сътворил Проход към Древния. И дълго Му са се чудили мъртвите, хората на мъртвото знание: „Що за майстор е този и що за странник е той?“.

Това се случило в Древността. Един Мъдрец жадувал за истинското знание. Той много го изучавал, много го търсил и накрая го открил. После се явили странни времена. Дошли дни на сурови изпитания. Той не могъл да устои и пропаднал много назад в развитието си. Нещо дълбоко в него било разрушено. Той се озовал в дълбините на ада и оплаквал пътя си. Тогава се явил Глас отвътре от дълбините на ада и му казал: „Аз съм твоят Бог, но ти не Ме позна. Трябваше да избереш не истинското знание, а Любовта към истинското знание, Любовта към Мене. И тогава щеше да узнаеш тайната на действието, защото Любовта е действието, а истинското знание е само придатък.” Тогава Мъдрецът отговорил: „Избирам, Господи, Любовта към истинското знание”. И тогава Бог му казал: „И ето, ти вече излезе от ада, защото изборът е действие”.

Мъдреците са Древни същества. В миналото те са били богове, които са отпаднали от Бога. Още в Изначалното време те живеели в Бога, в Неговата Вечност, в Неговия порядък, в Неговото всемогъщество. И в един момент те си помислили, че са равни с Него. Но после дошли събитията и те били изхвърлени на тъмно място, наречено земята. Те се противопоставили на Бога и Му заявили, че искат свобода, защото можели да творят като Него дори и духовни създания. И те наистина натворили много духовни мисли, които били като духовни създания. Дори тези мисли повярвали на своите създатели. Те повярвали, че са създадени от висше творчество. По-късно тези мисли станали Адамитас — хора, или падения. По-късно Всемогъщият изпратил тези Мъдреци да учат тези хора и за земята те били като богове. Но нито хората израствали, нито Мъдреците придобивали покой, защото без единство с Всемогъщия няма реално Учение. Ето защо по-късно на земята слезли Арамоните — Старците — и Аратите — Учителите, Просветлените от единството. Така те показвали на хората изгубения път, а на Мъдреците пътя на завръщането. Но и досега на земята и в ада има много Мъдреци, които не се завръщат.

Това се случило в Древността. Един от мъдрите богове оспорил решение на Върховния. И той бил захвърлен в дълбока пропаст. И падал, падал дълго време, докато се ударил в твърда земя и сам станал твърд от твърдта. И после минали милиони години, докато се завърне при Всевишния. И той узнал, че Всевишната Воля му е дала падението за изправление. И във всичко това той видял Величието на Любовта. И когато най-накрая се завърнал при Върховния, Той му казал: „Айрита Ахаромон Тахава — Ще се наречеш Водител на Независимите Старци”. Така се е зародил първият Независим Старец, защото прозрял възхода в падението си.

В Древността са се случвали много падения. Дори и най-извисено мъдрите са били в падение. Но Изначалните са падали по особен начин. Те са падали без време, те са падали с лекота, те са падали духовно. И затова по пътя си те са срещнали Дъното, което е без дъно. Така те се преобразили и били наречени Азахорите — Праначалните, или Изначалните. Така тези Мъдри се завърнали в своята Махариум Бахадава — Мистерия от Безкрайност. Така тези Мъдри разбрали, че падението е Велик Замисъл на благословението, защото така те узнали своя Произход и станали Служители на Изначалието. За тях е казано: „Те са опората на Безкрайността”.

Това се случило в Древността с един мъдър човек. Той бил много добър и много благ. Където и да отидел, все вършел добрини. Помагал, радвал хората и те го почитали и благоговеели пред него. И така си течал животът, докато един ден се чуло, че злото го настигнало и той паднал в една пропаст и издъхнал на място. Понеже хората много го обичали, те успели да слязат в пропастта и дори там му издигнали паметник. И явила се буря с гръмотевици. И от гръмотевиците излязъл Глас и казал: „Този мъдрец не познаваше Всевишния. И затова неговото добро завърши в пропаст. Това е доброто, при което хората заспиват и не узнават Тайната на живота. Този мъдрец нямаше в себе си такава Любов, която да му покаже пътя към Истината и Всевишния.” Ето защо още от Древността върху Мъдреците слезе падение.

Не бързай, приятелю, да придобиеш Любовта. Дори и Мъдреците в Древността са пострадали от Любовта. Не се опитвай, приятелю, да придобиеш Любовта, защото Любовта не се придобива. Тръгни по древния и сигурен път — пътя на постоянната молитва, защото молитвата е най-древният Харот — Ключ — на Предвечността. Тя е като събиране и натрупване на чиста изворна вода, на чиста изворна сила. Но тя също не придобива Любовта. Любовта не се придобива, но тук Любовта слиза като дар. Така Всевишният дарява Себе Си на Себе Си.

Съществува таен Ключ, който отстранява сътворението. Съществува таен Ключ, който отстранява сянката. Съществува Древен Ключ, който отстранява всички мъгли и заблуждения. Този Ключ е тайна субстанция и тази субстанция изтича от Скритостта на Абсолюта. И ако Той ти даде само една глътка от Себе Си, ти ще бъдеш постоянно опиянен в света, приятелю. Но пази се, защото хората ще те смятат за безумен, понеже те са изгубили този Ключ. И ти ще си като странник в странна страна, защото си вкусил от глътката на Истината. И тази глътка от Праизвора е Древният Ключ.

Ти казваш, приятелю, че си добър, но това е заблуждение. Ти казваш, приятелю, че вярваш в Любовта, но това е само мнение. Ти казваш, приятелю, че се стремиш към Истината, но това е само забавление. Ти казваш, приятелю, че усилено търсиш Тайната на живота, но това е само въведение. Аз уважавам твоя път, но нека да ти дам Ключ. Вкорени се в собственото си Нищо, вкорени се в собствената си Истина. Живей повече с Невидимото в себе си. И ще дойде ден, когато Праизворът ще те докосне. И тогава ще бъдеш опиянен и ще виждаш само Абсолюта и ще живееш в Неговата Безкрайност. И Мистерията ще бъде твоят Дом.

Зарама (на Древния Език Залихир) - това е Истината. Постижение е да познаеш Истината и тя да те убие. От тук нататък започва Животът. Който е овладял Истината, е овладял смъртта. Истината поразява разсеяността, но се отплаща щедро на Мъдрото Усърдие. Без Истината съществата и хората са повредени. Що иска Зарама? Специално Внимание. Без това Внимание човекът е в беда.

Без Зарама - Истината - ти си призрак и сянка. Без нея ти си въображение без Дух. Само Истината дарява Дух, който е Реалност. Щом си без Истината, погледни: ти си в пропастта. Каквото и да правиш, без Истината ти си в погрешна позиция. Без Истината ти се превръщаш в отмъстител на себе си. Всички, които са без Истината, са заспали в съня на сътворението.

Избери Зарама - Истината, за да ограбиш себе си. Чрез Истината ще ограбиш злото в себе си, ще ограбиш смъртта в себе си, ще ограбиш и доброто в себе си. Всичко ненужно ще изчезне. Истината не е доброта, не е човечност, не е окованост. Истината е Лазур, Ефир, Еликсир и Свобода. Милиони очи гледат, но Виждаща е само Истината. Достатъчно е да търсиш искрено Истината, защото тогава дори и грешките светят като приятели. Без грешките няма кой да те обучи в Пътя към Истината.

Зарама - Истината - е покорна на Смирените, но знаещите биват покосени от нея. Името на Истината е Проникване. Тя прониква и в света на мъртвите, и в света на живите, и в света на Безсмъртните. Тя е създала всичко и обучава всички, които я търсят. Ако Истината ти даде Откровение за себе си, значи тя ти е отнела и смъртта, и живота и ти е дала Скритостта си.

Зарама - Истината - е Древният Свят, Основанието. Лъжата е миналото, старият свят - живот без Дом, без Същност. В дебрите на Истината има Място, по-тъмно от самия Мрак. Оттам Истината наблюдава кой се възгордява и кой се смирява. Който се възгордява, Истината ще го провали. От това Скрито Място Истината гледа и поразява тази истина, която не е Истина.

Зарама - Истината - идва, за да ограби твоята светлина и тъмнина. Истината идва, за да ограби твоята бедност и твоето богатство, защото Истината носи нещо по-дълбоко от твоя живот. Тя носи Скрития Бог. А кое е това, което може да се сравнява с тази Скритост? Мъдрото Търсене на Истината струва целия живот. Самото това Мъдро Търсене пробива (достига) Бездната в себе си. Това Мъдро Търсене казва на Бездната: „Ето, дойдох, защото съм Дарът на Даровете“. Това е Мъдрото Търсене, което се е завърнало в Бездната и е постигнало Същността - Украсата на Бездната.

Зарама - Истината - ще ви освободи от доброто и тогава злото няма да може да съществува. Ще дойде ден, когато Истината ще ви освободи и от Търсенето, защото тя е Единството и Свободата. В Истината животът не е живот, а Мистерия, която никога не може да бъде ограбена и ограничена. Мистерията е Същността на Истината и Свободата. Ако търсиш нещо, то трябва да е Единство с Истината, която дарява Свободата. Истината дарява Смирението, а Смирението е Заключена Врата за падналите духове. Те не могат да минават през тази Врата. Нито един нечист дух не може да диша в Смирението.

Зарама - Истината - е част от Нищото, част от Древния Свят. Злото се е случило при отделянето от Истината, при отделянето от Древността. Който е стигнал до Смирението, правилно е търсил Истината. Истината е това, което ни учи. Тя ни учи чрез три неща: Докосване, Шепот и Вдъхване. Тя вдъхва в нас Меча на Устрема. Белегът на Истината е да имаш в себе си Тих Извор, Таен Извор. Влезеш ли в Истината, убил си времето и света. Що е Истината? Това, което може да отключва най-могъщата Сила.

Зарама - Истината - е това, което прави нещата живи. Истината е това, което ни очиства от не-живота. Истината е рушителят на сътвореността. Когато Истината отключи себе си, това е Силата на разрушението. Това е Силата, която не одобрява света и живота - Истината служи само на Истинския Живот. Тя е Хранилището на този Живот, тя е Пазителят.

Зарама - Истината - е най-древният Служител на Абсолюта. Силата не работи чрез Силата, Силата работи чрез Истината. Истината - това е Той в Действие. И затова я наричаме Изящна и Смъртоносна. Когато Той изрича Своя Глас, това е Гласът на Силата, защото Той изрича Себе Си. Тогава всички други гласове се скриват и отдалечават, защото Той е Повелителят. Който се грижи за Истината, ще има нещо от Тайната й Сила, ще има и решение на въпросите си, защото Истината е Отговорителят.

Зарама - Истината - дарява Свободната воля, но казва: „За да имаш Свободна воля, трябва да си избрал Истината - Древния си Път“. Чистотата е Различаващата Истина. Чистотата в Истината е по-могъща от всяка стихия. За нечистите Истината се явява като мрачна Сила, опустошителна Сила. Но този, който е видял Лицето на Истината, знае, че тя е по-ослепителна от всяка светлина. Тя е Древният Осветител на светлината и на съществата.

За неподготвените Зарама - Истината - е дълбоко и страшно безвремие, празнота. За подготвените Истината е лека като вятъра, приятна като чистата усмивка. За подготвените тя се явява като особен Приятел в нужда. Който е познал Истината, в него злото е умряло. Истината пази Силата, Силата пази световете. Истината е създала силата на смъртта, за да може тази сила да очиства света от всичко онова, което не е Истина.

Само Истината има Поглед. Човекът има очи. Защо са създадени очите? За да откриеш Погледа. Само Погледът може да открие Истината и да се слее с нея. За недостойните Истината изглежда мрачна. В миналото падналите са я наричали Мрачната Земя. И за тях е бил създаден денят, светлината, защото вътре в себе си те нямали Погледа. Що е Погледът? Древната Извираща Сила. Но то е за тези, които знаят как да търсят Истината. Само те преоткриват в себе си Древната Прасветлина, защото те умеят Търсенето, а тя владее Призоваването.

Зарама - Истината - слиза по Моста на Чистотата и Абсолютното Доверие. Тези, които в Древността са изгубили и една капка Доверие в Истината, са станали сътворени. В Истината е вложена най-древната Сила и най-строгата Бдителност. Истината знае всичко и за видимите, и за невидимите същества. Истината познава камъните, преди да бяха камъни. Истината познава моретата, преди да станат морета, защото преди да станат нещата, Истината е била. Истината е Древната Първосъздаденост.

Посланието на Зарама е: „Завърни се в Бездната, за да те прегърне Бездната“. Само тук ти си Безкраен Приятел на себе си и съществата. Тук Отношенията са Древна Истина и Свобода. Тук, в Бездната, никой не може да нарани някого, защото тук Животът тече в Ядрото на Чистата Истина. Тук Отношенията са Тайни на Древния Бог.

Зарама - Истината - е Безсмъртен Свят. Дори и в този свят, в който всичко си отива и умира, Истинските Отношения остават и продължават своя ход. Велико е да срещнеш Истинското Отношение на едно същество. Това е Всеблаг Дар, излъчен от Всевишния. Тук Истината те е прегърнала. Да те прегърне Истината, това означава тя да е отклонила света от тебе. Но ако ти си Избран, тогава Истината не отклонява света, а го убива.

Армарахава (на Древния Език Залихир) - това е Древното Безмълвие. В него са умрели дори и красивите думи, дори и чудните звуци. Древното Безмълвие е Дълбинен Свят, който не приема нито изящното слово, нито тихата музика, защото те спадат към сътвореността. Древното Безмълвие няма нужда дори и от Песента на Единството. Тук не тече Единството, тук тече Древността. Това е Прасъстоянието на Преизпълненост и Изначалие.

Армарахава - Древното Безмълвие - е част от Древното Съвършенство. То е Мистичен Дълбинен Живот в Безкрая, докато мълчанието е само живот отвътре. Съществата на Древното Безмълвие носят в себе си Печата на Благостта. Съществата на Вечното Безмълвие носят в себе си Знака на Блаженството. Древното Безмълвие е Наука от Дълбините на Мистерията.

Армарахава - Древното Безмълвие - е Извор на Благостта и Изначалната Свобода. Срещнеш ли такова Същество, веднага разбираш, че то сякаш ти е подало Безценната си Ръка. Блага и Могъща е тази Ръка. Що е Благостта? Отломък от Съвършеното Познание. Когато в Древността Потопът се яви, Аз наблюдавах Първия Старец. Той се вгледа в Потопа, а Потопът Му каза: „Защо ме ограбваш?“. Отговор нямаше.

Армарахава - Древното Безмълвие - е част от Мистерията на Древния Бог. Армарахава е Негова Висша Воля. Без това Безмълвие нямаше да съществува Четвъртата степен на Изчезването в Абсолюта. Само в тази степен може да се разбере Дълбинноскритото Състояние на Изначалната Пълнота. В тази степен се влиза от Храма на Бездната в Храма на Мистерията чрез Неговото Пречисто Докосване.

Армарахава - Древното Безмълвие - е Скрито Небитие. То е Древното Пречисто Състояние на Преизпълненост към Абсолюта. Тук няма звук. Не е нужен дори звукът на Единството. Това Състояние е като Безкрая пред Безкрая, като Духа пред Великия Дух. Тук човекът се е преселил в Нищото и е получил Дара на Великото Безмълвстване. Тук е Мястото на Не-изричането.

В Армарахава - Древното Безмълвие - няма звук. Звукът означава сътворение, сътвореност. Само Несътвореното може да се посвети на Нищото. Само Дълбоко Вътрешното може да се посвети на Бездната и на Бездънното Праначало. Този Път изисква Велика Невидима и Неуловима работа. Има сътворени Ръкописи, има и Несътворени. Безмълвието е Несътворен Ръкопис. То узнава нещата, защото владее Истината, а Истината е Мъдрознанието.

В Армарахава - Древното Безмълвие - никога не може да влезе минало или бъдеще; дори и настоящето едвам го докосва, защото то е всякога. То е нещо всякога в себе си, защото е Древносъздаден Замисъл. Древното Безмълвие е като Древната Истина, като Древната Божественост. То е като Вечна Победа, без да има нужда от битка.

Армарахава - Древното Безмълвие - има Потаен Път към нашето Сърце. То се излъчва в Чистото Сърце като Дълбина и Яснота. И затова е казано, че Чистото Сърце е Обяснител, а нечистото е говорител. В Чистото Сърце никога не питаш за Смисъла, защото той е безмълвно скрит в Сърцето и сияйно изразен чрез Лъчите си.

Армарахава - Древното Безмълвие - е като Покоя: Древен Портал, Древен Ключ към Разбиране Тайнството на Живота. Дълбоко Успокоената Вода е разбираща. Тя умее да се потапя в Непознатото и да чете в него. В Дълбокото Древно Безмълвие толкова си утихнал, че си се завърнал. Кой постига Древното Безмълвие? Само този, който има Почит към себе си, към Центъра си, към Произхода си.

Армарахава - Древното Безмълвие - е Език Изначален, Език преди Словото, Език Неизречен, така както е Неизречена Душата, Пълнотата, Духът, Мистерията, Бездната. Ето например Душата. Душата говори древно отвъд думите, отвъд видимото, защото тя е Вътрешен Свят, Неизговорим Свят, макар че е само малка частица от Древното Безмълвие. Тя е само малко отражение, но тя пленява, защото нещо в нея е по-дълбоко от света и говора. Истинските неща са зад света. Душата е като отваряне на Древна Врата. Тя е Път към Древното Безмълвие. Накъде ни води Древното Безмълвие? Все повече към Мистерията на Абсолюта.

Армарахава - Древното Безмълвие - знае откъде е излязло Слънцето и неговата Безсмъртна Красота. Произходът на чисто Вътрешното и Скрито Слънце е нещо Неизговоримо. То е Отломък от Древното Безмълвие. То е негова едва отронена Дума, но тази Дума огрява световете. Древното Безмълвие е Свят на Изначалната, Безсмъртната Красота. Тук нищо не увяхва, защото нищо не се ражда. Неродената Красота е Вечната Красота на Безмълвието. Тук не могат косите да побелеят, защото няма коси, няма корени. Слава на Вечната, Неизговоримата и Неизречена Красота!

Армарахава - Древното Безмълвие - е Недосегаемо. То е като Неведомостта. Ето защо то е Изначален Дом. Хората са се изгубили в говоренето. Хората са се погубили в многословието, защото не са открили Ухото си за Древното Безмълвие. Що е Древното Безмълвие? Пречистата Наситеност. Древното Безмълвие е Изначално Осветена Свобода. То се храни с Усета за Мистерията.

Животът в Армарахава - Древното Безмълвие - е Укрепление и Дълбина. Това означава да живееш дълбоко в своя Невидим Свят. То напомня Необятното. То е Незримото, което вижда. Ти си толкова дълбинен, колкото е твоето Древно Безмълвие. Ние изначално сме същества на Безмълвието. Но когато се раждаме в този свят, издаваме звук - звука на сътворението, а той е звукът на сълзите. В Несътвореното няма сълзи, но само Свобода.

Армарахава - Древното Безмълвие - е Необозримо. Това Безмълвие е рушител на земното мислене. То отваря за нас други Врати. То е като друго Дихание. Който съзнателно търси Безмълвието, Древността го е призовала да се учи. Ако Древното Безмълвие докосне Словото, то става Диамант, то засиява в себе си. То става Мъдрост и Благоухание, защото е било докоснато от Неизговоримото. Това, което не може да се изговори, е всякога като Свободна Птица.

Армарахава - Древното Безмълвие - е най-вътрешната Красота на Живота. Истинската Красота е Недосегаема. Така както не можеш да пипнеш Безмълвието, така не можеш да докоснеш и Изначалната Красота. Древното Безмълвие е Живот в Ослепителния Мрак на Истината. Една нисша природа никога не може да влезе в Древното Безмълвие, защото тя не може да мине през преградите на Вечно Отворената Врата.

Армарахава - Древното Безмълвие - е Чисто като Огън. То е Звучащо Сияние на Свободата. Тук живеят Същества, които сами в себе си са построили Божествения Порядък. Този Порядък е Свят без закони, без ограничения. Ограничения има само там, дето няма Истина. Древното Безмълвие е подобно на тиха нощ, която те въвежда в Сияещия Мрак - Мястото на Висшите Същности.

Азорот (на Езика Залихир) - доброто - е болестта на този свят. Злото е лечението, а Любовта е Спасението. Не са ли болни добрите хора? Не са ли болни злите хора? Дървото за познанието е вродено болно дърво, защото то е изпуснало Любовта. Човешкото добро е породило злото в света. И затова злото е дошло да излекува това добро, което се е разболяло, което е объркало пътя си, защото е изпуснало Същността си. Лечителят на човешкото добро е страданието. То е Майсторът, то е Ваятелят. То ще възроди Същността.

Доброто и злото са свят, който още в далечното минало се е отрекъл от Древния Бог. И така доброто е тръгнало по своя път и злото също по своя път. Това са два различни вида непокорни същества, които са се оттеглили от Любовта, за да изследват себе си: едните да изследват болния път на доброто, а другите да изследват тежкия път на злото. Ти си в доброто само ако си в Любовта и ако не допускаш злото. Ако допускаш злото, ти си и в доброто - в разваленото добро.

Азорот - доброто, което е човешко, е донесло безпорядъка в света, защото човешкото добро само по себе си е неустроен свят, неустроена Земя. В Древността в един народ е имало обичай, като видят добър човек, много да се пазят от него. Този народ знаел, че и добрият, и злият човек са непредвидими, защото те нямали Божествения Порядък в себе си. Те знаели, че доброто и злото са преходни като нощта.

Азорот - доброто - е мъдро само когато е в Единство с Древния Бог, защото тогава Сам Бог го осмисля. Но когато доброто е човешко, то е като злото, защото е обезсъщено, останало без Същност, тъй като е отделено от Любовта. И в това е неговото падение. Истинското, Древното добро - то е Същностно, то живее в Сърцето на Етера. То е, което одухотворява и обожествява човека. Когато Любовта движи доброто, то е всякога повече от помощ. То е Фино Течение на Същност към Същност, на Душа към Душа, на Дух към Душа и на Любов към Любов.

Азорот - доброто - расте само чрез Любовта. За Истинското добро можем да кажем: в Любовта е мярката му. За доброто и злото може да се каже, че те са заложили живота си за света. Хората на доброто и злото не са разрешили себе си, не са се разгадали. Когато се разгадаят, ще потърсят Чистия си Път и ще променят сътворението си с Пътя към Несътворението. Доброто трябва да обича не доброто в себе си, а Бог в себе си, защото само Бог може да спаси доброто от доброто и злото от злото. Но тези хора трябва да жадуват Бога.

Доброто и злото не живеят в Истината. Те живеят в себе си и затова са бедни. Застоят се явява в доброто и в злото, но застоят не може да се яви в Любовта към Бога и Истината. Истината винаги е повече от доброто. По пътя на доброто може да се върви, но това не устройва живота, ако нямаш Любов към Бога. Любовта към Бога вселява друга мярка за доброто, Истинската мярка, а то е да поведеш себе си и човека към Бога и Свободата.

Доброто в доброто е, че то може да посее Позволението да вървиш по Пътя към Бога. Старанието в доброто може да създаде Духовна Врата - Отвор към Себепознанието. Има една степен в доброто, при която човекът може да бъде повикан в Чистия си Път, Пътя към другото добро, което е Гносис - Откровение на Дълбочината на Любовта. Истинското добро е част от Душата на Любовта.

Азорот - доброто - е течаща вода, а злото е застояла вода. Но течащата вода трябва да знае своя път, за да се извиси. Доброто, което Истинската Любов ни дарява, прави човека Нерушим Владетел на себе си. Той става човек на Божественото Равновесие. Той вярва с Безусловно Доверие във всеки миг на своя Бог. Добрият човек е Жив Съзнателен Огън в Ръцете на своя Бог. Когато този човек говори, той във всеки миг осъзнава Бог до себе си.

Азорот - доброто - е опасен път, ако човекът не търси Единството си с Бога и с Божия Глас. Земното добро всякога е било лош водител и подготвител на хаоса, скрит или явен. Земното добро не знае пътя си и затова то винаги е чакало някакъв Спасител. Но грешката на човека е в това, че той сам не си е подал ръка. Така човекът е станал майстор на падението си и е съумял да превърне Изначалния смисъл на доброто в безсмислие.

Азорот - доброто - трябва да те направи Истинен, Същностен. Само тогава то става Верният Път към Древния Бог и никога към себе си. Когато вървим към Древния Бог, доброто се превръща в Път към собствената ни Духовност, а Духовността е Чистота. Изначалното добро е друго Име на Първичната Чистота. Тогава това е било Умение да проникваш в собствените си Дълбини, в Центъра си. Изначалното добро е било всякога смирено и затова то е виждало в Тънкия Свят. Но земното добро се е превърнало в история на падението.

В Истинското добро има незабележимо Ухание. То е капка Есенция, скрита в самата себе си. То е Умение да течеш в Любовта, а не в света и в ума. Умът е голям подражател на доброто, но кой подражател може да живее в Покоя? Кой подражател може да живее в Ядрото на Любовта? Само Истинската Любов е осветена и само тя може да освети доброто. И тогава доброто ще дойде и ще те прегърне, както прегръща Чистото Сияние.

Азорот - доброто, което е в Истината, е без рождение. Имаш ли това добро, имаш щит срещу бедствията. Кой е най-добрият Приятел на доброто? Смирението. Доброто е скрито в Смирението. А когато доброто е в Смирението, то не може да се тревожи. Но когато е в гордостта, то е тревожно, то е болно. Гордият играе роля в доброто, подражава на доброто, за което ще получи възмездие. А човекът на Смирението следва своята Лекота.

Азорот - доброто - е в Чистия Стремеж. Чистият Стремеж е в Искреността. Искреността е в Душата, а Душата е в Любовта. Доброто не е в разбирането, а в Любовта. Любовта е Музиката на доброто. Тази Музика е Могъща, Мека и Лека като естеството на Извора. Истинското добро се прекланя пред Истината, а не пред доброто. Доброто получава Истинските си Лъчи от Любовта и Истината.

Тайната на Азорот - доброто - е Велика, защото тя излиза от Сърцето на Бога. Доброто, това е Истинният човек, който има мярка за доброто, но не чрез доброто, а чрез Истината. Има строга мярка за това кое е Истинско добро и кое изглежда само като добро. Има много видове добро, но само едно е одобрено от Бога и само то е мярка. И Сам Бог го знае, защото то излиза от Самия Него, и само от това добро се израства.

Истинското Добро Сърце е цяла Сияеща Вселена. Това Добро Сърце е Озарителят и Вдъхновителят. Ако искаш да намериш своя Древен Път, открий собственото си Сърце и заживей в него. Тогава и Сам Древният Бог ще дойде, защото Той е Тайната на Сърцето. Само от Чистото Сърце може да тече Истинно добро, защото това Сърце е Сияещ Покой, Тих Дом, Слънчево Място, Дълбока Неизразимост. А в него живее една Всесилна Увереност.

Азорот - доброто - е добро, ако в него е цялата енергия на Любовта. Само тогава се зараждат Отношенията на Простотата. Яви ли се Чистото и Свещено добро в живота ти, ще усетиш Живото Присъствие на Древния Бог. Това е Неземен Дар. Това е нещо над благата в света. Що е Доброто Сърце? Лекота, Ефир, Топъл Слънчев Вятър. Това Древните са наричали Азорот.

Зохор (на Езика Залихир) - злото - не е земно явление, но Земята му е станала среда. Що са земните хора? Те са тези, които в миналото са се поклонили на Зохор. Но въпреки всичко що е злото? Злото е сила, която ни предпазва от големи духовни бедствия. Това са бедствия, които рушат Същностни неща. Зохор - злото - е служител на Единствения Всемогъщ Бог. То е създадено с Велик Замисъл, за да се избавят особените хора, непокорните хора и същества - тези, които са се отрекли в миналото от Бога и от Истината.

Зохор - злото - още от Древността са го наричали Бялото бедствие, защото Сам Древният Бог се е скрил в Луцифер и го е избрал, за да ни спаси. Така чрез Своя Замисъл и чрез Луцифер Бог ще ни спаси от тоталното разрушително зло, което дори може да разрязва Душата. Но ние сме величествено пощадени. Ние сме особено пощадени чрез Тайната на смъртта. Тази смърт е особено красива, когато слага край на тежката старост, на тежката болест и на зловещия навик.

Зохор - злото - ще спаси милионите обречени от себе си същества и хора, които щяха да се затварят все повече във вечна обреченост, защото са станали непокорни и непроменими. Без този Мъдър Замисъл на злото тези непокорни и непроменими щяха да станат жестоки и зловещи демони. А завръщането от демони в човеци всякога трае милиони години, макар че има и много случаи на преобразяване за хиляди години.

Чрез злото човек е станал убежище на зло, което е много повече от дявол. Има дяволи, които са много по-живи от хората. Има дяволи, които са по-малко хитри от хората. Има човешко невежество, което е подобно на дявола. Но има и такова човешко невежество, което превъзхожда дявола. О, човеко, не е важен краят на този свят, важен е само краят на злото в тебе!

Зохор - злото - е мрачен дом, който може да ни просветли, но ако се учим. Тези, които не се учат, пренасят злото в другия свят и отново слизат с него. Хората трябва да се учат как да се освобождават от злото, защото злото няма Път. Злото е отровен плод, натровен корен. А това изисква голяма промяна и дисциплина, за да стане твоят вътрешен свят съвсем друг.

Зохор - злото - е по-добър свят от жестокия свят на лицемерното добро. Злото пряко те укорява и мрази, а не прикрито. Злото внася отровата, но тази отрова може да се превърне в лечение. Лицемерното добро е прикрито мрачно място. То не е като блатото, защото блатото ясно го виждаш, но това лицемерно добро е скрито. То се усмихва дори. Плановете му са коварни, докато един ден Истината го направи на прах.

Ако доброто те влошава, а злото те кара да учиш и да се извисяваш, тогава кое е по-доброто? Мъдрият никога не търси доброто, а Истинското добро, и той го различава, защото Истинското добро е Безмълвна обмяна с Любовта. Погледни: не е ли човешкият път едно зло? Погледни стремежите на земния човек: не умира ли той отново и отново от тези стремежи и желания? Той умира от милиони години и продължава да умира, а Пътят го чака.

Зохор - злото - е особена врата, чрез която ще спасим себе си от себе си. Когато не сме желали Бога достатъчно, злото се е вселило в нас и ние често дишаме заедно с него. Но въпреки всичко злото в този свят е Дар, защото то е спасително зло. Най-древното зло няма име, докато злото в света си има име. То е спасително. То е тръгнало от Луцифер и е слязло долу при нас. В това зло човекът и дяволът са се срещнали и това се е случило, за да разбере човекът себе си, защото, който разбере себе си, ще отдели злото от себе си. Без огледало човекът не може да се види.

Зохор - злото - от хиляди години скита по Земята без посока, без образ и без лице. То е безцелно същество и се сродява с всички безцелни хора. Има много мъртви и живи безцелни хора. Те се движат, но са убити отвътре от своеволия, от неразумни желания, от гордост. И все пътуват и в този, и в онзи свят. И хиляди години пътуват, понякога и милиони, защото не знаят как да застанат пред Незнайното и как да подадат ръка на себе си.

Зохор - злото - е затворено съзнание, но все търси общение с другите, за да се храни. Ако това зло е поставено в самота, то се саморазяжда и самоумира в себе си. Злите хора са забравени души, защото са забравили Бога в себе си. Злото се е родило от знанието - знанието, което е изпуснало Любовта и Топлината. Злото много говори, но малко казва. Злите сили са отвъд телата, но влизат в тях. Злото има отвращение към човека на Усърдната Молитва.

Зохор - злото - е откъснало себе си от Центъра на Живота и затова то търси хора, плът, слабости и грешки, за да се промъква. Живите умират, умрелите се връщат все за да се учат, защото, когато слабостите си отидат, и злото си отива. Остава Чистият Път и Свободата. Това е Живият Свят и Лекотата. Злото не може да се вмести в Лекотата и в Смирението. В Лекотата умира, в Смирението угасва.

Едно е спасението от Зохор - злото: да се молиш усърдно, а то означава злото да умира все повече и все повече. Човекът на Усърдната Молитва си създава постепенно една Могъща Воля. И когато един ден злото се срещне с тази Воля, то вижда лицето й и разбира, че вече е умряло. Волята е Висш Свят. Волята в Древността е била наричана на Езика Аринор Арахир - Воин. Тази Воля е над злото и над доброто. Тя служи на по-висша Воля и на по-висша Истина.